Issuu on Google+

Здравейте мили дечица! Наближават весели празници – Коледа и Нова Година. И ето пред вас е поредният брой на вашето любимо вестниче. И нали вече всички сме настроени празнично, да започнем с празничните новини!

И тази година децата от ЦДГ „Слънце” написаха и изпратиха навреме своите писма до Дядо Коледа. Дали обаче ще бъдат изпълнени техните желания, зависи само от тях самите. Дано продължават да бъдат все така послушни и добрички!


На 13 Декември в ЦДГ „Слънце”2 беше открита „Коледна изложба”. Малките слънчица отново зарадваха своите родители, учители и близки със своето творчество и въображение.


Съвсем навреме за коледните празници завърши и ремонта на ЦДГ „Слънце”2. Сега всички се радваме на красивата като нова сграда и изцяло обновените занимални. Тази зима на малките палавници ще им бъде още по-топличко и уютно с новите дограми и щори.

В унисон с хубавите новини и коледното настроение , ето и един поздрав от мен за Коледа. КОЛЕДА Трепкат снежинки сребърно-бели, весело мигат безброй светлини. Къщички сгушени в бели къдели; и във всяко огнище огън гори. А горе в небето лъчисто-сияйна празнично грее голямата звезда. Изпраща вест по земята безкрайна, че Коледа днес е дошла. И радостни хора посрещат с надежда тази вест блага, че Бог се роди. И всички с любов в очи се поглеждат, изпълнени с вяра и светли мечти. Бисерка Чакърова


Дядо Коледа Сняг на облаци се вдига, дядо Коледа пристига в златна хубава шейна чак от Стара планина. "Дзън-дзън-дзън!" - звънци звънтят, в сладък сън децата спят. Но да знаят той що носи, ще наскачат голи, боси и ще дигнат шум безкрай: "Дай на мене, дядо, дай! На мен - кукла, на Стоян топка или барабан!" Гео Милев

Коледна тревога Слънчо пак се смее от небето ясно. Времето днес е отново прекрасно. А ние очакваме сняг да вали. И снежни човеци да правим, нали? Но няма я зимата, бави се много. Вече събужда голяма тревога. Дядо Коледа как ще пристигне? До нас децата как ще достигне? Щом няма сняг, щом няма шейна...? Ще дойде ли той до нашата елха? Хайде Снежко, не бави се нито час! Подарък очаква всеки от нас. Б. Чакърова


Мили дечица, знам че в навечерието на този светъл празник, всички много се вълнувате в очакване на Дядо Коледа. Всеки от вас е написал своите желания и ги е изпратил с надеждата, че добрият старец ще ги изпълни. Повечето от вас са поискали играчки и това е съвсем нормално и естествено за всички деца по света. Но, знаете ли ... има и дечица, които не си пожелават играчка за Коледа ... защото имат нужда от нещо много поважно, по-ценно и по-необходимо ... Писмо до дядо Коледа Стиска бялата ръчица черен, островръх молив. Ниже букви в броеница, върху белия, изгладен лист: Мили Дядо, аз съм Мими. Вече пиша и чета, и те моля, донеси ни, много твои чудеса. Донеси на Ленка кукла, с черна рокля на цветя. Тя е толкова послушна, обичлива и добра. Донеси на Иво багер много иска да строи. Със констуктора си ляга, има толкова мечти. Донеси на Петьо маратонки той желае все да тича, бързо топката да гони, и на футболист прилича. Нинка пък обича да рисува донеси й блокче и боички. Искам тя да е щастлива, със своите слънца и птички. Аз подаръци не искам. За друго днес ще те помоля: Да дарява ме с усмивка, и да бъде само моя. Да е хубава и нежна, с дълги, лъскави коси, Моля ти се, Мили Дядо, Майчица ми донеси. Деян Димитров

Дано все по-малко деца с такива желания да има по-света!


А сега ще ви запозная с една друга майка – майка Зайка и с приключенията, който тя е преживяла в името на своето малко зайче. СЛУЧКА В ЗИМНАТА ГОРА В един прекрасен зимен денслънчев, но много студен, случка се случи в нашата гора. Ето чуйте каква беше тя: На Зайченцето мъничко и бяло прясно морковче му се дояло. Мама Зайка мила и добра, за своята рожба притеснена била. И тръгнала навред през дивата гора, да търси на детето си желаната храна. Но нямало морковчета под снега дебел, прокопала тя отдолу цял тунел... Катеричка мила я срещнала тогава: - Добър ден Зайке, къде сред таз дъбрава? - Тръгнала съм Катеричке за своето дете морковче да търся, това му се яде. Имаш ли представа къде да го открия, този сняг тука ми стига до шия? - Незная мила Зайке, но ти недей се предава. Все ще намериш морковче тъдява. Хайде продължавай, не губи кураж! Морковче това е, не някакъв мираж. И Зайка продължила през снежната гора. Вървяла,вървяла сам-сама в студа... След малко по друма срещнала Вълчанозъбен и страшен, препасал колан: - А-у-у!Зайке, накъде така сама, тръгнала си ти през тая зима зла? - Запътих се Вълчо, морковче да търся. За моето чедо, всичко ще претърся! А ти Вълчо, знаеш ли къде, през тая зима страшна морковче расте? - А-у-у, незная Зайке, питай Лисана. Тя обикаляше рано отзарана.


Сигурно ще знае тя къде, морковче през зимата расте. И тръгнала Зайка отново да скита. Де когото види тя да разпита. Дано някой знае, дано и помогне, до морковче прясно да се домогне. Малко ли, много ли скитала горканаето, че по пътя срещнала Лисана. - А-у-у Зайке, ха добър ти ден! Къде си се запътила през тоя зимен ден? - Тръгнала съм Лиске, сред тоя сняг и студ, морковче прясно дано открия тук. Че на малкото ми Зайче това му се яде, къде ли ще намеря, ах къде, къде... - А-у-у Зайке, не бъди тревожна! Да намериш морков е напълно възможно. Не се отчайвай, иди при Таралежа. Видях го, мъкнеше със зеленчуци пълна мрежа. Хукнала Зайка отново да бяга. Бърза ли бърза, както и приляга. Дано да свари Ежко , да не е заспал. Току виж, че прясно морковче и дал. Пристигнала навреме, не бил легнал Таралежа. Започнал да рови той из свойта мрежа. Имало много плодове и зеленчуци. Но за беда голяма, точно тъй се случи, че именно морковче, нямало в торбата. Отново със Зайка подиграла се съдбата. Ежко и рекъл: - Не губи надежда! Вчера видях, че моркови нарежда старата стопанка от къщата накрай селото. Тичай! И да не чува злото! Тя ги редеше в буркани за салатиморкови, чушки и други зарзавати. Тя ще ти даде за мъничката рожба. Тръгвай веднага и не бъди тревожна! И отново Зайка по пътя пое, морковче да търси за своето дете. Пристигна трепереща при старата жена.


А милата баба бе толкова добра: - Скъпа ми Зайке, защо си тук дошла? Защо си излязла от дивата гора? Ела, отдъхни си, малко почини! Всичко от начало ти ми разкажи! Зайка тогава всичко и разказа. Лапички съдрани, даже и показа. Що друмища изходи, що път извървя, за своята рожба да търси храна. Тогава жената с усмивка любезна, обърна се бавно и в къщичката влезна. След малко се върна с моркови в ръка. О, колко добра бе старата жена! Зайка с усмивка от сърце благодари. И бързо, бързо скри се, отново вдън гори. С морковчета пресни при Зайко пристигна, а милото чедо- гледа и немигва. Не може да повярва на своите очи, че морковчета пресни мама държи. А сетне заподскача, радостно затича: - Мила моя мамо, колко те обичам! Цяла вечер после те били щастливи. Морковчета яли и се веселили. Бисерка Чакърова

Важно! ЦДГ „Слънце” обявява фотоконкурс „Моята вълшебна Коледа”. Моля, желаещите да участват да предават своите снимки на учителките по групи.Краен срок за участие в конкурса – 10.01.2011г.


А сега следва любимата ви рубрика:

Пожелаваме на всички малки, големи и още по-големи момичета и момчета

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!!! РЕДАКЦИЯ: Автор: Бисерка Чакърова Редактор: Елеонора Попова Адрес на редакцията ЦДГ „Слънце” – Русе ул.Доростол 24 тел. 082 84 20 90



christmass sun