ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК Теми за размисъл
София, 30 октомври 2013 г.
Тенденции/предизвикателства
Масовизация на висшето образование
Комуникация, технологии, мобилност
Lifelong learning
Висшите училища и пазарът на труда
Висшите училища като изследователски центрове
Масовизация на висшето образование
Проявления Разширяване на достъпа до висше образование Масовизиране на по-горните образователни степени (магистър и доктор) Намаляване на периодите на обучение
Масовизация на висшето образование
Измерения Брой студенти: o o o o
ЕС (27 членки) – около 20 млн. студенти (4% от населението) България – около 285 000 студенти (3,9% от населението) САЩ – около 21 млн. (6,7% от населението) Япония – 3,8 млн. (3% от населението)
Брой хора на възраст между 30 и 34 г. с висше образование: o ЕС (27 членки) – 35,8% (при цел 40% по Европа 2020) o България – 26,9%
Масовизация на висшето образование
Теза Големият брой студенти, съответно специалисти с висше образование не е проблем, а необходимост Проблемът на входа е в качеството на средното образование Проблемът на изхода е в качеството на университетската подготовка
Комуникация, технологии, мобилност
Проявления Революция в достъпа до информация (папирус, хартия, силикон) Загуба на монопола върху знанието (философ, манастир, университет) Изпитание за традиционните модели на преподаване Увеличаване на възможностите за мобилност
Измерения През 1993 г. – учебникът на проф. Таджер + ЗЗД – с. 519 в сборника Днес – “видове гражданскоправни норми” – 111 000 резултата в Google
Комуникация, технологии, мобилност
Теза Нова роля на университетския преподавател Вписване на хартиения учебник в новата среда Интерактивна комуникация със студентите Засилено чуждоезиково обучение
Lifelong learning
Демографски перспективи пред Европа до 2030 г.: o почти 14 млн. повече възрастно население o 9 млн. по-малко млади хора o 2 млн. по-малко обучаващи се общо в системата на средното професионално образование (на училищно ниво) и в системата на висшето образование o oколо 72 млн. европейци с ниска или почти никаква квалификация (броят им е равен на населението на Франция, Ирландия и всички прибалтийски страни, взети заедно)
•
Бързината на промените в света: o Пример от българския правен ред – ежегодно се приемат или променят 200 закона и 800 подзаконови НА
Lifelong learning
Състояние днес – участие във форми на учене през целия живот: Между 25 и 34 години: o ЕС-27 – 15,3% o САЩ – 7% o България – 4,9%
Между 25 и 64 години: o ЕС-27 – 9% o ЕС-27 (цел до 2020 г.) – 15% o България – 1,5%
Lifelong learning
Теза Университетът на XXI век е натоварен и с нова функция – предоставяне на широк спектър от курсове за повишаване на квалификацията Това открива нови възможности пред висшите училища Това е ново поле на конкуренция между висшите училища
Висшите училища и пазарът на труда
Кой пазар? Пазарът днес или пазарът утре Пазарът в България, пазарът в ЕС или глобалният пазар
Теория vs практика Завършилите висше образование в началото на ХХ в. и завършващите днес
Теза Планирането при подготовката на кадри в условията на свободното движение на работна сила е много по-сложно Държавата запазва регулативната си функция, но не може да изкриви пазара
Висшите училища като изследователски центрове
Проявления Университетите – основни центрове за научна дейност Два вида университети? Промяна на съотношението институционално/програмно финансиране
Висшите училища като изследователски центрове
Измерения Общи разходи за научни изследвания: o ЕС-27 – 2,3% от БВП, от които около 35% бюджетно финансиране o САЩ – 2,87% от БВП, от които 31% бюджетно финансиране o Япония – 3,36% от БВП, от които 17,7% бюджетно финансиране o България – 0,57% от БВП, от които 60% – бюджетно финансиране Дял на финансирането от извънбюджетни източници o ЕС-27 – 1,27% от БВП o България – 0,2% от БВП Съотношение институционално – програмно финансиране у нас o 85 : 15 (около 30 млн. от 190 млн. лв. общо за наука) с тенденция към влошаване
Благодаря за вниманието!