Page 1

ПАМЕТНИ БИТКИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

итката във ърбишкия проход 26 юли 811 година


рез 811 г. византийският император Никифор I Геник (802–811) предприел сериозни мерки срещу бързото укрепване и разширение на българската държава. От Мала Азия в Тракия били преселени големи маси ромейско население. В началото на 811 г. императорът започнал подготовка за голям поход, като планирал „съвършено да унищожи“ България. Под бойните знамена били призовани всички партиции, началници и сановници. Бил сформиран и специален отряд от „златната младеж“ , под командването на императорския син Ставракий.


Император Никифор I Геник


а 11 юли ромеската войска се разположила на стан при крепостта Марлеки в подножието на Стара планина. Тук пристигнали пратеници на Хан Крум с предложение за мир. Но „възпиран от собственото си лекомислие и от внушенията на съветниците си “ императорът го отхвърлил. Още при Маркели станали събития, които били разтълкувани от черногледците като знак за злополучен край на цялата кампания. Любимият прислужник на императора избягал при българите с целия му гардероб. Няколко дни по-късно ромейската армия започнала маневри в


Крепостта Маркели, съвременен вид


олето край Маркели, търсейки удобно място за преминаване през Стара планина. „След много заобикаляния през непроходими места“ ромейската войска преминала теснините и излязла в равнината. Там била посрещната от 12 000 „отбрани българи“, но те не успели да удържат напора на многократно превъзхождащия ги противник – повечето български воини паднали посечени на бойното поле. ътят на императорската войска към столицата Плиска бил осеян с трупове.


Вход на столицата Плиска


омейските войници не пожалили дори и кърмачетата, а „диващината на императора“ стигнала до там , че „заповядал да докарват малките деца, да ги поставят на земята и да ги прегазват с кремъчните дикани за вършеене.“

ред стените на Плиска хан Крум направил последен отчаян опит да спре нашествениците. Събрал армия от 50 000 бойци, но голямата част от тях били хора от опълчението, което българския владетел вдигнал на крак.


Златна монета с изображенията на император Никифор I и неговият син и наследник Ставрикий


о тази войска не издържала уарите на ромейските фаланги и безредно отстъпила . Тържествуващият победител влязъл в Плиска на 20 юли. Първата грижа на императора била да сложи ръка на съкровищницата на българския владетел. Като гледал изстъпленията на своята армия и горящата бъларска столица, Никифор I Геник започнал да крои планове как “ще построи тук град на своето име, за да остане именит пред бъдните поколения.“ Надарил богато войниците си с пари и дрехи.


Крумовият дворец в Плиска (възстановка)


мператорът посрещнал още едно българско пратеничество на хан Крум, който отново му предложил мир с думите: „Ето, ти дойде и победи. Вземи каквото ти е угодно и си иди с мир.“ Императорът обаче, възгордян от победата си и от мисълта, че е „покорил цяла България“, високомерно отхвърлил това предложение.

а 23 юли ромейсакта армия напуснала опустошената столица Плиска. Плановете на императора предвиждали да потегли към


Плиска - дворецът на великите български ханове


ердика, но вестта, че българите преградили обратния път, променили първоначалните му намерения.

окато траело тридневното разорение на Плиска, хан Крум реорганизирал войските си, повикал на помощ околните славянски племена и заселените в Мизия авари. Въоръжил дори жените по мъжки. Били мобилизирани всички сили на българската държава. Старопланинските проходи били завардени и преградени с дървени стени.


Пред стените на Плиска – съвременна възстановка


лед известно лутане императорът заповядал да се поеме право на юг и да се навлезе в планината. Случило се, така, че ромейте се насочили към преградения с дълбок ров и дървена преграда Върбишки проход.

петък срещу събота ромейската армия нощувала в прохода – войсковите части били разтеглени на километри поради теснините, които не позволявали съсредоточаване на големи маси от хора на едно място.


рез цялата нощ византийците чували шума от прииждащите бъгарски войски. Сам императорът ходел като замаян и предричал близкото си поражеие с думите: „Дори и крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“

ризори на 26 юли (събота) българите връхлетели от височините и ударили в центъра, там, където била издигната императорската шатра.


Битката във Върбишкия проход


омейте набързо се въоръжили, но скоро били пометени от връхлитащите българи и ударили на бяг. Пез прохода минавала малка, но дълбока и тинеста река. Византийците не улучили веднага брода през нея и мозина се издавили. Скоро паниката станала всеобща и хора и животни се смесили в тясното пространство. Тези, които затънали в тинята, били прегазени от прииждащите зад тях. Накрая тълпата се изправила пред дървената преграда, която запречвала прохода – тя била „много яка и мъчно проходима“.


ървите, които се опитали да я преминат, попаднали в рова, на дъното на който били забити заострени колове. След това ромеите запалили преградата, но тези които я прехвърлили, попаднали в рова заедно с конете си. Катастрофата, която претърпяла византийската армия, била незапомнена – „погубена била цялата ромейска мощ“ – тъжно възкликва византийския хронист. А друг допълва: „И цялата християнска красота загинала. Всичкото оръжие било загубено заедно с царския багаж.


Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий


ано християните (ромеите) не изпитат пак грозната история на този ден, тъй като надвишава всякакво ридание.“

бити и пленени били над петдесет военачалници, сред които: командирът на императорската гвардия Петър, патрицият Теодосий Саливара — най-близкия на императора човек, командирът на източните войски патриций Роман, стратегът на Тракия, както и много други от по-нисък ранг.


Победата на хан Крум във Върбишкия проход


ежко ранен е и Ставракий, синът на императора, който с мъка се добрал до Константинопол, където наскоро след това умира.

зворите твърдят, че императорът загинал още при първия удар, и то „по най – жалък начин“. Но от домашните свидетелства е известно, че той бил пленен, заведен със завързани ръце при хан Крум, който заповядал да го обезглавят. След това „набил на кол главата му и тя стояла много дни за показ на идващите при него племена.“


ой заповядал черепът да се обкове със сребро и с тази чаша пиел „здравица“ със славянските вождове. Последното пък е признание, че най – голяма заслуга за победата , спечелена във Върбишкия проход, имали съюзните славянски племена.

ражението при Върбишкия проход има силен отзвук сред съвременниците. То е описано във всички по-важни съвременни и в множество по-късни хроники.


Хан Крум празнува победата си над император Никифор


а втори път (след гибелта на император Валент в 378 г.) византийски император паднал убит на бойното поле, след като войската му търпяла пълно поражение. атастрофата във Върбишкия проход била тежък удар и за вековния авторитет на византийските владетели и развенчала мита за тяхната непобедимост и „богохранимост“. Това събитие поставило началото на бързото издигане на България като първостепенна военнополитическа сила на Европейския Югоизток


Граници на България при управлението на хан Крум


Източници: Андреев, Йордан и др. Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник. Просвета. С., 1994 Илиев, Илия и др. Паметни битки и сражения. Клуб 90.С., 1993 http://www.bulgarianhistory.org http://bg.wikipedia.org http://btw-team.forumandco.com http://www.erepublik.com http://vashiatglas.com/ http://www.znam.bg http://nauka.bg http://www.referati.org www.gustonews.bg http://petkudeva.blogspot.com.es http://www.hobbiesguinea.com http://bghotelite.com http://svetini-bg.net http://umitdergisi.com


Изготвил: Илиана Т. Илиева – Дъбова Българско неделно училище „Св. Седмочисленици“ Тарагона Българско неделно училище „Св.св. Кирил и Методий“ Барселона

Битката във Върбишкия проход  
Битката във Върбишкия проход  

Разказ за славната битка във Върбишкия проход на 26 юли 811 г.

Advertisement