Issuu on Google+

Брой 20 (3) - януари - 2014г. - година IV

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ

Здравейте... знаете ли, че... ?

Обучение в Полша

на стр. 7

Всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме.

www.vazrodena-iskra.com

Дом на науката и техниката Казанлък

„Взаимопомощ” в НМФ

Представител на МЦР-„Взаимопомощ” взе участие в периода 9-14 декември в обучението „Challenging Locality”, което се проведе в Констанчин- Йежорна, Полша. То бе организирано от националните агенции на Полша и Словакия. В обучението присъстваха 19 участници от различни страни – България, Полша, Хърватска, Словакия, Чехия, Босна и Херцеговина, Армения, Грузия, Албания, Франция и Холандия. Основна цел на обучението бе придобиване на широки практични познания за това как бихме могли да постигнем локална промяна там, където живеем. Бяха разисквани всички необходими стъпки, всички

на стр. 2

Нека се пренесем в Будапеща

на стр. 3

Работилница „СЕДЯНКА”

на стр. 4

въпроси, които налагат да им се обърне особено внимание. Първата вечер бе посветена на опознавателни игри и уъркшопи. На втория ден започна и обучението, като се дискутираха кои са началните стъпки и въпроси, които е възможно да възникнат по време на планирането на даден проект. Обсъдиха се всички етапи от изпълнението и осъществяването на дадено начинание в тази сфера. През втората половина от деня всеки от участниците подготви самостоятелна кратка презентация относно проект, в който е взел участие, което бе изключително полезно. Участниците успяха да се запознаят с проблемите на различните населени места и общности. От изключително значение беше и фактът, че много от участниците бяха от Източна Европа и Балканския полуостров, тъй като страните споделят много общи проблеми. Първият ден завърши с международна вечер, по време на която всеки успя да представи държавата и населеното си място.


2

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Сняг в Казанлък Зимата е сезон, който някои хора обичат, други мразят. В Испания имаме различни зими в различните региони, защото страната ни е голяма. На север времето е студено, дъждовно и снежно, а на юг времето е потопло, снегът е рядко явление, температурите са между 8 и 15 градуса максимум. Аз съм от Мурсия, югоизточна Испания, много близко до крайбрежието, затова нямаме често сняг. До сега не съм виждала сняг в моя град, само далеч в планината, но и там има малко, само по върховете. Ходих да карам ски в други градове, където планините са високи, за да мога да се насладя на снега, но никога до сега не съм видяла да вали сняг. Вчера сутринта, когато се събудих и погледнах през прозореца видях, че всичко навън е бяло и валеше доста силно. Беше невероятно, тази гледка беше една от най-красивите, които съм виждала някога. Бях очарована и не можех да спра да се наслаждавам на тази гледка доста дълго време; на тези планини, дърветата, улиците... бях хипнотизирана. След това отидох до магазина и даже леко се уплаших, защото не знаех какво е да вървиш докато вали сняг, но всъщност, въпреки че бях цялата в сняг, беше страхотно. Според мен, ние живеем в един от най-приятните квартали на града и той беше покрит целия в бяло, давайки ми усещането за чистота... толкова бяло и светло. Решихме да не пропускаме тази възможност и да се разходим из града и да направим малко снимки, да усетим атмосферата. Беше невероятно. Минахме покрай едно средно училище, в което децата имаха междучасие. Те бяха много щастливи и си играеха със снега, правеха

снежни човеци, целиха се със сняг На мен и Лурдес също ни допадна тази игра и започнахме да се целим с топки, също като деца. Бях силно изненадана колко бързо се правят снежни топки. Осъзнахме, че не сме се подготвили достатъчно за зимата в България, затова отидохме до пазара и си накупихме шушони, шапки и всякакви дебели чорапи. Вече сме почти готови. Два дни след снега, отново се появи слънцето. Утринта беше слънчева, но бяла. Виждахме как снегът се топи, докато отивахме на работа. Все едно валеше дъжд. Успяхме да видим слънцето, снега и дъжд, падащ от дърветата, невероятно! Вероятно за повечето хора в този град тези неща не са странни, но за мен са. Преди да дойда тук бях притеснена заради зимата, защото са ми казвали, че е много тежка. Може би е заради ниските температури, но с тази атмосфера си струва да се живее тук, поне веднъж и съм благодарна, че имам тази възможност.

„Взаимопомощ” в НМФ На 30 ноември 2013 г. в Боровец се проведе поредното Общо събрание на Национален младежки форум. Представителят на МЦР „Взаимопомощ” Гергана Костуркова беше избрана за член на Контролния съвет на НМФ, който има отговорната задача да следи за закономерното и етично изпълнение на политиките на НМФ от страна на Управителния съвет и Председателя му. След основаването на организацията, МЦР„Взаимопомощ” участва активно в избираемите органи. Пръв представител в Контролната комисия беше Антон Вълев, а след него и Николай Иванов, а през 2013 година - Мария Славова бе избрана в Управителния съвет. В новосформираните управителни органи доминираха досегашните лица. Председател е отново Лилия Еленкова, на която ще помагат в качеството си на заместник-председатели Лора Любенова от ЕЛМА и Илина Мутафчиева от Дружество за ООН в България. Денят почти не стигна за дискутиране на всички точки от дневния ред на Общото събрание. Делегатите започнаха обсъжданията в ранната утрин и приключиха късно вечерта, отлагайки вечерята си. На

събранието бяха приети няколко важни документа Етичен кодекс на НМФ, позиция относно Структурния диалог, позиция относно неформалното образование и годишният отчет на НМФ за 2013г. Не остана необсъдена и темата за студентските протести. Като нещо силно вълнуващо и пряко засягащо младите хора в България, въпросите за студентските протести и окупация бяха обект на разгорещена


Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

3

дискусия в НМФ. Поради разнопосочните виждания на организациите - членки и участието на младежките организации на БСП и ДПС, съвсем очаквано НМФ не успя да достигне до обща позиция по тези събития.

Бал на доброволчеството На 6 декември в Парк – хотел София се проведе „Бал на доброволеца 2013” организиран от НЦЕМПИ, в който участие от страна на МЦР- „Взаимопомощ” взеха четири изпратени от нас доброволци в Унгария, Словения и Полша, както и две посрещнати доброволки от Испания. Испанките спечелиха и състезанието за българско хоро, организирано за всички евро

доброволци, които са на служба в България. Експерт „Програми и проекти” в организацията също присъстваше на бала, като на 7 декември участва и в четири работни сесии на Национална среща на мрежата Евродеск за 2013 г. Казанлък притежава точка 28 от списъка на всички 32 точки в страната. На събитието беше представена предварителна информация и за новия програмен период 2014-2020 в която Програма „Младежта в действие” влиза в рамките на „Еразъм +”.

Нека се пренесем в Будапеща Един четвъртък решихме да се отправим към Будапеща. Започнахме пътуването си от Стара Загора и след около 15 часа с автобус пристигнахме. На спирката ни очакваше Лаци, бивш ЕДС доброволец на МЦР„Взаимопомощ”. Той ни запозна с братовчед си и двама негови приятели, които ни заведоха в заведение, което е в рухнала махала, като идеята е да се облагороди еврейският квартал в града. Цветни светлини, заедно с такава мебелировка, екрани за чернобели филми, които се прожектират на тях, а трабанта е още едно интересно нещо в интериора. Дворът е с отделни стаи, като всяка е декорирана различно. В една от тях има много стар компютър и телевизор, монтирани на стената. След като се позабавлявахме, на следващия ден решихме да се впуснем в туристическа обиколка на града, след която установихме, че Будапеща е един от най-големите градове в Европейския съюз. Той е на двата бряга на река Дунав, като официалното му създаване е през 1873 г. Историята на Будапеща започва с Aquincum, тогава келтско селище, което се превръща в римската столица на Долна Панония. Унгарците

пристигнали по тези земи през 9 век. Възстановеният град се превръща в един от центровете на Ренесанса през 15 век. След битката при Мохач и почти 150 години османско владичество, регионът навлиза в нова ера на просперитет през 18 и 19 век, и Будапеща се превръща в глобален град след 1873. Градът става втората столица на Австро-Унгарската империя.Това, което най-много


4

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

ни хареса беше синагогата. Между 20% и 40% еврейски жители на Будапеща загиват по време на нацисткия геноцид през 1944 г. и началото на 1945 година. Шведският дипломат Раул Валенберг успява да спаси живота на десетки хиляди евреи в Будапеща, заради шведските им паспорти и ги взема под консулската му защита. Вътре в градината на синагогата открихме Дървото на живота, паметник, свързан с хората, които са загинали по време на Холокоста (имената им са написани на дървото). Ще ви дам някои подробности и интересни факти за града, ако решите да го посетите: - Сградите в Будапеща са третите по големина в света; - Будапеща е град, известен с термалните и лечебни извори; - Градът се класира трети (от 65 града) на Emerging Markets Index на MasterCard, като най-добър за живеене от Източна Европа по отношение на качеството на живот;

- Той също е класиран като „вторият най-добър град в света” от Condé Nast Traveler “ и седмото найидилично място за живеене в Европа” от Forbes, и найкрасивият град в света от UCityGuides. - Опитайте традиционната им супа-гулаш и гряно вино; - В Унгария използват форинти, като един лев е около 153 форинта.

Нашите гости: Работилница „СЕДЯНКА” Работилница „СЕДЯНКА” e група, основана спонтанно във Фейсбук от жени, които съхраняват старинни занаяти.

Национално движение „Работилница Седянка „има за цел да възроди традиционните умения на българските жени в подреждането на дома и изработването на облеклото. До преди 60 – 70 години жените в дома са тъкали, предяли, везали, плели и шили не само облеклото на цялото семейство, но и украсата на дома. Тези умения в съвременния ни живот са останали на заден план. Родените в последните 20 години, прекарват времето си пред компютъра, а за игла и конец само са чували. Има толкова красиви образци, които са само в музеите, а тъканите и конците са тленни. В Работилница „СЕДЯНКА” са обединени малкото жени запазили тези умения, предавани от майка на дъщеря и от баба на внучка. Председател на организацията е Любка Любенова от град Велико Търново, тя е и част от майсторите на Работилница „Седянка”, по професия лекар. Началото бе поставено в интернет – социалната мрежа Фейсбук. Тогава тези жени се брояха на пръсти, но пък за сметка на това ентусиазъм не им липсваше. Много бързо Работилница „СЕДЯНКА”от виртуалното пространство се премести в реалното – първата им

организирана изява беше изложбата за празника на гр. Велико Търново, 22 март 2011 г. в изложбени зали “Рафаил Михайлов”. Експозицията остана там и за борсата “Културен туризъм 2011″ и донесе на Работилница „СЕДЯНКА” заслужена награда. Така се появи Национално движение Работилница „СЕДЯНКА”. Общите интереси към българското везбено изкуство и народната носия обединяват групата и скоро следват поредица от изложби из цяла България- София, Пловдив, Самоков, Смолян, Харманли, Горна Оряховица, Елена, с. Самоводене, с. Псарево. То бе забелязано от екипа на „ДоброволциТЕ” и сега Ви ги представяме. А за май-юни, организация МЦР„Взаимопомощ” планира да организира съвместно с тях изложба и демонстрации в Kлуба на доброволеца – гр. Казанлък.


Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

5

Обучение в София През първата седмица на декември (6.12.2013 г.) участвахме във въвеждащо обучение във връзка с проекта ни по Европейска доброволческа служба. Той се проведе в гр. София, където срещнахме много доброволци (около 50), които бяха тук по различни проекти и живееха в различни градове в България. След пристигането ни в хотела, имахме обяд и започнахме с игрите за опознаване, например с представяне на хобито си, какво сме учили и т.н. Всички игри бяха за разчупване на леда между нас, след което ни разделиха на две групи, за да работим по-добре заедно. Вече се познавахме малко по-добре и трябваше да определим страховете и очакванията си и да изхвърлим страховете си в коша. Направихме дърво на очакванията си и трябваше да определим дали са се изпълнили. Първата ни вечер започна със забавление или така наречения Бал на доброволците, като аз бях облечена като гейша, а Анхела беше облечена като котка, която е избягала от къщата на луда жена, за да танцува цяла нощ. Участвахме в конкурс относно това какво знаем за България и спечелихме. Дойде и събота, денят в който научихме повече за

ЕДС и за правата и задълженията ни като доброволци. Най-забавно ни беше в неделя, когато имахме интеркултурни игри вечерта. Разделени бяхме на три групи, като всяка имаше определено поведение и начин на мислене. Отгатвахме кой кой е. Трябваше да определим как да построим подслон, в средата на остров. Имахме задачи за 15 минути, като нямахме право да говорим. Моята задача беше да направя кръг от столове до коша за отпадъци и да накарам хората да седнат. Интересно беше колко бързо разбрахме, че всеки има различна задача, но в същото време доста близки и накрая да седнем всички в кръг до коша за отпадъци. От тези игри разбрахме колко важна е комуникацията между хората в ежедневието. Представянето на дейностите на проекта за всеки доброволец беше много важно, защото по този начин можехме да черпим идеи за нашите собствени проекти. Следваше малко раздвижване из града, като трябваше да правим различни дейности. Имахме предизвикателство, като например да открием на Народния театър, Парламента, различни паметници на културата и да се снимаме пред тях, както и да съберем информация по различни въпроси. Тази игра ни помогна да се опознаем още по-добре, както и да разберем повече за града.

Всичко хубаво си има край и в понеделник обучението свърши с богата вечеря в традиционен български ресторант. Доволни сме от наученото и възможността да познаваме доброволци и да решаваме проблемите си заедно.


6

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Испания срещу Европа По време на обучението за ЕДС - доброволци, провело се в София от 6 до 10 декември, осъзнах, че хората ме харесват дори само заради факта, че съм испанка. В същото време, докато говорехме по-сериозно за страните си, осъзнах, че доброволците от други държави възприемат Испания нашега, като постоянен купон, хубав климат и забавление, но не и като страна, чиито политици и управление заслужават обсъждане. Това ме накара да мисля много и започнах сама да изследвам визията, която Европа има за Испания и испанците. Тук предлагам моите изводи. „Испанците ни ограбиха”- така казват в Северна Европа Начинът, по който Испания е възприемана се влоши по време на катастрофата през последните пет години, паралелно със задълбочаващата се икономическа криза. Европа започна да се дели на „север” и „юг”. Или по-скоро на „платежоспособни” и „производители на чесън”. Последната фраза е негативен израз, използван от медиите в Северна и Централна Европа, и се отнася до Испания, Португалия, Гърция и Италия. Отговорността за настоящата икономическа ситуация се прехвърля върху най-слабите страни от Европейската периферия, които бяха спасени. Те нарекоха нас и страните с проблеми „Мътният Юг“. Стереотипите относно испанците бяха засилени по време на кризата. Винаги е имало предразсъдъци, че испанците са мързеливи, но сега се завърнаха с още поголяма сила. Испанците като източник на всичко зло Усещането, че испанците са причината за финансовата криза е налично сред повечето германци. От моя гледна точка, това мислене е малко несправедливо, защото дори и Испания да поиска пари, а немските банки да й дадат кредит, те все пак споделят отговорност за ситуцията- нещо, което не се разбира. Често се казва: „Испанците живяха нашироко”, аргумент, чието постоянно повторение накара немците да ни смятат за „арогантни” хора. Смята се, че испанците са купонджии, винаги мислят за забавления и хубаво вино

с качествена храна. Нашата култура е възприемана от Германия със скептицизъм. Немците не разбират защо в Испания имаше едновременно разцвет на продажбата на имоти и икономическа криза; те не разбират защо хората са живели в такъв лукс и са забогатели така бързо. Сега те виждат, че Испания изплаща щетите от това, но не е хубаво да се генерализира така, защото хората, които днес са безработни, не са същите, които се възползваха от масовото строителство. Когато погледнем хората, които живеят малко по на юг, виждаме, че техните възгледи за испанците стават по-умерени. Във Франция образът й е „добър, но все пак има доста хора, които смятат, че испанците са си похарчили парите, дадени им от ЕС. Там битува усещане, засилено от медиите, че те са харчили твърде много и сега искат някой друг да им плати сметката. Тази представа се споделя от все повече хора, но това не значи, че трябва да се обвиняват хората, а по-скоро техните лидери”. Французите споделят една идея, която доминира в други страни от ЕС, а именно, че „испанците са били непредпазливи” по време на периода преди „балона да се спука“. Испанците- по-близо до Африка, отколкото до Европа В Европа се смята, че „единственото, за което на испанците им пука, са футбол и купони”. Противоречие: това е по-близо до европейската философия, отколкото до Африка. Още по-негативни виждания за политиците Политиците, както изглежда, не подпомагат много представата за испанците, която имат хората в други страни. В Холандия възприемат испанските политици като постоянно живеещи в съмнения. Там казват: „Правителството на Мариано Рахой не показва сигурност. Хората не разбират неговата липса на решителност и смелост, въпреки че то има огромно мнозинство и има четири години пред себе си да изпълни планираното.” Гърците и испанците са възприемани най-


Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

негативно Въпреки всичко това, не ние сме възприемани в най-лоша светлина, а гърците. В повечето страни от ЕС открито се настоява Гърция да бъде извадена от Еврозоната. Казва се обаче, че „гръцките дългове са обществени и частни, а испанските са само частни, така че добре знаем, че обикновените хора не са виновни за ситуацията.”

7

Наистина се чувствам безпомощна в тази ситуация. Ние (испанците) се нуждаем от голяма промяна, специално в частния сектор, но също и сред населението. В други страни веднага щом хората видят несправедливост, те се опитват да променят нещата, но в Испания не правим така, и това ме кара да се замислям... Вярно ли е, че сме мързеливи? Или е така, просто защото сме свикнали да има несправедливост?

Обучение в Полша / продължение от 1 стр. / Третият ден бе посветен на местната общност в Констанчин. Първата половина от деня премина в дискутиране на различни методи, чрез които участниците проучиха нуждите на местното население. Също така те планираха и самото проучване, което се осъществи в групи по 5 души. Всяка група посети различни места в града – местния търговски център, местния пазар, гимназия. Всяка група избра различен метод, но в крайна сметка всички достигнахме до еднакви изводи относно нуждите на местното население. Обсъдиха се резултатите и възникналите проблеми по време на акцията ни. По време на четвъртия ден участниците планираха и акцията си във Варшава, която, имайки предвид ограниченото време и ресурси, имаше за цел да покаже на местното население, че младите хора са активни и позитивни. Обсъдиха се проблемите и преимуществата на днешните младежи. Акцията във Варшава се състоеше в разпространяване на картички с позитивни послания в центъра на града, инициативата премина добре и всички я приеха с усмивка. Денят завърши с традиционна полска вечеря в старата част на града. През последния ден се обсъдиха положителните и отрицателните страни на планираната дейност. Участниците направиха обща оценка, отчетоха грешките си. Това бе от изключителна полза, тъй като би спомогнало за евентуално предотвратяване на такива. Денят беше предвиден и за самооценка, оценяване на обучителите и насоки за попълване на сертификат Youth

За контакти:

facebook профил: сдружение взаимопомощ полезни връзки: www.youthbg.info www.eurodesk.bg www.mikc.bg

Дизайн на бюлетина: Иван Бонев www.kazanlak-bg.info www.gallery-kazanlak.com

pass. Част от семинара беше посветен и на предстоящата програма “Erasmus+”. Участниците получиха много практически и теоретични познания как биха могли да стартират свои собствени проекти, засягащи местните /локални/ нужди на дадено общество.

www.ydcma.org

Редактори: д-р Николай Иванов

info@ydcma.org

Сътрудници: Мария Славова Красимир Цанев Васил Елховски Лурдес Уцендо Анхела Тортола Лора Тодорова Божидар Асенов

“Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. Съдържанието на настоящото издание/вестник/брошура/ не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.” BG13/A2/393/R2 - “Приятелство в кутия” / “Friendship in box”


8

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Коледата и Новата Година на Лурдес Коледата в Испания, а предполагам, че и навсякъде по света, където тя се празнува, е период, в който хората стават по-позитивно настроени и по-добри. Всеки е пощастлив и по-мил. Коледата също е време на прошка,а семействата и приятелите обикновено се събират и се забавляват заедно. В Испания много хора не обичат празника напоследък, защото започна да се комерсиализира и да се набляга на печалбите. Традицията за Тримата мъдреци, носещи подаръци на децата, се превърна в добра сделка за всички компании... Както и да е- винаги ще има хора, които да обичат празника заради самия него. Не включвам себе си в това число, а тази година решихме с Анхела да не се връщаме в родната Испания за празниците, а да направим малко пътуване из Балканите. Първата ни спирка беше Истанбул. От момента, в който слязохме от автобуса и пихме турско кафе, ние останахме без дар слово заради магическата атмосфера. Намерихме си добър хостел на прилична цена на площад Султанахмет или така наречения по време на Османската Империя Хиподрум, който е служил за конни надбягвания, организирани от византийците. Наблизо можеш да се натъкнеш на монументи като Синята Джамия, една от най-сакралните фигури на турския и ислямския свят, както и на църквата Света София, която представлява шедьовър от срещата на Изтока със Запада. Загубихме се в хаоса на Капалъ Чарши и дори забравихме, че е Коледа.

На двадесет и четвърти декември всички в Испания се събират семейно и вечерят заедно. Това е специален ден, тъй като следващия ден е Рождество Христово. През този ден Анхела и аз решихме да опознаем още малко великолепния град и да посетим турска баня. Но така или иначе пак изпитвахме носталгия по дома, която бе

временно потушена от една специална и вкусна вечеря в един турски ресторант близо до хостела. На следващия ден хванахме полета за Атинаградът, известен с политиката, театъра, изкуството, философията, науката, архитектурата и други постижения на човешкия интелект. Бяхме очаровани не само от града, но и от хората, които срещнахме по време на престоя си там. Бяхме изненадани преди всичко от една група „хипита”, чиято идеология бе против обществото. Някои от тях пътуваха сами, живееха ден за ден, без да се притесняват за бъдещето. Ако им свършваха парите, те просто излизаха на улицата и изпълняваха песни, свиреха на различни музикални инструменти или играеха игри с огън. Тези хора никога не плащаха за квартира, тъй като винаги носеха палатки със себе си. Срещнахме и момче от Испания. Точно той ни препоръча да идем до Метеора, така че ние решихме да пренощуваме в Каламбака, малко градче близо до това място. Не знаехме, че там ни очаква прекрасно местенце от пясък и величествени скали, а най-вълшебни бяха манастирите, пострени през 14 век и накацали по тези скали. Всички манастири са тр30 десет на брой и един от тях е отреден само за жени. Времето за купон дойде и ни завари в Солун. Тази вечер ние посетихме едно място, където много групи свиреха най-различни стилове музика. Трябва да кажа, че не спазихме испанската традиция, която гласи, че трябва да се изядат дванадесет гроздови зърна в последните дванадесет секунди от годината. Обаче ние отброявахме изтичащите мигове на старата година на пристанището на Солун и посрещнахме новата година с невероятни емоции! Нова Година и нов град! Нищо по-добро от това да звършим нашето пътуване в Скопие. Отново си припомнихме българския език там, научихме много за историята на Балканите и се върнахме към силните турски обичаи, които са възприели хората там. Въпреки, че не празнувахме Коледа в Испания, тази, която прекарахме, ще остане завинаги в сърцата и душите ни!


Бюлетин Доброволците - 20 бр. (3) януари 2014