Page 1

Центъра на германската провинция Бавария. е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург. Намира се на река Изар Текст: bg.wikipedia.org; Снимки: google.bg


П

оселището е основано като Munichen през 1158 г. от Henry the Lion, херцог на Саксония, половин век по-късно му е даден статус на град и е укрепено. Първоначално, епископ Ото фон Фрайзинг и Henry се карат за града пред императора в Райхстага в Аусбург. През 1180 г., при делото срещу Henry the Lion, Ото фон Вителсбах става херцог на Бавария. Неговата династия управлява областта до 1918-а. През 1255 г., херцогство Бавария е разцепено и Мюнхен става част от Горна Бавария. През 1327 г. градът е напълно опожарен и по-късно построен отново от Лудвиг IV. През 1632 г. и по време на 30-годишната война градът пада под контрола на шведския крал Густав II Адолф, а през 1705 г. е отново завладян и върнат на Хабсбургите. Първото учебно заведение в града, Баварската академия на науките, е основано през 1759 г. По това време градът вече бързо нараства и е един от най-големите в Европа. През 1806 г., става столица на Баварската държавa, със седалище на парламента и епархията Лангтаг. 20 години покъсно друго престижно у ч е б н о заведение, Landshut University, е основано в Мюнхен. Много от най-красивите сгради в града принадлежат на този период, като всички са в архитектурния с т и л “максимилиан”, кръстен на тогавашния к р а л , М а кс и м и л и а н II. Тези сгради в к л юч в ат „Лудвигщрасе“, Ruhmeshalle и Кралския п л о щ а д , построен от архитектите Лео фон Кленце и Фридрих фон Гертнер, както и статуята „Бавария“ с автор Швантхалер. През 1882 г. градът е електрифициран и става домакин на Първото немско електрическо изложение. 19 години по-късно зоологическата градина Хелабрун отваря врати. След Първата световна война, градът става център на нестабилност. На 19 ноември 1918 г. комунисти вземат властта, установявайки Мюнхенска съветска република (Münchner Räterepublik), която е свалена на 3 май 1919 г. от десните Freikorps, мнозина от които по-късно са привлечени от Адолф Хитлер и националсоциализма. През 1923 г. Хитлер и неговите поддръжници, концентрирани в Мюнхен, осъществяват т. нар. Бирен пуч (опит за преврат), с цел да свалят правителството на Ваймарската република и да заграбят властта. Бунтът е неуспешен, резултат е арестът на Хитлер и осакатяването на нацистката партия, по онова време практически непозната извън Мюнхен. Въпреки това градът става крепост на нацизма при идването му на власт в Германия през 1933 г. Заради важността му, нацистите го наричат „столица на движението“ (щабът на Националсоциалистическата работническа партия е там). Много Führerbauten („фюрер-сгради“) са построени около Кралския площад, някои са оцелели и до днес.


М

юнхен е популярна туристическа

цел. Има ред важни музеи и галерии, сред които изпъкват трите пинакотеки: Старата, Новата и Пинакотека на модерното изкуство. Преди Първата световна война той е средище на художниците от групата Синият конник. Други известни туристически атракции са Английската градина (парк в центъра красиви трасета за джогинг, езера, кафенета и дори нудистки площи), музея на науката Deutsches Museum и богато украсения часовник с движещи се фигури на фасадата на Кметството. Може би най-голямата атракция в Мюнхен е двуседмичният панаир Октоберфест. За първи път се провежда на 12 октомври 1810 г. в чест на сватбата на принц Лудвиг и принцеса Тереза фон СаксХилбургхаузен. Празненствата приключват с конни състезания и в следващите години били продължени и доразвити в бирения фест, познат днес. Други известни сгради в Мюнхен

са Фрауенкирхе (Катедралата „Св. Богородица“) и Олимпийската кула, радиои телевизионно съоръжение в някогашното олимпийско градче. Фрауенкирхе е една от най-впечатляващите сгради в центъра. Веднага се разпознава по двете си куполни кули, завършващи подобно на минарета, едната малко по-висока от другата. Сградата на автомобилния гигант BMW с овалния музей е построена за Летните олимпийски игри през 1972 г. Мачове от Световното първенството по футбол през 1974 г. са играни в Мюнхен. През 2006 г. той отново ще бъде домакин на няколко срещи, включително първата от Мундиала. През 2006 г. обаче срещите няма да се провеждат на олимпийския стадион, а на новия „Арена“.


М

юнхен е един от новите икономически центрове в Германия, дори днес важни бъдещи промишлености като биотехнологии или Интернет са силно представени в „Weltstadt mit Herz“ (cosmopolitan city with heart). Градът е дом на много от централите на големи застрахователни компании като Allianz AG и Münchener Rück, на автопроизводителите BMW, фирмите за електроника Siemens AG и Infineon Technologies, както и на немските централи на McDonald’s и Microsoft. Освен това, Мюнхен е вторият град с най-много издателски къщи в света, като пред него е само Ню Йорк. Мюнхен се счита за столица на информационните технологии в страната. Неговото отношение към нововъведенията в областта се отразява върху останалита провинции, както и върху страната. Пример затова е скорошното решение на градската управа всички нейни компютри да преминат към операционната система GNU/Linux. Това силно застрашава позициите на Microsoft в Германия.


М

юнхенското международно летище е наречено на името на Франц Йозеф Щраус. Мюнхен има голяма транспортна система, включваща метро, влакове от предградията, трамваи и автобуси. Местният транспорт се наблюдава от Мюнхенската траспортна и тарифна организация (Münchner Verkehrs- und Tarifverbund, MVV).


С

егашния кмет на Мюнхен, Кристиян Уде, е от С оц и ал партия. Това е не д ем ок ра ти че ск ат а голямата част от обичайно, защото поуправлява на месостанала Германия се на Християндем тно ниво от членове Фигурата на геократическия съюз. рба на Мюнхен Münchner е Kindl, „мюнхенското детенце“, което се или буре бира. (с изобразява с халба нимка - Muenche Kleines.png) n_


В

асил Иванов Кънчов е български учен, географ, историк и политик, автор на множество географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902). Той е народен представител в X (18991900) и XI (1901) Обикновено Народно събрание. Васил Кънчов е роден във Враца, учи в родния си град и завършва гимназия в Лом (1884). След това за кратко е учител във Враца и заминава да учи химия в Харков. Прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). След войната учи химическа технология в Мюнхен и Щутгарт, но през 1888 отново прекъсва следването си поради заболяване.

През следващите години Васил Кънчов работи в българската образователна система в Македония. Той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия (1888-1891), директор на българските училища в Серско (1891-1892), директор на Солунската гимназия (1892-1893), главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония (1894-1897). След завръщането си в България той се включва в Прогресивнолибералната партия. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В началото на 1902 става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев, но месец по-късно е убит в кабинета си от психопат.

Munchen  

The country of miricles

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you