Проф. М. Новкиришка-Стоянова - "Съвременни методи при преподаването и изучаването на римското право"

Page 1

Научноизследователски проект „Състояние и перспективи на юридическото образование в България – II част” на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски”

СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ ПРИ ПРЕПОДАВАНЕТО И ИЗУЧАВАНЕТО НА РИМСКОТО ПРАВО

проф. д-р Малина Новкиришка-Стоянова

На 13 юни 2014 г. Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” беше домакин на международна конференция, посветена на електронното обучение по право - http://www.legaleducation.eu/?page=news&item=41 . Бяха представени опитът и перспективите за развитие на електронното и дистанционното юридическо образование в Испания, Италия и Франция. Двама от видните експерти, поканени на конференцията- проф. Федерико Фернандес де Бухан от Испания и проф. Салваторе Рандаццо от Италия, по своето образование и основни направления на научното изследване, са романисти. В разговорите с тях, а и като резултат на дългогодишното ни сътрудничество поех ангажимент да представя възможностите за използване на съвременните методи на електронно обучение при преподаването и изучаването на една от традиционните за всеки юридически факултет от Средновековието до наши дни дисциплина- римското право. Това обаче е една твърде обемна и амбициозна задача, която може да се реализира в по- продължителен период. Непосредствено обаче след конференцията бих искала да споделя някои размисли в тази връзка предвид на съществуващите инициативи и предстоящи задачи на преподаване на римското право в непосредствен план. Отдавна е преодолян образът на преподавателя, прегърнал средновековно издание на Юстиниановата кодификация и цитиращ автентичното римско право на латински. Студентите от първи курс обаче, пристъпвайки в аудиторията за изучаването на тази дисциплина, някак неусетно очакват полъха на нещо древно и загадъчно, вечно и непоклатимо. Представите за римското право и цивилизация непрекъснато се подхранват от медиите и литературата и зрелищния характер на живота в Древния Рим допълнително подтиква интереса към дисциплината. За преподавателя остава да намери баланс между научното представяне на достъпно за студента ниво на римскоправната цивилизация и обяснението на сентенции, традиции и практика, преминали през вековете и носещи римския зародиш, но вече в твърде модифициран вид. В началото на всеки учебен курс по римско право обикновено се цитира т.нар. от Улпиан „елегантно” определение на Публий Ювенций Целз, че „правото е изкуство за доброто и справедливото”( D.1.1.1. Ulpianus libro primo institutionum… ut eleganter celsus definit, ius est ars boni et aequi.). По- нататък в своите Институции Улпиан- един от най- известните и продуктивни римски юристи, чието творчество съставлява значима част от включените в Дигестите фрагменти, пояснява ролята на юристите като жреци на справедливостта. Няма сведения за негова активна преподавателска дейност, но и правното образование в началото на ІІІ в. в Римската империя съвсем няма институционалната форма, позната ни от по- късната епоха и фиксирана в конституциите на Юстиниан. Улпиан обаче акцентира на „ars” на юристите, като в случая под този термин се разбира не толкова създаването на художествени творби, колкото особеното майсторство, вещина, дълбоко познаване и отдаване на правото в житейски и професионален смисъл. Не случайно и римските юристи се наричат „iurisprudentes”. Лексемата „prudentia” означава „наука, дълбоко познание, предвиждане, благоразумие, разсъдителност и пр.” , а 1