Page 7

лаждава на последните си кратки мигове живот, преди да се изправи пред дулата на наказателния взвод. От друга страна обаче, тръпнех в очакване. Имах чувството, че това е едно ново начало; започване на нов, по-добър етап в живота ми; отгръщане на нова страница. Усещах се по-несигурен от който и да е друг момент в досегашния си живот. В главата ми се блъскаха противоречиви мисли. Ами ако никой не дойде на срещата? Ами ако повечето хора решат, че книгата ми е истински боклук? Как ли ще реагира Боб, ако се събере голяма тълпа? Как ще ме възприемат хората? Аз не бях като другите автори, нито се бях шлифовал в светските обноски. Независимо от всичко, все още се числях към периферията на обществото. Или поне така се чувствах. Сигурен бях, че хората ще харесат Боб, но се ужасявах от мисълта, че мен могат да намразят. Допуших фаса, опитвайки се да отложа максимално тръгването към книжарницата. Нервите ми бяха обтегнати и се бях сковал, все едно някой ме е фраснал здравата в стомаха. За щастие, хладнокръвието на Боб стигаше и за двама ни. Той рови и души известно време из любимото си местенце, после бавно се върна при мен и ми хвърли поглед, с който сякаш казваше: „Всичко е наред, приятел, всичко ще бъде както трябва“. Направо не е за вярване как умееше да ме успокоява. Когато пристигнахме в книжарницата близо половин час преди началото на срещата, отпред вече имаше опашка от четири-пет души. „Е, слава богу, че поне някой е дошъл“, казах си с облекчение. Всички ни посрещнаха с усмивка и аз им помахах в отговор. Още не можех да проумея как тези хора са пожертвали цял час от вечерта си, за да дойдат на срещата с нас. Вътре заварих още няколко души. Всички си бяха взели книга и се редяха на опашка да платят. Алън, управителят, ме покани в помещението за пер- 210 -

Откъс от "Светът в очите на Боб"  
Откъс от "Светът в очите на Боб"  

Продължение на бестселъра „Уличният котарак Боб“

Advertisement