Page 1

ЮРИДИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В АНГЛИЯ ас. Атанас Шопов, СУ „Св. Климент Охридски“, катедра ТИДП

1. Защо юридическото образование в Англия Глобализацията е феномен на нашето ежедневие – преди всичко на икономическо, но все повече и на културно и политическо ниво. Водеща роля в този процес безспорно има англо-американския „свят“. Ню Йорк и Лондон са едни от основните центрове, които влияят върху съвременните икономическа процеси (да не забравяме от къде започна сегашната икономическа криза). Глобализацията на икономическо ниво води след себе си и необходимост от „глобализация“ в правото, защото до голяма степен съвременното право обслужва многобройните и сложни търговски отношения. На практика няма „голяма сделка“ без международен елемент и то твърде често именно той е водещ. Съответно в съвремието ни все повече се налага фигурата на „международния консултант“ – водещите в световен мащаб кантори, като „Freshfields, Brukhaus, Deringer”, “Norton Rose” или “White and Case” или инвестиционни банки като Morgan Stanley” - консултират сделки или гледат дела, в които приложими са множество национални правопорядъци. Така юристите, които работят по тези случаи, твърде често работят в среда не на „родното“ си право, а на чужди правни системи. Това неизбежно изисква и друг тип юристи и друг тип обучение – изисква излизане извън стереотипа, че правото е национално явление и юридическата професия е неконвертируема. В практиката ми като адвокат многократно ми се е налага да работя с такива, ако щете „мултинационални юристи“, и всеки път ме удивлява способността им бързо да се ориентират в чуждия правопорядък, да търсят еквиваленти в отделните правопорядъци и да предлагат решения. А защо Англия, а не САЩ – по чисто практически съображения – все пак от една страна е част от Европа и ЕС, а от друга много по-често споменатите международни транзакции в Европа се водят от фирми и юристи от Англия. 2. Юридическото образование в Англия 2.1. Началото на юридическото образование Традицията – колкото и да е странно „универсалността“ на юридическото образование произтича от традицията – напр. право започва да се преподава в Кеймбридж през 13 в, но до 18 век това е римското частно право и каноническото право, като едва през 18 в. започва да се изучава „английското“ право. Това е и в основата на съвременните акценти в юридическото образование – международно и сравнително право. Веднага мога да направя коментар, че това са два акцента, които не са водещи нашата система, която е по-скоро интровертна (националноцентрична), отколкото екстровертна. Това, разбира се, има своето обяснение в малките национални мащаби и


съответно липсата на практическа необходимост. Но е една съвременна тенденция в образованието, от която студентите, преподавателите, а и системата (не само на образованието) може като цяло само да спечели. 2.2. Материалната база Макар правото да е идеално явление, то материалната база, както във всяко едно нещо, има съществено значение. Най-малкото човек се чувства по-добре в просторни, светли, топли и обновени помещения. Това е нещо, което е изключително дефицитно при нас и за съжаление се пренебрегва с аргумент, че това са ни възможностите. Напротив в английската система нещата започват оттам, именно защото добрата материална база създава предпоставки и за по-добро обучение. Но там нещата също не са даденост – и там висшите училища не печатат пари – до голяма степен те разчитат на собствения си продукт, тоест на студентите, завършили при тях. Само за пример водещите английски адвокатски кантори са образували тръст, който събира и предоставя средства на юридическите факултети. Например с подобно финансиране през 2005 в Кеймбридж е построен център по криминология. 2.3. Образователните степени Все пак до не много отдавна (а в някои щати на САЩ това все още е актуално) не всички позиции за съдии изискваха юридическо образование. Друг интересен феномен е фактът, че съдиите не са така тясно профилирани както да речем в нашата система – съдии гледащи само граждански, или само търговски, или само наказателни дела. В разговор преди години със съдия от Хай Корт оф Джъстис (High Court of Justice) с немалко учудване разбрах, че той гледа както търговски, така и наказателни дела – учудване, защото аз самият не съм се занимавал сериозно с наказателно-правна материя откакто съм завършил университет. Съответно въпросът ми беше как успява да е наясно с толкова различна материя и как успява да се пренастрои от един тип материя към друг – отговорът беше, че за да реши едно дело човек не следва да има толкова знания в материята колкото „здрав разум“ (изразът беше “common sense”). Именно в този контекст на различни потребности и ценности следва да се разглеждат и образователните степени в юридическото образование Англия, които се отличават от тези в нашата система, където на практика има една образователна степен – магистър по право и две научни степени – доктор и доктор на науките. Основните степени в Англия са шест: степен бакалавър (Bachelor’s Degree in Law) BA; магистърска степен (Master’s Degree in Law) – LLM; магистърска степен по корпоративно (търговско) право (Masters of Corporate Law) – MCL; от наша гледна точка следват три научни степени – Master of Letters (MLitt); доктор – PhD; LLD -

BA - Основната цел на обучението е да се придобият знания по отношение на принципите, основните понятия и механизма на действие на правото, които имат по-скоро академична отколкото практическа насоченост. Съответно се изучават дисциплини като история на правото, правна социология и други, които разкриват социалния контекст на правото. На практика това дава възможност на хора, които нямат намерение да се занимават професионално с право, да го изучават.


-

-

-

LLM – курсът по правило е едногодишен. Интересно е да се отбележи, че успешното придобиване на тази степен е свързано с полагането на четири писмени изпита (или три писмени изпита и една дипломна работа); MCL – отново се касае за едногодишен курс на обучение, който обаче има поскоро характер на следдипломна квалификация в сферата на търговското право; MLitt и PhD – От наша гледна точка можем да определим и двете степени като докторски. Разликата е в продължителността на обучението и обема на научния труд. Съответно MLitt курсът продължава три години (една плюс две, като на първата година има междинен изпит, за да може да се продължи обучението през следващите две) в рамките, на които следва да се изготви изследване с обем до 60 000 думи (включително бележки под линия, но без библиографията и приложенията). PhD курсът продължава четири години (една плюс три) в рамките, на които следва да се изготви изследване с обем до 80 000 думи (без бележките под линия, библиографията и приложенията), но не повече от 100 000 думи (без библиографията). LLD – е степен, която се присъжда на учени, които имат принос за развитието на правната наука и изследванията в областта на правото (интересно е да се отбележи, че съкращението идва от изучаването в Кеймбридж на каноническо и римско частно право, като степента се е присъждала на лица имащи докторска степен и по двете – оттам и Legum Doctor in Civil Law и Legum Doctor in Canon Law).

2.4. Обучението 2.4.1. Принципи Обучението се базира на следните общи принципи: -

-

-

Подготовката се извършва в малки групи, което позволява не само студентите да взимат участие в процеса на обучение, но и на всеки студент всъщност да бъде дадена възможност за участие; Студентите се насърчават към самостоятелна работа; В процеса на подготовка на студентите се дава възможност и съответно от тях се очаква да могат: да се аргументират; да защитават тези; да решават казуси; да работят в екип; критично да анализират тези; да спазват срокове. От студентите се очаква да бъдат подготвени не само са семинарните си занятия, но и за лекциите; При подготовка за изпит не е достатъчно само познаването на лекционния курс, но и на литературата за подготовка по съответния курс, като от проверените от мен учебни програми литературата не е само или преимуществено от един автор, но от различни автори, като се представят полемични трудове;

2.4.2. Подход при обучението - Административна помощ – именно касае се не само за контрол от страна на администрацията или за съдействие от администрацията, но за персонално внимание и помощ на студента по време на обучението му. На всеки студент се определя Образователен директор (Director of Studies), който има следните функции: преди започване на обучението да предостави на студента предварителна информация, свързана с обучението му; при започване на учебната година да се срещне със студента и да му разясни начините на преподаване и обучение;


да съветва студента при избора на отделни дисциплини; да проверява текущите му резултати и да ги обсъжда със студента; да указва на студента ако счита, че резултатите му са незадоволителни; да получава от студента обратна информация относно занятията и при необходимост да предприема мерки по повдигнатите от студента въпроси; да съветва студента по въпроси, свързани с обучението му, особено ако студентът среща затруднения; да обяснява на студента изпитните му резултати; да му предоставя информация и съвети относно следдипломни квалификации или продължаване на обучението в други степени; да предоставя референции за студента. -

3.

Обучение - Продължителността на часовете нормално е един астрономически час. Обучението при възможност се осъществява в малки групи. На студентите се възлагат задачи, които се оценяват и съответно резултати се обсъждат с преподавателите, като при желание от страна на студента, резултатите му се обсъждат в отделна среща с преподавателя. В случай на проблеми в процеса на обучение, те следва да се обсъдят със съответния преподавател. Ако това не доведе до резултат, студентът може да се обърне към съответния образователен директор. Ако въпросът не е решен и с негово съдействие студентът има право да подаде формално оплакване. Вместо заключение

Качественото образование е скъпо. Но още по-скъпо е некачественото образование, тъй като неговият ефект се мултиплицира във всички сфери на живота. Всички сме наясно с икономическото положение в България и неговият ефект върху средствата за образование, както и върху отдадеността на преподавателите на извънакадемични занимания. Това обаче не е причина да не се опитваме да повишим нивото на усвояване на знанията от страна на студентите, както и да изградим у тях качества като самостоятелно мислене, способност за анализ, за изграждане и аргументиране на тези. Неща които не само по икономически, но и по други причини, са дефицитни у нас. Чуждият опит може само да ни помогне в това.

Юридическото образование в Aнглия  

ас. Атанас Шопов асистент по Обща теория на правото в СУ „Св. Кл. Охридски” http://legaleducation.eu

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you