Вестник "България" бр. 22, 2018 г.

Page 17

Bulgaria

СКРИТАТА ИСТИНА

05.31.2018 - 06.06.2018

17

ДА ЗАСТРЕЛЯШ НАРУШИТЕЛ НА ГРАНИЦАТА ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА

Венцислав Жеков кореспондент на в. ”България” в София

П

о времето на социализма българската държавна граница е опасана с бодлива тел. Тя започва от най-южната точка на черноморския ни бряг и завършва в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав, по границата ни с тогавашна

Югославия. Отвори в тази ограда е имало само за ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове). За да се движиш в граничната зона на НРБ е било нужно специален документ - открит лист, получил названието „образец 12”, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта. Всеки определен участък от границата се е охранявал от граничен отряд. На самата граница е била издълбана така наречената "гранична бразда”. Де факто това е линията на държавната граница. На въпросната ограда с бодлива тел са били поставени проводници. Това е кльонът - електросигнализационна система за охрана на държавната граница. При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига ”на оръжие” и се изпраща така наречената "тревожна група”. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата задължително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона,

Медал за "заслуги“ при операция на границата, в която понякога са били и убивани така наречените "диверсанти“.

Границата на България беше една от най-добре пазената в социалистическия лагер. по-точно от вътрешната му страна, е разорана ивица земя. Това е така наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението и е да "запечатва” следите на евентуалните нарушители на границата. Групата е трябвало да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата и евентуално да задържи нарушителите. Ако не е в състояние сама да се справи със задачата, на мястото на нарушението на границата пристигат и останалите граничари от заставата. Задържането и "неутрализирането” на нарушителите се е извършвало от граничарите на наборна военна служба обикновени войници, в много редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата "Нарушителят се задържа или унищожава”. За задържан нарушител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен ако не ставало въпрос за "важни нарушители”. Не всички "бегълци” от ГДР (Германската демократична република) са били "важни“. По друг начин са стояли нещата, ако граничарят застреля нарушител "при опит за незаконно преминаване на границата”. Редниците автоматично са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, "неутрализирал” за първи път нарушител на държавната граница, е бил изследван в Неврологичното отделение на МВР болница - затова как му се е от"героичната“ постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците "Граничар”, "Народен страж” - печатният орган на МВР по онова време. По-рядко се е пишело в

периодичния печат. В много редки случаи са се правели телевизионни интервюта с граничарите - герои. Граничари, "неутрализирали” повече от 10 нарушители, е можело да бъдат повишени в звание сержант и дори да получат високото бойно отличие орден "Червено знаме”. Тленните останки на нарушителите на границата са били откарвани в граничния отряд за идентификация. Телата на застреляните се фотографират. В заставите е имало фотоапарат за тази цел. Снимките са се предавали в граничния отряд на ВКР отдела (военно контраразузнаване). Умишлено не е била водена статистика кой граничар на коя дата е "неутрализирал” нарушител на границата. За безнаказано нарушение на границата санкциите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той се е понижавал в звание. Можело е и да се разжалва. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, допуснал нарушението. Ако е имал нашивки, му ги късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда. От 1947 г. (тогава са създадени българските Гранични войски) до 1990 г. на българските граници са застреляни по-малко от 1000 нарушители. Една част от тях са “неутрализирани” от тогавашните Вътрешни войски, действащи в граничната зона. По-голямата част от тях - през периода 1947 г. - 1966 г. Тук влизат и членовете на така наречените "горянски групи” (групи, водещи подривна дейност и саботажи срещу властта по онова време).

www.bulgaria-weekly.com | 1-708-710-2939


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.