Page 1

ГЛ. АС. Д-Р ИВАН КЬОСЕВ, ЮФ НА СУ «Св. Кл. Охридски»

РАЗВИТИЕТО НА ЮРИДИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ПЕРИОДА НА ПРЕХОДА

В края на 1989г. в Република България стартира т. нар. преход към демократична и правова държава. Започна осъществяването на мащабни правно-политически и социално-икономически промени. В съответствие с прокламираните в Конституцията от 1991г. принципи на правовата и демократична държава се създадоха и редица нормативни актове, непознати за предходния период на плановото стопанство и социалистическото право. Внесоха се сериозни промени и в съществуващи закони и кодекси. Закономерно в съзвучие с тези процеси настъпиха промени и в сферата на юридическото образование като сериозно нарасна и интересът към него. Въведоха се редица нови учебни дисциплини (Търговско право, Право на Европейския съюз и др.) Все повече кандидат-студенти се ориентираха и до момента се ориентират към избор на обучение в специалността „право”. Причините за този интерес са комплексни, както идеалистични, така и прагматични. В едно плуралистично и пазарно ориентирано общество с нови ценностни ориентири и доминанти професията на юриста (преди всичко на адвоката, но и на магистрата- прокурор, съдия или следовател) се мисли като особено перспективна. Неслучайно юристите са определяни като архитектите и лекарите на обществото и на държавата. Това определение е особено актуално именно в периоди на социалнополитически и икономически преход. Не на последно място определена част от желаещите да получат диплома за юрист имат афинитет към политическа дейност и разглеждат правното образование като трамплин за такава професионална реализация. 1


В резултат на силно повишения интерес към юридическото образование още в зората на прехода у нас започна активен процес на създаване на нови учебни заведения с юридически факултети, както и на нови юридически факултети във вече съществуващи вузове. Дори бяха създадени филиали на висши учебни заведения в по-малки населени места, в които се обучаваха студенти в специалност „право”. Към момента в Република България са налице юридически факултети в почти всички областни градове, като в столицата София те са три в два държавно субсидирани и в един частен университет. Предвид особената социална значимост на юридическото образование са въведени правнонормативни изисквания по отношение на обучението в специалност „право”. С постановление на Министерския съвет № 75 от 1996г. е приета Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право” и професионална квалификация „юрист”. Съгласно тази наредба висше образование по специалността "Право" се придобива след петгодишно обучение в образователната и квалификационна степен "магистър" във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование. Също така съгласно наредбата висше образование по специалността "Право" не може да се придобива във филиал на висше училище. По този начин се преодоля негативната тенденция, посочена погоре. Съобразно нормативните изисквания обучението за придобиване на висше образование по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър" е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа. Обучението по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър" се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и 2


факултативни дисциплини. Задължителните учебни дисциплини са с нормативно регламентиран хорариум. Тези дисциплини са както следва: 1. История на българската държава и право - 90 часа; 2. Обща теория на правото - 105 часа; 3. Конституционно право - 135 часа; 4. Гражданско право (обща част) - 120 часа; 5. Административно право и административен процес - 150 часа; 6. Вещно право - 75 часа; 7. Международно публично право - 90 часа; 8. Финансово право - 105 часа; 9. Облигационно право - 165 часа; 10. Наказателно право - 180 часа; 11. Семейно и наследствено право - 105 часа; 12. Международно частно право - 105 часа; 13. Трудово право - 135 часа; 14. Търговско право - 165 часа; 15. Осигурително право - 75 часа; 16. Гражданско процесуално право - 180 часа; 17. Наказателно процесуално право - 135 часа; 18. Данъчно право - 75 часа; 19. Право на Европейския съюз - 75 часа. В програмите на съответните учебни дисциплини се включва преподаване и на правото на Европейския съюз. Правнонормативно е уредена учебната практика на студентите от специалност „право”. Съгласно нормативните изисквания от втори до четвърти курс под ръководството на преподавател по съответната дисциплина студентите провеждат задължителна учебна практика не помалко от две седмици годишно в администрациите на изпълнителната власт по публичноправни науки и на съдебната власт по гражданскоправни и наказателноправни науки. Учебната практика се осъществява по програма на юридическите факултети, съгласувана с министъра на правосъдието. Особено полезен ефект има създаването и действието на т. нар. правни клиники в съответните юридически факултети. Това е модерна форма за придобиване на практически знания и умения и за затвърждаване на придобитите теоретични познания. Правните клиники са звена за 3


практическо обучение на студентите по специалността "Право". В правната клиника се осигурява възможност на студентите да придобият умения, необходими за упражняване на юридическата професия чрез лекции, симулации и работа с реални клиенти по програма, определена от съответния

юридически

факултет.

Работата

с

реални

клиенти

се

осъществява и под ръководството на практикуващи юристи. Студентите се приемат за участници в правните клиники след полагането на изпит. Предвид важните обучителни функции на правните клиники препоръчвам тази дейност да продължи да се поддържа и развива в ЮФ на СУ. Положителен факт в българското юридическо образование е стартирането на

обучението

на

студентите-първокурсници

с

преподаване

на

фундаменталните дисциплини- Обща теория на правото, Общо учение за държавата и Политически и правни учения. Тези дисциплини осигуряват придобиването на основополагащи правни знания и умения. В този тематичен кръг се включват въпросите за същността на държавата като правнополитическа организация, за историческото развитие на държавата от Античността до наши дни, за основните типове държави, за формите на държавно управление и държавно устройство, за институционалната структура и правомощията на държавните органи, за основните особености на съвременната демократична и социална държава. Също така се изяснява същността на правото като социално явление и основен регулатор на обществените отношения. Представят се основните идеологически доктрини, правни понятия, принципи и закономерности в правото. Студентите придобиват правнополитическа и юридическа и култура, умения за работа с нормативни текстове и анализ на юридически и правно-политически проблеми. Целта на обучението е студентите да усвоят основополагащи знания относно държавата, правото и политическите и правни доктрини, да 4


овладеят способността за разбиране и самостоятелен анализ на проблемите на държавното устройство и държавното управление, както и базисни познания относно същността и идеологическите основи на изграждането на развито гражданско общество. Чрез посочените учебни дисциплини студентите усвояват основните правни понятия и най-важните правни явления. Създават се трайни масиви от знания относно същността на държавата като правнополитическо обединение и същността на правото като социален феномен. Изяснява се актуалното състояние на съвременната правова, социална и демократична държава. По тази начин студентите се подготвят стабилно за успешното усвояване на нелеката материя на отрасловите юридически дисциплини. Тук е необходимо да се подчертае, че в последните десетилетия Общата теория на правото, Общото учение за държавата и Политическите и правни учения като научни дисциплини изживяват забележителен възход. Този процес е свързан с научното творчество и с преподавателската дейност на редица преподаватели от катедрата по Теория и история на държавата и правото (ТИДП) от юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Тези преподаватели са проф. д-р Росен Ташев- ръководител на катедрата, проф. д-р Малина Новкиришка, проф. дюн Георги Бойчев, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Лъчезар Дачев, проф. д-р Даниел Вълчев, доц. д-р Янаки Стоилов и редица други. В научното творчество на проф. Ташев се представят основните правни понятия и правните теории, свързани с тях. Също така проф. Ташев разработва темите за тълкуването в правото, за същността и компонентите на правната система и особено актуалния за българската правнополитическа реалност на прехода въпрос за новите източници на българското право. Проф. д-р Тенчо Колев работи в сферите на Общата теория на правото, законодателната и съдебната техника, с 5


основополагащи трудове по теория на правотворческата дейност и теория на правораздавателната дейност. Проф. д-р Лъчезар Дачев разработва проблематиката на Общото учение за държавата, Политическите и правни учения, теорията на юридическия дискурс. Проф. дюн Георги Бойчев разработва проблеми на философията на

правото, правовата държава,

правонарушението, юридическата санкция, основните права на човека. Проф. Бойчев е и създател и на новото правно учение за правния институционализъм (методология на юриспруденцията). Проф. Малина Новкиришка работи в сферите на Римското право (в по-широк план правото на Античността), юридическата лексика и развитието на юридическото образование. Проф. Новкиришка е и създател на нов български учебен курс по Римско публично право. Проф. д-р Даниел Вълчев работи в сферите на Общата теория на правото, политическите и правни учения, правата на човека, с основни научни приноси в областите на изследването на правнополитическите идеи, същността на правовия ред и правната нормативност, проблемите за валидността и легитимността в правото. Заслуга на проф. Вълчев е критичният анализ на основните възгледи за валидността в правото и свързаните с тях възгледи за легитимността в правото. Доц. д-р Янаки Стоилов разработва широк кръг теми от областта на Общата теория на правото (субективни права, институционност и ефективност на социалните норми), Общото учение за държавата (правова държава, конституцията на правовата и демократична държава, държавната власт- правно-политически разграничения и съотношения, политическите партии в периода на прехода), политологията. В резултат на повишените изисквания към качеството на юридическото образование в периода на прехода се въведоха редица промени. Обучението на студентите по специалността "Право" в Република България днес 6


завършва с полагане на три държавни изпита- по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия, която включва: 1. двама хабилитирани

преподаватели,

съответно

по

публичноправни,

по

гражданскоправни или по наказателноправни науки; 2. един представител на практиката - съдия от Върховния касационен съд или от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура или от

Върховната

административна

прокуратура

или

служител

на

Министерството на правосъдието с юридически стаж не по-малко от 12 години. Държавният изпит е писмен и устен. Писменият държавен изпит е анонимен и се състои в решаване на казус. Той се провежда в сградата на съответното висше училище и продължава 4 астрономически часа. Оценката от писмения държавен изпит е "издържал" или "неиздържал", като до устен изпит се допускат студентите, издържали писмения изпит. Оценката от писмения държавен изпит не подлежи на преразглеждане. Всеки от устните държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки се полага по единен държавен конспект, утвърден от министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието. Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация "юрист" на образователната и квалификационна степен "магистър". Дипломите се издават от висшето училище, което студентите са завършили. Дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж и полагане на изпит в съответствие с чл. 163 от Закона за съдебната власт. 7


Безспорен факт е, че качеството на юридическото образование е обусловено както от учебната програма и методиката на оценяване на знанията на студентите, така и преди всичко от личностите, които преподават

съответните

учебни

дисциплини.

Със

своя

пример,

колегиалност, човечност, преподавателски умения, научна продукция и цялостно интелектуално излъчване колегите от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” успешно поддържат реномето на факултета и като цяло на Софийския университет- най-старото висше учебно заведение в Република България.

8

Иван Кьосев - Развитието на юридическото образование в периода на прехода  

Иван Кьосев - "Развитието на юридическото образование в периода на прехода" Е-списание "Юридическо образование" http://www.legaleducation.e...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you