Page 8

сонала, за да изчакам началото на срещата. – Може да си вземеш чаша вино, а за Боб – чинийка с мляко. Отпусни се малко преди началото – предложи той, явно усетил колко съм напрегнат. Колебаех се дали да запазя разсъдъка си бистър, или да ударя една чашка за кураж. Реших обаче да не рискувам и да отложа чашата вино за след срещата. Да ми пожелаят „на добър час“ бяха дошли Бел, Мери, Гари и още куп хора от издателството. Чакаше ме и купчина с книги, които да разпиша. На някого беше хрумнала блестящата идея да поръча печат с формата на котешка лапа, та и Боб да може да раздава „автографи“. Захванах се за работа и разписах първите няколко бройки от книгата. Бел имаше задачата да положи последния щрих, като удари печата с котешката лапа. В купчината имаше поне дузина книги. Дали щяха да се продадат толкова много? Персоналът на книжарницата изглеждаше обнадежден по този въпрос. По едно време една от продавачките пристигна сияеща. – Вече стига чак до следващата пряка – каза усмихната тя. – Кое? – попитах глупаво. – Опашката! Всеки момент ще завие зад ъгъла. Навън има най-малко сто души, а постоянно прииждат и още. Направо онемях. Досега си мислех, че по-уплашен от това едва ли мога да бъда, но, изглежда, е можело. До мен имаше отворен прозорец. За миг ми мина през ума да се прехвърля през перваза, да се спусна по водосточната тръба и да си плюя на петите. Когато часовникът показа 18 ч., Боб се покачи на раменете ми и двамата поехме към централното помещение на книжарницата. На първата площадка на стълбището коленичих и надзърнах да видя какво става долу. Сърцето ми се качи в гърлото – там беше пълно с народ! За нас двамата с Боб имаше приготвена специална маса, отрупана с книги. Опашката от хора, които чакаха - 211 -

Откъс от "Светът в очите на Боб"  
Откъс от "Светът в очите на Боб"  

Продължение на бестселъра „Уличният котарак Боб“

Advertisement