[ MAMA ] РАЖДАНЕ
МАЙКИ И БЕБЕТА ЗАЕДНО СЛЕД РАЖДАНЕТО MИТ ИЛИ ВЪЗМОЖНА РЕАЛНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ БОЛНИЦИ
Автор: Силвия Костова
Едва една седма от новородените в българските болници не са били отделени от майките си в първия час от живота си след раждането, а над една трета от бебетата са закърмени повече от шест часа след появата си на бял свят. Данните са от онлайн анкета, проведена през декември 2015 г. сред повече от 5000 жени, родили през последните три години в България. Инициатор на допитването е мрежа от неправителствени организации, работещи в сферата на майчиното здравеопазване.
46 СПИСАНИЕ КЕНГУРУ | февруари 2016
Първият контакт „кожа до кожа” между майката и новороденото трябва да се осъществи непосредствено след раждането, като подсушеното бебе се поставя голо върху корема на майката, където остава най-малко един час. Тази практика осигурява на бебето по-съвършена терморегулация, по-добри показатели на сърдечна и дихателна честота, по-високи нива на кръвна захар, по-добър имунитет, по-ниски нива на стрес, по-успешен старт и по-голяма продължителност на кърменето, както и оказва доказано благоприятно въздействие върху психоемоционалното развитие на бебето. Ползите за майката включват по-качествено и навременно контрахиране на матката, което намалява кървенето след раждане и риска от кръвоизливи, по-слаба вероятност от следродилна депресия и улесняване на изграждането на връзка с бебето.
Въпреки доказаните ползи от този непосредствен контакт неумолимата статистика сочи, че връзката между майка и бебе е нарушена при 86% от ражданията в български болници. При повече от половината случаи става въпрос за вътрешен регламент и организация на лечебното заведение. Данните от допитването сочат, че 79% от анкетираните намират за необходима промяната на действащите практики с цел улесняване на първия контакт между майката и бебето. За това съветват и специалистите. Според Елена Кръстева, психолог и председател на сдружение „Естествено”, бебетата са много по-спокойни, когато усещат присъствието на майката. Тя обръща специално внимание на психологическите аспекти на този първи контакт, който позволява на новородените да се адаптират по-лесно към извънутробния живот. „Бебетата имат слух от четвъртия месец и винаги са били на едно защитено място, където е топло и спокойно и се усеща присъствието на мама, но в един момент с отрязването на пъпната връв се оказват във свят, където за всичко трябва да плачат, да протестират... Това, че пъпната връв се прерязва, не променя за една секунда психологичните нужди на бебето. То продължава да се нуждае да е в близост до мама, единствения човек, когото познава. Домът на детето е неговата майка”, заключава психологът.