Issuu on Google+

ОЦЕНКА ЗА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

„ИЗГРАЖДАНЕ НА ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС В ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19, МЕСТНОСТ „КЛАДЕРИ”, ЗЕМЛИЩЕ НА с. ЕМОНА, ОБЩИНА НЕСЕБЪР, обл. БУРГАС” с предмета и целите на опазване на защитената зона „ЕминеИракли”, BG0001004 по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна с предмета и целите на опазване на ЗЗ „Емине”, BG 0002043 за опазване на дивите птици (Съгласно Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007г. Приета с ПМС N 201 31.08.2007г. ДВ бр.73 от 11.09.2007г.)

С е п т е м в р и , 1

2 0 1 0


Съдържание Въведение 4 1.Анотация на инвестиционното предложение: 5 2.Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти /инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона. 10 3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи. 13 4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение: 15 4.1 Характеристика на ЗЗ „Емине” BG0002043; 15 4.2. Характеристика на ЗЗ „Емине-Иракли” BG0001004 ; 20; 5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие от реализирането на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на ЗЗ „Емине“ и ЗЗ „Емине-Иракли” 24 а) описание и анализ на въздействието от реализирането на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете предмет на опазване в ЗЗ „Емине“ и ЗЗ „ Емине- Иракли“ 24 б) описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете предмет на опазване в ЗЗ „Емине“ 32 в) описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете предмет на опазване в ЗЗ „ Емине-Иракли“ 46 г) Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на ЗЗ „Емине“ с оглед на нейната структура функции и природозащитни цели.53 д) Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на ЗЗ „Емине- Иракли“ с оглед на нейната структура функции и природозащитни цели. 54 6. Смекчаващи мерки; 55 7. Алтернативни решения и оценка на въздействието им върху ЗЗ „Емине”; 57 8. Картен материал; 59 9.Заключение за вида и степента на въздействието върху ЗЗ „Емине”;59 10. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза иоценка на въздействието и източници на информация; 60 2


Данни за възложителя: Възложител:

„ЕМОНА 2000” ЕООД

Адрес за кореспонденция:

гр. София-1202 ул. „Св. Св Кирил и Методий” № 120,

Тел./ Факс: Лице за контакти: Teл:

д-р инж. Добрин Иванов 0898 668 033

e-mаil: Изготвил доклада:

e-mаil:

Веселин Митрев Вълчанов Диплом № 088219 за висше образование на СУ „Климент Охридски“ специалност Биология Удостоверение №1740/15/10.2007г на МОСВ за експерт растителен свят, животински свят, повърхностни води GSM 0886 700 925 veselin@gbg.bg

3


Фиг 1 Общ вид към ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19

ВЪВЕДЕНИЕ Настоящият доклад за оценка за съвместимост (ОС) на инвестиционното предложение „Изграждане на ваканционен комплекс в поземлен имот №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19, местност „Кладери”, землище на с. Емона, община Несебър, обл. Бургас” с възложител д-р инж. Добрин Иванов Иавнов е изготвен съгласно изискванията на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г.) и чл. 2, ал. 1, т. 3, буква „а” във връзка с ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ. бр. 73 от 2007 г.) и е допълненение на внесения съгласно Писмо №3171/14.08.2009г, на РИОСВ Бургас предишен доклад. Допълненията са направени съгласно изискванията на Писмо №3171/30.07.2010г, на РИОСВ, по отношение местоположението на ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19 спрямо р. Вая, въпреки приложените в преписката скици и картен материал. В писмото на РИОСВ Бургас е цитиран манипулиран текст от стр. 26 на Доклада за ОС „Частта от защитената зона в която са разположени трите имота е изключително суха и отдалечена от корита на реки” - сравнение с оргиналния текст „Частта от защитената зона в която са разположени ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19 е изключително суха и отдалечена от корита на по-големи реки, поради което 4


липсват типове местообитания 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) и 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и CallitrichoBatrachion”, което поражда съмнения относно тълкуванията на фактите и възможността за вземане на адекватно решение от специалиста оценяващ доклада. Допълнително са разгледани различни възможности за увреждане на местообитанията около устието на р. Вая в резултат на реализиране на инвестиционното предложение, както и направени сравнения с резултатите от реализирането на подобни инвестиционни предложения в съседство с други водни басейни. През летния сезон на 2010г са направени допълнителни наблюдения и събрани допълнителни данни по отношение на посещаемостта на района от организирани и неорганизирани туристи. На основание на тези данни са направени прогнози относно въздействията от реализирането на инвестиционото предложение върху видовете и местообитанията предмет на опазване в ЗЗ. При изготвяне на доклада са взети под внимание различни алтернативни решения, предвижданията по ОУП от 1997г на Община Несебър, последвалото го през 1998г Решение на междуведомствената комисия на МЗ, МОСВ, МРРБ и МЗГ за предвидено изграждането на КЗ Иракли в землището на с. Емона и приетата на 05.06.2007 г. от Общинския съвет- Несебър директивна план-схема с която в района се предвиждат три типа устройствени зони с параметри на застрояването 2 пъти по-малки от заложените в ОУП. При изготвянето на доклада за ОС са взети под внимание и предвидените ограничения и режими в Заповед РД № 560/21.08.2009г на МОСВ за обявяване на ЗЗ Емине. 1. Анотация на инвестиционното предложение: Инвестиционното предложение на възложителя - „Емона 2000” ЕООД е за изграждане на ваканционен комплекс в поземлен имот №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19, местност „Кладери”, землище на с. Емона, община Несебър, обл. Бургас. Възложителят предвижда обединяването на три имота- ПИ №2745423.85, ПИ №2745423.63, ПИ №2745423.19 в местност „Кладери”, землище на с. Емона, община Несебър с обща площ 26 091 кв.м. с цел изграждане на ваканционен комплекс на мястото на съществуваща почивна база /бивш пионерски лагер Галатея 2000 и почивна станция на Горстрой Бургас/, като в имотите се разрушат старите и амортизирани постройки и на тяхно място се изгради нов ваканционен комплекс. Предвижданията са да бъде изграден ваканционен комплекс, състоящ се основно от еднофамилни къщи, една резиденция с апартаменти и стаи, спа център, ресторант, механа, подземни гаражи, басейни и плажен бар. 5


Предвижда се ваканционният комплекс да бъде за максимален брой посетители 180 човека, от които обслужващ персонал до 18 човека. Всеки един от имотите ще бъде застроен по следния начин: - в ПИ №2745423.85 ще бъдат изградени 8 еднофамилни къщи, резиденция от осем стаи и шест апартамента с подземен гараж, басейн, ресторант, спа център, механа и плажен бар; - в ПИ №27454.23.63 – ще бъдат изградени 12 еднофамилни къщи, плажен бар и басейн; - в ПИ №2745423.19 – ще бъдат изградени 11 еднофамилни къщи, 3 магазина с три апартамента над тях, лобибар с администрация, подземен паркинг за 13 МПС и басейн. За изграждане на ЛПСОВ е предвидена площадка в ПИ №2745423.63. Общият брой легла в комплекса ще бъде - 180 Територията на която ще бъде реализирано инвестиционното предложение е урбанизрана като всеки един от имотите е с променено предназначение на ползването на земята както следва: -Поземлен имот с идентификатор 27454.23.85- по скица на ПИ №17571/03.06.2009г. е с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид курортнорекреационен обект. - Поземлен имот с идентификатор 27454.23.63 - по скица на ПИ №.34199/16.06.2009г. е с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За жилищни нужди. - Поземлен имот с идентификатор 27454.23.19 - по скица на ПИ №17571/03.06.2009г. е с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид курортнорекреационен обект. По време на извършените консултации се констатира, че имотите, обект на Инвестиционното предложение попадат и по предвижданията на действащия от 1997 г. ТУП на Община Несебър и по тези на процедираната към тази дата Актуализацията на ОУП на Община Несебър, която е приета от Общински съвет-Несебър и за която им�� изготвен доклад по ОВОС, в територия предназначена за „курортна зона”. ПИ № 27454.23.85-попада частично в зона „А” и зона „Б” по ЗУЧК, в зона по Актуал.ОУП-„Ос”/ваканционни селища/, с параметри на застрояване съответно Пл-20%, Кинт.-0.5, Позел.-70%, Ккорн=7.5м и Пл30%, Кинт-0.8, Позел.-50%, Ккорн=7.5м ПИ № 27454.23.63 –попада изцяло в зона „А” по ЗУЧК, в зона по Акт. ОУП-„Ос”/ваканционни селища/, с параметри на застрояване Пл20%, Кинт.-0.5, Позел.-70%, Ккорн=7.5м 6


ПИ № 27454.23.19 –попада изцяло в зона „А” по ЗУЧК, в зона по Акт. ОУП-„Ос”/ваканционни селища/, с параметри на застрояване Пл20%, Кинт.-0.5, Позел.-70%, Ккорн=7.5м Инвестиционното предложение ще бъде реализирано в урбанизирана зона създадена преди 1963г. През 1963г. е открито финансирането на обект „Пионерски лагер” в местност „Иракли” на площ от 10дка заедно с намиращите се в нея сгради и съоръжения на бившата гранична застава „Иракли”. През 1966г. Благоевски районен съвет при Община София по стопански начин на основание Министерско постановление изгражда върху площ от общо 40 дка следните обекти: -Жилищни сгради за по 25 деца-5 броя; -Столова за 150 деца; -Далекопровод високо напрежение; -Трафопост; -Мрежа ниско напрежение за дворно осветление; -Електрическа инсталация за помещенията; -Каптаж, резервоар и водопровод; -Волейболно и баскетболно игрища; -Благоустрояване на терена; -Обзавеждане на лагера и кухнята Водоснабдяването е осигурено от съществуващата помпена станция/шахтов кладенец/ в ПИ №02703.41.116, землище на с. Баня, обл. Бургаска и етернитов водопровод от помпена станция в ПИ №02703.41.116, землище на с. Баня, обл. Бургаска до резервоар за вода в ПИ №27454.23.24 в землището на с. Емона. Реализирането на инвестиционното предложение предвижда само реконструкция на довеждащия водопровод с дължина 1064м, като ще бъдат подменени старите поцинковани тръби φ40 с ПЕВП HDPE DN40mm и изместване на част от трасето преминаващо през частни имоти. Преминаващата през ПИ №27454.23.40, ПИ №27454.23.72, ПИ №27454.23.15 и ПИ №27454.23.16 част от трасето на питейния водопровод ще бъде изместена в трасето на преминаващия покрай тези имоти път на разстояние 1м от бордюра. На границите на ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19 ще бъдат изградени водомерни шахти и монтирани спирателни кранове и водомери. В ПИ №27454.23.65, землището на с . Емона е изграден трафопост и територията е електрифицирана. Собствеността и на трите обекта описани по-горе е прехвърлена чрез покупко-продажба на Възложителят на инвестиционното предложение.На 07.10.2005г.комисия в състав, назначена със Заповед на Кмета на Община Несебър прави оглед на място в ПИ №029063. Установява, че имотът 7


е ограден от всички страни с ограда. В него са изградени едноетажна масивна сграда-съблекалня и лятна баня на площ от 7.71 кв.м., сграда за WC на площ от 25.90 кв.м. и навес-метална конструкция на площ от 16.24 кв.м. Тъй като обектите не могат да бъдат заздравени поради невъзможност, Комисията излиза с предложение пред Кмета на Община Несебър, те да бъдат премахнати, като премахването им е осъществено със Заповед №938/14.11.2005г. Инвестиционното предложение ще бъде реализирано на мястото на съществуващите в настоящия момент и разрушените преди това съоръжения при запазване на съществуващата инфраструктура както следва: В ИМОТ №27454.23.24: -водоем 60м3, -бунгала 2бр. За общо 12 обитателя, -лятна кухня с барбекю, -външна тоалетна с душ, -механа. В ИМОТ №27454.23.25 -бараки 4бр./две разрушени/ за общо 60 обитатели, В ИМОТ №27454.23.28: -тоалетна /баня 12 места, 60м2/разрушена/, -септична яма 50 м3. В ИМОТ №27454.23.81: -масивни постройки 4бр.,за общо 16 обитатели /незаконни /. ПИ №27454.23.24, №27454.23.25, №27454.23.28 и част от №27454.23. 81 образуват ПИ №27454.23.85 В ИМОТ №27454.23.19: -хангар за лодки 63м2, -жилищна сграда 45м2, -сграда кухня 455м2 със столова за 260 обитателя, -бунгала 2бр.,за 4 обитатели, -септична яма 20м3, -общ.тоалетна с баня за 12 места, -асфалтов паркинг 1400м2. В ИМОТ №27454.23.63: -бунгала 21бр., за 60 обитатели /разрушени/, 8


-кафе-бюфет 85м2, -метален навес 110м2 /разрушен/, -лятна баня и съблекалня 45м2, Всички имоти са ЕЛ и ВиК захранени със съответните партиди на името на собственика. Водоснабдяването е осигурено от съществуващия водопровод с подземен резервоар, захранващ се от собствен подземен водоизточник в ПИ №02703.41.116, местност „Иракли”, в землището на с. Баня, за ползването на който възложителят се е снабдил с разрешение за водоползване № 215 100 98/06.07.2009г., издадено от БДЧР Варна. Като има предвид остарялата материална база, потенциална опасност за почиващите от аварийни ситуации и европейските изисквания, които се поставят пред курортното дело, възложителят предвижда разрушаване на всички стари, амортизирани и не отговарящи на санитарно хигиенните изисквания постройки и изграждане на тяхно място на нов ваканционен комплекс и заменяне на съществуващите фекални шахти с локално пречиствателно съоръжение. След съгласуване от РИОСВ Бургас на инвестиционното предложение ще бъде определено от БДЧР -Варна и мястото на заустване на пречистените битовофекални води. Предвидено е нискоетажно строителство с най-лекия режим на застрояване при малка плътност, минимална интензивност и висок процент на зелените площи. Покрай трите имота преминава пътя с. Баня — КЗ Иракли, по който се осъществява достъпа до съществуващата урбанизирана територия и плажа Иракли. Инвестиционното предложение ще бъде реализирано върху усвоена земеделска земя, в настоящия момент урбанизирана територия без да засяга горски територии. По време на строителството и по време на експлоатацията не се очаква въздействията възникнали в резултат от реализирането на инвестиционното предложение да преминат границите на имотите и да се засегнат намиращите се в съседство плажова ивица, горска територия, река Вая и обслужващия път. Най-близките защитени територии по смисъла на ЗЗТ са: 1. Защитена местност „Смриките” - естествено находище на червена пираканта (Piracantha coccinea) с площ 59,0 ха в землището на гр. Обзор. Предмет на опазването е находищетото на червена пираканта и включващото го растително съобщество. В защитената местност се забранява строителството, разкриването на кариери, изземването на инертни материали, пашата на кози и увреждането и изкореняването на естествената растителност, извеждането на реконструкционни сечи и залесяването с неприсъщни видове. Няма ограничения по отношение посещението на хора. Имотът е разположен на 9


около 1,7 км южно от ЗМ „Смриките”. Защитената местност е труднодостъпна за хора и автомобили от юг и изток поради трудно проходимия стръмен терен, естествено ограничен от почти отвесен морски бряг и дол със стръмни брегове. 2. Защитена местност „Иракли”- обявена за опазването на типични крайбрежни хабитати и птици с площ 42,3 ха в землището на „Старите лозя”в отдел 406 по ЛУП на ДЛ Несебър. Създадена е с цел опазването на типичните крайбрежни хабитати и находища на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия, пясъчна млечка, морски ранилист, татарски млечник, морски ветрогон) и птици. Режимът на опазването и е свързан със забрани за строителство, разкриване на кариери, с които се изменя естествения облик на местността, с изключение на подържащи, охранителни и възстановителни, включително изграждане на съоръжения за противопожарна защита и наблюдение на редки растителни видове и птици. Режимът на опазване по отношение на ограничаването на достъпа за посещение е свързан единствено със забрани за къмпиране и палене на огън извън определените за това места и навлизането на моторни превозни средства в ивицата между пътя за с. Емона и Черноморския бряг. Имотът е разположен на около 1,7км северно от ЗМ „Иракли”. 3. Природна забележителност Нос Емине. Разположена е в землището на с. Емона на югоизток от селото на площ от 50ха. Обявена е за съхраняването на забележителни геоложки и ботанически обекти. На територията на защитената територия е забранено всякакво строителство, разкриването на кариери, пашата на какъвто и да е било добитък и сечи с изключение на санитарни. Територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение е разположена на около 8км северно от нея. 2. Описание на характеристиките на други планове и проекти, съществуващи или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона. Съгласно одобрения през 1997 г. и действащия ТУП на Община Несебър и последвалото го през 1998 г. Решение на междуведомствената комисия на МЗ, МОСВ, МРРБ и МЗГ е предвидено изграждането на КЗ Иракли, за която има влезли в сила и все още действащи решения по ОВОС. Планът предвижда изключването на 1000 дка от поземления и горски фонд и преотреждането им за курортно строителство в местностите „Кладери”, „Мегало алан”, „Аграбеля”, „Шапка” и други имоти за които ограничения по отношение на жилищно, курортно и вилно строителство съгласно т. 8.1 от заповедта за обявяването на ЗЗ Емине няма. 10


Предвидено е (в приетата на 05.06.2007 г. от Общинския съвет- Несебър директивна план-схема) обособяването на територията на КЗ Иракли на Зона А обхващаща плажната ивица, прилежащите на морето влажни зони и части от земед��лските и горски територии с ширина 100 м мерени по хоризонтала и Зона Б предвидена за курортни дейности с три типа зони с различни устройствени показатели, Кпл, Кинт, височина и минимална озеленена площ (и които са двойно по- ниски от предвидените в действащия ТУП) и резервен фонд на който не се предвижда промяна на предназначението на земята. В планът е предвидено антропогенно натоварване от 80 до 200 m2 на човек и 8 m2 на човек от плажната ивица съгласно чл. 27, глава VI „Устройство на територии за рекреационни дейности” от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. При тези норми на застрояване антропогенното натоварване на територията ще бъде от 5000 до 12 500 души. При брой на членовете в едно семейство средно от 2-до 4 и ползването на един автомобил от семейство на територията следва да бъдат обособени паркоместа от порядъка за 2 500 -5 000 автомобила. Плажната ивица с дължина 3км е отдадена на концесия като 50% от нея е определена за разполагане на плажни чадъри, а останалата за свободно плажуване. При определения норматив от 8 m2 на човек от плажната ивица допустимият брой на плажуващите е 18 000 души. През настоящия сезон съществуващата база стопанисвана от сдружение Иракли е разполагала с леглова база във вили и бунгала за 125 души, 2 ресторанта, магазин, кафе и асфалтиран паркинг. По данни публикувани на сайта на концесионера www irakliresort.com през делничните дни плажът е ползван от 1500 души, а през празничните до 3000, като през сезона плажът е ползван от 100 000 плажуващи, основно неорганизирани туристи приходящи и нощуващи на нерегламентирани места за къмпиране. След демократичните промени в България районът около устието на р. Вая и морския бряг на юг е превърнат в зона за свободно къмпиране, като често автомобилите с висока проходимост преминават и на плажната ивица. По време на направените наблюдения на 22.07.2010г (четвъртък) директно на плажната ивица бяха разпънати 76 палатки и две времени изградени с подръчни материали полиетилен и тръстика тоалетни. През уикенда броят на палатките заедно с тези разположени в гората и съседните земеделски имоти е тройно по-голям. При този брой на плажуващите автомобилният трафик е бил от порядъка на 750-1000 автомобила дневно, който включва и броя на автомобилите преминаващи по пътя с. Баня -с. Емона. В близките ПИ 11


№27454.23.39, №27454.23.62 е предвидено изграждане на сгради за курорт и отдих, а в №27454.23.72 ваканционно селище. Съществуват инвестиционни намерения за изграждане на вилни селища в имоти 030005, 030008, 030009, 030023 и 0300025 от местността „Шапка”, землище на с. Емона, община Несебър с обща площ 95дка, които също са предвидени за преотреждане с цел жилищно и курортно строителство. Параметрите при които ще се извърши застрояването са със следните характеристики: височина <7 m, плътност на застрояване < 20%, кинт 0,6 и озеленена площ > 60%. Реализирането на инвестиционните предложения в съседните имоти се извършва според предвижданията по ТУП за община Несебър в местностите „Кладери”, „Аграбеля”, „Мегало алан” и „Шапка” и предхождащия одобряването му доклад за ОВОС предвиждащ изключване на 1000дка от поземления фонд и преотреждането му за застрояване, поради което очакваните въздействия след демонтирането на старата почивна база и модернизирането и в ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19 няма да доведат до натрупване на кумулативен ефект и да надхвърлят предвидените в доклада по ОВОС . Модернизирането на материалната база в имотите, които са преотредени по действащия ТУП на община Несебър с цел курортно и жилищно строителство няма да доведе до съществени промени по отношение на досегашното антропогенно натоварване на територията, като очакваното увеличение на почиващите в новопостроения сграден фонд ще бъде за сметка на намаляването на броя на приходящите само за плаж от други курорти и къмпиращите на нерегламентирани места туристи. Пълноценното използване на новопостроения сграден фонд за по-продължителна почивка от 5 до 15 дни ще доведе до намаляване на автомобилния трафик в района за сметка на ежедневно пристигащите на плаж, но нощуващи в други места по Черноморското крайбрежие. Натоварването на плажната ивица Иракли е от порядъка на 100 000 души на сезон, което за тази година поради всеобщото намаляване на броя на туристите по цялото Черноморие е по-малко от това в предходните 3-4 години, когато е достигало до 300 000 души на сезон и надхвърляло тази стойност в края на миналия век. Въпреки, че през тези години мерки за намаляването на антропогенното натоварване на района не са предприемани, сигнали и консттации за увреждане на защитените територии по смисъла на ЗЗТ в района и местообитания предмет на опазване в ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине-Иракли” от страна на НПО и държавните и общински контролни органи не са регистрирани. Тази статистика показва, че поради трайното присъствие на хора и автомобили и съществуващи почивни бази територията в долината на р. Вая сред която попада територията предвидена за реализиране на 12


инвестиционното предложение няма консервационни функции, а само такива, които лимитират разпространението на видове предмет на защита в ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине-Иракли”. 3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи. Възложителят предвижда реализирането на инвестиционно предложение със следните елементи, които самостоятелно или в комбинация други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения може да окажат отрицателно въздействие върху предмета и целите на защитените зони ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине-Иракли”: - в ПИ №2745423.85 8 еднофамилни къщи, резиденция от осем стаи и шест апартамента с подземен гараж, басейн, ресторант, СПА център, механа и плажен бар; - в ПИ №27454.23.63 – 12 еднофамилни къщи, плажен бар и басейн; - в ПИ №2745423.19 – 11 еднофамилни къщи, 3 магазина с три апартамента над тях, лобибар с администрация, подземен паркинг за 13 МПС и басейн. изграждане на подземна и наземна инфраструктура — алеи, електрифициране, улично осветление, захранване с питейна вода, канализация и локално пречиствателно съоръжение при запазване на съществуващите трансформатор и въздушни електропреносни линии; реконструкция в зелените площи при запазване на съществуващата дървесна растителност и добавяне на нови храсти и декоративни дървета с използване на местни видове В случая дейностите и очакваните въздействия на територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение имат локален характер-ограничени са в рамките на собствеността. Дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение не са свързани с преки въздействия върху видовете, предмет на защита в двете защитени зони (физическо унищожаване, безпокойство), нарушения на целостта на зоните, намаляване на площта на типове обитания или намаляване на площта на обитания на видове вписани като защитени в заповедта за обявяване на ЗЗ Емине и стандартния формуляр на ЗЗ Емине Иракли тъй като ще се осъществят на територия, която исторически е урбанизирана и активно използвана за курорт и отдих, без да се излиза от рамките на съществуващите заграждения. Функционирането на всеки един от елементите на инвестиционното предложение, както и дейностите свързани с реализирането му не водят до промени в екологичните условия. Очакваните промени могат да бъдат 13


разглеждани в два аспекта- промени в абиотичните екологични условия и промени в биотичните. Поради характера (курортно строителство) и обема на инвестиционното предложение промени в абиотичните екологични условия климат, релеф, слънчева радиация, температура на въздуха, валежи, вятър, състав на атмосферния въздух, водни запаси промени не се очакват. По отношение на биотичните екологични условия -видов състав и състояние на растителната покривка, видов и числен състав на фауната в района те са исторически предопределени и функция на абиотичните екологични условия. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаването дървесна растителност, като ще бъде премахната само съществуващата тревна растителност, представлявена от широко разпространени растителни видове и не подлежащи на опазване според съществуващото природозащитно законодателство. След приключване на строителните дейности засегнатата тревна растителност на местата предвидени за зелени площи ще бъде възстановена и допълнително ще бъдат засадени местни видове декоративни дървета и храсти, съобразно природоклиматичните условия в района. Съставът на фауната е предопределен от урбанизацията на района и нови промени, като заселване на нови видове или изместване на съществуващите от местообитанията им не се очакват. Строителството на сградите и озеленяването до известна степен ще предоставят нови територии за заселване на някои от обитаващите района птици и прилепи гнездещи по покриви на сгради, подпокривните пространства и ниши и в зелените площи, като двата вида лястовиц��, домашното и полско врабче, жълтокраката чайка, кълвачи, скорци, синигери и други по-толерантни видове. Поради сезонния характер на ползването на сградите и организирания начин на третиране на формиращите се битовофекални води функциите им не са свързани с емитирането на контаминенти на атмосферния въздух, водоприемници и източници на шум и други вредни въздействия. Дейностите в имотите ще бъде извършена модернизация на материалната база с курортно и жилищно предназначение, чрез демонтиране на съществуващата и изграждането на нова са с краткотрайни и локални въздействия в рамките на собствеността. Според директивната схема на община Несебър ще се допуща само нискоетажно строителство, при малка плътност и интензивност на застрояването, като по-голямата площ от имотите ще остане за зелени площи. При строителство осъществявано по предвидените в директивната схема на община Несебър строителни параметри, за които Решенията в 14


доклада по ОВОС на ТУП на община Несебър допускат реализацията на плана няма да бъде допуснато увреждане на елементите на околната среда в района в това число близките природни местообитания и местообитанията на защитените в двете зони видове. Поради сезонния характер на използване на сградите заведенията за хранене, минимаркета и плувните басейни ще функционират само през курортния сезон от средата на месец май до средата на септември, като единствено целогодишно ще функционират еднофамилните жилищни сгради, за които очакванията са да бъдат ползвани периодично, по време на отпуски и почивни дни, административната сграда и след курортния сезон на територията ще остане само персонала зает с охраната и извънсезонната подръжка и ремонтни дейности. Броят на ежедневно използваните автомобили ще бъде около 30, който е много по-малък от броя на автомобилите на ежедневно пристигащите в района туристи с цел използване на плажа. Разглеждани самостоятелно или в съвкупност с другите реализирани или предстоящи за реализиране според предвижданията по ТУП на община Несебър инвестиционни предложения в района поради курортните им функции не се очаква кумулативен ефект от реализирането на инвестиционното намерение, който в комбинация с другите предвидени за реализация и реализирани инвестиционни предложения биха оказали значително негативно въздействие върху ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине-Иракли”. Това е доказано и от практиката поради значително по-голямото натоварване на трите имота предвидени за реализиране на инвестиционното предложение, които са били ползвани в миналото като пионерски лагери с по 250 деца на смяна, без да се стигне до увреждане на територията и прогонят видовете предмет на опазване в близките природни местообитания. Териториите съседни на трите имота, предвидени по ТУП на община Несебър за изключване от поземление и горския фонд с цел жилищно и курортно строителство в землището на с. Емона са без наложени ограничения заповедта за обявяване на ЗЗ Емине, като опасността от увреждане на местообитания на защитените в двете зони видове е свързана с дейности водещи до нарушения на предвидения в заповедта режим и строителство извън първоначалните предвиждания. 4. Описание на защитените зони, местообитания, видове и цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на проекта. 4.1. Характеристика на ЗЗ „Емине” BG0002043 Защитената зона заема най-източните части на Стара планина от село Паницово на запад до нос Емине на изток с обща площ 23013.185 дка и включва морски пространства с площ 176.538 кв. км.. На север се простира до 15


долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бураския залив. При нос Емине брегът представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна до отвесна скала, на места обрасла с храсталаци. В района преобладават ксеротермни тревни съобщества от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка /Paliurus spina-christi/, както и вторични гори от дъб /Quercus spp./ (Бондев, 1991). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнинната част преобадават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. 26% от площта на зоната е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив. На територията на ЗЗ „Емине” са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 8 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 59 вида. В защитената зона намират подходящи местообитания 79 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 73 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. През ЗЗ „Емине” преминава прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично „място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в най-източната и част, поради факта че е сравнително найниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните често летят направо през Бургаския залив. Гористата част се използва от мигрантите – главно грабливите птици за хранене и нощуване. Равнинните части южно от планинските склонове се използват от нощувалите и прелитащите мигранти за набиране на височина. Значителни количества бели щъркели и пеликани прелитат и над акваторията, пресичайки Бургаския залив. Крайбрежните скали и акваторията на ЗЗ „Емине” са едни от малкото в България, където постоянно се среща средиземноморския буревестник /Puffinus yelkouan/. ЗЗ „Емине” е едно от найважните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, горската чучулига /Lullula arborea/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/, речната рибарка /Sterna hirundo/ и белочелата рибарка /Sterna albifrons/. През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи /Gavia arctica/, кафявоглави потапници /Aythya ferina/ и други водолюбиви птици. 16


Точните граници, списъкът с имотите влизащи в тях, предмета на опазване, наложените забрани и ограничения, както и списъкът с имотите с наложени ограничения върху тях са описани в заповедта на Министъра на МОСВ РД 560 от 28.08 2009г ДВ бр 62 /2009г за обявяване на зщитената зона. Видове предмет на опазване в ЗЗ „Емине” BG0002043 Предмет на опазване в зоната са следните видове птици: Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие: Черногуш гмуркач (Gavia arctica) Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan) Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii) Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) Малък воден бик (Ixobrychus minutus) Малка бяла чапла (Egretta garzetta) Червена чапла (Ardea purpurea) Черен щъркел (Ciconia nigra) Бял щъркел (Ciconia ciconia) Блестящ ибис (Plegadis falcinellus) Лопатарка (Platalea leucorodia) Червен ангъч (Tadorna ferruginea) Орел рибар (Pandion haliaetus) Осояд (Pernis apivorus) Черна каня (Milvus migrans) Червена каня (Milvus milvus) Белоглав лешояд (Gyps fulvus) Орел змияр (Circaetus gallicus) Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) Полски блатар (Circus cyaneus) Степен блатар (Circus macrourus) Ливаден блатар (Circus pygargus) Малък креслив орел (Aquila pomarina) Голям креслив орел (Aquila clanga) Скален орел (Aquila chrysaetos) Малък орел (Hieraaetus pennatus) Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) Царски орел (Aquila heliaca) Белошипа ветрушка (Falco naumanni) Сoкол скитник (Falco peregrinus) 17


Ловен сокол (Falco cherrug) Сив жерав (Grus grus) Ливаден дърдавец (Crex crex) Kокилобегач (Himantopus himantopus) Турилик (Burhinus oedicnemus) Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola) Малък горски водобегач (Tringa glareola) Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) Малка чайка (Larus minutus) Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica) Каспийска рибарка (Sterna caspia) Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis) Речна рибарка (Sterna hirundo) Белочела рибарка (Sterna albifrons) Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) Черна рибарка (Chlidonias niger) Бухал (Bubo bubo) Кoзодой (Caprimulgus europaeus) Земеродно рибарче (Alcedo atthis) Синявица (Coracias garrulus) Сив кълвач (Picus canus) Черен кълвач (Dryocopus martius) Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) Горска чучулига (Lullula arborea) Полска бъбрица (Anthus campestris) Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Черночела сврачка (Lanius minor) Белочела сврачка (Lanius nubicus) Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka) Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) Градинска овесарка (Emberiza hortulana); Видове по чл.6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие: Среден морелетник (Stercorarius parasiticus) Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) Голям гмурец (Podiceps cristatus) 18


Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena) Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis) Голям корморан (Phalacrocorax carbo) Сива чапла (Ardea cinerea) Ням лебед (Cygnus olor) Голяма белочела гъск�� (Anser albifrons) Бял ангъч (Tadorna tadorna) Фиш (Anas penelope) Зимно бърне (Anas crecca) Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) Шилоопашата патица (Anas acuta) Лятно бърне (Anas querquedula) Червеноклюна потапница (Netta rufina) Кафявоглава потапница (Aythya ferina) Kачулата потапница (Aythya fuligula) Планинска потапница (Aythya marila) Обикновена гага (Somateria mollissima) Звънарка (Bucephala clangula) Среден нирец (Mergus serrator) Голям нирец (Mergus merganser) Малък ястреб (Accipiter nisus) Обикновен мишелов (Buteo buteo) Северен мишелов (Buteo lagopus) Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus) Сoкол орко (Falco subbuteo) Вoден дърдавец (Rallus aquaticus) Зеленоножка (Gallinula chloropus) Лиска (Fulica atra) Стридояд (Haematopus ostralegus) Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) Голям горски водобегач (Tringa ochropus) Речна чайка (Larus ridibundus) Чайка буревестница (Larus canus) Mалка черногърба чайка (Larus fuscus) Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) Пчелояд (Merops apiaster) Цели и режим на опазване на ЗЗ „Емине” BG0002043 Съгласно тази заповед защитената зона се обявява с цел:

19


1. опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т.2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние; 2. възстановяване на местообитания на видове птици по т.2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние. В границите на защитената зона се забранява: 1. премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива; 2. залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; 3. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади; 4. изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, с изключение на тези, за които към датата на публикуване на заповедта в „Държавен вестник“ има завършена процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл.31 от Закона за биологичното разнообразие; 5. косенето на тръстика, в периода от 1 март до 15 август; 6. паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност; 7. извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания. 8. В имотите от землищата на гр. Обзор и с. Емона с включени в т.8 от заповедта номера се забранява: 8.1. допускането и извършването на жилищно, курортно и вилно строителство, до влизането в сила на нов ОУП на община Несебър или негово изменение, с изключение на тези имоти, за които към 18.08.2006 г. има стартирала процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда; 8.2. промяната на естествения характер на речните корита извън границите на населените места, с изключение на дейности, свързани с превантивна защита или оперативна защита при бедствени ситуации; 8.3. провеждането на офроуд състезания. 4.2. Характеристика на ЗЗ „Емине-Иракли” BG0001004 ЗЗ „Емине-Иракли” BG0001004 обхваща страничните разклонения на планинската верига Стара планина с покрайнините й, които се разпростират до Черно море при Нос Емине и прилежащите му територии до 20 изобар. Нивото на фрагментация на земята е ниско и естествени и полу-естествени местообитания покриват почти цялата територия на зоната. Основните типове земеползване на територията на мястото са широколистни гори, пасищни територии обрасли с 20


храсти, сухи ливади (код 6210), брегови местообитания и също така някои екстензивни, предимно изоставени земеделски земи (лозя, бадемови градини, малки изорани парцели). Възстановяването и поддържането на екстензивните селскостопански практики в изоставените земеделски земи е от огромно значение за опазването на основни типове местообитания на видове като Elaphe quatrolineata sauromates, Testudo hermanni, Testudo graeca. Повечето широколистни гори са термофилни дъбови гори от хабитатен тип с код 91М0 и по-малка територия е обхваната от местообитания с код 91АА, а в основната част от мястото при местата с по-висока надморска височина се срещат територии, заемани от мезофилни гори, представляващи местообитания от тип 91S0 и 91G0. Крайбрежните местообитания са стръмни скали с ендемични видове от Limonium spp. (код 1240), на места участъци с едногодишна растителност от наносни линии (код 1210), а в района на плажа Иракли се срещат бели дюни (код 2120) и ембрионични дюни (код 2110). Защитената зона е важна за достигането на необходимото покритие за следните местообитания или видове в рамките на цялата страна или в рамките на Черноморския биогеографски район: за местообитания с кодове 1110, 1170, 1210, 1240, 2110, 2120, 6210, 91АА, 91G0, 91M0 и за видовете Rosalia alpine, Alosa pontica, Alosa caspia nordmani, Alosa maeotica, Cobitis taenia, Elaphe quatrolineata, Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca, Lutra lutra. Специално за Черноморския биогеогрефски район мястото включва: около 50 % от покритието на местообитание с код 91АА; около 20 % от покритието на местообитание с код 1210; около 10 % от покритието на местообитания с кодове 1170, 1240, 91М0; около 5 % от покритието на местообитания 2110, 2120; около 10 % от популацията на Elaphe quatrolineata. В зоната е известно най-северното нахождение на Elaphe situla и едно от общо двете му находища в целия Черноморски биогеографски район. Мястото е едно от трите крайбрежни района в България, където термофилните дъбови гори (91М0 и 91АА) все още образуват дълъг фрагментиран екотон с крайбрежните хабитати; стръмни скали с ендемични видове Limonium spp. (код 1240), целогодишна растителност от крайбрежни наноси (код 1210); бели дюни (код 2120) и ембрионални дюни (код 2110). Това е единственото място в България, където местообитанията от бели дюни образуват екотон с термофилните дъбови гори, в случая с местообитанията с код 91М0. Това е едното от общо двете места по крайбрежието на Черно море, където местообитание 91АА достига крайбрежните райони и образува екотон с местообитания с код 1240 и/или 1210. В зоната се намира последната сухоземна точка на планинската верига Стара Планина – продължителна планинска верига, с дължина 700 км. Планината е зона на планински биокоридори и в същото време бариера, протичаща по средата на България. Мястото е важен „stepping stone” биокоридор по протежението на брега на Черно море за разпространението на термофилна фауна: Elaphe quatrolineata, 21


Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca и други видове по миграционната бариера в посока Изток-Запад на Стара планина. Целите за постигането на които е обявена защитената зона, списъка на типовете природни местообитания и видовете, подлежащи на опазване са описани в стандартния формуляр, като предидените в него, граници и ограничения са валидни до издаването на Заповед от МОСВ за обявяването на защитената зона. Цели на ЗЗ „Емине- Иракли“ ЗЗ „Емине- Иракли“ е създадена за осъществяването на следните природозащитни цели: Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Предмет на опазване в ЗЗ „Емине- Иракли“ са следните типове местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС. 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини 1130 Естуари 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium 2110 Зараждащи се подвижни дюни 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion 5210 Храсталаци с Juniperus spp. 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi 6210*Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 8330 Подводни или частично подводни морски пещери 22


9180 Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове 91AA Източни гори от космат дъб 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) 91G0*Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 91S0 Западнопонтийски букови гори 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba Предмет на опазване вЗЗ „Емине- Иракли“ са следните животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Европейски вълк (Canis lupus) Видра (Lutra lutra) Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) Дългоух нощник (Rhinolophus hipposideros) Maлък подковонос (Myotis bechsteini) Лалугер (Spermophilus citellus) Пъстър пор (Vormela peregusna) Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Червенокоремна бумка (Bombina bombina) Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) Леопардов смок (Elaphe situla) Шипобедрена костен��рка (Testudo graeca) Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) Голям гребенест тритон (Triturus karelini) Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Резовски карагьоз (Alosa tanaica) Средиземноморска селда Alosa agone Блеч (Alosa maeotica) Черноморско азовска селда Alosa immaculata Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Бисерна мида (Unio crassus) Вертиго (Vertigo moulinsiana) 23


Вертиго (Vertigo angustior) Лицена (Lycaena dispar) Обикновен сечко (Cerambyx cerdo) Бръмбар рогач (Lucanus cervus) Буков сечко (Morimus funereus) Миризлив отшелник (Osmoderma eremita) Алпийска розалиа (Rosalia alpina) Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Татарско диво зеле (Crambe tataria) а. Съгласно представените скици и трите имота са урбанизирани територии, като ПИ №27454.23.63 е с начин на трайно ползване За жилищни нужди, а ПИ №27454.23.85 и ПИ №27454.23.19 За друг вид курортнорекреационен обект. На територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение са положени асфалтирани алеи, асфалтиран паркинг и спортни игрища, а зелените площи са обрасли с широко разпространени в цялата страна видове и декоративни и плодни дървета и храсти, които не представляват обекти на българското природозащитно законодателство. 5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие от реализирането на плана върху предмета и целите на опазване на ЗЗ „ Емине“ и ЗЗ „ Емине-Иракли“ а) описание и анализ на въздействието от реализирането на плана върху типовете природни местообитания предмет на опазване в ЗЗ „Емине“ и ЗЗ „ Емине- Иракли“ В заповедта за обявяване на ЗЗ „Емине“ в предмета на опазване няма включени типове природни местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС, но в тази си част зоната се припокрива със ЗЗ „ЕминеИракли“, в която подлежат на опазване местообитанията описани в предходната глава. Територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение попада в най-източната част на Източна Стара планина -Еминска планина. Според геоботаническото райониране на България, територията в района на инвестиционното предложение се отнася към геоботанически район Южно крайбрежие на Западнокрайбрежен Черноморски окръг от Евскинската провинция на Европейската шириколистна горска област (Бондев, 1997), а по възприетото флористично райониране във Флора на България (т.І-Х,1962-1995) имотът попада във флористичен район Черноморско крайбрежие. Планинската част е покрита предимно с широколистни гори, пасищни територии обрастли с храсти и сухи ливади. В равнините на юг от с. Емона и в долината на р. Вая преобладават 24


селскостопанските земи с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. На места с по-висока надморска височина се срещат територии, заети от мезофилни дъбови гори. Обширни територии на запад от пътя Иракли — с. Емона в миналото са били изсечени и подменени с изкуствено създадени горски иглолистни култури с преобладаване на черния бор (Pinus nigra). Същите са обект на заболявания, често се наблюдава съхнене и след достигане на технологическа зрялост ще бъдат изсечени и подменени с друг вид растителност. Растителността от двете страни на пътя за с. Емона е представена от изоставени земеделски земи, изкуствени иглолистни насаждения, без консервационен храктер и храсталаци от келяв габър (Carpinus orientalis), благун, цер и горун. Териториите на юг от коритото на р. Вая в местностите „Кладери“, „Мегало алан“ и „Аграбеля“ са заети от обработваеми земеделски земи и изоставени овощни градини в които дърветата са амортизирани, с изтекъл срок на плододаване и подлежат на изсичане. На места с по-висока надморска височина билата на планината са заети от мезофилни дъбови гори. Такава е и гората на север от трита имота, попадаща в землището на гр. Обзор. Тъй като територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение е урбанизирана територия, която е застроена, а зелените площи в нея са с растителност от парков тип тя не се числи към нито едно от описаните в стандартния формуляр на ЗЗ „Емине Иракли“ типове местообитание включени в Приложение 1 от ЗБР и представляващи местообитания на птици под закрилата на чл. 6 ал. 1 т. 1 от ЗБР. Типовете местообитания в участъка от моста до устието на р. Вая 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) и 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) са унищожени при корекция на коритото на реката, извършена при реализирането на проект по линията за борба с бедствията и авариите, като през настоящата година са взети мерки за възстановяване на унищоженото местообитание чрез повторно залесяване. На юг между земеделските земи разположени южно от коритото на р. Вая и с. Емона източно от пътя Иракли - с. Емона преобладават храсталаци от източен габър (Carpinus orientalis) и млади дъбови дървета и мъждрян (Fraxinus ornus). В зоната на устието на р. Вая между южния и бряг и амортизиралата се овощна градина в местността „Мегало алан“ се е запазила рядка издънкова широколистна гора представена от няколко вида дъб (цер (Qurercus cerris), горун (Quercus petraea), космат дъб (Qurercus pubescens) и летен дъб, (Quercus robur), мъждрян (Fraxinus ornus), източен габър (Carpinus orientalis), дрян (Cornus mas) и др. Съставът на растителността на тези 25


територии не дава основание да бъдат причислени към типове местообитания 5210 Храсталаци с Juniperus spp, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210*Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 9180 Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA Източни гори от космат дъб, 91G0*Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балканопанонски церово-горунови гори и 91S0 Западнопонтийски букови гори. Тези местообитания са отдалечени от имота и са представени в по-високите части на Източна Стара планина поради което няма да бъдат засегнати от въздействия предизвикани от реализирането на инвестиционното предложение. Най-близкият тип местообитание 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори е представено на север от границите на бившия пионерски лагер на община Триядица — София в землището на гр. Обзор, но е отделено чрез стръмен дол от двора на бившия пионерски лагер, поради което въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху него както преки, така и косвени няма да има. В случая опасността от унищожаването му не е свързана с реализирането на инвестиционното предложение тъй като територията е била обитавана от много повече обитатели по времето когато е била ползвана по предназначение като пионерски лагер и гранична застава преди това, а от пряко унищожаване чрез изсичане на дървесната растителност или горски пожар. Типовете местообитания 5210 Храсталаци с Juniperus spp, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210*Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) и 9180 Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове са много редки и слабо представени в защитената зона. Същите заемат съответно 5210 -0,04%, 6110- 0,00371%, 6120 -9% и 9180- 0,09% от защитената зона и не се срещат в тази и част. Морският бряг на юг от устието на р. Вая е полегат, обрасъл с храсталаци от източен габър (Carpinus orientalis), млади дъбови дървета, мъждрян (Fraxinus ornus), драка (Paliurus spina-christi), шипка (Rosa canina), обикновен глог (Crataegus monogyna (Jacq) и къпина (Rubus sp) а пясъчната ивица и основата на брега с морски копър (Critmum maritimum), морски ветрогон (Eryngium maritimum), приморска млечка (Euphorbia paralias), пясъчна метличина (Centaurea arenaria), пясъчна млечка (Euphorbia peplis), лимониум (Limonium vulgare) и др поради което не може да бъде причислен към типове местообитания 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) и 8330 Подводни 26


или частично подводни морски пещери. В района на трите имота морският бряг постепенно преминава от пясъчна ивица в канелени горски почви, като по границите на имотите покрай брега е засадена на места декоративна растителност и са направени леки заграждения с бодлива тел с цел контролиране навлизането в територията на бившите пионерски лагери, почивни станции и двора на мариографската станция, като е оставена само тясна неоградена ивица източно от края на пътя от моста на р. Вая до мариграфската станция. Бреговете на р. Вая в участъка от моста до устието и са голи и не може да бъдат причислени към тип местообитание 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion. Реката образува малък лиман в долното си течение, който е преграден с пясъчна коса и не може да бъде причислен към тип местообитание 1130 Естуари. Пряка връзка на реката с Черно море може да бъде осъществена само при екстрени ситуации и наводнения. Съгласно разпространяваната в интернет енциклопедия „Уикипедия“ Естуар се нарича дълбоко фуниеобразно устие на река, което се влива в океан или море. Естуарът се образува, ако морските течения или отливите отнасят речните наноси и те не се отлагат в руслото на реката. Често естуарът има значителна дълбочина и е плаватен за морски съдове. За начало на естуара се смята мястото, където се ��месват морските и речните води. Представената в стандартния формуляр на ЗЗ „Емине -Иракли“ информация за наличието на тип местообитание 1130 Естуари е некоректна и подлежи на коригиране. Доказателство за това е наличието в лимана на реката популация на обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), която не обитава водоеми със солена морска вода. Съществуват няколко възможности извън описваните в научната фантастика романи за увреждане на лимана на р. Вая и унищожаване на местообитанията на блатната костенурката и видрата за което се изразяват опасения и за което са поискани допълнения: Пряко унищожаване на лимана чрез засипването му с изкопани земни маси по време на строителните дейности. В ПИ №27454.23.63 се предвижда на мястото на разрушените 21 бунгала за 60 души и навес с площ 110м 2 да се построят 12 еднофамилни къщи, изкопаните маси от основите на които ще бъдат депонирани по направление дадено от Община Несебър. В случая при зададените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие строителни показатели е невъзможно засипване на лимана поради строителни дейности. Прокопаване на канал между Черно море и лимана на р. Вая, навлизане на големи количества морска вода и унищожаване на местообитанието поради промяна на хидрохимичните показатели на водата. 27


Заустване в лимана на непречистени битовофекални води поради което да бъдат влошени хидрохимичните показатели на водата в него и по тази причина да бъде унищoжено местообитанието на обикновената блатна костенурка. Построяване на стена над лимана в коритото на р. Вая и отклоняване на водите за напояване или други цели. Построяване на подземен тръбопровод от моста на р. Вая до Черно море и засипване на тръбите с изкопани земни маси. Корекция на устието на реката и застилане на речното корито с железобетонни V-образни профили. Изсичане на крайбрежната растителност и андигиране. Построяването на 12 еднофамилни сгради в ПИ №27454.23.63 и басейн не е свързано с изсичане на крайбрежна растителност и корекции в коритото на река Вая. Предположенията за унищожаване на местообитанията на блатната костенурка в писмото на РИОСВ Бургас не се основават на научни съобщения или професинален опит. Застрояването съгласно обявените параметъри на показаният на стр.3 от доклада ПИ № 27454.23.63, който е отделен от р. Вая чрез 90 метрова обрасла с храсти и дървесна растителност ивица не предвижда нито една от по-горе посочените дейности водещи до унищожаване на лимана на р. Вая. В България могат да се посочат случаи на много по-мащабно строителство при запазване на местообитанията на обикновената блатна и южната блатна костенурка: Протичащите през гр. Пловдив, който е с население 350 000ж р. Марица и р. Пясъчник са обитавани от двата вида водни костенурки, които могат да се видят и в участъците протичащи през гр. Пловдив. В устието на р. Ахелой е построен жилищен комплекс за 10 000 души и водните костенурки обитаващи реката могат да се видят дори от моста под бензиностанцията на Лук ойл. Почивните станции и хотелите в гр. Приморско са построени край лимана на р. Дяволска и лиманът продължава да бъде местообитание на обикновената блатна костенурка. Частта от защитената зона в която са разположени ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19 е изключително суха и отдалечена от корита на по-големи реки, поради което липсват типове местообитания 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) и 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion. По данни на МОСВ – ИАОС София годишният отток на р. Вая заедно с р. Дращела е 0,6. 106 м3, , което в 28


сравнение с годишния отток на р. Велека който е 116,6. 106 м3 говори за изключително сух район, поради което дълбочината на реката над лимана рядко надхвърля 10см, а често в участъка между моста и лимана пресъхва. Тип местообитание 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода въпреки, че е включено в стандартния формуляр на ЗЗ „Емине – Иракли“ е непотвърдено в зоната. Този тип местообитания включва тинесто -мочурливи пространства по брега на морето и свързаните с него лагуни и лимани, които не са покрити или са едва покрити с вода, лишени от висша растителност, само със съобщества от синьо зелени и кремъчни водорасли в повърхностния слой и населявани от съобщества на безгръбначни. Рядък тип местообитание и за сега е известно само в залива Ченгене скеле край Бургас. (Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България), (Преглед на местообитанията включени в Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС, които вероятно се срещат в България) Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с дейности водещи до увреждане на типове местообитания 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини и 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна и вследствие увеличаване на антропогенното присъствие в района. Дъното в акваторията на Черно море в района на плажа Иракли е пясъчно пради което най-близкият тип местообитание 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна е представено на няколко километра на юг от плажа Иракли. Заплахите за унищожаването на този тип местообитания са: пряко унищожаване след драгажно изкопни дейности или дълбоководно заустване на непречистени производствени или битовофекални води, дейности, с каквито не е свързано реализирането на инвестиционното предложение. В световната и Европейската практика няма случаи на увреждане на подводни местообитания вследствие на увеличено антропогенно присъствие в плажовите ивици, а и ползването на територията в миналото по предназначение за курортен отдих не е довела до увреждането им. Плажът в курортната зона Иракли е отдаден на концесия при предвидено антропогенно натоварване от 80 до 200 m2 на човек и 8 m2 на човек от плажната ивица съгласно чл. 27, глава VI „Устройство на територии за рекреационни дейности” от Наредба №7 /22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. При дължина на плажната ивица 3 км, съгласно тези норми, допустимото и натоварване е 18 000 души. Размерът на зоните за чадъри и свободно плажуване са определени в концесионния договор. По отношение на посещението на плажовете в близките защитени територии по смисъла на ЗЗТ и в заповедите за обявяването им няма ограничения по отношение на 29


ограничаване на човешкото присъствие в тях, а само ограничения за достъп на автомобили и паркирането им в тях. Тъй като ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19 са в непосредствена близост до морския бряг, представляващ пясъчен плаж се очаква ползване на плажа в най-близката до тези имоти част, която и до сега основно е ползвана от ползващите наличната до настоящия момент почивна база. Както до сега така и за в бъдеще броят на почиващите предпочели плажуване в най-южната част на плажа, 4км на юг от територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение в района на ЗМ Иракли където е изразено местообитание 1210 ще бъде минимален. Тип местообитания 1210 се образуват на места с абразионен бряг, където морето през зимата разрушава намиращите се в непосредствена близост до прибоя скални или лъосови откоси и стени. Така се натрупва наносен материал -мидени черупки дребен чакъл и изхвърлени водорасли върху които се развиват еногодишни или многогодишни растителни видове: Argusia sibirica, Crambe maritima, Cakille maritima ssp. Euxina, Eryngium maritimum (Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България). Такива местообитания се образуват в най-южната част на ЗЗ Иракли, където свършва плажната ивица и започват наносите от чакъл на около 4-5 км от устието на р. Вая. Тези места поради височината на морския бряг се огряват от слънцето през лятото до около 13 часа и след това остават в сянка, поради което са непривлекателни за плаж. При наличието на пясъчен плаж пред бившия пионерски лагер и мариографската станция на парктика е нищожна верятността, че почиващите в бъдещите сгради ще предпочетат да плажуват на няколко километра от мястото в което нощуват, върху мидни черупки, сред мушици и миризма на разлагащи се водорасли и където след 13 часа няма слънце. Имайки предвид местоположението и характера на тип местообитание 1210 Едногодишна растителност върху крайбрежни морски наноси вероятността, че същото може да бъде увредено от увеличаване на антропогенното присъствие в района е незначителна. В случая реализирането на инвестиционното предложение, чрез разрушаване на старата почивна база и изграждането на нова, няма да надвиши броят на ползвалите я по времето когато е ползвана за пионерски лагери. Списъкът на въздействията и дейностите, водещи до увреждане на ЗЗ „Емине- Иракли“ е представен на стр. 13 и 14 от Стандартния формуляр на защитената зона. В него липсва въздействие увеличено антропогенно присъствие, тъй като самото присъствие само по себе си не води до увреждане на защитените зони, а определени човешки дейности, които ��а отразени в списъка. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с посочените в списъка 30


дейности водещи до увреждане на някой от типовте местообитания предмет на опазване в По данни на концесионера на плажа през изминалия курортен сезон плажът е посещаван от около 1500 души през делничните и 3000 души през почивните дни, като броят на плажуващите на плажа Иракли през сезона е достигнал 100 000 души, а през предшестващите кризата в туризма години, броят на плажуващите на този плаж е бил 3 пъти по-голям. Чистота на водите на Черно море се контролира чрез периодично пробонабиране в система от пунктове, определени от МОСВ и от въвеждането и до сега отконения от нормите по отношение на следените физикохимични показатели не са регистрирани. В заповедта за обявяването на ЗЗ „ Емине“ и стандартния формуляр на ЗЗ „Емине- Иракли“ няма включени текстове за ограничаване на човешкото присъствие в която и да е част на двете защитени зони, а само забрани за дейности водещи до унищожаване или увреждане на конкретен тип местообитание. Единствено режимите на опазване на категориите защитени територии по смисъла на ЗЗТ Резерват и Подържан резерват предвиждат ограничения на човешкото присъствие в тях съгласно чл 17 и чл. 27 от същия закон. За останалите категории Защитена местност и Природна забележителност ограничаването на човешкото присъствие в тях може да бъде регламентирано само ако съгласно чл. 34 от ЗЗТ се противоречи на изискванията на конкректните обекти предмет на защита, като това следва да бъде включено в заповедта за обявяването им, отразяваща режима на дейностите в тях. Ограничаване на човешкото присъствие в защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000 се предвижда само в случаите, когато в тях е включена защитена територия по Смисъла на ЗЗТ, режимът на която предвижда ограничаване на човешкото присъствие в нея или това е отразено в заповедта за обявяване на защитената зона чийто режим на опазване отразен в стандартния и формуляр изисква такова. Във всички останали случаи изискванията за ограничаването му могат да бъдат класифицирани като неоснователни след като не се базират на някакъв нормативен документ. Реализирането на инвестиционното предложение – „Изграждане на ваканционен комплекс в поземлен имот №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19, местност „Кладери”, землище на с. Емона, община Несебър, обл. Бургас” не свързано с дейности, нарушаващи ограниченията и режимите в Заповед РД № 560/21.08.2009г на МОСВ за обявяване на ЗЗ Емине и предидените забрани по отношение на типовете местообитания в глава „Управление и планове за управление на защитената зона“ на стандартния формуляр на ЗЗ „Емине – Иракли“ поради което не води до увреждането или унищожаването им. Инвестиционното предложение ще бъде реализирано на 31


територия, която е урбанизирана, функционирала е през един продължителен период като такава и не е свързано с дейности водещи до увреждане на природни местообитания в съседни територии. б) описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете предмет на опазване в ЗЗ „ Емине“ В заповедта за обявяване на ЗЗ „Емине“ предмет на опазване са 69 вида птици, подлежащи на опазване съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие и 41 видове по чл.6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие. По литературни данни на територията на ЗЗ „Емине“ са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 8 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 59 вида. Основните обитания на птиците предмет на опазване в ЗЗ „Емине“ са гористите местности в северната част на зоната, крайбрежните скали и тихите заливи по крайбрежието на Черно море, мочурливите места и естествените тревни местообитания. Останалата част от зоната е от значение за безпрепятственото осъществяване на пролетните и есенните миграции на птиците, като територията под трасетата е от значение в случаите, когато те са предвидени за строителство на ветрогенератори, радиопилони, далекопроводи и други високи и трудно забележими препятствия по миграционните трасета. Видовете птици предмет на защита в ЗЗ „Емине“, броят на двойките в зоната, местообитанията им и очакваното въздействие върху местообитанията им от реализирането на инвестиционното предложение са представени в подолу поместените таблици. Таблица 1. Видове, по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие: КОД

ИМЕ

А002

Gavia arctica Черногуш гмуркач Puffinus yelkouan Обикновен буревестник Pelecanus onocrotalus Розов пеликан Pelecanus crispus Къдроглав пеликан

А464 А019 А020

Местна попула ция

Миграционна популация Размно Зимув Преми жаващ аща наваща 2-7i 25i/2- 1-5i 49i 32i 12494i 230i

32

обитание морски бряг водни басени влажни зони влажни зони

Въздейст вие на ИП няма няма няма няма


А392

Phalacrocorax aristotelis desmarestii Среден корморан

А393

Phalacrocorax pygmeus Малък корморан Ixobrychus minutes Малък воден бик Egretta garzetta Малка бяла чапла Ardea purpurea Червена чапла Ciconia nigra Черен щъркел Ciconia ciconia Бял щъркел Plegadis falcinellus Блестящ ибис Platalea leucorodia Бала лопатарка Tadorna ferruginea Червен ангъч Pandion haliaetus Орел рибар Pernis apivorus Осояд Milvus migrans Черна каня Milvus milvus Червена каня Gyps fulvus Белоглав лешояд Circaetus gallicus Орел змияр Circus aeruginosus Тръстиков блатар Circus cyaneus Полски блатар Circus macrourus Степен блатар Circus pygargus Ливаден блатар Aquila pomarina Малък креслив орел Aquila clanga Голям креслив орел Aquila chrisaetus Скален орел Hieraaeus pennatus

А022 А026 А029 А030 А031 А032 А034 А397 А094 А072 А073 А074 А078 А080 А081 А082 А083 А084 А089 А090 А091 А092

0-3i

21i 4i

6р/57р 1i 1i/0-2i

няма няма няма няма няма

3521i

15р

274463i убан. места 1i/0-1i влажни зони 1i влажни зони важни зони 13i гори, до водоеми 4719i гори

незначит елно няма

75i/37113i 4i

няма

0-1i 3р/2-4р

2i/0-3i 4р 2р

141i 1i

557i

2i

90i 23i

99i

8157i 4i 7i/5-8i

2p 33

скалисти брегове влажни зони влажни зони влажни зони важни зони гори

38i

влаж. зони урб. места влаж. зони урб. места скали, планини гори, дървета водни басейни влажни зони открити места влажни зони гори

няма

няма няма няма няма

няма няма няма няма няма няма няма

незначит елно гори незначит елно вис. скал. няма места скал. план незначит


А402 А403 А404 А095 А103 А511 А127 А122 А131 А133 А135 А166 А176 А177 А189 А190 А191 А193 А195 А196 А197 А215 А224

Малък орел Accipiter brevipes Късопръст ястреб Buteo rufinus Белоопашат мишелов Aquila heliaca Царски орел Falco naumanni Белошипа ветрушка Falco peregrines Сокол скитник Falco cherrug Ловен сокол Grus grus Сив жерав Crex crex Ливаден дърдавец Himantopus himantopus Кокилобегач Burhinus oedicnemus Турилик Glareola pratincola Кафявокрил огърличник Tringa glareola Малък горски водобегач Larus melanocephalus Малка черноглава чайка Larus minutes Малка чайка Gelochelidon nilotica Дебелоклюна рибарка Sterna caspia Каспийска рибарка Sterna sandvicensis Гривеста рибарка Sterna hirundo Речна рибарка Sterna albifrons Белочела рибарка Chlidonias hybridus Белобуза рибарка Chlidonias niger Черна рибарка Bubo bubo Бухал Caprimulgus europaeus Козодой

5р 1р

40i 40i 4i 1i/0-1i

7i 2i 41i

11р/220р 1р

Р

6р/210р 1р/0-2р 1i 31i

0-1i

21i/240i 1i/0-2i 2i/0-4i

71i/42100i

145i 16i/1022i

7р 1i 2i/1-3i 4р 292р/62 -522р 34

места гори

елно незначит елно гори, вл. незначит места елно вис. скал. няма места гори откр. няма места гори незначит елно скали, няма гори влажни няма зони влажни няма ливади водни няма басейни хълмисти няма места водни няма басейни водни няма басейни влажни няма зони морски няма бряг влажни няма зони влажни няма зони влажни няма зони влажни няма зони водни няма басейни влажни няма зони морски няма бряг гори няма гори край няма селища


А229 А231 А234 А236 А238

Alcedo atthis Земеродно рибарче Coracias garrulous Синявица Picus canus Сив кълвач Dryocopus martius Черен кълвач Dendrocopos medius Среден пъстър кълвач

А429

Dendrocopos syriacus Сирийски пъстър кълвач

А242

Melanocorypha calanda Дебелоклюна чучулига Calandrella brachydactyla Късопръста чучулига Lullula arborea Горска чучулига Anthus campestris Полска бъбрица Lanius collurio Червеногърба сврачка Lanius minor Черночела сврачка Lanius nubicus Белочела сврачка Oenante pleshanka Черногърбо каменарче Sylvia nisoria Ястребогушо коприварче Hippolais olivetorum

А243 А246 А255 А338 А339 А433 А533 А307 А439

19р/434р 59р/2494р 18р/432р 24р 350/300 -400р 195/59 -331р 55р/1099р 70р/13128р 772/400 -1144р 79р/41118р 1800р 45р/2466р 2р 10р/416р 39р/2454р 79р/23136р 152р/28 -275р 311/139 -483р

Голям масл. присмехулник

А442 А379

Ficedula semitorquata Полубеловр. мухоловка Emberiza hortulana Градинска овесарка

35

водни басейни гори. брегове равнинни гори гори

няма

гори

няма

гори

няма

откр.трев. места откр.пуст и места гори

няма

каменисти места хасти, гори храсти, гори откр.места храсти, каменисти места храсти

незначит елно незначит елно незначит елно незначит елно няма

няма няма няма

незначит елно няма

храсти, гори гори

незначит елно незначит елно няма

храсти, гори

незначит елно


Таблица 2. Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие: КОД

ИМЕ

А173

Stercorarius parasiticus Среден морелетник Tachybaptus ruficollis Малък гмурец Podiceps cristatus Голям гмурец Podiceps grisegena Червеногуш гмурец Podiceps nigricollis Черногуш гмурец Phalacrocorax carbo Голям корморан Ardea cinerea Сива чапла Cygnus olor Ням лебед Anser albifrons Голяма белочела гъска Tadorna tadorna Бял ангъч Anas penelope Фиш Anas crecca Зимно бърне Anas platyrhynchos Зеленоглава патица Anas acuta Шилоопашата патица Anas querquedula Лятно бърне Netta rufina Червеноклюна потапница Aythya ferina Кафявоглава потапница Aythya fuligula Качулата потапница Aythya marila Планинска потапница Somateria mollissima Обикновена гага

A004 A005 A006 A008 A017 A028 A036 A041 A048 A050 A052 A053 A054 A055 A058 A059 A061 A062 A063

Местна попула ция

Миграционна популация Размно Зимув Преми жаващ аща наваща 0-2i 1i/0-1i 2p 1p 0-1i

14i/226i 1i/0-2i

5i/1-10i

46i/388i 38i/462i 2i/0-3i 1p

6p/111p

9i/2-16i 2-110i 38i/15 -61i 12i/222i 2i/0-4i 15i/625i 22200i 1i

8p/3-13p

2p 6i/111i 776/20 -3412i 475/1950i 1i/0-1i 1i/0-1i 36

обитание крайбреж ия блата

Въздейс вие н ИП няма няма

водни басейни водни обекти водни басейни водни басейни влажни зони водни басейни земи до водоеми крайбреж ия влажни зони водоеми

няма

водни басени сладковод ни басени влажни зони, водни басейни водни басейни водни басени морски бряг морски бряг

няма

незначит елно няма няма

незначит елно незначит елно няма

незначит елно няма няма

няма няма няма няма няма няма няма


A067 A069 A070 А086 А087 А088 А096 А099 А118 А123 А125 А130 А136 А142 А165 A179 А182 А183 A459 А230 А173

Bucephala clangula Звънарка Mergus serrator Среден нирец Mergus merganser Голям нирец Accipiter nisus Малък ястреб Buteo buteo Обикновен мишелов Buteo lagopus Северен мишелов Falco tinnunculus Черношипа ветрушка Falco subbuteo Орко Rallus aquaticus Воден дърдавец Gallinula chloropus Зеленоножка Fulica atra Лиска Haematopus ostralegus Стридояд Charadrius dubius Речен дъждосвирец Vanellus vanellus Обикновена калугерица Tringa ochropus Голям горски водобегач Larus ridibundus Речна чайка Larus canus Чайка буревестница Larus fuscus Малка черногърба чайка Larus cachinnans Жълтокрака чайка Merops apiaster Пчелояд Stercorarius parasiticus Среден морелетник

1i/0-1i

7p

P

568i

влажни зони водни басейни водни басейни гори

10p

P

15598i

гори

няма

0-1i

P

равнини

няма

50i

откр. места откр. места влажни зони влажни зони водоеми

няма

водоеми

няма

водоеми

няма

ливади, обр. земи водоеми

няма

48i 1i/0-1i

20p 5p

2i

6p/1-11p 18p/729p 6p/1-11p P 18p/730p 15p/526p 1i P 2i 0-1i

1i/0-1i

210p

210/3173i P

155p

0-2i

4i/3-6i

морски бряг морски бряг водни обекти 383/101 морски -665i бряг P отвесни брегове 1i/0-1i морски бряг

Наличието на възможност за отрицателно въздействие върху птиците предмет на опазване в ЗЗ „Емине” или липста на такава възможност може да 37

няма няма няма няма

няма няма няма няма

няма няма няма няма няма няма няма


се дължи на следните причини, като по-долу тази възможност е посочена за всеки един от видовете: 1. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. 2. Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но това е нередовно, епизодично, случайно и/или фигурира в Стандартния формуляр за защитената зона с цялостна оценка „D”. 3. Видът целогодишно или през отделен сезон се среща редовно в местообитанията от терена на ИП, но не може да ги използва поради близостта на асфалтов път, населено място или друга причина. 4. Видът редовно само прелита над терена на ИП по време на миграциите. 5. Видът е синантропен или нечувствителен към антропогенно въздействие, произлизащо от реализирането на ИП. 6 Видът не е установен като гнездещ, вкл. и от Янков (2007) в УТМ квадрата в който е теренът на ИП. Черногуш гмуркач (Gavia arctica) не се среща Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan) не се среща Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) не се среща Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) не се среща Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii) не се среща Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) не се среща Малък воден бик (Ixobrychus minutus) не се среща Малка бяла чапла (Egretta garzetta) не се среща Червена чапла (Ardea purpurea) не се среща Черен щъркел (Ciconia nigra) не се среща Бял щъркел (Ciconia ciconia) не се среща Блестящ ибис (Plegadis falcinellus) не се среща Лопатарка (Platalea leucorodia) не се среща Червен ангъч (Tadorna ferruginea) не се среща Орел рибар (Pandion haliaetus) не се среща Осояд (Pernis apivorus) не се среща Черна каня (Milvus migrans) не се среща Червена каня (Milvus milvus) не се среща Белоглав лешояд (Gyps fulvus) не се среща Орел змияр (Circaetus gallicus) не се среща Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) не се среща Полски блатар (Circus cyaneus) среща се епизодично 38


Степен блатар (Circus macrourus) среща се епизодично Ливаден блатар (Circus pygargus) среща се епизодично Малък креслив орел (Aquila pomarina) среща се епизодично Голям креслив орел (Aquila clanga) среща се епизодично Скален орел (Aquila chrysaetos) среща се епизодично Малък орел (Hieraaetus pennatus) среща се епизодично Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) не се среща Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) не се среща Царски орел (Aquila heliaca) не се среща Белошипа ветрушка (Falco naumanni) не се среща Сoкол скитник (Falco peregrinus) не се среща Ловен сокол (Falco cherrug) не се среща Сив жерав (Grus grus) не се среща Ливаден дърдавец (Crex crex) не се среща Kокилобегач (Himantopus himantopus) не се среща Турилик (Burhinus oedicnemus) не се среща Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola) не се среща Малък горски водобегач (Tringa glareola) не се среща Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) не се среща Малка чайка (Larus minutus) не се среща Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica) не се среща Каспийска рибарка (Sterna caspia) не се среща Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis) не се среща Речна рибарка (Sterna hirundo) не се среща Белочела рибарка (Sterna albifrons) не се среща Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) не се среща Черна рибарка (Chlidonias niger) не се среща Бухал (Bubo bubo) не се среща Кoзодой (Caprimulgus europaeus) не се среща Земеродно рибарче (Alcedo atthis) не се среща Синявица (Coracias garrulus) не се среща Сив кълвач (Picus canus) не се среща Черен кълвач (Dryocopus martius) не се среща Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) не се среща Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) не се среща Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) среща се епизодично Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) среща се епизодично Горска чучулига (Lullula arborea) среща се епизодично Полска бъбрица (Anthus campestris) среща се епизодично Червеногърба сврачка (Lanius collurio) среща се епизодично Черночела сврачка (Lanius minor) среща се епизодично 39


Белочела сврачка (Lanius nubicus) среща се епизодично Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka) среща се епизодично Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) среща се епизодично Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) среща се епизодично Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) не се среща Градинска овесарка (Emberiza hortulana) среща се епизодично 2.2. видове по чл.6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие: Среден морелетник (Stercorarius parasiticus) не се среща Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) не се среща Голям гмурец (Podiceps cristatus) не се среща Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena) не се среща Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis) не се среща Голям корморан (Phalacrocorax carbo) не се среща Сива чапла (Ardea cinerea) не се среща Ням лебед (Cygnus olor) не се среща Голяма белочела гъска (Anser albifrons) не се среща Бял ангъч (Tadorna tadorna) не се среща Фиш (Anas penelope) не се среща Зимно бърне (Anas crecca) не се среща Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) не се среща Шилоопашата патица (Anas acuta) не се среща Лятно бърне (Anas querquedula) не се среща Червеноклюна потапница (Netta rufina) не се среща Кафявоглава потапница (Aythya ferina) не се среща Kачулата потапница (Aythya fuligula) не се среща Планинска потапница (Aythya marila) не се среща Обикновена гага (Somateria mollissima) не се среща Звънарка (Bucephala clangula) не се среща Среден нирец (Mergus serrator) не се среща Голям нирец (Mergus merganser) не се среща Малък ястреб (Accipiter nisus) по време на миграции Обикновен мишелов (Buteo buteo) не използва терена Северен мишелов (Buteo lagopus) не използва терена Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus) не използва терена Сoкол орко (Falco subbuteo) по време на миграции Вoден дърдавец (Rallus aquaticus) не се среща Зеленоножка (Gallinula chloropus) не се среща Лиска (Fulica atra) не се среща 40


Стридояд (Haematopus ostralegus) не се среща Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) не се среща Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) не се среща Голям горски водобегач (Tringa ochropus) не се среща Речна чайка (Larus ridibundus) не се среща Чайка буревестница (Larus canus) не използва терена Mалка черногърба чайка (Larus fuscus) не използва терена Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) не е чувствителен вид Пчелояд (Merops apiaster) не използва терена Водолюбивите птици предмет на опазване в ЗЗ „Емине“ черногуш гмуркач (Gavia arctica), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), червена чапла (Ardea purpurea), лопатарка (Platalea leucorodia), червен ангъч (Tadorna ferruginea), кокилобегач (Himantopus himantopus), кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), малък горски водобегач (Tringa glareola), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), каспийска рибарка (Sterna caspia), гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), речна рибарка (Sterna hirundo), белочела рибарка (Sterna albifrons), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), черна рибарка (Chlidonias niger), земеродно рибарче (Alcedo atthis), среден морелетник (Stercorarius parasiticus), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), голяма белочела гъска (Anser albifrons), бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), шилоопашата патица (Anas acuta), лятно бърне (Anas querquedula), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), планинска потапница (Aythya marila), обикновена гага (Somateria mollissima), звънарка (Bucephala clangula), среден нирец (Mergus serrator), голям нирец (Mergus merganser), вoден дърдавец (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), стридояд (Haematopus ostralegus), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), голям горски водобегач (Tringa ochropus), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus) и малка черногърба чайка (Larus fuscus) са видове, които не се срещат на територията на трита имота, който са урбанизаирана територия застроена с 41


временни постройки и ползвана в миналото като пионерски лагер и определено пионерските лагери не са местообитание за тях. Местообиранията им са влажни зони по смисъла на §1 т.6 от допълнителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение поради отдалечеността им от имота. Тези птици обитават основно малките водоеми в зоната, речни корита, мочурища, влажни ливади и тихите заливи покрай скалите на Черноморското крайбрежие под нос Емине. След приключване на курортния сезон със застудяването на времето, някои от видовете обитаващи морското крайбрежие като черногуш гмуркач (Gavia arctica), среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), каспийска рибарка (Sterna caspia), гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), речна рибарка (Sterna hirundo), белочела рибарка (Sterna albifrons), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), черна рибарка (Chlidonias niger), среден морелетник (Stercorarius parasiticus), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), ням лебед (Cygnus olor), среден нирец (Mergus serrator), голям нирец (Mergus merganser), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus) и малка черногърба чайка (Larus fuscus) прелитат над крайбрежната зона, а някои от тях остават за по няколко месеца в крайбрежната ивица на около 100 — 200м от брега. Много от тях след застудяване прелитат и остават да зимуват в крайбрежната ивица на покрай повечето от Черноморските селища, без да изпитват безпокойство от хората. Поради сезонното използване на сградите подмяната на старите амортизирани сгради с нови няма да бъде заплаха за тях. Жълтокраката чайка (Larus cachinnans) е често срещащ се по цялото Черноморско крайбрежие вид, включително и в големите градове. Появява се често и в земеделските земи след оран и в района на общинските сметища. Същата редовно може да се види и по улиците на големите градове да търси храна в кошовете за смет. Реализирането на инвестиционното предложение ще се отрази благоприятно върху статуса и тъй като този вид гнезди върху покривите на сградите в населените места по Черноморието застрояването ще предостави допълнителна площ за гнездовите и местообирания, а попадналите на земята хранителни отпадъци ще се явят като допълнителен източник на храна. Среденият морелетник (Stercorarius parasiticus) е птица характерна за тундровата зона на Евразия, Шотландия и Северна Америка. Регистрирани са единични прелитащи екземпляри между нос Емине и местността Иракли, 42


поради което реализирането на инвестиционното предложение не е от значение за вида. Въпреки, че районът на нос Емине се характеризира като местообитание на обикновения буревестник (Puffinus yelkouan) видът не гнезди в защитената зона. Само веднъж е засична двойка в района на Несебър след 26 юни период когато е възможно гнезденето. Подходящи местообитания са скалите югозападно от нос Емине, но за сега видът е само преминаващ. Птиците осояд /Pernis apivorus/, белоглав лешояд /Gyps fulvus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, голям креслив орел /Aquila clanga/, царски орел /Aquila heliaca/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, орел рибар /Pandion haliaetus/, ловен сокол /Falco cherrug/, бухал /Bubo bubo/, козодой /Caprimulgus europaeus/, синявица /Coracias garrulus/, сив кълвач /Picus canus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, горска чучулига /Lullula arborea/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/ и полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/ са птици, които се придържат изключително към горски обитания. Същите гнездят по дървета, храсти в покрайнините на гората или високи скалисти места, но с изключение на кълвачите дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, горската чучулига /Lullula arborea/, големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ и ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/ трудно могат да се видят или не се срещат в околноста, тъй като са доста редки видове. Тъй като и трите имота представляват урбанизирана територия – бивш пионерски лагер в съседство с широколистна гора някои от видовете епизодично преминаваат над тях без да се заселват и гнездят. Някои от тези видове като сирийски пъстър кълвач голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum и жълтокрака чайка (Larus cachinnans) се срещат и в паркове и градини и сред урбанизирани територии. Реализирането на инвестиционното предложение при условие,че ще се запази съществуващата и засади нова дървесна растителност няма да промени статуса и територията, която до реализирането на инвестиционното предложение е била урбанизирана и след реализирането му ще продължи да бъде такава. Няколкото вида кълвачи: сив кълвач /Picus canus/, черен кълвач / Dryocopus martius/, сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, горска чучулига /Lullula arborea/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ и ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/ както и до сега епизодично ще прелитат в района и продължават да се срещат. 43


Тези видове показват търпимост към човешкото присъствие, срещат се в парковете и градините на по-малките населени места, а е възможно гнездене за някои от тях при създаване на зелени площи с по-голяма плътност на дървесната растителност. В случая въпреки, че в околността има подходящи обитания за дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, същата може да се види само случайно, тъй като е вид характерен за Добруджа и Сакар и въздействието върху вида може да бъде оценено като незначително. Няколкото вида орли и соколи използват като места за хранене горски или степен тип местообитания, богати на храна, мишевидни гризачи, гущери и по-едри насекоми. Тези птици са с много малка плътност в зоната 5-6 двойки за цялата зона и практически могат да бъдат открити над трита имота само в полет. По-вероятно е да бъдат открити в равнинни площи заети с необработваеми земи и тревни обитания или планински пасища по билото на планината. Поради отдалечеността на района от селища в които гнезди, влажни пространства и речни корита на територията не гнезди белия щъркел (Ciconia ciconia), за когото реализирането на плана ще бъде без последствия. По време на направените наблюдения в района пролетната миграция през месец март за установяването до колко района може да бъде ползван като място за почивка на мигриращи птичи ята от почиващи бели щъркели не бяха установени, като само веднъж беше забелязан почиващ самотен щъркел от вида Ciconia ciconia в ливадат на 1, 5км на запад от моста на р. Вая. Поради толерантността на този вид към човешко присъствие реализирането на инвестиционното предложение няма да бъде заплаха за вида поради отдалечеността на ливадата от устието на р. Вая и района в които ще се реализира инвестиционното предложение. По време на други наблюдения на пролетната миграция на белия щъркел (Ciconia ciconia) наблюдавахме почиващи ята от около 60 индивида на разстояние около 300м от населени места (с. Зимен, бившето АПК Бургас и др.) поради което при екстремни ситуации територията в околността може да бъде ползвана като място за почивка на ята от бял щъркел и след реализиране на инвестиционното предложение. Трита вида сврачки-червеногърба (Lanius collurio), черночела (Lanius minor) и белочела (Lanius nubicus), са видове, които се срещат и в по-малки селища, в търсене на храна, по електропроводи, огради дървета и храсти и ще продължат да се срещат в района и след реализирането на плана, а за гнездене ще продължат да ползват териториите заети с храсталаци. Черногърбото каменарче (Oenanthe pleschanka) обитава открити сухи площи, отдалечени от територията на плана, но вероятно видът въпреки, че не гнезди като вид разширяващ територииите си в бъдеще ще може да бъде наблюдаван в района около устието на р. Вая. По време на наблюдения свързани с реализацията на 44


други инвестиционни предложения единични бройки бяха идентифицирани, кацнали върху контейнери за смет в покрайнините на крайморски селища. Най-често над района могат да се видят птиците (Passer domesticus), полско врабче (Passer montanus), чавка (Corvus monedula), домашен гълъб (Columba livia f.domestica), обикновен скорец (Sturnus vulgaris), сврака (Pica pica), полска врана (Corvus frugilegus), сива врана (Corvus corone cornix), селска лястовица (Hirundo rustica), обикновена чинка (Fringila coelebes), кос (Turdus merula) и градска лястовица (Delichon urbica) но техните местообитания също не са предмет на защита от Закона за Биологичното разнообразие. По време на експлоатацията косвеното влияние върху гнездещите в района птици от обитателите на сградите ще бъде незначително. Периодът на гнездене на птиците в в района е включва месеците април май и юни, когато присъствието на хора в района ще бъде минимално. Очакванията са за постепенно запълване на капацитета на сградите след втората половина на месец юни и максимум във втората половина на месец юли и първата на месец август, когато гнездовия период ще е приключил. Подмяната на съществуващите постройки с нови предвижда строителство на сгради с капацитет много по-малък от този когато имотте са били действащ пионерски лагер, поради което очакваните косвени въздействия ще бъдат много по-малки от тези в миналото. Предмет на опазване в защитената зона „Емине” са и преминаващите по време на миграция реещи се птици. Теренът на ИП е урбанизирана територия, разположена в най-ниската част на Източна Стара планина. Според радарните проучвания на ята от есенни мигранти (най-вече бели щъркели), публикувани от Симеонов и др. (1990) нос Емине и крайбрежието северно от него са източната граница на миграционното трасе на реещите се птици. „Талвегът” на миграцията остава западно от устието на р. Вая. Друга характерна особеност на разглежданата територия е това, че тя лежи в дълбоката долина на р. Вая, заобиколена от хълмове. Височината на полета на мигриращите птици над терена на ИП се определя от възвишенията северно и южно от него. Тяхната надморска височина е над 300 m, а на терена на ИП – е до 10 m надм. в. С оглед икономия на енергия птиците не намаляват височината на полета над терена на ИП не спират за почивка в тази част на защитената зона. Поради всичко това не съществува вероятност реализирането на ИП да доведе до създаване на миграционна бариера. .Тъй като до настоящия момент територията на бившите пионерски лагери е застроена, като само част от сградите са разрушени реещите се птици не могат да я използват за нощуване и почивка. Височината на сгради, които ще бъдат построени на мястото на старите не е е преграда за преминаващите ята от реещи се птици (тя е много по-малка от сградите в големите черноморски градове, които от стотици 45


години съществуват в зоната на пътя „Via Pontica“, но до сега не е регистриран случай на загинала птица от сблъсък с жилищен блок). Поради гореизложеното може определено да се твърди, че евентуалното реализиране на ИП няма да окаже значително отрицателно въздействие върху миграцията на птиците по Черноморското крайбрежие . в) описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете предмет на опазване в ЗЗ „ Емине-Иракли“ Въздействия върху растителността и находищата на растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Територията предвидена за реализиране на нвестиционното предложение, съгласно представените скици представлява урбанизирана територия, застроена и ползвана по предназначение. На мястото на бившите лозя на запад от оградата на бившите пионерски лагери са се формирали храсталаци от източен габър /Carpinus orientalis/, млади дъбови дървета, мъждрян /Fraxinus ornus/, драка (Paliurus spina-christi), шипка (Rosa canina), обикновен глог (Crataegus monogyna (Jacq) и къпина (Rubus sp). Тъй като липсва механизъм за компенсация на запазване на бившите обработваеми земеделски земи като пустеещи след време вероятно тази растителност ще бъде унищожена и ще се пристъпи към обработването им, особено след въвеждането на данъчна политика поощряваща обработването на селскостопанските земи. Реализирането на инвестиционното предложение предвижда частично премахване на съществуващата тревна растителност в имота без да се засяга морския бряг и съседни имоти което изключва засягане на находища на татарско диво зеле (Crambe tataria). Видът представлява полухраст достигащ 1м височина, растящ на песъчливи почви и по варовити склонове по Черноморското крайбрежие. Почвеният тип в района на имота лимитира възможностите за разселването му в тази част на зоната и находища на татарско диво зеле наблизо не са регистрирани. Въздействия върху бозайниците. Приоритет на защита в ЗЗ „Емине-Иракли” са осем вида бозайници: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros). Бозайник от разред прилепи, който е един от най-малките прилепи, които се срещат в България. Спада към групата на факултативно пещеролюбивите прилепи -размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в други убежища (най-често различен тип постройки). Обитава пещери, мазета, тавани, закътани части от сгради и минни галерии, като през зимата не образува колонии, като останалите подковоноси. Ловува основно в гори, градски паркове и градини, по-рядко над ливади, пасища и крайречни гори. Реализацията на инвестиционното предложение определено не представлява заплаха, както за вида така и за местообитанията му, а строителството на 46


сгради с неизползваеми тавански помещение ще се отрази благоприятно на вида. Дългоух нощник (Myotis bechsteini) Спада към групата на горските прилепи.Дългоухият нощник обитава главно гори като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища (до 35км). През лятото обитава хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя убежищата си. Зимува в пещери и галерии като не образува колонии, а поединично или на групи от 3-5 екземпляра. През лятото образува размножителни колонии от 15 до 35 екземпляра. Дългоухият нощник (Myotis bechsteini) използва хралупите на старите дървета освен като летни убежища за почивка през деня и нощта също и при размножаването си. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с разрушаването на подземни убежища, стари сгради с тавани и стари хралупи на дървета представляващи местообирания и места за хабернация и почивка през деня на двата вида прилепи дългоух нощник (Rhinolophus hipposideros) и мaлък подковонос (Myotis bechsteini), поради което отрицателни въздействия по отношение на тези два вида не се очакват. Видра (Lutra lutra) - бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот изключително е свързан с водни басейни, какъвто имотът не представлява. Строителството не е свързано с пресушаване или замърсяване на воден обект, местобитание на този вид. Дълбочината на р. Вая в участъка в близост до имота е малка - 10 cm, липсва растителност и достатъчно количество храна за да може този участък от реката да представлява местообитание на видри. В цялата зона са регистрирани 7-9 индивида. Възможно е единични екземпляри да намират убежище в зоната между ЗМ Иракли и нос Емине, където брегът е висок, крайбрежието трудно достъпно и естествено защитено от запад. Видът е подвижен, трудно откриваем и директните срещи с човек са изключително редки. Имотът е отдалечен на повече от 3 километра от места предоставящи възможност за укриването и поради което същите няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Европейски вълк (Canis lupus) - хищен бозайник от семейство кучета. До като през 1994 г. популацията му в България е била около 400 инд. през последните 15 години се наблюдава възход и сега е около 2000 индивида. Обитава предимно по-високите гористи места в планините, но в Северна България слиза и в равнинните гори, като предимно по-младите слизат в пониските места. Водят скрит начин на живот, като предимно през нощта излизат да си търсят храна. През брачния период избират закътано и усамотено място по-високо в планината и близко до вода- поток, езеро, река. По географското си положение, в съседство с урбанизирани територии и наличната растителност, територията определено не е местообитание на 47


европейския вълк. Числеността му в защитената зона е отбелязана 0-1 индивида. По вероятно е случайно преминаване на единични екземпляри през много студени зими, когато поради снегонавяване или лоши метеорологични условия човешкото присъствие в района е минимално. Малката вероятност за директна среща на хора и вълци свежда въздействията от реализирането на инвестиционното предложение до незначителни. Европейски лалугер (Spermophilus citellus). Европейският лалугер е гризач от семейство катерицови. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др). Живее на колонии под земята, като прави много резервни входове. Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки. Предпочита черноземни, канелено горски и планинско ливадни почви. В ЗЗ „Емине Иракли“ е регистриран като много рядък (V). Подробни изследвания върху разпространението на европейския лалугер са направени през 1977г от Кочев и Кочева. В зоната на север от нос Емине до Варна колонии на европейски лалугер не са регистрирани. В имотите предвидени за реализиране на ИП не е регистриран тъй като територията е урбанизирана и застроена. Двата вида делфини афала (Tursiops truncatus) и муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) сa редки обитатели на откритите морски пространства с които реализрането на инвестиционното предложение не е свързано и въздействия върху тях не се очакват. Пъстър пор (Vormela peregusna). Рядък хищник, който се среща в югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът на разпространението му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи, пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания- гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. Няма следи от жизнената му дейност в имотите в съседство на района на ИП. В околността поради преустановяването на земеделието условия за подържането на стабилни популации от гризачи няма и районът не представлява местообитание на този вид. Въздействия върху земноводни, влечуги и риби включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС Под защита в ЗЗ „Емине- Иракли“ са един вид жаби, два вида сухоземни костенурки, един вид водни костенурки, два вида змии и един вид от опашатите земноводни. Земноводни (Amphibia): Опашати (Caudata): 48


Голям (южен) гребенест тритон (Triturus karelini) -Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаване или пресушаване на воден басейн, местообитание на този вид. Жаби (Anura): Под защита е видът червенокорема бумка (Bombina bombina). Реализирането на инвестиционното намерение не представлява заплаха за този вид жаби, понеже не е свързано с пресушаването или замърсяването на водоеми. Костенурки (Testudines): 1. Шипоопашата (Testudo hermani) Видът се среща по хълмисти местности с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Видът е рядък в зоната, като се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи. В зоната е 0.06% от националната популация. Лошото състояние на популацията в зоната е резултат от прякото унищожение на вида, но условията за вида в зоната са били добри към момента на нейното предлагане и е имало добри условия за възстановяване на популацията. По настоящем не се среща на територията на ИП. С корекцията на речното корито на р. Вая условията за вида са влошени. Зоната е от значение за поддържане на географската кохерентност на вида. По време на наблюдения бе установена в по-влажните места в района между военното поделение и манастира Св Николай севрно от с. Емона на около 6 км на север от имота. Теренът е силно пресечен поради което разпространението и на север е силно възпрепятствано. Реализирането на инвестиционното предложение няма да се отрази на местообитанията на вида тъй като ще бъде реализирано на територия, която и преди това е била урбанизирана. Шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Найвисока численост има в окрайнините на широколистни гори и полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори. Видът е рядък в зоната, като се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи. В зоната е 0.17% от националната популация. Лошото състояние на популацията в зоната е резултат от прякото унищожение на вида, но условията за вида в зоната са били добри към момента на нейното предлагане и е имало добри условия за възстановяване на популацията. Понастоящем не се среща на територията на ИП, която е урбанизирана от средата на миналия век. Местообитанията и в района са храсталаците на югозапад от с. Емона покрай деретата в които се запазват 49


малки количества вода през летния сезон. Зоната е от значение за поддържане на географската кохерентност на вида. Сухоземните костенурки прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен. В случая проникването на отделни екземпляри на територията на бившия пионерски лагер на практика е малко вероятно. Силно пресеченият терен на юг от имота затруднява миграциите им на север от с. Емона, а пътя Варна - Бургас и коритото на р. Вая от югозапад на исток. Северно от р. Вая терена също е силно пресечен от дълбоки долове със стръмни брегове, поради което миграциите на отделни индивиди от север на юг не са възможни. Въздействието от реализирането на плана върху местообитанията на двата вида сухоземни костенурки в случая може да се оцени като незначително. 2. Обикновена блатна костенурка (Emis orbiсularis). Този вид костенурки представляват постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. Реализирането на инвестиционното намерение не е свързано с пресушаване или замърсяване на воден обект и не предствалява заплаха за тях. Змии (Serpentes): В списъка на видовете под защита в ЗЗ „Емине -Иракли“ са включени подвидовете на ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata) и леопардовия смок (Elaphe situla), които в съвременната херпетология са определени като самостоятелни видове Пъстър смок (Elaphe sauromates) (Бисерков 2007) и Леопардов смок (Zamenis situla) (Бисерков 2007). Пъстрия смок (Elaphe sauromates) се среща в равнините и ниските части на планините в Южна България източно от Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Обитава открити терени със степна растителност, с разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Видът не е отровен и е с дневна активност. Катери се добре по дърветата и в горски местообитания прекарва голяма част от времето в короните на дърветата. Много е рядък в рамките на зоната, като се среща спорадично в горите и храсталаците по крайбрежието на реките. В зоната се съхранява под 0.01% от националната популация. Леопардовия смок (Zamenis situla) е разпространен в южната част на Струмската долина, подножието на Западни Родопи (единично, непотвърдено находище при Асеновград) и Южното Черноморие; среща се до около 650 m н.в. 50


Обитава сухи, каменисти или скалисти терени (с добре развит микрорелеф) с ксерофитни треви и храсти. Среща се и в разредени гори. Видът не е отровен с нощен начин на живот. Понякога излиза и рано сутрин или привечер (много рядко в обедно време приз ранна пролет). Много е рядък в рамките на зоната, като се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи, при наличието на скали и купчини от камъни. Зоната е от значение за поддържане на географската и екологичната кохерентност на вида. Не е регистриран в района на инвестиционното предложение който е урбанизиран и обитаван. Никога не е виждан на територията набившия пионерски лагер. Поради бързото придвижване на тези влечуги след долавяне на шума от приближаващите хора и машини те бързо се отдалечават от мястото на източника на шума. При разясняване на мястото на тези животни в природата и ограничаването на навлизането на хора в горските площи в района въздействията върху целия клас змии ще се минимизират. Очакваните въздействия в случая върху влечугите се характеризират като незначителни. Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с пресушаването или замърсяването на воден обект, така че целият клас риби не е застрашен от реализирането му. Очакваното въздействие от застрояването на имота върху земноводни, влечуги и риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС, е незначително поради това, че то не води до унищожаване или замърсяване на водни обекти, преставляващи местообитанието им. Въздействия върху безгръбначните, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС и предмет на опазване в ЗЗ „Емине-Иракли“. От безгръбначните предмет на защита в ЗЗ „Емине–Иракли“ са девет вида. От безгръбначните предмет на защита в ЗЗ „Емине–Иракли“ са девет вида. Бисерната мида (Unio crassus) е представител на клас миди (Bivalvia) обитаващ дълбоки течещи водоеми с пясъчно дъно. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с корекция, пресушаване на водни обекти или заустване на непречистени отпадни води в тях поради което очакваните въздействия върху вида ще бъдат незначителни. Представителите на двата вида коремоноги мекотели охлювите вертиго (Vertigo moulinsiana) и (Vertigo angustior) са обитатели на влажни зони и влажни калцифилни съобщества, каквито районът не представлява. Същите са отдалечени от имота предвиден за реализирането на плана и реализирането му не е свързано с унищожаването им Представителят на пеперудите Лицена (Lycaena dispar) се среща по влажни и по-радко в сухи тревисти места, покрай канавки изкопи потоци и 51


други източници на влага. Ларвата се храни основно със зелените листа на растения от семейство лападови. Не се среща в горите и на територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение. Реализирането му не е от значение за оцеляването на вида. Трита вида от разред Твърдокрили обикновен сечко (Cerambyx cerdo), бръмбар рогач (Lucanus cervus) и буков сечко (Morimus funereus) са горски обитатели, като ларвите им се хранят предимно с изгнила дървесина предимно във влажни букови гори. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с унищожаване на местообитанията им и въздействието върху тях ще бъде незначително. Бръмбарът миризлив отшелник (Osmoderma eremita) обитава предимно хралупите на стари дървета, които растат на слънчеви места. Този вид бръмбар лети лошо - на къси растояния и може да измине само от 300 до 1000 метра. Около 70% от насекомите през целия си живот така и не напускат родното дърво. Видът е застрашен поради изсичането на старите дървета. Тези насекоми могат да се срещнат и в градските паркове и алеи, където също има гниещи дървета. Счита се, че най-голямата популация на вида в Европа сега се намира в Латвия и Швеция. На територията предвидена за реализиране на плана старите дървета са изсечени по време на предишни сечи, което изклюва възможността от увреждане на местообитанията на този вид. Алпийска розалия (сечко розалия) (Rosalia alpina) - малко бръмбарче с дълги антенки от семейство Сечковци (Cerambicidae). Обитава букови гори, като се храни с полуразложена букова дървесина. Мястото не представлява букова гора и е отдалечено от такива. Видът, като и местообитанията му няма да бъдат засегнати от реализирането на ИП. Негативните въздействия които са особено опасни по-отношение на насекомите Insecta са: 100 Култивация (Превръщането на необработваемите земи в обработваеми), 102 косене, сечи, 180 изгаряне, 700 замърсяване, 701 замърсяване на води, 702 замърсяване на въздуха, 920 пресъхване и 948 пожар. Реализирането на инвестиционното предложение се осъществява върху земи които са урбанизирани и продължителен период са функционирали като такива. По време на строителството само част от съществуващата тревна растителност ще бъде унищожена, като по-голямата част минимално 70% ще се запази. Поради изолираността на територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение от горски обитания на описаните в стандартния формуляр видове насекоми, предмет на защита в защитената зона негативни въздействия както върху видовете, така и върху обитанията им няма да има. г) Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на ЗЗ „Емине“ с оглед на нейната структура функции и природозащитни цели. 52


Очакваните въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, чрез отделяне на емисии, генерирани отпадъци и други физични фактори, които пряко или косвено биха увредили компонентите на околната среда или оказали негативно въздействие върху видовете предмет на опазване в ЗЗ „Емине“ и техните местообитания могат да се характеризират като краткотрайни и незначителни, с ниска интензивност и ограничени в рамките на собствеността. Птиците предмет на защита в ЗЗ „Емине“ зимуващи у нас основно са обитатели на водни басейни, така че основните строителни дейности, няма да окажат някакво въздействие в периода на осъществяването им поради отдалечеността на водните обекти, които обитават. Останалата, част са прелетни и няма да бъдат обект на безпокойство поради липсата им по време на основните строителни дейности. Реализацията на инвестиционното предложение не води до унищожаването на воден басейн или влажна зона местообитание на водолюбиви птици и представляващо място за хранене, зимуване, струпване и смяна на перата им. Птиците, които линеят (сменят пера) и са уязвими в този период поради ограничените си възможности за летене до подмяната на маховите пера са водоплаващи птици за които предвидения за реализиране имот определено не представлява влажна зона или воден обект обрасъл с растителност и позволяващ укритие по време на линеенето. Същото не засяга места за почивка, хранене и струпване на описаните в стандартния формуляр мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване тъй като инвестиционното предложение ще се реализира на територия, която и преди това е била урбанизирана. Височината на сградите не засяга безопасността на въздушни коридори и места за пренощуване и безпрепятствено придвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, защитени от чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети. Не се засягат горски местообитания, тревни местообитания и местообитания на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;. Не се очаква строителството, включващо изкопни и насипни работи и депониране на земни маси, строителни материали и отпадъци да се превърне в предпоставка за унищожаване на част от почвения слой на прилежащи терени и промяна в екологичните условия. В случая хумусният почвен слой ще бъде депониран и използван при озеленяването, като за озеленяване са предвидени минимално 70% от цялата площ. Изкопаните земни маси и строителни отпадъци ще бъдат депонирани по направление определено от община Несебър. Направлението за строителните отпадъци и изкопаните 53


земни маси е част от разрешението за строеж и се издава заедно с протокола за откриване на строителна площадка. Строителството ще се осъществи по време когато есенните миграции са завършили и присъствието на птици предмет на защита в защитената зона е минимално. Не се предвиждат взривни и разрушителни дейности предизвикващи шум над допустимия по изискванията на Наредба № 6/2006г на МЗ и МОСВ за показателите на шум в околната среда. Реализирането на инвестиционното намерение не попада сред Основните източници на шум и промишлените източници на шум според Наредба №2 за мониторинг на шума. При съблюдаване спазването на изискванията на Наредба № 6/2006г на МЗ и МОСВ за показателите на шум в околната среда няма да се доведе до безпокойство на биологичните видове. В случая местообитанията на други биологични видове освен птици не са предмет на защита в ЗЗ „Емине”. Негативните въздействия върху компонентите на околната среда в съседните имоти които са незастроени и застроени с нискоетажни сгради площи са незначителни, с локален характер и общият кумулативен ефект от реализираните и предвидените за реализация инвестиционни намерения ще бъде в рамките на определящите в момента въздействия. Реализирането на инвестиционното предложение не е в противоречие със заповед РД 590 от 21.08.2009г за обявяване на ЗЗ Емине. И трите имота не попадат в списъка на имотите с наложени ограничения по отношение на строителство. д) Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на ЗЗ „Емине- Иракли“ с оглед на нейната структура функции и природозащитни цели. Реализацията на инвестиционното предложение не засяга описаните в стандартния формуляр за данни типове местообитания, природни местообитания и местообитания на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на ЗЗ „Емине- Иракли“. Реализацията на инвестиционното предложение не е свързана с унищoжаването на находища на редки и защитени растения предмет на опазване в защитената зона. Реализацията на инвестиционното предложение не води до значително намаляване площта на обитанието на някой от вписаните в стандартния формуляр видове предмет на защита в ЗЗ „Емине-Иракли“, което не води до нарушаване на целостта на защитената зона. Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до фрагментация на популации, на видове предмет на защита в ЗЗ „ ЕминеИракли“ поради това, че на терена предвиден за осъществяването му не са регистрирани видове от популации, за които реализирането му представлява потенциал за фрагментацията им, а зоната на запад от пътя Баня – Емона и на 54


север от местността „Иванов дол“ са разположени територии в които не е предвидена промяна на предназначението на земите и строителство. Същите ще продължи да изпълнява функциите си на място за хранене, почивка и обмяна на генетичен материал от различни популации. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с промени на елементи на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция могат да бъдат значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните, животинските популации и видове. Територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение съгласно приложените скици и извършените констатации на място е урбанизирана, с построени върху нея описаните в първата част на доклада за ОС постройки ползвани по предназначение и не включва елементи на ландшафта, значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните, животинските популации и видове. В случая въздействията от реализирането на инвестиционното предложение по отношение на елементи на ландшафта, които могат да бъдат значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните, животинските популации и видове и за които се предвиждат мерки за опазване съгласно 30, ал.2 от ЗБР могат да бъдат оценени като незначителни понеже ще бъде засегната територия, която е била урбанизирана до настоящия момент и ще продължава да бъде урбанизирана и след реализирането на инвестиционното предложение. По отношение на близките гори разположени до 500м надморска височина, територията на свер от Иванов дол няма да бъде засегната от реализирането на инвестиционното предложение. 6. Смекчаващи мерки За грубите строителни дейности ще бъде подбран сезон, когато на територията ще са останали само местните видове птици, а от зимуващите основно предмет на защита в ЗЗ „Емине”, са видове, които зимуват във влажни зони и водни басейни богати на храна, каквито представляват Бургаското, Атансовското езеро и някои по-плитки микроязовири, предлагащи достатъчно храна на тези видове. Строителството извън размножителния сезон е обусловано и от чл.15 от ЗУЧК. Застрояването на територията на бившия пионерски лагер ще се извърши съгласно чл. 10, ал.2 от ЗУЧК, с най-ниски параметри на застрояването. За зелени площи ще бъдат заделени минмум 70% от площта от които 50% с дървесни видове. Запазването на съществуващата дървесна растителност и допълнителното озеленяване с дървесни видове по границите 55


на имота ще действа и като звукова бариера както за източниците за шум извън обекта, така и за тези в него. Озеленената част ще може да изпълнява функциите на местообитание, включително и за гнездене за някои видове птици придържащи се до горски местообитания. Подържането на зелените площи ще се извършва без третиране с инсектициди и други токсични препарати. Сезонното ползване на сградите, основно в месеците юни, юли и август, в период след завършване на пролетните и преди да са започнали есенните миграции на птиците гарантира минимално човешко присъствие по време на миграциите им. Строителите и обитателите на сградите ще бъдат запознати с целите и предмета на опазване на ЗЗ „Емине” ЗЗ „Емине - Иракли” и в случай на намиране на защитени животински видове в безпомощно състояние ще се действа по начините посочени в Закона за биологичното разнообразие. При намиране преди започване и по време на строителството на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те ще бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта. По време на строителството строителните отпадъци ще бъдат събирани на временни площадки до депонирането им на регламентирани депа с последващо рекултивиране на терените и стриктно спазване на мероприятия по опазване от замърсяване на растителността в съседните площи. Територията е оградена с цел предотвратяване на горски пожар и неконтролирано навлизане в територията на бившите пионерски лагери и съседните горски обитания. Съществуващите заграждения до настоящия момент не са довели до фрагментация на популации на видове предмет на опазване в двете защитени зони, нито до появата на нехарактерни за околността видове. Реализирането на ИП не предвижда разрушаване на съществуващите заграждения и строителство на масивна ограда, препятстваща свободното придвижване на животни през територията на инвестиционното предложение. Всякакъв друг начин на контрол и ограничаване на свободното придвижване на хора в имоти които са публична държавна, частна или общинска собственост и не са защитени територии по смисъла на ЗЗТ режимът на управление на които не предвижда ограничаване на достъпа на хора в тях е в противоречие с Българското законодателство и може да бъде счетено за нарушаване правата на гражданите. Контролът върху опазването на защитените зони от националната екологична мрежа Натура 2000 и защитени територии по смисъла на ЗЗТ се осъществява по компетентност от органи оределени със закон. Всякакъв друг начин за контрол извършен от лица без необходимата компетентност, в това 56


число и определени от възложителя според съществуващото законодателство е акт на самоуправство. На видни места в района на обекта ще бъдат поставени информационни материали относно режима на дейностите и забраните относно близките защитени територии по смисъла на ЗЗТ. От бавноподвижната фауна обект на ОС и предмет на опазване в ЗЗ Емине- Иракли са видовете ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) син. (Zamenis quatuorlineata), леопардов смок (Elaphe situla) син. ( Zamenis situla), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шпоопашата костенурка (Testudo hermanni) син. (Eurotestudo hermanni), които при досегашната експлоатация на територията не са засегнати, а за опазването им като характерни за района видове възложителят се ангажира да продължи да предоставя на бъдещите посетители информация за природозащитния им статус, чрез различни нагледни материали. Възложителят подържа щатна охрана, която ще се ангажира и в случай на необходимост в опазването близките територии, които са от значение за опазването на биоразнообразието в двете защитени зони от националната екологична мрежа „Натура 2000”. Възложителят поема ангажимента за извършване на постоянен мониторинг чрез постоянна видеовръзка на териториите в съседство на територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение и предотвратяване на действия водещи до увреждане на природни местообитания в двете защитени зони, чрез отправяне на сигнали в случай на нарушения до органите по компетентност. 7. Алтернативни решения и оценка на въздействието им върху ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине - Иракли”. Алтернатива на местоположението. По отношение на територията на която ще се реализира инвестиционното предложение липсват алтернативи, в случая алтернативите са лимитарани в границите на собствеността. Възможностите в случая са по отношението на разположението на сградите в рамките на собствеността. Тези възможности са разгледани при изготвянето на проекта и съобразени с общата градоустройсвена схема, разположението на сградите в съседните имоти, възможностите за полаганене на битовофекалната канализация, директивната схема на Община Несебър и най-добро озеленяване. В този аспект съществуващите дадености и ограничения не предоставят големи възможности за алтернативи, тъй като приетите решения в случая са най-оптималните. По отношение на нулевата алтернатива липсва алтернативно решение поради това, че запазването на амортизираните постройки в състояние създаващо предпоставки за увреждане на човешкото здраве е в противоречие със съществуващите градоустройствени норми и ползването им като 57


жилищни. След озеленяването с подходящи дървесни и храстови видове новосъздадената растителност ще представлява потенциал за привличане и гнездене на дендрофилно ориентирани птици. Нулевата алтернатива – запазването на територията като урбанизирана с амортизирани в нея постройки няма да доведе до намаляване на човешкото присъствие в района, което ще бъде за сметка на приходящите от други места туристи и нощуващи на нерегламентирани места за къмпиране с цел използването на плажа. Ползването на района като зона за свободно къмпиране създава много по-големи предпоставки за увреждане на двете защитени зони поради замърсяване, безразборно къмпиране, навлизане на офроуд автомобили и предизвикване на горски пожар в сравнение с почивката в определените за целта туристически обекти, построени при условия гарантиращи опазването на местообитанията и видовете предмет на опазване.

Фиг 2 Плажът Иракли на юг от устието на р. Вая 2010г

Съществуването на постройките в състоянието в което се намират в настоящия момент е ограничено във времето, като след определен период от време ще се наложи задължителното им разрушаване след пълното им амортизиране поради опасност за живота на обитаващите ги посетители и 58


влизане в противоречие с начина на трайно ползване на територията – за жилищни нужди и за курортно рекреационни обекти. Освен това урбанизирането при спазването на нормативните изисквания за застрояване и озеленяване не е безвъзвратен процес и компенсирането с новозасадена растителност може в разумни срокове да възстанови и подобри параметрите на средата. 8. Картен материал При изготвянето на доклада са използвани скици на ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19, извадка от плана за земеразделяне на с. Емона, и карти на ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине- Иракли”. 9.Заключение за за вида и степента на въздействието върху ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине- Иракли”. При изготвянето на Доклада за оценка за степента на въздействието от реализиране на инвестиционното предложение „Изграждане на ваканционен комплекс в поземлен имот №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19, местност „Кладери”, землище на с. Емона, община Несебър, е използван принципа на превантивността, като предметът на опазване на защитените зони е изведен приоритетно. При реализацията на инвестиционното предложение се очаква запазване целостта на ЗЗ „Емине” и „Емине- Иракли”, без разпокъсване, нарушаване и загуба на обитания включени в Директива 92/43 ЕЕС и Директива 79/409 ЕЕС. Реализациата на инвестиционното предложенеие не представлява препятствие в „stepping stone”коридора по миграционната бариера в посока Изток-Запад на Стара планина тъй като територията предвидена за реализиране на инвестиционното предложение се намира в най-източната част на двете защитени зони и не представляваща препятствие по пътя на мигриращите видове. Очакваното въздействие върху видовете предмет на защита в зоните ще бъде незначително, без да се подтиска мигрирането и размножението им. Кумулативните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение са в рамките на предвидените по ОВОС за ТУП на Община Несебър. Дейностите свързани с реализирането на инвестиционното предложение не са свързани с унищожаване или намаляване площта на типове обитания включени в Приложение 1 на ЗБР. Реализацията на инвестиционното предложение не попада в дейностите вписани като забрани и свързани със сечи в типове местообитания 91AA, 91F0, 91G0, 91M0, 91S0 и 2A0. Същото не е свързано с внасянето на неместни растителни видове в типове местообитания 91S0, 91AA и 91G0. Реализацията на ИП не попада в дейностите вписани като забрани и недопустими в проекто плана за управление на ЗЗ „Емине-Иракли 59


предвиждащ забрани за промяна на предназначението на земята в хабитати 91F0, 91S0, 91E0, 91G0, 91M0i 91AA и строителство в плажната ивица и 200 m от нея с изключение съществуващите към 1 януари 2007 г. граници на населените места и селищните образувания, тъй като територията е урбанизирана много по-рано от 1 януари 2007г. Реализирането на инвестиционното предложение в ПИ №27454.23.85, №27454.23.63 и №27454.23.19 не е в противоречие с проекто заповедта за обявяване на ЗЗ „Емине”, а номерата на имотите не попадат в списъка с имотите с наложени ограничения по отношение на строителството на вилни и жилищни сгради приложен към нея. По време на строителството поради краткотрайни шумови въздействия от работата на строителните машини и изкопни действия ще бъдат засегнати само широко разпространени животински видове, които не са обект на опазване съгласно българското природозащитно законодателство и унищожена тревна растителност без да се засягат находища на редки защитени растителни видове, която в кратки срокове ще се възстанови в незастроените площи. 10. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието и източници на информация. За написването на доклада са направени предварителни теренни проучвания и наблюдения на територията в обсега на бившия пионерски лагер на община Триядица - София, обект на реализация на инвестиционното предложение, както и на съседните имоти в района на землището на с. Емона от моста на р. Вая до с. Емона и на север до Иванов дол. Използвани са данни събрани при предварителните проучвания за обявяване на ЗЗ „Емине” и ЗЗ „Емине- Иракли” описани в стандартния формуляр за събиране на данни и методики използвани при разработване на екологичната мрежа Натура 2000. Използвани са Нормативни документи на МОСВ и МРРБ. Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в България. При определянето на възможността на достоверност за гнездене е използвана 16 степенната скала използвана при съставянето на Европейския орнитологичен атлас (HAGEMEUER,BLAIR), и Атласа на гнездещите птици в България (П Янков). A: Възможно гнездене 1. Вид наблюдаван през размноижителния период (РП) в подходящ за гнезденето му биотоп 2. Пещ/и мъжки, наблюдаван/и поне веднъж през РП В: Твърде възможно гнездене 60


3. Двойка, наблюдавана през РП в подходящ за гнездене биотоп 4. Демонстрация от вида на заета гнездова територия през интервал от няколко дни 5. Брачни игри или копулация 6. Посещаване на вероятно гнездово място, полети за смяна на партньорите при мътене 7. Прояви на тревога, подсказващи наличие на малки или гнезда 8. Наличие на мътилно петно по птица, държана в ръка 9. Строеж на гнездо или изкопаване на гнездова камера С: Сигурно гнездене 10. Демонстриране на силна тревога или демонстриране на ранена птица 11. Празно гнездо или на черупки от яйца 12. Нелетящи малки 13. Възрастни птици, често посещаващи недостъпни места,(скрити гнезда) 14. Пренасяне на храна на малките или на фекални торбички 15. Гнездо с яйца 16. Гнездо с малки Нормативни документи Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/2002 г; изм. и доп. ДВ, бр.98/2002 г; ДВ, бр.86/2003 г; ДВ, бр.70/2004 г; ДВ, бр.74/2005 г; ДВ, бр.77/2005 г изм. и доп. ДВ бр. 52/06.06.2008 год.) Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 г; изм. и доп. ДВ, бр. 98/1999 г; ДВ, бр. 28/2000 г; ДВ, бр.48/2000 г; ДВ, бр.78/2000 г; ДВ, бр. 23/2002 г; ДВ, бр. 77/2002 г; ДВ, бр. 91/2002 г; ДВ, бр. 28/2005 г. изм. и доп. ДВ бр. 65 от 11.08.2006 г. Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/2002 г; изм. и доп. ДВ, бр.88/2005 г; ДВ, бр.105/2005 г. в сила от 1.01.2006 г., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г.

Информационни източници БАН, София Физическа и социално-икономическа география на България, 2002 г, Бондев, И. Растителността в България, 1991 г, София БДЗП. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), „Емине” (BG0002043), Натура 2000. МОСВ. БДЗП. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), „Емине - Иракли” (BG0001004), Натура 2000. МОСВ. Ботев, Б., Ц. Пешев (отг. ред.)1985. Червена книга на НР България, Изд.на БАН,София 61


Българска фондация Биоразнообразие; План за действие за опазването на сухоземните костенурки в България (2005 – 2014); Пловдив 2005г; Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност от 2.04.1979 г. за опазване на дивите птици. Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. ИАОС София ;Годишник за състоянието на околната среда Костадинова И, С Дерелиев, Инструкция за оценка на защитени зони по чл.7 ал.3 във връзка с чл.6, ал1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици, Костадинова И (съст.) 1997. Орнитологично важни места в България. БЗДП, Природозащитна поредица. Книга 1, БЗДП, София, 176 с.; 2001 Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, София, т. 1, 585-613. Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд.”Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c. Нанкинов, Д и колектив. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993. Застрашените животни в България, Академично издателство “проф. Марин Дринов”, София, 2000 г. Земноводни и влечуги в България, Издателство “Пенсофт”, 2002 г. Ловни птици и бозайници в България, Практическо ръководство, Издателство “Пенсофт”, 2001 г. Орнитологично важни места в България и Натура 2000; Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица/ Книга 11 Пешев, Ц, Нанкинов, Д, Пешев, Д. Гръбначните животни в България, 2000 г, София Птиците на Балканския полуостров, Издателство “Петър Берон”, София, 1991 г. Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост, 2005 г, София СНЦ Екофорум - За природата; Зеленото богатство на Община Пловдив; Пътеводител Справочник, МОС, 1997 г. Биоценози с естествено формираща се флора и фауна, толерантни към умерен антропогенен натиск и възможности за съществуване на уникални флористични и фаунистични елементи, Цонев Р, Димова Д, Белев Т, Хабитати, разпространение, площ и алгоритъм за картиране; Преработили: Росен Цонев и Мариус Димитров) Численост на националните популации на гнездещите в България птици 2004 Екип „Орнитофауна“ към Работна група „Фауна“ по проект на DEPA НАТУРА 2000 в България Янков П Атлас на гнездящите птици в България; Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица/ Книга 10

Изготвил доклада: Подпис: /В Вълчанов/

62


ОСВЗЗИП - местност Кладери, Емона