Issuu on Google+

ПРЕДПРОЕКТНО ПРОУЧВАНЕ В БРАНШ „ЕСКО УСЛУГИ” НА ТЕМА „ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ОБЩИНСКИ СГРАДИ”

Юли 2013


СЪДЪРЖАНИЕ

1. РЕЗЮМЕ

3

2. ВЪВЕДЕНИЕ

8

3. ЕСКО УСЛУГИ

10

3.1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

10

3. 2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

11

3.3. ЗАКОНОДАТЕЛНА, ФИНАНСОВА, ДОГОВОРНА И ПРАВНА РАМКА В ЕС 12 4. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

17

4.1 ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

17

4.2 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ПРОЕКТА

19

4.3. СГРАДИ ПРЕДМЕТ НА ПРОЕКТА

21

4.3.1. АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА – ГР. БОРОВО

21

4.3.2. ДДМУ-ДОМ ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ КАЛИНКА – С. ВАСИЛ ДРУМЕВ, ОБЩИНА ШУМЕН

28

4.3.3. ОДЗ NO.1 ЧОКОНЯНИ - ГР. ПИРДОП

35

4.3.4 СООУ ХРИСТО БОТЕВ – С. БАНИТЕ, ОБЩИНА БАНИТЕ

41

4.3.5. МБАЛ ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ЧИЛОВ ЕООД – ГР. МАДАН

47

4.4. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОЕКТА

54


1. РЕЗЮМЕ 1.1 ВЪВЕДЕНИЕ Основната цел на предложението за проект е да се предложи пазарно ориентирана, комплексна програма за подобряване на енергийната ефективност и възможни решения за икономии на енергия, чрез изполването на възобновяеми енергийни източници във вид на дървесна биомаса и намаляване на замърсяването върху околната среда в сгради публична собственост. Разработката представя алтернативни решения при топлоснабдяването на значими сгради собственост на общините, като училища, детски градини, ясли, читалища, болници, административни сгради, социални домове и др.

1.2 ОЧАКВАНИ ПОЛЗИ ОТ ПРОЕКТА За целите на предпроектното проучване са представени резултатите от внедряването на енергоспестяващите мерки за сградите на общинска Администрация – Борово, ДДМУ Калинка, с. Васил Друмев, община Шумен, ОДЗ No.1 Чоконяни, гр. Пирдоп, СООУ Христо Ботев, с. Баните, община Баните и МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД, гр. Мадан. Таблица 1.1 представя обобщените годишни икономии в натурални показатели и в лева в резултат от изпълнение на проект за енергийна ефективност в сгради публична собственост. Таблица 1.1 Годишни икономии в резултат от изпълнението на проекта Сграда

No.

Населено място

Икономии Икономии Консумация Топлинна Общо Общо на топлинна мощност икономии Дизелово Електрое икономии Дизелово Електроенер енергия гориво гия гориво нергия kW

kWh/год.

kWh/год.

kWh/год.

kWh/год.

BGL/год. BGL/год.

BGL/год.

1

Общинска Администрация

гр. Борово

180

187,025

187,025

29,997

217,022

27,433

4,441

31,874

2

ДДМУ Калинка

с. Васил Друмев

230

329,162

329,162

67,976

397,138

65,141

10,063

75,205

3

ОДЗ No.1 Чоконяни

гр. Пирдоп

300

376,114

376,114

22,463

398,577

74,433

3,325

77,759

4

СООУ Христо Ботве

с. Баните

500

625,376

625,376

3,661

629,037

123,762

542

124,304

5

МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД гр. Мадан

650

1,005,937

1,005,937

42,380

1,048,317

199,076

6,274

205,350

1,860

2,523,614

2,523,614

166,477

24,645

514,491

Общо:

2,690,091 489,846

Общите годишни икономии на енергия вследствие изпълнението на мерки за енергийна ефективност се оценяват на 2 690 MWh или на 514 491 лева. Приходната и разходната част на проекта на Ерато АД при използването на ЕСКО бизнес модел – предлагане на услуга продажба на топлинна енергия са представени в Таблица 1.2.

3


Таблица 1.2 Годишни приходи и разходи в резултат от изпълнението на проекта Сграда

No.

Топлинна мощност

Продавана Приходи Разходи на Разходи на Експолатац Нетни на Срок на от дървесен ел.енергия ионни приходи от Инвестиции топлинна изплащане продажби чипс за СН разходи продажби енергия

kW

kWh/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL

Год.

1

Общинска Администрация

180

187,025

25,910

5,499

1,753

1,600

17,058

89,929

6.0

2

ДДМУ Калинка

230

329,162

45,601

9,783

1,055

1,925

32,838

149,090

5.1

3

ОДЗ No.1 Чоконяни

300

376,114

52,106

11,179

1,119

1,750

38,058

165,602

4.9

4

СООУ Христо Ботве

500

625,376

86,638

18,587

2,176

2,470

63,405

262,403

4.6

5

МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД

650

1,005,937

139,360

29,898

7,817

3,850

97,795

382,895

4.3

1,860

2,523,614

349,615

74,946

13,919

11,595

249,154

1,049,919

4.7

Общо:

Необходимите инвестиции за изпълнение на проекта са на обща стойност 1 049 919 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 249 154 BGL без ДДС на година. В следствие годишната икономия на 166MWh електрическа енергия за отопление, емисиите на СО2 ще се редуцират със 158 тона на година и за периода от 2013 до 2016г. общото количество емисии въглероден диоксид ще се редуцира с 595 тона. В резултат от изпълнението на проекта се очаква годишна икономия на 2 524MWh на дизелово гориво за отопление, което води до редуциране на емисиите на СО 2 с 863 тона на година. За периода от 2013 до 2016г. общото количество емисии въглероден диоксид ще се редуцира с 3 453 тона в следствие на използването на дървесна биомаса за отопление. Таблица 1.3 представя намалението на емисиите на въглероден двуокис за периода 2013 – 2016 година. Таблица 1.3Редуцирани емисии на СО2 в резултат от изпълнението на проекта Емисионни характеристики

Дименсия

2013

2014

Икономии на електроенергия MWh/год. 166 166 Икономии на дизелово гориво MWh/год. 2 524 2 524 Консумация на дизелово гориво за производството MWh/год. и транспорта на 62биомаса 62 СО2 емисионен фактор за електроенергия tCO2/MWh 0.947 0.908 СО2 емисионен фактор за дизелово гориво tCO2/MWh 0.3421 0.3421 Генерирани емисии на СО2 при производството иtCO транспорта на биомаса -21 -21 2/год.

2015

2016

Общо

166 2 524 62 0.884

166 2 524 62 0.833

666 10 094 248

0.3421

0.3421 -21

-85

158

151

147

139

595

Намаление на емисите на СО2 от икономии на дизелово tCO2/год.гориво 863

863

863

863

3 453

Намаление на СО2 емисиите

993

989

981

3 963

Намаление на емисите на СО2 от икономии на електроенергия tCO2/год.

tCO2/год.

1 000

-21

Предпроектното проучване изготвено от Ерато АД ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове изпускани в атмосферния въздух. Редуцирането на емисиите на СО2 подкрепя достигането на индикативните цели на Република България и на Новата Енергийна Политика за Европа свързана със следните приоритети:  Увеличаване до 20 % на дела на ВЕИ в общото енергийно потребление;  Задължителен за всички държави-членки минимум от 10% дял на биогоривата в потребление на бензини и дизелови горива за транспорта;  Намаляване с 20% на потреблението на енергия;  Намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 20%, в сравнение с 1990 г.

4


1.3 ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА Ерато АД като компания за енергийни услуги (ESCo) предлага услуга свързана с продажба на топлинна енергия към сгради публична собственост. В м. Април 2011г. компанията започна инициатива за предлагане на ESCo услуги към Българските общини. Бяха проведени работни срещи с кметовете на общини, на които бе дискутирана и предложена атрактивна схема на публично – частно партньорство. Проектът за енергийна ефективност на Ерато АД предвижда изграждането на отоплителни котелни централи тип енергийни кабини за производство, разпределение и консумация на топлинна енергия на общински сгради, чрез изгаряне на дървесна биомаса във вид на енергийни трески (дървесен чипс). Проектът разглежда резултатите сързани с възможността за подобряване на енергийната ефективност на общински сгради, чрез замяна на горивната база за отопление с екологично, евтино и достъпно алтернативно гориво – дървесна биомаса за най-често срещаните типове сгради публична собственост в населените места на страната. Енергийната кабина се монтира върху бетонов фундамент в близост до сградата. В кабината са инсталирани автоматизиран водогреен котел на дървесна биомаса. Допълнително в енергийната кабина са монтирани котелна инсталация в т.ч. помпен блок, разширителен съд, арматура. Предвижда се доставка и монтаж на гориво подаваща система, система за очистване на пепелта и комина система. Проектът предвижда присъединяване на енергийната кабина със съществуващата котелна инсталация посредством предварително изолирани тръби. Проектът предвижда също настройка на параметрите на водогрейния котел на дървесна биомаса и спомагателните съоръжения, подготовка за пускане в експлоатация и топли проби. Предвижда се обучение и инструктаж на обслужващия персонал. Фигура 1.1 представя принципната схема на енергоспестяваща мярка - проект за замяна на използваната течна горивна компонента (дизелово гориво) за производство, разпределение и консумация на топлинна енергия за общинска сграда с дървесна биомаса във вид на енергийни трески.

5


Общинска сграда

Дървесен чипс Ел.енергия

Енергийна кабина Нов котел на биомаса

Топла вода Охладена вода

Котелно Съществуващ топлоизточник

Фигура 1.1 Принципна схема на ЕСМ Топлозахранването на сградата се осъществява от високо ефективен автоматизиран водогреен котел, изгарящ дървесна биомаса във вид на дървесен чипс. Съществуващият котел в сградата се реновира и консервира като резервен топлоизточник.

1.4 ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА ПРОЕКТА Анализът на финансовите показатели и паричните потоци на проекта са извършени със софтуер Финансови изчисления на ЕНСИ. Приет е лихвен процент по инвестиционен кредит равен 9.0%. Отчетен е годишният коефициент на инфлация, стойността на средствата, които ще се вложат от Ерато АД (25.0% от общите инвестиции), разходите за експлоатация и поддръжка и размера на кредита от Фонд за енергийна ефективност (75.0%). Ерато АД ще погасява кредита на равни (анюитетни) месечни вноски. Приет е максимален срок на възвращаемост на инвестициите – 6 години. Главницата и лихвите по кредита на проекта на Ерато АД, финансиран от Фонд за енергийна ефективност, се изплащат от получените нетни приходи от продажба ба топлинна енергия. Необходимите инвестиции за изпълнение на проекта са на обща стойност 1 049 919 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 249 154 BGL без ДДС на година. Финансовите индикатори (Вътрешна норма на възвращаемост (IRR), Нетна настояща стойност (NPV) и срок на изплащане са изчислени от нетния паричния поток на проекта преди финансиране. Нетният свободен паричен поток е дисконтиран с фиксирана норма на дисконтиране от 9.0%. Анализът на паричния поток показва срок на изплащане от 4.7 години. Другите капиталови показатели също са със стойности, показващи привлекателността на проекта, IRR = 23.6% и NPV възлиза на NPV = 2 839 260 BGL при фиксирана дисконтова норма 9.0%. Таблица 1.4 резюмира финансовите индикатори на проект за енергийна ефективност.

6


Таблица 1.4 Финансови индикатори на проекта Сграда

No.

Инвестиции

Нетни приходи от продажби

NPV

IRR

Срок на изплащане

BGL

BGL/год.

BGL/год.

%

Год.

1

Общинска Администрация

89,929

17,058

176,339

18.7

6.0

2

ДДМУ Калинка

149,090

32,838

363,496

21.9

5.1

3

ОДЗ No.1 Чоконяни

165,602

38,058

428,466

22.9

4.9

4

СООУ Христо Ботве

262,403

63,405

727,320

24.1

4.6

5

МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД

382,895

97,795

1,143,640

25.5

4.3

1,049,919

249,154

2,839,260

23.6

4.7

Общо:

Инвестициите за изпълнение на проекта са оценени на 1 049 919 BGL без ДДС. Съотношението заемни/собствени средства е 75.0%:25.0%. Размерът на инвестиционния кредит е 787 439 BGL без ДДС. Самофинансирането със собствени средства на кредитополучателя е на стойност 262 480 BGL без ДДС. Финансовите показатели показват, че проектът на Ерато АД привлекателен от гледна точка на възвращаемост на инвестициите.

е

определено

Следователно, считаме, че при положително решение от страна на Фонд енергийна ефективност по молбата за кредит на дружеството и последващо подписване на договор за кредит между Фонд за енергийна ефективност и Ерато АД, заемът от 787 439 BGL без ДДС за реализирането на проекта, описан в част 4 на настоящото проектно предложение, може да бъде отпуснат съгласно условията на кредитната линия на ФЕЕ.

7


2. ВЪВЕДЕНИЕ Предложението за проект на Ерато АД е изготвено с цел кандидатстване за финансиране пред ФЕЕ - Фонд енергийна ефективност. Предметът на дейност на ФЕЕ е да изпълнява функциите на финансираща институция за предоставяне на кредити и гаранции по кредити, както и на център за консултации. ФЕЕ оказва съдействие на българските фирми, общини и частни лица в изготвянето на инвестиционни проекти за енергийна ефективност. Фондът предоставя финансиране, съфинансиране или гарантиране пред други финансови институции. Основна цел на предложението за проект е да се предложи пазарно ориентирана, комплексна програма от възможни решения за икономии на енергия, чрез изполването на възобновяеми енергийни източници във вид на дървесна биомаса и намаляване на замърсяването върху околната среда. Освен това, настоящото предложение е структурирано въз основа на реалистичната оценка на възможността да се генерира екологично, евтино и достъпно биогориво във вид на енергийни трески (дървесен чипс) в населените места на общините. Организацията по добива, производството и логистиката на енергийни трески е предпоставка за обезпечаване с биогориво на новите високо ефективни съоръжения оползотворяващи дървесна биомаса, намаляване на разходите за отопление и БГВ (битово горещо водоснабдяване), пренасочване на спестените средства за енергоносители към други значими пера на общинския бюджет и създаване на нови работни места в общините. В последните няколко години у нас и в световен мащаб все по-често се говори за алтернативни източници на енергия и енергийна ефективност. Действащата в момента ценова политика, както и влиянието на международните енергийни пазари, доведе до непрекъснатото покачване на цените на дребно на течните горива, природния газ, пропан бутан и въглищата, както и на вторичните енергоносители - електрическата и топлинна енергия. В резултат на това все по силно се усеща нарастващата активност на инвеститори и потребители по отношение използването на потенциала на алтернативни енергийни източници и реализация на енергоспестяващи мерки с цел финансиране и изпълнение на проекти за ВЕИ и енергийна ефективност. Индикативните цели в Новата Енергийна Политика за Европа е свързана със следните приоритети:  Увеличаване до20 % на дела на ВЕИ в общото енергийно потребление;  Задължителен за всички държави-членки минимум от 10% дял на биогоривата в потребление на бензини и дизелови горива за транспорта;  Намаляване с 20% на потреблението на енергия;  Намаляване на емисиите на парникови газове най-малко с 20%, в сравнение с 1990 г. Националната обща цел за България е 16% нарастване на дела на ВЕИ в общото енергийно потребление, формиращо се от:  Дял на ВЕИ през 2005 г. – 9.40%;  Фиксирана ставка от 5.75%;  Добавка, определена на база БВП на глава от населението – 0.85%. Най-големият потенциал за постигане на индикативните цели свързани с нарастване делът на ВЕИ са сградите собственост на Българските общини. 8


Предложението за проект на Ерато АД има също за цел да утвърди и популяризира сред общественото пространство възможностите за използване на дървесната биомаса за намаляване енергийната зависимост на Република България посредством инвестиране в ефективни и екологични технологии за производство на топлинна енергия. Предложението за проект съдържа основна информация за кредитоискателя, техническото описание на проекта, очаквани икономии на енергия, инвестиционни разходи на проекта, анализ на финансовите показатели и оценка на екологичния ефект на проекта.

9


3. ЕСКО УСЛУГИ 3.1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ В Европейския съюз съществува необходимост за подобряване на ефективността при крайното потребление на енергия, управляванотоърсене на енергия, насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници и намаляване на емисиите на парникови газове. Така позицията на ЕС за климата и енергийната политика поставя три амбициозни цели за 2020 г. с цел преодоляване на посочените по-горе въпроси. Първата цел е да намали емисиите на парникови газове с поне 20% от нивата от 1990 г., а вторият, за да увеличи използването на възобновяеми енергийни източници до 20% от общото производство на енергия, а третият да се намали потреблението на енергия с 20% от планираното за 2020 г. ниво от подобряване на енергийната ефективност. През 2006 г. Европейската комисия публикува план за действие за енергийна ефективност, която очертава политиките и мерките, които трябва да бъдат приложени с цел да се постигне 20% икономия на годишното потребление на първична енергия в ЕС до 2020 г. Планът за действие също предлага десет приоритетни дейности, да се започне веднага с цел постигане на очакваните потенциални спестявания. Приоритетните действия, покриват всички възможни области, в които енергийната ефективност може да бъде реализирана например уреди, сгради, производство и разпределение на енергия, горивната ефективност на автомобили и т.н., включително и улесняването на подходящо финансиране, на инвестиции за енергийна ефективност за малки и средни предприятия и компании за енергийни услуги (ЕСКО). Особено в областта на финансиране на енергийната ефективност, Плана за действие предлага да открият и отстранят всички пречки, свързани с експлоатацията на ЕСКО в държавитечленки и да развиват договарящите инструменти [2]. Също така за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници в Общността е публикувана през 2006 г. "Пътна карта за Възобновяеми енергийни източници". През 2008 г. „Възможностите на Европа за климатичните промени до 2020г". В двата документа е посочена необходимостта да се увеличи използването на ВЕИ и достигане на целта от 20% използване на възобновяеми енергийни източници в брутното вътрешно потребление до 2020 г. Освен посочените по-горе документи, които описват обща рамка на политиката на ЕС, там са и специалните директиви, които се опитват да регулират някои от тези проблеми в практиката. Директивата за енергийните услуги - ESD (2006/32/EО), заедно с Директивата за енергийните характеристики на сградите - EPBD (2002/91/ЕО) е необходимо да тласнат пазара към проекти за енергийна ефективност. Теоретичното изпълнението на тези две директиви трябва да се разрешат ЕСКО пазара да бъде доразвит. Често се реализират проекти по ЕСКО схеми за енергийната ефективност, но също и проекти за възобновяеми енергийни източници. Сега с нови възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) директива (2009/28/ЕО) на пазара е силно ориентирана към насърчаване на ВЕИ не само за производство на електроенергия, но също така и за отопление и охлаждане. По този начин, разбираемо е, че това е добра възможност за ЕСКО проекти, който се занимават с предоставянето на топлина от възобновяеми енергийни източници (например биомаса и слънчеви инсталации), които трябва да бъдат широко въведени. По-специфично, информацията се събира от правната уредба за ЕСКО и Финансиране от трета страна (TPF) за всяка една от страните, както и информация за вида на съществуващите договори и финансови схеми, най-често използвани. В допълнение на

10


съществуващите бариери, са описани и онези които не позволяват създаването на понататъшното развитие на пазара на ЕСКО. Чрез обобщаването на резултатите от търсенето в страните, може да се каже, че ЕСКО проекти, включително слънчева топлинна и / или биомаса системи са въведени в много страни в Европа, но понастоящем има много разлики в това, което се отнася до вида на използваните договори или дали те използват и двете технологии (слънчева енергия и биомаса). Например Германия, който е един от най-развитите пазари на енергийни услуги в Европа има много малко проекти на договор, съчетаващи биомаса, както и слънчеви топлинни технологии. Това е така, защото инсталирането на слънчеви колектори, често се оказва финансово неизгодна, дори когато държавните субсидии се отпускат. Разбира се, има изобилие от проекти, които предлагат биомаса, сключването на договори в допълнение към сключване на договор с изкопаеми горива, докато други са специализирани в договори за биомаса. В други страни като Испания, където климатичните условия са благоприятни за слънчеви топлинни технологии и пазара на ЕСКО е доста развит, ЕСКО проекти, включително слънчевите системи са по-чести. Има и страни като Гърция и Кипър, които имат благоприятни климатични условия за слънчеви топлинни системи, но нямат развит пазар на ЕСКО все още. Централна и Северна Европа имат повече опит с проекти за изпълнение на отоплителни системи на биомаса. Финландия например е страна с голям брой на ЕСКО биомаса проекти. Във всички страни има много пречки, които възпрепятстват развитието на ЕСКО пазара. Бариерите покриват широк диапазон и са най-често срещани като: административни бариери за изпълнение на ЕСКО проекти в публичния сектор, повишаване на осведомеността проблеми при търсенето, но също така и във финансовите институции, липса на търговски жизнеспособни проекти за финансиране, неясни законодателни въпроси, които създават несигурност и свързани с тях технологии, проблеми като липса на доверие в специфични технологични системи. Някои от пречките са често изпълнени между страните, докато някои други са свързани със специфичните условия във всяка страна.

3. 2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ Компанията за енергийни услуги (ЕСКО) е професионална бизнес структура, която предлага на потребителите, чрез широка гама на енергийните услуги, възможност за намаляване на енергийното им потребление и свързаните с това разходи. Тази широка гама от енергийни услуги може да включва анализ и одит на енергия, управление на енергията, проектиране и изпълнение на проекти, поддръжка и експлоатация, производство на електроенергия и енергийното снабдяване, мониторинг и оценка, на съоръженията и управление на риска. С цел една компания да се разграничи от други компании, които могат да предоставят някои от споменатите по-горе енергийни услуги (например консултантски фирми, доставчици на енергия, производители на оборудване) и да се характеризира като ЕСКО, те трябва да има някои допълнителни функции, различни от просто предлагане на енергия услуги. Тези характеристики, както са описани в Паоло Bertoldi & Силвия Rezessy 2005 г. доклад на ЕСКО, са следните: 

Една ЕСКО гарантира спестяване на енергия и / или предоставяне на същото ниво на предоставяне на енергийни услуги на по-ниска цена. Гаранцията за изпълнение може да отнеме няколко форми. Той може да се върти около действителния поток на икономиите на енергия от проекта, може да предвиди, че икономиите на енергия ще бъде достатъчна за погасяване на месечните разходи за обслужване на дълга, или че на същото ниво на предоставяне на енергийни услуги е предвидено за по-малко пари.

11


 

Възнаграждението на ЕСКО, е пряко обвързано с постигнатите икономии енергия; Една ЕСКО може да финансира или да съдейства за организиране финансиране за работата на енергийната система, като осигурява гаранции спестяванията; Една ЕСКО запазва оперативна роля при измерване и проверка спестяванията през срока на финансирането.

на на за на

ЕСКО също са описани в Директивата за енергийните услуги (ESD) (2006/32/ЕО), заедно с договара за гарантиран резултат (EPC) и финансиране през трета страна (TPF), тъй като основните инструменти и механизми, които могат да бъдат използвани от държавите-членки в с цел постигане на енергийна ефективност и да достигне общо национално индикативно ниво на енергийни спестявания от 9% (за деветата година от прилагането на настоящата директива). Определенията, използвани в ESD за ЕСКО, EPC и TPF са дадени по-долу: Компания за енергийни услуги („ЕСКО”): физическо или юридическо лице, който предоставя енергийни услуги и / или други мерки за повишаване на енергийната ефективност при съоръженията или обекта на потребителя, и приема известна степен на финансов риск по този начин. Заплащането на предоставяните услуги се основава (изцяло или частично) за постигане на подобрения на енергийната ефективност и на срещата на другите договорени критерии за изпълнение; Договор с гарантиран резултат (EPC): договореност между получателя и предоставящия (обикновено ЕСКО) мярката за повишаване на ефективността на енергия, където инвестициите в тази мярка са платени по отношение на договореното ниво на повишаване на енергийната ефективност; Финансирането от трета страна (TPF): договореност с трета страна - в допълнение към енергийния доставчик и получателя на енергоспестяващата мярка, която осигурява финансирането на тази мярка и събира от получателя такса в размер на част от постигнатите енергийни спестявания като резултат от енергоспестяващата мярка. Тази трета страна може или не може да е ЕСКО; В допълнение следния термин се използва също и в този доклад: Друго определение, отколкото може да се възприема като ЕСКО операция е: Топлинно предприемачеството Топлинното предприемачеството във Финландия е доминираща форма на дружества на физически лица за доставка на топлоенергия на клиентите. Топлинното предприемачеството в най-общата си форма е предоставяне на топлинна енергия за един или повече клиенти от един предприемач, група на предприемачи, или кооперация, топлината се най-често са получава от горската биомаса, като пелети или дървесен чипс. Бизнес модела, използван в предприемаческите фирми варира, и има различни форми. В момента (2009) има около 380 топлинните инсталации, които работят под формата на топлинни предприемачество във Финландия.

3.3. ЗАКОНОДАТЕЛНА, ФИНАНСОВА, ДОГОВОРНА И ПРАВНА РАМКА В ЕС Правна уредба за TPF и ЕСКО Общият преглед на пазарите на ЕСКО на Европейските държави-членки показва, че голямото разнообразие сред страните по отношение на това какво е развитието на ЕСКО пазара, структурата и разпоредбите. В някои страни (например Обединеното 12


кралство, Ирландия, Гърция, Финландия и Португалия) най-малко до сега, не е приет специален правен формат за ЕСКО, а конституцията може да бъде всеки от признатите форми на закона на страната. Също така не съществуват специални правила, отнасящи се до предоставянето на частно финансиране на ЕСКО, различни от тези, които се прилагат за заеми и договори като цяло. Например в Обединеното кралство и Ирландия, където се прилага този случай, то се предполага, че дружество с ограничена отговорност, би било най-подходящото средство за повечето ЕСКО, тъй като те са найгъвкави. С Директивата за енергийни услуги - ESD (2006/32/EО), която се отнася за всички държави-членки на ЕС през 2006 г., липсата на специална законодателна рамка на пазара на енергийните услуги се очаква да се промени, и по този начин ролята на ЕСКО да бъде изяснена и пазара на енергийните услуги, ще бъде подпомогнат, за да се развива напред. ESD, която трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство от всички държави-членки от май 2008 г., има за цел икономически ефективно подобряване на енергийната ефективност в крайното потребление чрез посочване на целевите стойности, премахване на пазарните бариери и стимулиране на пазара на енергийните услуги. Както беше съобщено през декември 2008 г. 7 държавичленки са съобщили за пълно транспониране на образованието за устойчиво развитие в националното законодателство, 11 държави-членки бяха съобщили частично транспониране, докато не е съобщена на всички 9 държави-членки. В някои от страните, където вече е развит пазара на енергийните услуги не е задължително да се използват условията на ЕСКО и енергийните услуги. Например във Франция "на енергийни услуги" и "Дружеството на енергийни услуги", които са често срещани в Европа, се появи в страната, само в края на 1990-те години благодарение на либерализацията на енергийните пазари и за развитието на Директивата за енергийните услуги и последващи дебати. Също така в Германия ЕСКО почти не се използва, вместо това, този бизнес модел е посочена като договаряща и с цел да се избегне объркване относно термини, които описват договаряща DIN 8930-5 "договаряща" (2003) определя основните термини, няколко алтернативни договарящите схеми, сервизни компоненти, цени за услуги, области на приложение и за правната уредба. Едно от най-важните законодателни ограничения, които възпрепятстват дейността на ЕСКО в публичния сектор в много от европейските държави-членки, е факта, че работат и особено за закупуване на оборудване, както и предоставянето на услуги, включително и енергийни услуги в публичния сектор не е позволено да бъдат определени за частни лица. От друга страна отдавна се твърди, че ЕСКО могат да се ангажират в частния сектор за предоставяне на комплексни решения за публичния сектор, което ще бъде от полза и може да достави иновативни решения. Този проблем е частично решен в почти всички страни от ЕС (например Франция, Германия, Великобритания, Ирландия, Гърция, Словения, Испания, PT, Кипър, Румъния, Словакия) и Хърватия, когато законодателството в областта на публично-частното партньорство (ПЧП) е установено. Разбира се нивото на приемане на ПЧП и секторите на тези споразумения могат да покрият разлика много между държавите-членки. ПЧП е един вид "покриващо понятие" обхващащо широк спектър от споразумения между публичните институции и частния сектор, насочени към операторите на обществени инфраструктури или предоставяне на обществени услуги. Що се отнася до изпълнението на ЕСКО проекти в публичния сектор, при тези специални и формални споразумения, мулти-годишна концесия на договаряща се страна относно инсталирането, функционирането и поддръжката на лизинг / аутсорсинг на енергийно ефективно оборудване в обществени сгради може теоретично да се реализира. ПЧП позволяват на публичния сектор да плаща възнаграждението на частна фирма периодично по време на проекта, и позволява плащането да се основава на показатели за изпълнение, преди определена в договора дата (вместо да бъде чист приход). С цел да се увеличи ефективността на настоящия регламент, обществените 13


счетоводни правила следва да бъдат преразгледани и отделянето на работата и инвестиционни бюджети трябва да бъдат преодолени в случай на ЕСКО проекти, където е много важно, че спестяванията са в бюджета и може да се използва като такса за инвестиции в областта на енергийната ефективност. Освен това, правилата за обществените поръчки следва да бъдат преразгледани, за да позволи включването на критерии за енергийна ефективност. В балтийските страни (Латвия, Естония, Литва) нестабилната и не добре определената регулаторна рамка, както и неблагоприятните процедури за възлагане на обществени поръчки може да допринесе за забавяне на развитие на пазара. В Полша процедурите за възлагане на обществени поръчки, затрудняват избора на най-добрите оферти и не са подходящи за дългосрочни договори; процеси на решение и финансови процедури в рамките на публичните органи са твърде сложни Тъй като са доста сложни на ЕСКО схеми и договори, законите, регламентиращи специално договарящите услуги ще помогнат да се преодолеят основната несигурност. Освен това, обществените поръчки трябва да бъдат адаптирани, за да се отвори този пазар до услугите на ЕСКО. В Хърватското законодателство, ЕСКО модел се споменава в Закона за енергийната ефективност в Държавен вестник (ДВ 152/08). Законът определя една ЕСКО и заявява, че средствата за енергийни услуги са осигурени от изпълнителя, т.е. ЕСКО, изцяло или частично от собствени източници или от трети страни, че изпълнителя или трети страни, носи рискове, частично или напълно, и че енергийните услуги се погасяват чрез спестяванията. Освен това, Законът формулира договор за енергийна ефективност, която трябва да включва информация за неща като енергийна услуга на клиента, финансиране от трета страна, ако е налице коeто и да било участие, потребление на първична енергия, гарантирани енергийни спестявания и др. Съществува процедура за осигурителни схеми, които да бъдат включени в проект на ЕСКО, а също и осигуряване на оборудване, което се регулира от договор с производител / доставчик на оборудване, което гарантира инсталирането на оборудването, като и сигурността на платежни инструменти. HEP ЕСКО, в момента единствената ЕСКО в Хърватия, използва различни инструменти, в зависимост от вида на клиента. Видът и броя на използваните инструменти, зависят от оценката на платежоспособността на клиента. Във Финландия Motiva има много важна роля в енергийните въпроси. Motiva Oy е държавна компания, насърчаваща енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. ЕСКО концепцията е инструмент, за да получите енергийно ефективна технология и предложени решения. Motiva работи заедно с участниците на пазара за насърчаването и развитието на ЕСКО в енергетиката, на договорите с гарантиран резултат (EPC) и концепции на Финландския енергиен пазар. Motiva действа като връзка между ЕСКО и техните потенциални клиенти чрез разработване на ЕСКО модели и инструменти и предлагането на пазара на концепцията за EСКО. Едно действие в подкрепа на това е създаването на ЕСКО проект регистър. В Австрия правни рамкови условия за проекти на TPF са същите, както за всеки друг правен договор. Въпреки това, трудности могат да се получат, чрез възлагане на договори за изпълнение. В Закона за обществените поръчки е регламентирано възлагането на договори от възлагащи органи въз основа на "модел на подхода". В случай на частен купувач, въпросният проект може да се договари и да се стартира без да са длъжни да спазват разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Общата правна рамка за възлагането на договор от страна на публичните клиенти може да се оцени като "предимно положителни". По принцип, правилата за възлагане на договори не предоставят никакви препятствия за използването на енергийни услуги от публичните клиенти. Има някои "проблемни области", обаче, като класифициране на проекти финансирани от трета страна в рамките на определени категории поръчки. Затова се 14


препоръчва да се обръща особено внимание на съответната правна рамка по време на организацията на проекта. В България по време на началната фаза на проекта, EСКО инвестира негова оборотен капитал за извършване на енергиен одит и разработване на проектна документация. Всички тези разходи са включени по-късно в цената. В съответствие със Закона за енергийна ефективност, правителството е разработило и приело Наредба № РД-16-347 от 2 април 2009 г. за условията и реда за определяне на размера и изплащането на средствата, планирани по договори за енергийна ефективност, което води до спестяване на енергия в сгради - държавна и общинска собственост (в сила от 14.04.2009), издадено от Министерството на икономиката и Министерството на финансите и публикувано в ДВ, бр. 28 от 14 април 2009. В Румъния на Директивата за енергийни услуги (2006/32/ЕО) е транспонирана в националното законодателство с Наредба № 22/2008. Няма друг закон за регулиране на пазара на ЕСКО като напр. предоставяне на примерни договори или акредитация за ЕСКО, но примерен договор за сключване на енергийна ефективност (EPC) е в процес на подготовка. В регламентите на Словения, свързани с ЕСКО проекти са валидни Закона за публично - частно партньорство (ДВ 127/06) и Закона за обществените поръчки (ДВ 128/06). Франция е важен двигател за усвояването на ЕСКО модели в частния сектор изпълнението на схема с бели сертификати (WCS) през 2006 г. Прегледът на Италианската законодателна рамка показва, че има няколко определения на ЕСКО и сертификацията на ЕСКО се възприема като необходимост. В частност, определението на ЕСКО, които могат да търгуват с бели сертификати в италианската система за енергийна ефективност на пазара, включва всички фирми, които декларират в техния учредителен акт, да се съсредоточат върху енергийните услуги в широк смисъл. Поради тази причина, повечето от тези оператори не са наистина действащи като ЕСКО. До ноември са преброени около 400 ЕСКО. Наскоро един нов стандарт (за проверка и заверка на получените икономии на енергия) е добавено, че намалява броя на "само" 56 ЕСКО (юни '06). Но определението остава доста широка и неясна, в момента само на няколко се ЕСКО да предоставят (например) договори за енергийни характеристики, Финансиране от трета страна и интегрирани енергийни услуги. В такава ситуация е необходимостта да се характеризира, че критериите, за да се определи какво ЕСКО е и какви са минималните задължителни услуги, с цел да се създаде доверие сред клиентите и финансовите институции. Първият опит да се въведе една ясна правна основа за TPF и ЕСКО е представена от Законодателен указ N°115/08, която определя характеристиките и правилата на енергийни услуги и ЕСКО подходи. Раздел V, член 16 на постановлението се въвежда доброволни процедури за сертифициране за ЕСКО и енергийни мениджъри, които се определят от конкретен стандарт от UNI-CTI (с италианския комитет по термотехника, отговарящ на въпроса за тази стандартизация). Освен това, с цел постигане на повисока надеждност на измерванията в областта на енергийната ефективност, понататъшно промишленост Министерството постановления следва да определи процедурите, които да сертифицират системи за управление на енергията и енергийната себе си одити. В Португалия, в Националния план за действие за енергийна ефективност, се определят формите за насърчаване на фирмите за енергийни услуги, когато офертите и стимули за създаване на ЕСКО договор за и ефективност са предвидени. 15


В Испания, Закона за устойчива икономика бе гласуван през февруари 2011 г. Една от целите на този закон е да се създаде положителна среда за предприемачеството в сектора на ЕСКО. Чл. 102 от закона се дава дефиниция на ЕСКО, който е много подобен на този в директивата за енергийните услуги. Според тази дефиниция, компанията трябва да поеме определено ниво на финансов риск. Законът гласи, че правителството ще разработи конкретен план, насочен към насърчаване на ЕСКО, премахване на бариерите и да се улесни финансовите ресурси. В Гърция беше преодоляна една от основните пречки на стагнация на пазара за развитието на ЕСКО, която е липсата на закон за ЕСКО бизнес операция, през юни 2010 г. с гласуването на Закон 3855/2011 (ПГ на издаване A'95 / 23 / 06/2020). Този закон е транспонирането на Директива 2006/32/ЕО на ЕС - "енергийна услуга директива, образованието за устойчиво развитие" в гръцкото законодателство, и то изяснява законодателна рамка за работата на ЕСКО и дава възможност за много фирми, активни в RE / SE поле, за да влезе без съмнения в пазара на енергийни услуги. Очаква се, че с този закон енергийния пазар на услуги ще се движат напред и да бъдат разработени и че броят на компаниите, които вече действат като ЕСКО или са склонни да действат като ЕСКО, ще бъдат включени в енергийни проекти както в публичния и частния сектор. Съгласно Закон 3855/2010 един регистър ЕСКО е създаден и (D6/13280 MD, ПГ Брой B'1228 / 14/06/2011), където компаниите, които отговарят на определени критерии (финансова, експертизи и т.н.) могат да бъдат регистрирани и действат като ЕСКО. В Кипър Директивата за енергийните характеристики (ESD) все още не са транспонирани в националното законодателство и до сега не е отделен закон, занимаваща се с експлоатацията на една ЕСКО.

16


4. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА 4.1 ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ Устойчиви Енергийни Общности – Български Общини, в които местната власт, пазарни участници, собственици, експерти, политици, администрация, неправителствени организации и граждани активно си сътрудничат, за да постигнат по-висока степен на децентрализирано енергоснабдяване, отдавайки предпочитание на възобновяемите източници на енергии, заедно с рационално приложение на енерго-ефективни мерки във всички сектори на крайното потребление. В м. Април 2011г. компанията започна инициатива за предлагане на ESCo услуги към Българските общини. Бяха проведени работни срещи с кметовете на общини, на които бе дискутирана и предложена атрактивна схема на публично – частно партньорство. В резултат на проведените разговори бяха изпратении Писма за намерения относно предлагането на енергийни услуги – продажба на топлинна енергия до следните общини в страната:  Община Смолян, област Смолян;  Община Чепеларе, област Смолян;  Община Мадан, област Смолян;  Община Кърджали, област Кърджали;  Община Самоков, област София;  Община Пирдоп, област София;  Община Чавдар, област София;  Община Русе, област Русе;  Община Тутракан, област Силистра;  Община Две могили, област Русе;  Община Борово, област Русе;  Община Иваново, област Русе;  Община Силистра, област Силистра;  Община Шумен, област Шумен. Фигура 4.1 представя разположението на общините в България, на които компания Ерато е предложил ESCo бизнес модел. В регионите на посочените общини от няколко години са в експлоатация регионални центрове за производство на енергийни трески (дървесен чипс). Такива центрове съществуват в Чепеларе, Смолян, с. Давидково, община Баните, Самоков, с. Железница, община София – град, Борово и др. В регионалните центрове, фирми партньори на Ерато АД произвеждат високо качествени, достъпни и евтини алтернативни биогорива – енергийни трески (дървесен чипс). Фирмите партньори разполагат и експлоатират високо производителни технологични линии за производство на енергийни трески. Технологичните линии са производство на Ерато АД и се състоят от модерни и качествени дробилни машини модел СМ 400/3 и DC 300, всяка с производителност от 15m3/h, коакто и линии за траснпорт на енергийни терски.

17


ЕРАТО АД като компания за енергийни услуги (ESCo) предлага услуга свързана с продажба на топлинна енергия към сгради публична собственост. Energy contracting - Договор за продажба на топлинна енергия При този тип договор има две страни: Компания за енергийни услуги (Инвеститор) и клиент. Договорът за продажба на енергия (Energy Contracting) е финансов механизъм, при който Инвеститорът финансира със собствени средства изпълнението на проекта за енергийна ефективност. В този случай, компанията за енергийни услуги подписва договор за предоставяне на услуга (най-често за продажба на енергия) с потребителя. При тази схема потребителя се задължава да предостави на инвеститора площадка за инсталиране и експлоатация на съоръженията – собственост на инвеститора за срока на действие на договора и да заплаща месечни вноски за консумираната енергия. Консумираната енергия се отчита по сертифициран търговски уред (разходомер). Инвеститорът поема изцяло риска от изпълнението на проекта. След приключване срока на действие на договора инвеститорът предоставя на потребителя правото на собственост върху съоръженията при определена схема. Основни акценти при договор за продажба на топлинна енергия:  Цена на 1 kWh без ДДС подавана топлина енергия на потребителите е с 30% /тридесет процента/ по-ниска от цената на 1 kWh енергия генерирана от изгарянето на дизелово гориво с цена съгласно бюлетин – горива на Лукойл АД;  Отчитането на общата консумирана топлинна енергия се извършва ежемесечно на база реално постъпилото количество топлинна енергия отчетено по показанието на сертифициран топломер в абонатната станция на всяка сграда;  Заплащането на изразходваната от купувача топлинна енергия се извършва на 11 равни месечни вноски е една 12 изравнителна;  Договорът се сключва за срок от 5 години;  Директна инвестиция от страна на доставчика за изграждане на котелната инсталация вкл. централен топломер на входа на сградната инсталация, като техническите съоръжения остават негова собственост;  Пълно обслужване, поддръжка и сервиз на котелната инсталация от страна на доставчика на енергия; 18


 

Доставка на горивото се извършва по предварително изготвен график; Изготвянето на общата сметка на потребителя се извършва на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано на база показанията на сертифициран и метрологично узаконен измервателен прибор (топломер) отчитащ общо консумираната енергия.

4.2 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ПРОЕКТА Проектът за енергийна ефективност на Ерато АД предвижда изграждането на отоплителни котелни централи тип енергийни кабини за производство, разпределение и консумация на топлинна енергия на общински сгради, чрез изгаряне на дървесна биомаса във вид на енергийни трески (дървесен чипс). Проектът разглежда резултатите сързани с възможността енергийната ефективност на общински сгради, чрез замяна отопление с екологично, евтино и достъпно алтернативно гориво най-често срещаните типове сгради публична собственост в страната.

за подобряване на на горивната база за – дървесна биомаса за населените места на

За целите на проектното предложение са разгледани възможностите за структуриране на проект за енергийна ефективност – замяна на горивната база с екологично биогориво на най-често срещаните сгради публична собственост. Таблица 4.1 представя най-често срещаните типове сгради, разположени в общините с тяхното предназначение.

No.

Тип сграда

1

Административна сграда

2

Социален дом

3

Детска градина

4

Училище

5

Болница

Таблица 4.1 Типове публични сгради Наименование Местопложение Общинска администрация Борово ДДМУ-Дом за деца и младежи с увреждания Калинка ОДЗ No.1 Чоконяни СООУ Христо Ботев МБАЛ Проф. д-р Константин Чилов ЕООД

Предназначение

гр. Борово, община Борово

Административнообществени дейности

с. Васил Друмев община Шумен

Социални дейности

гр. Пирдоп, община Пирдоп с. Баните, община Баните гр. Мадан, община Мадан

Учебно-възпитателни дейности Учебно-образователни дейности Дейности със здравеопазването

На посочените типове сгради е извършено енергийно обследване, в което се предлага изпълнението на ЕСМ - енергоспестяваща мярка за намаляване на консумацията на енергоносители и икономия на енергия. Анализът на резултатите в изготвените енергийни обследвания на сградите в общините еднозначно показва необходимостта от предприемане на принципни, пазарни и дългосрочни решения относно необходимостта от икономии на енергия и намаляване на замърсяването на околната среда. Методиката, по която са представени резултатите в настоящото предложение включва следните стъпки:

19


1. Използват се основни данни за консумацията и разходите на енергия за отопление и БГВ на сградите по справките и отчетите на счетоводните отдели или дирекции на общините; 2. Извършено е допълнително подробно заснемане на строителната топлофизика на сградите, системите за отопление и БГВ и прилежащата инфраструктура; 3. Извършват се изчисления и пресмятания с цел привеждане на всяка конкретна сграда, съгласно изис��ванията на Наредба № 18/12.11.2004г. за енергийните характеристики на обектите (нормализиране на сградите); 4. Изчисляват се топлинните товари за отопление и БГВ, както и годишната консумацията на топлинна енергия за сградата; 5. Определят се годишните икономии на енергоносители в натурални показатели; 6. Определят се годишните парични икономии за ЕСМ на база разлика в разходите за дизелово гориво, изгарян в съществуващата котелна централа при осигуряване на базовата топлинна мощност за отопление на сградата и разходите на топлинна енергия генерирана от нов водогреен котел изгарящ дървесен чипс. Отчита се е влиянието на КПД на новия котел и калоричността на енергийните трески; 7. Определят се годишните икономии на електрическа енергия, като разлика от разходите на електроенергия за отопление при базовия модел и разходите на електрическа енергия за собствени нужди на новия топлоизточник; 8. Определят се инвестиционните разходи за изпълнение на проекта (за всеки обект); 9. Определят се финансовите индикатори (IRR, NPV, Pay-back period) за инвестиционните разходи за всеки обект; 10. Определя се екологичния ефект на всяка ЕСМ в резултат на намалението на емисии на СО2. Фигура 4.1 представя принципната схема на енергоспестяваща мярка - проект за замяна на използваната течна горивна компонента (дизелово гориво) за производство, разпределение и консумация на топлинна енергия за общинска сграда с дървесна биомаса във вид на енергийни трески.

Общинска сграда

Дървесен чипс Ел.енергия

Енергийна кабина Нов котел на биомаса

Топла вода Охладена вода

Котелно Съществуващ топлоизточник

Фигура 4.1 Принципна схема на ЕСМ

20


Топлозахранването на сградата се осъществява от високо ефективен автоматизиран водогреен котел, изгарящ дървесна биомаса във вид на дървесен чипс. Съществуващият котел се реновира и консервира като резервен топлоизточник. Предлаганите от Ерато АД водогрейни котли модел Marine, тип CSА са предназначени за изгаряне на дървесни пелети, дървесни трески, костилки от плодове, костилки от маслини и др. Котлите са стоманени, компактна конструкция, комплектовани с автоматизирано устройство за подаване на горивото, система за очистване на пепелта, система за очистване на димните газове, табло за управление и пожаробезопасна система. Основните предимства на предлаганите съоръжения са следните:  Изгаряне на екологично чисто гориво;  Възможност за изгаряне на биогориво с голяма влажност до 30%;  Наличие на система за автоматично управление на мощността;  Наличие на защита на електрическите двигатели;  Система за управление на двигателите;  Наличие на защита от обратно горене. Котелът модел Marine, тип CSА използва за горене екологично чисто гориво – дървесни трески (чипс) с максимална влажност до 30%, максимално пепелно съдържание до 3.0%, размери (дължина х ширина х дебелина) 20х20х10 mm и калоричност 2.56 kWh/kg. Анализът на финансовите показатели и паричните потоци на проекта са извършени със софтуер Финансови изчисления на ЕНСИ. Приет е лихвен процент по инвестиционен кредит равен 9.0%. Отчетен е годишният коефициент на инфлация, стойността на средствата, които ще се вложат от Ерато АД (25.0% от общите инвестиции), разходите за експлоатация и поддръжка и размера на кредита от Фонд за енергийна ефективност (75.0%). Ерато АД ще погасява кредита на равни (анюитетни) месечни вноски. Приет е максимален срок на възвращаемост на инвестициите – 6 години. Главницата и лихвите по кредита на проекта на Ерато АД, финансиран от Фонд за енергийна ефективност, се изплаща от получените нетни приходи от продажба ба топлинна енергия.

4.3. СГРАДИ ПРЕДМЕТ НА ПРОЕКТА 4.3.1. АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА – ГР. БОРОВО Описание на базовото състояние: Сградата на общинска администрация – Борово представлява масивна монолитна конструкция на 3 етажа със сутерен. В сутерена на северната част на сградата са разположени котелна централа, кафе-клуб, пункт на гражданска отбрана, телефонна централа и складове помещения. В Таблица 4.2 са представени Административната сграда.

основните

строителни

характеристики

на

21


Таблица 4.2 Строителни характеристики на сградата Сграда Административен корпус

Застроена площ

Разгъната площ

Отопляема площ

Отопляем обем бруто

Отопляем обем нето

m2

m2

m2

M3

m3

500

1 400

2 220

4 500

3 600

Външните фасадни стени на Административната сграда са изградени от тухлена зидария с дебелина 25сm. Фасадните стени в посока изток, юг и запад са покрити с облицовъчни плоскости гранит, а отвътре измазани със замазка, шпакловани и боядисани. Северната фасада на сградата представлява тухлена зидария, отвън измазана с циментова замазка и боядисана пръскана мазилка, а отвътре стените са измазани със замазка, шпакловани и боядисани. Общият вид на административен корпус – гр. Борово е представен на Фигура 4.2.

Фигура 4.2 Сградата на ОА Борово Прозорците по южната, северна и западна фасади са изцяло изпълнена с нова PVС дограма, двойно остъклена. Част от прозорците в посока север и прозорците на източната фасада са изпълнени с метална еднокатна дограма. Външните врати на официалния вход на сградата са изпълнени като конструкция от метална рамка единично остъклена. Покривната конструкция на сградата на общинската Администрация е изградена от стоманобетонна плоча върху варопясъчна мазилка. Плочата е едностранно измазана отгоре, като върху нея има въздушен слой с височина 2m, над който е изградена стоманобетонна плоча и покривка от асфалт със засипка от чакъл. В Административен корпус - гр. Борово се консумира електрическа енергия, дизелово гориво и вода. Анализът на консумацията и разходите на енергоносители в сградата е извършен на база данните, получени от счетоводството. Годишната консумация на електрическа енергия за отопление на Административния корпус през 2012г. е 41 837kWh, за които за заплатени разходи в размер на 608 лева без ДДС. През 2012 година, Административния корпус е консумирал за нуждите на съществуваща стационарна котелна централа 13 000литра дизелово гориво, за което за направени разходи в размер на около 17 647 лева без ДДС.

22


В Таблица 4.3 са представени основни данни за използваните енергоносители за отопление в сградата на общинската Администрация. Таблица 4.3 Консумация и разходи на енергоносители (2012) Вид енергоносител

Годишна консумация

Годишни разходи без ДДС

kWh/год. 41 837

BGL/год.

Електроенергия Дизелово гориво

120 348

17 647

Общо:

162 185

18 255

608

Котелната централа е ситуирана в сутерена (северната част) на сградата в отделно за целта функционално помещение. Котелният парк включва 2 броя отоплителни водогрейни котли, складово стопанство за гориво, помпен блок за подаване и връщане на топлоносителя, воден разпределител и воден събирател. Общият вид на котелната централа е представен на Фигура 4.3.

Фигура 4.3 Общ вид на котелната централа В котелната централа са инсталирани два броя отоплителни водогрейни котли тип Виадрус, модел G300. Топлоизточниците са чугунени, 5 секционни и са инсталирани през 2005г. Всеки от котлите е с единична инсталирана топлинна мощност 103kW, работно налягане 0.35МРа и воден обем 56.4l. Котел ст.No.1 е комплектован с двустепенна нафтова моноблочна горелка модел Метеор, тип Г20М2К, производство на Спартак АД – Бургас. Диапазонът на регулиране на топлинната мощност по гориво на котела е в интервала 10-20kg/h. Котел ст.No.2 е комплектован с автоматична безстепенна горелка на течно гориво тип Lamborghini, модел ЕСО 10, производство на Caloreclima – Италия. Диапазонът на регулиране на топлинната мощност на котела е в интервала 59-125kW. Липсата на автоматично управление на съотношението гориво - въздух води до неефективното управление на котлите. Реалният КПД на котлите e около 70%. В котелната централа нама инсталиран разходомер за течно гориво и не се отчита консумацията на гориво в дневен разрез. Захранването на Административния корпус с топлинна енергия през отоплителният сезон е периодично. Управлението се извършва ръчно по преценка на огняра, който експлоатира котлите и спомагателните съоръжения. През отоплителният сезон, когато в сградата пребивават хора и средната дневна температура на външният въздух е 23


отрицателна, котлите работят по 5 часа на ден. При положителни стойности на средната дневна температура на външният въздух топлоизточниците работят между 1-3 часа. По време на почивните дни и празниците един от котлите се пуска периодично за да се предотврати замръзване на топлоносителя в отоплителната инсталация. Инсталираните отоплителни котли не са в състояние да поддържат изискваните по нормативните документи комфортна температура на въздуха в помещенията на Административния корпус по време на отоплителния сезон. По данни на експлоатационния персонал измерената средна температура на въздуха в помещенията на сградата е около 17оС, при нормирана стойност в зависимост от предназначението на сградата от 18.5оС. От друга страна, ограничения бюджет на община Борово не позволява ритмичното закупуване и снабдяване на сградата с горива през отоплителния сезон. Тези реални особености са предпоставки за липсата на топлинен комфорт в Административния корпус и неспазване на поетите социални ангажименти от страна на общината спрямо обитаелите и ползвателите на сградата. Таблица 4.4 представя данни за изчислителните базови топлинни товари необходими за осигуряване на отоплението на съществуващата сграда съгласно Нормативните изисквания. Изчислена е и годишната консумацията на топлинна енергия за сградата на Административния корпус. Нормализиразно състояние на сградата е това състояние при което се гарантира необходимия топлиннен комфорт на обитателите на сградата съгласно климатичните условия на района и предназначението на обекта. Таблица 4.4 Изчислителен базов топлинен товар и консумация на топлинна енергия на съществуващата сграда

No.

1

Сграда

Административен корпус

Топлинен товар за отопление

Потребна топлина за отопление съгласно нормативните изисквания

Консумация на Разходи на Разходи на дизелово дизелово гориво дизелово гориво при без ДДС при гориво без нормализирано нормализирано ДДС състояние на състояние на (2012) сградите сградите

kW

kWh/год.

litter/год.

BGL/год.

BGL/год.

180

187 025

15 892

27 433

17 647

Общата базова топлинна мощност за отопление на съществуващата сграда при изчислителни условия е 180kW. Необходимата годишна консумация на топлинна енергия за отопление на сградата е в размер на 187 025kWh при 2600 отоплителни денградуси. Анализът на данните показва, че при гарантиране на изискванията на Нормативните документи за отопление на подобен тип сгради, Административния корпус - гр. Борово е необхдоимо да консумира около 15 892литра дизелово гориво, за които да се разходват годишно около 27 433 лева без ДДС съгласно действащите цени на пазара на дизелово гориво към м. Юни 2013. Описание на мярката за енергийна ефективност: Ерато АД предлага мярка за енергийна ефективност и намаляване на разходите на енергия на сградата на Административен корпус – гр. Борово, посредством изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина с топлинна мощност 180kW, изгаряща дървесен чипс.

24


Енергийната кабина се монтира върху бетонов фундамент в посока север, зад Административната сграда. В кабината са инсталирани автоматизиран водогреен котел на дървесна биомаса тип Marine, модел CSA 180 с инсталирана топлинна мощност 180 kW. Котелът е комплектован с управляващо табло и противопожарен предпазен вентил с осезател. Допълнително в енергийната кабина са монтирани котелна инсталация в т.ч. помпен блок, разширителен съд, арматура. Предвижда се доставка и монтаж на гориво подаваща система, система за очистване на пепелта и комина система. Енергоспестяващата мярка предвижда присъединяване на предварително изолираните тръби от новата енергийна кабина до водния събирател/разпределител в съществуващото котелно помещение. Проектът предвижда настройка на параметрите на водогрейния котел на дървесна биомаса и спомагателните съоръжения, подготовка за пускане в експлоатация и топли проби. Предвижда се обучение на обслужващия персонал. Инженерно-техническото решение предвижда съществуващите водогрейни котли модел Виадрус - G300 да се запазят като резервна мощност в схемата на отоплителна инсталация. Таблица 4.5 представя сравнение на консумацията и разходите на енергия при замяната на използваното дизелово гориво за отопление с енергийни трески (дървесен чипс) в Административната сграда – гр. Борово. Таблица 4.5 Сравнение на консумацията и разходите на енергия

1

Сграда

Административен корпус

Консумация на дървесен чипс при нормализирано състояние на сградата

Разходи на дървесен чипс без ДДС при нормализирано състояние на сградата

Разходи на дизелово гориво без ДДС при нормализирано състояние на сградите .

kWh/год.

t/год.

BGL/год.

BGL/год.

187 025

79

5 499

27 433

При изгаряне на дървесен чипс във високоефективен автоматизиран топлоизточник, генериращ топла вода за отопление на Административен корпус, Община Борово ще консумира 79 тона на година, еквивалентни на разходи в размер на 5 499 лева без ДДС. Фигура 4.4 представя сравнение на годишните разходите на дизелово гориво и дървесен чипс за отопление на сградата на ОА Борово. Разходи на енергия, BGL/год. без ДДС

No.

Потребна топлина за отопление съгласно нормативните изисквания

30000 25000 20000 15000

27433

10000 17647

5000

5499

0 Дизелово гориво при нормализирано състояние

Дизелово гориво 2006

Дървесен чипс

25


Фигура 4.4 Сравнение на разходите на енергия В Таблица 4.6 са предствени очакваните икономии на енергия в резултат от изпълнението на мярката за енергийна ефективност. Tаблица 4.6 Очаквани икономии на енергия Проект

Изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина

t/год.

Разходи на дървесен чипс без ДДС BGL/год.

l/год.

BGL/год.

kWh/год.

BGL/год.

BGL/год.

79

5 499

15 892

27 433

29 997

4 441

26 375

Консумация на дървесен чипс

Икономии на дизелово гориво

Икономия на ел.енергия

Общо икономии

Очакваните годишни парични икономии за проекта са определени на база разлика в разходите за дизелово гориво, изгарян в котелната централа при осигуряване на базовата топлинна мощност за отопление на сградата и разходите на топлинна енергия генерирана от нов водогреен котел изгарящ дървесен чипс. Отчетено е влиянието на КПД на новия котел. При определяне на годишните икономии е отчетена икономия на електрическа енергия, като разлика от разходите на електроенергия за отопление и разходите на енергия за собствени нужди на новия топлоизточник. Необходимите инвестиции за изпълнение на ЕСМ са на обща стойност 89 929 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 17 058 BGL без ДДС на година. Финансовите показатели за общите инвестиционни разходи: NPV - нетна настояща стойност, IRR - вътрешна норма на възвръщаемост и срок на възвращаемост са показани в Таблица 4.7.

26


Таблица 4.7 Финансови показатели на ЕСМ

Финансовите показатели за изграждане на отоплителна котелна централа показват, че проектът е определено привлекателен от гледна точка на възвращаемост на инвестициите. Нетната настояща стойност (NPV) е атрактивна по отношение на банково финансиране: NPV = 176 339 BGL, респективно вътрешната норма на възвръщаемост е висока: IRR = 19.0%. Срокът на изплащане на инвестиционните разходи е 6.0 години.

Годишни приходи/разходи, BGL/год. без ДДС

На Фигура 4.5 са представени годишните приходи и разходи от изпълнението на мярката за енергийна ефективност. 30,000 BGL 25910 25,000 BGL 20,000 BGL 15,000 BGL 10,000 BGL 5,000 BGL

-5499

-1753

-1600

0 BGL -5,000 BGL

Приходи от продажби

Разходи на дървесен чипс

Разходи на Експлоатационни ел.енергия за С.Н разходи

-10,000 BGL

Фигура 4.5 Годишни приходи и разходи на проекта Условията на кредитиране са представени в Таблица 4.8

27


Таблица 4.8 Финансови условия за кредитиране

Съотношението заемни/собствени средства е 75.0%:25.0%. Размерът на инвестиционния кредит от Фонд за енергийна ефективност е 67 447 BGL без ДДС. Самофинансирането със собствени средства на кредитополучателя е на стойност 22 482 BGL без ДДС. Паричният поток на ЕСМ е представен на Таблица 4.9. Таблица 4.9 Паричен поток на ЕСМ

4.3.2. ДДМУ-ДОМ ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ КАЛИНКА – С. ВАСИЛ ДРУМЕВ, ОБЩИНА ШУМЕН Описание на базовото състояние: Сградата на ДДМУ – Дом за деца и младежи с увреждания Калинка, с. Васил Друмев, община Шумен представлява масивна тухлена сграда от 4 взаимно свързани корпуса на 1 и 2 етажа. Фасадата е изградена от бетонен зид към земя с вътрешна варопясъчна 28


мазилка, тухлена зидария от плътни тухли, външна и вътрешна варопясъчна мазилка два типа, бетонен зид, външна и вътрешна варопясъчна мазилка и цокъл от мита мозайка. Покрива е четири типа скатен. Сградата е построена е през 1992г. Стените са изпълнени като бетонен зид към земя с вътрешна варопясъчна мазилка, тухлена зидария от плътни тухли, външна и вътрешна варопясъчна мазилка-два типа с различна дебелина на зида, бетонен зид с външна и вътрешна варопясъчна мазилка и цокъл от мита мозайка. Остъклението на сградата е изпълнено основно дървени слепени, двукатни и единично остъклени врати, поставени при построяване на сградата в лошо състояние, неподлежащи на ремонт. В Таблица 4.10 са представени основните строителни характеристики на сградата. Таблица 4.10 Строителни характеристики на сградата Сграда

Застроена площ

Разгъната площ

Отопляема площ

Отопляем обем бруто

Отопляем обем нето

ДДМУ Калинка

m2 1 488

m2 2 132

m2 1 899

m3 6 607

m3 5 422

Общият вид на сградата на ДДМУ Калинка – с. Васил Друмев, община Шумен е представен на Фигура 4.6.

Фигура 4.6 Сградата на ДДМУ Калинка В Таблица 4.11 са представени основни данни за използваните енергоносители за отопление в сградата на ДДМУ Калинка. Таблица 4.11 Консумация и разходи на енергоносители (2012) Вид енергоносител Електроенергия Дизелово гориво Общо:

Годишна консумация

Годишни разходи без ДДС

kWh/год. 75 101 279 120 354 221

BGL/год.

12 131 62 025 74 156

Заплатените от община Шумен през 2012 година разходи за дизелово гориво и електроенергия за отопление в размер на 74 156 лева без ДДС представляват значително разходно перо в бюджета на общината. 29


Котелното е разположено в помещение предвидено за тази цел на сградата. В котелното е монтиран нафтов котел 250kW с нафтова горелка модел Старклима с мощност 137-292kW. Циркулацията на топлоносителя е принудена и се осъществява с една монтирана след котела циркулационна помпа - WILO тип TOP S 50/7- 650W. Помпата и принадлежащата и арматура са много добро състояние. Общият вид на котелната централа е представен на Фигура 4.7.

Фигура 4.7 Общ вид на котелната централа Топлоснабдяването на сградата на социалния дом е периодично. Управлението се осъществява ръчно - по преценка на огняра, обслужващ котлите и по зададен график от ръководството за отопление на сградата. Таблица 4.12 представя данни за изчислителните базови топлинни товари необходими за осигуряване на отоплението на съществуващата сграда съгласно Нормативните изисквания. Изчислена е и годишната консумацията на топлинна енергия за сградата на ДДМУ. При изчисленията е отчетено влиянието на намалените топлинни загуби в резултат на монтираната новата дограма. Таблица 4.12 Изчислителен базов топлинен товар и консумация на топлинна енергия на съществуващата сграда

No.

1

Сграда

ДДМУ Калинка

Топлинен товар за отопление

Потребна топлина за отопление съгласно нормативните изисквания

Консумация на Разходи на Разходи на дизелово дизелово гориво дизелово гориво при без ДДС при гориво без нормализирано нормализирано ДДС състояние на състояние на (2012) сградите сградите

kW

kWh/год.

t/год.

BGL/год.

BGL/год.

230

329 162

38

65 141

62 025

Общата базова топлинна мощност за отопление на съществуващите сгради при изчислителни условия е 230kW. Необходимата годишна консумация на топлинна енергия за отопление на сградата е в размер на 329 162kWh. Анализът на данните показва, че при гарантиране на изискванията на Нормативните документи за отопление на подобен тип сгради, ДДМУ Калинка - с. Васил Друмев е необхдоимо да консумира около 38 тона дизелово гориво, за които да се разходват

30


годишно около 65 141 лева без ДДС съгласно действащите цени на пазара на дизелово гориво към м. Юни 2013. Описание на мярката за енергийна ефективност: Анализът на предоставените данни и извършените изчисления показват целесъобразността от изграждане на децентрализирана отоплителна котелна централа, базирана на високоефективен топлоизточник, оползотворяващ дървесна биомаса във вид на енергийни трески (дървесен чипс). Ерато АД предлага мярка за енергийна ефективност и намаляване на разходите на енергия на сградата на ДДМУ Калинка - с. Васил Друмев, посредством изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина изгаряща дървесен чипс. Представеното предложение е въз основа на допускането, че собственикът на сградата не изпълнява предписаните в Доклада за енергийно обследване пакет от енергоспестяващи мерки. Представят се само очакваните резултати от изпълнение на проект за замяна на дизеловото гориво за отопление на сградата на социалния дом дървесна биомаса във вид на енергийни трески (дървесен чипс). При изчисленията не е отчетен ефектът на влиянието на енергоспестяващите мерки, посочени в Доклада за енергийно обследване, което означава, че поддържането на параметрите на микроклимата в сградата ще се удовлетвори от топлоизточник с инсталирана топлинна мощност от 230kW. Проектът предвижда изпълнението на следните фази: 1. Проектиране ТП и РП част МТ и ОВ на енергийната кабина, архитектурноконструктивна, електро и В и К. 2. Доставка на съоръжения. Доставената на площадката на социалния дом енергийна кабина представлява 30 футов контейнер, в който са разположени следните съоръжения:  Автоматизиран водогреен котел на дървесна биомаса тип Marine, модел CSA 230 с инсталирана топлинна мощност 230kW. Котелът е комплектован с управляващо табло и противопожарен предпазен вентил с осезател.  Помпен възел:  Предпазна и регулираща арматура и автоматика за котела;  Тръбна разводка, изолация и кранове;  Предварително изолирани тръби за подаващ/връщащ топлопровод;  Неръждаем комин със стойка, изолиран ф300 - 12m;  Гориво подаващ транспортьор; Проектът предвижда присъединяване на предварително изолираните тръби от новата енергийна кабина до водния събирател/разпределител в съществуващото котелно помещение. 3. Строително-монтажни работи. Предвижда се изграждане на бетонов фундамент за енергийната кабина, както и строителна механизация по разтоварването на съоръженията и изкопните работи. Комплексният монтаж на енергийната кабина на биомаса и контейнера за гориво включва:  Сглобяване, окомплектовка и монтаж на котела на биомаса и обслужващите съоръжения към него;  Изграждане на котелна инсталация включително - помпени блокове, предпазна и регулираща арматура, тръбна разводка;  Електрическо подвързване на котела и отделните му компоненти, КиП и А; 31


Подвързване на котела и по димни газове към комин в т.ч. топлинна изолация на тръбите и фуксовете.

4. Пуск настройка и въвеждане в експлоатация. Проектът предвижда настройка на параметрите на водогрейния котел на дървесна биомаса и спомагателните съоръжения, подготовка за пускане в експлоатация и топли проби. Предвижда се обучение на обслужващия персонал. Инженерно-техническото решение предвижда съществуващият водогреен котел с мощност 250kW да се запази като резервна мощност в схемата на отоплителна инсталация. Таблица 4.13 представя сравнение на консумацията и разходите на енергия при замяната на използваното дизелово гориво за отопление с енергийни трески (дървесен чипс) в ДДМУ Калинка – с. Васил Друмев. Таблица 4.13 Сравнение на консумацията и разходите на енергия

1

Сграда

ДДМУ Калинка

Консумация на дървесен чипс при нормализирано състояние на сградата

Разходи на дървесен чипс без ДДС при нормализирано състояние на сградата

Разходи на дизелово гориво без ДДС при нормализирано състояние на сградите .

kWh/год.

t/год.

BGL/год.

BGL/год.

329 162

140

9 783

65 141

При изгаряне на дървесен чипс във високоефективен автоматизиран топлоизточник, генериращ топла вода за отопление на ДДМУ Калинка с. Васил Друмев, община Шумен ще консумира 140 тона на година, еквивалентни на разходи в размер на 9 783 лева без ДДС. Фигура 4.8 представя сравнение на годишните разходите на дизелово гориво и дървесен чипс за отопление на сградата на социалното заведение. 70000

Разходи на енергия без ДДС, BGL/год.

No.

Потребна топлина за отопление съгласно нормативните изисквания

60000 50000 40000

62025 65141

30000 20000 10000 9783 0 Дизелово гориво при нормализирано състояние

Дизелово гориво - 2008

Дървесен чипс

Фигура 4.8 Сравнение на разходите на енергия 32


В Таблица 4.14 са предствени очакваните икономии на енергоносители в резултат от изпълнението на мярката за енергийна ефективност. Tаблица 4.14 Очаквани икономии на енергия Проект

Изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина

t/год.

Разходи на дървесен чипс без ДДС BGL/год.

140

9 783

Консумация на дървесен чипс

Икономии на дизелово гориво

Икономия на ел.енергия

Общо икономии

t/год.

BGL/год.

kWh/год.

BGL/год.

BGL/год.

38

65 141

67 976

10 063

65 421

Необходимите инвестиции за изпълнение на мярката за енергийна ефективност са на обща стойност 149 090 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 32 838 BGL без ДДС на година. Финансовите показатели за общите инвестиционни разходи: NPV - нетна настояща стойност, IRR - вътрешна норма на възвръщаемост и срок на възвращаемост са показани в Таблица 4.15. Таблица 4.15 Финансови показатели на проекта

Финансовите показатели за изграждане на отоплителна котелна централа показват, че ЕСМ е определено привлекателна от гледна точка на възвращаемост на инвестициите. Нетната настояща стойност (NPV) е атрактивна по отношение на банково финансиране: NPV = 363 496 BGL респективно вътрешната норма на възвръщаемост е висока: IRR = 22.0%. Срокът на изплащане на инвестиционните разходи е 5.1 години. На Фигура 4.9 са резюмирани годишните приходи и разходи от изпълнението на проекта.

33


Годишни приходи/разходи, BGL/год. без ДДС

50,000 BGL

45,601 BGL

40,000 BGL 30,000 BGL 20,000 BGL 10,000 BGL -9,783 BGL

-1,055 BGL

-1,925 BGL

0 BGL -10,000 BGL

Приходи от продажби

Разходи на дървесен чипс

Разходи на Експлоатационни ел.енергия за С.Н разходи

-20,000 BGL

Фигура 4.9 Годишни приходи и разходи на проекта Условията на кредитиране са представени в Таблица 4.16 Таблица 4.16 Финансови условия за кредитиране

Съотношението заемни/собствени средства е 75.0%:25.0%. Размерът на инвестиционния кредит е 111 817 без ДДС. Самофинансирането със собствени средства на кредитополучателя е на стойност 37 273 BGL без ДДС. Паричният поток на проекта е представен в Таблица 4.17.

34


Таблица 4.17 Паричен поток на проекта

4.3.3. ОДЗ NO.1 ЧОКОНЯНИ - ГР. ПИРДОП Описание на базовото състояние: Сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни, гр. Пирдоп е изградена като 3 етажна масивна тухлена конструкция. В приземния етаж на сградата е разположен сутерен, над който са изградени Iви етаж и IIри етаж, в които са ситуирани административните и функционални помещения. В Таблица 4.18 са представени основните строителни характеристики на сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни. Таблица 4.18 Строителни характеристики на сградата

No.

1

Сграда

ОДЗ No.1 Чоконяни

Застроена Разгъната Отопляема Отопляем площ площ площ обем

Отопляем обем нето

m2

m2

m2

m3

m3

718

1 908

1 555

6 073

5 262

Съществуващата дограма по външните фасадни стени на сградата е дървена двукатна, двойно остъклена. Покривът на сградата е плосък тип. Та��анската плоча е конструирана от стоманобетон, покрита със замазка за изолация, което е предпоставка за значителни топлинни загуби. Сутеренът, външните фасадни стени и покривът на сградата са без топлинна изолация, което е причина за значителни топлинни загуби. Външните стени на сградата са тухлени с дебелина 40cm, с двустранна мазилка. Огледът показа локализирани повреди на външната конструкция на сградата, причинени от течове на вода под улуците и на действието на климатичните условия. Сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни е представена на Фигура 4.10.

35


Фигура 4.10 Сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни В детското заведение се консумира електрическа енергия, дизелово гориво и вода. Анализът на консумацията и разходите на дизелово гориво и електрическа енергия за отопление и БГВ - битово горещо водоснабдяване в детското заведение е извършен на база данните съдържащи се в Доклада за обследване за енергийна ефективност на сградата. Консумацията и разходите на енергия за отопление и БГВ (битова гореща вода) за сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни са резюмирани в Таблица 4.19. Таблица 4.19 Обобщенни данни за консумацията и разходите на енергия за отопление и БГВ в сградата (2012) No. 1 2

Енергия Дизелово гориво Електроенергия Общо

Консумация на енергия 26 t/год.

267 393 kW h/год. 30 024 kW h/год. 297 414 kW h/год.

Разходи без ДДС 33 631 BGL 3 776 BGL 37 407 BGL

В сутерена на детската градина е изградена котелна централа работеща на дизелово гориво. В котелната централа е монтиран водогреен котел тип ПЛАМ 250. Топлоизточникът е произведен през 1974 година от фирма Калорима - Добрич. Общият вид на котелната централа е представен на Фигура 4.11.

Фигура 4.11 Общ вид на котелната централа

36


Водогрейният котел е оборудван с безстепенна автоматична горелка тип Lamborghini, производство на Caloreclima – Италия. Диапазонът на регулиране на топлинната мощност на котела е в интервала 110-300kW. Реалният КПД на котела e около 75%. Отоплението в отделните помещения в ОДЗ No.1 Чоконяни се извършва с чугунени радиатори, захранвани чрез двутръбна отоплителна система с горно разпределение. В момента няма инсталирани термостатични разпределителни вентили на отоплителните тела. В котелното помещение е инсталиран бойлер за гореща вода с обем 1.5m3. Топлообменникът се захранва с гореща вода подавана от водния разпределител. Генерираният топлоносител с температура 60оС след бойлера се транспортира по тръбна мрежа до кухненския блок и санитарно-битовите възли. Допълнително гореща вода за нуждите на кухненския блок през летните месеци се генерира от 2 броя електрически боилери с инсталирана единична мощност 7.5kW. Таблица 4.20 представя данни за изчислителните базови топлинни товари необходими за осигуряване на отоплението и битово горещото водоснабдяване на съществуващата сграда. Изчислена е и годишната консумацията на топлинна енергия за сградата съгласно изискванията на Наредба № 18/12.11.2004г. за енергийните характеристики на обектите. Таблица 4.20 Изчислителни базови топлинни товари и консумация на топлинна енергия на съществуващата сграда Потребна топлина Топлинен Общ за отопление и БГВ Топлинен товар за топлинен съгласно товар БГВ отопление товар нормативните No. Сграда изисквания

1

ОДЗ No.1 Чоконяни

kW 238

kW 56

kW 294

kWh/год 376 114

Общата базова топлинна мощност за отопление и БГВ на съществуващата сграда е 294 kW. Годишната консумация на топлинна енергия за отопление и битова гореща вода на сградата е в размер на 376 114kWh. Годишната консумацията на топлинна енергия и потребната мощност за отопление и БГВ за сградата ще гарантира микроклимат в помещенията съгласно изискванията за нормализирано състояние на сградите според нормативните изисквания на Наредба № 18/12.11.2004г. за енергийните характеристики на обектите. Таблица 4.21 илюстрира сравнението на консумацията и разходите на течно гориво през 2012 и необходимите количества и разходи за осигуряване на необходимата топлинна мощност за отопление и БГВ на сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни съгласно Нормативните изисквания.

37


Таблица 4.21 Консумация и разходи на енергия за отопление съгласно нормативните изисквания Разходи на Потребна Консумация на Разходи дизелово топлина за дизелово на Инсталирана гориво без ДДС отопление и гориво при дизелово топлинна при Тип на БГВ съгласно нормализирано гориво Сграда мощност нормализирано котела нормативните състояние на без ДДС състояние на изисквания сградата 2012 г. сградата kcal/h kW kWh/год. t/год. BGL/год. BGL/год. ОДЗ No.1 ПЛАМ 250 000 290 376 114 43 74 433 37 407 Чоконяни 250 В резултат на извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни годишната потребна топлина за отопление и битово горещо водоснабдяване на сградата е в размер на 376 114kWh за генерирането, на която ще са необходими 43 тона дизелово гориво. Разходите на течно гориво за отопление и БГВ са на стойност 74 433 лева без ДДС по действащите пазарни цени в България към м. Юни 2013 г. Описание на мярката за енергийна ефективност: Ерато АД предлага мярка за енергийна ефективност с цел намаляване на разходите на енергия на сградата на обединеното детско заведение в гр. Пирдоп, посредством изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина с топлинна мощност 300kW, изгаряща дървесен чипс. Енергийната кабина се монтира върху бетонов фундамент в посока югоизток. В кабината са инсталирани автоматизиран водогреен котел на дървесна биомаса тип Marine, модел CSA 300 с инсталирана топлинна мощност 300kW. Водогрейният котел е комплектован с управляващо табло и противопожарен предпазен вентил с осезател. Допълнително в енергийната кабина са монтирани котелна инсталация в т.ч. помпен блок, разширителен съд, арматура. Предвижда се доставка и монтаж на гориво подаваща система, система за очистване на пепелта и изолиран стоманен комин с височина 10m. Енергоспестяващата мярка предвижда присъединяване на предварително изолираните тръби от новата енергийна кабина до водния събирател/разпределител в съществуващото котелно помещение. Проектът предвижда настройка на параметрите на автоматизирания котел на дървесна биомаса и спомагателните съоръжения, подготовка за пускане в експлоатация и топли проби. Предвижда се обучение на обслужващия персонал. Инженерно-техническото решения предвижда съществуващият водогреен котел модел Плам 250 да се запази като резервна мощност в схемата на отоплителна инсталация. Таблица 4.22 представя сравнение на консумацията и разходите на енергия при замяната на използваното дизелово гориво за отопление с енергийни трески (дървесен чипс) в сградата на ОДЗ No.1 Чоконяни.

38


Таблица 4.22 Сравнение на консумацията и разходите на енергия

No.

Сграда

1

ОДЗ No.1 „Чоконяни”

Потребна Разходи на Консумация на Разходи на топлина за дизелово дървесен чипс дървесен чипс Инсталирана отопление и гориво без при без ДДС при топлинна БГВ ДДС при нормализирано нормализирано мощност съгласно нормализирано състояние на състояние на нормативните състояние на сградата сградата изисквания сградата kW kWh/год. t/год. BGL/год. BGL/год. 300

376 114

160

11 179

74 433

При изгаряне на дървесен чипс във високоефективен автоматизиран топлоизточник, генериращ топла вода за отопление и БГВ на ОДЗ No.1 Чоконяни, ообщина Пирдоп ще консумира 160 тона на година, еквивалентни на разходи в размер на 11 179 лева без ДДС. Фигура 4.12 представя сравнение на годишните разходите на дизелово гориво и дървесен чипс за отопление и БГВ на сградата на детското заведение.

Разходи на енергия без ДДС, BGL/год.

80000 70000 60000 50000 74433 40000 30000 20000 37407 10000 11179 0 Дизелово гориво при нормализирано състояние

Дизелово гориво - 2007

Дървесен чипс

Фигура 4.12 Сравнение на разходите на енергия В Таблица 4.23 са предствени очакваните икономии на енергоносители в резултат от изпълнението на мярката за енергийна ефективност. Tаблица 4.23 Очаквани икономии на енергия Проект

Изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина

t/год.

Разходи на дървесен чипс без ДДС BGL/год.

160

11 179

Консумация на дървесен чипс

Икономии на дизелово гориво

Икономия на ел.енергия

Общо икономии

t/год.

BGL/год.

kWh/год.

BGL/год.

BGL/год..

43

74 433

22 463

3 325

66 580

39


Необходимите инвестиции за изпълнение на проекта за енергийна ефективност са на обща стойност 165 602 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 38 058 BGL без ДДС на година. Финансовите показатели за общите инвестиционни разходи: NPV - нетна настояща стойност, IRR - вътрешна норма на възвръщаемост и срок на възвращаемост са показани в Таблица 4.24. Таблица 4.24 Финансови показатели на проекта

Финансовите показатели за изграждане на отоплителна котелна централа показват, че проектът е определено привлекателен от гледна точка на възвращаемост на инвестициите. Нетната настояща стойност (NPV) е атрактивна по отношение на банково финансиране: NPV = 428 466 BGL респективно вътрешната норма на възвръщаемост е висока: IRR = 23.0%. Срокът на изплащане на инвестициите е 4.9 години.

Годишни приходи/разходи, BGL/год. без ДДС

На Фигура 4.13 са представени годишните приходи и разходи от изпълнението на проекта. 60,000 BGL 52,106 BGL 50,000 BGL 40,000 BGL 30,000 BGL 20,000 BGL 10,000 BGL

-11,179 BGL

-1,119 BGL

-1,750 BGL

0 BGL -10,000 BGL

Приходи от продажби

Разходи на дървесен чипс

Разходи на Експлоатационни ел.енергия за С.Н разходи

-20,000 BGL

Фигура 4.13 Годишни приходи и разходи на проекта

40


Условията на кредитиране от ФЕЕ са представени в Таблица 4.25. Таблица 4.25 Финансови условия за кредитиране от ФЕЕ

Съотношението заемни/собствени средства е 75.0%:25.0%. Размерът на инвестиционния кредит от ФЕЕ е 124 202 BGL без ДДС. Самофинансирането със собствени средства на Ерато АД е в размер на 41 400 BGL без ДДС. Паричният поток на енергоспестяващата мярка (ЕСМ) е представен в Таблица 4.26. Таблица 4.26 Паричен поток на ЕСМ

4.3.4 СООУ ХРИСТО БОТЕВ – С. БАНИТЕ, ОБЩИНА БАНИТЕ Описание на базовото състояние: Сградата на СООУ Христо Ботев – с. Баните, община Баните е построена през 1979 година и представлява монолитна конструкция от два корпуса на пет етажа и допълнителен приземен етаж (сутерен) в източния корпус. 41


Външните фасадни стени на сградата представляват два типа:  Първият тип, който представлява по голямата част от фасадите се състои от тухлена зидария с дебелина 25cm, измазана отвътре и отвън, като външно е с поставена циментова мазилка;  Вторият тип е бетон с дебелина 30cm, измазана отвътре и отвън, поставена външна циментова мазилка и облицовка от каменни плочи. Покривът на сградата е скатен от стоманобетон, покрит с керемиди с еквивалентен въздушен слой 1.20m. Долната таванска плоча е измазана отвътре с варопясъчна мазилка. Над нея има слой от сгурия. Прозорците и вратите на сградата са изпълнени като ПВЦ конструкции с двоен стъклопакет. В Таблица 4.27 са представени основните строителни характеристики на учебната сграда. Таблица 4.27 Строителни характеристики на сградата Сграда

Застроена площ

Разгъната площ

Отопляема площ

Отопляем обем бруто

Отопляем обем нето

СООУ Хр. Ботев

m2 854

m2 4 545

m2 4 213

m3 15 560

m3 12 448

Общият вид на сградата на СООУ Хр. Ботев, с. Баните е представен на Фигура 4.14.

Фигура 4.14 Сградата на СООУ Христо Ботев В Таблица 4.28 са представени основни данни за използваните енергоносители за отопление в сградата на СООУ Христо Ботев. Таблица 4.28 Консумация и разходи на енергоносители (2012) Вид енергоносител Електроенергия Дизелово гориво Общо:

Годишна консумация

Годишни разходи без ДДС

kWh/год. 18 361 258 590 276 951

BGL/год.

2 619 34 419 37 038

42


Топлоизточникът за училището е един. Състои се от един котел тип ПЛАМ 650, произведен през 1981г. Той е монтиран в котелната централа, разположена в западната част на сградата, в партерното помещение до кухнята на стола, предвидено за тази цел. Горелката е модел Комета -120 произведена в завод ДКЗ Калорима, гр. Добрич през 1978г. - едно степенна. Паспортният разход на гориво е от 50 до 140l/h. Общият вид на котелната централа е представен на Фигура 4.15.

Фигура 4.15 Общ вид на котелната централа Топлоснабдяването на сградата на училището е периодично. Управлението се осъществява ръчно - по преценка на огняра, обслужващ котлите и по зададен график от ръководството за отопление на сградата. Циркулацията на топлоносителя е принудена и се осъществява с две циркулационни помпи. Типът им е 12ЕГ8 и се задвижват от електродвигатели с мощност 1 420W. Инсталацията за БГВ не работи поради нарушена цялост на бойлерната инсталация и на серпентината на бойлера. Таблица 4.29 представя данни за изчислителните базови топлинни товари необходими за осигуряване на отоплението на съществуващата сграда съгласно Нормативните изисквания. Изчислена е и годишната консумацията на топлинна енергия за сградата на училището. Таблица 4.29 Изчислителен базов топлинен товар и консумация на топлинна енергия на съществуващата сграда

No.

1

Сграда

СООУ Хр. Ботев

Топлинен товар за отопление

Потребна топлина за отопление съгласно нормативните изисквания

Консумация на Разходи на Разходи на дизелово дизелово гориво дизелово гориво при без ДДС при гориво без нормализирано нормализирано ДДС състояние на състояние на (2012) сградите сградите

kW

kWh/год.

t/год.

BGL/год.

BGL/год.

500

625 376

72

123 762

37 038

43


Общата базова топлинна мощност за отопление на съществуващата сграда при изчислителни условия е 500kW. Необходимата годишна консумация на топлинна енергия за отопление на сградата е в размер на 625 376kWh. Анализът на данните показва, че при гарантиране на изискванията на Нормативните документи за отопление на подобен тип сгради, СООУ Хр. Ботев, с. Баните е необхдоимо да консумира около 72 тона дизелово гориво, за които да се разходват годишно около 123 762 лева без ДДС съгласно действащите цени на пазара на дизелово гориво към м. Юни 2009. Описание на мярката за енергийна ефективност: Ерато АД предлага мярка за икономия на енергия на сградата на СООУ Хр. Ботев, посредством изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина изгаряща дървесен чипс. При изчисленията не е отчетен ефектът на влиянието на енергоспестяващите мерки, посочени в Доклада за енергийно обследване, което означава, че поддържането на параметрите на микроклимата в сградата ще се удовлетвори от топлоизточник с инсталирана топлинна мощност от 500kW. Проектът предвижда изпълнението на следните фази: 1. Проектиране ТП и РП част МТ и ОВ на енергийната кабина, архитектурноконструктивна, електро и В и К. 2. Доставка на съоръжения. Доставената на площадката на учебното заведение енергийна кабина представлява 30 футов контейнер, в който са разположени следните съоръжения:  Автоматизиран водогреен котел на дървесна биомаса тип Marine, модел CSA 500 с инсталирана топлинна мощност 500kW. Котелът е комплектован с управляващо табло и противопожарен предпазен вентил с осезател.  Помпен възел:  Предпазна и регулираща арматура и автоматика за котела;  Тръбна разводка, изолация и кранове;  Предварително изолирани тръби за подаващ/връщащ топлопровод;  Неръждаем комин със стойка, изолиран ф300 - 16m;  Управление за гориво подаващ транспортьор;  Датчици за ниво и окабеляване. Проектът предвижда присъединяване на предварително изолираните тръби от новата енергийна кабина до водния събирател/разпределител в съществуващото котелно помещение. 3. Строително-монтажни работи. 4. Пуск настройка и въвеждане в експлоатация. Инженерно-техническото решения предвижда съществуващите водогрейни котли модел ПЛАМ 650 да се запази като резервна мощност в схемата на отоплителна инсталация. Таблица 4.30 представя сравнение на консумацията и разходите на енергия при замяната на използваното дизелово гориво за отопление с енергийни трески (дървесен чипс).

44


Таблица 4.30 Сравнение на консумацията и разходите на енергия

Сграда

No.

1

СООУ Хр. Ботев

Потребна топлина за отопление съгласно нормативните изисквания

Консумация на дървесен чипс при нормализирано състояние на сградата

Разходи на дървесен чипс без ДДС при нормализирано състояние на сградата

Разходи на дизелово гориво без ДДС при нормализирано състояние на сградите .

kWh/год.

t/год.

BGL/год.

BGL/год.

625 376

266

18 587

123 762

При изгаряне на дървесен чипс във високоефективен автоматизиран топлоизточник, генериращ топла вода за отопление на СООУ Хр. Ботев - с. Баните, община Баните ще консумира 266 тона на година, еквивалентни на разходи в размер на 18 587 лева без ДДС. Фигура 4.16 представя сравнение на годишните разходите на дизелово гориво и дървесен чипс за отопление на сградата на училището.

Разходи на енергия без ДДС, BGL/год.

140000 120000 100000 80000 123762 60000 40000 37038

20000

18587 0 Дизелово гориво при нормализирано състояние

Дизелово гориво - 2007

Дървесен чипс

Фигура 4.16 Сравнение на разходите на енергия В Таблица 4.31 са предствени очакваните икономии на енергоносители в резултат от изпълнението на мярката за енергийна ефективност. Tаблица 4.31 Очаквани икономии на енергия Проект

Изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина

t/год.

Разходи на дървесен чипс без ДДС BGL/год.

266

18 587

Консумация на дървесен чипс

Икономии на дизелово гориво

Икономия на ел.енергия

Общо икономии

t/год.

BGL/год.

kWh/год.

BGL/год.

BGL/год.

72

123 762

3 661

542

105 717

45


Необходимите инвестиции за изпълнение на ЕСМ са на обща стойност 262 403 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 63 405 BGL без ДДС на година. Финансовите показатели за общите инвестиционни разходи: NPV - нетна настояща стойност, IRR - вътрешна норма на възвръщаемост и срок на възвращаемост са показани в Таблица 4.32. Таблица 4.32 Финансови показатели на проекта

Финансовите показатели за изграждане на отоплителна котелна централа показват, че проектът е определено привлекателен от гледна точка на възвращаемост на инвестициите. Нетната настояща стойност (NPV) е атрактивна по отношение на банково финансиране: NPV = 727 320 BGL респективно вътрешната норма на възвръщаемост е висока: IRR = 24.0%. Срокът на изплащане на инвестиционните разходи е 4.6 години.

Годишни приходи/разходи, BGL/год. без ДДС

На Фигура 4.17 са представени годишните приходи и разходи от изпълненито на енергоспестяващата мярка. 100,000 BGL 86,638 BGL 80,000 BGL 60,000 BGL 40,000 BGL 20,000 BGL

-18,587 BGL

-2,176 BGL

-2,470 BGL

0 BGL -20,000 BGL

Приходи от продажби

Разходи на дървесен чипс

Разходи на Експлоатационни ел.енергия за С.Н разходи

-40,000 BGL

Фигура 4.17 Годишни приходи и разходи на ЕСМ

46


Финансовите условия на банково кредитиране са представени в Таблица 4.33. Таблица 4.33 Финансови условия за кредитиране

Съотношението заемни/собствени средства е 75.0%:25.0%. Размерът на инвестиционния кредит е 196 802 BGL без ДДС. Самофинансирането със собствени средства на Ерато АД е на стойност 65 601 BGL без ДДС. Паричният поток на проекта е представен в Таблица 4.34. Таблица 4.34 Паричен поток на проекта

4.3.5. МБАЛ ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ЧИЛОВ ЕООД – ГР. МАДАН Описание на базовото състояние: Многопрофилната болница за активно лечение в гр. Мадан е разположена в основен болничен корпус от 3 етажа – масивна тухлена конструкция. Общата застроена площ на МБАЛ е 2 576 m2. 47


Остъклената площ на сградата на болницата представлява 21.4% от площта на външната сградната черупка. Покривът на сградата е плосък тип, с дървена конструкция, покрита с керемиди. Таванската плоча е конструирана от стоманобетон, покрита със замазка за изолация, което е предпоставка за значителни топлинни загуби. Дебелината на стените (ограждащ зид) в основите на сградата е 70cm. Външната стена на зида е облицован с камък, докато едностранна мазилка покрива стената отвътре. Външните стени в отделните сектори (над основите) на основния корпус са тухлени с дебелина 40cm, с двустранна мазилка. В Таблица 4.35 са представени основните строителни характеристики на сградата на МБАЛ Проф. д-р Константин Чилов ЕООД – гр. Мадан. Таблица 4.35 Строителни характеристики на сградата

No.

Сграда

МБАЛ Мадан

1

Застроена Разгъната Отопляема Отопляем площ площ площ обем

Отопляем обем нето

m2

m2

m2

m3

m3

2 576

7 728

6 428

20 569

16 406

Изглед на сградата на болничното заведение е представен на Фигура 4.18.

Фигура 4.18 Сградата на МБАЛ Проф. д-р Константин Чилов ЕООД Консумацията и разходите на енергия за отопление и БГВ (битова гореща вода) за сградата на многопрофилната болница са резюмирани в Таблица 4.36. Таблица 4.36 Обобщенни данни за консумацията и разходите на енергия за отопление и БГВ в сградата (2012)

No. 1 2

Енергия Дизелово гориво Електроенергия Общо

Консумация на енергия 53 t/год.

591104 kW h/год. 95 180 kW h/год. 686 284 kW h/год.

Разходи без ДДС 70 359 BGL 10 578 BGL 80 937 BGL 48


На главната площадка на дружеството е изградена котелна централа работеща на дизелово гориво. В котелната централа са монтирани 3 броя парни пламъчно - тръбни котли: ст. No.1 и ст. No.2 - тип ОН 550 и ст. No.3 – тип ГНП 650. Парните котли са произведени през 1972 година от Котлостроене АД – София. Котел ГНП 650 е спрян от експлоатация, поради отлагане на котлен камък по нагревните повърхности. В момента работи единствено парен котел ст. No.1. Общият вид на котелната централа е представен на Фигура 4.19.

Фигура 4.19 Общ вид на котелната централа Произведената от котела наситена пара с налягане 5bar и температура 152оС, по паропровод с диаметър DN 150 постъпва в главен парен колектор (ГПК), ситуиран в абонатната станция над котелното помещения. От ГПК парата се транспортира до група топлообменни апарати за подготовка на гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване. От главния парен колектор се захранва един паро-воден бойлер тип БВВ 5000 с вместимост от 5 m3. Получената гореща вода се използва за битово горещо водоснабдяване на отделните стаи и функционални помещения в сградата. Таблица 4.36 представя данни за изчислителните базови топлинни товари необходими за осигуряване на отоплението и битово горещото водоснабдяване на съществуващата сграда на МБАЛ. Изчислена е и годишната консумацията на топлинна енергия за сградата съгласно изискванията на Наредба № 18/12.11.2004г. за енергийните характеристики на обектите.

49


Таблица 4.36 Изчислителни базови топлинни товари и консумация на топлинна енергия на съществуващата сграда

No.

1

Сграда

МБАЛ Мадан

Топлинен товар за отопление

Топлинен товар за БГВ

Общ топлинен товар

Потребна топлина за отопление и БГВ съгласно нормативните изисквания

kW

kW

kW

kWh/год

597

53

650

1 005 937

Общата базова топлинна мощност за отопление и БГВ на съществуващата сграда на площадката е 650kW. Годишната консумация на топлинна енергия за отопление и битова гореща вода на сградата е в размер на 1 005 937kWh. Годишната консумацията на топлинна енергия и потребната мощност за отопление и БГВ за сградата ще гарантира микроклимат в помещенията съгласно изискванията за нормализирано състояние на сградите според нормативните изисквания на Наредба № 18/12.11.2004г. за енергийните характеристики на обектите. Таблица 4.37 показва сравнение на консумацията и разходите на течно гориво през 2007 и необходимите количества и разходи за осигуряване на необходимата топлинна мощност за отопление и БГВ на сградата на болницата съгласно Нормативните изисквания. Таблица 4.37 Консумация и разходи на енергия за отопление съгласно нормативните изисквания Разходи на Потребна Консумация на Разходи дизелово топлина за дизелово на Инсталирана гориво без ДДС отопление и гориво при дизелово топлинна при Тип на БГВ съгласно нормализирано гориво Сграда мощност нормализирано котела нормативните състояние на без ДДС състояние на изисквания сградата 2012 г. сградата kcal/h kW kWh/год. t/год. BGL/год. BGL/год. МБАЛ ОН 550 550 000 638 115 199 076 80 937 1 005 937 Мадан В резултат на извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата на МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД годишната потребна топлина за отопление и битово горещо водоснабдяване на сградата е в размер на 1 005 937 kWh за генерирането, на която ще са необходими 115 тона дизелово гориво. Разходите на течно гориво за отопление и БГВ са на стойност 199 076 лева без ДДС по действащите пазарни цени в България към м. Юни 2013 г. Описание на мярката за енергийна ефективност: Ерато АД предлага мярка за енергийна ефективност с цел намаляване на разходите на енергия на сградата на болничното заведение в гр. Мадан, посредством изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина с топлинна мощност 650kW, изгаряща дървесен чипс. Енергийната кабина се монтира върху бетонов фундамент в посока югоизток. В кабината са инсталирани автоматизиран водогреен котел на дървесна биомаса тип 50


Marine, модел CSA 650 с инсталирана топлинна мощност 650kW. Водогрейният котел е комплектован с управляващо табло и противопожарен предпазен вентил с осезател. Допълнително в енергийната кабина са монтирани котелна инсталация в т.ч. помпен блок, разширителен съд, арматура. Предвижда се доставка и монтаж на гориво подаваща система, система за очистване на пепелта и изолиран стоманен комин с височина 15m. Енергоспестяващата мярка предвижда присъединяване на предварително изолираните тръби от новата енергийна кабина до водния събирател/разпределител в съществуващото котелно помещение. Проектът предвижда настройка на параметрите на автоматизирания котел на дървесна биомаса и спомагателните съоръжения, подготовка за пускане в експлоатация и топли проби. Инженерно-техническото решения предвижда съществуващият водогреен котел модел ОН 550 да се запази като резервна мощност в схемата на отоплителна инсталация. Таблица 4.38 представя сравнение на консумацията и разходите на енергия при замяната на използваното дизелово гориво за отопление с енергийни трески (дървесен чипс) в сградата на болницата. Таблица 4.38 Сравнение на консумацията и разходите на енергия

No.

Сграда

1

МБАЛ Мадан

Потребна Разходи на Консумация на Разходи на топлина за дизелово дървесен чипс дървесен чипс Инсталирана отопление и гориво без при без ДДС при топлинна БГВ ДДС при нормализирано нормализирано мощност съгласно нормализирано състояние на състояние на нормативните състояние на сградата сградата изисквания сградата kW kWh/год. t/год. BGL/год. BGL/год.

650

1 005 937

427

29 898

199 076

При изгаряне на дървесен чипс във високоефективен автоматизиран топлоизточник, генериращ топла вода за отопление и БГВ, многопрофилната болница ще консумира 427 тона на година, еквивалентни на разходи в размер на 29 898 лева без ДДС. Фигура 4.20 представя сравнение на годишните разходите на дизелово гориво и дървесен чипс за отопление и БГВ на сградата на МБАЛ.

51


Разходи на енергия без ДДС, BGL/год.

250000

200000

150000

100000

199076

80937

50000

29898

0 Дизелово гориво при нормализирано състояние

Дизелово гориво - 2007

Дървесен чипс

Фигура 4.20 Сравнение на разходите на енергия В Таблица 4.39 са предствени очакваните икономии на енергоносители в резултат от изпълнението на мярката за енергийна ефективност. Tаблица 4.39 Очаквани икономии на енергия Проект

Изграждане на отоплителна котелна централа тип енергийна кабина

t/год.

Разходи на дървесен чипс без ДДС BGL/год.

427

29 898

Консумация на дървесен чипс

Икономии на дизелово гориво

Икономия на ел.енергия

Общо икономии

t/год.

BGL/год.

kWh/год.

BGL/год.

BGL/год..

115

199 076

42 380

6 274

175 452

Очакваните годишни парични икономии за проекта са определени на база разлика в разходите за дизелово гориво, изгаряна в котелната централа при осигуряване на базовата топлинна мощност за отопление на сградата и разходите на топлинна енергия генерирана от нов водогреен котел изгарящ дървесен чипс. Отчетено е влиянието на КПД на новия котел. При определяне на годишните икономии е отчетена икономия на електрическа енергия, като разлика от разходите на електроенергия за отопление и разходите на енергия за собствени нужди на новия топлоизточник. Необходимите инвестиции за изпълнение на проект за енергийна ефективност са на обща стойност 382 895 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 97 795 BGL без ДДС на година. Финансовите показатели за общите инвестиционни разходи: NPV - нетна настояща стойност, IRR - вътрешна норма на възвръщаемост и срок на възвращаемост са показани в Таблица 4.40.

52


Таблица 4.40 Финансови показатели на проекта

Финансовите показатели за изграждане на отоплителна котелна централа показват, че проектът е определено привлекателен от гледна точка на възвращаемост на инвестициите. Нетната настояща стойност (NPV) е атрактивна по отношение на банково финансиране: NPV = 1 143 640 BGL респективно вътрешната норма на възвръщаемост е висока: IRR = 25.0%. Срокът на изплащане на инвестиционните разходи е 4.3 години.

Годишни приходи/разходи, BGL/год. без ДДС

На Фигура 4.21 са представени годишните приходи и разходи от изпълненито на проекта. 160,000 BGL 140,000 BGL

139,360 BGL

120,000 BGL 100,000 BGL 80,000 BGL 60,000 BGL 40,000 BGL 20,000 BGL

-29,898 BGL

-7,817 BGL

-3,850 BGL

0 BGL -20,000 BGL

Приходи от продажби

Разходи на дървесен чипс

Разходи на Експлоатационни ел.енергия за С.Н разходи

-40,000 BGL

Фигура 4.21 Годишни приходи и разходи на проекта Финансовите условия на кредитиране са представени в Таблица 4.41.

53


Таблица 4.41 Финансови условия за кредитиране

Съотношението заемни/собствени средства е 75.0%:25.0%. Размерът на инвестиционния кредит е 287 171 BGL без ДДС. Самофинансирането със собствени средства на кредитополучателя е на стойност 95 724 BGL без ДДС. Паричният поток на проекта е представен в Таблица 4.42. Таблица 4.42 Паричен поток на проекта

4.4. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОЕКТА За целите на проектното предложение се представят резултатите от енергоспестяващите мерки за сградите на общинска Администрация – Борово, община Борово, ДДМУ Калинка, с. Васил Друмев, община Шумен, ОДЗ No.1 Чоконяни, гр. Пирдоп, община Пирдоп, СООУ Христо Ботев, с. Баните, община Баните и МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД, гр. Мадан, община Мадан. 54


Таблица 4.43 резюмира обобщените годишни икономии в натурални показатели и в лева в резултат от изпълнение на проект за енергийна ефективност в сгради публична собственост. Таблица 4.43 Годишни икономии в резултат от изпълнението на проекта Населено място

Сграда

No.

Икономии Икономии Консумация Топлинна Общо Общо на топлинна мощност икономии Дизелово Електрое икономии Дизелово Електроенер енергия гориво гия гориво нергия kW

kWh/год.

kWh/год.

kWh/год.

kWh/год.

BGL/год. BGL/год.

BGL/год.

1

Общинска Администрация

гр. Борово

180

187,025

187,025

29,997

217,022

27,433

4,441

31,874

2

ДДМУ Калинка

с. Васил Друмев

230

329,162

329,162

67,976

397,138

65,141

10,063

75,205

3

ОДЗ No.1 Чоконяни

гр. Пирдоп

300

376,114

376,114

22,463

398,577

74,433

3,325

77,759

4

СООУ Христо Ботве

с. Баните

500

625,376

625,376

3,661

629,037

123,762

542

124,304

5

МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД гр. Мадан

650

1,005,937

1,005,937

42,380

1,048,317

199,076

6,274

205,350

1,860

2,523,614

2,523,614

166,477

24,645

514,491

Общо:

2,690,091 489,846

Общите годишни икономии на енергия вследствие изпълнението на мерки за енергийна ефективност се оценяват на 2 690 MWh или на 514 491 лева. Корелацията между топлинната мощност и икономиите на топлинна енергия е представена на Фигура 4.22.

1,200,000

250,000

1,000,000

200,000

800,000 150,000 600,000 100,000 400,000 50,000

200,000 0

0 180kW

230kW

300kW

Икономии не енергия, kWh/од.

500kW

650kW

Парични икономии, BGL/год.

Фигура 4.22 Корелация между топлинната мощност и икономиите на топлинна енергия Общо необходимите средства за реализиране на проекта възлизат на 1 049 919 BGL без ДДС. Предлаганата инвестиционна схема включва финансиране от Фонд за енергийна ефективност в размер на 787 439 BGL без ДДС и собствено участие на Ерато АД от 262 480 BGL без ДДС за основните капиталови разходи. Съотношението между заемни и собствени средства е 75.0% към 25.0%. Приходната и разходната част на проекта на Ерато АД при използването на ЕСКО бизнес модел – предлагане на услуга продажба на топлинна енергия са представени в Таблица 4.44 и Фигура 4.23.

55


Таблица 4.44 Годишни приходи и разходи в резултат от изпълнението на проекта Топлинна мощност

Сграда

No.

Продавана Приходи Разходи на Разходи на Експолатац Нетни на Срок на от дървесен ел.енергия ионни приходи от Инвестиции топлинна изплащане продажби чипс за СН разходи продажби енергия

kW

kWh/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL/год.

BGL

Год.

1

Общинска Администрация

180

187,025

25,910

5,499

1,753

1,600

17,058

89,929

6.0

2

ДДМУ Калинка

230

329,162

45,601

9,783

1,055

1,925

32,838

149,090

5.1

3

ОДЗ No.1 Чоконяни

300

376,114

52,106

11,179

1,119

1,750

38,058

165,602

4.9

4

СООУ Христо Ботве

500

625,376

86,638

18,587

2,176

2,470

63,405

262,403

4.6

5

МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД

650

1,005,937

139,360

29,898

7,817

3,850

97,795

382,895

4.3

1,860

2,523,614

349,615

74,946

13,919

11,595

249,154

1,049,919

4.7

Общо:

Годишни приходи/разходи, BGL/год. без ДДС

Необходимите инвестиции за изпълнение на проекта са на обща стойност 1 049 919 BGL без ДДС. Очакваните нетни приходи от продажби на топлинна енергия към потребителите се оценяват на 249 154 BGL без ДДС на година. Инвестиционните разходи по проекта са калкулирани на база комплексно изпълнение на инженерингова услуга – turn-key project. Инвестиционните разходи за всяка предложена енергоспестяваща мярка са определени по бюджетни показатели. 400,000 BGL 349,615 BGL 350,000 BGL 300,000 BGL 250,000 BGL 200,000 BGL 150,000 BGL 100,000 BGL 50,000 BGL -74,946 BGL

-13,919 BGL

-11,595 BGL

Разходи на дървесен чипс

Разходи на ел.енергия за СН

Експолатационни разходи

0 BGL -50,000 BGL

Приходи от продажби

-100,000 BGL

Фигура 4.23 Годишни приходи и разходи на проекта Таблица 4.45 резюмира финансовите показатели на проект за енергийна ефективност. Таблица 4.45 Финансови показатели на проекта Сграда

No.

Инвестиции

Нетни приходи от продажби

NPV

IRR

Срок на изплащане

BGL

BGL/год.

BGL/год.

%

Год.

1

Общинска Администрация

89,929

17,058

176,339

18.7

6.0

2

ДДМУ Калинка

149,090

32,838

363,496

21.9

5.1

3

ОДЗ No.1 Чоконяни

165,602

38,058

428,466

22.9

4.9

4

СООУ Христо Ботве

262,403

63,405

727,320

24.1

4.6

5

МБАЛ Проф.д-р Константин Чилов ЕООД

382,895

97,795

1,143,640

25.5

4.3

1,049,919

249,154

2,839,260

23.6

4.7

Общо:

56


Корелацията между топлинната мощност за отопление и БГВ за всяка от сградите, инвестиционните разходи и срока на изплащане са представени на Фигура 4.24.

450,000

7.0

400,000 350,000

6.0

6.0 4.3

300,000

5.1

5.0

4.9

4.0

250,000

4.6

200,000

3.0

150,000

2.0

100,000 1.0

50,000 0 Инвестиции, BGL без ДДС Срок на изплащане, год.

180kW

230kW

300kW

500kW

650kW

89,929

149,090

165,602

262,403

382,895

6.0

5.1

4.9

4.6

4.3

0.0

Фигура 4.24 Корелация между топлинната мощност, инвестициите и срока на изплащане Очевидно е, че с увеличаване на инвестиционните разходи за инсталиране на отделните нови топлинни мощности за отопление и БГВ на сградите, срока на изплащане намалява. Връзката между вътрешната норма на възвращаемост и инвестиционните разходи за изпълнението на ЕСМ за отделните типове публични сгради е представена на Фигура 4.25. 450,000

30 25.5

400,000

22.9

25

350,000 300,000

18.7

24.1

20

21.9

250,000 15

200,000 150,000

10

100,000

5

50,000 0

0 Общинска ДДМУ Калинка Администрация

ОДЗ No.1 Чоконяни

Инвестиции, BGL без ДДС

СООУ Христо МБАЛ Проф.д-р Ботве Константин Чилов ЕООД

IRR, %

Фигура 4.25 Корелация между инвестициите и IRR Подробната информация за определяне на финансовите показатели за общите инвестиционни разходи, финансовите условия на кредитиране от ФЕЕ и паричния поток на проекта са показани в Таблици 4.46, 4.47, 4.48 и 4.49.

57


Таблица 4.46 Финансови показатели на проекта

Финансовите индикатори (Вътрешна норма на възвращаемост (IRR), Нетна настояща стойност (NPV) и срок на изплащане са изчислени от нетния паричния поток на проекта преди финансиране. Нетният свободен паричен поток е дисконтиран с фиксирана норма на дисконтиране от 9.0%. Анализът на паричния поток показва срок на изплащане от 4.7 години. Другите капиталови показатели също са със стойности, показващи привлекателността на проекта, IRR = 23.6% и NPV възлиза на NPV = 2 839 260 BGL при фиксирана дисконтова норма 9.0%. Таблица 4.47 Финансови условия за кредитиране

Инвестициите за изпълнение на проекта са оценени на 1 049 919 BGL без ДДС. Съотношението заемни/собствени средства е 75.0%:25.0%. Размерът на инвестиционния кредит е 787 439 BGL без ДДС. Самофинансирането със собствени средства на кредитополучателя е на стойност 262 480 BGL без ДДС.

58


Таблица 4.48 Условия за кредитиране

Таблица 4.49 Паричен поток на проекта

59


Example of Feasibility Study for ESCO