*Според: IQVIA (J&J One Industry View), Values (Retail €) MAT QTR2 2017 Лекарствен продукт без лекарско предписание за възрастни и деца над 6 години. Съдържа лоперамидов хидрохлорид. Преди употреба прочетете листовката. Ref. No: CONBG/IMOINST/0319/014 А0084/12.04.2018
Мили читатели, Ние живеем с пандемията от корона вирусът вече повече от три месеца. През това време се случиха много неща: неизвестността, първоначалния страх от разпространението на вируса, тоталното спиране на целия социален живот. Въпреки временното успокояване на ситуацията и връщането лека полека към социалните контакти, не трябва да забряваме, че заплахата все още не е изцяло изчезнала, че все още няма ваксинация, няма конкретни лекарства. Лятото дойде. С него и времето, което носи промени всяка година чрез ваканция, пътуване и без училище. Би било важно да използваме това време за релаксация и за събиране на нови сили. Желая Ви слънце и лято, пълно с положителни емоции! Д-р Надя Куртева /Главен редактор/
ДА СЕ НАСЛАДИМ НА ПРЕКРАСНОТО ЛЯТО
зд р а ве Алергични реакции от насекоми – Д-р Я. Панделиев Билки за ДЕТОКСИКАЦИЯ Инфекции на пикочните пътища –
4 6
Д-р З.Панделиева
8
Специализирана грижа за ПРОСТАТА 10 Витамин Д в помощ при затлъстяване и сл.изгаряне 11 ЦЕЛУЛИТ – причина за появата му и лечение 13 Алое вера – за здраве и красота 14 Грижа за кожата на пепите и стъпалата – Д-р В.Николаева 16 Витамин В12 в подкрепа на мозъка и нервите 17 ТРИДНЕВНО ЛИМФНО ПРОЧИСТВАНЕ 19 ХЕРПЕС – борба с природни средства 21
козм ет ика МЕХЛЕМИ, КРЕМОВЕ – как да си направим сами? 23 Нов слънцезащитен гел-крем за тяло от Юсерин 25
на кожа, скалп, коса
само в аптекaтa ни на адрес:
гр. Варна, бул. Мария Луиза 21
де ц а Как да се предпазим от вирусно разтройство ДЕЦА С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО – Д-р З.Панделиева
ОПРЕДЕЛИ СВОЯ ТИП КОЖА
срок на акцията от 20.07 до 20.08.2020г. 26
27
гр. Варна: • бул. Вл. Варненчик 82 /м-н “Донбас”/ • ул. Братя Бъкстон 12 /до ч-ще Маяковски/ • ул. Иван Рилски 3 /при ДКЦ “Хр. Ботев”/ • бул. Вл. Варненчик 90 /м-н “Донбас”/
• бул. Мария Луиза 21 • кв. Вл. Варненчик бл. 409 • ул. Н.Й.Вапцаров 5 /Търг. Ц-р “Чайка”/ • ул. Димитър Икономов 17 /кв. Левски/ • кв. “Виница”, ул. “Цар Борис III” 3
гр. Добрич: • ул.Батак 13 /зад м-н ИВЕЛ(Елитис)/
3
зд р а ве
АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ ОТ НАСЕКОМИ
Д-р Янко Панделиев Общопрактикуващ лекар в АГППМ „Алма Медика“ гр.Варна Идването на топлите месеци на годината често е съпроводено с някои нежелани посетители като жилещи и хапещи насекоми. Жилещи насекоми са пчели, оси, стършели, някои видове мравки, като при ужилването те отделят отрова. Хапещи насекоми са комари, дървеници, бълхи, някои видове мухи. Ухапването е съпроводено с болка, зачервяване, сърбеж и лек оток. Целогодишна алергия може да се дължи на чувствителност към хлебарки или акари в домашния прах. Те имат 8 крачета и са близки до паяците, за разлика от насекомите, които са с 6 крачета. Алергичните реакции при ужилване или ухапване от насекоми могат да бъдат най-различни – от слабо изразено локално засягане до тежка системна анафилактична реакция. Реакцията обикновено е в зоната на ухапване, често съпроводена от сърбеж и не предизвиква алергичен отговор. При малки деца може да се наблюдават по-големи локални реакции след ухапване от комари. Значително по-рядко може да се развие силно изразена локална реакция или системни прояви в резултат на незабавни или забавени реакции на свръхчувствителност. Този тип реакции най-често се дължат на IgE-медииран отговор, предимно при ужилване от ципокрили насекоми, които отделят отрови - оси, пчели или мравки и по-рядко от някои кърлежи, паяци, скорпиони и др. Осите правят гнезда на тъмни места, стършелите обикновено в дървета, често се привличат от сладки храни и силни аромати и стават агресивни при дразнене. Пчелите са агресивни в по-слаба степен и за разлика от останалите жилещи насекоми, при ужилване оставят жилото с известно количество отрова. При конскитe мухи, които обикновено се срещат в селските райони, ухапването е силно болезнено. Алергичните реакции към хлебарки и акари се причинява от вдишването на отпадни продукти или тела на насекомите и може да се проявяват като целогодишен ринит, конюнктивит или астма. На какво се дължи реакцията? При ужилване отровата на ципокрилите насекоми ( пчели, оси, стършели ) съдържа голям брой токсични вещества – вазоактивни субстанции като хистамин, ацетилхолин, кинини, ензими фосфолипаза и хиалуронидаза, мравчена киселина и др. Тези субстанции играят ролята на антиген. Пациентите, при които се наблюдава системна реакция, имат IgE-медиирана чувствителност. Възможна е кръстосана реактивност към различни насекоми. Локалните реакции пи ухапване се в резултат на реакция 4 към вазоактивни или дразнещи съставки в слюнката на
насекомото и рядко се наблюдава IgE чувствителност. Алергичната реакция се дължи на образуваните от организма антитела от клас IgE при среща с протеина от отровата на насекомите. Тези IgE антитела се свързват с определени клетки – мастоцити и базофили. При повторно ужилване или ухапване (среща със същия алерген) IgE антителата предизвикват отделяне от мастоцитите на голямо количество химически посредници, активиращи редица реакции в организма, които клинично се изявяват с алергична реакиця. Видове реакции
здр а ве Клинично реакциите при ухапване от отровни насекоми се разделят на локални, големи локализирани, генерализирани кожни, системни, токсични и забавени. При простите локални реакции се наблюдава ограничена болка, зачервяване, оток, сърбеж в рамките на едно денонощие. При големите локализирани реакции отокът се разпространява на значителна повърхност от кожата извън ухапването и се развива за часове и дни. Обикновено тази реакция не е опасна, освен ако не е локализирана около дихателните пътища – устата, гърлото. Генерализираните кожни реакции прогресират бързо и могат да представляват уртикария, ангиоедем и сърбеж по кожата извън мястото на ухапване. Системните реакции са характерни за анафилаксия независимо от нейния произход – зачервяване на кожата, сърбеж, уртикария, подуване на устните, езика, оток на ларинкса, затруднено дишане, световъртеж, отпадналост, болки в корема, повръщане, хипотенсия. Анафилактичната реакция може да бъде смъртоносна и изисква незабавно медицинска грижа. Едновременното ужилване от голям брой насекоми поради голямата доза отрова може да доведе до токсични реакции, включващи треска, болки, гадене и повръщане. Късните реакции може да са представени от нефротичен синдром, васкулити, неврити и др. При ужилване може да се наблюдава уртика, папула или везикула. При множество ухапвания може да се наблюдава папуларна уртикария. Диагноза Диагнозата се поставя при прегледа, като се вземе под внимание историята за контакт с насекоми и типичните симптоми. За диагностициране на IgE чувствителност към някои отрови може да се използва кожни прик-тестове. Лечение При локалните кожни реакции на ухапване или ужилване се прилагат студени компреси, локални медикаменти - кремове и гелове с хидрокортизон, антихистамин или лидокаин за облекчаване на
болката и сърбежа. Рядко може да се налага прием на антихистаминов и болкоуспокояващ препарат. Голяма локализирана реакция обикновено налага прием на антихистамини и кортикостероид. При ужилване от пчела жилото трябва да се отстрани внимателно, за да не се изтиска отровата от него в кожата. Първична инфекция на мястото на ухапване е рядка, но след разчесване и разкъсване на везикулки е възможно да се насложи вторична инфекция, за предотвратяването ѝ се налага почистване на засегнатия участък. Анафилактичните реакции след ухапване от насекоми са животозастрашаващи, налагат незабавен транспорт до спешен медицински център и изискват незабавна медицинска помощ. Лечението им е по протокол за лечение на анафилаксия – епинефрин е лекарство на първи избор. Допълнително се използват антихистамини, кортикостероиди, вливане на течности, кислород. За пациенти с тежки системни реакции – засягане на дихателните пътища, хипотенсия, както и с доказани специфични IgE е показана имунотерапия. Състои се в един или няколко курса на приложение на инжекции, съдържащи отрова. Започва се с много ниски дози, които се увеличават с времето, за да се достигне до безопасно ниво, отговарящо на доза, която би получил пациентът при ужилване или ухапване. Имунотерапията протича в две фази – първоначален етап и поддържаща фаза. Важно място заема профилактиката – избягване на ужилване или ухапване. При установяване на гнезда на тези насекоми в близост до дома на чувствителни индивиди те трябва да бъдат отсранени, при работа в градина да се използват предпазни средства, при разходка сред природата да се носят дълги панталони и ръкави, използване на репеленти, като е важно да се знае, че не винаги действат срещу ципокрилите насекоми. Индивиди с доказана чувствителност и предшестващи тежки реакции при ухапване от насекоми трябва да бъдат добре обучени за възможните реакции, да имат достъпен епинефрин и да знаят как да го използват.
5
зд р а ве
БИЛКИ ЗА ДЕТОКСИКАЦИЯ За много хора детоксикацията е събитие, провеждано само за кратък период от време- например за седмица или две, след което за конкретните „пречистени“ личности следва завръщане към предишните нездравословни хранителни навици, които са били и реалната причината за провеждането й. За да се очаква обаче дълготраен ефект от нея е важно да се направи дългосрочна промяна в храненето. С тази статия искаме да Ви предложим нещо много полезно за здравето – включване на детоксикиращите билки в ежедневното меню! Растенията – полезното в нашето меню още от зората на човечеството Различни растения като глухарче, коприва, живовляк, врапчови чревца, липа, корени от репей и още стотици, ако ли не хиляди други, предотвратяват или подпомагат лечението на не малко здравословни проблеми и облекчават симптомите на много заболявания. Много от тях биха могли често да присъстват в нашето меню, подпомагайки по-здравословния ни начин на живот. Някой от тези полезни растения са диво растящи и често дори плътността на хранителните вещества в тях дори е много по-висока от тази на култивираните растения, а техните, подпомагащи здравето свойства са и допълнителен плюс. Ако ги използваме разумно, те няма как да ни навредят. Разбира се трябва да внимаваме и да сме информирани за отровните растения като напръстник, тис, бучиниш, момина сълза и други, които са недопустими в менюто ни. Билки, подходящи за детоксикация РЕПЕЙ Растението репей заслужава нашето внимание. То е изключително устойчиво и расте по всякакви места - край пътища, по бреговете или по чакълести терени. Визуално наподобява широко използваната билка бял трън по формата и заради лилавите си цветове. То е богато на танини, фитостероли и етерични масла , с които се обяснява и благотворното му действие при някои здравословни проблеми. Най-популярен е коренът от репей. Често се предлага под формата на различни препарати за проблеми с косата и кожата. В народната медицина е известен с това ,че подпомага свалянето на кръвната захар, използва се в компреси при възпаления на кожата или заради диуретичния си ефек – смята се ,че той подпомага организма да се детоксикира, изхвърляйки насъбраните в тялото отрови чрез урината. Освен корена могат да се консумират и младите листа, стъблото, крехките стъбла на цветовете. Растителните части от репея могат да се ядат сурови в салата, смесени с други листни салати, или се задушават като зеленчук. Както споменахме, екстрактите от корен на репей имат антимикробен и редуциращ кръвната захар ефект. Растението се прилага под формата на мехлем срещу редица кожни заболявания, включително и пърхот. Особено високо ценена е способността на репея да пречиства кръвта и да детоксикира. Поради тази причина той се препоръчва в народната медицина при заболявания като камъни в жлъчния мехур, чернодробни заболявания, подагра, ревматизъм и диабет. Репей също се препоръчва при диети с цел подпомагане на свалянето на излишните килограми. Често от корена му се приготвя чай, който се пие от два до три пъти на ден. Важно е да се каже , че не е подходящ при бременни 6
и кърмачки, както и че не може да се приема с лекарства разреждащи кръвта и диуретици. Чай от корен на репей: Смесете 1,5 до 2 супени лъжици натрошен корен от репей с 0,5 литра студена вода и го оставете да престои за една нощ или 8 часа. Ако искате да пиете топъл чай, затоплете го точно преди да му се насладите, но не го оставяйте да се нагрява прекалено много. Чайят може да се използва и външно за измиване при кожни проблеми. КОРИАНДЪР Кориандърът е член на семейството на магданоза и се използва често в азиатската, средиземноморската, източната и мексиканската кухня. Всички части на растението са годни за консумация, като при готвене обикновено се използват листата или семената му (различаващи се по аромат от листата). Според народната медицина кориандърът може да се използва като подкрепа при отравяне с тежки метали - например се смята, че съединения, съдържащи се в листата на кориандъра са способни да се свързват с живака и да го извеждат от тялото. Предполага се, че тези съединения в листата на растението, отговорни за свързване с живака, могат да преминават и през кръвно-мозъчната бариера и така да са и в подкрепа за извеждане на някои тежки метали от мозъка. За тази цел обаче народната медицина препоръчва включването и на други билки, които да подпомогнат процеса на детоксикация – например чрез едновременното използване на листна маса от кориандър с водорасли хлорела или лечебната глина (бентонит) или левурда. Хората занимаващи се с природолечение не го препоръчват при остри интоксикации и при хора, които още не са сменили старите си амалгамени пломби. Във всекидневното ни меню кориандърът може да бъде чудесно приложен в салата, чай или супа. КОПРИВА Копривата е едно от най-известните кръвопречистващи растения, притежаваща много добри детоксикиращи свойства. Тя подпомага елиминирането на токсините и крайните продукти на метаболизма, като стимулира работата на бъбреците. При приема й организмът отделя повече вода, а с водата се отделят по-голямо количество от токсините и вредните за организма ни вещества. Вярва се, че чаят от коприва има изключително прочистващ и регенериращ ефект върху храносмилателната система, като в същото време той активира естествените защитни механизми на организма. Може да пиете чай от коприва чист или с малко пресен лимонов сок. Листата от коприва (особено младите листа от върха на растението) могат да се използват за приготвяне на различни ястия. Може да използвате коприва практически навсякъде в готвенето, където се използва спанак или сирене. Прекрасна алтернатива е и копривеното фино песто! Коприва може да се прибави и в злените здравословни смутита под формата на пресни листа. Може и да се използва и под формата на прах. В този случай може да се използва и като подправка за овкусяване на сок или салата, като така си подарявате допълнителна порция антиоксиданти, калций, желязо и витамин К. БЯЛ ТРЪН Най-широкото приложение на белия трън е под формата
здр а ве на хранителна добавка, отколкото като част от нашето меню. Той е известно растение за защита и регенерация на черния дроб. Белият трън предотвратява проникването на токсични вещества в чернодробната клетка, насърчава регенерацията на черния дроб и чернодробните клетки. Той се използва при увреждане на черния дроб, причинено от токсини, алкохол или някои лекарства (например синтетични естрогени, химиотерапия и други). Тъй като черният дроб е основният орган за детоксикация, белият трън може да бъде приет за лекарствено растение, което поддържа детоксикацията. Белият трън се предписва и при хепатит, за да предпази черния дроб от възможна цироза. Той може да се пие като чай. Но за да се извлекат достатъчно активни съставки, неговите семената трябва да се смелят и след това да се попарят и задушат за 10 минути. Пийте по една чаша три пъти на ден, половин час преди хранене. Семената също могат и да се дъвчат, около две супени лъжици на ден. Още по-лесно е приемането на билката под формата на хранителни добавки или ОТС лекарства, които съдържат гарантирано и стандартизирано количество от активната съставка-силимарин (силибинин), най-малко по70 мг на капсула, като дневната доза може да достигне 200-400 мг. ГЛУХАРЧЕ За съжаление, днес хората събират глухарчета единствено за домашния заек, но не и за лична употреба. Коренът на глухарчето е чудесно средство за подобряване на чернодробната и жлъчна функция, а от там и ползата му в подкрепа на детоксикирането. Може да се използва като укрепващ тоник за целия организъм, богат на минерали и антиоксиданти. Коренът от глухарче се бере от септември до март месец, може да се нареже на малки парченца и приготви като салата. Листата, цветята и стъблото на глухарчето също са
изключително полезни, богати на протеини и минерали. Освен салата от глухарче, можете да си приготвите и чай от глухарче, като добавите четири чаши вряща вода към една чаша свежи листа от глухарче. Оставете чая да се задушава 10-15 минути и след това го прецедете. За чай, приготвен от корена на глухарчето, е нужно събраните корените да се почистят добре. Използвайте описаната по-горе рецептата за чай с корен от репей като редувате този от глухарче. Също така лесен за използване е и детоксикиращият прах от листа от глухарче, който подобно на по-горе описания прах от коприва, може просто да се разбърква в напитки и смутита или да се използва като подправка. Не подценявайте детоксикиращите диви растения и използвайте тяхната сила! При ежедневна консумация само на едно или две от споменатите растения под формата на чай, подправка или добавки, ще подпомогнете активирането на метаболизма си, детоксикацията на тялото и поддържането на имунната система. Ще подпомогнете отделянето на голяма част от токсините, които ежедневно се натрупват чрез околната среда или храненето и така ще се възпрепятства съхраняването и натрупването им в тъканите и органите. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Ronald E. Kotzsch, Macrobiotics. Yesterday and Today. Japan Publications, Tokyo, 1985
НИЕ ПРЕПОРЪЧВАМЕ
7
ИНФЕКЦИИ НА ПИКОЧНИ ПЪТИЩА. ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА. МЯСТО НА ФИТОТЕРАПИЯТА Д-р Златина Панделиева Специалист -педиатър, неонатолог СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна
Инфекциите на пикочните пътища /ИПП/ са чести в детската възраст, имат рецидивиращ ход и могат да доведат до дългосрочни здравни последици като хронично бъбречно заболяване, артериална хипертония, бъбречни ръбци. Когато се появят от ранна детска възраст, обикновено зад това се крият аномалии на отделителната система, с които е свързано нарушение в отока на урината на базата на рефлукс /връщане/ или обструкция /запушване/ по хода на пикочните пътища или нарушена функция на пикочния мехур. При ИПП се появяват бактерии в уринарния тракт на различни нива. Когато е засегнат паренхима на бъбреците се говори за пиелонефрит, а когато е засегната лигавицата на пикочния мехур се говори за цистит. Рискът през целия живот за ИПП е от 3 до 5 пъти по-висок при женския пол. Чак в напреднаа възраст вследствие на заболяване на простата или катеризация на пикочния мехур, честотата на уроинфекциите при мъжете става по-голяма. Рисков контингент за ИПП са болните от диабет, бременните, камъните в пикочния мехур и аномалиите в пикочните пътища. Най-честите причинители на ИПП са бактериите ешерихия коли, протеус мирабилис, клебсиела и други, като в над 70% от случаите е Eшерихия коли. Отделителната система е стерилна с изключение на дисталния отвор на пикочния канал /уретрата/. Инфекцията може да достигне по асцендентен път до бъбреците през пикочния канал. В случаите на упорит запек, инфекцията може да проникне по лимфен път. Възможно е ИПП да се предаде и по кръвен път. Бактериите, които причиняват инфекцията по повърхността си имат реснички, с които се прикрепят за клетките на пикочните пътища. Силата на уврежданията зависи именно от специфичните структури на тези патогенни микроби, както и от фактори на имунната система на човека. Зависи и от генетичната предразположеност на имунната система към ИПП. Бъбречната инфекция може да бъде диагностицирана от семейния лекар, специалистите нефролог, гинеколог и уролог. Диагнозата се основава предимно на изследване на урината и нейния седимент. Добре е да си направите кръвни изследвания, задължително е микробиологично изследване на урината /урокултура/ за установяване на микроба, който е причинил инфекцията и към кой антибиотик е чувствителен. За диагнозата на ИПП са важни и образните изследвания, рентгенография, ехография, компюртърна томография и венозна урография. За да се избере лечебен подход е необходимо да се определи мястото на инфекцията, причините, които са довели до нея, както и причинителя на инфекцията. Най-важното при поставяне на диагноза е правилното събиране на урина за микробиологично изследване, както и за изследване на седимента в урината. Обикновено трудно се събира урината без допълнително замърсяване, което може да доведе до фалшиво положителна или фалшиво отрицателна 8 диагноза. Стандартът в доманши условия е средна порция
урина след добър тоалет. Когато урината се изследва под микроскоп, в седимента се откриват левкоцити, бактери, епителни клетки. В химичното изследване на урина – положителен белтък /от разпадането на микробните тела/. От урокултурата се изследва бактериите, причинители на инфекцията. Когато тяхното микробно число е повече от 10.5 в милилитър урина, се счита че това е причинителят на инфекцията. Главният симтом на ИПП е високата температура, безапетитие, отпадналост, коремна болка. Често има и смущения в уринирането – парене, болка в уриниране, често уриниране, оскъдно уриниране, вторично изпускане на урина, подмокряне на бельото, особено когато е засегнат пикочният мехур. При деца до 2 годишна възраст, при висока температура, която не може да се обясни с друго трябва да се мисли за ИПП. Деца, които са престанали да се напикават по време на сън и отново се появи вторична енореза /неволно изпускане на урина по време на сън/, също е белег на ИПП. Понякога урината може да мирише лошо като на разложено. От лабораторните изследвания освен урината и урокултурата както споменахме, важни са и показателите на кръвната картина - увеличено СУЕ, положителен CRP, повишение на левкоцитите, креатинин, урея, пикочна киселина, електролити, Na, Ca, K, P /натрий, калий, калций, фосфор/. Лечението зависи от това кой отдел на уринарния тракт е засегнат и изисква различна терапия. Когато има симтоми на ИПП трябва незабавно да се започне лечението. Преди това обаче трябва да бъде взета проба за урокултура. Ако се налага антибиотик, може да се започне лечението незабавно, докато се изчака резултатът от урокултурата и след това може да се промени антибиотика, според чувствителността на микроба. След овладяване на ИПП трябва да се проведе уроантисептична профилактика, която се съобразява с конкретния случай. Много важно е увеличеният прием на течности, уриниране на два часа, превенция и лечение на запека. Алтернативната медицина може да се използва като допълнение към подходящото лечение с антибиотици, както и за противорецидивно лечение. Хранителният режим, който ще подпомогне подобряването на бъбречните инфекции включва: пиенето на 8-12 чаши вода дневно за отмиването на бактериите, повишаване киселиността на урината с прием на млечни продукти, пълнозърнести продукти, заленчуци, сокове от цитросуви плодове и червена боровинка. Да се избягват богатите на захар храни. Препоръчва се прием на чесън поне една скилидка, заради неговите противовъзпалителни с-ва, магнезий като хранителна добавка, за да възпрепятства образуването на камъни, приемане на витамин К и Е, в комбинация с антибиотичната терапия, както и пробиотични култури. По-специално внимание искаме да обърнем на билколечението в нефрологията. За народната медицина в България е характерно, че лечебните с-ва на растенията са се предавали през поколенията устно. Най-честият лечебен ефект е тяхното противовъзпалително, диуретично и спазмолитично действие. Могат да се изполват самостоятелно или в различни комбинации под формата на чайове, капсули, таблетки, сиропи, паста. Както споменхме погоре, червената боровинка е едина от задължителните билки.
здр а ве Препаратите от червена боровинка под формата на капсули, топли чайове и сиропи, спомагат за подтискане растежа на бактериите, като затрудняват прилепването на бактериите към лигавицата на уретерите и пикочния мехур. Полезното действие се дължи на проантоцианиди, които възпрепятстват ресничките на ешерихия коли да се прикрепят за епителните клетки на уринарния тракт. Освен червената боровинка има и фитопрепарати, които включват комбинация от билки и етерични масла – много от тях са познати подправки, които използваме в ежедневието като корени от магданоз, семена от сминдух, дивесил, лук. Същите тези съставки са комбирани и с други растения. Например стръкове от пача трева, коренища от пълзящ пирей, листа от бяла бреза, стръкове полски хвощ, стръкове златна пръчица, масла от салвия, от лютива мента, бял бор, включени в препарата фитолизин. Всички тези билки имат преди всичко антимикробна активност, диуретичен ефект за промиване на пикочните пътища, притивоинфекциозно и имуностимулиращо действие. Много от растенията освен благоприятното въздействие вурху бъбреците и пикочните пътища, влияят и върху кръвоносните съдове и правят стените им по-еластични, предотвратвят инсулти и имат общо укрепващо действие. В препарата Уринал, Феминела се съдържа червена боровинка. В препарат Канефрон се съдържа червен кантарион, дивесил и розмарин. В традиционната българска медицина е употребяват чайове от мечо грозде, коса от царевица, полски хвощ, дръжки от череши и други. При бъбречно-каменна болест се ползва хортензия, също и магданоз, коса от царевица. Живовлекът с антихеморагично действие, се прилага при кървене от пикочните пътища, цистит, при кървящи хемероиди. Бялата ружа освен за инфекции на дихателни пътища, се използва и при цистит, болезнено и трудно уриниране. Мечото грозде – диуретично действие при хроничен цистит. В традиционната китайска медицина се използва комбиниран билков продукт, който е сбор от 12 различни билки, нарича се чай ЛИНГ ТАНГ. Интересът към този продукт е много голям, но той се ползва под строг контрол при определени бъбречни
заболявания. Но трябва да се направи едно уточнение, че е погрешно да се смят, че билките като природни растения са безопасни и безвредни. Отбелязвани са и токсични реакци след прием на билки, затова и билколечението трябва да става след консултация с лекар. И на края едно обобщение, че независимо, че в голям процент за лечение на ИПП се използват лекарства на растителна основа, започването на терапия с антибиотици възможно най-бързо е с ключово значение за предотвратяване на трайно увреждане на бъбреците. При пациенти с леки инфекции, лечението става у дом, с антибиотици перорално в една или двуседмична терапия. При повисокорискови пациенти и тези, които са с по-изявени симтоми на бактериална инфекция, трябвя да се вливат венозно антибиотици и течности в болнична обстановка. Антибактериалната терапия на ИПП има 90% успех. Познатите пепаратите у нас - УРОСТИМ и УРОВАКСОМ са изготвени на биологична основа и представляват полибактериални имуностимулатори, които повишават естествената резистентност на организма и специфичния имунитет към различни инфекции на урогениталния тракт чрез стимулиране на хуморалните и клетъчни фактори на имунната система. Активират системния и локален имунитет. Изследователите се опитват да изработят ваксина за ИПП, но такава все още няма. Най-важна цел за превенцията на ИПП е своевременното лечение. Мерките, които се вземат за това са прием на големи количества течности, намаляване приема на захар, често уриниране, правилна хигиена около уретрата, особено при жените и особено след полов акт. Избягване на спермицидни желета, вагинални диафрагми. При мъжете главна профилактична мярка е незабавно лекуване инфекциите на простата. Хроничният простатит може да остане незабелязан, но да предизвика чести инфекции на пикочните пътища. Освен това на мъжете, на които се налага временно поставяне на катетър след операция могат да приемат антибиотици, за да намалят риска от ИПП.
9
Ð&#x;
ВИТАMИН Д
В ПОМОЩ ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ И СЛЕД СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ Всички сме запознати с една от значимите роли на стероидния хормон витамин Д за нашето тяло – участието му в метаболизма на калция и поддържането на калциевия баланс – необходима предпоставка за това да имаме здрави кости. Знае се, че той участва в клетъчната пролиферация и диференциация, важен е за нашия имунитет, за нормалната функция на сърдечно-съдовата система. Но подозираме ли как неговият дефицит влияе на телесното тегло? Оказва се, че ако витамин Д е в недостиг, то мазнините се натрупват в нас по-лесно и загубата на тегло е трудна. Дефицитът на витамин Д също може да увеличи чувството на глад и да попречи на изгарянето на мазнини. Не провеждайте диета без да имате нормални нива на витамин Д в организма! Често се казва колко е лесно да се отслабне. Просто трябва да се изгарят повече калории, отколкото се приемат с храната. И? Наистина ли е лесно да се отслабне с това правило? Е, не винаги. Всяко тяло е различно. Следователно затлъстяването възниква във всеки човек в резултат на комплекс от различни фактори. Не само твърде обилното, но и неправилното, небалансирано хранене и липсата на физическа активност са част от причините. Други фактори за затлъстяването обаче са гените, нивата на определени хормони в организма, възрастта, стреса, на който е изложен човек, снабдяването с определени минерали, възможното обременяване с токсини и много други. Витамин D в помощ на отслабването Тук ще разгледаме дефицита на витамин Д като фактор, затрудняващ изгарянето на мазнините в тялото. От изследване, за което журналът American Journal of Clinical Nutrition съобщава, е видно, че при жени, които контролират нивата си на витамин Д по време на диета (приемайки добавки от витамин Д при необходимост), се отчита по-голяма загуба на мазнини от група жени, които не са приемали витамин Д или чието ниво на витамин Д е било твърде ниско. Друго проучване, публикувано в същото списание, показва, че ползите от загуба на тегло - по-ниско кръвно налягане, по-ниска кръвна захар, по-ниски нива на липиди в кръвта - са по-изразени при участниците в проучването, които са приемали калций и витамин Д по време на диетата си. Третото проучване от 2009 година, публикувано в журнала Medical Hypotheses установява, че хората от азиатско-индийски произход са значително по-склонни към натрупване на излишни килограми и развитие на инсулинова резистентност, ако имат дефицит на витамин Д. Как конкретно витамин Д може да допринесе за увеличаване на загубата на тегло, за съжаление все още не е ясно изяснен. Но има редица предположения в това отношение. Витамин D изпраща сигнали към мастните клетки за изгаряне на мазнини. Някои учени подозират, че специални рецептори за витамин Д, които са разположени в мастните клетки, им казват дали трябва да изгарят мазнините за енергия или е по-добре да ги натрупват като резерв за “трудни времена“ в зависимост от това дали сa активирани или не от витамин Д. Предполага се, че и мозъчните клетки, които контролират метаболизма, глада и ситостта, също имат рецептори за витамин Д. Ако витамин Д липсва, функционалността на тези клетки се влошава и усещането за ситост може да бъде намалено. Смята се също, че витамин Д може да намали хронични възпаления в организма, които се смятат за свързани с повишено затлъстяване. Витамин Д при хора с нормално тегло Но дали хората с идеално тегло трябва да си мислят, че нивата▶
Ускори метаболизма и включи режим ОТСЛАБВАНЕ!
-
ПРЕВЕНЦИЯ НА РАХИТА И ВИТАМИН Д ДЕФИЦИТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ , -
Вечер
, -
на
о
5 е
р
бя
су тр
д
5
5 ин
веч
-
-
11
зд р а ве на витамин Д в тялото им не трябва да ги интересуват? В крайна сметка те не искат да отслабнат. Разбира се недостигът на витамин Д води не само до затлъстяване (при някои хора), но и до много други здравословни проблеми, така че нормалните нива на този витамин са важни за всички ни, а не само с хора с наднормено тегло.
Дефицитът на витамин Д би могъл косвено да доведе до затлъстяване Смята се, че при ниско ниво на витамин Д, може да се стигне до депресия (поради връзката на витамина в метаболизма на CYP27B1), а свързаните с депресията умора, апатия и липса на желание за, каквато и да е активност от своя страна могат да доведе до наднормено тегло. Добър източник на витамин Д в менюто ни е рибата с високо съдържание на мазнини (витамин Д е мастноразтворим витамин), като например треска, риба тон, скумрия и сьомга. Тъй като витамин Д може да се произвежда от самия организъм под въздействието на слънчевите лъчи в кожата, то в случая слънчевите бани са много добър начин да си осигурите наистина високи стойности на витамин Д. Но освен в помощ при отслабването, сега ще разгледаме и ролята на витамин Д при възстановяване на кожата след изгаряния. Слънчевото изгаряне често настъпва неусетно. Вятърът и морската вода или свежестта на планината ни карат понякога да подценим слънцето. Изведнъж кожата се зачервява, подува, възпалява и става болезнена. Когато това стане, на помощ идват различни кремове, използвани за облекчаване на болката и възпалението. Но помисляли ли сме за витамин Д? Двойно сляпо плацебо-контролирано клинично проучване обаче е показало, че приемът на витамин Д след слънчево изгаряне може бързо да облекчи изгарянето. В изследването тестваните персони приемат висока доза витамин Д в рамките на първия час след слънчевото изгаряне. Установява се, че в този случай витаминът значително намалява зачервяването на кожата, подуването и възпалението. В двойно сляпото, плацебоконтролирано клинично проучване, проведено от Case Western Reserve University School of Medicine und des University Hospitals Cleveland Medical Center и публикувано в списание Journal of Investigative Dermatology показва,че колкото по-висока е приетата доза на витамин Д, толкова по-бързо кожата 12 след слънчевото изгаряне
заздравява. Двадесетте участници в проучването са получили или плацебо препарат, или такъв с 50 000, 100 000 или 200 000 IU витамин Д един час след изгаряне от слънцето. Хората от проучването са наблюдавани съответно след 24, 48 и 72 часа и 1 седмица след приема на витамин Д. Взети са и кожни проби за допълнително тестване. Според изследването тези, които са приели най-високите дози витамин Д, са показали най-слабото възпаление на кожата след 48 часа. Установено е ,че колкото по-високо е било количеството на приетия витамин D сред участниците, толкова по-малко е била зачервена кожата. В същото време при тези тях се е наблюдавало и огромно увеличение в активността на гените, които са отговорни за възстановяването на кожата. Според доктор Курт Лу, автор на проучването, колкото по-висока е била дозата, толкова по-добър е бил ефектът. Изследователят смята, че е витамин Д може не само да потисне възпалението, но и да активира възстановяващите гени в кожата. Според него витамин Д допринася за повишаване нивото на противовъзпалителния ензим (аргиназа-1), което от своя страна активира други противовъзпалителни вещества и ускорява възстановяването на тъканите. Това е едно от първите изследвания, които се фокусират върху ефектите на витамин Д при остро възпаление на кожата. Доктор Лу естествено подчерта, че въпреки резултатът от това проучване, при домашни условия и без да е предписано от лекар, високи дози витамин Д не трябва да се прилагат от хората, защото в проведеното изследване даваните дози витамин D далеч са надвишили препоръчителната дневна доза на FDA от 400 IU. (В Германия обикновено се препоръчват 800 IU, в Швейцария 600 до 800 IU). За учените обаче резултатите от изследването са обещаващи и се смята, че трябва да се насърчат по-нататъшни проучвания в това отношение. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: •Masan C et al., Vitamin D3 supplementation during weight loss: a double-blind randomized controlled trial, Mrz 2014, American Journal of Clinical Nutrition. • Major G.C. et al., Supplementation with calcium + vitamin D enhances the beneficial effect of weight loss on plasma lipid and lipoprotein concentrations, Jan 2007, American Journal of Clinical Nutrition. • McCarty M.F., Poor vitamin D status may contribute to high risk for insulin resistance, obesity, and cardiovascular disease in Asian Indians, Jun 2009, Medical Hypotheses. •Jeffrey F. Scott, Kurt Q. Lu et al.,.Oral vitamin D rapidly attenuates inflammation from sunburn: an interventional study.Journal of Investigative Dermatology, 2017. •Case Western Reserve University. “Vitamin D may improve sunburn, according to new clinical trial: Results show high doses of vitamin D reduce swelling, inflammation.” Science Daily, 6 Juli 2017. ■
ЦЕЛУЛИТ :
здр а ве
причини за появата му и лечение
Ц
Д-Р ДИМИТРИНА НИКОЛОВА, дерматовенеролог.
елулитът е многофакторно нарушение в метаболизма на мастната тъкан в определени зони на човешкото тяло- бедра, седалище, корем, подбедрици, задна част на ръцете. Засяга около 90% от жените след пубертета и 10% от мъжете и се задълбочава от начина на живот на съвременния човекстрес, обездвижване, висококалорийна диета, недотатъчен прием на течности, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, медикаменти. Всички тези фактори заедно с генетична предразположеност и промененото естрогенно ниво през пубертета, при бременност, предменструално или при прием на контрацептиви води до оксидативен стрес и циркулаторни промени в подкожната мастна тъкан (целулит). Основните механизми за поява на целулит са до над 50 пъти увеличения обем на мастните клетки в подкожието и нарушената микроциркулация от притиснатите от мастните клетки кръвоносни и лимфни съдове. Това води до натрупване на отпадни метаболитни продукти и свободни радикали в мастните клетки , затруднен лимфен дренаж, задържане на извънклетъчни течности, задебеляване на тъканните прегради между делчетата мастни клетки. Уголемените и метаболитно променени мастни клетки деформират нагоре надлежаща кожна покривка, а съединително-тъканните преградки между мастните клетки я дърпат вертикално надолу с резултат, характерен за целулита релеф на кожата- „портокалова кожа”. Оксидативният стрес в подкожието нарушава колагенообразуването, което подсилва неравността на кожната покривка.
Видове целулит За определяне вида и тежестта на целулита се използва захващането на кожна гънка най-често на бедрата с оценка на два параметъра: консистенция на подкожна мастна тъкан и релеф на кожна повърхност. При мекия(оточен) тип целулит водещ е лимфният застой и натрупването на течност в подкожието. Кожната гънка се захваща лесно, подкожната мастна тъкан е пастьозна, кожният релеф е неравен с много хлътвания. Това е най-благоприятният и обратим от естетическа гледна точка тип целулит за лечение . Дълготрайният мек целулит обаче може да прогресира в по-тежкия вариант на твърд (спортен) целулит. Той се характеризира с трудно захващане на кожна гънка,
възловата, делчеста кожна консистенция, дълбоки хлътвания на кожния релеф от уплътнените съединително-тъканни прегради. Среща се при активно спортуващи, в резултат на силната дейност на мускулите и натрупването на свободни радикали в надлежащото подкожие. Трудно лечим е дори при слаби хора с необходимост от системна терапия за повлияването му. Стадирането на целулита се прави и по скали, оценяващи кожния релеф в право и легнало положение.
Билкова програма в борбата с портокаловата кожа Лечението на целулита почива на принципа „Колкото повече, толкова повече” или съчетанието на повече локални процедури, системни продукти за целулит и правилен начин на живот сумарно дават траен ефект на лечение. Добрият хранителен и двигателен режим, приемът на достатъчно количество течности, антицелулитните апаратни и ръчни терапии, антицелулитната мезотерапия са незаменини помощници в повлияването на целулита. Основната цел в терапията на целулита е възвръщане на изменената метаболитно мастна клетка в нормална такава. Затова Cellulite control Експресна антицелулитна програма дава решение за метаболитна промяна в областите с целулит чрез експертно подбрана билкова комбинация от Готу Кола, бодлив залист, див кестен. Азиатската Готу Кола, богата на сапонини, е с мощно антиоксидантно действие и трайно намалява осидативния стрес в подкожната мастна тъкан, както и обема на мастните клетки. Коренчевият екстракт от бодлив залист е диуретик, венотоник и спомага за ускорения лимфен дренаж на подкожната мастна тъкан. Семената на дивия кестен са незаменим фитовенотоник, укрепващ стените на кръвоносните съдове и предпазващ подкожната мастна тъкан от прекомерно изливане на флуиди в подкожието. Съчетанието на трите фитоекстракти способства ефективно контрола на целулита в съчетание с хранителен и двигателен режим.
13
АЛОЕ ВЕРА ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА
Алое вера е лечебно растение, чието използване е свързано с традиция, датираща отпреди хиляди години. Независимо дали за лечение на рани, кожни заболявания, стомашно-чревни оплаквания, болки в ставите, гингивит или слънчево изгаряне, растението се използва широко в природолечението. Формата на алое вера напомня по-скоро на кактус, с който понякога е бъркан, наричан е още и пустинна лилия. Алое вера първоначално идва от Арабския полуостров, но днес е разпространен в районите около Средиземно море, Индия, Мексико и прочие. Шумерски и египетски записи показват, че алое вера е използвано като лекарствено средство още преди 5000 години. Древните египтяни го наричали растението на безсмъртието и кръвта на боговете. Предполага че, красавицата Нефертити, и търсещата власт Клеопатра са използвали гела от алое вера, за да се грижат за кожата си. В древна Гърция по времето на Александър Велики, научени от египтяните, войниците са третирали някои от нараняванията си със сок от алое вера. Дивото алое вера може да остане без вода с месеци. Колкото подълго трае сухият сезон, толкова повече растението се свива, но когато отново завали, то отново се издува. Способността да съхранява вода се дължи на гелообразната структура вътре в листата му. Съставки и техните свойства Учените са открили повече от 200 будещи интерес съединения в растението. Смята се, че ефективността му при определени проблеми се дължи не само на някоя от отделните му съставки, а често на комбинацията от тях. - Моно- и полизахариди: някои от тях имат антибактериално, противовъзпалително, антивирусно, противогъбично, имуностимулиращо и подпомагащо храносмилателно действие. За основна активна съставка се смята ацеманан, също съдържащ се и в женшена. Ацемананът е дълговерижен мукополизахарид, който укрепва белите кръвни клетки и
имунната система, подпомага организма в борбата срещу възпалението, прочиства и намалява киселиността в червата, а това подпомага да се абсорбират повече жизненоважни вещества в тях. Този полизахарид служи и като строителен материал в ставите, хрущялите, сухожилията и връзките, така че алое вера благоприятства предотвратяването на развитие на заболявания като артроза и артрит. - Аминокиселини: гелът на алое вера съдържа седем от осемте основни есенциални аминокиселини, които човешкото тяло не може да си произведе, а трябва да ги набави чрез храната. Например изолевцинът подпомага за изграждането на мускулите и укрепва имунната система. Валинът укрепва нервната система. Лизинът стимулира образуването на колаген, който придава на кожата еластичност и забавя процеса на стареене. - Ензими: в състава има амилаза, фосфатаза, каталаза, целулаза и липаза. Тези ензими подпомагат усвояването на захаридите, протеините и мазнините от храната, имат и антиоксидантно действие-свързани са с процеси на елиминиране на свободните радикали в организма. - Вторични растителни вещества: гелът от алое вера съдържа и етерични масла, сапонини, танини и салицилова киселина, които имат противовъзпалително и антибактериално действие. Той съдържа и стероли, които също могат по естествен път да подпомогнат понижаването на нивата на холестерол. В сока от алое вера има антрагликозиди, които имат слабително действие,както и активната съставка – алоин , който също има слабително действие. Основни приложения От растението могат да се извлекат две течности гел и сок /изсушен е известен също като латекс и смола/, които имат различен ефекти. Алое вера може да се използва под формата на гелове, мехлеми, капсули, прах или сок. Сок от алое вера срещу запек Сокът от алое вера се намира между кората на зелените листа и прозрачния гел. Той може да излезе на повърхността на листо, ако то се нарани или отреже. Сокът съдържа активна съставка наречена алоин. Това вискозно и много горчиво на вкус вещество предпазва растението от хищници. В миналото алоинът се извличал от листата на растението и се използвал като силно слабително. Днес обаче е известно, че ако дозировката му е твърде висока и се използва твърде дълго време, може да се навреди на здравето. Възможните последствия от предозирането му са прекомерно дразнене на чревната лигавица, обостряне на храносмилателните проблеми до симптоми на отравяне. След лекарска консултация алоето може да се използва под различни форми при проблеми хемороиди или например след операции в областта на ректума. Трябва обаче да се избягва при бременни жени, тъй като някои от активните съставки може да предизвикат преждевременно раждане или да доведе до спонтанен аборт. Гел от алое вера Гелът от алое вера е направен от месестата вътрешност на листата. Има различни методи за обработка на листата, но най-важното е да се отстрани дебелата кора и успоредно с нея и алоина. Гелът от алое вера се извлича от листата, пресова се и се стабилизира, чрез пастьоризация. Има методи като замразяване или сушене, които дават възможност за удължаване на срока му на годност. Гелът на алое вера може да се използва както външно, така и вътрешно. Природолечението използва гела в помощ при заболявания като : - възпаления: стомашно-чревен тракт, кожа и устна лигавица -замръзвания -кожни заболявания: екзема, дерматит и псориазис -ухапвания от насекоми -рани: изгаряния и наранявания -херпес (генитален херпес) -укрепване на имунната система -остеоартрит, артрит и подагра -ревматизъм -артериосклероза -слънчево изгаряне Алое вера при слънчеви изгаряния Д-р Джулия Щумп от Университета Албер-Лудвигс Фрайбург, Германия изследва противовъзпалителните ефекти при външно приложение на алое вера гел, за да разбере дали той осигурява облекчение след слънчево изгаряне. В изследването участват 40 души, чиито слънчеви изгаряния по гърба са били третирани или с гел от алое вера, или с някой от наличен в търговската мрежа кремове (някои и дори съдържащи хидрокортизон). Изследванията показват, че след два дни употребата на гел от алое вера има значително инхибиране на UV-индуцираната еритема (зачервяване на кожата) и че гелът действа по-добре от комерсиалните кремове с хидрокортизон, който има някои неблагоприятни странични
здр а ве ефекти . Д-р Щумп стига до извода, че гелът от алое вера е много подобра алтернатива от кортизоновите продукти при изгаряния, защото освен противовъзпалителното действие, гелът от алое вера има и антимикробно действие. Според изследване на ирански учени употребата на алое вера води до пролиферация на клетките на кожата, което обяснява защо пустинната лилия може да ускори толкова добре лечебните процеси при тежки изгаряния. Сериозните рани при изгаряне са изключително болезнени и в зависимост от тежестта им могат да доведат дори до смърт. Лечението им все още се счита за особено проблематично. Въпреки това, вече има няколко проучвания, които дават надежда, че гелът от алое вера сериозно подпомага лечението на изгаряния. Д-р Корасани и неговият екип от Мазандаранския Университет по Медицински Науки, Иран са сравнили действието на гелът от алое вера с това на сребърния сулфадиазин / в световен мащаб най-често използваният продукт за грижа за рани от изгаряне/. Сребърният сулфадиазин има няколко нежелани странични ефекти като трайно посивяване на кожата, забавяне на регенерацията на кожата и възможно хронично възпаление на кожата. В направеното проучването участват 30 пациенти с изгаряния от втора степен. Проф. Корасани и неговият екип лекуват при всеки пациент една част от изгарянията със сребърен сулфадиазин, а друга чист с чисто алое вера на прах. Всички изгаряния, лекувани с алое вера, заздравяват с до три дни по-бързо от тези, които са били третирани със сребърен сулфадиазин. Алое вера ускорява зарастването на рани след операция Допълнителни проучвания, проведени в същия университет в Иран, също показват, че гелът от алое вера може да доведе до по-добро зарастване на рани след операция. Д-р Ешги и неговите колеги разделят 49 пациенти, претърпели операция на хемороиди, в плацебо група и такава с приложение на алое вера крем. Изследователите установяват, че болката от раната при тези лица ,които са били третирани с крем от алое вера три пъти на ден, значително намалява в рамките на два дни. Освен това раните им заздравяват по-добре в наблюдаваните 14 дни, в сравнение с пациентите от плацебо групата, чиито раните не зарастват така добре или дори са се възпалили. Учените, провели изследването не виждат причина, поради която кремът от алое вера да не стане част от стандартната терапия в помощ на ускоряването на зарастването на рани след такива хирургични интервенции . Алое вера при псориазис и дерматит Алое вера може да се използва с добър успех и при кожни заболявания като дерматит и псориазис. Има все по-голям брой изследвания, които твърдят, че алое вера има положителни резултати при повлияване на псориазиса. Например екип от изследователи от Университетската Болница, в Малме,Швеция изследва 60 пациенти с умерено проявен псориазис на възраст между 18 и 50 години в две групи: едната, получава крем с 0,5% екстракт от алое вера, а другата била плацебо. Пациентите от първата група прилагат мехлема с алое вера три пъти на ден върху засегнатите кожни участъци и се преглеждат седмично, за да бъде наблюдавано развитието на псориазиса. Изследването е проведено за период от една година. В крайна сметка е установено, че екстрактът от алое вера е допринесъл до значително намаляване на кожните прояви на псориазиса при 25 от 30-те пациенти. Д-р Сид и неговият екип потвърждават факта, че препаратът от алое вера не предизвиква странични ефекти и поради това може да се счита за безопасно алтернативно средство за лечение на псориазис. За какво да внимавате при покупка на продукт с алое вера! Алое вера се култивира на пет континента във всички субтропични и тропически региони. Всяка година се събират стотици хиляди тонове листа, от които се получава гелът, намиращ се в безброй продукти във всякакви области - козметика, хранителни добавки, матраци, чорапогащници или прах за пране. По-долу се фокусираме върху критериите за качество на продуктите от алое вера /сок и гел/: 1. Възможно най-малко обработен продукт Продуктите от алое вера от цял лист се филтрират за отстраняване на токсичните части на кожата на листото. Това обаче премахва и части от желаните активни съставки от вътрешността на листа. Затова заложете на продукти, които са направени само от чист гел от листа на растението, защото не се налага филтриране. 2. НЕ концентрати, а директен сок Както и при други сокове,и тук също е добре да се избягва последващото обработване на сокът от алое вера до концентрат . При тази обработка гелът се превръща в концентрат чрез топлинно третиране , което намалява ефективността някои от активните съставки. Следва
разреждане с вода. Насочете се към директения сок. 3. Консервиране или пастюризиране? Препоръчваме пастьоризираните сокове от алое вера пред консервираните, защото основната активна съставка в сока - аловерозата (ацеманnан) - не е чувствителна към топлина. Консервирането с консерванти води със себе си възможните недостатъци на синтетичните добавени вещества. 4. Съдържанието на Ацеманнан Колкото по-високо е дозирана тази активна съставка в продукта, толкова по-ефективен е той. Висококачествените сокове от алое вера доставят около 1200 mg ацеманнан на литър. 5. Видът Сокът от алое вера трябва да изглежда като прясно изцеден сок от грейпфрут, цветът трябва да е светло жълт, да се виждат малки парченца, подобно на пулпата в прясно изцеден цитрусов сок. Вкусът е наситен, толкова наситен, че може да не ви хареса веднага. Ако сокът е сладък на вкус,то той е подсладен или ароматизиран. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Aloe Vera in the Focus of Science, ProVita, May 2010. Herbal Medicines Committee of the European Medicines Agency, Community herbal monograph on Aloe barbadensis Miller and on Aloe (various species, mainly Aloe ferox Miller and its hybrids), Oct 2006. Peter Carl Simons, Aloe Vera 6,000 years of medical history cannot be wrong: what the pharmaceutical industry does not tell them but every child already knew in Cleopatra’s time, Books on Demand, Apr 2015. Khorasani G. et al., Aloe versus silver sulfadiazine creams for second-degree burns: a randomized controlled study, Surg Today, Jul 2009. F. Wappler, G. Spilker, Combustion medicine: From accident site to rehabilitation, Georg Thieme Verlag, Dec 2008. J. Stump, Anti-inflammatory effects of aloe vera gel (97.5%) in the UV erythema test, a monocentric, randomized, placebo-controlled double-blind study, Dissertation, Albert-Ludwigs-University Freiburg, 2006 Vogler B. et al., Aloe Vera: A Systematic Review of Clinical Effectiveness, Br J General Practice, Oct 1999. Eshghi F.et al., Effects of Aloe vera cream on posthemorrhoidectomy pain and wound healing: results of a randomized, blind, placebo-control study, J Altern Complement Med, Jun 2010. Deng S. et al, Plant extracts for the topical management of psoriasis: a systematic review and meta-analysis, Br J Dermatol, Oct 2013. Syed T.A. et al., Management of psoriasis with aloe vera extract in a hydrophilic cream: a placebo-controlled, double-blind study, Tropical Medicine; International Health, Aug 1996.
Хидратира, успокояваии Хидратира, успокоява омекотява кожата, омекотява кожата, осигурявайки незабавно осигурявайки незабавно усещане за за комфорт. комфорт. Съдържа 100% 100% чисто алое алое вера вера Подходящ след Подходящ след излагане на излагане на слънце слънце
15
зд р а ве
ГРИЖА ЗА КОЖАТА НА ПЕТИТЕ И СТЪПАЛАТА С
идването на пролетта и лятото, идва и времето да извадим сандалите и джапанките и да изложим на показ стъпалата си. Тази част от тялото ни ежедневно е подложена на натоварване, което води до загрубяване, напукване и белене на кожата, съпроводено със сърбеж и болка. Грижата за ходилата ни не трябва да се свързва само с добрия естетичен вид, но и като част от здравословното ни състояние. Неподдържаната кожа на стъпалата е предпоставка за развитие на гъбична инфекция, неприятна миризма, омазоляване, екзема и др. Поради това трябва да се вземат мерки за предотвратяване на сухата, напукана и лющеща се кожа на петите и стъпалата. В практиката приложение намират мазилата, в състава на които има урея и комплекс от омекотяващи съставки. Специфичните химични свойства на уреята предопределят нейното приложение в медицинските изделия. Тя има способността да свързва молекулите на водата и функционира като дълбоко овлажняващ агент. В състава на продуктите за напукани ходила и удебелена кожа е необходима дълбока хидратация, омекотяване, подхранване и нежна ексфолиация. Оптималната концентрация на урея в този случай е 25%. С напредване на възрастта количеството вода в кожата ни
намялява и тя става суха и залющена. Уреята играе основна роля в най-външния рогов слой на кожата, като възстановява водния баланс в нея. Използването на препарати съдържаща в състава си урея – хидратира в дълбочина, като успокоява и омекотява кожата и запазва естествения водно-липиден баланс в нея и по този начин се стимулира деленето и възстановяването на кожните клетки. Освен с хидратиращите си свойства, уреята действа и като ексфолиант – премахване на мъртвите вроговени клетки и стимулиране на клетъчната регенерация, което прави кожата устойчива бариера за преодоляване на различни болестотворни микроорганизми. Ето някои бързи съвета за грижа за стъпалата: 1/ За 20 мин. потопете краката си в топла вода, към нея добавете шепа морска сол, по желание ароматно масло; 2/ Отстранете мъртвите клетки – чрез изтъркване с пемза или пила. В края на процедурата преди да подсушите направете лек масаж; 3/ Подсушете добре кожата, особено в областта между пръстите, намажете с балсам на основата на урея, увийте в найлонова торбичка, сложете чорапи и оставете така за няколко часа. Ефектът ще е видим още след първото нанасяне, но продължете с процедурите поне 7-14 дни. Казват, че стъпалата са „Картата на нашето тяло“ – всеки орган и всяка част от тялото ни се проектират в определени акупунктурни точки върху ходилото. Важно е да се знае, че състоянието на стъпалата влияе не само на физиката, но и на вегетативната нервна система, както и на метаболизма ни. Трябва да обръщаме повече внимание на състоянието на нашите стъпала, ако искаме да имаме здраво тяло и дух.
16
Д-р Виолета Николаева (Дерматолог)
здр а ве
ВИТАМИН В12 В ЗАЩИТА НА МОЗЪКА И НЕРВИТЕ Въпреки минималните количества, в които е необходим за нормалното функциониране на организма ни, витамин В12 всъщност е изключително важен витамин. Потребен е за нормалната работа на цялата нервна система, важен е за регенерацията на нервните клетки, както и за добрата концентрация, особено в напреднала възраст. Витамин В12 за мозъка и нервите Витамин В12 има много различни функции и задачи в организма. Участва още в процесите, свързани с образуването на кръвта и клетъчното деление. Особено необходим е там, където клетките се делят много бързо, например - чревната лигавица, кръвта. Незаменим е за нервната система. Важен е за образуването, регенерирането и защита на миелиновата обвивка, която обвива нервните клетки. Това е витаминът, за който се предполага, че е особено необходим за хората в напреднала възраст, защото се счита, че играе съществена роля в механизмите за предпазване на мозъка и нервната система от увреждане. Предполага се, че деменцията и болестта на Алцхаймер възникват порядко или се развиват по-бавно при хора, чиито организъм е добре снабден с витамин В12. По същия начин неговото значително намаляло количество в тялото се свързва и с възникването и прогресията на болестта на Паркинсон и множествена склероза. Обичайно се използва във високи дози в терапията при полиневропатия и амиотрофична латерална склероза (ALS) за защита на нервите. Дефицитът на витамин В12 повлиява негативно когнитивните умения През 2008 година в списание Neurology е публикувано изследване, което насочва към това, че колкото по-ниско е нивото на витамин B12, толкова по-малък е обемът на мозъка при възрастните хора. През 2011 година сходно проучване правят и учени от Rush University Medical Center в Чикаго, САЩ. Те изследват 120 човека на възраст над 65 години и установяват, че всеки път, когато четири от пет маркера са давали индикация за недостиг на витамин В12 (като например високи нива на хомоцистеин, високи нива на метилмалонова киселина или други), то обемът на мозъка винаги е бил намален и резултатите от когнитивните тестове са били по-лоши. Дори лек дефицит на витамин В12 може да ускори влошаването на интелектуалните възможности В Tufts University, Бостън през 2012 година се провежда проучване, което насочва към това, че дори лек дефицит на витамин B12 може да се разглежда като индикатор за повишен риск от деменция. Проучването обхванало почти 550 души установява, че и минимален спад в нивото на витамин В12 в организма води до ускорен умствен спад при възрастни хора. Тези проучвания са важни, защото досега не е било обръщано внимание върху последиците от тези леки
дефицити на витамин В12, а само върху последиците от тежките дефицити на витамин В12 - за тях се знае че може бързо да доведат до невропсихиатрични симптоми катохалюцинация, еуфория, заблуди, безпокойство, апатия и други. Защо при възрастните по-често се наблюдава дефицит на витамина? Двете основни причини за честия дефицит на витамин В12 сред възрастните хора са стомашночревните смущения, от които част от възрастните хора страдат от една страна, както и от страничните ефекти на някои лекарства често приемани от тях. Поради стомашно-чревни оплаквания, за които се смята, че са много често срещани при възрастните, витамин В12 вече не може да се усвоява добре. Част от лекарствата пък, които могат да блокират усвояването на витамин В12, включват анти-ацидни медикаменти (предписват се при киселини в стомаха или като стомашна защита), лекарства за подагра, някои антикоагуланти (наричани още разредители на кръвта). Разбира се ниското ниво на витамин В12 и когнитивният спад като последствие могат също да бъдат резултат от недостатъчното снабдяване с витамин В12. Ето защо и здравословната диета, чрез която се снабдяваме с този витамин, е не по-малко важна. Витамин В12 и болест на Алцхаймер Изследвания в тази насока са проведени и в Швеция през 2012 година. Публикацията в Journal of Internal Medicine насочва, че хората, чиято диета доставя на организма достатъчно витамин В12, са по-добре защитени срещу болестта на Алцхаймер. По време на това проучване, направено сред 271 души на възраст между 65 и 79 години, са изследвани стойностите на холотранскобаламин (активен витамин В12 в кръвта) и на хомоцистеин в кръвта. В проучването участват здрави хора, без симптоми на деменция. Хомоцистеинът е аминокиселина, получена при деметилирането на метионина. От него в последствие се получава глутатион и s-аденозил метионин, които са важни за организма. Но ако поради някаква причина количеството на хомоцистеин се повиши и дълго време остане високо, то това не е добре за организма. За да се разгради хомоцистеина са необходими три витамина: витамин В12, витамин В6 и фолиева киселина (която също принадлежи към групата на витамините от група В). Така че колкото по-високо е нивото на хомоцистеин, толкова по-сериозен е дефицитът на витамин В12. За високото ниво на хомоцистеин се предполага, че е една от предпоставките за развитието на болестта на Алцхаймер. След седем години седемнадесет от участниците са диагностицирани с болестта на Алцхаймер. Според резултатите на изследователите ▶ 17
зд р а ве (измервали периодично нивата на хомоцистеин в организма на участниците) се оказва, че дори и малко увеличение на нивата на хомоцистеин повишава риска от развитие на болестта на Алцхаймер с 16% . Но заедно с това екипът заключва, че рискът от Алцхаймер намалява с 2% с всяко леко повишаване на витамин В12. Вероятността за взаимовръзка между ниските нива на витамин В12 при аутизъм и шизофрения също се прокрадва в някои публикации. В статия публикувана в Journal Public Library of Science One (PLOS One) от януари 2016 година се разисква как ниските нива на витамин B12 вероятно могат да доведат до невропсихични смущения и разстройства. Д-р Ричард Дет, професор по фармакология в Nova Southeastern University във Флорида, САЩ заедно с екип от други учени прави заключението, че нивата на витамин В12 често са много ниски не само при възрастни хора, но и при хора с шизофрения, както и при деца с аутизъм под 10-годишна възраст. При децата с аутизъм е установена само една трета от стойностите на витамин В12, които са типични за здравите деца. Измервани са стойностите на В12 в мозъка, защото според д-р Ричард Дет , ако нивото там спадне, то това дълго време няма да даде отражение в останалата кръв, циркулираща в тялото. Дали тези огромни дефицити на витамин В12 в мозъка могат да обяснят защо засегнатите показват неврологични
и невропсихични симптоми и дали те реално не са последствие от заболяванията, а не предпоставка, предстои да се проучва тепърва. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Smith AD. et al., Vitamin B12 status and rate of brain volume loss in community-dwelling elderly., Sep 2008, Neurology. Deth C. et al., Decreased Brain Levels of Vitamin B12 in Aging, Autism and Schizophrenia., PLOS ONE, 2016. ScienceDaily, Brain levels of vitamin B12 decrease with age and are prematurely low in people with autism and schizophrenia., 22 Jan 2016. Tangney C. et al., Vitamin B12, cognition, and brain MRI measures: A cross-sectional examination, Neurology, 2011. ScienceDaily, Low vitamin B12 levels may lead to brain shrinkage, cognitive problems., 27 Sep 2011. Jacques P. et al., Vitamin B-12 and Folate Status in Relation to Decline in Scores on the Mini-Mental State Examination in the Framingham Heart Study., Journal of the American Geriatrics Society, 2012. ScienceDaily, Mild vitamin B12 deficiency associated with accelerated cognitive decline., 5 Dec 2012. Kivipelto M et al., Associations between serum homocysteine, holotranscobalamin, folate and cognition in the elderly: a longitudinal study., Journal of Internal Medicine, Feb 2012. ■
НИЕ ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИТАМИН В КОМПЛЕКС + ВИТАМИН В12 (30, 60 тбл.)
Естествен продукт подпомагащ : • метаболизма, превръщайки храната в енергия • нервната система и психичното здраве • мозъчната дейност и активиращ паметта • спирането на симптомите на отпадналост и умора
www.drwolke.com 18
здр а ве
ТРИДНЕВНО ЛИМФНО ПРОЧИСТВАНЕ Вероятно част от читатели ни се сблъскват за първи път с идеята за лимфното прочистване. Тази идея обаче далеч не е нова и в различните части по света е наричана с различни имена. Някои автори, я определят като диета, която човек може да практикува определени дни в годината, а други като начин на мислене, което можем да направим неизменна част от своето ежедневие. Например четящите статията ще открият и доста сходства с така нареченото лечебно гладуване, прилагано от прочутата у нас доктор Емилова. В случая обаче концепцията, която долу ще опишем е разработена от фитотерапевтката Карин Ъпхоф. За някои читатели е възможно концепцията да се стори и особено драстична, затова преди прилагането й е добра идея и консултация със специалист- лекар диетолог. Прочистването на лимфата може да е изключително ефективно особено, ако непосредствено преди започването му (в продължение на поне месец) е практикувана така нашумялата сред холивудските знаменитост алкална диета. В нейната основа заляга приемът на определени плодове и зеленчуци и въздържанието от храни с животински произход, такива богати на рафинирана захар и други – или завръщане към палео режима, но без месото. Тридневното лимфно почистване е перфектен завършек и на всяка програма за прочистване на дебелото черво. То ще е в помощ на детоксикирането, прочистването и укрепването на лимфните съдове и лимфни възли по цялото тяло.
Защо лимфно прочистване? Лимфната система се състои от множество лимфни съдове (изпълнени с лимфна течност и протичащи през цялото тяло), лимфни възли, лимфни органи (слезка и тимус) и дифузна лимфоидна тъкан. Основните функции на лимфната система са хомеостатична (поддържа баланса на течностите в междуклетъчното пространство), транспортна (сързана с преноса на резорбираните липиди) и защитна. Лимфните съдове стават все по-фини, колкото по-навътре в тъканите проникват – това са лимфните капиляри, чиито стени са изградени от ендотелни клетки. В междуклетъчното пространство, което достигат, те абсорбират всички отпадни метаболитни продукти, които се отделят в него от телесните клетки. Абсорбират също бактерии, отрови, състарени клетки, клетъчни части и дори ракови клетки, тоест всички чужди, отпадни и опасни вещества, които биха били опасни и твърде токсични за организма. Лимфните съдове преминават през лимфните възли на определени интервали. Там всички чужди, отпадъчни и опасни вещества се филтрират и обезвреждат по най-добрия начин. В тях има фагоцити и други защитни клетки, които са в действие денонощно. Ето защо би било хубаво лимфната система да бъде периодично подпомагана чрез така нареченото лимфно прочистване. Защото проблемите с лимфната система могат да допринесат за развитието на много хронични заболявания. В крайна сметка човек може да бъде толкова по-здрав, колкото по-добре работи лимфната му система. Щом в нея се появят проблеми, здравето бързо страда. Тридневно лимфно прочистване чрез със сокове, вода и движение 1. В седмицата преди лимфното прочистване се препоръчва консумацията на веган ястия- тоест чисто растителни храни. Добре е в менюто да се избягва брашно, захар, както и соеви продукти; 2. В последните два дни преди прочистване на лимфата се препоръчва да се похапват изключително пресни и сурови плодове, семена (слънчогледови семки, тиквени семки, чиа, ленено семе и други), ядки, кълнове и зеленчуци; 3. Следва изборът на сок, който трябва да бъде ▶ 1 9
зд р а ве зеленчуков (в идеалния случай сок, който можете да изцедите сами), като например микс от целина, морков, цвекло и магданоз. В оригиналната формулировка на лимфното почистване Карин Ъпхоф препоръчва сок от ябълка или морков. Допуска се и сок от сини сливи. Всички течности, които се консумират по време на прочистването, е добре да са със стайна температура, но могат да бъдат и по-топли; 4. Лимфно прочистване: В периода от 1-вия до 3-тия не се яде нищо, а се пият като се редуват само вода, сок и специален прочистващ микс (рецептата за който ще намерите в т.5). Първо още със ставането сутринта във всеки ден от лимфното прочистване, се изпива чаша вода. Второ, час по-късно се изпива първата чаша от избрания прясно изцеден зеленчуков сок, към който може да бъде добавен и лимонов сок, лимонова вода или вода. Трето, час след сока отново се изпива чаша вода. Редуването между сок и вода става всеки час – целта е през целия ден да бъдат изпити между два и три литра вода. Ако човек има проблеми със сърцето или бъбреците, диабет или други хронично заболявания, то той задължително трябва да се консултира с личния си лекар преди да пристъпи към изпълнение на диетата. 5. Прочистваща смес за детоксикацията – рецепта; В голям стъклен съд се разбъркват посочените долу съставки. Сместа се приема от един до три пъти на ден. Рецепта: - 1 супена лъжица ленено семе или чиа семена - 1 супена лъжица естествено мътен ябълков оцет - ¼ до 1 чаена лъжичка чили на прах - 1 супена лъжица черна меласа (по желание) - само веднъж на ден - 1 чаена лъжичка прах от келп (вид морски кафяви водорасли) Ако червата на човек са твърде лениви и до започване на прочистването не е настъпило изхождане, с което да се изхвърли приетата в дните отпреди това храна, то е добре да се изпие и чаша сок от сливи - една чаша сливов сок преди лягане през първата вечер. 6. Движение; Тъй като лимфната система за разлика от кръвоносната система няма задвижващ орган като сърцето, то лимфният поток се движи доста по-бавно. Еднопосочното движение на лимфата се осигурява от клапите разположени в лимфните съдове, гладката мускулатура, която със своите съкращения избутва лимфата, както и волевите съкращенията на скелетната мускулатура. За връщането на лимфата обратно в кръвообращението допринасят и местата на повторното вливане, тоест местата, в които се включват двата лимфни потока от тялото ни (в самия край на венозната циркулация, където налягането на съдовете е незначително). Ето защо поне един час упражнения дневно, като например ходене, колоездене, плуване, танци или йога, активизират нашата скелетна мускулатура, която подпомага по-интензивното движение на лимфата. Важни са и дълбоките вдишвания, 20 при които диафрагмата се издига и пада интензивно –
нещо, което също активира много добре лимфния поток. Други дейности, които могат да сеизвършват по време на прочистване на лимфата, включват: - Масажи - Водна терапия - редуващи се душове със сауна - Горещи бани (виж точка 7) - Упражнения за медитация и релаксация 7. Горещи бани/вани С горещи бани можете да се създаде състояние наподобяващо треска, което ускорява лимфния поток, подпомага отделянето на токсини през кожата с потта. Горещите бани/вани са отлично средство, особено при леки инфекции, свързани с подути лимфни възли и настинки. Горещите бани винаги се правят на празен стомах (или поне три часа след вечеря), в идеалния случай преди лягане. Не се препоръчва къпането със студена вода след това, дори и при огромно желание. След горещата баня се облича топла пижама, ходилата на краката се разтриват със смес от мащерка и масло, ляга се в топла завивка. Понеже вероятно човек често ще се буди жаден, то е добре до леглото да има приготвена вода. Целта на всичко това е възможно пообилното потене и през цялата нощ след горещата баня. На следващата сутрин се взема хладък душ и се пие много вода. Овладяване на детоксикационните кризи Ако човек почувства умора и неразположение по време на прочистване на лимфата, то е добре той да не се насилва да прави, каквото и да било. Почивката е важна! Когато токсините напускат тялото, често е възможна появата на главоболие, замаяност, гадене, болки в гърба и други. Това често става през втория и третия ден от прочистването. Разбира се човек може да не получи и никакви оплаквания. Провежданата детоксикация на лимфната система може да бъде подкрепена и с допълнителни мерки - например, може да се приема ежедневно бентонит, който бързо свързва различни токсини (все още налични в стомаха и червата) и ги извежда от тялото чрез изпражненията. Сутринта на четвъртия ден приключва пиенето само на сокове и денят може да започне с похапване на сурови плодове (например ябълки, нектарини, горски плодове и други). Яде се бавно, всяка хапка се дъвче внимателно. По обяд на четвъртия ден може да се продължи и със свежа салата. Зеленчуковите сокове също могат да продължат да се пият. Вечер при желание може да се приготви леко задушено зеленчуково ястие вместо приеманата досега сурова храна. Тридневното лимфно прочистване е добре да се прилага поне четири пъти в годината. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Uphoff K.C., Three-Day Lymph Cleanse Recipe, July 2014. ■
ХЕРПЕС – БОРБА С ПРИРОДНИ СРЕДСТВА Херпесът се появява винаги тогава, когато най-малко го очакваме. В тази статия ще Ви представим няколко натурални средства, които могат да подпомогнат в битката с него в дългосрочен план и даже да доведат до неговата изключително рядка поява. Херпес симплекс често срещан при повечето хора Херпесът се причинява от вирус, който се нарича херпес симплекс вирус и се съкращава: HSV. Среща се под две форми: често срещания херпес тип 1 /HSV-1/, причиняващ херпеса на устните и херпес тип 2 (HSV-2) - гениталния херпес. Предполага се, че от 50% до 80% от хората са носители на HSV-1, а от 20% до 30% - на HSV-2. Броят на хората, инфектирани с HSV-2 в дадена държава зависи до голяма степен от начина им на живот и културните им порядки, той се предава главно чрез незащитен полов акт (включително и орални ласки). HSV-1 се разпространява по въздушно-капков път или при контакт със слюнка, като например чрез целуване или споделяне на прибори за хранене, чаши, четки за зъби и прочие. Симптоми Появата му започва с първична инфекция, траеща приблизително от 10 до 14 дни. Освен малките везикули (мехурчета пълни с течност), които се появяват по лицето и най-често по устните, могат да се проявят и симптоми наподобяващи грипните или тези при простуда. При гениталния херпес болезнените везикули се позиционират около гениталиите или ануса, а при жените често се появяват заедно с вагинално течение. Болката при уриниране и подуване на лимфните жлези в областта на слабините също може да е сигнал за генитален херпес. Херпес - за цял живот Херпесните вируси остават в организма цял живот. При някои хора инфекцията се проявява редовно чрез ясно изразените си симптоми, докато при други няма забележими симптоми, въпреки че вирусите циркулират в тяло. Често четири от пет човека, носещи херпесния вирус, не знаят за него, тъй като първичната инфекция е минала незабелязано, а повторното протичане отминава без симптоми. Обаче засегнатите могат да продължат да предават вируса при контакт.
Херпесът обикновено се проявява при отслабване на имунната система. Хората със силен имунитет могат да носят херпесния вируса, но той изобщо да не се прояви, тъй като имунната им система предотвратява както активирането, така и размножаването му. Колкото по-слаба е имунната система на човек, толкова по-голяма е честотата на неговите прояви. Стресът също е смятан за важен фактор за отслабване на имунната система, затова неговото овладяване не бива да бъде пропускано във всяка дългосрочна терапия за възпиране на херпеса. Естествени мерки срещу херпес Народната медицина предлага няколко решения без странични ефекти, които значимо могат да облекчат силата на клиничната изява на херпеса, както и да намалят времето за изчесване на мехурчетата от него. Витамин С и Цинк Препоръчва се като част от първоначалната терапия, независимо от това какви други лекарства ще бъдат прилагани. Засегнати хора споделят, че приемът на витамин С и цинк може да подпомогне предотвратяването на появата на херпесните мехури, ако комбинацията започне да се приема още при първите признаци на херпес. Мед и прополис Медът е известен със своите антимикробни и подпомагащи здравявяването свойства от стотици години. И двете му качества са идеални за прилагането му в битката срещу херпеса. Проведени са редица по-малки in vitro, а също и in vivo тестове, които насочват към антихерпесната ефективност на комбинацията мед и прополис. П рополисът има антибактериални, антивирусни и антипаразитни качества. С негова помощ освен за градивен материал пчелите предпазват пчелния кошер и пчелната колония от инфекции. Наличните в него антиоксидативни флавоноиди могат ефективно да стимулират имунната система. Едно от големите проучвания за установяване на ефективността на прополис при херпесна инфекция е било проведено върху деветдесет участници, всички от които са имали генитален херпес. Пациентите са разделени в три групи. Група 1 е използвала прополисов крем за третиране на херпеса, а група 2 получавала конвенционален крем с ацикловир, а група 3 - плацебо крем. Установява се че, че везикулите при група 1 заздравявали по-бързо, отколкото в другите две групи и дори са изчезвали на десетия ден, докато в плацебо групата 3 и група 2 (на ацикловир) пациентите все още имат налични везикули. В друго проучване осем пациента с генитален херпес и осем пациента с херпес на устните, са разделени в две групи: едната група третира херпеса още при първата му проява и до туширането му с мед, а повторната проява на херпесната инфекция същата група третира с ацикловир. При другата група редът на лечение е обърнат и при първата проява на херпесната инфекция се използва ацикловир, а едва при повторната проява на херпеса се използва мед. Изследването установява, че херпесите лекувани първоначално с мед изчезват побързо и са по-малко болезнени от тези, които са лекувани при първата си поява с ацикловир. За интензивността на антимикробния ефект на всяка проба от пчелен мед, трябва да се вземе под внимание, че има варирации в зависимост от вида на пчелния мед. Тестовете показват например, че средностатистическата проба от мед е в състояние да предотврати растежа на бактериалния щам Staphylococcus aureus, въпреки че е разреден десетократно, докато медът от манука инхибира растежа на тези упорити бактерии дори с разреждане от 54 пъти. Как се действа: веднага след като се забележат първите симптоми на появата на херпес, може да се нанесе малко мед (за предпочитане мед манука) върху засегнатите области. Масло от чаено дърво Маслото от чаено дърво е известно със силния си антимикробен ефект. Концентрираното и високоефективно чисто масло от чаено дърво може да се използва в малки количества при херпес. По-малко от капка е достатъчна, за да се нанесе внимателно върху засегнатите зони. ▶ 21
зд р а ве Маточина Маточината е едно от малкото лечебни растения, за чието антихерпесно действие има научни изследвания. Още през 1993 госдина проучване установява, че антивирусният ефект на крем с екстракт от маточина действа три часа след прилагане върху херпесни рани. Видими резултати са намаляването на подуването и зачервяването, а херпесът е едва забележим само след два дни. Алое вера Алое вера е растението от субтропичните региони, което значително успява да подобри някои симптоми на херпеса, за което се споменава в две проучвания. Установено е, че при мъже със засегнати участъци от генитален херпес, заздравяването става по-бързо с използването на 0,5% алое вера крем, отколкото с плацебо крем. Чесън Страдащите от херпес също споделят, че херпесните мехури биха изчезнали бързо или изобщо няма да се развият, ако бъдат намазани няколко пъти с отворена скилидка чесън в ранните етапи преди появяването на везикулите. Карамфил Карамфилът е растение, богато на антиоксидантни и антивирусни съставки, като фитохимикала - еугенин. Изследване, публикувано през 1998 година в списание Pharmacology насочва, че този химикал е ефективен срещу херпес и дори може да ограничи активността на онези херпесни вируси, които вече са разработили резистентност към ацикловир. Възможно предотвратяване Но какво може да направим след преминаване на неприятния и болезнен херпес, за да предотвратим или забавим следващата му скорошна проява? Несъмнено е добре да заложим на цялостното укрепване на имунната ни система, като се насочим към: Прочистване на червата Голяма част (70% - 80%) от нашата специализирана имунна система се намира в чревната лигавица на тънкото черво под формата на лимфни фоликули. Това са сферични колонии на имунните клетки, които произвеждат антитела. Тяхната функционалност зависи от чревното здраве. За детоксикация на червата може да се използват псилиум хуск и бентонит. Чрез пречистването се изхрърлят от организма големи части от отровите, попадащи в него чрез околната среда, храната, дрехите, питейната вода, лекарствата и други. Храненето Правилното хранене е важно за здравето на нашето тялото, тъй като снабдява организма с голямо изобилие от микроелементи, антиоксиданти и важни мастни киселини. Последното може да се
380мг БиоАктивен Куркумин 22
консумира с ленено семе, ленено масло, конопено масло, риба, авокадо и маслини. За подпомагане на херпесно лечение може да се заложи на диета с ниско съдържание на аргинин и богата на лизин. Куркумин Куркумата, която е важна съставка в подправката къри, е предложена в книгата „Managing Herpes“, публикувана от Американската асоциация за социално здраве (ASHA), за лечение на херпес. Куркумата съдържа вторичното растително вещество куркумин, който има антивирусни и специфични антихерпетични свойства и може да се приема под формата на капсули или чай. Котешки нокът Перуанското растение котешки нокът се предлага в различни форми на приложение под формата на чай, екстракт, таблетки или течност. В много тропически райони котешкият нокът е известен със свойствата си за подпомагане на устойчивостта на организма срещу дразнители и подобраване на функционирането на имунните клетки. Това лечебно растение също подпомага пречистването на стомашно-чревния тракт от ненужните токсини и насърчаването на растежа на „добрите“ бактерии в червата. Има още много други природни средства, които могат да укрепят организма ни като галангал, лапачо, смирна, мащерка, драконови парички и много други, които имат антивирусни свойства, които могат да инхибит вируси. Много от тези растения, подправки и билки могат лесно да бъдат интегрирани в ежедневието ни под формата на чай (лапачо, мащерка, драконови парички), като кухненска подправка (галангал) или тинктура (смирна). Литература: Buske-Kirschbaum A. et al., Preliminary Evidence for Herpes labialis Recurrence following Experimentally Induced Disgust, Psychother Psychosom 2001, 70: 8691. Al-Waili N.S., Topical honey application vs. acyclovir for the treatment of recurrent herpes simplex lesions, Med Sci Monit. 2004, 10 (8): MT94-98. Nolkemper S. et al., Mechanism of herpes simplex virus type 2 suppression by propolis extracts, Phytomedicine, Feb 2010, 17(2): 132-8. Schnitzler P. et al., Antiviral Activity and Mode of Action of Propolis Extracts and Selected Compounds, Phytother Res., Jan 2010, 24(1): 20-28. Vynograd N. et al., A comparative multi-center study of the efficacy of propolis, acyclovir and placebo in the treatment of genital herpes (HSV), Phytomedicine, 7(1): 1-6. Dimitrova Z. et al., Antiherpes effect of Melissa officinalis L. extracts, Acta Microbiol Bulg, 1993, 29:65-72. Syed T. A. et al., Aloe vera extract 0.5% in ahydrophilic cream versus aloe vera gel for the management of genital herpes in males. A placebo-controlled, double-blind, comparative study, J Eur Acad Dermatol Venereol, 1996, 7:294-295. Kurokawa M. et al., Purification and characterization of eugeniin as an anti-herpesvirus compound from Geum japonicum and Syzygium aromaticum, J Pharmacol Exp Ther, Feb 1998, 284 (2): 728-35. Kutluay S. B. et al., Curcumin inhibits herpes simplex virus immediate-early gene expression by a mechanism independent of p300 / CBP histone acetyltransferase activity, Virology, 10 Apr 2008, 373 (2): 239-47. ■
НИЕ ПРЕПОРЪЧВАМЕ ЗА СИЛЕН ИМУНИТЕТ:
КОТЕШКИ НОКЪТ 500мг
ВИТАМИН C 500мг + ЦИНК 10мг
козм ет ика
козмет х р а н ен и ка е
МЕХЛЕМИ Как да си направим сами? Ако се решите да си правите собствени мехлеми и кремове, не само че ще имате едно страхотно хоби, за което всички ще Ви завидят, но и така ще сте сигурни, че само с качествени съставки ще поддържате Вашата кожа. В тази статия ще намерите рецепти за кремове за ежедневната грижа за лицето и тялото, балсами за устни и мехлеми, които се използват за лечебни цели. Нездравословни съставки в конвенционалните мехлеми и кремове Повечето мехлеми и кремове се състоят от основни съставки и вторични добавки като консерванти, сгъстители, емулгатори, аромати и други. Тези добавки са нездравословни и неестествени съставки, които не допринасят за здравето на кожата, а по-скоро основната им цел е да направят продукта дълготраен и се използват като средство за пълнеж, за достигане на определен грамаж. Защо се ползват? Защото са евтини и позволяват на производителя по-голям марж на печалба, а за потребителят се постига по-ниска достъпна цена. Защото запазват мехлемите и кремовете месеци, ако не и години, като те не се променят през цялото време - от рафта в магазина до този в банята на потребителя. Целта е мехлемите и кремовете да запазват консистенцията си, цвета и аромата си през това време и не трябва да са податливи на бактерии и плесени, тъй като никой не би купил нетраен продукт втори път. Сами може да определите кои съставки да сложите в мехлемите и кремовете За мазила и кремове, които сами си направите, можете да изберете и какво да добавите в рецептата. Можете да изберете висококачествени органични основи и висококачествени етерични масла като аромати. Можете да изберете да добавите консерванти или не. Моля, обърнете внимание обаче, че някои от самостоятелно направените продукти могат да се съхраняват само за кратко време (от няколко дни до няколко
седмици) без добавки на консерванти. Консервиране на домашно приготвени мехлеми и кремове Важно е съхранението им на хладно и тъмно (например в хладилника). Освен това можете да напълните вашия крем или мехлем в много малки дози (бурканчета), вместо в голям съд. По този начин винаги се отваря и използва само малко количество. Възможно е също да замразите неотворените бурканчета и да ги размразите в последствие според нуждите Ви. Витамин Е също може да се използва като безопасен консервант, като добавите примерно 2 мл на 100 мл масло. Основни съставки за мехлеми и кремове Растителни масла При производството на мехлеми и кремове се използва топлинна обработка, по време на която полиненаситените мастни киселини биха били унищожени. Затова е по-добре да се използват мазнини, които не са толкова чувствителни към топлината и затова за предпочитане да се добавят мононенаситени или наситени мастни киселини като кокосово масло (срок на годност най-малко 1 година), зехтин, бадемово масло и масло от жожоба (издържа до няколко години). Кокосовото масло има и много добър антибактериален и противогъбичен ефект, поради което също може да се използва много добре като основа за лечебни мехлеми. Пчелен восък: Нека да подкрепим естественото пчеларство и помагнем на пчелите, които са станали изключително застрашени в последните години. Пчелният восък се добавя към растителните масла при производството на мехлеми, така те придобиват по-твърда консистенция и не остават течни. Масло от карите: Маслото от карите има естествен слънцезащитен фактор 4 и има много добър противосърбежен, успокояващ и противовъзпалителен ефект. Какаово масло: Какаовото масло може да се използва много добре за мазила и кремове, както и за домашно приготвени супозитории. Неговата консистенция е твърда, но се топи при телесна температура, нанесено върху кожата или в ректума. Допълниетлени съставки За да внесете определени активни съставки или аромати в самостоятелно направени мехлеми и кремове, можете да използвате етерични масла, като някои от тях имат и консервиращ ефект. Може и сами да си направите маслени екстракти от примерно невен и жълт кантарион. Изсипете в съд с широко гърло пресни (но немити), сушени (оставете да изсъхнат за 2 - 3 дни) или изсушени билки или цветя. Върху тях изсипете зехтин, така че да се покрият добре билките или цветята. Затворете съда и го поставете на топло място за 2 до 4 седмици (екстракт от невен) или до 6 седмици (екстракт от жълт кантарион). Маслото от жълт кантарион трябва да бъде изложено директно на слънце, за да могат активните съставки да се разтворят в маслото. След това прецедете маслото през хартиен филтър или кърпа и съхранете екстракта в тъмни стъклени бутилки на хладно и тъмно място. 23 ▶ Пожелание може да добавите и витамин Е.
козмет ика Може да направите и сами билкови тинктури, т.е. билкови екстракти, разтворени в алкохол, от които могат да се прибавят от 5% до 10% към общото тегло на мехлемите и кремовете. В следващия брой ще отделим цяла статия за приготвянето на домашни тинктури. Оборудване за производството В допълнение към съставките се нуждаем и от определено оборудване: -мерителни чаши (с размери от 20 и 100 мл), по възможност термоустойчиви -мерителни лъжици (2мл) -кантар със сравнително фина скала, за да могат да се показват разлики от 0,5 гр. -различни лъжици и /или стъклени пръчици за разбъркване -малък миксер -фини кърпи или филтри за филтриране -съдове за съхранение /по възможност от стъкло, преди пълнене е нужна дезинфекция с алкохол или изваряване Производство- инструкции Старайте се винаги да обработвате Вашите мехлеми и кремове при най-ниски възможни температури, за да не повредите мазнините или добавките. Нагрявайте съставките само на водна баня и избягвайте директен контакт с котлона. 1. Подгответе и претеглете всички необходими съставки. Загрейте основните базови съставки на бъдещия продукт - мазнините и /или восъка, с гореща водна баня (снета от котлона), докато се разтопят. 2. Извадете съда с разтопена мазнина или восък от водната баня и го оставете да се охлади малко, като разбърквате
Мехлем от невен Съставки: 30 гр зехтин, 10 гр пчелен восък, 10 гр екстракт от масло от невен, 3 капки етерично масло по желание Приготвяне: Разтопете пчелния восък на водна баня. Загрейте също зехтина и маслото от невен, така че съставките да имат сходна температура. Смесете всички съставки заедно, изсипете в съд за съхранение и оставете да се охлади.
Балсам за устни Съставки: 35 гр зехтин, 10 гр пчелен восък, 25 капки (0,5 мл) масло от жожоба, 50 капки (1 мл) масло от жълт кантарион, 2 капки етерично масло от лавандула, 2 капки етерично масло от розмарин, 100 капки (2 мл) тинктура от невен, 100 капки (2 мл) ленено масло Приготвяне: Разтопете пчелния восък на водна баня. След това прибавете затопления зехтин, маслото от жожоба и маслото от жълт кантарион, също загряти до подобна температура на водна баня. Прибавете и разбъркайте и етеричните масла (лавандула и розмарин). След това загрейте тинктурата на водна баня и я прибавете на капки. Накрая се добавя и нагрятото ленено масло. Изсипете го в съд за съхранение и го оставете да се стегне.
24
съсдържанието. За по-бързо охлаждане можете да използвате баня със студена вода. 3. Добавяне на допълнителните съставки като витамин Е, етерични и полиненаситените масла, ако разбира се те са част от Вашата рецепта. Идеално ще е всички съставки да имат приблизително една и съща температура. 4. Поставяне на етикети със съдържанието и датата на производство. Вече сме готови да направим първия си мехлем или крем! Дали да бъде успокояваща маз от невен или балсам за устни, крем за ръце или здравословен лосион за Вашето бебе? ■
Крем за ръце/лице с масло от карите Съставки: 40 гр масло от карите, 10 гр масло от бадем или жожоба, по желание може и няколко капки етерично масло (например мандариново, портокалово или лимоново масло). Приготвяне: Поставете маслото от карите в термоустойчив съд в гореща водна баня, покрийте и оставете да почине няколко минути, докато стане течно. После го смесете с маслото от бадем или жожоба и добавете и етеричното масло. Смесете всичко заедно, като разбърквате внимателно. Изсипете в подготвени съдове за съхранение и ги оставете да почиват няколко часа, докато кремът се втвърди.
Лосион за тяло с масло от карите (Всички съставки трябва да са на стайна температура) Съставки: 80 гр масло от карите,40 гр бадемово масло, по желание няколко капки етерично масло Приготвяне: Нарежете маслото от карите на парчета и смесете с маслото с малък миксер или блендер за няколко минути. След това добавете етеричните масла и разбъркайте отново за кратко. Този лосион може да се използва и за бебешка кожа.
Мехлем за крака Съставки: 10 гр пчелен восък, 45 мл екстракт от жълт кантарион, 45 мл екстракт от масло от невен, 8 капки етерично масло от лавандула, 18 капки етерично масло от здравец Приготвяне: Затоплете първите три съставки на топла водна баня, докато восъкът се разтопи. След това разбъркайте етеричните масла и изсипете мехлема в съд за съхранение. Мехлемът за крака действа освежаващо, облекчава облекчава разширени вени и отоци. Виждате ли, че приготвянето на мехлеми сами е полесно от очакваното. Само в няколко лесни стъпки можете да се погрижите за собствената си козметика за лице и тяло.
НОВО НОВО
EUCERIN® SUN OIL CONTROL СЛЪНЦЕЗАЩИТЕН ГЕЛ-КРЕМ ЗА ТЯЛО DRY TOUCH Защо много хора не обичат да използват слънцезащита, въпреки че това е необходимо, за да избегнем увреждане на кожата от слънчевите лъчи? Проведено наскоро проучване 1 на Eucerin® разкрива, че има три основни бариери пред хората да използват и нанасят повторно слънцезащита: неприятният остатък, който някои продукти оставят върху кожата; лепкавото усещане след нанасяне; гъстата текстура, която се абсорбира бавно. 1. Проучване на IPSOS от името на Beiersdorf с 2886 участника, които не са потребители на слънцезащита, във Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното Кралство. Освен това, въпреки че е важно да нанасяме слънцезащитата старателно върху нашата кожа, немалък брой хора не успяват да следват тази препоръка. Проучване на Eucerin® показва, че средно около 14 % от повърхността на гърба при жените и 22% от повърхността на гърба при мъжете остават изложени на слънчевите лъчи без слънцезащита; определени зони на краката и ръцете, особено задната част на ръцете и зоните около банските костюми често биват пренебрегвани при нанасяне на слънцезащитни продукти. 2. Проучване за използването на слънцезащита с 52 участници (29 жени, 23 мъже). Beiersdorf. Защо Eucerin® Sun Oil Control Слънцезащитен гел-крем за тяло DRY TOUCH е идеалното решение за хора, които не обичат да ползват слън цезащита? Новият Eucerin® Sun Oil Control Слънцезащитен гел-крем за тяло DRY TOUCH има ултралека текстура, която се абсорбира бързо, не оставя лепкави или мазни остатъци по кожата и предлага незабавно сухо усещане на кожата. Иновативната Oil Control технология комбинира избрани масла и матиращи пигменти за моментално сухо усещане след нанасяне. Потребители, които тестваха продукта, също потвърждават това: 95% от тях споделят, че гел-кремът оставя незабавно сухо усещане на кожата; 92% смятат, че продуктът е немазен, нелепкав и не оставя бели следи; 96% от потребителите казват, че се абсорбира в кожата за секунди; 95% от потребителите потвърждават, че след употреба на продукта пя съкът не полепва по кожата им. Предоставя ли Eucerin® Sun Oil Control Слънцезащитен гел-крем за тяло DRY TOUCH слънцезащита, сравнима с доказано ефективната техноло гия за слънцезащита на Eucerin®, въпреки ултралеката си текстура? Да! Освен че предоставя ново поколение слънцезащита, Eucerin® Sun Oil Control Слънцезащитен гел-крем за тяло DRY TOUCH е с допълнително под силена водоустойчивост, устойчивост на потене и с „анти-пясък“ свойства, които не позволяват на пясъка да полепва по кожата след нанасяне на продукта. Новият слънцезащитен продукти предоставя ненадмината слънцезащита чрез Advanced Spectral Technology. Чрез комбинация от широколентови и фотостабилни UVA и UVB филтри гел-кремът предлага слънцезащита на ниво, по-високо от минималните изисквания на ЕС. Съдържа също антиоксиданта Ликохалкон-А за неутрализиране на свободните радикали, които UV лъчите и високоенергийната видима светлина (HEVIS) предизвикват, и Глициритинова киселина, чиято роля е да подпомага собствените механизми за възстановяване на ДНК на кожата Eucerin® Sun Oil Control Слънцезащитен гел-крем за тяло DRY TOUCH се предлага със слънцезащита в два варианта: SPF30 и SPF50+.
Допълнително подсилена водоустойчивост означава, че продуктът запазва половината от нивото си на слънцезащита след 4 на брой 20-минутни серии във водата. За сравнение, за да бъде класифициран като водоустойчив, един слънцезащитен продукт трябва да запазва половината от слънцезащитната си ефективност след 2 на брой 20-минутни сесии във вода и да остане в рамките на същия SPF. Устойчивостта на пот допълнително защитава кожата в летните месеци – дори след като тялото се затопли, слънцезащитният крем не се „стопява“ твърде бързо и това е доказано със съответните тестове. Те се провеждат по следния начин: хората, участващи в теста, се намират в пространство с постоянен контрол на температурата и влажността, например сауна, при стойности, които предизвикват потене. Причиняването на потене спира, след като по гърба се появят първите видими капчици пот. Участниците се охлаждат при 24°C за 20 мин, преди да се измери SPF в изложените на обилно потене части на тялото. Слънцезащитният продукт е устойчив на пот, ако при такива обстоятелства запазва половината от своя SPF. Въпреки това, слънцезащитните продукти трябва да се нанасят отново регулярно, за да запазят първоначалното ниво на защита. Мога ли да използвам продукта, ако кожата ми е чувствителна, мазна или склонна към акне? Да, можете. Eucerin® Sun Oil Control Слънцезащитен гел-крем за тяло DRY TOUCH има клинично и дерматологично доказана много добра поносимост от кожата. Слънцезащитата в детска възраст е важна за намаляване на риска от дъл готрайни увреждания на кожата Играта на открито под слънчевите лъчи е забавна за деца на всякаква възраст. Но излагането на слънце може да предизвика както краткотрайни, така и дълготрайни увреждания на кожата. Детската кожа е особено чувствител на към слънчевите лъчи, защото е по-тънка от тази на възрастните, а бариерната й функция и собствените й защитни механизми все още не са напълно развити. Кожата им не произвежда достатъчно меланин, който играе ролята на собствена естествена защита срещу слънцето. В резултат, слънчевите лъчи се абсорбират по-бързо и по-дълбоко в кожата. С Eucerin® Слънцезащитен спрей за деца SENSITIVE PROTECT SPF 50+ детската кожа е ефективно защитена, благодарение на Advanced Spectral Technology, която комбинира UVA/UVB филтри с Ликохолкон А. Формулата съдържа и Глицеритинова киселина. Eucerin® Слънцезащитен спрей за деца SENSITIVE PROTECT SPF 50+ е създаден специално да защитава чувствителната детска кожа от слънчеви изгаряния и причиняваните от слънцето увреждания. Не съдържа аромати и може да се използва както за лице, така и за тяло. Клинично и дерматологично доказана ефективна защита от слънцето, толе рантна към чувствителна кожа и различни кожни проблеми като атопичен дерматит – най-често срещаният кожен проблем при деца.
25
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ВИРУСНО РАЗСТРОЙСТВО Д-р Иван Янков педиатър, детски гастроентеролог Урша Ярк магистър фармацевт Най-честият причинител на вирусни разстройства са нововирусите, ротавирусите и аденовирусите, които можем да прихванем с храната, водата или да ги внесем в устата си с мръсни ръце. При чревните инфекции, за разлика от повечето бактериални, инфекциозната доза е ниска. Това означава, че за заразяване е необходимо само малко количество вируси. При появата например на аденовирусни епидемии, те могат да поразят цели групи деца в детските градини, както и обитатели на старчески домове, членове на семействата и др. На инфекцията са податливи хора от всички възрастови групи. Болестта може да бъде опасна за лица с по-слаб имунитет, като например малки деца, възрастни, хронично-болни и бременни. Разстройството и повръщането изтощават болните, но най-голяма опасност представлява обезводняването.
Как да предотвратим разпространението вирусните чревни инфекции?w
на
1. Правилна хигиена на ръцете. Измиваме основно ръцете със сапун и течаща вода, особено след ходене по нужда, смяна на пелени, преди хранене, както и преди и по време на приготвяне на храната. Ако няма чиста вода, препоръчваме употребата на влажни хигиенни кърпички или гелове с дезинфектант. Към правилното миене на ръцете трябва да приучаваме и децата. 2. Внимателно приготвяне и съхранение на хранителните продукти. Трябва да внимаваме да не се стигне до заразяване на хранителните продукти с микроорганизми. Кухненските дъски, ножове и други принадлежности се използват след предварително измиване.
3. Топлинна обработка. Повечето опасни за здравето микроорганизми загиват при нагряване над 70°C. Месото се обработва топлинно, а плодовете и зеленчуците се измиват основно преди употреба с течаща вода. 4. Безопасно използване на питейната вода. За пиене и миене използваме само питейна вода от контролирани източници. 5. Поддържане на чистотата. Редовно почистваме, проветряваме и дезинфекцираме санитарните и други потенциално замърсени помещения и повърхности. Ако вече имаме член от семейството, който е болен от вирусно разстройство, използваме различни чинии, чаши или прибори. Също така използваме отделни кърпи. 6. Внимателно третиране на отпадъците. Използваните пелени и други тъкани, изцапани с изпражнения, изхвърляме в найлонови торбички, които затваряме добре, защото по капков път вирусите се разпространяват бързо. Пелените и тъканите, които се перат, перем в пералня на висока температура. 7. Задържаме болните деца вкъщи. Децата, които повръщат или имат разстройство, не бива да посещават детска градина или училище. Тогава болните са най-заразни, тъй като с изпражненията се отделят най-много вредни микроорганизми. А тъй като болните обикновено са заразни ден или два преди появата на симптомите или само пренасят вируса, не са редки случаите, при които от вирусни разстройства се разболяват цели групи в детските градини, училищата или възрастни в домовете за възрастни. 8. Изследванията са показали, че ваксинацията предотвратява над 80% от ротавирусните инфекции и над 90% от сериозните ротавирусни инфекции. При ваксинация срещу ротавирусните инфекции не можем да говорим за колективна защита, тъй като нито след прекарано заболяване, нито след ваксинация, не съществува траен имунитет, затова с ротавируси можем да се заразим многократно.3 Определени пробиотици, които намаляват времетраенето на вирусната инфекция, се препоръчват и при нейната превенция, и не само когато се е развила инфекцията. Подходящи са също при голяма вероятност от заразяване, например, когато тръгвате на екзотично пътешествие, или когато се разболее някой от близките ви или децата в детската градина. Ако във вашето обкръжение има вирусно разстройство, препоръчваме използването на доказано ефикасните пробиотици, сред които спада и Lactobacillus rhamnosus GG. Източници: 1Разстройство и повръщане в следствие на чревни инфекции. NIJZ, 2015. Достъпно на http://www.nijz.si/sl/driska-in-bruhanje-kot-posledica-okuzbe-crevesja (13.10.2017) 2 Седмично проследяване на регистрираните вирусни чревни болести. NIJZ, 2017. Достъпно на http://www.nijz.si/sl/tedensko-spremljanje-prijavljenih-virusnih-crevesnih-bolezni (13.10.2017) 3 Ротавирусни зарази и ваксинация: Въпроси и отговори. NIJZ, 2016. Достъпно на http://www.nijz.si/sites/www.nijz.si/files/uploaded/ротавируси_vpr_in_odg_za_splet_2016.pdf (13.10.2017)
26
дец а
ДЕЦА С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО Д-р Златина Панделиева Специалист -педиатър, неонатолог СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна Затлъстяването е сред големите предизвикателства пред детското здраве през 21 век. Проблемът е глобален и засяга страни от целия свят, като преобладава сред страните с нисък и среден доход. Оказва силно влияние върху физическото и психическото здраве на децата. Крие както рискове от усложнения непосредствено в детството, така е и основен фактор за повишена заболеваемост и смъртност през целия живот на човека. Децата, които са с наднормено тегло или със затлъстяване, често остават такива и като възрастни. Много фактори играят роля за развитието на затлъстяване в детската възраст - фактори от околната среда и начин на живот. Превенцията играе основна роля за предотвратяването на развитието на затлъстяване в детската възраст. Затлъстяването представлява увеличена мастна тъкан в организма. Натрупването на мастна тъкан през детството се характеризира с някои възрастови особености. За първите две години е характерно натрупване на мастна тъкан, след това обикновено мастната тъкан в организма намалява и е най-малко обичайно между петата и шестата година. След тази възраст мастната тъкан нараства паралелно с възрастта. Определянето на мастната тъкан може да стане чрез различни инструментални методи – дензитометрия, биоелектричен импеданс анализ, ядрено-магнитен резонанс, но тези методи са трудоемки и скъпи. В ежедневната практика се използват няколко лесно приложими метода – BMI, дебелина на кожна гънка, обиколка на корема. Широко приложим в практиката е индексът на телесната маса – Body Mass Index /BMI/. Изчислява се като частно от теглото и ръста на квадрат ( кг/м2). За деца до 2 годишна възраст проследяването на растежа – ръст и телесна маса - се проследява съобразно растежни криви. След 2 годишна възраст се изчислява BMI и се съпоставя спрямо таблици по пол и възраст. За наднормено тегло се приема такова, при което BMI попада между 85 и 95 персентил, при затлъстяване стойностите са над 95 персентил спрямо таблиците за пол и възраст. Определянето на коремна обиколка също е добър маркер за проследяване на деца със затлтъстяване, тъй като може да се съди за централно затлъстяване, което е сред основните рискови фактори за диабет тип II и сърдечни заболявания. ПРИЧИНИ Основна причина за възникване на затлъстяването е нарушеният баланс между енергийния прием и разхода на енергия от организма. Организмът натрупва енергия под формата на мастна тъкан, която има роля за оцеляване по време на гладуване. В днешно време е известно, че натрупването на мастна тъкан в организма е резултат на комплексно действие на множество фактори – генетични фактори, хранителен прием, физическа активност и изразходване на енергия от
организма. От съществено значение е количеството и качеството на приетата храна. Енергията в организма се изразходва за основна обмяна, усвояване на хранителните вещества, растеж на детския организъм и двигателна активност, което определя физическата активност като основен фактор за профилактика на затлъстяването. Генетичните фактори играят роля за структура и обмяна на веществата, както и обусляват някои наследствени заболявания, които се характеризират със затлъстяване. Заобикалящата среда влияе разнопосочно – лесен достъп до храни с различна хранителна и биологична стойност, условия за физическа активност и активен спорт, семейна и училищна среда и др. 1. Хранене. Определя количествата достъпна храна, с различна енергийна и биологична стойност, вкусови предпочитания, приети от семейството практики за хранене. Множество проучвания сочат, че родителите служат за модел за изграждане на хранителни навици у детето. Децата, на които редовно се предлага здравословна храна, изграждат предпочитания към здравословни храни и по-лесно преодоляват нежеланието да пробват нови и непознати храни. Семействата, които се хранят заедно, обикновено приемат по-здравословни храни. Гледането на телевизия по време на хранене е свързано с приемането на повече и по-калорийни храни и е желателно да се избягва. Авторитетният стил на родителство, при който родителят предлага храната и обяснява предимствата на здравословното хранене, но и предоставя избор на детето съобразно неговите предпочитания, е свързан с изграждане на положителна нагласа у детето. От значение е и големината на една порция. През последните десетилетия значително са нарастнали размерите на отделните порции, които получават децата. В съвременното ежедневие често и деца, и възрастни се хранят навън. Храната от типа „Бързо хранене” /Fast food / обикновено е предпочитана от децата и често е решение за родители, които нямат възможност да приготвят храна в дома. Този тип храна обикновено е с високо калорийно съдържание, но с ниска стойност на хранителните вещества. Към това се добавят и различни похапвания – бисквити, чипс, сладкиши, както и консумацията на газирани напитки, които са с високо съдържание на захар и калории. Детското хранене е сред приоритетите на общественото здраве. 2. Физическа активност. Заседналият начин на живот е обичаен фактор за развитие на затлъстяване сред децата и възрастните в съвременното общество. Причините са разнородни. На първо място роля играе заобикалящата среда. Съвременните градски условия намаляват необходимостта от физическа активност за придвижване. Неприветливата градска среда с рискове за придвижване прави градския транспорт или личен автомобил по-приемлив избор дори и за кратки разстояния. Децата са натоварени с учебни занятия през голяма част от 27 деня, което прави трудно организирането на извънучилищни ▶
д е ца
занимания. Спортът е свързан с необходимост от време, ангажиране на родителите за придружаване на децата, заплащане на тренировки и спортна екипировка. Всичко това се отразява на възможностите на децата да се занимават с определен спорт. Семейства, в които родителите отделят време за спортни занимания или различни физически дейности, обичайно повлияват положително избора на децата. Те често прекарват заедно време в някаква дейност – каране на колело, игри с топка, походи на открито, организирани паркови бягания и др. От друга страна, все повече дейности са свързани със застояване на едно място. Децата прекарват голяма част от времето си пред екрани – гледане на телевизия, използване на различни устройства – смартфон, таблет, компютър, електронни игри. Гледането на телевизия и реклами често е свързано с повишен прием на рекламираните нездравословни храни, което поставя сериозно въпроса с необходимостта от правова регулация на реклами на храни и напитки. 3. Генетични фактори. Централната нервна система чрез връзката между мозъка и червата играе жизнена роля в регулацията на приема на храна. Сигнали от различни тъкани и органи – механорецептори в червата, хормоноподобни вещества от чревната лигавица, от панкреаса и др. се предават по различни пътища и обработват в хипоталамуса. При някои заболявания, които се характеризират със затлъстяване, се касае за мутации в гени, свързани с нарушения на регулаторната система на апетита в хипоталамуса. Съществуват над 100 синдромни заболявания, при които сред характерните черти е затлъстяването. При тях обикновено се касае за характерен фенотип на даденото заболяване и затлъстяване, което обикновено е в значителна степен и се изразява рано. Най-честите сред тях са Bardet-Biedel синдром и Prader Willi синдром. УСЛОЖНЕНИЯ Наднорменото тегло и затлъстяването в детска възраст оказва разнопосочни негативни ефекти върху тялото. Сред децата със затлъстяване по-често се наблюдава повишено кръвно налягане и високи стойности на холестерола, които са основни рискови фактори за развитие на сърдечносъдови заболявания, повишен риск от нарушен глюкозен толеранс, инсулинова резистентност и диабет тип 2, нарушения от страна на дихателната система – астма, сънна апнея, нарушения на опорно-двигателния апарат и др. Множество проучвания демонстрират връзката между затлъстяване сред деца и подрастващи и повишения риск от сърдечносъдови заболявания и усложнения - повишено кръвно налягане, 28 съпътстващи промени в дебелината на артериалната стена,
намален еластицитет и задебеляване на ендотела, както и промени в левокамерната структура и функция. Тези сърдечно-съдови заболявания се потенциират от съпътстваща сънна апнея от обструктивен тип. При проследяване теси усложнения търпят обратно развитие или подобрение на оплакванията при редуциране на теглото. Не по-малко сериозни са и психологичните проблеми сред подрастващите – често потиснатост и депресия, ниско самочувствие, проблеми в социалното общуване. КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ? Превенцията на затлъстяването включва мерки относно храненето през целия живот, започвайки дори преди раждането. Здравословното хранене по време на бременността, избягване недохранването и ексцесивното наддаване на тегло намаляват рисковете за развитие на затлъстяване у детето. Доброто хранене през първите месеци на живота е от критично значение, като кърменето има доказан протективен ефект. Захранването съобразно съвременните препоръки на педиатрите гарантира правилен внос на енергия, хранителни вещества и микронутриенти съобразно потребностите на бързорастящия организъм на детето и същевременно избягване на прехранване. Подрастващите деца се влияят изключително много от фактори от околната среда – училище, семейство, приятели, реклами. Обществото носи отговорност за контролиране и осигуряване на лесен и достъпен избор на здравословно хранене, както и да предпазва от мощната реклама на пакетирани храни и газирани напитки. Необходимо е да се осигури безопасна градска среда, която да насърчава физическата активност и спорт сред подрастващите. Педиатрите и специалистите, ангажирани в практиката си с проследяване на деца и детско развитие, имат важната роля да провеждат обучение на родителите относно грижите за детето, характеристиките на здравословното хранене, както и да проследяват развитието на пациентите си. Ранното разпознаване на деца, които попадат в риск от развитие на затлъстяване, предполага препоръки и своевременни мерки за промяна в начина на живот на семейството, за да се гарантира здравето и правилното развитие на детето. ■ Литературна справка 1.Nelson textbook of pediatrics 2. WHO - Global Strategy on Diet, Physical Activity and Health 3. Childhood obesity: causes and consequences Krushnapriya Sahoo, Bishnupriya Sahoo, Ashok Kumar Choudhury, Nighat Yasin Sofi, Raman Kumar and Ajeet Singh Bhadoria 4. Genetic and epigenetic causes of obesitybVidhu V. Thaker, MD 5. Complications of obesity in children and adolescents. Daniels SR 6. Taking action on childhood obesity World Health Organisation
ВОДОРАВНО: ПОРТФЕЙЛ. ИЛИТЕРАТ. НАКИТ. БАРАБАН. НА. ВЕК. НЕПАЛ. ГИБ. НОС. ТИМ. ЛАНЕЦ. КАЛАН. КАТЕР. ДЕМОН. КАТЕВ. АДАМ. ЦАНЕВ. МОРЕ. ЛОКАТОР. НЕСЕСЕР. ЛАТИН. ВИТИ. ЕТА. ТИЛ. НЕТОВ. ТЕКИЛА. ГЕК. ЛОВЕЧ. РОМ. ЛА. ПИКАР. НАНА. ИМОТ. НАЛОГ. КЕЧ. НОВИНА. КАРЕРАС. РАДАР. ТОК. ЛИМОНАДА. АРАБИКА. ОТВЕСНО: МОНЕТА. ОРИГИНАЛ. РАКИТАК. ЛЕКАРИ. ОТК. МЕДАЛ. КАЛЕМ. ФИН. РАТАН. РО-РО. ПЕТЕЛ. МОТЕЛ. ГАН. ПАД. РИТОН. СА. АЛБАНЕЦ. НОВАК. АЛЕМАН. ВЕНЕРА. ВИР. ЦОНЕВ. ЧА-ЧА. ЛАГ. НЕСИТ. ДА. КИБИК. ВЕТЕРИНАР. ТАБАК. СИКОМОРА. ДЕН. ЛАМЕ. ИМОВ. НАТЮРЕЛ. ТИТИ. КАНОНЕР. ТАЛ. НОК. ТАС. ВЕНА. АТАКА.
4
2
5
8
9
6
3
2
9
5
1
3
6
4
7
8
8
6
3
4
9
7
2
1
5
6
5
2
3
4
1
8
9
7
4
8
7
6
2
9
3
5
1
3
1
9
8
7
5
6
2
4
9
2
8
7
1
4
5
3
6
5
4
1
9
6
3
7
8
2
7
3
6
5
8
2
1
4
9
7
1
4
2
2
5 3
6 6 7
5
2
2
4
9
8 3
5
1
7 8
6
2
7 9
3
7
6 8
2 2
1
Издаделят не носи отговорност за грешки или пропуски в съдържанието. Информацията в списанието не замества лекарската консултация и преценка. Съветвайте се винаги с Вашия лекар! Никакви материали и/или части от съдържанието не могат да бъдат възпроизвеждани без изричното писмено съгласие на издателя. Снимки: de.depositphotos.com, www.dreamstime.com.
ОТСТЪПКА НА ПОЗИЦИОНИРАНИТЕ ПРОДУКТИ
Срок на акцията от 20.07.2020г. до 20.08.2020г. или до изчерпване на количествата.
