__MAIN_TEXT__

Page 1

"Раздумка в квартала" | "Neighbourhood chat"

Градска Акция | Urban Action

Доклад | Report


Преди всичко е важно да се уточни, че този доклад акцентира върху развитието на градската акция „Раздумка в квартала", която се осъществи в ЖК "Тракия", гр. Пловдив. Целта на инициативата бе да активира гражданското участие в процеса по облагородяване на публично пространство в упоменатия жилищен комплекс. Начинанието бе проведено от сдружение "|Не|Формално" като част от ONE ARCHITECTURE WEEK 2016. First of all, it is important to clarify that this report focuses on the development of the urban action "Neighbourhood chat" that was executed in Trakiya district, Plovdiv. The initiative‘s goal was to engage with local citizens and involve them in the process of public space renovation within the residential neighbourhood. The project was conducted by Association "|In|Formal" as part of ONE ARCHITECTURE WEEK 2016.

"Раздумка в квартала"

"Neighbourhood chat"

Градска Акция

Urban Action

редакция, графики

Editing, Graphics

|Не|Формално

|In|Formal

(Ангел Бондов & Тодор Кесаровски)

(Angel Bondov & Todor Kesarovski)

СНИМКИ

PHOTOS

Лина Кривошиева & Силвия Георгиева

Lina Krivoshieva & Silvia Georgieva

Идея, дизайн, изграждане на

IDEA, DESIGN, CONSTRUCTION

Граждански активатор

OF Urban activator

|Не|Формално

|In|Formal

(Ангел Бондов & Тодор Кесаровски)

(Angel Bondov & Todor Kesarovski)

КОНСТРУКТИВНИ КОНСУЛТАНТИ

CONSTRUCTION CONSULTANTS

Драгомир Портев & Иво Боев

Dragomir Portev & Ivo Boev

проучване, дизайн задание

RESEARCH, DESIGN BRIEF

|Не|Формално

|In|Formal

(Ангел Бондов & Тодор Кесаровски)

(Angel Bondov & Todor Kesarovski)

Пловдив, 2016

PLOVDIV, 2016


Сдружение "|Не|Формално" е колектив от специалисти в сферата на градското развитие, който вярва в силата на хората и техните възможности да (пре)създават градската среда. Eкипът e отдаден на колективното създаване на устойчиви градове, които изграждат сплотени общности, насърчават екологично равновесие и гъвкави икономики.

КОНТАКТИ:

Association "|In|Formal" is a team of specialists in the field of urban development who believes in people and their capabilities to (re)create the urban environment. The collective is dedicated to the (co)creation of sustainable cities that build stronger communities, promote environmental balance and resilient economies.

CONTACTS:

InFormal @

informal.sofia@gmail.com

InFormal @

informal.sofia@gmail.com


БЛАГОДАРНОСТИ !

ACKNOWLEDGMENTS !

Любо Георгиев (директор на ONE ARCHITECTURE WEEK)

Ljubo Georgiev (director of ONE ARCHITECTURE WEEK)

за поканата, за вярата в идеята ни, безценните съвети и съдействие по време на целия процес!

for the invitation, the faith in our idea, the valuable advices and collaboration throughout the whole process!

Драгомир Портев (координатор на Основната намеса)

Dragomir Portev (Main intervention coordinator)

за професионализма при изграждането на "Гражданския aктиватор", подслона, личния автомобил и споделените позитивни емоции и моменти!

for the professionalism during the construction of the "Urban activator", the provided shelter, private vehicle and the shared positive vibe and emotions!

Симеон Малинов & Гергана Ганчовска (стажанти)

Simeon Malinov & Gergana Ganchovska (interns)

за професионалната помощ по време на градската акция и изключително приятната компания през целия процес!

for the professional assistance during the urban action and the exceptionally pleasant companionship during the whole process!

Лина Кривошиева (фотограф, The Plovdiv project)

Lina Krivoshieva (photographer, The Plovdiv project)

за впечатляващите фотографии, които запечатаха безброй прекрасни моменти и оставиха незабравими спомени!

for the impressive photographs, which sealed countless wonderful moments and capture unforgettable memories!

Алекс Аксинте & Кристи Боркан (студиоБАЗАР, куратори)

Alex Axinte & Cristi Borcan (studioBASAR, curators)

Меглена Запрева & Магдалина Ръжева

Meglena Zapreva & Magdalina Razheva

за безценните съвети, опит и подкрепа при разработката на проекта!

for the valuable advices, expertise and support during the course of the project!

за професионалната помощ при организирането и осъществяването на детската работилница "Градски изследователи"!

for professional assistance in organising and executing the children‘s workshop "Urban Explorers"!

Пенчо Койчев (община Габрово)

Pencho Koychev (municipality of Gabrovo)

за съдействието при разработката на първия прототип на идеята по време на Gov Jam Sofia 2016!

for the collaboration in elaborating the original prototype of the idea during Gov Jam Sofia 2016!

Целият екип на Фондация Едно и всички прекрасни участници

The whole team of One Foundation and all wonderful participants

за тяхната помощ, незабравимите спомени и споделените емоции по време на фестивала!

for their assistance, the unforgettable memories and the shared emotions during the festival!


Съдържание

Content

1. Резюме

|6|

1. Summary

|7|

2. Въведение

|12|

2. Introduction

|13|

3. "Раздумка в квартала"

|18|

3. "Neighbourhood chat"

|19|

4. Доброволчески активности

|42|

4. Volunteer activities

|42|

5. Заключение

|46|

5. Conclusion

|47|


ЖК "Тракия" в контекста на град Пловдив "Trakiya" district in the context of the city of Plovdiv.

Източник: Гугъл карти Source: Google maps

1. Резюме Този доклад документира градската акция "Раздумка в квартала", която се осъществи в Пловдивския квартал "Тракия" за периода от 01 юни до 15 август 2016 г. Основен неин фокус бе публичното пространство между блокове 1,2 и 3 в упоменатия жилищен комплекс и обитаващите ги граждани. Акцията бе проведена от българския колектив "|Не|Формално" като част от архитектурния фестивал ONE ARCHITECTURE WEEK. В опит да бъдат създадени нови форми за организация и трансформация на градската среда, в най-скорошните си издания, ONE ARCHITECTURE WEEK предприема реални действия, които целят да развият инструменти за взаимодействие между граждани, активисти, институции и пространствена среда преди, по време и след фестивала. Изданието през 2016 г. се фокусира върху участието на гражданите в създаването на публичните пространства и оформянето на техния местен хабитат.

С амбицията интервенцията на фестивала да се обвърже тясно с местните общности, беше проведена градската акция "Раздумка в квартала", включваща редица срещи с местните жители в ЖК "Тракия". Основен инструмент на инициативата бе употребата на мобилна дървена конструкция, осигуряваща възможност и комфорт за общностни дискусии и изграждане на доверие между екипа на фестивала и местните граждани. Същевременно, прилежащото пространство биваше контекстуално изследвано от гледна точка на неговото оформление, функционалност и връзка с обитаващите го жители. Експерименталният подход с употребата на физическа (временна) структура бяха мотивирани от идеята за осъществяването на по-ефективно проучване, при което необходимата информацията да бъде "привлечена" вместо "издирвана". Целта на структурата бе да провокира интерес като визуален атрактор, да приканва местните жители, да акумулира техните мнения и всякакъв друг вид

|6|


Панорамен изглед към целевото публичното пространство Panorama towards the public space of interest Източник: Нина Толева Source: Nina Toleva

1. Summary This report documents the urban action "Neighbourhood chat" which took place in "Trakiya" district (city of Plovdiv) between 1st June and 15th August 2016. Its major objects of interest were the public space within residential blocks 1, 2 and 3, as well as the local citizens who inhabit the area. The action was planned and executed by the Bulgarian collective "|In|Formal" as part of the annual architectural festival ONE ARCHITECTURE WEEK. For the purpose of seeking new ways for transforming and managing the urban environment, in its most recent editions ONE ARCHITECTURE WEEK has experimented by interfering with the actual physical settings. These actions aim to develop longer-lasting models and networks incorporating citizens, activists, institutions and spatial environment that would remain after the annual festival ends. The 2016 edition focuses on the citizens" participation in the (re)creation of public space and the local habitat.

Aligned with the ambition of the festival"s main intervention to establish close links with local communities, the urban action "Neighbourhood chat" was executed. The latter was consisted of numerous meetings with the local inhabitants of Trakiya district. As a major tool of the initiative a mobile wooden construction was specially designed and employed. It provided opportunity and comfort for community discussions and earning trust between the festival"s team and local citizens. At the same time, the particular area of interest was contextually observed in terms of its spatial arrangement, functionality and connection with people inhabiting it. The experimental approach to utilise a type of physical (temporary) structure was motivated by the idea of implementing a more effective research, where the necessary information to "attracted" instead of "sought". The objectives of structure were to act as a visual attractor, invite local residents and accumulate their opinions or any other useful information. For the period of twelve days, during which the

|7|


Мобилната дървена структура "Граждански активатор" Тhe mobile wooden structure "Urban activator" Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

полезна информация. За периода от общо 12 дни, през които мобилната конструкция бе сглобявана на различни места в междублоковото пространство, бе осъществена връзка с общо около 230 души от прилежащите и съседни блокове в квартала.* Събраните впечатления, мнения и конкретни предложения бяха синтезирани в (дизайн) задание за целевата територия, което освен упоменатите социални настроения на местните жители, включваше и урбанистичен анализ, фотографски и картографски материал за пространството. На база на този документ, трите архитектурни колектива, отговорни за проектиране на главната намеса, направиха своите първоначални предложения. Тези предложения отново бяха представени и обсъдени с местните жители в продължение на 5 дни. В резултат бяха изпратени финални бележки и насоки до колективите, които дефинираха формата и конкретните локации на намесите. Последва месец, в който се

mobile construction was assembled at various locations within the space, a contact with approximately 230 people, who inhabit the surrounding and adjacent area(s), was established.* The collected impressions, opinions and concrete ideas were elaborated into a design brief concerning the particular space of interest. In addition to the personal sentiments of the locals, the document also included a traditional urban analysis, photographic and cartographic materials describing the space in details. On the basis of this brief the three architectural teams, which were responsible for the design of the main interventions, developed their initial proposals. The latter were, thereafter, presented and discussed with the local residents within a period of five days. As a result, final remarks and practical feedback, defining the general shapes and concrete locations of the proposals, were sent back to the designers. This was followed by a month within which the projects were further detailed before

|8|


Общности дискусии по време на градската акцията Community discussions during the urban action

Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

|9|


Изграждане на Основната намеса и екипът нa "|Не|Формално" в действие Construction of the Main intervention and the team of "|In|Formal" in action

Източник: Лина Кривошиева & Силвия Георгиева Source: Lina Krivoshieva & Silvia Georgieva

доизясняваха детайли по проектите и започна тяхното физическо изграждане. Екипът на "|Не|Формално" се включи на доброволни начaла и в този етап. Това бе сторено с амбицията да бъде надградено над първоначалната част на процеса и да подпомогне включването на местната общност и във физическото изграждане на предложените интервенции. Именно те съставиха Oсновната намеса

на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016, която реално се фокусира върху облагородяването на 3 ключови точки в публичното пространство между блокове 1,2 и 3 в ЖК "Тракия" (Пловдив). * В това число (230 души) влизат и хората, които се включиха в процеса по изграждане на самите интервенции.

| 10 |


Професионалисти, доброволци, граждани и деца се наслаждават на процеса по изграждане Professionals, volunteers, locals and children are enjoying the construction process

Източник: Лина Кривошиева & Силвия Георгиева Source: Lina Krivoshieva & Silvia Georgieva

their physical construction began. The team of "|In|Formal" got also involved in this stage of the project as volunteers. This was made with the intention to build upon the initial part of the process and support the inclusion of the local communities within the construction phase of the proposed design projects. The latter represented the Main intervention of ONE ARCHITECTURE WEEK 2016, focusing on the

renovation of three key locations within the public space in-between residential blocks 1, 2 and 3 in "Trakiya" district (Plovdiv).

* This number (230 people) includes also the citizens who got involved in the construction phase of the main intervention(s).

| 11 |


Работилница "Public Space Tools" "Public Space Tools" workshop

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal

2. Въведение "|Не|Формално" е екип, който е съставен от професионалисти, посветени в търсенето на нови модели и алтернативни форми за облагородяване на градската среда. Водени от тази идея, през есента на 2015 г., колективът организира работилницата "Public Space Tools", на която бе представена онлайн платформа целяща да функционира като информационен контейнер събиращ на едно място детайли относно добри практики за интервенции в публичното пространство, инициирани от активисти и граждани. Амбицията на проекта е да създаде едно отворено онлайн пространство за споделяне на конкретни детайли относно позитивни проекти и техните легални/ законови рамки, процеса им на развитие и кои са хората, които стоят зад тях. Последният елемент цели да създаде международна мрежа от професионалисти и граждани-активисти, които да обединят усилия, обменят

опит и рефлектират върху техния конкретен контекст и инициатива/и. Целият този процес е пряко обвързан с тематика за активизиране на гражданите, тяхното овластяване и въвличане в процеса на планиране на публичните пространства. Специализираният интерес и работата в тази насока на "|Не|Формално" доведоха до покана от ONE ARCHITECTURE WEEK екипът да се включи във фестивала. В последните си издания той цели да остави трайна следа в облика на града чрез физически намеси и инициативи за дълготрайно облагородяване на публичното пространство. Взимайки под внимание темата на изданието през 2016 - "гражданско участие", амбицията на фестивала бе местните жители да бъдат активно включени в процеса не само като обект на изследване и ползватели на резултата, ами и като създатели. Основната цел на ONE ARCHITECTURE WEEK бе този процес да послужи като пример за ефективни начини на взаимодействие между граждани, публична

| 12 |


Интерфейс на платформата "Public Space Tools" "Public Space Tools" platform"s interface Източник: Public Space Tools Source: Public Space Tools

2. Background "|In|Formal" is a team of professional who are dedicated in seeking of new models and alternative forms for (re)creation of the urban environment. Following this ideology, during the autumn of 2015 "|In|Formal" organised the workshop "Public Space Tools", on which the eponymous online platform was presented. Its purpose is to function as container of information that brings together details regarding successful public space interventions, initiated through alternative approaches by activists and residents. The project‘s ambition is to create and open online space for sharing specific details about successful initiatives, their legal / regulatory frameworks, the process of development and the people who are behind them. The latter details and the intended transparency, in particular, aim to support the establishment of an international network, consisted of professionals and civil activist. In this way they would be able to work together, exchange experiences and, on the basis

of this, reflect on their concrete contexts and initiatives. The specialised focus of the event was very closely related with themes of citizens" engagement, their empowerment and participation in the (re)creation of public space. The particular interest of "|In|Formal" and the association"s efforts to work on these topics lead to the invitation by ONE ARCHITECTURE WEEK the team to join in the festival. In its most recent editions it aims to make a lasting impact on urban environment through actual physical interventions and initiatives that seek long-term enhancements of public space. Taking in consideration the major theme of 2016s edition – "citizens" participation" the festival"s ambition was the local community to be actively involved in the main intervention‘s process; not only as a research object and potential users but also as creators of the environment. The prime objective of ONE ARCHITECTURE WEEK was the whole process of incorporating local residents to become an example and showcase an effective collaborative

| 13 |


администрация и НПО. Като екип, който изключително вярва в нуждата от подобен процес и работи в тази насока, за "|Не|Формално" бе въпрос на дълг и чест да подкрепи това усилие. � Развитието на Идеята Първоначално дискутираният вариант за участието на "|Не|Формално" във фестивала бе да се проучи гражданското мнение и да се потърси начин, който да обвърже местните жители в единна дигитална платформа, чрез която те да си комуникират, да се организират и да облагородяват средата, която обитават. Същинската идея, реализирана в последствие, се зароди по време на събитието Governmental Jam Sofia 2016 - креативна работилница, пряко насочена към решаване на публични проблеми, обвързани с качеството на живот в градовете, чрез интензивна работна сесия с участието на граждани, специалисти и администрация. В уъркшоп-а участваха много и разнообразни хора, включително и директорът на ONE ARCHITECTURE WEEK – арх. Любомир Георгиев. След първоначалното клъстеризиране на идеите се откроиха няколко основни теми, към които участниците насочиха своите усилия. Две от тях бяха пряко свързани с темата на фестивала като по стечение на обстоятелствата в единия екип бе замесен директорът на ONE ARCHITECTURE WEEK, а в другия – колективът "|Не|Формално". След един дълъг ден изпълнен с много креативност и различни посоки на мислене, дойде моментът за представяне на идеите. Логично, гореупоменатите две теми представиха взаимнодопълващи се, изключително

approach between citizens, public administration and NGO. As a professional team which strongly believes in the necessity of working towards establishing such models, for "|In|Formal" it was matter of duty and honour to support this effort. � The Idea Development The initially discussed opportunity regarding the participation of "|In|Foraml" within the festival was to research the public opinion and explore possibilities to interconnect the local residents through a common digital platform, helping them to communicate, organise and recreate the environment that they inhabit. However, the actual idea, realised later on, was born during the event Governmental Jam Sofia 2016 e.g. a creative workshop, directly aimed at solving public issues in respect to the quality of life in cities during an intensive working session involving citizens, professionals and administration. The workshop was attended by a large variety of participants, incl. the director of ONE ARCHITECTURE WEEK – arch. Ljubo Georgiev. After the initial ideas clustering few main topics, that were further explored by the participants, were highlighted. Two of them were directly related to the theme of the festival and coincidentally the director of ONE ARCHITECTURE WEEK took part in developing one of them while in the other one was involved the team of "|In|Formal". After a long day, dominated by creativity and innovative way of thinking, the elaborated ideas were presented. The aforementioned two topics were logically interrelated by both focusing on supporting and making practical use of

| 14 |


Основни моменти от Gov Jam Sofia 2016 вкл. и първия физически прототип на "Гражданския активатор" (долу вдясно) Highlights from Gov Jam Sofia 2016 incl. the initial physical prototype of the "Urban activator" (bottom right)

Източник: Лора Тодорова Source: Lora Todorova

| 15 |


Личният контакт с местните жители като основен принцип на "местосъздаването" Personal contact with locals as a main principle of placemaking

Източник: Гергана Ганчовска Source: Gergana Ganchovska

подробни варианти за гражданско активизиране. В последващата дискусия между екипа на "|Не|Формално" и Любо Георгиев бе достигнато до предположението, че за да се приложи успешно процес, в който местните жители започват да участват в инициативи свързани с облагородяване на публичната им среда, е нужно човешко и физическо присъствие в конкретната територия. Именно то би привлякло вниманието на хората, да ги заинтригува и провокира относно потенциалите на публичното пространство. Общата вяра в тази идея бе ключова за нейното бъдещо развитие. Така започна развитието на инициативата, наречена по-късно "Раздумка в квартала". Участието във фестивала също така предостави възможност за "|Не|Формално" да експериментира с подхода на "местосъздаване" и общностно планиране като модел за облагородяване на публичното пространство. Следвайки философията на този метод, екипът от самото начало имаше амбицията да вдъхнови местните жители

да преосмислят и преоткрият ролята на конкретното пространство като събирателния център, който придава "живот" на тяхната общност. Засилвайки връзките между хората и мястото, коeто споделят, е крачка напред в осъзнаването на важната роля на общото пространство за гражданите и техните социални взаимоотношения. Основополагащо за успешно реализиране на идеята бе включването на максимален брой хора тъй като това е найдобрият и успешен начин за насърчаване на гражданска ангажираност сред останалите жители. Освен това, колективът осъществи личен контакт с всички заинтересовани страни (граждани, администрация), вярвайки, че е това единствения подход, чрез който могат да бъдат научени нуждите и проблемите на хората, техните виждания и потенциалите на дадената територия. Разбирането на нагласите и чувствата на гражданите, в унисон с професионалния анализ на пространството, поставиха основите на процеса наречен "местосъздаване", а именно обединяването на нуждите на местните хора, тяхното вдъхновение и инициативност с цел създаване на публично пространство, което вдъхва щастие, удобство, сигурност, социалност и същевременно хората го припознават и поддържат. Цялостната философия на градската акция "Раздумка в квартала" бе свързана именно с "овластяване" на гражданите чрез включването им в целия процес от изначалното проучване през оформянето на общностна визия, планиране на различни намеси във физическата среда и тяхното изграждане.

| 16 |


civil activism. The following discussion between the team of "|In|Formal" and Ljubo Georgiev lead to the assumption that in order to implement a successful process, where residents would get involved in initiatives related to the local public space enhancement, it is necessary to have a human and physical presence within the area of interest. It would attract people"s attention, get them intrigued and provoked in regards to the potential of the public space. The common belief in this idea was the fundamental basis for its future development. This is how the urban action, named later on "Neighbourhood chat", has begun. The participation in the festival also presented an opportunity of "|In|Formal" to experiment with the "placemaking" approach and community planning as a model for improving public space. Following the philosophy of this method from the very beginning the team had the ambition to inspire the local inhabitants to (re)imagine and (re)discover the role of the particular public space as a gathering point that vitalises their own community. Strengthening the connections between the locals and the adjacent public space, which they inhabit, was an essential step for emphasising on the social dimension of the environment. In this sense it was fundamental for the successful progress of the project to incorporate as many local residents as possible. It was assumed that this would be the best way to engage with the rest of the citizens. Apart from this, the collective of "|In|Formal" established a personal contact with all related stakeholders (incl. local residents and public administration) based on the

Основните характеристики на успешното публично пространство дефинирани от PPS The major characteristics of a successful public space as defined by PPS

belief that this is the only effective way to create a holistic understanding of the area. One that would incorporate the urgent needs and problems of the inhabitants, collects their personal opinions and the strategic potentials of the specific area. A good comprehension of the people"s attitudes and feelings, combined with conventional analysis of the space were used as base steps for employing the "placemaking" approach. The latter was expressed in the incorporation the necessities of local people with their inspiration and personal initiatives to (re)create the public environment by introducing joy, convenience, security, sociality and local desire to build upon and maintain. The overall approach of "Neighbourhood chat" was precisely aiming at citizens" empowerment by actively involving them in the whole project"s development process; from the initial research phase throughout agreeing upon a shared communal vision to designing of experimental interventions, their actual construction, utilisation and further adaptation.

| 17 |

Източник: Project for Public Spaces (PPS) Source: Project for Public Spaces (PPS)


3. "Раздумка в квартала" Градската акция "Раздумка в квартала" се проведе между 01 юни и 15 август 2016 г., като се състоеше от осем ключови етапа, базирани на концепцията на "местосъздаването" и същевременно обединявайки различни проучвателни методи и заинтересовани страни при облагородяване на публичното пространство. Началото бе дадено с избора на територията между блокове 1,2 и 3 в Тракия за целева такава. Последва дефиниране на целевите групи граждани, които биха се включили в процеса: хората обитаващи (около 1000 души) упоменатите три блока и всички граждани преминаващи през територията и живущи в съседство. На база тези два фактора и възникналата идея за мобилна дървена конструкция, която да служи като граждански активатор, на този етап колективът на "|Не|Формално" се зае паралелно с: (I) направа на професионален анализ на целевата територия; (II) провеждане на първоначални срещи с гражданите и (III) изработване дизайна на самата дървена структура. � Оценка на пространството Контекстуалният анализ на територията бе извършен със задачата да се осигури ясна представа за (чуждестранните) архитектурни колективи, отговорни за дизайна на основната намеса, относно специфичните характеристики на мястото. За тази цел беше изработена интерактивна карта, включваща в себе си графичен и снимков материал, както и описание на ключови точки от територията. Избраното публично пространство е | 18 |

Основни етапи на градската акция "Раздумка в квартала"

Източник: |Не|Формално


Main stages of the urban action "Neighbourhood chat"

Source: |In|Formal

3. "Neigbourhood chat" The Urban Action "Neighbourhood chat" was executed between 1st June and 15th August 2016. It was consisted of eight major stages, based on the concept of placemaking, while incorporating different research methods and stakeholders, interested in the enhancement of the particular public space. The whole project was contextually initiated with specifying the territory between residential blocks 1, 2 and 3 in Trakiya as territory of interest. This was followed by defining the target citizens" groups that would be interested in joining the process: people inhabiting the aforementioned three blocks as well as the residents who live in the adjacent areas and pass through the territory regularly. Based on these two factors and the elaborated idea of utilising a mobile wooden construction as a civil activator, at this phase the collective of "|In|Formal" simultaneously worked on: (I) executing conventional spatial analysis on the concrete area; (II) establishing an initial contact with the local community and (III) designing the actual physical structure. ďż˝ Evaluation of the space The contextual analysis of the territory was executed in consideration with the major goal to provide a straightforward introduction to the (foreign) architectural teams, responsible for the design of the main intervention, with the specific characteristics of the site. For this purpose, an interactive map, including explanatory graphics, photographs and short descriptions regarding the key elements within the area, was developed. The specific public space is the first one finalised | 19 |


първото създадено в ЖК "Тракия", като за това подсказват и номерата на блоковете – 1,2 и 3. В него и днес се забелязват елементи от оригиналния ландшафтен дизайн. Територията е типична както за квартала, така и за всички панелни комплекси в България – в нея се наблюдават характерни елементи като трафопост, приспособени първи етажи от блоковете с търговски цели, широки озеленени площи, липса на моторизиран трафик, доста на брой граждански намеси в пространството (инициативи "отдолу-нагоре") и различна ориентация на блоковете спрямо територията – предни и задни фасади към междублоковото пространство. Последната характеристика определя и различното отношение към мястото – хората, чиито входове са обърнати към него (блокове 1 и 3), го припознават по-силно като свое и го използват повече от тези, чиито входове са от другата страна на блока (блок 2). Целевата територия е с площ от 7 000 кв.м., обиколката й е 500 метра, а най-дългото пешеходно разстояние е 150 м. То съвпада с една от двете главни пешеходни алеи, която тръгва от блок 1 и продължава покрай блок 3. Другият основен подход е откъм ул. Съединение, между блокове 1 и 3. Алейната мрежа се допълва от доста по-малки като габарити пътеки, някои от които са оформени от нуждите на хората и са без настилка. Публичното пространство е доста социално, като основни фактори за това са "човешките" му размери, липсата на автомобили, големият брой хора преминаващи и обитаващи прилежащите блокове. Различните елементи в територията могат да | 20 |

Триизмерен изглед към целевата територия Three-dimensional view towards the site of interest

Източник: Гугъл земя Source: Google earth


Схема на алейната мрежа и основните подходи

0

5 10

25

50 meters

Mobility map of the site

BLOCK 2

BLOCK 3

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal

BLOCK 1

during the construction of the Trakiya district; this can be assumed by the numbers of the surrounding residential blocks – 1, 2 and 3. Even today, quite some features of the original landscape are well-highlighted within the territory. The space is typical one in respect to the rest of the neighbourhood but also in respect to any other mass housing, panel blocks district in Bulgaria. Within the site there is the presence of typical elements such as electric power substation, adaptations of ground-floor apartments to be used for commercial purposes, large green spaces, absence of motorised traffic, quite a number of bottom-up interventions implemented by local citizens and different orientation of the residential blocks towards the space – facing it with front or rear facades. The last characteristic define the clear distinction in the way local inhabitants threat the area. The people residing in blocks 1 and 3 (having their entrances towards the space) appropriate and use the territory well better in comparison to the residents from block 2 (having its entrances from the opposite side). The site of interest has a total area of 7 800 sq.m., a perimeter of 500 meters and its longest edge is 150 meters. The latter coincides with one of the two main walkways passing through the space (starting from block 1 and continues alongside block 3). The other major pedestrian path starts from "Saedinenie" str. and passes in-between blocks 1 and 3. The footpath network is complemented by numerous smaller pathways; few of them being informal. The public space has a high sociability due to its human scale, the absence of automobiles and the large amount of | 21 |


се разделят на две основни групи: елементи, част от оригиналния ландшафтен дизайн и елементи, резултат от гражданска инициативност. В първата група влизат трафопост, изоставена детска площадка, стари детски катерушки, частично заровено нефункциониращо езеро/басейн, цветни градини, зона за пране на килими. Голяма част от тях са в лошо състояние и неизползваеми, но въпреки това те имат важна роля, както физически в пространството, така и в спомените на хората и емоционалната им връзка с тях. Във втората група се включват барбекю с маса и пейки, беседка, частен вход към апартамент (в блок 2), пейки и маси изградени на различни места, цветни градини, залесени пространства с различни дървесни видове и баскетболен кош. Тези инициативи са израз на социални-икономическия статус на гражданите и техните нужди за пълноценно и приятно използване на публичното пространство. � Първоначални срещи Във времето между набавяне на материали за мобилната дървена конструкция "Граждански активатор" и неговото изграждане, бяха проведени първоначални опознавателни срещи с местните граждани. Подходът, който следваше "|Не|Формално", бе включването на населението да се случва на няколко етапа. Впоследствие това се оказа от огромно значение при формирането на доверие в местната общност и включването им в процеса на "местосъздаване". Следвайки този подход, подготвителните срещи се фокусираха върху няколко основни теми - запознанство с | 22 |

0

5 10

25

Схема илюстрираща ключовите физически елементи в пространството

50 meters

7

6

BLOCK 2

Map illustrating the key physical elements within the space

8 9 10 10

5

4

BLOCK 3 10

3 13 1

2

12

11

10

BLOCK 1

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal


Ключови обекти вкл. граждански намеси и елементи от оригиналния ландшафт Some key objects incl. bottom-up interventions and original landscape elements

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal

citizens inhabiting the surrounding housing blocks or passing by through the territory. The diverse spatial elements within the area could be grouped in two main categories: features remaining from the original landscape design and structures constructed by the locals through informal, bottom-up initiatives. The former are represented by an electric power substation, remaining elements from an old children playground, partly buried non-functional urban pond, flower gardens and underutilised non-maintained area for domestic functions i.e. cleaning. The larger part of these features are in poor condition and / or non-functional but nevertheless, they have an important impact either in the physical environment or in the memories of the local inhabitants who established an emotional bond with them. The second group of objects are represented by a self-constructed BBQ area with tables and benches, a "Besedka" pavilion, private entrance to a ground floor apartment in block 2, numerous benches and tables built on various locations, flower gardens, afforested green areas with diverse trees and tiny basketball pitch. These initiatives are an expression of the socio-economic status of the local residents and highlight the concrete needs they have while inhabiting the space. � Initial meetings During the period of acquiring the necessary materials for the "Urban activator" and its construction, few initial meetings with the local citizens were implemented. The approach, that "|In|Formal" followed was considering a gradual incorporation of the local community through | 23 |


Концепция на "Гражданския активатор" The "Urban activator" concept

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal

хората, представянето на програмата и идеологията на фестивала, уведомяване за предстоящите срещи и акцията "Раздумка в квартала". Те целяха по-лесно премахване на бариерите при разговорите с граждани и съответно провеждане на смислени и конструктивни диалози, за "извличане" на различен вид полезна информация. Дори на този първоначален етап местните обитатели споделяха доста интересни факти, които трудно можеха да се набавят по какъвто и да е друг начин – конкретни междусъседски истории, факти свързани с миналото на пространството,

историята на неговото изграждане както и на отделните елементи от оригиналния ландшафт. Създаването на първо впечатление бе изключително важно за целия процес и поради тази причина целта на "|Не|Формално" бе да подходят чисто човешки към жителите с използване на различни похвати в зависимост от конкретната ситуация – дали хората са седнали, на групи или самички, дали са в движение и други подобни специфики свързани с хорската психология. Отначало някои от жителите реагираха до известна степен резервирано, но по-голямата част от тях, дори в тези изначални разговори, се отпускаха и даваха конкретни предложения за територията, което бе един позитивен знак, че биха участвали и в предстоящите инициативи. Същевременно, колективът на "|Не|Формално" работеше и върху дизайна на мобилната дървена конструкция "Граждански активатор", която да служи като събирателен пункт при провеждане на срещи, дискусии и работилници с местните жители. � Дизайн на "Граждански активатор" След първоначални разговори и размисли относно структурата и нейното предназначение, няколко основни точки бяха определени като опорни за нейния дизайн: ► необходимостта тя да бъде мобилна, за да може лесно да се транспортира и сглобява/разглобява на различни места в публичното пространство; ► да бъде безопасна, конструирана от естествени материали и да осигурява комфортна среда за общностни събития – защита от слънце, място за сядане, отдих и т.н.;

| 24 |


several phases. Subsequently, this proved to be crucial for building up mutual trust with the inhabitants and involving them in the placemaking process. Following this approach the preparatory meeting focused on few major topics (acquainting with locals, presenting the agenda and the ideology of the festival, providing information regarding the upcoming meetings and the action "Neighbourhood chat"). They aimed an easier removal of the communicational barriers with the citizens and respectively conducting meaningful, as well as constructive dialogues to "extract" an insightful information. Even on this initial stage the local inhabitants shared very intriguing facts that would have been impossible to acquire in any other way. They were concering concrete neighbourhood stories, the history of the space, its development and specific details in respect to the individual elements of the original landscape. The first mutual impression was very important for the whole process and thus, the intention of "|In|Formal" was to approach pure human the local residents through the employment of various techniques based on the situation and considering its specific psychological implications – whether people are seating or in movement, on groups or by themselves etc. At first, some inhabitants reacted somewhat reserved, but the majority of them, even in these initial conversations, settled down and gave concrete proposal for the territory. This was a positive sign that they would like to participate in the upcoming more elaborated discussions. At the same time, the collective of "|In|Formal" worked also on the design of the mobile wooden construction "Urban

Работна чернова за дизайн на "Гражданския активатор" Working draft for the deisgn of the "Urban activator"

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal

activator", aiming to serve as a gathering point for public meetings, discussions and workshop with locals. � Design of "Urban activator" Following the initial plans and reflections in respect to the structure and its purpose few key characteristics were identified as essential for the design: ► necessity to be mobile, so it can be easily transported and (dis)assembled at different locations within the space; ► to be secure, constructed from natural materials and provide a comfortable environment for community events,

| 25 |


► да бъде изградена от повтаряеми елементи (модули), което символично осъществява връзката със заобикалящатите жилищни блокове, построенни именно на този принцип – с еднакви и предварително изработени стоманобетонни панели; ► да интегрира различни проучвателни пособия и инструменти, чрез които да бъде изследвано и акумулирано гражданското мнение. Процесът продължи с обсъждане на различни дизайн варианти, тяхната обвързаност с гореупоменатите основни критерии, различни комбинации от материали и финансово измерение на проекта. След разработването на различните варианти и дискутирането им с координатора на основната намеса, арх. Драгомир Портев, бе взето решение гредите да са с размери: 10х5см с дължина съответно 3, 2 и 1 метра. Сглобките между тях бяха проектирани да се осъществяват посредством метални планки и райбери за по-голяма стабилност и сигурност. За покривало бе избран специфичен плат, чиято вятъропропускливост е достатъчно висока, но въпреки това осигурява добро засенчване с цел да изпълни изисквания за комфорт и сигурност на конструкцията. Последният елемент бяха метални куки, които позволяваха лесно и функционално прикрепяне на различни детайли/ инструменти към конструкцията. "|Не|Формално" изработиха подробна инструкция за работа със структурата, нейните елементи и последователност на сглобяване, която може да бъде разгледана тук.

| 26 |

Финален (реализиран) вариант на мобилната дървена конструкция - "Граждански активатор" Източник: |Не|Формално


Final (realised) version of the mobile wooden structure - "Urban activator" Source: |In|Formal

i.e. sufficient sun protection, opportunities to sit and relax etc.; â–ş to be constructed from repetitive elements (modules), that symbolically connects with the surrounding residential blocks, constructed on this principle i.e. by using identical and prefabricated concrete panels; â–ş to incorporate diverse research tools and instruments, that would support the fieldwork and the collection of public opinions. The process continued with working on numerous design alternatives in relation to the aforementioned requirements, the combination of different materials and financing of the project. After the development of various options and consulting them with the coordinator of the main intervention, arch. Dragomir Portev, it was decided to use wooden beams with dimensions: 10x5 cm and height of 3, 2 and 1 meters. The joints between them were designed with additionally installed metal plates and reamers for greater stability and safety. For the canopy a specific fabric with high wind-permeability was chosen. However, it also provided a sufficient sun protection to fulfil the requirement of securing comfortable environment. The last elements were metal hooks which allow an easy attachment of additional details and/or research tools to the construction. "|In|Formal" also created a detailed manual regarding the work with structure, its elements and the sequence of its assembly. The document can be reviewed here.

| 27 |


Дървен материал и метални планки използвани за констукцията на "Гражданския активатор" Wood and metal plates used for "Urban activator" construction Източник: |Не|Формално & Симеон Малинов Source: |In|Formal & Simeon Malinov

� Изграждане на "Градския активатор" Изграждането на самата конструкция бе дело на "|Не|Формално" и координаторът на основната намеса на фестивала – арх. Драгомир Портев, както и с помощта на Иво Боев и Симеон Малинов. Процесът продължи една седмица, в която бяха провеждани различни тестове, бяха променени част от елементите и дизайна в зависимост от целевия бюджет, търсената сигурност и комфорт. Работата включваше няколко ключови момента: ► обработка на дървения материал – тъй като се предполагаше, че конструкцията ще бъде изключително привлекателна за децата (както и се оказа в последствие) бе необходимо да се осигури възможно най-високо качество на дървената повърхност, за да бъдат предпазени малчуганите от евентуални наранявания. ► монтиране на метални планки - тяхната ключова роля бе да осъществяват закрепването на дървените греди една към друга. Във всяка една точка, където

бе необходимо да има сглобка, бяха изработени по 3 възможни позиции, разположени на 5 см. отстояние една от друга. Целта на този детайлен дизайн бе да създаде възможност за компенсиране различната денивелация на терена, където структурата бива сглобявана. Цялостната идея бе да се получи една модулна конструкция, в която всеки елемент от един тип (1, 2 или 3 метра) да може да бъде заместен от друг. С оглед на огромното количество ръчен труд, множеството монтирани планки и постепенното изменение на дървения материал, тази идея се оказа твърде амбициозна, за да бъде постигната. Затова се премина към резервен вариант, в който всяка греда си има точно определено място, което до голяма степен улесни бъдещото сглобяване и разглобяване на конструкцията. ► зашиване и закрепяне на платнището (навеса) – това бе от изключителна важност, тъй като осигуряването на сянка и уют бяха от ключово значение в горещите

| 28 |


Първоначални тестове Initial performance tests Източник: |Не|Формално & Симеон Малинов Source: |In|Formal & Simeon Malinov

� Constructing the "Urban activator" The construction of the structure itself was executed by "|In|Formal", the coordinator of the festival’s main intervention - arch. Dragomir Portev and with the assistance of Ivo Boev and Simeon Malinov. The process continued a week, within which different performance tests were executed and certain design elements were changed considering the available budget as well as achieving the degree of desired safety and comfort. The execution work included few key activities: ► processing of the wooden material – it was assumed that the structure would be very attractive for the children (confirmed later on); thus, it was necessary to provide the highest quality of the wooden surface to protect kids from possible injuries. ► installation of metal plates - they had the key role of connecting the wooden beams together. At any position that a joint was required three individual plates, with 5 cm. from

each other, were installed. The goal of this design detail was to provide additional flexibility while assembling the structure in case where different terrain displacement is present. The general idea was to create module construction consisted of interchangeable elements (with length 1, 2 or 3 meter). However, due to large quantity of manual processing, the numerous installed metal plates and the gradual alteration of the wooden material, this idea turned out to be way too ambitious to achieve. Therefore, a back-up system was elaborated, according to which every beam had a strictly defined location within the structure in order to ease its future (dis)assembly. ► sewing and fixing the canopy (shed) – this element was from a significant importance as the provision of shade and comfort during the hot summer days was essential. All pieces of cloth (800 x 200 cm. each) were processed and as result on every short side grooves were created along the whole edge within which hollow plastic tubes were placed.

| 29 |


Допълнителни елементи към конструкцията Construction‘s additional elements

Източник: |Не|Формално & Владислав Севов Source: |In|Formal & Vladislav Sevov

летни дни. Всички парчета плат (всяко 800 х 200 см.) бяха оформени с улеи в двата им къси края, в които бяха поставени кухи пластмасови тръби. През последните се прекарваха въжета, които способстват за завързване на плата към конструкцията. ► изработка на допълнителни елементи - същевременно две МДФ плоскости бяха боядисани с боя "Ескрео", благодарение на която те се превърнаха в своебразни дъски за писане и рисунки - любимо място за показване на артистични заложби, особено от децата. Дъските и другите използвани инструменти се закачаха към конструкцията посредством метални куки с различни размери, позволяващи редица варианти за височината и ориентацията на окачване. Последният, но не по важност, елемент, бяха въжета, които опъваха гредите и създаваха допълнителна сигурност на конструкцията особено при силен вятър. Целият процес бе извършен за една седмица. Така след един доста интензивен период на физическа работа структурата придоби завършен вид и бе готова да се тества в полеви условия. � "Раздумка в квартала" в акция Безспорно една от най-интересните и експериментални части от задачата по въвличане на гражданите в процеса на "местосъздаване" бе монтирането на "Гражданския активатор" на различни локации в междублоковото пространство и провеждане на различни занимания с местните жители. "|Не|Формално" имаше за цел да разговаря с максимален брой жители, да чуе техните | 30 |


The latter were used as channels where ropes, used for tightening up the canopy to the construction, could pass through. ► construction of additional elements - at the same time two MDF (middle-density fibreboard) boards were processed with "Escreo" paint. As a result their surfaces were adapted for writing or drawing and became a favourite mean for local children to express their artistic talents. The boards as well as some other research tools, employed during the action, were easily (de)attached to the structure by the use of metal hooks with different lengths, allowing a variety of options for the height and orientation of hanging. Last but not least, a set of ropes were connecting the outside vertical beams and the ground for securing extra stability of the construction, especially in cases of a strong wind. The whole construction process was executed for a week. So after a pretty intense period of physical labour the structure was completed and was ready to be utilised during the contextual fieldwork. � "Neighbourhood chat" in action Without a doubt one of the most interesting and experimental part of the task to involve the citizens in the placemaking process was the "Urban activator" assembling on various locations with the space of interest and executing different activities with the locals. "|In|Formal" aimed at speaking with a maximum amount of residents, listen to their proposals and needs in regards to the space, build up a mutual trust and convince them to get engaged in all the project’s phases i.e. from planning to actual construction of | 31 |

Довършителни дейности, превоз и тестване на конструкцията на терен Finalising construction works, transportation and fieldwork tests

Източник: |Не|Формално & Симеон Малинов Source: |In|Formal & Simeon Malinov


предложения и притеснения свързани с публичното пространство, да създаде доверие сред местните общности и да ги убеди да се включат във всички етапи на планиране и изграждане на намесите. По този начин хората по-лесно биха припознали интервенциите като свои и биха полагали бъдещи грижи за поддръжка и облагородяване. За постигане на тази цели, освен мобилната дървена конструкция, която да служи като привлекателен пункт, бяха използвани следните инструменти и похвати: ► "Прозорец към квартала" – истински прозорец, през който гражданите могат да видят даден елемент от ландшафта и да нарисуват върху него нещата по начина, по който те си ги представят; ► "Отбележи се" – карта на територията, на която да се отбелязват позитивните и негативните неща според жителите; ► "Градски изследователи" – детска работилница целяща да изследва възприятието и усещането на наймалките обитатели към публичното пространство в игрови контекст; ► формални и неформални кръгли маси, беседи и дискусии. Този етап от проучването на гражданското мнение продължи точно 1 седмица (7 дни) като идеята бе да се обхванат всички дни от седмицата с оглед достигане максимален брой различни хора. Поради климатични съображения (изключително горещо време) по това време на година изграждането на структурата започваше около 17:00-18:00 ч., а прибирането ставаше около 22:30-23:00 ч. | 32 |

Карта за детската работилница

ГРАДСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

Children‘s workshop map

БЛОК 2

БЛОК 3

БЛОК 1

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal


Карта, на която жителите отбелязваха проблеми и потенциали на територията A map where locals marked problems and potentials of the space

0

5

10

50 метра

25

БЛОК 2

БЛОК 3

Източник: |Не|Формално Source: |In|Formal

БЛОК 1

the main interventions. In this way, the inhabitants would be more likely to appropriate the physical interventions as theirs and take a future care in terms of maintenance and enhancements. In order to achieve these goals except the mobile wooden construction, which functioned as an attraction point, the following engagement tools and approach were employed: ► "Window towards the neighbourhood" – an actual window through which the citizens could focus on a certain landscape element and personally reimagine its appearance through drawing on the window; ► "Map the neighbourhood" – a plan of the territory on which the locals could map the positive and negative qualities of the area; ► "Urban explorers" – a chlidren’s workshop aiming to research the perceptions and feelings of the youngest part of the community within a playful context; ► formal and informal round tables, debates and discussions with the residents. This research stage of exploring the civil opinion continued exactly 1 week (7 days) as the intention was to be present in the every possible day of the week in order to reach out for a maximum amount of people. Due to the climate considerations (extremely hot weather) during the this period of year the daily assembling of the structure usually began around 17:00 – 18:00 and its disassembling respectively around 22:30 – 23:00 or until there was a presence of residents to have discussions with. Two days it was experimented with an assembly of the structure at | 33 |


или докогато имаше хора, с които да се водят разговори. Два дни бе тестван вариант с разпъване на структура от ранно следобедно време (около 13:00 ч.). Ефикасността на тези опити бе определено много ниска - за целия този времеви интервал през цялото пространство преминаваха не повече от 20 души, които бяха забързани да се скрият от жаркото слънце. Така вечерните часове се обосноваха като най-целесъобразни за осъществяване дейностите на акцията. Обхванатият брой жители през тази седмица бе около 150 или приблизително 1/8 от обитателите на трите блока. Най-често срещаните категории, в които попадаха хората, бяха три: майки с деца (възрастови групи 30-40 и 1-7 години), по-възрастни граждани (мъже и жени между 50-70 години) и деца/тийнейджъри на възраст между 10 и 17 години. Липсваше интерес от млади хора, попадащи във възрастова група 20-30 години, като според местните това е така понеже младежите са се изнесли и в момента не обитават прилежащите блокове. Личните наблюдения на "|Не|Формално" до известна степен потвърдиха тази теза, а като допълнение се забелязваше незаинтересованост на хора от споменатата възрастова група за случващото се в публичното пространство. Още от първия ден присъствието на структурата в "тяхното" междублоково пространство провокира много хора да идват и да говорят относно целта и бъдещите намерения, поради които се осъществява акцията. След изминаване на няколко дни и цялостната ежедневна хамалогия с прекарването на конструкцията, нейното

earlier time (around 13:00). However, the efficacy in these occasions was considerably low; during the whole interval of time in these cases there were no more than 20 individuals who passed throughout the area; all of them in a hurry to hide away from the scorching sun. Therefore, the evening hours were determined as the most appropriate ones for carrying out the major activities of the action. During this week the number of people who participated in the action was approximately 150 or 1/8 of the residents inhabiting the three adjacent blocks. The most common categories who took part in the process were three: mother with children (age in between 30-40 and 1–7 respectively), elder residents (men and women in between 50–70 years old) and children / teenagers at the ages in between 10 and 17. There was a lack of interests of young adults in between 20–30 years old. According to the words of the locals many of the representatives from this age group moved away and currently reside in other blocks within the district. The personal observations of "|In|Formal" partly confirmed this statement; nevertheless, it is fair to claim that there was a certain disinterest in respect to the urban action, demonstrated by the present individuals from this age group. In general, from the very first day the presence of the structure within the public space attracted many people to come and ask about the purpose and the future intentions of the action. After few days of physically demanding assembling and disassembling of the construction the residents, who witnessed all that, built a certain sympathy towards the research team; as result, they started coming

| 34 |


"Раздумка в квартала" в акция чрез ангажирането на местната общност "Neighbourhood chat" in action, engaging with the local community

Източник: Лина Кривошиева & Гергана Ганчовска Source: Lina Krivoshieva & Gergana Ganchovska

| 35 |


Детска работилница "Градски изследователи" "Urban explorers" kids’ workshop Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

сглобяване и разглобяване, някак смекчиха дори и понегативно настроените граждани, които след няколко дни наблюдения най-накрая се включиха и изказаха своето мнение. Като много важна част от целия процес по изграждане на доверие се оказаха някои от местните деца, които участваха ежедневно в процеса, било с помощ по сглобяване на конструкцията, канене на познати хора от блоковете, даване на идеи и чисто физическо присъствие по време на срещи с други жители. Част от стратегията на "|Не|Формално" бе именно въвличане на децата и младежите в процеса, тъй като това има две ключови положителни страни: (1) децата виждат нещата по един по-различен и оптимистичен начин през своето силно развито и необременено въображение; (2) обикновено когато дойдат децата – идват и техните родители. На третия ден, когато известно ниво на доверие беше установено, бе организирана и детската работилница "Градски изследователи". В нея децата бяха разделени

на два отбора, които трябваше да скрият пликове с части от пъзел, изобразяващ междублоковото пространство, а другият отбор трябваше да ги намери и всички заедно да сглобят пъзела. Идеята на работилницата бе нагледно и непринудено да се локализират най-(не)популярните части от територията спрямо децата. Освен самата игра, големият брой деца предостави възможността "прозореца към квартала" да бъде използван от тях и те нарисуваха това, което искат да се случи в пространството. С продължение на седмицата бяха акумулирани все по-голям брой предложения и желания от гражданите за облагородяване на публичното пространство. В последните дни от този етап на акцията най-често споменаваните идеи бяха написани на едната "Ескрео" дъска и видно изложени като част от конструкцията. По този начин хората бяха провокирани да дойдат и да "проверят" дали тяхното мнение присъства на дъската. Освен това, този подход целеше да подтикне жителите

| 36 |


"Прозорец към квартала" в акция и хорските желания публично изложени "Window towards the neighbourhood" in action and locals’ desires publicly exposed

by, taking part in the action’s activities and shared their opinions. A significant importance in the process of building a mutual trust turned out to be the involvement of local kids, some of who became a permanent daily participants in the action, either by helping the structure’s (dis)assembling, inviting others, sharing ideas and / or by a regular physical presence. Part of the strategy of "|In|Formal" was to actively involve the children and the youth in the process. This was based on two key assumptions: (1) children look at reality with a very positive, joyful attitude due to their strongly expressed and unconstrained imagination; (2) when children take part into something this usually drags down their parents. On the third day of the action, when a certain level of mutual trust was established, the kids’ workshop "Urban explorers" was executed. During it the kids were split in two teams to which were given letter envelops with puzzle pieces picturing the territory of interest to hide. Afterwards, the

opposite team was supposed to find them and all pieces to be put together. The purpose of the workshop was local children to practically and naturally point out the most (un) popular places of the area according to them. Beside the game itself, the large number of kids provided the opportunity to use the "Window towards the neighbourhood" and let them express their desires in respect of the enhancement of the surrounding environment. With the development of the week a larger amount of local inhabitants’ proposals and desires concerning spatial improvements were accumulated. Therefore, in the very last days of this project’s stage they all were summed up, written down on one of "Escreo" board and publicly exposed as part of the construction. This aimed to provoke the local residents to come and "verify" whether their personal desire is taken in consideration. Furthermore, this approach sought to encourage residents to reflect on whether these topics/ problems are their major needs. With the motivation to

| 37 |

Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva


Неформална дискусия с местни тийнейджъри Informal discussion with local teensagers Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

към допълнителни размишления относно дали това са основните нужди, които те имат. С оглед на максимална обективност бе обяснявано на хората, че част от техните желания могат да бъдат реализирани единствено от местните власти и, че ONE ARCHITECTURE WEEK ще съдейства чрез информирането на институциите колко е важно и те да вложат малко усилия и средства, за да се получи една цялостна синергия между основната намеса на фестивала и облагородяването от страна на общината. Около 50-60% от хората, които вече познаваха екипа на "|Не|Формално" и бяха дискутирали различни идеи, дойдоха отново и с интерес обсъждаха така оформилите се предложения. Този ход увеличи изграденото доверие, тъй като хората виждаха "черно на бяло", че техните желания са взети под внимание. В разговорите гражданите бяха питани дали и как биха се включили и по какъв начин могат да подпомогнат процеса на бъдещо изграждане на намесите – било с осигуряване на електричество,

достъп до питейна вода, физически труд и др. Този аспект бе силно засегнат, тъй като на хората им трябваше време, за да разберат, че процесът (местосъздаването) е двустранен и са нужни определени усилия от тях самите, за да бъде постигнат един положителен и устойчив резултат. Чрез влагане на някакъв вид усилие и чисто физически досег при изграждането на интервенциите се повишава шансът хората да ги припознаят като свои собствени и следователно да им осигурят по-добър "живот" чрез редовна поддръжка и ползваемост. В този ред на мисли, голямо предизвикателство бе не просто да се въвлекат гражданите в процеса на физическите интервенции, но и да се откъснат от модела на изграждане на отделни ландшафтни елементи (пейки, маси, беседки, барбекю и др.) с идеята, че това се прави за частното (само за хората, които го изграждат), а не за общото (за всички жители от съседните входове и блокове). � Дизайн задание В резултат от поредицата срещи с живущите около междублоковото пространство, бе изработено дизайн задание за проектиране, което бе базирано на контакта на "|Не|Формално" с местните жители и наблюденията им над пространствено-социалната динамика на локацията. Този документ бе основата за работа на трите чуждестранни екипа, които бяха поканени като проектанти на намесата ONE ARCHITECTURE WEEK. Освен гражданските мнения, заданието се състоеше от: пространствен анализ (размери, пешеходни потоци и алеи, ключови елементи от оригиналния ландшафт и

| 38 |


achieve a maximum level of objectivity and transparency it was constantly explained to the people that part of their desires for improvements could be realised only by the local formal authorities. Nonetheless, it was ensured (later executed) that ONE ARCHITECTURE WEEK would assist in informing the institutions how important is that they invest efforts and money (by focusing on these issues) to achieve a complete synergy between the main intervention of the festival and potential enhancements by the municipality. Approximately 50-60% of the people, who were already familiar with the team of "|In|Formal" and had discussed diverse possibilities, came again and engaged with debating on the summed up major themes. This activity increased the mutual trust as the locals saw clearly that their opinions are taken in consideration. During these conversation the inhabitants were also asked whether they imagine themselves involving in the realisation of the main intervention and how they would be able to assist the process – either with provision of electricity, drinking water, labour or anything else. This aspect was actively discussed because people needed time to realise that the process was intended to be a (co)creation and it would also require certain efforts from their side in order to achieve a positive, long-standing enhancement. By investing some kind of individual effort and physical labour during the construction of the interventions there would be a higher chance that the local residents will appropriate the improvements as their own and thus, secure better utilisation and maintenance. In this line of thought, the great challenge was not only to involve the citizens

И наймалките се включиха в процеса Even the youngest kids took part in the process Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

during the actual interventions but also to distract them from the dominant belief that all of the landscape elements (benches, tables, gazebos, BBQs etc.) that they already had constructed should be made with the idea of private usage (only for the people who built it up) but rather for the public (all the residents who inhabit the surrounding blocks). � Design brief As a result of the numerous meetings with the local inhabitants within the area of interest, a design brief was elaborated. It was based on the contact of "|In|Formal" with the residents and the professional observations in respect to the spatial and social particularities of the territory. This document provided the starting point for the work of the three external international collectives, which were invited as designers of the main intervention of ONE ARCHITECTURE WEEK. Except the citizens’ impressions, the brief was consisted of: spatial analyses (physical dimension, pedestrian flows and pathways, key elements of the original

| 39 |


намеси на местните жители в пространството), описание на ключовите елементи и снимки, интерактивна онлайн карта и 360-градусови изображения. Важен елемент от заданието бе приоритизиране на основни теми (на база събраните граждански мнения), към които да насочат проектите си архитектурните колективи.

landscape design and the local, bottom-up interventions within the space), description of the main elements with images, interactive online map and 360-degree photographs. An essential part of the brief was the prioritisation of the main themes (based on the locals’ input), which they should target with their proposals.

� Обсъждане на проекти и финални бележки Последва период, през който архитектурните колективи трябваше да разработят първоначалните си идеи и да ги изпратят на "|Не|Формално", които да координират диалога с местните граждани относно предложенията и техните евентуални подобрения. Този етап продължи 5 дни (11–15 август), през които отново с помощта на мобилната конструкция всички граждани бяха поканени за дискусия(и). Основната цел на този процес бе да се конкретизира физическо изражение на проектите, както и техните местоположения. Също така тази стъпка целеше да включи жителите в конкретния дизайн процес, а това впоследствие се оказа, че бе от изключителна важност за успешната реализация на намесата. В тази фаза се включиха около 50 човека, които даваха конкретни предложения за допълнения, промени, подобрения и уточняване локациите на проектните предложения. Резултатите от тези срещи бяха синтезирани във финални бележки изпратени към проектантите. Така, в допълнение към дизайн заданието, тези препоръки предопределиха крайното решение за формата, съдържанието, функцията и местоположението на трите намеси.

� Draft proposals discussion and feedback During the following period the architectural collectives had to develop their ini-tial ideas and sent them back to "|In|Formal", who had to coordinate the dia-logue with the local residents regarding the proposals and their eventual adapta-tions. This stage continued 5 days (11 – 15 august), within which the mobile con-struction was once more employed to invite all inhabitants for discussion(s). The main purpose of this process was to specify the concrete physical of the proposals as well as their locations. Furthermore, this step aimed to include the locals in the actual design process; on later stage, it turned out that this was from a considera-ble importance for the successful materialisation of the intervention. In this stage around 50 people participated, who provided specific proposals concerning design details, adaptation, improvements and localisation of the individual projects. The results of these meetings were synthesised into final remarks which were transferred to architectural collectives. So, in addition to the design brief, this citizens‘ feedback predetermined the final design decisions in regards to the shape, content, functions and locations of the three individual interventions.

| 40 |


Дискутиране на конкретните дизайн предложения Discussing the concrete design proposals

Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

| 41 |


Мотото на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 slogan: Action! Източник: Студио Пункт Source: Studio Punkt

4. Доброволчески активности

4. Volunteer activities

� Изграждане на намесите След края на акцията "Раздумка в квартала" последва месец, в който се доизясняваха детайли по разработените проекти, след което започна тяхното физическо изграждане. Екипът на "|Не|Формално" се включи и в тази фаза с амбицията да бъде надградено над първоначалния етап от процеса и да подпомогне включването на местната общност във физическото изграждане на предложените интервенции. В крайна сметка, значителен процент от обитателите се включиха в основната намеса, което бе изключително позитивно като резултат в следствие на проведените срещи. Друг положителен момент бе фактът, че гражданското участие не се ограничи само с изграждането на основната намеса, но самите граждани освежиха цялостно пространството (вкл. пребоядисване на елементи и почистване) и изградиха самостоятелно различни градски удобства като пейки, маси и пясъчник.

� Construction of the interventions After the end of the action "Neighbourhood chat" there was a month in which some details regarding the elaborated projects were being refined and then their physical construction began. The team of "|In|Formal" got itself involved in this stage of the process as well with the ambition to build upon the previously executed research and support the involvement of the local community during the actual construction of the proposed interventions. Eventually, a large part of the inhabitants took part in the main intervention and this was considered as an effective result from the active engagement with them on the previous occasions. Another positive aspect was the fact that the citizens’ participation was not limited only to the main intervention but the residents themselves demonstrated an initiative by refreshing the appearance of the space (incl. refinishing of design elements and cleaning) and self-

| 42 |


|Не|Формално в Действие! |In|Formal in Action!

Източници: Лина Кривошиева & Силвия Георгиева Source: Lina Krivoshieva & Silvia Georgieva

| 43 |


Пясъчник, изцяло изграден от местните жители Sandbox, fully initated by the local residents Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

Допълнителните намеси, инициирани и осъществени от местните обитатели и тяхната активност, подчертават потенциала, който панелните комплекси притежават и над който "Раздумка в квартала" (като част от ONE ARCHITECTURE WEEK) се опита да надгради в ЖК "Тракия" (Пловдив). � Интерактивна онлайн карта на ЖК "Тракия" Друга инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016, която "|Не|Формално" подпомогна, бе изработката на интерактивна онлайн карта на ЖК "Тракия". Целият процес за създаването на този продукт бе амбициозен и дълъг. От февруари до август 2016 г. бе проведено мащабно проучване на целия квартал, в което взеха участие над 60 души - специалисти и доброволци. В обхвата му бяха включени архивна и актуална информация за състоянието на различните елементи на градската среда, картографски материали от теренни обходи, графични материали и схеми, данни от проведено за целта

статистическо проучване, анализи на срещи с жители на района и статии по свързани теми. Цялата събрана информация бе синтезирана в дигитална онлайн карта, която обединява в себе си актуалното състояние на ЖК "Тракия" по различните елементи на проучване, а именно: жилищни и публични сгради, публични услуги, малки бизнеси, транспортна и техническа инфраструктура, мобилност, спирки на градския транспорт, граждански намеси и собственост на имотите в квартала. Картата бе изработена от "|Не|Формално" като за тази цел информацията бе прехвърлена в ГИС софтуер, където всички елементи на проучването бяха класифицирани според техните специфики, беше извършена трансформация на координатната система на данните и те бяха експортирани във формат, съвместим с този на Гугъл карти. Финалният резултат и цялата синтезирана информация могат да бъдат разгледани на интерактивната карта тук.

| 44 |


Изглед към интерактивната онлайн карта на ЖК "Тракия" А fragment of the interactive online map of "Trakiya" district Източник: Гугъл карти Source: Google maps

building various urban amenities such as benches, tables and a sandbox. The additional interventions initiated by the locals and their activities underline the potential that masshousing panel neighbourhoods possess and upon which "Neighbourhood chat" (as part of ONE ARCHITECTURE WEEK) tried to build on in "Trakiya" district (Plovdiv). � Interactive online map of "Trakiya" district Another initiative of ONE ARCHITECTURE WEEK that "|In|Formal" supported was the development of an interactive online map of "Trakiya" district. The whole process of creating this product was ambitious and long. From February until August 2016 a large-scale research concerning the territory of the whole neighbourhood was executed. It involved more than 60 individuals, both specialists and volunteers. Within its scope a diverse aspects were included: archival and current information on the status of the various elements of the urban environment, cartographic materials from fieldworks, graphics and figures, data from a specially executed for the

purpose census data research, focus groups’ analyses and relevant articles. The whole information was elaborated into a digital online map which combines the actual status of "Trakiya" district in regards to the research topics of interest, namely: residential and public buildings, public services, small businesses, transport and technical infrastructure, mobility, bus stops, bottom-up interventions and type of ownership within the neighbourhood. The map was further processed and developed by the collective of "|In|Formal" as for this purpose the gathered information was imported into as GIS software, through which all research elements were categorised, according to their specifics. In addition, the coordinate system of data was adapted to an appropriate one and everything was exported into a format compatible with Google Maps. The final result, i.e. the whole data collection synthesised and appropriately presented, can be seen at the interactive map here.

| 45 |


Основната намеса на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 Main intervention of ONE ARCHITECTURE WEEK 2016

Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

5. Заключителни мисли

Взимайки предвид факта, че публичните пространства в панелните квартали не са просто физическа среда, а и място за комуникация, където индивидуалните жители се дефинират като общност, предполага тезата, че с тях трябва да се работи колективно и систематично. Експериментът "Раздумка в квартала" бе иницииран и осъществен като опит за намиране на алтернативен подход за облагородяване на публичните пространства в панелните жилищни комплекси. На базата на този опит, със сигурност може да се отбележи, че потенциалът на гражданската активност в тези квартали до голяма

степен не е използван пълноценно. За да се случи това, осъществяването на координирани връзки / действия между институциите и гражданите е необходимо, но не и достатъчно условие. Работата със самите местни общности е също толкова важно за повишаване качеството на жилищната среда. В този ред на мисли разработването на отворени дизайн процеси, които да служат за определяне на общностните желания и споделена(!) визия за развитие на конкретно пространство, може да бъде определено като допълнително предизвикателство пред специалистите в сферата на градското развитие в България.

| 46 |


Основната намеса на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 Main intervention of ONE ARCHITECTURE WEEK 2016

Източник: Лина Кривошиева Source: Lina Krivoshieva

5. Final thoughts

Considering the fact that the public places in the masshousing prefabricated neighbourhoods are not only a physical environment but also means for communication where individual residents are defining themselves as a community, it could be suggested that it is necessary to work with them collectively and systematically. The experiment "Neighbourhood chat" was initiated and executed as an attempt for seeking an alternative approach the improvement of the public space within these types of masshousing residential districts. On the basis of this experience it can be certainly stated that the potential of the civil

engagement in these neighbourhoods is not fully utilised. In order this to happen it seems to be necessary to implement coordinated links / actions between the institutions and the local citizens; however, this should be accepted as a sufficient condition for success. Working with the local communities is equally important for enhancing the quality of the urban environment. In this line of thoughts the elaboration of open design process that aim to determine the societal desires and shared(!) vision(s) for a concrete area, tends to represent an additional challenge in front of the specialists in the field of urban development in Bulgaria.

| 47 |


� Изводи и препоръки Последните параграфи на този доклад имат за цел да очертаят няколко основни заключения, препоръки и насоки относно последващи експерименти с концепциите на "местосъздаване" и общностно планиране (в контекста на българските градове). Те са оформени на база цялостния процес на проведената акция "Раздумка в квартала" - от проучването на терен, през изграждането на доверие с местните жители, разработването на дизайн визията за пространството до конкретните интервенции, тяхната реализация и първоначалните реакции на гражданите свързани с тях.

|2| Времевите интервали, през които се извършват различните етапи на процеса, както и тяхната индивидуална продължителност, са ключови фактори.

Горното твърдение се потвърждава от факта, че 95% от срещите с местните граждани се проведоха в обхвата на структурата като обикновено те идваха сами, за да се поинтересуват каква е целта и идеята на начинанието. Присъствието на „Гражданския активатор“ и процесът на ежедневно изграждане привлече желания интерес и създаде благоприятни предпоставки и условия за осъществяване на първоначален контакт и по-нататъшни дискусии и работилници. По време на работата на терен бе осъзнато, че е за предпочитане е подобен вид структура да бъде още по-мобилна, за да може да се инсталира на максимален брой локации и да се улесни процеса по нейното превозване, сглобяване и разглобяване.

|3| Демонстрацията на обратна връзка, прозрачност относно общностните дискусии и определянето на пространствена визия имат ценна стойност за изграждането на доверие.

Добре е различните етапи на подобен вид акции да се осъществяват през добре обмислени интервали. Необходимо е да се даде достатъчно време на жителите да свикнат и възприемат идеята относно потенциална интервенция (местосъздаване), както и да осъзнаят тяхната роля и отговорност в процеса. Освен това, продължителността на всяка отделна фаза от акцията трябва да е добре обмислена. След определен момент (пик) може да се каже, че ефективността на събиране на |1| Физически атрактор, който да привлича вниманието (нова) информация намалява. Все пак, по-продължително на гражданите и техните мнения, влияе ефективно присъствие (в дни) е склонно да спомогне изграждането върху местната общност и повишава ангажираността на взаимно доверие и социално сближаване между й към процеса на "местосъздаване". работния екип и местните жители.

Още при първоначалните срещи с граждани бе важно чисто човешкото отношение към тях и техните проблеми, идеи и спомени. Това бе от изключителна важност с оглед изграждане на доверие сред местната общност, тъй като слуховете и съседските разговори могат ефективно да опорочат цялата инициатива. В този случай изграждането на доверие бе постигнато чрез редица похвати, но един от тях създаде силно впечатление - окачването на "Ескрео" дъска с изказаните от гражданите желания за

| 48 |


� Reflection and recommendations The last paragraphs of this report aim to outline few major conclusions, recommendations and further directions of experimentation with the concepts of "placemaking" and community planning in practice (within the context of Bulgarian cities). They are based on the whole process of the executed action "Neighbourhood chat" from the fieldwork research, through building mutual trust with the local inhabitants, the elaboration of a design vision for the space to the concrete interventions, their realisation and the initial reaction in regards to them.

|1| A physical attractor, which aims to get the attention of the citizens and their input, seems to be an effective tool in affecting the local community and its commitment to the "placemaking" process. This statement is confirmed by the fact that 95% of the meetings with the local inhabitants were held within the area occupied by the structure. Usually, they were coming by themselves to find out what is the purpose of the initiative. The presence of the “Urban activator” and the process of its daily (dis)assembly attracted the desired interest and created favourable conditions for establishing an initial contact with the locals, as well as preconditions for the further discussions and workshops. From the executed fieldwork it can also be concluded that it is preferable for the structure (like the one employed) to be more mobile. This would allow the construction to be installed at even more locations and would ease its transportation, assembly and disassembly.

|2| The time intervals in-between the different stages of the action process as well as their individual duration are key aspects to consider. It is good the different stages of similar type of actions to be implemented through well-thought intervals. It is necessary to provide the residents with a sufficient amount of time during which they would be able to get used to and accept the idea of potential intervention(s). Furthermore, it would allow the locals to comprehend their own role and responsibility in the process. An additional aspect to be well-consider is the duration of each individual stage of the action. Based on the experience it can be claimed that after a certain point (peak) the effectiveness of collection of (new) information decreases. However, a longer presence (in days) tends to help building mutual trust and social cohesion between the working team and the local community.

|3| The demonstration of taking locals’ input in consideration, transparency during the community discussions and the spatial vision development have a precious value for building mutual trust. From the very first meetings with the citizens it was essential to demonstrate a purely human attitude towards them, their problems, ideas and memories. This was proven to be from significant importance in regards to building trust among the local community. In the specific case this was pursued through a set of diverse approaches but one of them had a rather surprisingly strong effect; i.e. the hanging of an "Escreo" board, that highlighted the locals’ wishes for improving the public space, during the last days of the

| 49 |


подобряване на публичното пространство в последните дни на проучването. Това действие провокира поактивните хора, които вече бяха изказали мнение, да дойдат и да "проверят" дали техните идеи присъстват сред останалите. След като видяха, че това е така факторът доверие към екипа се покачи значително, което оказа положителен ефект по време изграждането на намесите.

тяхното участие трябва да бъде стимулирано. На база на извършената акция може да се каже, че "натоварването" на процеса с прекомерно професионално присъствие определено затруднява процеса и тези динамики на професионално/непрофесионално участие трябва да бъдат вземани под внимание при бъдещи подобни проекти.

|5| Представители на властта или част от народа.

|4| Въвличането на (външни) специалисти трябва да е При осъществяването на подобен тип градски акции балансирано и да не "натоварва" излишно процеса. трябва да се взима предвид определената обществена Участието в процеса на няколко заинтересовани страни (от една страна жители, а от друга различни колективи отговорни за всеки отделен етап от намесата) до известна степен излишно усложниха целия процес по въвличане на гражданите по време на акцията. Това бе породено от факта, че точно когато един от колективите е изградил нужното доверие в местната общност се появяват други хора (професионалисти), които започват да управляват процеса по облагородяване на публичното пространство. Поради тази причина голяма част от местните жители отново изглеждаха резервирани да се включат в изграждането на намесите, тъй като не познаваха и нямаха доверие в новите хора. Това създаде допълнително объркване и несигурност в гражданите, че тези хора не са запознати толкова добре с мястото и техните желания, а и чисто персонално трябваше на ново да се изгради комуникативен комфорт за ефективно взаимодействие. В крайна сметка, при процеса на "местосъздаване", местните жители трябва да се възприемат като експерти при осъществяване на облагородяването и затова

култура, първоначалната нагласа и народопсихологията на гражданите. По време на конкретна инициатива бе забелязана интересна нагласа на местната общност спрямо професионалистите, които участваха в процеса. Относно възприятието си спрямо последните, жителите използваха две изрични категории – представители на властта или част от народа (като тях самите). В контекста на България отношението към лицата от тези две групи се различава сериозно от гледна точка на комуникация и настроение. Попадайки в такава ситуация е нужно да се покаже на хората, че има и други актьори, свързани с градските процеси (НПО, доброволци, активисти и т.н.), които заедно с тях самите могат да направят физическата среда по-добра, сигурна и функционална. Разпознаването на подобен тип (предубедени) нагласи е важно съображение при изграждането на доверие, определянето на конкретни очаквания и осъществяването на работно сътрудничество с местната общност; а това, следователно, въздейства върху устойчивостта и постигането на успех при такъв вид проекти.

| 50 |


project’s research stage. This activity provoked the initiative people within the residents, who already had shared their opinions, to come and "verify" whether their ideas were taken in consideration. After confirming that, the community’s trust in respect to the working team increased considerably. Later on, this had a positive effect in respect to the citizens’ involvement during the construction of the interventions.

spatial enhancements. On the basis of the executed action it can be stated that the process "overwhelming" with an excessive professional presence definitely had an impact on citizens’ engagement. Thus, the dynamics of professional – unprofessional involvement are worth considering in any other projects that employ the concept of "placemaking".

|5| Authority representatives or part of the community.

|4| The involvement of (external) specialists must be While executing this type of urban actions some essential balanced and not "overwhelming" the process. considerations must be taken into account: the dominant The participation of several stakeholders in the process (on the one hand, residents and on the other hand, various design collectives who were responsible for the separate stages of the festival’s intervention) somewhat unnecessarily complicated the whole process of effectively involving the citizens in the intervention. This was a result of the fact that exactly when one of the teams has built a sufficient degree of trust within the local community new actors (professionals) were being introduced and took charge of the spatial enhancement process. In these cases, most of the local residents once more became reserved to engage with the transformation because they did not know and, respectively not trust the new specialists instantly. This created a sense of confusion and insecurity among the citizens that the new external actors are not familiar with the space and locals’ desires. In order to overcome this, additional time was necessary to establish personal communicational comfort between the new actors and the inhabitants. This is fundamental during the "placemaking" process, where the locals should be considered as the (leading) experts of the

public culture, initial attitudes and social psychology of the local citizens. During the specific initiative an interesting notion was mentioned in respect to the locals’ attitude towards the professionals who were involved in the process. Concerning their perception of the latter, the inhabitants utilised two explicit categories – authority representatives or part of the community (as themselves). In the context of Bulgaria, the relationships with individuals from these two categories differs substantially in terms of communication and feelings. Being in a situation like this it is necessary to demonstrate to the people that there are also other actors who are involved in the urban development process (e.g. NGO, volunteers, activists etc.), including themselves who can improve the physical quality and functionality of the public environment. The recognition of this type of (biased) attitudes is an important consideration in the process of building mutual trust, setting up specific expectations and establishing work collaboration with the local community. This, consequently, has an impact on the sustainability and success of any "placemaking" initiatives.

| 51 |


Profile for |In|Formal

Neighbourhood Chat OAW 2016  

This report focuses on the development of the urban action "Neighbourhood chat" that was executed in Trakiya district, Plovdiv. The initiati...

Neighbourhood Chat OAW 2016  

This report focuses on the development of the urban action "Neighbourhood chat" that was executed in Trakiya district, Plovdiv. The initiati...

Profile for informal6
Advertisement