Page 1

Сборник с доклади от международна научна конференция „Икономиката и управлението на XXI век – решения за стабилност и растеж”,Свищов,08-09 ноември 2011г., Изд.„Ценов”,ISBN 978-954-23-0678-8 (т-2), стр.354-260

КРИЗИСНОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО КАТО ПРЕДПОСТВКА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО ЗА ДЕЙСТВАЩО ПРЕДПРИЯТИЕ КОНСТАНТИН ВЕЛЧЕВ1 Ключови думи: криза, ликвидация, банкрут, действащо предприятие Abstract: THE CRITICAL DEVELOPMENT OF A BUSINESS ENTERPRISE AS A PRECONDITION FOR A HYPOTHESIS OF INVALIDITY OF AN “GOING CONCERN”: The core issue in qualification of one business establishment as "not functioning" lays the set crises in it,yet not any exit crisis, notwithstanding what type is, realize the criteria of a functionless enterprise. The main object in that article is to depict the phenomenon crisis in the development of the enterprise ,which if not encounter an adequate manage intervention turns into a major prequisite of the invalidity of the presumption "going concern". Namely,my exposure tentd to revise the critical scientific researches of the auther on the nature and the practical possibilities of identification,classification and characterization of the crisis as a precondition for the invalidity of the assumption for a outgoing concern. Key words: crisis, critical development,liquidation, bankrupt, going concern JEL: G33. ВЪВЕДЕНИЕ В основата нa квалифициране на едно предприятие като „недействащо” стои криза, настъпила в него, но не всеки изход от „криза”, независимо каква е тя, осъществява критериите за недействащо предприятие. Основна цел на този доклад е да се охарактеризира феномена „криза в развитието на предприятието”, която ако не срещне адекватна и своевременна управленска интервенция, се превръща в основна предпоставка за недействителност на презумпцията „действащо предприятие”. Настоящото изложение обобщава критичните научно–практически

изследвания на автора върху същността и практическите възможности за

идентификация, класификация и характеризиране на кризата като предпоставка за недействителност на предположението за действащо предприятие. ИЗЛОЖЕНИЕ В съвременната икономическа доктрина предприятието се разглежда като отно-сително самостоятелна и правно обособена единица в съвкупността от обществени икономически отношения. Основни аргументи за подобно

твърдение

са:

юридическа

самостяотяелност,

финансовo-икономическа

автономност,

организационна цялост и структурна йерархичност, възможност за разпореждане със стопанския процес и управление на резултатите от него. Всяко предприятие притежава и свой вътрешен, присъщ (предопределен) потенциал за развитие (от активи, пасиви, иновации) и механизими, подчинени на волята и произтичащи от

23


Сборник с доклади от международна научна конференция „Икономиката и управлението на XXI век – решения за стабилност и растеж”,Свищов,08-09 ноември 2011г., Изд.„Ценов”,ISBN 978-954-23-0678-8 (т-2), стр.354-260

субекта на управление. Едно-временно с това то (предприятието), в своето единство от капцитет и човешки имулс, е подчинено на общите закономерности в цикличното развитие на социално - икономическата и политическа сиситема, детерминирана в определени географски граници. Именно това поражда схващането, че предприятието се намира в състояние на непрекъснат синхрон с общите цикли на икономическо развитие и пара-лелно на тях то има свои собствени периоди на развитие, които са предопределени, но не винаги са тъждествено отражение по време и место на цикличните закономерности, съпътстващи общественоикономическото и/ или още по-малко цивилизационно развитие. Според Спасова (2009) „Кризата на отделната фирма (като етап от жизнения цикъл на фирмата –б.а) може да не съвпада с някоя от по-обхватните икономически кризи (регионални, национални, световни). Тя може да е следствие на цикъла на развитие на конкретната фирма, на субективни грешки, на природни бедствия. Съвпадението на фирмената криза с всяко от посочените на по-високо ниво икономически кризи, води до задълбочаване на негативните последствия в компанията, но и създава предпоставки за по-бързото й преодоляване.” С други думи етапите в развитието на предприятията се предопределят от средата, в която те функционират, под вилиянието на специфична комбинация от множество фактори. Тяхното проявление е следствие от различни причини, а характеризиране-то им се опосредства с наличието на редица симптоми. Спасова (2009) застъпва тезата, че състоянието на устойчивост на саморегули-ращите се стопански системи се провокира под въздействието на външни и вътрешни фактори и при продължително неизменно функциониране на организацията се появяват компоненти, които задържат нейното развитие. Според Крутик (2001), цитиран от Спасова (2009), кризите възникват тогава, когато потенциалът на прогреса на главните елементи в системата е изчерпан и в същото време са се родили и започват борба нови принципи и черти, представящи бъдещия етап в развитието. Според Попов (2005) “кризата е състояние на неустойчивост, характеризиращо се с крайно изостряне на противоречията в организацията, заплашващо запазването на ефективността й”. В този ред на мисли неустойчивостта е характеристика и на показателите за икономическо състояние на предприятие в криза. На тази база мо-жем да твърдим, че устойчивостта на индикаторите и техните колебания характери-зират прогресивното, респ. кризисното развитие на предприятието. Връзката между двете понятия е антагонистича, взаимообусловена и взаимоизлючваща се - засилването на неустойчивостта (колебанията) в индексите за икономическо състояние на фирмата, за които няма ясен тренд на развитие, говори за процес, който е следствие от изостряне на противоречията в организацията. В тази връзка Спасова (2009) подчертава, че: „Кризата в икономическо състояние ... се определя като рязко преминаване от стабилност към разбалансираност на цялата верига на възпроизводствения процес.” Това определение ни позволява да осъзнаем и приемем, че кризата е следствие от асинхронност, произтичаща преди всичко от и в планирането, управлението, анализа и контрола на възпроизводствения процес. 1Ас. Константин Велчев Василев, Катедра “Счетоводна отчетност”, Икономически Университет – Варна, тел.: 0897 868 979, е-mail:

Velchev@sirius-a.eu.

24


Сборник с доклади от международна научна конференция „Икономиката и управлението на XXI век – решения за стабилност и растеж”,Свищов,08-09 ноември 2011г., Изд.„Ценов”,ISBN 978-954-23-0678-8 (т-2), стр.354-260

Според Кузманова (2009) “кризите са свързани от една страна с напредъка и усъвършенстването, от друга са механизъм за оцеляване в изключително противоречивата действителност, а от трета се оказват краен стадий в развитие на бизнес организацията. Тази деликатна област от човешкото познание – управлението – има за цел да максимализира благоприятните възможности при първите две ситуации и да сведе до минимум ситуациите от трети тип.”. Eтимологията на думата „криза” има гръцки произход и според Милев и др. (1970:376) означава: “остра промяна, прелом, (обрат - б.а), решителен момент, присъда, решение по някакъв въпрос в съмнителна ситуация”. В този контекст бихме могли са обобщим - кризата е състояние на нестабилно, сложно, опасно (рисково) и противоречиво положение на фактите, свързано с наличието на проблеми, характеризиращи специфичното естество на състоянието. Люки (2007:4) определя: „ ...кризата представлява промяна – внезапна или постепенна, която поражда неотложен проблем, изискващ незабавна намеса за решаването му. За бизнеса кризата е всяка ситуация с потенциал да предизвика внезапни и сериозни неблагоприятни последици върху служителите, върху репутацията, или която може да го съсипе като цяло.” Най-красноречиво и всеобхватно описание на феномена „криза” е направено от Маринов (2007:105) „... кризата е духовен, човешки, технологичен и природен феномен, при който е налице срив в адаптивните възможности на определена система (организъм, индивид, група, общност) с два възможни изхода: първият е фатален, водещ до загиване и смърт на системата, а вторият – позитивен, свързан с успешен, релевантен отговор на предизвикателствата, при което възниква нов тип структура , с променен модел на поведение. Всяка криза се характеризира с тотално въздействие върху човешките, социалните системи и многопосочни ефекти, някои от които са с позитивни резултати.” Пак там (2007:106) е обосновано мнение, че:„...кризата е тотално събитие с фина структура, което трудно може да бъде идентифицирано по един ефектен и действен начин. Събитието настъпва неочаква-но, понякога без да се съобразява с желанията и стремежите на хората. От тази гледна точка рисковото явление, наречено криза, е с висока степен на неопределеност, трудно прогнозируемо и малко са експертите по света, които биха могли адекватно да вникнат в същността на кризата.” Интересна интерпретация на термина “криза” дава Панайотов (1995:140-147), който лансира тезата, че това състояние има три проявления – криза, катастрофа и безизходица. Те се проявяват, настъпват в тази последователност, предопределена от силата на трудност и сложност на проблемите в отделните видове бизнеси, обособени единици или предприятието като цяло. Той дефинира две основни характеристики на кризата, а именно: - появата на обективни индикатори; - появата на субективно съзнание, че работата е зле, развитие на тревога за това състояние, алармиране, пораждане на психоза: Понятието „катастрофа” се свързва с изявеното ниво на задълбочаване на кризата или с други думи, интензивността на действие на факторите на кризисното състояние пораждат катастрофата като понятие. 25


Сборник с доклади от международна научна конференция „Икономиката и управлението на XXI век – решения за стабилност и растеж”,Свищов,08-09 ноември 2011г., Изд.„Ценов”,ISBN 978-954-23-0678-8 (т-2), стр.354-260

Според Панайотов „при катастро-фата нещата добиват обичаен вид”, или тя има обичайните характеристики на кризата, независимо каква е тя и от какво естество е . Водени от изложеното можем да заключим, че кризисното развитие, респ. състояние, има обичайни характеристики, които като резултат намират отражение най-често в отчетните обекти по конкретен състав, произход и рефлектират в техните стойности. На следващо място Панайотов акцентира: „Не може да се твърди, че безизходицата е висша степен на затруднение. Това състояние по скоро характеризира положението на предприятието в сравнителен план с другите предприятия. Възможно е показателите в предприятието в сравнение с други отчетни периоди да се променят в положителна посока по отношение на състоянието на катастрофа, в сравнителен план и другите предприятия да напредват и на тази база да се заключи, че предприятието не може да излезе от безизходицата.” Силно впечатление прави, че авторът говори за двумерен анализ на показателите, както от позиция на линейното разбиране за времето (минало бъдеще), така и в сравнителен план с други предприятия т.е. в пространството. В литературата освен феномена криза са направени редица опити за класифициране на рецесията и кризисното развитие на предприятието по различни техни признаци и характеристики. Една от найподробните находки е тази на Бланк (2004). Той подразделя кризите и ги охарактеризира съобразно следните критерии: - според факторите, от които прозитичат – криза, предизвикана от външни фактори, криза, предизвикана от вътрешни фактори и криза, предизвикана от съвместното влияние на двата вида фактори; - според причините, които предзивикват кризите - обективни, субективни и приводни; - според обхвата на кризата - криза на мениджмънта, криза на разходите, криза на пласмета и финансова криза; - според степента на проявление - лека, тежка и системна криза; - според продължителност на протичане - краткосрочна, средносрочна и дългосрочна; - според възможността за преодоляване на кризата - преодоляване с вътрешни, с външни механизими и неопреодолима криза; - според последиците от кризата - възстановяване на дейността на фирмата, обновяване дейността на фирмата, обявяване на несъстоятелност на фирмата. Направената класификация поставя твърде много въпроси, по-важни от които са: 1. по какъв начин рефлектират кризата на мениджмънта, на разходите и на пласмента върху финансовото съсотяние на фирмата, възможно ли е тези разновидности на кризата да доведат до финансова криза и в какви случаи? 2. кои са критериите и индикациите за непроедолима криза и каква е връзката им с предположението за действащо предприятие? 3. колко би ни струвала (какви средства) ще изразходим за предоляване на кризата и ще ни удоволетвори ли резултата при изхода от кризата и след него? 26


Сборник с доклади от международна научна конференция „Икономиката и управлението на XXI век – решения за стабилност и растеж”,Свищов,08-09 ноември 2011г., Изд.„Ценов”,ISBN 978-954-23-0678-8 (т-2), стр.354-260

4. струва ли си да реанимирираме и на каква цена предприятия без потенциал? 5. каква е връзката на потенциала с принципа за непрекъснатост на оперативната дейност? ЗАКЛЮЧЕНИЕ Изследванията върху различните становища ни дават основания да обобщим: - Кризата в развитието на стопанските бизнесединици е етап от развитието на предприятието, който е под контрол на субекта на управление и като следствие от това кризата е негова функция. - Кризата е сложен, многоаспектен, интердисциплинарен – икономически, финансов, счетоводен, юридически, управленски и социален проблем. - Криза в развитието възниква когато в обичайното състояние на системата настъпи обрат, т.е тя изпадне в невъзможност да поддържа нормалното си функциониране. Като следствие от това можем да твърдим, че настъпват изменения и в показателите, определящи функцията на прогреса, респективно регреса. Колебанията в стойностите на тези показатели, които са в рамките на несъщественноста, не следва да се въприемат като фактор за кризисно развитие. По-скоро честотата на трептене2 на тези показатели би могла да се разглежда като симптом за идентифициране на кризисно развитие. Ако колебанията на стойности-те на тези показатели са над прага на същественост, то тези колебания следва да се разглеждат като симптом на кризисно развитие. - Кризите възникват поради структурните различия между отделните панели (предприятия), а не са следствие от линейното схващане за времето. Дали едно предприятие се намира в състояние на криза можем да разберем само в сравнителен план на неговите показатели с друго предприятие. Сравнителният анализ на база линейно схващане за времето, т.е с минали отчетни периоди, и квалифициране въз основа на тази база дали едно предприятие е в криза или не, е възможно, но подобен анализ може да ни даде само и единствено информация за изменение в показателите. Самото им валидиране зависи от тяхното сравнение в панелен разрез. Структурните различия са стопански факт – обективна реалност на активите, пасивите и капитала, следствия от минали действия или процеси (събития), като те от своя страна отразяват факторите на конкретните условия, при които е взето решението за осъществяване на тези събития. От тази позиция може да твърдим, че линейното схващане за времето доказва извода,че стопанските факти, с прозиход от миналото, отразяват средствата за въздействие на средата от това минало. Техните преносни стойности в настоящето се обективи-зират само ако отразяват условията на средата сега и са емпирично пробваеми в това настояще, а не подлежат на доказване от бъдещи събития или причини, които могат да окажат влияние върху тях. Т.е тестването на хипотезите за криза и за недействащо предприятие, като заключителен етап от кризисното развитие, следва да почива на балансиран подход между хоризонтален и панелен анализ. 2 Променлив процес, който се мени така, че стойностите на характеризиращите го физични величини се повтарят след определен интервал от време (период на трептене). Трептенията се характеризират с период, честота, амплитуда, фаза. Трептенето е движение, което се повтаря през равни интервали от време и се нарича периодично движение. Период на едно периодично движение се нарича интервалът време Т, след който положението и скоростта на движещото се тяло са същите, както в началото му.

27


Сборник с доклади от международна научна конференция „Икономиката и управлението на XXI век – решения за стабилност и растеж”,Свищов,08-09 ноември 2011г., Изд.„Ценов”,ISBN 978-954-23-0678-8 (т-2), стр.354-260

Въпреки това на анализа в панелен план следва да се придаде по-голяма важност, защото всеки стопански факт или процес, незвисимо от момента на възникване (минало, настоще, бъдеще или позиция на едновременност), има огеледални образи в минимум два обекта на отчитане. Всъщност принципа за двойното записване е транспониран трети принцип на механиката, а именно “ Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”. - Кризисното развитие е многоетапен, детерминиран във времето процес, който подлежи на оценка, прогнозиране и управление със средствата на диагностиката. Основна цел в такъв момент е своевременно да се идентифицират симптомите, и да се установят причините, които са породили факторите, стимулиратщи кризисното развитие и на тази база да се изгради и предложи комплекс от мерки, които ще избегнат покриването на критериите за „недействащо предприятие”. ЛИТЕРАТУРА [1]. Спасова, Е.,

(2009). Фирмената финансова криза и възможностите за нейното управление –

теоретични аспекти. Сп. „Известия”, бр.2, с. 46-57. [2]. Попов, Р., (2005). Антикризисное управление. Изд. Высщая школа, Москва, с.64. [3]. Кузманова, Г., Емилова, И., (2009). Към въпроса за счетоводната информация в кризисния мениджмънт. Сборник научни статии, Изд. „Академично издателство „Ценов””, с.90- 98. [4]. Милев, Ал., Братков, И., и Николов, Б., (1970). Речник на чуждите думи в българския език. Изд. „Наука и изкуство”. [5]. Люки, Р.,(2007). Управление на кризи, Изд. „Класика и стил”. [6]. Маринов, Р.,(2007) Комуникационни стратегии. Изд. „Селекта”. [7]. Панайотов, Д., (1995). Стратегическо планиране. Изд. „Академично издателство „Ценов””. [8]. Бланк, И., (1999). Финансовый менеджмент. Изд. „ Ника-Центр”, Киев, с. 474. Плътност на текста: 17016/1800= 9.45 ст. стр.

28

THE CRITICAL DEVELOPMENT OF A BUSINESS  

Abstract: THE CRITICAL DEVELOPMENT OF A BUSINESS ENTERPRISE AS A PRECONDITION FOR A HYPOTHESIS OF INVALIDITY OF AN “GOING CONCERN”: The core...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you