Page 1



зд р а ве Хотестерол и сърдечно-съдови заболявания – Д-р Я.Панделиев Ехинацея пурпурея – природният имуностимулатор Имунайз – да подсилим имунитета през есента Интервю с Петър Чакъров – Боуен терапията без сила и медикаменти Ензимите, подпомагащи храносмилането Хранителни натравяния – симптоми, лекарства Натуралните продукти в борбата с тромбофилията Хесперидин – флаваноид за здрава сърдечно-съдова система Натокиназа – за здрава сърдечно-съдова система Маточината – билка за сън Как да бъдем позитивни? Трикове, съвети!

4 6 8 9 11 13 15 17 18 20 22

Мили читатели, В този брой на списание „КАКТУС aktuell” сме Ви подготвили много разнообразни и интересни теми за здраве, хранене, отслабване и красота. Не сме забравили и децата. За тях д-р Панделиева ни запознава с темата „Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието – АДХД“, както и засяга проблема с „Тютюнопушенето още от ранна възраст, при тийнейджъри“. Приятно четене! Бъдете здрави!

Д-р Надя Куртева /Главен редактор/

хранене Как шоколадът помага да се справим със стреса? Подсладените напитки – вредни ли са те? Зеле – интересни факти Спанакът – дава сила не само на „Попай Моряка“

24 25 26 27

с п о рт и отслабване Практикувайте Йога! – Гая Митрева Гуарана – подсилва обмяната на веществата и с това отслабването Джинджифил – против задържането на мазнини и вода Антицелулитен масаж – характеристики, техники на прилагане

28 30 33 35

к р а со т а 10 натурални начина за подобряване на здравето на Вашата коса Оредяване на веждите – причини и превенция

36 38

ТАЛОН ЗА -12% - върху всичките продукти, позиционирани в списанието, с изключение на продуктите с цени - важи от 01.11.2021 до 31.11.2021 или до изчерпване на количествата - талонът не се комбинира с други промоции

де ц а Тютюнопушенето – още от ранна възраст, при тинейджъри - Д-р З. Панделиева 39 Синдром на хиперактовност с дефицит на вниманието АДХД - Д-р З. Панделиева 41

ЩЕ НАМЕРИТЕ НА СЛЕДНИТЕ АДРЕСИ: гр.Варна жк. Вл. Варненчик, бл.409 бул. Мария Луиза 21 /Център/ ул. Бр. Бъкстон 12 /до Читалище „Маяковски“/ ул. Н. Вапцаров 5 /ТЦ “Чайка“/ ул. Димитър Икономов 17 /кв.Левски/ жк. Виница, ул. Цар Борис III 3

гр.Варна ул. Иван Риски 2 /с/у ДКЦ5/ бул. Вл. Варненчик 90 бул. Вл. Варненчик 82 гр.Добрич ул. Батак 13 /зад магазин „Ивел Елитис“/


зд р а ве

зд р а ве

ХОЛЕСТЕРОЛ И СЪРДЕЧНО СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Д-р Янко Панделиев Общопрактикуващ лекар в АГППМ „Алма Медика“ гр.Варна Холестеролът е органично съединение, което се намира във всички клетки и телесни течности на човешкия организъм. В организма изпълнява множество функции – участва в състава на клетъчните мембрани, при образуването на надбъбречните и половите хормони, витамин Д, жлъчните киселини, някои хормони – тестостерон, кортизол, алдостерон, DHEA, естроген и др. По-голямата част от холестерола се образува в черния дроб, като част от него постъпва чрез храната. Названието холестерол произхожда от старогръцки – холе – „жлъчка“, и стереос – „твърд“; последвано от наставката ол за алкохол и има химическа структура на стерол и липид. Всички клетки в човешкия организъм произвеждат холестерол за мембранните си структури и за други функции, като относителните нива на синтез варират в зависимост от типа на клетката и функцията на органа. Около 80% от общото количество на холестерол се образува в черния дроб и червата, като други органи с по-високо ниво на синтез са мозък, надбъбречни жлези и репродуктивни органи. Биосинтезата на холестерола се регулира директно от наличните нива на холестерол, въпреки че механизмите, които регулират тези процеси, са проучени само отчасти. По-високият прием от храна води до нетно намаляване на ендогенното производство, докато по-ниският прием от храна има обратен ефект. Основният регулаторен механизъм е засичането на вътреклетъчен холестерол. Когато нивата на холестерола спаднат, се активира поредица от клетъчни процеси с краен резултат увеличаване на ендогенното производство на холестерол. Синтезът на холестерол също може да бъде изключен, когато нивата на холестерола са високи. Нарастващите концентрации на холестерол (и други стероли) причиняват промяна в състоянието на част от ензим, отговорен за синтезата му, което го прави по-податлив на разрушаване и в последствие синтезът на холестерол се спира. Липидите ( холестерол, триглицериди и фосфолипиди) не са разтворими във вода, поради което изключително малки концентрации се разтварят в кръвта. За да се осъществи ефективен транспорт в организма, те се свързват с протеини в сложни частици - липопротеини, като външната повърхност е покрита с белтъци и липиди, които са водноразтворими, а вътрешната повърхност е мастноразтворима. Това позволява да се осъществи транспорт в кръвта. Съществуват няколко типа липопротеини, които варират по състав, размери и плътност. В зависимост от своята плътност, те се подреждат: хиломикрони, VLDL ( липопротеини с много ниска плътност), LDL ( липопротеини с ниска плътност ) и HDL ( липопротеини с висока плътност). Метаболизъм на липопротеините Измерването на общия холестерол се отнася за всички фракции – 60 – 70 % се пренася като LDL, 20 – 30 % като HDL и 10-15 % VLDL. Хиломикроните са най-големите частици и пренасят приетите с храната мазнини и холестерол от тънките черва до черния дроб и периферните органи. Участват 4 в метаболизма на триглицеридите и контролират

метаболизма на липопротеиновите молекули и усвояването им от тъканите. Приемът на високомазнинни храни води до образуване на по-голямо количество хиломикрони. При гладуване не се установяват в плазмата. VLDL частиците се образуват в черния дроб и служат за транспорт на образуваните от организма триглицериди и холестерол. Основна част в състава им са триглицеридите. По-малките частици, наречени още интермедиерни, участват в атерогенезата на съдовете. LDL са основното транспортно средство на холестерол в организма. Достигат до клетките на различни органи, където пренасяният холестерол се използва за клетъчните процеси. При високи нива на LDL и нарушения в рецепторната регулация на клетките, тези LDL молекули се поглъщат от макрофаги и се образуват пенести клетки, които се отлагат в стената на съдовете, поставяйки начало на формиране на атеросклеротична плака. Тези плаки лежат в основата на възникване на инфаркт, инсулт и др. Данните от статистическите анализи и клинични проучвания сочат, че високи нива на холестерол и специфично на LDL холестерол е ключово за развитието на социално значими сърдечно съдови заболявания и повишена смъртност, което води до определянето на LDL частиците като „лош” холестерол. HDL частиците съдържат повече протеини от останалите липопротеини и са източник на аполипопротеини, които имат роля на регулатор на липидния метаболизъм. HDL липопротеините пренасят холестерола обратно към черния дроб за екскреция и метаболизиране. По тази причина високите нива на HDL се свързват с по-добро здраве и HDL холестеролът е получил названието си „добър” холестерол. Съществува положителна връзка между диетата, серумния холестерол и честотата на сърдечно съдови заболявания. При популации с висока консумация на наситени мастни киселини се установяват завишени стойности на холестерол (хиперхолестеролемия), по-висока честота на сърдечно-съдови заболявания и последваща по-висока смъртност. Множество фактори оказват влияние върху нивата на серумния холестерол – прием на мазнини, наситени мастни киселини, холестерол, възраст, хормони, генетични, прием на орални контрацептиви и други лекарства, нарушен глюкозен толеранс, ниво на физ.активност. Сред фундаменталните открития на епидемичните проучвания е разпознаването на рисковите фактори за атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, вкл. инфаркт. Първичната профилактика на тези заболявания представлява оценка и въздействие върху рисковите фактори при асимптомни пациенти. Намаляването на рисковите фактори доказано намалява заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания във всички възрастови групи. Целевата група включва индивиди с множество рискови фактори без изявени симптоми на сърденосъдово заболяване. Първичната профилактика на сърдечно-съдовите заболявания започва още в ранното детство като включва здравословно хранене и физическа активност, чрез които се поддържа идеално телесно тегло. Рисковите фактори на възникване на сърдечно-съдови заболявания , вкл. инфаркти се разделят в няколко групи. Ø Начин на живот – тютюнопушене, липса на физическа


здр а ве активност, стрес, алкохолна консумация, нездравословно хранене Ø Свързани заболявания – захарен диабет, хипертония, затлъстяване, метаболитен синдром Ø Липиден профил – LDL, HDL, триглицериди Ø Някои маркери на възпалението Изследвания Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l Показател Желателно Гранично Повишено Общ холестерол < 5,2 5,2 – 6,5 > 6,5 LDL-холестерол < 3,3 3,3 - 4,1 > 4,1 HDL-холестерол > 1,2 1 – 0,9 < 0,9 VLDL-холестерол > 1,1 < 1,1 При наличие на допълнителни рискови фактори нивата на LDL –холестерола трябва да са под 2,3 или даже под 1 при много–висок риск от развитие на ССЗ

на ССЗ включително инфаркти /”добрия” холестерол/. HDL се повишава при интензивна физическа активност, умерен прием на алкохол /червено вино/, загуба на телесни мазнини при отслабване, екзогенен естроген. При затлъстяване, обездвижване, тютюнопушене, прием на стероиди, орални контрацептиви, хипертриглицеридемия нивата на HDL се понижават. Практически съвети: · Съобразявайте своя дневен прием на калории за поддържане на здравословно телесно тегло · Проверете съдържанието на калории в храните и напитките, които приемате · Проследявайтe своето тегло, като е необходим баланс между физическа активност и прием на калории · Приготвяйте си по-малки порции храна · Намалете времето пред екран · Преустановете пушенето · Намалете или избягвайте приема на алкохол · Включвайте повече физически дейности в ежедневието си · Приемайте повече свежи или замразени плодове и зеленчуци, без добавена захар или сол · Опитайте се да заместите висококалорични храни с плодове и зеленчуци · Увеличете приема на фибри и пълнозърнести храни · Използвайте растителни масла · Избягвайте газирани и напитки с добавена захар · Приемайте цели плодове и зеленчуци вместо сокове · Откажете се от сладкиши и сладкарски продукти с високо съдържание на калории · Намалете употребата на сол · Използвайте крехко, бедно на мазнини месо · Приготвяйте месото печено или варено, избягвайте пърженото Не подарявайте бонбони в знак на благодарност на лекуващия ви лекар , така покачвате риска му за развитие на ССЗ .

Липиден профил Стандартният липопротеинов профил включва определяне на общ холестерол, LDL холестерол, HDL холестерол и тотални триглицериди, като изследването се извършва след гладуване от 8-12 часа. LDL холестеролът е проучен в множество проучвания и е доказана връзката му с развитие на атеросклероза, хронични сърдечно съдови заболявания, както и остри инциденти – инфаркти и инсулти. Изследват се различни методи за понижаването му. Нивата зависят от: възраст, генетична предопределеност, диета, понижени нива на естрогени, прогестини, диабет, хипотиреоидизъм, нефротичен синдром, затлъстяване, прием на някои лекарства. Водещо значение се отдава на затлъстяването и диетата. Високо съдържание на наситени мазнини и холестерол в храната повишат нивата на LDL. Оксидацията на LDL в съдовата стена поставя началото на атерогенезата чрез привличане на макрофаги, стимулация на автоантитела, повишен съдов тонус и коагулабилитет. Намаляването на LDL нивата доказано намалява размера на началните лезии, забавя прогресията на атеросклероза и намалява заболеваемостта и смъртността. Повишени нива на триглицериди представлява независим рисков фактор за развитие на ССЗ. Хипертриглицеридемия се наблюдава често при метаболитен синдром. Триглицеридите и HDL са обратно пропорционални. При установени високи нива на триглицеридите мерките включват: намаляване на теглото при пациенти със затлъстяване, прием на храни с намалено съдържание на supply наситени мазнини и холестерол, намален прием на рафинирани захари, повишена физическа активност, лечение на наличен диабет и ограничен прием на алкохол. При ССЗ, фамилност и генетични форми на хипертриглицеридемия се предприема медикаментозно лечение. Нивата на липопротеините с висока плътност /HDL/ многократно са доказани като самостоятелен рисков фактор за развитие на ССЗ и смъртност при двата Подпомага: нормалната функция на мозъка и пола, като връзката е обратна, тоест DHA EPA сърцето високо ниво е сигурен негативен рисков баланса на холестерола и 12% 18% фактор за развитие на ССЗ, докато триглицеридите * Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене. ниските нива се свързват с висока честота

5


зд р а ве

ЕХИНАЦЕЯ ПУРПУРЕЯ – ПРИРОДНИЯТ ИМУНОСТИМУЛАТОР Ехинацея пурпурея – природният имуностимулатор До скоро напредъкът в съвременната медицина не даваше повод за вълнение. Антибиотици, ваксини, ваксинации – изглеждаше, че всички инфекции са под наш контрол. Пандемията от Covid 19 показа, че инфекциозните заболявания не са престанали да бъдат заплаха за нас и човечеството като цяло. Интересът ни към имунитета се увеличи толкова много, че започнахме да търсим отговор на въпроси като „Как да укрепим имунитета? Как да се предпазим от инфекции?“ За начало на съвременната имунология се счита 1786 година, когато селският лекар Едуард Дженър забелязал, че жените, които доят крави и били преболедували от кравешка шарка не били податливи на вариола, която по онова време била смъртоносна. Дженър разбрал, че жените са изградили имунитет, който ги предпазва от заразяване с по-сериозно заболяване. И до ден днешен продължаваме да се развиваме и да изследваме нашата имунна система. Имунитетът е защитната система на нашето тяло срещу нещо извънземно, опасно за нас. С въвеждането на работата от вкъщи, намалената физическа активност и нарушеният обичаен режим на нашия организъм лошите навици в храненето се увеличиха. Много сладкиши, алкохол, излишна храна – всичко това влияе негативно на имунната система и организма като цяло. Имунната система е отговорна за всички сфери на нашето здраве, както физическото, така и емоционалното. Имунното здраве е състояние на целия организъм и се постига не само с начин на живот и мислене, но и с приема на подходящи средства, които да го стимулират. В нашите ръце е да помогнем на имунитета днес, за да ни защити утре! Ехинацея пурпурея е растение с невероятни розови цветя, което прилича повече на декоративно, отколкото на билка с уникални лечебни свойства. Тя съдържа голямо количество полезни за нашия организъм витамини – A, B, C, E, K, PP и микроелементи. Ехинацеята е силен имуностимулант с антибактериални, антиканцерогенни, антиалергични, антивирусни, антимикробни , противовъзпалителни, спазмолитични свойства, има подмладяващ ефект върху организма като цяло. Подробно проучване на ефекта на ехинацеята върху човешкото тяло било извършено от С. А. Томилин - професор, доктор на медицинските науки, работил в Киев. Той смятал за ефективно приемането на растението при заболявания на дихателните пътища, при инфекциозни заболявания (дифтерия, менингит, коремен тиф), при нервно изтощение и депресия. Билката се препоръчва за лечение и профилактика на остри респираторни вирусни инфекции, грип, нарушения на пикочнополовите и репродуктивните функции, кожни заболявания. Поради високата концентрация на етерични масла, киселини и антиоксиданти, растението помага за по-бързото справяне с вируси и намалява периода на възстановяване. Наличието на селен, витамини Е и С забавят стареенето на клетките. Като имуностимулиращо средство, ехинацея пурпурея се приема при цитостатична и лъчева терапия, продължително антибиотично лечение. Ехинацеята се използва под формата на тинктури, 6 отвари, екстракти. Отварата се приготвя от изсушено

растение непосредствено преди употреба. Приема се при язва на стомаха, възпалителни процеси в червата и ставите, главоболие и намален имунитет. Тинктурата помага за нормализиране на метаболитните процеси и храносмилането, намалява възпалението на пикочнополовата система и намалява честотата и интензивността на съдовите спазми. В миналото известна като алтернативен начин за предотвратяване на обикновена настинка, днес ехинацеята е популярна с множеството си приложения и предимства - от борба с рак до облекчаване на болката. Какво представлява ехинацеята? Ехинацеята е северноамериканско растение с подобни на маргаритки съцветия, открита и използвана като традиционно билково лекарство повече от 400 години от индианските племена. Технически класифициранa като билка, няколко вида от растението ехинацея се използват за производство на лекарства от нейните цветя, листа и корени. Много от химическите съставки на ехинацеята всъщност са мощни стимулатори на имунитета и могат да осигурят значителна терапевтична стойност. Няколко, с които вероятно сте запознати, са етерични масла, флавоноиди, инулин , полизахариди и витамин С. Наред с докладите за високо хранителните екстракти на растението, научихме, че частта от растението, която расте над земята, е най-ефективна. (1) Интересното е, че в Германия диетичните билки се регулират от правителството, а надземните части на видовете Echinacea purpurea всъщност са одобрени като природни лекарства за инфекции на пикочните пътища, инфекции на горните дихателни пътища, настинки и

ECHINACEA 400МГ ВИСОКА КОНЦЕНТРАЦИЯ Благоприятства за комплексно подобрение при хронични възпалителни процеси в тялото в следствие на невралгия, както и при дискмфорт в гърба, включително и изтръпване и усещане за мравучкане в крайниците. Създаден е с грижа за мускулите и тонуса на организма, едно отлично средство, подпомагащо невромускулната регенерация. Основната му активна съставка е уридин монофорфат в комбинация с фолиевата киселина, магнезий и витамините В1, В3, В6 и В12.

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.


здр а ве бавно зарастващи рани. Как влияе върху имунната система? Проучване за мета-анализ извършено в университета в Кънектикът било публикувано в списание Lancet Infectious Diseases. То оценява ефектите на ехинацеята, използвайки 14 проучвания. Било установено, че: • Ехинацеята може да намали шансовете за настинка с 58% • Ехинацеята намалява продължителността на обикновената настинка с почти ден и половина Крейг Колман, асистент по фармация и водещ автор на изследването, казва че „Ехинацеята наистина има мощни ползи за превенция и подпомагането на лечението на настинка. Именно поради тази причина продуктите от ехинацея са едно от няколкото ефективни средства срещу нея.“ Д-р Колман установил, че „ значението на това откритие става ясно, когато вземем предвид, че американците страдат от един милиард настинки годишно и харчат около 1,5 милиарда долара годишно за посещения на лекар и още 2 милиарда долара годишно за лечение на настинка с продукти без рецепта“. (2) Службата за опазване на природните ресурси на Министерството на земеделието на САЩ съобщава, че изглежда имунната система е силно повлияна от дозата ехинацея, която се приема. Оказва се, че 10 милиграма ехинацея на един килограм телесно тегло, приемани ежедневно в продължение на 10 дни, са ефективни като стимулант на имунитета. (3) В допълнение, медицинското списание Hindawi публикува материал, който предполага, че ехинацеята подпомага спирането на вирусните настинки. Най-значимите резултати от ползите от ехинацеята обаче са ефектите, когато се използват върху повтарящи се инфекции. Към днешна дата изследванията показват, че растението вероятно намалява симптомите на настинка, но ефектите на ехинацеята са помощни, след като симптомите на настинка започнат. (4) И друго проучване, публикувано в Virus Research , оценява ефектите на ехинацеята срещу вирусни и вторични бактериални инфекции. Растителният екстракт успява да се бори с вирусни респираторни инфекции, включително грип, като същевременно намалява възпалението и риска от развитие на бактериални усложнения. (5) Какви са ползите за здравето от приема на ехинацея? 1. Предотвратява настинка Преглед на 82 проучвания, публикувани през 2018 г. в Доказателна Допълнителна и Алтернативна Медицина показва, че употребата на екстракт от ехинацея ежедневно в продължение на четири месеца може да предотврати настинката или да намали тежестта на протичането й. (6) 2. Намалява симптомите и продължителността на настинката Мета-анализ на проучвания, публикувани през 2015 г. в списанието на Американската медицинска асоциация, установява, че приемът на ехинацея при появата на първи симптоми, може да намали продължителността и тежестта на протичане на обикновената настинка. (7) 3. Помага да избегнем срещата с грип Проучване на ниво клетка, публикувано през 2009 г., показва, че различни видове грипни вируси, включително птичи грип и свински грип, не са в състояние да заразят човешки клетки, които са били изложени на екстракт от ехинацея. (8) 4. Намалява симптомите и продължителността

на грип Изследване извън Европа, публикувано през 2015 г., показва, че ехинацеята е била толкова ефективна, колкото лекарството Оселтамивир, отпускано по лекарско предписание, за намаляване на тежестта и продължителността на симптомите на грип, както и за предотвратяване на неблагоприятни ефекти, когато се появи при първите признаци на инфекция. Важно е да приемате ехинацея при първите признаци на грипни симптоми, за да бъде най-ефективен. (8) Други изследвания показват, че употребата на ехинацея подпомага: • Повишаването на имунитета; • Облекчаването на болката; • Лечението на запек; • Борбата с възпаленията; • Подобряването състоянието на кожата; • Подкрепа на психичното здраве; • Облекчаването на горните дихателни пътища; • Борбата с рака. Рискове и странични ефекти Важно е да знаем, че при приемането на голяма доза ехинацея може да възникнат странични ефекти. В случай на предозиране може да възникне гадене, световъртеж, особено при хора с алергии. Добре е да знаем, че не се счита за безопасно използването на ехинацея при лечение на сезонни алергии. Важно е да помним, че укрепването на имунитета трябва да се съчетава с отказ от вредни навици – употреба на алкохол, пушене, тежки и мазни храни. Приемът на ехинацея с балансиран хранителен режим може да активира имунната ни система и да помогне за облекчаване на инфекциите и симптомите свързани с тях. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1193558/ 2. http://news.uconn.edu/2007/June/rel07056.html 3. https://plants.usda.gov/plantguide/pdf/cs_ecpu.pdf 4. https://www.hindawi.com/journals/ecam/2012/841315/ 5. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28279802/ 6. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5949172/ 7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4367446/ 8. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2785784/ 9. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4528044/


зд р а ве

IMMUNIZE Как да подсилим имунитета през есента? Да се подготвим за сезона на грипа и настинките: Имунайз – имунна система на по-високо ниво Изграждането на силен имунитет е процес, за който е нужно време и затова е добре да започнем положителната промяна още от днес, за да се радваме на красотата на есента и последващата я зима.Една древна римска поговорка гласи, че лекарят помага, а природата лекува. Нека се доверим на силата на природата за естествено и дълготрайно стимулиране на имунната ни система. Преди настъпването на активния сезон на настинките и група, имунопрофилактиката е от изключителна важност за хората с хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания, астма, бъбречни заболявания, алергии. За пациентите в състояние на подтиснат имунитет и имунодефицит, дори баналната хрема може да доведе до сериозни усложнения и тежки последствия. ИМУНАЙЗ - новата формула с 8 стандартизирани фитоекстракти е специално разработена за повишаване на жизнения тонус и укрепване на организма като средство за балансиране на работата на имунната система. Pelargonium sitoides - екстрактът от корена на африканския пеларгониум действа, като унищожава вирусите и бактериите или предотвратява тяхното прикрепяне и навлизане в клетките на организма, особено на лигавицата. Освен това стимулира защитната реакция на имунната система на организма и отделянето на секрет от лигавицата на дихателните пътища и облекчава кашлицата. Препоръчва се при инфекции на горния респираторен тракт, възпалено гърло, тонзилит, синузит, бронхит. За коренът от африкански пелагрониум има достатъчно натрупани данни, че намялава продължителността на инфекции на горните дихателни пътища вкл. синузити. 1 Echinacea Purpurea – Стимулатор на имунната система, като в основата на ефекта му е стимулиране на фагоцитозата и образуване на Т-клетки. Оказва противовъзпалително и антимикробно действие върху тъканите, като потиска действието на ензима хиалорунидаза, с чиято помощ бактериите проникват в тъканите. Антибиотичният ефект на растението се дължи на активната молекула ехинакозид, чиято сила се сравнява с тази на пеницилина. Eleutherococcus senticosus - Сибирският женшен повлиява благоприятно състоянията на хронична умора и стрес поради изразеното му адаптогенно и имуностимулиращо действие. Изключително подходящ е за прием от възрастни хора с отслабена имунна система и спортисти, както и от страдащи от хронични заболявания. Добре повлиява общото състояние на хора, работещи при вредни условия на труд, тежък работен график, динамична работна заетост. Поддържа нормално съдържание на кислород в клетките, както и силата и издържливостта на организма. Стимулира умствените способности на човека и подобрява концентрацията. Повишава устойчивостта към настинки и грип. Astragalus membranaceus – Астрагал е един от най мощните природни антиоксиданти, стимулиращ имунната система. Съдържа уникален комплекс от аминокиселини, флавоноиди, полизахариди, витамини А, C, E, разтворими микроелементи, в това число до 1,5% 8 органичен селен /фитоселен/ и се усвоява напълно

от организма. Астрагал засилва метаболизма, подобрява оздравителните процеси, предоставя енергия срещу умора и продължителен стрес. Благоприятно повлиява симптомите на грип и настинка 2, както и имунна недостатъчност при онкологични заболявания. Особено е ефективен в комбинация с женшен и ехинацея. Астрагал намалява токсичните странични ефекти от химиотерапията. Deodorized garlic extract - Укрепва имунитета и повишава устойчивостта към инфекции. Благоприятно повлиява поддържането на кръвното налягане и холестерола. Ganoderma lucidum (reishi mushroom) – Съдържащите се в рейши имуномодулиращи протеини, са биоактивни съставки и имат отношение към имунитета на организма. Те стимулират различни клетки и клетъчни компоненти, които участват в имунния отговор на тялото – стимулират Т и В-лимфоцитите, естествените клетки-убийци, макрофаги и моноцити, което помага за осъществяване на по-качествен имунен отговор. Nigella sativa (black cumin) - Заздравява и балансира имунната система при хронична податливост към инфекции и чести респираторни заболявания. Предпазва и забавя разрушителната оксидация на клетките, неутрализира свободните радикали. Andrographis paniculata - стимулира имунната система и притежава противовъзпалителни свойства. Намалява симптомите на настинката и грипа и предпазва от чести инфекции.3 Облекчава симптомите при дихателни, бъбречни и чернодробни инфекции. European Medicines Agency. Assessment Report of Pelargonium sidoides DC and/or Pelargonium reniforme Curt. London, England; issued November 20, 2012. 2 Astragalus membranaceus. Monograph., Altern Med Rev. 2003 Feb;8(1):72-7 3 Controlled clinical study of standardized Andrographis paniculata extract in common cold, Melchior J1, Palm S, Wikman G., Phytomedicine. 1997 Feb;3(4):315-8 1


Интервю с

здр а ве

Петър Чакъров „ПОЛЗИТЕ ОТ БОУЕН ТЕРАПИЯТА– БЕЗ СИЛА И МЕДИКАМЕНТИ“ Боуен терапията, наричана още и „нежна терапия“, е измислена от Томас Боуен през 50те години на миналия век. Той не е завършил Медицина, но е лекувал по над 10 000 пациента годишно, с над 80% успеваемост. В България техниката, която се води съпътстваща на класическата медицина, навлиза преди малко повече от десет години, като съществува и официална Българска асоциация по Боуен терапия с над 150 члена от цялата страна – всички акредитирани и от Австралийската Академия за Боуен терапия. Един от първите специалисти по холистична медицина в Пловдив и в последствие развил се до един от най-добрите такива е Петър Чакъров, който преди да се обучи в Боуен познанието, е бил масажист с профил спортни възстановителни масажи. Към днешна дата той разполага с личен кабинет в кв. „Кючук Париж“, където лекува стотици пациенти. Разговаряме с него за същността на Боуен терапията и до какво води тя. - Г-н Чакъров, разкажете ни малко за произхода на Боуен терапията. Терапията възниква в Австралия и е измислена от Томас Боуен. Интересно е, че не е имал медицинско образование, а е бил дърводелец. Просто при него всичко е било дар от Бога. Първоначално започва да лекува жена си, която страдала от астма, а във времето помага и на други членове на семейството си, на приятели и познати. Имайте предвид, че никакви медикаменти не са помагали на жена му, докато само с няколко Боуен процедури астмата ѝ е утихнала. Популярността му нараства до толкова, че в наши дни терапията се практикува в повече от 60 държави на всички континенти. В някои дори е покрита от Здравната каса. България не е една от тях засега. При нас Боуен терапията не се изучава в медицинските университети, макар че според мен трябва, защото тя е съпътстваща медицина. Има доста лекари и рехабилитатори, които се преквалифицират в Боуен терапия, други съветват пациентите си да посещават сеанси. ►

9


зд р а ве - Какво представлява терапията? С терапията се въздейства върху съединителната тъкан, която се казва фасция. Фасцията обвива абсолютно всичко в нашето тяло – всеки мускул, сухожилие, кост, орган, вени, нерви, лимфната система. Погрешно се смята, че кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Всъщност е именно фасцията. По повърхността ѝ има множество рецептори, които спомагат за самото възстановяване на дадените проблеми. Те се стимулират само с лек натиск с пръсти на ръцете ни, напречно на мускулното влакно върху конкретни зони. Не се използва сила, няма болка или каквито и да е други силови манипулации. В това се различава от масажите, където има повече натиск. Всъщност, това, което се стимулира, е естественият регенериращ процес на организма, а тялото, от своя страна, регенерира точно частта, на която има даден проблем. Ще Ви дам пример. Ако човек получи спортна травма, проблемът може да не е в мускула, а във фасцията, защото мускулът може да е в добро състояние, но когато тя е стегната, стяга и него. Оттам се получава провокация. А когато тя се нормализира, се нормализира и мускулът, който е обвила. Истината е, че в последните години в много учебници по анатомия се пише по темата, правят се много проучвания, което допреди 15 години не беше така. - При какви състояния се прилага тя и за кого е подходяща? Прилага се при абсолютно всякакъв вид проблеми, свързани с човешкото тяло. По-конкретно при проблеми с опорнодвигателната система, кости, стави, спортни травми, дископатии, плексит, шипове, проблеми с гръбначния стълб, с вътрешните органи, гинекологични затруднения, автоимунни заболявания, проблеми с очи, уши, нос, гърло, главоболие, мигрена, синузит, астма, психоемоционални състояния и други. А откакто се появи и Covid-19 забелязахме, че много хора, преболедували вируса, се възстановяват изключително бързо и успешно с терапията, тъй като помага за умората и изчистването на белите дробове. Също така въздейства върху вегетативната нервна система, която отговаря за повече от 80% от функциите в нашето тяло, или по-точно - стимулира парасимпатиковия дял на нервната система. Парасимпатиковият дял е състоянието на покой, когато самата клетка се възстановява много по-бързо. Затова често хората, подложили се на сеанс, се унасят, отпускат, релаксират, понякога и заспиват. Самият той трае около 40 минути. Прилага се от новородени до дълбока старост. Няма хора и състояния, при които е противопоказно. Интересно е, че терапията може да се приложи дори и върху животни, тъй като те също имат фасция. Имал съм немалко клиенти, които са водили животните си на процедури. Самият Том Боуен е работел много често с коне и ги е възстановявал след травми. - А при бременни жени? Да, при бременни терапията също е много полезна. Най-вече им помага при болки в кръста и гърба, ако имат проблеми с ишиаса, при киселини, отпадналост. Изключително силно препоръчвам Боуен и при бебчета. Дава невероятни резултати при колики, нужни са само между една и три процедури, за да изчезнат напълно. Най-младият човек, на когото съм правил процедури, бе синът ми четири часа, след като се роди. Също така успокоява болката при никнене на зъби, помага при проблеми с храносмилателната и отделителната система, запушени слъзни канали и други. - Как почнахте Вие да се занимавате с нея и да успеете да се откроите като един от добрите специалисти в града? Първоначално се занимавах изцяло със спортновъзстановителни масажи, но две години по-късно разбрах, че започва обучение по Боуен терапия в България. По това време нямаше нито един терапевт в Южна България. Веднага 10 се записах, нямах никакви очаквания, просто усетих, че

трябва да го направя, че искам да го уча. Обучението отнема близо три години и е разделено на модули. След като почнах да практикувам, хората постепенно научаваха за мен и терапията. Правех множество презентации, участвах в много спортни мероприятия. Но може би това, което наистина накара обществото да се замисли за ползите от Боуен, е когато в продължение на половин година, през 2017-а, подпомагах възстановяването напълно безвъзмездно едно момче, което страдаше от левкемия. За щастие, то се излекува и сега води пълноценен живот, работи, спортува и е здрав. - Колко струва една процедура? При всеки е индивидуално, но принципно цената варира между 30 и 50 лв. на сеанс. - Може ли да ни разкажете за някои по-откроили се случаи на пациенти, на които сте помогнали? За жалост, много пъти се случва при мен да идват хора, които преди това са обикаляли по болници и вместо да се подобрят, са се влошили, което пък прави и моята работа много по-сложна, защото отнема повече време да възстановим проблема. Понякога не осъзнават, че колкото по-дълго са чакали или колкото повече състоянието им е манипулирано грешно, толкова по-трудно ще успея да им помогна. Сещам се за няколко интересни случая. Имах пациентка, която беше с кисти на яйчниците. Бяха я снимали преди да започнем процедурите, буквално след две свиждания се снима отново и от тях нямаше помен. Друга жена с кисти пък, отново след два-три сеанса, успя да забременее без никакъв проблем. Вижда се подобрение и при хора с интелектуални затруднения, както и при деменция. Имам случаи на момченце на осем годинки, което е с по-бавно развитие. Родителите му наблюдават бързо и рязко развитие в умствения процес. Казват, че вече запомня много по-бързо, чете повече, което показва, че методът влияе положително на паметта. - Вие имате кауза Боуен терапията да навлезе в българските спортни клубове, рамо до рамо с рехабилитацията. Да, моята идея бе да демонстрирам терапията на футболните клубове, за да могат да я използват при самия процес на възстановяване, защото знам колко е ефикасна при спортни травми. При мен идват много спортисти от всички области. В последната година има известен напредък. Възстановявах футболистите на един български клуб в продължение на шест месеца, но все още е трудно масово да приемат идеята. В чужбина нещата стоят по друг начин. Там има футболни клубове, които разполагат с Боуен терапевт. Надявам се някой ден и тук нещата да се получат, защото съм убеден, че ще е в техен плюс и знам колко жизненоважно е за един спортист да е на игрището.


здр а ве

ЕНЗИМИТЕ, ПОДПОМАГАЩИ ХРАНОСМИЛАНЕТО – АМИЛАЗА, ПРОТЕАЗА, ЦЕЛУЛАЗА, ЛАКТАЗА, ЛИПАЗА Преди близо две хилядолетия и половина бащата на медицината, Хипократ, казва, че повечето болести идват от червата. Всички сме чували за тази сентенция, но едва сега сякаш започваме да осъзнаваме колко вярна е тя и колко съществена може да се окаже по пътя ни към здравословния начин на живот. Чревните или поскоро дори храносмилателните нарушения в действителност може и да не предизвикват кой знае какви сериозни проблеми в началото, но в последствие биха могли да доведат до редица усложнения за организма, в това число и до поява на хронични заболявания и рак на хранопровода. Храносмилателните проблеми се обозначават в практиката и науката и с термина диспепсия. Без значение от името, с което ще ги наречем, най-общо казано те обобщават няколко сходни при всички пациенти с подобни нарушения неспефицични симптоми в храносмилателния тракт. Обикновено, клиничната картина започва да се развива с газове, подуване на стомаха, киселини, усещане за пълнота, а в последствие се стига до гадене, повръщане, затруднено дишане, язва, колит и дори затлъстяване. Разбира се, понякога лошото храносмилане може да е инцидентно и в следствие на спорадичен прием на определени несъвместими, вредни, тежки или некачествени продукти. В други случаи обаче храносмилателните проблеми са по-скоро признак на реален проблем в тялото и дори може да е отражение на развитие на заболяване. Така например, при хронично лошо храносмилане, лекарите често назначават прегледи при сърдечно-съдови специалисти. Храносмилателните проблеми обаче могат да се дължат и на стрес, психологически проблеми, медикаментозно натравяне или предозиране, болести на панкреаса и жлъчката, чревни паразити, женски гинекологични заболявания, вредни навици като тютюнопушене и много други. Инцидентната поява на храносмилателни проблеми обикновено не изисква специално лечение, защото те отшумяват до няколко дни. Постоянната симптоматика на диспепсия обаче задължително следва да се консултира с лекар, а срещу нея да бъдат предприети съответните мерки. Една от найпопулярните, но и безвредни сред тях е приемът на ензими. Става въпрос за конкретни ензими, които подпомагат, нормализират и балансират храносмилателните процеси. Много често, те се срещат дори под наименованието храносмилателни ензими. Какво представляват ензимите и каква е ролята им за храносмилането? Ензимите са специфични молекули, които изпълняват ролята на катализатори за активирането на основни биохимични процеси в тялото. Обикновено, ензимите са белтъци или комплексни вещества, съдържащи в по-голямата си част белтъци. На практика, ензимите стартират процеса по разграждането на храната, която консумираме, за да я превърнат в отделни хранителни вещества, от които се нуждаем, а ненужните да изхвърлим чрез отделителната система. Така разбирайки ензимите, можем да заключим, че на практика всички те изиграват съществена роля за храносмилането. Появата на термина храносмилателни ензими по-скоро се дължи на факта, че съществуват такива ензими, които имат по-мощно действие върху ускоряването на храносмилателните процеси в тялото. Защото едновременно с това си свойство, ензимите имат и други допълнителни предназначения. Например, ензимите участват в изграждането и възстановяването на увредените тъкани, активността на цялата сърдечно-съдова система, особено за нормалния ритъм на сърцето, детоксикацията на тялото при задръстване със свободни радикали и оксидативен стрес и други. Според учените, при наличието на достатъчно ензими в тялото биохомичните процеси се ускоряват с до 10 000 пъти. От друга страна, понякога дори организмът да секретира ензими по естествен път, те просто спират да работят, не функционират

правилно поради намалено количество или в следствие на друг здравословен проблем. Кои са храносмилателните ензими и как работят те? Ензимите, които науката и практиката е възприела за наймощни в катализирането на храносмилателните процеси – тоест храносмилателните ензими – са амилаза, протеаза, целулаза, кактаза и липаза. Трябва да се уточни, че както различните ензими в тялото разполагат с различен интензитет върху определени процеси на органите и системи от такива, в това число и храносмилането, така и храносмилателните ензими влияят по различен начин върху преработката на различни хранителни вещества. Така например, има ензими, които участват в разграждането на нишесте и захари, а други – на аминокиселините и т.н. За да произведат своето действие върху храносмилането, тези ензими активират превръщането на определени химични съединения – структурните части на хранителните вещества, тоест субстратите на реакцията – в други нови съединения, необходими и полезни за тялото. Това е сложен многоетапен процес, а един ензим може да го осъществи няколко милиона пъти. Освен според веществата, които разграждат, ензимите, могат да се поделят и според зоните на тялото, където се секретират. На практика, тази класификация на ензимите ги дели на следните групи: ензими на слюнчестата жлеза, стомашни ензими и така наречените панкреатични ензими. АМИЛАЗА Амилазата е типичен представител на слюнчестите ензими. Този ензим участва в биохимичния процес по разграждането на нишесте. Крайният резултат е превръщането на нишестените продукти в малтоза. Отделяйки се в устната кухина, малтозата се разгражда до две различни молекули дизахариди. Учените

ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ ЕНЗИМИ + ПРЕМИУМ ПРОБИОТИК *Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.


зд р а ве определят амилазата като най-важния ензим за правилното усвояване на въглехидратите. От друга страна, панкреасът също произвежда амилаза, за да продължи процеса по разграждане на въглехидратите. След като те вече са се превърнали в дизахариди в устната кухина, в стомашната амилаза тези дизахаради се превръщат в глюкоза, тоест снабдяват тялото ни с енергия. ПРОТЕАЗА Протеазата е храносмилателен ензим, който активира разграждането на консумираните протеини. Този ензим се секретира в панкреаса. Той е напълно устойчив на киселинната среда на стомаха и често влиза във взаимодействие с наличните вече в организма ензими, за да работят заедно по посока на усвояването на протеини. Ако този процес бива осъществен навреме и достатъчно бързо, тънките черва работят в норма, а ако не – те се натоварват, създава се дискомфорт за тялото, а от там и нарушение в храносмилането. Нещо повече, когато протеините не бива преработени правилно, се създава и предпоставка за развитие на чревни бактерии, тоест организмът навлиза в така наречения процес по самоинтоксикация. Протеазата е доста активен ензим, защото освен за храносмилане, той се разпознава и като поддържащо имунната система вещество, а дори има болкоуспокояващ ефект върху мускулите и играе съществена роля в клетъчното делене. Освен под формата на хранителна добавка, протеаза може да се набави и по естествен път от следните хранителни продукти: кисело зеле, аспержи, папая (тоест съдържащият се в нея папаин), ананас и други. ЦЕЛУЛАЗА Както подсказва и името му, този ензим участва в усвояването на целулозата, тоест фибрите в храната. Неслучайно действието му често се свързва с ускоряването на метаболизма и дори стопяването на излишните килограми. Целулазата обаче не се произвежда по естествен път в човешкото тяло, затова можем да го наречем и по-специфичен ензим. Липсата му, тоест невъзможността на организма да го създаде, на практика почти автоматично води до лошо храносмилане. Обикновено, при недостиг на целулаза, тялото намалява способността си да обработи зелените зеленчуци. А сам по себе си този ензим се среща в повечето свежи плодове и зеленчуци, зърнените храни и семената. ЛАКТАЗА И тук сигурно вече се досещате кои хранителни вещества разгражда този ензим. Лактазата участва в преработката на млечната захар, тоест на лактозата. Този ензим се секретира на границата на тънките черва както при хората, така и при повечето бозайници. Често лактаза се препоръчва не само за по-добро храносмилане, но и за преодоляване на хранителна непоносимост към млечните продукти. Нещо повече – ензимът успешно се справя с всички обичайни първи симптоми на нарушено храносмилане като газове, подуване на стомаха, спазми и болка в корема. Някои педиатри съветват майките да дават на новородените допълнително лактаза при силни бебешки колики, тъй като сами по себе си коликите се дължат именно на адаптация на храносмилателния тракт към млякото или кърмата. Обикновено, лактаза се набавя посредством ферментирали дрожди. ЛИПАЗА Липаза е другият важен храносмилателен ензим. Той се секретира в панкреаса. Неговата роля е да катализира разграждането на мазнините. На практика, в борбата срещу отслабването това е ключовият ензим, който може да ви помогне да стопите килограмите, ако качването им се дължи именно на лошо храносмилане и натрупани подкожни мазнини. Правилното разграждане на мазнините обаче съвсем не е важно само за поддържането на отлична форма. Всъщност, ако мазнините не биват усвоени правилно от организма, могат да настъпят и дефицити на редица важни за здравето витамини като витамин А и Е, тоест едни от най-мощните антиоксиданти. В тази връзка, за липаза можем да говорим и като за спомагателен за антиоксидантите в борбата срещу оксидативния стрес ензим. При натрупване на сериозно количество непреработени мазнини в тялото обаче се развиват и реални заболявания, особено в областта на сърдечно-съдовата система. С натрупването на мазнини могат да се запушат съдовете, 12 да се наруши ритъма на нормалния кръвопоток, а дори и

да се създаде риск от инсулт или инфаркт. Заключителни думи за амилаза, протеаза, целулаза, лактаза, липаза в помощ на храносмилането и общото здравословно състояние Нарушеното храносмилане води до стомашни проблеми, създава риск от туморни образувания, предизвиква редица видове дискомфорт и неименуемо изиграва роля в натрупването на излишни килограми. Приемът на ензимите амилаза, протеаза, целулаза, лактаза, липаза подпомага неговото регулиране и ускоряване. Нормалната дейност на храносмилателния тракт обаче спомага и за поддържането на здрава сърдечно-съдова система, защитава от оксидативен стрес клетките, бори се с метаболните нарушения в тялото, предпазва органи като жлъчката и черния дроб от интоксикация и елиминира риска от вътрешни възпалителни процеси и редица болести като панкреатит, кистозна фиброза, диабет, болест на Крон и други. Как да приемаме храносмилателни ензими и има ли риск от странични ефекти и противопоказания? Обикновено хранителните добавки с храносмилателни ензими са комплексни, тоест включват всички – амилаза, протеаза, целулаза, лактаза, липаза – или поне голяма част от тях. Ето защо ориентировъчна дневна доза трудно може да се определи, защото тя зависи от наличието на конкретните типове ензими и тяхната концентрация. Много е важно предварително да се консултирате с медицинско лице в случай че имате сериозни храносмилателни проблеми. Той може да ви препоръча не само адекватна дневна доза, но и комбинация от конкретни храносмилателни ензими. Смята се, че с възрастта ензимите в тялото и тяхното действие намалява. В тази връзка препоръчителната дневна доза за възрастните е сравнително по-висока от тази за децата. Не само децата, но и бременните могат да приемат храносмилателни ензими. Тези вещества нямат противопоказания. От друга страна, нито един храносмилателен ензим не може да представлява опасност за вашето здраве. На практика, липсват данни за реални странични ефекти от прием на амилаза, протеаза, целулаза, лактаза, липаза. Моля, имайте на предвид, че този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. С ъ в е т в а м е нашите читатели предварително да се консултират с лекуващите си лекари при желание да третирате каквито и да е храносмилателни проблеми или заболявания в следствие на тях с храносмилателни ензими. Литература 1.Digestive enzymes W.R. Terra, C. Ferreira, B.P. Jordao and R. Dillon 2.Human Pancreatic Digestive Enzymes David C. Whitcomb 3.Insect digestive enzymes: properties, compartmentalization and function Author links open overlay panel Walter R.Terra 4.Conservation of Digestive Enzymes Stephen Rothman, 5.http://www.enzymestuff.com/ 6.http://newhope360.com/ingredients-general/enzyme-potency-can-cause-confusion 7.https://enzymedica.com/pages/faq 8.https://www.enzymeessentials.com/shop/enzyme_labels.html 9.https://lekuva.net/120222/120222.html 10.https://www.healthline.com/health/exocrine-pancreatic-insufficiency/the-role-of-digestive-enzymes-in-gi-disorders 11.https://www.webmd.com/diet/what-are-digestive-enzymes#1


здр а ве

ХРАНИТЕЛНИ НАТРАВЯНИЯСИМПТОМИ, ЛЕКАРСТВА, ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ Едно от най-честите заболявания свързани с летните ваканции са именно хранителните натравяния. Te са често срещано явление по морските ни курорти. С какво можем да характеризираме едно хранително натравяне и колко тежко може да се окаже то? Зависи от храната, която сме приели, а също така и от личните ни хигиенни навици и хигиената в ресторанта, който сме посетили. Туристите често се предоверяват на ресторантите. Това понякога може да им изиграе лоша шега. Мнозина специалисти и експерти в областта на хотелиерството и ресторантьорството предупреждават гостите на хотели и ресторанти, че едно от найнечистите неща в един ресторант е всъщност менюто. Именно поради тази причина трябва да спазваме всички необходими хигиенни мерки, когато посещаваме заведения за хранене. Например, във Великобритания, биват регистрирани около 500 000 болести свързани с хранителни натравяния годишно. Тези заболявания са свързани с медицински, финансови и социални разходи, които се оценяват на около 1,8 и 14 милиарда паунда. Смята се, че голяма част от хранителните натравяния във Великобритания могат да бъдат избегнати, а голяма част от инвестициите и научните изследвания са насочени към подобряване на безопасността на храните като голяма ролята в борбата с натравянето са нови начини на обработването/приготвянето на храната и са от решаващо значение. Установено е, че около 70% от пилетата от супермаркети във Великобритания, имат положителна проба на Campylobacter (Кампилобактериозата е инфекция, причинена от бактериите Campylobacter jejuni и Campylobacter coli, които са едни от най-често срещаните причинители на гастроентероколити в света). Приблизително 60% от огнищата на болести, пренасяни чрез храната, са свързани с заведения за хранене и търговски обекти за хранене. Личните домакинства също допринасят за спорадични случаи на хранителни натравяния. Какво е хранителното натравяне? Хранителното натравяне, е резултат от консумация на заразена, развалена или дори токсична храна. Най-честите симптоми на хранително натравяне включват гадене, повръщане и диария. Въпреки че е доста неприятно, хранителното натравяне не е нещо необичайно. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), 1 на 6 американци всяка година получава хранително натравяне под някаква форма. Огнищата на хранително натравяне касаят общественото здраве и имат нужда от гласност пред обществото. Необходимо е сериозно внимание от страна на здравеопазването и медиите. Въпреки че повечето огнища може да са малки и могат да бъдат лекувани на местно ниво, някои огнища на зараза от храна могат да се разпространят отвъд държавните граници и изискват участие на международните и федералните агенции. Често епидемиите от болести, причинени от храна, предизвикват повишена обществена загриженост и внимание на медиите, които изискват отговор от страна на органа, отговарящ за общественото здраве. Отговорността за предотвратяване и контрол на огнище, често се оказва в ръцете на звена свързани с опазване на околната среда. В случаи, в които много хора са засегнати от един и същ вид хранително натравяне, съответните органи са длъжни да информират населението за ситуацията.

Огнищата на зараза, причинена от храна, възникват, когато двама или повече (обикновено несвързани) хора имат подобни симптоми и оплаквания след консумация на една и съща храна. При огнищата на хранителни натравяния в САЩ, например, годишно има около 3 000 смъртни случая. Симптоми на хранително отравяне Ако имате хранително натравяне, има голяма вероятност то да не остане незабелязано. Симптомите могат да варират в зависимост от източника на инфекцията. Продължителността на симптомите също зависи от източника на инфекцията, но може да варира от 1 час до 28 дни. По-често срещаните случаи на хранително натравяне обикновено включват най-малко три от следните симптоми: · коремни спазми · диария · повръщане · загуба на апетит · лека треска · слабост в мускулите · гадене · главоболие · виене на свят Симптомите на потенциално животозастрашаващо хранително натравяне включват: · диария, продължаваща повече от три дни · треска · висока температура (над 38.6 градуса) · затруднено виждане · бълнуване · симптоми на тежка дехидратация, която може да включва сухота в устата, отделяне на малко или никаква урина и трудности при задържане на течности · кръв в урината Ако получите някой от тези симптоми, трябва незабавно да се свържете с лекар. Какво причинява хранително натравяне? Повечето хранителни натравяния могат да бъдат сведени до една от следните три основни причини: Бактерии Те са най-разпространената причина за хранително натравяне. Сред опасните бактерии са Е. коли, Листерия и Салмонела. Например, в САЩ, Салмонелата е най-големият причинител на сериозно хранително натравяне. Според CDC всяка година в страната има приблизително 1 000 000 случая на хранително натравяне, включително около 20 000 хоспитализации, в следствие на инфекция от Салмонела. Ботулизъм е по-рядко срещано заболяване, в следствие на токсико-инфекция, възникнала от действието на ботулиновия токсин. Този токсин действа върху нервните клетки и се произвежда от бактериите Campylobacter и C. Botulinum. Te са две по-малко известни и потенциално смъртоносни бактерии, които могат да се крият в храната ни. Паразити Хранителното натравяне, причинено от паразити, не е толкова често, колкото онова причинено от бактерии, но паразитите, разпространявани чрез храната, все още са много опасни. 1 3


зд р а ве Токсоплазмата е паразитът, който се среща най-често при случаи на хранително натравяне. Обикновено се намира в кутии за котешки тоалетни. Паразитите могат да живеят в храносмилателния ни тракт незабелязани в продължение на години. Въпреки това, хората с отслабена имунна система и бременните жени могат да имат сериозни странични ефекти, ако паразитите се заселят в червата им. Вируси Хранителното отравяне може да бъде причинено и от вирус. Норовирусът, известен също като вируса Norwalk, причинява над 19 милиона случая на хранително натравяне всяка година. В редки случаи това може да бъде фатално. Саповирусът, ротавирусът и астровирусът предизвикват подобни симптоми, но те са по-рядко срещани. Вирусът на хепатит А, познат на всички като сериозно инфекциозно заболяване, може да доведе до сериозни проблеми и също може да се предаде чрез храната. Как се замърсява храната? Патогени могат да бъдат намерени в почти всички храни. Топлинната обработка обаче обикновено убива патогените в храната, преди да я консумираме. Храните, консумирани в суров вид, са често срещани източници на хранително натравяне, тъй като не преминават през термична обработка и това води до по-голям риск от зараза. Понякога храната влиза в контакт с организми от фекалните вещества. Това най-често се случва, когато човек, приготвящ храна, не мие ръцете си преди готвене. Месото, яйцата и млечните продукти често са замърсени. Водата може също да бъде замърсена с организми, които причиняват заболяване. Кой е изложен на риск от хранително натравяне? Всеки може да се сблъска с хранително натравяне. Статистически погледнато, почти всеки ще се сблъска с хранително натравяне поне веднъж в живота си. Има някои народи, които са по-застрашени от други. Всеки с потисната имунна система или автоимунно заболяване носи по-голям риск от инфекция и по-голям риск от усложнения в резултат на хранително натравяне. Според клиника Mayo, бременните жени са по-застрашени, тъй като организма им преминава през промени в метаболизма и кръвоносната система по време на бременност. Възрастните хора също са изправени пред по-голям риск от заразяване с храна, тъй като имунната им система може да не реагира бързо на инфекциозни организми. Децата също са в риск, тъй като имунната им система не е толкова развита, колкото тази на възрастните. Малките деца е повероятно да проявят симптоми на дехидратация от повръщане и диария. Как се диагностицира хранителното натравяне? Вашият лекар може да е в състояние да диагностицира вида на хранително натравяне въз основа на симптомите Ви. В тежки случаи могат да се проведат кръвни тестове, изследвания на изпражненията и тестове върху храната, която сте консумирали, за да се определи причината за хранителното натравяне. Вашият лекар може също да използва тест за урина, за да прецени дали е на лице и дехидратация в резултат на хранителното натравяне. Как се лекува хранително натравяне? Хранителното натравяне обикновено може да се лекува у дома и в повечето случаи симптомите ще отшумят в рамките на три до пет дни. Ако имате хранително натравяне, от решаващо значение е да останете правилно хидратирани. Напитки с високо съдържание на електролити могат да бъдат полезни в такъв случай. Плодовият сок и кокосовата вода могат да възстановят нивата н въглехидратите в организма и да помогнат при умора. Избягвайте кофеина, който може да раздразни храносмилателния тракт. Чайовете без кофеин с успокояващи билки като лайка, мента и глухарче могат да успокоят разстроения стомах. Има и лекарствени средстав без рецепта, които могат да помогнат за контролиране на диарията и потискане на гаденето. Трябва обаче да се консултирате с лекар, преди да ги използвате. Чрез повръщане и диария, тялото се освобождава от токсините. Също така е важно хората с хранително натравяне да си почиват. В тежки случаи на хранително натравяне потърпевшите може да се нуждаят от хидратация с интравенозни течности в болница. В найтежките случаи на хранително натравяне може да се наложи 14 по-продължителна хоспитализация.

Какво е добре да се консумира, когато имате хранително натравяне? Най-добре е да се приемт храни като сухари, солени крекери, банани, ориз, овесена каша, пилешки бульон, варенимкартофи, а за хидратазция – чай и вода. Какво не бива да консумирате, когато имате хранително натравяне? За да предотвратите разстройство на стомаха, опитайте се да избягвате следните трудно смилаеми храни, дори ако смятате, че се чувствате по-добре: · млечни продукти, особено мляко и сирена · вредни fast food храни · силно подправени храни · храни с високо съдържание на захар · пикантни храни · пържени храни Също така трябва да избягвате: · кофеин (швепс, енергийни напитки, кафе) · алкохол · никотин Въпреки че хранителното натравяне е доста неприятно преживяване, добрата новина е, че повечето хора се възстановяват напълно в рамките на 48 часа. То може да бъде и животозастрашаващо, но според CDC, това е изключително рядко. Как може да се предотврати хранително натравяне? Най-добрият начин за предотвратяване на хранително натравяне е да вземете всички предпазни мерки и да избягвате всяка храна, която потенциално може да доведе до него. Някои храни водят по-често до хранително натравяне от други, поради начина, по който се произвеждат или приготвят. Различните видове месо, включително пилешкото месо, яйцата, морските дарове (най-вече мидите) могат да съдържат бактериални, вирусни и други инфекциозни агенти, които невинаги умират по време на готвене. Ако тези храни се консумират в суров вид, не са приготвени правилно или ако ръцете и повърхностите не са почистени преди контакт с тях, може да се стигне до хранително натравяне. Ето някои храни, които могат да причинят хранително натравяне: · суши и други рибни продукти, които се сервират сурови или недопечени · деликатесни меса и хот-дог, които не се нагряват или готвят · смляно говеждо месо, което може да съдържа месо от няколко животни · непастьоризирано мляко · сирене · сок · сурови, немити плодове и зеленчуци Винаги мийте ръцете си преди готвене или хранене. Уверете се, че храната Ви е добре запечатана и съхранена. Гответе месото и яйцата внимателно и продължително време. Всичко, което влиза в контакт със сурови продукти, трябва да се дезинфекцира, преди да се използва за приготвяне на ястия. Винаги измивайте плодовете и зеленчуците както трябва, преди консумация. Не забравяйте да се грижите добре за личната си хигиена и да не посещавате съмнителни места за хранене. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. А. Yusof, N. Rahman, M. Haque, Knowledge, Attitude, and Practice toward Food Poisoning among Food Handlers and Dietetic Students in a Public University in Malaysia, J. Pharm Bioallied Sci, 2018 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6266644/ 2. Food Poisoning, Healthline https://www.healthline.com/health/food-poisoning\ 3. O. Ehuwa, A. Jaiswal, S. Jaiswal, Salmonella, Food Safety and Food Handling Practices, MDPI, 2021 https://www.mdpi.com/2304-8158/10/5/907/htm 4. A. Jones, P. Cross, M. Burton, C. Millman, S. O'Brien, D. Rigby, Estimating the prevalence of food risk increasing behaviours in UK kitchens, Plos One, 2017 https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0175816 5. G. Kearney, P. Knechtges, G. Kearney, B. Resnick, Introduction to Foodborne Illness Outbreak Investigations, Apha Press, 2018 https://ajph.aphapublications.org/doi/10.2105/9780875532943ch13


здр а ве

НАТУРАЛНИТЕ ПРОДУКТИ В БОРБАТА С ТРОМБОФИЛИЯ Тромбофилията представлява състояние, което може да бъде наследствено, придобито или смесено. Това състояние предразполага към тромбоза – кръвни съсиреци, които пречат на нормалната циркулация на кръвта в тялото. Така се повишава рискът от възникване на тромбоемболични усложнения като дълбока венозна тромбоза и белодробна тромбоемболия. Под унаследената тромбофилия следва да се разбира генна мутация, която оказва влияние върху количеството или функцията на протеина в коагулацията на кръвта, т.е. съсирването ѝ. Този вид тромбофилия се получава, когато наследствен фактор като дефицит на антитромбин или протеин С, изисква взаимодействие с компоненти, които са наследени или придобити преди началото на клиничното заболяване. Придобитата се получа в следствие на различни фактори: от употребата на медикаменти и хормони, през лечение с химиотерапия и чак до начин на живот – тютюнопушене, затлъстяване, напреднала възраст и стартирала бременност. Последният вид тромбофилия – смесената, възниква като комбинация от наследствени и придобити фактори. Изследвания за тромбофилия най-често си правят хората, които имат роднини с установена тромбофилия или такива, претърпели тромбоемболичен инцидент. За провеждане на изследването трябва да се следват предписаните лекарски

Срок акция: 1.11.-31.11.2021

Винаги с вас в подходящия момент!

Цена 5,59 лв.

насоки, както и да се спре или отложи всяка антикоагулантна терапия за определен период от време (отново консултирана с медицинско лице). Рутинното провеждане на това изследване не е препоръчително, освен в случаите на наложителен прием на хормонални препарати или на проследяване на установена бременност. Напоследък все повече млади жени в детеродна възраст се сблъскват с това състояние още на етап планиране на бременност или при протичащо проблемно забременяване. При други жени, изследване за тромбофилия се препоръчва при поредица от спонтанни аборти без изяснени причини. Тромбофилията и бременността По време на бременност рискът от тромбоза се увеличава с 5 до 10 пъти, независимо дали жената е предразположена към или вече е развила тромбофилия. Поради тази причина, наличието на фамилна обремененост или придобита тромбофилия преди бременността, още повече повишават този риск. Други фактори, които влияят са възрастта (в рискова група са жените над 35 години), предишна венозна тромбоемболия, както и предходно оперативно раждане (секцио). Повишеният риск от тромбоза може да се окаже животозастрашаващ както за плода, така и за майката. Най-често срещаните последици са: загуба на плода, прееклампсия, мъртво раждане, отлепяне на плацентата и вътрематочно ограничаване на растежа (IUGR). Едно от първите проучвания в тази връзка, проведено през 1999-та година, сочи, че 65% от жените с някое от гореизброените последици, страдат от някаква форма на унаследена или придобита тромбофилия. Своевременният скрининг и проследяването от специалист са задължителни за опазване здравето и на майката, и на плода. Лечението на жени с установена венозна тромбоемболия по време на бременност, както и на тези с тромбофилия, изисква индивидуално дозиране и продължителна антитромботична терапия. Едно клинично проучване от 1997-ма година доказва, че при проведено лечение с аспирин и хепарин (антикоагуланти) още от първия триместър, живите раждания значително се увеличават като брой. В допълнение, за жените с установена тромбофилия е препоръчително да се изготви и тромбопрофилактична стратегия при евентуална бъдеща бременност. Ролята на натуралните продукти в борбата с тромбофилия Паралелно с назначеното им лечение, много хора по лекарска препоръка или собствена преценка започват прием на натурални продукти, които действат като естествени антикоагуланти, т.е. разредители на кръвта. Тези продукти намаляват риска от образуване на съсиреци (тромби) в кръвта, които биха достигнали до жизненоважни органи в тялото и съответно биха застрашили живота на човека. Едни от най-популярните природни антикоагуланти, които се прпеоръчват при хора с тромбофилията, са куркума, джинджифил, чесън, кайенски пипер, касия (китайска канела) и др. Куркума Екзотичната и ярко жълта подправка куркума, 15 традиционна за индийската кухня, съдържа активната


зд р а ве съставка куркумин. Куркуминът е полифенол, извлечен от дългогодишното тревисто растение curcuma longa. Използва се широко в медицината заради своите противовъзпалителни, антиоксидантни, антиканцерогенни и антитромботични свойства. Проучване от 2021-та година доказва, че дневният прием на хранителни добавки, съдържащи куркумин, спомага за поддържане на антикоагулантния статус на кръвта. В допълнение, подправката куркума може да се добавя към ястия, супи или да се приема под формата на чай. Джинджифил Джинджифилът спада към натуралните продукти, справящи се с тромбофилията, тъй като съдържа салицилат. Аспиринът, който успешно се прилага в лечението на това състояние, е синтетично производно на салицилата и спомага за разреждането на кръвта. В синтетична форма, салицилата е поконцентриран и ефективен, но въпреки това е препоръчително джинджифилът (пресен или изсушен) да бъде част от диетата, заради своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Чесън Една от най-обичаните и използвани подправки в кулинарията се прилага успешно и в лечението и превенцията на тромбофилията. Въпреки че според редица проучвания чесънът има по-ограничен и временен ефект, редовната му консумация се препоръчва като превантивна мярка срещу появата на кръвни съсиреци (тромби). Кайенски пипер Лютият пипер, по-познат и като кайенски, съдържа капсаицин, който действа като естествен разредител на кръвта. Капсаицинът насърчава кръвообращението и помага за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци. Консумацията на кайенски пипер, под естествена форма или като хранителна добавка, нормализира кръвното налягане и намалява нивата на холестерола. Заради лютивия вкус, много хора са предпазливи в употребата на този пипер в диетата си и следва да се консултират с лекар преди да започнат приема му. Касия Вечнозеленото дърво касия, популярно и като китайска канела, произхожда от южен Китай и се разпространява в южна и югоизточна Азия. За разлика от своята братовчедка цейлонската канела, касията съдържа по-високи и концентрирани

16

нива на активната съставка кумарин – тя действа като разрежда кръвта и нормализира кръвното налягане. При хора, страдащи от дълбока венозна тромбоза, консумацията на касия (а в някои случаи и на обикновена канела) повлиява благоприятно намаляването на кръвните съсиреци.

Всички изброени натурални методи за справяне и превенция с тромбофилията е редно да бъдат обсъдени с лекуващия ви лекар. Този тип алтернативна терапия не бива да се назначава самостоятелно, тъй като предозирането с някои от съставките, може да влоши здравословното ви състояние или да предизвика други нежелани здравословни проблеми. Литература: Eldor A. Thrombophilia and its Treatment in Pregnancy, Journal of Thrombosis and Thrombolysis, 2001, volume 12, pages23–30. Fukao H, Yoshida H, et al. Antithrombotic effects of odorless garlic powder both in vitro and in vivo, Biosci Biotechnol Biochem, 2007, 71(1):84-90. James A, Jamison M, Brancazio L, et al. Venous thromboembolism during pregnancy and the postpartum period: incidence, risk factors, and mortality, Am J Obstet Gynecol, 2006, 194:1311–1315 Keihanian F, Saeidinia A, et al. Curcumin, hemostasis, thrombosis, and coagulation, Journal of Cellular Physiology, 2018, Volume 233, Issue 6, Pages 4497-4511 Kim D, Ku S, et al. Anticoagulant activities of curcumin and its derivative [Abstract], BMB Reports, 2012, 45(4), 221–226 Kupferminc M, Eldor A., Steinman N, et al. Increased frequency of genetic thrombophilia in women with complications of pregnancy, New England Journal of Medicine, 1999, 340, 9–13. Lane D, Mannucci P, Bauer K, et al.: Inherited thrombophilia: part 1. Thromb Haemost 1996, 76: 651. Stevens S, Woller S, et al. Guidance for the evaluation and treatment of hereditary and acquired thrombophilia, Journal of Thrombosis and Thrombolysis, 2016, 41:154–164


здр а ве

ХЕСПЕРИДИН - ФЛАВОНОИД ЗА ЗДРАВА СЪРДЕЧНОСЪДОВА СИСТЕМА И КРЪВОНОСНИ СЪДОВЕ В миналото издание ви запознахме с диосмин, който е важен подпомагащ елемент в лечението на сърдечно-съдови заболявания от типа на венозна недостатъчност, хемороиди, запушени кръвоносни съдове и варикозни вени. Споменахме, че диосмин често влиза в комбинация с веществото хесперидин като допълнителна терапия за така изброените болести и хронични състояния. Двата елемента са много сходни като същност и функции, поради което си заслужава днес да обърнем по-специално внимание и на хесперидина. Какво е хесперидин? Хесперидин е флавоноиден глюкозид. Неговата агликонова форма е позната в теорията и практиката под името хесперидин. Името хесперидин произлиза от латинското „hesperidium”, което в буквален превод означава плодове от цитрусови дръвчета. Именно това са и основните източници на хесперидин. Той се открива в следните цитрусови плодове: лайм, портокал, грейпфрут и лимон. От друга страна, наличие на хесперидин има и в листата на ментата, както и на растението бучу. Откритието хесперидин като терапевтичен продукт за здрава сърдечно-съдова система датира в средата на 19 век. Френският химик Лебретон за първи път извлича хесперидин от вътрешния слой на цитрусовите обелки. Функции и свойства на хесперидин Хесперидин разполага с незаменими свойства за поддържане на добро общо здраве. Основните му функции са свързани с подпомаганет на нормалната дейност на сърдечно-съдовата система. В науката и практиката обаче хесперидин често се свързва и с нормализирането и балансирането на метаболните процеси в тялото, а дори и с превенцията на усложнения при ревматоидни и артритни състония. Множество са доказаните с научни изследвания функции на веществото хесперидин. Този елемент разполага с антихиперлипидемични свойства, което го превръща в добър вариант за профилактика на сърдечни проблеми и съдови нарушения. Хесперидин поддържа нормалното здраве и сила на човешкото сърце, както и действа укрепващо за артериите, капилярите и вените. Елементът има и антихипертонични свойства, тоест може да подпомогне и терапията при повишено артериално и сърдечно кръвно налягане. Но хесперидин е и мощен антиоксидант, поради което влияе положително в терапиите, включващи нуждата от прочистване на кръвта и подобряване на кръвообращението, както и елиминирането на опасните токсини и свободни радикали от тялото. Не на последно място, хесперидинът разполага с противовъзпалителни свойства, от които се възползват и основните пациенти, приемащи това помощно вещество. Хесперидин – помощно вещество в лечението на редица сърдечносъдови заболявания Хесперидин представлява отлично помощно средство за контролиране на хроничната венозна недостатъчност. Той се предписва и като допълнение в терапията при варикозни вени. Веществото може да подпомогне облекчаването на състояния на на разширени вени в различни стадии, в това число и при силно изпъкнали и болезнени вени, както и при наличие на синини и хематоми, болка и скованост при движение. Много често, веществото се предписва и в помощ на други подобни състояния, които обаче не отговарят на диагнозата разширени вени. Така например, хесперидин се препоръчва и като допълнително подпомагащо средство при отоци в краката, както и при възпаления на меката тъкан в крайниците (основно дължащи се на нарушен кръвопоток и недостатъчно добра циркулация на кръвта в тялото). Хесперидин има и доказано положителено влияние при терапия срещу вътрешни и външни хемороиди. Според изследване редовният прием на веществото (особено в комбинация с диосмин) значително по-бързо намалява симптоматиката на аналните фисури. Други проучвания сочат, че след успешно премахване на хемороиди, регулярното снабдяване на тялото с хесперидин може значително да намали шанса от нова поява на симптоми и повторно образуване на хемороиди. Има становища, че при по-ранен стадий на хемороиди приемът на хесперидин увеличава възможността за успешна консервативна терапия с назначените от специалисти лекарства, без да се стига до оперативна интервенция. Хесперидин има обща укрепваща функция върху кръвоносните съдове. Той може да повлияе положително и за намаляване на риска от хипертонични кризи. Причината да се смята така е, че при спукване на кръвоносните съдове и/или увреждане клапаните във вените се стига до повишаване на кръвното, придружено със силен вътрешен възпалителен процес. Но той може да прерасне и в други, различни от хипертония, усложнения като флебит, язва, вътрешни кръвоизливи и т.н. Всичко това води до извода, че при венозна недостатъчност, слаби кръвоносни съдове и нарушения в правилния кръвопоток в тялото хесперидин може да подпомогне предпазването на тялото от значителен брой допълнителни усложнения. В проучване от 2016 година, публикувано в Американското списание за клинично хранене, в продължение на 6 седмици мъже и жени на една и съща възраст с наднормено тегло ежедневно приемат стандартните дневни дози хесперидин. Тази профилактична терапия завършва с подобрения

в някои от показателите на пациентите. Повечето от тях са с много по-ниско ниво на лошия холестерол. При почти всички от участниците в изследването има подобрение и в ендотелната функция. Ендотелът е слой от епителни клетки, които обвиват външната част на съдовете и се съдържат в кухината на сърцето. От тук учените от изследването правят извода, че освен върху съдовете, хесперидин влияе положително и върху функциите на сърцето. В ранните изследвания на влиянието на хесперидин върху човешкия организъм се дава предположение, че ежедневният прием на веществото спомага за контролиране на нивото на кръвната захар при повишени стойности в случай на диабет тип 2. Този извод неколкократно е подлаган на съмнения от учените до момента, до като през 2018-та година Айман Махмуд публикува обширно проучване, доказващо стабилизиращата функция на хеспередин върху метаболните в процеси в тялото. В своя научен труд Махмуд определя хеспередина като „оръжие“ срещу оксидантния стрес в клетките, предизвикващ метаболни нарушения, повечето от които са класически за диабетните състояния. Махмуд добавя, че при такъв оксидантен стрес в комбинация от хранителен режим, богат на мазнини, рискът от хипогликемия може да бъде намален с прием на хесперидин в комбинация с други антиоксиданти като витамин С, витамин Е и глутатион. Макар все още недоказана по явен път някои учени възприемат противовъзпалителната функция на хесперидин като чудесен допълнителен елемент в терапията при артритни и ревматоидни заболявания. Според тези експерти в рамките на 12 седмици редовният прием на хесперидин може значително да намали степента на симптомите при ревматоиден артрит. Ето и най-често срещаните и бързо проявяващите се реални ползи от приема на хесперидин: · Намаляване на подуването и отоците по краката · Спиране на сърбежа и болките при разширени вени и хемороиди · Подобрява когнитивните способности · Действа нормализиращо върху кръвното налягане · Прочиства тялото от свободни радикали и токсини · Намалява фоточувстивтелността на кожата · Подобрява състоянието на болки и тежест в краката · Намалява възпаленията по кожата и под нея Хесперидин – странични ефекти, прием и противопоказания Хесперидин следва да се приема под формата на хранителна добавка, защото в цитрусовите плодове количеството му е недостатъчно, за да осигури нужната дневна доза за профилактика или като допълнение към лечебна терапия. За нормална стандартна доза хесперидин, без да се комбинира с други активни съставки,се смята от 150 до 600 милиграма в зависимост от конкретното заболяване и неговата степен. Хесперидин не се препоръчва при: бременност, кърмене, след скорошна операция. Странични ефекти са рядко срещани, но възможни, ако не се следва правилната дневна дозировка на хесперидин. Такива са гадене, виене на свят, болки в стомаха и диария. Този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели да подхождат внимателно към приема на хесперидин. Такъв следва да се предприеме само под лекарско наблюдение и след консултация и диагностициране от медицинско лице. Литература 1.Питърсън, J.J .; Бийчър, Г. Р .; Bhagwat, S. A .; Дуайер, J.T .; Gebhardt, S. E .; Хайтовиц, Д. Б .; Holden, J. M. (2006). „Флаванони в грейпфрут, лимони и лайм: Съставяне и преглед на данните от аналитичната литература“ 2.Мохамади, Мохамад; Рамезани-Джолфайе, Нахид; Лорзаде, Елназ; Хошбахт, Ядола; Салехи-Абаргуей, Амин (10 януари 2019 г.). „Хесперидин, основен флавоноид в портокаловия сок, може да не повлияе на липидния профил и кръвното налягане: систематичен преглед и мета-анализ на рандомизирани контролирани клинични проучвания“ 3.https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-1033/hesperidin 4.https://www.verywellhealth.com/what-you-need-to-know-about-hesperidin-89462 5.Beneficial Effects of Citrus Flavonoids on Cardiovascular and Metabolic Health Ayman M. Mahmoud 6.https://www.rxlist.com/hesperidin/supplements.htm 7.Polyphenols in the Prevention and Treatment of Vascular and Cardiac Disease, and Cancer Anand A. Zanwar


НАТОКИНАЗА - В ПОДКРЕПА НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА Според Световната здравна организация сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност. Тенденцията не е новост, а се утвърждава още в края на миналия век. По данни на СЗО през 2015-та броят на смъртните случаи в следствие на сърдечносъдови проблеми съставлява над 31% от общия брой починали през годината. Ето защо от организацията, както и от националните здравни служби все по-нашироко се говори не само за въвеждане на нови, по-ефикасни методи за лечение на кардиологични и съдови заболявания, но и за тяхната ранна или поне навременна превенция. Натокиназата е натурална хранителна добавка, която не просто все по-често се появява като ефективна алтернатива в подкрепа на сърдечно-съдовата система, но и застава на челни позиции по най-широк обхват на възможните заболявания, в чиито терапии може успешно да се включи. Уникалното свойство на натокиназата според болшинството от съвременните учени в сферата на медицината е, че сама по себе си тя е достатъчна да предостави множество превантивни и облекчаващи действия за редица болести, свързани със сърцето, кръвното налягане, кръвоносните съдове, кръвообращението и кръвта. Фармакологичните ефекти на този елемент достигат рекорден брой. На практика, няма друга съставка, която разполага с толкова комплексно действие за профилактика, превенция на сърдечно-съдовата система. Нещо повече – учените все повече обръщат внимание на натокиназата поради факта, че тя е изцяло природен елемент. Като такъв, натокиназата разполага с нулев негативен ефект върху организма. Трябва да добавим и, че често натокиназата дори се оказва и по-евтин вариант за терапия. А според едно от последните проучвания в областта на смъртността сред японците на средна възраст в следствие на сърдечно-съдово заболяване, приемът й може значително да снижи риск от внезапен фатален край при дългогодишно боледуване от исхемична болест на сърцето. Това обаче е едва една от болестите, за които се препоръчва натокиназата и само едно от множеството проучвания в подкрепа на нейното мощно действие. В този материал ще ви представим още научни данни от проведени изследвания и реалните ползи от приема на сърдено-съдовата хранителна добавка натокиназа. Какво е натокиназа? Същността на натокиназата е не по-малко любопитен от нейното универсално подсилващо действие за цялостното здраве на човешката сърдечно-съдова система. Натокиназата представлява протеолитик, тоест специален вид ензим, който участва в смилането на протеините. Като такъв, тя подпомага огромен брой биохимични реакции, а с това поддържа и дейността на сърдечносъдовата система. Тук е важно да отбележим, че протеините имат изключително сложна структура, поради което най-често за тяхната хидролиза те имат нужда от такъв тип ензим, който за ролята на тяхната абсорбация да ги разгради на по-малки и полесни за смилане аминокиселинни единици. Натокиназата не само че се справя с тази задача, но и по време на самия процес покачва степента на лепкавост на артериалната плака. Благодарение на това се постига и стабилизиране на нормалното кръвосъсирване в тялото, респективно и на намаляване на риска от артериална плака и образуване артериални съсиреци. По-интересното обаче е начинът на нейното извличане. Този ензим се получава при ферментацията на специфичния вид японска храна, наречена “нато” (от „natto”). “Нато” представлява традиционен хранителен продукт не само в Япония, но и в редица други азиатски страни от близо 2000 години. Между другото, това е и храната, с която мнозина учени си обясняват дълголетието сред японската нация. “Нато” се приготвя от варни соеви зърна с помощта на специалния вид бактерия Bacillus natto. Но за натокиназа почти не се говори до около 90-те години на миналия век. Всичко започва с изследването на азиатския учен д-р Хируки Суми. По-конкретно, през 1987-ма година специалистът се е опитвал да открие естествена алтернатива на синтетичните средства за разтваряне на кръвните съсиреци, които са и сред основните причини за смърт в следствие на инфаркт и инсулт. По време на тези изследвания д-р Суми става и откривател на натокиназата, а само десет години по-късно за нейното 18 действие върху сърдечно-съдовото здраве мащабни

проучвания вече се правят в Корея, Китай и дори в САЩ. До този момент натокиназата е с доказани антитромботични, антихипертонични, антиатеросклеротични, антикоагулантни и невропротекционни свойства. Натокиназата – потенциален фибринолитик Въпреки че благоприятното действие на натокиназата се осъществява буквално в цялата кръвоносна система, кръвоносните съдовете и сърцето, първоначално за нея се говори като за уникален фибринолитик. Доказано е, че самостоятелното й участие в фибринолитична терапия често може да бъде до четири пъти по-ефикасно от редица стандартни синтетични лекарства. Фибринолитичната терапия се прилага при исхемична болест, венозен тромбоемболизъм, масивна белодробна емболия, при мозъчен и инфаркт на миокарда. Фибронолитичната терапия намалява смъртността значително дори при хронични сърдечносъдови заболявания от последна степен. Натокиназата успешно се прилага в такъв тип терапии и според редица медицински специалисти, тя е по-удачното решение от често използваните тромболитични агенти като плазминоген активатори, стрептокиназа и анизоилирана плазминоген стрептокиназаактиватор комплекс. Всички те разполагат със сериозни недостатъци нерядко водят до странични ефекти, а освен това са много по-скъпи и с по-кратко действие, като дори водят до неконтролируемо ускоряване на фибринолизата и кръвоизливи. За да се преодолеят тези рискове, по-безопасен тромболитик е необходим агент като натокиназата. Тя не само че успешно се справя с тромбоза, но и предпазва от (включително и от повторна) поява на кръвни съсиреци. Натокиназата буквално подпомага разграждането на кръвните съсиреци, а така значително подобрява циркулацията на кръвта в кръвоносните съдове. Натокиназа срещу атеросклероза и завишеното ниво на липиди В публикация на Chinese Journal of Natural Medicines (Китайско издание за естествена медицина) екип от учени, ръководени от Рен Н, Чен Х и Ли Уай става ясно, че ежедневният прием на натокиназа забавя прогреса на атеросклероза при пациенти с увеличени нива на атеросклеротична плака. В рамките на 26 седмици лечението на тези пациенти само с натокиназа показва значително подобрение в тяхното състояние. В заключение учените правят извод, че тази хранителна добавка показва много по-добри терапевтични резултати по сравнение с конвенционалното лечение със статини (лекарствени продукти, понижаващи липидите). От тук китайският екип от учени сменят фокуса на своето изследване, преминавайки от ефекта на натокиназата върху атеросклерозата към този върху липидните нива. Те установяват, че хранителната добавка подпомага спирането на натрупването на липидните плаки върху вътрешната артериална обвивка, тоест може да се ползва и като превантивно средство срещу заболяването атеросклероза. На практика обаче натокиназата представлява естествен антиоксидант, който намалява оксидативния стрес и свободните радикали, натрупвани под формата на плаки. По-късно това проучване служи за основа и върху друго експериментално лечение, в което натокиназата показва отличена подпомагаща функция при терапията срещу заболяването на коронарна

WOLKINASE

продукт от Натокиназа и екстракт от маслинови листа артерия, а също така и за естествено намаляване на нивата на лошия холестерол в тялото. А ако се върнем към темата за легендарното здраве на японците, веднага трябва да отбележим, че


здр а ве те са сред нациите с най-ниска степен на заболявания в следствие на високи стойности на лошия холестерол. Натокиназа срещу високо кръвно? В действителност, тази уникална хранителна добавка разполага и с такова действие. Нейният антихипертоничен ефект вече е научно доказан. В ин витро проучване става ясно, че натокиназата разполага с изключително мощни инхибитори, потискащи ангиотензи-конвертиращия ензим в тялото, който е отговорен за производството на специфичния пептиден хормон, предизвикващ рязко покачване на кръвното налягане. През 2008 година китайският учен д-р Ким провежда първото по рода си изследване върху ролята на натокиназата в подкрепа на хипертониците. В рамките на 8 седмици пациенти с прехипертонично състояние или хипертония фаза 1 приемат ежедневно от добавката. В края на проучването всички пациенти регистрират значителен спад на систоличното и диастоличното кръвно налягане. Това е поредното доказателство, че натокиназата не само че може да играе активна роля в терапията за поддържане на хипертония в нормални граници, но и притежава превантивни свойства срещу хроничното заболяване. Според последните изследвания, търсещи найпрактичното решение за поддържащата терапия за хипертоници, редица учени се обявяват в подкрепа на натокиназата, защото тя е за разлика от конвенционалните лекарства е не само безвредна, но и изцяло природна съставка с никакви неблагоприятни ефекти върху организма при продължителен прием. Антитромбоцитен и антикуагулантен ефект на натокиназата Напоследък не само в медицинската практика, но и в ежедневния живот – в аптеката и у дома – често споменаваме добрия стар аспирин. Превантивното му приложение в общата терапия срещу Ковид-19 главно е насочена срещу евентуални усложнения в сърдечно-съдовата система по време на протичането на заболяването. Става въпрос за предпазване от атеротромбоцитни, кръвосъсирващи състояния, както и инфаркт и сърдечен удар. В действителност аспиринът разполага със значима антикуагулантна функция, но продължителната му употреба води до сериозни гастроинтерологични странични ефекти, а дори може да причини и вътрешни кръвоизливи. Не случайно в някои страни се говори и за ограничаване на аспирина в търговската мрежа, особено като лекарствен препарат, отпускан без рецепта. Натокиназата има и антикуагулантен ефект. Тя подобрява кръвообращението, намалява риска от тромбофлебит, предлага отлична профилактика на инфаркт и инсулт, а също така активира естественото производство на плазмин. Плазминът, на свой ред, представлява протеолитичен ензим, който съдейства за разтварянето на излишния фибрин. Фибринът, на свой ред, е основната съставка част на кръвния съсирек и причина за стесняване на кръвоносните съдове. Тези свойства карат медиците в редица държави да използват натокиназата и като алтернативно терапевтично средство за намаляване на агрегацията на червените кръвни клетки, типична за вискозитет. Натокиназата напомня за връзката между сърдечно-съдовата система и мозъка Ефектът на натокиназата върху тялото доказва, че сърдечносъдовото здраве е тясно свързано с това на мозъка. Причината учените да дават подобно твърдение се корени в свойството на тази по-принцип полезна за съдовете и сърцето хранителна добавка и за овладяване на състоянието на Болестта на Алцхаймер, както и нейната превенция. В проучване става ясно, че натокиназата показва отличен ефект срещу отделяното на патологичния белтък амилоид. При натрупването му се стига до Алцхаймер. В науката е доказано, че понякога симптомите на болестта се появяват след 10-20 години продължителен процес на амилоидоза в мозъка. Ето защо използването на натокиназата може дас е приложи успешно при превенция на Болестта на Алцхаймер. Други приложения на натокиназа Хранителната добавка натокиназа има уникален комплексен ефект върху човешкото здраве, разбира се главно върху сърдечносъдовата система. Продължават усилените опити на учените да я прилагат и в други терапии било то като самостоятелен агент, или като помощен. Ако останем в дискусията за здрава сърдечно-съдова система трябва да добавим, че натокиназата се препоръчва и при разширени вени, хемороиди, както и за превенция от периферна артериална болест. В Япония Фукаки използва натокиназата срещу образуване на назални полипи, а също така и в подкрепа на лечението на

астматици. Хранителната добавка показва отлични резултати в това си приложение, тъй като свива носната полипос тъкан. Това подтиква медиците да използва натокиназа и при синузит. При подобен експеримент ясно се вижда, че пациентите със синузит започват да изхвърлят много по-малко количество храчки. При продължителен прием натокиназата започва да произвежда добри бактерии в стомаха, а с това подпомага човешкия микробиом и подпомага нормалния метаболизъм в тялото. Според учените натокиназата има и положителен ефект за подсилване на имунната система, както и за превенция на някои възпалителни заболявания, в това число ревматоиден артрит. Според последните проучвания натокиназата подобрява състоянието на костната система, съдейства за разрушаването на токсините и ненужните клетъчни отпадъци, останали в кръвта, както и за терапия при мускулни спазми, ангина и фибромиалгия. Натокиназа – прием, странични ефекти и противопоказания По начало натокиназата се смята за относително безопасна хранителна добавка. Това е и причината да бъде толкова добре възприемана сред специалистите по сърдечно-съдово здраве. Все пак, ензимът има няколко противопоказания, с които е редно да се съобразите, а и по принцип, без значение от вашия здравен статус, не се препоръчва да започвате лечение с натокиназа без консултация с медицински специалист. Да се въздържат от прием на натокиназа пациенти с хемофилия, както и такива, които приемат медикаменти за разреждане на кръвта. Причината е, че добавката стимулира кръвообращението, с което може да увеличи симптомите на тази група хора. Поради снижаващото си действие върху кръвното налягане, хора с ниско кръвно не трябва да приемат натокиназа. Същото важи и за пациенти, на които им предстои операция. Все още липсват научни данни за ефекта на натокиназата върху плода и малки деца. Ето защо е препоръчително тя да не се приема от бременни и кърмещи жени. Ако не попадате в тази група от противопоказания и приемате натокиназа в предварително уточнена със специалист дневна доза, не следва да очаквате никакви негативни странични ефекти. Що се касае до самата препоръчителна дневна доза, тя се определя на базата на вашето здравословно състояние, а ако ще приемате добавка за профилактика и превенция, следвайте указанията на производителя. За нормална дневна дозировка с натокиназа се смята количество от 100 до 300 милиграма. Напомняме на всички читатели, че този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират с лекуващите си лекари при желание да приемат натокиназа. Не предприемайте никакви действия на самолечение и самоназначаване на това вещество без значение дали целите терапевтичен или превантивен ефект. Винаги съгласувайте приема на хранителни добавки, включително с лекуващия си лекар. Литература: 1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6043915/ 2.https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-1084/nattokinase 3.https://www.rxlist.com/nattokinase/supplements.htm 4.https://www.drugs.com/npp/nattokinase.html 5.https://selfhacked.com/blog/nattokinase/ 6.https://www.alexandrovska.com/bg/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1% 82%D0%B8-61/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B0%D0%BB%D1%86%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B5%D1%80-257 7.https://www.webmd.com/diet/health-benefits-nattokinase#2 8.https://www.verywellhealth.com/what-is-nattokinase-89831 9.Nattokinase: A Promising Alternative in Prevention and Treatment of Cardiovascular Diseases Hongjie Chen, Eileen M McGowan, Nina Ren, Sara Lal, Najah Nassif, Fatima Shad-Kaneez, Xianqin Qu and Yiguang Lin

19


МАТОЧИНА – БИЛКА ЗА СЪН Маточината е добре позната билка у нас. Тя се среща и под името мелиса, а в народната медицина я наричат още и лимонка. Интересно е, че в английския език маточината съществува под подобно име – лимонов балсам (lemon balm) вероятно именно защото представлява истински „балсам“ за физическото и емоционалното ни здраве. Какво представлява маточината? Маточината е многогодишно растение от семейството на устноцветните. За справка от същото семейство са и билките мента, риган и дори популярната подправка чубрица. Маточината вирее основно в Европа и Средиземноморието, но поради своите уникални здравословни свойства от векове насам тя бива култивирана и то по различни краища на света. За първи път за маточина се споменава през 14 век, когато монахините от ордена на Кармелитите започват да я използват под формата на алкохолен тоник. 6 века по-късно маточината е една от екзотичните съставки в съвременната парфюмерия. Билката е често срещан елемент в козметичната индустрия, а също така се прилага успешно и в ароматерапията. В тази й роля тя може да бъде прилагана както локално (чрез етерично масло, задължително смесвано с друго базово такова), както и за инхалации. Но маточината се прилага и в съвременната конвенционална медицина. Тя се слави с множество терапевтични свойства, в това число и като нормализираща кръвното налягане, като особено подходяща е за хората с хипертония, като болкоуспокояващо най-вече за успокояване на мускулатурата, включително и след физическо натоварване, при сериозни сърдечно-съдови проблеми, за аритмия, при лошо храносмилане, в помощ срещу нередовна или болезнена менструация, за възпаление на венците и дори при първи симптоми на менопауза. В народната медицина маточината се е прилагала успешно срещу бронхиална астма и при зъбобол. Според последните проучвания билката има и изявено имуностимулиращо действие, затова може да се прилага успешно с превантивна функция в сезона на настинките, вирусите и грипните заболявания. Маточината оказва добро терапевтично действие и при акне, хемороиди, за болести на жлъчката и черния дроб. Най-съществената роля на маточината за човешкото здраве обаче остава нейното успокояващо действие и свойството да стабилизира нервната система. Ето защо маточината е и едно от най-мощните терапевтични свойства срещу безсъние и нервно напрежение. Действието й е толкова ефикасно и лишено от сериозни негативни странични ефекти, че билката се изписва и за деца, страдащи от нередовен сън. Сънят и маточината През 2013-та година в проучване, публикувано официално в медицинското издание Complementary Therapies in Clinical Practice, вземат участие 100 жени на възраст между 50 и 60- годишна възраст.

Основната цел на изследването било да се проследи влиянието на маточината върху симптомите на менопаузата. В продължение на няколко седмици всички участнички приемали чай или екстракт от маточина. Учените били поразени от комплексното действие на натуралното терапевтично свойство. Около 40 от жените, страдащи от усилена симптоматика на начална фаза на менопауза, по предварителни данни се оплаквали основно от липса на нередовен сън. След приключване на изследването, те твърдят, че сънят им не просто се подобрил, но и степента на горещите вълни нощем значително намаляла. Повечето от участничките свидетелстват и за свойството на маточината да успокоява силни емоционални и психични състояния, дължащи се на нарушения в хормоналния баланс. С билката те преодоляват в значителна степен усещането за раздразнителност, нервозност и дори тревожността и депресията. Учените стигат до извода, че маточината съумява да спомогне на тялото да произведе поголямо количество от хормона серотонин и така се въздейства положително и върху съня. Но с увеличаването на серотонина в тялото се стига и до намаляване на стреса, подобряване на настроението и дори до превъзмогване на някои психосоматични симптоми. Според екипа на изследването маточината успешно може да подпомогне и терапията срещу тези състояния. Маточината силно се препоръчва при безсъние при децата не само заради продължителния си ефект, но и поради липса на риск от пристрастяване. В медицинска статия от 2001-ва година в Испания екип от учени дори говорят за въвеждане на препоръка към педиатрите да предписват маточина в ранна детска възраст. Става въпрос за период, в който децата по принцип са с влошено качество на съня поради силно впечатлителност и повишени възприятия за околния свят. Същите тези испански учени стигат и до извода, че маточината би могла да бъде подпомагаща цялостното психофизическо развитие на детето, като посочват положителното и успокояващото й действие при малките пациенти със синдром на дефицит на вниманието (хиперактивност). Напоследък дори се говори и за успешно овладяване на симптоматиката на сънната апнея. Като причина за лош сън състоянието е много по-сериозно от хроничното недоспиване. На практика обаче, учените смятат, че сънната апнея има реална връзка с нивата на стрес в тялото. Приемът на маточина за хора с тази диагноза показва значително подобрение в продължителността на съня. Още за седативния ефект на маточината Действието на маточината върху централната нервна система представлява огромен интерес за учените и до ден днешен. Не е случайно, че в много клиники за хора с психически проблеми в САЩ започват все по-често да прилагат билката като


здр а ве

заместващо силните антидепресанти средство при пациенти с видими подобрения в индивидуалните им диагнози. От друга страна, в народната медицина маточината също главно се е ползвала със своя седативен и успокояващ ефект. В проучване от 2004-та година вземат участие 18 клинично здрави, но поставени под огромен стрес доброволци. Те се разделят на две групи – плацебо и такава, която в рамките на само 7 дена приема по от по 300-600 милиграма дневно екстракт от маточина. След изтичането на една седмица групата, приемала маточина, регистрира повишени когнитивни способности, намалено усещане за главоболие и много по-ведро настроение. За действието на маточината срещу мигрената обаче се знае много по-отдавна. Учените са установили, че билката отпуска напрегнатите и твърде обтегнати кръвоносни съдове, които често водят именно то силно главоболие. Що се касае до действието върху когнитивните способности, и за него нерядко се споменава маточината. От проучване от миналия век става ясно, че билката подобрява концентрацията и увеличава паметта. Тези изводи в момента карат много учени да говорят и за евентуалното подпомагащо действие на маточината върху общата терапия при Алцхаймер. Според някои учени билката може да намали възбудата на тези пациенти само в рамките на 4-месечен ежедневен прием. А в изследване върху пациенти с деменция ирански лекари установяват, че маточината може да забави процеса по развитие на болестта във времето. Когато говорим за седативния ефект на маточината, трябва да уточним, че ако билката се приема в нормални дози, не бива да се притеснявате от загуба на работоспособност и концентрация. Напротив, някои специалисти дори препоръчват маточина за повишаване на активността на умствената и физическа дейност. Маточина – прием, странични ефекти и противопоказания Маточината може да се приема по всевъзможни начини. Найчесто се консумира под формата на чай, защото е изключително приятна на вкус, както и чрез екстракт в хранителна добавка – таблетки, капсули или в течно състояние – поради възможността за получаване на висока концентрация от билката. За приготвянето на чай са нужни около 3 супени лъжици, запарени за около 10 минути в една чаена чаша вряща вода. Чаят от маточина се комбинира отлично и с други билки като копър, мащерка, лимон и други. При използване на билката под формата на хранителна добавка, следва да се спазват указанията от производителя, като дневната доза варира от 200 до 500 милиграма. Маточината може да се ползва и под формата на ароматерапия, като в дифузера се поставят до 5 капки. Като тинктура маточината се приема, разреждайки се в 100 милилитра вода (до 20 капки). Поради силното си седативно действие, добре е маточината да се приема преди лягане, особено когато се прилага при нарушения в съня. Спорно е дали маточината може да се приема по време на бременност. Според някои специалисти тя може да предизвиква хормонални смущения в този период. Други обаче смятат, че

маточината би била полезна за бременните със своя ефект върху храносмилането и седативното си свойство. Билката обаче със сигурност не бива да се приема от хора с проблеми с щитовидната жлеза, както и преди и след назначена операция. В повечето случаи маточината се възприема за сравнително безопасна билка. Все пак, възможни са известни неразположения в случай на предозиране или взаимодействие със силни лекарства, както и при индивидуална непоносимост. В тези случаи са възможни следните странични ефекти: замайване, стомашно неразположение и главоболие. Напомняме ви, че всеки наш материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират с лекуващите си лекари при желание да приемат маточина с терапевтичен, превантивен или профилактичен ефект. Литература: 1.A combination of valerian and lemon balm is effective in the treatment of restlessness and dyssomnia in children S.F.Müllera S.Klement 2.Anti-Stress Effects of Lemon Balm-Containing Foods by Andrew Scholey 3.Modulation of mood and cognitive performance following acute administration of Melissa officinalis (lemon balm) D.OKennedy 4.Chemical composition and in vitro antioxidative activity of a lemon balm (Melissa officinalis L.) extract KeyvanDastmalchi 5.https://www.healthline.com/health/lemon-balm-uses#stress 6.Attenuation of laboratory-induced stress in humans after acute administration of Melissa officinalis (Lemon Balm) David O Kennedy 7.https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-437/lemon-balm 8.Melissa officinalis L: A Review Study With an Antioxidant Prospective Sepide Miraj 9.https://www.verywellhealth.com/thehealth-benefits-of-lemon-balm-89388 10.Valerian/lemon balm use for sleep disorders during menopause Author links open overlay panelS.Taavoni 11.https://bgflora.net/families/lamiaceae/ lamiaceae.html

21


Как виждате чашата? Наполовина пълна или наполовина празна? Според проучвания и двете могат да повлияят на вашето физическо и психическо здраве. А човек, който мисли позитивно се оказва в подобрата позиция. Качеството на живот, благосъстоянието и психичното здраве на всеки индивид със сигурност са повлияни от физически и психологически аспекти. Позитивното мислене е обект на редица научни изследвания, а някои дори го наричат наука само по себе си. Мнозина учени вече са открили корелация между благосъстоянието на човек, неговото психично здраве и начина му на мислене, а също и начина по който гледа на света. През последните години психолозите са фокусирани върху психологическия подход чрез позитивното мислене – фокусиране върху талантите и способностите на човешкото същество, а не неговите аномалии, недъзи и недостатъци. Крайната цел на този подход е признаването на компоненти и методи, осигуряващи благополучие и щастие за отделния човек. Има все по-голям интерес към провеждане на изследвания върху способностите на човек да запази позитивното мислене, независимо от неприятните събития в живота му, засягащи психичното му здраве. Например в едно изследване с мъжете има установени научни подходи, включващи в изследвания в областта на устойчивостта. Това е способността на човек за установи биологично-психологическо равновесие в неблагоприятни условия. Устойчивостта като процес е способността на човек да се адаптира успешно към застрашаващите го условия. С други думи, положителната адаптация. Устойчивостта се състои от издръжливост, самоусъвършенстване и положителни емоции. Песимист или оптимист? Според друго проучване направено със 70 000 жени от 2004 до 2012 г., установило, че тези, които са оптимистично настроени, имат значително по-нисък риск от смъртност в следствие на тежко здравословно състояние, включително: · сърдечно заболяване · сърдечен удар · рак (включително рак на гърдата) · рак на яйчниците, · рак на белия дроб · инфекция · респираторни заболявания Други доказани ползи от позитивното мислене включват: · по -добро качество на живот · по -високи нива на енергия · по -добро психическо и физическо здраве · по -бързо възстановяване след нараняване или заболяване · по -малко настинки · по -ниски нива на депресия · по -бързо справяне със стреса · по -дълъг живот Положителното мислене не е магия и няма да накара всичките ви проблеми да изчезнат. Това, което ще направи, е да направи проблемите по-малко значими, за да ви помогне да подходите към трудностите по по-позитивен и продуктивен начин. Как да мислим позитивно? Позитивното мислене може да бъде постигнато чрез няколко различни техники, които са се доказали като ефективни, като например водене на позитивен вътрешен диалог и фокус върху положителни образи. Притеснението се изразява предимно вербално, 22

сякаш си говорим сами за възможни отрицателни резултати, докато изображенията са сравнително рядко-срещани и краткотрайни. При едно американско проучване с участници на възраст между 18 и 65, проведено в дълъг период от време, участниците трябвало да споделят по какъв начин идват негативните мисли и усещания, включително и тревогите. В рамките на 1 седмица, повечето споделили, че негативните мисли идвали като диалог и те искали да практикуват повече това да си представят изображения свързани с позитивни сцени. Ето няколко съвета, които могат да ви помогнат да тренирате мозъка си да мисли позитивно: Съсредоточете се върху добрите/положителните неща. Предизвикателствата и препятствия са част от живота. Когато се сблъскате с такова, съсредоточете се върху добрите неща, независимо колко малки или привидно незначителни изглеждат. Ако търсите положителната страна на нещата, несъмнено ще я намерите, дори и да не е видима веднага. Например, ако някой отмени среща с вас, съсредоточете се върху това как ви се освобождава време за нещо друго, да гледате любимо шоу, или да се занимават с любимото си хоби. Изразявайте повече благодарност Доказано е, че ако благодарите за всичко, което имате и се фокусирате повече върху това, което имате, а не това което нямате, ще намалите стреса, ще подобрите самочувствието си и ще станете по-устойчиви за по-трудните ситуации, които може да ви престоят. Всички хора минават през трудности. Мислете си за хора, моменти или неща, които ви носят някакъв вид утеха, удовлетворение или щастие и се опитайте да изразявате благодарност за нещо, поне веднъж на ден. Помислете за безусловната любов, с която сте обградени от родители или от домашния любимец. Спомнете си за помощта, която са ви оказали приятели, колеги или роднини. Можете дори да си водите дневник с благодарностите. Установено е, че записването на нещата, за които сме благодарни може да се подобри настроението, да стане по-оптимистично настроение, да имаме усещане за благополучие, което просто да се умножава. Особено полезно е в дните, в които се чувстваме найподтиснати и ни е най-трудно, или не ни върви. Не забравяйте да се се смеете Проучванията показват, че смехът намалява стреса, тревожността и депресията. Той също така подобрява умението за справяне с проблемите, креативността, настроението и самочувствието. Бъдете отворени към хумора във всяка ситуации, особено в трудните, и си позволете да се смеете. Той незабавно подобрява настроението и прави нещата да изглеждат малко по-малко трудни. Дори и да не го чувствате; преструвайте се или се накарайте да се разсмеете. Това може да подобри настроението ви и да намали стреса. Прекарвайте време с позитивни хора Оказа се, че негативизма и оптимизма са заразни. Помислете за хората, с които прекарвате време. Забелязали ли сте как някой в лошо настроение може да накара почти всички в една стая да се почувстват зле? Позитивният човек има обратен ефект върху другите. Доказано е, че общуването с позитивни хора подобрява самочувствието и увеличава шансовете ви за постигане на вашите цели. Заобиколете се с хора, които ще ви повдигнат и ще ви помогнат да видите светлата страна на нещата. Говорете положителни неща сами на себе си Склонни сме да бъдем най-критични към себе си и сами да се превърнем в най-големия си враг.

Как да бъдем

ПОЗИТИВНИ? Трикове съвети?


здр а ве С течение на времето това може да доведе до негативно мнение за себе си, което може да бъде трудно за премахване. За да спрете тази тенденция, ще трябва да имате предвид онзи глас в главата си, който ви говори негативно и да се фокусирате върху позитивните си качества. Много хора практикуват този позитивен вътрешен диалог, който може да ви помогне да регулирате усещанията си, мислите си и дори поведението си по време на стрес. Ето един пример за позитивен вътрешен диалог: Вместо да мислите „Наистина обърках това“, опитайте „Ще опитам отново по различен начин“. Определете нещата, в които влагате негативно отношение. Разгледайте различни области от живота си и отделете онези, в които се сте склонни да гледате негативно. Ако не сте сигурни, към коя част от живота си имате негативно отношение, попитайте някого, на когото имате доверие – приятел, роднина, колега. Например, колегата ви може да забележи, че имате склонност към негативизъм по време на работа. Съпругът или съпругата ви, може да забележи, че имате негативно отношение по време на шофиране. Започнете всеки ден да влагате усилие към позитивизъм. Можете да си създадете нещо като ритуал, с който всеки ден да ставате с приповдигнато настроение. Ето няколко идеи: Кажете си, че това ще бъде страхотен ден или нещо друго положително. Слушайте повдигаща настроението музика или си създадете списък с песни, които да слушате, които са позитивни. Споделете положителното си настроение с други. Направете комплимент на някого или направете нещо хубаво. Как да мислим позитивно, когато всичко се обърква? Трудно е да бъдем позитивни, когато скърбим или имаме сериозни проблеми. Може да ни се струва невъзможно в такива ситуации, но е необходимо да не си създаваме допълнително стрес и е добре да се открива винаги нещо положително във всяка ситуация, за да не се стига до отчаяние. Насочете енергията си в подкрепа на другите и в това, да позволите и на вас да бъде помогнато. Много често, хората, които страдат не търсят помощ от близките си и изживяват сами болката си. Това може да ви отведе до един омагьосан кръг на неудовлетворение. Положителното мислене не означава да погребете всяка негативна мисъл или емоция, която имате, или да притъпите чувствата си, когато страдате. Най-трудните моменти в живота ни са тези, които ни стимулират да продължим напред и да нанесем положителни промени в живота си. Когато преминавате през такъв тежък

период, опитайте се да се видите отстрани, да видите, че сте добър приятел, който в момента се нуждае от добри съвети и утеха. Ако ваш близък страда, можете да му кажете, че има пълното право да се чувства така в тази ситуация и след това да предложите своята подкрепа и да му/ѝ напомните, че ситуацията няма да остане винаги така. Странични ефекти от негативното мислене Негатитвното мислене и негативните чувства, които го съпътстват като песимизъм, гняв, стрес и др. мога да причинят редица физически симптоми и да увеличат риска от заболявания като съкратят продължителността на живота. Стресът и други негативни емоции задействат няколко процеса в тялото ни, включително и хормона на стреса, метаболизма и имунната функция. Дългите период на стрес могат да задълбочат възпалението в тялото, което да усложни вече сериозни заболявания. Някои от симптомите на стрес включват: · главоболие · болки в тялото · гадене · умора · безсъние Стресът, враждебността, гневът и цинизмът са свързани с по -висок риск от: · сърдечно заболяване · сърдечен удар · деменция Кога да потърсим медицинска помощ? Ако се чувствате погълнати от негативни мисли и имате проблеми с контролирането на емоциите си, посетете лекар. Може да се възползвате от медицинска помощ и от положителна психотерапия. Постоянните негативни мисли могат да бъдат причинени от психиатрично състояние, което изисква лечение. Няма да можете да изтриете години прекарани в песимизъм и негативни мисли за една нощ, но с усърдие и практика можете да се научите как да подхождате към нещата от по-положителна гледна точка. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. Benefits of Thinking Positively, and How to Do It 2. C. Eagleson, S. Hayes, A. Mathews, G. Perman, C. Hirsch, The power of positive thinking: Pathological worry is reduced by thought replacement in Generalized Anxiety Disorder, PMC Labs, 2016 3. G. Andrade, The ethics of positive thinking in healthcare, J. Med Ethics Hist Med. 2019 4. M. Jahromi, Z.Fereidouni, A. Dehghan, Effectiveness of Positive Thinking Training Program on Nurses’ Quality of Work Life through Smartphone 23 Applications, Hindawi, 2017


хранене

КАК ШОКОЛАДЪТ ПОМАГА ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРЕСА

Любимият на повечето от нас шоколад се свързва с наддаване на тегло, диабет, сърдечни заболявания и хипертония. Не всичко обаче е толкова просто. Многобройни проучвания показват, че в умерени количества шоколадът има редица предимства. Струва си да започнем с факта, че съдържа голямо количество антиоксиданти и полифеноли. Той е прекрасно средство за борба с последиците от хроничния стрес и депресия. Тъмният шоколад и рискът от депресия През годините ползите и вредите от тъмния шоколад са изследвани от учени от различни страни. Като се има предвид популярността на шоколада, интересът се подхранва през цялото време. Едно от най-новите проучвания, проведено във Великобритания съвместно с учени от Канада, с гръмкото заглавие: „Хората, които ядат тъмен шоколад, са по-малко податливи на депресия“, споменава за намаляване последствията за организма от хроничния стрес. Хроничен стрес и депресия Животът ни е пълен със стресови ситуации. Някои хора живеят в условия на хроничен стрес, влияещ негативно на тяхното здраве. Депресията е сериозно медицинско състояние и основен проблем в медицинската общност. Трудно е да се диагностицира и идентифицира, а последствията от нея са сериозни. Лечението обикновено се свежда до психотерапия и антидепресанти. Както показва практиката, те не помагат на всички и според данните повече от половината от пациентите спират приема в рамките на 6 седмици след назначението. В резултат на това депресията прогресира, тъй като не винаги е възможно да се повлияе на нейния механизъм и последиците от хроничния стрес. Приоритетна задача за научната общност било намирането на ефективни начини за подобряване начина на живот и предотвратяване на хроничния стрес и депресия. Многобройни проучвания доказват безпрецедентната роля на активния начин на живот и редовните упражнения за предотвратяване на последиците от хроничен стрес и депресия. Не всеки обаче е в състояние да спортува постоянно. През годините лекарите препоръчват корекции в диетата. Една от храните, които помагат в борбата със стреса и депресията, е шоколадът. Но проучванията за неговата роля показват смесени резултати. Проведени изследвания В проучванe изследващо ефекта на тъмния и млечния шоколад били взети под внимание всички нюанси, неточности и противоречиви променливи, а именно: височина, тегло на субектите, особености в начина на живот, дори семейно положение, ниво на доходи и образование. Общо в проучването участвали над 13,5 хиляди души над 20 годишна възраст. Те били помолени да попълнят въпросник, оценяващ състоянието на физическото и психическото им здраве, както и нивото на стрес. Съобщава се, че над 11% ядат шоколад редовно и от този брой около 150 предпочитат черен шоколад. Тази група хора имала по-високи семейни доходи, по-малко от тях били пушачи и хора с наднормено тегло и затлъстяване. Тези променливи били взети предвид при анализа на резултатите. В групата хора, които предпочитали млечния шоколад, не била открита връзка между консумацията на шоколад и намаляването на симптомите на депресия. Такива промени обаче се наблюдавали в групата на тези, които предпочитали тъмния шоколад. Авторите на изследването отбелязали, че хората, които консумират черен шоколад, са със 70% по-малко податливи на депресия и последици от хроничен стрес в сравнение с тези, които са отказали лечението. За любителите на сладкото получените резултати са страхотна новина. Учените отбелязват, че шоколадът помага в борбата със стреса и последствията от депресията, но не трябва да се разглежда като лечение на тези състояния. 24 Стрес, синдром на хроничната умора и шоколад

Друго проучване за ползите от тъмния шоколад показва, че когато консумираме тъмен шоколад без мляко, симптомите на синдрома на хроничната умора са значително по-малко. Учените, провели проучването, отбелязват, че причината за подобряване на състоянието и облекчаване на симптомите е свързана с повишаване нивото на серотонин, хормонът на доброто настроение. Подобрение в благосъстоянието се забелязва само когато се консумира тъмен шоколад с високо съдържание на какао. Десет пациенти взели участие в проучването: едната половина била помолена да яде 45 g черен шоколад, а другата половина млечен в продължение на 2 месеца. В обобщение, учените отбелязват, че тези, които консумират тъмен шоколад, са претърпели значително подобрение в състоянието си и някои от хората са успели да се върнат към работа на пълен работен ден. Този ефект може да се обясни със съдържащите се полифеноли, които присъстват в големи количества в шоколада. Тези вещества са в състояние да контролират кръвното налягане, както и да повишат нивото на серотонин в мозъка. Ето защо шоколадът е ефективен за облекчаване на симптомите на депресия и последиците от хроничен стрес. Шоколадът е любим деликатес на мнозина. Не всички шоколади обаче са създадени еднакви и, както показват многобройни проучвания, тъмният шоколад е по-полезен. Яденето на шоколад може да помогне за справяне с последиците от хроничния стрес, да предотврати депресията и дори да облекчи симптомите на синдрома на хроничната умора. Но основното е да спазвате мярката, защото прекомерната консумация на шоколад ще донесе повече вреда, отколкото полза. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. Georgina E. Crichton, Merril F. Elias, Alaa Alkervi. // Chocolate Consumption Linked to Cognitive Improvement: A Longitudinal Study of MaineSyracuse. // Appetite. // May, 2016. 100 2. R.Latif. // Chocolate / cocoa and human health: an overview. // Neth J Med. // March, 2013. 71 (2) 3. Adriana Buitrago-Lopez, Jean Sanderson, Laura Johnson. // Chocolate consumption and cardiometabolic disorders: systematic review and meta-analysis. // BMJ. // 2011.343 4. Lee Hooper, Colin Kay, Asmaa Abdelhamid. // Effects of chocolate, cocoa and flavan-3-ols on the cardiovascular system: a systematic review and meta-analysis of randomized trials. // American Journal of Clinical Nutrition. // March, 2012. 95 (3) 5. Mark Molendijk, Patricio Molero, Felipe Ortugno Sanchez Pedreno. // Diet quality and risk of depression: a systematic review and meta-analysis of prospective studies.// J affects Disord. // January, 2018.15


х ра н ен е

ПОДСЛАДЕНИТЕ НАПИТКИ - ВРЕДНИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА СЪС ЗАХАР ИЛИ ПОДСЛАДИТЕЛИ През последните две десетилетия затлъстяването ескалира до епидемични размери в САЩ и много страни по света. Според Световната здравна организация към 2016 г. над 1,9 милиарда възрастни на 18 и повече години са с наднормено тегло. От тях над 650 милиона са със затлъстяване. Подобни тенденции се наблюдават сред децата и юношите, което може да доведе до сериозни здравословни усложнения в зряла възраст. За изминалата година статистиката е плашеща - 39 милиона деца на възраст под 5 години са с наднормено тегло или затлъстяване. Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с многобройни съпътстващи заболявания като хипертония, сърдечносъдови заболявания, диабет, депресия и рак на гърдата, ендометриума, дебелото черво и простатата. Затлъстяването отразява сложни взаимодействия на генетични, метаболитни, културни, екологични, социално-икономически и поведенчески фактори. Въпреки това през последните 30 години, едновременно с нарастването на нивата на наднормено тегло и затлъстяване, консумацията на въглехидрати, до голяма степен под формата на добавени захари, също се е увеличила. Между 1977 и 1996 г. консумацията на калорични подсладители се е увеличила с 22%, а през 1994– 1996 г. над 30% от въглехидратите, консумирани само на територията на САЩ от деца на 2 и повече години идва от калорични подсладители. За периода 1977 - 2001 година ръстът е още по-висок: цели 135%. Количеството съществуващи епидемиологични и експериментални доказателства показва, че по-голямото потребление на подсладените със захар напитки в действителност е свързано с наддаване на тегло и затлъстяване. Въпреки че са необходими повече изследвания, съществуват достатъчно доказателства, които да възпрат консумацията на сладки напитки като част от здравословния начин на живот. Какво представляват подсладените напитки? Историята на подсладените напитки започва с откриването на газираните – през 1760-та са разработени техники за карбонизиране с цел да се възпроизвеждат естествени газирани минерални води, за които се е смятало, че са здравословни. Важно е да се отбележи, че към тези напитки не е добавяна захар. Един век по-късно се случва едно от най-важните събития в историята на безалкохолните напитки - фармацевтът от Атланта Д.С. Пембъртън комбинира кола, кофеин от Африка, със стимулант от Южна Америка, за да създаде кока-кола, която подобно на повечето други подсладени напитки, разработени през 1800-та година, се предлага на пазара като тоник. Към днешна дата под подсладена напитка се включва пълния спектър от безалкохолни напитки, плодови напитки, енергийни и витаминни водни напитки, съставени от естествено получени калорични подсладители като захароза, царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза или концентрати от плодови сокове. Защо са вредни за здравето? Някои изследвания показват, че излишният прием на въглехидрати може да наруши сърдечно-съдовото здраве, да доведе до повишаване на кръвното налягане и честота на хипертония, независимо от телесното тегло. Прекомерният прием на подсладени напитки също е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, тъй като те стимулират липогенезата, увеличават триглицеридите и общите нива на серумния холестерол. Колкото до повишаването на телесното тегло, доказателство за това е проучване с 50 000 медицински сестри, проследявани в продължение на два 4-годишни периода (1991-1995 г. и 1995-1999 г.). По-голямото потребление на подсладени напитки е свързано с по-голяма степен на наддаване на тегло – жените, които са увеличили консумацията си на тези напитки между 1991 и 1995 година и са поддържали да ги приемат редовно и в големи количества, са натрупали средно 8 кг през двата периода. За сравнение жените, които са намалили приема си на подсладени напитки през същия период и паралелно с това поддържат ниско ниво на прием, средно натрупаните килограми и за двата периода са едва 2,8. По време на същото проучване са документирани 741 нови случая на диабет тип 2. Резултатите ясно показват, че повишената консумация на подсладена със захар безалкохолна напитка е в пряка зависимост с прогресивно по-високия риск от диабет тип 2. Съпоставката е направена между жени, консумиращи 1 или повече подсладени напитки на ден и жени, консумиращи по-малко от 1 подсладена захарна напитка на месец. Приемът на подсладени напитки оказва влияние и върху пърформънса по време на спорт. Скорошно проучване показа, че 14-дневна диета с добавена захар отслабва съдовата функция при млади и здрави индивиди по време на извършването на упражнения за мускулите на краката. Това се случва, тъй като подсладените напитки намаляват активността на азот-оксид синтетазата, която е отговорна за физическото представяне чрез повишаване на перфузията на кислород и хранителни вещества. С други думи, приемът на такива напитки намалява съдовия поток и оттам повлиява негативно ефективността и изпълнението на физическите упражнения. Подсладители вместо захар: да или не? Изкуствено подсладените напитки и плодовите сокове са кандидаталтернативи на захарните подсладени напитки, но техните потенциални асоциации с диабет тип 2 все още не са добре установени, тъй като

проучванията в областта са изключително ограничени. Въпреки това, едно изследване от 2015-та показва, че високата консумация на изкуствено подсладени напитки веднъж дневно е свързана с 25% по-голяма честота на диабет тип 2. Същевременно в проучвания с изкуствено подсладени напитки обикновено участват хора с наднормено тегло, затлъстяване или хипертония. Здравословната алтернатива Когато решите да замените подсладените напитки с други напитки, е важно да изберете алтернативи, които са здравословни и не насърчават наддаването на тегло. Средностатистическият човек се нуждае от поне 1 мл течност за всяка изгорена калория, което е приблизително осем чаши вода на ден за диета с 2000 ккал. Адекватната хидратация е от съществено значение за поддържане на обема на кръвта и бъбречната функция, както и предотвратяване на запек. Водата не съдържа калории или добавки и е широкодостъпен, евтин и като цяло безопасен начин за хидратация. Констатации от епидемиологични проучвания показват, че енергийният прием е значително по-нисък при пиещите вода в сравнение с тези, които не пият вода. Скорошно немско проучване установи, че 1 година прием на вода води до намаляване на риска от наднормено тегло с цели 31%. Заместването на подсладените напитки с вода е свързано с по-нисък общ енергиен прием (прогнозирано средно намаление от 200 кал дневно за 12 месеца). Освен това някои доказателства сочат, че консумацията на вода преди или с хранене намалява чувството на глад и повишава ситостта - за разлика от безалкохолни напитки, за които се смята, че стимулират апетита заради интензивния си сладък вкус. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Baleeiro R, Guimarães A, Souza P, et al. Sucrose-Sweetened Drinks Reduce the Physical Performance and Increase the Cardiovascular Risk in Physically Active Males, Journal of Nutrition and Metabolism, 2021. Imamura F, O’Connor L, et al. Consumption of sugar sweetened beverages, artificially sweetened beverages, and fruit juice and incidence of type 2 diabetes: systematic review, meta-analysis, and estimation of population attributable fraction, BMJ, 2015. Malik V, Popkin B, Bra G, et al. Sugar-Sweetened Beverages, Obesity, Type 2 Diabetes Mellitus, and Cardiovascular Disease Risk, Circulation, 2010. Malik V, Schulze M, Hu F. Intake of sugar-sweetened beverages and weight gain: a systematic review, The American Journal of Clinical Nutrition, 2006. Malik V, Hu F. Sweeteners and Risk of Obesity and Type 2 Diabetes: The Role of Sugar-Sweetened Beverages. Current Diabetes Report 12, 2012. Schulze M, Manson J, Ludwig D, et al. Sugar-Sweetened Beverages, Weight Gain, and Incidence of Type 2 Diabetes in Young and Middle-Aged Women, JAMA, 2004.

ВОДАТА

в човешкото тяло

Нашето тяло съдържа Бъбреци

Вода

Лимфа

Сърце

Стави

Мозък Бели дробове Черен дроб

Мускули Кости

Кожа Кръв


хр а н ен е

ЗЕЛЕ

Зелето е многолистно растение от семейство Кръстоцветни, растящо два пъти в годината. То формира кълбовидна зелка, която спрямо сорта може да е бяло-зеленикава, червена или пурпурна. Тежестта ѝ достига от 0.5 до 4 кл. Използва се в кулинарията или като цяр още от древността. Споменаването на зелето се среща още в митовете на Древна Елада и древен Рим, а в Средновековието става изключително популярно в Европа, благодарение на придобитата му слава в Англия. Именно Старият континент е разпространил употребата на зеленчука в Америка и Азия. Днес най-големият производител на зеле е Китай, следван от Индия и Русия, чийто народ пък е най-големият потребител. Зеленчукът несъмнено е един от най-полезните за здравето на човека, тъй като е лишен от мазнини – едва 0.1 г, но пък е изключително богато на витамини, фибри и минерали. В състава му се съдържат витамините А, В1, В2, В3, В5, В6, В9 и В12, С, D, Е и К. В минералния му състав се включва калций, желязо, калий, магнезий, натрий, цинк, мед, манган, селен и фосфор, както и много омега-3 мастни киселини и аминокиселини. Над 90% от зелето е съставено то вода. Съществуват много методи за консумация на зеле. Може да се яде сурово – на салата, да се вари, да се пече, да се осоли (кисело зеле), да се прибави към туршия, да се пържи и т.н. Ползи Зелето е силен антиоксидант, който прочиства тялото и помага в преодоляването на оксидативния стрес, който е основен причинител за различни заболявания и хронични възпаления. Антиоксидантното богатство на зеленчука е отчасти отговорно за превенция от рака. Според много изследвания съдържа редица противоракови съединения, като лупеол, синигрин и сулфорафан, за които е известно, че стимулират ензимната активност и инхибират растежа на туморите. Макар зеленото зеле да е най-често консумирано, е доказано, че найполезно е червеното. То осигурява най-голямо количество антоцианини, които се квалифицират не само като антиоксидантни хранителни вещества, но и като противовъзпалителни хранителни вещества. Въглехидратните съединения в червеното зеле се осигуряват от диетични фибри и естествени захари. Клиниката Майо - американски академичен медицински център с нестопанска цел, фокусиран върху интегрирани здравни грижи, образование и изследвания, препоръчва да се ядат храни с високо съдържание на фибри, тъй като диета, богата на диетични фибри, може да помогне за предотвратяване на рак на дебелото черво, висок холестерол, диабет и затлъстяване, освен това осигурява 20 % от препоръчителната дневна доза витамин А. Наситеният червен цвят на червеното зеле отразява концентрацията на антоцианинови полифеноли, които образуват значително повече защитни фитохранителни вещества, отколкото в зеленото зеле. Ползите от антоциановите пигменти са най-вече като хранителни антиоксиданти, като противовъзпалително средство и тяхната потенциално защитна, превантивна роля при много от човешките заболявания. Повече от 475 проучвания са изследвали ролята му в превенцията на рак. Уникалността на зелето в профилактиката на рака се дължи на трите различни вида хранителни вещества: богатство на антиоксиданти, противовъзпалително богатство и богатство на глюкозинолати. Глюкозинолатите се трансформират в изотиоцианати, които променят метаболизма на канцерогените. Консумацията на червено зеле също оказва влияние върху метаболизма на лекарствата при хората и води до специфични промени в моделите на мутагени в урината, получени от месо. Глюкозинолатите могат също така да предпазват от мутации, образувани от канцерогени в тютюна. Червеното зеле повишава способността на имунната система да произвежда повече антитела. В същото време съдържа големи количества сяра и други минерали, които действат като почистващи средства за храносмилателната система. Суровото червено зеле почиства червата, като по този начин предотвратява лошото храносмилане и запек. В миналото зелевият сок се е използвал за възстановяване на 26 стомашната лигавица и за лечение на язви. И според експерти в

настоящето зелевият сок от прясна зелка съдържа антисептичен язвен фактор. Пресният сок от зеле сорт Cecile е инхибиращ растежа на четири вида млечнокисели бактерии. Смята се, че в сокът от кисело зеле се съдържа най-голямо количество витамин С, поради което е бустер за по-силен имунитет. Освен това спомага за изграждането на здрави кости. Сокът се използва и в козметологията, като свойство против стареене, изглаждане на фини линии и бръчки и еластичност на кожата. От своя страна, къдравото зеле е сортът с най-богато съдържание на сулфорафан. Сулфорафанът е изотиоцианат, известен със своите потенциални ползи за здравето. Той защитава клетките, повишават клетъчната защита от оксидативен срес и насърчава отстраняването на канцерогените. Изследване проучва влиянието му върху разстройство от аутистичния спектър (РАС). Заболяването обхващащи нарушена комуникация и социално взаимодействие и повтарящи се стереотипни поведения и език. То засяга около 1 на 68 човека, предимно мъже. В плацебоконтролирано, двойно-сляпо, рандомизирано проучване млади мъже (на възраст 13–27 години) с умерено до тежко РАС са получили фитохимичен сулфорафан (n = 29) или неразличимо плацебо (n = 15). Ефектите върху поведението от дневните перорални дози сулфорафан (50–150 µmol) за 18 седмици, последвани от 4 седмици без лечение, са количествено определени чрез три широко приети поведенчески мерки: Контролен списък за ненормално поведение, Скала за социална реакция и Скала за подобряване на клиничното глобално впечатление. След 18 седмици, участниците, получаващи плацебо, имат минимална промяна, докато тези, получаващи сулфорафан, показват значително подобрение на поведението: 34% за Контролен списък за ненормално поведение и 17% за Скала за социална реакция. При Скалата за подобряване на клиничното глобално впечатление значително по-голям брой участници, получаващи сулфорафан, са подобрили социалното взаимодействие, анормалното поведение и вербалната си комуникация. Противопоказатели Като цяло зелето е безвреден зеленчук, но все пак има няколко факта, които трябва да вземем предвид. То съдържа естествените глюкозинолати, познати като гойтрогени, които могат да влияят на нормалната работа на щитовидната жлеза. Те блокират йода, който е от основна важност за производството на щитовидни хормони. Затова не е препоръчително зелето да се консумира сурово от хора, страдащи от проблеми с щитовидната жлеза, като например Хашимото. В прекалено големи количества суровото зеле също подува корема и предизвиква газове, диария, повишена киселинност, колики, панкреатит, остър ентероколит, затова диетолозите съветват то да се приема сготвено. Същото важи и за сока от кисело зеле. Поради високото съдържание на натрий се препоръчва да се пие в умерени количества и да се избягва от хора, страдащи от бъбречни и сърдечни заболявания. Не е желателно да се ядат стеблата в сурово състояние, тъй като в тях се натрупват токсичните вещества кадмий, нитрати и медни соли. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: - Red cabbage, millennium’s functional food / JOURNAL of Horticulture, Forestry and Biotechnology - Sulforaphane treatment of autism spectrum disorder / PNAS


х р а н ен е

СПАНАКЪТ ДАВА СИЛА НЕ САМО НА "ПОПАЙ МОРЯКА" История на спанака Спанакът, познат и с латинското си наименование Spinacia oleracea L., е икономически важна култура, която се отглежда и консумира по целия свят. Спанакът е кръстоска между дивите видове S. tetrandra и S. turkestanica, като последният се приема за най-вероятния прародител на култивирания спанак. Въпреки че произходът на култивирания спанак не е на 100% установен, смята се, че е бил опитомен в района на днешен Иран, бивша Персия, преди около 2000 години. Предполага се още, че реколтата се е разпространила по-късно в историята, тъй като той не е споменат от гръцката и римската култура, а най-старите писмени сведения, в които се споменава са от четвърти век сл. Хр. в Месопотамия. Начинът, по който спанакът се е разпространил от центъра на произхода си в други географски райони, остава до голяма степен неразрешен въпрос. Разпределението на реколтата на Запад вероятно се е случило чрез експанзия в мюсюлманските територии. Съвременните данни сочат, че спанакът е бил въведен в Европа от маврите през Иберийския полуостров. Първите писмени доказателства в Европа споменават отглеждането на спанак в мавританска Испания от единадесети век, а първите археоботанически доказателства са от планинската верига Пиренеи, датиращи от края на 12-ти или началото на 13-ти век. Разпространението и отглеждането на спанак в Централна и Източна Азия е още по-слабо изразено: най-старите писмени сведения съобщават, че спанакът е бил въведен в Китай през Непал през седми век, макар да не е ясно как спанакът е въведен в Непал. Защо спанакът е полезен? Спанакът играе важна роля в снабдяването на организма с хранителни вещества. Той е отличен източник на витамин К, витамин А, манган, магнезий, фолиева киселина, желязо, витамин С, витамин В2 и калий, както и много диетични фибри, витамин В6, витамин Е и омега-3 мастни киселини, които са от съществено значение за поддържането, подобряването и регулирането на човешките тъкани. Освен това спанакът включва основни антиоксиданти на каротеноиди и полифеноли. Заради съдържащите се в спанака антиоксиданти, консумацията му помага в борбата с оксидативния стрес. Проучване от 2011-та доказва, че приемът на спанак дори помага за предотвратяване на щетите от оксидативния срес. Освен антиоксиданти, в спанака се откриват и зеаксантин и лутеин - каротеноидите, отговорни за цвета на някои зеленчуци, в това число и на спанака. Човешките очи съдържат големи количества от тези пигменти, които ги предпазват от щетите, причинени от

слънчевата светлина. В допълнение, няколко проучвания показват, че зеаксантинът и лутеинът работят за предотвратяване на дегенерация на макулата и катаракта, които са основните причини за слепота. Казано иначе, тези съединения подпомагат здравето на очите. Може би най-значимата роля на спанака за здравето е тази, свързана с превенцията на ракови заболявания (публикация в жулнала „Bioactive Foods in Promoting Health“ 2010). Спанакът съдържа два компонента, MGDG и SQDG, които могат да подпомогнат забавянето на растежа на туморите и намаляването на размерите им. В допълнение, яденето на това зеленолистно растение може също да помогне за предотвратяване на рак на гърдата. Друга важна роля на спанака е да подпомага регулирацията на кръвното налягане, благодарение на съдържащите се в него нитрати, които пък намаляват риска от развиване на сърдечно-съдови заболявания. Клинично тестване с 27 души, консумиращи спанак показва ефективно понижаване на нивата на кръвното налягане. В този смисъл, включването на спанак в диетата ще се отрази на здравето и функционирането на сърцето. Любопитен факт е, че в това зеленолистно растение се съдържат големи количества бета-каротин. Повечето хора свързват бетакаротина с морковите и другите оранжеви зеленчуци, но този жълтооранжев пигмент се съдържа и в редица други храни на растителна основа. Спанакът, например, съдържа тонове бета-каротин, въпреки че при спанака този жълто-оранжев пигмент е маскиран от присъствието на зеления хлорофил. Бета-каротинът подобрява паметта и когнитивните функции и намалява симптомите на болестта на Алцхаймер и свързания с възрастта когнитивен спад. Също така може да помогне за поддържане на здравето и външния вид на кожата и може да предпази кожата от UV лъчение от слънцето. Спанакът и теглото Доказано е, че мембраните от зелени растения, към които се причислява и спанакът (т.н. тилакоиди), намаляват чувството на глад, както и желанието за вкусна и калорична храна. Проучване от 2015-та доказва, че еднократна доза тилакоиди (под формата на хранителни добавки) преди закуска повишава субективните оценки на ситост и намалява степента на глад, както и желанието за закуски и сладкиши през деня. Връзката между спанака и контролирането на килограмите е ключова за развиване на заболявания като диабет. Заради фибрите в спанака, той се храносмиля по-бавно от организма, което не предизвиква незабавни скокове в нивата на кръвната захар. Разтворимите фибри всъщност са отговорни за намаляването на нивата на кръвната глюкоза и контрола на диабета. Още повече, спанакът е зеленчук без скорбяла, което означава, че няма голям ефект върху нивата на кръвната захар. И на последно място, той стабилизира нивата на кръвната захар заради ниската си калоричност. Прием на спанак Ако решите да включите спанака в диетата си, има безброй начини да го направите: заменете зелени салати с листа спанак, добавете го в смутита и шейкове, сандвичи, използвайте го в направата на песто, добавете го в омлет или го сотирайте и сервирайте като гарнитура. Винаги може да приемате и добавки, съдържащи екстракт от спанак, за да дадете на организма си всички необходими минерали и витамини. Литература: Бondonno C, Yang X, Croft K, et al. Flavonoid-rich apples and nitrate-rich spinach augment nitric oxide status and improve endothelial function in healthy men and women: a randomized controlled trial. Free Radic Biol Med, 2012.s Maeda N, Yoshida H, Mizushina Y. Spinach and Health: Anticancer Effect, Bioactive Foods in Promoting Health, 2010. Ribera A, Treuren R, Kik C, et al. On the origin and dispersal of cultivated spinach (Spinacia oleracea L.), Genet Resour Crop Evol, 2021. Seddon J, Ajani U, Sperduto R, et al. Dietary carotenoids, vitamins A, C, and E, and advanced age-related macular degeneration. Eye Disease Case-Control Study Group, JAMA, 1994. Stenblom Е, Egecioglu Е, Landin-Olsson М, et al. Consumption of thylakoid-rich spinach extract reduces hunger, increases satiety and reduces cravings for palatable 27 food in overweight women, Appetite, 2015.


с п орт и отслабванеспорт и о т с ла б ва н е

ПРАКТИКУВАЙТЕ ЙОГА.

„НЕКА ВАШАТА ХРАНА ВИ БЪДЕ ЛЕКАРСТВО , А ЛЕКАРСТВОТО ВАША ХРАНА.“

Ето няколко интересни факта, които биха ни били от полза: - Плодовете, зеленчуците, зърнените храни поддържат тялото стройно и гъвкаво, а ума – бистър и бърз. - Емоциите са свързани с глада. Понякога хората бъркат глада с жаждата. Преди да решите каква порция храна да си пригорвите – изпиите чаша вода, която ще ви подготви за яденето ви 10 минути преди храненето ви. - Закуската ви е била недостатъчна, ако не ви е заситила поне за 2-3 часа. На следващата сутрин я увеличете. - Ако сте работещ човек – обяда ви е задължителен в точен час. Не трябва да го пропускате, за д ане сте нервни, раздразнителни или разсеяни. Не забравяйте за чашата вода 10 минути преди обяда. - Ако заради фигурата си или заради друго все пак го пропуснете: резултата е неприятен за работата и за колегите ви, поради разните полувидове хранителни „ дреболии “, които ще изкушават и околните защото , често стават навик , който трудно се изкоренява. - Следва вечерята. Вие сте абсолютно гладни , „примрели от глад или просто нямате вече апетит, нитжеланието дас е посветите на готвенето, сервирането и яденето, камо ли на изкуствата на изкуствата на готварската, научната и други видове практики... Ври Ви, кипи Ви, но не забравяйте: колкото и да Ви е нервно, гладно или тъжно – изпиите чаша вода: бавно, глътка по глътка, все едно дъвчейки я, не студено, но прясна вода. След 10 минути всичко ще Ви се промени – и състоянието и апетита, и решението за вашата вечеря. - Вземете си , ако държите на фигурата, една малка чиния и поставете на масата подправките / повечко, по- добре /. Сипете си и чжте каквото Ви се яде, но без досипване на вода или храна по навик, само опитайте досипване на различни подправки. И нека чашата вода Ви стане навик 10 минути преди хранене! Храносмилателните процеси се регулират чрез начина , по който приемаме храната. Да не се яде прекалена бързо / 20 сдъвквания на 1 хапка /. Да не се яде прекалено на едно хранене. Да не се яде под стрес в момента на яденето. Наблюдавайте и разбирайте своите телесни усещания. При: • неразградена храна в изпражненията. • усещане за тяжест в корема. • метеоризъм и подуване на корема. 28 • диария или запек.

ХИПОКРАТ

Практикувайте Йога. Да практикуваш Йога, значи да се отнасяш с най – голямо внимание към формата и съдържанието си. I. Започваме с осанката АСАНА Всички движения за израз на електродинамични процеси. Всяка поза/ стойка/ асана е V /обем / вместимост на процес, проконтролиран от същата. Всъщност Йога в най – точен превод е ОБЕМ, но се превежда и като юдж – съюз. Има описани изучеи 84000 човешки асани, сред които и имитативни на животински навици. Защото хората изучават , така както себе си и такива, кооито биха им били полезни. Лост за синхрониирането на един общ цикъл е положението на САВАЗАНА /ШАВАЗАНА/- в сън. Лежейки в пълно бездействие на телесната форма, получаваме пълна балансова съгласуваност на МОЗЪЧНОТО / УЛАВЯЩО /, СЪРДЕЧНОТО / РАЗДЕЛЯЩО /по вътрешните системи движение на целия обем телесни мрежи на проводящи тъканни органи в режим на плътна, пълна защита от външни действия . Хората биват различни по вид – тип предразположеност: • физически тип – тяло • мисловен тип – ум • духовен тип – сърца, душа, емоции В различните етапи от развитието си на ДЕТЕ – ЗРЯЛОСТ – МЛАДОСТ качествата на горните типове могат да бъдат временно застъпени. Всички промени на качествата биват три вида : • естествени – вътрешни или външни, природни • провокирани – вътрешните се автоблокират или активират • механични – БЕЗСЪЗНАТО, ПО НАВИК ИЛИ ДОРИ НАДСЪЗНАТО II. Пранаяма е дихателна практика. Обучение в правилно дишане. Увереността е разумно придобита практика в резултат на ежедневно опитване. /в свободен превод от Парахимса Йогананда / При констипацие всекидневно до отстраняване на проблема, полсвайте веднага след ставане от сън тази йога- практика: Пригответе 1л-1,5л чиста, топла , негореща вода.


с по рт и о т с ла б ва н е Тази вода трябва да изпиете на три пъти по равно количество вода; преди изпълнението на всяка асана от упражнението. Пийте спокойно, динамично и съсредоточено. Без прекъсване изпълнете асаните: ТАДАСАНА /палмово дърво/ балансираща от 3 до 8 пъти ТАДАСАНА ТИРАКА /люлеещо се палмово дърво / КАТИ ЧАКРАСАНА /поза със завъртане от кръста/ х 3-4 пъти на всяка страна При хора с високо кръвно налягане или бъбречни проблеми , приема на вода се свежда до 1 чаша 2-3 пъти. Бременните могат да изпълняват КАТИ ЧАКРАСАНА седнали. При периода на възстановяването е желателно да преминете на лека, растителна храна, без сол и мазно . ШАВАСАНА и медитивните пози са добри за метаболизма на тялото. Успокояват ума и дишането. Това стабилизира вътрешната среда на тялото, а оттам и хормоналната функция. Отношението към храната, размерът на порциите, технологията на готвене, избора на – варена, задушена, пържна, по- малко мазна, супи, кремове, ферменти са вашата лична възможност за АВТОРЕГУЛИРАНЕ. Опитвайте. Прверете. ПРАКТИКУВАЙТЕ. Автор: Гая Митрева – Йога инструктор

СЕДМИЧНА ТАБЛИЦА ЗА ЦВЕТОВЕ И ХРАНИ Понеделник – ЛУНА -» мозък, нерви, полова система зеле, лапад, лобуда, зелен фасул, маруля, бакла, краставици, зелена царевица, печурки Вторник – МАРС -» жлъчка и полова система коприва, червени чушки, лук, чесън, хрян, активиращи- люти, бяла ряпа, репички, спанак, храни съдържащи Fe Сряда – МЕРКУРИЙ -» мозък, нерви, тироидна жлеза моркови, леща, зряла царевица, магданоз, чубрица, круши и др. жълто обагрени плодове Четвъртък – ЮПИТЕР -» влияе на тимуса праскови, картофи, тикви, бамя, фъстъци, орехи, бадеми, маслини, жито, растително масло, мляко Петък – ВЕНЕРА -» бъбреци череши, вишни, ябълки, сини сливи, смокини, ягоди, малини, дини, грах, сусам, машерка Събота – САТУРН -» храносмилателна система, кости, черен дроб орехи, бадеми, лешници, кестени, черуптести плодове, шипка, патладжан, кафе, зрял боб, черн ряпа, маслини, боровинки, какао Неделя – СЛЪНЦЕ -» костна, мусулна, нервна системи ; слънчев сплит грозде, стафиди, портокали, мандарини, леща, ориз, слънчоглед, овес, ръж, ечемик

29


с порт и отслабване

ГУАРАНА –

ПОДСИЛВА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА И С ТОВА ОТСЛАБВАНЕТО Гуарана е добре позната растителна съставка в индустрията за хранителни добавки. Нейните здравословни свойства са познати на цял свят, ценят се изключително много в САЩ, а в Бразилия дори се възприема з а класическа местна напитка, подходяща както за лечебна терапия, така и за общо тонизиране на тялото. В началото на 20 век именно в Рио Де Женейро Гуараната започва да се произвежда под формата на медицинска напитка благодарение на Д-р Луис Перейра, който пръв систематизира всички нейни ползи за здравето. И днес Гуараната е толкова почитана в Бразилия, че в страната се появи и „полезно луксозно“ шампанско с високо съдържание на билката. Растителния екстракт от Гуарана разполага с множество полезни свойства за здравето. Той притежава силно изявени антибактериални, антиракови и антисептична свойства. Гуарана се използва в терапията на редица храносмилателни проблеми, включително диария и хранително отравяне, както и за укрепване на сърдечно-съдовата система и стимулиране на кръвообращението , при тревожност и за по-добро настроение, за общо подобряване на състоянието на кожата, в случай на мигрена, а дори и за подсилване на имунната система. Гуарана разполага и с мощни противовъзпалителни свойства, поради които е одобрена в множество лечения за справяне с ревматоидни симптоми, но също така се препоръчва и за намаляване на ПМС и менструалната болка. Според някои учени Гуарана е ефикасна и при махмурлук, а също така увеличава когнитивните способности и дава невероятен заряд от сила и енергия за тялото. Безспорно обаче във фармацевтичната индустрия и медицинската практика Гуарана се свързва главно с невероятните си качества в помощ на отслабващите. Това растение разполага с комплексно действие, което може да изиграе съществена роля за редуциране на телесната маса. При правилно дозиране на съставката и съчетание с подходяща диета, включва намален калориен прием и разнообразни хранителни продукти, както и физическата активност Гуарана успешно подпомага справянето с наднорменото тегло и излишните килограми. Именно в качеството си на хранителна добавка за влизане във форма ще разгледаме растението Гуарана в днешния ни материал. Гуарана – същност и предистория Гуарана (латинско име Paulinia cupana) е вечнозелено пълзящо растение от семейството на Sapindaceae. Родината му е Южна Америка, като и до сега най-голям добив на Гуарана има в района на Венецуела и Бразилия. Смята се, че това растение представлява съществена част от културните обичаи, традициите и народната медицина на Амазонските племена. Всъщност, според мнозина учени самото име на билката произлиза именно от едно древно племе, което силно я е почитало и използвало в различни лечебни терапии. Според историците растението е кръстено на племето Гуарани, а за някои експерти те са сред първите цивилизации в света. Това племе е използвало семената и листата на Гуарана, за да приготвят чай, с който са лекували инфекции, включително и малария. Между другото, и до ден днешен медицинските специалисти смятат Гуараната за едно от най-добрите превантивни средства срещу малария. Древните племена, освен това, приготвяли и специални рецепти с Гуарана по време на своите пости. За да намалят приема на храна, те са имали нужда от продукт, който да ги зареди с достатъчно много енергия през целия ден. В това си качество е била повече от подходяща, защото отлично 30 Гуараната засищала глада.

След като изследвали тази традиция на амазонското племе, векове по-късно учените установяват, че Гуарана разполага със свойството едновременно да потиска апетита и да дава на организма достатъчно сили и енергия, за да издържи с по-малък калориен прием от обичайното. По този начин можем да твърдим, че за подпомагащото отслабването действие на Гуараната се знае от още от древността, а именно от обичаите на въпросното амазонско племе. Между другото, малко по-късно сред най-бедните слоеве на индийците Гуарана също се е използвала в редица хранителни рецепти. Те използвали стритите плодове на растението, смесвайки ги само с вода, за получат гладко тесто, от което приготвяли специален вид макарони. За бедните индийци тази храна била изключително богатсво, защото не им струвала почти нищо, но пък ги зареждала с енергия, с която да изкарат целия работен ден, а едновременно с това и да се чувстват сити. Какво съдържа растението Гуарана, за да ни помогне да отслабнем? За да разберем как действа Гуараната и какъв е спомагателният в борбата срещу килограмите, несъмнено трябва да надникнем в нейното съдържание. Тук отново се появява поредния любопитен факт за екзотичната билка. Оказва се, че Гуараната е едно от най-богатите на кофеин растения. В съдържанието й откриваме близо 8% кофеин, което на практика превръща Гуараната в по-богата на кофеин дори от самото кафе. За справка, в кафето откриваме едва 2% кофеин. В тази връзка мнозина медицински експерти препоръчват заместването на кафето с Гуарана от една страна защото е по-богата на кофеин, тоест по ефективна в енергизиращите си свойства, но от друга страна, защото е много по-щадяща за сърцето от кафето. Гуараната има страхотно тонизиращо действие, тоест носи невероятно количество енергия на тялото, а само по себе си това е в полза на активно трениращите с цел намаляване на теглото и увеличаване на мускулната маса. Не трябва да забравяме обаче и, че кофеинът активизира термогенезата в тялото. Този процес стимулира образуването на топлинна енергия в тялото, респективно и нейното ефикасно разходване. Така стигаме и до първото обяснение защо Гуараната може да ни бъде в помощ при отслабването – тя активира тялото да произведе топлинна енергия от натрупаните мазнини, а след това стимулира и разходването на самата енергия. Но кофеинът има и силно изразен диуретичен ефект. С това си качество Гуараната ни помага да се справим със задържането на вода. Трябва да припомним, че често именно излишъкът от течности в тялото ни пречи да намалим телесното тегло и вечно да се чувстваме подути и с намален енергиен запас.


с по рт и о т с ла б ва н е Последно, но не по важност, високото съдържание на кофеин в Гуараната действа стимулиращо и за метаболизма. Според проучвания от края на 40-те години на миналия век само за 24 часа приемът на Гуарана може да увеличи с до 12% човешкия метаболизъм. Подобрявайки обмяната на веществата в тялото тази билка на практика предоставя най-важното на отслабващите – хранителните вещества са правилно преработени от организма, а излишъците са елиминирани през отделителната система. Същите тези учени нагледно показват, че съдържащият се кофеин в Гуараната спомага окисляването на мастните клетки. Това обаче неименуемо води до ефикасно щадящо действие върху мускулния гликоген. От своя страна, когато мускулният гликоген е поддържан в нормално състояние, се подпомага завишаването на интензитета на тренировките и по-малко усещане на умора, както и намален риск от последваща мускулна треска. На практика, Гуараната укрепва и подобрява мускулатурата и така подпомага активната тренировка в борбата срещу килограмите. Освен кофеин, в Гуараната откриваме и богато количество полезни 3-омега и 6 мастни киселини, както и богато съдържание на ценни за здравето минерали – основно калций и магнезий. Като един от основните участници в производството на енергия магнезият допълнително увеличава тонуса, силата, издръжливостта и устойчивостта на тялото. Съдържащият се в Гуараната магнезий действа като навигатор за нервните импулси, с което допълнително стимулира мускулната активност, а по този начин ни помага да сме максимално ефективни по време на тренировка. До тук можем да заключим, че Гуараната е силно енергизираща и тонизираща хранителна добавка, която ни помага да тренираме активно, за да горим калории, както и да запазим силата си след тренировка – без мускулна треска и умора – за да продължим програмата си по сваляне на килограми. Но от друга страна, Гуараната активизира метаболизма и термогенезата, с което допринася за по-лесното изгаряне на мазнини и превръщането им в енергия. В допълнение, Гуараната нормализира храносмилателните процеси и регулира апетита, като ни кара да се чувстваме сити през целия ден, без да изпитваме излишния глад за бавни въглехидрати и сладко. Допълнителни свойства на Гуарана в помощ при отслабването Съществуват и други научни изследвания, доказващи подпомагащото действие на Гуараната за отслабващите. Така например, в проучване, показващо Гуараната в светлината на естествен афродизиак и регулатор на емоционалното състояние, става ясно, че билката може успешно да се пребори със стреса. По време на изследването учените установяват, че приемайки Гуарана участниците регистрират много по-ниски нива на хормона кортизол – хормона на стреса – а освен това наблюдават занижено усещане за глад през деня. Стресът често бива сочен за главна пречка за ефикасността и на най-рестриктивните диети. По последни данни на СЗО близо 15% от случаите на тежка форма на наднормено тегло се дължат именно на стрес и психически неразположения. Сред свойствата на Гуараната откриваме и мощно антиоксидантно действие. Антиоксидантите в растението действат съвместно с богатото в съдържанието му количество на флавоноиди. Тази синергия води до значително подобряване на циркулацията на кръвта, което пък е причина за нормалното

протичане на редица функции в тялото, както и за забавяне на процеса по стареене на клетките. Но борбата срещу свободните радикали е едновременно и борба срещу килограмите. При оксидативен стрес на клетъчно ниво тялото намалява способността си да изгаря натрупаните мазнини. Ето защо при използване на Гуарана в общата програма за отслабване можем да говорим и за намаляване на вредния ефект на токсините в тялото върху поддържането на нормална телесна маса, както и до повишаване на интензитета на енергийните процеси в тялото в следствие на засилената циркулация на кръвта. Гуараната е по-мощна не само от кафето по съдържание на кофеин, но и от друга съставка, спомагаща за редуциране на телесното тегло, зеления чай по съдържание на катехини. Количеството катехини в южноамериканското растение е повече от достатъчно, за да засили значително изгарянето на мазнини в тялото. Катехините действат и като антиоксиданти, с което допълнително усилват ролята на Гуараната в предотвратяването на оксидативен стрес, водещ до натрупване на излишни килограми. Гуарана – противопоказания Гуарана не се препоръчва да се приема по време на бременност или кърмене. Тази съставка трябва да се използва с повишено внимание в случай на някои сърдечно-съдови нарушения и заболявания. Поради високото си съдържание на кофеин, Гуарана може да повлияе негативно и върху хора с диабет, язва, хипертония и епилепсия. Не приемайте Гуарана и ако използвате антикоагулантни лекарства, тъй като растението може излишно да увеличи действието им. В случай на използване на Гуарана с МАОинхибитори могат да настъпят известни нежалени реакции като главоболие и световъртеж. Гуарана – приложение, дозировка и възможни нежелани ефекти В чистия си вид Гуарана е най-често разпространена в прахообразна форма. Някои хранителни добавки с основна съставка Гуарана обаче я предлагат и в течна, както и под формата на таблетки и капсули. Препоръчителната дневна доза на растението варира в зависимост от здравословното състояние на отслабващите, както използваната концентрация на Гуарана в конкретната хранителна добавка. Все пак, установена е ориентировъчна дневна доза в рамките на 50-80 милиграма на ден. Въпреки че се проявяват рядко, особено ако се взима според препоръчителна и/или указана от фармацевта (или производителя на добавката) доза, Гуарана може да причини известни нежелани ефекти. Най-честите сред тях са безсъние, сърцебиене, треперене, стомашно разстройство и повишена нервна възбудимост. Напомняме ви, че този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират с лекуващите си лекари при желание да приемат хранителни добавки с Гуарана. При желание за нормализиране на телесното тегло с тази билка е особено важно да се установи подходящата за вас доза. Ето защо ви съветваме да използвате качествени продукти, съдържащи Гуарана с ясни указания за прием и с предварителна консултация с медицинско лице. Литература 1.Lipid metabolism in trained rats: Effect of guarana (Paullinia cupana Mart.) supplementation Author links open overlay panelWaldecir P.Lima 2.An herbal supplement containing Ma Huang-Guarana for weight loss: a randomized, double-blind trial CN Boozer 3.Antioxidant and antimicrobial activity of guarana seed extracts Author links open overlay panelLucijaMajhenič 4.Guarana: Revisiting a highly caffeinated plant from the Amazon Author links open overlay panelFlávia CamilaSchimpl 5.An herbal supplement containing Ma Huang-Guarana for weight loss: a randomized, double-blind trial C N Boozer 6.https://www.herbalone.com/blog/weight-loss-supplements/why-guarana-extract-should-be-part-of-your-healthy-weight-loss-program/ 7.https://www.webmd.com/diet/supplement-guide-guarana#1 8.https://www.verywellhealth.com/what-is-guarana-89056 9.https://www.rxlist.com/guarana/supplements.htm 10.https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-935/guarana 11.https://www.healthline.com/nutrition/guarana-benefits#TOC_TITLE_ HDR_13 12.https://www.jonbarron.org/herbal-library/herbs/guarana-seed-ex- 3 1 tract



с по рт и о т с ла б ва н е

ДЖИНДЖИФИЛ –

ПРОТИВ ЗАДЪРЖАНЕТО НА МАЗНИНИ И ВОДА

Джинджифилът е добре познат със специфичния си горчиво-пиперлив стипчив вкус, както и с уникалния си комплексен здравословен ефект върху цялото тяло. Това растение разполага с множество ползи за организма. Най-често джинджифилът се свързва с мощните му противовъзпалителни, противовирусни, регулиращи, болкоуспокояващи и нормализиращи свойства. Джинджифил се препоръчва за подпомагане на сърдечно-съдовата система, за поддържане на нормални нива на кръвната захар, срещу настинка и грипни състояния, в случай на стомашночревни неразположения, включително и като средство срещу гадене, при артритни и ревматоидни заболявания, при проблеми с вестибуларния апарат, болезнена менструация и ПМС, както и в качеството му на имуностимулатор, антиоксидант срещу забавяне на процесите по стареене на клетките и за стимулиране на мозъчната дейност. Напоследък обаче за джинджифила много се говори и като средство за отслабване. Проведени са множество проучвания, в които се изяснява, че ролята му за борбата срещу затлъстяването и излишните килограми е съществена. Разбира се, тук става въпрос за подпомагащо действие. Само с прием на джинджифил трудно можете да очаквате кой знае какви бързи и дълготрайни резултати. В случай че бъде съчетан с подходяща диета или поне здравословно хранене с намален прием на калории, както и с физическа активност, това растение може да забърза процеса по сваляне на килограми и да ви помогне в извайването на перфектното тяло. Какво представлява джинджифилът? Джинджифилът е растение, вид зеленчук от семейството на кореноплодните. На практика, хората консумират корените на джинджифила и то под различни форми – като чай, приготвен чрез запарване на настъргания корен, като подправка, в сурова форма (обелен и настърган), добавяна към салати, ястия и супи, а също така и като допълнителен елемент в множество рецепти за десерти. Джинджифил може да се приема и като хранителна добавка. В това си качество той се предлага както под формата на прах, така и във вид на капсули, таблетки, готови смеси за чай и други. Интересен е фактът, че специфичният вкус на джинджифила идва от богатото количество на естествени масла в неговия състав. Горчивината, например, се дължи на така наречения джинджерол, който е и основен активен елемент, носещ здравословните ползи и помощните функции на растението в борбата срещу излишните килограми. Истината е, че растението джинджифил съдържа изключително богат комплекс от важни за тялото минерали и витамини, а освен това е нискокалоричен (100 грама от корена са равни на по-малко от 80 калории). Джинджифилът е богат на бавни въглехидрати, мазнини, протеини и има около 2 грама фибри на 100 грама. Освен това, той включва в своя състав калий, мед, манган, магнезий, фосфор, желязо, ниацин и витамин В6, както и не малко количество витамин С, поради което е и познат като имуностимулатор, антиоксидант и подпомагащо лечението на вирусни и грипни заболявания средство. Диуретичните свойства на джинджифила при отслабване Основният ефект на джинджифила в помощ на борещите срещу излишните килограми е неговият диуретичен ефект. Джинджифилът разполага с мощни свойства срещу подуването и задържането на вода. Според учените това е един от най-бързо действащите диуретици в природата. Задържането на вода, между другото, се нарежда на челни позиции сред причините за невъзможност да влезем във форма. При задържане на вода, освен че в тялото се активират забавяне на някои биохимични процеси и се създава риск от здравословни проблеми, теглото се поддържа относително високо за постоянно дори в случай на диета, съчетана с физически упражнения. Според изследване, джинджифилът премахва натрупаните течности от тъканите и с това не само ви помага да отслабнете, но и да повишите енергийните нива в тялото и да намалите усещането за умора през деня. Джинджифил срещу подкожните мазнини Освен срещу излишъка от течности, джинджифилът може да ви помогне и срещу излишните мазнини в тялото. Ролята му за отслабването е съществена именно защото коренът успява да намали количеството подкожни мазнини, а те са най-трудни за изгаряне. Между другото, за свойството на джинджифила да гори мазнини се говори от хилядолетия насам. И тук отново основен агент е вече споменатият джинджерол. Съвместно с друг биоактивен компонент в джинджифила – 6-шогоал – те задействат термогенезата в тялото, за да предотвратят натрупването на мазнини. Термогенезата, на свой ред, е процес, който се осъществява в тялото непосредствено преди реалното храносмилане, както и преди клетъчното деление, а освен това

има активна роля в стимулирането на кръвообращението. Когато е налице диагноза затлъстяване, обикновено метаболизмът е значително по-бавен, а от тук и термогенезата не се осъществява в своя потенциал. В резултат на това, консумираните калории не успяват да се превърнат в топлинна енергия. Вместо това, те се натрупват под формата на мастни депа в тялото. Алкалоидните вещества джинджерол и 6-шогоал в джинджифила възстановяват нормалната термогенеза и по този начин мазнините биват трансформирани в така необходимата за тялото енергия, а не се натрупват под кожата. От друга страна, учените са установили, че джинджифилът подпомага горенето на мазнини и по друга линия. Това кореноплодно растение има разреждащо свойство за кръвта, а освен това значително ускорява кръвообращението. Тези два процеса засилват обменните процеси в тялото, с което се подпомага и по-бързото горене на мазнини. Джинджифил за контрол върху кръвната захар В изследване от преди десет години става ясно, че с прием на джинджифил може да се установи траен контрол върху нивата на кръвната захар. Това растение има ефикасното свойство да понижава нивата на глюкозата в кръвта. Едновременно с това, джинджифилът обаче ускорява и секрецията на инсулина. По този начин кореноплодното се превръща в чудесно помощно средство за контролиране на диабетни и преддиабетни състояния. Как това обаче ни помага за отслабване? Високата кръвна захар не се свързва само с диагнозата диабет, но и с риск от наднормено тегло. При високи нива на кръвна захар, се стига до инсулинова резистентност, което означава прекомерно количество на инсулин в кръвния поток. В резултат на това се нарушава и процесът по производство на енергия в тялото. Подобно нарушение води от една страна, до повишено чувство за глад през деня, и до спад в свойството на тялото да преработва консумирана храна в енергия. Този вид глад обаче е специфичен. Най-често при него усещате желание за сладки неща, бързи въглехидрати, а тяхната консумация неименуемо е свързана с натрупване на излишни килограми. Едновременно с това, хората с висока кръвна захар и инсулинова резистентност, тоест диабетиците, изначало трябва да се пазят от наднормено тегло. Затлъстяването е един от най-големите рискове за усилване на симптомите и клиничната картина на заболяването. По-добро храносмилане с джинджифил за по-бързо отслабване Доброто храносмилане е една от тайните не просто на успешното отслабване, но и на премахване на риска от така наречения йо-йо ефект. Ако храносмилателните функции на тялото са нарушени или нередовни, най-често след сваляне на килограми с диета или физически упражнения, те бързо се натрупват наново, а понякога дори се възстановяват, надхвърляйки първоначалното тегло. Ето защо учените от Колумбийския университет в САЩ препоръчват при програма за отслабване да се обърне специално внимание на храносмилането. В дълъг списък специалистите изреждат подходящи натурални средства, спомагащи за нормалната храносмилателна функция и на челни позиции застава именно джинджифилът. Нещо повече, като храносмилателен активатор джинджифилът разполага и с допълнителни антисептични и антибактериални свойства, които пък предпазват от чревни инфекции, а последните сами по себе си могат да доведат до натрупване на токсини и излишна вода в тялото, тоест допълнително да повлияят на теглото. Кореноплодното се препоръчва и в случай на газове или стомашни киселини. Те може да не влияят пряко на наднорменото тегло, но със сигурност, биха оказали негативно въздействие върху хората 3 3


с п орт и отслабване на диета или активно трениращите. Последно, но не по важност, джинджифилът е известен и със способността да неутрализира събралите се газове в храносмилателния тракт, а с това намалява усещането за подуване и подпомага постигането на желания плосък корем. Джинджифилът гони свободните радикали, а с това и риска от затлъстяване Свободните радикали са основният причинител на оксидативен стрес. А за оксидативния стрес напоследък се говори като за корен на редица здравословни заболявания, в това число и наднорменото тегло. Според учените оксидирането на клетките може да бъде една от основните пречки да намалеете телесната маса по време на диета или фитнес програма. В допълнение, свободните радикали причиняват стрес, тревожност и други психологически проблеми, които сами по себе си по никакъв начин не помагат за поддържането на отлична физическа форма. Джинджифилът обаче се смята за един от най-силните съвременни антиоксиданти. Той въздейства пряко върху свободните радикали в тъканите и се смята за едно от най-добрите средства за детоксикация. Напомняме, че голяма част от съвременните диетолози разглеждат диетата като форма на детоксикация. Същите обикновено препоръчват отслабването да започне именно с детокс на тялото, за да може то да се изчисти от всичко излишно и да стартира така да се каже, наново, подготвено за промяната, която го очаква. Връзката джинджифил-кортизол в борбата срещу килограмите Споменахме, че стресът често оказва негативно влияние върху опитите ви да отслабнете. Стресът може да причини и качване на килограми. Сигурно вече сте забелязали, че при стресова ситуация едни хора качват, а други свалят килограмите. Причината за тази разлика в посрещането на емоционални проблеми и тревожни състояния са различните нарушения в хормоналния баланс. Кортизолът е вид хормон, който в литературата и практиката често се среща под името хормон на стреса. Неговите високи нива са изключително опасни за тялото и трупането на килограми (най-често в областта на корема) е само един от негативните ефекти на подобни високи нива. При завишен кортизол настъпват бурни хормонални нарушения, а с това могат да се отключат и редица гинекологични проблеми при жените, които проблеми пък в 70% от случаите имат връзка с рязкото качване или сваляне на килограми. Свръхпроизводството на кортизол може да причини и намалено производство на енергия, както и постоянно усещане за умора. Така, за тялото настъпва състояние на отпадналост и нежелание за движение. Всичко това неименуемо води до две последици: по-малко физическа активност и трупане на килограми и по-силно усещане за глад, найвече за бързи въглехидрати. Това, с което ни помага срещу всички тези негативни ефекти за тялото джинджифилът, е, че той регулира нивата на кортизола. В редица страни растението участва като помощно средство за преодоляване на свръхпроизводство на кортизол. До този момент резултатите от подобни лечения са доста обнадеждаващи. Лептин – другият хормон, на който влияе джинджифилът в борбата срещу килограмите Джинджифилът влияе и върху действието на друг хормон в тялото. Става въпрос за хормона лептин. Този хормон е отговорен за стимулацията на хипоталмуса в мозъка. Хипоталмуса в мозъка пък усилва усещането за ситост на тялото. Джинджифилът повишава нивата на лептин и така ние се усещаме по-сити дори и при намален дневен калориен прием, с което на практика ни помага да контролираме апетита си. Ето защо много диетолози дори съветват прием на джинджифил непосредствено преди или след хранене. С използването на джинджифил в хранителната ви диета се предпазване от преяждане, а консумираната храна е успешно трансформирана в енергия. Така се чувствате и сити, и енергични през целия ден. Джинджифил в борбата срещу целулита През 2016 година учени в Тайланд провеждат изследване за положителното влияние на джинджифила срещу целулит. Тяхното проучване е мотивирано от наблюденията върху ефективността на традиционен за страната масаж, прилаган за изглаждане на кожата, детоксикация и справяне с ефекта на „портокаловата кожа“. Въпросният тайландски масаж използва набор от растителни компоненти, които се прилагат и под формата на компрес за завършване на процедурата. Основният активен елемент в този природен комплекс е именно джинджифилът. Учените от Тайланд установяват в своите проучвания, че кореноплодното растение стимулира клетките да регенерират, но освен това извежда и течностите и подкожните мазнини от тялото. А целулитът е резултат именно от тази вредна комбинация – задържане на вода и невъзможност за изгаряне на подкожните мазнини. Джинджифил в помощ на трениращите Успешната диета винаги е съчетана с необходимото количество физическа активност. Без значение дали сте спортисти, активно трениращи или начинаещи в тренировките, за да бъде физическото натоварване полезно за поддържането на формата е нужно да запасите тялото с енергия. Едновременно с това много често отслабващите губят мотивация да тренират, защото получават силни болки в ставите и сериозна мускулна треска. Ето защо фитнес инструкторите и треньорите са на мнение, че приемът на джинджифил е изключително благоприятен за трениращите. 34 Джинджифилът повишава нивото на енергийно производство

пътят на отслабването

в тялото, но забележете не само във физическо, но и в умствено отношение. Благодарение на този двойнствен характер на действието на джинджифила, трениращите имат и силата, и мотивацията да са физически активни. От друга страна, медицинските специалисти потвърждават, че противовъзпалителните свойства на джинджифила предпазват от ставни проблеми, с което се премахва риска от травми, особено при начинаещите в тренировките. Не на последно място, джинджифилът е с доказано полезно действие и при болки, крампи и треска в мускулите. Джинджифил – странични ефекти, противопоказания и дозировка Джинджифилът не бива да се използва или да се приема с повишено внимание в следните случаи: наличие на жлъчен камък, нарушено съсирване на кръвта, при наскоро прекаран инфаркт или инсулт, както и при исхемична болест на сърцето, при пациенти с тежък рефлукс, язва или хранителна непоносимост. Джинджифилът не бива да се смесва с аспирин и всякакви лекарства за разреждане на кръвта, както и в случай на хипертония. С повишено внимание и под лекарство наблюдение джинджифил следва да се приема от бременни жени. Специалистите съветват да избягвате консумация на джинджифил преди и след операции, тъй като той стимулира кръвния поток и може да доведе до кръвосъсирване. Джинджифилът рядко причинява странични ефекти и дискомфорт. Възможни са обаче нежелани реакции, особено в случай на предозиране. Найчесто срещаните странични ефекти от джинджифил са възбудимост на нервната система, поради което лекарите не съветват да приемате от чая вечер преди лягане, сърцебиене, киселини в стомаха, диария, гадене, метеоризъм и подуване. Препоръчителното дневно количество джинджифил може да вариира от 50мг до 400мг, когато се използва под формата на чист екстракт. При приготвяне на чай от джинджифил не бива да надвишавате дозата от 500 милилитра с концентрация от около 5 сантиметра настърган корен от растението. Моля, имайте на предвид, че този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират с лекуващите си лекари при желание да приемат хранителни добавки с джинджифил. Съгласувайте приема на това растение, включително и под формата на ежедневна консумация на чай с медицинско лице. Не предприемайте самостоятелни действия в лечение на сериозни болести единствено и само с джинджифил. Не забравяйте, че успешното сваляне на килограми е комбинация не само от хранителни добавки със спомагателен ефект, какъвто има джинджифилът, но и от качествена диета и достатъчно физическа активност. Литература: 1.HPLC-QTOF-MS method for quantitative determination of active compounds in an anti-cellulite herbal compress Ngamrayu Ngamdokmai , Neti Waranuch, Krongkarn Chootip, Nitra Neungchamnong, and Kornkanok Ingkaninan 2.Ginger: history and use. Langner E, Greifenberg S, Gruenwald J 3.Ginger: An Overview, MD, Keck School of Medicine, University of Southern California, Los Angeles, California 4.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3408800/ 5.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15467219 6.https://drkehayov.com/bilki-podpravki/dzhindzhifil-polzi-vredi-priem-stranichni-efekti 7.https://stanimirmihov.com/djindjifil/ 8.https://www.medicalnewstoday.com/articles/ginger-for-weight-loss#summary 9.https://www.healthline.com/health/digestive-health/ginger-for-acid-reflux


с по рт и о т с ла б ва н е

АНТИЦЕЛУЛИТЕН МАСАЖ – ХАРАКТЕРИСТИКИ И ТЕХНИКА НА ПРИЛАГАНЕ Масажите са разкрасителна и релаксираща процедура с много предназначения. Те се прилагат както за отпускане на напрегнатата мускулатура, така и за психически отдих на съзнанието, за почистване на замърсена кожа, за гръбначни изкривявания, дори като допълнителен метод за намаляване на излишните килограми. Такъв масаж е антицелулитният, който спада към категорията на класическите лечебни масажи. Нарича се още „женски масаж“, защото третира повърхностите по тялото, които страдат от т.н. портокалова кожа. Научно доказано е, че мъжете не образуват целулит, затова няма нужда да се подлагат на процедури за изглаждане на кожата. Какво представлява антуцелулитният масаж Целулитът са структурни изменения в подкожния мастен слой, които предизвикват нарушения в микроциркулацията и оттичането на лимфата. В медицината явлението се нарича гиноидна липодистрофия, в ежедневието я наричаме просто портокалова кожа, заради приликата между двете. Зоните, които най-често образуват мастни депа, са тези с нарушено кръвообращение и лимфообръщение, а по-конкретно седалищните части, бедрата и горната вътрешна част на ръцете. Мастните наслагвания могат да са свързани и с фактори, като хормоните, генетиката и начина на живот. За да се справят с проблема, е необходимо представителките на нежния пол да се хранят по-здравословно, избягвайки рафинираните мазнини и захари, да практикуват спорт, който изпотява поинтензивно или заглажда кожата, и не на последно място да се подлагат на систематична процедура - антицелулитен масаж. При гиноидна липодистрофия не е препоръчително да се приемат медицински медикаменти за топене на мазнините, защото това не е болестно състояние и лекарствата могат да доведат до други усложнения, като хормонален дисбаланс. В антицелулитния масаж могат да се включат всички познати техники от класическите масажи. Те включват размачкване, разтриване, поглаждане, вибрация, потупвания. За разлика от процедурите с цел релаксация, тук масажът трябва да е поактивен, енергичен и да достига до дълбочина, за да може да разбие натрупаните мастни депа, посредством интензитет на движенията и повишаването на телесната температура с до 2 градуса. Това, на свой ред, е естествен лимфодренаж, който стимулира процесите на белтъчините еластин и колаген и регулира кръвообращението. Резултатът е намаляване на мастните клетки в подкожния слой, подобрява състоянието на стените на кръвоносните съдове, стимулира циркулацията на кръв, лимфа и междуклетъчна течност не само в третираните зони, но и в целия организъм. Техника на изпълнение За извършване на процедурата е необходимо масажистът да използва масла или кремове с антицелулитен ефект. Те могат да са както закупени от козметичните и фармацевтични магазини, така и да са приготвени от производител. Продуктите, които помагат най-добре да се изчистят натрупаните токсини и да се повиши нивото на кислород в клетките, са цитруси, семена от копър, здравец, кипарис, кокос, бреза, канела, кайсия, пачули, хвойна, черен пипер. Самият масаж започва с обхващащо поглаждане. Подходящи движения за премахване на целулит са поглаждане с тежест, напречно, комбинирана техника, греблообразно и гребенообразно. Техниките могат да се изпълнят както с една, така и с две ръце. Подготовката на кожата отнема не повече от 2 минути, след което се преминава към разтриване на маслото или антицелулитния крем. То се извършва енергично, във всички посоки, с натиск върху тъканите. Всъщност, с разтягането на кожата се предизвиква раздразнение на телесните рецептори. Това включва и съдовите рецептори. Интензитетът върху един и същ участък трябва да е с продължителност не повече от 2 минути, за да не се получи протъркване на кожата. Последващото размачкване трябва да се извърши по-бавно – между 50 и 60 движения в минута. Важно е ръцете на масажиста да обхващат максимална територия мускулен слой, за да може въздействието да навлезе в дълбочина. След размачкването следва дълбок масаж с натиск, който се извършва с китките. Той води до

по-добро кръвообращение и лимфообращение, отстраняването на отоци и застояли мазнини. Следват ударни и вибрационни техники, които да стресират мускулите и да предизвикат работата им, макар и тялото да се намира в покой. Масажът завършва с поглаждащи техники, за да се успокои кожата и да се подготви за увиване. Увиват се и се затоплят частите, по които е образуван целулит, за да се предизвика парников ефект, който ще доведе до изпотяване и допълнително топене на мастните депа. Освен това ще доведе до разширяване на порите, което ще позволи на полезните вещества от антицелулитното масло да проникнат по-дълбоко в кожните слоеве. Увиването може да стане с найлон, целофан или фолио, покрити от вътрешната страна с нагорещена и мокра кърпа. Затоплянето продължава около 20 минути, след което, по желание, може да се направи охлаждане за стягане на раздразнената кожа и успокояване на нервната система. За да има ефект от подобни масажи, е нужно човек да се подложи на минимум 10 процедури с разстояние от няколко дни между всяка. Важно е да се отбележи, че по време на антицелулитен масаж третираният може да усети лека болка, парене и боцкане. Ако тези реакции се засилят, е желателно процедурата да се прекрати. Кога антицелулитният масаж е неефектен Въпреки признатите ползи от тази процедура, има случаи, в които колкото и да се опитват специалистите, мастните депа не могат да се разбият. Клетките, образуващи наслагване на мазнина и съответно целулит, имат функцията на механична защита. Те играят ролята на гъвкава стена, която поема удара и по този начин предпазва здравината на тъканите, органите и костите. Затова, когато „усетят“ външен натиск стават по-устойчиви и твърди. Затова при някои жени е възможно да се получи този обратен ефект и вместо целулитът да се разбие, той става по-твърд и неразрушим. Синините също не са добър признак за правилно изпълнение на техниките. Ако се появят по засегнатите зони, това означава, че масажистът е скъсал някой кръвоносен съд. Организмът реагира почти моментално, като образува възстановяване и уплътняване на конкретното място, което предпазва и мастните клетки. За по-сигурно разрешаване на проблема, може да се направи предварителен преглед и да се установи от какъв тип целулит страдате, за да се подходи по най-правилния за Вас начин. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: - Енциклопедия по класически лечебен масаж на Михаил Клебанович

35


кр а сота

кр а со т а

10 НАТУРАЛНИ НАЧИНА ДА ПОДОБРИТЕ ЗДРАВЕТО И ДА СТИМУЛИРАТЕ РАСТЕЖА НА ВАШАТА КОСА

Косопадът е естествен физиологичен процес. В някои моменти от нашия живот разбираме, че губим повече коса от нормалното, или че структурата ѝ се е променила. Честите причини за загуба на коса включват заболявания на щитовидната жлеза, автоимунни заболявания, неразнообразно хранене, стрес, травма, чревни проблеми, водещи до лошо усвояване на хранителните вещества, както и хормонални проблеми. Загубата на до 100 косъма на ден се счита за нормална. Ако косата, която губите изглежда много повече е добре да посетите лекуващия си лекар. Нека сега разгледаме няколко натурални начина, които ще помогнат да подобрите здравето на вашата коса и да стимулирате растежа ѝ: #1. Прием на протеини Най-важното условие за растеж на косата е консумацията на достатъчно количество протеин. Средно жената се нуждае от 46 грама, а мъжът от 56 грама протеин на ден. Спортистите, бременните жени, кърмещите майки и хората възстановяващи се след заболяване трябва да приемат повече протеин от средната дневна норма. Всички знаем, че месото и рибата са най-добрите източници на протеини. Протеинът се съдържа и в яйцата, млечните продукти, боба, ядките и семената, както и в зърнените храни. Хранете се с разнообразна и прясна храна всеки ден. Ако сте от хората, които трудно успяват да набавят дневната доза протеин можете да използвате и протеин на прах. #2. Управление на стреса Стресът е добре известна причина за прекомерната загуба на коса. Повишените нива на хормона на стреса – кортизол могат да доведат до по-голяма загуба на коса. Когато нивото на един хормон е твърде високо, често това води до дисбаланс и на други хормони. Силният стрес може да доведе до пълен хормонален хаос, който обикновено причинява неразположение и загуба на повече коса поради нарушен естрогенен баланс. Стресът причинява и нарушения в съня, а повишените нива на кортизол - дисбаланс на кръвната захар. 36 #3. Баланс на кръвната захар

Дисбалансът на кръвната захар, чувството на гняв и глад, мрънкането, раздразнителността при дълги паузи между храненията могат да доведат до загубата на коса. Опитайте се да сведете до минимум приема на преработена захар и преработени прости въглехидрати. Дръжте под ръка и редовно похапвайте малки протеинови закуски. Диабетиците не са единствените, които изпитват значителни колебания в нивата на кръвната захар през целия ден. Ако смятате, че колебанията в кръвната захар влияят негативно върху вашето ежедневие е добре да се консултирате с вашия лекуващ лекар. #4. Колаген Добавките съдържащи колаген са много популярни като средство за подобряване здравето на кожата, косата и ноктите. Колагенът може да бъде получен от тъканите на риби, птици или други животни. Той е основен компонент на съединителната тъкан при хората и животните, и играе важна роля в костите, хрущялите, кожата, сухожилията и връзките. Изследвания за ефективността на добавките с колаген са проведени само в ограничена степен, но предварителните резултати показват, че колагенът повишава еластичността и хидратацията на кожата. Той може също да спомогне за заздравяването на рани. #5. Костен бульон Костният бульон е чудесен начин да снабдите организма си с важни микроелементи и макронутриенти, включително витамини, минерали, мазнини, протеини и колаген. Можете лесно да го приготвите у дома – просто сварете костите и каквито останали зеленчуци имате.


кра со т а

#6. Цинк Цинкът е основен микроелемент, получен предимно от месо и риба. Недостатъчните нива на цинк в организма са често срещани при хора с храносмилателни разстройства и такива, които не ядат месо. Многобройни проучвания са изследвали връзката между недостиг на цинк и косопад или лош растеж на косата, а резултатите потвърждават съществуването на такава връзка. #7. Желязо Ниските нива на желязо водят до по-бавен растеж на косата, бързата ѝ загуба, както и до умора. Недостигът на желязо може да причини анемия или да намали броя на червените кръвни клетки. Когато нямате достатъчно еритроцити, циркулацията на кислород и хранителни вещества в тялото се нарушава и растежът на коса не е толкова голям приоритет за тялото ви. Имайте предвид, че приемането на твърде много желязо може да бъде вредно и хората с определени медицински състояния обикновено не трябва да приемат добавки съдържащи желязо. #8. Витамин С Дефицитът на витамин С не е пряко свързан с косопада. Приемът на този витамин обаче помага за подобряване на други аспекти на човешкото здраве, които от своя страна насърчават здравословния растеж на косата. Приемът на витамин С в комбинация с желязо оказва положителен ефект върху усвояването на желязото. Ако имате недостиг на желязо, можете да увеличите нивата му по-бързо, като приемате и витамин С. Тялото се нуждае от подходящи нива на витамин С, за да се образува колаген в тялото. #9. Селен Селенът е основен микроелемент необходим за най-мощния антиоксидант в организма – глутатион. Недостигът на селен води до промени в пигментацията на косата. Проучване при пациенти, подложени на химиотерапия, установило, че те са загубили по-малко коса, когато са приемали добавки съдържащи селен. Важно е да знаете, че предозирането със селен е токсично за организма. Не забравяйте да се консултирате с вашия лекуващ лекар за правилната доза. Бразилският орех е чудесен естествен източник на селен. #10. Витамини от група В Витамините от група В, често наричани В комплекс, включват голямо разнообразие от витамини със сходни индивидуални характеристики. Четири от тях са важни за здравето на косата: рибофлавин (витамин В2), биотин (витамин В7), флоат (витамин В9) и кобаламин (витамин В12). При здравословен и добре балансиран начин на хранене не е необходимо да приемате допълнително витамини от група В. Въпреки това, може да възникне дефицит поради лошо усвояване на хранителни вещества, недостатъчен прием на тези витамини или прекомерен стрес.

Дефицитът на рибофлавин е рядък, тъй като се среща в голямо разнообразие от храни. Обикновено не се изисква допълнителен прием на този витамин, въпреки че понякога се използват високи дози за лечение на състояния, различни от косопад. Биотинът може да се произвежда от организма и здравите хора не се нуждаят от допълнителен прием. Дефицит на този витамин не е установен при хора без никакви заболявания, които се хранят пълноценно. Недостигът на биотин може да възникне при алкохолизъм, бременност и някои стомашночревни разстройства. Добавката с този витамин може да подобри здравето на косата, кожата и ноктите. Приемът на добавки с биотин може да повлияе на резултатите от кръвните ви тестове. Може да се наложи да спрете приема на биотин доста преди изследванията, за да получите точни резултати.Стресът, бременността, прекомерната консумация на алкохол и чревната малабсорбция са най-честите причини за дефицит на фолиева киселина. За различни цели се използват различни форми на фолиева киселина (най-добре е да се определят желаните цели на индивидуална основа). Тези форми включват фолиева киселина, фолат и фолинова киселина. Фолатът пречи на някои химиотерапевтични лекарства, затова не го приемайте без одобрението на лекар, когато използвате химиотерапевтични лекарства. Недостигът на витамин В12 е често срещан при проблеми с храносмилането, веган или вегетарианска диета и при възрастните хора. В12 и фолиевата киселина често се приемат заедно, защото имат сходни функции в синтеза на ДНК, които са важни за растежа на косата. Ген, наречен метилентетрахидрофолат редуктаза или MTHFR, регулира метаболизма на фолатите. Хората с тази генетична мутация може да се нуждаят от специални добавки за по-добро усвояване на фолат и В12. Някои проучвания показват, че хората с ниски нива на фолиева киселина и / или В12 в червените кръвни клетки имат по-голяма загуба на коса. За растежа на нашата коса е необходимо правилно хранене, справяне със стреса и лечение на основните причини за загубата ѝ със съдействието на лекар. Цялостният подход към здравето на косата включва всички тези мерки. Важно е да помним, че изборът на правилната доза е важен при приема на добавки. Твърде малките дози са неефективни, а твърде големите дози могат да предизвикат странични ефекти. Моля задължително да се консултирайте се с лекар, за разработване на персонализиран план за лечение, който да отговаря на вашите индивидуални нужди. Литература: 1.Alcock RD, Shaw GC, Burke LM. Bone Broth Unlikely to Provide Reliable Concentrations of Collagen Precursors Compared With Supplemental Sources of Collagen Used in Collagen Research. Int J Sport Nutr Exerc Metab. 2019;29(3):265-272. doi:10.1123/ijsnem.2018-0139. 2.Almohanna HM, Ahmed AA, Tsatalis JP, Tosti A. The Role of Vitamins and Minerals in Hair Loss: A Review. Dermatol Ther (Heidelb). 2019;9(1):51-70. doi:10.1007/s13555-018-0278-6. 3.Cakir E. Is prediabetes risk factor for hair loss?. Med Hypotheses. 2012;79(6):879. doi:10.1016/j.mehy.2012.09.014. 4.Choi FD, Sung CT, Juhasz ML, Mesinkovsk NA. Oral Collagen Supplementation: A Systematic Review of Dermatological Applications. J Drugs Dermatol. 2019;18(1):9-16. 5.Moeinvaziri M, Mansoori P, Holakooee K, Safaee Naraghi Z, Abbasi A. Iron status in diffuse telogen hair loss among women. Acta Dermatovenerol Croat. 2009;17(4):279-284. 6.Rajoo Y, Wong J, Cooper G, et al. The relationship between physical activity levels and symptoms of depression, anxiety and stress in individuals with alopecia Areata. BMC Psychol. 2019;7(1):48. Published 2019 Jul 23. doi:10.1186/s40359-019-0324-x. 7.Thom E. Stress and the Hair Growth Cycle: Cortisol-Induced Hair Growth Disruption. J Drugs Dermatol. 2016;15(8):1001-1004. 3 7


кр а сота

ОРЕДЯВАНЕ НА ВЕЖДИТЕ – ПРИЧИНИ И ПРЕВЕНЦИЯ Веждите са нежни власинки, разположени над очната кухина. Основната им функция е да защитават очите от светлина, да спират стичането на течности към тях, като вода, пот и други. Те се движат чрез специалния мускул corrugator supercilii и подобно на косата могат да спрат да растат или дори да оредеят. От десетилетия жените отделят специално време за поддръжката им, оформяне, ресане, дори боядисване, спрямо предпочитанията си. Какви са причините обаче за увреждането им? Причини Най-често причината може да се крие в инфекция, кожни раздразнения, хормонални промени или свръхактивна имунна система. Понякога състоянията обхващат само едната вежда, а понякога и двете. Няколко автоимунни заболявания могат да причинят окапване на веждите и изобщо на космите по тялото. Едно от тях е алопеция ареата, при което имунната система погрешно разпознава част от собственото Ви тяло като враг и го атакува. Алопеция ареата е насочена към космените фоликули, от които израстват отделни косми, забавяйки или спирайки производството на коса. Оплешивяването става във формата на кръгове. Специфичното при него е, че е с хронично рецидивиращ ход, с наличието на ремисии и повторни епизоди. Има три вида алопеция: случайни петна от косопад; пълно изчезване на цялата коса; белези на скалпа заедно с оплешивяване и загуба на вежди. Лекарите не са сигурни какво предизвиква епизода, но той може да дойде и да си отиде, а когато болестта е неактивна, косата расте наново. Алопецията може да засегне и ноктите на ръцете и краката. Псориазисът пък е автоимунно заболяване, което кара клетките на кожата да се размножават толкова бързо, че се образуват червени, дебели, люспести и болезнени петна, които блокират космените фоликули и спират растежа. Възпалението на кожата (екзема) също е потенциална причина за загуба на окосмяване. Възпалението се предизвиква от свръхчувствителна имунна система и може да се прояви като еднократно обостряне или продължаващо състояние. Причинява сърбеж, зачервяване и дразнене. Тъй като космените фоликули са вградени в кожата, екземата може да попречи на правилния растеж на косата. Контактният дерматит се причинява от контакт с алерген или токсичен дразнител. Симптомите са сърбеж или парене. Ако зоната, близо до веждите е засегната, възпалението може да потисне растежа им. Себорейният дерматит обикновено е продължаващо състояние. Учените смятат, че е причинено от гъбички или от свръхпроизводство на масло в кожата. Води до пърхот, дори във веждите. Трихофитията също е напълно логичен причинител на загуба на косми. Тя е кожна инфекция, причинена от гъбички. Произвежда червени, сърбящи, повдигнати пръстеновидни петна, последвани от изтичане и мехури. Когато тези петна се появят над веждите, космите обикновено падат, оставяйки плешиво петно. Знаем, че щитовидната жлеза играе важна роля за здравето ни. Ако тя не функционира правилно, могат да се отключат много заболявания. Сред тях е и капенето на вежди. Тя произвежда хормони, които регулират метаболизма. Когато произвежда твърде много или твърде малко хормон, тялото изпада от равновесие, нарушавайки редица нормални процеси. Това включва растежа на косата. Болестта на Хансен (проказа) се причинява от бактерии и се проявява като рани по цялата кожа. Болестта е често срещана в много страни, но не и в Съединените щати. Лепроматозната проказа включва лезии и косопад по цялото тяло, изтръпване и слабост на крайниците. Прекомерният стрес и тревожност могат да причинят физиологични промени, включително намален кислород в космените фоликули и колебания в нивата на хормоните, които допринасят за косопада. Бременността и раждането променят много метаболизма на жената и водят до изменения в нормалната работа на организма. При много жени се забелязват кожни раздразнявания, загуба на зъби и коса, но това са моментни състояния, които приключват след раждането и стабилизирането на организма. Телогенният ефлувиум (TE) е втората най-разпространена форма на косопад, която възниква, когато нормалният цикъл на растеж на косата се прекъсне от хормонални или други промени в тялото. Известно е, че химиотерапията е колкото лечебна, толкова и вредна. За да се пребори с раковите образувания, химиотерапията е предназначена да атакува всички бързо делящи се клетки. Това включва космените фоликули. Ето защо косата пада на бучки, когато хората се подлагат на нея. Недостигът на хранителни вещества, физически травми или емоционален стрес също могат да причинят изтъняване на веждите. Човешкото тяло се нуждае от хранителни вещества, включително източници на енергия (въглехидрати, протеини, мазнини), амино и мастни киселини, витамини и минерали. Някои поддържат и влияят върху растежа на косата, така че недостигът на някои от тях може да 38 причини косопад. Липсата на витамин А или цинк може да забави

клетъчния растеж и да попречи на производството на овлажняващ себум. Недостигът на биотин (витамин В7), витамин С, който произвежда колаген, желязо, витамини Е, В12 и D, цистеин и омега-3 мастни киселини също могат да доведат до упадане на окосмяването. Скубането на вежди, ако е прекомерно, също може да създаде лека травма на конкретния участък, поради което там да спрат да растат косми за известно време. Ако козметиката, която използваме, е некачествена и се използва продължително, може да причини подобни щети. Лечение След като се консултирате с лекар и откриете причината за падането на веждите, може да започнете и подобаващо лечение. Един от вариантите е лекарството, използвано за лечение на високо кръвно налягане и загуба на коса при мъже и жени „Миноксидил“, продавано под търговската марка Rogaine. Предлага се като генерично лекарство по рецепта под формата на перорални таблетки и без рецепта като локална течност или пяна. За няколко месеца възстановява хормонално забавения растеж. Кортикостероидите за локално приложение, под формата на инжекции или хапчета могат да се използват за лечение на алопеция ареата, екзема, дерматит или псориазис чрез намаляване на възпалението и имунния отговор. Обикновено използван за лечение на псориазис, антралинът е противовъзпалително и естествено производно на антрахинон. Често се предписва на хора с косопад на веждите, причинен от възпалителен процес. За случаи, причинени от хормонални нарушения, ендокринолог може да предпише лекарства с рецепта, като хормон, стимулиращ щитовидната жлеза, естрогена или тестостерона. В източната медицина акупунктурата се използва за облекчаване на алопеция ареата, вероятно чрез намаляване на атаките върху луковицата на космения фоликул и стимулиране на кръвообращението. Рициновото масло е дългогодишен домашен лек за растежа на косата. То може да стимулира космените фоликули, като действа върху определени хормони. Хранителните добавки с антиоксиданти, омега-3 мастни киселини и омега-6 мастни киселини са ефективни срещу косопад при жените, а вероятно и при мъжете. Превенция Понякога е възможно косопадът на веждите да се предотврати, още преди да е започнал. Говорете с Вашия лекар за извършване на кръвни изследвания, за да определите дали имате някакви недостатъци, които да отстраните. Грижата за себе си е от изключително значение. Яжте много чисти протеини, плодове и зеленчуци. Отделяйте време да се отпускате в ежедневието си, да не се претоварвате емоционално и да не позволявате стресът да вземе връх. Намерете нещо, което Ви прави щастливи и го практикувайте – спорт, медитация, хоби, изкуство. Защитете веждите си с вазелин, ако трябва да използвате избелващо средство или боя за коса, третиноин (Retin-A), хидрохинон или гликолова киселина. Не прекалявайте със скубането им и използването на тежки химикали върху или в близост до тях. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: - What’s Causing My Eyebrow Hair Loss, and How Can I Treat It?/ Health Line


д е ца

ТЮТЮНОПУШЕНЕТО още от ранна възраст, при тийнейджъри Д-р Златина Панделиева Специалист -педиатър, неонатолог СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна Тютюнопушенето в последните години засяга не само възрастните, но и все повече тийнейджъри, за които се е превърнало в нещо нормално. Първата цигара се пали не толкова от интерес или любопитство, а просто е нещо, което всеки прави. Повечето от нас са запознати с неблагоприятните ефекти от пушенето – оцветени венци, възпаление на венците, увреждане на зъбите, хронична кашлица, повишена податливост към дихателни инфекции, повишена сърдечна честота, лош дъх и намалено обоняние, както и дългосрочните ефекти, изявяващи се в хронични заболявания – сърдечно съдови заболявания, хронични болести и рак на белия дроб. Средно всеки, който пуши кутия или повече цигари всеки ден, живее 7 години помалко от този, който никога не е пушил. Въпреки това милиони хора по света не се отказват от цигарата – каква е причината? Накратко казано, пристрастяване. Никотинът е едно от над 4000 химични вещества в тютюна, но е основният компонент, който оказва ефект върху мозъка. Абсорбира се през белия дроб, достига мозъка за секунди и оказва ефект върху организма през следващите 30 минути. При продължително пушене никотинът се натрупва в организма и оказва ефекта си 24 часа. Действието му се изразява едновременно като стимулиране на нервната система и успокояващ ефект. Човек усеща непосредствено стимулиращия ефект и приятното усещане. Никотинът повишава активността, отпуска мускулите, подобрява паметта и вниманието и намалява раздразнителността. Наблюдава се повишаване на кръвното налягане, дихателната и сърдечната честота. След стимулацията на централната нервна система следва потиснатост и умора, което кара човек да посегне към следващата цигара. Никотинът е сред най-силно пристрастяващите вещества. При някои тийнейджъри се наблюдава ефект на пристрастяване в рамките на дни до седмици след първата цигара. Сред пушачите е популярно

схващането, че пушенето облекчава стреса, а всъщност е точно обратното. Пушенето намалява стреса, като намалява раздразнителността и напрежението, причинени от подлежащата никотинова зависимост. Факт е, че 9 от 10 пушачи са започнали да пушат в тийнейджърска възраст. Повечето тийнейджъри започват да пушат заедно с връстниците си. Това е лесен начин да се впишат в компанията, повечето започват с идеята „само ще опитам и ще спра”. Всеки тийнейджър на планетата се чувства като непобедим, неуязвим и безсмъртен. Често младите хора очакват положителни неща от тютюнопушенето, като например по-добро справяне със стреса или отслабване и по тази причина са по-склонни да пушат. Тийнейджърите, които пушат, са по-склонни от непушачите да употребяват алкохол, марихуана и наркотици през живота си. Тютюнопушенето е свързано с множество други рискови поведения. Ето защо за да се намалят последиците, е важно да знаем как да предотвратим пушенето при подрастващите. Родителите обикновено ще забележат първите белези - миризмата от дрехите и косата на детето, забравената запалка в джоба на дънките за пране – все сигурни признаци, че тийнейджърът пуши. Страшни семейни сцени или паника в този момент няма да бъдат от полза. Необходимо е да се обмисли какво може да се предприеме, за да се предотврати този навик. Поведението на детето до голяма степен зависи от неговите родители. Важно е как ще се говори с тийнейджърите вкъщи, защото за лошия дъх и рака на белите дробове те вече са чували многократно. Какво може да предприемем, за да предотвратим пушенето сред тийнейджърите: 1.Добрият пример. Пушенето на тийнейджъри е по-често сред тийнейджърите, чиито родители пушат. Ако пушите, не го правете пред децата си, не оставяйте цигари на видно място вкъщи или направо се откажете от тях. Обяснете на вашия тийнейджър колко сте недоволни от пушенето, колко е трудно да се откажете и че ще продължите да опитвате, докато спрете да пушите окончателно. При разговорите с тийнейджърите родителите често имат усещането, че те не слушат, но въпреки това е необходимо да се каже ясно и твърдо


деца

“Не”. Неодобрението има ефект върху децата. 2.Открит разговор. Често подрастващите са подложени на натиск от връстници. Вашият тийнейджър се нуждае от инструменти, за да откаже пред другите. Обсъдете трудни ситуации сред приятелите в компанията. Понякога може да е толкова просто, колкото просто да каже: "Не, благодаря. Не пуша." Тийнейджърите са склонни да приемат, че лошите неща се случват само на други хора. Използвайте близки, приятели, съседи или известни личности, които са имали заболявания, свързани с пушенето, като реални примери за вредата от употребата на тютюн. Повечето тийнейджъри не вярват, че по няколко цигари от време на време може да доведат до пристрастяване и са убедени, че могат да спрат да пушат по всяко време. За съжаление, обаче, те могат да се пристрастят много по-бързо от възрастните. Напомнете на тийнейджъра си, че повечето възрастни пушачи са започнали като тийнейджъри. Много по-трудно е да се откажеш, отколкото изобщо да не започнеш. 3.Силното привличане на цигарите. Говорете с вашия тийнейджър за това как тютюневите компании се опитват

40

да повлияят на идеите за тютюнопушенето - например чрез реклами или продукти във филми, които създават усещането, че пушенето е бляскаво, готино и зряло. Пушенето на тийнейджъри може да бъде форма на бунт или начин да се впишат в определена група приятели, така се чувстват попривлекателни или независими. Попитайте вашия тийнейджър какво знае той или тя за пушенето и използването на електронни цигари и дали някой сред приятелите пуши. Лесният достъп и приемливата цена са фактори, които подлежат на регулация и оказват ефект върху пушенето сред подрастващите. 4.Цената на цигарите. Поставете като задача на вашия тийнейджър да изчисли седмичните, месечните или годишните разходи за цигари всеки ден. Можете да сравните разходите за пушене с тези за други желани неща - смартфони, дрехи или други важни неща. 5.Суетата и тийнейджърите. Напомнете на тийнейджъра си, че от пушенето дрехите и косата ще миришат на цигарен дим, пръстите и зъбите пожълтяват и се усеща лош дъх. Пушенето се отнася не само за цигарите. Електронните цигари, работещи с батерии, използват контейнери, пълни с никотин, ароматизиращи вещества и други вредни химикали, като превръщат ги в пара, която се вдишва. Някои хора смятат, че електронните цигари са по-безопасни от обикновените цигари, тъй като не съдържат тютюн. Останалите съставки в тях също са опасни, има съобщения за сериозно увреждане на белите дробове и сред хората, които използват електронни цигари. Наргилетата набират значителна популярност в последните години. Те нямат филтри и хората често ги използват за дълги периоди, при което рисковете за здравето им може да са още по-големи. Обикновено наргилетата се споделят, така че има допълнителен риск от преминаването на микроби заедно с тръбата. Обществото играе важна роля, що се отнася до пушенето сред младежите. Доказано е, че националните, държавните и местните програми и дейности, прилагани заедно, намаляват и предотвратяват употребата на тютюневи изделия сред подрастващите. Такива са: повишаване на минималната възраст за продажба на тютюневи изделия; забрана на тютюнопушенето на закрито на обществени места; по-висока цена най-често чрез повишени данъци за тютюневите изделия; общностни програми и училищни политики, които насърчават начина на живот без тютюн. Опитайте да заемете активна позиция срещу пушенето сред тийнейджърите. Подкрепяйте различни кампании за превенция на тютюнопушенето. Поддържайте усилията за обществени места без тютюнев дим и увеличаване на данъците върху т ю т юне в и т е изделия. Говорете с тийнейджъра си рано и често за опасностите от пушенето. Избягването на т ю т юно п у ш е не то е едно от найдобрите неща, които тийнейджърът може да направи за здравето си през целия живот.


дец а СИНДРОМ НА ХИПЕРАКТИВНОСТ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО АДХД /ATTENTION DEFICIT HYPERACTIVITY DISORDER/ Д-р Златина Панделиева Специалист -педиатър, неонатолог СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна Това е най-често срещаното невроповеденческо разстройство в детска възраст. То е сред най-разпространените хронични нарушения на здравното състояние, засягащи децата в училищна възраст. Самият термин посочва и особеностите на нарушението. Определенията варират в различни страни. ADHD се проявява през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, повишена двигателна активност, двигателно безпокойство, намалена способност за самоконтрол, в невнимание, затруднено поддържане на вниманието, неспособност за концентрация. Засегнатите деца често имат затруднения в училище, трудно поддържат отношения с връстниците си и с близките си. Нарушенията може да съпътстват целия живот на индивида, което води до затруднения в ежедневието, в изпълняването на служебни задължения, в социалния живот и до повишен риск от антисоциални прояви. Много успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия. За нашата страна няма данни за честотата на разпространение, но проучвания в световен мащаб сочат за засягане на 5-10% от децата в училищна възраст. АДХД е емоционално-поведенческо нарушение, при което водещо може да бъде дефицитът на внимание или хиперактивността. Дефицитът на вниманието се изразява в следното: · детето лесно губи концентрация и при извършване на дейности, лесно се разсейва от шумове, звуци или други дразнители · в училище или при различни активности не обръща внимание на детайли, не влага старание, прави често грешки от невнимание · трудно задържа вниманието си върху поставените задачи · често при заговаряне не слуша · не следва зададени инструкции и не изпълнява поставените задачи в училище и у дома, често губи вещи, необходими му за зададените задачи · не успява да се организира при извършване на дейности · избягва и отказва да извършва задачи, които изискват продължително психическо натоварване, не могат да запомнят стихове. При хиперактивност се наблюдават следните явления: · детето постоянно е в движение, движи ръцете или краката си, върти се на стола · често става от стола в клас, не остава на мястото си, не спазва дисциплината · често бяга или се катери в неподходящи ситуации · не успява да играе тихо на занимателни игри · говори изключително много · намесва се в разговори и отговаря, преди да изслуша въпроса · не изчаква своя ред При едно дете може да преобладават проявите на хиперактивност или на дефицит на вниманието или да се наблюдава комбинация от двете. Обикновено симптомите на дефицит на вниманието и хиперактивност се наблюдават преди 12 год възраст, най-често началото е в предучилищна възраст /3 – 5 год/. Лесно се разпознават децата с хиперактивност, тъй като те са неизчерпаем източник на енергия – тичат, катерят се, постоянно са в движение. Децата с дефицит на вниманието често са разсеяни и незаинтересовани. Не успяват да се концентрират при извършване на дейности и това представлява съществен проблем. Промените в поведението се наблюдават при различни условия - у дома, в училище и се отразяват във всички житейски сфери. От съществено значение е нарушението на социалния живот и справянето в училище или на работното място в по-късна възраст. В училище детето изпитва затруднения да отговаря на училищните изисквания и адаптация къмучебния процес. Сред връстниците си често се сблъсква с неуспех в общуването. Поради затруднена ефективна комуникация, не рядко детето е подложено на изолация от страна на връстниците, често съпътствана с обида. До момента няма установена единствена причина, която да води до развитие на АДХД, но се приема роля на генетични механизми за възникването му и наличието на наследственост. Описани са случаи с усложнения при майката в хода на раждането, както и употреба на лекарства по време на бременността. При деца от майки, които са пушили и употребявали алкохол по време на бременността, по-често се наблюдава дефицит на вниманието, но не и хиперактивност. Изучават се редица структурни и функционални промени на мозъка. Последните включват нарушена регулация на невронни вериги, региони от кората или базалните структури на мозъка с намален обем на мозъчното вещество, промени в малкия мозък и др. В литературата е описано забавяне на развитието на някои мозъчни структури. Забавяне се забелязва в развитието на челния дял и слепоочния дял на главния мозък при ускорено развитие на моторната кора. Съчетанието от ускорено развитие на моторната кора и забавено развитие на гореспоменатите части на главния мозък се приема за причина на някои от симптомите – силно изразена двигателна активност, неспособност да се стои в покой.

Клинична изява: Промените при АДХД се наблюдават и описват в различна обстановка– у дома, в детската градина, в училище или друга структура, която посещава детето, като се описват от различни наблюдаващи – родители, учители, възпитатели, треньори. Поведението на детето не съответства на неговата възраст, отличава се от това на негови връстници със същото ниво на развитие. Началото е преди 12 годишна възраст, като симптомите се наблюдават за повече от 6 месеца. Дефицит на вниманието се среща по-често при момичета и често се свързва с умора и промени в настроението, докато хиперактивност и комбинирани форми по-често се наблюдават при момчета. Клиничната изява се променя с възрастта, като при малкото дете може да се наблюдава постоянно движение, агресивно и разрушително поведение. В предучилищна възраст децата често се разсейват лесно и не задържат дълго време вниманието си, което затруднява разпознаването на симптомите. При възрастни симптомите може да са по-леки, представени от неорганизираност, хаотичност и липса на внимание. Децата с АДХД имат нормален или по-висок от средното ниво интелект. Независимо от поведението им в ежедневието, тези деца могат да се концентрират интензивно върху определена задача или обект за дълго време, когато е налице мотивация или дейността представлява силен интерес за тях. За поставяне на диагноза и диференциална диагноза е необходимо изключването на психично заболяване или други причини, които да предизвикват промени в поведението. Изследва се развитието на детето до момента, функционирането на нервната система и сетивните органи, нарушения на съня. Необходима е информация за семейството, преживян стрес, домашно насилие или пренебрежително отношение, други членове на семейството с АДХД. Лечение: След уточняване на състоянието, родителите следва да получат информация за АДХД, различните симптоми и отражението му върху поведението, социалните умения, самочувствието, справянето в училище на детето. За преодоляването на спецификата в поведението на децата с АХДХ е необходимо комплексен и индивидуален подход и терапия, като се изисква съвместна работа между родителите и различни специалисти - педагог, психолог и логопед, при необходимост може да се добави и медикаментозно лечение. Целта на лечението е детето да развие умения за учене, да подобри взаимоотношенията с околните и да се избягва разрушително поведение. Родителите се насърчават да поставят постижими цели, да имат адекватни изисквания към детето, награди за насърчаване на желаното поведение и съответни последствия, за да се възпрепятстват нежеланите действия. Децата с АДХД обикновено имат симптоми през целия си живот, като често се наблюдава намаление в проявите на хиперактивност. Останалите прояви, свързани с невнимание, неорганизираност, импулсивност, може да се наблюдават в по-голяма степен. Рисковете при такива подрастващи са свързани с рисково поведение в по-късна възраст – злоупотреба със субстанции, престъпно поведение, проблеми с успеха в училище, невъзможност за справяне на работа, трудности при създаване на лични отношения. Приеманите храни не са единствена причина за възникване на многообразните симптоми на АДХД, но последни проучвания повдигат интерес дали определени храни може да играят известна роля върху изявата на някои симптоми при деца с АДХД. Според някои проучвания определени храни помагат на мозъка „да работи по-добре” и са в основата на АДХД диета. Диетата се фокусира както върху цялостното хранене, така и приема на определени хранителни добавки и изключването на определени храни. Храни, чийто прием е препоръчителен: - Богати на белтъци – бобови, сирене, кашкавал, яйца, месо, ядки. Може да подобрят концентрацията през деня - Сложни въглехидрати – зеленчуци и плодове. Приемът им вечер подобрява съня - Храни, богати на омега-3 мастни киселини - риба, ядки, маслини и растителни масла, както и хранителни добавки с омега-3 мастни киселини. Есенциалните мастни киселини са основно гориво за функционирането на клетките, подобряват имунитета и здравето на сърдечния мускул. Организмът не може да ги синтезира и техният прием с храната е задължителен. Храни, които задължително да се избягват - Сладки, бонбони, мед, захар, продукти от бяло брашно, бял ориз и картофи, храни, съдържащи оцветители, консерванти и изкуствени подсладители Чудесно би било да има универсална диета или прием на хранителни добавки, които да подобрят всички симптоми при дете с АДХД, но за съжаление за момента не разполагаме с такива. Проучванията досега не дават еднопосочен отговор за добрите ефекти при стриктно ограничаване на консерванти и изкуствени оцветители в съчетание с прием на омега-3 мастни киселини и витамини. Преобладава мнението, че препоръките за хранене на деца с АДХД са същите както за здравословно хранене на децата изобщо: прием на повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, полиненаситени мастни киселини, добър източник на протеини, да се избягват прием на наситени и транс-мазнини, „бързи” захари и храни от типа „фаст фууд”. Здравословният хранителен режим се съчетава с подходящо за възрастта физическо натоварване и спорт, като по този начин се подобрява общото здравословно състояние и се поставят основите на добро здраве през целия живот.

41



ВОДОРАВНО: ПОСЛАНИК. НИКОЛИНА. СОК. АКУЛА. ЕРЕТИК. ОМЛЕТ. АТИЛА. АВИ. НОК. ЕМИНЕ. ЕЛАН. ОНА. НЕДРА. ЕСЕН. АНКЕР. САТЕН. РАП. АВТОР. ОКОТО. ИТО. АНЕЛЕ. АНАТОЛ. МИЛИОНЕР. РАВАНЕЛИ. АН. ИЛИКА. ЕЛИТ. ЛОВ. ЛИС. АНИ. АР. КИВИ. ТИРАНИН. ВИК. КОНОП. АТА. АНАТЕМА. ПАЛИТРА. УКОР. КЕН. ОТВЕСНО: КОСМОНАВТИ. ОКОП. СОЛ. АНТ. ЛАВИНА. ЕЛКЕН. КОМИН. ВОЛ. ТОНЕР. ЛИПИ. АНА. КЕР. АНДИ. ИКА. ОНЕ. СТАР. СКУТЕР. КЕРИ. ИТА. ЛИМАСОЛ. ЛАРА. АНАЛИ. АТЕРИНА. АНЕТО. АКИНАК. ЯКЕ. ЕСЕ. АВА. ИНО. ОРА. ЕНИНА. АНАР. ПЛЕВЕН. ТАНЕР. ИТИЛ. РОТЕЛ. ВЕК. ЮНИ. АБА. ОЛИ. ИМЕ. АКИН. ПОЛИТИКАН. "Издаделят не носи отговорност за грешки или пропуски в съдържанието. Информацията в списанието не замества лекарската консултация и преценка. Съветвайте се винаги с Вашия лекар! Никакви материали и/или части от съдържанието не могат да бъдат възпроизвеждани без изричното писмено съгласие на издателя. Снимки: de.depositphotos.com, www.dreamstime.com."



Millions discover their favorite reads on issuu every month.

Give your content the digital home it deserves. Get it to any device in seconds.