Page 1

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ Е СЕРТИФИЦИРАН ПО СТАНДАРТ ISO 9001:2000

От Болоня до Лондон

ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ София 1000, ул. ”Граф Игнатиев” 15, ет. 3 тел.: (02) 9155 010; факс: (02) 9155 049 hrdc@hrdc.bg www.hrdc.bg

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Настоящата публикация отразява единствено възгледите на автора и Комисията не носи отговорност за начина, по който може да бъде използвана съдържащата се информация.

Пътят на Болонския процес


От Болоня до Лондон Пътят на Болонския процес

Издание на Центъра за развитие на човешките ресурси юни 2008


Съдържание

Болоня.......................................................................................4 Прага......................................................................................14 Берлин.....................................................................................28 Берген......................................................................................46 Лондон....................................................................................62

Предисловията и коментарите към всяко от Комюникетата от срещите на европейските министри на образованието са авторски текст на Ирина Радевска, национален Болонски съветник. 2


Въведение Болонският процес е политически проект на страни, съпричастни на идеята за създаване на общо Европейско пространство за висше образование. Обхватът на този процес не се покрива единствено с географското измерения на европейските страни, нито на страните на Европейския съюз. Европейското пространство за висше образование е модел на съгласувана организация и управление на голям брой разнообразни системи, представящи още по-разнообразни институции за висше образование. Присъединяването на всяка една от страните членки към този процес е израз на волята на правителството и академичната й общност да се съобразява с принципите на процеса и да допринася за богатството от подходи и проявления в името на единно пространство за свободно движение на знание, на студенти, преподаватели и изследователи. Болонският процес има дефинирани начало и край – от 1999 до 2010 година. Развитието на акцентите в приоритетите обаче показва, че този процес има жизнеността и потребността да премине извън тези граници, независимо какво название ще носи след 2010 година. Целите и резултатите от усилията на всяка една от страните и на движещите общи европейски институции са създали такъв заряд на инициативи и желание за участие, до такава степен процесът е признат като уникално явление в световната практика на обществено управление, че със сигурност може да се каже – истината, силата и пътят на процеса Болоня започват след 2010 година. Представените тук документи проследяват последователността на тази жизненост и логика – стъпка по стъпка, от устройствен ред и стабилно разбиране на процесите към заслужени позиции на глобалната сцена на образованието. Коментарите, разбира се, биха могли да бъдат многократно по-детайлни и изчерпателни, но нашето желание беше те да са полезни за едно сравнително облекчено проследяване на контекста и причинната обоснованост на процеса, като всеки би могъл да намери и своята позиция и мнение в предложените текстове. Ирина Радевска 3


Болоня

4


Предисловие и коментар Декларацията, подписана от министрите на висшето образование на 29 страни в Болоня, поставя през 1999 година началото на найзначимия общ европейски процес в политиката на реформи на висшето образование в Европа, т.нар. Болонски процес. Смисълът на процеса е насочен към една основна цел – създаване на Европейско пространство за висше образование. Определянето на тази цел произтича както от конкретния контекст в общото развитие на социалния и икономически живот в Европа, така и от динамиката и идеите в областта на висшето образование. От една страна, мобилността на учещите и работещите в рамките на Европа се е развила към 1999г. до размери, при които различията на квалификациите, придобивани чрез образователните системи в отделните страни и в частност чрез системите за висше образование, започват да създават значителни рискове от трудова и образователна изолация. От друга страна, международната привлекателност на европейските системи за висше образование за студенти извън Европа започва видимо да отстъпва на системите на САЩ, Австралия, Япония и някои други страни, които печелят предимство главно от гъвкавата организация на обучението (степенна структура с няколко изходни квалификации); от прилагането на система, която измерва справедливо и прозрачно студентското натоварване (кредитна система), като резултатите, измерени по този начин, лесно могат да се прехвърлят от една система в друга и да съдействат за точно определяне стойността на крайната квалификация; от значителното разнообразие на типовете институции за висше образование, към които обаче се прилага стандартизирана система за оценяване на качеството; от силно подчертаната ориентация на висшето образование към пазарните изисквания и особено към потребностите на учащия, които стават все по-индивидуализирани и включват огромно разнообразие от 5


възрастови характеристики, културни различия, етнически и социални особености. Страните членки на Европейския съюз осъзнават, че за да постигнат единно културно и духовно измерение, водещо в крайна сметка и до общи икономически резултати, е необходимо на първо място образователните системи да мислят в една посока, макар и подчертано разнообразно. Не политическо решение, а волята на четири големи държави – Франция, Германия, Италия и Великобритания – стига до идеята, която се оказва заредена с повече енергия и мощ, отколкото самите инициатори предполагат. През 1998, в Сорбоната четиримата министри на образованието подписват декларация за “хармонизиране на архитектурата на европейската система за висше образование”. Подписаната декларация отчита значението на сближаването на системите, на мобилността и на възможностите за безпрепятствено прехвърляне на образователни мостове от една система към друга през целия човешки живот. Само една година по-късно перспективите на този процес на хармонизиране са оценени от останалите европейски страни, които изразяват желание и готовност да се присъединят колкото е възможно по-скоро към този процес. Заложената стратегическа рамка на промените, начертани в Сорбонския университет, е толкова силна, че и до днес се употребява, макар и неофициално, название за документа, определил Болонския процес - “Сорбонска/Болонска Декларация”. Болонската декларация определя няколко ясни цели, които водят към изпълнението на главната цел: 1/ Разбираема и съпоставима система на висшето образование; 2/ Възприемане на система, включваща два основни цикъла; 3/ Въвеждане на система от образователни кредити; 4/ Засилване на мобилността; 5/ Засилване на сътрудничеството в областта на оценяването на качеството; 6/ Засилване на европейските измерения във висшето образование. 6


Така дефинираните ясни и конкретни цели подтикват реа­лизира­ нето на редица реформи в системите на висшето образование в Европа. Както можеше да се очаква, академичните среди на старите и традиционни едностепенни системи (например в Германия, Австрия, Италия и др.) в продължителен период от време проявяваха скептицизъм и нежелание за структурни промени. Вътрешният смисъл на системите за кредити дълго време беше недостижим за управленското мислене на университетите. Промяната на учебните планове и адаптирането им към по-краткосрочно бакалавърско обучение беше възприемана като кощунствено посегателство над “сериозното” висше образование. Към това обикновено се добавяше и недоверието на работодателите, на които нямаше кой да обясни какво се случва и какво да очакват от новите кадри. Постепенно обаче – първо на национално политическо равнище, а след това и на академично, смисълът на реформите започна да очертава силуета си. Стана ясно, че студентите са силно облагодетелствани от образователна структура, при която при първата степен получават стабилността на една по-общо дефинирана квалификация, която им дава възможност да излязат на пазара на труда, но и в същото време ги мотивира за целенасочено стесняване и задълбочаване на знанията за прилагането им в конкретни професионални условия. На този “втори етаж” от структурата на висшето образование студентите са облагодетелствани от огромен брой квалификационни програми, чието разнообразие създава и индивидуалния профил на професионалистите, и е фокус, който привлича учащи от най-далечни региони на света. Така архитектурата на висшето образование в Европа започна да се очертава не само като сравнима и съпоставима, но и като привлекателна и конкурентоспособна. В център на вниманието на европейската реформа Болонската декларация поставя структурата на системите за висше образование (преминаване от един цикъл на обучение към два ясно разграничени и сравними цикъла), като тази промяна се съпътства от гарантиране на доверието в новото разпределение на квалификациите чрез общи 7


принципи за осигуряване на качеството (сътрудничество при разработване на инструменти и механизми за измерване на качеството) и води до значителния и видим за всеки гражданин на Европа резултат – признаване на квалификации и периоди на обучение. Облекчаването на процедурите по признаване, благодарение на въведените с Декларацията нови инструменти – система за трансфер на кредити и европейски измерения (съвместни програми, Дипломно приложение, междуинституционално сътрудничество) водят до количествено измеримата цел, която се явява своеобразна ос на целия Болонски процес – увеличаване на мобилността и преодоляване на пречките пред свободното движение. Свободната мобилност на студенти и преподаватели е заложена в Болонската декларация като основа, която обосновава действията на програмите на Общността за международно сътрудничество и особено една от най-старите (20 години) действащи и в момента европейски програми – програма „Еразъм”. Стратегическото акцентиране в Декларацията върху мобилността води до поставяне на всички европейски университети в равностойни позиции и отваряне на равни възможности за развитие на всички студенти и преподаватели. Милиони студенти в Европа придобиват опита на европейските измерения чрез схемите за мобилност до степен, при която и работодателите признават качеството на придобитите умения и компетенции вследствие на успешното преодоляване на предизвикателствата на чуждестранната среда. Хиляди преподаватели имат възможността да дадат нова перспектива на професионалното си развитие чрез периоди на преподаване в чужд университет. Болонската декларация отхвърля бариерите и границите пред знанието. Тя поставя една цел – сътрудничество и чувство за съпричастност в цялата европейска територия на знанието и науката, доверие между системите, мотивация за по-високо и по-силно образование и научни изследвания, сътрудничество с работодателите и създаване на прозрачност за цялото общество. 8


Съвместна декларация на министрите на образованието Болоня, 19 юни 1999 г. Процесите, които протичат в Европа, благодарение на изключителните достижения от последните години, се превърнаха в конкретна и необходима реалност за Европейския съюз и неговите граждани. Перспективите за разширяване, едновременно със засилването на контактите с други европейски страни, придават още по-широко измерение на тази реалност. Същевременно ние сме свидетели на нарастващо желание, както у представителите на политическите среди, така и у тези на академичната общност и на обществото ката цяло, за цялостно изграждане на Европа и в частност изграждане чрез засилване на интелектуалното, културното, социалното и научно-техническо измерение. Европа на познанието вече необратимо се възприема като фактор на човешкото и социално развитие и като необходим елемент за засилване и обогатяване на европейското самосъзнание. Самосъзнание, което е в състояние да даде на своите граждани необходимите познания за посрещане предизвикателствата на новото хилядолетие, едновременно с убеждението за необходимостта от споделянето на общи ценности и принадлежност към общо социално и културно пространство. Значението на образованието и на образователното сътрудничество е всепризнато като подпомагащо развитието на устойчиви, мирни и демократични общества. Това се отнася с особена сила за положението в Югоизточна Европа. Сорбонската декларация от 25.05.1998 г., която беше породена от тези съображения, изтъкна централната роля на висшите училища в процеса на развитие на европейските културни измерения. Тя 9


подчерта, че създаването на Европейско пространство за висше образование заема централно място както в процесите на засилване на мобилността и устройване на работа, така и в цялостното развитие на европейския континент. Няколко европейски страни приеха поканата да работят за постигането на записаните в декларацията цели, като или я подписаха, или впоследствие изразиха своето принципно съгласие. Започналите в този период процеси на реформа в областта на висшето образование доказаха на практика желанието на редица правителства да работят в тази посока. Европейските институции за висше образование от своя страна приеха предизвикателството и заеха основно място в процеса на изграждане на Европейското пространство за висше образование, като същевременно се позоваха и на принципите, залегнали в университетската Магна Харта, подписана също в Болоня през 1988 г. Това е от изключително значение, като се има предвид, че независимостта и автономията на висшите училища означават, че висшето образование следва непрекъснато да се адаптира към променящите се изисквания, обществените нужди и напредъка в областта на науката. Пътят беше определен в правилна посока и със значима цел. Достигането на по-голяма съпоставимост и сравнимост на системите за висше образование изисква постоянен подтик, за да има напълно завършен вид. Ние трябва да подкрепим този процес чрез предприемането на подходящи стъпки. Срещата на 18 юни беше среща на представителите на правителствата и на академичната общност от всички страни, като направените предложения очертаха конкретни предстоящи инициативи. Една от основните ни задачи е да повишим конкурентоспособ­ност­ та на европейските системи за висше образование на международно ниво. Жизнеспособността и силата на всяка цивилизация може да 10


бъде измерена с привлекателността, което нейната култура има за други страни. Ние трябва да гарантираме, че европейското висше образование ще бъде привлекателно за останалата част на света в степен, равна на забележителните му културни и научни традиции. Като декларираме нашата подкрепа за принципите, залегнали в Сорбонската декларация, ние се ангажираме да координираме политиките си в краткосрочен план и по-специално спрямо следните цели, които трябва да бъдат постигнати в първото десетилетие на третото хилядолетие и които считаме за първостепенни при изграждането на европейското пространство за висше образование и за засилване значението на европейското висше образование в света. • Възприемане на система от лесно разбираеми и съпоставими степени, подпомагана и от въвеждането на Дипломното приложение, с цел повишаване на пригодността за заетост на европейските граждани и за повишаване конкурентоспособността на европейското висше образование; • Възприемане на система, включваща два основни цикъла. Достъпът до втория цикъл ще изисква успешно завършване на първия цикъл, чиято продължителност ще бъде най-малко 3 години. Образователната степен, получена след първия цикъл и даваща определена степен на квалификация, ще дава достъп до европейския пазар на труда. Вторият цикъл ще води до магистърска и /или докторска степен, както е в редица европейски страни. • Въвеждане на система от образователни кредити, подобна на Европейската система за трансфер на кредити, като средство за насърчаване на широко разпространена студентска мобилност. Кредити могат да се получават и извън системата на висшето образование, в това число и чрез учене през целия 11


живот, в случай, че тези кредити се признават от съответните приемащи висши училища. Засилване на мобилността, особено по пътя на преодоляванена препятствията пред свободното движение и по-специално: За студенти - достъп до образование и обучение и свързани с тях услуги; За преподаватели, изследователи и администратори - признаване и валоризиране на периоди в европейски контекст с ангажираност в изследване, преподаване и обучение, без да се ощетяват техните права. • Засилване на сътрудничеството в областта на оценяването на качеството чрез разработването на съпоставими критерии и методологии; • Засилване на необходимите европейски измерения във висшето образование и по-специално при разработването на учебни програми, междуинституционално сътрудничество, схеми за мобилност и интегрирани програми за обучение и подготовка. Ние се ангажираме да постигнем тези цели в рамките на нашите институционални компетенции, като напълно отчитаме разнообразието от езици, култури, национални системи за образова­ ние, както и принципите на университетската автономия – с цел укрепване на европейското пространство за висше образование. Тези цели ще постигнем по пътя на междуправителственото сътрудничество, съвместно с европейските неправителствените организации в областта на висшето образование. Очакваме университетите отново да отговорят бързо и положително и да допринасят активно за успеха на това начинание. Убедени, че изграждането на европейското пространство за висше образование изисква непрекъсната подкрепа, наблюдение и адаптиране към непрекъснато развиващите се нужди, ние решихме 12


да се срещнем отново след две години, за да направим оценка на постигнатите резултати и да набележим следващите стъпки. ПОДПИСАНА В БОЛОНЯ НА 19.06.1999 г. Подписана от: Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Испания, Швеция, Конфедерация Швейцария, Великобритания

13


Прага

14


Предисловие и коментар Две години след подписването на основополагащата Болонска Декларация министрите на образованието се срещат отново съгласно договореностите за общи срещи на всеки две години, за да отчетат постигнатия напредък и да набележат новите специфични цели за следващия период. От тази среща до края на определения за процеса период – 2010 година – стратегическите документи на министрите ще бъдат наречени “комюникета”. На срещата е отчетен сериозен старт по отношение на всички поставени цели и най-вече при реформирането на структурата на образователните системи и създаването на механизми за съгласувано на европейско равнище управление на качеството. Редица страни са започнали проучвания и начални дейности за въвеждане на степенната система, а там, където тя вече съществува (както е например в България), рамката на степенното обучение придобива нова ориентация на развитие и нов смисъл в общоевропейския контекст. Самостоятелни и независими агенции за осигуряване на качеството са създадени в различен формат във всички държави, при повечето системи обаче липсва яснота относно подхода за разработване и въвеждане на системи за натрупване и трансфер на кредити. Мобилността набира скорост и броят на участниците започва да упражнява влияние при формиране на отношението на студентите към учебния процес. Анализът на развитията в началните две години преосмисля и пренарежда смисъла на специфичните цели – образователните и социални анализатори определят смисловата насоченост на първоначалните шест инструмента, определени от Болонската Декларация в три главни линии – международна конкурентоспособност, мобилност и създаване на пригодност за заетост. Това са смисловите призми, които стоят в основата на мотивацията на страните да въвеждат за себе си и на общоевропейско равнище инструментите на Процеса Болоня. 15


16

Тези три ключови линии създават и предпоставки за количествено измерение на напредъка между отделните страни и в цялост за Европа. Те остават като подтик за действие за целия следващ период, макар и комюникетата (от Прага и следващите) да добавят или прецизират цели и инструменти за действие. В политически и обществен план най-значимото събитие, което слага отпечатък върху насоките на Процеса Болоня и съответно насоките на Комюникето от Прага, е приемането на Лисабонската стратегия на срещата на върха през март 2000 година, която структурира генералната цел на европейските политически и обществени усилия като “създаване на най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света, основана на знанието, с устойчив растеж, повече и по-добри работни места”. При така дефинираната цел европейското висше образование попада в центъра на вниманието, ролята му и очакванията към него се увеличават значително, целта “хармонизиране” вече е привлечена и подчинена на друга, жизненоопределяща идея, към която висшето образование неминуемо следва да се адаптира. Следователно, при възприемането на текста на Комюникето от Прага трябва да се държи сметка за конкретния обществен контекст, който е определен от Лисабонската програма, от стратегическия документ на Европейската комисия, приет през 2000 година - Меморандум за ученето през целия живот и последвалия процес на консултации върху него във всички страни и приетите на 23-24 март от Европейския Съвет в Стокхолм “Конкретни бъдещи цели на системите за образование и обучение”, които определят следните общи цели за бъдещето на европейските образователни системи: • увеличаване на качеството и ефективността на европейските системи за образование и обучение; • улесняване на достъпа на всички до системите за образование и обучение; • отваряне на системите за образование и обучение към по-широк свят.


• Като се отчете спецификата на този контекст, идват напълно логично и последователно и новите цели, които комюникето от Прага добавя към предходните шест, определени от Болонската декларация, а именно: • Поставяне на висшето образование в Европа в контекста на ученето през целия живот; • Включване на институциите за висше образование и студентите в развитието и изпълнението на реформите; • Повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на Европейското пространство за висше образование. Поставените нови цели в Пражкото Комюнике не отменят предишните, а ги допълват в цялостната рамка на процеса. И трите нови цели се отличават с това, че вече излизат извън водещата парадигма за реформиране на архитектурата на обучението, като са насочени поскоро към вътрешните процеси на усъвършенстване. Ученето през целия живот е сложна политическа и стратегическа ориентация на образованието изобщо и в частност на висшето образование. Възприемането на тази цел означава коренно преобръщане на разбирането и функционирането на повечето инструменти на управление на академичните процеси и главно преориентиране от факторите на предлагане на образование към факторите на търсене (learner oriented education). Поставянето на тази цел има тежест, която е равностойна на структурното променяне на системите, но за съжаление обхватът на целта остава само частично разбран при конкретните приложения и до този момент. Включването на институциите и студентите дава началото на една тенденция, която има две измерения – от една страна, това са първите сигнали за предстоящото ново възлагане на отговорности и “смяна на ролите” от държавата към институционалното равнище в активността по отношение на Процеса Болоня. От друга страна, в процеса са включени (и ще останат трайно) социалните измерения на осигуряването на образователните компоненти, което е “запазената марка” на

17


европейското висше образование. Именно Пражкото комюнике издига не­двусмислено и неоспоримо водещия принцип на висшето образова­ ние в Европейското пространство за висше образование – “висшето образование е обществено благо и ще остане обществена отговорност”. Тази декларация – “обществено благо” (в противовес на чисто пазарното схващане за висшето образование като “образователна услуга”, активно пропагандирано от СТО по това време) е била дискутирана редица пъти в годините, за да се определят нейните точни измерения, включително задълженията на държавата към институциите и студентите. И въпреки че до този момент липсва единодушно определение за понятието на обра­ зованието като “обществено благо”, все пак Процесът Болоня държи на това разбиране, като все повече дава възможност на университетите и студентите да изразят своя глас и да приемат активни функции в реализацията на процеса. Повишаването на конкурентоспособността и особено на привлекателността на европейското висше образование също е цел, която изисква приемане и разбиране както на национални, така и на институционални равнища. За съжаление, макар и на национално равнище целта да се разбира правилно, на институционално равнище в повечето случаи висшите училища имат усещането за някаква персонална критика и отказват дори да осмислят съдържанието на целта. Образователният баланс на Европа не е благоприятен – Европа изпраща извън територията си значително повече студенти, отколкото приема. Казано по друг начин – Европа не само, че не привлича бъдещи двигатели на икономически просперитет, но и се лишава от собствени талантливи студенти. Този феномен има конкретни причини; те следва да се проучат, за да се преодоляват целенасочено, за да могат европейските висши училища да отговорят на възложената им от Лисабонската програма мисия. Целта конкурентоспособност и привлекателност засяга всяка една отделна система в Европа, както и действията, които Общността осъществява като израз на общи политики. 18


Към Европейско пространство за висше образование Комюнике от срещата на европейските министри, отговарящи за висшето образование Прага, 19 май 2001 г. Две години след подписването на Болонската декларация и три години след Сорбонската декларация, европейските министри, отговарящи за висшето образование в 32 страни, присъединили се към тези документи, се събраха в Прага, за да направят оценка на постигнатия напредък и да очертаят насоките и приоритетите в развитието през следващите години. Министрите отново потвърдиха своя ангажимент за изграждане на Европейското пространство за висше образование до 2010 г. Изборът на Прага за домакин на срещата е символ на тяхното желание да обхванат цяла Европа в този процес, който следва да се разглежда като неразделна част от процеса на разширяване на Европейския съюз. Министрите обсъдиха и приеха доклада “Продължение на Процеса Болоня”, осъществен от Групата за развитие на Процеса Болоня. Беше подчертано, че целите, залегнали в Болонската декларация са били широко приети и са определяли насоките на развитие на висшето образование в повечето от страните, подписали декларацията. Университетите и други институции за висше образование също са изразили своята подкрепа. Министрите потвърдиха отново своята позиция, че усилията за развитие на мобилността следва да продължат, с оглед подпомагане на студентите, преподавателите, изследователите и административните кадри, при ползването на богатствата на Европейското пространството за висше образование, включващи демократични ценности, културно и езиково разнообразие, разнообразие от системи за висше образование. 19


Министрите се запознаха с Конвенцията на европейските институции за висше образование, приета на 29-30 март 2001 г. в Саламанка, както и с препоръките от Конвенцията на европейските студенти, приета на 24-25 март 2001 г. в Гьотеборг. Министрите приветстваха активното включване в Процеса Болоня на Европейската университетска асоциация /EUA/ и на Асоциацията на националните студентски съвети в Европа /ESIB/. Те бяха запознати и високо оцениха редица други инициативи, подпомагащи развитието на този процес. Не на последно място министрите отбелязаха конструктивната помощ от страна на Европейската комисия. Министрите отбелязаха, че препоръчаните в Декларацията действия, отнасящи се до структурата от образователни степени, са били широко и активно прилагани в редица страни. Особено висока оценка беше дадена на постигнатото в областта на осигуряването на качеството. Министрите признаха необходимостта от съвместни действия, с които да се отговори на предизвикателствата на транснационалното образование. Призната беше и необходимостта от развитието на ученето през целия живот.

Бъдещи действия, произтичащи от шестте цели на Болонската Декларация

20

Министрите потвърдиха, както е посочено и в Болонската деклара­ция, че изграждането на Европейско пространство за висше обра­зо­ва­ние е условие за повишаване привлекателността и конкурентоспособността на институциите за висше образование в Европа. Те подкрепиха идеята, че висшето образование следва да се приема като обществено благо, което е и ще остане обществена отговорност (по отношение на нормативни документи и т.н.) и че студентите са пълноправни членове на академичната общност. От тази гледна точка министрите обсъдиха бъдещите процеси, както следва:


Прилагане на система от лесно разбираеми и съпоставими степени • Министрите силно насърчиха университетите и другите институции за висше образование да използват предимствата, които дават националните законодателства и съществуващите на Европейско ниво инструменти, за подпомагане на академичното и професионално признаване на курсове, степени и др. с цел подпомагане на гражданите при ефективното използване на техните квалификации, компетенции и умения в рамките на Европейското пространство за висше образование. • Министрите се обърнаха към вече съществуващи организа­ ции и мрежи, например NARIC и ENIC, да развиват на институционално, национално и европейско ниво опростени и ефективни процедури за справедливо признаване, отразяващи и подчертаващи разнообразието от квалификации. Прилагане на система, основаваща се на два основни цикъла • Министрите отбелязаха със задоволство, че целта от въвежда­не­ то на система от степени, основаваща се на два основни цикъла, разделящи висшето образование на до-дипломно и следдипломно обучение, е била разглеждана и обсъждана. Някои страни вече са приели тази структура, а други са в процес на нейното обсъждане с голям интерес. Важно е да се отбележи, че в редица страни степените “бакалавър” и “магистър” или такива, които са съпоставими с тях и които са придобити в рамките на два цикъла, могат да се придобият както в университети, така и в други институции за висше образование. Програмите, които водят до получаването на образователна степен, могат и дори трябва да се различават по своята ориентация и да имат различни профили, с оглед възможността да отразят индивидуалното 21


разнообразие, академичните изисквания и изискванията на пазара на труда, както е посочено и в заключенията от семинара по проблемите на обучението в бакалавърски програми /Хелзинки, февруари 2001 г./ Изграждане на система от кредити • Министрите подчертаха, че за по-голяма гъвкавост в процеси­ те на обучение и квалификация е необходимо приемането на общи елементи на квалификациите, придружени от кредитна система, като например Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) или система, съвместима с ECTS, осигуряваща както възможност за прехвърляне (трансфер), така и за натрупване на кредити. Заедно с взаимно признатите системи за осигуряване на качество на образованието, подобни предвиждания ще улеснят достъпа на студентите до пазара на труда в Европа и ще разширят съвместимостта, привлекателността и конкурентоспособността на европей­ ското висше образование. Повсеместното използване на такава кредитна система и на Приложението към дипломата ще подпомогне прогреса в тази насока. Насърчаване на мобилността • Министрите отново подчертаха, че целта, свързана с подобряване на мобилността на студенти, учители, изследователи и административни кадри, така, както това е посочено в Болонската декларация, е от изключителна важност. Ето защо, те потвърдиха отново своята готовност да продължат премахването на всички пречки в името на свободното движение на студенти, учители, изследователи и административни кадри и наблегнаха на социалното измерение на мобилността. Те отбелязаха възможностите 22


за мобилност, предлагани от програмите на Европейската общност, и напредъка, постигнат в тази област, например стартирането на Плана за действие в областта на мобилността, предложен от Европейския съвет в Ница през 2000г. Насърчаване на европейското сътрудничество при осигуряване на качество • Министрите признават ключовата роля, която системите за осигуряване на качество имат при осигуряване на стандарти от високо качество и за улесняване на сравнимостта на квалификациите в цяла Европа. Те също така биха желали да насърчат по-тясното сътрудничество между системите за признаване и за осигуряване на качество. В допълнение, те насърчават университетите и другите институции за висше образование да разпространяват примери на добра практика и да разработят програми за взаимно приемане на механизмите за оценка и акредитация/удостоверяване. Министрите приканват университетите и другите институции за висше образование, националните агенции и Европейската мрежа за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA), в сътрудничество със съответните национални органи, които не са членове на ENQA, да си сътрудничат при изграждането на обща рамка за качество и да разпространяват успешен опит. Насърчаване на европейските измерения във висшето образование • За да се засилят европейските измерения на висшето образо­ вание и заетостта на специалисти с квалификации от висшето образование, министрите приканват сектора за висше образование да се увеличи разработването на модули, курсове и учебни програми на всички нива с европейско съдържание 23


и ориентация. Това засяга преди всичко модули, курсове и учебни програми за получаване на степен, предлагани от партньорски институции на различни страни и водещи до получаването на съвместна степен.

Освен това министрите наблегнаха на следните елементи: Учене през целия живот • Ученето през целия живот е основен елемент на Европейско пространство за висше образование. В бъдеща Европа, изградена върху общество и икономика, базирани на знание, стратегиите за учене през целия живот са необходими за посрещане на предизвикателствата и използване на новите технологии и за подобряване на социалното сближаване, равни възможности и качество на живот.

24

Институции за висше образование и студенти • Министрите подчертаха, че включването на университетите и другите институции за висше образование, както и на студентите като компетентни, активни и конструктивни партньори в установяването и формирането на Европейското пространство за висше образование, е необходимо и се приветства. Институциите показаха, че отдават голямо значение на създаването на съвместимо и ефективно, но и разнообразно и приспособяващо се Европейско пространство за висше образование. Министрите посочиха още, че качеството е основополагащо условие за доверие, значимост, мобилност, съвместимост и привлекателност на Европейското пространство за висше образование. Министрите оцениха високо извършеното за разработването на учебни програми,


съчетаващи академичното качество и изискванията за постоянна заетост и изискващи непрекъсната активна роля на институциите за висше образование. • Министрите потвърдиха, че студентите трябва да участват и да оказват влияние върху организацията и съдържанието на образованието в университетите и другите институции за висше образование. Министрите също така потвърдиха отново необходимостта, напомнена от студентите, да бъдат взети предвид социалните измерения на Болонския процес. Засилване привлекателността на Европейското пространство за висше образование • Министрите потвърдиха необходимостта от засилване привлекателността на европейското висше образование за студентите от Европа и от други райони на света. Разбираемост­ та и съпоставимостта на европейските образователни степени във висшето образование трябва да бъдат подпомагани посредством изграждането на обща рамка на квалификациите, чрез съгласувано качество, механизми за акредитация и признаване, както и чрез полагане на по-големи усилия в областта на информираността. • Министрите специално подчертаха, че качеството на висшето образование и научните изследвания е и трябва да бъде определящо за привлекателността и конкурентоспособността на Европа. Министрите са убедени, че ще бъде от голямо значение да се обръща по-голямото внимание на ползата от Европейско пространство за висше образование с висши училища и програми с различни профили. Те призоваха към засилено сътрудничество между европейските страни с оглед на възможностите и перспективите за транснационално образование. 25


Продължение на Процеса Болоня Министрите се ангажираха с продължаване на сътрудничеството си, базирано на залегналите в Болонската декларация цели, основаващо се на сходствата и ползата от разнообразието на култури, езици и национални системи, и да начертаят всички възможности за междуправителствено сътрудничество и диалог с европейските университети и останалите висши училища, студентски организации, както и в рамките на програми на Европейския съюз. Министрите приветстваха новите страни, които се присъединиха към Процеса Болоня след кандидатстване за това от министрите, представящи страните, за които програмите на Европейския съюз „Сократ”, „Леонардо да Винчи” или „Темпус-Кардс” са отворени. Те приеха кандидатурите на Хърватска, Кипър и Турция. Министрите решиха следващата среща в рамките на продължение­ то на Процеса Болоня да се състои през втората половина на 2003 г. в Берлин, на която да се направи преглед на напредъка и да се определят посоките и приоритетите на следващите стъпки от процеса за създаване на Европейско пространство за висше образование. Те потвърдиха нуждата от структура, която да следи продължението на работата по Процеса Болоня. Това трябва да бъде група по продължението на процеса, както и подготвителна група. Групата по продължението на Процеса Болоня трябва да бъде съставена от представители на всички страни, подписали декларацията, на новите участници и на Европейската комисия, като се ръководи от съответното председателство на ЕС. Подготвителната група трябва да бъде съставена от представители на страните домакини на предишните срещи на министрите и на бъдещата, на две страни членки на Европейския съюз и на две страни, които не са членки на ЕС. Последните четирима представители ще бъдат избрани от Групата за развитие на Процеса Болоня. Председателството на ЕС за момента и 26


Европейската комисия също ще бъдат представени в подготвителната група. Тази група ще бъде председателствана от представителя на страната домакин на следващата среща на министрите. Европейската асоциация на университетите, Европейската асоциация на висшите училища (EURASHE), Асоциацията на националните студентски съюзи в Европа и Съветът на Европа трябва да бъдат консултирани при работата по Процеса Болоня. За да продължи процесът, министрите препоръчаха на Групата по Процеса Болоня да организира семинари за обсъждане на следните теми: сътрудничество в областта на акредитацията и осигуряване на качество на висшето образование, признаване на степените във висшето образование и използването на кредити в Процеса Болоня, разработване на съвместни образователни степени, социалното измерение на висшето образование, като се набляга на пречките пред мобилността, разширяването на Процеса Болоня, обучението през целия живот и участието на студентите.

27


берлин

28


Предисловие и коментар Ако се разгледа внимателно докладът “Болонският процес: между Прага и Берлин”, предоставен на вниманието на министрите на образованието по време на третата двугодишна среща от Процеса Болоня, проведена в Берлин (2003), ще стане ясно колко структуриран и институционализиран вид вече е придобила реформата, наречена Европейско пространство за висше образование. Институциите за висше образование, Европейската комисия и Съветът на Европа работят синхронизирано и съгласувано заедно с Европейската асоциация на университетите (EUA), Европейската асоциация на институциите за висше образование от неуниверситетски тип (EURASHE) и Европейската асоциация на студентските съвети (ESIB). Чрез пилотни проекти редица университети разработват и въвеждат Болонските инструменти, като поддържат помежду си все по-широк и отворен диалог, в духа на създадения едновременно с Лисабонската стратегия и обявен за водещ в социалните сфери отворен метод на координация. Включването на институциите и студентите като актив­ ни участници в процеса е придобило такова значение, че Болонският процес се разглежда като еднакво принадлежащ на две измерения – структурно и социално. Основните проблеми, които университетите се опитват да решат, са насочени към осигуряване на качество и европейски стандарти при оценяването; натрупване и трансфер на кредити; признаване на квалификации или периоди на обучение; предизвикателствата пред обучението на степен Магистър и Доктор; засилване участието на студентите в управлението на институциите и всички процеси на определяне и изпълнение на стратегии за висше образование. Редица специализирани европейски организации – в областта на инженерните дейности, в правото, образованието и др. приемат декларации, с които подкрепят и се присъединяват към идеите на Процеса Болоня. 29


На срещата на министрите в Берлин през 2003 година се докладва със задоволство, че “Болоня вече е нова марка Европейско висше образование, лесно разпознаваема в националните политики, академични дейности, международни организации, мрежи и комуникационни представяния.” През 2003г. към процеса се присъединяват още Албания, Андора, Босна и Херцеговина, Светият престол, Русия, Сърбия и Република Македония. За присъединяването на тези страни, както и за страните, приети по време на срещата в Прага 2001г. (Хърватска, Кипър, Лихтенщайн, Турция), условието за достъп е присъединяването на страната към Европейската Културна Конвенция на Съвета на Европа и ратифицирането на Лисабонската конвенция за признаване на дипломи в Европейския регион (1997). Структурната реформа приема едно значително отклонение в разбирането за “образователен цикъл” чрез Берлинското комюнике. Ако Болонската декларация поставя схемата като двуцикълна система – дипломен цикъл (Бакалавър) и следдипломен цикъл (Магистър или Доктор), при което достъпът до Доктор е открит за дипломираните Бакалаври (което е европеизирана характеристика на образованието в системата на САЩ например), четири години по-късно Берлинското комюнике отменя тази концепция и поставя структура от три степени – три цикъла. За европейската общественост се оказва неприемливо навлизането в професионалните научни изследвания след 4, а в много случаи и след 3-годишно обучение. Тази промяна произтича и от отговорността, която е възложена на европейското висше образование от Европейския съвет в Барселона през 2002г., една година преди Берлинската среща на министрите – пред европейското висше образование е поставена целта до 2010 година да се превърне в “световна референция за качество”. Като акцент на Берлинското комюнике качеството на висшето образование е разглеждано като обект на стандартизирани процедури, като между тях особена тежест имат процедурите, осъществявани в самите институции. В тази 30


връзка чрез текста на комюникето министрите възлагат на отговорна група изработването на стандарти за осигуряване на качеството във висшето образование, които да бъдат представени по време на следващата среща в рамките на процеса. Съществена новост в процеса, въведена чрез Берлинското комюнике, е стратегическият призив за сближаване на Европейското пространство за висше образование и Европейското пространство за научни изследвания. В духа на активизиране на всички сфери за изпълнение на високата цел, поставена в Лисабонската стратегия, Процесът Болоня извежда на преден план в комюникето си от 2003г. развитието на науката в университетите, засилването на синергията между висше образование и наука. Тясното обвързване с науката става и последната, десета цел на Процеса Болоня. Въпреки че мобилността е значително увеличена към 2003 година, редица проблеми, свързани с признаването на степени и периоди на обучение, все още не са решени и се очертават като трайни бариери пред прозрачността в свободното движение на хора. Все още има значителни различия в образователните системи (включително и между системи, които са възприели степенната структура), което прави признаването на квалификации и модули трудно. По тази причина Берлинското комюнике въвежда нов инструмент за прозрачността – идеята за ясно схематизиране и описание на националните квалификационни схеми, разпределението им към една типова обща за европейското пространство рамка и описание чрез единни средства - учебното натоварване, равнище, учебни резултати, компетенции и профил. На специално определена група от представители на различни организации е възложено разработването на Обща рамка на квалификациите за Европейското пространство за висше образование. Берлинското комюнике поставя задача на ново, по-високо стъпало и в областта на въвеждането на кредитни системи, съвместими с 31


Европейската система за трансфер на кредити (ECTS – European Credit Transfer System). Новата цел в това отношение е да се разработят механизми и условия за използването на системата не само за трансфериране, но и за натрупване на кредити. При един повърхностен поглед тук не става дума за някакви особено нови дейности, но всъщност разликата е ключова и изразява цялостен обрат в самата философия на висшето образование. Използването на кредитните точки за трансфер обслужва мобилността и преминаването от една система в друга, като преодолява различията в конкретното съдържание на учебните програми и методите на преподаване и се концентрира в измерване на крайните резултати, постигнати в една или друга образователна среда. Насочването на вниманието към възможността кредитите не само да се трансферират, но и да се натрупват, означава дълбоко навлизане в територията на реален процес, ориентиран към учащия. Идеята за натрупване на кредити отваря път към остойностяване на знания, умения и компетенции, придобити в най-различна образователна, социална и трудова среда. Това означава признаване от страна на академичните среди, че крайните резултати, постигнати при обучение във висше училище, е официално измереният, съгласуван с работодателите и социалните партньори, с държавните представители стандарт, но този стандарт може да се постигне и извън официалните институции за висше образование (или най-малкото за отделни модули или образователни единици) и този път на не-формално и самостоятелно образование добива все повече присъствие в съвременната динамична епоха на знанието. Комюникето обръща специално внимание на европейското из­ме­ ре­ние във висшето образование, като насърчава интегрираните учеб­ ни програми и съвместните степени. Сближаването на институциите и засилването на участието на студентите е основна тенденция, която Берлинското комюнике залага за предстоящия период. 32


Реализиране на Европейското пространство за висше образование Комюнике от срещата на министрите, отговарящи за висшето образование Берлин, 19.09.2003 г. Въведение На 19 юни 1999 г., една година след Сорбонската декларация, 29 европейски министри на висшето образование подписаха Болонската декларация. Те се споразумяха относно постигането на важни съвместни цели, свързани с развитието до 2010 година на едно тясно свързано и съгласувано Европейско пространство за висше образование. На последвалата конференция в Прага, проведена на 19 май 2001 г., те увеличиха броя на целите и препотвърдиха ангажимента си да изградят Европейското пространство за висше образование до 2010 година. На 19 септември 2003 година министрите, отговорни за висшето образование на 33 европейски страни, се срещнаха в Берлин, за да направят преглед на постигнатия напредък и да определят приоритети и цели за следващите години, с цел ускоряване на реализацията на ЕПВО. Те се споразумяха по следните въпроси, принципи и приоритети: Министрите препотвърждават важното значение, което има социалното измерение на Процеса Болоня. Необходимостта от повишаване на конкурентността трябва да се уравновеси чрез подобряване на социалните характеристики на ЕПВО, с цел засилването на социалната кохезия и намаляване на социалните и полови неравенства както на национално, така и на европейско равнище. В този контекст министрите потвърждават своята позиция, че висшето образование е обществено благо и обществена отговорност. Те подчертават, че академичните ценности трябва да доминират 33


в международното академично сътрудничество и академичен обмен. Министрите вземат предвид заключенията на Европейския съвет в Лисабон (2000г.) и тези от Барселона (2002г.), насочени към превръщане на Европа в “най-конкурентна и динамична икономика в света, базирана на знанието, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия” и призоваващи към по-нататъшни действия и по-тясно сътрудничество в контекста на Болонския процес. Министрите вземат под внимание Доклада за напредъка, съставен от Групата за развитие на Процеса Болоня между срещите в Прага и в Берлин. Те взимат също така под внимание и доклада Тенденции III, подготвен от Европейската асоциация на университетите, както и резултатите от семинарите, организирани като част от програмата за дейността между Прага и Берлин от няколко страни членки и институции за висше образование, организации и студенти. Освен това министрите отбелязват националните доклади, които свидетелстват за постигнатия значителен напредък в прилагането на принципите на Болонския процес. В заключение те отчитат посланията на Европейската комисия и Съвета на Европа и признават тяхната подкрепа за осъществяването на процеса. Министрите приемат, че трябва да бъдат положени усилия за осигуряване на по-тесни връзки между системите на висшето образование и научните изследвания в съответните страни. Формиращото се Европейско пространство за висше образование ще спечели от съвместните действия с Европейското изследователско пространство, укрепвайки по този начин основата за изграждане на Европа на познанието. Целта е да се запазят културните богатства и езиковото разнообразие на Европа, произтичащи от наследените раз­ лични традиции, както и да се насърчи потенциалът за но­ватор­ство и социално и икономическо развитие чрез засилено сътрудничество между европейските институции за висше образование. 34


Министрите признават фундаменталната роля на институциите за висше образование и на студентските организации в развитието на ЕПВО. Те отчитат посланието на Европейската асоциация на университетите, свързано с Конвенцията от Грац на институциите за висше образование, приноса на Европейската асоциация на институциите за висше образование (EURASHE) и обръщенията на Националните съюзи на студентите в Европа(ESIB). Министрите приветстват интереса, проявен от други региони в света, към развитието на ЕПВО. Те приветстват също като гости на тази конференция представителите на европейски страни, които все още не са част от Процеса Болоня, както и тези на Комисията за допълнителни действия на Европейския съюз, Латинска Америка и Карибите (EULAC) за общо пространство за висше образование. Напредък Министрите приветстват различните инициативи, предприети след срещата на върха за висше образование в Прага, насочени към постигането на по-добра сравнимост и съвместимост, към придаване на по-голяма прозрачност на системите за висше образование и към повишаване качеството на европейското висше образование на институционално и национално равнище. Те оценяват сътрудничеството и ангажираността на всички партньори (институции за висше образование, студенти и други за­инте­ресо­ва­ ни страни) за постигането на този резултат. Министрите изтъкват важното значение на всички елементи на Болонския процес за създаването на ЕПВО и подчертават необходимостта от ускоряване на усилията на институционално, национално и европейско равнище. Но, за да дадат на процеса допълнителен тласък, те се ангажират с междинни приоритети за следващите две години. Те ще увеличат своите усилия в посока насърчаване на ефективни системи за осигуряване на качеството, 35


към ускоряване ефективното използване на система, базирана на два цикъла и подобряване на системата за признаване на степени и периоди на обучение. Осигуряване на качеството Качеството на висшето образование доказа, че се намира в сърцевината на изграждането на Европейско пространство за висше образование. Министрите се ангажират да подкрепят по-нататъшното развитие при осигуряване на качеството на институционално, национално и европейско равнище. Те подчертават необходимостта от разработване на взаимно приети критерии и методологии за осигуряване на качеството. Те подчертават също, че в съответствие с принципите на институционалната автономия основната отговорност за осигуряване на качеството във висшето образование принадлежи на всяка отделна институция. Това поставя основите на реална отговорност на академичната система в националната рамка за качество. Затова те се споразумяха, че до 2005 година националните системи за осигуряване на качеството трябва да включват: определяне на отговорностите на включените органи и институции; оценяване на програми или институции, включително вътрешно оценяване, външен преглед, участие на студенти и публикуване на резултатите; система за акредитация, сертифициране и подобни процедури; международно участие, сътрудничество и връзки. На европейско равнище министрите приканват Европейската мрежа за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA) чрез нейните членове и в сътрудничество с EUA, EURASHE и ESIB, да разработи съгласуван набор от стандарти, процедури и ръководство за осигуряване на качеството; да бъдат проучени начините за гарантиране на адекватна система за преглед и осигуряване на качеството и на агенциите или органите за акредитация и да докладва през 2005 година на министрите чрез Групата за развитие 36


на Процеса Болоня. Съответно ще бъде взет под внимание опитът на други асоциации и мрежи за осигуряване на качеството.

Степенна структура: възприемане на система, базирана на два основни цикъла Министрите със задоволство отбелязват, следвайки произтичащия от Болонската декларация ангажимент към двуцикълната система, че в момента се осъществява значително преструктуриране на европейската карта за висше образование. Всички министри се ангажират да започнат прилагането на двуцикълната система до 2005 година. Министрите подчертават важността на консолидирането на постигнатия напредък, както и на това, разбирането и приемането на новите квалификации да се подобри чрез засилване на диалога както вътре в самите институции, така и между институциите и работодателите. Министрите насърчават страните членки да разработят рамки на сравними и съвместими квалификации за своите системи за висше образование, които да се стремят да опишат квалификациите по отношение на учебното натоварване, равнище, учебни резултати, компетенции и профил. Те поемат също така задължението да разработят обща рамка на квалификациите за Европейското пространство за висше образование. В тези рамки степените трябва да имат различно дефинирани резултати. Степените от първия и втория цикъл трябва да имат различни ориентации и различни профили, за да отразят многообразието на индивидуалните и академични нужди, както и тези на пазара на труда. По смисъла на Лисабонската конвенция за признаване степените от първия цикъл трябва да дават достъп до програми от втория. Степените от втория цикъл трябва да дават

37


достъп до докторско обучение. Министрите приканват Групата за развитие на процеса да изследва дали и как по-краткото висше образование може да бъде свързано с първия цикъл на квалификационната рамка за Европейското пространство за висше образование. Министрите подчертават ангажимента си за превръщането на висшето образование в еднакво достъпно за всички на основата на възможностите, с всички подходящи средства. Насърчаване на мобилността Мобилността на студенти, преподаватели и административен състав е основата на създаването на Европейското пространство за висше образование. Министрите изтъкват значението на мобилността за академичната, културната, а също и политическата, социалната и икономическата сфера. Те отбелязват с удовлетворение, че след тяхната последна среща броят на участниците в мобилност се е увеличил, благодарение и на съществената подкрепа на програмите на ЕС. Те се споразумяват да предприемат необходимите стъпки за подобряване на качеството и за осигуряване на статистически данни за студентската мобилност. Те потвърждават своето намерение да положат необходимите усилия за премахване на всички пречки за мобилност в рамките на ЕПВО. С цел насърчаване на студентската мобилност министрите ще предприемат необходимите стъпки за осигуряване на преносимостта на националните заеми и стипендии. Създаване на система от кредити Министрите подчертават важната роля, която играе Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) за улесняването на студентската мобилност и разработването на международни учебни планове. Те отбелязват, че Европейската система за трансфер на кредити става 38


все повече основна база за националните кредитни системи. Те насърчават по-нататъшния напредък, с цел ECTS да бъде не само система за трансфер, но също и за натрупване на кредити; да се прилага последователно, както се развива във формиращото се ЕПВО. Признаване на степени: възприемане на система на лесно разбираеми и сравними степени Министрите подчертават важността на Лисабонската конвенция за признаване, която трябва да бъде ратифицирана от всички държави, участващи в Болонския процес, и призовават ENIC и NARIC мрежата да съдейства, заедно с компетентните национални власти, за продължаване на изпълнението на Конвенцията. Те поставят като цел всеки студент, завършващ от 2005 година нататък, автоматично и безплатно да получава Дипломно приложение (Diploma supplement). То трябва да се издава на един от широко разпространените европейски езици. Те приканват институциите и работодателите да се възползват изцяло от Дипломното приложение и така да се ползват от подобрената прозрачност и гъвкавост на степенните системи на висше образование, насърчаването на заетостта и улесняването на академичното признаване за по-нататъшно обучение. Институциите за висше образование и студентите Министрите приветстват ангажираността на институциите за висше образование и студентите към Болонския процес и признават, че именно активното участие на всички партньори в процеса е основата, която ще осигури неговия успех в дългосрочен план. Осъзнавайки важното съдействие, което могат да окажат силните институции, подпомагайки икономическото и социално развитие, мини­стри­те приемат, че е необходимо на институциите да се 39


предостави възможността сами да вземат решения относно своята вътрешна организация и администрация. Освен това министрите призовават самите институции да гарантират пълното интегриране на реформите към същинските им функции и процеси. Министрите отбелязват конструктивното участие на студентските организации в Болонския процес и подчертават необходимостта студентите, постоянно и в ранен етап, да бъдат включвани в бъдещите дейности. Студентите са пълноправни партньори в управлението на висшето образование. Министрите отбелязват, че национални законодателни мерки за осигуряване на участието на студентите са в голяма степен налице в цялото европейско пространство за висше образование. Те призовават също институциите и студентските организации да набележат пътища за повишаване на действителното включване на студентите в управлението на висшето образование. Министрите подчертават необходимостта от наличието на подходящи условия за учене и живеене за студентите, така че те да могат успешно да завършват своето обучение в рамките на подходящ период от време, без пречки от икономически и социален характер. Те изтъкват и необходимостта от повече сравними данни за социалното и икономическото състояние на студентите. Насърчаване образование

на

европейското

измерение

във

висшето

Министрите отбелязват, че - вследствие призива от Прага - се разработват допълнителни модули, курсове и учебни програми с европейско съдържание, ориентация и организация. Те отбелязват, че институциите за висше образование в различни европейски страни са предприели инициативи да обединят своите ака­ де­мични ресурси и културни традиции за да насърчат разработва­нето на интегрирани учебни програми и съвместни степени на първо, второ 40


и трето ниво. Освен това, те подчертават необходимостта в програмите за съвместни степени да се осигури значителен период за обучение в чужбина, както и подходящи условия за лингвистично разнообразие и езиково обучение, така че студентите да могат да постигнат свое пълен потенциал за европейска идентичност, гражданство и реализация. Министрите се споразумяват да се ангажират на национално ниво с премахването на законодателните бариери при въвеждането и призна­ ването на такива степени и да подкрепят активно разработването и адекватното осигуряване на качеството на интегрирани учебни планове, водещи до съвместни степени. Повишаване на привлекателността на ЕПВО Министрите са съгласни, че привлекателността и отвореността на европейското висше образование трябва да се повишат. Те потвърждават своята готовност за по-нататъшно развитие на програмите за стипендии за студенти от трети страни. Министрите декларират, че транснационалният обмен във висшето образование трябва да се води на базата на академичното качество и академични ценности. Те се съгласяват да работят на всички подходящи форуми в тази насока. При всички положения такива форуми трябва да включват социалните и икономическите партньори. Те насърчават сътрудничеството с други региони на света чрез отварянето на Болонските семинари и конференции към представители на тези региони. Учене през целия живот Министрите подчертават важния принос на висшето образование за превръщането на ученето през целия живот в реалност. Те предприемат стъпки за изравняването на своите национални политики с оглед реализирането на тази цел и подтикват институциите 41


за висше образование, както и всички заинтересовани страни, да увеличат възможностите за обучение през целия живот на ниво висше образование, включително признаването на предишно обучение. Те изтъкват, че подобно действие трябва да бъде неделима част от висшето образование. Освен това министрите призовават тези, които работят върху квалификационните рамки за ЕПВО, да обхванат широк кръг от гъвкави начини за обучение, възможности и техники и по подходящ начин да използват кредитите на ECTS. Те подчертават необходимостта от подобряването на възможно­ стите за всички граждани в съответствие с техните желания и способности да следват пътеките на обучението през целия живот към висшето образование и в рамките на ВО.

Допълнителни действия ЕПВО и Европейското изследователско пространство - два стълба на общество, основано на знанието

42

Съзнавайки необходимостта от насърчаване на по-тесни връзки между ЕПВО и ЕНП в Европа на познанието, както и важността на научните изследвания като неделима част от висшето образование в Европа, министрите считат, че е необходимо да се отиде отвъд настоящия фокус от два основни цикъла на висше образование и докторската степен да се включи като трети цикъл в Болонския процес. Те подчертават важността на научните изследвания и на обучението за научни изследвания. Също така те акцентират като цяло върху насърчаването на интердисциплинарност от една страна в под­ държането и подобряването на качеството на висшето образование, а от друга - в засилването на конкурентността на европейското висше образование. Министрите апелират за повишаване на мобилността на докторско и след-докторско ниво и насърчават заинтересованите


институции да повишат сътрудничеството си в докторското обучение и в обучението на млади изследователи. Министрите ще положат необходимите усилия европейските институции за висше образование да станат още по-привлекателни и ефикасни партньори. Затова министрите искат от институциите за висше образование да повишат ролята и адекватността на научните изследвания към технологична, социална и културна еволюция и към нуждите на обществото. Министрите разбират, че съществуват пречки, възпрепятстващи постигането на тези цели и че те не могат да бъдат премахнати единствено с усилията на институциите за висше образование. Това изисква силна подкрепа, включително финансова, както и подходящи решения от националните правителства и европейските органи. В заключение министрите заявяват, че мрежите на докторско ниво трябва да бъдат подкрепени да стимулират развитието на добри постижения и да станат един от отличителните белези на ЕПВО. Оценъчен преглед С оглед поставените до 2010 година цели се очаква да бъдат въведени мерки за критично оценяване на постигнатия напредък в Болонския процес. Даването на една средно-срочна оценка би осигурило надеждна информация как процесът всъщност напредва и би дало възможност да се вземат коригиращи мерки, ако се налага. Министрите възлагат на Групата за развитие на процеса да организира навреме процедура на оценъчен преглед за тяхната среща на върха през 2005 година, както и да се заеме с подготовката на подробни за напредъка и осъществяването на междинните приоритети, определени за следващите две години. • Осигуряване на качеството • Дву-цикълна система • Признаване на степени и периоди на обучение 43


Нещо повече - участващите страни ще бъдат подготвени да позволят достъп до необходимата информация за изследвания върху висшето образование, свързани с целите на Болонския процес. Така ще бъде улеснен достъпът до банките данни и резултатите от предприетите изследвания .

Следващи стъпки Нови членове Министрите считат, че е необходимо да се преработи клаузата на Комюникето от Прага за кандидатурите за членство, както следва: Държавите страни по Европейската културна конвенция могат да бъдат избирани за членове на Европейското пространство за висше образование, ако декларират желание да следват и осъществяват целите на Болонския процес в своите собствени системи за висше образование. Техните кандидатури трябва да съдържат информация за това как те ще изпълняват принципите и целите на Декларацията. Министрите решават да приемат молбите за членство на Албания, Андора, Босна и Херцеговина, Ватикана, Русия, Сърбия и Черна гора, Македония и да приветстват тези държави като нови членове, разширявайки по този начин процеса до 40 европейски държави. Министрите признават, че членството в Болонския процес предполага съществена промяна и реформа за всички страни, подписали декларацията. Те се съгласяват да подкрепят новоприсъединилите се към Декларацията страни в тези промени и реформи, правейки ги част от общите дискусии и подпомагане, които Болонският процес включва. Следваща структура Министрите поверяват изпълнението на всички въпроси, обхва­ на­ти от Комюникето, цялостното насочване на Болонския процес и подготовката на следващата министерска среща на Групата за развитие 44


на процеса, която ще включва представители на всички членове на Болонския процес и на Европейската комисия, заедно със Съвета на Европа, Европейската Университетска Асоциация, EURASHE, ESIB и UNESCO/CEPES като консултативни членове. Тази група, която ще се свиква поне два пъти годишно, ще бъде ръководена от председателството на ЕС заедно със страната домакин на следващата Конференция на министрите като вицепредседател. Съвет, също ръководен от председателството на ЕС, ще наблюдава работата между срещите на Последващата група. Този Съвет ще бъде съставен от председателя, следващата страна домакин като вицепредседател, предишното и следващото председателство на ЕС, три страни членки, избирани за една година от Групата за развитие на процеса, Европейската комисия и - като консултативни членове - Съвета на Европа, Европейската Университетска Асоциация, ЕURASHE и ESIB. Групата за развитие на процеса, както и Съветът, могат да свикват ad hoc работни групи, ако сметнат за необходимо. Цялостната следваща работа ще бъде подкрепяна от Секретариат, който ще се осигури от страната - на следващата Конференция на Министрите. На своята първа среща след Берлинската конференция Група за развитие на процеса е помолена да дефинира отговорностите на Съвета и задачите на Секретариата . Работна програма 2003-2005 Министрите възлагат на Групата за развитие на процеса да коорди­ нира дейностите за напредъка на Болонския процес, както се посочва в темите и действията, обхванати от настоящото Комюнике, и да докладва за тях на време за следващата среща на министрите през 2005 г .

Следваща конференция Министрите решават да проведат следващата конференция в град Берген /Норвегия/ през месец май 2005 година.

45


берген

46


Предисловие и коментар Комюникето от Берген (2005) бележи развитията в средата от пътя на Процеса Болоня. В норвежкия град министрите, които обсъждат бъдещето на европейското висше образование, вече са 45. Болонският процес има измеренията на една крупна международна конференция. Официални приветствия към участниците произнасят представители на ЮНЕСКО, на Съвета на Европа, на Европейската комисия. Становища, представящи специфична перспектива на отношение на принадлежност към процеса, представят студентски, уни­вер­ ситет­ски и работодателски организации на европейско равнище. Периодът на залагане на идеи и чертане на рамката на процеса е завършил. Не прибързано, а съвсем закономерно това се заявява чрез разпространение по време на министерската среща на документ, представящ стратегическата визия “Европейското пространство за висше образование след 2010 година”. Целите и инструментите са развити последователно и ясно в предхождащите етапи. Погледите на участниците сега са насочени към втория етап на Болонския процес – следващите пет години ще бъдат време на стабилно установяване и интегриране на Болонските инструменти в структурите и системите за управление на европейското висше образование. Погледите на политическите лидери на образованието в Европа вече са дори отвъд този етап – те гледат едно петилетие напред, към онова, което ще следва след приключване на процеса, за да не изостава никоя страна от общото развитие и Европейското пространство за висше образование да не забави по никакъв начин темповете си. През 2005 година министрите на образованието се срещат в обществена обстановка, която е белязана от предефинирането на целите на Лисабонската програма през февруари 2005 и извеждането на преден план икономическия растеж и заетостта вследствие на направения в средата на стратегическия период анализ на напредъка. Европейският 47


парламент изразява по този повод убеждението си, че “добре структурираните социални цели и целите за съхранение на околната среда сами по себе си ще доведат до икономически напредък”. В същото вре­ме доста инерция е събрал и един друг процес в образо­ванието на Европа, обхващащ европейското сътрудничество в професионал­ното образование и обучение – т.нар. процес Копенхаген. Копенхагенският процес стартира през 2002 година подобно (и по модела) на Болонския процес с Декларацията от Копенхаген. Макар и насочен към сферата на професионалното образование и обучение, неговите цели изразяват също необходимостта от сътрудничество на системите на европейско равнище за признаване на квалификации, интегриране на учебни програми, описание на квалификациите чрез резултати от обучението, въвеждане на прозрачна рамка на квалификациите, приемане на Приложение към диплома и сертификат, подобно на Болонското Дипломно приложение. Срещите на министрите са също на две години, но се редуват с Болонските, крайният срок за изпълнение на целите е също 2010 година. Инструментите на двата процеса са съвсем близки и от този момент нататък изпълнението на единия процес е поставено в тясна зависимост от изпълнението на другия, което е реален израз на желанието да се преодолее сегментирането в политическото мислене за образованието на Европа. Комюникето от Берген изразява ясно тенденциите за отварянето на системата на висше образование към другите образователни и социални сектори. Комюникето поставя конкретни измерения пред изпълнението на Болонските цели на равнище институции за висше образование – засилване на взаимодействието с работодателите и социалните партньори, увеличаване на ролята на международните институции и организации, но преди всичко развиване на инициативи и дейности в самите институции за висше образование с прякото участие на преподаватели и особено на студенти. Във връзка с приетия от министрите на образованието доклад – Обща рамка на квалификациите 48


в Европейското пространство за висше образование, Бергенското комюнике поставя задачата националните системи да разработят до 2010 година свои Рамки на националните квалификации, които да бъдат съвместими с типовата структура на Европейската рамка. Сложността на съставянето на такива рамки (поради което все още, към момента на издаване на тази публикация, наличните европейски рамки са изключително редки примери) се състои в ориентацията и акцента на рамката за представяне степените на образование не само чрез брой образователни кредити, но основно чрез описание на зна­ нията, уменията и компетенциите, които се очаква да бъдат постиг­на­ти и демонстрирани от дипломираните на съответните степени обучаеми. Поставени в кохерентни съотношения в националната (и европейска) рамка, изразените чрез резултати от ученето квалификации ще могат да дадат ясна представа за височината на “следващото квалификационно стъпало”, ще могат да мотивират повече хора да участват в процес на учене, като представят видимо настоящото и очакваното състояние, ще дадат възможност за справедливо участие на пазара на труда. Но ако описанието на резултатите на европейско равнище има обобщени измерения и дава по-скоро насоки на мислене, в национален план се оказва твърде сложна (и дълго време подценявана задача) да се създадат работещи и широко приети стандарти за резултати от ученето при отделните квалификации. Комюникето от Берген одобрява и приема също Доклад за Стандарти и насоки за осигуряване на качество във висшето образование. Съгласно този доклад е необходимо системата за осигуряване на качество да се развива на три паралелни равнища – вътрешна университетска система за качество, външна национална система, която е независима и се прилага чрез Национална агенция за оценяване и акредитация, и система за регулярно наблюдение на самите външни системи за оценяване и акредитация. Подчертана е необходимостта от прозрачност на дейностите, широка публичност и участие на 49


студентите. Бергенското комюнике, в специфичния практически насочен тон на документа, поставя необходимостта от засилване на синергията между висшето образование и науката и обединяване на Европейското пространство за висше образование и Европейското изследователско пространство. В тази връзка конкретните и измерими показатели според текста на комюникето са: увеличаване на броя на докторантите, разширяване възможностите за интердисциплинарни докторски програми, създаване на съвместни докторски програми и намаляване свръх-регулацията на докторското обучение. Въпреки че вниманието на процеса към докторското обучение стартира в Берлин, Комюникето от Берген дава тласък на конкретен поток от идеи в това направление, които ще видим една година по-късно да се развият в знаменателната конференция в Ница (2006), очертаваща един почти самостоятелен кръг дейности – изясняване на структурите и критериите за достъп, задължение за докторските програми да съдържат самостоятелни изследвания, докторантите да бъдат гледани като “изследователи в начален етап”, установяване и развиване на необходимия обхват преносими умения за докторантите и др. Социалните измерения са в центъра и на това комюнике – ангажиментите, които министрите поемат, включват мерки за подпомагане на студентите (особено на онези, които принадлежат към социално слаби във финансово и икономическо отношение групи) и за осигуряване на услуги за ориентиране и консултиране с цел разширяване на достъпа до програми за обучение и мобилност. Специфична позиция на Комюникето от Берген в общата рамка на Процеса Болоня е, че ангажира изрично министрите, в името на изпъл­ нението на мисията, която е възложена на висшето образование, с разширяване и гарантиране на автономията на институциите за висше образование и с полагане на всички възможни усилия за осигуряване на достатъчно финансиране. 50


Комюнике от конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование Берген, 19-20 май 2005 г. Ние, министрите, отговарящи за висшето образование в страните участнички в Процеса Болоня, се срещнахме, за да направим преглед на постигнатото в средата на периода и да определим целите и прио­ритетите до 2010 година. На тази конференция ние привет­ ствахме Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна като нови страни, участващи в Процеса Болоня. Ние всички споделяме общото разбиране на принципите, целите и ангажиментите на този процес така, както са изразени в Декларацията от Болоня и последвалите комюникета от министерските конференции в Прага и Берлин. Ние потвърждаваме нашата обвързаност чрез Болонския процес да координираме политиките си с цел изграждане на Европейско пространство за висше образование (EHEA) до 2010 година, както и да помагаме на новите страни участнички да изпълняват целите на процеса.

Партньорство Ние подчертаваме централната роля на институциите за висше образование, на академичния им състав и на студентите като партньори в Процеса Болоня. Тяхната роля в осъществяването на процеса става все по-важна сега, когато необходимите законови реформи са като цяло осъществени и ги насърчаваме да продължават да увеличават усилията си за изграждане на Европейското пространство за висше образование. Приветстваме явната обвързаност на инсти51


туциите за висше образование в Европа към процеса и признаваме, че е необходимо известно време, за да се оптимизира влиянието на структурните промени върху учебните планове и по този начин да се осигури въвеждането на иновативните процеси на учене и преподаване, от които се нуждае Европа. Приветстваме подкрепата на организациите, представители на бизнеса, както и на социалните партньори, и с готовност очакваме сътрудничеството ни за постигане на целите на Процеса Болоня да се засили. Приветстваме и приноса на международните институции и организации като партньори в процеса.

Преглед на напредъка Отбелязваме, че е постигнат значителен напредък по отношение на нашите цели, както е видно от Общия доклад 2003-2005, разработен от Групата за развитие на процеса, от Доклада на Европейската асоциация на университетите (ЕUA), Тенденции IV, и Доклада на Европейската асоциация на националните студентски организации (ESIB) Болоня през погледа на студентите. На срещата си в Берлин ние поискахме от Групата за развитие на процеса преглед на половината от периода на процеса, при фокусиране върху три приоритета – степенната система, осигуряване на качеството и признаване на степени и периоди на обучение. На базата на изготвения доклад ние отчитаме значителен напредък в трите приоритетни области. Важно е да осигурим устойчивостта на този напредък във всички участващи страни. Ето защо осъзнаваме необходимостта от по-голям обмен на опит, за да се създаде капаци­ тет както на институционално, така и на правителствено равнище.

52


Система от степени Отбелязваме със задоволство, че степенната система, организирана в два цикъла, се прилага широко, като в повечето страни в нея са записани повече от половината студенти. Все пак още съществуват някои пречки по отношение на достъпа между отделните цикли. Освен това има нужда и от по-активен диалог, който да включва правителствата, институциите и социалните партньори, за увеличаване на възможностите за заетост на завършилите с квалификация „бакалавър”, в т. ч. на подходящи длъжности в сектора на публичната администрация. Приемаме обща Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, която обхваща трите цикъла (включително с възможности за междинни квалификациив национален контекст), типови дескриптори за всеки цикъл, базирани на резултатите от обучението и компетенциите, както и кредитни обхвати за първия и втория цикъл. Ангажираме се до 2010 година да разработим национални рамки на квалификациите, съвместими с общата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, като започнем работа по тях до 2007 година. Възлагаме на Групата за развитие на процеса да докладва за хода на изпълнението и по-нататъшното развитие на общата рамка. Подчертаваме значението на това да се осигури съвместимост между общата рамка за Европейското пространство за висше образование и предложената по-широка рамка на квалификациите за учене през целия живот, включваща общото образование, както и професионалното образование и обучение, която сега се разработва в Европейския съюз, а също и в страните участнички. Обръщаме се с молба към Европейската комисия да даде подробна информация на всички страни в Процеса Болоня, когато тази дейност има определен напредък. 53


Осигуряване на качеството В почти всички системи са налице системи за осигуряване на качеството, базирани върху критериите, заложени в Комюникето от Берлин, с висока степен на сътрудничество и включване в мрежи. Все пак има още какво да се постигне, особено по отношение на участието на студенти и международно сътрудничество. Освен това, насърчаваме институциите за висше образование да продължат усилията си за увеличаване качеството на своите дейности чрез системно въвеждане на вътрешни механизми и директната им връзка с външното оценяване на качеството. Приемаме Стандартите и ръководните насоки за осигуряване на качеството в Европейското пространство за висше образование, както са предложени от Европейската мрежа за осигуряване на качеството (ENQA). Ангажираме се да въведем предложения модел за сравнителна оценка на националните агенции за качество на национална основа при съобразяване на общоприетите насоки и критерии. Одобряваме идеята за Европейски регистър на агенциите за осигуряване на качеството, основан на национален преглед. Ние бихме искали практическите страни на изпълнението да бъдат допълнително разработени от ENQA в сътрудничество с EUA, EURASHE и ESIB, като за това ни бъде докладвано отново чрез Групата за развитие на процеса. Подчертаваме значението на сътрудничеството между национално признатите агенции с цел увеличаване на взаимното признаване на акредитации или на решения за осигуряване на качеството. Признаване на степени и периоди на обучение Отбелязваме, че 36 от 45 страни участнички към момента са ратифицирали Лисабонската конвенция за признаване. Насърчаваме онези страни, които още не са го направили, без 54


отлагане да ратифицират Конвенцията. Ангажираме се да осигурим цялостното изпълнение на нейните принципи и да ги включим в националните законодателства по съответен начин. Призоваваме страните участнички да се заемат с проблемите в областта на признаването, посочени от мрежите ENIC/NARIC. Ще съставим национални планове за действие за подобряване на процеса, свързан с признаване на чуждестранни квалификации. Тези планове ще бъдат част от националния доклад на всяка страна, подготвен за следващата министерска конференция. Подкрепяме и текстовете, допълващи Лисабонската конвенция за признаване, и призоваваме всички национални власти и другите участници в процеса да признават съвместни степени, присъдени от две или повече страни в Европейското пространство за висше образование. Ние гледаме на развитието на националните и на Европейската рамка за квалификации като на възможност ученето през целия живот да разшири мястото си във висшето образование. Заедно с институциите за висше образование и други институции ще работим за подобряване на признаването на предишно учене (включително, там където е възможно, на неформалното и информалното обучение) при достъпа до програмите за висше образование, както и като техен елемент.

Бъдещи предизвикателства и приоритети Висше образование и научни изследвания Подчертаваме значението на висшето образование за понататъшно разширяване на научните изследвания, както и важността на научните изследвания в подкрепа на висшето образование, за икономическото и културно развитие на нашите общества и за социалното сцепление. Отчитаме, че усилията за 55


въвеждане на структурни промени и подобряване качеството на преподаване не трябва да бъдат отделяни от усилията за укрепване на изследванията и иновациите. По тази причина ние подчертаваме значението на изследванията и на обучението за провеждане на научни изследвания за поддържане и подобряване на качеството и за увеличаване конкурентоспособността и привлекателността на Европейското пространство за висше образование. От гледна точка на постигането на по-добри резултати, ние признаваме необходимостта да се подобри синергията между сектора на висшето образование и другите изследователски сектори навсякъде в нашите страни, както и между Европейското пространство за висше образование и Европейското пространство за научни изследвания. За постигане на тези цели квалификационното равнище „доктор” трябва да бъде приведено в пълно съответствие с общата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, с прилагане на подход, основан на резултатите. Основен компонент на докторската подготовка е повишаване на знанието чрез самостоятелни изследвания. Обмисляйки потребността от структурирани докторски програми, както и от добре различимо научно ръководство и оценяване, ние отбелязваме, че нормалното учебно натоварване на третия цикъл в повечето страни съответства на 3-4 години редовно обучение. Насърчаваме университетите да осигурят докторски програми, които предлагат интердисциплинарно обучение и развитие на общо приложими умения, чрез което да се отговори на потребностите на по-широк пазар на труда. Необходимо е да постигнем цялостно увеличаване на броя на докторантите, които се заемат с изследователска кариера в Европейското пространство за висше образование. Ние считаме участниците в програми от третия цикъл едновременно за студенти и за изследователи в ранен стадий. Възлагаме на Групата за развитие на Процеса Болоня, обръщайки се към Европейската асоциация на университетите, а също и с други 56


заинтересувани партньори, да подготви доклад, под ръководството на Групата за развитие на процеса, за по-нататъшното развитие на основните принципи на докторските програми и този доклад да бъде представен на министрите през 2007 година. Необходимо е да се избягва свръхрегулацията на докторските програми. Социални измерения Социалните измерения на Процеса Болоня са съществена част от Европейското пространство за висше образование и необходимо условия е привлекателност и конкурентност на Европейското пространство за висше образование. Ето защо ние подновяваме ангажимента си да направим качественото висше образование еднакво достъпно за всички и подчертаваме необходимостта от създаване на подходящи условия за студентите, чрез които те да могат да завършат обучението си без пречки, свързани със социален и икономически статус. Социалните измерения включват мерки, предприети от правителствата за финансово и икономическо подпомагане на студентите (особено на онези, които принадлежат към социално слаби групи) и да осигурят за тях услуги за ориентиране и консултиране с цел разширяване на достъпа. Мобилност Ние считаме, че мобилността на студентите и университетския състав във всички страни участнички остава една от ключовите цели на Процеса Болоня. Като съзнаваме многобройните оставащи предизвикателства, които трябва да се преодолеят, ние потвържда­ ваме нашата обвързаност да улесним преносимостта на грантове и заеми, където е възможно и чрез съвместни усилия, с цел да направим мобилността в Европейското пространство за висше образование реалност. Ще увеличим усилията си за премахване на пречките пред мобилността чрез облекчаване на визовите и работни разреше57


ния и чрез насърчаване на участието в програми за мобилност. Ние насърчаваме институциите и студентите да използват пълноценно програмите за мобилност, като препоръчваме пълно признаване на периоди на обучение в чуждестранни висши училища в рамките на такива програми. Привлекателност на Европейското пространство за висше образование и сътрудничество с други части на света Европейското пространство за висше образование трябва да бъде отворено и привлекателно за другите части от света. Нашият принос за постигане на образование за всички трябва да е основан на принципите на устойчивото развитие и да е в съответствие с настоящата международна дейност за развиване на насоки за осигуряване качеството на трансграничното висше образование. Подчертаваме отново, че академичните ценности трябва да имат водеща роля в международното академично сътрудничество. Ние възприемаме Европейското пространство за висше образование като партньор на системите за висше образование в други региони на света, като насърчаваме балансиран обмен на студенти и академичен състав, както и сътрудничество между институциите за висше образование. Подчертаваме значението на интеркултурното разбиране и уважение. Очакваме да се увеличи разбирането на Процеса Болоня в другите континенти чрез споделяне на опита от реформаторските процеси със съседни региони. Подчертаваме необходимостта от диалог по въпроси от взаимен интерес. Считаме, че е нужно да се определят регионите за партньорство и да се увеличи обменът на идеи и опит с тези региони. Призоваваме Групата за развитие на процеса да разработи и съгласува стратегия за външни измерения.

58


Преглед на напредъка за 2007 година Възлагаме на Групата за развитие на процеса да продължи да разширява прегледа на постиженията и да подготви своевременно доклад за следващата конференция на министрите. Очакваме прегледът на постиженията да бъде на основата на подходяща методология и да продължи да проучва областите на степенната система, осигуряване на качеството и признаването на степени и периоди на обучение, като до 2007 година ще сме приключили напълно с изпълнението на тези три междинни приоритета. По-специално, ние ще наблюдаваме напредъка при: • Изпълнение на стандартите и ръководните насоки за осигуряване на качеството, както са предложени в доклада на Европейската мрежа за осигуряване на качеството /ENQA/; • Изпълнение на националните рамки за квалификациите; • Присъждане и признаване на съвместни степени, включително на докторско равнище; • Създаване на възможности за гъвкави пътеки на учене във висшето образование, включително чрез процедури за признаване на предишно учене. Възлагаме също така на Групата за развитие на процеса да представи сравними данни за мобилността на университетския състав и студентите, както и за социалното и икономическо състояние на студентите в страните участнички като основа за бъдещ преглед; групата да подготви своевременно доклад за следващата министерска конференция. Предстоящият преглед трябва да държи сметка за социалните измерения, както са дефинирани по-горе.

59


Подготовка за 2010 година На основата на постигнатите досега резултати по отношение на Процеса Болоня ние искаме да изградим Европейско пространство за висше образование, базирано върху принципите на качество и прозрачност. Ние трябва да ценим нашето богато наследство и културно разнообразие, когато определяме приноса си към обществото на познанието. Ангажираме се да поддържаме принципа на публична отговорност за висшето образование в контекста на сложните съвременни общества. Тъй като висшето образование се намира на кръстопътя на научните изследвания, образованието и иновациите, то е и ключът към конкурентоспособността на Европа. С приближаването си към 2010 година ние предприемаме мерки да осигурим необходимата автономия на висшите училища, така че да изпълняват договорените реформи и признаваме нуждата от стабилно финансиране на институциите. Европейското пространство за висше образование е структурирано около три цикъла, всяко равнище от които има за цел да подготви студентите за пазара на труда, за повишаване на компетентността и за активно гражданство. Общата Рамка на квалификациите, приетите европейски стандарти и насоки за осигуряване на качеството и признаването на степени и периоди на обучение са също ключови характеристики на структурата на Европейското пространство за висше образование. Потвърждаваме структурата, установена при развитието на процеса в Берлин с включването на Международната образователна паневропейска структура (EI), Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA) и Съюза на индустриалните и работодателски конфедерации на Европа (UNICE) като нови консултативни членове на Групата за развитие на процеса. 60


Тъй като Процесът Болоня е ориентиран към изграждане на Европейско пространство за висше образование, ние трябва да обмислим и подходящите мерки, които са необходими за продължаване развитието след 2010 година и се обръщаме към Групата за развитие на процеса да изследва тези въпроси. Следващата министерска конференция ще се състои в Лондон през 2007 година.

61


лондон

62


Предисловие и коментари Процесът Болоня включва още една страна членка след Лондон – Черна гора. Показателни са индикаторите, по които се отчита напредъкът на страните членки в Процеса Болоня през 2007 година. Последното за процеса - Лондонското комюнике, стъпва при измерването на целите и при определянето на новите задачи върху следните характеристики за страните: • създаване и признаване на съвместни степени; достъп до следващ цикъл; прилагане на процедури за външно оценяване; • етап на изпълнение на системи за натрупване и трансфер на кредити; • въвеждане на Дипломно Приложение; участие на студенти в оценяване на качеството; • признаване на предишно учене; • степен на изпълнение на националните квалификационни рамки и др. Европейското сътрудничество има вече съвсем видимо конкретни и количествени измерения за всяка от страните. Тези измерения дават представа за успеха в реализацията на най-значимия общ европейски образователен проект, наречен Болонски процес. В областта на признаването почти всички страни са въвели Дипломното Приложение и кредитни системи, съвместими с ECTS, но изпълнението на съвместните програми (във всички степени на висшето образование, включително докторската) и споразуменията за съвместни дипломи се оказва твърде сложна задача. Все пак развиването и въвеждането на общи програми, завършващи с двойни дипломи, е компонент от развитието на доста европейски страни. Признаването на дипломи или образователни части от програми се затруднява и от липсата на прозрачни концепции за кредитните 63


системи като инструменти за изразяване на резултатите от ученето. Срещата в Лондон отчита и твърде незначителен напредък по отношение на квалификационните рамки в страните. Очевидно липсата в повечето страни на традиции за изразяване на резултати от учене и навикът програмите да се дефинират единствено чрез входящи параметри създава по-големи трудности в изпълнението на тази цел, отколкото се е очаквало на Бергенската среща през 2005 година. Включването на международни експерти в оценяването на качеството също беше отчетено по време на Лондонската среща като една по-трудно достижима от очакваното цел. Въпреки активната подкрепа и съдействие от страна на ENQA – Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование, са отчетени редица организационни и финансови бариери за изпълнение на тази цел. В така очертаната ситуация от значителни очаквани постижения в изпълнението на някои от целите и някои неочаквани трудности при изпълнение на други, Лондонската среща на министрите на образованието дава ясен фокус на Процеса Болоня – като стратегически завършек и като конкретен принос – в две направления: фокус върху учащия и фокус върху резултатите от ученето. Двете направления са в тясна връзка и изразяват по нов начин, на по-високо равнище, първоначалния залог на Процеса Болоня – кон­ курент­ност, пригодност за заетост, мобилност. Вниманието върху учащия включва в себе си създаване на гъвкави пътища за включване в различни програми, осигуряване на достъп до нови знания и научни изследвания, като се спестяват максимално пари и време на учащия чрез признаване на знания, умения и компетенции, без значение дали са придобити във формалната, неформалната или информалната система (самостоятелно). Акцентът върху отговорно дефиниране на резултатите от обучението е насочен към използването им за жизнени 64


и работещи кредитни системи, за съставяне на прозрачни рамки на квалификациите, за структуриране на пазара на работна сила, за мотивиране на работодателите и самите работещи и безработните да участват в непрекъснат и полезен процес на квалификация. Погледът на Лондон вече не е към структурата на системите, не е и към вътрешните процеси на осмисляне на системите. Лондонското Комюнике отправя посланията си през призмата на един нов поглед – глобализацията. Предизвикателствата, пред които е изправена Европа в условията на глобализация, на световна конкуренция в областта на образованието и квалификациите, очертават нов контекст за Болонския процес. В този смисъл съпоставимостта и сравнимостта вече са насочени не само към мобилността на хора, но и към трансфер на творчество, на знания, на технологии, единство на ценно­с тите, върху които ще действа Европа на знанието. Мобилността на студенти, преподаватели и изследователи действа неизменно като ключова ос на процеса, както и развитието на съвместни програми. Макар и сложни за организация и определено предизвикателство за университетите, съвместните програми се оказват незаменим инструмент за пренасяне на знания, опит и академични ценности сред максимален брой участници. Новият елемент, въведен на практическо равнище в процеса от Лондонското комюнике, е за разработване и институционализиране на Европейски регистър на агенциите за акредитиране на висше образование, който има мисия на регулатор на качеството на дейност на агенциите. Социалният акцент е насочен към една определена цел – социалната кохезия. Нов важен акцент е и адекватността на статистическите данни и надеждността на статистическите индикатори.

65


Лондонско Комюнике Към Европейското пространство за висше образование: отговор на предизвикателствата в глобализиращия се свят 18 май 2007 г.

Въведение Ние, министрите, отговорни за висшето образование в страните, участващи в Процеса Болоня, се срещнахме в Лондон, за да направим преценка на напредъка, постигнат след срещата в Берген през 2005 година. Въз основа на договорените от нас критерии за членство на страните, ние приветстваме Република Черна гора като член на Процеса Болоня. Развитията през последните две години ни доведоха значително по-близо до реализацията на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО). Като изграждаме нашето богато и разнообразно европейско културно наследство, ние развиваме Европейското пространство за висше образование на базата на институционална автономия, академична свобода, равни възможности и демократични принципи, които ще улеснят мобилността, ще увеличат пригодността за заетост и ще засилят европейската привлекателност и конкурентоспособност. Гледайки напред, ние осъзнаваме, че в променящия се свят ще има постоянна необходимост от адаптация на системите за висше образование, за да се осигури трайна конкурентоспособност на Европейското пространство за висше образование и да може да се отговори ефективно на предизвикателствата на глобализацията. В близка перспектива ние оценяваме, че изпълнението на Болонските реформи е сериозна задача и оценяваме постоянната подкрепа и ангажираност на всички 66


партньори в процеса. Ние приветстваме приноса на работната група и на семинарите за подпомагане напредъка на процеса. Съгласни сме да продължим да работим заедно в партньорство, като си помагаме взаимно в своите усилия и осигуряваме обмен на добри практики. Ние потвърждаваме своята ангажираност за увеличаване на съвместимостта и сравнимостта на нашите системи за висше образование, като в същото време зачитаме тяхното разнообразие. Признаваме голямото влияние, което институциите за висше образование упражняват върху развитието на нашите общества, на основата на своите традиции, изразени в центрове за учене, изследователска дейност, творчество и трансфер на знания, както и тяхната ключова роля в дефинирането и разпространението на ценностите, върху които са изградени нашите общества. Нашата цел е да осигурим институциите за висше образование да разполагат с необходимите ресурси, за да продължат да изпълняват своя пълен обхват от цели. Тези цели включват: подготовка на студентите за живот на активни граждани в демократично общество; подготовка на студентите за тяхното бъдещо професионално развитие и осъществяване на личностното им развитие; създаване и поддържане на широка и модерна база знания; и стимулиране на изследователската дейност и иновациите. Ето защо ние подчертаваме значението на силните институции, които са разнообразни, адекватно финансирани, автономни и с ясна отчетност. Принципите на недискриминация и равен достъп ще бъдат уважавани и осигурени в Европейското пространство за висше образование. Поемаме отговорност да се придържаме към тези прин­ципи и да постигнем сигурност, че нито един студент или член на академичния състав не търпи дискриминация от никакъв характер.

67


Напредък по отношение на ЕПВО Нашият Болонски доклад, заедно с доклада на Европейската асоциация на университетите „Тенденции V”, на ESIB „Болоня през погледа на студентите” и на EURYDICE „Фокус върху структурата на висшето образование в Европа”, потвърждава, че през последните две години е осъществен значителен цялостен напредък. Има нарастващо разбиране, че значителният резултат от процеса ще бъде насока към ориентирано към студента висше образование и отдалечаване от процес, ръководен от преподавателя. Ние ще продължаваме да подкрепяме това важно развитие. Мобилност

68

Мобилността на академичния състав, студентите и завършилите представлява един от централните елементи на Процеса Болоня, чрез създаване на възможности за личностен растеж, развиване на международно сътрудничество между личности и институции, чрез увеличаване на качеството на висшето образование и изследванията и създаване на съдържание на европейското измерение. Постигнат е определен напредък от 1999 година, но остават и много предизвикателства. Сред пречките за мобилността се очертават отчетливо въпроси, свързани с имиграцията, признаването, недостатъчните финансови насърчения и негъвкавите пенсионни регулации. Ние признаваме отговорността на всяко отделно прави­ телство за улесняване на издаването на визи и разрешения за пребива­ ване или работа, според необходимостта. В случаите, когато тези мерки излизат извън нашите компетенции като министри за висшето образование, ние предприемаме действия в рамките на съответните правителства за решителен напредък в тази област. На национално равнище ние ще работим за пълно осъществяване на договорените инструменти и процедури за признаване и ще обмислим пътища за по-


нататъшно насърчаване на мобилността както за академичния състав, така и за студентите. Това включва насърчаване на значителното увеличаване на броя на съвместните програми и създаване на гъвкави учебни програми, както и подтикване на институциите да поемат по-голяма отговорност за мобилността на академичния състав и студентите, при по-равностоен баланс между страните в Европейското пространство за висше образование. Степенна структура На национално и институционално равнище е постигнат значителен напредък по отношение на нашата цел за Европейско пространство за висше образование, изградено върху трицикълна степенна система. Броят на студентите, записани за обучение в първите два цикъла, е нараснал значително и е постигнато намаляване на структурните бариери между циклите. Също така има увеличаване на броя на структурираните докторски програми. Ние подчертаваме важността на реформата на учебните планове, насочена към подобро съответствие на квалификациите както към потребностите на пазара на труда, така и за по-нататъшно обучение. В бъдеще усилията трябва да се концентрират върху премахване на бариерите за достъп и преминаване между циклите, както и върху подобаващото прилагане на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити, базирана на резултатите от обучението и студентското натоварване. Ние подчертаваме значението на подобряването на пригодността за заетост на завършилите, като по този въпрос единствено събирането на данни трябва да бъде развивано в бъдеще. Признаване Прозрачното признаване на квалификации на висшето образова­ ние, периоди на обучение и предишно учене, включително признаване 69


на неформално и самостоятелно учене, са основните компоненти на Европейското пространство за висше образование както вътре в системата, така и в глобален контекст. Лесно разпознаваемите и сравними степени и достъпната информация относно образователните системи и квалификационните рамки са предпоставка за мобил­ност­ та на гражданите и за осигуряване на непрекъсната привлекателност и конкурентоспособност на Европейското пространство за висше образование. Въпреки че сме удовлетворени, че 38 от членовете на Процеса Болоня, включително Черна гора, вече са ратифицирали Конвен­цията на признаване на квалификации във висшето образо­ вание в Европейския регион (Лисабонската Конвенция) на Съвета на Европа/ЮНЕСКО, ние насърчаваме останалите членове да направят същото като приоритетна задача. Има напредък в изпълнението на Лисабонската Конвенция за признаване, ECTS и Дипломното приложение, но кръгът от национални и институционални подходи в областта на признаването трябва да бъде по-съгласуван. За да подобрим практиките в областта на признаването, ние се обръщаме към Групата за развитие на Процеса Болоня да работи така, че да осигури мрежите ENIC/ΝΑRIC да анализират националните планове за действие и да разпространят добрите практики. Квалификационни рамки Квалификационните рамки са важен инструмент за постигане на сравнимост и прозрачност в Европейското пространство за висше образование и за улесняване на движението на учащите както вътре в системите за висше образование, така и между тях. Те следва също да помогнат на институциите за висше образование да развият модули и учебни програми, базирани на учебните резултати и кредити и да подобрят признаването на квалификации, както и всички форми на предишно учене. 70


Ние отбелязваме, че е осъществен начален напредък по отношение на изпълнението на националните квалификационни рамки, но се изискват много повече усилия. Поемаме ангажимента за пълно изпълнение на национални квалификационни рамки, сравними с над­ граж­дащата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, до 2010 година. Като признаваме, че това е предизвикателна задача, ние се обръщаме към Съвета на Европа да подкрепи споделянето на опит в изработването на национални квалификационни рамки. Поставяме акцент върху необходимостта квалификационните рамки да бъдат проектирани така, че да насърчават по-голямата мобилност на студентите и преподавателите и да подобрят пригодността за заетост. Ние изразяваме задоволство от факта, че националните квалификационни рамки, които са съвместими с надграждащата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, ще бъдат също така съвместими с предложената от Европейската комисия Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот. Ние гледаме на надграждащата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, която одобрихме в Берген, като на централен елемент в представянето на европейското висше образование в глобален контекст. Учене през целия живот Болонският доклад показва, че в повечето страни съществуват известни елементи на гъвкаво учене, но по-систематичното развитие на гъвкави обучителни пътеки в подкрепа на ученето през целия живот е на ранен етап. Ето защо се обръщаме към Групата за развитие на Процеса Болоня да работи за засилване на процеса на споделяне на добри практики и за действия в посока на общо разбиране на ролята на висшето образование в ученето през целия живот. За малък брой 71


страни от Европейското пространство за висше образование може да се каже, че признаването на предишно учене за достъп и кредити е добре развито. Като работим в сътрудничество с ENIC/NARIC, ние се обръщаме с покана към Групата за развитие на Процеса Болоня (BFUG) да разработи предложения за подобряване на признаването на предишно учене. Осигуряване на качеството и Европейски регистър на агенциите за осигуряване на качеството Докладът „Ръководство и основни насоки за осигуряване на качеството в Европейското пространство за висше образование”, приет в Берген (ESG), беше мощен двигател на промени във връзка с осигуряване на качеството. Всички страни сложиха начало на изпълнението на насоките, а някои от тях постигнаха сериозен напредък. По-конкретно, външното оценяване на качеството е много по-добре развито, отколкото преди. Степента на включване на студентите на всички равнища нарасна от 2005 година, макар че все още има нужда от подобряване. След като основната отговорност за качеството остава на институциите за висше образование, те трябва да продължат да развиват своите системи за осигуряване на качеството. Ние признаване напредъка, направен с оглед взаимното признаване на акредитации и решения, свързани с осигуряване на качеството, и насърчаваме непрекъснатото международно сътрудничество между агенциите за осигуряване на качеството. Първият европейски форум за осигуряване на качеството, организиран съвместно от EUA (Европейската асоциация на университетите), ENQA (Европейска асоциация за осигуряване на качеството), EURASHE (Европейска асоциация на институциите за висше образование) и ESIB (Европейска асоциация на студентските организации), т.е. Групата Е4, през 2006 година осигури възможността за дискутиране на европейските развития в осигуряване на качеството. 72


Ние насърчаваме четирите организации да продължават да органи­ зират европейски форуми за осигуряване на качеството на годишна основа, за да се улесни споделянето на добри практики и да се осигури качеството в ЕПВО да продължава да се подобрява. Ние благодарим на Групата Е4 за това, че откликна на нашата молба за по-нататъшно развитие на практическите детайли в създаването на Регистър на европейските агенции за осигуряване на качеството във висшето образование. Целта на Регистъра е да даде на всички потребители и обществеността като цяло открит достъп до обективна инфор­мация относно надеждните агенции за осигуряване на качест­вото, които работят в съответствие с Доклада „Ръководство и основни насоки за осигуряване на качеството в Европейското пространство за висше образование” (ESG). Регистърът ще увеличи доверието във висшето образование в Европейското пространство за висше образование и извън него и ще улесни взаимното признаване на решения, свързани с осигуряване на качество и акредитация. Ние приветстваме създаването на Регистъра от Групата Е4, която работи в партньорство, на базата на техния предложен оперативен модел. Регистърът ще бъде доброволен, ще се самофинансира, ще бъде независим и прозрачен. Кандидатурите за включване в Регистъра ще бъдат оценявани на базата на значително съответствие с ESG, доказано чрез процес на независим преглед, подкрепен от националните власти, където тази подкрепа се изисква от властите. Ние желаем Групата Е4 да ни докладва редовно за напредъка чрез Групата за развитие на Процеса Болоня и да осигури след две години действие Регистърът да бъде оценен от външна оценка, която отчита мнението на всички основни потребители. Докторанти Важна цел остава сближаването на Европейското пространство за висше образование и Европейското изследователско пространство (ERA). Ние признаване ценността на развитието и поддържането на 73


широко разнообразие от докторски програми, свързани с надгражда­ щата Рамка на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, като при това се избягва свръхрегулирането. В същото време ние оценяваме това, че увеличаването на вниманието към третия цикъл и подобряването на статуса, кариерните възможности и финансирането за изследователи в ранен етап е основна предпоставка за изпълнение на целите на Европа за засилване на изследователския капацитет и подобряване на качеството и конкурентоспособността на европейското висше образование. Ето защо ние се обръщаме с покана към нашите институции за висше образование да засилят своите усилия за поставяне на докторските програми в институционалните стратегии и политики и да развиват подходящи кариерни пътеки и възможности за докторантите и за изследователите от ранен етап. Призоваваме Европейската асоциация на университетите да продължи да подкрепя споделянето на опит сред институциите на висшето образование по редица иновационни докторски програми, които се появяват в Европа, както и по други важни проблеми като прозрачни процедури за прием, научно ръководство и оценяване, развитие на базови /преносими/ умения и начини за подобряване на пригодността за заетост. Ние ще търсим подходящи възможности за насърчаване по-големия обмен на информация по финансови и други въпроси както между правителствата, така и между други институции, финансиращи научните изследвания. Социални измерения Висшето образование трябва да играе важна роля в насърчаването на социалната сплотеност, намаляване на неравенствата и повишаване на равнището на знания, умения и компетенции в обществото. Следователно политиката трябва да има за цел максимизиране на потенциала на хората по отношение на тяхното личностно развитие и 74


техния принос към устойчивите и демократични общества, базирани на знанието. Споделяме обществената нагласа, че студентите, които влизат, участват и завършват висшето образование на всички нива, трябва да отразяват разнообразието на нашите общества. Потвърждаваме значението на това студентите да са в състояние да завършват образованието си без пречки, свързани с техния социален и икономически произход. Ние продължаваме усилията си да предлагаме адекватни услуги, да създаваме по-гъвкава среда на обучение и на висше образование и да разширим участието на всички нива на базата на равни възможности. Европейското пространство за висше образование в глобален контекст Изразяваме задоволство, че в много части на света Болонските реформи породиха значителен интерес и стимулираха дискусия между европейските и международни партньори по редица въпроси. Това включва признаване на квалификации, ползите от сътрудничество, базирано на партньорство, взаимното доверие и разбиране, както и основополагащите ценности на Болонския процес. Още повече, ние знаем, че са вложени усилия в някои страни в други части на света да доближат своите системи за висше образование до линията, очертана от Болонската рамка. Ние приемаме стратегията “Европейското пространство за висше образование в глобален план” и ще продължим да работим в ключовите области на политиката: подобряване на информацията и засилване на привлекателността и конкурентоспособността на Европейското пространство за висше образование; засилване на сътрудничеството въз основа на партньорски връзки; засилване на политическия диалог; и подобряване на признаването. Тази задача трябва да бъде възприемана в съответствие с документа на OECD/UNESCO Насоки за осигуряване на качеството в трансграничното висше образование. 75


Приоритети за 2009 година През последните две години ние приехме да концентрираме усилията си върху завършването на договорените насоки за действие, включително текущите приоритети за степенна система от три цикъла, осигуряване на качеството и признаване на степени и периоди на обучение. В частност ние ще фокусираме вниманието си върху следните сфери: Мобилност В нашите национални доклади за 2009 г. ние ще докладваме за изпълнението на национално ниво на целите за засилване мобилността на студентите и академичния състав, включвайки мерки за бъдещо оценяване. Ще фокусираме вниманието си върху основните национални предизвикателства, посочени в параграф 2.3 по-горе. Ние сме съгласни да създадем мрежа от национални експерти, които да обменят информация и да помагат за идентифициране и преодоляване на пречките за преносимост на стипендиите и студентски заеми. Социално измерение Освен това ще докладваме за нашите национални стратегии и политики за социалното измерение, включително плановете за действие и мерките за оценяване на тяхната ефективност. Ще поканим всички заинтересовани потребители да вземат участие и да подкрепят тази задача на национално ниво. Събиране на данни Ние признаваме нуждата от подобряване достъпа до данните за мобилността и социалното измерение във всички страни, участващи 76


в Процеса Болоня. Обръщаме се към Европейската комисия /Евростат/ заедно с Еurostudent да разработят сравними и надеждни индикатори и данни за измерване на напредъка по отношение на общата цел за социалното измерение и мобилността на студенти и академичен състав във всички страни от Болонския процес. Данните в тази област трябва да се отнасят до възможностите за равно участие във висшето образование, както и до заетостта на завършилите. Тази задача трябва да бъде осъществена заедно с Болонската група и да бъде представен доклад на нашата Конференция на министрите през 2009 г. Пригодност за заетост След въвеждането на степенната система от три цикъла, ние призоваваме Болонската група да обмисли детайлно как да се подобри пригодността за заетост както по отношение на всеки един от тези цикли, така и в контекста на обучението през целия живот. Това ще доведе до поемане отговорността от всеки от потребителите. Правителствата и институциите за висше образование трябва да засилят комуникациите с работодателите и другите участници за смисъла на реформите. Ние ще работим с нашите правителства, за да гарантираме, че работодателите и кариерните структури в публичния сектор са напълно съвместими с новата степенна структура. Институциите трябва спешно да установят и развиват тясно сътрудничество и партньорство с работодателите в текущия процес на осъвременяване на учебните планове, основаващи се на резултатите от обучението. Европейското пространство за висше образование в глобален контекст Ние искаме Групата за развитие на Процеса Болоня да ни даде обратна информация по всички точки за развитието в тази област на 77


европейско, национално и институционално ниво до 2009 г. Всички участници имат роля в своите сфери на отговорност. Докладвайки за прилагането на стратегията за Европейското пространство за висше образование в глобален контекст, Болонската група трябва в частност да се спре на два приоритета. Първо, да подобри наличната информация за Европейското пространство за висше образование, като създаде уебстраница на Болонския секретариат и обогати Наръчника за Болонския процес на Европейската асоциация на университетите, и, второ, да подобри признаването. Ние призоваваме европейските институции за висше образование, ENIC/ NARIC центровете и другите компетентни органи по взаимното признаване в Европейското образователно пространство да оценяват квалификациите, придобивани в други региони на света, със същата безпристрастност, с която биха очаквали там да бъдат оценявани европейските квалификации и да подчинят взаимното признаване на принципите на Лисабонската Конвенция. Доклад за развитието на процеса Ние се обръщаме към Болонската група да продължи процеса на преценяване и анализиране на развитието на базата на националните доклади и до Конференцията на министрите през 2009 г. Очакваме в бъдеще изготвянето на качествен анализ, особено по отношение на мобилността, Болонския процес в глобален контекст и социалното измерение. Областите, които обхваща Докладът за напредъка, трябва отново да включват степенната система и реализацията на завършващите, признаването на степените и периодите на обучение, както и прилагането на всички аспекти на осигуряването на качеството според Европейските стандарти и правила. С оглед на развитието на обучение, ориентирано към студента и базирано на постигнатите резултати, следващите усилия трябва да са адресирани към интегрирането на националните квалификационни рамки, 78


постигнатите резултати и кредитни точки, обучението през целия живот и признаването на предишно учене. С поглед напред към 2010 г. и след това В съответствие с начина, по който Европейското пространство за висше образование продължава да се развива и да отговаря на предизвикателствата на глобализацията, ние очакваме, че необходимостта от сътрудничество ще продължи и след 2010 г. Ние ще се възползваме от 2010 година, когато ще отбележим преминаването от Процеса Болоня към Европейско пространство за висше образование, като възможност да потвърдим нашето съгласие, че висшето образование е ключов елемент в изграждането на нашите устойчиви общества, както на национално, така и на европейско равнище. Ние приемаме 2010 година като една възможност да преформулираме визията, която ни мотивира за стартиране на Болонския процес, започнал през 1999 г., и да подчиним мотивацията на Европейското пространство за висше образование на ценностите и визията отвъд въпросите, свързани със структурите и инструментите. Ние поемаме ангажимент през 2010 г. да създадем възможност за преустройство на нашите системи за висше образование така, че да могат да отговорят на предизвикателствата, които ще определят нашето бъдеще. Ние приканваме Болонската група да прецени как ще се развива Европейското пространство за висше образование след 2010 г. и очак­ваме да докладва на следващата среща на министрите през 2009 г. Това трябва да включва предложения за подходяща структурна подкрепа, имайки предвид, че текущите неформални сътрудничества работят добре и са донесли безпрецедентна промяна. Стъпвайки на предишни доклади - Тенденциите и Болоня през погледа на студентите - ние каним Болонската група съвместно с консултативни членове да обмисли за 2010 г. подготовката на 79


доклад, който да оцени цялостния напредък на Процеса Болоня в Европейското пространство за висше образование от 1999 г. насам. Ние делегираме права на Болонската група да подготви решението за характера, съдържанието и мястото на срещата на министрите през 2010 г., като решението да бъде взето в първата половина на 2008 г. Нашата следваща среща ще се състои в Бенелюкс в Льовен /Льовен-ла-Ньов/ на 28 – 29 април 2009 г.

80

Болонски процес. От Болоня до Лондон  

Книгата представя преглед на основни документи във връзка с развитието на Болонския процес.

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you