Page 1

ISSN 1314-9296

Година I; Брой 1 / 2012

STUDIA IURIDICO-HISTORICA Издава: Югозападен Университет „Н. Рилски“ Благоевград address: Благоевград, 2700 Ул. Ив. Михайлов 66 e-mail: sih2013@abv.bg

Материали от Първата национална кръгла маса по проблемите на историко - юридическите дисциплини. 27 - 28 октомври 2012 г. Благоевград

От съставителите

3

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ МАЛИНА НОВКИРИШКА. Преподаването на Римското право в началото на XXI век ЯНКО ХРИСТОВ. Някои бележки към Закон за съдене на хората и робството в новопокръстена България РАЯ ИЛИЕВА. Историческо възникване и тенденции в развитието на търговското право като самостоятелен клон на частното право КОСТАДИН ПАЕВ. Школи и проучвания по обща история на правото (XIX - средата на ХХ век) ПЕТЪР ПЪРВАНОВ. Диренията на Ст. С. Бобчев в областта на обичайното право МАРГАРИТА ЧЕШМЕДЖИЕВА. Историко-правен генезис на института на предложенията, сигналите и жалбите ЕВГЕНИ ЙОЧЕВ. Политическият подход при узаконяването на несменяемостта съдиите и прокурорите в България (1879-1944) МАРИЯ СЛАВОВА, ВАСИЛ ПЕТРОВ. 100 години административно правосъдие в България. Минало, настояще и бъдеще ВАЛЕНТИНА ГОЛЕВА. История на финансовия надзор

5 18 24 30 47 62 74 88 94

II. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РУБРИКИ ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО ЖАНА ШАРАНКОВА. Инструменти на юридическото мислене 107 - произход и действие на юридическия код СЪВРЕМЕННИ ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ МАНОЛ СТАНИН, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ. Социални взаимодействия и виртуално пространство. Необходимост от правна институционализация. Възможно ли е?

133

ДОКТОРАНТСКИ И СТУДЕНТСКИ РАЗРАБОТКИ АНТОНИЯ МЕТОДИЕВА. Плановите договори в социалисти137 ческите организации


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

ПРЕПОДАВАНЕТО НА РИМСКОТО ПРАВО В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК Малина Новкиришка На 21 ноември 533 г. император Юстиниан І (527 - 565) издава конституция, с която въвежда като нормативен акт съставения от неговите най-видни юристи – висшия дворцов служители и правен съветник на императора Трибониан и преподавателите Теофил и Доротей, учебник по право, наречен традиционно Институции (Institutiones). Тя е адресирана до младежта, отдадена и изкусена от изучаването на правото (Iuventuti cupidae legum), но и до преподавателите по право, и в нея се съдържа повелята: „И така, с Божията помощ започнете да преподавате науката за правото и да откривате на студентите пътя, който ние сме открили, за да станат те най-добри слуги на справедливостта и на държавата и да последва след вас най-великата слава на всички времена”.1 При цялото съзнание за значимостта на предприетата кодификация на римското право и реформата в правното образование, с присъщото му самочувствие, едва ли император Юстиниан I е предполагал, колко актуално ще звучат думите му 15 столетия по-късно. В началото на ХХІ век също е необходимо да се поддържа високо съзнание за мисията на юриста в обществото и в държавата. Всеки, който пристъпва към тази професия, би трябвало да я приема и като призвание и да си припомня написаното от друг голям римски юрист – Улпиан, че всеки, който изучава правото, трябва да си дава сметка, че то е производно от справедливостта, че то, по думите на Целз, е изкуство за доброто и справедливото, а юристите са жреци на правопорядъка.2 И ако започвам това изложение с обръщане към правното образование в началото на VІ в., то не е случайно. В политически план, макар и на различно историческо ниво, в този период също е налице сложна обстановка, изпъстрена със социални конфрикти и икономическа криза. Една от задачите на императора е да възстанови единството на Римската империя, да гарантира сигурността и благосъстоянието на гражданите. Непосилна и неизпълнима задача в този момент, но мобилизираща значителни усилия на държавната власт по пътя към частичното й реализиране. И в рамките на тази активност е поставена реформата в правното образование. Не можем да не открием известна аналогия на процесите, които протичат в момента в Европа, които изискват поддържа-

1

Вж. § 11 на конституцията IUVENTUTI CUPIDAE LEGUM. Вж. D. 1.1.1. (Ulpianus libro primo institutionum) pr. Iuri operam daturum prius nosse oportet, unde nomen iuris descendat. est autem a iustitia appellatum: nam, ut eleganter celsus definit, ius est ars boni et aequi. 1. Cuius merito quis nos sacerdotes appellet: iustitiam namque colimus et boni et aequi notitiam profitemur, aequum ab iniquo separantes, licitum ab illicito discernentes, bonos non solum metu poenarum, verum etiam praemiorum quoque exhortatione efficere cupientes, veram nisi fallor philosophiam, non simulatam affectantes. 2

-5-


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

нето на стабилността на Европейския съюз, което в значителна степен е свързано и със стабилността на правото. Какви са задачите пред законодателите, пред преподавателите по право, но и пред студентите по право през VІ в. и в наши дни? На първо място да се подреди правната материя, да се избегнат повторенията, противоречията и неяснотите, за да се осигури оптимално точното правоприлагане. На второ място – правото да се усвоява не само като нормативен комплекс, но и като практика, да се следи неговия жив дух, казуистиката, да се оценява съществуващата правна уредба и възможностите за нейното усъвършенстване. И ако тези задачи се съдържат в множество актове на институциите на Европейския съюз, в политическите платформи на управляващите в държавите – членки, то те присъстват и в конституциите на император Юстиниан I, с които нарежда съставянето на Кодекса, Дигестите и Институциите и с които им придава законна сила, забранявайки коментарите, съкращенията, парафразите и паратитлите към тях. Ако обърнем поглед, в какво се състои реформата в правното образование на император Юстиниан I, също откриваме аналогия със съвременните процеси. Императорът установява нов учебен план, методически указания, балансирано и синхронизирано обучение в продължение на 5 години, препоръчителна литература (основно Институциите и някои от съчиненията на класическите юристи) и детайлно описание на учебното съдържание, както и на изискваните умения на студентите след всеки цикъл на обучение. Очевидна е практическата насоченост на правното образование, но вече от позицията на едно много по-задълбочено и систематизирано теоретично познание.3 В тази връзка са и предписанията на Болонската декларация, с която се цели създаването на Общоевропейска зона на висшето образование чрез неговата хармонизация, европейски измерения за съдържанието и качеството на обучение, сравними образователни степени и свободно движение на студенти и преподаватели в европейската зона. Къде е мястото на изучаването на римското право в този контекст? В съчинението си, посветено на римското право, съвременното и европейското право проф. Райнхард Цимерман, директор на Института Макс Планк за сравнително и европейско частно право в Хамбург пише, че в момента се намираме в края на една ера на изучаването на римското право, което от своя страна се отразява съществено и на преподаването му.4 Основният проблем е дали то трябва да се разглежда в исторически или в правно-догматичен план. В много европейски държави все още има дискусия за преподаването на римското право в съответствие с изискванията за реформа в правното образо-

3

Вж. Maganzani L., Formazione e vicende di un’opera illustre. Il Corpus iuris nella cultura del giurista europeo, Torino, 2002. 4 Zimmermann, R., Roman Law, Contemporary Law, European Law: The Civilion Tradition Today, Oxford, 2001, p. 48 ss. -6-


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

вание, в резултат на Болонската декларация.5 При преструктурирането на програмите за обучение се поставя въпроса, дали римското (и по-специално римското частно) право да се включи в блоковете на историкоправните дисциплини, или да бъде част от преподаването на гражданскоправните науки като свързано с изграждането на цивилистичната правна традиция в национален и общоевропейски план. Традиционно става въпрос за римското частно право, тъй като то е задължителна дисциплина и в малко други държави, освен в Италия, се изучава история на римското право, римско публично право, екзегетика на източниците и пр. До края на ХХ в. то се преподава или в институционален аспект, като се разкрива същността на римскоправните институти в тяхното историческо развитие, или в пандектен аспект, като се набляга на догматичната същност на институтите.6 Това не е само въпрос за нова формална систематика, а за реконструиране на съдържанието на основния учебен курс, както и за създаването на факултативни дисциплини или тематични курсове и семинари в някоя от двете посоки. Същевременно се поставя въпрос и за съдбата на изучаването на римското публично право, каноническото право, екзегетиката, латинската правна терминология, реториката и пр., съответно и за мястото на преподаване на тези дисциплини в бакалавърската или магистърската степен на висше образование. Въпросът се поставя и по повод на формирането на общо европейско право и неговото преподаване. Новата тенденция е твърде различна от пандектистката, при която римското право сякаш съществува извън времето и се разглежда като един застинал модел, извън процесите му на вътрешно и външно развитие, обвързано с политическите, социални и икономически фактори. Редица автори подчертават необходимостта от реинтеграция на римското право в съвременното частно право,7 а изследването и преподаването на римското право да се разглеждат като специфичен анализ на съвременното право, а също и на европейското право.8 В последните години акцентът сякаш е „обърнат” – анализът на съвременното право е основан върху историческото развитие на 5

По-подробно за съвременните задачи на преподаването на римското право срв. Bravo Bosch, M.J., El espacio europeo de educacion supperior y la nueva docencia en Derecho Romano. - In: Revista Electrónica de la Facultad de Derecho de la Universidad de Granada, 2008 на сайта www.refdugr.com. Дискусията обаче съществува много преди 1999 г. Вж. D'Ors, X., Posiciones programaticas para el estudio del Derecho Romano, Santiago de Compostela, 1979; Femández de Buján, F., La reforma de los estudios de derecho. El nuevo plan de estudios: su valoración y análisis histórico y comparado, Madrid, 1992; López Rosa, R., Derecho Romano y formación jurídica al amparo de la legislación reformista española. - In : Problemática del Derecho Romano ante la implantación de los nuevos planes de estudio, Jaén, 1999, p. 15 ss. 6 В тази аспект е и основният учебен курс на проф. Михаил Андреев, по който се изучава римското частно право в България – Вж. Андреев, М., Римско частно право, С., 1975. 7 Срв. Koschaker, P., Europa und das römische Rect, Munich-Berlín, 1947; Latorre, A., Valor actual del Derecho Romano, Madrid, 1977, p. 17, както и специално посветения на темата сборник Il mestiere del giusromanista. Omaggio ad Antonio Guarino, Napoli, 1994. 8 Вж. Femández de Buján, F., Retorno a Roma en la futura elaboración de un código europeo de contratos. - Studia et Documenta Historiae et Iuris, 66 (2000). -7-


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

правото, започващо от Древния Рим.9 В тази насока са и редица изследвания в сравнителен план, с които се обясняват някои съвременни догматични различия и трудности за хармонизиране на отделни институти, но също и възможните пътища за преодоляването им и вътрешната динамика на националните правни системи. Римското право, с основните си понятия, с общата лексика, се явява перспективна отправна точка за такова развитие.10 Въпреки тези нови тенденции учебните курсове и програми по римско право все още остават в дисонанс с реалността. Във всички университети от средата на ХХ в. се оформя историко-сравнителен аспект на изучаването му с две основни тенденции: с акцент върху еволюцията на правото или върху класическото римско право. В този дух са и значителна част от съществуващите авторитетни учебни курсове. В първия случай по-често се възприема дескриптивен метод и едно почти дарвинистко виждане за развитието на правото и за случайните влияния на конкретната политическа обстановка, съдийското усмотрение и пр. Във втория пък се проявява стремеж към прекалена модернизация на класическите римскоправни институти, опростени и откъснати от конкретния исторически контекст, като в някои от текстовете се влага смисъл, за който римските юристи дори не са и мислели.11 Това налага създаването на дидактична литература, базирана на найновите изследвания по римско право и в духа на модерните тенденции за развитие на правното образование, която да допълни учебните курсове. Вече има редица романистични съчинения, в които в историческото разбиране на институтите се търси основата за хармонизирането и унифицирането на европейското право. Според Цимерман рационализацията на европейското право означава на първо място неговата романизация, която е в основата на културното единство, съществувало през вековете и върху което може да се изгради съвременното общо европейско право, наричано ius commune europaeum.12

9

В тази връзка вж. Pichonnaz, P., L’insegnamento di diritto romano oggi. - In: Index, 36 (2008), p. 51-59 и специално учебника му – Pichonnaz, P., Fondments romains du droit privé, Zurich, 2008. 10 Срв. Cannata, C. A., Il diritto romano e gli attuali problemi d'unificazione del diritto europeo. - In: Studi Impallomeni, Milano, 1999, p. 41 ss. ; Zimmermann, R., Roman Law, Contemporary Law., p. 107 ss.; Schmidlin, B.,(ed.), Vers un droit privé européen commun, Bâle, 1994. 11 Вж. критиката на тези две тенденции и цитираните автори у Pichonnaz, P., L’insegnamento., p. 53 ss. 12 Някои основни моменти се съдържат в монографията на Calasso, Fr., Europa e il diritto romano, Firenze 1962, както и в статията на Stein, P., Il diritto romano nell’Europa moderna. - In: Index 23 (1995), p. 45-54. Вж. анализа у Циммерманн, P., Римское право и гармонизация частного права в Европе. - Древнее право, №1 (15) 2005, 156-176. (достъпна on-line на http://www.dirittoestoria.it/iusantiquum/articles/ Zimmermann-Diritto-romano-diritto-privato-europeo.htm#_ftn1)Превод на руски на статията Zimmermann, R., Roman Law and the Harmonisation of Private Law in Europe. - In: Hartkamp, A., M. Hesselink, (Eds.), Towards a European Civil Code. (3rd ed.), Nijmegen, 2004, p. 21-42. Вж. Ius Antiquum, 15 (2005) на сайта на http://www. dirittoestoria.it, както и Casavola, F. P., Dal diritto romano al diritto europeo. - In: Diritto e storia, 5(2006) - http://www.dirittoestoria.it. -8-


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

Историческото изследване на развитието на правото, респ. на търсенето на римскоправните корени на съвременните правни институти, има също своето оправдание. Още Савини подчертава, че не съществува самостоятелно човешко битие, напълно изолирано от миналото и не е възможно самостоятелното и независимо от миналото моделиране на настоящето, вкл. и на законите.13 Все още може да се аргументира необходимостта от историческия подход, но не при съсредоточаване върху националните истории на развитието на правото, а в поглобален контекст, в търсене на общото в отделните правни системи като резултат от общата римскоправна традиция, етапите на рецепция и паралелно развитие. Не винаги в изучаването на историческото развитие могат да се открият решения за актуални проблеми, но разбирането на историческото развитие е основна предпоставка за откриването на приемливи варианти за такива решения. Върху преподаването на римското право като задължителна дисциплина в юридическите факултети с влизането в сила на изискванията на Болонската декларация, вече повече от десетилетие се осъществява своеобразен натиск. Механично като част от историко-правните дисциплини, които формират базовата подготовка на студентите по право, то е включено в програмите на бакалавърската степен и в началните курсове. Такава е ситуацията и в българските юридически факултети, където римското частно право е задължителна дисциплина по силата на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" и се преподава или в І-ви или във ІІ-ри семестър на І-ви курс. Все по-често стремежът е да се ограничат часовете на лекционния курс, да се елиминират семинарните занятия, да се опрости учебното съдържание и полагания изпит. Подобна тенденция вече е преодоляна в повечето от големите университети в Европа. Признава се, че при формирането на юристите, които ще създават и прилагат европейското право, обучението им трябва да премине през римскоправните основи на съвременното право.14 Това разбиране е подчинено на обстоятелството, че преподаването на римското право в края на ХХ и началото на ХХІ век е се свързва с определяне на мястото му при хармонизацията на частното право в Европа. Така Цимерман отбелязва, че най-очевидната характеристика на учебните дисциплини, преподавани в съвременния университет, е това, че те са интернационални по своята същност, подходи и перспективи, но това не се отнася към настоящия момент за юридическата наука, която в продължение на столетия се развива самостоятелно във всяка държава и е свързана предимно с изграждането и развитието предимно на националното право.15 И други автори 13

Срв. цитираното от Циммерманн, P., Римское право., в бел. 146 становище на Von Savigny, F. K., System des heutigen römischen Rechts, Berlin, 1840, Vol. I, р. ХV ss., както и цитираната статия на Kriechbaum, M., Römisches Recht und neuere Privatrechtsgeschichte in Savignys Auffassung von Rechtsgeschichte und Rechtswissenschaft. - In: Zimmermann, R., R. Knütel, J. P. Meincke, (ed.), Rechtsgeschichte und Privatrechtsdogmati, Heidelberg, 2000, p. 41-64. 14 Срв. Pichonnaz, P., L’insegnamento., p. 54. 15 Срв. Циммерманн, P., Римское право., раздел 2-3. -9-


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

споменават недостатъците на избирателното и несъгласувано изграждане на правото на Общността, които сякаш остават изолирани острови на еднообразното право в морето на националното право, допълнително го усложняват, а много правоотношения трудно се определят доколко подлежат на регулиране от общностното или от националното право.16 По повод на опитите за кодифициране на европейското частно право и изработването на основни принципи за отделните негови отрасли се приема, че този процес трябва да се предшества от изграждане на европейска правна наука, различна от националните доктрини, която да синтезира универсалното в правото на държавите в Европа от гледна точка на изграждането на общностна правна система.17 Именно в тази насока се определя и мястото на изучаването и преподаването на римското частно право.18 Едва ли се очаква съвременните юристи на всякакви нива – научни, практически, управленски, пряко да черпят вдъхновение от речите на Цицерон и становищата на Паул и Улпиан, или да прилагат институциите на Гай и император Юстиниан I. Но европейската правна традиция, започваща от римското право, дава възможност за развитието на алтернативите на законодателната унификация – чрез съдебната практика и правната наука, които са едни от значимите източници на правото в Древния Рим. В тази връзка са и голяма част от изследванията на романистите в последните десетилетия, както и организираните семинари, конференции и тематични лекционни курсове в университетите и специализираните институти по римско право.19 Това от своя страна е свързано с изучаване на приемствеността на римскоправните институти през следващите исторически епохи, и то не само от позиция на история на правото, а като анализ на догматичните концептции, на 16

Срв. цитираното от Цимерман становище и на Hein Kötz – Zimmermann, R., Roman Law and the Harmonisation of Private Law in Europe., n. 12. 17 Вж. Kötz, Н., A. Flessner, European Contract Law. English translation by Tony Weir, Oxford, 1997 и Lando, О., B. Hugh, The Principles of European Contract Law, Parts I and II, prepared by the Commission on European Contract Law, 2000; Von Bar, С., The Common European Law of Torts. English translation, Oxford, Vol. I. 1999; Vol. II. 2000, както и текстът на различни езици на сайта на http:/www.egtl.org/; Ranieri, F., Europäisches Obligationenrecht, Wien-New York, 1999; Werro, Fr., New Perspectives on European Private Law. Fribourg, 1998. р. 59 ss.; Smits, J., A European Private Law as a Mixed Legal System. - In: Maastricht Journal of European and Comparative Law, 5 (1998), p. 328-340; Castronovo, C., Contract and the Idea of Codification in The Principles of European Contract Law - In: Festshrift til Ole Lando, København, 1997, p. 109-124. 18 Вж. Femández de Buján, F., Aportaciones del Derecho Romano al proceso de elaboración del derecho de la Unión Europea. - Studia et Documenta Historiae et Iuris, 64 (1998), p. 529 ss.; Herrera Bravo, R., Fundamentos romanísticos del Derecho comunitario europeo, Salamanca, 2002, p. 531 ss.; Dupla Marín, M. T., La recepción del derecho romano en el movimiento de unificación del derecho privado y la Constitución Europea. - In: Anuario da Facultade de Dereito da Universidade da Coruña, 7 (2003), p. 271 ss. 19 Вж. основното в тази насока съчинение на Zimmermann, R., The Law of Obligations: Roman Foundations of the Civilian Tradition, Oxford, 1996; Berman. H. J., Law and Revolution: The Formation of the Western Legal Tradition, Harvard, 1983; Stein, P., Roman Law in European History, Cambridge, 1999, както и изследванията, публикувани в списанието Roman Legal Tradition на сайта http://www. romanlegaltradition.org/ - 10 -


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

същността на онова правно културно единство, съществувало в Западна Европа под формата на ius commune и на римо-каноническото право. Процесите, които съпътстват това единство в университетското образование, са свързани с мобилността на преподавателите и студентите, с т. нар. peregrinatio academica, която също съдейства както за разпространението на правните знания, така и за прилагането им практиката на основата на различни догматични концепции, преподавани в отделните университети.20 Съвременните измерения и задачи на Болонския процес всъщност възстановяват една съществувала в миналото на Европа академична реалност, съдействаща и за уеднаквяването на правните системи, и за уеднаквяване на правоприлагането предвид на икономическите и социални изискваиня на Новото време. Римското право безспорно е крайъгълният камък на цивилистичната традиция. Но не бива да се надценява историческия анализ, да се прави опит да се върне дъбът в състояние на жълъд, както пише Цимерман, позовавайки се и на твърденията на Савини, че е изкривяване на историческия подход, ако правните конструкции на миналото се възприемат като идеални образци и те в неизменен вид трябва да преминат към настоящето. Същността на историческия подход е в признаване на ценността и индивидуалността на всяка епоха, но също и в търсене на живата връзка между миналото и настоящето. Без това може само да се опише външната форма, но не и да се разбере същността на отделните правни институти, но също и на цели правни системи.21 Всичко това налага да се пристъпва предпазливо и с умерен ентусиазъм към римското право, да не се търси непременно конкретния римски прототип на съвременните институти. Съчетаването на историческия и догматичния подход могат да доведат до полезни резултати както за разбирането на редица съвременни институти, така и за тяхното реформиране, с оглед унифицирането им. Но изграждането на единна правна система на Европа само на базата на познаването на римското право е една твърде утопична идея.22 Въз основа на тези отправни позиции могат да се очертаят основните насоки на преподаване на римското право в университетите: На първо място то трябва да се разглежда в контекста на изграждането на правото в Европа, рецепцията на правните институти, самостоятелното им развитие и актуално състояние. Римското право е интелектуалната основа за относително хомогенната правна култура в отделните европейски държави, но него20

Вж. статията на Gorla, G., La “communis opinio totius orbis” et la réception iurisprudentielle du droit au cours des XVIe, XVIIe et XVIIIe siècles dans la “civil law” et la “common law”. - In: New Perspectives for a Common Law of Europe, Heidelberg, 1978. 21 Вж. Циммерманн, P., Римское право., бел. 153. 22 Срв. Pichonnaz, P., L’insegnamento., p. 54 . Срв. и някои от последните изследвания, в които римскоправните норми и принципи са основа за разгръщане на сравнителен анализ както в исторически, така и в догматичен план – Bauer М., Periculum Emptoris: Eine dogmengeschichtliche Untersuchung zur Gefahrtragung beim Kauf, Berlin, 1998; Pichonnaz P., La compensation: Analyse historique et comparative des modes de compenser non conventionels, Fribourg, 2001; Jansen , N., Die Struktur des Haftungsrechts: Geschichte, Theorie und Dogmatik außervertraglicher Ansprüche auf Schadensersatz, Tübingen, 2003. - 11 -


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

вото историческо значение не бива да се надценява, нито да се прави опит за осъвременяване на институтите му. Един общ подход на „интелектуална симулация с доктринален нюанс”, както счита Цимерман, е особено подходящ за съвременното преподаване на римското частно право като основа на цивилистичната традиция, но съчетано с рационална критика и разбиране за органическо развитие на правните системи.23 На следващо място от особено значение е обстоятелството, че римските юристи разгръщат своите становища, центрирани около определен правен проблем – реален или фиктивен. Чрез полемизиране с други юристи, чрез позоваване на аналогия и традиционна практика постепенно се изграждат норми, които да са приложими за максимално широк кръг случаи. И независимо от казуистичната форма на римското право в него могат да се открият модели именно за такова изследване на отделни ситуации, така характерни за създаването на нормативните актове на ЕС или за постановяване на решенията на съдилищата на ЕС по преюдициални или принципни въпроси от значение за всички страни в Общността. От своя страна казуистиката, преподавана на студентите на основата на римското право, дава възможност да изградят умения за правен анализ върху по-опростени случаи, да синтезират правилото по модела на римските юристи. В тази връзка запазването на семинарните занятия и дори разширяването на часовете, посветени на римскоправните казуси, създаването на специфична дидактична литература, е от съществено значение за по-нататъшното обучение по решаване на казуси, полагане на изпити и пр. Много от критиките за съвременното право на ЕС са свързани с неговото голямо диверсифициране, натрупването на множество норми и честото изгубване на правната същност на отделните институти в океана от допълващи, уточняващи и коригиращи разпоредби. В тази насока римското право ни дава забележителен пример. Устойчивостта на кратките и прости норми, ползвани от римските юристи, някои от които са се превърнали и в сентенции, може да бъде в основата на процеса на подреждане и опростяване на правото. По пътя на хармонизирането на европейското право често се налага не само да се анализира същината на даден правен институт, но и да се търсят пътища за преодоляване на противоречивата уредба, натрупана в националните правни системи в резултат от паралелното им, но самостоятелно развитие през вековете. Римските юристи ни дават блестящи примери за уеднаквяване на позициите чрез полемизиране. Окончателното решение е с оглед на нуждите на целесъобразността, но и при запазване на главните правила на правната регламентация. Изработването на основни принципи за отделните отрасли на частното право в съвременните условия е реализация на тази традиция. В такава насока трябва да се обучават и студентите, на които им предстои да участват в разработването и прилагането на нормативни актове както на национално, така и на европейско ниво. 23

Вж. цитираната статия на Циммерманн, P., Римское право., раздел 5. - 12 -


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

В много институти на съвременните национални правни системи се налага не само сравнителен, но и ретроспективен анализ, търсене на пътищата за самостоятелно изграждане или реципиране на едно или друго правно разрешение, принадлежността на дадена национална правна система към романската или германската система. Екзегетическият анализ на римскоправните текстове може да даде полезна основа за такива изследвания. Именно в търсене на историческия, политически, социален и икономически контекст могат да се разбират нормите, но и да се променят.24 А в модерната правна лексика всичко това се обхваща от процедурите, обобщавани като „оценка на законодателството”. В римското право се открива добре функционираща, в продължение на столетия, органическа връзка между правната наука и практиката. Юстиниановата кодификация дава ценен пример за единство между нормативни актове, правна теория и правоприлагане, което е от значение за съвременното изграждане на европейското право.25 Във всички извори на римското право се наблюдава една тенденция – за сливане на становищата на юриспруденцията с решенията на практиката, за провъзгласяване като задължително на едно право, основано изцяло на прагматичната необходимост и казуистиката, но достатъчно цялостно и универсално, за да бъде прилагано в рамките на огромна територия и от различни по своя език, вероизповедания, държавни и правни традиции, бит и култура народи. В Рим правната наука не съществува сама за себе си. Становищата на римските юристи не са резултат от съзерцание на чистото право, а са свързани с конкретни правни въпроси, при което се пораждат противопоставяния на мнения, търсене на обща позиция и като цяло – обединяване на теорията, с цел унифициране на практиката. В изследването на тази мощна потенциално-обединяваща сила на римското право могат да се открият моделите за обновяването на европейскта правна култура.26 По модела на римското право може да се създават умения у студентите да изследват действащите, но и да създават нови правни норми, с оглед на съществуващата практика, нуждите на правоприлагането и достиженията в теоретичен план. В такава взаимна обвързаност се осъществява преподаването на действащото право в юридичес24

В тази връзка интересен пример представя Паскал Пишона в статията си, свързана с прилагането на римскоправните принципи и норми от Върховния касационен съд на Швейцария – Вж. Пишона, П., От clausula rebus sic stantibus до невиновната невъзможност за изпълнение: аспекти на развитието на ролята на съдията. - B: Сборник статии, посветени на 50-годишнината от създаването на Пловдивския университет ”Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2012 (под печат), превод от английски език на публикуваната статия на същия автор във Fundamina 17 (1) 2011, p. 125-143. 25 Все по-често се среща терминът „юриспруденциално право”, като се има предвид съдебната практика на съдилищата в ЕС. В тази връзка вж. Reinoso Barbero, F., El derecho romano en la jurisprudencia del Tribunal de Justicia de la Union Europea. - In: Revista General de Derecho Romano, 10 (2008) – на сайта www. iustel.com 26 Цимерман в тази връзка споменава за ре-европеизация на правото и правната наука – Вж. на Циммерманн, P., Римское право., раздел 2; Вж. и цитираните от него Bussani М., U. Mattei, (ed.), Making European Law: Essays on the ‘Common Core’ Project, Trento, 2000, а относно практиката на съдилищата в ЕС – Knütel, R., Ius commune und Römisches Recht vor Gerichten der Europäischen Union. - In: Iuristische Schulung, 36 (1996), p. 768 ss. - 13 -


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

ките факултети, но началната подготовка може да започне още с примери от римското право. В тази насока следва да се създава и съвременната правна дидактична литература, която да включва коментари, симулационни модели за нормотворчество, анализи по оценка на регулирането и неговите резултати и пр. При анализа на римскоправните източници много често се поставя въпросът за съществуването на единна правна терминология. Създаването й е основна задача, дори при съставянето на големите кодификации през V и VІ в., Юстиниановите компилатори са имали подобна на съвременните юристи-лингвисти към Европейската комисия цел – да създадат един език на правото, разбираем от всички, да обяснят специфичните понятия и ако е възможно, да ги унифицират. Доколкото латинската правна терминология дава възможност за такова унифициране, изучаването на юридическия латински език не трябва да бъде пренебрегвано. Доказателство за необходимостта от познаване на римскоправната терминология са издадените в последните години речници, чийто тираж бързо се изчерпва, както в съответните държави, така и у нас.27 При преподаването на римското право следва особено внимание да се обръща именно на тази лексика като универсално средство за общуване между юристите от различни страни, а и за изграждане на една по-широка правна култура. Трябва обаче да се изследва и същността на означаваните по един и същ начин правни понятия, тъй като често идентични терминологично, те разкриват значителни субстанциални отклонения, предвид особеностите на националните правни системи. В съвременната епоха информатиката и телематиката имат съществено значение за универсализацията на правото. С прилагането на информационните технологии значително се улесняват процесите на систематизиране, на изследване чрез съпоставяне на различни правни системи, на абстрахиране на общи принципи и ядра за унифициране на правно регулиране на различни нива. Без тези технически способи – достижения на модерното общество, само по пътя на правоприлагането и реформиране на правотворчеството, римските юристи са постигнали приблизително същите резултати в условията на една огромна, не само по територия, но и по етническо, религиозно, икономическо и социално разнообразие империя На следващо място виртуалните бази данни по римско право и римска история дават възможност както за историко-сравнителни, така и за сравнително-догматични изследвания. В някои случаи е възможно да се направят първични базови библиографии по изследваната проблематика, които да дадат ориентация за състоянието на проблема, степента на научна разработка, аспектите на изследването и пр. Използването на статии и монографии по римско право в 27

Има множество издания на италианските речници, предимно на издателството Simone, вкл. и on-line вж. Dizzionario giuridico romano - http://www.simone.it/cgi-local/Dizionari/newdiz.cgi? index,3,A . Срв. и Berger, A., Encyclopedic Dictionary of Roman Law, Philadelphia,1953; Garcia Garrido, M. J., Diccionario de jurisprudencia romana, Madrid, 1986; както и преведения от френски (Lexique du droit romain, Bruxelles-Zurich 2007) и издаден от Издателство Сиела през 2008 и 2010 г. речник на Паскал Пишона и Жан-Филип Дюнан – Вж. Дюнан, Ж., П. Пишона, Римско право. Речник на основните термини, София, 2008. - 14 -


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

пълен текст на сайтовете на виртуалните библиотеки и списания е друга възможност за романистите да поставят основите на своето изследване и без скъпо струващи специализации в чужбина, които не винаги са финансирани от университетите. В много от юридическите факултети като избираема дисциплина се преподава съдебната реторика, а в някои от тях и специализирани дисциплини, за редактиране на нормативни и ненормативни актове, правни становища, писмени защити и пр. Писмената и говорната култура на бъдещите юристи може да се формира на основата на примери от римското право, особено с изучаване на майсторството на римските юристи и оратори. В тази връзка могат да се съставят или да се преведат учебни помагала, които не само да обогатяват общата култура на студентите, но и да им дадат примери за едно по-емоционално и по-прецизно отношение към прилагането на правото. И накрая би следвало дa се отбележи и една нова тенденция в преподаването на римското право, свързана с изучаването на римското публичното право.28 Освен в Италия, и то като факултативни курсове или като част от историята на римското право, публичното право на Древния Рим е било повече обект на научен интерес, отколкото на дидактично представяне. Създадените класически учебници в тази насока, в редки случаи са използвани за учебни курсове.29 В последните две десетилетия в Испания постепенно започва системното разработване на тази материя, като се създава значителен обем от научна литература, а в последствие и учебници,30 по които се преподават няколко учебни курса – римско административно право, класически основи на институциите и демокрацията в Европа и пр.31 Дори задължителният учебен курс се нарича „Римско право” и е 28

Срв. Femández de Buján, A., Perspectivas de estudio en temática de Derecho Administrativo Romano, surgidas a tenor del pensamiento y de la obra del Profesor Giambattista Impallomeni. - In: Index, 26 (1998), p. 464 ss. 29 Вж. класическото 18-томно съчинение на Mommsen, Th., J. Marcquardt, L. Friedlaender, P. Krueger, G. A., Humbrt, Manuel des Antiquités romaines, Paris, 1888, ново издание на BiblioBazaar, 2008 (Mommsen, Th., Le droit public romain, t.1-7; Marquardt, J., L'administration romaine; organisation de l'Empire romain, t. 8-9; Marquardt, J., De l'organisation financière chez les Romains, t. 10; Marquardt, J. De l'organisation militaire chez les Romains, t.11; Marquardt, J., Le culte chez les Romains (Les jeux par L. Friedlaender), t. 12-13; Marquardt, J., La vie privée des Romains, t.14-15.; Krueger, P., Histoire des sources du droit romain, t.16; Mommsen, Th., Le droit pénal romain, t. 17-19.); както и тритомното съчинение, посветено специално на публичното право Mommsen,Th., Droit romain public, Paris, 1889; Willems, P., Le droit public romain ou Les institutions politiques de Rome depuis l'origine de la ville jusqu'à Justinien (5e éd.), Bruxelles-Louvain, 1888 ; както и по-новите изследвания на Jones , A. H. M., Studies in roman government and law, Oxford, 1960; De Martino, Fr., Storia della costituzione romana, 6 vol., Napoli, 1974; Burdese, A., Manuale di diritto pubblico romano, Roma, 1998; и някои отделни статии и студии у Cascione, C., Studi di diritto pubblico romano, Napoli, Editoriale Scientifica, 2010. 30 Torrent, A., Derecho publico romano y sistema de fuentes, Zaragoza, 1991; Femández de Buján, A., Derecho Público Romano y Recepción del Derecho Romano en España, Europa e Iberoamérica, Madrid, 2002; Id., Derecho Público Romano (12 edición), Madrid, 2012. 31 Завиден принос в това отношение има т. нар. испанска школа на проф. Антонио Фернандес де Бухан, която в от началото на 90-те години на ХХ век започва цялостно изследване на проблематиката на римското публично и по-специално на римското административно право. Вж. COLECCIÓN DYKINSON – monografías de Derecho Romano. Director: Prof. Dr. Antonio Fernández de Buján. Catedrático de derecho romano de la Universidad Autónoma de Madrid – на сайта на - 15 -


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

разделен на два модула за публичното и частното право. Публичните лекции, изнасяни от гост-преподаватели по тази материя, предизвикват сериозен интерес сред студентите и преподавателите по съвременните дисциплини. Представят се нови и малко познати аспекти на римскоправната цивилизация, в които могат да се открият полезни модели с актуално значение – за стопанисването на публичната собственост, административните концесии, административните договори, децентрализацията на административната дейност, урбанистиката, финансовата система и пр.32 И в тази връзка се следва общата тенденция на съчетаване на историко-сравнителния с догматичния подход. Интересът към материята е в основата на по-нататъшни научни изследвания, но също и в контекста на едно пълно и цялостно обучение на студентите, както относно историята на частното, така и на публичното право. Така дидактичните задачи пред римското право са не само за създаването на forma mentís, но и за познаването на произхода на отделните институти, за тяхната основна същност. Това трудно може да се постигне със студентите в І-ви курс, но при прилежното и заинтересувано усвояване на знанията по дисциплината може да представлява една добра основа за обучението по цивилистичните дисциплини. Същевременно римското право не бива да остава само в рамките на частноправната проблематика и като спомен от началото на правното образование. В редица юридически факултети в горните курсове има специализирани факултативни курсове по романистични основи на съвременното договорно, търговско, административно право. Такива курсове са основани на повишен интерес от страна на някои студенти към сравнително-истори-чески и правнодогматични изследвания. Споделеният опит на чуждестранните колеги е, че там се формират и бъдещите докторанти и асистенти както по римско право, така и по други дисциплини. Възпитаниците на Националната гимназия за древни езици и култури в София, както и студентите с добра езикова подготовка, традиционно проявяват интерес в тази насока, но за съжаление няма учебна форма, в която те да се обучават, освен като се консултират и насърчават техни индивидуални разработки и публикации. В заключение бих искала да подчертая, че изучаването и преподаването на римското право в съвременните условия има своето място и то съвсем не е издателството – www. dykinson.es, както и Fernández de Buján, F., M. J. García Garrido, Fundamentos clásicos de la democracia y la administración, Madrid, 2010; Femández de Buján, A.(ed. lit.), Hacia un tratado de derecho Administrativo y fiscal Romano, Madrid , 2011. 32 Вж. Castán Pérez-Gómez, S., Régimen jurídico de las concesiones administrativas en Derecho Romano, Madrid, 1996; Alburquerque, J. M., La protección o defensa del uso colectivo de las cosas de dominio público, Madrid, 2002; Pendón Meléndez, E., Régimen jurídico de la prestación de servicios públicos en derecho romano, Madrid, 2002; Ponte Arrebola,V., Régimen jurídico de las vías públicas en Derecho Romano, Madrid, 2007; Malavé Osuna, B., Régimen jurídico financiero de las obras públicas en Derecho Romano: los modelos privado y público de financiación. Madrid, 2007; López Huguet, M. L., Régimen jurídico del domicilio en Derecho Romano. Madrid, 2008; Geréz Kraemer, G., El derecho de aguas en Roma, Madrid, 2008; Bravo Bosch, M., El largo camino de los hispani hacia la ciudadanía. Prólogo a F. Fernández de Buján, Madrid, 2009; Zamora Manzano, J. L., Algunos aspectos sobre el régimen fiscal aduanero en el Derecho Romano, Madrid, 2009. - 16 -


Studia Iuridico-Historica

I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

незначително. Остава това да се възприеме от нашите студенти и сред тях да има повече, които да се посветят на „изкуството за доброто и справедливото”. STUDYING ROMAN LAW IN THE BEGINNING OF 21ST CENTURY Summary A very topical problem lies in the essence of the article. This is the problem of the Roman law, its modern sounding and its studying in the contemporary juridical education. An ancient manual of Roman law – the Justinian’s Institutions has not lost its great significance as a historical and practical source even nowadays. The connection between the Roman law and the current European legal system is too close. The expansion of the European Union requires reforms in the university legal education too similar to the Justinian’s reforms made in 6th century. It means: rearrangement of the ground of the subject, avoiding repetitions, obviating discrepancies and ambiguities. The other general task is studying the legal matter not only as a collection of legal norms, but also as practice. Knowing the true spirit of the Roman law is very important, the casuistry, the evaluation of the current law and the possibilities for its development. Such tasks we can find in the Justinian’s instructions to the compilers of the Code, Digests and Institutions. There are many analogies between the Justinian’s reforms and the current need of reforms in the legal education in didactics aspect. Justinian settled a new curriculum, new methodical instructions, balancing and synchronized training for 5 years, recommended literature (basically Institutions and some works of the classical lawyers), detailed description of what the students should study, and required skills, which the students had to acquire after each phase of their training. In such a spirit are the stipulations in the Bologna declaration (1999) concerning the establishment of a Common European area of Higher education, through synchronization of the educational degrees, qualitative training and free interchanging of students and lecturers. The rest of the article examines the problem of the place of the Roman law in the contemporary legal education. One of the main questions is how to study the Roman law – historically and comparatively or law dogmatically. Following the traditions and the experience of the European countries, the general conclusion is that both approaches are useful. The Roman law is a significant example for the unity of the legal theory and practice – something very necessary for building the current European legal system. In all sources of the Roman law a lasting tendency of fusion of standpoints of jurisprudence with practical decisions becomes apparent. Another significance of the Roman legal tradition is the development of unified legal terminology. Finally, a few examples of studying the Roman public law are presented and also, the need of studying additional subjects, e. g. “juridical rhetoric”, special lecturer courses on the Roman basis of contemporary contractual, commercial and administrative law, etc. Thus the students have to devote themselves to the “Ars boni et aequi”.

- 17 -

Проф. д-р Малина Новкиришка - Преподаването на римското право в началото на XXI век  

Проф. д-р Малина Новкиришка Издание: Правно-исторически проучвания 2012, Година I/Кн. 1. Благоеград, Издателство на Югозападен университет...

Проф. д-р Малина Новкиришка - Преподаването на римското право в началото на XXI век  

Проф. д-р Малина Новкиришка Издание: Правно-исторически проучвания 2012, Година I/Кн. 1. Благоеград, Издателство на Югозападен университет...

Advertisement