Page 1

Настоящият материал е създаден от автора специално за проекта „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” на Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” http://www.legaleducation.eu.

Юридическото образование днес

Габриел Херес Крамер Лектор по Римско право. Университет CEU Cardenal Herrera (Валенсия). Email: gerkra@uch.ceu.es Право; Обучение; Европейско пространство за висше образование; Болонски процес. Тези редове представляват разсъжденията на автора относно преподаването на правото в нашите факултети. Авторът споделя своя личен опит, който може да заинтересува не само колегите му, но и ръководствата на юридическите училища. Да се даде отговор на въпроса – как се преподава право – би било твърде претенциозно от моя страна, особено като се има предвид че се касае за обучение, което има повече от 2 000 годишна история, считано от опростяване на правото през III век преди Христа.1 Още по-безполезно би било това, като се има предвид огромното количество литература, която се появи напоследък във връзка с влизането ни в Общото европейско пространство на висшето образование. С оглед на това настоящото изложение е насочено единствено към юридическото образование, със специално внимание към съвременната конюнктура и особености на университетската среда, в която работим. Освен това се касае за „,разсъждения“, които са обусловени от факта, че съм романист, както и от обстоятелството, че моята дисциплина се преподава в първи курс. На практика съм един изследовател на римското право, който се опитва да предаде на своите студенти красотата, която всеки ден открива в материята, която преподава. На първо място бих искал да се спра на един въпрос, по който са изписани тонове мастило, а именно баналната специализация, която според много автори е враг на истинския университетски дух, на хуманизма и отвореността към света. Предпоследните университетски реформи (да се говори за последните може да се окаже опасно, тъй като се случват с шеметна бързина) създадоха един нов тип предмети със свободно съдържание, които остават недооценени в актуалните изследвания, и които целят да се преборят със „страшното зло“ на прекалената специализация, задължавайки студентите да изучават материи, които нямат нищо

1

Фернандес де Бухан А., История на римското право, Civitas 2010 (стр. 102-107)

1


Настоящият материал е създаден от автора специално за проекта „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” на Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” http://www.legaleducation.eu. общо с „основното“ им обучение2. Вярвам, че думата, която използваме, за да обозначим мястото, в което се намираме – университет – ни показва верният път, който да изберем, за да отговорят нашите студенти на университетския идеал. От възникването си университетът ни показва, че изучаването на частното не е ключ нито към истината, нито към всичко останало. Нагледно това се илюстрира от етимологията на думата - unus y versus (“обърнат към всичко”). Струва ми се че не е необходимо да добавям нищо към това, което преподаваме на студентите – те следва да уважават правото и изучаването му, като подхождат с отворени съзнания, без идеологизиране и без предразсъдъци. Що те отнася до начина на обучение – от самото начало се стремя да променя в студентите наложената обща представа, че правото е нещо наложено, нещо което ограничава тяхната свобода и което е враг на хуманното. Избягвайки абстрактните обяснения, които могат да се окажат твърде неразбираеми за студентите от първи курс, започвам своите занятия обяснявайки че правото е нематериално и неосезаемо явление, подобно на много други толкова важни и реални явления като например чувствата, както и че правото има инструментален характер – то е „инструмент“, създаден от човека3, който е предназначен да задоволи определени човешки потребности. Става дума за това което Диес Пикасо определя като “конфликт на интереси” и което аз, поради негативното значение, което се влага в думата „конфликт“, предпочитам да наричам “взаимодействие на интереси”. Изходната точка в правото са взаимодействията (или конфликтите на интереси), обусловени от необходимостта възникнала в едно отношение, която изисква определена регулация4. Настоявам, че правото е пособие, инструмент, създаден да задоволява човешките потребности, изхождайки от справедливостта, за да предостави на всеки, това което му се полага, с цел да задоволи една претенция или потребност, която възниква при взаимодействието на интереси.5. Задачата, която си поставям при работа със студентите, е не да ги накарам да наизустят решенията, предписани от нормите, а да придобият умения да разрешават юридически проблеми. За да не бъда обвинен несправедливо, този подход не изключва изучаването на правни решения. В моя случай и доколкото става въпрос за студенти в първи курс, преди всичко се стремя да научат основните правни понятия, както и основните правни институти. На практика разрешаването на един проблем изисква знания относно различните средства и техники, които са „инструментите“, с които разполагаме. Винаги обаче се стремя 2

Когато през 2003 година се въвеждаха тези нови предмети авторът публикува своето становище по въпроса – вж. Сас Диас Х.М, Гомес ПулидоХ.М., Университетът … ¿За какво?, Алкала де Енарес: Университет на Алкала, Servicio de Publicaciones, 2003 (§ “Фрагментирането на университетското знание”). 3 По отношение на “неестествеността” на правото, вж. GALLO F., Celso e Kelsen, Per la refondazione della scienza giuridica, Giappichelli Ed., Torino 2010 (p.67ss). 4 DIEZ PICAZO A., Experiencias jurídicas y teoría del derecho, Ariel 1973 (cap. I i.t.) . Авторът използва понятието “конфликт на интереси” в по-широк смисъл - не само за да обозначи конфликт, противопоставяне, а и комуникация и взаимодействие между субекти. 5 В този см. вж. GALLO F., o.c. (p.73ss); Освен че авторът изразява становище, което напълно споделям, той критикува основните теории във връзка с този въпрос.

2


Настоящият материал е създаден от автора специално за проекта „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” на Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” http://www.legaleducation.eu. да ги накарам да направят още една стъпка напред, като изисквам от тях да дадат оценка на адекватността на предложените решения. Ако от самото начало студентите са наясно, че това което изучават е едно средство, което има за цел и служи за регулиране на взаимодействието на правни интереси, не е прекомерно да се изисква от тях да съпоставят решението с потребността и да преценят до каква степен решението е адекватно на проблема. Трябва да призная, че се допитвам да избягвам използването на понятието правосъдие, тъй като в днешно време на практика това понятие е изпразнено от съдържание6. Опитвам се да го заместя с термини и изрази като “възстановяване”, “правилно решаване”, “адекватно решаване” и подобни. Само тогава или по-скоро само след това се връщам към това толкова присъщо ни понятие. С оглед на това можем да говорим само за един критерии за правосъдие: разумността на решението, неговата адекватност, неговата справедливост7. Също така наред с особеностите на студентите следва да отчитаме и динамиката при обучението. Струва ми се че е абсолютно необходимо да си даваме сметка какъв е даден студент, какъв е нашият събеседник, защото това съвсем не е без значение. Никой не би оспорил, че от липсата на академични грижи страдат найвече студентите, това е несъмнено. Освен това тяхното разбиране за дължимо и задължително е доста нека да кажем “размито”. Броят на “неявилите се” е много висок без значение дали се касае за предмет с голяма или малка сложност и без значение кой преподава, защото това е характерно за всички предмети и и в последствие води до висок процент на отсъстващи от работа (отсъстващия от първото занятие или отсъстващия от първия работен ден). Тези специфики заедно с подхода към изучаване на правото определят насоката на ежедневните ми усилия – като начало се опитвам да накарам студентите да възприемат правото като нещо което “може да се види и да се докосне” и по този начин се опитвам да избегна абстрактната същност на правото да се превърне в непреодолимо препятствие. Стремя се да възприемат понятията като нещо „обективно“. Съответно съществено е да се започне от проблема , от необходимостта, която е породила института или решението. Струва ми се че това е единственият възможен подход. Във връзка с това ще дам следния пример – възможно е институтът на ползването да се обясни „линейно“, което е обичайния подход - дефиниция, характеристики, правна уредба (възникване, прекратяване, т.н.)… или да се започне с произхода му, като се обясни необходимостта, която е довела до „изобретяването“ на ползването. По подобен начин може да се подходи и към един доста “тъмен” институт като суперфицията, който може да се осветли изучавайки неговият произход и причина на съществуване. По този начин нещата, които се обясняват чрез посочения метод в много поголяма степен отговарят на човешките потребности и поради това са „приятели“ 6

Както много други толкова важни в ежедневието ни като „любов“, „привързаност“, „приятелство”… 7 Относно идеята за правосъдие вж. SIMONCINI A., VIOLINI L., CAROZZA P., CARTABIA M., Esperienza elementare e diritto, Angelo Guerini e Associati ed., Milano 2011. Както и по-конкретно, (SIMONCINI) § “L´esperienza elementare fondamento per un dialogo” (p.40ss.).

3


Настоящият материал е създаден от автора специално за проекта „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” на Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” http://www.legaleducation.eu. на студента, който вече не изучава материята като нещо чуждо. Изучаването по този начин изисква усилия, но без отчуждеността на студента по право, който би казал, че се касае за изучаване „на разпоредби“, които трябва да се наизустят, без да се търси тяхното основание. В този контекст моят курс се основава на разглеждане на проблематиката. Основното съдържание на курса е достъпно в интернет. По този начин студентите следва да идват на занятия запознати с материята. Започвам занятията с въпрос към студентите какво не са разбрали или ако няма въпроси, защото не са чели или защото се притесняват да задават въпроси, им предлагам да обсъдим въпрос, който знам, че не са разбрали, поради неговата сложност. С това целя последващите обяснения да са отговор на един вече поставен въпрос или проблем. Постоянно ги карам да си задават въпроси във връзка с разглежданите неща, за да им помогна да намерят и разберат техния смисъл. Правото и по специално римското право, се характеризира със своята рационалност и съответно насърчавам студентите да се опитват да я открият. Вярвам че това е много добър начин да ги накарам да открият рационализма и красотата му. На помощ в тази динамика ми идва постоянното оценяване. Крайната оценка на студента се формира от средноаритметичния резултат на оценката му от занятията и от финалния изпит. Първата част на оценката – тази формирана от занятията, изисква от студентите ежедневни занимания, както по време на часовете, така и извън тях. Така постигам студентите да се подготвят предварително за занятия или поне една част от тях. Наред с това обаче ми се струва, че в правния мир е задължително да се полагат ежедневни усилия, защото крайна сметка правото действа и се опознава чрез езика. По мое мнение изучаването на правото е сравнимо с изучаването на език и съответно никой не би могъл да се справи с езиков изпит, учейки предходната вечер. За финал и изхождайки винаги от академичната гледна точка, искам да подчертая, че според мен е много важно да се внуши на студентите, че преди всичко и над всичко е перфектното познаване на основните правни понятия и институти, а не на многобройните нормативни изменения. За тази цел съгласуването на академично ниво между отделните дисциплини и преподаватели е жизнено важно. С риск да бъда обвинен в субективизъм, това означава ако е необходимо да се даде предимство на основните дисциплини. Противник съм на раздробяването на материята. Следва да се насърчава изучаването на правото като едно цяло, а не като римско право, гражданско прави и т.н. В този смисъл координацията между практиката и университетите има решителна роля. Моят личен опит в юридическия факултет на университета San Pablo CEU de Madrid е много положителен. Деканското ръководство на факултета успя през първите години на настоящия век да „издигне“ факултетът, който беше загубил значителен брой студенти, до голяма степен благодарения на съгласуваните усилия на преподавателите. По този начин студентите ще се станат добри в решаването на казуси. Неслучайно Юстиниан е предложил в неговата реформа на юридическото обучение студентите от последните курсове да се наричат “решаващи казуси 4


Настоящият материал е създаден от автора специално за проекта „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” на Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски” http://www.legaleducation.eu. (lytai)” и “напреднали в решаването на казуси (prolytai)”, като е казал по този повод: “По този начин за тях ще се разкрият всички тайни на правото, и няма да има нищо скрито, и с изучаването на всички книги, които бяха съставени за Нас … ще станат красноречиви слуги на правосъдието, отлични адвокати и съдии, винаги и навсякъде благоприятствани от съдбата” 8. Това е начинът, по който работя с моите студенти.

8

Const. Omnem 5.

5

Юридическото образование днес  

Юридическото образование днес Проф. Герец Кремер http://legaleducation.eu

Юридическото образование днес  

Юридическото образование днес Проф. Герец Кремер http://legaleducation.eu

Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded