Page 1


Къде отиваш?

Докато държах в ръка обувките и чорапите си, шест-годишният ми син повтори въпроса си: „Къде отиваш?” След малко към него се присъедини и три-годишното му братче. „Къде отиваш?” Хората си мислят колко досадно е, когато съпрузите често пъти са притеснявани от съпругите си с този въпрос. Но това е нищо в сравнение със същия този въпрос, зададен от две хлапета. Бях на долния етаж с тях, затова им отговорих: „Качвам се горе.” „Но къде отиваш?” – Те знаеха, че не са ми нужни обувки и чорапи, за да се кача на горния етаж. Можех веднага да им отговоря, защото знаех къде отивам, не в това беше проблема. Проблемът е, че децата подобно на възрастните не задават най-напред истинския въпрос. Винаги, когато отговорех къде отивам, идваше следващия въпрос: „Мога ли и аз да дойда?” Това беше истинския въпрос, който искаха да зададат. Считам за изключително важно, където и да отивам, това да е място, за което нямам нищо против децата ми да знаят. Каквото и да правя, това да е нещо, с което те могат да се гордеят. Независимо дали го знаете или не, децата в крайна сметка винаги откриват къде отивате. В даден момент от живота винаги питат: „Мога ли и аз да дойда?”

КЪДЕ ОТИВАШ?  

Вдъхновение за твоя ден