Issuu on Google+

Ц в е т я

н а

з л о т о

Шарл Бодлер


Оформление: Милена Симеонова ИК “Милена” ЕООД София, 2010 П р е в од о т ф р е н с к и : Кирил Кадийски, 1991 Изданието съставено по: Charles Baudlaire Les fleurs du mal Paris, 1857


Ц в е т я

н а

з л о т о

Шарл Бодлер


Албатросът Понякога из път, щом скука ги обземе, огромни албатроси моряците ловят — безгрижни спътници, които дълго време над бездните горчиви след кораба летят.   На пода повален между въжа дебели, той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах, но става и криле огромни, снежнобели като весла плачевно повлича покрай тях.   О, пътника крилат с походка тъй неловка! Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял! Един му пуска дим в разтворената човка, а друг след него куца, моряците разсмял.   Поетът е събрат на принца на ятата, сред бурите се носи, стрела не го лови, но долу, заточен сред гмежа на тълпата, крилата исполински му пречат да върви.

9


Съответствия 10

Природата е храм и живите колони със смътни думи си говорят в този храм; в гора от символи човек се лута сам, изпращан от очи, към него благосклонни. И както сливат се, все по-далеч оттук, в един бездънен и зловещ кънтеж ехата — без край като нощта и като светлината, — тъй съответстват си и мирис, цвят и звук. Знам чуден мирис — лек, по-нежен от обой, по-свеж от детска плът, зелен като морава, но знам и друг — богат и сластно пищен, той с безкрайните неща несетно ни сродява: тамянът, мускусът, бензоят са това, възторгващи духа и всички сетива.


Вечерна хармония Настава онзи миг, когато вятър свеж като кадилници цветята полюлява и в здрача мириси и звуци разпилява — меланхоличен валс и вял световъртеж. Като кадилници цветята полюлява цигулка стенеща — като сърце! — с копнеж, меланхоличен валс и вял световъртеж! Печално свят олтар, небето потъмнява. Цигулка, стенеща — като сърце! — с копнеж, сърце, побягнало от черната забрава! Печално свят олтар, небето потъмнява, издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ. Сърце, побягнало от черната забрава, сред миналото лъч се мъчиш да съзреш! Издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ… В мен споменът за теб като потир изгрява.

11


Baudlaire Les fleurs du mal 2