Page 1

ЮРИДИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В СЪВРЕМЕННА РУСИЯ ас. Симеон Гройсман, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Ако цитираме образното изказване на известния и у нас руски конституционалист акад. Олег Кутафин „да се построи правова държава без юристи е все едно да се построи дом без строители”1. Русия е една от страните с традиции в сферата на юридическото образование, като правната й наука трайно акцентира върху важността на юридическата професия за развитието на обществото като цяло. В постсъветския период висшето юридическото образование бива заявявано на високо политическо ниво като фактор от първостепенно значение за изграждането на правовата държава и гражданското общество2. Традиционно се приема, че то следва да е ориентирано към подготовката на висококвалифицирани специалисти с широко по обхвата си образование, даващо необходимата им правна и политическа култура. Необходима, защото юристите трябва да са способни на „активно творческо участие в държавно-правния живот”. Поради това ограничаването на подготовката единствено до кръг от тясноспециализирани въпроси е неприемливо, доколкото не съответства на социалното предназначение на юридическата професия.3 Развитието на българската система за юридическо образование под съветско влияние до 1989 г., както и множеството паралели, които ще намерим, разглеждайки съвременните предизвикателства пред правните факултети в двете страни, правят интересен анализа на съвременното развитие на Русия в тази сфера. В настоящото изложение се проследява прехода от съветската система на юридическото образование към съвременното положение в тази област, анализира се нормативната база на юридическото образование в Руската федерация и се разглеждат някои по-специфични проблеми, които помагат да се откроят положителните и отрицателните страни на развиващия се руски постадминистративен модел на юридическото образование. Обща характеристика на системата за висше образование на Руската федерация Руската система на висшето образование бива определяна като система от постадминистративен тип, която постепенно се либерализира. Последният процес цели посрещането на новите изисквания, поставяни от включването на страната в Болонския процес 4. Постадминистративните модели на висшето образование се отличават с това, че структурата на подготовката на специалистите се определя от утвърден държавен орган за управление на образованието чрез регулиране и контрол на съответните образователни програми. Висшите учебни заведения подготвят специалисти само при 1


наличието на съответна акредитация от компетентни държавни органи5. Сочените на руска почва недостатъци на модела, до голяма степен, смятам, откриваме и в България, а именно: Липсват механизми за съобразяване на предлаганите образователни услуги с търсенето на специалисти на пазара на труда. Не са налице стимули за постоянното усъвършенстване на образователните програми след получаването на първоначална акредитация. В резултат често е налице своеобразна „консервация” на образователните програми, вместо развитието им с оглед актуалните обществено-икономически потребности6. Друг сериозен проблем е отсъствието на ефективни средства за контрол на неоправдано големия ръст на броя студенти, обусловен от липсата на механизми за държавно регулиране на разпределението на випускниците на средните училища с оглед техните способности и изискванията на пазара на труда. Негативно въздействие има все по-голямата достъпност на бюджетно финансираното образование, която е последица от демографската криза. Свойствено е и стихийното увеличаване на предлагането на платени образователни услуги, често без нужното качество7. Като положителни страни на руската система за юридическо образование можем да посочим постиженията във възможностите за профилиране на бакалавърското обучение, наличието на магистърски програми, предоставящи на юристите тясноспециализирани познания с висока степен на практическа приложимост, както и редица нововъведения в учебния процес, които ще разгледаме в следващите страници. Съветското висше юридическо образование Съвременната система за юридическо образование на Русия се гради по пътя на реформирането на съветското висше юридическо образование. То е централизирано и силно идеологизирано, като се дефинира не само като професионално, а още и като „политическо и нравствено образование”.8 Голямо внимание се отделя на политическите дисциплини, които са част от единен цикъл с общометодологичен характер и очертават насоката на цялото образование въобще. Такива са историята на КПСС, марксистко-ленинската философия, политическата икономия, разглеждана от марксистко-ленински позиции, научният комунизъм. Висока централизация е налице, доколкото учебните планове, които днес се изготвят по описания по-долу начин от висшите учебни заведения и намират само своите рамки в държавните актове по въпроса, през съветския период се създават от Министерството на висшето и средното образование на СССР. Съответното висше учебно заведение може да прави само частнични промени като въвеждането на факултативни курсове, например9. Юридически техникуми и училища дават средно специално юридическо образование, а висшето юридическо образование се основава на система от юридически факултети в рамките на университетите. Освен тях съществуват юридически институти, които са самостоятелни учебни звена, както и юридически висши учебни заведения, подведомствени на МВР и Министерството на отбраната. Въпреки големите 2


мащаби на Съветския съюз и сравнително високия престиж на юридическата професия в т. нар. „Епоха на застоя” през 1976 г., например, в цялата страна юристи биват подготвяни в 39 университета и 4 юридически института. Приемът на студентите е обвързан с определени възрастови (за редовно обучение се приемат лица до 35 г.) и политически ограничения, свързани с изискването за препоръка (т. нар. „направление”) от държавна, партийна или комсомолска организация. Същевременно до голяма степен се съхраняват и развиват основните дореволюционни постижения в науката и преподаването. Като предимство на съветската система се сочи здравата връзка между образованието и юридическата наука. Основна роля се отдава на студентското научно творчество, работата в специални научни кръжоци и пр.10 Постигнати са добри резултати в сферата на повишаването на квалификацията на вече практикуващите юристи със създаването на Всесъюзен институт за усъвършестване на работниците на правосъдието при Министерството на правосъдието на СССР. Сходни самостоятелни структури функционират и за подобряване знанията и уменията на в системите на Прокуратурата, Следствието и МВР. Постсъветския образование

период

в

историята

на

руското

висше

юридическо

Социално-политическите промени, последвали краха на СССР, пораждат нуждата и от реформа на юридическото образование. Първа крачка за това става Постановление № 81/07.02.1991 г. на Министерския Съвет на РСФСР, озаглавено „Въпроси на перестройката на юридическото образование в Руската федерация”. Заявена е необходимостта „значително да се увеличи подготовката на юристи с висше и средно специално образование” и е дадена възможност за откриването на нови юридически висши учебни заведения и увеличаване на приема в юридическите факултети. В следперестроечното десетилетие бързо расте интереса към юридическото образование в количествен, но не и в качествен план. Опитите за неговото реформиране продължават бавно и през първото десетилетие на новия век със създаването на редица програмни документи като приетата Министерството на образованието на Междуведомствена програма „Развитие на юридическото образование в Русия в периода 2001 – 2005 г.”11 На 19 Септември 2003 г. Руската федерация подписва Болонската декларация. Във връзка с това в страната вместо петгодишните програми за подготовка на юридически кадри със степен „специалисти” е въведена двустепенната система бакалавър-магистър и по отношение на юридическото образование.12 Днешният облик на руската система за висше юридическо образование се определя от новоприетия в края на 2012 г. Федерален закон „За образованието в Руската федерация”, заедно с приетите отделни Федерални стандарти за образованието по специалността „Право” за квалификационните степени бакалавър и магистър.

3


Броят на юридическите факултети и обучаваните в тях. Проблеми на заетостта. Подобно на положението в България и в Русия е налице излишък на кадри с висше юридическо образование. Периодът след разпада на СССР се описва като втори бум на наплива към юридическите факултети, подобен на този, последвал съдебната реформа на Александър Втори от 1864 г., в следствие на която се появява нужда от голям брой юристи за заемането на новосъздадените с нея длъжности. Основни центрове на юридическото образование традиционно са градовете Москва, Санкт-Петербург, Екатеринбург, Казан и Саратов, в чиито висши учебни заведения се концентрира основната част от държавнофинансираните места за обучение на юристи. Наличието на множество държавни и частни учебни заведения, които предлагат юридическо образование на територията на Руската федерация заедно с разклонената им филиална мрежа значително затруднява отговора на въпроса за точния брой на юридическите факултети. Безспорна е единствено определена начална стойност – в края на 80-те години в целия Съветски съюз функционират едва 52 висши учебни заведения със свои юридически факултети или институти. Към момента, ако към висшите учебни заведения прибавим и броя на техните филиали, то над 1200 учебни институции предлагат висше юридическо образование13. През учебната 2007-2008 г. в юридическите вузове са се обучавали 881 000 студенти, като населението на Руската федерация тогава е възлизало на 142 милиона души. В резултат от този свръхинтерес годишно около 150 000 души получават своите дипломи за завършено висше юридическо образование. За сравнение със съветската епоха е интересно да се посочи, че през 1974 г. студентите по специалността са били 90 хиляди в целия СССР с неговото тогава почти 260-милионно население14. Голямо е разделението между учебните заведения с традиции в юридическото образование и различните технически, икономически и други университети, които създават свои юридически факултети. Юридическите факултети на последните, така наречени „непрофилни висши учебни заведения” дават висше юридическо образование на голям брой студенти, които в последствие имат по-нисък шанс за реализация. Последствията обаче са негативни и за професията като цяло – пада нейният обществен престиж, както и заплащането на юридическите услуги с оглед тяхното свръхпредлагане15. Към момента не са налице ефективни механизми за намаляването на броя на студентите-юристи, въпреки наличието на подобни настроения. Според специалистите трайна е тенденцията за намаляването на държавносубсидираните места за обучение в юридическите факултети16. Така, например, през 2011 г. с 39 % е съкратен броя на държавнофинансираните места в хуманитарните факултети, включително и в юридическите,този подход води по-скоро до увеличаване на броя на студентите в платена форма на обучение. Ако за периода от 2004 до 2009 г. в Русия 4


места за държавнофинансирано обучение са били намалени с 12 000 обаче, то за същото време студентите, обучаващи се в платена форма на обучение са се увеличили със 102 000. Въпреки големият брой юристи налице е увеличаваща се нужда от висококвалифицирани кадри с по-тясна специализация, предоставящи висококомпетентни услуги в сферата на корпоративното и данъчното правото, поземлените имоти и др17. Следва обаче да се отчете, че все пак представата за едва ли не голям брой безработни юристи е до голяма степен пресилена – от една страна юридическото образование е предпочитано второ висше образование, като получаващите го продължават да работят по първоначалната си специалност, а от друга много от възпитаниците на юридическите факултети заемат длъжности в държавната и общинската администрация, които статистиката отчита като неюридически, съответно се счита, че съответните професионалисти не работят по специалността си18. Структура на системата на образованието Образователната система на Руската федерация има многостепенна структура. Основно разделението между нейните нива им е проведено в два големи дяла – на общото и на професионалното образование. Общото образование започва от предучилищното образование, преминавайки през началното общо образование и завършвайки пълния си цикъл с основното общо образование и средното общо образование. Равнищата професионалното образование са средното професионално образование и няколкото нива на висшето образование – бакалавриат, магистратура и по-нататъшната подготовка на кадри с висша квалификация, които да се занимават непосредствено с научна работа. За разлика от България средното професионално образование с юридически профил е широко разпространено. Отделна част от системата е допълнителното юридическо образование, което включва предоставянето на различни образователни услуги от висшите учебни заведения чрез курсове за допълнителна квалификация и учебно-научни стажове. Този опит в областта на юридическото образование представлява интерес с оглед съвременните нужди на страна ни, като неговия анализ надхвърля рамките на настоящото изложение. Нормативна уредба на юридическото образование Ядрото на нормативната уредба на съвременната система на юридическото образование в Руската федерация се съдържа във Федералния закон „За образованието в Руската федерация”19 и федералните образователни стандарти за изискванията към бакалавърските и магистърските програми по „Право”20. По-долу ще използвам именно последното понятие, все пак със забележката, че в съвременната руската правна терминология терминът, обозначаващ специалността е „Юриспруденция”21.

5


Ролята на държавата в системата на висшето образование е определена в чл. 6 на Закона, като с за нашата тема е важен нейният ангажимент за организирането на предоставянето на висше образование на населението, което да включва и възможност за получаването на безплатно висше образование, достъпът до което се осъществява на конкурсна основа. На следващо място Министерството на образованието предоставя лицензии на образователни институции за осъществяването на образователната дейност. Образователните стандарти, представляват съвкупността от изискванията, на които трябва да отговарят образователните програми, съставяни и реализирани от всяко отделно висше учебно заведение. Те се приемат от Министерството на образованието и определят структурата на учебните програми, натовареността на различните им части, целените от тях резултати в обучението на студентите. Важна част от тях са и условията, на които следва да отговаря висшето учебно заведение, като например тези към материалната база и преподавателския състав, реализиращ съответната учебна програма. Те имат за функция осигуряването на единството в съответната сфера на професионалното образование на цялата територия на Руската федерация, като съдържат в себе си и известна възможност за вариативност на съдържанието на образователните програми. Всеки стандарт включва държавните изисквания към структурата и резултатите на образователните програми и техния обем. За основа е избран не изразения в часове хорариум на четените дисциплини, а натовареността на студентите, чието числово изражение е производна също на часовата заетост. Прием за обучение Заемането на местата за държавнофинансираното обучение във висшите учебни заведения се осъществява на конкурсен принцип. Вземат се предвид резултатите, постигани от абитуриентите – завършили средно общо или средно професионално образование, на Единния държавен зрелостен изпит. При постъпването в специалност „Право” балообразуващи са оценките от единните зрелостни изпити по Руски език, Обществознание, История и чужд език (английски, френски, немски или испански)22. Задължително в балообразуването участват оценките по руски език и обществознание, като съответното висше учебно заведение преценява, дали третият от изпитите да е по история или по чужд език. Така например в Юридическия факултет на Московския държавен университет за балообразуващи се използват държавните зрелостни изпити по руски, обществознание и история23. Предвиден е и допълнителен изпит по обществознание, организиран от самия МДУ.

Федералният държавен стандарт за квалификационната степен бакалавър във висшето професионално образование по направлението "Право" Бакалаврите по специалността преминават 4-годишен срок на обучение, като може съответното учебно заведение да го увеличи и до 5 години за задочната и очнозадочната (вечерна) форма на обучение. Общата натовареност на обучението, 6


включваща както аудиторните, така и всички извънаудиторни занятия е равна на 8640 академични часа. Бакалаврите следва да получат умения, приложими в сферите на правотворчеството, правоприлагането, правоохранителната дейност, предоставянето на юридически консултации, както и педагогически умения, приложими в учебните заведения, изключая висшите учебни заведения (в Русия това е актуално с оглед множеството учебни заведения, предоставящи средно юридическо образование). Интересна особеност на коментираните стандарти е тази, че сред резултатите, които трябва да даде придобиването на бакалавърската степен са не само определени професионални умения като, например, подготовка на юридически документи и осигуряването законосъобразността на дейността на различни правни субекти24. Изброени са и редица „общокултурни компетентности”, които трябва да усвоят бакалаврите като това да имат съответна за професията им култура на мисленето, способност „логически вярно, аргументирано и ясно да се изразява устно и писмено”, да работят в екип, да притежават умения за управление на информацията с електронни средства, способност за професионално общуване на чужд език и други. Така например, в Московския държавен университет студентите в рамките на задължителната си подготовка имат 6 часа седмично занятия по чужд език, като на факултативна основа може да бъде записан и втори такъв. Поставени са и определени възпитателни цели, които трябва да постигне висшето юридическо образование в тази си степен като например формирането на тепърпимо отношение към корупционното поведение и уважение към закона25. Обучението на бакалаврите предвижда изучаването на учебни дисциплини, разделени в три цикъла – общонаучен, информационно-правен и професионален цикъл. Същевременно студентите задължително преминават и определени учебни и производствени практики. Всеки от учебните цикли има задължителна част, посветена на изучаването на посочените в стандартите основни предмети и придобиването на подробно описаните там компетентности. Стандартите предвиждат и вариативна (профилирана) част на изучаваните дисциплини. Нейните предмети се определят самостоятелно от висшето учебно заведение - поне 1/3 от тези дисциплини, както в бакалавърските, така и в магистърските програми, следва да бъдат избираеми за студентите. В първия от посочените цикли следва да се придобият нужните хуманитарни, социални и икономически познания. Задължителни учебни дисциплини – част от този цикъл, са, например, „Философия”, „Чужд език в сферата на правото”, „Икономика”, „Професионална етика”. В тясноспециализирания професионален цикъл от учебни дисциплини Стандартите включват както класическите, задължително изучавани и у нас предмети, така задължително и Всеобщата история на държавата и правото, Поземлено право, Екологично право, както и обособен отделен учебен курс по Арбитражен процес. Чрез моделирането на вариативната част на учебната програма всяко висше учебно заведение получава възможността да предложи висше юридическо образование с определено профилиране, като специализацията на подготовката се постига чрез 7


внедряването на предмети в рамките на вариативната част на учебните програми, привличането за преподаватели на лица – практикуващи в съответната профилна сфера, практики в съответни на профила институции. Така, например, бакалаврите по право в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” се обучават в три профила – държавно-правен (акцентиращ върху конституционноправната, административноправната и общотеоретичната проблематика), наказателноправен и гражданскоправен. Изборът на профил от студентите се улеснява чрез професионалната им ориентация от академични наставници и изучаването на учебната дисциплина „Въведение в юридическата специалност”. Избирането на съответен профил се следва от полагането на изпити по избираеми дисциплини в неговите рамки, писане на курсови работи по ориентирани към профила теми, както и полагане на държавен изпит, обхващащ материала по профилните дисциплини26. Качеството на обучението значително се повишава чрез внедряването на избираеми лекционни курсове, които са тясноспецизирани в определена материя в рамките на отделен правен отрасъл. Така, например, бакалаврите с наказателноправен профил в Московския държавен университет могат да избират курсове като „Понятие, цели и предназначение на наказанието”, „Наказателна отговорност на непълнолетните”, „Учение за съучастието в наказателното право”, „Съвременни методи за криминалистическо изследване на документите” и редица други27. Максималното учебно натоварване върху студентите не може да надвишава повече от 54 академични часа на седмица, като в тази стойност се включва както аудиторната, така и предвидената извънаудиторна заетост, посветена на самостоятелна работа. С приемането на новите федерални образователни стандарти превес над лекциите получават практическите занятия – семинарни учебни занятия, непосредствено ориентирани към формирането на практически професионални умения. По отношение на основните изучавани предмети като (административно, гражданско, търговско и наказателно, финансово и данъчно право, както и съответните процесуални дисциплини) те трябва да бъдат в часови обем поне 70% от съответната аудиторна подготовка. Учебните и производствените практики се провеждат в учреждения, свързани с профила на подготовка, както и в студентски правки клиники (студенческие правовые консультации), лаборатории. както и непосредствено в съответните катедри, ако практиката цели предобиването на съответни научно-преподавателски умения. Мининалната продължителност на практическите занимания през целия период на обучение е равна на поне 432 академични часа, тоест на поне 8 седмици с оглед горепосочения норматив на заетост. Условие за завършване на курса на обучението е успешното преминаване на завършваща държавна атестация. Нейното държавно регулиране е в по-малка степен обвързващо, отколкото в България, което може да се посочи като едно от предимствата на нашата система в сравнителен план. В Русия държавната атестация включва поне два държавни изпита, а по решение на научния съвет на висшето учебно заведение допълнително може да бъде включена и защита на бакалавърска работа в избрания 8


профил на подготовка и с практическа насоченост. Изискването за нейната защита защита определя отново самото висше учебно заведение.

Федералният държавен стандарт за квалификационната степен магистър във висшето професионално образование по направлението "Право" Курсът на обучение, предвиден във Федералния държавен стандарт е 2-годишен. Общата натовареност на обучението, включваща както аудиторните, така и всички извънаудиторни занятия възлиза на 4320 академични часа. Изпитите за кандидатмагистрантите са писмени, залегналите в тях изисквания се основават на резултатите, които трябва вече да са постигнати в рамките на обучението в бакалавърския профил, а тематиката на изпита се определя според профила на магистърската програма, за която се кандидатства. Магистърска степен по специалността може да бъде получена в седем различни направления28, като конкретния профил на съответната магистърска програма се определя от висшето учебно заведение в сътрудничество с обучаваните, преподавателския състав и работодателски обединения, за да бъдат отчитани нуждите на пазара на труда. Разглежданите федерални стандарти поставят пред магистърските програми изисквания за надграждане на подготовката на бакалаврите, както в сферата на получаваните от тях общокултурни знания и умения, така и в по отношение на тяснопрофесионалните им способности. Механизмът на надграждане можем да илюстрираме чрез конкретни примери магистрите, за разлика от бакалаврите, следва да придобият и умения за провеждането на квалифицирани научни изследвания в областта на правото, за вземане на оптимални управленчески решения, а що се отнася до профилираните в педагогическата сфера – да умеят да преподават юридически дисциплини на високо теоретично и методическо ниво (за бакалаврите – „на необходимото теоретическо и методическо ниво”) и пр. Крайна цел е получаването на дълбоки знания като предпоставка за висококвалифицирана и успешна практическа дейност и/или продължаването на обучението в рамките на аспирантурата. Всичко казано по-горе относно структурата на бакалавърските важи и за магистърските учебни програми. Те се състоят само от два цикъла от учебни дисциплини – общонаучен и професионален. Задължителни дисциплини са Философията на правото (като част от общонаучния цикъл), Историята на политическите и правните учения, Сравнителноправни дисциплини, разглеждането на актуални правни проблеми в конкретната сфера на специализация на магистърската програма. Магистърските програми освен лекционни курсове и практики (учебни и практически), задължително включват и провеждането на научно-изследователска работа. Налице е изискване в рамките на магистърските курсове да бъдат включени срещи с представители на руски и чуждестранни компании, държавни и обществени организации, както и обучения от специалисти в съответната област на тясно 9


профилиране. Поне 30 % от аудиторните занятия следва да бъдат провеждани в интерактивни форми чрез използването на съвременни средства за представяне на учебния материал (в бакалавърските програми съответно – 20%). Лекционните занятия трябва да бъдат не повече от 20% от всички аудиторни занятия (в бакалавърските програми съответно – 40%). Налице са и особени изисквания към провеждащия съответната магистърска програма преподавателски състав, като поне 40% от съставляващите го следва да бъдат професори или доктори на науките (в бакалавърските програми – съответно 10%). Завършващата държавна атестация за магистрите включва както защитата на магистърска дисертация, така и полагането на държавен изпит, чиято тематика (с оглед разнообразието на профилите на магистърската подготовка) се определя от висшето учебно заведение. Университети със специален статус Особената роля на определени учебни заведения в руската образователна система и дългогодишните им традции са обусловили предвиждането на изключително право самостоятелно да разработват и утвърждават свои образователни стандарти за всички равнища на висшето образование. Техните изисквания не могат да са по-ниски от съответните общозадължителни за всички висши училища изисквания в общите държавни образователни стандарти. В тази категория попадат Московския държавен университет, Санкт-Петербургския държавен университет, както и образователните организации със статус на федерален университет и на национален изследователски университет. Специалният статус на двата най-големи руски университета се потвърждава от особен закон29. Техен принципал е Правителството на Федерацията, а ректорите им се назначават и освобождават от длъжност от Президента. Текущ контрол върху успеваемостта на студентите Едно от нововъведенията в руското юридическо образование, което трябва да изпълни задачата за неговото подобряване е така наречената точково-рейтингова (балльно-рейтинговая) система за оценяване на знанията. Тя изисква от студентите постоянно изпълнение на множество задачи, тестове и писмени работи по време на учебните семестри. Изпълнението на всички подобни задачи в течението на целия курс от семинарни занятие е условие за допускането на студента до съответния семестриален изпит30. В някои висши учебни заведения в края на всеки от семестрите се провежда защита на съответните семинарни занятия – своеобразен изпит, удостоверяващ постигнатите през семестъра резултати. Неговото успешно полагане е условие за допускането до семестриален изпит и съответно – солидна предсесийна подготовка по съответния предмет. По този начин подготовката по съответната дисциплина не е ориентирана единствено към изпитната сесия. Контролът върху множество работи, изпълнявани от студента, намалява рискът от преподавателски субективизъм.

10


Същевременно успеваемостта на тази енергоемка система за контрол на обучението до голяма степен зависи от броя на студентите в съответните групи, изисква повече индивидуално внимание за всеки от тях и съответно по-голям преподавателски състав за ефективното й реализиране.

Съотношението между магистърската и бакалавърската степен След като разгледахме съдържанието на бакалавърските и магистърските програми в специалността „Право”, трябва да направим едно допълнение за някои текущи проблеми, които са налице в разглежданата сфера. Юристът – възпитаник на нашата система за юридическо образование и работещ в рамките на българска правна система, на първо място, ще се запита, каква е разликата в професионалните възможности, откриващи се пред бакалаврите и магистрите по „право”. Още повече, и у нас се дискутира довеждането до край на Болонските реформи чрез обособяването на бакалавърска и магистърска степен по „Право”. Руският опит в тази насока е интересен и следва да бъде взет под внимание. Бакалавърската степен, както се изясни има ролята на общоподготвителна основа. Нейно естествено продължение с цел по-тясна професионална специализация е получаването на магистърската степен31. Преходът към двустепенно висше образование във връзка със стандартите на Болонската система е породил в Русия определени практически неясноти. Бакалаврите по специалността са лица с висше юридическо образование, които могат да практикуват юридическата професия (аналог на българския изпит за придобиване на юридическа правоспособност липсва, но се обсъждат предложения в тази насока). От една страна на пазара на труда отношението към тях е като към непълноценни професионални кадри32, а от друг практически проблем представлява липсата на уточнение в редица закони на изискването за каква степен – бакалавърска или магистърска, следва да отговарят кандидатите за съдии, прокурори, нотариуси, адвокати и пр.33 Въпреки правените предложения определени длъжности като съдии, адвокати, нотариуси, прокурори, следователи да могат да заемат само магистри по „Право”, а бакалаврите да могат да бъдат помощник-юристи, помощник-следователи, помощник-съдии, младши специалисти в съдебния апарат, съдебни секретари и прочие34, към момента липсва законово разрешение на въпроса и такова трябва да търси юридическата практика. Според позицията на Министерството на образованието на Руската федерация, бакалаврите по специалността "Право" могат да заемат съдийски длъжности35. Коренно противоположна обаче е практика, следвана от кадровите комисии на съдебната власт и отстоявана от Върховния съд на Руската федерация. Последният въпреки изричната формулировка, че кандидатите за съдии следва да имат "висше юридическо образование" търси контрааргументи в това, че бакалавриатът е само първото ниво на висшето професионално образование и се позовава на "международните препоръки в областта на правосъдието". Като тълкува неяснотата по отношение на изискваната квалификация норма стеснително, съдът счита, че за заемането на съдийска длъжност 11


следва кандидатите да имат магистърска степен по „Право” - с оглед "укрепването на доверието на обществото към съдебната власт" и съответствието на познанията у съдийските кадри с установените стандарти за компетентност в тази сфера36. В заключение може да се посочи, че много от проблемите, пред които юридическото образование в България се изправя днес, стоят и в Русия или с различна успеваемост вече са намерили своето разрешение. Особено внимание заслужават подходите за тяснопрофилиране на юридическото образование, което се постига, без това да намалява задължителната за професията широта на знанията, придобивани от юристите в бакалавърската степен на правното им образование. Постоянният контрол над успеваемостта на студентите по време на учебния процес също следва да бъде отчетен като алтернатива за по-качествено обучение в противовес на днешната „сесиоцентричност” на учебния процес, която наблюдаваме в България. Същевременно сериозно предупреждение пред бъдещите реформи на нашата система са трудностите, наблюдавани в Русия, във връзка с разделянето на бакалавърската и магистърската степен във висшето юридическо образование.

1

Повече информация за личността на Олег Емелианович (1937 года - 2008) Кутафин вж. в юбилейния материал под заглавие „75-летию О.Е. Кутафина посвящается”, публикуван на сайта на Оренбургския институт на Московския държавен юридически университет „О. Е. Кутафин” http://oimsla.edu.ru/pages/75letiyuOEKutafinaposvyaschaetsya.html 2 Вж. например Решение № 4/13.02.2001 г. на Колегията на Министерството на образованието и науката (координационен орган, разглеждащ основните въпроси от компетентността на Министерството) „О межведомственной программе „Развитие юридического образования в Российской Федерации” http://www.dvfu.ru/umu/mo_rf/collegia/maincoll.htm 3 Алексеев, С. С., Архипов С. И. и др., "Теория государства и права. Учебник для юридических вузов и факультетов", М., 2005 г. – вж. Глава 1, § 3.: „Характеристика предмета теории государства и права: „Концепция высшего юридического образования ориентируется на подготовку высококвалифицированных, широко образованных специалистов, способных к активному творческому участию в государственно-правовой жизни, обладающих надлежащей политической и правовой культурой. Узкопрофессиональная подготовка здесь неприемлема, поскольку она не только обедняет интеллектуальный потенциал юриста, но и не соответствует характеру его профессиональной деятельности как социально-публичной.” 4 Вж. А.И. Гретченко, А.А. Гретченко, „Болонский процесс: интеграция России в европейское и мировое образовательное пространство”, М., 2009 г., с. 29. 5 Пак там, стр. 24. 6 Пак там, стр. 25. 7 Пак там, стр. 27. 8 Вж. С. С. Алексеев, „Введение в юридическую специальность”, изд. „Юридическая литература”, М., 1976 г. с. 201 9 Пак там, с. 215. 10 Вж. Вж. Малько, А. В., Афанасьев, С. Ф. - "Интеграция юридического образования и науки как основное направление российской образовательной политики", Журнал "Право и образование" № 3/2005 год., с. 4 и сл. - http://www.lexed.ru/pravo/journ/ 11 За повече информация относно тези реформи вж. Прокопович Г.А. „Модернизация юридического образования в государственных стандартах третьего поколения.” в Электронное научное издание «Труды МГТА: электронный журнал» № 17, 2011 г. - http://www.e-magazine.meli.ru/vipusk17.htm

12


12

Вж. Пиджаков А. Ю., „Проблемы развития системы юридического образования в свете присоединения Росийской федерации к Болонскому процессу”, с. 9 www.spbrca.ru/Chtenia/2009/1/Pidjak.pdf, публикувана в сборника «Таможенные чтения – 2009. Болонский процесс и подготовка таможенных кадров: вызовы времени» http://www.spbrca.ru/customsread/93-2011-01-19-08-38-11/477--2009-.html 13 Тук са взети под внимание статистическите данни, обобщени от д.ю.н. С. М. Шахрай на проведената на 9.06.2009 г. Конференция под название "Проблемы качества юридического образования" – вж. http://www.garant.ru/action/conference/10208/, като си струва да се отбележи, че в различните източници статистическите данни по въпроса варират значително. 14 Вж. С. С. Алексеев, „Введение в юридическую специальность”, с. 207. 15 Вж. статията на Н. М. Кропачев, В. Ф. Попондопуло, М. В. Филиппова, Н.А. Шевелева., „Система высшего юридического образования в России: Состояние и перспективы развития”, публикувана в сп. Правоведение. - 2004. - № 5. - С. 4 – 20 http://www.lawportal.ru/article/article.asp?articleID=1188610#_ftnref12 16 Вж. статията на Полстовалов, О. В., „Балльно-рейтинговая система оценка успеваемости студентов в вузе и реальная практика преподавания”, , публикувана на Официалния сайт на Проекта на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски” – http://www.legaleducation.eu/?page=viewitem&item=72 , стр. 1 и сл. 17 Вж. анализа на Аркадий Смолин „Будущее юристов: меньше, но дороже” http://rapsinews.ru/legal_market_publication/20121203/265622791.html#ixzz2fcuiVxbF 18 Вж. статията на Касимов, Т. С., „Высшее юридическое образование и концепции будущего государства в современной России”, публикувана на Официалния сайт на Проекта на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” „Състояние и перспективи на юридическото образование в България” на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски” – http://www.legaleducation.eu/?page=viewitem&item=71 , стр. 1 и сл. 19 Вж. Закона на сайта на руското Министерство на образованието и науката: http://минобрнауки.рф/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8B/2974 20 Вж. Заповед на Министерството на образованието и науката № 464/4 май 2010 г. „Об утверждении и введении в действие федерального государственного образовательного стандарта высшего профессионального образования по направлению подготовки 030900 Юриспруденция (квалификация (степень) «бакалавр»)” и приложения към нея стандарт на сайта на Руското Министерство на образованието и науката - http://минобрнауки.рф/документы/1879 , както и Заповед № 1763/14 декември 2010 г. „Об утверждении и введении в действие федерального государственного основательного стандарта высшего профессионального образования по направлению подготовки 030900 Юриспруденция (квалификация (степень) «магистр»)” - http://www.edu.ru/dbmon/mo/Data/d_10/m1763.html 21 В континенталната правна система под „юриспруденция” се разбира най-вече практиката на съдилищата, докато терминът е свързан с науката за правото в английската правна терминология – поподробно по този въпрос вж. Р. Ташев, „Обща теория на правото. Основни правни понятия.”, 4-то издания, Сиби, София, 2010 г., стр. 112. 22 Вж. Списъка с балообразуващите предмети за всяка от специалностите - Перечень вступительных испытаний в образовательные учреждения высшего профессионального образования, имеющие государственную аккредитацию, утвърден със Заповед от Министъра на образованието и науката със Заповед № 505 от 28 октомври 2009 г. и достъпен на официалния информационен портал на Единния държавен изпит - http://ege.edu.ru/ru/universities-colleges/perexam/ 23 Вж. http://www.law.msu.ru/node/22048 24 Вж. т. 5. 2. на цитирания стандарт за бакалавърската степен, част от неговия раздел „Изисквания към резултатите на усвояването на основните образователни програми на бакалавриата ”. 25 Пак там - т. 5. 1. 26 Вж. публикувания на Сайта на ЮФ на Московския държавен университет вътрешен документ, регулиращ тези въпроси - Порядок распределения по профилям подготовки студентов юридического факультета МГУ, обучающихся по направлению «Юриспруденция» http://www.law.msu.ru/node/23872 27 Вж. http://www.law.msu.ru/node/26766

13


28

Според т. 4. 3. на горецитирания Федерален стандарт за магистърската степен по право магистрите се подготвя за следните видове професионална дейност: правотворчество, правоприлагане правоохранителна дейност, експертно-консултантска дейност, организационно-управленческа дейност, научно-изследователска и педагогическа дейност. 29 Вж. ФЗ о Московском госсударственном университете имени М. В. Ломоносова и СанктПетербургском государственом университете, приет през 2009 г. и с последна редакция от 02.07.2013 "N 185-ФЗ - http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_148982/ 30

Вж. цит. статия на Касимов, Т. С., „Высшее юридическое образование и концепции будущего государства в современной России”, стр. 11. 31 Вж. Багаутдинова Ю.Б., Баскакова Н.П, Некоторые дисскусионные вопросы реформирования юридического образования в России. http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CC4QFjAA&url=http%3A %2F%2Fconference.osu.ru%2Fassets%2Ffiles%2Fconf_reports%2Fconf9%2F495.doc&ei=eNVaUrDaO8nItQahm 4CACg&usg=AFQjCNH3B73qN-RuB4CBMI2HUtWNvaSOGw&bvm=bv.53899372,d.Yms 32 Пак там. 33 Така например, изискване кандидатите за длъжността на конституционен съдия да имат висше юридическо образование, без да се посочва съответната степен, поставя чл. 8 от Федералния конституционен закон „За конституционния съд на Руската федерация” – вж. http://base.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc;base=LAW;n=144780 . Аналогично е положението при регулирането на прокурорската професия в чл. 40.1. на Федералния закон „За Прокуратурата на Руската федерация” - http://base.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc;base=LAW;n=144160 , относно изискванията за заемането на съдийските длъности в чл. 4 на Федералния закон „За статуса на съдиите в Руската федерация” - http://base.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc;base=LAW;n=149002 , както и в редица други федерални закони, уреждащи заемането на длъжностите, кандидатите за които трябва да имат висше юридическо образование. 34 Вж. цит. статия на Пиджаков А. Ю., „Проблемы развития системы юридического образования в свете присоединения Росийской федерации к Болонскому процессу”, стр. 12 и сл. 35 Тази позиция е заявена в изрично в Писмо от 1 септември 2003 г. № 14052-1018ин/15. 36 Вж. например, съдържащото посоченото позоваване на международните стандарти, Определение Верховного суда РФ от 23 мая 2012 г. N 53-АПГ12-3http://base.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc;base=ARB;n=279731, аналогично становище откриваме и в Определение Тверского областного суда от 14 февраля 2012 г. по делу N 33-432 http://base.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc;base=SOJ;n=244784 . Тази практика е защитена и от Висшата колегия на съдиите на Висшия Арбитражен съд на Руската федерация в нарочно разяснение от 18 март 2004 г., публикувано във Вестник Высшего Арбитражного Суда Российской Федерации, 2004, № 6.

14

Симеон Гройсман - Юридическото образование в съвременна русия  

Симеон Гройсман - Юридическото образование в съвременна Русия Е-списание "Юридическо образование" http://www.legaleducation.eu

Симеон Гройсман - Юридическото образование в съвременна русия  

Симеон Гройсман - Юридическото образование в съвременна Русия Е-списание "Юридическо образование" http://www.legaleducation.eu

Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded