Page 1

ПЪТЕВОДИТЕЛ

Културни обекти

Обекти от Софийската Света гора

Еко обекти

Голф обекти

СПА обекти


03

Обща информация за региона Съдържание 03

Обща информация за региона

28

Боянска църква

06

София

30

09

Ихтиман

11

Своге

Национален исторически музей и Археологически институт с музей при БАН

Наследството на Антична Сердика

32

13

Исторически музей – Ихтиман

33

Близо до природата

18

Крепости и битки

37

Активен отдих

20

Духовни средища

40

Лов и риболов

26

Карта на региона

42

Гастрономически тур

44

Културен календар

Регионът на общините София, Ихтиман и Своге е разположен в западната част на страната и обхваща живописни местности, градове с хилядолетна история, богата култура и множество възможности за туризъм и развлечения. Релефът е изключително разнообразен – от котловинен до планински, което определя и различните климатични дадености в отделните места от региона – от умерено-континентален до планински климат. Характеризира се със снежна зима, красива пролет, умерено топло лято и продължителна есен. Само на територията на София има над 20 минерални извора, а близкият район Банкя е популярна дестинация за СПА и уелнес. Всички тези климатични и природни особености са създали чудесни предпоставки за туризъм през всички сезони. В региона на трите общини са разположени едни от най-красивите места в България. На няколко километра от центъра на столицата се издига планината Витоша,

популярна като място за пикник, туризъм, планински преходи и зимни спортове. Тук са и някои от най-впечатляващите природни забележителности на страната – Златните мостове и Боянският водопад, както и най-дългата пещера в България – Духлата. В района на столицата се намират и два големи изкуствени водоема, които са популярни както като места за риболов, така и като дестинации за водни спортове – язовир „Искър“ и езерото Панчарево. На територията на община Своге е красивото Искърско дефиле – живописният пролом на река Искър, проправила си пътя през Стара планина. В дефилето впечатляват Лакатнишните скали – природна забележителност и популярно място сред запалените алпинисти. Регионът София – Ихтиман – Своге е найгъсто заселеният в цялата страна. Тук е столицата на България, която е най-големият град със своите над 1.2 милиона жители, административен и икономически център


04

и една от най-атрактивните дестинации за туризъм и култура. В София се намира найголямото международно летище на страната, което осъществява полети до всички големи градове в Европа – Франкфурт, Париж, Лондон, Мюнхен, Рим и много други, и чрез тях свързва с дестинации по целия свят. Летище София осъществява и вътрешни полети до морските градове Бургас и Варна, което значително намалява времето за пътуване до морските курорти. Градът е достъпен и чрез сухопътен и железопътен транспорт. От София започват 4 магистрални пътя, които свързват столицата с всяка точка в страната. Магистрала „Люлин“ свързва София с близкия град Перник, АМ „Струма“ осигурява връзка между „Люлин” и границата с Гърция, АМ „Тракия“ дава бърз достъп от столицата до черноморския град Бургас, както и до други големи градове в Южна България – Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сли-

вен и Ямбол. Магистрала „Хемус“ свързва столицата с градове в Северна България и достига до морската столица Варна. Автогарата в София е най-голямата в страната и обслужва маршрути до всички по-големи градове в България. Железопътният транспорт в региона е много добре развит. Жп линии осъществяват достъп от столицата до цялата страна. Жп гари има освен в София, и в Ихтиман, Своге и в по-малки населени места в региона. Трите общини са достъпни една до друга посредством железопътен транспорт и сухопътна мрежа. Автобуси и влакове свързват София както с Ихтиман, така и със Своге. За повече информация проверете разписанията на Централната железопътна гара и Централната автогара в София. Като столица на България, София е изключително гостоприемна за посетителите. Многобройни и разнообразни по големина и категория хотели, мотели и хостели дават

подслон на гостите на града във всички негови райони. Ресторантите и заведенията за хранене и забавление са също изключително разнообразни и предлагат изискана и вкусна кухня за всякакви предпочитания и бюджети. Туристическият информационен център, където гостите на града могат да намерят разнообразна информация за своя престой, се намира в подлеза на метростанцията до Софийския университет в центъра на София. Тук се предлагат безплатни рекламни и информационни материали за София на различни езици, информация за забележителности, хотели, заведения, атракции и събития от богатия културен календар на града. Другият голям информационен център, разположен на площад „Св. Неделя”, предлага подобни услуги както за град София, така и за останалата част от страната. Тук могат да ви консултират за предстоящите

ви пътувания във вътрешността на страната, за възможните транспортни средства и маршрути и за местата за настаняване. София е град с многобройни възможности. За гостите му има разнообразни услуги, които да улеснят престоя им. В столицата има стотици банкови клонове на всички банки, които оперират в страната, както и многобройни бюра за обмен на валути, банкомати, бюра за бързи парични преводи в целия свят и т.н. Болници има в целия град, а спешна помощ може да се повика на телефон 112. Този телефон е общонационален и на него може да се потърси всякаква спешна помощ – медицинска, полиция, пожарна.


06

София Град София се намира в западната част на България, в подножието на планината Витоша, на средна надморска височина 550 м. Древната му история започва в далечния VIII в. пр.Хр., когато тук се заселва тракийското племе серди. Подобно и на други тракийски селища, и това е основано на място, богато на термални извори. Древните траки оценявали водните ресурси и ползите от минералната вода. Нарекли града Сердонполис или „градът на сердите“. По-късно в Античността, през I в. сл.Хр. градът е завладян от римляните и започва неговият разцвет. Император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) му дава своето родово име и го нарича Улпия Сердика. По това време Сердика е вече административен център на римската провинция Вътрешна Тракия. По-късно император Константин Велики (306 – 337 г.) се влюбва в града и прекарва много време в него. Според историците за него той казва: „Сердика е моят Рим!“. През II в. сл.Хр. Сердика е укрепена с мощна крепостна стена с четири кули за наблюдение. През V-VI век, за да бъде предпазен

от непрестанните нападения на хуни, готи и други племена по време на Великото преселение на народите, е построена втора крепостна стена. Втори период на разцвет Сердика отбелязва през VI век, по време на управлението на римския император Юстиниан Велики (527 – 565 г.). В началото на IX век градът вече се нарича Средец, а името му е дадено от славяните, заселили се в района. Средец означава среда, кръстопът – в случая на важни търговски пътища, свързващи Западна Европа с Константинопол. В границите на България Средец попада за пръв път през 809 г., завладян от хан Крум (803 – 814), но окончателно става част от младата българска държава при неговия наследник хан Омуртаг (814 – 831). По време на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Средец се развива като голям средновековен град с множество улички, пазари, храмове и манастири. По това време се оформя и развива т.нар. Софийска Света гора – комплекс от манастири, пръснати по цялото Софийско поле, от склоновете на Витоша до дебрите на Стара

планина. През този период градът получава и новото си име – София, идващо от името на най-големия му храм – базиликата „Св. София“. Османците завладяват София през 1382 г. и до 4 януари 1878 г. тя се намира в границите на Османската империя. Мюсюлманите променят облика на града и го превръщат в типичен ориенталски град с множество джамии. Някои от старите и оцелели при нашествието християнски храмове са превърнати в джамии, красивите им стенописи са унищожени или покрити с мазилка, минарета заместили камбанариите. През 1879 г. градът е обявен за столица на освободената българска държава и до днес е увеличил населението и площта си неколкократно. Днес София е модерен европейски град с много забележителности, музеи и галерии, опазващи хилядолетната му история и култура. Националният исторически музей и Националният археологически музей съхраняват историята на България. В тези два музея могат да се видят най-ценните археологически открития, направени в

страната, сред които златни и сребърни тракийски съкровища, колекции от антични монети, икони и други стари произведения на изкуството, вещи, принадлежали на велики владетели от българската история, римски и византийски паметници на културата, средновековни артефакти и много други. Средновековната Боянска църква, един от българските обекти под егидата на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в обиколката на града за хората с интереси към историята, архитектурата и християнското изкуство. Базиликата „Св. София“ и ротондата „Св. Георги“ са двата най-стари храма, още от епохата на ранното християнство, които пазят пластове история. Недалеч от тях се намират останките на древния римски град Сердика, експонирани в подлеза до Президентството. Всяко ново строително начинание в центъра на града се изправя пред ново архиелогическо откритие, което внася допълнителни щрихи в опознаването на историята на този древен град. За символ на града се счита катедралният паметник „Св. Александър Невски“. Не-


09

Ихтиман говият красив силует с позлатени кубета украсява едноименния площад недалеч от базиликата „Св. София“. В криптата му е експонирана постоянна изложба със стари и ценни икони. Друг емблематичен православен храм е Руската църква „Св. Николай Чудотворец“, разположена също в центъра на града. Недалеч от нея се намира сградата на царския дворец, която днес има друго предназначение – в нея се помещава Националната художествена галерия с великолепни произведения на българското изкуство. В същата сграда се намира и Етнографският музей с изключително богата колекция от стари носии, тъкани и предмети от бита на българите. Недалеч е разположен Националният природонаучен музей – любимо място за малки и пораснали деца. Една от най-красивите сгради в София е тази на Народния театър „Иван Вазов“, построена през 1907 г. и проектирана от виенски архитекти. Градинката пред нея, известна като „Градската градина“, е любимо място на гостите и жителите на града за разходки и срещи. Друго популярно място

за забавления е прекрасният парк „Борисова градина“, обхващащ огромна площ в сърцето на града. В него има изкуствено езеро, където през лятото може да се наеме лодка, а през зимата се превръща в оживена ледена пързалка. Друго популярно място за разходки е Софийският зоопарк, разположен в южната част на града. София е изключително жив и гостоприемен град. През всички сезони културният живот на града пулсира в ритъма на музиката, театъра, киното, танците. Културният календар е изключително богат и наситен и дава на гостите и жителите на града многобройни възможности да се докоснат до различни видове изкуство. Нощният живот в София също е интензивен, с многобройни и разнообразни клубове и дискотеки. Настаняването в града е улеснено от богато разнообразие на хотели – от луксозни 5-звездни до малки семейни хотели, весели хостели и самостоятелни апартаменти. Градският транспорт е добре уреден и дава достъп и до най-отдалечените части на града чрез автобуси, тролеи, трамваи и метро.

Ихтиман е малък град, разположен в западната част на страната, на около 50 км югоизточно от гр. София и на около 90 км от гр. Своге. Градът е разположен в котловина насред планината Средна гора, на надморска височина 650 м. В непосредствена близост до града преминава автомагистрала „Тракия“, която го свързва бързо и удобно със столицата и с останалата част от страната. За историята на Ихтиман не се знае много. Регионът около града е бил заселен преди хиляди години, за което говорят археологически открития от епохата на неолита. Многобройните тракийски гробищни могили в региона дават информация, че е бил част от Одриското тракийско царство около V век пр.Хр. Смята се, че Ихтиман е наследник на пътна римска станция с името Стипон или Стипинион (от лат. stipo – „гъсто населен“). Станцията е охранявала важен римски път, свързващ Западните Балкани с Босфора, по който първо траки и римляни, а по-късно славяни, българи и келти са извършвали военните си походи на юг и на

изток. Първоначално станцията е обслужвала минаващите пътници, но след това е укрепена и превърната в част от фортификационната охранителна система, грижеща се за безопасността на проходите Вакарел и Траянови врата. Оттук минават воините от Първи, Втори и Трети кръстоносен поход, а участниците в Третия дори стануват в града през 1189 г. През 1371 г. османската армия, предвождана от Лала Шахина паша, завладява Стипинион и той остава под османска власт чак до 25 декември 1877 г., когато е освободен от руската армия. По време на османското владичество Стипинион вече се назовава Ихтиман. Произходът на името е непотвърден и има различни хипотези, които са коренно различни. През този период в Ихтиман няма християнски храм – всички църкви са унищожени при завладяването на града. Едва през 1835 г. е издигнат съществуващият и до днес храм „Успение Пресвета Богородица“ с дейното участие на заможните местни българи. Храмът е вкопан в земята и нисък заради действащите по това време османски


11

Своге забрани, според които никоя сграда не може да е по-висока от джамията в града. Днес град Ихтиман пази дългата си история в колекцията на Градския исторически музей, разположен в центъра на града. Експозицията му е разделена на две части – историческа и етнографска. Втората представя местния бит чрез колекция от тъкани и предмети от ежедневието на хората, живели в региона през XIX век. Друга забележителност в Ихтиман е Художествената галерия, представяща произведения на изкуството на местни автори – предимно живопис, графика, дърворезба и керамика. Самата сграда на галерията е изключително интересна – в миналото е изпълнявала функциите на градска баня (хамам), а за да бъде пригодена за нуждите

на галерията, е изцяло реставрирана. Недалеч от Ихтиман се намират останките на крепостта Траянови врата – исторически важно място, на което се е състояла една от най-големите битки от историята на България. Тук през 986 г. византийският император Василий II претърпява огромна загуба, когато войските на българския цар Самуил разгромяват византийската армия. Град Ихтиман е известен и с модерното си голф игрище. Едно от първите голф съоръжения в страната, то предлага условия за практикуване също на конна езда, футбол, баскетбол, волейбол и тенис.

Град Своге е живописно разположен насред красотата на Искърското дефиле в западния дял на Стара планина, на 40 км от столицата София. Високо над града се извисява връх Грохотен (1045 м н.в.), а в низината под Своге тече река Искрецка, един от притоците на голямата река Искър. Историята на града е все още ненапълно разкрита. Останки от античността дават информация, че тук, в района на село Заселе, е имало тракийска крепост с името Метериза. Намерени са и три некропола от този период. Едно от най-интересните открития са няколко монети от ІV – І век преди Христа, които доказват, че местното население е било в търговски отношения с държави от Средиземноморието. По римско време тук е имало селище, ох-

ранявало пътя, свързващ град Средец (днешна София) със северните провинции на Римската империя. Доказателство за това са останките от 13 укрепления, датирани от късноримския и ранновизантийския период ІV – VІ век, както и монети от същия период. През V век сл.Хр. Искърският пролом е маршрутът на набезите на славяните, идващи от север с цел да се заселят в Софийското поле. Районът на Своге попада в границите на българската държава в началото на IX век, при похода на хан Крум за превземането на Средец. След като България пада под османска власт, голяма част от населението ù търси убежище в дебрите на Стара планина. Тогава значително се увеличава населението


13

Наследството на Антична Сердика на региона на днешния град Своге от преселниците, идващи от равнините. В периода на османското владичество местното население е разпръснато из селца и махали и се препитава предимно със земеделие и занаятчийство. Освобождението (1878 г.) заварва района доста изостанал в икономическо отношение. Това се променя значително, когато в края на XIX век е открита железопътната линия София – Роман, една от спирките по която е в района на Своге. Постепенно около гарата изниква селцето Своге, което с времето придобива стратегическо и икономическо значение и измества административния център, който до този момент се намира в село Искрец. Занаятчии, търговци, административни чиновници заселват Своге, а скоро след това тук е открита и мина за антрацитни въглища. През 1924 г. в Своге отваря врати голямата фабрика за шоколад на предприемача и придворен доставчик на шоколадови изделия Велизар Пеев. И до днес Своге продължава традициите в производството на сладости и името на града е синоним за малки и големи на вкусен български шоколад. През 1965 г. Своге получава статута на

град. Днес градът е китен и привлекателен, заобграден от красивата природа на Балкана. Известен е освен с шоколада, и с многобройните природни и културни забележителности в неговия район. Един от най-високите и красиви водопади в България е Скакля, разположен недалеч от града. Неговите води през зимата замръзват и привличат любителите на леденото катерене. В скалите около водопада е проправена „Вазовата екопътека“, която дава достъп до невероятни панорами и е единственият път до водопада. Лакатнишките скали са природна забележителност, която спира дъха с красотата си. Отвесните 300-метрови скали се извисяват в Искърския пролом и привличат както любителите на красивите гледки, така и алпинистите. В района има над 350 маршрута за катерене и няколко туристически пътеки. Тук се намират и две пещери, посещавани от много спелеолози – Темната дупка и Ръжишката пещера. Районът на Своге е богат не само на природни красоти. Тук се намират два големи манастира – Искрецкият „Успение Богородично“ и Осеновлашкият „Седемте престола“, както и няколко църкви, чиято история ни връща няколко столетия назад.

Хилядолетната история на град София е оставила многобройни непреходни следи, най-вече в центъра на столицата. Тук се издигат останките на крепостни стени и порти, амфитеатър, бани, обществени сгради, храмове и други. В подлеза между Президентството и Министерския съвет са експонирани консервираните и реставрирани останки от античната крепост и източната ù порта. След бомбардировките над София през 1944 г. започва възстановяването на града. При изкопните работи по време на строежа на Партийния дом и хотел „Балкан“ (днес „Шератон“) са разкрити части от античния град. Постепенно Улпия Сердика разкрива лицето си пред археолозите и разказва своята история. Последните открития бяха направени при строежа на метрото в централната градска част. Известни са три крепостни стени, строени по различно време и с различни похвати и материали. Крепостта е разрушена окончателно през XV век след завземането на България от османците. Площта, оградена от стената, е 164 000 кв. м. Тази сравнително малка площ не е успяла да побере всички сгради и съоръжения, необходими за функционирането на античния град, и

затова много от тях са останали извън стените на крепостта – предимно храмове. Височината на стената е 8-9 метра, а дебелината – 2.20 метра. Разкопките показват, че градът е имал добра канализационна и водопроводна система. Чистата вода идвала по 8-километров водопровод от планината Витоша. Там, в днешния квартал Бояна, се намирал изворът, каптиран за нуждите на античния град. Останките от градските бани са разкрити северно от сградата на ЦУМ. Под днешния площад „Св. Неделя“ се е намирал градският площад (форум), а около него са били разположени най-важните сгради на античния град. Към форума са водили две павирани главни градски улици. В района на метростанция „Сердика” са се намирали луксозни вили с канализация, водопровод и павирани улици. По време на археологическите разкопки около западната порта са намерени останки от жилищни и обществени сгради, керамика и други находки. В сутерена на една жилищна сграда на ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“ могат да се видят останките от една триъгълна наблюдателна кула, част от крепостната стена. Във фоайето на хотел


14

„Арена ди Сердика“ е експонирана част от амфитеатъра на античния град. Най-старата изцяло запазена сграда от Античността е ротондата „Св. Георги“. Тя е разположена във вътрешния двор на Президентството, съвсем близо до източната порта на крепостта. Предполага се, че е построена най-рано през първата четвърт на IV век, а формата на сградата – цилиндрична постройка върху квадратна основа – предполага, че е използвана като мартирион – християнски храм-мавзолей, съхраняващ мощите на мъченици. Смята се, че първоначално сградата е използвана за обществени нужди и едва след като християнството е обявено за разрешена религия в Римската империя, е превърната в баптистерий – място за покръстване. Става църква по-късно – вероятно в средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики, и оттогава

датират първите стенописи, както и името на храма – „Св. Георги“. По време на османското владичество, вероятно в началото на XVI век, ротондата е превърната в джамия под името „Гюл джамасъ“, а красивите ù стенописи са замазани с бяла мазилка и върху тях са нарисувани растителни мотиви, характерни за мюсюлманските храмове. След Освобождението за кратко сградата е използвана като мавзолей на българския княз Александър I Батенберг (1879 – 1886 г.). След 1915 г. ротондата е основно реставрирана и до днес е действащ храм, в който се извършват богослужения, а песнопенията се изпълняват на източноцърковно пеене (т. нар. византийска музика). Базиликата „Св. София“ е втората най-стара запазена сграда от Античността. Разположена е в близост до храм-паметника „Св. Александър Невски“. По-смелите

твърдения сочат, че това е най-старият действащ православен храм в целия свят. Археологическите проучвания разкриват, че храмът е построен върху по-стари храмове от раннохристиянския период. Първоначално е бил малък гробищен параклис, построен през IV век, по времето на император Константин Велики, до некропол извън очертанията на крепостната стена. Размерът на сградата е бил едва 10,10 м на 4,65 м, а от нея е запазен мозаичният под. Олтарната мозайка на параклиса изобразява райската градина и днес се съхранява в Националния археологически музей. Този храм е разрушен при нападение на вестготите през IV век. Интересна е легендата за произхода на името на храма. Според народните предания в град Сердика пристигнала да се лекува болната принцеса София – роднина на император Константин Велики. Излекувала-

та се принцеса построила храм и останала да живее в града, а след смъртта си била погребана в малката църква. По-късно, в началото на VI век, император Юстиниан започва възстановяване на крепостните стени на града. По това време е възроден и старият храм и е издигнат наново в размерите, в които съществува и до днес – 46.45 м на 20.20 м, височина на купола – 19 м, диаметър на купола – 9 м. Учените смятат, че сградата е претърпявала 4 или 5 разрушавания и възстановявания. При превземането на града от българите вероятно храмът е преустановил да изпълнява култовите си функции и се е върнал към тях след покръстването на българите от 865 – 866 г., когато бил обявен за митрополитска църква. По време на византийското владичество (1018 – 1196 г.) са изрисувани първите стенописи в храма. Вторият слой фрески


17

датират от периода XIII – XIV век. По това време в „Св. София“ има училище или манастир за монаси книжовници, тук вече се погребват и видни граждани на Средец. Постепенно значението на храма нараства и градът приема неговото име. За пръв път името София се споменава в писма на дубровнишки търговци през 1376 г. При падането на града под османско владичество през 1382 г. храмът пострадал, а стенописите му били унищожени. Според една легенда османците се опитали да срутят сградата, но при всеки опит се случвало някакво нещастие и това ги отказало. По-късно, по подобие на едноименния храм в Константинопол, „Св. София“ била превърната в джамия – стените били изрисувани с цитати от корана, покривът бил покрит с олово, построено било и минаре. През XIX век две земетресения съборили части от сградата. При втория трус загинали децата на ходжата и османците приели това като лоша полич-

ба и изоставили сградата. Така тя дочакала Освобождението, изоставена и полуразрушена. През двете десетилетия след освобождаването на града църквата служила като склад и като наблюдателница за пожарната команда. Последвали различни периоди на укрепване и възстановяване. Храмът е в сегашния си вид след ремонта през 1998 – 2001 г. В началото на XX век силуетът на вековната сграда бил изобразен в първия герб на града. В четирите подземни нива на храма функционира музей, разкриващ историята на „Св. София“. Тук посетителите могат да видят останките от 4 църкви, предшестващи сегашния храм, 56 гробници, автентични артефакти, открити при разкопките, както и великолепна подова мозайка от IV век. Разходката из музея се осъществява на групи от по 8 души и трае около 20-30 минути. До входа на храма е експонирана и гробницата на духовника от древна Сердика Хонорий.


18

Крепости и битки Средновековната история на град София е свързана предимно с битките срещу османските нашественици и последвалото османско владичество. Крепостта Сердика е една от последните, които падат при нашествието на турците. Най-запазеният паметник от тази епоха – края на XIV век – са останките на крепостта Урвич. Тя е разположена на стръмно било на Лозенската планина, на пътя между София и гр. Самоков, само на километър от село Кокаляне. Укреплението е заобиколено от три страни от буйните води на река Искър – естествена преграда при нападение. Археологическите проучвания на укреплението не са приключили и не са разкрили изцяло неговата история. Учените смятат, че крепостта е строена още в Античността, за което свидетелстват антични монети и артефакти, но за неин разцвет се смята периодът XIII – XIV век. Крепостните стени са с обща дължина 849 м. и обграждат площ от около 18 декара. Днес могат да се видят част от основите на крепостната стена и останките на една бойна кула, запазена до височина 7-8 метра и дебелина до 1.20 метра. Съхранени са и основите на крепостния храм „Св. Илия“. Историята на Урвич се свързва с битката на цар Иван Шишман с османците при похода им за превземане на София. След като превзели първо Ихтиман, а след това и Самоков, турците се отправили към София и за да достигнат крайната си точка, трябвало да превземат Урвич. Цар Иван Шишман изпратил в крепостта своя по-малък брат

Иван Асен V да ръководи съпротивата. Битката била дълга и тежка и двете страни претърпели сериозни загуби, но в крайна сметка крепостта била превзета от турците. Съществуват много легенди за мястото и за битките, които са водени за него. Една от тях разказва, че османците безуспешно щурмували укреплението, но то било непристъпно. В отбраната му се включили не само войниците на царя, но и населението на всички околни села. Турците се изморили от безуспешните опити и решили да превземат крепостта не със сила, а с хитрост. Те осъзнали, че има таен проход, през който през нощта хората излизали от укреплението, за да се запасят с прясна вода от реката. Наистина съществувала тайна врата, но всеки един от защитниците на Урвич бил положил клетва никога и пред никого да не издаде тайната. Един ден пашата, предвождащ османската армия, видял в полето млада жена с дете на ръце да пасе овце. Той заплашил жената, че ще погуби детето ù, ако не му каже как да влезе в крепостта. Жената със сълзи на очи разкрила тайната врата и веднага след това се проклела да бъде наказана, че не успяла да спази клетвата си. Начаса се превърнала в камък, а турците влезли през тайния проход и превзели крепостта. Археологическите проучвания показват, че след падането на Урвич около крепостната църква „Св. Илия“ се оформил манастирски комплекс, който съществувал до XVII век. Днес могат да се видят очертанията на някои от манастирските сгради. Останките на крепостта са достъпни след преход по стръмна пътека.


20

Духовни средища Като голям средновековен град, Средец е имал сериозно влияние върху икономическото и политическото развитие на България. По време на Второто българско царство градът е бил митрополитски център с множество църкви и сериозно духовно присъствие. През този период голям брой манастири били основани в покрайнините на града – някои изследователи смятат, че броят им е бил над 100, други сочат около 50. Повечето от тях били разположени по склоновете на околните планини – Витоша, Лозенска, Стара планина, Плана. Не били изключение и такива, разположени в полето. Това спонтанно съсредоточаване на духовни обители просъществувало векове наред и е наречено Софийска Мала света гора, по подобие на Атонския полуостров в Гърция и неговите манастири. Манастирите в Софийската Света гора били организирани и управлявани по примера на Атонската монашеска република. Това монашеско обединение било оглавявано от един главен манастир, наричан „Лавра“. Тези функции били изпълнявани до падането на България под

османско владичество от несъществуващ вече манастир в Бистрица. Турците обаче разрушили светата обител през 1382 г. и главен манастир на Софийската Света гора станал Драгалевският. Някои от тези манастири е възможно да са били основани в ранните години след покръстването на българите, а други – по-късно, по време на османското владичество. В Средновековието манастирите най-често били построявани в близост до крепост – заради необходимостта от защита при нападение и заради нуждата от паство, което да се грижи за светата обител, да помага в поддръжката ù и да дарява храна и пари за издръжката ù. Имало и градски тип манастири, разположени в сърцето на града, които осъществявали предимно книжовна дейност – в тях се обучавали свещеници, правели се преписи на книги, учели се на писане и четене деца от града. Съществували и трети тип манастири, които имали крепостни стени и постоянна стража. Те освен с духовната си дейност били полезни и като част от фортификационната система за защита.

Част от манастирите на Софийската Света гора са успели да се съхранят до наши дни, устояли са на петвековното османско владичество, кърджалийски набези, бедствия и природни катаклизми. Повечето манастири от епохата на Първото и Второто българско царство са основани по склоновете на планините, опасващи Софийското поле. Изключение прави манастирът „Св. Илия“, основан в полето, който дава име на днешния софийски квартал Илиянци. Открояват се няколко наистина величествени обители, демонстриращи средновековната християнска архитектура и иконописното изкуство. Сред тях е Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“, разположен в полите на Витоша, на 1.5 км южно от днешния софийски квартал Драгалевци. Официалното име на светата обител е „Пречиста Богоматер Витошка“. Точно до манастира се намира и резиденцията на българския патриарх. Светата обител е основана през 1341 г. от българския владетел Иван Александър (1331 – 1371 г.), считан за един от най-го-


лемите ктитори и поддръжници на православната църква. Манастирът е един от най-големите в страната. Комплексът включва стар храм, както и жилищни и стопански постройки. При падането на София под османско владичество светата обител оцеляла и продължила своето съществуване. През XV век богат християнин от града дал пари за обновяването на манастирския храм и за неговото изографисване. Жестът е документиран от ктиторски портрет, който може да се види и до днес. През вековете на османското владичество Драгалевският манастир развива сериозна просветна и културна дейност. Към него е функционирало и килийно училище. По време на борбите за национално освобождение е давал подслон на революционери като Васил Левски, а неговите монаси активно подкрепяли радетелите за свобода. Днес манастирът е действащ, девически. Друг манастир от Софийската Света гора е Кремиковският „Св. Георги Победоносец“. Разположен на южния склон на Стара планина, над софийския квартал Кремиковци, той отдалеч привлича погледа с блестящите на слънцето кубета. Основан също по времето на цар Иван Александър, след падането под османска власт Кремиков-

ският манастир е изоставен за повече от век. През 1493 г. богат ктитор на име Радивой дарява средства в памет на двете си починали деца и възстановява светата обител, а също и подарява на манастира мощи на светеца Георги Софийски. Новият храм в комплекса е построен в началото на ХХ век. Старият храм се счита за един от най-ценните в региона с изключителните си фрески. Сред ценностите, съхранявани тук, е и Кремиковското евангелие от 1497 г. Сеславският манастир „Св. Никола Летни“ се намира подобно на Кремиковския на южния склон на Стара планина, над село Сеславци, откъдето идва и светското му име. Туристическа пътека свързва двете обители. Смята се, че е основан в началото на XVII век от местното население върху основите на стар манастирски комплекс, за който се знае много малко. Легенда разказва, че жителите на Сеславци са потомци на славен болярин с името Сеслав. В началото на XIX век манастирът е опустошен от кърджалии. Днес светата обител е недействаща. От целия комплекс е запазена само сградата на храма, в който могат да се видят изключителни стенописи от три периода. Най-запазени са тези от 1618 г. Друг интересен манастир в региона е Ку-

рилският. Смята се, че той е най-старият оцелял от Софийската Света гора. Според предание той е основан още през Първото българско царство, вероятно през Х век. Манастирът е разположен на около 12 км северно от столицата, на брега на река Искър, до град Нови Искър. В миналото в близост до него се е намирала крепостта Белиград, чиито останки могат да се видят и до днес. И манастирът, и крепостта били разрушени при нашествието на османците. По-късно на това място, според една легенда, е пренощувала процесията, пренасяща мощите на българския светец Йоан Рилски от Търново към Рилския манастир. Това събитие било счетено за добра поличба и хората от близките села въз-обновили светата обител и ù дали името на светеца. В началото на ХХ век тук е имало 45 монахини, които развивали сериозна книжовна и културна дейност – издавали християнско списание, продавали книги. В комплекса дори имало печатница. Курилският манастир е действащ и днес. Старият храм, построен през 1593 г., все още пази красивите си стенописи, някои от които вероятно са дело на известния Пимен Зографски. Един от действащите запазени манасти-


25

ри от епохата на Второто българско царство е Лозенският „Св. Спас“. Разположен е върху склона на Лозенската планина, в близост до село Долни Лозен, върху естествена тераса. От манастира се открива красива гледка към цялото Софийско поле. Това е и най-източната света обител от групата на манастирите на Софийската Света гора. Интересна е архитектурата на храма, както и запазените стенописи. Това е един от малкото оцелели храмове в България с толкова много образи на духовни дейци. Историята на светата обител е дълга и нелека – разрушаван и възстановяван е няколко пъти, оттук започва и едно от въстанията срещу османската власт – това на архиереите от 1737 г. По пътечка зад манастирския комплекс се стига до аязмо, чиято вода според поверията е лековита. Недалеч от Лозенския се намира Германският манастир „Св. Йоан Рилски“ – до близкото село Герман. Манастирският комплекс е в много добро състояние и привлича вниманието с интересната архитектура и украса на храма. От другата страна на Лозенската планина

се намира друг манастир, известен като Урвишки или Панчаревски. Светското му име е „Св. Николай Летни Чудотворец“. Допреди век той е присъствал само в легендите и преданията от този край, забравен и с неизвестно местонахождение. Неговите останки са разкрити през 1928 г. и от тогава до сега постепенно със средствата и доброволния труд на местните хора той е възроден за нов живот. Манастирът е бил неразривно свързан с близката крепост Урвич и другия манастир в района – Кокалянския, и трите били обединени в комплекс. При падането на крепостта светата обител била разрушена от османците и векове наред останала в забвение. Археологическите проучвания в крепостта дават сведения за съдбата и на манастира. Кокалянската света обител носи името на Архангел Михаил. Разположен е върху билото на отсрещната Плана планина, на непристъпна площадка, до която води стръмен път. Неговата съдба е подобна на тази на други свети места в региона. След опустошаването му от османците, през XIV

век манастирът е възобновен и съществува и до днес. Красивото място е закътано сред гора и е малко известно на хората. В дебрите на Стара планина има два запазени манастира от комплекса Софийска Света гора, които съхраняват хилядолетна история сред красотата на природата и заслужават интерес. Искрецкият манастир „Успение Богородично“ се намира до село Искрец, на около 10 км от град Своге. Днес той е недействащ, но е запазена манастирската църква от 1602 г. с красиви стенописи от XVII и XIX век. Осеновлашкият манастир, известен още и като „Седемте престола“, е една от найкрасивите и посещавани свети обители в страната. Християнското му име е „Св. Богородица“. Разположен е на 15 км от гара Елисейна и на 40 км от гр. Своге. Основан още в XI век, за манастира се носят много легенди. Според една от тях негови основатели са седем братя, според друга – седем боляри. Причината за постоянното присъствие на числото 7 в легендите е наличието на седем параклиса (престола) в манастирския храм. Архитектурата на

църквата няма известен аналог в страната. Украсата на храма също заслужава внимание с красивите стенописи и изящния дървен полилей, който е истинско произведение на дърворезбарското изкуство. Съществуват и други манастири в района на София, останали след великата епоха на Софийската Света гора, някои от тях действащи, други изоставени и чакащи възраждане. Всички те пазят своята дълга и тежка история, в която времената на възход и активна духовна и книжовническа дейност се редуват с османски набези, разрушение и опожаряване. Всички те са свидетели на хилядолетна история и сами са участвали в нея, пазят великолепни архитектурни образци и произведения на иконописта, които будят възхита и днес.


26 София – център

КУЛТУРНИ ОБЕКТИ 15 Храм „Света София” с подземния музей 16 Храм „Свети великомъченик Георги

Победоносец” (Ротондата)

Легенда

18

19 16

Дружево 35 38

22

бу

26

граница на община и

об

од

ит

ел

ки

л си Ва

бу л. Па тр иа рх

17 Боянска църква 18 Храм „Св. Петка Самарджийска” 19 Крепост Сердика 20 Крепост Траянови вратa 21 Средновековна крепост Урвич с

крепостната черква „Св. Илия”

22 Национален археологически музей

л.

Своге

св

ки

рг

рО

Ле

В и то

ео .Г

к

Ца

бул .

село

36

ул

Ра

л.

24 28

вс

ша

град

11

С.

с ов

15

бу

37

Искрец

27

автомобилен път

Лакатник

13

ук ов Ал . До нд бу л. Кн яз

Ев ти ми й

23 Национален исторически музей 24 Катедрален храм „Св. Александър

Невски” с Криптата

25 Национален дворец на културата 26 Народен театър „Иван Вазов”

16

Огоя

25

33 10

бу л

9

ло . Ев

ги

иХ

ри

Ге с то

орг

и

еви

8

27 Национална художествена галерия 28 Нацонална галерия за чуждестранно

изкуство

29 Исторически музей – Ихтиман

7 81 Е80

Божурище

ОБЕКТИ ОТ СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА

6

14

Банкя 39

Кремиковци

София

Е79

Долни Богров

А6

40 23 31 17 30

6

18

Драгалевци 2

32

Лозен 3

Панчарево 21 12 4

8

5

82

Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка”

2

Бистришки манастир „Св. св. Йоаким и Анна”

3

Германски манастир „Св. Иван Рилски”

4

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил”

5

Лозенски манастир „Свети Спас”

35 Защитена местност Лакатнишки скали

6

Буховски манастир „Св. Архангел Михаил”

36 Искърското дефиле

7

Сеславски манастир „Свети Николай Мирликийски”

37 Водопад Скакля

8

Кремиковски манастир „Свети Георги”

9

Подгумерски манастир „Св. Димитър”

Вакарел А1

С

82 Е80

10 Курилски манастир „Св. Иван Рилски”

И

Ихтиман

20

Ю

31 Боянски водопад 32 Пещера Духлата 33 Кътинските пирамиди 34 Парк „Врана”

38 Пещера Темната дупка

СПА ОБЕКТИ 39 Банкя

11 Осеновлашки манастир „Св. Богородица”

29 41

З

30 Природен парк „Витоша”

1

34

6

1

ЕКО ОБЕКТИ

(„Седемте престола“)

ГОЛФ ОБЕКТИ

12 Панчаревски манастир „Св. Никола Летни”

40 Голф клуб и СПА „Св. София”

13 Искрецки манастир „Успение Богородично”

41 Голф клуб „Ер София”

14 Илиенски манастир „Св. пророк Илия“


28

Боянска църква Разположена сред впечатляваща природа в подножието на Витоша, Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон” привлича вниманието като един от най-ярките и запазени образци на средновековното изкуство и архитектура. Историята на храма може да се проследи до Средновековието. Три периода са ясно отличими в нейното изграждане. Създаването на храма експертите отнасят към X – XI в. В самото начало е представлявал малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. След присъединяването на Средец (средновековното име на днешна София) към Второто българско царство, по време на управлението на цар Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.) управител на Средецка област е неговият братовчед севастократор Калоян. В средата на XIII в. с негови средства и по негово нареждане към съществуващата сграда е построена двуетажна църква, принадлежаща към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, а горният е бил техен семеен параклис. Уни-

калността си Боянската църква дължи на изключителните стенописи в нея. Първият живописен слой датира от периода на нейното създаване (X – XI в.). Ктиторският надпис говори за повторното изографисване през 1259 г. Тогава върху първата живопис Боянският майстор – събирателно име, с което се обозначава колективът, зографисал църквата, полага нов слой стенописи. Неизвестният Боянски майстор принадлежи според специалисти към школата на така наречения Палеологов ренесанс (ХІІІ – ХV век). Стилът на творците, повлияни от това направление, обхванало Гърция, България и Сърбия, постепенно скъсва с каноничните аскетични образи, стремейки се към реализъм и свежест в живописта. Безспорно точно този втори живописен слой в църквата печели световна слава и място в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, част от който е от 1979 г. Стенописите се отличават с изключителни художествени достойнства и се определят като предвестници на европейския Ренесанс. В първата част на храма в купола се намира образът на Христос Вседържител

(Пантократор). Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите – четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос – Емануил, Ветхий денми (по-стар от дните) и неръкотворните Убрус и Керемида. Следват сцени от големите църковни празници и Страстите Господни. В притвора чрез 18 сцени, в които са включени елементи от бита на съвременниците на художниците, е илюстрирано житието на свети Никола – един от патроните на храма. Портретите на ктиторите – севастократор Калоян и съпругата му Десислава, и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица. Забележителното при тях е, че са предадени всички подробности в облеклото, а в лицата са спазени индивидуалните особености, което не е било типично за времето, в което портретната живопис е била в своя зародиш. Сред стенописите е и най-старият съхранен портрет на българския светец

Йоан Рилски, живял през Х в. и основал Рилския манастир. Сред изображенията на монаси и отшелници е и ликът на свети Ефрем Сирин, чиито всевиждащи очи следват постоянно посетителя. Всяко от пресъздадените над 240 изображения се отличава с индивидуалност и висока художествена стойност. Забелязва се, че е обърнато специално внимание на лицата и очите, като сцените са максимално изчистени от излишни детайли. Характерни са меката разсеяна светлина без определен източник, невероятният психологизъм и реализъм на образите. Днес Боянската църква е филиал на Националния исторически музей и е отворена за посещения. С цел да се съхрани уникалната живопис в храма снимането на интериора на църквата е забранено.


30

Национален исторически музей и Археологически институт с музей при БАН В София са разположени два от най-големите национални музеи, събрали под покрива си хилядолетната история на българските земи – Националният исторически музей и Археологическият институт с музей при БАН, известен и като Национален археологически музей. Националният исторически музей, имащ славата на един от най-големите на Балканския полуостров, е разположен в полите на Витоша, в сградата на дом № 1 на правителствената резиденция в квартал Бояна в столицата. Богатата му колекция включва над 700 000 паметници на културата, представящи историята на днешните български земи отпреди 8000 години до наши дни. Музеят е основан през 1973 г., а първата му експозиция е открита в сградата на Съдебната палата на София през 1984 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Ценните музейни експонати са разположени в пет тематични зали – Праистория, Древна Тракия, Средновековие – Първо (VII – ХІ век) и Второ българско царство (ХІІ – XIV век), Българските земи през XV–XIX в. и Трета българска държава (1878 – до наши дни). В двора на музея може да бъде разгледана богата колекция от каменни колони и паметни-

ци от различни периоди – гръцки, римски, византийски и др. В музея могат да бъдат видени и многобройните гробни дарове и украшения, разкрити при проучването на могили в цялата страна. Сред най-забележителните артефакти, част от постоянната експозиция на музея, са златните и сребърните тракийски съкровища – Панагюрско (датирано към края на IV – началото на III в. пр.Хр.), Рогозенско (датирано от ІV в. пр.Хр.), Летнишко (датирано от ІV в. пр.Хр.), и откритото край село Дуванлии съкровище. Залата, посветена на Българското средновековие, разкрива пред посетителите предмети от епохата на Първото (VII – XI в.) и Второто (XII – XIV век) българско царство – накити, монети, декоративна керамика, икони, мощехранителници и др. Един от обектите на Националния исторически музей е и шедьовърът на средновековното монументално изобразително изкуство – Боянската черква, част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В сърцето на София, до сградата на Президентството, в най-старата сграда, запазена от епохата на османското владичество, Голямата джамия (Буюк джамия), се намира Националният археологически музей. Музеят отваря врати за посетители през 1905 г. като

Национален музей. Скоро след това етнографската експозиция става толкова обширна, че се налага отделянето ù в самостоятелен Етнографски музей. Експонатите, представени в Археологическия музей, са разположени на два етажа и включват артефакти от периода на Праисторията до Късното средновековие, включително находки от каменната епоха, древни тракийски, византийски и римски реликви, надгробни паметници, статуи на божества и монети. В музея се пазят и много добре запазени римски каменни паметници – портретни статуи, произведения на гръцки скулптори. На втория етаж на Археологическия музей, където е зала „Средновековие”, се намира една от най-богатите колекции от българска средновековна живопис. Сред най-впечатляващите експонати в музея е копието в реални размери на Мадарския конник (23 метра височина), което е поставено точно срещу главния вход. Това е и единственото копие в музея. Всички останали експонати са оригинали, включително тракийските съкровища от Вълчитрън (датирано от XIV – XII в. пр. Хр.) и Луковит (датирано от IV в. пр. Хр.) и златната погребална маска на тракийския цар Терес от могилата Светица край Казанлък.


33

32

Исторически музей – Ихтиман Историческият музей в Ихтиман е открит в средата на XX век, благодарение на инициативата и даренията на местното население, допринесло за сформирането на първата музейна сбирка, съхраняваща историята и бита на региона. Със събраните старинни ценни вещи, документи, стари ръкописи, занаятчийски изделия и пр., през 1952 г. в къщата на изтъкнатия местен писател Гьончо Белев е открита първата експозиция, отразяваща етнографското богатство на Ихтиманския край. През 1970 г. музеят се премества в нова сграда, построена специално за него. Историческият музей в Ихтиман представя пред гостите на града три постоянни експозиции. Музейната експозиция „Етнография” представя бита и облеклото на хората от региона и типичната за него шита дантела и писани яйца. Изложени са предмети, свързани с различни етнографски празници и обреди, съдове

за бита, народни носии и лични вещи. В експозиция „Археология” могат да се видят експонати, намерени при археологически проучвания на крепостта Маркова механа, част от комплекса Траянови врата, като например долюми, украшения и др. Третата експозиция – „История”, представя развитието на Ихтиман от създаването му през ІІІ – ІV в. пр.Хр. до 9.ІХ.1944 г. В музея е представена и възстановка на кабинета на ихтиманския писател Гьончо Белев. В музея се провеждат временни изложби на гостуващи музеи, на изтъкнати майстори от задругата на майсторите и художници и дърворезбари. Правят се и демонстрации на писани яйца, на шита дантела и плъсти. Музеят е лесно достъпен – намира се в самия център на Ихтиман. Входът за посещения е свободен. Предлагат се екскурзоводски беседи на български език срещу заплащане.

Близо до природата Природата на туристическия регион София – Ихтиман – Своге представлява богато разнообразие от природни забележителности, превръщайки го в търсена дестинация за отдих на открито. Удобните транспортни връзки и маркираните еко маршрути осигуряват както за напреднали, така и за начинаещи туристи възможност за опознаване на региона, природата, бита и традициите му. Природен парк „Витоша“ е първият в България и на Балканския полуостров. На площ от 27 079 ха уникална запазена природа са разположени множество еко туристически атракции. Биосферният резерват „Бистришко бранище” е разположен върху североизточния склон на Витоша. Създаден е, за да се запази участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност. В рамките на резервата „Торфено бранище” се съхраняват 144,1 ха торфища и изобилна блатна растителност във високопланинския дял на Витоша. В ПП „Витоша“ се намира и пещерата Духлата. 18 км пещерни галерии на различни нива формират

най-дългата пещера в България, която е разположена на левия бряг на р. Струма. Безспорно едни от най-атрактивните забележителности в природния парк са каменните реки (морени) и сипеите. Впечатляваща е каменната река в местността Златни мостове (1390 м н.в.). Десет от витошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-висок сред тях е Черни връх (2290 м). За любителите на пешеходния туризъм Витоша предлага множество маркирани и добре поддържани маршрути. Началните точки на пътеките са разположени в кварталите и селата в подножието на планината. Панорамният маршрут, започващ от село Железница, е единственият не особено стръмен. Той обикаля цялата планина и има обща дължина от 100 км. Един от маршрутите за напреднали започва от жилищния квартал Симеоново и продължава към ски център „Алеко“ и Черни връх. За тези, които предпочитат комфорта на бързото придвижване в планината, има възможност да изкачат най-високия връх в природния парк и с лифт. Друг популярен еко маршрут


35

започва от обекта на ЮНЕСКО Боянската църква, преминава през живописния Боянски водопад и свършва в местността Златни мостове. Освен пешеходни, в рамките на Витоша се поддържат и множество колоездачни маршрути. Планината е популярна дестинация и сред любителите на зимните спортове. Два ски центъра с обща дължина на пистите 29 км осигуряват безкрайни възможности за практикуване на ски и сноуборд. Съседните на Витоша планини – Люлин, Лозен и Плана, са значително по-малки като площ, но предлагат удобни и живописни маршрути за пешеходен туризъм. Тяхното преимущество е, че всяка една от планините може да бъде обходена в рамките на ден. Искърското дефиле е най-дългият и найвеличественият пролом в България. Образуван е на мястото, на което река Искър преминава през Стара планина и

Врачанския Балкан. Дефилето на реката, протичаща между Рила планина и Дунав, представлява уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори. Общата дължина на пролома е 156 километра. Лакатнишките скали се извисяват на левия склон на пролома над буйните води на река Искър. Разположени са над гара Лакатник. Местността носи името си заради завоя, който реката прави в този район, оприличен на сгънат човешки лакът. Скалното образувание представлява венец с височина до 250 м. Съставени са от пясъчници и варовици, които с течение на годините и на изветрянето са придобили разнообразни причудливи форми. Тук могат да се видят кули, скални игли, пирамиди и др.

Лакатнишките скали са популярна дестинация за любителите на скалното катерене – в местността има 6 района с над 350 маршрута с различна трудност. Най-популярни са Вражите дупки и Алпийска поляна. Вражите дупки се намират в пролома на река Пробойница – приток на Искър. Този обект е отделен масив, в който могат да се наблюдават вторични образувания на варовика, характерни за пещерите – драперии, натеци и др. Идеален е за спортно катерене – има както маршрути за начинаещи, така и за изключително опитни алпинисти. Друг много популярен и живописен обект е Алпийска поляна. Той е лесно забележим заради построения върху отвесните скали заслон „Орлово гнездо”. Маршрутите започват от тясна пътечка в горната част на масива, оборудвана с метален парапет (достъпна е само с алпийски инвентар). Лакатнишките скали имат много добре

развит карст. Във варовиковите пластове са се формирали над 100 пещери и пропасти. Темната дупка е третата по дължина пещера в България – 5600 м. Входът на пещерата се намира над Лакатнишките скали и отдалеч изглежда като черна дупка. Карстовият извор „Житолюб“ е разположен на входа на пещерата. Извира от едно от многото подземни езера в Темната дупка – Жековото езеро. Пещерата е трудно достъпна и все още се проучва. Галериите ù са разположени на четири нива. Темната дупка е обитавана от единствената потвърдена популация на българския ендемит Silenevelcevii. Други по-интересни пещери в района са Козарската, Зиданка, Ръжишката и др. Пещерите в района не са облагородени и посещението им става само с екипировка и водач. Освен за екстремните натури, Искърското дефиле и околностите предлагат забавления и за привържениците на традицион-


37

Активен отдих ния пешеходен туризъм. В района има маркирани няколко туристически пътеки, подходящи за посещение през всички сезони. Еко пътека „Под камико“ започва над село гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада Под камико в селото, след което се спуска по поречието на река Трескавец и се връща в изходната точка на маршрута. Туристическият и вело маршрут „Старо село – Свражен“ започва от село Миланово, продължава към билото на планината и стига до махала Старо село и черквата „Рождество на Пресвета Богородица“, построена през 1492 г. По целия маршрут са разположени информационни табели, разказващи за историята на местността и бита на хората, живели по тези места. Най-популярната еко пътека в Искърското дефиле е „Вазовата пътека“, кръстена на патриарха на българската литература Иван Вазов. Той често се е разхождал по този път, черпейки вдъхновение за някои

от най-емблематичните си произведения. Пътеката е единственият път, водещ до водопада Скакля, наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор. Общата височина на водопада е 120 м. Водите му текат в три каскадно разположени скока, най-високият от които е с височина 85 м. През зимата водопадът замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Скалният феномен „Джуглата“ е разположен в землището на село Церово, на 8-9 км от Своге. Представлява високи 18 метра скални образувания във формата на гъби от характерните за Искърското дефиле долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години. В района на Ихтиманска Средна гора са разположени върховете Половрак и Еледжик, до които водят удобни туристически маршрути, предлагащи съчетаване на еко и културен туризъм.

Многообразието на релефни образувания, води и минерални извори в туристическия регион София – Ихтиман – Своге създават идеални условия за активен отдих, практикуване на ски и сноуборд, екстремни спортове като скално катерене, офроуд, делтапланеризъм, планинско колоездене, бънджи скокове, пещерен туризъм, рафтинг, както и за пълноценен отдих и уелнес процедури. Планините Витоша, Люлин, Лозен, Плана и Стара планина в района на Искърското дефиле са осеяни с разнообразни трекинг и колоездачни маршрути. На територията на Природен парк „Витоша“ са маркирани общо 202 км вело трасета за спускане и крос-кънтри. Трасетата за спускане започват от три зони в планината – подножието на Голи връх, местността Бай Кръстьо и местността Копитото. Почитателите на стила крос-кънтри могат да се възползват от шест кратки маршрута и един дълъг обиколен, започващ от Бояна.

Пешеходните маршрути в региона са подходящи както за начинаещи, така и за опитни туристи. Интересни за туристите са и Стара планина в района около Искърското дефиле и Ихтиманският дял на Средна гора. Маршрутите – и пешеходните, и велосипедните, са по-леки, но разкриващите се гледки не отстъпват по забележителност. Многобройни туристически хижи дават възможност за организиране на няколкодневни планински преходи. Една от най-привлекателните възможности за свободното време в планината предлага Витоша. Два ски центъра осигуряват прекрасни условия за практикуване на ски и сноуборд в непосредствена близост до София. „Алеко” е най-старият ски център в България. Разположен е на 1800 м надморска височина. Вторият ски център „Конярника-Ветровала” е разположен на 1507 м надморска височина. Шест писти с обща дължина 29 км посрещат любители-


те на зимните спортове. Една от пистите е пригодена и за нощно каране, има трасе за ски бягане. Към всички ски писти има необходимите съоръжения и няколко седалкови лифта и един кабинков, стартиращи от покрайнините на Витоша и стигащи почти до върха на планината. Най-популярната дестинация за скално катерене в региона са Лакатнишките скали, разположени по дефилето на река Искър над гара Лакатник. Скалите са едно от първите места в България, където е практикувано алпийско катерене. На тях за пръв път е използвано и алпийско въже през 1931 г. В скалите са маркирани над 350 маршрута с различна трудност. Добри условия за спортно катерене предлага районът Вражите дупки. Водопадът Скакля, до който води Вазовата еко пътека, е предпочитано място за любителите на леденото катерене. В скалите има множество пещери и пропасти. Най-дългата от тях и трета по дължина в България е Темната дупка. Разположена е

на 30 м над река Искър. Не е пригодена за масови туристически посещения. Достъпът до нея изисква подходяща екипировка и опит. Бивакуването на открито е разрешено навсякъде в района на Лакатнишките скали. Водните екстремни преживявания също имат своето място в туристическия регион София – Ихтиман – Своге. През пролетта и в началото на лятото буйните води на река Искър се превръщат в идеален терен за рафтинг приключения. В разгара на летните месеци каякът предлага неповторима възможност за разходка сред Искърското дефиле. Подходящи условия за рафтинг и каякинг по Искъра има и през есента. Предлагат се различни програми – индивидуални, групови, за семейства, детски лагери и др. В близост до София, в с. Казичене, е разположен обширен хидропарк, където може да се практикуват уейкборд, водни ски и спортен риболов. Развитието на голфа в България е тясно свързано с първото голф игрище „Ер Со-

фия”, построено през 2000 г. То се намира в покрайнините на град Ихтиман, на 45 км от София. Комплексът разполага с голф игрище с 18 дупки, драйвинг рейндж, два тренировъчни грийна, два тенис корта, въжен парк и хотелска част. Летището на „Ер София” предлага възможности за наемане на самолет и скачане с парашут. В околностите на София се намира още едно от голф игрищата на територията на България – „Света София”. Комплексът предлага на своите гости голф игрище с 18 дупки, СПА съоръжения и игрище за футбол. Няколко конни бази в рамките на София и Ихтиман предоставят възможности за езда и конен туризъм. В непосредствена близост до столицата се намира известният балнеологичен курорт Банкя, предлагащ условия за СПА туризъм. Множество малки СПА комплекси из територията на туристическия регион дават възможност за уелнес почивка в градски условия.


40

Лов и риболов Природните дадености на туристическия регион София – Ихтиман – Своге определят разнообразието от опции за практикуване на ловен и риболовен туризъм. Обширни горски масиви, равнинни райони, изкуствени и естествени водоеми привличат вниманието на запалените ловци и риболовци с богатството си на дивеч и риба. Най-големият по площ и обем язовир в България „Искър”, разположен над село Долни Пасарел, е предпочитано място от риболовците. Уловът включва платика, каракуда, шаран, бял амур, костур, щука, сом и др. Язовирът е подходящо място за къмпингуване. Няколко почивни комплекса предлагат настаняване за туристите, предпочитащи хотелски комфорт. В северната част, по цялото протежение на водоема, се намира Държавно ловно стопанство „Искър”. Територията на стопанството се обитава от благороден елен, лопатар, муфлон, диви свине и сърни. От

хищниците се срещат вълк, чакал, лисица, бялка, дива котка, видра, златка и язовец. Районът предлага и други забавления като фото сафари и конна езда. Специално за езда се отглеждат чистокръвни коне от породата Източнобългарска. Ловно стопанство „Еледжик” е разположено в Ихтиманска Средна гора, на 50 км от София. На площ от 5260 хектара при естествени условия се развъждат дива свиня, сърна и благороден елен. В гората има и лисици и диви котки. Стопанството предлага лов на гонка на дива свиня, както и организиран лов на чакали. Държавно ловно стопанство „Витошко” се намира в планината Витоша, югозападно от София. Преобладават широколистните гори. В района успешно се ловуват благороден елен, лопатар, дива свиня, муфлон, кафява мечка, сръндак, дива котка, чакал, лисица. Панчаревското езеро е една от популяр-

ните дестинации за спортен риболов и прекарване на свободното време около София. Езерото се намира на 15 км от столицата в посока курорта Боровец. Най-честият улов в Панчаревското езеро са червеноперката и уклеят. Срещат се и бяла риба, сом, бял амур, шаран, толстолоб, щука, пъстърва, кефал, костур, бабушка. Обособени са зони за отдих, плаж. На езерото функционират гребна база, водни атракциони, заведения за хранене и много други. До Панчаревското езеро може да се стигне с градски транспорт от София или с автомобил. Други популярни риболовни места в околностите на София са язовир „Огняново”, язовир „Суходол” и село Казичене. В някои от водоемите е възможно практикуването и на нощен риболов. Язовир „Тополница” е разположен на едноименната река в Средна гора. Водоемът предлага идеални условия за риболов.

Срещат се бяла риба, шаран, каракуда, червеноперка и костур. Освен с възможности за риболов, язовирът привлича и с прекрасни условия за туризъм и къмпингуване. Риболов около Ихтиман може да се практикува и в района на Бакър дере, Джурджин дол и поречията на реките Мътивир и Белишка. Искърското дефиле е любимо място не само за туристи и алпинисти, но и за риболовци. Въпреки бързото течение, в река Искър могат да се уловят кефал, мряна, шаран и сом. В притока на Искър Прибойница може да се лови мряна и пъстърва. Освен естествените водоеми около дефилето функционират и развъдници за риба. В района на Своге се срещат благороден елен, лопатар, сърна, вълк и дива свиня, които са обект на ловен туризъм. Ловните и риболовните дейности могат да се съчетаят с офроуд автомобилни преходи, конен туризъм, туристически преходи и др.


42

Гастрономически тур Историята на даден регион, икономическите и социалните промени, настъпващи през вековете, оставят неминуемо своето отражение върху бита и традициите на неговите жители. Близката среща с кухнята на дадено място разкрива неподозирани нюанси, допълващи картината на историческите събития. Предвид ролята на София като столица и най-голям град в България, кулинарните ù традиции очаквано са примесени с културни влияния от всички райони на страната и чужбина. Космополитният дух на града не оставя възможност за съхраняване на много познати в миналото рецепти, но за сметка на това столицата може да се похвали с изключително разнообразие на заведения за хранене, презентиращи ястия от българската национална кухня до гурме шедьоври на световната кулинария. Гостите на София могат да посетят

някои от многобройните традиционни ресторанти и механи, които предлагат изключително апетитни български ястия, представящи цялата палитра от вкусове, типични за страната. В част от заведенията посетителите могат да се насладят и на фолклорна програма на живо. За любителите на интернационалната кухня градът предлага множество бистра, пицарии и изискани ресторанти. Типично българското е оставило следа и в бързите закуски. Традиционната баница може да бъде опитана на различни места в града, винаги прясно приготвена. В по-малките населени места в трите общини има по-голяма вероятност гостите на региона да опитат ястия, чиито рецепти са предавани от поколение на поколение. Кухнята на региона включва типични за българските национални ястия съставки, като бяло саламурено сирене, кисело

мляко, месо, колбаси, зеленчуци и др. Вероятно най-емблематични за региона са шопската салата и сиренето по шопски. Шопската салата е едно от първите български ястия, с които се запознават чуждестранните туристи, посещаващи България. Историята ù не датира от дълбока древност, но популярността ù и вкусовите ù качества компенсират този факт. В туристическия регион София – Ихтиман – Своге съществуват множество био ферми, които предлагат екологична продукция, която може да послужи за основа на множество кулинарни експерименти. В много от фермите се произвежда сирене и други млечни продукти. При желание от страна на гостите и предварителна заявка, на доста места могат да се приготвят и традиционни ястия по оригинална рецепта. В случай че гостите на региона изберат за отправна точка на своето пътешествие

някоя от многобройните къщи за гости в малките населени места, има възможност да научат много нови интересни кулинарни похвати и дори да помогнат в приготвянето на храната. Качеството на отглежданите на място хранителни продукти е гарантирано. Множеството водоеми, предлагащи възможности за риболов, предполагат и разнообразие от рецепти на рибни ястия. Дегустацията на местни вина и ракии е неизменна част от опознаването на региона. В последните години малиновото вино, произвеждано в Стара планина над Лакатник, придобива изключителна популярност.


44

Културен календар Февруари

Фестивал за духова музика „BraZZoBraZZie” (София) – Музикален фестивал, посветен на духовата музика. Част от фестивала са и събития по Българското Черноморие Мини арт фест IV (София) – Фестивал на свободното изкуство, събиращ изгряващи художници, актьори, поети, музиканти, фотографи, дизайнери и мн. др. Март

Софийски театрален сезон (София) – В рамките на събитието биват представени всички постановки с номинация за годишните награди „Икар“ на Съюза на артистите в България

София филм фест (София) – Едно от най-значимите културни събития в София. Международният кинофестивал се нарежда сред най-значимите в Югоизточна Европа Европейски музикален фестивал (София) – Фестивалът има за цел да представи изявени български и световни звезди от сферата на класическата музика. Програмата на събитието включва симфонични и камерни концерти, музикални представления в областите танго, джаз, европейски фолклор и др.

Включва конкурси, академии, практически семинари и др. „Антистатик” (София) – Фестивал за съвременния танц и пърформанс. Събитието представя новите форми и тенденции в развитието на хореографията и пърформанса в България Май

Международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер” (София) – Едно от най-атрактивните събития в културния календар на столицата. Събира изявени имена в областта на анимацията.

Април

Салон на изкуствата (София) – Ежегоден международен фестивал, обхващащ различни жанрови форми.

София Хартиен Арт Фест (София) – Уникален по рода си фестивал, който цели да разкрие неподозирания потенциал на хартията. Програмата

на събитието включва семинари, изложби, лекции, хартиен театър, кинопрожекции и др. DOMA Art Festival (София) – Фестивал за визуални изкуства, създаващ международна арт платформа. Програмата му включва работилници-ателиета, лекции, дискусии, специална детска програма и други инициативи, в които посетителите могат да вземат участие. Софийски музикални седмици (София) – Mеждународният музикален фестивал „Софийски музикални седмици” представя пред българската публика най-значимото от световното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство Нощ на музеите (София)


Международен фестивал, „Майски дни на изкуствата” (Ихтиман) – Събитието се организира от община Ихтиман и читалище „Слънце-1879” Туристически събор – с. гара Лакатник Юни

„София Моно” (София) – Най-добрите моноспектакли, представени на софийската театрална сцена, стават част от събитието, провеждащо се на открито в парка на военната академия „Г. С. Раковски” „Световен театър в София” (София) – Фестивалът представя на публиката многообразен микс от експериментален театър в неговите различни превъплъщения – от теа-

трален концерт, през документален театър, до съвременен танц София Джаз Пик (София) – Фестивалът има две издания – пролетно и есенно. В тях участие вземат както утвърдени изпълнители, така и млади таланти в различни стилове – класически джаз, фюжън, соул, R&B, световна музика Празник на Своге – Петровден Юли

„Sofia Rocks” (София) – Ежегоден музикален фестивал за рок музика, събиращ на една сцена световноизвестни имена

„Опера в парка” (София) – На откритата сцена в парка на военната академия „Г. С. Раковски” се поставят едни от най-добрите балетни и оперни спектакли от репертоара на Софийската опера Международен фестивал на любителското творчество „Огньове в дефилето” (Своге)

народен форум, на който се представят последните постижения в област та на комиксите Fortissimo Fest (София) – Национален фестивал на открито за класическа музика Празник на град Ихтиман – Успение Богородично, 15 август

Август

Септември

„София диша” (София) – Мултижанров градски фестивал, включващ разнообразие от събития, провеждащи се в рамките на няколко седмици на открито в различни точки на центъра на столицата

„Западен парк фест” (София) – Фестивал за изкуството в публичното пространство, включващ събития, представящи най-доброто от визуалните изкуства, музиката, театъра и танца

Sofia Comics Expo (София) – Между-

Празник на София – 17 септември


„On Fest” (София) – Първият и единствен фестивал в България, събиращ най-интересното в съвременното градско изкуство, начини на забавление, спорт и лайфстайл Фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите” (София) – Програмата на фестивала включва десетки спектакли на български театри и трупи от цял свят, сред които Англия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Чехия, Гърция, Словения и Хърватия Октомври

Ноември

Международна филмова панорама „Киномания” (София) – В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кинопроизводство за предходните две години, които не са показвани на българския екран Международен фестивал „Млади музикални дарования” (София) Нощ на театрите (София)

So Independent Film Festival (София) – Фестивалът цели да се създава културен мост между България и Америка, да популяризира българската култура в САЩ и непознатата американска култура в България

Декември

АСТFEST (София) – Фестивал за свободен театър

Коледни и новогодишни празници

Софийски международен панаир на книгата и Софийски международен литературен фестивал (София)

КРЪСТОПЪТ НА ВДЪХНОВЕНИТЕ - Пътеводител  

КРЪСТОПЪТ НА ВДЪХНОВЕНИТЕ Пътеводител София - Своге - Ихтиман

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you