Issuu on Google+


Редакционен съвет Главен редактор Николай Неновски Членове Бистра Илкова Даниела Бобева Лалко Дулевски Мария Видолова Милчо Стоименов Мария Георгиева Пламен Орешарски Петър Чобанов Стоян Александров Стати Статев Янаки Андреев

съдържание

5-6|2009

Банки Ефективност на банковата система в България ....................................................................... 3 (измерване и взаимовръзки с икономическия растеж) доцент доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

Установяване на модерна система за гарантиране на влоговете в България ............... 13 Венцислав Аспарухов, експерт в отдел „Международни отношения“, БНБ

Банковият сектор на ЦИЕ ............................................................................................................. 22

Проучване на УниКредит Груп

Инвестиции Успешни общини: представяме ви община Ружинци ......................................................... 26 Иван Димитров, зам. главен редактор, сп. „БИП“

Експертен съвет

Публично-частни партньорства

Апостол Апостолов Божидар Данев Виктор Папазов Гарабед Минасян Георги Петров Григорий Вазов Емилия Миланова Емил Попов Камен Колчев Олег Недялков Христос Кацанис

Публично-частно партньорство по време на криза ............................................................. 31

Редакционен екип Зам. главен редактор Иван Димитров idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com

Редактор Габриела Николова editor@bip-bg.com

Продажба и реклама Надежда Александрова sales@bip-bg.com

Предпечат Евгений Гринберг Печат “Делта Хайт Принт” EАД

Издател „БИП 1993“ София, ул. „Нишка“ №172 тел.: 02/812 06 230 Пловдив, ул. „Бр. Миладинови“ №7 тел./факс: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com

Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление

Застраховане За указанията на застрахователните брокери ........................................................................ 34 Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД

Мениджмънт Цените на капиталите на акционерното дружество ............................................................. 38 Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

БИП Консулт Мур Стивънс БулМар, данъчен консултант ............................................................................. 43 Мур Стивънс БулМар, правен консултант ................................................................................ 46

Европрограми Финансиране на фотоволтаични централи по Програма за развитие на селските райони ............................................................................. 49 Кристина Цветанска, ЕЛАНА Инвестмънт, изп. директор

Европейски субсидии за развитието на хранителната промишленост ........................... 52

Теодора Овчарова, ЕЛАНА Инвестмънт, ръководител „Европейски програми“

Европроекти Българските региони в Европа ................................................................................................... 54

Новини и събития

............................................................................................................................................................. 62

www.bip-bg.com ISSN 1311-7947 © 2009 „БИП 1993“

Всички права върху публикуваните материали са запазени. Възгледите на авторите в отделните статии изразяват личното им мнение и не ангажират редакцията на списанието.

1

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

Ефективност на банковата система в България (измерване и взаимовръзки с икономическия растеж) Доц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС Statty Stattev, D.Sc., Associate Professor, University of National and World Economy

Effectiveness of the banking system in Bulgaria (measurement and interconnections with economic growth)

T

he research paper offers a descriptive study of the effectiveness of the banking system in Bulgaria, outlining at the same time the major trends in the changes, which it has gone through in the course of time, and follows up its interaction with the dynamic development of the country’s real economy. Initially, the analysis is of a more general nature and concerns the overall behavior of banks, which is characterized by their profit and the net income they earn from their main business line. Subsequently, the analysis focuses on the specific banking functions with respect to the real economy, which are assessed in terms of the interest margins, the costs banks incur to maintain their business activity, and the relative share of their non-performing loans. On the basis of this empirical analysis, the study goes on to outline the particularities in the conduct of the various indicators measuring bank effectiveness and arrives at the common regularities concerning the levels of these indicators and their dynamic development. Following the comprehensive review of the specific data related to all indicators applied, a conclusion has been arrived at to the effect that after 1998 bank effectiveness reveals a markedly manifested upward trend. In individual years of the period under observation, however, the level

of the banking system effectiveness marks a decline, although this does not modify the outlined general regularity in the least, as the case with the year 2003 shows according to the majority of the indicators studied. At the same time, what is observed on the whole are positive trends in the interconnectedness between the effectiveness of the banking system and the dynamic development of the real economy, and what markedly stands apart is the two-way positive interaction between the effectiveness, with which banks perform their major functions, and the country’s economic growth.

Оценяването на ефективността на банките на ниво система традиционно се прави от централната банка с цел текущ мониторинг на собственото равнище на стабилност и развитие на банковата система. Набираната информация служи за обосноваване на определени въздействия от страна на основната монетарна институция. Същата информация може да бъде интерпретирана и като показателна за начина, по който банките изпълняват функциите си по отношение на стимулирането на реалната икономика. Последното предназначение е обосновано в теорията,

изследваща взаимовръзката между финансовото развитие и икономическия растеж и в частност в рамките на функционалния подход към тази взаимовръзка. Основополагащи за този подход са публикациите на Р. Кинг и Р. Левин от 1993 г., развиващи се в руслото на ендогенната теория на икономическия растеж1. Най-важна негова характеристика е извеждането на базисните функции на финансовата система спрямо реалната икономика и дефинирането на финансовото развитие от гледна точка именно на начина на тяхното изпълнение. Самите финансови функции се свеждат до: 1) мобилизиране и икономизиране на спестяванията и други свободни финансови средства; 2) минимизиране на разходите по събирането на информация за реалните и потенциалните кредитоискатели (инвеститори) и оптимизиране на разпределението на капитала (инвестициите) за реалната икономика; 3) търгуване, диверсифициране и управление на финансовия риск; 4) наблюдение на фирмената дейност и подобряване на фирменото управление; 5) обслужване, подпомагане и улесняване на размяната на стоки и услуги. Фундаменталната идея при този подход е, че по-доброто осъществяване на функциите на финансовите пазари чрез повишаване на ефективността на финансовите

1 Виж King, R. and Levine, R., Finance and Growth: Schumpeter Might Be Right, Quarterly Journal of Economics, Vol.108, No.3, August 1993, p. 717-738; King, R. and Levine, R., Finance, Entrepreneurship, and Growth: Theory and Evidence, Journal of Monetary Economics, 1993, No.32, p. 513-542.

бр. 5-6/2009

3


Банки | Banks

посредници и използваните от тях инструменти е в състояние да ограничи пазарните несъвършенства и в частност - да намали транзакционните и информационните разходи. Теоретичните обобщения в рамките на посочения подход се извеждат от емпиричните анализи, които обикновено се отнасят за съвкупност от страни и са предопределени както от избраната съвкупност, така и от използваните показатели и методология. Обичайна практика в по-голямата част от емпиричните изследвания е поведението на банковия сектор да се възприеме като достатъчно представително и за финансовата система като цяло. Подобно допускане се прави и в настоящата разработка, което се обяснява с две причини. На първо място, това е доминиращата роля на банките във финансовата система на страната и все още сравнително ограниченият принос в нея на другите финансови пазари и институции. На следващо място, пресмятането и на редица други показатели, отнасящи се за ефективността на финансовата система като цяло, е възпрепятствано от отсъствието на статистически данни за всички нейни компоненти. Банковата ефективност в условията на преход към пазарна икономика и нейното въздействие върху реалната икономика е предмет на редица емпирични изследвания. Повечето от тях като тези на Д. Джафи, М. Левонян, Т. Койву, К. Дракос, А. Окс, М. Неймке и други се основават само на отделни измерители на ефективността, като включват различни съвкупности от преходни икономики (в редица случаи и българската) и се осъществяват чрез панелно моделиране или анализ с напречен разрез на данните2 . Ин-

формацията за тях покрива сравнително ограничен времеви хоризонт, а преобладаващите резултати обикновено са в полза на позитивна зависимост - със или без доказване на причинност. В българската икономическа литература проблемът за ефективността на банките е по-малко експлоатиран и се свързва с имената на Н. Неновски, Т. Нанева, П. Чобанов, Г. Михайлова, Д. Колева, и други3. Сравнително по-комплексно изследване на банковата ефективност в България се прави от Дж. Милър и С. Петранов, което се отнася за периода до 2000 г.4 Типично за тези анализи е, че те се концентрират върху банковата ефективност сама за себе си, докато взаимовръзката й с икономическия растеж е проследена само от М. Томова5 при включването на България в панелен модел с други страни и при използване на микроданни. Целта на настоящата статия е да се изследват различни измерители на ефективността на банковата система на България, да се откроят тенденциите в нейното изменение във времето и да се проследят взаимовръзките й с динамиката на реалната икономика. Това се прави чрез дескриптивен анализ, базиран на използването на годишни данни, които за повечето индикатори по методологични причини се отнасят за периода след 1998 г. Текущата разработка се отличава от повечето съществуващи теоретико-емпирични анализи с по-широкия си подход при интерпретацията и измерването на банковата ефективност. Първото своеобразие е, че при тълкуванието на емпиричните резултати се излиза извън границите на функционалния подход към взаимовръзката между финансовото раз-

витие и икономическия растеж, като се предполага, че ефективността на банковата система е не само причина, но и последица от динамиката на реалното съвкупно производство. Втората специфика е, че в обобщените показатели за ефективност се включват не само показатели, които измерват ефективността на банките, разбирана в тесен смисъл - при осъществяване на една от главните им функции – по превръщане на спестяванията в инвестиции, а и такива, които оценяват равнището на ефективност в по-широк смисъл – като засягаща цялостната дейност на банките. Втората особеност произтича от разбирането, че стойностите на показателите за ефективност в по-широк смисъл и особено техните изменения във времето дават индикации за потенциала на банките да реализират ефективно функцията си по финансиране на инвестиционни проекти. В този контекст предлаганите показатели за ефективност на цялостната банкова дейност се употребяват като допълващи, а не противостоящи на считаните за традиционни и по-тясно дефинирани измерители на ефективността. При анализа на банковата ефективност се следва дедуктивна логика, според която първият прилаган показател е коефициентът на възвращаемост на активите (ROA). Той се пресмята като процентно отношение на нетната печалба от началото на годината към средните активи от началото на годината на ниво банков сектор (BE1 = ROA = NP / АА). Принципното предположение е, че доколкото по-високата нетна печалба е резултат от отсъствие на конкуренция между банките, по-високата стойност на ROA отразява по-ниско равнище на банкова ефективност.

2 Виж Jaffee, D., Levonian, M., The Structure of Banking Systems in Developed and Transition Economies, European Financial Management, 2001, No.7(2), p. 161–181; Koivu, T., Do Efficient Banking Sectors Accelerate Economic Growth in Transition Countries?, Bank of Finland, Institute for Economies in Transition, BOFIT Discussion Papers, 2002,14 p.; Drakos, K., Assessing the Success of Reform in Transition Banking 10 Years Later: an Interest Margins Analysis, Journal of Policy Modeling, 2003, No.25, p. 309-317; Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, 2001, ISSN 1406 – 5967; Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut fűr Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, IEE Working Paper, 2003, No.173, 35 p.; 3 Виж Nenovsky, N., M. Tomova and Naneva, T., The Efficiency of Banking System in CEE, in Balling, M., Lierman, F., Mullineux, (eds.), Stability and Efficiency Perspectives, Routledge, London, p. 225-251; Nenovsky, N., Chobanov, P., Mihailova, G. and Koleva D., Efficiency of the Bulgarian Banking System: Traditional Approach and Data Envelopment Analysis, Agency for Economic Analysis and Forecasting Working Paper Series, 2008, No.1; 4 Виж Miller, J. and Petranov, S., The Financial Systems in the Bulgarian Economy, BNB Discussion Papers, 2001, No.19. 5 Виж Томова, М., Измерване на банковата ефективност – приложение на финансово-счетоводни и непараметрични методи на анализ, Дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор„, 2005, УНСС, София.

4

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

Обратно, тенденцията на снижаване на това съотношение може да се възприеме като индикатор за нарастваща конкуренция и повишаване на ефективността на банковия сектор. Въвеждането на последното предположение е съпроводено със значителни резерви по отношение на неговата коректност. От една страна, във възходящата фаза на икономическия цикъл, съпътствана от повишаване на съвкупното търсене, динамиката на ROA може и да не е в пряка корелация с отсъствието на конкуренция между банките. От друга страна, тази динамика може да е причинена от промени в останалите фактори, влияещи върху възвращаемостта на активите. В частност по-високата или по-ниската стойност на нетната печалба може да е следствие съответно от увеличаване или намаляване на риска и да не е провокирана от промени в нивото на конкурентността. Предвид горните съображения възвращаемостта на активите се счита за адекватна мярка за банковата ефективност в широк смисъл само при отсъствието на големи вариации в останалите й детерминанти. Следващият показател за ефективност от тази група е коефициентът на възвращаемост на активите от основна дейност (Core ROA). Той се съсредоточава само върху нетния доход от основна дейност и се изчислява като процентно съотношение на този нетен доход от началото на годината и средните активи за същия период (BE2 = CROA = Core ROA = NECA / АА). Самият нетен доход от основна дейност се получава като разлика между приходите от основна дейност (включващи нетен доход от лихви, печалба или загуба от оборотен портфейл, приходи от обслужване на кредити, приходи от такси по задбалансови условни ангажименти, такси за обслужване на депозити, други такси и комисиони) и разходите по икономически

елементи, както и нетните кредитни провизии (ако те са положително число). Основното различие с ROA се състои в приспадането от числителя на такива нетни доходи, чиито източници са еднократни или наймалкото нерегулярни. Като примери за подобен тип нетни доходи могат да се посочат печалбите/загубите от валутна преоценка, извънредните приходи/разходи и реинтегрираните провизии, които се характеризират с нестабилност и обикновено олицетворяват по-високо ниво на риск. Елиминирането на тези нерегулярни доходи при конструирането на коефициента Core ROA предопределя по-голямата стабилност на този показател и неговата сравнително по-висока достоверност и прецизност като индикатор за банковата ефективност в широк смисъл. Динамиките на двата показателя за България са онагледени на фигура 1 чрез стълбове на лявата скала на графиката, като конкретните им числови стойности са поместени в приложението.6 Въпреки че разполагаемите данни са за сравнително кратък период, от тях е видно, че за началните години на века - 2001 и 2002 (откогато датира и оповестяването на Core ROA), стойностите на коефициента на възвращаемост на активите са по-високи от тези на

коефициента на възвращаемост на активите от основна дейност.7 Динамиката на това съотношение дава основания да се предположи, че за предходния период (деветдесетте години на миналия век) като правило стойностите на ROA също са превишавали тези на Core ROA. Това означава, че банковата система по това време се е стремяла към печалба „на всяка цена и от всяка дейност“, включително и че е разчитала на нерегулярни доходи, носещи повисок риск, което само по себе си не може да се интерпретира като добър атестат за нормалното й функциониране и взаимодействие с реалната икономика. В абсолютната и сравнителна динамика на двата коефициента след 2002 г. са налице положителни тенденции, които се състоят в следното: Първо, всеки един от двата показателя, разгледан сам по-себе си, се променя в низходяща посока (с изключение на последната година) с по няколко десети процентни пункта. При средни стойности на коментираните показатели от около и под три процента, техните спадове на практика се измерват с двуцифрени проценти. Като правило снижаването на посочените стойности на тези показатели се смята за признак за нарастване на ефективността на

Фигура 1

6 Официалните данни за тези три показателя са от 1999 г. напред във времето, за които се отнася и последващият анализ. Защрихованите данни до 1998 г. включително са пресметнати от автора по наличните данни в годишните отчети на БНБ за съответните години. За тях обаче трябва да се има предвид, че в периода до 1993 г. отсъстват банкови регулации за основни рискове. Отсъствието в данните за 1996 и 1997 г. на информация за банки с отнет лиценз, но с неприключили дела по обявяване в несъстоятелност, може да доведе до редица подвеждащи изводи. 7 Въпреки че официалното оповестяване на индикатора Core ROA датира от 1999 г., оценките, базирани на него, са съставна част от практиката на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка от 1993 г.

бр. 5-6/2009

5


Банки | Banks

банките на ниво система като цяло. Това повишаване на ефективността е логично следствие от засилването на конкуренцията в рамките на банковата система, което при равни други условия означава също постигане на по-добри условия за кредитиране на реалната икономика. Позитивните ефекти върху нея се реализират посредством стимулиране на спестяванията, преобразуването им в инвестиции при сравнително по-изгодни лихвени условия, разширяване на самия достъп до финансов ресурс, както и чрез подобряване на функциите по наблюдение на фирмената дейност и подобряване на фирменото управление. При това увеличаването на банковата ефективност само по себе си също не остава автономно от наблюдаваните промени в реалната икономика и най-вече от по-високите темпове на растеж на съвкупното производство. Второ, след 2002 г. е налице траен превес на коефициента на възвращаемост на активите от основна дейност над този на възвращаемост на активите, като отражение на факта, че нетният доход от основна дейност на банките е по-висок от нетните им печалби. През 2003 г. Core ROA надвишава ROA с 0.4 процентни пункта, за следващата 2004 г. превишението достига максималната си стойност от 0.7 процентни пункта, а през 2005 и 2006 г. то се стабилизира на равнище от 0.5 процентни пункта. Пресметнато като относителна динамика, средното превишение на коефициента на възвращаемост на активите от основна дейност над този на възвращаемост на активите е средно от порядъка на една четвърт, като в различните години варира от 13 до 30%. Това отново може да се приеме като добър резултат от гледна точка на взаимодействието между банките и реалната икономика, тъй като означава и оптимизиране на кредитната дейност и финансирането на инвестиционни проекти при други равни условия. В следващите години може да се очаква продължаване на съизменчивостта, а в отделни периоди дори постигане на сходимост между стойностите на двата

6

анализирани коефициента на възвращаемост. По-високите стойности на Core ROA, предвид и по-високата прецизност на този индикатор, могат да се възприемат като позитивна характеристика на ефективността на банковата система. Това на свой ред е свързано и с оптимизиране на кредитната дейност и финансирането на инвестиционни проекти, което рефлектира благоприятно върху динамиката на реалния сектор. Направените по-горе базисни допускания и заключения за познавателната същност и ограниченията на коефициента на възвращаемост на активите ще бъдат валидни и ако нетната печалба се съпостави не със средните активи, а с балансовия капитал и резерви. От гледна точка на оценката на ефективността изведеният по този начин коефициент на възвращаемост на капитала (ROE) има смисъл не толкова на самостоятелен, а по-скоро на допълващ ROA показател (BE3 = ROE = NP / BCR). При емпиричния анализ на ефективността се проследява поведението и на двата показателя, като се държи сметка за своеобразните колебания в средните активи и в сумата на капитала и резервите. На фигура 1 е видно, че в динамиката на показателите ROE и ROA има съизменчивост, т.е. измененията им са еднопосочни, но с различен размер, проявяващ леки променливи тенденции както към сходимост, така и към разходимост. През 2000 г. спадът на двата коефициента е почти еднакъв - около 15%. През следващата 2001 г. те нарастват чувствително, но с различни темпове - ROA с над 50%, а ROE - с над 30%, което се дължи на преимущественото нарастване на балансовия капитал и резервите на банките спрямо средните им активи. През 2002 г. динамиката е почти огледална - почти еднакъв спад и при двата показателя (ROA демонстрира отрицателен темп от 45%, а ROE - малко по-голям - 48%). Отново следва нарастване през 2003 г., но този път то е по-слабо изразено при ROA - с малко над 10%, докато ROE повишава стойността си с 47%. През следващите две години се

наблюдава спад в темповете и при двата показателя - за ROA съответно със 17 и 12%, а за ROE - с 11 и 1%. За 2006 г. растежът им се възстановява отново, но с далеч по-умерени от наблюдаваните преди това темпове - ROA нараства с 5%, а ROE - с 6%. Като цяло в динамиката на всеки от двата показателя има тенденция към алтерниране във времето – години с отрицателни темпове на растеж се редуват с години с положителни темпове, но с постепенно затихваща амплитуда. В този смисъл динамиката на тези два коефициента излъчва благоприятни за реалната икономика сигнали на балансиране на ефективността и конкуренцията във финансовата среда. Нормално възниква въпросът какви сигнали за банковата ефективност и връзката му с реалния сектор дават посочените по-горе изменения. Въпреки че на този въпрос не може да се даде еднозначен отговор, все пак има достатъчно основания да се твърди, че след чувствителните колебания в края на миналия и началото на настоящия век банковата ефективност през последните години като цяло нараства, но с намаляващи темпове. През 2006 г. има дори известно обръщане на процеса, демонстрирано и от трите прилагани индикатора. Анализираните дотук коефициенти на възвращаемост на активите, капитала и активите от основна дейност дават известна представа за ефективността както на цялостната дейност на банките, така и за тяхната основна дейност. Съобразно целта на настоящото изследване предмет на особен интерес е ефективността на банките в дейността им по преобразуването на спестяванията в инвестиции. За оценяването на различните аспекти на банковата ефективност, разбирана в тесен смисъл, се въвеждат показатели за лихвен марж, представляващ разлика между лихвения процент по кредитите и този по депозитите, и разходи за издръжка на дейността на банките на равнище банков сектор. Употребата на лихвения марж (interest margin) като базисен пока-

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

зател за ефективността на банките при изследване на връзката с икономическия растеж е обоснована в публикациите на автори като М. Пагано, Д. Бертелими, А. Вародакис, Р. Кинг, Р. Левин, Т. Бек, А. Демиргуч-Кунт, М. Наймке, П. Хонохан, А. Окс, Т. Коиву, К. Дракос, и други. Общото разбиране е, че по-силната конкуренция в банковия сектор води до сравнително по-малки отклонения между лихвения процент по кредитите и този по депозитите, което от своя страна стимулира спестяванията, които могат да бъдат превърнати в кредити, предназначени за инвестиционни проекти в реалния сектор.8 При съобразяване с разполагаемата статистическа информация в настоящата разработка се използват два подхода за представяне на лихвения марж. Първият подход е по-агрегиран и се прилага като универсален в повечето от съществуващите теоретико-емпирични анализи на банковата ефективност. Според него лихвеният марж се получава като процентно съотношение между нетния доход от лихви и средните активи, като и двете величини се отнасят за периода от началото на годината (BE4 = IRM1 = NIR / АА). Така дефиниран, лихвеният марж има смисъл на публикувания от БНБ показател „нетен лихвен доход“ като процент от средните активи. При втория подход лихвеният марж се пресмята като изразено в проценти съотношение на нетния доход от лихви и средните лихвоносни активи от началото на годината и съвпада с публикувания от БНБ показател „нетен лихвен марж“ (BЕ5 = IRM2 = NIR / АIА). Паралелното проследяване на динамиката на лихвения марж в двата му варианта има свои съдържателни доводи, доколкото откло-

нението между тях е показателно за степента, в която активите на банките се насочват към изпълнение на функцията им по преобразуване на спестяванията в инвестиции. Конкретните стойности на двата лихвени показателя за периода 1999 - 2006 г. са дадени в приложението и са проектирани на фигура 2. Тъй като и двата показателя имат за свой числител нетния доход от лихви, а знаменателите им се различават по нелихвоносните активи на банките, стойностите на IRM1 по дефиниция са по-малки от тези на IRM2. За краткия период на тяхното отчитане двата „лихвени“ показателя за ефективност на банкирането демонстрират ясно изразена цикличност и очаквана сходимост. Различията между тях се отнасят именно до собствения им темп на растеж, който е реципрочен на разликите в динамиката на средните лихвоносни активи и на средните банкови активи като цяло. Разликите между нетния лихвен доход и нетния лихвен марж от началото на тяхното отчитане през 1999 г. до 2003 г. са по-големи и варират между 1.3 и 1 процентни пункта, като за 1999 и 2003 г. са точ-

но по 1.3 процентни пункта. В следващия период - 2004-2006 г. разликата между тях се стабилизира като за всяка година е точно 0.7 процентни пункта. Очертаните разминавания и последващата им стабилизация са добър атестат за самата банкова система, защото отразяват нарастване на относителния им дял и стабилно структуриране на средните лихвоносни активи като част от средните банкови активи. В крайна сметка сравнителната динамика на нетния лихвен доход и на нетния лихвен марж през последните три анализирани години е показателна за подобряване на кредитната среда за реалната икономика както в посока на относително разширяване на кредитната база, така и в посока на оптимизиране на лихвените проценти. Доколкото съкращаването на нетния лихвен доход и на нетния лихвен марж проектират в себе си увеличаване на лихвите по депозитите, те се разглеждат като създаващи условия за дългосрочен икономически растеж и едновременно с това като носещи потенциал за ограничаване на разрива между ин-

Фигура 2

Виж Pagano, M., Financial Markets and Growth. An Overview, European Economic Review, 1993, No.37, p. 613-622; Berthélemy, J.C. and Varoudakis, A., Economic Growth, Convergence Clubs, and the Role of Financial Development, Oxford Economic Papers, 1996, No.48, p. 300-328; King, R. and Levine, R., Finance, Entrepreneurship, and Growth: Theory and Evidence, Journal of Monetary Economics, 1993, No.32, p. 513-542; Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets, and Development, The MIT Press, 2001, p. 81-140; Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut für Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, 2003, IEE Working Paper, No.173, 35 p.; Honohan, P., Financial Development, Growth and Poverty: How Close are the Links?, in Goodhard, Ch., (ed.), Financial Development and Economic Growth: Explaining the Links, Palgrave Macmillan, London – New York, 2004, p. 1-37; Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, 2001, ISSN 1406 - 5967; Koivu, T., Do Efficient Banking Sectors Accelerate Economic Growth in Transition Countries?, Bank of Finland, Institute for Economies in Transition, BOFIT Discussion Papers, 2002, 14 p.; Drakos, K., Assessing the Success of Reform in Transition Banking 10 Years Later: an Interest Margins Analysis, Journal of Policy Modeling, 2003, No.25, p. 309-317. 8

бр. 5-6/2009

7


Банки | Banks

вестиции и спестявания, както и за намаляване дефицита по текущата сметка на платежния баланс. До степента, в която те са свързани с намаляване на лихвите по кредитите, са в състояние да създават условия и за краткосрочно нарастване на съвкупното производство. Промените в двата показателя имат и негативна страна, състояща се във факта, че стесняването на лихвения марж в банковата система става на фона на задържане на лихвените проценти по кредитите, включително и на корпоративните кредити за реалната икономика. Естествено е да се очаква банките да се стремят да противодействат на свиването на нетния лихвен доход и нетния лихвен марж, защото при равни други условия това кореспондира с размера на банковата печалба. Известно доказателство за това противодействие е формираната печалба от банковия сектор за 2007 г., която е най-висока за последните десет години, като прирастът й на годишна база възлиза на почти 50%.9 Горната мотивация предполага, че процесът на достигане на средноевропейските нива на лихви по кредитите и депозитите, а като следствие и на нетния лихвен доход и нетния лихвен марж, се очаква да бъде итеративен, противоречив и продължителен. Той може да бъде ускорен посредством интензивното интегриране на българския бизнес в европейската финансова среда и увеличаването на възможностите за получаване на корпоративни кредити от банки извън страната. Положителна оценка за ефективността на банковата система се получава и на база собствената динамика на двата показателя, която е особено силно изразена през последните три

анализирани години.10 Всеки един от двата показателя IRM1 и IRM2 спада с 0.3 процентни пункта през 2005 г. в сравнение с 2004 г. и с 0.2 процентни пункта съответно през 2006 г. в сравнение с 2005 г. Това синхронно свиване на нетния лихвен доход и на нетния лихвен марж е израз на засилване на конкуренцията в банковата индустрия. Тя от своя страна при други равни условия трябва да стимулира спестяванията, като потози начин увеличава кредитната база, включително и в корпоративния сегмент. Коментираният дотук „лихвен“ показател за банкова ефективност в тесен смисъл не се приема безрезервно, защото неговите изменения и в двете му форми (IRM1 и IRM2) могат да се дължат на фактори извън конкурентността и ефективността. Основно място сред тези фактори заемат нивото на риск - най-вече кредитния и матуритетен риск, специфичният регулаторен режим, равнището на транзакционните разходи, както и направените разходи по текущия мониторинг. Тъй като в емпиричния анализ обособяването на свързаните и несвързаните с ефективността въздействия върху лихвения марж е невъзможно, използването само на този марж като единствен измерител на този вариант на банкова ефективност може да бъде подвеждащо. Именно това налага въвеждането на следващ показател за ефективност, който не е свързан с предишния и не съдържа неговите конкретни недостатъци. Такъв показател за ефективно банкиране е коефициентът на разходите за издръжка на дейността (overhead costs) на банките. Той се среща в изследванията на Р. Левин, А. Демиргуч-Кунт, Х. Мин, Т. Бек,

Л. Лайвън, М. Наймке и други, като обикновено не се употребява самостоятелно, а в комбинация с други измерители.11 Според базата, към която се отнасят разходите за издръжка на дейността, в настоящото изложение се съставят два варианта на този показател. В първия му вариант той се изчислява като процентно отношение на нелихвените разходи към средните активи от началото на годината (BE6 = NIRE1 = NIC / АА), т.е. при същата база, при която се пресмята и първият вариант на лихвения марж. Във втория му вариант нелихвените разходи се пресмятат в процент от приходите от основна дейност от началото на годината (BE7 = NIRE2 = NIC / ECA), което съвпада с публикувания от БНБ показател „съотношение или коефициент за ефективност“. Доколкото вторият вариант е по-дезагрегиран и представлява директна съпоставка на приходи и разходи (макар и в различни разновидности), той се счита за по-точен в сравнение с първия вариант. Логиката при показателя коефициент на разходите за издръжка на дейността е, че по-високата му стойност се интерпретира като признак за по-ниска ефективност на банките, и в частност на техния мениджмънт и система на организация. Обратно - по-ниската стойност на показателя традиционно се асоциира с по-висока конкурентност и ефективност на банковия сектор. Тази логика обаче не е безспорна, тъй като едно и също поведение на разходите за издръжка на дейността може да дава различни сигнали за текущата ефективност и потенциала за нейното гарантиране в бъдеще. Така например по-големият размер на тези разходи може да е резултат от направени през текущия

Виж Българска народна банка, Годишен отчет, 2007, с. 41. В началото на периода стойностите на нетния лихвен марж са относително високи в сравнителен аспект като през 2000 г. те отстъпват само на тези в Румъния, Албания, Грузия, Беларус и Украйна и превишават съответните стойности за всички останали преходни икономики. Виж Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut fűr Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der RuhrUniversität Bochum, IEE Working Paper, 2003, No.173, p. 7. 11 Виж Levine, R., International Financial Liberalization and Economic Growth, Review of International Economic, 2001, No.9(4), p. 688-702; Demirgüç-Kunt, A., Levine, R. and Min, H., Opening to Foreign Banks: Issues of Stability, Efficiency, and Growth, in Lee, S., (ed.), The Implications of Globalization of World Financial Markets, The Bank of Korea, Seoul, 1998, p. 83-115; Beck, T., Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., The Financial Structure Database, in Demirguc-Kunt, A. and Levine, R., (eds.), Financial Structure and Economic Growth: A Cross-Country Comparison of Banks, Markets, and Development, The MIT Press, 2001, p. 17-80; Demirgüç-Kunt, A., Laeven, L. and Levine, R., Regulations, Market Structure, Institutions, and the Cost of Financial Intermediation, Cambridge MA, NBER Working Paper, 2003, No.9890; Neimke, M., Financial Development and Economic Growth in Transition Countries, Institut für Entwicklungsforschung und Entwicklungspolitik der Ruhr-Universität Bochum, 2003, IEE Working Paper, No.173, 35 p. 9

10

8

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

период инвестиции, насочени към подобряване качеството на оказваните от банките финансови услуги. Съответно по-ниските нелихвени разходи може да са следствие от послаба конкуренция и ограничен размер на инвестициите за подобряване на банковите услуги.12 Стойностите и вариациите на тези „нелихвени“ индикатори за банкова ефективност NIRE1 и NIRE2, които съпоставят нелихвените разходи на банките съответно със средните им активи и с приходите им от основна дейност, са представени на фигура 3.13 Положителното в динамиката на първия показател NIRE1 е, че за целия период на неговото отчитане и анализиране той проявява тенденция към перманентен спад. Намалението се измерва със стойности в интервала между 0.1 и 0.5 процентни пункта, които обаче се изразяват в темпове на годишна редукция от порядъка до малко над 10% поради няколкопроцентните абсолютни стойности на самия показател (виж лявата скала на фигура 3). Единствено през 2003 г. индикаторът NIRE1 бележи минимално нарастване с 0.1 процентен пункт, като стойността му се покачва от 4.4% на 4.5%. Промените в коефициента на разходите за издръжка на дейността на банките във формата NIRE1 дават допълнителни доказателства за нарастването на ефективността на банковата система, свързана с повисоката й конкурентност. Това означава, че при равни други условия банките подсигуряват ресурсно своята дейност с относително все помалко средства (с по-малък процент от средните си активи). Последното от своя страна е показателно, че са в ход перманентни процеси на подобряване на банковия мениджмънт и на цялостната система на организа-

Фигура 3

ция на дейността им, включително и на посредничеството им към реалната икономика. Вторият „нелихвен“ показател NIRE2 има по-противоречива и циклична динамика, която отразява реципрочно промените в приходите от основна дейност, намиращи се в неговия знаменател (виж дясната скала на фигура 3). Забележителното при този показател е, че като цяло той има низходящ тренд, като през 2007 и началото на 2008 г. спадът му е до ниво от около 50%, което е исторически най-ниско за банковата система. Доколкото структурата на приходите е вече стабилизирана като съотношение между нетния лихвен доход и постъпленията от такси и комисиони, формиращи се при депозитно-кредитната дейност на банките, няма основания в кратко- и средносрочен хоризонт да се очакват сериозни промени по линия на продуктовата гама и инструментариум на финансово посредничество.14 Последното дава индикации за формирането на относително стабилна и предвидима финансова среда за функционирането на реалния сектор. Същевременно от сравнението

на стойностите на двата показателя става ясно, че те описват различни траектории, тъй като отразяват различни страни на банковата ефективност. Тъй като на теоретично ниво се приема, че вторият показател все пак е по-точен, доколкото съпоставя директно приходи и разходи, емпиричните данни за него се приемат за по-значимо отразяващи банковата ефективност. Това на практика означава, че ефективността на банките през отделни години намалява, което се потвърждава и от другите групи измерители на ефективността, макар и с определени разминавания в темпорален план. С известна доза условност като индикатор за ефективност на банковия сектор може да се възприеме и съотношението на необслужваните кредити в общия размер на кредитите за нефинансовите предприятия (ВЕ8 = NPLR = NPL/NFITL). Аналитичният смисъл е, че по-високата стойност на това съотношение е признак за по-ниска ефективност на банковата система. Използването на този показател обаче не е безусловно, доколкото той оценява по-скоро качеството на оказваните от банките финансови услуги, отколкото ефек-

12 Наред с лихвения марж и коефициента на разходите за издръжка на дейността в отделни изслед��ания се въвеждат и други показатели за банковата ефективност в тесен смисъл. Така например С. Узай и М. Ванини използват за целта съотношението на кредитите към депозитите, размера на кредитите на един зает в сектора, размера на кредитите и депозитите на един зает, добавената стойност на един зает и други. Виж Usai, S. and Vannini, M., Financial Development and Economic Growth. Evidence from a Panel of Italian Regions, Università di Sassari e CRENoS, 1999. 13 Конкретната цифрова динамика на NIRE1 и NIRE2 за периода 1999 – 2006 г. се съдържат в приложението, а самите те са експонирани на двете скали на фигура 3. 14 Виж Банките в България, БНБ, януари – март 2008, с. 11. Според изследването на А. Окс, отнасящо се за периода 1994-1998 г., аналогичният показател за България, отнасящ се за всички кредити, отрежда на страната място в златната среда на страните от Централна и Източна Европа, наред с Полша, Словения и Хърватия. Виж Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, 2001, p. 19.

бр. 5-6/2009

9


Банки | Banks

тивността на тяхната дейност. Като осъзнава това несъвършенство на показателя, А. Окс разглежда относителния дял на необслужваните кредити не просто като измерител на финансовото развитие, а като предпоставка, влияеща върху вида на зависимостта между финансовото развитие и икономическия растеж.15 Въпреки че този подход е изведен при извършване на сравнения между различни страни, той може да бъде приложен и при анализ на ситуацията в отделна страна. За целта той трябва да бъде трансформиран по начин, който да обхваща данните в динамика и да позволява съпоставка между промените в относителния дял на необслужваните кредити и зависимостта между финансовия и реалния сектор през конкретни времеви интервали. Последният показател се отличава с най-голяма динамичност от всички разглеждани досега индикатори (виж фигура 3). Фактически данните за коефициента на необслужваните кредити на нефинансовите предприятия покриват целия период след 1991 г. Но доколкото за периода 1991-1998 г. показателят NPLR включва съмнителни кредити от група „Б“ и безнадеждни кредити, като при това са прилагани и различни в сравнение с последващия период принципи на счетоводно отчитане, се получава неконсистентност на индикатора в този и последващия период. Това състояние се засилва още повече и от факта, че в данните за 1996 и 1997 г. отсъства информация за коментирания пока-

зател за банките с отнет лиценз, но с неприключили дела за обявяване в несъстоятелност, което особено в годишните данни за 1996 г. (годината на големите финансови фалити) може да доведе до редица подвеждащи или откровено неверни изводи. По описаните причини данните до 1998 г. не са дадени в таблицата, а последващият анализ на показателя NPLR е за периода след 1998 г. В този период той бележи непрекъснат, отначало ускорен, а впоследствие постепенно затихващ спад, който започва от 15.6% през 1999 г. и се стабилизира на ниво малко над 2% през последните няколко години. Макар че върху този индикатор оказват въздействие много фактори, свързани с реалната икономика и с цялостната външноикономическа среда, които са екзогенни спрямо основната банкова дейност, неговата динамика е сигурен индикатор за качеството на оказваните от банките финансови услуги в корпоративния сегмент. През 2007 г. стойността на коефициента на необслужваните кредити на нефинансовите предприятия достигна най-ниско историческо ниво от 2.17%, което само по себе си може да се интерпретира като много добра характеристика освен за ефективността на банковата система, така и за функционирането на реалната икономика. Допълнителен стабилизиращ фактор за гарантиране на позитивната динамика на показателя NPLR е и валутната структура на кредитните експозиции на нефинансовите предприятия, в която близо две трети от взетите кредити са в евро

(за сравнение евровият компонент в експозициите на дребно е само една пета).16 Сравнително ниските нива на показателя за необслужвани кредити през последните години не могат да се приемат като предопределени за бъдещи периоди, доколкото евентуални външни или вътрешни шокове могат да повишат дела на необслужваните корпоративни кредити. Още повече, че банковата система като цяло все още не разполага с достатъчно възможности за компенсиране на евентуална по-силна редукция в обслужването на кредити от корпоративни клиенти. Извършеният в настоящата разработка емпиричен анализ очертава основните насоки в ефективността на банковата система в България. От комплексното разглеждане на конкретните данни за всички прилагани показатели става ясно, че за анализирания период тази ефективност има отчетливо проявен възходящ тренд. През отделни години на наблюдавания период обаче, какъвто според повечето показатели е случаят с 2003 г., нивото на ефективност на банковата система намалява, без това да означава видоизменяне на общата закономерност. Същевременно се наблюдават положителни тенденции във взаимосвързаността между ефективността на банковата система и динамиката на реалната икономика и се откроява двупосочно положително взаимодействие между ефективността, с която банките изпълняват основните си функции, и икономическия растеж.

Приложение: Показатели за ефективност на банковата система

15 Виж Oks, A., Efficiency of the Financial Intermediaries and Economic Growth in CEEC, University of Tartu, Faculty of Economics and Business Administration, Tartu University Press, ISSN 1406 – 5967, 2001. 16 Виж Българска народна банка, Годишен отчет, 2007, с. 39.

10

бр. 5-6/2009


бdkur | Banks

Установяване на модерна система за гарантиране на влоговете в България Венцислав Аспарухов, експерт в отдел „Международни отношения“, БНБ Ventsislav Asparuhov, expert in “International Relations Department“, Bulgarian National Bank

Establishing of a modern deposit guarantee system in Bulgaria

T

he current research paper presents the development of the national legislation, the existing practices, and the new tendencies in the area of depositors’ protection, as it explains the establishment, development, and optimization of the deposit guarantee system in Bulgaria. The deposit guarantee schemes have a key role for ensuring of the safety for savings of the depositors and the business and for guaranteeing stability of the financial market. Subsequently this publication analyses the different definitions that exist for the term „deposit„ in the Bulgarian legislation. Finally, the paper describes the development of the EU regulation framework concerning the deposit guarantee schemes and its revision with the new Directive 2009/14/EC of the European Parliament and of the Council of 11 March 2009 amending Directive 94/19/EC on deposit-guarantee schemes as regards the coverage level and the payout delay. The paper presents the amendments that have been made in the Bulgarian legislation in order to reach a full harmonization with the requirements of the directive. The Bulgarian legal framework that concerns the deposit guarantee system was optimized by the new amendments that made it a modern

бр. 5-6/2009

and effective one. The end of the publication presents some issues that will be discussed in the EU, focusing on the flaws and problems of the current deposit guarantee schemes.

Конструирането на социално ефективни и оптимално функциониращи механизми за гарантиране на стабилност на банковата система изисква уреждането на справедлива и ефективна система за гарантиране на основната част от спестяванията на гражданите в условия на неблагоприятно развитие на икономиката. Установяването на работещи схеми за гарантиране на депозитите е съществен елемент за поддържане на доверието в банковата система, което осигурява и цялостна финансова стабилност на пазара. В исторически аспект въвеждането на модерни системи за гарантиране на депозитите започва в Европа и САЩ след Световната икономическа криза от 1933 г, когато огромен брой банки в Северна Америка и Европа изпадат в несъстоятелност. В този период започва да се обсъжда възможността рискът при фалит на банка да не се понася изцяло от вло-

жителите, а да се премине към система за разпределение на риска – между банковата общност, държавата и вложителите. След вълна от масови фалити в САЩ в периода 1920 – 1930 г. (около 4000 банки фалират) и растяща инфлация, унищожаваща спестяванията на вложителите, президентът Франклин Рузвелт приема Закон за банките на 16 юни 1933 г., с който е създадена Федералната корпорация за депозитно застраховане (FDIC), целяща да поддържа стабилността и общественото доверие в националната финансова система. Корпорацията предприема мерки за превенция, надзор и управление на рисковете, свързани с гарантиране на депозитите, и осигурява повишено гарантираното равнище на покритие към настоящия момент от 250 хил. долара на един вложител в една банка. Този размер ще се запази до 31 декември 2013 г., а от 1 януари 2014 г. следва да се върне стандартното ниво на покритие от 100 хил. долара.

Въвеждане на модерна система за гарантиране на влоговете в България

Идеята за въвеждане на правила и процедури за защита на вложителите се поражда в условията на на-

13


Банки | Banks

зряващата финансова нестабилност в България в средата на 90-те години и се оказа обективно необходима за стабилизиране на банковата система в условията на висока степен на финансова нестабилност, характеризирана като „системна финансова криза“ през 1996 г. При преглед на данните за последното тримесечие на 1995 г. се забелязва засилено „бягство“ на вложителите от банките. Действащата по това време държавна гаранция върху банковите влогове се оказва неспособна да реагира в условията на икономическа криза, показвайки нуждата от въвеждане на по-модерна система, в която да участват и самите банки. Масовото изтегляне на депозити в този период принуждава държавата да предприеме спешни законодателни мерки за гарантиране на влоговете. Приета е Наредба №1 ��т 21 декември 1995 г. за гарантиране на влоговете в банките (ДВ, бр.6 от 1996 г.), с която е уредено създаването и действието на система за гарантиране на влоговете на физически лица в банките, размерите, до които тези влогове са гарантирани, както и условията и редът за изплащане на влогове до гарантирания размер. Гарантираното покритие на влоговете, в случай че банка не е в състояние да изплаща задълженията си към вложителите, е до 250 лв. Социално-икономическите условия, както и назряващата криза в този период налагат приемането на правила и процедури на законово ниво. През 1996 г. Народното събрание приема Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност (ДВ, бр. 46 от 1996 г.), с който са определени редът и условията за държавна защита на влоговете на граждани и нефинансови фирми. Законът предвижда 100% гаранция за нетните влогове на населението и 50% гаранция на нетните влогове на фирмите независимо от вида на валутата, в която са деноминирани. ЗДЗВСТБ не съдържа точно определен срок за достъп на вложителите до гарантираните

14

им влогове, тъй като за гражданите законът определя 30 дни след решението на съда за обявяване в несъстоятелност, а за фирмите - 60 дни. За влоговете в конвертируема валута на граждани законът предвижда допълнително ограничаване на достъпа в случай, когато се иска изплащането му в оригинална валута. На практика изплащането на влогове на граждани в оригинална валута не може да приключи за помалко от две години след решението на съда за обявяване в несъстоятелност на дадена банка. Със закона е създаден специален фонд за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки, управляван от министъра на финансите. Въпреки приемането на този закон отливът на вложителите през втората половина на 1996 г. не е стабилизиран. Реално процесът на изтегляне на депозити от банките продължава до приемането на стратегията за преструктуриране на финансовата система в началото на 1997 г. и въвеждането на паричен съвет от 1 юли 1997 г. Функционирането на системата за гарантиране на влогове в условията на икономическа криза показа редица нейни недостатъци, поради което през 1998 г. ЗДЗВСТБ е отменен от сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) (ДВ, бр. 49 от 29 април 1998 г.). ЗГВБ въвежда модерна система за защита на вложителите, която допълва режима на действащия по това време Закон за банките (ДВ, бр. 52 от 01.07.1997 г.). Законът има силно изразен защитен характер, тъй като цели да защити интересите на вложителите, в случай че кредитна институция изпадне в несъстоятелност, но също така и да осигури стабилност на цялата банкова система. ЗГВБ също така е устройствен за една специализирана институция, каквато е Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Цел и основна роля на ФГВБ е да създава доверие в банковата система, въпреки че по същество фондът си остава механизъм за превенция, чрез който държавата разполага с възможност

да се намесва предварително на финансовия пазар, за да не допусне фалит на големи банки. При приемането на ЗГВБ са въведени редица от изискванията на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Европейския съвет от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, въпреки че като страна кандидат за членство в ЕС България все още не е задължена да хармонизира своето законодателство с това на общността. В предприсъединителния период е установен подход за поетапно повишаване на гарантирания размер по влоговете до установеното ниво в ЕС – 20 000 евро. Със ЗГВБ от 1998 г. е предвидено ниво на покритие от 10 000 лв. с механизъм за co-insurance – ограничаване на покритието по влоговете до определен процент, при който определена част от загубите се понасят от вложителите. Поради конкретната икономическа ситуация в България ниският среден размер на влоговете и все още неизградената система за гарантиране на влогове са предвидено покритие за сумите до 2 хиляди лева - 95 на сто от гарантирания размер, а за горницата над 2 хил. лв. - 80 на сто, но не повече от 5 хил. лв. Механизмът на co-insurance е запазен до 2001 г., когато с промени в закона от 18.12.2001 г. той е премахнат и е осигурен гарантиран размер на влоговете от 10 000 лв. Повишаването на размера е възможно заради стабилизирането на банковата система, осъществявания стриктен надзор от БНБ и възможността за натрупване на средства във ФГВБ, които да обезпечат реалното изплащане на гарантираните влогове. С промени на ЗГВБ от 20.12.2002 г. гарантираният размер е повишен на 15 000 лв., а през 2005 г. достига ниво от 25 000 лв. Това поетапно повишаване (на три етапа) се оказва ефективно, тъй като позволява ФГВБ да се изгради като орган, способен да изплаща гарантираните средства в случай на фалит на банка. Преди присъединяването към ЕС в края на 2006 г. е гарантирано покритие от 40 000 лв. в съответствие с изискванията на директивата.

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

В приетия през 1998 г. ЗГВБ е предвидено той да се прилага за всички банки и чуждестранни клонове, които са получили по установения в закона ред разрешение да приемат влогове. Законът осигурява изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка както на физически, така и на юридически лица до гарантирания размер. В действителност тази система насърчава вложителите да разпределят големите по размер влогове в различни банки. Със закона е уредена структурата и функциите на ФГВБ, начините за неговото финансиране – встъпителни и годишни премийни вноски от банките, доходи от инвестиране на набраните във ФГВБ средства, получени от фонда суми от имуществото при суброгация, както и от други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и други).

Понятие за влог

При разглеждане на въпросите, свързани с гарантирането на влоговете, е необходимо преди всичко да бъде изяснено от терминологична гледна точка какво следва да се разбира под понятието паричен влог. Договорът за обикновен влог е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (чл. 250 – 257). Съгласно него „с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне“. При този вид договор обаче на влогоприемателя не се позволява да си служи с вложената вещ. Както се изтъква в литературата „при такъв влог за заместими (родови) вещи, особено на пари, това би означавало имобилизиране на тия блага, изваждането им от обращение, тяхното замразяване“ (проф. Кожухаров, Ал. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения). Подходящо решение в съществуващата правна уредба е намерено в чл. 257 от ЗЗД, където е предвидена разновидност на договора за влог – договор за неправилен влог, при който влогоприемателят придобива право на разпореждане върху при-

бр. 5-6/2009

етите вещи и се задължава да върне по-късно „вещи от същия вид, количество и качество“. В съдебната практика е възприето становището, че договорът за банков паричен влог по своята правна същност е разновидност на договора за неправилен влог по смисъла на чл. 257 от ЗЗД (Решение №214 от 23.03.2004 г. на ВАС по гр. дело №2606/2002 г., публ. в сп. „Пазар и право“ бр. 6/2004. стр. 30). При определяне на понятието за влог следва да бъдат разгледани и източниците на търговското право, където понятието за „влог“ е изрично определено. Паричният влог е уреден в чл. 421, ал. 1, съгласно който „при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва“. За разлика от обикновения банков влог, уреден в чл. 420, ал. 1 от ТЗ, при който банката се задължава да пази предадените й индивидуално определени вещи, без да има право да си служи тях, при договора за паричен банков влог банката придобива право да се разпорежда с вложените пари. Както често се среща в теорията договорът за банков влог по своята правна природа е разновидност на договора за неправилен влог (чл. 257 от ЗЗД). С влезлия в сила от 1 януари 2007 г. Закон за кредитните институции (ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г.) се пояснява, че една банка се характеризира като юридическо лице, което извършва публично влогонабиране и публично кредитиране. Под влогонабиране по смисъла на закона следва да се разбира публично привличане на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори. Влогонабирането спада към категорията „изключителна банкова дейност“, допустима за осъществяване единствено от банките. В §1, ал. 1, т. 2 от ЗКИ понятието за влог е конкретизирано, като за влог се приема всяка сума, получена със задължение за връщане. Законът изрично посочва какво не се включва в понятието за банков влог – сума, дадена като заем от банка; като отметнина

или задатък, осигуряващи изпълнението по търговска или друга сделка; като авансово плащане по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност и подлежаща на връщане при неизпълнение на договора; или сума, дадена за други цели в случаи, определени от БНБ. За целите на системата за гарантиране на влоговете и изплащането на гарантираните размери от ФГВБ обаче дефиницията за влог, възприета от ЗКИ, не е достатъчна. Ето защо ЗГВБ въвежда свое определение за влог. Съгласно §1, т. 1 от допълнителните му разпоредби под „влог“ по смисъла на този закон се разбират „парични средства по банкова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия. В рамките на ЕС понятието депозит се използва широко за паричните средства, които клиент е поверил на банка при определени лихвени условия и с които само той може да се разпорежда. Директива 94/19/ ЕО съдържа текст, който определя твърде общо обхвата на дефиниция, без да посочва изчерпателно какво точно се включва в нея. Липсата на конкретна дефиниция в европейския акт създава практически проблеми при нейното транспониране в различните национални законодателства, създавайки неяснота относно обхвата на понятието депозит. В едни държави то включва депозитите както на физически, така и юридически лица, докато в други корпоративните депозити остават изключени от схемите за гарантиране на депозити. В България понятието депозит се използва в по-широк смисъл от понятието влог, тъй като според установените разбирания в него се включват и спестовните влогове. На ниво ЕС не се прави подобно разграничение и понятието депозит, използвано за целите на

15


Банки | Banks

директивите, обхваща всички влогове, без изрично изключените от обхвата хипотези. Към настоящия момент нормативната уредба на системата за гарантиране на влоговете в България се допълва от Закона за кредитните институции, Закона за банковата несъстоятелност и Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер, която урежда процедурата по изплащане на гарантираните размери по влоговете, след като БНБ отнеме лиценза за извършване на банкова дейност.

Необходимост от приемане на Нова директива относно схемите за гарантиране на депозити За ЕС защитата на влоговете е съществен елемент от изграждането и осигуряването на ефективно функциониращ вътрешен пазар, а също и задължително допълнение към системата за надзор на кредитни институции предвид солидарността, която тя създава между всички институции на даден финансов пазар в случай на фалит на някоя от тях. С Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити е хармонизирана правната рамка в държавите членки относно схемите за гарантиране на депозити при банков фалит. Предназначението на директивата е да осигури минимално ниво на защита на депозитите в общността, както и ефективен механизъм за превенция на ситуации, които биха възникнали в резултат на масово изтегляне на банкови депозити не само от кредитна институция в затруднение, но също така и от стабилни институции след загуба на доверието на вложителите в стабилността на банковата система. В края на 2006 г. Европейската комисия преразглежда съществуващите правила и очертава редица области, където смята, че могат да бъдат направени подобрения (COM (2006) 729 – Communication from the Commission to the European Parliament and the Council) concerning the review of Directive 94/19/EC on Deposit Guarantee Schemes), без оба-

16

че да се предлагат законодателни промени. При последвалите сътресения на финансовите пазари през 2007 и 2008 г., прераснали в световна финансова криза, комисията приема за необходимо да преразгледа и оптимизира хармонизираната регулаторна рамка в общността. На 15 октомври 2008 г. Европейската комисия публикува Предложение за директива за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозитите по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане. В рамките на два месеца, след проведен сериозен диалог и обсъждания както в Съвета, така и в Европейския парламент, е постигнат компромисен вариант на директивата с 26 поправки. На 11 март 2009 г. ЕС осъществява очакваната ревизия, като приема Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане. Целта е да се укрепи финансовата стабилност в ЕС, като се предоставят по-високи гаранции за защита на значителна част от спестяванията на гражданите на ЕС и да се запази доверието в европейската финансова система. Промяната е наложена също така и от здравата икономическа логика, съгласно която вложителите внасят парите си в банка, водени от обещанието за доходност и сигурност. Докато доходността се определя на пазарен принцип, сигурността зависи от въведената регулация на пазара, от поведението на участващите агенти и от стриктния надзор. Именно чрез механизма на уреждане на постриктна регулация ЕС цели да осигури стабилност и да гарантира сигурност във финансовия сектор. С новата директива се подобрява механизмът за изплащане на гарантираните суми по депозитите, улеснява се достъпът до информация от страна на вложителите, намаляват се сроковете за изплащане на гарантираните размери и се насърчава сътрудничеството и обменът на данни между системите за гарантиране на депозити в ЕС.

Хармонизиране на ЗГВБ с новата директива

Със Закона за изменение и допълнение на действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките (ДВ, бр. 44 от 12.06.2009 г.) са предприети необходимите промени в нашето законодателство, за да бъде изцяло хармонизирано с новата Директива 2009/14/ЕО. Основните нови моменти са следните: Намаляване на срока за изплащане ЕС лансира концепцията за намаляване на сроковете в директивата като мярка, която да гарантира побърз достъп на вложителите до гарантираните от схемите суми. С новата директива са намалени срокът, в който следва да започне изплащането на гарантираните размери, както и срокът за вземане на решение за обявяване на дадена кредитна институция в неплатежоспособност. Първата ключова област, в която се внасят изменения, е срокът, в който следва да започне изплащането на гарантираните размери. Съгласно изискванията на старата директива срокът за започване на изплащане е 3 месеца с възможност за удължаване при изключителни обстоятелства и в специални случаи до два пъти с не повече от три месеца. В тези случаи срокът за започване на изплащане можеше да достигне до 9 месеца, което не отговаряше на променената финансова обстановка и на интересите на вложителите, които биха могли да имат финансови затруднения в много по-кратък срок. Новата Директива 2009/14/ЕО намали значително срока за започване на изплащането на гарантираните размери по влоговете на 20 работни дни. В интерес на бързото изплащане първоначалното предложение на Европейската комисия предвижда дори още по-кратък срок - изплащане в рамките на максимум 3 дни. След обсъждане в ЕС е прието, че подобно предложение не е реалистично от гледна точка на готовността на схемите, поради което е отхвърлено. Намаляването на максималния

бр. 5-6/2009


Евроинтеграция | Eurointegration

срок за започване на изплащането в директивата наложи намаляване в ЗФВБ на срока, в който ФГВБ следва да започне да изплаща на вложителите гарантирания размер по влоговете в банка с отнет лиценз от 45 дни на 20 работни дни. Тази мярка допринесе за осигуряване на побърз достъп до финансови средства на гражданите и бизнеса. Промяната в общия срок наложи да бъде намален и срокът за оповестяване в най-малко два централни ежедневника на деня, от който започва изплащането на гарантираните влогове, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания, от 15 дни от получаване на информацията за гарантираните влогове съгласно действащия закон на не повече от 7 работни дни преди започване на изплащането на суми от ФГВБ. Въведена е възможност при възникването на изключителни обстоятелства, които обективно възпрепятстват започването на изплащане на суми от ФГВБ, срокът да бъде удължен с до 10 работни дни. С тази мярка се осигурява възможност ФГВБ да реагира в спешни случаи, когато започването на изплащането е възпрепятствано по независещи от него обстоятелства като например наличие на проблем в информационната система на ФГВБ или на обслужващата банка, непредоставяне на пълна информация от синдика, ликвидатора или квестора и други подобни. Втората ключова област се отнася до намаляването на срока за вземане на решение за обявяване на дадена кредитна институция в неплатежоспособност. Според новата директива изплащането на гарантираните размери следва да започне не по-късно от 5 работни дни, след като компетентните органи са установили, че дадена кредитна институция е неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплаща депозити, които са дължими и изискуеми. Вземането на решение от страна на компетентния орган досега можеше да отнеме до 21 дни след първоначалното установяване на невъзможност на кредит-

бр. 5-6/2009

на институция да изплаща влогове. Намаляването на този срок ще осигури значително по-бърз достъп на вложителите до гарантираните от схемата размери. В съответствие с установения от директивата общ с��ок в ЕС, със ЗИД-а на ЗГВБ е съкратен срокът за вземане на решение за това, че дадена кредитна институция не е способна да изплаща депозити, в резултат на което БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност, от 14 дни съгласно общата процедура, предвидена в чл. 57 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), на 5 работни дни. Законът за кредитните институции предвижда, че този срок започва, след като дадена банка не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения или е установено, че собственият й капитал е отрицателна величина. Тъй като директивата допуска покъсното въвеждане в националните законодателства на сроковете за вземане на решение за отнемане на лиценз и за изплащане на гарантираните суми от ФГВБ, както и предвид необходимостта от адаптиране към новата нормативна база и коригиране на процедурите за изплащане във ФГВБ, е прието тези срокове да влязат в сила от 1 септември 2009 г. Увеличаване на минималния гарантиран размер на влоговете Минимално задължителното равнище на покритие на влоговете от 20 хил. евро по старата директива не съответстваше на повишения среден размер на влоговете на гражданите на ЕС (около 30 хил. евро). Според оценка на Европейската комисия под режима на старата директива са били обхванати едва 65% от влоговете. С предложения нов размер се прогнозира покритие от 80% (50 000 евро) и 90% (100 000 евро) от влоговете. Директивата увеличава минималния гарантиран размер от 20 хил. на 50 хил. евро и предлага гарантиран

размер от 100 хил. евро, чието влизане в сила предстои от 31 декември 2010 г., освен ако в очаквания до края на т.г. доклад на Европейската комисия не бъде установено, че подобно увеличение и хармонизация не са подходящи и не са осъществими от финансова гледна точка за всички държави членки. Към момента този въпрос е дискусионен. Очаква се до края на годината Европейската комисия да обсъди възможността за повишаване на гарантирания размер, както и за установяване на максимална хармонизация, задължителна за всички държави членки, без възможност да се отклоняват от нея. Минимално гарантираното равнище на покритие в България е увеличено, преди директивата да влезе в сила. С изменението от 14. 11. 2008 г., ДВ, бр. 98 2008 г., ФГВБ гарантира пълно изплащане на влоговете на физическите и юридическите лица в размер до 100 хил. лева, включително лихвите, начислени към датата на отнемане на лиценза на банка. Тримесечната статистика на БНБ показва, че веднага след увеличаване на минимално гарантирания размер обемът на влоговете, които попадат извън неговия обхват, е намалял от 18 005 576 на 13 652 123, а броят на непокритите влогове се е понижил 3 пъти. Осигуреното значително пошироко покритие на влоговете ще гарантира финансовата стабилност на кредитните институции, като им осигури пряк достъп до „свеж“ финансов ресурс, необходим за осъществяването на тяхната дейност. В обсега на защита са включени всички влогове, независимо дали са в левове или в чуждестранна валута, а изплащането се осъществява единствено в левове. При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден за изплащане на гаранцията. Клоновете на всички банки в България, с изключение на три от тях, се гарантират от ФГВБ. Затруднения възникват с клонове на банки, които участват в система за гарантиране

17


Банки | Banks

на депозити на държавата, където е тяхната централа, когато нивото на покритие в тази държава е по-високо, отколкото установеното в България. Такъв е случаят с Алфа банк, използваща активно в своите реклами предимството, което и предоставя по-високият гарантиран размер от 100 хил. евро по гръцката система, като предлага на клиентите си по-голяма сигурност. Въпреки това у нас не се наблюдава „отлив“ на вложители от българските клонове в полза на чуждестранните клонове на кредитни институции, които осигуряват по-висок гарантиран размер. През първото тримесечие на 2009 г. общият брой на депозитите в България съгласно статистиката на БНБ достигна 12.850 млн. броя, което представлява годишен темп на прираст от 5.6%. Размерът им e 34.609 млрд. лева, което представлява нарастване с 5.8% на годишна база. През март 2009 г. броят и размерът на тези депозити спрямо края на предходното тримесечие намаля съответно с 2.3% и с 2.2%. Лекият спад се дължи на влошеното икономическо състояние в България през този период. Отпадане на възможността за т.нар. co-insurance Друга ключова област, която директивата засяга, е отпадането на възможността за т.нар. co-insurance - ограничаване на покритието по депозитите до определен процент. По силата на Директива 94/19/ЕО държавите членки могат да ограничават гарантираното покритие на депозитите до 90 % от размера им. По този начин е възможно до 10% от загубите да бъдат понесени от вложителите. Фактът, че известна част от депозитите остава негарантирана, предизвикваше несигурност. С новата директива се осигурява пълното изплащане на гарантирания размер на депозитите, което следва да допринесе за по-голяма сигурност сред вложителите за спестяванията им. В българското законодателство влоговете се изплащаха в пълния си размер без възможност за co-insurance. Насърчаване на трансгранич-

18

ното сътрудничество Схемите за гарантиране на депозити обхващат не само вложители в държавата членка, в която банката е получила разрешение за осъществяване на дейност (държава по произход), но и вложители в клон на банката в друга държава членка (приемаща държава). Допустимо е присъединяване на клона към местната схема, когато приемащата държава членка предлага по-висок гарантиран размер, за да може да е конкурентен и да предложи същия гарантиран размер както банките в приемащата държава. Подобни присъединявания пораждат спорове коя схема следва да изплаща гарантираните размери и до какъв размер. За да гарантира бързо изплащане на гарантираните размери и да се улесни присъединяването до по-високия гарантиран размер на депозитите в приемащата държава (topping up), ЕС въведе общо задължение за взаимно сътрудничество между схемите за гарантиране на депозити в държавите членки. Текстът на директивата предвижда задължение, без да урежда ясен механизъм как ще се осъществява това сътрудничество и без да изисква осъществяването на контрол за неговото изпълнение. Въпреки важната роля на сътрудничеството между схемите текстът на директивата е пожелателен, без конкретни изисквания към държавите членки. С изменението на ЗГВБ е въведено задължение за ФГВБ да си сътрудничи с органите на съответната чуждестранна система за гарантиране на депозити. Информационни задължения В съответствие с възприетата от ЕС през последните години концепция за повишаване на информационната осведоменост на потребителите на финансови услуги в новата директива са предвидени информационни задължения за влогоприемателите. Разширен е обхватът на информацията, която кредитните институции са длъжни да предоставят на съществуващите и потенциалните си вложители – приложимата система за гарантиране на депозити, размера, до който са гарантирани, и

компетентния орган, който следва да изплаща сумите. Задължително става посочването на депозитите, които не са гарантирани. Предвиден е и общ текст, въвеждащ общото изискване за предоставяне на информацията по разбираем за потребителите начин. В съответствие с директивата в ЗГВБ е въведено задължение за посочване на необходимата информация, както в общи условия по предлаганите влогове на кредитните институции, така и в съответните договори. Подобряването на информационната осведоменост на потребителите цели да осигури по-голяма прозрачност при предоставянето на финансови услуги. Въпреки че схемите за гарантиране на депозити са предназначени да се намесват веднага след като депозитите станат дължими и изискуеми и съответната кредитна институция е неспособна за момента да изплати депозитите поради причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, не трябва да се забравя, че те имат роля и за осигуряване на защита при едно нормално функциониране на банковата общност. Установените системи създават доверие в банковата система и допринасят за нейното оптимално и социално ефективно функциониране. Чрез провеждането на системни стрес тестове на кредитните институции схемите осигуряват механизъм за предварителна намеса на държавата, за да не допусне фалита на големи банки. С промените в ЗГВБ е въведено ново задължение за ФГВБ - да осъществява регулярни стрес тестове на своята система, включително и в случай на уведомяване от страна на централната банка за проблем в кредитна институция, който би могъл да доведе до задействане на системата за гарантиране на влоговете. Реални стрес тестове на системата за гарантиране на влогове в България ще бъдат проведени за пръв път, което изисква ФГВБ да осъществи необходимата информационна и техническа подготовка. Текстът на директивата, въвеждащ изиск��ането за провеждането на стрес тестове, е твърде общ и по-

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

ставя редица въпроси. В него не се посочва механизмът, по който ще се извършват тестовете, не е предвидена единна методика за тяхното осъществяване, не се посочва на какъв период следва да се провеждат, не се изяснява за какви цели ще се използва събраната информация, ще бъде ли тази информация публично оповестява и т.н. Всички тези въпроси са оставени на преценката на националния законодател, което създава опасност за възникване на различия в държавите членки. Осъществяването на ефективни стрес тестове изисква внимателна преценка за определяне на информацията, която следва да бъде събирана от ФГВБ, както и разработването на специализиран софтуер за нейната обработка и съхранение.

Промени в Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер

Промените в ЗГВБ, въвеждащи по-кратки срокове за изплащане на гарантираните размери по влоговете, налагат изменение на Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер. За да бъде осигурен бърз и лесен достъп на вложителите до сумите по гарантираните размери отпадна задължителното издаване на удостоверения от банката с отнет лиценз, необходими, за да могат вложителите да получат изплащане на гарантирания размер. Вместо тях в случаи на банка в несъстоятелност квесторите, ликвидаторите или синдиците ще изготвят списък с информация, в който ще посочват дължимата за изплащане сума на съответния вложител, негови индивидуализиращи данни, както и общата сума на подлежащите на изплащане гарантирани влогове. Този списък ще бъде предоставян на обслужващата банка, от където вложителите могат да получат парите си, без да е необходимо да ходят във фалиралата банка. За да се гарантират интересите на вложителите, които очакват

бр. 5-6/2009

да получат информация от банката с отнет лиценз, се запазва възможността те да получат при поискване писмено удостоверение за подлежащата на изплащане сума от нея. Притежаването му обаче не е предпоставка за изплащане на съответната сума до гарантираните размери по влоговете от обслужващата банка. С цел да бъдат избегнати неточности при отразяването на информацията в наредбата е предвидена процедура за проверка и коригиране на грешки и недостатъци от страна на ФГВБ с участието на назначените квестори, ликвидатори или синдици.

Преразглеждане на регулаторните изисквания на общностно равнище.

С приемането на новата директива Европейската комисия предприе важни стъпки за подобряване на регулаторната рамка на схемите за гарантиране на депозити. За да осигури по-голяма ефективност на директивата и да отговори адекватно на всички затруднения и рискове, които биха могли да възникнат в резултат на финансовата криза, Европейската комисия продължава да преразглежда ключови елементи от нея. Очаква се до 31 декември тази година комисията да представи доклад и ако е необходимо, законодателни предложения за промяна на директивата. Сред обсъжданите промени са установяване на максимална хармонизация на гарантираните размери, хармонизиране на механизмите за финансиране на схемите за гарантиране на депозитите, евентуални модели за въвеждане на рисково претеглени вноски, хармонизиран подход по отношение на прихващанията, възможност за неизплащане на депозити, чиято стойност е незначителна, подобряване на механизма на трансгранично сътрудничество между схемите за гарантиране на депозитите и др. Дискусионен е въпросът доколко увеличаването на минималното задължително равнище на покритие на депозитите от 50 хил. на 100 хил. евро ще е подходящо и осъществимо

от финансова гледна точка за всички държави членки. За да бъде изяснен този въпрос, Европейската комисия се ангажира да осъществи оценка на въздействието при евентуално увеличение на размера. На преразглеждане е подложен въпросът за характера на гарантирания размер. С действащата директива е възприет принципът на минимална хармонизация, при който държавите членки са задължени да гарантират ниво на покритие от 50 хил. евро, с възможност да установят и по-високо гарантирано равнище. Този подход се оказва недостатъчен да осигури необходимата хармонизация в рамките на ЕС и насърчава установяването на различни равнища на покритие с възможност за присъединяване до по-високия гарантиран размер на депозитите в приемащата държава (topping up). Принципът на минимална хармонизация демонстрира слабост в ситуация на несигурен национален банков сектор, когато съществува риск вложителите да преместят своите депозити в държави с по-високо равнище на покритие. Подобно преместване ще създава дисбаланс между схемите за гарантиране на депозити, позволяващо претоварване на една схемата за сметка на друга. При такова претоварване би могло да се стигне до ситуация, в която средствата на системата биха били недостатъчни за изплащане на гарантираните суми, което би нарушило цялостната стабилност на финансовия пазар. До края на 2009 г. ЕС следва да обсъди възможността за преминаване към максимална хармонизация, при която държавите членки установяват гарантиран размер на покритие, от който нямат право да се отклоняват. По този начин ще бъде постигната необходимата за безпроблемното функциониране на общия пазар степен на еднаква уредба относно нивото на покритие и ще отпадне необходимостта за присъединяване до по-високия гарантиран размер на депозитите в приемащата държава. Въпреки усилията в тази област отворен ще остане проблемът с клоновете на трети държави, които гаран-

19


Банки | Banks

тират различно ниво на покритие. Друг ключов елемент за схемите за гарантиране на депозити е начинът, по който те набират своите средства. ЕС дава предпочитание на схеми, които набират средствата си предварително от финансовия сектор (pre-funded DGSs, или т. нар. ex-ante schemes), пред тези, които се финансират впоследствие (ex-post schemes). Подобни схеми са подходящи за гарантиране на доверието на вложителите, тъй като при тях не се налага банките да правят вноски в съответната схема, когато те вече са изправени пред финансови затруднения. Схемите, които се финансират предварително, са преобладаващите в ЕС (фиг. 1). При тях обаче трябва да се обърне внимание на загубите, които те биха могли да претърпят в бъдеще от вложителите. Поради това за големите транснационални компании механизмът на схеми, които набират средствата си предварително, би могъл да се окаже недостачен, за да покрие всички плащания. За са се осигури сигурност в съответната система, трябва да бъде предвидено ясно, че тези схеми ще бъдат гарантирани допълнително до дължимите размери от държавата. Намаляването на срока за изплащане на гарантираните размери

продължава да е сред спорните теми между държавите членки. Съкращаването на сроковете винаги е свързано със степента на готовността на схемите да променят вътрешните си процедури и своите информационни системи, за да могат да отговорят на по-високите изисквания. Много поважно обаче се оказва да бъде осигурен работещ механизъм за изплащане, отколкото да се намалява срокът. Сред обсъжданите концепции е и възможността за съкращаване на сроковете за изплащане в случай на възникване на непредвидени обстоятелства или за лица, нуждаещи се спешно от средства. През последните години се издига идеята за създаване на паневропейска схема за гарантиране на депозитите. В представения на 25 февруари т.г. доклад за финансов надзор „Ла Розие“ (носещ името на ръководителя на изготвилата го работна група) се посочва, че въпреки предимствата й за преодоляване на недостатъците на националните схеми за гарантиране на депозитите и за предотвратяване на фалита на големи транснационални банкови групи установяването и управлението на подобна схема биха предизвикали много по-големи практически и политически проблеми. Идеята се подкрепя от част от държавите, без оба-

че да се постига единодушие дали тя трябва да замени националните схеми, или ще обхваща единствено големите транснационални банкови групи и ще запази съществуващите схеми в държавите членки. На този етап ЕС смята, че регулацията на схемите за гарантиране на депозити би била много по-ефективна, ако се запазят националните схеми и се използва механизмът на хармонизиране чрез правилата на общността. Регулаторната рамка на схемите за гарантиране на депозити в държавите членки е силно повлияна от изискванията на законодателството на общността. ЕС се стреми да регулира ключовите аспекти, които са от съществено значение за гарантиране на доверието на вложителите и осигуряване на стабилност в банковата система, позволявайки на държавите членки да въвеждат допълнителна регулация в сферите, за които не е предвидена хармонизация. В тези области държавите членки имат право на свободна преценка при уреждането на оптимални и социално ефективни правила и процедури, регулиращи социално-икономически интереси в областта на гарантирането на депозитите в банките.

Фигура 1

20

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

Банковият сектор на ЦИЕ Проучване на УниКредит Груп Survey of UniCredit Group

The Bank Sector of Central and Eastern Europe

Д

ебора Револтела, директор „Стратегически анализи” за ЦИЕ на УниКредит Груп, позовавайки се на последното проучване за развитието на банковия сектор в региона на УниКредит Груп, отбелязва, че международната финансова криза, доминираща и в банковия сектор, вече оставя ясна следа. Всички играчи на банковия пазар в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са били засегнати по отношение на ликвидността, цената на ресурса и качеството на кредитите, но банкирането в ЦИЕ си остава привлекателно. Според Револтела някои позитивни сигнали започват да се долавят все по-ясно, давайки надежда за възстановяване на световната икономика.

8 (1)

Средно ЦИЕ 2000 -’08

6

САЩ

3

Еврозона12 1

-2

-5

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2009

2010

2011

ПОЛША

1.4

1.9

3.1

УНГАРИЯ

-6.4

-1.9

2.5

ЧЕХИЯ

-3.2

0.7

3.5

СЛОВАКИЯ

-5.4

1.6

3.5

СЛОВЕНИЯ

-4.2

0.6

2.3

ЕСТОНИЯ

-12.8

-2.1

6.0

ЛИТВА

-15.0

-3.9

7.2

ЛАТВИЯ

-12.5

-1.9

6.5

БЪЛГАРИЯ

-6.0

-3.0

2.5

РУМЪНИЯ

-5.2

-0.5

2.5

ХЪРВАТИЯ

-4.9

-0.2

1.7

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

-3.0

-1.0

0.8

СЪРБИЯ

-4.8

-0.7

1.3

ТУРЦИЯ

-5.2

3.2

4.5

-12.5

0.5

3.6

РУСИЯ

-7.4

0.8

3.3

КАЗАХСТАН

-2.3

3.0

5.1

ЦИЕ -17 (1)

-5.5

1.1

3.5

УКРАЙНА

-7 2005

След значителния спад в икономическата активност през тази година икономистите на групата предричат плавно възстановяване на икономическия ръст в региона от 1.1 % през 2010 г., което определено е позитивен сигнал, но все още далеч под потенциала на ЦИЕ. Потвърждава се и ясното разделение на страните, като тези от Централна Европа и Турция са по-добре подготвени да „уловят” вълната на международното възстановяване.

Реален размер на БВП(%)

Годишен ръст на реалния БВП

ЦИЕ-17

Ситуацията в ЦИЕ

Забележка: (1) ЦИЕ -17: Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Румъния, България, Хърватия, Босна и Херцеговина,Сърбия, Турция, Украйна, Русия и Казахстан Източник: УниКредит Груп Стратегически анализи ЦИЕ

22

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

Ръстът на банковия бизнес ще продължи на по-стабилна база

Международните финансови институции активно подкрепят пазара, за да му помогнат да се справи с международната икономическа криза. МВФ, ЕБВР, Световната банка и ЕИБ действат заедно с подкрепата и на ЕС. Международните банкови групи, активни в ЦИЕ, потвърдиха ангажимента си да останат в региона. В някои страни като допълнителна мярка МВФ дори осигури ангажираността на международните банкови групи чрез двустранно споразумение със съответната Централна банка, че ще запазят позициите си и при необходимост ще капитализират банките си в ЦИЕ през следващите години. Пазарите вече излязоха от състоянието си на липса на ликвидност и за повечето банки с чуждестранна собственост ликвидността вече не е проблем.

бр. 5-6/2009

РИСКОВА ПРЕМИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ 5Y CDS (USD, базисни пункта) 3,274

1,000

Dec 08

1,507

July 29, 2009

750 500 250

K azakhs tan

R us s ia

Ukraine

T urkey

C roatia

Bulgaria

R omania

L atvia

S lovakia

C zech R ep.

Hungary

0 P oland

Както се вижда и от графиките, за икономиката на страните от ЦИЕ се е сбъднал сценарият за „твърдо приземяване”, като в региона отчетеният спад на реалния БВП е по-голям дори от този в САЩ, откъдето тръгна световната криза. Добрата новина е, че като цяло за ЦИЕ възстановяването ще започне още от следващата година. Очакванията на анализаторите от УниКредит са още от 2010 г. повечето страни в региона да излязат от „червения сектор” и да отчетат ръст на БВП. България обаче ще бъде сред найбавно възстановяващите се икономики, като през 2010 г. ще отчете годишен спад с 3% на БВП. По-голям ще е спадът единствено на икономиката на Латвия (3.9%). Общо на банковия пазар на ЦИЕ оперират 2455 банки с активи в общ размер от повече от 2100 млрд. евро. Класацията на най-силните играчи в региона се води от УниКредит Груп, чиито активи към полугодието достигат 983 млрд. евро, а нетната печалба – 937 млн. евро. С 12% от общия размер на активите си, инвестирани в ЦИЕ, УниКредит е добре диверсифициран регионален играч.

НЕРЕДОВНИ ЗАЕМИ (За цялата банкова система, % от всички заеми) 9%

6%

3%

ЦИЕ

Латинска Америка

Азия

0% 2004

2005

Според Револтела в момента основните ограничения пред банковия сектор на ЦИЕ са качеството на кредитите и управлението на риска, като тази и следващата година ще са години на предизвикателствата, но дългосрочните перспективи остават непроменени. В края на миналата година показателят, който измерва риска на

2006

2007

2008

всяка страна (Credit Default Swap), се е покачил рязко вследствие на кризата. Въпреки че през последните месеци тенденцията е да намалява, това намаление става плавно и е придружено от влошаване качеството на кредитите. Револтела е оптимист за развитието на финансовото посредничество в дългосрочен план, тъй като проникването на банковите услуги

23


Банки | Banks

ФИНАНСОВОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ РАЗВИВА, МАКАР И ПО-ПЛАВНО; КРЕДИТНАТА ЕКСПАНЗИЯ ЩЕ ЗАВИСИ ОТ РЪСТА НА ДЕПОЗИТИТЕ Ръстът на кредити ще зависи отместните спестявания

По-бавен, но все пак ръст (ЦИЕ Заеми и ЦИЕ Депозити, като % от БВП) 130%

(1)

(Съотношение Заеми/ Депозити, %)

(1)

130%

Еврозона: 127% Еврозона: 107%

80%

ЦИЕ Заеми

ЦИЕ Депозити

70% 60%

110%

90%

50% 40%

70%

30% 20%

и продукти все още е под нивата в западните страни. Проникването на финансовото посредничество ще продължи, макар и с по-умерен темп на растеж. Възстановяването на кредитирането ще започне от корпоративния сектор, но остава ясната необходимост от достъп до финансиране и на гражданите, като засега основното предизвикателство са ипотечните заеми. Наличието на достатъчно финансов ресурс се превръща в условие за растеж“.

50% 2005

2007

2009

2011

2013

2015

2005

2007

2009

2011

2013

2015

(1) ЦИЕ -17; Източник: УниКредит Груп Стратегически анализи ЦИЕ

Заеми % БВП

(1)

Индивидуално банкиране

38%

Секторът на домакинствата реагира на кризата с намаляване на потреблението и търсене на кредит

6% ЦИЕ

Еврозона

Потребителски заеми % БВП 7%

(1)

При ипотеките има още потенциал за развитие, докато при потребителските заеми са постигнати нива, сравними с тези на по-развитите пазари Възстановяването на крeдитирането на домакинствата ще стане с по-бавни темпове и с особено внимание към обезпеченията

7%

Корпоративен бизнес ЦИЕ

Еврозона

Корпоративни заеми % БВП Лизинг и факторинг

6%

9%

(2)

ЦИЕ ще остане „производителна сила“ на Стара Европа и преместването на производства ще продължи Финансирането на МСП ще продължи

52%

24% ЦИЕ

Еврозона (1)ЦИЕ: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Турция; (2 )ЦИЕ 17 Източник: УниКредит Стратегически анализи

24

бр. 5-6/2009


Банки | Banks

Представянето на пазарните играчи зависи от промяната на конкурентната среда

Кризата извади на преден план въвеждането на мерки за ефективно управление на разходите по целия свят и банките в ЦИЕ не правят изключение. Някои „балони” от последните години като например ръста в заплатите ще бъдат овладени. С намаляващ, но все пак стабилен ръст на обемите, ефективни мерки за оптимизиране на разходите качеството на кредитния портфейл е

основното предизвикателство за доходността на банките. Важно е да се отбележи, че това качество на кредитния портфейл ще бъде основен фактор, който ще определя успеха на отделните финансови институции. Променящата се конкурентна среда предлага и възможности. Международните банкови групи, активни в региона – особено топ играчите – могат да засилят още повече позициите си, като се опрат на изградената мрежа и на по-лесния достъп до международно финансиране. От

ситуацията могат да се възползват нови групи, които да навлязат на пазара, докато вече присъстващи може да го напуснат. Това обаче определено не се отнася до ангажираните с развитието на региона, при които не се очакват големи промени. Според прогнозите на икономистите от УниКредит Груп като победители от ситуацията на криза ще излязат или нови на пазара, или утвърдили се големи международни групи, готови да покажат адекватен апетит към риск и способност да предложат финансиране.

БАНКИРАНЕТО В ЦИЕ - СРЕДНОСРОЧНИЯТ СЦЕНАРИЙ ПРЕДЛАГА НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, НО И НОВИ КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА

Основни ограничения

Зависимост от външно финансиране

По-плавна „конвергенция“

Основни конкурентни предимства По-балансиран банков модел; обвързване на кредитирането с набиране на средства Силно предимство имат банките с добра мрежа и ангажирани собственици, готови да предоставят ресурс Добрата клонова мрежа е решаваща за депозитите Кредитирането ще започне от корпоративния сектор При гражданите: потенциал за развитие има при ипотечните заеми, докато при потребителските вече има насищане

Промяна в търсене на по-разбираеми продукти

Кризата дава възможност за справяне с някои “балони”, като например твърде високите заплати на някои служители

Апетит за риск и цена на риска

Качествто на портфейла в момента ще е от решаващо значение дали една банка ще се концентрира върху управлението на риска, или ще се възползва от новите възможности на пазара

По-важна роля на държавата Значителни промени в конкурентната среда

бр. 5-6/2009

Нови играчи ще излязат на пазара Банките с дългосрочен ангажимент към региона могат да спечелят

25


Инвестиции | Investitions

Успешни общини: представяме ви община Ружинци Иван Димитров, зам. главен редактор, сп. „БИП“ Ivan Dimitrov, Deputy Editor-In-Chief, “BIM“ Magazine

Success story municipalities: the Municipality of Ruzhintsi

T

he Municipality of Ruzhintsi is part of the Bulgarian North-West Planning Region. This region is with total territory of 19 062.1 sq. km. That is 17.2 % of the whole country. There are 45 towns and 623 villages within this region. Five districts are differentiated here and they are Lovech, Montana, Pleven, Vratsa and Vidin (where the municipality of Ruzhintsi belongs). The district of Vidin is bordered by the Danube River on the North and natural conditions are available for direct connections with Romania and the other countries in the Danube Basin. On the SouthWest the district of Vidin is in the neighbourhood of the Republic of Serbia. Bordered by these two countries, the district plays an important role in the European and the national transport system. The international road E-21 which is the connection to Western Europe goes through this territory (European corridor N 4 Krayova – Vidin – Sofia– Kulata). Important economic axis of the district is the railway Sofia– Mezdra – Vratsa – Vidin. The Danube River is of a strategic significance (corridor N 7 along the river). The geographical position of the district will acquire an essential significance when a second bridge over Danube River will be presently built at the town of Vidin. The construction of a second bridge is expected to make the business in-

26

frastructure considerably better as well as to increase the employment in the district. The Municipality of Ruzhintsi is with territory of 232 sq. km.q., number of population centers - 10, population - 4 996 people, administrative center - the village of Ruzhintsi, and economy - vegetablegrowing, grain-growing, production of metal constructions.

Списание „Банки Инвестиции Пари“ инициира проекта „Инвестиционен индекс на общините в България“ с цел да промотира инвестиционната привлекателност на българските общини и региони пред чуждите и българските инвеститори. В резултат на усилената дейност на нашия експертен екип, ние издадохме Алманах на общините, където е събрана не само информация за общините като даденост, но и въз основа на задълбочени професионални критерии бе направена оценка за инвестиционния капацитет на всяка община в Република България. Двуезичният справочник (на български и английски език) е своеобразна „Бяла книга“ на инвестиционните възможности на общините, отразяваща пътя на успешното интегриране на българската иконо-

мика в Единния европейски пазар. Въз основа на показателите в него на Международното финансово изложение „Банки Инвестиции Пари 2009“ бяха номинирани общо 21 общини в 7 категории. На специална церемония бяха връчени почетни грамоти на общините с най-висок инвестиционен индекс. Първите места заеха: общини с над 100 000 жители - Варна, под 100 000 жители - Монтана, до 50 000 жители - Първомай, до 20 000 жители - Аврен, до 10 000 жители - Ружинци, до 5000 жители - Априлци, до 2000 жители - Бойница. Критериите бяха разработени от експерти на неправителствената организация C.R.E.A.M. България и със съдействието на Българската агенция за инвестиции. Като флагман на финансовите издания у нас със 17-годишната си история сп. „Банки Инвестиции Пари“ продължава да популяризира новите успехи през тази година на общините, реализираните от тях проекти или техния ход, инвестиционните им намерения в близък и по-далечен план. Надяваме се, че така ще се получи една по-пълна картина на представената община, на нейния конкретен потенциал, намерения и перспективи за реализация, водещи до подобряване на условията за живот, което следва да е в основата на работата на всяка общинска администрация.

бр. 5-6/2009


Инвестиции | Investitions

Обща информация за община Ружинци: Местоположение Общата територия на Северозападния район на планиране, в която попада община Ружинци, е 19 062 кв. км, или 17.2 на сто от територията на страната. В обхвата на района са 45 града и 623 села. На територията на СЗРП са обособени 5 области: Видин (към която принадлежи Ружинци), Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. На север област Видин граничи с река Дунав и са създадени естествени условия за преки връзки с Румъния и другите страни от дунавския басейн. На югозапад област Видин е в съседство с Република Сърбия. Граничейки с две съседни страни, тя заема важно място в европейската и националната транспортна система. През територията на областта преминава международният път Е-79 (европейски коридор №4 Крайова – Видин – София – Кулата), който е връзката със Западна Европа. Важна икономическа ос е жп линията София – Мездра – Враца – Видин. От стратегическо значение е р. Дунав (коридор №7 по река Дунав). С изграждането на втори мост на р. Дунав при гр. Видин съществено ще

се подобри инфраструктурата и това ще доведе до нарастване на заетостта в областта. Други данни Територията на община Ружинци обхваща 232 кв. км; климат - умерено континентален; брой населени места - 10; брой жители - 4996; административен център - с. Ружинци; администрация - кмет Венцислав Томов Ванков, председател на Общинския съвет Иван Петров Иванов; общински съветници - 11. Образование В общината има 2 ОУ, 1 СОУ, СПТУ по селско стопанство. Населението по степен на образованието е, както следва: висше образоване - 94, полувисше - 157, средно - 1440, основно 2295, под основно - 1611, неграмотни - 132. Икономика В общината са застъпени зеленчукопроизводството, зърнопроизводството, както и производството на метални конструкции. Общите икономически характеристики са: нетни приходи на един жител (в хил. лв.) - 0.22; темп на нетните приходи (%) - 122; безработица (%) - 40.86; темп на безработицата (%) -

90; темп на средната работна заплата (%) - 96; индустриална заетост (%) - 13.3; темп на индустриалната заетост (%) - 98; заети в земеделските стопанства (%) - 41.2; процент лица под средно образование (%) - 0.72; темп на изменение на населението (%) - 96; средна работна заплата - 2 272.67 лв.; коефициент на възрастова зависимост - 92.658. Инфраструктура По показатели тя е както следва: вода - 0.0 % население с режим водоползване; 0.0 % канализирани населени места; газ - не е газифицирана; телекомуникации - 1855 телефонни поста; 100 % покритие на мобилните оператори; път - ПМ 87 км; ІІ клас Лом - Белоградчик през Белоградчишки проход - основна връзка за Ружинци, Дражинци, Бело поле, Роглец, Дреновец, Тополовец и Динково.; Видин 54 км; Монтана 47 км; София 150 км; главен път магистрала Е-79 Видин – Монтана – София; летище София 150 км; пристанище Видин 54 км; Варна 469 км; жп гара с. Дреновец 20 км; жп линия от София, Враца и Бойчиновци за Димово, Дунавци и Видин; гара с. Орешец 10 км.

Инвестиционен индекс на община Ружинци На Международното финансово изложение „Банки Инвестиции Пари 2009“ Ружинци получи почетна грамота като община с най-висок инвестиционен индекс в своята категория.

I място II място III място

Общини до 10 000 жители Ружинци 66.07 Якоруда 62.31 Николаево 59.32

В таблицата по-долу показваме резултатите на общината към момента на връчването на наградата. Вдясно е направена съпоставка между възможния максимален процент, който по критериите може да се получи, и реално постигнатия от общината.

бр. 5-6/2009

27


Инвестиции | Investitions

Защо община Ружинци има добър инвестиционен индекс Сп. „Банки Инвестиции Пари се обърна към В. Русев, един от водещите експерти на първата българска НПО за ПЧП C.R.E.A.M. - България, част от C.R.E.A.M. - Европа със седалище в Брюксел. Ето какво сподели той: Владимир Русев, управител, VIG Engineering Ltd.

Допълнителна информация Инвестиционни намерения на община Ружинци Одобрени проекти, който предстои да бъдат изпълнени през 2009 година: ремонт на училищен комплекс - СОУ „Н. Й. Вапцаров“ с. Дреновец - 840 740 лв. - Оперативна програма „Регионално развитие“. Проекти, с които се кандидатства за финансиране през 2009 г. по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. от община Ружинци 1. Проект „Изграждане на нова канализационна мрежа и ПСОВ за с. Ружинци, общ. Ружинци, обл. Видин“ - 5 864 561 лв. 2. Проект „Изграждане на нова канализационна мрежа и ПСОВ за с.Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин“ - 5 824 108 лв. 3. Проект „Изграждане на нова канализационна мрежа и ПСОВ за с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин“ - 5 865 028 лв. 4. Проект „Подобряване качеството на живот в община Ружинци чрез реконструкция и благоустрояване на паркови и площадни пространства в селата Бело поле и Дреновец“ - 1 816 212 лв. 5. Проект „Подобряване качеството на живот в община Ружинци чрез реконструкция и благоустрояване на пешеходни зони, изграждане на детска площадка, рехабилитация на площадни и паркови пространства в село Ружинци“ - 1 894 714 лв.

28

„ Ус п е ш н о т о представяне на община Ружинци е заложено в максималното покритие на най-важните критерии. От една страна, това е гарантирано от работата на общинската администрация, която е успяла да доведе докрай започнати инфраструктурни проекти, но при условие че е ясно къде да концентрират властовите си усилия. От друга страна, това е качеството на изпълнението. Показателно е сравнително високото изпълнение на критерий 3, наличие на ОУП (Общ устройствен план). ОУП е всъщност инструментът за управление на ресурсите на една община или регион. Този план, както е известно, дава достоверна картина както на ресурсите, така и на насоките за развитието на общината. Комбинирано с наличието на SWOT анализа, направен в ОПР (Общински план за развитие), общинската администрация е в състояние, разбира се, при необходимия административен капацитет, да инициира дейности, които активизират частните инвестиции. Именно това се е получило, критерий 2 ясно го показва. Ето защо търсенето на метод за определяне на позиционирането на конкретна община, респективно общинска администрация в инвестиционното пространство става все по-важен. Особено в тази динамична, конюнктурна и не особено толерантна към инвестиционните намерения политика на Балканите“.

бр. 5-6/2009


„БИП 1993“ АД София 1309, ул. Нишка 172, ет. 3, тел. 02/812 06 230, e-mail: inter_projects@bip-bg.com


Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Публично-частно партньорство по време на криза Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление

Alexander Trifonov, Certificated Management Consultant

Public Private Partnership in the Global Economic Turmoil

T

here are many signs that the global economic turmoil is taking a turn for the worse in Bulgaria. According to figures of the Registry Agency, firms entering an insolvency procedure have seen a dangerous increase. Employers’ organisations warn of a further deterioration as both domestic and foreign markets are stagnating. Under such conditions the public authorities could cope with the challenges making the most of the Pubic Private Partnership’s potential. The new Bulgarian government does not need to make every endeavour to produce normative acts but to use a pragmatic approach enforcing the PPP procedures within the framework of the extant legislation.

За да се установи надеждността на една система, тя трябва да се извади от равновесния режим или да се създаде изкуствено екстремна ситуация. Сякаш кризата дойде от САЩ, за да покаже навреме проблемите в българските общини. Тези проблеми се знаеха, но се поддържаха в латентно състояние чрез различни административни и финансови еквилибристики. Новото правителство сега е изправено пред дилемата как да спаси системата при липсата на „лекарства” (финансов ресурс). Ако то не предприеме енергични и

бр. 5-6/2009

прагматични мерки, отново българската икономика и българският бизнес трябва да се спасяват сами. Както аналитиците, така и експертите се хванаха за публичночастното партньорство (ПЧП) като панацея за решаване на актуални, важни и затлачени проблеми и проекти. В същото време се оплакват от липсата на закон. Никой не се решава да положи усилия да прилага тази процедура в рамките на съществуващото законодателство. А това е възможно.

Кога, как и защо публично-частното партньорство би могло да помогне на общините и бизнеса

Правото за ползване В едно институционализирано публично-частно дружество е препоръчително публичната власт в лицето на общината или държавата да участва с правото за ползване на недвижим имот - територия (а не с нейното апортиране). По този начин се запазва неприкосновеността й и се спазва един от принципите на публично-частното партньорство - общинската собственост да бъде повече в края на един публично-частен проект, отколкото е в началото. Оценката за стойността на тази територия, респективно определянето на размера на стойността за отстъпеното право на ползване, би трябвало да се прави за един пери-

од в бъдещето, примерно за 10-ата15-ата година от стартирането на проекта на база прогнозни оценки от водещи в оценка на имотите компании. Логично е стойността на тази територия да бъде по-висока тогава и след като тя бъде призната (чрез признатото делово участие на общината с размера на отстъпеното право на ползване) от частния партньор, общината става по-богата като активи със стартирането на проекта. Прозрачност Ако се приложи нужната прозрачност - чрез изготвен баланс и отчет на приходите и разходите за целия период на функциониране на ПЧП дружеството, всеки от участниците ще може да знае, да преговаря, да потвърди, да приеме или да отхвърли финансовите потоци и тяхното разпределение независимо от дяловото си участие в дружеството. Срещу тези бъдещи приходи общините биха могли да получат временно финансиране/ кредити при цедиране на бъдещите постъпления в полза на някоя банка. Това би било спасение за общините при очаквания дефицит в техните бюджети от около 1 млрд. лв. за 2009 г. и изход от ограниченията в Закона за общинския дълг и Закона за общинския бюджет. По този начин със стартирането на ПЧП общината ще има допълнителен източник на финансиране за неотложни дейности в обществен интерес.

31


Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

Пропуски в проектите по ОП В проектите за кандидатстване по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“ не се обръща внимание на експлоатационните разходи за построения със средства от ЕС обект. Обикновено общината не разполага с тези средства или не може да ги осигури, независимо че е гарантирала за тях. А това е скрита бомба при бъдещ мониторинг в течение на пет години от пускането на обекта в експлоатация. При установяване от експертите от ЕС на липса на средства за поддръжка на обекта е възможно те да поискат връщане на предоставените средства. Именно при такива проекти би могло да се създаде публичночастно дружество за експлоатацията на изградените обекти, като се привлече частен партньор с опит в конкретната дейност. Той може да експлоатира в момента и други подобни обекти и да притежава специални технически средства и обучени кадри. Опитът на Германия показва, че тези дружества биха спестили 1625% от разходите, които общината/ общинската фирма би направила, ако поеме експлоатацията на обекта. Международната практика Международната практика при реализирането на проекти по процедурата на публично-частното партньорство показва, че то пести време и разходи за инвестиции. Например: Великобритания • Близо 90% от всички инфраструктурни проекти, реализирани чрез ПЧП, са завършени в срок, като това се отнася само за около 30% от другите проекти. • 80% от всички проекти на ПЧП са реализирани в съответствие с бюджета, докато това се отнася само за около 1/4 от не-ПЧП проектите. • Средният процент на икономии в сравнение с публичния сектор се преценяват на около 17-20%. САЩ Проучване в 66 големи градове: • 82% от потребителите на ус-

32

лугите са удовлетворени или силно удовлетворени от произтичащото изпълнение след възлагане на подизпълнител ПЧП дружество, останалите 18% заемат неутрална позиция. • Отчита се средно 25% подобрение на качеството на услугата. • Икономии до 60%. Проучване на над 2000 възложени инициативи на ПЧП изпълнители отчита икономии на разходи от средно 33% при запазване на същото равнище на качеството на услугата. В други страни Средните икономии на разходи се преценяват както следва: • Австралия - 15-20% • Дания - 5-30% • Исландия - 20-25% Финансово-икономическият анализ и рисковете При публично-частното партньорство по-добре биха могли да се контролират и управляват финансовите потоци, да се намалят потенциалните загуби от възникнали критични ситуации поради това, че във финансово-икономическия анализ задължително се установяват критичните параметри/чувствителността и тяхното влияние върху икономическата ефективност на проекта. При една неясна икономическа среда по отношение на глобалните интереси и фактори чрез моделирането на възможните рискове и разпознаването на точките на срив (crash analysis) биха могли да се установят застрашаващите успешното изпълнение фактори. Това респективно дава възможност за планиране на мерки за отстраняване или минимизиране на тяхното влияние. Цялата процедура при покриване на рисковете става с участието на частния партньор, което е голямо облекчение за общината и осигурява финансовата й стабилност. ЕСКО договорите и договорите за енергийна ефективност ЕСКО договорите и договорите за енергийна ефективност могат да се разглеждат като краткосроч-

на процедура на публично-частно партньорство. При тях за сметка на инвестициите на частния партньор общината може да замрази или дори да понижи разходите за енергия – осветление, отопление чрез въвеждане на производство от възобновяеми енергийни източници – напр. биомаса, термопомпи, слънчева енергия и вятър. Финансовият лизинг е вариант Финансовият лизинг може да се спомене като вариант на публично-частното партньорство, когато частният партньор изгражда за своя сметка инфраструктурни обекти от обществен интерес. Чак след завършване на строителството и неговото заприходяване в активите на общината (след 2-3 години), частният партньор цедира вземането си от общината към предварително избрана от него и от общината банка. С банката също предварително са договорени приемливи за общината ежегодни вноски (за срок от 10-20 години) за погасяване на инвестицията, направена от частния партньор в полза на общината. Финансово-икономическите модели От изключително значение е да се правят максимално подробни, динамични финансово-икономически модели, които да гарантират финансирането, успешното изпълнение и управлението на проектите, реализирани чрез тази безалтернативна за общините процедура на публично-частното партньорство. Тя осигурява прозрачност и равнопоставеност и не допуска компрометиране на страните участнички и на самия инвестиционен процес.

Заключителни бележки

Публично-частното партньорство е нещо сравнително ново за България, но ние вече имаме изградени специалисти по тази проблематика. Ако новото правителство ги използва рационално, то ще си спести времето да минава през етапите на идентификация на механизмите на

бр. 5-6/2009


Публично-частни партньорства | Public Private Partnerships

публично-частното партньорство при цялото негово невероятно многообразие. Структурните модели на ПЧП също са ясни, експертите са профилирани и са готови да оказват необходимото съдействие. Не е нужно правителството да концентрира усилията си в нормотворчество, а да подхожда прагматично, прилагайки процедурите в рамките на съществуващото законодателство.

Действително, за да се установи надеждността на една система, тя трябва да се извади от равновесния режим или да се създаде изкуствено екстремна ситуация. Ако кризата беше привнесена в България, ние твърдим, че трябва да се възползваме от ситуацията за доброто на страната. Устойчивостта на равновесните състояния е тяхната основна характеристика. Не се ли използват

възможностите на ПЧП, това означава да оставам проблемите сами да се решават. И ако за големите инфраструктурни проекти държавата може да направи нещо, при органите на местната власт латентността ще продължи. Така ще се постигне една локална устойчивост на равновесното състояние, което е добре дошло за онези общини, на които по този начин им е по-лесно.

Предвид важността на темата сп. „Банки Инвестиции Пари“ е готово да публикува и други мнения.

бр. 5-6/2009

33


Застраховане | Insurance

За указанията на застрахователните брокери Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД Yanaki Andreev, PhD, Associate Professor, Managing Director of Zenit - I & R B Ltd.

About the Instructions Concerning the Insurance Brokers

T

he contemporary market insurance intermediation in the history of the Republic of Bulgaria appears for the first time and begins laying its foundations as an institution about 10 years ago. This intermediation is presented by the insurance brokers and the insurance agents. The period is exceptionally short in view of the formation of this institution round the world centuries ago. In the present article an object of treatment is one significant problem, concerning the insurance brokers. It is an artificially created problem, connected with a new normative organization of their work.

Съвременното пазарно застрахователно посредничество в историята на Република България за пръв път се появява и започва да се изгражда като институция отпреди около десет години. Това посредничество е представено от застрахователните брокери и застрахователните агенти. Този период е изключително кратък предвид зараждането преди векове на тази институция по света. В настоящата работа обект на трактовка е един значим проблем за застрахователните брокери. Той е изкуствено създаден проблем, свързан с нова нормативна организация на тяхната работа.

Застрахователното брокерство като част от българския застрахователен пазар

Към края на 2008 г. на българския застрахователен пазар работят около 270 - 280 застрахователни брокери. Вписват се нови брокери, някои се отписват, но има една непрекъсната тенденция на увеличаване на техния брой. Естествено е, че в условията на ХХІ век застрахователното брокерство у нас бързо набира скорост. Например през 2008 г. застрахователните брокери са инкасирали 631 514 929 лв. застрахователни премии, което представлява около 40% от общия обем на премийния приход на всички застрахователи за същата година. За 2007 г. този дял на застрахователните брокери е 29%.1 В европейския пазар не се пренебрегва застрахователното посредничество. Така например, по данни на CEA Statistics, № 32/декември 2007 г., в най-големия бранш – автомобилното застраховане - участието на посредниците в Белгия е 73 %, в Италия – 93 %, а във Франция е 44 %. Известно е, че общото застраховане превишава в пъти животозастраховането. Основната причина е икономическа. В световен мащаб, обратно, животозастраховането винаги изпреварва общото застраховане - заради спестовния му характер по принцип.

Може да се каже, че досега застрахователното брокерство в България се развива абсолютно безпроблемно и с висок темп, за което безусловна оценка е обществото. По данни на КФН за 2008 г. „В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане най-голям дял запазват автомобилните застраховки „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“ (56.6%) и „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС“ (20.4%).2 Те са следвани от „Пожар и природни бедствия“ (6.8%) и „Щети на имущество“ (6.7%). При животозастраховането реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход основно е по застраховка „Живот и рента (94.0%).“3 За нашите мащаби и икономическото състояние това е голям дял и радостен факт, но незнайно защо тези дялове евентуално са проблем и ако е така, редно е публично да се осветлят причините, както се прави в една демократична държава. Изложените по-горе официални данни ясно показват, че брокерите са ценени от кандидатите за застраховане и застрахованите. Високите дялове обуславят вниманието към тази институция предвид желаното обслужване от клиентите на застра-

За подробности виж Албена Алексиева, insurance.bg, 30 април 2009. Съгласно КЗ тази застраховка се нарича „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Информационен бюлетин, КФН Брой 3, март 2009, с. 2.

1

34

бр. 5-6/2009


Застраховане | Insurance

ховането. Този статистически факт за развитие говори за професионално, авторитетно и достойно настаняване на пазара в условията на безкомпромисна конкуренция между застрахователите. Смята се, че съществуването и развитието на тази институция се обуславя от нуждата на кандидатите за застраховане или на застрахованите да ползват посредническите професионални услуги на застрахователните брокери. Може би най-голямата предпоставка за това е естественият и обективен факт, че всеки застраховател еднолично и единствено предлага своите продукти, които обаче при предлагането им не ги съпоставя със същите на другите десетки застрахователи у нас. Тогава възниква въпросът кой професионално сравнява различията между техните продукти, организацията им на работа и т.н. и кой подсказва изводи за кандидата за застраховане или на застрахования при подновяването на застрахователен продукт. В света е известно, че това единствено и професионално го прави застрахователният брокер, поради което тази институция има многовековна история. Тук и сега не може да не се отбележи, че ЕО, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз отреждат много важно място и роля на застрахователните посредници в застрахователната дейност. Например в преамбюла на Директива 2002/92/ от 09.12.2009 г. се посочва: „Застрахователните и презастрахователните посредници играят централна роля за разпространението на застрахователни и презастрахователни продукти“, а след това се казва още и че „Застрахователните и презастрахователните посредници следва да могат да се ползват със свободата на установяване и със свободно предоставяне на услуги“. Цялата директива по-нататък е изградена в този дух и именно в този дух следва да работят нашите застрахователни брокери както на нашия, така и на чуждите застрахователни пазари. Някои, включително и един наш брокер, си мислят, че застрахователните брокери не се конкурират по-

бр. 5-6/2009

между си, защото продаваните продукти са на застрахователите, които са даденост и условно независими от брокерите. Истина е, че застрахователните брокери не може едностранно да променят своите продукти. Застрахователните брокери обаче също се конкурират, но чрез професионалното обслужване на клиента - кандидата за застраховане или застрахования. Това става основно чрез сравнителния застрахователен анализ на пазарните застрахователни продукти с цел подбор на конкретен продукт и застраховател от пазара. От значение са и редица други фактори, като съответни консултации и обслужване на застрахования, инкасиране на премии, оформяне на документи, информация по време на изпълнение на застрахователния договор, немаловажното участие на брокера при уреждането на претърпяна щета от застрахования и т.н. Чрез застрахователното брокерство не се е открило посредничеството в бизнеса, но това посредничество е с вековна история, която тук не е необходимо да проследяваме. През краткосрочната си история у нас застрахователното брокерство обаче може да се похвали, че се развива не само устремно, но и подчертано безпрецедентно. На тази гилдия не е известен случай на противонормативен инцидент при изпълнение на професионалната си дейност. Естествено, има единични случаи, при които застрахователи избягват това посредничество, предлагайки отстъпки и преимуществено обслужване на някои техни клиенти при решаване на щетите. Ние оценяваме подобен подход като погрешен, защото всички застраховани трябва да са равни пред застрахователя. Такова поведение е въпрос на морал. Ние, брокерите, също предлагаме предимства за застрахования, но чрез условията и премиите (цените) на продуктите на различните застрахователи на пазара и нашето конкретно професионално обслужване на клиента.

Указанията на КФН

Изненадващо е, че без предвари-

телно да се информира обществото, без публично да се коментират, без макар и формално да се чуе мнението на Асоциацията на застрахователните брокери в България, инкогнито се появиха „Указания“ на Комисията за финансов надзор (КФН) относно застрахователния брокер. Досега не сме чули и прочели някаква критична бележка от КФН и нашите работодатели, които са около 50 застрахователни дружества, за съвместната ни дейност. Тези указания като административен акт сериозно спъват работата на застрахователните брокери - наши и от Европейския съюз. Ето защо е отговорно и професионално задължение да се отговори на този проблем като се осветлят в основни линии указанията. Въпросните указания са приети с решение по протокол № 11 от 11.03.2009 г. на заседание на КФН. По-конкретно там пише, че те са: „относно съответствието с разпоредбите на Кодекса за застраховането (КЗ) на консултантски договори, сключени между застрахователен брокер и физически или юридически лица, с предмет на договора извършване на дейност по намиране, привличане или консултиране на клиенти на застрахователния брокер при сключването на застрахователни договори от различен вид“. В указания се акцентира, че: „Консултантски договори, сключени между застрахователен брокер (възложител) и физически или юридически лица (изпълнител), с предмет извършване на дейност по намиране, привличане или консултиране на клиенти на застрахователния брокер при сключването на застрахователни договори от различен вид, със задължение възложителят да изплаща на извършителя възнаграждение в процент от сумата за всяка отделна сделка или конкретен застрахователен договор, е в противоречие с разпоредбите на КЗ.“ В резюме презумпцията на КФН в указанията е, че тези лица извършват дейност на застраховате-

35


Застраховане | Insurance

лен брокер, а не са лицензирани като такива. Поради това в т. 4 на указанията се казва: „Дейността на тези лица се припокрива с тази на застрахователните брокери…“. Приветствам стремежа и действията на КФН, респективно Управление „Застрахователен надзор“, за ред и дисциплина в застраховането и в частност в застрахователното брокерство. Смятам, че има място за още по-строг ред и дисциплина в застраховането като цяло, но това е друг въпрос. Тези указания са издадени на основание на Закона за Комисията за финансов надзор - чл. 13. Указанията обаче се оценяват като ограничителен административен акт, съобразно предвидената в Конституцията на Република България свободна стопанска инициатива.4 От правна гледна точка следователно тази инициатива може да се променя – ограничава или разширява, само по законодателен ред. Какви основни обективни и квалифицирани съображения следва да се имат предвид по отношение на тези указания на уважаваната от нашата асоциация КФН? Когато се говори за застрахователен брокер, трябва да се изходи и не трябва да се забравя, че съгласно КЗ: • той е „търговско дружество“ или „едноличен търговец“ чл. 153, ал. 1 • за извършването на тази дейност се прави регистрация на застрахователния брокер, т.е. на търговското дружество или едноличния търговец – чл. 158, т. 1-7. Оттук следва, че тази регистрация не се отнася до техните служители, представители, консултанти и други. Изискванията изцяло са отправени към регистрирания застрахователен брокер. Следователно, който не е регистриран и работи към застрахователен брокер не е такъв брокер, а е негов работник - на трудов или граждански договор • поддържането на задължи-

36

телната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователния брокер също е възложена на търговското дружество или едноличния търговец - чл. 156, ал. 1. Дори съгласно ал. 2 на същия член „Застраховката по ал. 1 покрива отговорността за вреди, причинени от виновно действие или бездействие на служители на застрахователния брокер, при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество“ • не е изчерпателно на брокерската дейност да се акцентира само като консултантска дейност предвид използването във въпросните указания на термина „консултантски договор“, защото в КЗ – чл. 153, ал. 4, пише: „застрахователният брокер извършва пълен анализ на застрахователните рискове, на предложенията на застрахователно и презастрахователно покритие, предоставя консултантски услуги от името и по възлагане на потребител…“ Възлагането на тази дейност обаче също е на брокера, т.е. на „търговското дружество“ или „едноличния търговец“, а не на т.нар. консултант в указанията. Малка и много важна подробност е, че след като „извършването на пълен анализ на застрахователните рискове и на предложенията на застрахователно и презастрахователно покритие“ изрично се изброяват, значи всички те не се припокриват с „консултантските услуги“. Нормативните изисквания към застрахователния брокер са изписани ясно в КЗ – чл. 157, ал. 1 - 8. Те отново се отнасят до „едноличния търговец“, а по отношение на брокера като „юридическото лице“ са конкретизирани и засягат само „членовете на неговия управителен и контролен орган и всички други

лица, оправомощени да го управляват или представляват“. Съгласно КЗ единственото изискване за служителите (работниците) на застрахователния брокер е, че „непосредствено заетите с извършването на застрахователно и презастрахователно посредничество трябва да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 3 - 6“. Дори от ал. 4 на чл. 157 се разбира, че т. 1 и т. 2 на ал. 1 на същия чл. 157 за служителите на застрахователния брокер не се изискват респективно „висше образование“ и „професионален опит в областта на застраховането или да е преминат успешно изпит за професионална квалификация, организиран от комисията“. Единственото нещо, и то косвено чрез брокера, което се отнася до наетите от него за непосредствено извършване на това посредничество, е отразено в чл. 157, ал. 6. Там е разпоредено, че „Застрахователният брокер е длъжен да осигури обучение на служителите по ал. 4.“, т.е. да обучава само непосредствено заетите с извършването на застрахователно и презастрахователно посредничество, и то без да се окачествяват като консултанти и други подобни. Може да се обобщи, че в случая КЗ възлага всички изисквания и отговорности на застрахователния брокер - търговското дружество или едноличния търговец, а не на техните служители, представители, консултанти и други, които обаче не бива да се лишават или ограничават от право на труд при застрахователните брокери, когато съгласно КЗ отговарят на изискванията за тази вид работа. Противно становище или указание, както се отбеляза, не е в унисон с висшата нормативна уредба за правото на труд в Република България. Ако се докаже обществена нужда, може чрез застрахователния брокер да се увеличат нормативните изисквания по отношение на непосредствено заетите лица с извършването на застрахователно и презастрахователно посредничество. Само когато тези лица не отговарят на законовите изисквания,

бр. 5-6/2009


Застраховане | Insurance

застрахователните брокери не трябва да се ползват от техните услуги. В чл. 7 на указанията на КФН пише, че „Лицата, които могат да извършват горните действия, трябва да бъдат служители на застрахователния брокер, т.е. да са наети по трудово правоотношение, като това не изключва възможността за работодателя да сключва и граждански договор съгласно ЗЗД“. Тук трябва да се поясни, че в КЗ такива конкретни ограничения не са предвидени. В КЗ има ограничения – чл. 165, ал. 1, за „застрахователния агент“ да не работи за застрахователен брокер. Това са застрахователните агенти, които са вписани в регистъра на КФН по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за КФН. Тази забрана обаче не се отнася до физическо или юридическо лице, което не е в качеството си на застрахователен агент. Следователно няма забрана застрахователният брокер да наема лица, които да подпомагат неговата дейност на трудов или граждански договор. Още повече, че наетите лица работят от негово име, на негова отговорност и за негова сметка, т.е., както предвижда КЗ.

Заключителни бележки

Имаме сериозни опасения дали справедливо, неволно и основателно се създава и преекспонира този административен проблем в естествената

бр. 5-6/2009

природа на застраховането - застрахователното брокерство, защото на практика такъв проблем не съществува. Няма информация за оплаквания от подобен род от нашите клиенти – липса на квалификация. Ако някой застрахователен брокер е допускал подобна слабост, той е отговорен в качеството си на лицензирано „търговско дружество“ или „едноличен търговец“. Според Кодекса за застраховането за допуснати грешки и слабости техните служители (работници), консултанти и други не са отговорни. Служителите, консултантите и други подобно наричани са единствено отговорни пред застрахователния брокер, за който работят и съгласно разпоредбите на Кодекса на труда като негови работници. Необходим е безпристрастен професионален поглед и подход, както и защита на истинските национални интереси и интересите на европейските брокери, вместо да се търси решение на несъществуващ проблем. Естествената природа на застраховането е застрахователното дружество да провежда своята дейност чрез широка външна мрежа. По принцип застраховането не е кабинетен бизнес, още повече застрахователното посредничество - брокерството и агентството. Застрахователят трябва да отиде при своите клиенти, т.е. застрахователното дружество, със своите агенции или

клонове, с многохилядната си армия от посредници – брокери и агенти, трябва да отиде при потенциалния застрахован или при вече застрахования. Ще припомним, че в името на професионалното сключване на застраховките и обслужването на клиентите световноизвестната и с многовековна история корпорация „Лойд’с на Лондон“ работи само с „лойдови брокери“, за които има конкретни изисквания. Лондонският застрахователен и презастрахователен пазар също е брокерски пазар, както и много други пазари в Европа и света, където заемат също висок дял от застрахователните премии. Всички от застрахователната брокерска гилдия трябва винаги да съблюдаваме отнасящите се до нас нормативни уредби, както сме го правили и досега - безпрецедентно, т.е., продължавайки да не допускаме противонормативни инциденти при изпълнение на професионалната си дейност, по този начин ние се вписваме в естествената природата на застраховането, която не се нуждае от прекомерна административна намеса.

37


Мениджмънт | Management

Цените на капиталите на акционерното дружество Доц. д-р Марин Гълъбов, УНСС Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

Prices of the Capitals of Joint-stock Company A

company adopting the legal form of joint-stock company has a basic capital divided into shares. As we know the shares are securities held by the owners (shareholders). Furthermore, it can issue bonds and they are securities held by creditors such as bondholders. Because of that, the company has the capital owned by shareholders, it provides to the shareholders a profit. It can be considered as the price, that the company pays to the shareholders for the rteason, that it disposes of capital held by them. And the interest as a whole, which the company pays to the bondholders is the price, that it pays because it is in possession of the capital held by them. The profit and the interest are absolute prices respectively on the share and contractual capital. But in this article we spare attention to the relative prices or as it is adopted in the company financial theory - the prices of financing with securities. In particular, we will examine the problems concerning the price of financing with defeired shares, the price of financing with preference shares and the price of financing with bonds.

Дадена фирма, възприела такава правна форма, каквато е акционерното дружество, разполага с основен капитал, разделен на акции. Както е известно, акциите са ценни книжа, притежавани от собствениците (акционерите). Дружеството може да емитира и облигации, като те са ценни книжа, притежавани от кредитори, каквито са облигационерите. Разполагайки с капитал, притежаван от акционерите, дружеството осигурява на акционерите печалба. Тя може да се разглежда като цената, която дружеството плаща на акционерите за това, че то разполага с капитал, притежаван от тях. А пък лихвата като цяло, която дружеството плаща на облигационерите, е цената, която то плаща за това, че разполага с капитал, притежаван от тях. Печалбата и лихвата по облигационния капитал представляват абсолютни цени съответно на акционерния и облигационния капитал. По-нататък в статията обаче отделяме внимание на относителните цени, или както е възприето да се казва във фирмената финансова теория - цените на финансиране с ценни книжа. На първо място ще разгледаме проблематиката относно цената на финансиране с такива ценни книжа, каквито са обикновените акции. В теорията се разглежда следния модел на цена на финансиране с обикновени акции: Дивидент за една обикновена акция Ks =----------------------------------------------------------------+ g (1) Пазарна стойност на акцията където : g – съотношение между капиталовата печалба и собствения капитал, т.е: Капиталова печалба (печалбата, която се задържа във фирмата) g =-------------------------------------------------------------------------- (2) Собствен капитал Приема се, че сумарната пазарна стойност на обикновените акции е равна на величината на собствения капитал. Или в знаменателя собственият капитал може да се замени със сумарната пазарна стойност на акциите. След това числителят и знаменателят могат да се разделят с едно и също число, а

38

бр. 5-6/2009


Мениджмънт | Management

именно броя на акциите. Съответно ще получим съотношение между капиталовата печалба, падаща се на една акция, и пазарната стойност, падаща се на една акция. Казаното изглежда по следния начин: Капиталова печалба

g = ------------------------------------------------------ Сумарна пазарна стойност

(3)

Капиталова печалба/брой акции g = ------------------------------------------------------ Сумарна пазарна стойност/брой акции

(4)

Капиталова печалба, падаща се на една акция g = ------------------------------------------------------ Пазарна стойност на една акция

(5)

Или цената на финансиране с обикновени акции е:

Дивидент за 1 обик.акция

Капиталова печалба, падаща се на една акция

Ks = -------------------------------------+ -------------------------------- (6) Пазарна стойност на една акция Пазарна стойност на

една акция

Знаменателите са еднакви и следователно получаваме: Дивидент за 1 обикновена акция + Капиталова печалба,

падаща се на една акция

Кs = ----------------------------------------------------------------------- (7) Пазарна стойност на една акция

Сборът от дивидента за една обикновена акции и капиталовата печалба, падаща се на една акция, представлява печалбата, падаща се на една обикновена акция. Съответно може да се изведе следната формула за изчисляване на цената на финансиране с обикновени акции: Печалба, падаща се на 1 обикновена акция Кs = ---------------------------------------------------- Пазарна стойност на една акция

(8)

На пръв поглед изглежда, че печалбата, падаща се на една обикновена акция, се съпоставя с пазарната стойност на една обикновена акция, а не с количеството собствен капитал, представлявано от една обикновена акция. Всъщност обаче е налице съпоставяне между печалба, падаща се на една обикновена акция, и количеството собствен капитал, представлявано от една обикновена акция. Това е така, тъй като във фирмената финансова теория се допуска, че пазарната стойност на акцията е равна на количеството собствен капитал, което тя представлява. С други думи, допуска се, че ако пазарната стойност на една обикновена акция е например 20 лева, количеството собствен капитал, представлявано от нея към момента на покупкопродажбата й, е също 20 лева. При практическото изчисляване на цената на финансиране с обикновени акции от страна на финансовите мениджъри на фирмата обаче възникват редица проблеми. На първо място, редица акционери на дружеството не търгуват с акциите, които притежават, по определени причини, например те са доволни от раздаваните дивиденти и поради това не желаят да продадат акциите си. На второ място, доста често пазарните стойности на търгуваните акции

бр. 5-6/2009

се отклоняват от капиталите, които тези акции представят. На трето място, през годината множество пъти могат да се търгуват акции на дружеството на вторичния пазар и възниква въпросът има ли смисъл да се изчисляват множество цени на финансиране. На четвърто място, дори и цените, по които се търгуват акциите на вторичния пазар да съответстват на капиталите, представлявани от тези акции, тогава възниква следният проблем – в тези капитали е акумулирана печалба, падаща се на една акция към датата на търгуване, и съответно изчисляването на цената на финансиране, като се вземат предвид пазарните стойности, в случая е некоректно. Ще дадем пример, който илюстрира тази теза - дадена фирма, регистрирана като акционерно дружество, е емитирала само обикновени акции. На 20 септември в началото на работния ден се осъществява покупко-продажбата на 100 акции като пазарната стойност на всяка е 20 лева. Тази пазарна стойност е равна на количеството собствен капитал към 19 септември включително, т.е. след приключване на работния ден, представено от всяка една акция – това е количеството капитал, представено от една акция на 20 септември в началото на работния ден. В това количество от 20 лева е включена печалба от 5 лева, падаща се на една акция за текущата година. В края на текущата година се установява, че печалбата, падаща се на една акция, възлиза на 8 лева. При това положение, като изхождаме от теоретичния модел за цената на финансиране с обикновени акции, би следвало цената на финансиране да е 8/20 = 0.40 лева. Това обаче е некоректно, тъй като противоречи на самата идея на цената на финансиране. Тази идея се състои в съпоставянето на балансовата печалба, падаща се на една акция, с капитала, представен от тази акция, като този капитал участва в генерирането (заедно с други капитали) на балансовата печалба, падаща се на една акция. В нашия случай обаче от тези 8

39


Мениджмънт | Management

лева печалба 5 лева се включват в 20 лева капитал, който е налице към 19 септември включително. Тоест тези 20 лева капитал всъщност участват (заедно с други капитали) в генерирането на 3 лева балансова печалба, падаща се на една акция, а не в генерирането на 8 лева балансова печалба, падаща се на една акция. Възниква въпросът как да постъпят финансовите мениджъри на дружеството при изчисляване на цената на финансирането с обикновени акции при наличието на тези проблеми? Отговорът може да бъде следният – цената на финансиране с обикновените акции за текущата година може да бъде величина, установена като съотношение между балансовата печалба за текущата година, падаща се на една акция, и собствения капитал, представляван от една акция в началото на текущата година (това е капитал, с който фирмата разполага през цялата текуща година). Собственият капитал, който се представлява от една обикновена акция в началото на текущата година, може да се установи по следния начин (допускаме, че фирмата е емитирала само обикновени акции, т.е. не са емитирани и привилегировани акции): Собствен капитал към 31 декември на предходната година

Минус Частта от печалбата за предходната година, която през текущата се разпределя под формата на дивиденти

Равно на Собствения капитал, представляван от обикновените акции, като с този капитал фирмата разполага през цялата текуща година

Делено на Брой на обикновените акции

Равно на Собствения капитал, представляван от обикновените акции, като с този капитал фирмата разполага пре�� цялата текуща година

Заб. Допускаме, че през текущата година не са емитирани нови акции. Балансовата печалба, падаща се на една обикновена акция за текущата година, е съотношение между балансовата печалба за текущата година и броя на обикновените акции, емитирани от дружеството. След като посочихме начина на изчисляване на собствения капитал, представляван от една обикновена акция в началото на текущата година, който е на разположение на дружеството през цялата текуща година, можем да преминем към изчисляване на цената на финансиране Кs с обикновени акции: Балансова печалба, падаща се на една обикновена акция Кs =----------------------------------------------------------------------- (9) Собствен капитал, представляван от една обикновена

40

акция в началото на текущата година

Логиката на това съотношение е, че се съпоставя възнаграждението, което получава акционерът за това, че капиталът, представляван от една притежавана от него акция в началото на текущата година, е капитал, с който фирмата разполага през цялата текуща година, като той участва (заедно с други капитали - собствени и привлечени) в генерирането на печалбата, падаща се на една акция. Тази печалба представлява възнаграждение, което фирмата осигурява на акционера. Ако цената на финансиране е 0.35, това ще означава, че 0.35 лева печалба се падат на една акция и ако даден акционер притежава 100 акции, се оказва, че фирмата му предоставя възнаграждение в размер 35 лева, т.е. той е притежател на част от балансовата печалба, създадена от фирмата, и тази част възлиза на 35 лева. Акционерът е притежател на тези 35 лева (те са част от балансовата печалба), но те са на разположение на фирмата до момента на раздаване на дивидентите през следващата година. В статията не разглеждаме механизма на получаване на частта от балансовата печалба, която се притежава от един акционер. Само ще посочим, че той може да си получи частта (от балансовата печалба за текущата година), която притежава под формата на дивиденти, или пък може да получи доход, който се равнява на тази част от печалбата, като продаде акциите си на вторичния пазар. Има и вариант, при който се съчетават тези две възможности. Дружеството може да емитира не само обикновени, но и привилегировани акции. Моделът за изчисляване на цената на финансиране с привилегировани акции е следният: Дивидент за 1 привилегирована акция Кs =--------------------------------------- (10)

Пазарна стойност на една привилегирована акция

В теорията се приема, че пазарната стойност на привилегированата акция е равна на количеството капитал, представлявано от нея. И всъщ-

бр. 5-6/2009


Мениджмънт | Management

ност в знаменателя на горепосочената формула присъства количеството капитал, с което фирмата разполага и съответно използва, а в числителя е посочено възнаграждението, което притежателят на привилегированата акция получава поради това, че притежава в дружеството капитал, с който то разполага. Този капитал, т.е. капиталът, представляван от привилегированата акция, участва (заедно с други капитали) в генерирането на дивидента, падащ се на една привилегирована акция. Именно в това се състои логиката на цената на финансирането с привилегированите акции. При тях проблемът с различното количество капитал, представлявано от една привилегирована акция, какъвто е налице при обикновените акции (и който вече разгледахме), съществува по друг начин. При привилегированата акция капиталът, представляван от нея през година, се изменя поради обстоятелството, че няколко месеца след изтичането на текущата година дивидентът, който е гарантиран и който следва да получи притежателят на привилегирована акция, е на разположение на фирмата. Ако номиналната стойност на привилегированата акция е 5 лева, а полагащият се дивидент по нея за текущата година е един лев, този един лев ще бъде получен от притежателя на тази акция през май или юни на следващата година. Това означава, че привилегированата акция до получаването на дивидента от страна на акционера ще е представител на 6 лева капитал. След като акционерът си получи дивидента, тази акция ще е представител на количество капитал в размер на 5 лева, т.е. количеството капитал, представлявано от привилегированата акция, е равно на номинална стойност на акцията (5 лева) след получаването на дивидента. Това е така, тъй като печалбата, която се генерира от дружеството през следващата година, не води до нарастване на капитала, представляван от привилегированата акция. Едва след като бъде установена годишната печалба на дружеството за следващата година, ще стане ясно

бр. 5-6/2009

дали привилегированите акционери ще получат гарантираните си дивиденти. Ако печалбата е недостатъчна или дружеството е приключило годината със загуба, тези дивиденти ще бъдат изплатени в бъдеще. Известно е, че привилегированите акционери получават част от печалбата под формата на гарантирани дивиденти. Виждаме от този пример, че привилегированата акция се оказва представител както на количество капитал, равно на номиналната стойност на акцията, така и на количество капитал, което е сбор от количеството капитал, равно на номиналната стойност на акцията и полагащия се дивидент по нея. В този случай възниква въпросът как финансовите мениджъри да изчисляват цената на финансиране с привилегированите акции. Освен това налице са и други проблеми – възможно е на вторичния пазар пазарните стойности на търгуваните привилегировани акции да се отклоняват от количеството капитал, което те представляват, възможно е множество пъти дадени привилегировани акции да бъдат търгувани, както и да има привилегировани акции на дружеството, които не се търгуват. Тези проблеми, както и този с изменящото се количество капитал, представлявано от една привилегирована акция, пораждат въпроса как да се подходи при изчисляването на цената на финансирането с привилегировани акции. Уместно е да се подходи по следния начин – изчислява се цената на финансиране с привилегировани акции, като се вземе предвид капиталът, представляван от една привилегирована акция, който е на разположение на фирмата през цялата текуща година, и дивидента, падащ се на една привилегирована акция: Дивидент за една привилегирована акция Кр=--------------------------------------------------------------- Собствен капитал, представляван от

(11)

една привилегирована акция, който е на разположение на фирмата през цялата текуща година

Собственият капитал, представляван от една привилегирована акция, който е на разположение на дружеството през цялата година, е равен на номиналната стойност на акцията. В нашия пример този капитал възлиза на 5 лв. Ако дивидентът за следващата година е 1 лев, тогава Kp = 1/5, или Kp = 0.2. Цената на финансиране на акционерното дружество с облигации се представя в специализираната литература като съотношение между годишната лихва за облигацията от дадена емисия и пазарната стойност на облигацията. Допуска се, че пазарната стойност не се отличава от облигационния капитал, представляван от облигацията:

Годишна лихва за eдна облигация от дадена емисия

Кd = --------------------------------------------------------------- Пазарна стойност на една облигация

(12)

съответната емисия

Идеята на цената на финансиране с фирмените облигации е да се съпостави годишният доход (лихвата), който получава притежателят на облигацията, т.е. притежателят на определено количество облигационен капитал (в теорията се приема, че то е равно на пазарната стойност на облигацията), с въпросното количеството капитал, което е на разположение на фирмата и което тя съответно използва. Именно поради това, че фирмата използва капитал, притежаван от облигационера, съответно тя му осигурява възнаграждението. Напълно възможно е обаче пазарната стойност на облигацията да се от-

41


Мениджмънт | Management

личава от величината на облигационния капитал, представляван от нея. Следователно, ако финансовите мениджъри на фирмата решат буквално да работят с посочената формула за изчисляване, тогава е възможно да влязат в противоречие с идеята на цената на финансиране с фирмени облигации. Освен това през годината е възможно множество пъти дадени облигации да бъдат търгувани, а също така е възможно редица облигации да не бъдат търгувани. Това са проблеми, които трябва да бъдат отчетени от финансовите мениджъри при изчисляване на цената на финансиране с облигации. Възниква въпросът как финансовите мениджъри на фирмата да подходят при изчисляването на цената на финансиране с облигациите? При изчисляване на цената на финансиране следва да се съпоставя възнаграждението (лихвата), което фирмата осигурява за една облигация, с количеството облигационен капитал, представлявано от нея. Това количество капитал през цялата година е константа. То е неизменно, тъй като печалбата, която през годината се генерира, не оказва влияние върху облигационния капитал. Или цената финансиране, с която следва да работят финансовите мениджъри на фирмата, изглежда по-следния начин:

Годишна лихва за eдна облигация от дадена емисия

Кd = -------------------------------------------------- Капитал, който сe представлява

(13)

от една облигация от съответната емисия

Капиталът, представляван от една облигация, който е на разположение на фирмата през цялата година, може да се установи, като се вземе предвид номиналната стойност на облигацията. Тя е равна на количеството капитал, представлявано от облигацията, с което фирмата разполага през цялата година. Възможно е дружеството да издава отделни емисии от облигации с различна номинална стойност. Например може да се издадат две емисии, като номиналните стойности на облигациите да бъдат различни (например 1 лев

42

за облигациите от едната емисия и 2 лв. за облигациите от другата емисия). Тогава по двете емисии ще постъпи различно количество капитал във фирмата. Съответно количествата облигационен капитал, представлявани от облигациите по двете емисии, ще са различни. При едната емисия количеството облигационен капитал, представлявано от една облигация, ще възлиза на един лев, а при другата емисия то ще възлиза на 2 лева. Цената на финансиране трябва да бъде изчислявана поотделно за едната и за другата емисия, тъй като облигациите с различна номинална стойност представляват различни количества облигационен капитал. Възможно е дадена фирма да емитира облигации от една емисия с различна номинална стойност – например емисията да включва облигации с номинална стойност 1 лев и с номинална стойност 2 лева. В този случай облигациите с различна номинална стойност ще се окажат представители на различни количества капитал и е нужно да се изчисляват поотделно цената на финансиране с облигации с номинал от 1 лев и цената на финансиране с облигации с номинал от 2 лева.

бр. 5-6/2009


БИП консулт | BIM consultation

БИП Консулт Мур Стивънс БулМар, данъчен консултант Moore Stephens BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Корекции на издадени фактури и известия Възможностите за корекции на издадени фактури и дебитни или кредитни известия се описват в Закона за данък върху добавената стойност. При погрешно съставени фактури и известия към тях поправки и добавки не се разрешават. Погрешно съставените или поправени документи се анулират и се издават нови. Ако погрешно съставени или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика, предадени са на контрагент и той ги е отразил в неговите отчетни регистри, тогава се съставя и протокол – за всяка от страните. Протоколът трябва да съдържа: 1. основание за анулирането 2. номер и дата на документа, който се анулира 3. номер и дата на издадения нов документ 4. подпис на лицата, съставили протокола, за всяка от страните. Всички екземпляри на анулирани фактури и известия се съхраняват при издателя.

Регистрация на чуждестранно лице по ДДС чрез акредитиран представител Всяко чуждестранно лице, което не е установено на територията на Република България, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на Закона за данък върху добавената стойност за задължителна регистрация или регистрация по избор се регистрира чрез акре-

бр. 5-6/2009

дитиран представител. Тук се изключват чуждестранните лица, които имат клонове в Република България, те се регистрират по общия ред. Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения за осигурителни вноски. Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание Закона за ДДС. Акредитираният представител е солидарно и неограничено отговорен за задълженията по Закона за ДДС на регистрираното чуждестранно лице.

Разходи за нощувка при командировка в страната и в чужбина Разходите за нощувка при командировка в страната са признати в реално направените размери. Само работодателят може да постави лимит на разходите за нощувка при командировка. Разходи за нощувки не се признават, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира или когато командированият живее в същото населено място. Направените разходи за нощувка при командировка се доказват чрез получена от хотела фактура. При командировки в чужбина нормативно признатите разходи за командировка са определени в Наредба за командировки и специализации в чужбина. За всяка страна е определен лимит на разходите за нощувка. В разходите за нощувка се включват ползване на легло, резервация за него, ако е необходимо, утринна закуска, отопление, осветление, баня, телевизор, радио, телефон, такси и данъци. Всички други разходи са за сметка на дневните пари на командирования. Превишаването на нормативно определените разходи за нощувка при командировки в чужбина води до преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение с преразхода.

43


БИП консулт | BIM consultation

Цесия (прехвърляне на право на вземане) Цесията е специфична търговска сделка, която се дефинира от облигационното право, където са описани и нейните специфики. Участниците в цесията са трима: •Цедиран длъжник – длъжникът, чието задължение се прехвърля от един кредитор на друг •Цедент – кредитор или продавач на вземането •Цесионер – купувач на вземането Чрез цесията цедентът (кредиторът) прехвърля своето вземане от длъжника на цесионера (купувач на вземането). При сключване на цесия купувачът на вземането може да уговори в своя полза възнаграждение, срещу което ще носи риска от събирането му. Възнаграждението на цесионера (купувача на вземане) се заплаща от цедента (продавач на вземането). Предмет на прехвърляне на вземането обикновено са неиздължени парични суми, но могат да бъдат и вземания за доставка на стоки и услуги. Ако дружество А е купувач на вземане, което дружество В има от дружество С, съществуват следните варианти: •Липса на доставка - за целите на ЗДДС няма доставка, когато дружество А има вземане от дружество В по повод на извършена сделка и двете страни се споразумеят А да получи частично или изцяло вземането си от дружество С, което е длъжник на В, като при тази сделка В продава на А вземането си от С по неговата номинална стойност. В този случай не е налице доставка, защото не е уговорено възнаграждение в полза на дружество А за поети рискове при събиране на вземането от С. •Възмездна доставка - Ако дружество А не е имало вземания от В и при сключване на договора за цесия е уговорено възнаграждение в полза на А, тогава е налице възмездна доставка по сделка с цесия, защото А извършва услуга на В, като поема придобиването и уреждането на вземането от С на своя отговорност и свой риск. •Безвъзмездна доставка - Когато дружеството А не е имало вземания от В и при сключване на договор за цесия не е уговорено възнаграждение за А, тогава е налице безвъзмездна доставка.

Право на ползване на платен отпуск по време на изпитателен срок Всяко лице, което е назначено на трудов договор и има повече от 8 месеца трудов стаж, има право на платен годишен отпуск. Това право може да се ползва дори когато лицето е сключило трудов договор и все още е в изпитателен срок. Ако работодателя разреши ползването на платен отпуск, изпитателният срок ще се удължи с толкова дни, колкото е бил разрешеният и ползван платен отпуск. По време на срока на изпитване работникът има всички права и задължения както при окончателен (постоя-

44

нен) договор, а именно на трудово възнаграждение, уговорено работно време, почивки и отпуски.

Дистанционни продажби на стоки съгласно Закона за ДДС В Закона за ДДС са описани няколко условия, на които трябва да отговаря една доставка на стока, за определянето й като дистанционна, а те са: •Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва. •Доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва. •Получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва. •Стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. Когато регистрирано по ДДС в България лице извършва такава доставка на стоки за нерегистрирано по ДДС лице, което не е данъчно задължено физическо или юридическо лице от държава членка, е налице дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение на територията на България. В този случай българската фирма ще начислява ДДС в размер на 20% дотогава, докато за нея не възникне задължение да се регистрира по ДДС в страната, в която приключва транспорта на стоката. Изключително важно е всички регистрирани по ЗДДС дружества, които извършват такива доставки на стоки, много стриктно да следят дали не достигат прага за регистрация по ДДС в съответните държави членки, където приключва транспортът на стоките. След като българско��о дружество се регистрира в друга държава членка по ДДС, мястото на изпълнение на доставката на стока ще е в тази друга държава членка. Тогава във фактурите, които ще издава дружеството за дистанционните продажби на стоки в другата държава членка ще трябва да се вписва идентификационният номер, издаден от другата държава членка за целите на ДДС, ставката и размера на данъка за другата държава.

бр. 5-6/2009


БИП консулт | BIM consultation

БИП Консулт Мур Стивънс БулМар, данъчен консултант Moore Stephens BullMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Обявяване на предварителен договор за окончателен* В гражданския и търговския оборот често се прибягва до сключването на предварителни договори. Към тях се прибягва предимно в случаите на прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, когато към датата на сключването на предварителния договор все още не са налице всички условия за сключване на окончателен договор (под формата на нотариален акт). Тези „липсващи условия” могат да бъдат от най-различно естество – липса на валидно удостоверение за данъчна оценка или скица на имота; липса на средства у купувача за пълното изплащане на покупната цена; предмет на сделката е бъдещ имот (напр. в строеж); невъзможност да се изповяда сделката пред нотариус (поради подписване на договора в неработен ден или претовареност) и т.н. Във всички тези случаи страните, които вече са постигнали съгласие върху параметрите на сделката, искат да изразят това свое съгласие в писмен вид и да си гарантират взаимно, че условията по сделката ще останат непроменени до отпадане на пречките за прехвърляне на вещните права по нотариален ред. Това, което прави предварителния договор особено

46

полезен правен инструмент, е възможността, предвидена в Закона за задълженията и договорите, всяка от страните по него да може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Такъв иск може да се подаде, в случай че едната страна откаже необосновано да сключи окончателен договор. Искът за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява право на собственост или вещно право върху недвижим имот, се подава в районния съд по местонахождението на имота. Ако съдът уважи такъв иск, самото съдебно решение замества окончателния договор, който страната по предварителния договор е отказала да сключи. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо предварителният договор да е сключен в писмена форма и да съдържа всички съществени белези на окончателния договор (страни, предмет, цена, срокове). Важно изискване е предварителният договор да съдържа пълната индивидуализация на предмета на договора - обекта, чието прехвърляне се иска, тъй като съдът не може да заменя волята на страните относно определения обект. Няма забрана за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на бъдещ обект (напр. апартамент в строеж), стига той да е достатъчно индивидуализиран. Когато се отнася до прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали продавачът е собственик на имота. Ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, съдът по искане на ответника (а не автоматично) обезсилва решението.

бр. 5-6/2009


БИП консулт | BIM consultation

Нотариална покана В практиката нотариалната покана намира широко приложение в редица случаи, като например: даване на подходящ срок за изпълнение на неизпълнено договорно задължение, предложение за извънсъдебно уреждане на спорове, връчване на заповеди за дисциплинарно уволнение и много други. Нотариалната покана е особено полезна в случаите, когато молителят (този, който отправя поканата) иска да докаже както факта на получаването на поканата от лицето, до което е отправена, така и нейното съдържание. По този начин молителят безпроблемно може да докаже, че съобщение с точно определено съдържание е достигнало до получателя. Това различава нотариалната покана от друго популярно средство за изпращане на съобщения – писмо с обратна разписка. В последният случай изпращащият съобщението получава доказателство само за факта на получаване на съобщението от неговия адресат, но не и за неговото съдържание. За да изпълни тези си функции обаче, нотариалната покана трябва да отговаря на определени изисквания и да се връчи по определения в закона ред. Поканата се изготвя от молителя в три еднакви екземпляра (в много случаи такива покани се изготвят направо от нотариуса срещу възнаграждение), след което се предава на нотариуса, който я връчва на нейния адресат. Често в практиката се допуска грешката поканата да бъде заверена нотариално, след което да бъде изпратена до нейния адресат с писмо с обратна разписка. Такива покана не е нотариална и не може да изпълнява посочените по-горе функции. Поканата се нарича нотариална не защото е заверена нотариално, а защото нотариусът я връчва по определен в закона ред лично или чрез свой представител на адресата й.

Изменение на трудово правоотношение Пораждането, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения са регламентирани в Кодекса на труда (КТ). Принципът е, че трудовото правоотношение не може да бъде изменяно едностранно нито от страна работодателя, нито от страна на работника/служителя. Принципът на едностранна неизменяемост на трудовото правоотношение, установен императивно, означава недопустимост едностранно да се изменя уговореното съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, работното място, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение, както и всички други условия, които страните могат да уговорят в трудовия договор. Това осигурява стабилност на трудовото правоотношение, а оттам и сигурност на страните при изпълнение на трудовите им задължения. Не се смята за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът/служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променя определеното място на работа, длъжността и

бр. 5-6/2009

размерът на основната заплата на работникът или служителя. Изключение от принципа за едностранна неизменяемост на трудовото правоотношение е случаят, при който работодателят едностранно увеличава размера на уговореното трудово възнаграждение на работника или служителя. КТ регламентира няколко начина за изменение на трудовото правоотношение, които не нарушават принципа за едностранна неизменяемост, а именно – по взаимно съгласие; при изменение на мястото и характера на работа от работодателя; при командироване на работници и служители; при промяна на работодателя със запазване на трудовото правоотношение; при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия. При постигане на взаимно съгласие страните по трудовото правоотношение могат да изменят всички негови елементи, като това изменение може да е за определено време или за постоянно. В случай на производствена необходимост, както и при престой, работодателят може да възлага на работника/служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. При промяната задължително се вземат предвид квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя. Работодателят може да възложи на работника/служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Друг случай на едностранно изменение на трудовото отношение представлява командироването на работника/служителя за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. Работникът/служителят може да бъде командирован без негово съгласие за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Докато командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва само с писмено съгласие на работника/служителя. В случаите на сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия, преминаване на обособена част от едно предприятие към друго, промяна на правноорганизационната форма на предприятието, смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, макар да има промяна в работодателя, съгласно разпоредбите на КТ трудовото правоотношение се запазва. В тези случаи правата и задълженията на работодателя прехвърлител, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодат��л.

47


БИП консулт | BIM consultation

При промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия трудовото правоотношение също не се прекратява. Правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател. За задълженията към работника/служителя, възникнали преди промяната отговарят солидарно двамата работодатели. След изтичане на срока на договора за наем, аренда или концесия трудовите правоотношения с работниците/служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.

Подновяване на регистрация на марка Срокът на действие на регистрация на марка е десетгодишен. След неговото изтичане притежателят на марката може да подновява регистрацията неограничено за следващи периоди от десет години. Регистрацията на марка се подновява по молба на притежателя, придружена с документ за платена такса за подновяване на регистрация. Молбата трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя й. Молбата може да се подаде в Патентното ведомство през последната година от десетгодишния срок на действие на марката или до шест месеца след изтичането на този срок, като се заплатят допълнителни такси. Ако притежателят поиска подновяване на регистрацията само за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, в молбата се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването. Подновяването на регистрацията действа от деня, следващ датата, на която изтича десетгодишният срок. Притежателят на правото върху марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването й, като промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.

зуално произведение срокът продължава седемдесет години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката. Сроковете, през които авторското право се закриля, започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението. * Съдържанието на статиите не представлява правно становище или правен съвет. Авторът им няма да носи отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието на статиите. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет, обоснован и съобразен с конкретната правна специфика в съответния случай.

Времетраене на авторското право Общото правило е, че авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. Това правило обаче търпи много изключения. При произведения, създадени от двама или повече автори, седемдесетгодишният срок започва да тече след смъртта на последния преживял автор. При анонимни или псевдонимни произведения срокът започва да тече от разгласяването му за пръв път. При авторско право върху компютърна програма или база данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, срокът продължава седемдесет години след разпространяването му. При авторско право върху филм или друго аудиови-

48

бр. 5-6/2009


Европрограми | Europrograms

Финансиране на фотоволтаични централи по Програмата за развитие на селските райони Кристина Цветанска, изпълнителен директор, ЕЛАНА Инвестмънт Kristina Tsvetanska, Executive Director, ELANA Investment

Financing Photovoltaic Stations under the National Programme for Rural Development

И

нтересът към изграждането на фотоволтаични централи в България се засили предвид благоприятните условия, които държавната политика създаде за стартирането на подобни инвестиционни проекти. Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС България пое ангажимент към 2010 г. 11% от общото производство на електроенергия да са от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). През 2020 г. този дял вече трябва да бъде 16%.

В енергийната стратегия на страната са планирани за 2020 г. 22003400 MW вятърни проекти, а потенциалът на слънчевите паркове и геотермалните източници за този срок е изчислен на 2000 MW. Според ДКЕВР през 2008 г. енергията, произведена от ВЕИ, е формирала 7.5% от цялото електропроизводство в страната, но от този дял само 1,5% се падат на слънцето и вятъра като източници. При наличния потенциал за развитие на този пазар трябва да добавим също определената от ДКЕВР цена за изкупуване на

бр. 5-6/2009

енергията, произведена от фотоволтаични централи, в размер на 755 лв./ MWh, както и удължаването на срока на задължително изкупуване от енергоразпределителните дружества (ЕРП) на 25 години. Интересът също се обуславя от възможностите за субсидия в рамките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Две мерки по програмата, които дават възможности за безвъзмездна помощ за производство от ВЕИ, бяха отворени в края на 2008 и началото на 2009 г. Това са Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, която приема проекти от 1 декември 2008 г.; и Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ отворена от 5 януари 2009 г.

Изисквания към фотоволтаичните проекти и възможна субсидия

И по двете мерки проекти за производство на слънчева, вятърна и водна енергия може да се получи субсидия от максимум 200 000 евро на проект. Произведената енергия трябва да е предназначена за продажба. Условията на мерките посочват, че се допуска максимален размер на целия проект за производство на ВЕИ на стойност 1 млн. евро, а въз-

можната субсидия е 70% от общите допустими разходи. Това не трябва да заблуждава кандидатстващите въпреки условието за 70% субсидията не може да надвишава сумата от 200 000 евро на проект. Друго изискване, с което следва да се съобразят проектите, е инсталираната мощност да не надвишава 1 MW. Първото най-важно нещо, което трябва да знаят потенциалните кандидати по тези мерки, е че субсидията по ПРСР се получава само след като фотоволтаичната централа е доказано завършена - т.е. тя е присъединена към преносната мрежа и пусната в експлоатация. Една от заблудите на инвеститорите, които се интересуват от ВЕИ проекти, е свързана с очакването, че могат да кандидатстват по ПРСР и да получат субсидия, преди да са планирали и стартирали енергопроизводството. Самото подаване на документи за кандидатстване може да стане само след получаване на разрешително за строеж на централата. Това означава, че инвеститорът трябва да е преминал през всички етапи на разработване на соларния проект – от анализа на слънчевия потенциал на избраното местоположение, през сделките със земя, необходимите

49


Европрограми | Europrograms

анализи и разрешителни, свързани с опазване на околната среда и пр. Ако инвеститорът не е специалист по разработване на подобни енергийни проекти, препоръчително е да ползва професионални консултантски услуги в различните етапи на разработване и изграждане на проекта. В процеса по изграждане на една фотоволтаична централа има много специфични детайли, за които трябва да се подготвят изрядни документи, което да подсигури успеха на кандидатстването за субсидия. При соларните проекти много често пропуски в началото обезсмислят инвестицията или я правят губеща. Например още в началото при избраното местоположение на централата трябва да се провери в ЕРП дали има свободни мощности. Може да се окаже, че цялостната инфраструктура и условия на конкретното място не благоприятстват и не създават възможност за соларен проект или пък разходите по проекта биха го направили неизгоден за инвестиция.

Кой може да кандидатства за финансиране на фотоволтаична централа?

По отношение на допустимостта на кандидатите разликата между двете мерки е следната: в Мярка 311 могат да търсят финансиране регистрирани земеделски производители, които желаят за свое ползване или за продажба да изградят соларна централа; а по Мярка 312 могат да кандидатстват микропредприятия – еднолични търговци или юридически лица с персонал до 10 души. Земеделските производители, които са решили да кандидатстват по Мярка 311, трябва да имат земеделска дейност, която да докажат с финансов отчет най-малко от предходната година, а също така да е категорично видно от документите им, че минимум 50% от приходите им за предишната година са от земеделска дейност. Тези земеделски производители се изисква да са микро-, малки или средни предприятия съгласно определенията в Закона за

50

малки и средни предприятия. Отличителна разлика при Мярка 312 е пък липсата на изискване за дълъг живот на кандидатстващата фирма. При тази мярка новорегистрираните кандидати дори имат предимство в процеса на оценяване на проекта. И двете мерки поставят ограничения към кандидатите по отношение на местоположението на бизнеса им. Допустимите кандидати трябва да имат седалище или клон със седалище на територията на селска община. Това включва всички общини без областните градове и без Асеновград, Казанлък, Свищов, Горна Оряховица, Димитровград и Дупница.

Важни съвети за подготовка на изрядни документи за кандидатстване по мерки 311 и 312

• Преди да пристъпи към подготовка, потенциалният кандидат трябва да се увери, че отговаря на всички изисквания за допустим кандидат, за допустима инвестиция по съответната мярка, за допустими разходи по проекта. • Когато кандидатства по Мярка 312, кандидатът трябва много внимателно да определи дали е микропредприятие съгласно Закона за МСП, като основен критерий е броят персонал да е под 10 души и в случай че кандидатът има свързани предприятия по смисъла на ЗМСП, персоналът на свързаните към него предприятия ще се добави към броя на собствения персонал. • Кандидатът, който разработва фотоволтаична централа, може да започне подготовката за кандидатстване и да се обърне към консултант още в идейния етап на проекта. Това може да спести евентуални грешки при подготовка и събиране на необходими документи и така да не изгуби време и разходи. • Документацията и техниче-

ските проекти на фотоволтаичната централа също трябва да отговарят на определени изисквания по програмата, така че за да се избегнат грешки, е добре своевременно да се изпращат всички документи на консултантите. Например задължително изискване е в техническите проекти към всяка част да има количествена сметка. Често въпреки полученото разрешително за строеж такива сметки липсват и това затруднява успешното кандидатстване. Кандидатите трябва да са пререгистрирани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, както и да са сигурни, че всички други фирми, които са им оферирали изграждането на фотоволтаичната инсталация, отговарят също на това условие. Всички издадени документи трябва да бъдат на името на кандидата - т.е., ако кандидатства определено юридическо лице, учреденото право за строеж/нотариален акт, технически проекти, оферти - всички те трябва да са адресирани и издадени на името на това юридическо лице, а не на името на собственика. Дори когато кандидатства едноличен търговец, всички документи трябва да са с наименованието на ЕТ. Кандидатите трябва да имат предвид, че внимателно трябва да подберат технологията и доставчиците при подготовката за кандидатстване, защото всичко, което се впише в проекта като технология, модели, подробности от избраната оферта - точно тези детайли ще бъдат проверявани впоследствие дали са изпълнени, за да се получи финансиране. Част от проектната документация е процедурата за избор на доставчик на оборудването - предмет на инвестицията,

бр. 5-6/2009


Европрограми | Europrograms

както и изпълнител на цялостното изграждане. В условията за кандидатстване по мерки 311 и 312 са зададени условия и документи, които трябва да се спазят при тази процедура, включително минимален брой и вид на офертите.

Съвети относно изплащане на субсидията • За да ви бъде изплатена субсидията, проектът трябва да бъде изпълнен точно във вида, в който е одобрен, като за това са налични и всички необходими доказателства. • Всички плащания по проекта трябва да се извършат по банков път. • В условията на двете мерки са предвидени авансово и едно междинно плащане. Условието за получаване на авансово плащане в размер на 20% от субсидията е предоставянето на банкова гаранция на стойност 110% от размера на този аванс. Това прави ползването на аванс неатрактивно за кандидатите. Междинното плащане следва да бъде заложено в проекта и се изплаща за извършен обособен етап от инвестицията след неговото отчитане. Етапите може да се обособят съобразно възможностите на проекта и изискванията на кандидата. • Разходи за ДДС не се подпомагат по програмата.

Периоди за прием на проекти: Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности • 14 май - 25 юли 2009 г. - бюджет 4 715 886 евро • 26 юли - 28 октомври 2009 г. - бюджет 3 536 914 евро • 29 октомври - 31 декември 2009 г. - бюджет 3 536 914 евро Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия • 1 юли - 8 септември 2009 г. - бюджет 12 222 397 евро • 12 октомври - 15 декември 2009 г. - бюджет 12 222 397

бр. 5-6/2009

51


Европрограми | Europrograms

Европейските субсидии в помощ на хранителната промишленост Теодора Овчарова, ръководител „Европейски програми“, ЕЛАНА Инвестмънт Teodora Ovcharova, Head of European Programmes, ELANA Investment

European Grants Supporting the Food Industry

П

рограмата за развитие на селските райони (ПРСР) е една от най-атрактивните за бизнеса, дори и този, който не е свързан със сектор земеделие или животновъдство. Въпреки това в основата си тя е насочена именно към онези фирми, които търсят средства за вложения в селското стопанство или свързаните с него производства. Най-широките инвестиционни възможности за хранително-вкусовия сектор например са заложени в Мярка 123 - Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти.

ки на Мярка 123 е възможността да кандидатстват за инвестиции не само разработени предприятия, но също така и стартиращ бизнес. Подаването на проекти е текущо, т.е. няма краен срок, а във всеки момент предприятията могат да подадат проектите си в областните разплащателни агенции на ДФ Земеделие. Началото на приема на проекти беше обявено на 1 ноември 2008 г. Засега практиката показва, че мярката е най-популярна сред месо- и млекопреработватели, които планират да реновират или да разширяват производствата си.

Бенефициенти

Характеристика

Условията на тази мярка предоставят достъп до финансиране на почти всички видове предприятия от този сектор, като за разлика от други програми, тук е възможно да се кандидатства за инвестиция едновременно в строителство и в оборудване. На практика това означава, че със средства по тази мярка едно месопреработвателно предприятие например би могло да построи производствени площи и да ги оборудва с необходимата техника, за да изгради или разшири бизнеса. Една от най-привлекателните специфи-

52

Финансовата помощ за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти е предназначена за предприятия, които се занимават с преработка и/или маркетинг на различни продукти - мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; плодове и зеленчуци, включително гъби; пчелен мед; зърнени, мелничарски и нишестени продукти (с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия); растителни и животински масла и мазнини (с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на зехтин); технически и медицински култури, включително маслодайна роза и билки (с изключение на производство,

преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия); готови храни за селскостопански животни (фуражи); гроздова мъст, вино и оцет. Интересното при тази мярка на ПРСР е, че се предоставя възможност за финансиране също на първична преработка и/или маркетинг на горски продукти, а също и на производство на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти от първична и вторична биомаса (с изключение на преработка на първична и вторична биомаса от рибни продукти).

Разходи

Предприятията от хранителновкусовия сектор биха могли да получат помощ за: • изграждане и/или модернизиране на сгради, свързани с производство, преработка и маркетинг, както и за придобиване на сгради и други недвижими активи, необходими за производството, но само когато мястото на извършване на инвестициите е селски район • подобряване и контрол на качеството и безопасността на суровините и храните • закупуване и инсталиране на оборудване, въвеждане на нови технологии, процеси

бр. 5-6/2009


Европрограми | Europrograms

или стандарти, закупуване на транспортни средства, изграждане или модернизация на лаборатории.

Парите

Проектите по разглежданата мярка трябва да се реализират в срок от 24 месеца, като максималната стойност общо на всички проекти на един кандидат за периода до 2013 г. не може да надвишава левовата равностойност на 4 млн. EUR. Тъй като по мярката се субсидират 50% от общите разходи по един проект, един кандидат има право до 2013 г. да получи общо финансова помощ на стойност до 2 млн. EUR. Минималният размер на един проект е 10 хил. EUR, т.е. един кандидат може да бъде субсидиран минимум с левовата равностойност на 5 хил. EUR. Предприятията може да кандидатстват с повече от един проект само ако спазят условието предишният им проект да е реализиран, отчетен и изплатен. Фирмите, които кандидатстват за проекти, свързани с производство на биоенергия, както и кандидатите за преработка и/или маркетинг на горски продукти имат ограничението за субсидия от 200 хил. EUR за 3 години.

Плащанията

Кандидатите за финансиране по Мярка 123 трябва да предвидят правилата за плащане по програмата в рамките на цялостния си организационен план, защото не е толкова важно дали е спечелен един проект, колкото дали ще бъде реализиран. Одобрените проекти получават авансово 20% от субсидията, като обаче се изисква банкова гаранция в полза на ДФ Земеделие в размер от 110% от стойността на авансовото плащане. Тази гаранция ще бъде освободена след завършване на инвестицията. Междинните плащания,

бр. 5-6/2009

ако се кандидатства за тях, трябва да се заявят още на етап кандидатстване и се извършват след отчитане на завършен етап от инвестицията. Окончателното плащане на субсидията се извършва в срок от 4 месеца от подаване на заявление за изплащане на помощта след реализираната инвестиция.

Особености

• Най-тежката част от подготовката на кандидатура за Мярка 123 по ПРСР е разработването на бизнес плана на инвестицията. Програмата дава широк кръг от възможности за субсидиране, но проектът трябва да бъде аргументиран чрез пазарни анализи и предпроектни проучвания. • За сметка на това мярката предвижда възможността да бъдат субсидирани предварителни разходи по проекта. Те може да възлизат на 10% от общата стойност на проекта, като до 5% от тях биха могли да бъдат свързани с изготвяне на бизнес план. • Все пак средствата за разработване на бизнес план не може да надхвърлят левовата равностойност на 30 хил. EUR при проекти до 1 млн. EUR. • За инвестиционни предложения, които надхвърлят 1 млн. EUR, субсидираните предварителни разходи биха могли да бъдат до 100 хил. EUR и да не надвишават 2% от горницата над 1 млн. EUR. • Кандидатите трябва да имат предвид, че предварителните разходи за консултанти, архитекти и др., както и разходите за закупуване на земя и сгради се считат за допустими и може да бъдат покрити от субсидия само ако са извър-

шени до една година преди кандидатстването. Друга важна особеност е, че проектите трябва да се изпълняват на имот, който е собственост на кандидата, или да има документ за ползване със срок не по-малко от шест години от датата на кандидатстването. При строителство е необходимо да има учредено право на строеж върху имота за срок, не по-малък от десет години от датата на кандидатстване. Често срещана грешка е кандидатите да разработват проект за строителство на терен, за който са сключили само договор за наем - това е недопустимо. Задължително изискване е строежът да се извършва или на собствен терен, за който се представя копие на нотариалния акт, или да има учредено право на строеж, когато имотът не е собственост на кандидата. При покупка на сгради се получава финансиране само ако те са на територията на селски общини. Кандидатите, които биха инвестирали в закупуване на земя и сгради, трябва да имат предвид, че по данъчна оценка стойността им не трябва да бъде над 10% от общата сума по проекта. Още при вземане на решение за кандидатстване е добре предприятията да знаят, че при одобрен проект ще имат задължението да водят отделно счетоводство за него, да не продават или да не преотстъпват ползването на активите, да не променят местоположението на финансирания бизнес в срок от 5 години след сключване на договора за субсидиране по ПРСР.

53


Европроекти | Europrojects

Схема: „Подкрепа за развитието на туристически атракции” Оперативна програма “Регионално развитие” Oперация 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура” Бюджетна линия: BG161PO001/3.1-02/2009

Обща цел на схемата:

Да се подкрепи развитието на конкурентоспособни туристически атракции, които допринасят за диверсификация на туристическия продукт, намаляване на териториалната концентрация и по-равномерно разпределение на ползите от туризма.

Специфични цели:

Да се развият конкурентоспособни природни и културно-исторически атракции и/или групи атракции, способни да привлекат значителен брой посетители. Да се подкрепят по-слабо развитите туристически локализации във вътрешността на страната, притежаващи значителен туристически потенциал.

Бенефициенти: 148 общини в България Допустими дейности:

•Развитие на природни, културни и исторически атракции - реставрация, консервация, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и др. •Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за нуждите на атракциите (туристически пътеки и пътеки на здравето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове). •Развитие на допълнителна дребномащабна техническа инфраструктура в района на атракциите, необходима за посещение на атракциите (пътища/ улици за достъп, детски площадки, съоръжения за отдих и спорт с нестопанска цел, паркинги, зелени площи, тоалетни, осветление, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, достъп за хора с увреждания, необходими за развитието на цялостен туристически продукт). •Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепяните атракции. •Допълнителни дребномащабни неинфраструктурни дейности, имащи пряко отношение към подкрепяните атракции (организиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности).

54

Краен срок:

4 септември 2009 г. в 16.00 ч.

Бюджет на програмата:

Общ размер - 82 858 124 лева;

Размер на безвъзмездната помощ:

•минимална сума на безвъзмездната финансова помощ: 1 000 000 лв. •максимална сума на безвъзмездната финансова помощ : 6 000 000 лв. Бенефициентите са задължени да осигурят наймалко 15% собствен принос от стойността на проектното предложение.

Допълнителна информация:

Допустими партньори по настоящата схема са: •148 общини от страната, бенефициенти по програмата •сдружения на общини •други публични органи, управляващи недвижими културни ценности с национално значение и защитени територии по Закона за защитените територии •туристически сдружения

За повече информация: Министерство на регионалното развитие и благоустройството http://bgregio.eu/

бр. 5-6/2009


Европроекти | Europrojects

Схема: „Подкрепа за дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища в градските агломерации” Оперативна програма “Регионално развитие” Операция 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” Бюджетна линия: BG161PO001/1.4-04/2009

Обща цел на схемата:

Oграничаване и максимално предотвратяване на рисковете и щетите за живота и имуществото на населението в градските агломерационни ареали чрез изграждането и укрепването на дребномащабни инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на свлачищните процеси.

Специфични цели:

•Осигуряване на защита за живота и имуществото на населението в градските агломерационни ареали чрез подкрепа на дейности за заздравяване и укрепване на свлачища. •Ограничаване разрастването/проявлението на свлачищните процеси чрез изграждане на автоматизирани системи за мониторинг.

уловителни мрежи, уловителни стени, предпазни насипи, защитни навеси и др. •Вертикална планировка на района на свлачището с цел осигуряване на устойчивост на откоса. •Изграждане на автоматизирани контролно-измервателни системи (КИС) за мониторинг на поведението на свлачището след реализацията на инфраструктурните мерки.

Краен срок:

6 ноември 2009 г.

Бюджет на програмата:

Общ размер - 9 514 919 лева

Размер на безвъзмездната помощ:

Бенефициенти:

По настоящата схема за безвъзмездна финансова помощ не се изисква съфинансиране от кандидата.

Допустими дейности:

•Минимална сума на безвъзмездната помощ – 300 000 лева •Максимална сума на безвъзмездната помощ – 1 000 000 лева.

86 общини в България

•Инфраструктурни мерки за силово укрепване и стабилизиране на свлачища, като разрушаване на незаконно построени сгради и съоръжения, способстващи за развитието на свлачището,  разрушаване на негодни за ползване сгради и съоръжения, компрометирани поради развитието на свлачището. •Изграждане на съоръжения за понижаване на подпочвените води под нивото на хлъзгателната повърхнина (хоризонтални сондажи, събирателни шахти и др.) и за отвеждането им извън територията на свлачището. •Изграждане на съоръжения за отвеждане на повърхностните води извън територията на свлачището (окопи, канавки, дренажни ребра и др.). •Инфраструктурни мерки и изграждане на нови съоръжения за заздравяване и конструктивно укрепяване на свлачището, включващи преоткосиране, повърхностно отводняване и дълбочинно отводняване, анкерни, пилотни и пилотно-анкерни конструкции, дренажни системи, канавки и шахти, подпорни стени, анкерирани стени, шлицовани стени и др.). •Изграждане на защитни съоръжения при срутища – укрепване на активната част от срутището, покриване с метални (телени) мрежи, предпазни канавки,

бр. 5-6/2009

За повече информация: Министерство на регионалното развитие и благоустройството http://bgregio.eu/

55


Европроекти | Europrojects

Първа покана за проектни предложения по програма “Черно море 2007 - 2013”

За програмата:

Съвместната Оперативна програма “Черно Море 2007 – 2013” е една от трите програми около морски басейн, записани в рамката на Инструмента  за европейско съседство и партньорство чрез трансгранично сътрудничество: стратегически документ 2007-2013 (ENPI CBC Strategy Paper) и е една от най-сложните, макар и с ограничен финансов ресурс. Общата цел на програмата е да се постигне по-силно регионално партньорство и сътрудничество. По този начин програмата цели да допринесе за по-широката цел – “по-силно и по-устойчиво социалноикономическо развитие на регионите от Черноморския басейн”. Трите специфични цели на програмата, които са поместени в настоящата програма, са: 1. Насърчаване на социално-икономическото развитие в Черноморския басейн. 2. Съвместна работа за справяне с общите предизвикателства. 3. Насърчаване на местни дейности от вида от “хората за хората”.

Обща цел на схемата:

Министерство на регионалното развитие и жилищната политика на Румъния в качеството си на съвместен управляващ орган на програма “Черно море 2007 - 2013” обяви покана за проектни предложения по трите приоритета на програмата: Приоритет 1: Трансгранично партньорство за икономическо и социално развитие, основано на общи ресурси •Мярка 1.1: Подобряване на достъпността и връзката за нови вътрешно-регионални информационни, комуникационни, транспортни и търговски връзки. •Мярка 1.2: Изграждане на туристически мрежи с цел промотиране на съвместни туристически инициативи и традиционни продукти. •Мярка 1.3: Създаване на административен капацитет за подготовка и въвеждане на местни или регионални политики за развитие.

56

Приоритет 2: Споделяне на ресурси и знания за защита и съхраняване на околната среда •Мярка 2.1: Подсилване на съвместното знание и информационна база, нужна за справяне с общите предизвикателства в опазването на речните и морските системи. •Мярка 2.2: Насърчаване на изследванията и иновациите в сферата на опазване и протекция на природните области. •Мярка 2.3: Насърчаване на съвместни инициативи, насочени към иновации в технологиите и управлението на отпадъците и отпадъчните води. Приоритет 3: Културни и образователни инициативи за създаване на обща културна среда в черноморския регион •Мярка 3.1: Промотиране на културната дейност и образователния обмен в Черноморския регион.

Допустими партньорства:

Проектите се подават и реализират съвместно от партньорства, които включват една или няколко страни членки (България, Гърция, Румъния), една до няколко страни партньори (Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия, Украйна) и/или Турция. Препоръчителен брой партньори: от 3 до 10. За България допустимите региони по програмата са: Североизточен и Югоизточен район.

Бенефициенти:

•национални, регионални и местни власти •публичноправни организации съгласно определението в ЗОП •асоциации от едно или повече юридически лица по т. А или Б •други неправителствени организации •публични предприятия съгласно определението в чл. 2(1)b от директива 2004/17/ЕС (водоснабдяване, енергетика, транспорт). Кандидатите следва да са регистрирани и разположени в допустимата територия или са регистрирани извън допустимата територия в една от 10-те държави, но имат местни или регионални офиси в допустимата територия и могат да превеждат средства в чужбина.

бр. 5-6/2009


Европроекти | Europrojects

Допустими дейности:

Всеки приоритет и съответните му мерки разполагат с различни допустими дейности, които най-вече могат да се опишат като “меки мерки” – сформиране на мрежи, туининг проекти, предпроектни проучвания, създаване на центрове за изследвания и иновации, подготовката на стратегии за регионалното развитие, подкрепа за туристически дейности, обмен на най-добри практики в сфери като развитие на МСП и социална интеграция, екологични проекти, подкрепа на рибарството, опазване на културно-историческото наследство, сътрудничество между институции от образователната сфера и др. Пълен списък с допустимите дейности можете да намерите на страницата на програмата.

Краен срок:

12 октомври 2009 г.

Бюджет на програмата:

Индикативен бюджет по първа покана: 3 642 506 евро.

Размер на безвъзмездната помощ:

Съфинансирането на проекти от страна на ЕС е до 90% от допустимите разходи.

Вид проект

Минимален размер

Максимален размер

Приоритети 1 & 2

100 000

700 000

Приоритет 3

50 000

250 000

Проекти, осъществяващи се предимно или изцяло в една страна, но с трансграничен ефект

50 000

250 000

(Посочените суми са в евро)

Допълнителна информация:

МРРБ ще предостави необходимите средства за 10% национално съфинансиране на българските партньори в одобрените за финансиране проекти. Правилата и необходимите документи за предоставяне на националното съфинансиране ще бъдат своевременно публикувани на www.bgregio.eu.

За повече информация: www.blacksea-cbc.net

бр. 5-6/2009

57


Европроекти | Europrojects

Програма: LIFE + (2009 г.)

Бенефициенти: Организации, регистрирани в държавите - членки на Европейския съюз, като държавни и/или частни организации, субекти и институции.

Направления на програмата: Направление 1: Природа и биологично разнообразие Опазване, съхранение, възстановяване, наблюдение и подпомагане на функционирането на природните системи, естествените местообитания, дивите флора и фауна с цел овладяване на намаляването на биологичното разнообразие, включително разнообразието на генетичните ресурси, в рамките на ЕС до 2010 г. Направление 2: Политика и управление на околната среда •Климатични промени: стабилизиране на концентрациите на парникови газове на равнище, което предотвратява глобалното затопляне с повече от 2 °C. •Води: повишаване на качеството на водите чрез разработване на икономически ефективни мерки за постигане на добро екологично състояние с оглед разработването на първия план за управление на речните басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на съвета (Рамкова директива за водите) до 2009г. •Въздух: постигане на нива на качество на въздуха, които не пораждат значителни отрицателни въздействия и опасност за човешкото здраве и околната среда. •Почви: опазване и осигуряване на устойчивото из-

58

ползване на почвите чрез запазване на функциите им, предотвратяване на опасностите за почвите, смекчаване на тяхното въздействие и възстановяване на замърсени почви. •Градска околна среда: подобряване на екологичното състояние на урбанизираните райони в Европа. •Шум: разработване и прилагане на политика относно шума в околната среда. •Химикали: подобряване до 2020 г. на опазването на околната среда и здравето от рисковете, причинени от използването на химикали, чрез прилагане на законодателството относно химикалите, по-специално Регламент (EO) № 1907/2006 на Европейския парламент и на съвета (REACH) и Тематичната стратегия за устойчиво използване на пестициди. •Околна среда и здравеопазване: развиване на информационна база за политиката в областта на околната среда и здравеопазването (План за действие в областта на околната среда и здравеопазването за 2004-2010 г.). •Природни ресурси и отпадъци: разработване и изпълнение на политики, предназначени за осигуряване на устойчиво управление и използване на природните ресурси и отпадъците, подобряване на екологичните показатели на продуктите, на моделите за устойчиво производство и потребление, предотвратяване, оползотворяване и рециклиране на отпадъците; допринасяне за ефективното прилагане на Тематичната стратегия за предотвратяване и рециклиране на отпадъците. •Гори: осигуряване особено чрез координационна мрежа на ЕС на конкретна и всеобхватна основа за обмен на информация, необходима при определяне на политиката относно горите във връзка с изменението на климата (въздействие върху горските екосистеми, ефек-

бр. 5-6/2009


Европроекти | Europrojects

ти на смекчаване и заместване), биологичното разнообразие (базова информация и защитени горски зони), горските пожари, състоянието и защитните функции на горите (вода, почва и инфраструктура), както и допринасяне за опазване на горите от пожари. •Нововъведения: допринасяне за развиването и нагледното прилагане на подходи за иновативна политика, технологии, методи и инструменти в помощ на изпълнението на Плана за действие в областта на екологичните технологии (ETAP). •Стратегически подходи: насърчаване на ефективното изпълнение и прилагане на законодателството на общността в областта на околната среда и подобряване на базата от знания за политиката в областта на околната среда; подобряване на екологичните показатели на МСП. Направление 3: Информация и комуникации Разпространяване на информация и повишаване на осведомеността по въпросите на околната среда, включително мерки за предотвратяване на горски пожари; осигуряване на подкрепа за придружаващи мерки, като предоставяне на информация, осведомителни дейности и кампании, конференции и обучения, включително обучения по предотвратяване на горски пожари.

Краен срок:

Предложенията за проекти се предават на компетентните национални органи до 15 септември 2009 г. Предложенията за проекти се изпращат на националния орган на държавата членка, в която е регистриран бенефициерът. След това предложенията се предават от националните органи на комисията до 22 октомври 2009 г.

Размер на финансирането:

Цялостният бюджет за помощи за проекти по LIFE+ за 2009 г. възлиза на 250 000 000 евро. Индикативните финансови средства за 2009 г. за България са 5 390 756 евро. Най-малко 50 % от общия бюджет се отпускат за мерки за подпомагане на опазването на природата и на биологичното разнообразие. ЕК финансира до 50% до от разходите по проектите. Изключение правят само предложенията, които са насочени към приоритетните местообитания/видове съгласно директивите за птиците и местообитанията, за които се финансират до 75%.

За повече информация: МОСВ http://www.moew.government.bg/life/index.html

Интернет страницата на програма LIFE + http://ec.europa.eu/environment/life/funding/lifeplus.htm http://ec.europa.eu/environment/life/funding/lifeplus2009/call/index.htm

бр. 5-6/2009

59


Европроекти | Europrojects

Нова покана за проекти по програмата за Европейск�� сътрудничество в областта на научно-техническите изследвания (COST) Европейското сътрудничество в областта на научно-техническите изследвания (COST) представя покана за финансиране на предложения за създаване на мрежи от изследователи.

Общи цели на програмата:

Европейското сътрудничество в областта на научнотехническите изследвания (COST) обединява изследователи и експерти от различни страни, които работят в специфични сфери. Важно е да се отбележи, че COST не финансира самите научни изследвания, а подкрепя дейности за работа в мрежа, като срещи, конференции, краткосрочен научен обмен и информационни прояви. Понастоящем се подпомагат повече от 200 научни мрежи (дейности). Европейското сътрудничество в областта на научнотехническите изследвания приема проектни предложения, които допринасят за научното, технологичното, икономическото, културното и общественото развитие на Европа. Особено добре се посрещат предложения, които играят ролята на предшественик за развитието на други европейски програми и/или са представени от изследователи в началото на тяхната кариера. COST е организирана в девет широки области – биомедицина и молекулярни бионауки; химия, молекулярни науки и технолгии; наука за Земята и управление на околната среда; храни и земеделие; гори, вкл. продукти и услуги, свързани с тях; хора, общество, култура и здраве; информационни и комуникационни технологии; физика и нанонауки; транспорт и урбанистика. Подробна информация за всяка област можете да откриете на: www.cost.esf.org. Проектните предложения следва да са в рамките на една област. Въпреки това проекти с дейности от няколко сфери са добре дошли и ще бъдат оценявани отделно.

Допустими дейности:

COST финансира дейности за работа в мрежа като конференции, срещи, краткосрочни научни обмени и информационни прояви. Високо оценени ще бъдат предложенията, които обхващат повече от една от сферите на COST.

Процедура и срокове за приемане на предложения:

Кандидатстването става в два етапа: Предварителни проектни предложения (максимум 1500 думи - 3 страници), подадени по електронен път с кратко представяне на проектната идея се подават до 25 септември 2009 г. До 13 ноември кандидатите ще получат покана за Пълни предложения с краен срок 15 януари 2010 г. Решението кои проекти ще се финансират следва да бъде ясно през месец май 2010 г. Предвижда се следващият срок за подаване на предложения да бъде 26 март 2010 г.

Безвъзмездна помощ:

Финансовата подкрепа е обикновено в размер на 100 000 евро годишно за период от 4 години.

За повече информация: www.cost.esf.org/cnc http://www.cost.esf.org/opencall

Бенефициенти:

По поканата могат да кандидатстват с проектопредложения учени от поне 5 европейски страни, участнички в COST. Дейностите, включени в COST, се осъществяват от научноизследователски екипи.

60

бр. 5-6/2009


Европроекти | Europrojects

Покана за проекти по Специфична програма „Хора“ на Седма рамкова програма FP7-PEOPLE-2009-RG

Общи цели на програмата:

ЕК представя покана за предоставане на грантове за опитни изследователи по специфична програма ‘’Хора’’ на Седма рамкова програма: Грантове за реинтеграция. Такива грантове се предоставят на изследователи, които търсят постоянна работа в областта на научните изседвания и имат изкарано минимум 18-месечно обучение в рамките на ‘’Дейностите на Мари Кюри’’. Програмата е разделена на два компонента съобразно обхвата на включените дейности: (1)Европейски грантове за реинтеграция „Мари Кюри” (ERG): „Подкрепа за обучение и кариерно развитие на изследователи” (2)Международни грантове за реинтеграция „Мари Кюри” (IRG): Подкрепа за обучение и кариерно развитие на изследователи.

Бенефициенти:

За ЕRG могат да кандидатстват изследователи с поне 4 години опит или с докторска степен, които при кандидатстването участват или вече са участвали в обучения или в дейности по мобилност в рамките на Седма рамкова програма или някоя от предхождащите я Рамкови програми за минимум 18-месечен пълен период. Изследователят кандидатства заедно с организацията домакин на (ре)интеграцията. Домакини могат да са организации, с изследователска дейност или обучение (университети, изследователски центрове, международни организации, предприятия и др.), които са разположени в страна членка на ЕС, или в една от асоциираните страни.

Допустими дейности:

Няма предопределени приоритетни сфери. Насоката на изследователската дейност се дава от самите участници и всички сфери на развитието и технологичното развитие, посочени в ДЕО, са допустими за финансиране.

Безвъзмездна помощ:

(1) ERG – помощта е фиксирана на 15 000 евро на година за период от не повече от 3 години (2) IRG – помощта е фиксирана на 25 000 евро на година за период от не повече от 4 години. Допустими разходи: разходи за заплати за изследователите и за екипа, пътни разходи, режийни, патенти и др.

Бюджет на програмата:

Индикативният бюджет възлиза на 31 млн. евро за 2009 г., който ще бъде разпределен по равно за двете фази.

Краен срок:

Приемът на документи ще става на две фази, като за целта са определени две дати - 2 април 2009 г. и 8 октомври 2009 г. (до 17 ч. брюкселско време).

За повече информация: www.cordis.europa.eu

IRG е насочена към опитни изследователи с поне 4 години опит или с докторска степен, които при подаване на проекта са граждани на една от страните - членки на ЕС, или асоциираните страни и имат поне тригодишен изследователски опит в трета страна (неасоциирана страна). Изследователят кандидатства заедно с организацията домакин на (ре)интеграцията, която следва да е член на ЕС или асоциирана страна.

бр. 5-6/2009

61


Новини и събития | News and Events

Новини и събития News and Events Пазарният дял на УниКредит Булбанк се увеличава в кризата Резултатите за първото шестмесечие показват увеличение на пазарния дял на УниКредит Булбанк по всички основни показатели. Банката е номер едно по активи, депозити, кредити и основен капитал, съобщиха на 11 август т.г. оттам. С активи от 11.4 млн. лв. към края юни 2009 г. УниКредит е най-голямата банка в страната с пазарен дял от 16.5% и преднина от 2.9 млрд. лв. от втората банка в класацията по този показател. Чистата печалба на УниКредит за първото шестмесечие на 2009 г. е 133.4 млн. лв., което е с 13.8% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Според Левон Хампарцумян, председател на УС и главен изпълнителен директор на банката, очаквано нейната печалба в затруднената макроикономическа обстановка е намаляла, тъй като тя поема част от негативните ефекти от кризата, засягащи клиентите, и то в по-голяма степен от останалите банки на пазара. Това се потвърждава от факта, че сред петте най-големи банки у нас УниКредит има най-ниския спред (или разлика) на лихвите по депозити и кредити в размер на 4.81% при 5.81% спред за първите пет банки и 5.29% за банковата система като цяло. Този спред е намалял с 1.79 процентни пункта спрямо юни 2008 г., когато е бил 6.6%, което означава над 27% намаление на разликата между лихвите по кредити и депозити в периода юни 2008 – юни 2009 г. Освен това въпреки увеличаването на лихвите по заемите в резултат на влошената икономическа среда УниКредит Булбанк е с най-ниската

62

от петте най-големи банки доходност от заеми в размер на 7.3%, докато доходността по този показател за банковата система е 9.16. Банката е лидер и в кредитирането на фирми и граждани с общ размер на заемите от 7.9 млрд. лв. към края на юни 2009 г. Това представлява ръст от 15.4% спрямо същия период на миналата година и увеличение от 4.9% спрямо края на 2009 г. За сравнение средното увеличение на кредитите в банковата система за периода юни 2008 – юни 2009 г. е 11.9%, което показва, че банката продължава да кредитира с по-добри темпове от пазара. Традиционно по-консервативният подход към кредитирането и доброто управление на риска, което наскоро беше отбелязано и от международната рейтингова агенция Standard and Poor’s, позволяват на банката да продължи да подкрепя лоялните клиенти и партньори с финансиране, коментира Хампарцумян. През първото шестмесечие на 2009 г. УниКредит се е изкачила на първо място и в класацията по депозити с общ обем от 6.4 млрд. лв., от които 3.3 млрд. са депозити на корпоративни клиенти (номер едно на пазара) и над 3 млрд. лв. са депозити на банкиране на дребно (второ място на пазара). Така банката е достигнала 15.1% общ пазарен дял от 14.8% за същия период на миналата година. С основен капитал от 1.5 млрд. лв., увеличение с 21% спрямо същия период на миналата година, УниКредит е с най-голям пазарен дял и по този показател. Основните показатели за ефективност към края на юни 2009 г. са значително

по-добри от средното за банковата система: възвращаемост на капитала 18.5 % при 11.9% за банковата система; възвращаемостта на активите е 2.83% при 1.43% за банковата система; 41.6% е отношението cost/income (разходи/приходи) при 50.4% за банковата система. В съобщение от 13 август т.г. УниКредит Булбанк освобождава от обичайната годишна такса за обслужване всички нови картодържатели на Visa Classic. Досега таксата беше в размер на 25 евро за основна карта и 18 евро за допълнителна. На този етап въведеното облекчение на условията е валидно за първата година. С Visa Classic на УниКредит клиентът ползва 45-дневен гратисен период, в който няма лихва при плащане с картата в търговски обекти. При непълно погасяване на задължението по кредитната карта лихвата е 1.6% месечно, за лоялни клиенти - 1.5%. От картата могат да се възползват клиенти с нетен месечен доход над 300 лева. Тя се издава в левове, евро или долари, като кредитният лимит е до 5 пъти нетния месечен доход на кандидата. Лимитът зависи от доходите и досегашната кредитна история на клиента, но е минимум 500 лева (250) евро и може да достигне до 10 000 лева (5000 евро).

бр. 5-6/2009


Новини и събития | News and Events

МОСВ подготвя изменения в нормативната уредба По информация от 11 август т.г., Колегиумът на Министерството на околната среда и водите е взел решения как да се подобрят организацията на работата и движението на документите с оглед по-бързо решаване на заявените многобройни проблеми и пречки пред фирми, граждани и неправителствени организации за последните години. МОСВ започва подготовка за изменения в нормативната уредба с цел да бъдат отменени или облекчени редица разрешителни и съгласувателни режими, които безпричинно затрудняват инвестиционни инициативи и дейности. Измененията в законите и наредбите ще бъдат подготвени до два месеца. По решение на Колегиума на МОСВ ще бъде многократно разширен обхватът на информацията, публикувана на уебстраницата на министерството. Междувременно по разпореждане на министър Нона Караджова на уебсайта на МОСВ – www.moew.government. bg на ниво финансиране, подниво ПУДООС, е публикуван Анализ за разходите за изграждане на ВиК съоръжения – документ, който съдържа информация за стойността на 1 линеен метър от водоснабдителни и канализационни системи, както и на стойността на еквивалент жител за едни и същи инвестиционни проекти. Информацията показва, че през последните години изцяло е липсвал контрол по отношение остойностяването на проектите, както и по целесъобразността и ефективността на финансирането им. Предстои цялостна финансова ревизия на работата на ПУДООС.

бр. 5-6/2009

Тече обмен на информация между системите на НАП и Агенция „Митници” На пресконференция на 6 август т.г. вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков отбеляза, че в Агенция „Митници” има много неизползвани възможности и усилията на новоназначения й директор Ваньо Танов трябва да са насочени към намиране на решения. Действията му ще се концентрират върху прекратяване на контрабандата, спиране на злоупотребите с акцизи, прозрачност на дейността, взаимодействие с неправителствените организации и проверка на появилите се в медиите сигнали за нарушенията в агенцията. Връзката за обмен на информация между системите на НАП и Агенция „Митници” вече работи и служителите на двете ведомства имат достъп до базите с данни. Същия ден на официална церемония в Министерството на финансите Ваньо Танов и изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов подписаха Споразумение за взаимодействие между двете ведомства. Така стана възможно служителите от двете приходни администрации да работят в по-тясно сътрудничество и да имат по-добра координация при изпълнението на служебните си задължения. Въпрос на политическа воля е изграждането на връзката за обмен на информация между системите на НАП и Агенция „Митници”, заяви на последвалата пресконфе-

ренция Симеон Дянков. Повишаването на събираемостта на приходите е основен приоритет на фискалната политика. Тази връзка ще помогне за намаляването на контрабандата, ще повиши събираемостта на ДДС, ще помогне и на бизнеса, като намали нелоялната конкуренция. Технологичната връзка между базите данни на НАП и Агенция „Митници” дава възможност на определени служители от НАП да имат достъп до определена част от базата данни на Агенция „Митници” и обратното. Това е предпоставка за по-ефективен контрол и за превенция на ДДС измамите. Връзката ще помогне основно в две направления: анализ на риска и последващ контрол в ежедневната оперативна работа на служителите от агенцията. Информацията, която сега се предоставя на органите на НАП от различни държавни органи за целите на данъчния контрол, ще може бързо и лесно да бъде обработвана за целите на митническия контрол. Благодарение на тази връзка, служителите от НАП и Агенция „Митници” ще имат достъп до данните за „некоректните платци” на колегите си и ще могат да реагират в много по-кратки срокове. За бизнеса това означава по-облекчени условия и по-малко проверки за изрядните фирми.

63


Новини и събития | News and Events

ФЛАГ одобрява кредити на общини На заседание на 6 август т.г. Съветът на директорите на ФЛАГ одобри отпускането на кредити на общините Неделино, Главиница, Гоце Делчев и Велики Преслав. Одобрените кредити от фонда са за подпомагане на успешното изпълнение на проекти по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” и ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, както и за подготовка на проектни предложения. Кредитите на община Неделино в размер на 498 724 лв. и на община Велики Преслав в размер на 256 285 лв. са за изпълнение на проекти, свързани с ремонт, оборудване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователни институции по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”, операция 4.1. „Дребномащабни местни инвестиции”. Отпуснатото финансиране на община Главиница в размер на 1 000 000 лв. е за осъществяване на инвестиционен проект за изграждане на канализационна мрежа към ПСОВ гр. Главиница, по ОП „Околна среда 2007 - 2013 г.”, приоритетна ос 1: „Подобряване и

развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 екв. ж. и в населени места с под 2000 екв. ж., попадащи в градски агломерационни ареали”. Предназначението на одобрения кредит на община Гоце Делчев в размер на 150 791 лв. е за подготовка на проектни предложения, с които общината да кандидатства за безвъзмездно финансиране по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” и по Програма за развитие на селските райони. Междувременно на 4 август община Карлово подаде искане за кредит в размер на 900 000 лв. от фонд ФЛАГ. Предназначението на искания кредит е за изпълнение на проект за рехабилитация и реконструкция на общински път № PDV 1070/ Кърнаре – Христо Даново. Проектът е съфинансиран от ОП „Регионално развитие”, операция 2.1 „Регионална и местна пътна инфраструктура”, схема „Подкрепа за устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и реконструкция на общинска пътна ин-

фраструктура”. През последните години община Карлово е реализирала проекти, осъществени с финансовата подкрепа на проект „Красива България”, международен фонд „Козлодуй” и др. На 7 август община Бяла, област Русе, също подаде искане за кредит в размер на 268 000 лева от фонда. Предназначението на исканото кредитиране е за подпомагане на изпълнението на проект за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр. Бяла. Проектът е съфинансиран от ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.”, приоритетна ос 1: „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 е.ж. и в населени места с под 2000 е.ж., попадащи в градски агломерационни ареали”. През последните години община Бяла е реализирала проекти, финансирани напълно или частично от програма САПАРД, проект „Красива България”, Социално инвестиционния фонд и др.

Постановление компенсира разходи по ФЛАГ В брой 62 на Държавен вестник от 4 август 2009 г. е обнародвано Постановление на Министерския съвет №189 от 24 юли 2009 г. за финансово подпомагане на общините за компенсиране напълно или частично на разходите по обслужване на дълга към “Фонд за органите на местното самоуправление в България - ФЛАГ” – ЕАД. То се приема на основание §85 от Закона за държавния бюджет на Р. България за 2009 г. във връзка с чл. 124, ал. 1 и 2 от Постановление №27 на МС от 2009 г. за изпълнението на държавния бюджет на Р. България за 2009 г. Съгласно постановлението МС предоставя допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в размер

64

до 4 млн. лв. за сметка на преструктуриране на разходи по централния бюджет. Утвърждават се критерии за достъп и степен на компенсиране на общините, като групирането на общините се извършва чрез интегрирана оценка, включваща следните показатели за 2005, 2006 и 2007 г.: дял на нетния оперативен остатък от общинските приходи; размер на средствата, служещи за източници за обслужване на общински дълг, на жител; дял на собствените приходи от всички приходи; големина на общините на база брой жители. Средствата ще се използват от МРРБ за предоставяне на целеви трансфери на общините съгласно приложения №1 и 2 за покриване на техни разходи, включващи начислени лихви

и такси, по обслужване на дълга към ФЛАГ ЕАД. Общият брой на общините, подлежащи на компенсиране, е 224, групирани според степента на компенсиране (с право на 50 на сто и с право на 100 на сто възстановяване на разходите по обслужване на дълга) в две групи съгласно приложенията. Целевите трансфери се превеждат от МРРБ тримесечно въз основа на информация от ФЛАГ ЕАД за начислените за съответния тримесечен период лихви и такси по обслужване на дълга на общините. С тези трансфери не се покриват лихви за забава и други глоби, санкции и неустойки, платени или дължими от общините от списъка по приложенията.

бр. 5-6/2009


Новини и събития | News and Events

Правителството ограничава разходите с 1.15 млрд. лв. На 5 август т.г. правителството прие допълнителни мерки за ограничаване на нелихвените разходи и трансферите по републиканския бюджет за 2009 г. Предложените от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков мерки са за 1 150.3 млн. лв. Целта е гарантиране на стабилна фискална позиция при очакваното неизпълнение на разчетите в приходната част на бюджета. Забавянето на икономическата активност и настъпилите промени в стопанската конюнктура у нас доведоха до промени в оценките на макроикономическите параметри за 2009 г. Агенцията за икономически анализи и прогнози сега очаква свиване на БВП за годината с около 6.3% при заложен в макрорамката на бюджет 2009 ръст от 4.7%. Променените параметри по макрорамката водят до нови, влошени оценки за очакваното изпълнение на приходите, което налага спешни действия за ограничаване на разходите. Сред предлаганите мерки са намаляване на разходите по бюджетите на държавните органи, министерства и ведомства с 366.6 млн. лв., ограничаване на трансферите по републиканския бюджет за други бюджети и извънбюджетни фондове с 42.3 млн. лв., други целеви разходи, капиталови разходи и субсидии по централния бюджет, включително за усвояване на държавни инвестиционни заеми

бр. 5-6/2009

- с 664 млн. лв. На първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по самостоятелните бюджети - Висшия съдебен съвет, НОИ, Националната здравноосигурителна каса и държавните висши училища, се препоръчва да предприемат действия за оптимизиране и ограничаване на разходите си по бюджета за 2009 г. На общините се препоръчва да оптимизират и ограничават разходите, като те бъдат намалени до размера на собствените им приходи и получените трансфери от други бюджети, извънбюджетни сметки и фондове и да не се допуска натрупване на просрочени задължения. Министерският съвет прие и решение за бюджетната процедура за 2010 г. С него се актуализират сроковете и отговорностите на всички участници в бюджетния процес, определени в края на март т.г., и се отменя Решение №203/2009 г. за стартирането на бюджетната процедура. Целта е усъвършенстване на бюджетното планиране, повишаване на ефективността на разходите и на отговорността при разпределението и управлението на финансовите ресурси. По този начин се създават условия за прозрачност при вземането на решения за политиките на правителството и ще се навакса двумесечното закъснение в досегашната процедура. Министърът на финансите ще обсъди параметрите

на проектобюджетите с първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и ще има консултации с Националното сдружение на общините за бюджетните взаимоотношения на местната власт с централния бюджет. Правилата, заложени в бюджетната процедура за 2010 г., са свързани с разработване на основните бюджетни документи - средносрочна фискална рамка и основни допускания за периода 2010-2013 г., тригодишните бюджетни прогнози за периода 2010-2012 г. и проектобюджетите за 2010 г. на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Процедурата за следващата година съдържа и изисквания за подготовка на предложения за нови инвестиционни проекти, за чието финансиране през 2010 г. се предвижда сключване на споразумения за държавни заеми и/или издаване на държавна гаранция. Елементите на бюджетната процедура са съобразени с финансово-икономическите характеристики и особености на текущата година и ограничаване на рисковете за икономиката в условията на глобалната финансова и икономическа криза. Заложените в нея цели са поддържане на устойчивост и последователност на процесите и механизмите за разпределение и управление на финансовите ресурси.

65


Новини и събития | News and Events

Валутният борд в България е стабилен Валутният борд в България е стабилен според последния доклад на Юробанк И Еф Джи Гърция (собственик на Пощенска банка в България), който стана известен на 4 август т.г. Заключението на звеното за анализи и прогнози на финансовата институция е, че предимствата на българския валутен борд са строгата фискална дисциплина, значителните валутни резерви на страната, както и по-благоприятната циклична крива на българската икономика в сравнение с балтийските държави например. Изводите на експертите сочат, че при липса на нови значими сътресения в международен план или на сериозни грешки във вътрешната политика на страната, например нарушаване на фискалната дисциплина, пазарните участници не биха могли сами да наложат обезценка на лева и прекратяване на валутния борд. Поддържането на валутен борд до момента на присъединяване на България към еврозоната е политически най-лесният за изпълнение сценарий, тъй като се избягват негативните ефекти от девалвацията на валутата в краткосрочен план. От една страна, този избор не налага да се променят изпитаните правила на пазара, които осигуряваха макроикономическата стабилност през последните десет години. От друга страна, това отлага нужната корекция на реалния валутен курс и по този начин съществува риск веднъж, влязла в еврозоната, България да не може да бъде конкурентоспособна. Обезценяване на лева в момента на влизане в ERM II е възможен сценарий. Той крие огромен макроикономически риск, се отбелязва в доклада, поради големия размер заеми в чужда валута на частния сектор и потенциалните последствия върху вътрешното търсене и вероятността за инфлация в средносрочен план. Прогнозата на експертите на Юробанк И Еф Джи е, че България ще се присъедини към еврозоната по-късно, отколкото са официално изразените очаквания към момента.

66

Изпълнение на основните параметри по КФП На база оперативни данни и оценки към 31 юли 2009 г. за изпълнението на консолидираната фискална програма още в средата на юли бюджетът е на дефицит. По оперативни данни бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към 17.07.2009 г. е отрицателно и е в размер на 202.1 млн. лева. Към края на юли дефицитът вече е достигнал 372.4 млн. лв., потвърждавайки очакванията за увеличените разходи в периода до изборите, както и значителните по размери поети ангажименти, които допълнително затрудняват изпълнението на бюджета до края на годината. Общият размер на приходите и помощите по консолидираната фискална програма за седемте месеца на 2009 г. е в размер на 14 819.2 млн. лв., което е 83.4 % от разчета за периода. Изпълнението на приходите е 45.5 %

спрямо консолидираните разчети към Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 година. Постъпленията представляват 90.1% от тези за същия период на миналата година. Разходите по консолидирания бюджет за изминалите седем месеца на годината са в размер на 15 191.5 млн. лв., което е 50% от годишния разчет. Увеличението спрямо същия период на м.г. е с 24.3 %, като този темп не съответства на значителното изоставане в бюджетните приходи. Това се потвърждава и при съпоставката на извършените като относителен дял от БВП разходи, които за седемте месеца на 2009 г. представляват 23.8 % при 18.3 % (2008 г.) и 19.1 % (2007 г.). В относителен дял за първите седем месеца на 2009 г. направените разходи са с 30% повече спрямо същия период на 2008 година.

Данни за търговията на БФБ - София В отчета за дейността на БФБ София АД за първото полугодие на 2009 г. са изнесени данните за обема, оборота и броя сделки на борсата през периода. Реализираният на БФБ - София оборот от 926 млн. лв. е съпоставим с резултатите от първата половина на 2004 г., а спадът спрямо първото шестмесечие на 2008 г. е с 44%. Най-големи са намаленията в оборота на Официалния пазар на акции, сегмент “A”, и Неофициалния пазар на акции, сегмент “A” – съответно с 90 % и 83 %. Ликвидността остава изключително ниска през периода, като той е преминал при слаба активност от страна на чуждестранните и местните институционални инвеститори. Оборотът на пазарите на облигации е в размер на 83 млн. лв., като отчетеното намаление от 38%

е по-ниско от общото понижение на оборота на борсата. Относителният дял на този сегмент в общия оборот се е покачило леко спрямо първото шестмесечие на 2008 г. – от 8.04 % на 8.95 %. Средномесечният оборот на борсата е в размер на 154 млн. лв., като най-висока стойност е постигната през март - 445 млн. лв., когато са били прехвърлени 30% от капитала на Корпоративна търговска банка АД. Среднодневният оборот на борсата през периода е в размер на 7.8 млн. лв. при 118 борсови сесии, в сравнение с 13.33 млн. лв. при 125 борсови сесии. С най-голяма тежест в дневната търговия са сделките извън регулиран пазар - 46.80% от среднодневния оборот, следват Официалният пазар на акции – 21.08% и Неофициалният пазар на

бр. 5-6/2009


Новини и събития | News and Events

акции - 12.36%. Броят на сключените сделки през първото шестмесечие на 2009 г. отчита спад от 58% спрямо съпоставимия период на 2008 г. Намалението на база обем лотове е доста по-ниско – с 15.60%, като причината е в по-големия брой ценни книжа, прехвърлени на пазарите на права, на колективни инвестиционни схеми, както и на Неофициален пазар на акции сегмент “Б” през отчетния период. По отношение на отрасловата структура на търговията през първата половина на 2009 г. на пазара на акции най-активна е била търговията при дружествата от сектор “Финансово посредничество” с оборот от над 265 млн. лв. и повече от 30 000 сделки, като в сегмента влизат банковите институции, застрахователните дружества, дружествата със специална инвестиционна цел и по-голяма част от холдинговите дружества. В сравнение с първото шестмесечие на 2008 г. се наблюдава увеличение на тежестта на сектора по отношение на сключените сделки и реализирания оборот. От една страна, това се дължи на допълнителната концентрация на търговията в този обичайно по-високо ликвиден сектор (в т.ч. прехвърлянето на 30% от капитала на КТБ), а от друга - на допълнителното свиване на ликвидността в останалите сектори вследствие на глобалната финансова криза. На второ място по активност е бил сектор “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството” с оборот от 30 млн. лв. за периода. Търговията с акциите на Химимпорт АД и Петрол АД, които са основните дружества в този сегмент, е дала над 65% от оборота на сектора. Сектор “Транспорт, складиране и съобщения” е на трето място по оборот за периода, като това се дължи на прехвърлянето на 99.99 % от капитала на летищния оператор Интерскай АД през април 2009 г.

бр. 5-6/2009

Данни на БНБ за преките инвестиции По предварителни данни БНБ преките инвестиции в страната за януари – юни 2009 г. възлизат на 1563 млн. евро (4.6% от БВП), при 3272.6 млн. евро (9.6% от БВП) за януари – юни 2008 г. Привлеченият през януари – юни 2009 г. дялов капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти във/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания от/по сделки с недвижими имоти в страната) възлиза на 1010.6 млн. евро и представлява 64.7% от общия поток на преките чуждестранни инвестиции. Той е по-нисък със 765.7 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2008 г. (1776.3 млн. евро, 54.3% от общия поток на преките инвестиции). Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са в размер на 295.8 млн. евро, при 712.8 млн. евро за януари – юни 2008 г. За януари – юни 2009 г. нетният друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен, в размер на 376.1 млн. евро, при 1241.1 млн. евро за януари – юни 2008 г. По предварителни данни реинвестираната печалба за януари – юни 2009 г. (представляваща частта на нерезидентите в неразпределената печалба или загуба на предприятието) се оценява на 176.4 млн. евро при 255.2 млн. евро за същия период на 2008. По държави най-много инвестиции за януари – юни 2009 г. са привлечени от Холандия (15.9% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции), Австрия (14%) и Германия (10.3%). По отраслова структура най-много инвестиции за периода януари – юни 2009 г. са привлечени в отрасъла Финансово посредничество (530 млн. евро), Търговия, ремонт и техническо обслужване (332 млн. евро) и Операции с недвижими имоти (213.8 млн. евро). По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари – юни 2009 г. се увеличават с 38.6 млн. евро, при увеличение в размер на 463.5 млн. евро за януари – юни 2008 г. Инвестираният през януари – юни 2009 г. в чужбина дялов капитал възлиза на 31.7 млн. евро, при 437.1 млн. евро за същия период на 2008 г.

67


Editorial council Editor-in-chief Nikolay Nenovski Members Bistra Ilkova Daniela Bobeva Lalko Dulevski Maria Vidolova Milcho Stoimenov Maria Georgieva Plamen Oresharski Petar Chobanov Stoyan Aleksandrov Stati Statev Yanaki Andreev

Expert council Apostol Apostolov Bozhidar Danev Viktor Papazov Garabed Minasyan Georgi Petrov Grigoriy Vazov Emilia Milanova Emil Popov Kamen Kolchev Oleg Nedyalkov Hristos Katsanis

Board of Editors Deputy Editor-In-Chief Ivan Dimitrov idimitrov@bip-bg.com inter_projects@bip-bg.com Editor Gabriela Nikolova editor@bip-bg.com Sales and advertising Nadezhda Aleksandrova sales@bip-bg.com Pre-print Evgeniy Grinberg grinberg@bip-bg.com Print Delta High Print JSC

Publisher „BIM 1993“ AD Sofia, 172 Nishka str. Tel.: (02) 812 06 230 Plovdiv, 7 Br. Miladinovi str. Tel./Fax: (032) 63 89 49 email:postmaster@bip-bg.com grinberg@bip-bg.com events@bip-bg.com

contents

5-6|2009

Banks Effectiveness of the banking system in Bulgaria............................................................................ 3 (measurement and interconnections with economic growth) Statty Stattev, D.Sc., Associate Professor, University of National and World Economy

Establishing of a modern deposit guarantee system in Bulgaria ............................................. 13 Ventsislav Asparuhov, expert in “International Relations Department”, Bulgarian National Bank

The Bank Sector of Central and Eastern Europe .......................................................................... 22 Survey of UniCredit Group

Investments Success story municipalities: the Municipality of Ruzhintsi ...................................................... 26 Ivan Dimitrov, Deputy Editor-In-Chief, “BIM” Magazine

Public Private Partnerships Public Private Partnership in the Global Economic Turmoil ....................................................... 31 Alexander Trifonov, Certificated Management Consultant

Insurance About the Instructions Concerning the Insurance Brokers ........................................................ 34 Yanaki Andreev, PhD, Associate Professor, Managing Director of Zenit - I & R B Ltd.

Management Prices of the Capitals of Joint-stock Company .............................................................................. 38 Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

BIM Consultation Moore Stephens BulMar, Tax Consultant ...................................................................................... 43 Moore Stephens BulMar, Legal Consultant .................................................................................. 46

Europrogrammes Financing Photovoltaic Stations under the National Programme for Rural Development ........................................................... 49 Kristina Tsvetanska, Executive Director, ELANA Investment

European Grants Supporting the Food Industry .......................................................................... 52 Teodora Ovcharova, Head of European Programmes, ELANA Investment

Europrojects The Bulgarian Regions in Europe ................................................................................................... 54

News and Events

............................................................................................................................................................. 62

www.bip-bg.com ISSN 1311-7947

68

© 2009 BIM 1993 AD

All rights reserved. The views of the autors and their articles express their personal opinion and do not engage editors of the magazine.

бр. 5-6/2009


Брой 5-6