KAKTUS Aktuell 2023 - 18br

Пожелавам на всички наши читатели весело, слънчево и безгрижно лято, красиви дестинации и сбъднати мечти!

Д-р Надя Куртева /Главен редактор/

здраве

Хемороиди – Д-р Янко Панделиев 4 Подходящи храни при запек 7 Алцхаймер 10 Топ 15 напитки и сокове за стимулиране на мозъка 12 Паническа атака 14 Медитация и самовглъбяване

16 Интервю с Моника Балаян: Въздействието на Смехотерапията върху организма е цялостно подобряване

19 Интервю с Йорданка Вандева: инфузионните терапии – иновативен

гр.Варна

жк. Вл. Варненчик, бл.409

22 Какви рискове крие пиенето на замърсена вода през лятото?

начин за поддържане на здравето

24 Активен въглен - абсорбатор на замърсители и ползи за здравето

26 Солена баня: ползи и вреди за здравето

27 Обувките на високи токчета – полезни или вредни за здравето 29

хранене

бул. Мария Луиза 21 /Център/

ул. Бр. Бъкстон 12 /до Читалище „Маяковски“/

ул. Н. Вапцаров 7 /ТЦ “Чайка“/

ул. Мадара 2 /кв.Левски/

жк. Виница, ул. Цар Борис III 3

ул. Иван Риски 2 /с/у ДКЦ5/

бул. Вл. Варненчик 90

Алергиите и хранителната непоносимост

31 Праскови, нектарини и сливи – вкусни и полезни

Ползи за здравето от пъпешите

Лечебните свойства на ряпата

бул. Вл. Варненчик 82

ул. Радост 8А (до МОЛ "Двете Кули")

гр.Добрич

ул. Батак 13 /зад магазин „Ивел Елитис“/

Интервю с Цанислава Георгиева: Пилатес, какво представлява и как влияе на тялото

Интервю с Ивона Маринова: KANGOO JUMPS, Оптималното Кардио

спорт и отслабване красота

Интервю с Д-р Иван Вандев: за класическите и най-модерните процедури на естетичната медицина

Интервю с Цветелина Андреева: за предпазването на косата през лятото и тенденциите за сезона 44 Какво представлява мезотерапията? 46

Интервю с Доротея Христова: Хигиената на кожата и грима е от основно значение за съхранението им

48 Приемът на пробиотик при третиране на акне и атопичен дерматит

деца

Аутизъм - какво представалява, симптоми, възрастова проява, третиране

49

ЩЕ НИ НАМЕРИТЕ НА АДРЕСИ:

ХЕМОРОИДИ

Д-р Янко Панделиев Общопрактикуващ лекар в АГППМ „Алма Медика“ гр.Варна Хемороидите са често срещан проблем, като се установява, че три от четирима възрастни са споделяли оплаквания от хемороиди поне веднъж през живота си. Представляват разширени съдови образувания в областта на ануса и ректума и имат своя роля при затварянето на аналния канал и контролирането на изпражненията. Тези съдови образувания представляват анатомично кавернозни тела, които свързват артериални и венозни съдове, съдържат артериална кръв, която е алено червена. Това определя ясно червения цвят на кръвта при кървене на хемороидите.

Оплаквания се наблюдават, когато те се уголемят, станат подути и възпалени. Заболяването засяга хората в активна възраст, между 40 и 65 год. Хемороидите засягат и двата пола, като има малък превес в полза на мъжете. В същото време са често оплакване сред бременните. Заболяването протича

хронично, често минават месеци и години, преди пациентите да се обърнат за съвет и помощ към лекар.

Хемороидите биват два вида, в зависимост от местоположението им:

- Вътрешни хемороиди – разполагат се под лигавицата на ректума, обикновено не са съпроводени с болки или друго субективно оплакване, като се проявяват с наличие на анално кървене, обикновено по време или след изхождане. Самите изпражнения са нормални на вид, а кръвта е върху изпражненията или остава по тоалетната хартия. Възможно е при големи размери вътрешните хемороиди да пролабират извън аналния отвор, като не могат да се върнат и това е причина за силни болки в аналната област.

- Външни хемороиди – разполагат се под кожата около ануса. Често се напипват, могат да се подуят и да предизвикат сърбеж, болка и кървене. Понякога външните хемороиди стават по-големи по размери и силно болезнени, обичайно това се дължи на тромбозиране на кръвта в тях.

ПРИЧИНИ Редица причини се изтъкват за възникване на хемороидите.

ХЕМОРОИДИ

• Нередовна дефекация: най-често запек поради повишено налягане в съдовете, но може да бъде и честа или продължителна диария

• Продължително стоене в седнало положение, затлъстяване, застоял начин на живот и липса на физическа активност. Често се наблюдават при хора, чиято професия е свързана с продължително седене, тъй като в тази поза се нарушава венозното оттичане на кръвта – шофьори, работещи в офис пред компютър и др.

• Състояния с повишено вътрекоремно налягане: бременност, асцит, тумор, продължителна кашлица. При бременността е налице комбинация от фактори, свързани с хормоналните промени и ефектите им върху съдовата стена, често наблюдаваната обстипация, повишеното налягане в корема и притискането от растящата матка. Оплакванията обичайно отминават след раждането. Други състояния

с повишено вътрекоремно налягане може да бъдат тежка физическа работа и физически усилия ( вдигане на тежести).

• Начин на хранене. Лютите и пикантните ястия, мазна и пържена храна, както и алкохол и газирани напитки оказват неблагоприятен ефект върху лигавицата на дебелото черво. Недостатъчен прием на течности и бедна на фибри и баластни вещества храна може да причини твърди изпражнения, което от своя страна предизвиква дразнене на хемороидите и дискомфорт. • Възраст и генетични фактори. Комбинация от генетични фактори определят еластичността на съединителната тъкан, която е съставна част на съдовата стена и тъканите около хемороидите, наличие на разширени вени. С напредване на възрастта се намалява еластичността на тъканите и се променят начинът на живот и на хранене.

СИМПТОМИ

• Кървене. Наблюдава се след дефекация, като може да е от няколко капки върху тоалетната хартия до по-обилно кървене. Обикновено не се съпровожда от болка. Дължи се на нараняване на лигавицата и разкъсване на стените съдовете. Може да бъде причина за развитие на желязо-дефицитна анемия. Наличието на анемия понякога е причина за изследвания и преглед, при които се установяват хемороиди.

Кървенето по време на дефекация никога не е нормално и винаги налага преглед от лекар. Хемороидите са най-честата, но не и единствена причина за кървене и е необходимо да се изключат други заболявания – полипи, възпалителни заболявания на червата, фисури, фистули, тумори и др. • Сърбеж и парене около ануса, предимно след дефекация, дискомфорт при дефекация, секреция от ануса, което предизвиква дразнене на кожата около ануса и зацапване върху бельото

• Болка. Среща се по-често при външните хемороиди, дължи се на травмиране, особено при запек и при твърди фекалии. С болка са съпроводени и усложненията на хемороидитетромбозирането им или заклещване на вътрешните хемороиди при пролабиране. Болката също може да се дължи на други заболявания ( фисури) и изисква консултация с лекар.

• При тромбозиралите хемороиди се усеща твърдо болезнено топче около ануса

• Заклещени хемороиди – пролабират през ануса, но не могат да се върнат. Нарушава се кръвообращението в тях и може да настъпи тъканна некроза. Съпровождат се от силна болка Според степента на пролабиране хемороидите се делят в 4 стадия:

Стадий I – не се установяват извън ануса, може да се наблюдава кървене, налице е дискомфорт, сърбеж предимно при и след дефекация Стадий II – При напън при дефекация хемороидите излизат навън, но се прибират спонтанно

Стадий III – Хемороидалните възли пролабират при напън и дефекация, но не се прибират спонтанно, а трябва да се репонират с ръка. Може да се съпровождат с болка, слузна секреция и дразнене на кожата около ануса.

Стадий IV – Не могат да бъдат репонирани. Съпровождат се от силна болка и разранявания на лигавицата.

ДИАГНОЗА

Важно е да се посети лекар още при поява на първите симптоми, особено ако е налице кървене. Може да се обърнете към личния лекар или да посетите хирург, гастроентеролог.

1. Оглед на аналната област – търсят се външни хемороиди, пролабирали вътрешни хемороиди, наличие на възпаление на кожата около ануса, тромбозирали хемороиди, наличие на фисури, отвори на фистули и др.

2. Ректално туширане – при него чрез пръст се изследва аналния канал, долната част на ректума, като се търсят хемороидални уплътнения, полипи, тумори, както и се проверява за уголемяване на простатата.

3. Инструментални изследвания – аноскопия, ендоскопия. Те позволяват по-подробно изследване на ректума и по-горни отдели на червото чрез устройство със светлинен източник. Тези изследвания позволяват да се установяват други заболявания – възпалителни заболявания на червата (улцерозен колит, болест на Крон), тумори, рак на дебелото черво. Тези заболявания изискват специално внимание и стриктно лечение, навременният преглед и разпознаването им е от ключово значение за поставяне на диагнозата, започване на ►

здраве

лечението и прогнозата за пациента. ЛЕЧЕНИЕ

Определя се от оплакванията, наличието на кървене, стадий на пролабиране, съпътстващи

симптоми

• Хигиенно-диетичен режим. Необходимо е да се увеличи приемът на храни, богати на фибри и баластни вещества (плодове, зеленчуци, бобови, пълнозърнести храни), течности за поддържане на добра хидратация. Избягват се храни, които предизвикват дразнене на хемороидите - пикантни храни, силни подправки, алкохол и газирани напитки. При наличие на обстипация е необходимо прием на средства, които да регулират дефекацията. Необходимо е да се избягва продължителното седене, дейности свързани с повишаване на налягането в корема и около хемороидалните възли, да се увеличи активното движение, препоръчват се занимания със спорт. Важно е да се полагат грижи за кожата около ануса, които включват тоалет с топла вода след дефекация, избягване на триене с тоалетна хартия.

• Медикаментозно лечение. Съществува голямо разнообразие от средства – мехлеми, кремове, свещички, таблетки и др. Служат да се намали болката, сърбежа, възпалението и кървенето. Нанасят се около ануса или със специален апликатор при вътрешни хемороиди. Те съдържат съставки, които имат противовъзпалителен ефект и намаляват възпалението, отока и сърбежа, локални анестетици, кортикостероиди, средства за укрепване на съдовата стена, за омазняване и хиалуронова киселина.

• Банд лигиране – Използва се при малки вътрешни хемороиди. С помощта на ендоскопска техника се поставя гумена лента в основата на хемороидалния възел, за да се прекъсне кръвоснабдяването му. След няколко дни той отпада заедно с пръстена, а раничката зараства за 7 – 10 дни. • Лазертерапия или Инфраред терапия – може да се използва като самостоятелен метод в I и II стадий, а в комбинация с друг метод при III стадий. Високоефективен е за спиране на кървене. През последните години инфраред терапията и банд

лигирането са основните методи за амбулаторно лечение на хемороидите.

• Склеротерапия и коагулация – използват се средства за коагулация и склерозиране на хемороидалните възли.

• Оперативно лечение. Представлява най-сигурният метод за дефинитивно отстраняване на вътрешни и външни хемороидални възли. Той е метод на избор при вътрешни хемороиди в III и IV стадий, наличие на тромбозирали хемороиди, продължително и обилно кървене, съпроводено с анемия. Има няколко оперативни метода за лечение на хемороидите. Приложението им изисква хоспитализация на пациента, извършват се под анестезия. Възстановяването отнема средно 3 – 4 дни. ■

ПОДХОДЯЩИ ХРАНИ

Към 2018-та година според официалните статистически данни близо 14% от населението на планетата страда от така наречения синдром на хроничен запек. Той се определя като един от най-често срещаните гастроентерологични проблеми в съвременното общество. Според експертите жените са по-склонни да го развият, като рискът при тях се увеличава стремглаво с напредването на възрастта.

Не бива да подценяваме обаче и временните състояния на констипация, които ако не бъдат овладени навреме, могат ако не да прераснат в хронични, то да отключат сериозно стомашно-чревни и храносмилателни усложнения. От Медицинския Университет Джон Хопкинс споделят, че детският запек също се превърна във все по-често срещано явление, като педиатрите посочват некачествената храна и нередовният и небалансиран хранителен режим за основна

Констипацията като медицински термин се дефинира като ненормално втвърдяване на изпражненията в следствие на твърде голямо количество абсорбирана вода от дебелото черво. Когато обаче мускулите на този орган са твърде бавни, движението на изпражненията също става бавно и по този начин на практика се получава свръхабсорбация на вода в дебелото черво. Основните усложнения в следствие на запек са образуване на анални фисури и хемороиди, ректален пролапс, енкопрезис при деца, перфорация на дебелото черво и други. Как се лекува запек?

За да се третира правилно, на пълно място запекът трябва да бъде дефиниран по причина, степен и свързан с евентуални придружаващи заболявания. Това може да бъде извършено само от медицински експерт, като за целта се назначават и нужните изследвания, включително и ехографски преглед. Самата терапия е комплекс от различни методи и

основните хранения за деня. Артишок или цикория? И двете са идеални срещу запек! Двата по-нестандартни, но все пак вече лесни за намираме в търговската мрежа продукти, съдържат специфичният вид фибри инулин. По начало той се смята за отличен тоник за човешкия храносмилателен тракт, както и в полза на правилната регулация на червата. Трябва да отбележим обаче, че инулинът е и вид пребиотик. С други думи той насърчава растежа на добрите бактерии за сметка на лошите в стомаха и по този начин ни предпазва от всякакви аномалии, включително и нередовно изхождане. Скорошно проучване при 44 здрави възрастни със запек установява, че приемането на едва 12 грама инулин от цикория на ден увеличава честотата на изпражненията и тяхна мекота. Напомняме, че цикорията е и отлична алтернатива за хора, които обичат кафе, но не могат да приемат кофеин по една или друга причина. Както знаем, мнозина и до днес се опитват да третират запек с повече кафе, което е изключително голяма грешка, защото подобна терапия може да доведе до обратния ефект, а именно до влошаване на констипацията.

Картофи, ама сладки!

Бататите, а не обикновените, са картофите, които ви трябват за един пълноценен хранителен режим в случай на повтарящ се запек. Те съдържат значително количество фибри, а също така и целулоза и лигнин, подпомогащи движението на червата, като добавят обем и тегло към изпражненията. Едно китайско проучване от 2016-та година разглежда ефектите от яденето на сладки картофи върху хора, подложени на химиотерапия, която често води до констипация. След само 4 дни ядене на 200 грама сладки картофи дневно, участниците регистрират значително подобрение, по-често изхождане и намалено напрежение в стомаха за разлика от контролната група на изследването.

Боб, леща, грах…!

Любимите бобови варива у нас са чудесен източник както на водоразтворими, така и на неразтворими фибри. Те редуцират честотата и дискомфорта при запек. За разлика от всички споменати до тук продукти, бобът, лещата и грахът носят почти максималното препоръчително дневно количество фибри за деня. За да си го набавите, е достатъчно едно от основните ви хранения за деня да е приготвено с боб, леща или грах.

Семена? Да, чиа и ленено! Семената от чиа са сред първенците в списъка с храни

ВОЛКЕ ПРЕБИОТИЧНИ

ФИБРИ 400g

● СТИМУЛИРА РАСТЕЖА И ПОДДЪРЖАНЕТО НА ПОЛЕЗНИ ЧРЕВНИ БАКТЕРИИ

● НАСЪРЧАВА ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНОСМИЛАНЕ

● ПОДПОМАГА ФУНКЦИЯТА НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО

● ПОДПОМАГА ИМУНИТЕТА

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза.

Не е заместител на разнообразното хранене.

с най-голямо съдържание на фибри. Само 30 грама от тях съдържат 10 грама фибри, тоест 39% от дневните ви нужди. Фибрите в чиата се състоят от 85% неразтворими фибри и 15% разтворими фибри. Когато чиата влезе в контакт с вода, тя образува гел. В червата това може да помогне за омекотяване на изпражненията и по-лесното им преминаване. Нещо повече, чиата може да абсорбира вода до 12 пъти повече от собственото си тегло, което може да помогне за увеличаване на обема и теглото на изпражненията. От друга страна, лененото семе се използва от векове като традиционно лекарство за запек, тъй като има доказан естествен слабителен ефект. Изследователите предполагат, че неразтворимите фибри в лененото семе действат като гъба в дебелото черво, тоест и те задържат вода, увеличават обема и омекотяват изпражненията. Междувременно разтворимите фибри насърчават растежа на добрите бактерии, добавяйки маса към изпражненията. Любопитно е, че според някои изследователи слабителният ефект на лененото семе може да се дължи на съдържанието на специфично само за него масло, което разполага с отлични смазващи свойства.

Овес – ядки, брашно и всички негови производни

Овесените трици са богатата на фибри и имат изключително благоприятен ефект върху стомашния тракт, отделителната система и чревните функции. В едно проучване от Обединеното кралство показа, че яденето на две бисквити с овесени трици на ден значително подобрява честотата и консистенцията на движенията на червата, като намалява болката при участници на възраст 60–80 години, които често страдат от запек. Друго проучване сред жители на старчески домове в Австрия установява, че добавянето на 7-8 грама овесени трици към дневната диета за пациенти с констипация води до значително намаляване на употребата на слабително. Не подценявайте състоянието запек. Експертите поясняват, че при повече от 2 седмици постоянна констипация, е наложително посещение на лекар. Ако няма изхождане повече от 5 дена е важно веднага да се вземат мерки.

Моля, имайте на предвид, че този материал е изготвен с изцяло информативна цел и няма за задача да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Моля, не забравяйте, че понякога запекът не може да се повлияе дори с препоръчителните срещу неговите симптоми природни продукти. В тези случаи е задължително да се обърнете към лекуващия си лекар. Литература

1. https://www.healthline.com/nutrition/best-foods-for-constipation#TOC_TITLE_HDR_19

2. Dietary Flaxseed as a Strategy for Improving Human Health Mihir Parikh,1,2,3 Thane G. Maddaford,1,2,3 J. Alejandro Austria,1,2,3 Michel Aliani,2,4 Thomas Netticadan,1,2,5 and Grant N. Pierce1,2,3,*

3. Laxative effects of partially defatted flaxseed meal on normal and experimental constipated mice Jiqu Xu,1,2 Xiaoqi Zhou,3 Chang Chen,4 Qianchun Deng,1,2 Qingde Huang,1,2 Jin'e Yang,1,2 Nianhong Yang,3 and Fenghong Huangcorresponding author1,2

4. Gelling properties of chia seed and flour Ranil Coorey 1, Audrey Tjoe, Vijay Jayasena

5. Chia (Salvia hispanica): A Review of Native Mexican Seed and its Nutritional and Functional Properties Ma Ángeles Valdivia-López 1, Alberto Tecante 2

6. https://fdc.nal.usda.gov/fdc-app.html#/food-details/168872/nutrients

7. Use of fiber instead of laxative treatment in a geriatric hospital to improve the wellbeing of seniors B Sturtzel 1, C Mikulits, C Gisinger, I Elmadfa

8. Systematic review: the effect of prunes on gastrointestinal function E Lever 1, J Cole, S M Scott, P W Emery, K Whelan

9. [Clinical benefits after soluble dietary fiber supplementation: a randomized clinical trial in adults with slow-transit constipation] [Article in Chinese] Lin Xu 1, Wenkui Yu 1, Jun Jiang 1, Ning Li 2

10. Effect of Dietary Fiber on Morphine-induced Constipation in Rats Takashi NIWA,Makoto NAKAO,Seiko HOSHI

11. Dietary fructose intolerance, fructan intolerance and FODMAPs Amy Fedewa 1, Satish S C Rao

12. Systematic Review of Pears and Health Holly Reiland, BS and Joanne Slavin, PhD, RD

13. Kiwifruit-derived supplements increase stool frequency in healthy adults: a randomized, double-blind, placebo-controlled study Juliet Ansell 1, Christine A Butts 2, Gunaranjan Paturi 3, Sarah L Eady 4, Alison J Wallace 4, Duncan Hedderley 1, Richard B Gearry 5

14. The effect of green kiwifruit on gas transit and tolerance in healthy humans Noemi Caballero, Bouchra Benslaiman, Juliet Ansell, Jordi Serra

15. Kiwifruit improves bowel function in patients with irritable bowel syndrome with constipation Chun-Chao Chang 1, Yi-Ting Lin, Ya-Ting Lu, Yu-Shian Liu, Jen-Fang Liu

16. Randomized, double-blind, placebo-controlled trial of Ficus carica paste for the management of functional constipation Hyang-Im Baek 1 2, Ki-Chan Ha 1 2, Hye-Mi Kim 1 2, Eun-Kyung Choi 3, Eun-Ock Park 1 3, Byung-Hyun Park 4, Hye Jeong Yang 5, Min Jung Kim 5, Hee Joo Kang 5, Soo-Wan Chae 1 3 6

17. Naringenin induces laxative effects by upregulating the expression levels of c-Kit and SCF, as well as those of aquaporin 3 in mice with loperamide-induced constipation Jianqiao Yin 1, Yichao Liang

18. Effect of consumption of chicory inulin on bowel function in healthy subjects with constipation: a randomized, double-blind, placebo-controlled trial Antje Micka 1, Anne Siepelmeyer 1, Anja Holz 2, Stephan Theis 2, Christiane Schön 1 ■

Какво представлява болестта на Алцхаймер?

Болестта на Алцхаймер е прогресивна форма на деменция. Деменцията е по-широк термин за състояния, причинени от мозъчни травми или заболявания, които влияят зле на паметта, мисленето и поведението. Тези промени могат сериозно да повлияят на ежедневието на болния и да не му позволят да води нормален начин на живот. Според Асоциацията на Алцхаймер болестта на Алцхаймер представлява от 60% до 80% от случаите на деменция. Повечето хора с тази болест получават диагноза след 65-годишна възраст. Ако се диагностицира преди това, обикновено се нарича болест на Алцхаймер с ранно начало. Няма лечение за болестта на Алцхаймер, но има лечения, които могат да забавят прогресията на болестта.

Фактите за Алцхаймер Въпреки че много хора са чували за болестта на Алцхаймер, не всички са сигурни какво точно е това. Ето някои факти за това състояние: Болестта на Алцхаймер е хронично състояние, което може да продължи много дълго време. Неговите симптоми се проявяват постепенно и ефектите върху мозъка са дегенеративни, което означава, че болният се влошава бавно. Няма окончателен лек за болестта на Алцхаймер, но лечението което се прилага може да помогне за забавяне на прогресията на заболяването и може да подобри качеството на живот. Никой не е застрахован от развиване на болестта. Всеки може да получи Алцхаймер, но някои хора са изложени на по-висок риск. Например, хора над 65-годишна възраст и тези с фамилна анамнеза за състоянието, т.е. имат някой в семейството си, който е имал Алцхаймер или деменция.

Добре е да се знае, че болестта на Алцхаймер и деменцията не са едно и също нещо. Болестта на Алцхаймер е вид деменция. Няма еднакви резултати при пациентите, така че не можем да говорим за очаквания при болестта на Алцхаймер. Някои хора живеят дълго време с леко когнитивно увреждане, докато други получават симптоми побързо и съответно заболяването при тях прогресира по-бързо.

Деменцията е по-широк термин за състояния със симптоми, свързани със загуба на паметта, като забравяне и объркване. Деменцията включва по-специфични състояния, като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, травматично мозъчно увреждане и други, които могат да причинят тези симптоми.

Причини и рискови фактори за болестта на Алцхаймер Причините, симптомите и лечението могат да бъдат различни за тези заболявания. Според учените, няма установена причина за болестта на Алцхаймер, но са идентифицирали определени рискови фактори, включително:

Възраст

Повечето хора, които развиват болестта на Алцхаймер, са на 65 или повече години.

Семейна история (Фамилна анамнеза)

Ако имате близък член на семейството, който е развил състоянието, е повероятно да го получите и вие.

Генетика

Някои гени са свързани

с болестта на Алцхаймер.

Наличието на един или

повече от тези рискови

фактори не означава, че ще развиете болестта на Алцхаймер. Това просто повишава нивото на риска.

Въпреки че няма

идентифицирана причина за болестта на Алцхаймер, генетиката може

да играе ключова роля. Един ген по-специално представлява интерес за изследователите. Аполипопротеин Е (APOE) е ген, който е свързан с появата на симптомите на Алцхаймер при възрастни хора. Кръвните тестове могат да определят дали имате този ген, което увеличава риска от развитие на болестта на Алцхаймер. Имайте предвид, че дори някой да има този ген, той може да не получи болестта на Алцхаймер. Обратното също е вярно: Някой все още може да получи болестта на Алцхаймер, дори ако няма гена. Няма начин да се каже със сигурност дали някой ще развие болестта на Алцхаймер.

Други гени също могат да увеличат риска от болестта на Алцхаймер и ранното ѝ начало.

Симптоми на болестта на Алцхаймер

Всеки има епизоди на забравяне от време на време. Но хората с болестта на Алцхаймер проявяват определени постоянни поведения и симптоми, които се влошават с течение на времето. Те могат да включват: загуба на памет, засягаща ежедневните дейности, като например способността да спазвате срещи, проблеми с познати задачи, като например използване на микровълнова печка, трудности при решаването на проблеми, проблеми с говора или писането, дезориентиране по време или място, намалена преценка, намалена лична хигиена, промени в настроението и личността, оттегляне от приятели, от семейство и общност. Симптомите се променят в зависимост от стадия на заболяването. Научете за ранните индикатори за болестта на Алцхаймер и как те преминават в потежки симптоми. Етапи на Алцхаймер.

Алцхаймер е прогресиращо заболяване, което означава, че симптомите постепенно ще се влошат с течение на времето. Алцхаймер е разделен на седем етапа:

Етап 1. На този етап няма симптоми, но може да има ранна диагноза въз основа на фамилна анамнеза.

Етап 2. Появяват се най-ранните симптоми, като забрава.

Етап 3. Появяват се леки физически и психически увреждания, като намалена памет и концентрация. Те могат да бъдат забележими само от някой много близък до човека.

Етап 4. Алцхаймер често се диагностицира на този етап, но все още се счита за лек. Загубата на памет и невъзможността да се изпълняват ежедневни задачи е очевидна.

Етап 5. Умерените до тежки симптоми изискват помощ от близките или болногледачите.

Етап 6. На този етап, човек с болестта на Алцхаймер може да се нуждае от помощ с основни задачи, като хранене и обличане. Етап 7. Това е най-тежкият и последен етап от болестта на Алцхаймер. Възможно е да има загуба на реч и изражение на лицето. Ранно начало на болестта на Алцхаймер

АЛЦХАЙМЕР КАКВО ПРЕДСТВАЛЯВА, СИМПТОМИ, ВЪЗРАСТОВА ПРОЯВА, ТРЕТИРАНЕ

ТОП 15 НАПИТКИ

И СОКОВЕ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА МОЗЪКА

3. Комбуча

Ноотропите са клас естествени или синтетични съединения, които могат да подобрят мозъчната функция. Въпреки че има стотици ноотропни добавки, някои напитки съдържат естествени ноотропни съединения. Нещо повече, тези напитки съдържат съставки като антиоксиданти или пробиотици, които могат да поддържат мозъка ви в добро здраве. Нека разгледаме най-популярните сокове и напитки, които могат да подобрят здравето на мозъка ви:

1. Кафе Кафето е може би най-широко консумираната ноотропна напитка. Повечето от неговите ползи за мозъка идват от кофеина, въпреки че съдържа и други съединения, като антиоксидантната хлорогенова киселина, която също може да повлияе на мозъка.

Проучване отбелязва, че кофеинът може да подобри концентрацията, бдителността, времето за реакция и паметта при дози от 40–300 mg, което е еквивалентно на около 0,5–3 чаши (120–720 ml) кафе.

Кафето също може да предпази от болест на Алцхаймер.

В седмично проучване при мишки, доза, еквивалентна на 5 чаши (1,2 литра) кафе на ден, или приблизително 500 mg кофеин, помогна за предотвратяване и лечение на болест на Алцхаймер.

Необходими са обаче изследвания върху хора. Имайте предвид, че е известно, че кофеинът е безопасен при дози до 400 mg на ден или около 4 чаши (945 ml) кафе.

2. Зелен чай Зеленият чай има много по-ниско съдържание на кофеин от кафето. Той обаче може да се похвали с две обещаващи ноотропни съединения - L-теанин и епигалокатехин галат (EGCG).

Изследванията показват, че L-теанинът може да насърчи релаксацията и, когато се комбинира с кофеин, може да подобри фокуса. Преглед на 21 проучвания при хора установява, че като цяло зеленият чай може да поддържа концентрацията и паметта.

В допълнение, EGCG може да влезе в мозъка ви през кръвно-мозъчната бариера - което означава, че може да има благоприятен ефект върху мозъка или дори да се бори с невродегенеративните заболявания. Необходими са обаче повече изследвания.

Комбуча е ферментирала напитка, която обикновено се прави от зелен или черен чай, както и от плодове или растения. Основно предимство е, че в червата постъпват полезни бактерии, наречени пробиотици.

На теория подобряването на здравето на червата може да подобри мозъчната функция чрез оста черва-мозък, двупосочна комуникационна линия между червата и мозъка. Въпреки това, няколко проучвания подкрепят използването на комбуча специално за подобряване на мозъчната функция.

4. Портокалов сок Портокаловият сок е богат на витамин С - 1 чаша (240 мл) съдържа 93% от средния дневен прием. Интересно е, че този витамин може да има неврозащитни свойства. Един преглед на 50 проучвания при хора установява, че хората с по-високи нива на витамин С в кръвта или повисок прием на витамин С са имали по-добри показатели за бдителност и памет от хората с по-ниски кръвни нива или нива на прием. Недостатъците на сладкия портокалов сок обаче могат да надвишат неговите ползи за здравето. Сокът е с много повисоко съдържание на калории от цели плодове, а високият прием на добавена захар е свързан със заболявания като затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечни заболявания.

Най-добрият начин да си набавите този витамин е просто като ядете портокал. Пълните плодове съдържат по-малко калории, по-малко захар и повече фибри от портокаловия сок, като същевременно

осигуряват 77% от средния дневен прием на витамин С.

5. Сок от боровинки

Боровинките са богати на растителни полифеноли, които могат да подобрят мозъчната функция. Антоцианинитеантиоксидантите, които придават на тези плодове техния синьо -лилав оттенък - могат да бъдат до голяма степен отговорни за това.

По същия начин сокът от боровинки е богат на тези съединения.

Въпреки това, преглед на висококачествени проучвания, включващи близо 400 души, има смесени резултати. Най-силният положителен ефект е свързан с подобрена краткосрочна и дългосрочна памет, но някои от проучванията в този преглед не съобщават за положителни мозъчни ефекти от консумацията на боровинки.

Нещо повече, яденето на цели боровинки е по-здравословен вариант с ниско съдържание на захар, който може да осигури подобни ползи.

ПОДПОМАГА

ПАМЕТТА И ЗДРАВЕТО НА МОЗЪКА

ВОЛКЕ ЦИТИКОЛИН

250 mg Цитизин 5' - монофосват 30 вег. капсули

www.drwolke.com

Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

6. Зелени сокове и смутита Зеленият сок комбинира зелени плодове и зеленчуци като:

• тъмнозелени листни зеленчуци – зеле, спанак и други;

• краставици;

• зелени ябълки;

• пресни билки като лимонена трева. Зелените смутита също могат да съдържат съставки като авокадо, кисело мляко, протеин на прах или банани, за да добавят кремообразност и да увеличат хранителните вещества.

Докато ползите за здравето от зелени сокове или смутита са силно зависими от съставките, тези напитки често са богати на витамин С и други полезни антиоксиданти.

7. Лате с куркума

Тази напитка е наричана още златно мляко. Тя е топла, кремообразна напитка с ярко жълт цвят.

Куркумата съдържа антиоксидантния куркумин, който може да увеличи производството на мозъчен невротрофичен фактор (BDNF) в тялото ви.

Ниските нива на BDNF са свързани с умствени увреждания и неврологични заболявания, така че повишаването на нивата на BDNF може да подобри мозъчната функция. Трябва обаче да се отбележи, че лате с куркума съдържа много по-малко куркумин от това, което често се използва в научните изследвания.

8. Лате с адаптогени

Подобно на лате с куркума, лате с адаптогени е топла, пикантна напитка, която съдържа уникални съставки. Адаптогените са храни и билки, които могат да помогнат на тялото да се адаптира към стреса, подобрявайки мозъчната функция и намалявайки умората. Адаптогените добавяни към лате са сушени гъби, ашваганда, корен от мака и много други.

9. Сок от цвекло Цвеклото е тъмно червен кореноплоден зеленчук, който е естествено богат на нитрати, предшественик на азотния оксид, който тялото използва за насищане на клетките с кислород и подобряване притока на кръв. Докатоного хора пият сок от цвекло преди тренировка, не е ясно дали той има някаква полза за мозъка.

10-14. Билкови чайове Някои билкови чайове могат да подобрят мозъчната функция. Такива са:

10. Градински чай: това растение може да поддържа паметта и настроението, наред с други благоприятни ефекти върху психиката.

11. Гинко билоба: преглед на проучванията, включващи повече от 2600 души, установява, че гинко билоба може да облекчи симптомите на болест на Алцхаймер и лек когнитивен спад.

12. Ашваганда: тази популярна ноотропна билка може да предпази от невродегенеративни заболявания като болест на Алцхаймер.

13. Женшен: някои доказателства подкрепят използването на женшен заради неврозащитните му свойства и за подобряване на мозъчната функция, но други проучвания не показват ефект.

14. Родиола: тази билка може да помогне за намаляване на умствената умора и подобряване на мозъчната функция. Важно е да знаете, че чайовете съдържат много по-ниски дози активни съставки, отколкото добавките или екстрактите, използвани в научните изследвания.

15. Кефир Подобно на комбуча, кефирът е ферментирала напитка, която съдържа пробиотици. Той обаче се прави от ферментирало мляко, а не от чай.

Тази млечна напитка може да помогне на мозъчната функция, като насърчава растежа на полезни бактерии в червата.

Като алтернатива пийте кисело мляко, което съдържа и пробиотици.

Ноотропните напитки може да изглеждат като лесен начин за поддържане на здравето на мозъка. Въпреки, че някои от тези напитки могат да помогнат за подобряване на мозъчната функция, няма висококачествени доказателства, които да подкрепят ефективността на някоя от тези напитки за подобряване на вниманието, производителността или паметта. Тези напитки обаче имат и други ползи за здравето, така че си струва да ги опитате.

Източници:

1. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27612937/ 2. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20182037/

3. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28056735/ 4. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28899506/

5. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31349535/ 6. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27793221/

7. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28867798/ 8. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26376619/

9. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30999017/ 10. ht tps://www.research.manchester. ac.uk/portal/files/92960868/1_s2.0_S0889159118311954_main.pdf

11. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30351155/ 12. ht tps://pubmed.ncbi.nlm.nih. gov/31279955/ 13. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28640972/ 14. ht tps://pubmed.ncbi.nlm.nih. gov/29077028/ 15. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24933499/ 16. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/ articles/PMC5318325/ 17.https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26268332/18. ht tps://pubmed.ncbi. nlm.nih.gov/32240781/ 19.https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24666107/ 20. ht tps://pubmed.ncbi. nlm.nih.gov/19016404/ 21.https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32423436/

Паническата атака се смята за един от най-тежките пристъпи на безпокойство. Все още не е напълно ясно какво точно предизвиква паническите атаки, но се смята, че са резултат от силен стрес.

Хората, страдащи от панически атаки, споделят, че изпитват силен страх, придружен с ужасни физически симптоми, някои от коита са замайване, учестен пулс, задух и замъглено виждане.

Самата паническа атака не е смъртоносна или опасна за здравето, но симптомите ѝ могат да бъдат ужасяващо преживяване, в което човек може да загуби контрол над себе си и да не може да се справи със ситуацията. Не е необходимо паническата атака да бъде свързана с момент, в който изпитваме силно психическо напрежение. Тя може да ни връхлети изневиделица без никаква видима причина. Именно поради това, повечето хора развиват допълнителни психически разстройства като постравматичен стрес, което допълнително усложнява процеса на лечение и терапия. Пиер Дако пише в своята книга „Фантастичните победи на модерната психология“, че безпокойството може да бъде обикновено психическо неразположение (черни мисли), постоянно безпокойство или тревога без видима причина. Обикновеното безпокойство се поражда от усещане за смътна, но неизбеждна опасност.

Тероризиращото безпокойство, което води индивида до ступор (вцепенение) го кара да се страхува от скорошно полудяване, смърт, загуба на средства и препитание.

Възможни причини за паническа атака

• Употреба на стимуланти като кофеин, кокаин и др.

• Внезапно спиране на някои лекарства

• Депресия

• Ниско самочувствие

• Невъзможност за постигане на лично поставени цени и стремежи Хоратас разстройства имат страх да пътуват сами, да се срещнат с по-висш служител и да се борят да вземат решения дори по дребни въпроси. При тежки случаи на паническо разстройство, хората не се чувстват в безопасност дори в дома си.

Какво представлява паническото разстройство?

Паническото разстройство е свързано с няколко психиатрични

състояния, като депресия и други тревожни разстройства. Според изследване, около една трета от пациентите с депресия са и с паническо разстройство, а около половината от пациентите с паническо разстройство ще развият депресия през живота си. Също така, според изследването, половината от пациентите с депресия ще развият паническо разстройство. Пациентите могат да злоупотребяват с алкохол или наркотици (или и двете), за да се справят с паниката, а от своя страна употребата на тези вещества може да предизвика паническо разстройство. Важно е, че рискът от самоубийство се повишава при пациенти с паническо разстройство, особено в комбинация с депресия.

По време на проучванията се установява, че тревожните разстройства са най-разпространената група психични разстройства сред общата популация, като приблизителното засягане през целия живот е приблизително 16% от всички хора по света, за всяко тревожно разстройство.

Сред пациентите с тревожни разстройства има високо ниво на коморбидност (едновременно присъствие) с други психиатрични разстройства като други тревожни разстройства, депресия и злоупотреба с алкохол, но също и физически заболявания. Разходите, свързани с тревожните разстройства, са високи и влияят лошо на икономиката поради използването на скъпи здравни грижи, пропуснатите доходи и болничните листове за пациентите. Неотдавнашно проучване в САЩ установило седемкратно увеличение на суицидните мисли при пациенти с паника и депресия. Kакво представлява паническата атака?

Паническите атаки могат да бъдат внезапни и да изглеждат непреодолими. Знанието какво да правим, когато възникнат, може да намали симптомите им или дори да ги спре. Паническите атаки са сравнително често-срещани. Според проучване около 13% от хората по света ще изпитат поне една паническа атака през живота си.

Човек не винаги може да предвиди кога ще го връхлети паническа атака, но ако си направи някакъв „план за действие“, т.е. да има ясна представа какво да прави, когато се случи, може да му помогне и той да не загуби контрол по време на паническата атака. Има много начини за спиране ѝ, а също така и методи за намаляване на тревожността.

Как можем да спрем паническата атака?

ПАНИЧЕСКА АТАКА КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА? КАК МОЖЕ ДА Я СПРЕМ?

Паническите атаки могат да създадат различни физически и емоционални симптоми. Физическите симптоми могат да включват: изпотяване, учестено дишане, бърз сърдечен ритъм.

Емоционалните симптоми могат да включват: чувство на страх и безпокойство, интензивно, повтарящо се притеснение, усещане

за предстояща смърт и др.

Ето 13 начина, които хората могат да използват, за да си възвърнат контрола и да намалят симптомите на паническата атака.

13 начина за спиране на паническа атака

1. Не забравяйте, че ще мине По време на паническа атака, можете да си повтаряте, че това усещане ще премине и няма да нанесе физическа вреда, колкото

и ужасно да се чувствате в този момент. Опитайте се да го разгледате като кратък период, в който имате просто силна тревожност и че скоро ужасът приключи. Паническите атаки обикновено достигат най-интензивната си точка в рамките на 10 минути от началото им, а след това симптомите им започват да отшумяват.

2. Вдишайте дълбоко въздух Дълбокото вдишване и издишване може да помогне да се овладее паническа атака. Тъй като паническите атаки могат да причинят учестено дишане, а стягането в гърдите може да доведе до плитко дишане. Това влошава симптомите на чувството на безпокойство и напрежение. Поради тази причина, запазете самообладание и се опитайте да дишате бавно и дълбоко, като се концентрирате върху всеки дъх. Можете да си повтаряте и думата „дишам“. Дишайте дълбоко от диафрагмата, като пълните белите дробове бавно и стабилно, докато броите до 4 както при вдишване, така и при издишване. Можете също да опитате да използвате техниката на дишане „47-8“. С тази техника човек вдишва за 4 секунди, задържа дъха за 7 секунди, след което издишва бавно за 8 секунди. Струва си да се отбележи, че за някои хора дълбокото дишане може да влоши пристъпите на паника. В тези случаи човек може да се опита да се съсредоточи върху това да прави нещо, което му харесва.

3. Помиришете лавандула Лавандулата е позната със своето благоухание. Успокояващият аромат може да помогне за облекчаване на безпокойството, въздействайки на сетивата и помагайки на човек да задържи вниманието си в една точка и да се съсредоточи. Лавандулата е известна с това, че създава усещане за спокойствие и релаксация. Много изследвания показват, че етеричното масло от лавандула може да спомогне за облекчаване на безпокойството.

Ето един съвет: Опитайте да задържите маслото под носа като вдишвате внимателно, или да капнете капка върху носна кърпичка и да я помиришете.

Валидол 20 тбл.

Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

Маслото от лавандула е често срещано в био магазини и аптеки. Трябва да се взима само от сигурни източници. Ако миризмата на лавандула не ви понася, можете да я заместите с други етерични масла, които имат успокояващ ефект, като бергамот, портокал, лайка или лимон. 4. Намерете спокойно място Динамичната среда и силният шум често увеличават чувството на безпокойство и могат да доведат до паническа атака. Ако е възможно, опитайте се да намерите по-спокойно място. Това може да означава напускане на оживенатата среда, незавимо дали сте на открито или в стая. Облегнете се на нещо, може да бъде стена, или мебел. Ако седнете на тихо и уединено мяст ще се създаде малко умствено пространство, което да улесни фокусирането върху дишането и други методи за справяне с паник атаката. 5. Фокусирайте се върху обект Когато човек бъде обзет от мъчителни мисли, чувства или спомени, концентрирането върху нещо физическо в околната среда може да му помогне да се почувства по-добре и по-спокоен. Фокусирайте се върху един стимул, за да намалите други стимули. Докато човек разглежда предмета, трябва да помисли как се чувства, после да помисли за самия предмет: Кой го е направил и каква форма има той? Колкото и странно да звучи, тази техника може да помогне за намаляване на симптомите на паническа атака. Ако човек има повтарящи се панически атаки, той може да носи конкретен познат предмет, който да му помогне да се заземи. Това може да е нещо дребно като гладък камък, раковина, малка играчка или шнола за коса.

Техники за заземяване като тази могат да помогнат на хората, които се справят с пристъпи на паника, тревожност и други травми.

6. Методът 5-4-3-2-1

Паническите атаки могат да накарат човек да се чувства откъснат от реалността. Това е така, защото интензивността на тревожността може да заглуши другите сетива. Методът 5-4-3-2-1 е вид техника на заземяване и фокусиране. Той помага да се насочи фокусът на човека далеч от източниците на стрес. За да използвате този метод, трябва да изпълните всяка от следните стъпки възможно най-прецизно: Бавно погледнете към 5 отделни обекта. Помислете за всеки един от тях за кратко време. Заслушайте се в 4 различни звука. Помислете откъде са дошли и какво ги отличава. Докоснете 3 предмета. Помислете за тяхната структура, температура и каква е тяхната употреба.►

БЛАГОПРИЯТСТВА ФУНКЦИИТЕ НА

ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА И СЪРДЕЧНО

СЪДОВА СИСТЕМА

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?

Все повече чуваме думата медитация, която хората често свързват с йога практики. Но медитацията е поскоро самовглъбяване и отпускане - отърсване от стреса и пренареждане на личните ни приоритети, мисли, желания и мечти и не е непременно свързана с религиозни практики. Медитацията ни отваря врата към опознаване на подсъзнанието ни и нашите скрити страхове и травми.

Какво представляват медитацията и промяна вниманието?

Медитацията и промяна на вниманието са термини, които са се промъкнали в масовата култура. Тези термини често се използват взаимозаменяемо, но има фини разлики между двете. Медитацията обикновено се отнася до официална практика, която може да успокои ума и да подобри осъзнаването на себе си, нашия ум и нашата среда. Медитацията в многобройните ѝ форми се е практикувала в продължение на хилядолетия от различни групи хора в много различни традиции. Практикувана предимно в източните традиции, медитацията се разпространява в западното общество и все повече се използва като терапевтичен метод. „Променено внимание“ (shift of focus) и „Осъзнатост“ (mindfulness) като термин стана повсеместен в последно време. Но всъщност промененото внимание и осъзнатост просто означават осъзнаване на настоящия момент.

Медитацията има история, която датира от хиляди години и много медитативни техники са се зародили в източните традиции. Терминът „медитация“ се отнася до различни практики, които се фокусират върху интеграцията на ума и тялото и се използват за успокояване на ума и подобряване на цялостното благосъстояние. Някои видове медитация включват поддържане на умствен фокус върху определено усещане, като дишане, звук, визуален образ или мантра, която е повтаряща се дума или фраза. Други форми на медитация включват практиката свързан с фокуса, която включва поддържане на вниманието или осъзнаването на настоящия момент, без да се правят оценки.

Програми, които преподават медитация или самовглъбяване, могат да комбинират практиките с други дейности. Например, вниманието свързано с намаляване на стреса е програма, която преподава осъзната медитация, но също така включва дискусионни сесии и други стратегии, за да помогне на хората да приложат наученото при стресови ситуации. Когнитивната терапия, базирана на съзнанието, интегрира практиките на съзнанието с аспекти на когнитивноповеденческата терапия.

Съзнателната

медитация може да се дефинира като

неосъждащо внимание към настоящия момент (Kabat-Zinn, 1994). Лутането се определя като липса на връзка с текущата задача (Klinger и Cox, 1987; Killingsworth и Gilbert, 2010).

Блуждаенето на ума предполага, че е ненасочено внимание. Основните техники за задържане на фокус на вниманието включват медитация, сканиране на тялото, медитация по време на ходене, дишане и йога. (Kabat-Zinn, 2003).

Безопасни ли са практиките за медитация и самовглъбяване?

Обикновено се счита, че практиките за медитация и самовглъбяване носят някои рискове. Малко проучвания обаче са изследвали тези практики за потенциално вредни ефекти, така че не е възможно да се направят категорични становища относно безопасността.

Преглед от 2020 г. разглеждащ 83 проучвания (общо 6703 участници) установил, че 55 от тези проучвания съобщават за негативни преживявания, свързани с медитативни практики. Изследователите заключват, че около 8 процента от участниците са имали отрицателен ефект от практикуването на медитация, което е подобно на процента, отчетен за психологическите терапии. Най-често съобщаваните отрицателни ефекти са тревожност и депресия. В анализ, ограничен до 3 проучвания (521 участници) на базирани на медитация и фокус програми за намаляване на стреса, учените установили, че практиките на внимание не са по-вредни от липсата на лечение. Колко популярни са медитацията и вниманието?

Според проучване в САЩ от 2017 г., процентът на възрастните, които са практикували някаква форма на медитация, базирана на мантри, медитация на вниманието или духовна медитация през предходните 12 месеца, се е утроил между 2012 г. и 2017 г., от 4,1% на 14,2%. При децата на възраст от 4 до 17 години процентът нараства от 0,6 на сто през 2012 г. на 5,4 на сто през 2017 г. Програмите за медитация в училищата стават все по-популярни в западните страни. Тези програми осигуряват обучение за фокус с цел да помогнат на учениците и преподавателите да управляват стреса и безпокойството, да разрешават конфликти, да контролират импулсите и да подобрят устойчивостта, паметта и концентрацията. Практиките за медитация и методите на обучение, използвани в тези програми, варират значително. Проучванията►

МЕДИТАЦИЯ И САМОВГЛЪБЯВАНЕ

КАКВИ СА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ПОЛЗИ?

здраве

за ефективността на училищните програми за медитация са малко на брой все още и няма адекватна представителна извадка. Защо хората практикуват медитация?

В проучване в САЩ от 2012 г. 1,9 процента от 34 525 възрастни съобщават, че са практикували медитация и самовглъбяване през последните 12 месеца. Сред тези респонденти, които практикуват редовно медитация, 73 процента съобщават, че са медитирали за общото си благосъстояние и здраве и за предотвратяване на заболявания, а повечето от тях (приблизително 92 процента) съобщават, че са медитирали, за да се отпуснат или намалят стреса. В повече от половината от отговорите желанието за по-добър сън е причина за практикуване на медитация.

Какви са ползите за здравето от медитацията?

Практиките за медитация и фокус могат да имат различни ползи за здравето и могат да помогнат на хората да подобрят качеството си на живот. Скорошни проучвания изследват дали медитацията или фокуса помагат на хората да се справят с тревожност, стрес, депресия, болка или симптоми, свързани с отказ от никотин, алкохол или опиати. Други проучвания разглеждат ефектите от медитацията върху контрола на теглото или качеството на съня. Въпреки това, голяма част от изследванията по тези теми са били предварителни или не са стриктни от научна гледна точка. Тъй като проучванията изследват много различни видове практики за медитация и внимание, а ефектите от тези практики са трудни за измерване, резултатите от проучванията са трудни за анализиране и може да са интерпретирани твърде оптимистично.

Подкрепен от NCCIH анализ от 2018 г. на 142 групи участници с диагностицирани психиатрични разстройства като тревожност или депресия изследва подходи за медитация на вниманието в сравнение с липса на лечение и с установени, основани на доказателства, лечения като когнитивноповеденческа терапия и антидепресанти.

Анализът включва повече от 12 000 участници и учените откриват, че за лечение на тревожност и депресия подходите, базирани на вниманието, са по-добри от липсата на лечение и работят толкова добре, колкото и основаните на доказателства терапии. Анализ от 2021 г. на 23 проучвания (1815 участници) изследва практики, базирани на вниманието, използвани като

лечение на възрастни с диагностицирани тревожни разстройства. Проучванията, включени в анализа, сравняват интервенциите, базирани на вниманието (самостоятелно или в комбинация с обичайни лечения) с други лечения като когнитивноповеденческа терапия, психообразование и релаксация. Анализът показа смесени резултати за краткосрочната ефективност на различните подходи, базирани на вниманието. Като цяло те са били по-ефективни от обичайните лечения за намаляване на тежестта на симптомите на тревожност и депресия, но само някои видове подходи за медитация са толкова ефективни, колкото когнитивно-поведенческата терапия.

Въпреки това, тези резултати трябва да се тълкуват с повишено внимание, тъй като рискът от отклонение за всички проучвания е неясен. Малкото проучвания, които проследяват участници за периоди, по-дълги от 2 месеца, не откриват дългосрочни ефекти от практиките, базирани на медитация за фокус.

Анализ от 2019 г. на 23 проучвания, включващи общо 1373 студенти, разглежда ефектите от практиките: йога, медитация, самовглъбяване и фокус върху симптомите на стрес, тревожност и депресия. Въпреки че резултатите показват, че всички практики имат известен ефект, повечето от проучванията, включени в прегледа, не са достатъчно качествена представителна извадка и включват субективни или пристрастни изводи.

Нещо интересно: Според ведическата наука, по време на медитация намиращият се дълбоко в нас, вътрешен „Аз“ активира вътрешната способност (работещо съзнание), което от своя страна активира физическото тяло. Чрез медитацията се осигурява обратна връзка, при която се осъществява съзнателна връзка с дълбокото вътрешно „Аз“. Този възглед за човешкото същество корелира с научния възглед за дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) в тялото.

Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар.

Източници:

1. Meditation and Mindfulness: What You Need To Know, National Center for Complementary and Integrative Health https://www.nccih.nih.gov/health/ meditation-and-mindfulness-what-you-needto-know

2. S. Keng, M. Smoski, C. Robins, Effects of Mindfulness on Psychological Health: A Review of Empirical Studies, National Library of Medicine, 2011 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3679190/

3. Q. Zhang, Z. Wang, X. Wang, L. Liu, J. Zhang, R. Zhou, The Effects of Different Stages of Mindfulness Meditation Training on Emotion Regulation, frontiers, 2019 https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnhum.2019.00208/full

4. C. Berhan, The benefits of meditation and mindfulness practices during times of crisis such as COVID-19, Cambridge Core, 2019 https://www.cambridge.org/core/journals/irish-journal-of-psychological-medicine/ article/benefits-of-meditation-and-mindfulness-practices-during-times-of-crisis-such-as-covid19/076BCD69B41BC5A0A1F47E9E78C17F2A

5. H. Sharma, Meditation: Process and effects, National Library of Medicine, 2015 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4895748/ ■

Моника Балаян

Въздействието на Смехотерапията върху организма е цялостно подобряване

Моника Балаян е психолог, създател на многочислени семинари, курсове и програми по цял свят, с които хиляди хора са подобрили качеството на здравето и живота си. Нейните Майсторски класове са без аналог и събират повече от 120 човека вече години наред. Основател на Академия по метода Mneuro, където създава и ръководи нова технология, иновационните проекти Super brain program, както и продукта Mneuro video, който работи на ниво препрограмиране на човешкото подсъзнание. Професионалната ѝ дейност продължава над 30 години. Работила е в администрацията на президента на Армения, като експерт при съветника на президента, разработва програми за комуникация на президентския апарат с обществеността по време на Прехода. Като независим треньор и психолог-консултант е провела тренинги в различни градове в Армения, Русия, Германия, България, Беларус, Кипър и Украйна. Консултирала е компании, колежи, институти и ВИП персони. Провела е над 19 000 събития, включително в страни като Бали, Малта, Великобритания, Шри Ланка, Мароко, Андора, Ирландия и други. Тя

за който ни разказва самата тя.

здраве

- Какво представлява смехотерапията?

Смехотерапията съчетава много оздравителни методи - физиотерапия, емоционална интелигентност, управление на емоциите, терапевтична медитация, усъвършенствани психологически практики и, разбира се, смях. Курсът по смехотерапия е комбинация от техники и методи за подобряване на здравето. Освен това от миналата година имам възможност да изследвам прякото въздействие на упражненията, медитацията, смеха и т.н. върху мозъка. И така, в резултат на проучванията, курсът „Смехотерапия с Моника Балаян“ непрекъснато се променя, като се добавят нови упражнения и методи за оздравяване.

Добавих името си към наименованието на курса, тъй като наименованието „Смехотерапия“ не се използва по предназначение. В България дори хумористично представление, йога на смеха или клоунада се наричат Смехотерапия. Ние провеждаме успешно оздравителни курсове по Смехотерапия вече 15 години и в медиите това име стана популярно, така че очевидно дори психолозите не са се решили да го използват. Ето защо с Вас обсъждаме „Смехотерапия с Моника Балаян“ - моето име със сигурност не може да бъде взето. Курсът продължава 5 дни, с по 3 часа активно лечение. - При какви случаи и психически проблеми се използва? Тъй като курсът по „Смехотерапия с Моника Балаян“ е многофункционален здравен курс, въздействието върху организма е цялостно. Първите два дни от курса са активен процес на прочистване на тялото от токсини: на физическо, умствено и емоционално ниво. В цялото тяло се усеща лекота, в главата - яснота и добро настроение, което се отразява на целия организъм. Постигаме добри резултати при всякакви психосоматични заболявания: диабет, астма, сърдечно-съдови заболявания, възстановяване на щитовидната жлеза, нормално функциониране на черния дроб, бъбреците, червата, бързо възстановяване от Covid-19. Възстановяване от стрес и депресия, нормализиране на съня, възстановяване на нервната система и много други. - Може ли да служи като спомагателно средство за превенция срещу развитието на психични проблеми? Да, ако не става дума за генетична предразположеност към психични проблеми, но дори и тогава дава осезаеми резултати, тъй като участниците в курса се научават да управляват емоциите си, за да излязат навреме от стресовите и депресивни състояния. Например при пристъпи на паника резултатите се появяват след 3 дни от посещението на курса, страхът и тревожността отстъпват.

Като се има предвид, че всички емоционални състояния са химически процес в организма, може да се каже, че радостта, смехът и релаксацията стимулират хормоните на стреса и следователно променят химическия процес в организма. Съществуват много научни изследвания, които доказват, че правилната доза смях допринася за психическата стабилност. Така че най-важното е не емоцията, а правилната доза за всеки човек. Курсът по „Смехотерапия с Моника Балаян“ осигурява правилната доза за целия организъм и като правило човек става емоционално стабилен. Бих искала да подчертая още веднъж, че професионализмът на терапевта се състои в това да избере правилните дози, които възстановяват

цялото тяло, тъй като една и съща емоция може да възстановява и разрушава. Смехът не прави изключение. Ако вече има проблеми с психичното здраве, препоръчвам основно лечение с психиатър, а Смехотерапията може да бъде добра подкрепяща терапия.

- Моника, Вие сте основател на метода смехотерапия в България. От къде дойде идеята?

Да! Основах Смехотерапията като многофункционален уелнес метод. Тъй като съм практически психолог и трансформационен терапевт, работя на нивото на несъзнателните процеси, които протичат в човека. Например усмихваме се или се радваме на хора, които намираме за приятни, без да се замисляме дали да се усмихнем, да разширим зениците на очите си, да прехвърлим тялото си напред или да докоснем човека. Това обаче се случва,

B-Max Depo Complex

30 капсули

Съставки: Витамин В1 Витамин В2 Витамин В3 Витамин В5 Витамин В6 Витамин В7 Витамин В9 Витамин В12

Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

когато харесваме някого или сме силно заинтересовани от нещо - устните ни лесно се разтягат в усмивка, зениците ни се разширяват, тялото ни се изпъва напред и искаме да докоснем, без значение дали това е човек, или предмет. И това често не е съзнателно поведение, а невербална реакция на човек или събитие и е истинско, тъй като никога не лъже. Именно тази скрита част от човешката психика ме заинтересува да помагам на хората психологически. Ето защо съм посветила по-голямата част от професионалната си практика на работата с емоциите, които също често са ирационални. Опитах се да излекувам един човек на найдълбоко ниво и резултатът беше дълготраен.

Спомням си един случай по време на войната, когато в Ереван нямаше електричество и отопление, а градът беше

в състояние на блокада; хората трябваше да се редят на опашка за хляб в 4 ч. сутринта и дори тогава нямаше достатъчно за всички. Вечер се стъмваше и ние седяхме на свещи, беше трудно време. Тогава имахме няколко деца вкъщи - дъщеря ми и нейните братовчеди. Децата не знаеха и не разбираха какво е война, а аз като психолог разбирах, че ужасът на войната може да осакати живота им. Така че започнахме да играем с тях пиеси - смешни, весели пиеси, много се смяхме. А децата, които вече имат свои собствени деца, си спомнят за това ужасно време с радост и веселие. Ето какво може да направи правилната работа с подсъзнанието. Тогава разбрах, че смехът е много мощна лечебна сила, само трябва да се използва правилно.

Започнах да работя с положителни емоции в курсовете си. Тогава случайно попаднах на Норман Къзънс, човекът, който се смееше на смъртта, работеше с положителни емоции и нагласи и беше излекувал неизлечимата си болест. Проучих подробно неговата методология и тя допълни моите курсове като доказателство за ефективността на метода. След това се запознах с метода на единствения офталмолог в света д-р Улиам Хорас Бейтс, който преди повече от 100 години е разработил неоперативен метод за лечение на очите чрез релаксация. Впрочем всички методики на други автори, без изключение, използват метода на д-р Бейтс. Включих методологията на д-р Бейтс в курса по „Смехотерапия с Моника Балаян“, тъй като очите са много важна част от мозъка, а релаксацията е необходимо умение за контролиране на емоциите.

Така че вдъхновението за курса бяха дъщеря ми, Норман Казанс и д-р Бейтс.

- А какво казват научните експерти за смехотерапията?

Удивителното въздействие на смеха върху човешкия организъм е доказано неведнъж от науката. Всяка година се провеждат експерименти и се получават резултати за повишаване на имунитета, прочистване на белите дробове и бронхите, прочистване и възстановяване на стомашно-чревния тракт и много други неща. Бих искала да спомена научните ни експерименти в сътрудничество с Института по физиология

в Орбели, който разполага

с 12 научни лаборатории.

Сега работя с лекари, професори и учени в института за изследване на мозъка. Разбира се, се интересувам от ефекта върху човешкия мозък, а чрез мозъка и върху цялото тяло - от упражненията, техниките, медитациите, които провеждаме на курса „Смехотерапия с Моника Балаян“. Резултатите са

фантастични: вече може да се каже, че някои упражнения рестартират мозъка и спират разрушителните процеси в цялото тяло. Дори може да видите в 3D модел как по време на терапевтичния смях се активира целият мозък, всички центрове (дори тези, които не са били активни), всички мозъчни вълни, т.е. човек не само става по-умен, тялото се съживява, стресът отстъпва, напрежението и тревожността изчезват. И този ефект го виждаме при мозъците на всички субекти, дори проверихме мозъка и на самите професори. Ефектът е абсолютно еднакъв при всички, независимо от националността, пола, възрастта и професията. Така че „Смехотерапията с Моника Балаян“ има силно изразен лечебен ефект.

- Организирате и много курсове и семинари в чужбина. Ако трябва да сравните българското здравеопазване с това в другите развити европейски страни, как бихте го определили?

Много е трудно да се даде еднозначен отговор на този въпрос, зависи от това с коя страна я сравнявате. Аз познавам добре немската медицина, немското здравеопазване и много ми харесва, тъй като немската медицина има своите вековни традиции.

В България всичко зависи от това с кого ще се срещнете. Има някои отлични лекари, професори, някои от които познавам, които са истински лекари от Бога. Има някои лекари, до които е по-добре да не стигате. Трудно ми е да бъда обективна, тъй като обичам България и българите, това е моята втора родина. Затова се надявам, че ако нашите български лекари посещават по-често курса по Смехотерапия, ще им бъде по-лесно да преодоляват стреса и напрежението в професията си, а това ще подобри качеството на работата им с хората.

Йорданка Вандева

за инфузионните терапиииновативен начин

за поддържане на здравето

Йорданка Семерджиева-Вандева е магистър фармацевт, експерт по лекарствена терапия, специалист по лекарствена информация и безопасност и мениджър в естетична клиника „Д-р Вандев“. През 2013 г. завършва „Фармация“ във Фармацевтичен факултет град Пловдив. През 2015 г. придобива професионална квалификация магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт, а през 2018-а придобива специалност по Организация и икономика на фармацията в Медицински университет – Пловдив. Doctor Vandev Clinic е единствената клиника в Пловдив с експерт по лекарствена терапия. Тъй като в клиниката се извършват много сложни хирургични и нехирургични манипулации, които изискват медикаментозна терапия, назначаването на такава се прави съвместно специалиста по лекарствена терапия. Това гарантира най-ефективно медикаментозно лечение и свеждане до минимум на нежеланите лекарствени реакции. С Йорданка Семерджиева-Вандева разговаряме за иновативната за страната ни инфузионна терапия и ползите от нея. Тя е продължение на интравенозната терапия (съкратено като IV терапия) - медицинска техника, която доставя течност директно в кръвотока. Интравенозният път на приложение обикновено се използва за разтваряне на разтвори или за осигуряване на хранене на тези, които не могат да консумират храна или вода през устната кухина. Може да се използва и за администриране на лекарствени продукти или друга медицинска терапия.

- Какво всъщност представлява инфузионната терапия?

Интравенозните инфузии далеч не са новост в света, но за България са тотална иновация и напълно непозната нова здравна услуга. Опитите за осигуряване на интравенозна терапия са регистрирани още през 15. век, но практиката е станала широко разпространена едва през 1900-те години, след разработването на техники за безопасно и ефективно използване.

Инфузионните терапии са активни коктейли за венозно приложение, известни още като интравенозни бустери или витамин дрипове. Инфузионната терапия е най-бързият и ефективен начин за доставяне на различни комбинации от витамини, микроелементи, антиоксиданти, имуностимулатори и аминокиселини директно в кръвообращението. Хидратацията е от първостепенно значение за здравето, ума и тялото. Дори и минималната загуба на течности може да причини стрес за организма и да увеличи наличието на свободни радикали, което впоследствие да причини редица здравословни проблеми.

желязо с храната и лошото му усвояване, при желязодефицитна анемия, при дефицит на витамин B6, B12 и фолиева киселина. Добре се комбинират терапиите с лечението при пациенти с автоимунни заболявания, например псориазис и псориатричен артрит. При хронични заболявания, летни вируси, алергии, първи симптоми на настинка и грип, хронична умора, пролетна умора и често главоболие или мигрена. Също така при тревожност, страх, проблеми със съня, общ имунен и енергиен спад, понижен тонус, умствени и физически натоварвания, мускулни болки, стрес и депресия, хирургични интервенции, след прекарано заболяване. Служат като бюти терапии, забавящи стареенето на кожата. Отразяват се благоприятно при разграждането на мазнини, хранителен детокс, режим на отслабване. Поддържат здравето на черния дроб и още много други.

- Има ли ограничения във възрастта на пациентите, подходящи за инфузионна терапия?

IV

терапиите в нашата клиника връщат баланса в клетките и се грижат за правилната им хидратация чрез инфузия с антиоксиданти, минерали и витамини. Положителните ефекти се усещат веднага - повече жизненост и бистър ум. В зависимост от вида IV терапия, постигаме оптимизиране на здравето за подобър имунитет, детоксикация, хидратация и възстановяване, след медицински процедури или спорт. Разработването на наши формули отне около 2 години и вече 2 години, след одобрението им, се занимаваме с този вид терапии.

- Реално чрез терапията се вливат вещества, които липсват в организма или са намалели драстично. Как се проверява дефицитът? Извършвате ли предварителна кръвна картина?

Нашите интравенозни терапии възникнаха като подпомагаща грижа след оперативните интервенции, които извършваме. При пациентите, предприели подобни интервенции, някои дефицити вече бяха налице. Ние сме клиника. Работата с лаборатории за нас е ежедневие. При определени пациенти задължително изследваме дефицити, защото има показания за това. Може да бъде направен кръвен, генетичен тест или друг вид изследване. На базата на резултатите вече може да определим оптималните дози и честота на инфузиите.

В повечето случаи обаче тези изследвания не са необходими, в зависимост от това дали ще се използват като превенция и оптимизиране на добро здраве или ще са като допълваща терапия при дефицит на някое вещество. Формулите, които сме разработили, са направени така, че да са профилактика на тези дефицити.

- Какви са ползите от вливанията и предимствата им спрямо набавянето на нужните за организма неща по естествен начин –чрез храна, или от хранителни добавки?

При интравенозните бустъри необходимите витамини и микроелементи се доставят директно, избягвайки орален прием, в сравнение с приема на добавки или набавянето чрез храната. Желязото, микроелементи или витамини, например, не се набавят в достатъчно количество от хранителните продукти. Често се наблюдава недобро усвояване през гастро-интестиналния тракт, което няма как да се случи при венозното въвеждане. При интравенозните бустъри необходимите витамини и микроелементи се доставят директно и достигат до всички клетки и тъкани, което е невъзможно при приема на доста от хранителните добавки, заради липсата на определени транспортни протеини. При това без организмът да изразходва енергиен ресурс. Основните ползи са, че организмът се насища бързо и за кратък период се достига до задоволителни резултати. Самата процедура отнема между 30 и 45 минути. Част от ползите на инфузионните терапии са: подсилват имунната система; справят се със стреса, подобряват физическите постижения; незабавно хидратират и помагат за болката и умората; безболезнени са; не съдържат в себе си консерванти или добавки; предотвратят вирусни инфекции; възстановяват оптималните нива аминокиселини, витамини и микроелементи.

- Към кои заболявания могат да служат като допълнителна терапия?

Към голяма гама от заболявания. При недостатъчен прием на

Когато става въпрос за нужда, говорим по-скоро за показания, а не за възраст. Препоръчително е пациентите да са пълнолетни или да са с придружител, ако все пак това се наложи.

- Как подбирате подходящата за всеки пациент терапия?

Съобразяваме се с ефекта, който искат да получат от терапията. Разработили сме различни видове венозни терапии. Определящите фактори, по които се водим, са начинът на живот на пациента, диетата му, биометричните данни и здравословното му състояние. Снемането на анамнеза е от значение, както и цялостното му състояние и съпътстващи заболявания, ако има такива.

Преди самата процедура се провежда консултация, попълва се медицински въпросник и изследвания, ако е необходимо. Процедурата трябва да се извършва само от квалифициран медицински персонал, който правилно да прецени състоянието на пациента, да съобрази терапията със съпътстващите му заболявания и да определи подходящите дозировки на активните вещества.

КАКВИ РИСКОВЕ КРИЕ ПИЕНЕТО НА

ЗАМЪРСЕНА ВОДА ПРЕЗ ЛЯТОТО?

Водата е от съществено значение за живота, но много хора нямат достъп до чиста и здравословна питейна вода и умират в резултат на инфекции, пренасяни по вода в цял свят. В България за щастие нямаме толкова тежки замърсявания все още, но въпреки това водата крие рискове.

Замърсяването на водата от микроорганизми, се счита за едно от големите опасения за водната среда по целия свят. Оттичането на фекална материя, медикаменти, химикали от промишленост и ферми за добитък увеличават бактериите във водеомеите навсякъде по света. Колиформни групи бактерии обикновено са индикатори за микробно замърсяване на водата. Безопасната питейна вода е една от основните нужди на хората. Въпреки това милиарди хора по света нямат достъп до безопасна питейна вода, подходящи санитарни условия и хигиена в развиващите се страни. Качеството на питейната вода е мощен екологичен детерминант за здравето и продължава да бъде в основата на превенцията и контрола на болестите, предавани по вода.

Лятната ваканция рискове от инфекции Лятото е чудесно време да излезете и да се забавлявате във водата. Но водните басейни – включително плувни басейни, езера, морета и океани – понякога могат да бъдат замърсени с бактерии и вируси. Плуването в замърсена вода може да ни разболее. Най-честите заболявания, причинени от замърсена вода, са стомашни и чревни разстройства, обикновено свързани с повръщане или диария. Можем да получим тези проблеми от плажа или дори от добре почистени басейни, защото хлорът не убива микробите веднага. Понякога хората дори не осъзнават, че са се разболели след плуване, защото може да отнеме 1 до 3 дни, за да се появят симптоми. Повечето от тези заболявания не са опасни и

изчезват за няколко дни. Но те със сигурност могат да влошат здравето ни и да провалят летните планове.

Бактериално замърсяване с Е.coli

Бактериалното замърсяване на питейната вода е основен източник за болести в селските райони на повечето развиващи

се страни, където водоизточниците са общи и са изложени на множество замърсявания от фекалии. Инфекциите с Ешерихия коли (E. coli), свързани с пиенето на замърсена вода, остават основен проблем за общественото здраве, тъй като присъствието на тази бактерия води до заболявания като диария. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че диарията, дължаща се на излагане на опасна питейна вода, неадекватни санитарни и хигиенни практики, допринасят за повече от 25% от докладваната глобално епидемия на болестта. Предвид това състояние, високоефективните интервенции за превенция и контрол на замърсяването с E. coli на водоизточниците са от съществено значение.

Сред колиформните, Escherichia coli е индикатор за фекално замърсяване. Техниката на многотръбна ферментация е приложена като конвенционален начин за откриване на колиформи във водни проби чрез ферментация на лактозна захар с производство на киселина и газ. Пиенето на водата е измерено чрез отсъствието или наличието на колиформни бактерии в рамките на допустимата граница, отнасяща се до най-вероятната стойност на индекса (MPN/100 ml). Като индикатори за фекално замърсяване, фекалните стрептококи и Clostridium perfringens се разглеждат широко като алтернатива на колиформните бактерии и са потвърдени чрез тестове за хидролизиране на ескулин или каталазно-отрицателни и сулфитни редукционни тестове.

Чревни вируси водят до рискове и от гъбички Сравнително краткият списък от референтни вирусни, бактериални и протозойни патогени изглежда адекватен за оценка на микробните рискове и информиране за системно управление на питейните води.

Въпреки това има пропуски в данните, напр. човешки чревни вируси, водещи до нива на ендемична инфекция, ако се използват лошо работещи системи за дезинфекция и/или разпространение, и рисковете от гъбички. Когато дезинфекцията е единственото лечение и/или филтрацията е лоша, криптоспоридиозата е най-вероятното чревно заболяване, което се идентифицира по време на огнища, пренасяни по вода, но обикновено нечовешки инфекциозни генотипове. Присъстват при фекално замърсяване.

Чревните бактерии могат да доминират при рисковете по време на големи фекални замърсявания, с които нямаме механизъм за справяне. Разчитането на базирани на култури методи преувеличава ефикасността на лечението и намалява способността ни да идентифицираме патогени/ индикатори.

Къде отива дъждовната вода?

Естествените водоеми, включително езера, реки и океани, често се замърсяват от оттичането на дъждовни води. Тъй като дъждовната вода тече над места като паркове, тревни площи и индустриални зони, тя може да повлече бактерии и вируси от животински изпражнения и опасни

химикали. Тогава водата се събира в дъждовни канали и може да бъде изложена на течащи подземни канализационни тръби. В крайна сметка водата изтича към плажа.

„Откриваме, че дъждовната вода, която се изпуска в плажните зони, е изключително замърсена“, казва д-р Сандра Маклелан, финансиран от NIH изследовател в Университета на Уисконсин-Милуоки. Нейната лаборатория проследява източниците на замърсяване на водата. „Нека намерим източниците, нека премахнем източниците и тогава ще имаме по-чист плаж като цяло“, казва тя. Водата на езерата и океана в близост до изходните тръби за дъждовна вода – местата, където канализацията изпуска съдържанието си – обикновено е спокойна, плитка и топла. Тези условия може да изглеждат идеални за малки деца, но също така е идеален дом за бактерии и вируси. „Не си играйте близо до изходните тръби за дъждовна вода“, предупреждава Маклелан. „И ако е валял дъжд през последните 24 часа, проверете табелите на плажа, за да видите дали е безопасно да влезете във водата“ - казва още тя. Замърсени плажове Много популярни обществени плажове се тестват редовно за замърсяване. Здравните служби обикновено търсят определени видове бактерии, които са често срещани в канализацията. Ако броят на тези бактерии е по-висок от препоръчителната граница, определена от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), това означава, че поне 1 на всеки 50 плувци вероятно ще се разболеят.

Обикновено здравните служби затварят плажа, докато не бъде отново чист. Д-р Рейчъл Ноубъл, изследовател от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, изучава бактерии, които се срещат естествено в крайбрежните води. Някои от тези бактерии са особено опасни за хора с определени медицински състояния, като диабет или чернодробни заболявания. „Ако имате намалена имунна система и получите инфекция, това ще бъде много сериозно“, казва Ноубъл. Опасността от инфекции Инфекциите може да са дори смъртоносни. Ако имате заболяване, което засяга имунната ви система, говорете с вашия лекар, преди да се отправите към водата. Морето е перфектното място са отдих и ваканция, но нашите навици влияят върху качеството на този ценен ресурс. Ако искате да помогнете с това, да се справим заедно с пречистването на дъждовната вода, най-добре е да започнем от дребните неща като например да прибираме и изхвърляме в торбичка изпражненията на кучето, да рециклираме правилно и да се грижим за природата като цяло. Добре е да се информираме къде се събира дъжодвната вода и къде се отича през лятото, за да знаем къде да ходим на плаж. С малко повече усилия и знание, можете да се насладите на водата това лято - и да останете здрави! Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Източници

1. Summer Swimtime, Staying Healthy at the Pool and Beach, NIH News in Health https://newsinhealth.nih.gov/2012/05/summer-swimtime

2. P.Gwimbi, M. George, M. Ramphalile, Bacterial contamination of drinking water sources in rural villages of Mohale Basin, Lesotho: exposures through neighbourhood sanitation and hygiene practices ,Environmental health and preventive medicine, 2019 https://environhealthprevmed.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12199-019-0790-z

3. N. Ashbolt, Microbial Contamination of Drinking Water and Human Health from Community Water Systems, PubMed Central, 2015 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4372141/

4. S. Some, R. Mondal, D. Mitra, D. Verma, S.Das, Microbial pollution of water with special reference to coliform bacteria and their nexus with environment, Energy Nexus, Science Direct, 2021 https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2772427121000085

5. M. Gizaschew, A. Admasie, C.Wegi, E. Assefa, Bacteriological Contamination of Drinking Water Supply from Protected Water Sources to Point of Use and Water Handling Practices among Beneficiary Households of Boloso Sore Woreda, Wolaita Zone, Ethiopia, International Journal of Microbiology 2020 https://www.hindawi.com/journals/ijmicro/2020/5340202/

Още от дълбока древност хората използвали сол не само за готвене, но и за лечение на рани и кожни проблеми. Днес солените бани се използват за козметични цели, подобряване на метаболитните процеси, лечение и профилактика на някои заболявания.

Не е нужно да отидете на море, за да се потопите в солена вода. Този вид водни процедури се предлагат в много спа салони. Можете да се възползвате от ползите на солената вода и в домашни условия. Единственото от което се нуждаете е морска сол.

Морската сол е предназначена за външна употреба. Тя е намерила своето приложение в козметологията и медицината. Полезните вещества в състава ѝ имат благоприятен ефект върху кожата, помагат при зарастване на рани, а прониквайки през порите в тялото, спомагат за лечение на различни заболявания.

Състав на морската сол

Ползите от солените бани се дължат на съдържащите се в морската сол микроелементи, а именно:

•Желязо - химичен елемент, отговорен за синтеза на хемоглобин, насърчава преноса на кислород към вътрешните органи;

•Бром – микроелемент със седативен ефект;

•Калий - благоприятен ефект върху работата на сърдечния

мускул;

•Силиций - помага да се поддържа кожата в тонус;

•Магнезий - подобрява работата на централната нервна система;

•Йод - незаменим микроелемент за нормалния човешки живот -

помага на щитовидната жлеза да функционира правилно, нормализира метаболитните процеси в организма, необходим е за растежа и нормалния пубертет;

•Калций - помага за зарастване на рани, стимулира имунната система.

Какви са ползите от солените бани

Ползите от солените бани са доказани отдавна. Това е и причината такива процедури често да се извършват у дома. Солени бани се предписват с терапевтични или профилактични цели в много санаториуми. Те имат следните предимства:

•Оказват благоприятен ефект върху нервната система, помагат за успокояване, облекчаване на стреса;

• Тонизират;

•Подобряват състоянието на кожата, стягат я, подобряват еластичността, премахват съществуващите проблеми (например разширени вени, целулит, отоци). Това се дължи на подобряването на микроциркулацията на кръвта и кръвообращението;

•Премахват черните точки, пъпките по тялото;

•Солените бани помагат да се отървете от излишните килограми, да премахнете токсините от тялото;

•Ефективни са при фрактури, хернии;

•Елиминират излишната течност от тялото по естествен начин.

Успокояват нервната система

Трудно е да си представим друго такова просто и ефективно средство като солените бани, което ще помогне да се отпуснем и да приведем нервното и емоционално състояние в ред. Това е особено вярно след тежък ден или психо-емоционален шок.

За да облекчите стреса, вземете солена баня с няколко капки етерично масло. Как действа подобна процедура върху нервната система:

•Топлата вода помага на мускулите да се отпуснат;

•Докато приема солена баня, човек се отпуска и за миг забравя нещата, които го притесняват - настъпва седативен ефект;

•Солената баня нормализира съня;

•Добавяйки няколко капки ароматно масло, човек се отпуска и зарежда положително.

Нормализират микроциркулацията в кръвта

Много хора знаят, че ползите от солените бани имат благоприятен ефект върху кръвоносните съдове, като по този начин подобряват микроциркулацията на кръвта.

Помагат за възстановяване на нормалното кръвообращение, премахване на много кожни проблеми, възникващи поради запушване на кръвоносните съдове. Този вид процедури имат огромна полза за краката.

Солените бани, подобряват микроциркулацията на кръвта и помагат за решаването на редица проблеми:

•Премахват целулита;

•Облекчават подуването на тялото и краката;

•Солените вани за крака помагат за подобряване на кръвообращението, облекчават умората;

•Редовните солени бани могат да помогнат за предотвратяване на разширени вени. Укрепват метаболитните процеси и редуцират теглото В желанието си да отслабнат, момичетата прибягват до различни методи: диети, физическа активност, специални кремове и масажи. Солените бани се считат за един ►

СОЛНА БАНЯ ПОЛЗИ И ВРЕДИ ЗА ЗДРАВЕТО

здраве

от най-ефективните начини за борба с излишните килограми и предотвратяване на затлъстяването.

Поради големия брой полезни микроелементи, подобна процедура има благоприятен ефект върху метаболитните процеси в организма, възстановявайки водно-солевия баланс.

Специално внимание трябва да се обърне на солените бани с добавена сода, които спомагат за отслабване, намаляване на обиколката и стягане на кожата.

Ползи от солените бани за отслабване:

•Ускоряват метаболитните процеси в организма;

•Насърчават елиминирането на излишна течност; •Прониквайки в порите на кожата, солта подобрява метаболитните процеси и има благоприятен ефект върху външното състояние на кожата.

Ускоряват регенерацията на епидермалните клетки За лечение на много кожни заболявания, лекарите препоръчват плуване в солена вода. Обикновено препоръчват мъртво море, където концентрацията на сол достига максимални стойности.

Не се отчайвайте, ако нямате възможност редовно да посещавате морския бряг. За да ускорите регенерацията на епидермалните клетки може да си направите солена баня у дома. Ползите от подобни процедури са доказани при псориазис, екзема, дермални алергии и други кожни заболявания.

Резорбират възпалителни огнища в ставите

Ползи от солените бани има и при лечение на ставите и облекчаване на възпалителните процеси в тях. Чрез подобряване на процеса на кръвообращение и облекчаване на подпухналостта, болката в гърба и краката се намалява. Прониквайки през порите, солта помага за разтваряне на възпалителните огнища, като същевременно елиминира огнищата на болка и облекчава състоянието. Солените бани са особено ефективни при артрит, подагра, артроза. При редовна употреба е възможно да се избегне операция и ендопротезиране.

Козметичен ефект Поради многобройните ползи, които притежават солените бани, те често се използват и в козметичната индустрия, като:

•Придават еластичност на кожата;

•За по-меки и гладки ходила;

•Премахват мазоли; •Заздравяват ноктите на краката; Противопоказания на солените бани Въпреки ползите, които притежава солта, тя може и да навреди, ако не се използва правилно. Концентрацията на сол, правилата, указанията и препоръките от специалист трябва да се спазват стриктно, за да се избегнат негативни последици.

Прекаленото количество сол в разтвора за баня може да доведе до зачервяване на кожата, раздразнение и други негативни реакции.

Приемът на солени бани има противопоказания, и те включват:

•Критични дни (менструация при момичета);

•Наличие на гинекологични заболявания (миома, тумори, кондиломи, млечница);

•Повишена телесна температура;

•Хипертония или прекомерно ниско кръвно налягане;

•Обостряне на хронични заболявания;

• Туберкулоза;

•Сърдечни заболявания;

•Захарен диабет тип 2;

• Бременност.

Как да си направим солена баня у

дома

изключително просто. Рецепти за приготвяне на солени бани у дома: Содово-солена баня за отслабване: ще ви трябват 150-200 грама сода за хляб, приблизително 200-300 грама морска сол. Разтворете съставките във вана с вода с температура 36-37 градуса. Продължителността на процедурата е 10 минути.

Този вид обработка на водата е подходящ и за деца. Иглолистните солени бани за деца са идеалният начин за повишаване на мускулния тонус, подобряване на метаболитния процес и избавяне от дисплазия. За да си приготвите такава баня ви трябват: 1 кг сол и 150 грама иглолистен екстракт. Всичко да се разрежда в 100 литра вода. Отделяйте по десет минути в продължение на две седмици. За укрепване на кръвоносните съдове: са подходящи солени бани с липов цвят. За 200 грама сол вземете 5-6 супени лъжици липов цвят - разредете във вана пълна с вода.

Продължителността на процедурата е 10-15 минути, курсът е две седмици.

За класическа солена баня: трябва да излеете сол в платнена торба (изчисляване на количеството: за вместимост 200 литра - 500 грама), която се придържа към крана с течаща вода.

Преминавайки през него горещата вода разтваря солта. Водата трябва да е между 37 и 39 градуса. Важно е да е приятна на допир, а не гореща. Продължителността на солената баня е максимум 15 минути, повтаряйте през ден в продължение на месец.

Солена баня за крака: в леген налейте топла вода и разтворете 4 чаени лъжици морска сол.

Прилагането на солена баня с морска сол дава страхотни резултати при оздравителните програми. Ползата от морската сол е безценна. Тя е природен еликсир за здравето, младостта и красотата. Кожата отново е гладка, еластична, a вероятността за появата на целулит по-малка. Морската сол почиства порите и в кръвта постъпват минерални вещества, полезни за целия организъм. Това нормализира обмена на веществата, като организмът се подмладява, става по-здрав, а самочувствието се подобрява.

Източници:

1.М. В. Ломоносов. Труды по химии и физике. Историко-Мемориальный музей Ломоносова.

2.Давыдова О.Б., Тупицина Ю.Ю., Анисимкина А.Н. Лечебное действие хлоридных натриевых ванн // Вопр. курортол., физиотерапии и ЛФК. - 1997.

3.Дзизинский А.А., Абрамович С.Г., Федотченко А.А. Состояние сосудистой реактивности и центральной гемодинамики у больных гипертонической болезнью при лечении хлоридными натриевыми ваннами // Вопр. курортологии. 1988.

4.Олефиренко В.Т. Водотеплолечение. - М., 1986.

5.Дзизинский А.А., Абрамович С.Г., Федотченко А.А. Состояние микроциркуляции и центральной гемодинамики у больных гипертонической болезнью при лечении хлоридными натриевыми ваннами // Вопр. курортол., физиотерапии

6.Касьянова И.М. Иодобромные и хлоридно-натрие-вые ванны // Мед. помощь. - 1993

7.Курортология и физиотерапия (руководство) / Под ред. В.М. Боголюбова. - М., 1985 ■

За да не ни навреди солената баня, е

необходимо да се прави правилно и

да се спазва времето за прием.

Това не изисква специално

образование или умения. Всичко е

Първата колекция на обувки с високи токчета е създадена през 1954 година от Роже Вивие, съвместно с модна къща „Диор”. От естетическа гледна точка женските крака изглеждат много по-елегантно и красиво на високи токове. Дали обаче модната индустрия направи услуга, или нанесе вреда на женското здраве? Темата е спорна и всъщност може да се раздели на две части. Ще разгледаме както ползите, така и вредите от носенето на обувки с високи токове.

Ползи Медицински специалисти, сред които ортопеди и рентгенолози, споделят мнението, че не твърде високо токче, но не и по-ниско от 4 см. влияе добре на тялото ни. Към тях се присъединяват и множество професионални спортисти, фитнес инструктори и модели. В основата на тези твърдения лежи фактът, че обувката с поне малък ток или платформа оформя правилно стъпалото. Сигурно сте чували твърденията, че ако цял живот ходим само на права стелка, надлъжният свод (долната част на ходилото) постепенно губи извивката си, което с времето може да го деформира до дюстабан стъпало. Това е състояние, при което се наблюдава падане на надлъжния свод. Заболяването причинява болка, която се разпространява по продължението на крака, чак до тазобедрената става, промяна в походката заради невъзможност на долните крайници да пружинират, както и наклонена напред стойка. Точно затова специалните ортопедични стелки, които улесняват ходенето, са по-дебели в петата, като така създават височина на ходилото.

Неслучайно медиците в клиниките и болниците носят сабо на платформа, също равняваща се на 4 см. Според рентгенолога на ДКЦ-7 Пловдив удобният ток помага дори за изправянето на гръбначния стълб.

Друг плюс от високите токове е, че пресъздават зрителна измама, при която краката на жената изглеждат не просто подълги, но и по-слаби. През годините множество проучвания сред женското население показват, че дамите се чувстват много

по-привлекателни, когато са на токове. Дори екип от учени от Университета във Верона доказва, че те увеличават значително сексуалното излъчване на жената. Психосексуалните ползи за двата пола са доказани и се отразяват повече върху личното самочувствие на дамите, както и върху сексуалния им живот. От друга страна, ходенето на високи токове може да се приеме и за тип ежедневна тренировка, тъй като натоварва мускулите на тазовото дъно. Известно е, че ако тазовото дъно е в добро здравословно състояние, се намалява рискът от спукване на матката. Що се отнася до физическата полза, друго проучване доказва, че токовете спомагат за по-тънки глезени и прасци. Всичко изброено обаче важи само, ако обувки с високи токове не се носят ежедневно или са с по-ниски от 8 см.

Вреди Когато обаче говорим за по-високи от 8 см. токове, особено ако са тънки, трябва да отчетем, че това често води до отрицателни ефекти за мускулно-скелетната система. Епидемиологичен преглед от 2016 година откри доказателства за връзката между износването на високата пета и болката от мускулно-скелетната система. Биохимичен подход от 2014-а пък откри доказателства за последователни промени в невромеханиката на походката и кинетиката, както и в кинематиката на телесните структури от пръстите на краката до гръбначния стълб.

Смята се, че носенето на високи токчета води до различни разстройства на краката и наранявания като метатарзална болка, напрежение на ахилесовото сухожилие, плантарен фасциит и малформация на Хаглунд, наричана още синдром на Хаглунд или хаглунд пета. Състоянието представлява растеж на костите на гърба на петата, което води до ретрокалкален бурсит - възпаление на лигавицата на петата, както и увреждане на ахилесовото сухожилие. От синдрома страдат най-вече помладите жени, от тийнейджърска възраст до 35-годишни, а основните причини за появяването му са стягане на сухожилието, позиция на свода, стъпалото►

ОБУВКИТЕ НА ВИСОКИ ТОКЧЕТА

ПОЛЕЗНИ ИЛИ ВРЕДНИ ЗА ЗДРАВЕТО

здраве

и глезена, най-вече от неудобни обувки. През 2018 година проучване изследва разликите в

кинематиката на стъпалата на жени, носещи висок ток, с тези на жени, ходещи боси. За целта учените използват Оксфордския

модел на крака. Анализирани са пиковите стойности на ъглово

движение за халукса (състояние на изкривен палец на ходилото)

по отношение на предната част на крака, предната част на

крака по отношение на задното стъпало и задното стъпало по отношение на пищяла на 15 здрави жени на възраст 20–25 години, разделени на две групи. В сравнение с босите, тези с високи токове демонстрират засилване на състоянието на халукс, при което се получава издатина по вътрешната страна на големия пръст. Задното стъпало демонстрира по-голямо гръбначно сгъване в хоризонталната равнина и по-голямо вътрешно въртене. Тези открития допълват съществуващите кинематични доказателства, че носенето на високи токчета може да доведе до деформации на краката и наранявания.

Носенето твърде често и продължително на високи и тънки токове може да доведе и до болки в кръста и гърба, тъй като се повишава натоварването в долната част на гръбначния стълб и се наклонява тазът. Така прешлените се приближават един към друг, в резултат на което нервите се увреждат, понякога дори възпаляват.

Лабораторно тестване на походката, провело се във Виктория, Австралия от 2006-а до 2010-а година, установява че по-високата височина на петата поставя стъпалото в положение, което увеличава риска от изкълчване на глезена. В периода са записани над 240 наранявания на глезена в Спешното отделение на поликлиниките на града, пряко свързани с носенето на обувки на висок ток, като по-голямата част от потърпевшите са жени под 55-годишна възраст. Случаите на наранявания се увеличават драстично през месеците ноември, декември и януари, а счетоводството на Спешното отделение изкарва данни, че разходите за тези наранявания достигат почти 72 000 щатски долара.

Друг негативен ефект в следствие на прекомерно носене на високи токове е т.н. коляно на бегача. Медиците използват термина за травма, провокирана от прекалено натоварване на коляното, което не се дължи само на спорт, а и на много други действия, изискващи сгъването и разгъването му. А тъй като ходенето на високи токове измества центъра на тежестта напред, напрежението върху ставните връзки и сухожилията в областта се засилва. Така се получава възпаление на тъканите, трудна мобилност и силна болка.

Жените, носещи обувки с високи токове в ежедневието си, страдат от разширени вени. Учените не гарантират на 100%, че двете са свързани, но уточняват, че разширените вени се получават вследствие на затруднено циркулиране на кръвта, което, на свой ред, може да се причини от стягане на крайниците.

Не на последно място, социална анкета показва, че голяма част от женското население в развитите държави носи високи токове заради социалните очаквания за пол или задължителен работен дрескод. Това донякъде ги лишава от право на личен избор и е заложен елемент в борбата срещу сексуалните стереотипи и за равноправие между половете.

В крайна сметка, специалистите съветват жените да не изключват напълно от гардероба си високите токове, но да наблягат най-вече на обувки, които са удобни, за да избегнат неразположение и бъдещи проблеми.

Използвана литература:

- The 2016 HIGh Heels: Health effects And psychosexual BenefITS (HIGH HABITS) study: systematic review of reviews and additional primary studies/ BMC public health

- An exploration of emergency department presentations related to high heel footwear in Victoria, Australia, 2006–2010/ Springer link ■

КАК АЛЕРГИИТЕ И ХРАНИТЕЛНАТА

НЕПОНОСИМОСТ ВЛИЯЯТ НА УМА И

ПСИХИКАТА

Чувствителност, нетолерантност или алергия?

Каква е разликата между това да си алергичен към дадена храна и да си чувствителен или да имаш нетолерантност към нея? Разликата между хранителна алергия и чувствителност е в реакцията на организма. Когато имате хранителна алергия, имунната ви система предизвиква реакцията. Ако имате хранителна чувствителност или непоносимост, реакцията се задейства от храносмилателната система. Симптомите на хранителна непоносимост включват газове, подуване на корема, диария, запек, спазми и гадене. Симптомите на хранителна алергия включват уртикария (копривна треска), подуване, сърбеж, анафилаксия и замаяност, задушаване и често могат да доведат до тежки последици.

Според Шери Фарзан, доктор по медицина, алерголог и имунолог от Ню Йорк, чувствителността към храната не е животозастрашаваща. Тя обяснява, че има непоносимост към храни, които организма ѝ не преработва. Чувствителността към храните и непоносимостта са по-често срещани от хранителните алергии, според Британската фондация за изследване на алергии. При нетолерантност/непоносимост към храната се стига до непоносимост в храносмилателния тракт. При нея тялото ви не може правилно да разгради хранителните вещества или реагира на храна, към която сте чувствителни. Например, непоносимостта към лактоза, т.е. когато тялото ви не може да разгради лактозата – захарта, която се съдържа в млечните продукти, води до подуване и болки в корема. Може да сте чувствителни или да имате непоносимост към храна и да имате следните симптоми:

• газове и подуване на корема

• диария запек

• спазми

• гадене

Хранителни алергии

Вашата имунна система е защита на тялото ви срещу нашественици като бактерии, гъбички или вируси като този на обикновената настинка. Може да се каже, че имате хранителна алергия, когато имунната ви система идентифицира протеина в това, което ядете като нашественик, и реагира, като произвежда антитела за борба с него. Фарзан обяснява, че хранителната алергия е имунно-медиирана реакция към храната. Най-често срещаната реакция е медиирана от имуноглобулин Е (IgE). IgEs са алергични антитела. Те предизвикват незабавна реакция при освобождаване на химикали, като хистамин от мастоцитите. Хранителните алергии могат да бъдат фатални, за разлика от хранителната непоносимост или чувствителност. В много тежки случаи поглъщането или дори докосването на малко количество алерген може да предизвика тежка реакция.

Симптомите на хранителна алергия включват:

• кожни реакции, като копривна треска, подуване и сърбеж

• анафилаксия, включително затруднено дишане, хрипове

• замаяност

Какво да направите при спешен случай?

Алергиите са опасни, защото при някои от тях може да се стигне

до фатален край, ако не се вземат навременни мерки.

Осем храни водят до 90% от алергичните реакции: мляко, яйца, риба, миди, фъстъци, дървесни ядки, пшеница и соя.

Хората, които имат хранителни алергии, трябва да избягват тези храни. Също така родителите и настойниците на дете с хранителни алергии трябва да бъдат обучени как да действат навременно, при евентуално поглъщане на алерген. Самоинжектиращият се епинефрин трябва винаги да бъде на разположение и родителите и учителите трябва да знаят как да приложат инжекцията.

Потенциалните последици от алергична реакция са тежки. Училищните трапезарии могат да не включват алергени и по-специално фъстъци в менюто, за да се погрижат за деца с алергии към тях. Също така се изисква етикетите на продуктите да посочват дали храна се прави в същото съоръжение, което обработва най -често срещаните алергени.

За разлика от някои алергии, хранителната непоносимост не е животозастрашаваща. Те обаче могат да да доведат до редица проблеми за страдащите от хранителна непоносимост. Нетолерантността и чувствителността към храни са изключително често срещани и видимо се увеличават с нарастването на ГМО продукти и използването на различни консерванти в храните. Смята се, че около 20% от световното население може да има хранителна непоносимост. Непоносимостта към храни може да бъде трудна за диагностициране поради широкия спектър от симптоми. Какво е свръхчувствителността към храни?

Терминът „хранителна свръхчувствителност“

се отнася както за хранителни алергии, така и за хранителна непоносимост. Хранителната непоносимост не е същото като хранителна алергия, въпреки че някои от симптомите могат да бъдат сходни. Всъщност може да бъде трудно да се разграничат хранителните алергии и хранителната непоносимост, поради което е важно да говорите с вашия лекар, ако подозирате, че може да имате непоносимост. Когато имате хранителна непоносимост, симптомите обикновено започват в рамките на няколко часа след приемането на храната, към която имате непоносимост. И все пак симптомите могат да се забавят до 48 часа и да продължат часове или дори дни, което прави непоносимостта към храни трудна за диагностициране. Нещо повече, ако често консумирате храни, към които имате непоносимост, може да е трудно да се свържат симптомите с конкретна храна.

Въпреки че симптомите на хранителна непоносимост варират, те най-често засягат храносмилателната система, кожата и дихателната система.

Най-честите общи симптоми на хранителната свръхчувствителност включват:

• диария и подуване на корема

• обриви

• главоболие

• гадене

• умора

• коремни болки

• хрема

• рефлукс ►

В голямо проучване, обхващащо 94 000 мъже и жени, хората със СРЧ са споделили, че над 50% от тях са с по-голяма вероятност да страдат от тревожно разстройство и над 70% по-вероятно имат някакво разстройство свързано с настроението, като депресия или биполярно разстройство.

Друго проучване сравнява нивата на хормона на стреса кортизол при пациенти със и без СРЧ. Хората със СРЧ са показали по -големи промени в кортизола, което предполага и по-големи нива на стрес. Освен това, друго проучване установило, че терапията за намаляване на тревожността намалява стреса и симптомите на СРЧ.

1.Food Allergy vs. Sensitivity: What’s the Difference?, Healthline https://www.healthline.com/health/allergies/food-allergy-sensitivity-difference

2. The 8 Most Common Food Intolerances, Healthline https://www.healthline.com/nutrition/common-food-intolerances

3. P. Holford, BRAIN ALLERGIES:How Sensitivities to Food and Other Substances Can Effect the Mind, Safe Harbor https://www.alternativementalhealth.com/brain-allergieshow-sensitivities-to-food-and-other-substances-can-effect-the-mind/

4. M. Teufel, T. Biedermann, N. Rapps, C. Hausteiner, P. Henningsen, P. Enck, S. Zipfel Psychological burden of food allergy, World J Gastroenterol, 2007 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4146781/

5.Food allergies: the psychological toll, Nature https://www.nature.com/articles/d41586-020-02778-4

6. C. Feng, J. Kim, Beyond Avoidance: the Psychosocial Impact of Food Allergies, Clinical Reviews in Allergy and Immunlogy, 2019 https://link.springer.com/article/10.1007/s12016-018-8708-x ■

Сочните и вкусни плодове праскови, нектарини и сливи имат много общо. Всички те са овощни дървета от род слива, който включва в себе си повече от 350 вида. Нектарината е подвид на обикновената праскова, но кожата ѝ е гладка, с което наподобява повече сливата. Всъщност, тя е мутация на прасковата, а първото ѝ писмено споменаване е от 1616 година в Англия. От друга страна, се счита, че родината на прасковата е Китай. Дори традиционният бог на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Що се касае до сливата, вярва се, че тя е донесена в Европа от Дамаск. На Изток сливовото дърво е символ на зимата, а всяко от венчелистчетата му носи отделно значение - щастие, мир, любов, дълъг живот, финансово благополучие. Сливите се делят на домашна, китайска, черешова, обикновена унгарска, Анна Шпет, Усури и много други кръстоски.

Ще разгледаме поотделно ползите за здравето

Сливовото дърво достига височина от 3 до 8 м. В сините сливи се съдържат витамини B1, B2, PP, C, провитамин A, както и микроелементите натрий, калий, магнезий, фосфор, желязо. В 100 грама сини сливи има само 30 калории. Водата е 87%, захарта - 9%, пектинови вещества - 0,8%, белтъчините - 0,8%, а влакнините0,5%. Преобладава и ябълчена киселина.

Те се консумират както пресни, така и сушени, на сладка, компоти и други сладкарски изделия. Хубаво е да отбележим, че сушените сливи запазват голяма част от полезните си качества, но захарта, енергийната стойност и органичните киселини се увеличават.

Ползите за здравето от различните видове сливи са много. Знае се, че съдържат антитуморни свойства, тъй като инхибират експресията на индуциран от хипоксия фактор-1 и генната експресия на съдовия ендотелен растежен фактор на раковите клетки. Плодовете са богати на биофлавоноида лутеолин, а той показва силна противоракова активност чрез потискане на растежа и инвазията на клетки от рак на простатата. За разлика от други сушени плодове или зеленчуци, антиоксидантите в сушените сливи се запазват в максимални стойности. Доскоро се смяташе, че плодът с най-много антиоксиданти е боровинката, но след редица проучвания се установи, че всъщност синята слива съдържа в пъти повече количество от тях.

Реактивните вещества кислород и азот са важни участници в клетъчния живот. Въпреки това, неконтролираното и прекомерното им производство може да преодолее антиоксидантния капацитет на клетките и да доведе до вреден оксидативен стрес, който е замесен в патогенезата на множество хронични заболявания. Различни полифенолни съединения или растителни екстракти, като антиоксидантите обаче, са потенциални помощници при профилактика или намаляване на сърдечно-съдови ►

ПРАСКОВИ,

НЕКТАРИНИ И СЛИВИ

ВКУСНИ И ПОЛЕЗНИ

хранене

ЛЕЧЕБНИТЕ

РЯПАТА

Ряпата е едногодишно или двугодишно зеленчуково растение с кореноплод от семейство кръстоцветни. Тя е едно от найстарите култивирани растения и произхожда от Средна Азия, като е култивирана за първи път преди 3000 години в Китай, Япония, Египет, Рим и Гърция. В последствие употребата ѝ навлиза и в Източна Азия и Западна Европа. Дели се на два вида –маслено-семенна форма и растителна форма. Тя е студоустойчив зеленчук, който се яде суров, защото при термична обработка „месото“ става на каша. То е бяло, жълтеникаво или розовеещо на цвят, а кората може да е червена, лилава, кафява, бяла, черна и жълтеникава. Сортовете се делят на летни, есенни и зимни. В България се отглеждат най-много зимни сортове, в частност Бяла ряпа и Черна ряпа.

Листата ѝ се характеризират с горчив и остър вкус, който се дължи на разграждането на глюкозинолатите, които се образуват след контакт с мирозинази. Мирозиназата е семейство ензими, участващи в защитата на

растенията срещу тревопасни животни, по-специално бомбата с горчично масло.

Счита се, че фенолните съединения и органичните киселини регулират

ензимите и клетъчния цикъл и са отговорни за органолептичните характеристики. Глюкозинолатите и изотиоцианатите (главно 2-фенилетил, 4-пентенил и 3-бутенил производни)

са основните съставки на ряпата с разнообразна биоактивност. Тя съдържа още флавоноиди, феноли, индоли и летливи вещества.

Богата е на фибри, витамин В1, витамин В2, витамин В3, витамин В5, витамин В6, витамин В9, витамин С, желязо, калий, манган, мед, натрий и етерично масло. Смята се, че 100 g ряпа осигуряват близо 50% от препоръчителния дневен прием на витамин С и около 25% от нужното ни желязо. Интересен факт е, че в листата ѝ се намира много редкият и труден за набавяне витамин К. Те са с богато съдържание и на алфа-линоленова мастна киселина, каротеноид и лутеин. Поради тази причина много хора не ги хвърлят, а ги използват в кулинарията, включително в салати. Ряпата е един от найнискокалоричните хранителни продукти. Флавоноидите присъстват с висока концентрация в епидермиса на листата и грудките. Те играят решаваща роля в защитата срещу UV, пигментация, стимулиране на азотфиксиращи възли и устойчивост на болести.

Освен че е важен зеленчук и източник на масло, ряпата се използва и като традиционно терапевтично средство при чернодробни и бъбречни заболявания, главоболие, болки в гърдите, ревматизъм, отоци, гонорея, сифилис и бяс. Растението има и противовъзпалителен ефект. Доказано е, че химични съединения, образуващи се в маслото на семената на ряпата, са потенциални инхибитори на ДНК окислително увреждане и мутагени и могат

да служат като превенция срещу някои ракови образувания.

Установено е, че и екстрактът от кълновете проявява

по-висока антипролиферативна активност при анализ на ракови клетъчни линии, отколкото този на карфиола и горчицата. През 2012 година учени правят експерименти, за да докажат дали зеленчукът има антиоксидантна активност чрез in vitro и in vivo. За целта са подбрани сурови екстракти от ряпа. Анализ за отстраняване на радикали разкрива, че последователността на антиоксидантната сила на ряпата е следната: воден екстракт от корени > воден екстракт от зеленина от ряпа > етанолов екстракт от корени > лека петролна фракция от корени > етанол и етилацетатен екстракт от зеленината на ряпата > хлороформ екстракт от корени. Оказва се, че водният екстракт има силна прочистваща активност и кореспондира на действията, които извършва в организма витамин С-то. По-нататъшно проучване показа, че цветните пъпки на ряпата демонстрират най-силен антиоксидантен капацитет в сравнение с други ядливи части. В допълнение проучванията показват, че листата се отразяват на здравето повече от благоприятно, защото водният им екстракт развива защитна ефективност срещу генотоксичност и оксидативен стрес in vivo. Ряпата е изключително полезна за поддържането на сърдечно-съдовата система стабилна заради високото съдържание на калий. Електролитът регулира тонуса на съдовите стени и намалява възможността от спазми на гладката мускулатура, като същевременно регулира налягане. Органичните пък подобряват работата повърхност на кръвоносните пречат на тромбоцитите да се слепват и намаляват риска от образуването на тромбози, които често са животозастрашаващи.

Освен за храна и фураж, ряпата също се счита за алтернативен източник на антимикробни агенти. Нейният екстракт се използва в природната медицина като мазило за гъбички и други кожни образувания с доказан ефект.

Синтетичните аналгетици могат да причинят стомашни проблеми и бъбречна недостатъчност, когато се приемат за продължителен период от време. Алкохолните екстракти от корени на ряпа обаче показват значително облекчаване на болката както в остра, така и в хронична фаза, което може да доведе до намаляване на употребата на изкуствено създадени медикаменти.

Една от по-скорошно откритите ползи на зеленчука е, че той може да предотврати натрупването на адипоцитен липид, т.е. е добър източник против затлъстяване. Експеримент върху пълни мишки, хранени с диета с високо съдържание на мазнини и екстракт от корен на ряпа в продължение на осем седмици, отчита значително потискане както на напълването, така и на натрупването на епидидимална мазнина, без да влияе върху общото количество на приема на храна. За постигането на тези резултати мишките са приемали 70% етанолов екстракт от ряпа или 400 mg на ден. В следствие значително е намаляло телесното тегло, кръвната глюкоза, холестеролът, липидната пероксидация, азотният оксид и триглицеридите.

Използвана литература:

- Phytochemical and Health-Beneficial Progress of Turnip (Brassica rapa)/ Food Science

СВОЙСТВА НА

Интервю с Цанислава Георгиева

PILATES

Kакво представлява и как влияе на тялото

Пилатес е една от най-известните тренировъчни системи в света, носеща името на създателя си - Джоузеф Пилатес. Може да бъде описана като функционална тренировка за вашия ум и тяло, изискваща стабилност на корсетното ядро, сила и гъвкавост, прецизност и контрол в ползуването на мускулите, стойката и дишането. Методът е силно развит и в България, а истинска подвижна енциклопедия както на теория, така и на практика е треньорът Цанислава Георгиева. Цанислава преподава Пъмп, Комбат, Функционална интервална тренировка, Флоу, Пауър Йога и Пилатес. Тя е треньор в Пловдив в спортния център Комплекс „С.И.Л.А“ и студио Yoga Lab. Разговаряме с нея за спецификите на пилатес, как и къде се практикува и какви са ползите за здравето.

спорт и отслабване

спорт и отслабване

- Цанислава, как и кога произлиза пилатес?

Пилатес възниква в Германия в началото на 20-те години на миналия век. Създател е Джоузеф Пилатес, който нарича метода Контрология. Баща му е бил гимнастик, а майка му натуропат. Бил е много болнаво дете, но сблъсквайки се със спорта и развитата физическа култура в Германия, Джоузеф забелязва неминуемите ползи за здравето си. Изследвал е и се е занимавал с много видове спорт, сред които бокс и гимнастика, преподавал е и самозащита.

Съществуват данни как по време на Първата Световна Война Джоузеф Пилатес е окачвал пружини на болничните легла на войниците, чиито мускули атрофират заради травми и продължително обездвижване и ги кара да ги разтягат със специфични насоки, за да принуди мускулатурата да възвърне своята сила. През това време, освен че доразвива упражненията си, измисля и апаратурата (уредите), които познаваме днес. Така постига невероятни ефекти с пациентите, а по-късно започва да популяризира системата в САЩ и други части на света. Той е бил много стриктен и строг в предаването на знанията си на своите ученици и начина, по който програмата се разпространява. Също трябва да се отбележи, че Джоузеф е седял на прозореца в студиото си в Ню Йорк и е наблюдавал как хората се движат, вървейки по улиците, колко лоша стойка и осанка са имали, което го е карало да се чувства много подтиснат. Заявявал е, че проваля обществото, ако не успее да помогне на всеки да има адекватен контрол над тялото си. - Какво точно представлява тренировъчната програма? Движенията са заимствани от гимнастиката и физическата култура, класическия балетен екзерсис и от части йогата. В наше време има повече проучвания за човешката анатомия, физиология, биомеханика и програмата се доразвива и обогатява, но лежи върху тази основа.

В един пилатес клас се тренира цялото тяло с определени за класа акценти. Движенията са бавни, съобразени спрямо фитнес нивото на посещаващите го. Всяко едно упражнение има своята прогресия или регресия, в зависимост от това дали клиентът е напреднал, или начинаещ. Задължително трябва да отбележим основните принципи, които пилатес прилага в своята система от упражнения. Те са 6, 9 или 12 - зависи кого питате. Нека изброя 9 от тях. Те са: дишане, концентрация, контрол, центриране, плавност, подравняване, прецизност, балансиране и издръжливост. Всяко упражнение включва тези принципа, които наистина са същността на пилатес. Ако не се концентрирате, не дишате, не се центрирате,

не преминавате през движението си плавно с перфектно подравняване, прецизност и контрол, като същевременно активирате и използвате качествено нужните мускули, тренирате ли ефективно?

В пилатес може да се работи и с различни по големина и форма уреди – с най-леки гирички, с малки топки, фоумролери, ластични ленти, пилатес рингове и големи шведски топки. Има и стационарни уредиРеформър, Кадилак, Вунда стол, Спайн коректор, найпопулярен от които в момента е Пилатес реформърът, идеята за който идва тъкмо от рехабилитацията на войниците върху болничните легла. Но всеки инструктор трябва да се обучи и започне да преподава първо на постелка (mat). Съветвам силно да използвате колкото се може повече и по-често земята за тренировъчно средство.

В много държави спортистите работят целенасочено, тренирайки пилатес, като част от кондиционната им тренировка в състезателен и извън състезателен период. Според мен е задължително тази практика да навлезе и в България, тъй като пилатес може да се регулира и насочи като помощно средство към всеки вид спорт, било то индивидуален или отборен, независимо от характера му.

- Върху кои части и мускулни групи работи? Какви са основните цели?

В същността си пилатес изисква от трениращия изключителна стабилност в центъра на тялото, сила, максимален контрол и осъзнатост в движението, позицията на тялото и дишането – нещо, което доста се пропуска от някои преподаватели. Животът започва и свършва с дихание и по време на нещо толкова сериозно, като една тренировка, то трябва да бъде безупречно съчетано с прилежащото движение или упражнение. В пилатес се използва техниката латерално гръдно дишане. Коремът трябва да стои през цялото време контрахиран и прибран, а ребрата на гръдния кош (без гърдите да подскачат нагоре-надолу) се отварят и затварят странично.

Работи се по продължението на целия скелет – шия, ръце, рамена, китки, гръбнак, таз, бедра, колена и глезени. Т.е. всяка става и прилежащите мускули. Пилатес е най-известен с това, че възвръща здравето на гръбнака. Целта е да се натрупа качествена сила, да се подобри балансът в тялото, да се огъвкави и мобилизира и да вдигне общия физически тонус до изключително добро ниво. Пилатес се води и тренировка за ума, тъй като концентрацията на практикуващия е толкова задълбочена, че мисълта му се изпразва от странични дразнители и се насочва само към

настоящия момент, но и осъзнатостта за това какво извърша тялото нараства многократно с всяка изминала практика.

- За какво е полезен пилатес?

Пилатес е много интелигентно създаден и доразвит метод и съвета (макар и много рядко да се случва) на някои медицински специалисти, рехабилитатори и физиотерапевти да препоръчват пилатес като ежеседмична активност е от огромно значение.

Обратната връзка, която получаваме от клиенти, е безценна тъкмо в този аспект. Отзивите са за по-леко и дълбоко дишане, прекрасно чувство на свобода и бодрост в края на една тренировка, усещане за цялост в тялото, намаляване или дори изчезване на някои пресни и дори хронични болки в отделни части на тялото, премахнат стрес, увеличен обем на движение на места, където преди това е бил силно ограничен, възвръщане на мускулния тонус и по-осъзнато движение във време и пространство. Всичко това говори само за себе си. Категорично заявявам обаче, че във възпалителен процес на нерв или каквато и да е друга травма по гръбначния стълб или в други зони на тялото ни не трябва да се практикува пилатес. Когато възпалителният процес е преминал и човек се е консултирал с медик, който му е гарантирал, че може да продължи с тренировките, идва ролята на пилатес, който да възвърне тялото към състоянието преди болестта или контузията. Тогава методът спомага за възстановяването на отслабената мускулатура, скованост, в която и да е зона, и общия тонус и жизненост. За жалост, не малко медици не насочват пациентите си към спортове, които ще подпомогнат заздравяването на тялото им, а други нямат знанията за ползите от тях. Много ми се иска медицината и спортът за здраве да работят ръка за ръка, тъй като мисията ни е една – здравето на хората в дългосрочен

план.

- Обяснихме, че за да се тренира пилатес, човек трябва да е здрав и да притежава поне някаква база сила. Тогава как стоят нещата с хората с анорексия, които за да се излекуват, също трябва да натрупат физическа сила?

Спортът лекува не просто тялото, но и съзнанието, защото хората започват да усещат жизнеността си – нещо, което анорексията например им е отнела. Преди да започнат да спортуват, трябва да възвърнат определено тегло, за да имат виталността да извършват упражненията, тъй като пилатес е енергоемка тренировка. Въпреки че е ниско интензивна, е силова. Анорексията води до стопяване на мускулатурата, а така няма как да използваш тялото си. Но съвсем отговорно твърдя, че натрупат ли маса и възвърне ли се жизнеността, пилатес ще е от изключителна полза за укрепване на здравето им.

Същото важи и за хората с наднормено тегло и затлъстяване, но в обратен ракурс. Те трябва първо да свалят част от килограмите чрез хранителен режим и чак тогава да започнат с пилатес, тъй като способността да повдигнат натрупалата се върху скелета им маса би била силно ограничена, а в по-тежките случаи дори невъзможна. Когато мазнината преобладава в толкова огромни количества и е обгърнала органите, мускулната и скелетната система, трябва да се създаде пространство на тези системи да дишат, за да извършват свободно движения. Затова съветът ми е да се работи с индивидуален треньор, който да изгради правилния хранителен режим и да се започнат тренировки с правилните модификации на упражненията за нуждите на тялото в това му състояние.

Интервю с

Ивона Маринова

KANGOO JUMPS

Оптималното Кардио

Kangoo Jumps е сравнително нов и интересен спорт, главно използван за отслабване. Като разновидност на аеробиката, той е не просто приятен и музикален, но също е оптималното кардио, без контузии и без болка. За изпълнението му се използват специални обувки, направени от POM материал и Т-образна пружина, а вътрешната част е от дишаща и

регулираща материя. Тежат по 2 кг. всяка, а скоковете достигат максимум до 30 см. Разговаряме за същината на спорта с Ивона Маринова – инструктор в спортен комплекс С.И.²Л.А., която започва да практикува Kangoo Jumps в Плевен при един от пионерите в спорта – Петя Добрева. Самата Ивона е първият инструктор по Kangoo Jumps в гр. Пловдив, където се мести през 2014 година. Тя е сертифициран треньор по Аеробика, Step аеробика, Kangoo Jumps и Kangoo за деца.

и къде се създава Kangoo Jumps?

Kangoo Jumps е създаден от канадския доктор Грегъри Летхамп през 80-те години. Първоначалният замисъл на специалните обувки е да служат за рехабилитация на контузени спортисти. Малко по-късно швейцарският инженер Денис Невил развива модела като обувки за спорт, а през 1994-а е представен официално на международно спортно шоу.

През есента на 2001 година е създаден първият официален модел, който е предназначен за деца. В България навлиза някъде около 2010 година.

- Какво представлява самият спорт?

Kangoo Jumps е стил в аеробиката, който се извършва с помощта на специални обувки с батутен механизъм. Разликата идва оттам, че когато се правят дадени упражнения на въпросните обувки, те намаляват шоковото въздействие върху глезените, коленете, пищялите и бедрата. Също така, гори 25% повече калории от всеки друг тип аеробни упражнения.

Батутният механизъм абсорбира удара със земята до 80% и по тази причина след тренировка не се появява мускулна треска. Предпазва долната част на гърба и гръбначния стълб, тъй като ги държи в правилно положение.

Kangoo-то е подходящо за всяка възраст. Едно дете може да започне да го практикува от шестгодишна възраст. Обувките са в два размера и са различни размери – за хора от 45 кг. до 70 кг. и за хора над 90 кг. - Коя мускулна маса натоварва?

Kangoo Jumps е високо интензивна кардио тренировка. Основните мускулни маси са бедрата, задните части и корема, но истината е, че натоварва цялото тяло. Доказано е, че едно от най-ефикасните упражнения за цялата фигура е скачането на въже, а Kangoo Jumps е един постоянен скок. Скачането кара ръцете, краката и коремът да работят в постоянно стегнато положение. При една тренировка по Kangoo, с продължителност 40 мин. – 60 мин., се изгарят до 1200 калории. Не е необходимо човек да има някаква предварителна физическа подготовка, за да почне да тренира. Напротив, дори да е напълно начинаещ, обувките го улесняват, без значение какво е теглото му.

- Какви са ползите от Kangoo Jumps?

На първо място, намалява противодействието върху ставите до 80%, благодарение на патентованата система за защита IPS. Защитава коленете, кръста, гръбначния стълб. Доказано подобрява баланса, издръжливостта и координацията на тялото, защото обувките са елипсовидни и се клатят. Нужно е голяма съсредоточеност и баланс, за да се задържиш. Забелязала съм, че хората, които тренират при мен, после много по-лесно извършват упражнения при други колеги, като клекове или упражнения на един крак.

Подобрява капацитета на сърдечно-съдовата система,

стойката, растежа и развитието на гръбните мускули, имунната и нервната система. Помага за разграждането на целулита и предотвратява затлъстяването. Не на последно място, повдига настроението, защото Kangoo Jumps е забавен спорт, при който се използва аеробна музика на висока скорост. Напълно тонизира и зарежда с енергия. В чужбина Kangoo Jumps дори се използва като терапия при деца и възрастни с аутизъм и синдром на Даун. - Има ли противопоказания, свързани с Kangoo Jumps?

Не бих казала, че причинява някакъв дискомфорт на здрави хора. Все пак е възможно да се получи деформация на кокалчетата на пръстите на краката. Със сигурност е противопоказно да се практикува от бременни и кърмещи жени. Не е препоръчително за хора, които страдат от инконтиненция (неволно изпускане на урина).

Ако човек страда от гръбначни изкривявания, е препоръчително преди това да се консултира с медицински специалист. Същото важи за разширените вени – някои лекари препоръчват Kangoo-то в този случай, други го отричат. - Според вашата експертиза, с какво препоръчвате да се съчетава Kangoo Jumps-а, за да е най-ползотворен здравният цикъл?

Както казахме, Kangoo-то е изцяло кардио тренировка. Лично за мен е хубаво, ако човек ходи на Kangoo два-три пъти в седмицата, да комбинира и с някаква силова тренировка. Важно е да отбележим, че колкото и човек да тренира, ако не спазва хранителен режим, няма да изгради перфектно тяло. Неслучайно хората са казали: 70% храна, 30% спорт.

Интервю с

Д-р Иван Вандев

за класическите и най-модерните процедури на естетичната медицина

Д-р Иван Вандев е специалист хирург-имплантолог. През 2013 г. завършва Дентална медицина във Факултет по дентална медицина –град Пловдив. През 2015 г. придобива професионална квалификация Магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. През 2018 г придобива специалност по Дентална имплантология към Факултет по дентална медицина град Варна, с което става първият в Пловдив и третият в България тесен специалист с официално призната специалност – Дентална имплантология. Д-р Вандев започва професионалната си кариера като лекар по дентална медицина към „Дентална клиника д-р Вандев“ през 2013 г. Участва в множество международни курсове за следдипломна квалификация. Д-р Иван Вандев е сертифициран лектор и трейнър за vivacylab.bulgaria.innoderm, която е част от френската компания laboratoiresvivacy . Tя е една от водещите фирми производители в световен мащаб на висококачествени филъри на основата на хиалуронова киселина. Член на най-голямата световна асоциация по орална имплантология - International team for implantology (ITI), и opinion leader за Straumann guided surgery Bulgaria. През януари 2020 г. е избран за директор на ITI Study club. Той е един от първите специалисти с официално призната специалност по имплантология в България. С него разговаряме за различните видове естетични процедури.

- Коя е най-сложната процедура, която предлагате в клиниката?

Това са най-често тоталните рехабилитации на усмивката, плюс лицето. Така и започнахме – главно с промяна на усмивки, но разширихме нашия обсег на промяна на усмивки и лицева естетика. Много сложните случаи са тоталната рехабилитация на човешкото съзъбие, свързани с липса на зъби поради зародишни причини или причини, в следствие начина на живот. Общо взето нашите планове на лечение са свързани с цялостно изчистване на инфекцията от устната кухина, преминаването към заместване на липсващите зъби и накрая - промяна на усмивката с керамични фасети и циркониеви конструкции. След това преминаваме към лицевата естетика. Това са дълги планове, които продължават с месеци. Тъканната регенерация също е голям дял от дейността ни. Много често при нас идват пациенти с липса на кост и рецесии на венците.

- Какво представляват дермалните хиалуронови филъри, как се извършват и до какъв ефект водят? Това са филъри на базата на хиалуронова киселина, придобита обикновено от неживотински произход. Тя се произвежда от различни фирми. Бива с различна консистенция, с различно съдържание. Най- просто казано, това са едни импланти, които притежават свойствата биосъвместимост и биоразградимост. Те се инжектират на различно ниво – на ниво дерма, на ниво подкожна мастна тъкан, на ниво периост, дори в мускула. Спрямо различната дълбочина, постигаме различен резултат в лицето. Така например, ако искаме да постигнем лифтирне, инжектираме филърите по-дълбоко – до костта. По този начин те повдигат мускула и съответната страна на лицето. Това е т. нар. миломодулация (моделиране на

мускулната активност чрез филъри). Ако искаме да потиснем мускула, инжектираме над него.

Филърите могат да се инжектират в устните, в скулите, за темпорална област, за чело, брадичка, долна челюст, за тъканите около устните, просто за хидратация на кожата, за подочната област, за шията. Целта на повечето е да изгладят фините бръчки по кожата чрез хидратация. На други е лифтиране на средната част на лицето и изглаждане на назолабиалната бръчка. Когато се слага в брадичката, целта е да се увеличи долната трета на лицето и то да придобие по-триъгълен вид и по-издължен профил. При темпоралната област над веждата целта е отново лифтиране. В устните е за хидратация и изгубен обем. Прилагат се и за изморения вид под очите, който най-често е в следствие на генетични фактори, дехидратация или недоспиване. Общо взето могат да

се използват за всяка част на лицето. Колкото по-твърди са филърите, толкова повече издържат. Тези за устни издържат около половин година, а тези за моделиране на лице могат да траят до година и половина, а последните генерации до 24 месеца и нагоре.

- Нека поговорим за лазерния пилинг.

В последно време се занимаваме с лазерен пилинг с апарат Fotona, който е комбинация от много лазери. Основният лазер нарушава горния и среден слой на дермата и по този начин стимулира клетките, наречени фибробласти, да произвеждат нов колаген. И когато ги стимулираме за известен период от време, се получава регенериране на дермата, което кара кожата да изглежда по-сияйна, по-млада, затваря порите, изравнява тена, премахва пигментациите. Получава се едно обновяване отвътре навън, което прави лицето доста по-свежо, без необходимост от други съпътстващи процедури. Плюсът е, че е сравнително безболезнена, бърза, няма химически агенти, а физични агенти, и не е необходим дълъг възстановителен период. Има само леко зачервяване, което преминава в рамките на дендва. Минусът е, че не е желателно да се прави в сезоните на ярко слънце. Най-добре е да се извършва есен или зимен период, защото иначе може да се получи пигментация.

- Какви видове лифтинги правите?

Предлагаме т. нар. осем точков лифтинг или цялостно моделиране на лице, въведен от бразилския пластичен хирург Маурицио де Майо. В основата си представлява вкарване на немалко количество филър (е между 5, 8, 9 или 10 мл.) в определени точки на лицето, при което получаваме лифтиращ резултат. Получава се повдигане на цялата средна и долна трета на лицето. Лифтингът е неоперативен, минимално инвазивен. Другият вариант на лифтинги, който предлагаме, е пак неоперативен с лифтиращи конци. Те са зъбчати, резорберуеми в повечето случаи. Захващат се от един лигамент (влакнеста съединителна тъкан) в човешкото лице до друг, като по този начин се получава лифтинг. Стимулира се образуването на нов колаген, а до втория месец се получава едно много приятно лифтиране на цялото лице и може да трае до две години. Трябва да се извършва обаче в стерилна обстановка, защото процедурата все пак е минимално инвазивна.

- А как стоят нещата с неоперативната блефалопластика?

Загубата на колаген и набръчкването на кожата на клепачите е много често срещан проблемпри жени на средна и напреднала възраст. Изразява се в отпускане на кожата на горния клепач, при което стават гънки и бръчки. Работи се без да изрязваме кожата, а пак чрез стимулиране на нов колаген с апарати с аблативана радиочестота. Действа благоприятно при леки до средни дефекти. При по-тежките, където има повече кожа, е по-добре да се изреже от хирург. Процедурата отнема 20тина минути, но самото образуване на колаген отнема минимум месец. - Коя е

най-модерната

процедура, която предлагате?

Много модерна процедура в България, при която много лесно се изглаждат

назолабиалните бръчки, е 3D или 4D лифтингът.

Те са естествените бръчки, наричани още линии на смеха. Когато ги

изглаждаме чрез инжектиране на филъри в самите назолабиали, в повечето случаи се постига не толкова положителен естетичен ефект, защото се запълва бръчка, която всъщност трябва да бъде там.

3D и 4D лифтингът е поредица от стъпки с Fotona лазера. Получава се мигновено естествено изглаждане, без да се пълни назолабиалната бръчка. Резултатът е както мигновен, така и дълготраен чрез стимулиране на образуване на нов колаген. Другото интересно, което използваме, е богати на тромбоцити фибри. Това е нова генерация на тромбоцитни концентрати. Изтегля се собствената кръв на пациента, центрофугира се в специална центрофуга и се отделя една течност, която е богата на растежни фактори, стволови клетки и други регенеративни продукти, които могат да се инжектират в лицето или да се сложат в костна или мекотъканна рана и цели регенерация на съответната тъкан. Най-хубавото е, че се използва личен материал и няма как да стане алергична реакция.

Интервю с Цветелина Андреева

за предпазването на косата

през лятото и тенденциите за сезона

Летният сезон е приятен, но що се касае до косата ни, най-опустошителен. Кожата и косата са постоянно подложени на атмосферните влияния, които макар някои безспорни ползи, носят и своите вреди. Как да се предпазваме през летния сезон ни разказва коафьорът Цветелина Андреева от гр. Пловдив. Тя е завършила Фризьорство в Професионална гимназия „Ана Май“ и е с 24-годишен стаж в бранша. Преминала е през много обучения и семинари на различни брандове, а от 10 години работи за Schwarzkopf Professional, като е лицензиран треньор за България и част от международното семейство от треньори на марката. Самата тя обучава курсисти в Академия Schwarzkopf, провежда семинари както за начинаещи, така и за работещи фризьори, организира ревюта с новите световни тенденции

- Как се променя косата през летния сезон и защо?

Летният сезон е много стресиращ за косата. Както знаем, слънцето е по-силно през последните години и съответно UV лъчите са в пъти повече. Не само това, но и високата температура изкарва хидратацията не само от скалпа, но и от косъма, което води до цъфтеж. Връщането след това на влагата, еластичността и гъвкавостта на косата е много трудно. Разбира се, имаме терапии, с които третираме увредената коса, но първо – отнема време, и второ – ако човек се забави, щетите може да са безвъзвратни.

Солта от морската вода също дехидратира кожата. Тя съдържа полезни минерали, но в същото време я пресушава страшно много и ако имаме чувствителен скалп или пореста коса, косъмът се отваря, може да стане пресушен и чуплив, боята може да се отмие, а при самия скалп е възможно да се проявят сърбежи, пърхот, изгаряне, особено при по-редките коси. Знаем, че често през лятото жените си правят плитки, но там, където са разделени секторите им, скалпът изгаря и то видимо. Зачервяването му е много вреден процес, защото кожата се бели и се наранява луковицата на косъма, а това може да доведе до косопад.

Затова поддръжката е изключително важна. Повечето

брандове вече наблягат на сериите за слънчева защита. Нашата серия, например, е на веганска основа – с кокос,

която не само предлага най-добрата грижа, но е изчистен продукт, без парабени, силикони и сулфати. В годините, особено в последните две, покрай коронавируса, професионалните марки се насочиха към производството на по-чисти формули, предвид замърсяването на природата, лошата храна, лошия въздух, алергии, заболявания и стреса у хората. Тези защитни серии включват както шампоани и маски, така и спрейове за преди слънце. Идеята е да защитим косата преди да я изложим на агресия, а после да се погрижим за възстановяването ѝ. Този тип продукти предпазват косата и скалпа до 80%.

- Какво да правим и да не правим през този период, за да я защитим?

На първо място, да не забравяме да нанасяме продукти, преди да отидем на плажа. Хубаво е да се носят шапки, тъй като косата е много по-чувствителна от кожата, когато е изложена на слънце. Да не използваме преси и маши, ако човек има възможност, да остави косата да изсъхне сама, а не със сешоар. Ако все пак я суши, да нанесе предварително термозащитни продукти.

Да се направи хидратираща терапия преди лятната почивка, която да придаде повече гъвкавост на структурата. Повечето марки вече имат страхотни терапии и за скалп, които могат да се правят заедно с предходната.

Друг важен въпрос са диетите, на които всички се подлагат,

наближи ли лятото. В повечето случаи те са много резки и изключват много важни витамини и аминокиселини. Не казвам на хората да не правят диети, но им препоръчвам да не изключват желязото от менюто си. Също така да потърсят от фризьора си шампоан за стимулиране на растежа и на корена, защото при диетите косата започва да страна и се получава косопад.

- Има ли коси, които са по-ощетени от атмосферните влияния?

Има! Къдравите коси са много порести. При тях грижата е по-засилена, защото тяхната структура по принцип е суха и не толкова гъвкава. Една права коса е много по-устойчива на външни влияния. Други ощетени коси са обезцветените и накъдрените. При обезцветяването косъмът се отваря и връзките вътре се нарушават, а солената вода и слънцето го увреждат още по-сериозно. Цветовете се отмиват много по-бързо, ако не използваме подходящи шампоани и маски. Има маски, които предпазват цвета, и е хубаво да се съчетават със слънцезащитните серии, защото, когато слънцето и водата пресушат косъма, тогава пигментите се отмиват много побързо. Най-лесно се отмива червената боя и ярките цветове. Най-силно се задържат натуралните цветове, макар че ако нямат добра основа, също се отмиват лесно. Моят съвет е да сме много внимателни със светлите цветове през лятото. Препоръчително е обезцветяването да се направи на пролет, за да имаме време да възстановим косата и когато дойдат горещите дни, да сме спокойни.

- А как стоят нещата при мъжете?

Мъжката коса е по-здрава от женската, с оглед на това, че е по-къса, не толкова третирана и върховете не са изложени на агресия. Но има мъже с по-рехави коси или с голи глави, които трябва да пазят скалпа. Има мъже, които бръснат косата си. Проблемът там е, че ако я обръснат в деня, преди да се изложат на слънце, могат да получат жестоко изгаряне, защото скалпът става по-чувствителен. И когато направят подобна манипулация и се изложат на слънце, там, където е минал бръсначът и невидимо за нас е наранил скалпа, UV лъчите и солената вода могат да причинят сериозно изгаряне. Не е нужно мъжете да си купуват цяла слънцезащитна серия, достатъчно

е да си набавят един продукт.

- Какви са тенденциите в коафьорството за сезон пролет/ лято 2022?

През лятото изсветляването на косите и балеажите са тенденция за поредна година. Всички искат да са със светли коси, с променени цветове, което трябва да се случва внимателно, доверявайки се на съветите на фризьора, който най-добре познава косата ни. Тази година по-модерни са натуралните цветове, в сравнение с ярките.

При прическите тенденцията се промени. Дълго време беше модерно подстригването на черта, а сега се работи за изтъняване, за пластове, бретони – прави и странични. И това е много хубаво, защото придава една чудесна, обемна визия, която е по-трудно постижима при подстригването на права черта.

не са показали голяма полза за подмладяване на кожата. Проучване от 2012 г. на шестима души, които са получили лечение в продължение на шест месеца, не показва реално подобрение на бръчките. А проучване от 2008 г. на 20 жени, подложени на мезотерапия за оформяне на тялото, не установява намаляване на размера на бедрата.

Как се сравнява с липосукцията?

Мезотерапията се счита за нехирургична алтернатива на липосукцията за премахване на нежелани мазнини. Липосукцията премахва трайно мазнините от области като корема, бедрата и гърба. Козметичните хирурзи извършват тази процедура, като вкарват тънка пластмасова тръба през малки разрези в кожата ви и след това изсмукват мазнините с помощта на хирургически вакуум.

Липосукцията се извършва, докато сте под анестезия. Въпреки че липосукцията се счита за ефективна за трайно премахване на мазнините, възстановяването може да отнеме до шест седмици. Тя също така крие рискове като увреждане на нервите и кръвоносните съдове, неправилни контури на кожата, изгаряния и инфекция. Липосукцията е скъпа процедура. През 2016 г. средната цена на процедурата е била 3200 долара в САЩ.

Мезотерапията не е толкова инвазивна процедура като липосукцията. Няма разрези. При $250 до $600 на процедура в САЩ, цената е много по-ниска от липосукцията. Въпреки това може да се нуждаете от 10 или повече процедури, за да получите желаните резултати.

Не е ясно колко добре работи мезотерапията за премахване на мазнини. Не са направени достатъчно изследвания, за да се тества, а методите, които се използват, се различават в зависимост от това къде се прави мезотерапията.

Инжекционната липолиза е друго неинвазивно лечение, което е подобно на мезотерапията. Термините „мезотерапия“ и „инжекционна липолиза“ често се използват като синоними, въпреки че са малко по-различни.

По време на инжекционната липолиза Вашият лекар инжектира фосфатидилхолин и деоксихолат в мастния слой под кожата, за да разгради мазнините. Както при мезотерапията, има много малко доказателства, които показват, че инжекционната липолиза работи. Какви са страничните ефекти и рисковете?

Хората, които практикуват мезотерапия, казват, че рисковете са минимални, ако отидете при обучен терапевт. Съобщените нежелани реакции включват: гадене болка чувствителност подуване сърбеж зачервяване синини подутини на мястото на инжектиране тъмни петна по кожата, обрив, инфекция, белези и др.

Какво е възстановяването?

Тъй като мезотерапията е неинвазивна, обикновено няма странични ефекти и обикновено не се изисква да си вземете болнични дни. Много хора могат веднага да се върнат към обичайните си дейности. Други може да се наложи да си вземат почивен ден поради подуване и болка на местата, където е била инжектирана течността.

За процедурата

Мезотерапията е обещаващо лечение за премахване на нежелани мазнини и контуриране на тялото. Нейната неинвазивност гарантира сравнителна безопасност, но ефективността обаче

все още не са доказана. Много от направените проучвания разглеждат мезотерапията като освежаваща процедура и за облекчаване на болка, а не за сериозна козметична процедура и лечение.

Мезотерапията като процедура не е одобрена от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA), но много от съставките, използвани в лечението, имат одобрение от FDA за лечение на други състояния. Стига съставките да са одобрени, те могат да се използват за мезотерапия. Практикуващите лекари и специалисти не използват никакви единни стандартни формули за мезотерапия. Това означава, че може да получите напълно различно лечение при един лекар, отколкото при друг. Ако все пак искате да опитате мезотерапия, посетете истински лекардерматолог, който има богат опит с процедурата. Това ще помогне за минимизиране на страничните ефекти.

Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар.

Източници

1. What Is Mesotherapy?, healthline https://www.healthline.com/health/mesotherapy#takeaway

2. M. Domyati, T. El-Ammawi, O. Moawad, H. Fahany, W. Medhat, M. Mahoney, J. Uitto, Efficacy of mesotherapy in facial rejuvenation: a histological and immunohistochemical evaluation https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3513770/

3. G. Sivagnanam, Mesotherapy – The french connection https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3142757/

4.M. Mammucari, E. Maggiori, D. Russo, C. Giorgio, G. Ronconi, P. Ferrara, F. Canzona, L. Antonaci, B. Violo, R. Vellucci, D. Mediati, A. Migliore, et al., Mesotherapy: From Historical Notes to Scientific Evidence and Future Prospects, The Scientific World Journal, 2020 https://www.hindawi.com/journals/tswj/2020/3542848/

5. A. Rotunda, Mesotherapy and Injectable Lipolysis, Springer Ling, Facial Rejuvenation 147-165 https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-540-69518-9_7

Zinc Biotin

Интервю с

Доротея Христова

Хигиената на кожата и грима е от основно значение за съхранението им

Доротея Христова е родена през 1989 г. в гр. Пловдив. През 2008 г. завършва Национално училище за сценични и екранни изкуства със специалност Дизайнер/ Театрален грим и перуки“. През 2009-а получава квалификационна трета степен по същата специалност. През 2012 г. завършва бакалавърска степен по „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Притежава сертификати за фризьорство и маникюр. Продължава практиката си като гримьор в Драматичен театър- Пловдив. От 2021-а е преподавател по „Театрален грим и перуки“ в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства.С нея разговаряме за това как да се гримираме правилно, как да избираме подходящ и щадящ здравето грим и как да се грижим за него.

- Доротея, нека на първо място обясним на читателите ни как да подготвят кожата си, преди да се гримират. Преди нанасянето на грим, лицето винаги трябва да е добре подготвено. Това включва старателно почистване и измиване със специални за целта продукти, като пяна, гел, класическо тоалетно мляко, които не я изсушават. След измиването, лицето се хидратира със специални кремове или серуми, спрямо индивидуалната нужда кожата, като възраст, тип, здравина и еластичност. Гримът седи много по-добре на хидратирана кожа.

Тя е като платно – когато е хубаво грундирано, боята ще се наслои по-добре.

- Каква е след това правилната последователност на нанасяне на продуктите?

Желателно е при ежедневния грим да се избягва натрупването на продукти, за да не се запушат и замърсят порите. Хубаво е лицето да е намазано с база, защото тя попива грима и създава защитен слой, но през деня няма смисъл да се използват тежки бази или тежък фон дю тен. Ако човек има пигментация или тъмни кръгове под очите, се използва коректор.

Следва оформянето на очите – сенки, молив и спирала. След това идва ред на устните – гланц или червило, и се завършва с фиксиращ грима продукт, който го задържа за по-дълго време.

На финала на деня е задължително гримът да се премахне по обратния ред: почистване с тоалетно мляко, измиване и хидратиране на лицето.

- Кои основни правила да спазваме, що се касае грим? Хигиената е от първостепенно значение – както на кожата, така и на самите продукти и инструментите. Инструментите, като четки, се почистват чрез специални разтворители и спрейове.

Не е желателно гримовете да се дават назаем или да се използват от много хора, особено без да се дезинфекцират преди това. За тази цел се разработват хипоалергенни дезинфектанти, служещи за почистване на палитри. Но без значение дали са почистени, или не, гримовете за очи, като спирала, молив и очна линия, никога не трябва да се използват от повече хора, защото могат да се предадат възпаления, като ечемик. Препоръчвам червилата също да не се дават назаем, защото през тях е възможно да се пренесат херпеси.

В професионалните театри и кино центрове дори се комплектуват индивидуални сетове за грим.

- Вярно ли е, че фон дьо тенът замърсява и запушва порите, или това е само мит?

Напротив! Даже предпазва от замърсяване. Индустрията е толкова напреднала, че разработва фон дьо тени, които не попиват толкова мръсотията и тя не попада в дълбочина. В градовете въздухът е по-мръсен, а фон дю тенът образува защитна бариера.

Разбира се, всичко е много индивидуално, затова е логично фон дьо тенът да се избират спрямо повода.

Пудрите, от своя страна, запушват порите, макар вече да се правят по-фини и запечатващи, но все пак може да ограничаваме използването им.

- Как да съхраняваме грима си така, че да удължим срока му на годност?

Срокът на годност започва да се изчислява от отварянето на продукта. Обикновено той трае до 12 или 24 месеца. При домашната козметика, забъркана в условия, извън лабораториите, срокът на годност по-малък. Опасно е да се използва грим, след изтичането на срока на годност. Червилото например е продукт, който малко или много поглъщаме. Старите бази могат да причинят възпаления. Продуктите за очи също. Правилното съхранение включва почистване на продуктите; да не се излагат на пряка слънчева светлина; през лятото могат да се държат на ниска температура.

- При какви кожни раздразнения не е препоръчително да се носи грим?

Необходимо е, когато човек има кожни проблеми, да използва медицинска козметика, изписана от специалист-козметик или дерматолог. Много от големите фирми в бранша разработват грим за проблемна кожа, който е благоприятен за нея. Затова е важно клиентите да предупреждават своя гримьор за състоянието на кожата си или предварително да се консултират със своя дерматолог.

Друг проблем е алергията към дадена съставка. Имайте предвид, че пигментите се правят от органични вещества, а базата е от етерични масла, така че всяка една козметика може да предизвика нежелана реакция.

НА ПРОБИОТИК ПРИ ТРЕТИРАНЕ НА АКНЕ И АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ

Акне и атопичен дерматит са често срещани диагнози в сферата на съвременната дерматология. Някои учени дори ги наричат заболявания на западната цивилизация. Освен че предизвикват конкретен обхват на дискомфорт по кожата, те носят и сериозен набор от негативно влияние върху психическото и емоционалното ни състояние, качеството ни на живот и могат да доведат до сериозни личностни проблеми като ниска самооценка, понижена мотивация и синдром на отчужденост към заобикалящите ни. Едновременно с това акне и атопичен дерматит, колкото и да са част от дерматологията, винаги са били пряко свързвани и с други органи и системи от такива в тялото. Въпреки че дълги години за двете заболявания се говореше, че са наследствени, днес новите проучвания ги определят като реакция на имунната система, нарушения в дейността на храносмилателния тракт и развитие на бактериална инфекция в следствие на определено предшестващо или хронично заболяване.

През призмата на последното твърдение екип от бразилски учени правят подробно изследване върху влиянието на пробиотиците в превенцията, терапията и профилактиката на акне и атопичен дерматит. Според изследователския тийм, воден от д-р Виториа Мотин, пробиотиците биха могли да се окажат ключови агенти в овладяването и поддържането на двете състояния. Според бразилския експерт наблюдението върху корелацията между приема на полезни бактерии и акне и атопичен дерматит е от особено значение и следва да бъде обект на интерес за учените в бъдеще. Причината от една страна е, че пробиотичните вещества рядко водят до каквито и да е странични ефекти за разлика от редица алтернативни средства, които в момента се използват масово за справяне с двете диагнози. Поконкретно, при акне най-често се прилагат крайно агресивни за кожата медикаменти и вещества, а понякога се стига и до антибиотици и дори до противозачатъчни, способни да доведат до сериозни хормонални смущения, докато при атопичен дерматит (АД накратко) се прибягва и до кортикостероиди с не по-малко странични ефекти и опасност от нарушения в организма. От друга страна, използването на нови, напълно различни от всички приложими до момента средства в борбата срещу АД и акне намира своето основание във факта, че двете диагнози най-често изискват крайно продължителни лечения, а в не малко случаи до пълно възстановяване не се стига и максималният ефект е само временна ремисия.

Кожният микробиом – основанието да търсим лек в пробиотиците при акне и АД

Кожният микробиом е в основата на твърдението, че пробиотиците биха могли да повлияят положително на редица кожни заболявания от възпалителен характер, включително и върху акнето и атопичния дерматит. Неговото изследване през последните години е от съществено значение, между другото, не само за целите на дерматологична терапия, но и за търсене на първоизточника на редица други здравословни проблеми. Включването на кожния микробим като отправна точка за подпомагане на акне и атопичен дерматит е своеобразно и по-детайлно продължение на вече появило се мнение в дерматологията за благоприятното влияние на пробиотиците при подобни диагнози. Някои отделни кожни специалисти през последните десет години назначаваха пробиотична терапия като помощна към основната терапия срещу дерматит и акне. Те се обосноваваха именно с факта, че двете кожни заболявания са възпалителни състояния, а найчесто при възпалителни процеси в червата се появяват и възпаления в други части на тялото, включително и като симптом по епидермиса.

Но с усиления интерес към понятието микробиом нещата се задълбочават и днес имаме много по-трайни и достоверни примери за евентуалното положително въздействие на пробиотиците върху ред дерматологични състояния, каквито са акнето и атопичния дерматит. Сам по себе си терминът микробиом обхваща комплекса от гени и взаимодействията на хиляди симбиотични и патогенни организми, обитаващи нашето тяло. Според учения, въвел понятието, Джошуа Ледерберг, микрибиомът е сред топ факторите, определящи здравословния статус на всеки индивид. В тази връзка, трябва да се подчертае, че два идентични микробиома не могат да съществуват. Всеки организъм има свой собствен микрибиом, точно както има свой собствен генетичен код. Причината е следната: въпреки че микриобимът на всеки човек е образуван от едни и същи видове микроорганизми, включително и най-вече бактерии, протози, вирусни организми и гъбички, те винаги са в различно съотношение. Дефицитът и излишъкът на всеки от тях са в следствие на фактори като регион на местоживеене, начин на хранене, навици и много други. Кожният микробиом би могъл да е ключът към разгадаването на истинската същност на акнето и атопичния дерматит и поконкретно на техния източник. Сам по себе си кожният микробиом се смята за един от най-мащабните микробиоми в тялото, следван от гастроентералния, който пък е най-добре проучен до този момент. Съдържащите се в него бактерии са от изключително значение за нашето общо здраве, защото именно те са първите, които влизат в контакт посредством екосредата им – кожата – с патогените и токсините от външната среда. Ако балансът на тези бактерии е нарушен, наличен е така нареченият синдром на дисбиоза. При него се наблюдава прекомерно количество на даден вид бактерия. До дисбиоза може да се стигне по редица начини, включително промяна на влажност и температура по определени кожни участъци, използване на агресивна козметика и други. Освен, че влияе върху състоянието на кожата, състоянието на микробиома е определящо и за храносмилането ни, имунната ни система и хормоналния ни баланс, а последните три имат пряка връзка с основния набор от фактори за предразполагане към акне и атопичен дерматит.

От тук следва и изводът, който прави бразилският екип от учени. Те събират множество публикации и доклади от експериментални лечения на АД и акне с пробиотици. Целта им е да се докаже, че при►

АУТИЗЪМ КАКВО ПРЕДСТАВАЛЯВА, СИМПТОМИ, ВЪЗРАСТОВА ПРОЯВА, ТРЕТИРАНЕ

Разстройствата от аутистичния спектър са група психични разстройства, които се проявяват още в ранна детска възраст. Прототип на тези разстройства е детският аутизъм. Характеризира се със сериозни нарушения в комуникацията и взаимоотношенията с хора, както и с повтарящи се стереотипни действия. Аутизмът може да бъде съпътстващо психично разстройство на физически проблеми.

Какво е аутизъм?

Разстройството от аутистичния спектър или т.на.р аутизъм, е широкоспектърен термин, използван за описание на група състояния на невроразвитие. Тези състояния се характеризират с различия в комуникацията и социалното взаимодействие с

другите. Хората с аутизъм често демонстрират ограничени

и повтарящи се интереси или модели на поведение. Аутизмът

се среща при хора от различни раси по целия свят, независимо от етническа им принадлежност, култура или икономически статут.

Има предпоставки да се смята, че броят на хората с аутизъм нараства. Някои приписват това увеличение на фактори свързани с околната среда. Експертите обаче спорят дали има реално увеличение на случаите или просто вече диагнозата се дава почесто.

Какви са различните видове/форми на аутизъм?

Диагностично-статистическият наръчник за психични разстройства, пето издание (DSM-5) е публикуван от Американската психиатрична асоциация (AПA) разпознава пет различни аутистични подтипа или спецификатора. Те са:

• със или без съпътстващо интелектуално увреждане

• със или без съпътстващо езиково увреждане

• свързани с известно медицинско или генетично състояние или фактор на околната

• среда свързани с друго невроразвиващо, психическо или поведенческо разстройство

• с кататония

Някои хора могат да имат повече от един спецификатори.

Преди DSM-5 хората с аутизъм може да са получили диагноза: аутистично разстройство, Синдром на Аспергер, детско дезинтегративно разстройство.

Важно е да се отбележи, че човек, който е получил една от тези по-ранни диагнози, нe трябва да се диагностицира отново и да бъде оценявано състоянието му повторно. Според DSM-5 пошироката диагноза на аутизъм обхваща състояния като синдром на Аспергер.

Какви са симптомите на аутизма?

Симптомите на аутизма обикновено са очевидни в ранна детска възраст, на възраст между 12 и 24 месеца. Те обаче могат

да се появят и по-рано, или по-късно. Ранните симптоми могат да включват значително забавяне на езиковото или социалното развитие.

DSM-5 разделя симптомите на аутизма в две категории:

1) проблеми с комуникацията и социалното взаимодействие

2) ограничени или повтарящи се модели на поведение или дейности

Проблеми с комуникацията и социалното взаимодействие

Те могат да включват:

– проблеми с комуникацията, включително трудности при споделяне на емоции, споделяне на интереси или поддържане на разговор – проблеми с невербалната комуникация, като например проблеми с поддържането на зрителен контакт или четене на езика на тялото

– трудности при развитието и поддържането на взаимоотношения – ограничени или повтарящи се модели на поведение или дейности – те могат да включват:

• повтарящи се движения

• движения или речеви модели

• стриктно спазване на специфични процедури или поведение

• увеличаване или намаляване на чувствителността към специфична сензорна информация от заобикалящата ги среда, като например негативна реакция към специфичен звук, фиксиране върху едни и същи интереси или навици

Аутистите се оценяват във всяка категория и се отбелязва интензивността на техните симптоми.За да получи диагноза аутизъм, човек трябва да показва и трите симптома в първата категория и поне два симптома във втората категория. Какво причинява аутизъм?

Точната причина за аутизма не е известна. Най-новите изследвания показват, че няма една единствена причина. Някои предполагаеми рискови фактори за аутизъм включват:

• близък член на семейството, който е аутист

• генетични мутации и други генетични нарушения

• крехка X хромозома

• родители аутисти

• ниско тегло при раждане

• метаболитни дисбаланси

• излагане на тежки метали и токсини от околната среда

• анамнеза за вирусни инфекции

• излагане на плода на лекарствата

Според Националния институт по неврологични разстройства и инсулт (NINDS), както генетиката, така и околната среда могат да увеличат риска от развиване на аутизъм.►

деца

Множество проучвания (стари и нови), установяват, че ваксините не причиняват аутизъм. Противоречиво проучване от 1998 г. предлага връзка между аутизма и ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR). Това проучване обаче е опровергано от други изследвания и в крайна сметка е оттеглено

през 2010 г.

Скрининг

Диагнозата аутизъм включва няколко скрининга, генетични тестове и оценки. Прожекции за развитие на Американската академия по педиатрия (AAП) препоръчва всички деца да се подлагат на скрининг за аутизъм, ако са на възраст между 18 и 24 месеца. Скринингът може да помогне за идентифициране на аутидизъм при деца. По-добре е да се установи по-рано, отколкото по-късно. Тези деца могат да се възползват от ранната диагностика и подкрепа.

Модифицираният

контролен списък за аутизъм при малки деца (M-CHAT) е често срещан инструмент за скрининг, който се използва от много педиатрични клиники в САЩ. Родителите

попълват анкетата с 23 въпроса. След това

педиатрите могат да използват отговорите, за да идентифицират

състоянието на децата, които може да имат

повишен риск от развитие

на аутизъм.

Важно е да се отбележи, че скринингът не е диагноза.

Децата, които имат положителен резултат

при теста за аутизъм не развиват непременно състоянието. Освен това прожекциите не винаги откриват всяко дете с аутизъм.

Други прожекции и тестове:

• Лекарят на вашето дете може да препоръча комбинация от тестове за аутизъм, включително: ДНК тестове за генетични заболявания

• поведенческа оценка

• визуални и аудио тестове за изключване на всякакви проблеми със зрението и слуха, които не са свързани с аутизъм

• трудов терапевтичен скрининг

• въпросници за развитие, като например график за диагностични наблюдения за аутизъм Обикновено, екип от специалисти поставя диагнозата. Този екип може да включва:

• детски психолози

• ерготерапевти

• езикови специалисти като логопеди Как се лекува аутизмът?

Няма "лек" за аутизъм. По-скоро за някои хора с аутизъм се повлияват добре от поддържащите терапии и други лечения могат да облекчат определени симптоми и да подобрят начина на живот.

Много подходи включват терапии като:

•поведенческа терапия

• игрална терапия

• трудова терапия

• физиотерапия

• логопедия Масажите, медитационните техники също могат да помогнат на някои хора с аутизъм да се справят със симптомите. Резултатите обаче ще варират. Някои хора може да реагират добре на определени подходи, докато други не.

Алтернативни средства за защита и превенция Изследванията на алтернативни средства за защита имат противоречиви резултати. Някои лекарства могат да бъдат опасни.

Тези алтернативни средства за защита включват:

• високи дози витамини

• хелатотерапия, която включва промиване на тялото от тежки метали

• хипербарна кислородна терапия

• мелатонин за решаване на проблеми със съня Преди да инвестират в каквато и да било средства, усилия и надежди в алтернативна терапия, родителите и болногледачите трябва да преценят каква успеваемостта на лечението, всички възможни ползи или рискове, както и финансовия аспект на лечението. Когато се съмнявате, най-добре говорете с лекар.

Може ли диетата да повлияе на аутизма? Няма специфична диета, предназначена за хора с аутизъм. Въпреки това, някои привърженици на диетите смятат, че има начин да се намалят поведенческите проблеми и да се подобри цялостното качество на живот с помощта на определен режим на хранене. Основното при предложените диети за аутизъм е избягването на изкуствени добавки, което включва консерванти, оцветители и подсладители.

Диетата за човек с аутизъм може да включва повече пълнозърнести храни, като например:

• пресни плодове и зеленчуци

• пилешко месо

• риба

• богати на ненаситени мазнини храни

• много вода

Без глутен

Някои диетолози също подкрепят безглутенова диета. Протеиновият глутен се намира в пшеница, ечемик и други зърнени храни. Диетолозите вярват, че глутенът предизвиква възпаление на червата и неблагоприятни телесни реакции при някои хора с аутизъм.

Научните изследвания обаче не са убедителни в резултатите си и не е открита зависимост между аутизма, глутена и другия протеин, известен като казеин.

Някои проучвания с недостатъчни доказателства предполагат, че диетата може да помогне за подобряване на

симптомите на разстройство на хиперактивност с дефицит на внимание - ХРНВ, състояние, което може да бъде подобно на аутизма.

Как аутизмът засяга децата?

Децата с аутизъм може да не достигнат същите етапи на развитие като своите връстници или да демонстрират загуба на социални или езикови умения.

Например, 2-годишно дете без аутизъм може да прояви интерес към по-прости игри, а 4-годишно дете без аутизъм може да не харесва занимания с други деца. Въпреки това, дете с аутизъм по-често има проблеми с взаимодействието с другите или да не обича да общува.

Децата с аутизъм също могат да имат затруднения със съня или да страдат без обичайната си рутина. Ако детето ви е с аутизъм, може да се наложи да работите с учителите му, за да сте сигурни, че всичко ще бъде наред с него в класната стая.

Налични са много ресурси за помощ на деца с аутизъм, както и за техните близки.

Аутизъм и упражнения

Децата с аутизъм може да открият, че някои упражнения могат да облекчат симптомите и да подобрят тонуса и цялостното физическо

и психическо благосъстояние. Всеки вид упражнения, на които детето ви се наслаждава, могат да бъдат полезни.

Разходките и просто забавлението на детската площадка са идеални. Плуването и престоя във вода могат да служат както за упражнения, така и за сензорна игра. Сензорните игрални дейности могат да помогнат на хора с аутизъм, които имат проблеми със сетивността.

Понякога контактните спортове могат да бъдат трудни за децата с аутизъм. Вместо това можете да насърчите други спортове. Започнете с упражнения за ръце, скокове и други, които натоварват мускулите.

Как аутизмът засяга момичетата и момчетата?

Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC), аутизмът се диагностицира по често при момчета, отколкото при момичета. Поради по-високата си честота при момчетата, аутизмът често се стереотипизира като „болест на момчетата“.

Според проучване от 2020 г. на 11 региона в САЩ, аутизмът е 4,3 пъти по-често срещан при 8-годишните момчета, отколкото при 8-годишните момичета.

Изследването се основава на данни от 2016 г. Преглед на литературата за 2017 г. заключава, че съотношението мъже към жени за младежи с аутизъм всъщност е по-близо до 3 към 1. Така или иначе, това не означава, че аутизмът не се среща при момичета. Всъщност, може просто да се прояви по различен начин при тях. В сравнение с последните десетилетия, аутизмът сега се диагностицира по-рано и по-често. Това води до по-високи отчетени проценти както при момчетата, така и при момичетата.

Как аутизмът засяга възрастните?

Семейства, които имат любими хора с аутизъм, може да се притесняват от мнението на другите. Някои възрастни с аутизъм продължават да живеят или работят самостоятелно. Други може да се нуждаят от постоянна помощ или подкрепа през целия си живот. Всеки човек с аутизъм е различен. Терапии и други методи за справяне с проблема в ранна възраст могат да помогнат за създаване на условия, в които човек с аутизъм живее посамостоятелно и има по-добро качество на живот. Понякога хората с аутизъм получават диагноза в по-късен етап от живота си. Това се дължи отчасти на липса на информираност сред практикуващите лекари. Никога обаче не е късно да се постави диагноза.

Защо е важно да дадем гласност на аутизма? Световният ден на аутизма е 2-ри април САЩ. Много хора, използват тази дата, за да дадат гласност на аутизма като състояние. Специалистите призовават хората да се образоват повече по темата и да разберат как могат да се справят с това състояние. Американското дружество за аутизъм и други специалисти дори предложиха целият месец април да бъде обявен за месец на аутизма. Това състояние изисква разбиране и съпричастност. Някои терапии и подходящ подход могат да работят за едни хора, а за други да не работят. Родителите и болногледачите също могат да имат различни мнения относно най-добрия подход за терапия при дете с аутизъм. Каква е разликата между аутизъм и ХРНВ? Аутизмът и ХРНВ понякога се бъркат едно с друго. Децата с диагноза ХРНВ постоянно имат проблеми с нервността, концентрацията и поддържането на зрителен контакт с другите. Тези симптоми се наблюдават и при някои деца с аутизъм. Въпреки някои прилики, ХРНВ не се счита за разстройство на спектъра. Една съществена разлика между двете е, че хората с ХРНВ не са изложени на риск от липса на социално-комуникативни умения. Ако смятате, че детето ви може да е хиперактивно, говорете с неговия лекар за евентуални тестове за ХРНВ. Получаването на ясна диагноза е от съществено значение, за да се гарантира, че детето ви получава правилното лечение. Възможно е също така човек да има аутизъм и ХРНВ.

Каква е перспективата за хората с аутизъм? Най-ефективните терапии включват ранна и интензивна поведенческа терапия. Колкото по-рано детето се запише в тези програми, толкова по-добри ще бъдат перспективите му. Не забравяйте, че аутизмът е сложно състояние и отнема време за един аутистичен човек –независимо дали е дете или възрастен – да намери най-подходящата за него програма на лечение. Източници

1.Everything You Need to Know About Autism Spectrum Disorder (ASD), Healthline https://www.healthline.com/health/autism

2. F. Pedraza, A. Carter Autism Spectrum Disorders in Young Children, Child Adolesc Psychiatr Clin N. Am, NCBI, 2009 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3166636/

3. H. Hodges, C. Fealko, N. Soares, Autism spectrum disorder: definition, epidemiology, causes, and clinical evaluation, 2019 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7082249/

4. A. Parmeggiani, A. Corinaldesi, A. Posar Early features of autism spectrum disorder: a cross-sectional study https://ijponline.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13052-019-0733-8

5. A. Rodderinkhof, E. Bruin, S. Drieschen, S. Bogels, Attention in Children With Autism Spectrum Disorder and the Effects of a Mindfulness-Based Program, Journal of Attention Disorders, 2018 https://journals.sagepub.com/doi/full/10.1177/1087054718797428 ■

"Издателят не носи отговорност за грешки или пропуски в съдържанието. Информацията в списанието не замества лекарската консултация и преценка. Съветвайте се винаги с Вашия лекар! Никакви материали и/или части от съдържанието не могат да бъдат възпроизвеждани без изричното писмено съгласие на издателя. Снимки: de.depositphotos.com, www.dreamstime.com."