Page 1

Брой 19 (2) - ноември - 2013г. - година IV

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ

Здравейте... знаете ли, че... ?

С Дядо Коледа в Полша

“Най-ценният подарък, който можете да направите на някой друг - това е вашето време, защото подарявате нещо, което никога не може да се върне.” Сенека

*** *** *** На 9 години *** *** ***

С вкусна торта, в приятна обстановка и с добри приятели Младежки център за развитие „Взаимопомощ” отбеляза 9 – тия си рожден ден. на стр. 2

Проектът ни се нарича „Свети Николай“ или с други думи – Дядо Коледа. Целта му е да представи коледните празници в различни страни и да запознае аудиторията с тях. „Аудиторията“ обикновено се състои от ученици, в чиито училища правим презентации с другите доброволци от Азербайджан, Грузия, Португалия и Турция (интересно е да се отбележи, че най-малките деца са доста учудени от факта, че мюсюлманските страни не празнуват Коледа). Тъй като възрастовата група варира от 7 до 19 години, трябва да приготвим различни презентации, което от една страна, е забавно, а от друга – и доста трудоемко на моменти. на стр. 6

Испанско парти

Искрено и лично

„Приятелство в кутия” организира Испанско парти в Дома за стари хора 3 в Казанлък на стр. 3

Какво децата с аутизъм биха искали да кажат на своите родители?

Нашите партньори

на стр. 5

Дамян Бумбалов Kратка визитка на стр. 4

Българите и тяхното отношение към чужденците - анкета Миналата сряда излязохме и се разходихме из Казанлък. Задавахме въпроси на различни хора относно нагласата на българите към чужденците, както и други неща, свързани с тази тема и със страната. Смятахме, че е добра идея да подбираме хора от различен пол и възраст, така че да можем да покажем общата картина. Беше малко трудно да намерим хора, говорещи английски, така че някои от отговорите не са много дълги.

Освен това, открихме жена, която е живяла в Белгия 15 години, така че интервюто с нея беше преведено от френски на английски. И накрая, трябва да поясним, че повечето от хората предпочетоха да останат анонимни. В настоящата анекта ще откриете въпросите, както и техните отговори от всеки запитан. 1. Имате ли приятели от други страни? Ако да, от кои страни? 2. Вярвате ли в бъдещето на ЕС? Моля обяснете защо мислите

така.

3. Смятате ли за нормално хора с различен етнически произход, религия, раса, да живеят заедно в едно и съ8о общество? Моля обяснете защо мислите така. 4. Как разбирате термина „ксенофобия”? Доколко толерантни са българите към чужденци? 5. Според Вас, какво чужденците харесват най-много в България? Защо? на стр. 8


2

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

*** *** ***

На 9 години

*** *** ***

С вкусна торта, в приятна обстановка и с добри приятели Младежки център за развитие „Взаимопомощ” отбеляза 9 – тия си рожден ден. Стилното парти бе в местно казанлъшко заведение, където домакините посрещаха гостите си и се грижеха нищо да не им липсва. Отбраните мезета и марковите питиета, придружени от вкусни гозби, както от традиционната българска, така и от испанската кухня също бяха част от богатата трапеза. Доброволките от Испания Анхела и Лурдес, които в момента са в Казанлък също присъстваха на партито и направиха презентация за страната, от която идват. Председателят на сдружението Красимир Цанев поздрави гостите, а Мария Славова, която е сред създателите на организацията ни разказа за нейната история. Сдружение „Взаимопомощ” е създадено от 7 човека, от които 6 бивши доброволци на БЧК. Към момента членовете му наброяват около 230 души, като 50 от тях са активни доброволци. Сдружението има клубове в различни градове на страната, сред които Варна, Димитровград, Пловдив, Горна Оряховица, Плевен, София, Велико Търново, Стара Загора и др. До момента организацията е посрещнала 35 доброволци от различни държави, като най-многобройни са тези от Полша. 19 са доброволците, изпратени от „Взаимопомощ” в други

държави, като най-много от тях са били в Словения. Сдружението има осъществени няколко инициативи с посолството на Република Полша, предстои и реализирането на съвместен проект. „Тръгнахме от нищото и смело мога да кажа, че съм доволен от

постигнатото и от това, което е днес „Взаимопомощ”. Екипът на в-к „Искра”, който също работи доста успешно със сдружението пожелава на ръководството и неговите членове да бъдат живи и здрави, все така продуктивни, идейни и успешни! Владислава Василева


Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

3

Приятелство в кутия с Испанско парти в ДСХ 3 На 5-ти ноември се случи нещо интересно. Ние, доброволките по Европейска доброволческа служба по проект „Приятелство в кутия” организирахме Испанско парти, като представихме страната си два пъти, единият в Дома за стари хора 3, на което присъстваха и деца от Дневния център за деца с увреждания, като второта парти беше за представители на институции и доброволци, съчетано с отбелязване на рождения ден на МЦРВзаимопомощ. Събитието включваше презентация за историята, музиката, националните традиции, както и

испанска храна. За нас събитието беше интересно, защото не си спомняхме много за историята на държавата ни и се нуждаехме от време, за да си припомним. Испанската и българската история имат общо, защото ние също сме били под различни владичества много години и всеки град си има легенда. Смятаме, че хората се насладиха много на испанската музика, специално на фламенкото на Камарон. За тях беше интересна сиестата (дрямката ни след обяд) и това, че магазините не работят тогава. Хората харесаха и партитата ни и се смяха много на клиповете с тях, например партито с хвърляне на домати между хората. Накрая всеки имаше възможност да опита испански ястия, повечето съдържащи домати, лук, червена и зелена чушка, яйца. За нас също беше добре, защото научихме повече за традиционните си ястия, понеже не знаем всичките рецепти, които трябваше да сготвим.


4

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Kратка визитка на Нашите партньори

Дамян Иванов Бумбалов на 34 години. Роден в гр. Ямбол , от 10 години работя и творя във Велико Търново, като художник на свободна практика, а от три години и като галерист и куратор в арт клуб „Таралеж“. В момента съм управител на сдружение „Идействие“ , с което създадохме клуб „Таралеж“. Средното си образование завърших във СХУ по промишлени форми и дизайн „Академик Дечко Узунов“ гр. Казанлък, а висшето и магистърската степен във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ , със специалност скулптура. модел на двустранна работа, между Община Велико Търново и нас – дори сега всяка седмица идва по някой артист или сдружение, за да ги съветваме. Не трябва да подминаваме и всички участници в събития , които организираме – това е най – хубавото, всяка седмица да общуваш със абсолютно различни по стил и характер, изява, натура личности. И не само общуването, по-важното е това че ги свързваш всичките по някакъв начин, и един с друг, и дори само пространствено. Всички моменти са ценни. Няма да ми стигне страницата, ако продължа. А как стигнахте от „Идействие” до „Таралеж” ? Логично беше след създаването на „Идействие“ да помислим за място, на което ще се Идейства. Тогава намерихме

Какво за вас е „гражданско общество”! Как започна всичко? Общо взето с този въпрос започна всичко. Живеем в страна, в която така нареченото „гражданско общество” тепърва започва да се създава, или ако е имало такова – то е било винаги ограничавано в някакви рамки (било то партийни, или чрез „лидери“ със съмнителен произход назначавани от някъде, и работейки за други интереси), или е било заглушавано. Решихме да се опитаме да създадем нещо подобно, разбира се малко и основно в нашата сфера на действие или на Идействие, а именно в областта на културата и изкуството. Така се роди „Идействие“ което идва от Идея и Действие. В началото тя беше неформална организация, а от 2 години е регистрирано сдружение. От създаването му до сега можем да се похвалим с увеличаващия се брой поддръжници на събитията, които организираме: публика, артисти, литератори, музиканти, да не изброявам всички сфери на културата и изкуството, хора с усещане и разбиране на съвременното изкуство . Оказа се че има нужда от нас, за което сме и много щастливи. Защо „Идействие”? Хубавото е, че „Идействие“ може да се тълкува по много и разнообразни начини. Може да бъде: идея-действие, изкуство-действие, и, действие…. Или както се шегуваме от време на време без-действие, ама то се случва само когато са решили да ни подрежат крилцата отнякъде … Какви са най-ценните моменти в работата ви през тези две години ? Те са много . Може би първия сериозен успех, беше това , че успяхме да покажем на хората един сполучлив

помещението, допадна ни като място, дух. Нарекохме го „Таралеж“ без да имаме каквато и да е подидея. Само за това, което народният поет е казал: „Таралежа туй е птица упорита, не го ли сриташ – не излита“. И така си остана. Каква е бъдещата визия за „Таралеж”? Засега не бързаме да вдигаме прекалено високо летвата, тъй като сме още „пресни“, така да се каже. Желаем да се докажем на максимум в посоката, в която сме тръгнали. Разбира се, имаме нови идеи, които ще осъществим още догодина (някои дори и полувъзможни), но нека да останат в тайна. Смятате ли че има бъдеще за доброволчеството в България? Какво знаете за дейност 2 Европейска Доброволческа служба на НЦЕМПИ? Доброволчеството в

България е много спорен въпрос на този етап, макар че има достатъчно организации и хора, които се занимават с това. Все още не е ясно регламентирано и не се знае точно в какво се състои…. А бъдеще има, и ще се радвам много скоро да се заговори повече по тази тема. Има много млади хора, които се интересуват и желаят да бъдат доброволци. Относно дейността на НЦЕМПИ- може би това е единствената сериозна „инициатива“, която върши нещо по този въпрос. Разбира се това е на европейско равнище и се работи с други държави - само можем да се учим за напред. Какво послание искате да оставите за „ДоброволциТЕ”? „Таралежът туй е птица упорита, не го ли сриташ – не излита.“


Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

5

Какво децата с аутизъм биха искали да кажат на своите родители Само след три седмици с деца болни от аутизъм, нашата доброволка по ЕДС - Люрдес от Испания, поиска да публикуваме от първо лице, единствено число какво иска да ни каже едно от децата в центъра където тя им помага. Стори ни се много интересно, затова го публикуваме без коментар на български и английски:

put up with the things that surround me. I also hate it when I feel clothes on me, so I always take my jeans off. I have really keen sense, but I get stressed if there is so much noises, or if I see too many images and emotions. But there is one thing I hate the most... I hate it when people believe I do not feel the same way they do. I just need to ask you for some favours and tell you more about how I feel: -I need you to organize my environment, chaos is not good for me. -I need you to be respectful with the time I take to do things... Do not be angry if

Аз съм на 12 години и ходя на специално училище, където има повече деца с аутизъм, като мен, но не всички говорят. Сигурни сме, че те имат вътрешен глас, който трябва да бъде чут… Способен съм да чувам нещата, които другите говорят, но те си мислят, че не ги чувам и понякога това е много забавно. Друг път пък искам те да чуят нещата, които правя. Постоянно търся неща, които да правя и да оправям, люлеейки се в стола си, издавайки шум или пеейки. Поради тази причина хората, които не ме познават смятат, че съм луд, но те грешат, всички мои действия ми помагат да се справя с обстановката около мен. Мразя да съм облечен, затова винаги си свалям дрехите. Имам голяма чувствителност, стресирам се, когато има много шум около мен, много образи или емоции. Мразя най-много когато хората вярват, че аз не чувствам това, което чувстват те. Моля Ви за услуга и искам да ви разкажа повече как се чувствам: - Нуждая се от това да организирате добра атмосфера за мен, хаосът не е за мен;- Нуждая се от това да уважавате времето когато върша разни неща….Не ми се ядосвайте, когато правя крачка назад, нуждая се от нея, за да запазя прогреса, който имам; - Думите са, като въздуха за вас, но за мен те могат да бъдат доста тежки, моля Ви не ми говорете толкова много и

толкова бързо; - Уважавайте разстоянието, което ми е нужно, но не ме оставяйте сам; - Живея в различен свят…Той не е толкова сложен и близък, като вашия, просто е по-простичък; - Животът Ви с мен има по-голяма стойност. Мога да ви дам повече, от останалите хора; - Карайте ме да правя неща, които мога. Помогнете ми да бъда по-независим, да разбирам по-добре, но моля Ви не ме карайте да правя сложни неща; - Не обвинявайте никого за това, което се случи с мен, това ще ви накара да страдате; - Помогнете ми да бъда естествен, а не вманиачен; - Приемете ме такъв, какъвто съм и оптимистичен. Ще се развивам малко по-малко. - Животът ми може да бъде толкова щастлив, колкото и вашият, заедно може да се намерим и да споделим опита си.

I am 12 years old and I go to a special school where there are more children with autism, like me, but some of them do not speak. However, I am sure they do have an interior voice, and this voice needs to be heard. I am able to hear things that other people think I do not hear, and sometimes

this is very funny. But sometimes I also want to hear the things I do. I am all the time looking for things and putting them in order, rocking in my chair, making noises and singing. This is why people who do not know me think I am crazy. But they are wrong, these things help me to

sometimes I take a step back, maybe I need it to keep on progressing. -Words are like air for you but they can be so heavy for me, please do not talk to me so much and so fast. -Respect the distance I need, but do not live me alone. -I live in a different world... My world is not complicated neither closed, it is just simple. -It is worth it to live with me. I can give you more satisfaction than other people. -Ask me to do things I am able to do. Help me to be more independent, to un-

Запомнете, аз мога да чувствам, да мразя, да обичам…и аз обичам всеки ден!

derstand better, but please do not ask me to do very complicated things. -Do not blame anyone for what happens to me, this will just cause suffering. -Help me with naturality, do not make it become an obsession. -Accept me the way I am and above all be optimistic. I will improve little by little. -My life can be as happy as yours, and in those lives maybe we can find each other and share a lot of experiences. Please, remember I can feel, I can hate, I can love... I do love.


6

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Деменцията е загуба на общите познавателни способности у човек, който преди това е бил напълно здрав психически, и е различна от ефектите от нормалното остаряване. Увредените когнитивни сфери са памет, внимание, език и решаване на проблеми. Заболяването започва с това, че човек не помни какво е ял сутринта или къде са му чорапите. Първият симптом е свързан с краткосрочната памет, поради факта, че не си спомнят какво се е случило преди минути. С времето тя засяга и дългосрочната памет и хората дори забравят имената на приятелите и роднините си. Други симптоми на заболяването се появяват, когато хората не могат да вземат адекватни решения за действията си, понеже те мислят по-фигуративно, а не

Деменция

абстрактно. Всичко това ги кара да се чувстват объркани и ги кара да променят състоянието и поведението си. Един ден може да са агресивни, друг ден може да се чувстват депресирани или тъжни, и даже нервни, неврозни или да чувстват тревога. Факт е, че се плашат понякога дори ако не могат да намерят пътя до стаята си. Деменция може да се проявява по различен начин в зависимост от човека и процесът може да бъде много бавен. Ето затова хората от персонала в Дом за стари хора номер 3 реализират различни дейности, за да им помогнат да развиват техните способности, както и да забавят процеса на болестта. Специално за тях се организира игра, свързана

с усещането им на досег и мирис. Играта се състои в докосване на балони с леща, ориз, кафе, някои подправки от кухнята в буркан. Възрастните хора трябва да познаят какво има вътре, чрез докосването и помирисване. Друга игра е с топка. Възрастните хора си подават топка, и когато тя е при тях, трябва да кажат името на животно или храна, или каквото е определено, съгласно първата буква. По този начин те си тренират паметта без да го осъзнават, и се забавляват. Понеже и „хората с деменция са хора, те имат своите истории и имат своите лични качества, всички те са индивиди и всички те са уникални. Те просто имат потребността да общуват на човешко равнище”.

С Дядо Коледа в Полша

Няколко думи за проекта: Проектът ни се нарича „Свети Николай“ или с други думи – Дядо Коледа. Целта му е да представи коледните празници в различни страни и да запознае аудиторията с тях. „Аудиторията“ обикновено се състои от ученици, в чиито училища правим презентации с другите доброволци от Азербайджан, Грузия, Португалия и Турция (интересно е да се отбележи, че най-малките деца са доста учудени от факта, че мюсюлманските страни не празнуват Коледа). Тъй като възрастовата група варира от 7 до 19 години, трябва да приготвим различни презентации, което от една страна, е забавно, а от друга – и доста трудоемко на моменти. Особено забавна беше първата презентация, която беше за пенсионери, като голяма част от тях бяха по-възрастни. Въпреки че организаторите ни бяха казали, че ще имаме максимум 10 човека, в залата дойдоха над 25. Някои от тях са били в България преди

1989 и имаха добри спомени за страната ни, а също така проявиха интерес да я посетят отново. За организаторите и поляците: Организаторите от „Виатрак“ също се стараят да ни помогнат, когато имаме нужда. Също така, имат доброволци и по други проекти, така че компанията е доста интернационална. Като цяло, поляците са

разбрани и са склонни да помогнат, ако ги попиташ. В повечето случаи не е толкова трудно да се разбереш с тях, дори и да не говорят английски език. Славяни са и обичат и бира, и водка, и хапване. Настанени сме в студентско общежитие, което е почти като българските и като условия, и като атмосфера. За града:


Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

7

Бидгошч е град с трудно произносимо име, „шч“ не е проблем, но „и“-то в случая съвсем не е „и“ а нещо средно между българското „ъ“ и руското „ы“, ама не съвсем. Съставен е от няколко района, като част от тях са включени в града едва преди 30-40 години и чието население счита себе си за отделно от града. Поне за нас, това е доста странно. За цените: Полша е по-евтина от България в почти всяко отношение ( само транспортът е по-скъп), но храна, дрехи, електроника са по-евтини. От друга страна, заплатите са по-високи от България, така че спокойно можем да кажем, че Полша има много по-висок стандарт от България за съжаление и поляците си живеят доста добре.

1 декември - Световния ден за борба със СПИН По повод 1 декември - Световния ден за борба със СПИН, младежите от United Avangard Artist към Народно Читалище «Възродена Искра 2000», в партньорство с МЦР-Взаимопомощ и помощта на част от членовете и европейските доброволки от Испания – Люрдес и Анхела, по проект „Приятелство в кутия”(финансиран от НЦЕМПИ), създадоха новата си рожба. Видеото е продължение на миналогодишния клип показващ момче и момиче, които прекарват една нощ заедно, след обичайна свалка с много алкохол. Филмът продължава в хорър жанра с болници, линейки и катафалки. Заснет отново по плана на Община Казанлък за младежки дейности. Този път клипът показва как две момичета прекарват бурна нощ с момчета, след което една от тях е заразена със СПИН. Всички започват да я отбягват, а приятелката и не я подкрепя. В края се оказва, че тестовете са разменени и заразеното момиче всъшност е другото. Поуката от клипа е, че презервативът винаги трябва да е до ВАС, за да не се събудите като главните геройни. МЦР - „Взаимопомощ” участва в клипа и с композиция на музиката чрез инж. Слави Славов.

За контакти:

facebook профил: сдружение взаимопомощ полезни връзки: www.youthbg.info www.eurodesk.bg www.mikc.bg

Дизайн на бюлетина: Иван Бонев www.kazanlak-bg.info www.gallery-kazanlak.com

www.ydcma.org

Редактори: д-р Николай Иванов

info@ydcma.org

Сътрудници: Мария Славова Красимир Цанев Васил Елховски Лурдес Уцендо Анхела Тортола Лора Тодорова Божидар Асенов

“Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. Съдържанието на настоящото издание/вестник/брошура/ не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.” BG13/A2/393/R2 - “Приятелство в кутия” / “Friendship in box”


8

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Приятелство в кутия”, финансиран от НЦЕМПИ www.ydcma.org www.kazanlak-bg.info

Българите и тяхното отношение към чужденците - анкета // отговор на въпросите от 1 стр. // 1. Да, разбира се. Имам приятели от Англия, Русия, Македония, Нова Зеландия, Саудитска Арабия и Сърбия. 2. Да, вярвам. Мисля, че ЕС е важен, защото той може да помогне на бедните страни да се подобрят. 3. Мисля, че да. Би могло да е трудно, но специално за младите хора е полесно. В крайна сметка, всички сме хора. 4. (той не разбира думата „ксенофобия” и ние му обясняваме, че тя значи негативно отношение към хора от други страни) Като цяло, българите не обичат чужденци, като това се отнася най-вече до по-зрели и възрастни хора. Освен това, повечето хора в България мразят турците. 5. Те харесват природата и цените, защото те са много ниски.

АНТОН, 24

СТЕФАН, 17

1. Да, имам приятели от Колумбия, Еквадор, Перу, Испания и Гватемала... 2. Не знам как да отговоря на този въпрос, трудно е. Но нека кажем, че ДА, защото за европейските граждани някои неща стават по-лесни, например пътуване. 3. Това е трудно, но ми се иска да мисля, че е възможно. Това е бъдещето. 4. Тази дума е глупост. Това е глупаво понятие. Нашата кръв е смесица от различни раси, така че не мога да я разбера. 5. Харесват им цените; конкретно британците харесват евтин алкохол. През лятото те мислят, че България е като рай и пръскат много пари за пиене.

1. Да, имам. Живях в Кипър 6 месеца и се сприятелих с хора там. Те бяха англичани, румънци, гърци, испанци и кипърци. 2. Да, може би греша, но видях по телевизията, че когато една страна има проблеми, ЕС й помага, но понякога се питам дали ЕС няма да си плати за това в бъдеще, така че ще видим. 3. Мисля, че не е възможно и е много трудно. Смятам, че е по-добре всяка страна да си има отделна култура, без да има подобно съчетание. 4. (и той не разбира какво значи ксенофобия, затова ние му обясняваме) В България някои хора са наистина затворени, а други са дружелюбни. Смятам, че повечето от тях са добри хора, но когато говорим за чужденци е различно... Не, по принцип не харесват хора от други страни. 5. Харесва им, че работим много (твърде много) за ниска заплата.

ХРИСТО, 27

1. Да, имам приятели от САЩ, Австралия, Англия, Испания... 2. Да, вярвам. Мисля, че ЕС предлага добри възможности за хората. Например хората от бедните страни могат да отидат зад граница и да работят там. Също така хората от по-заможните държави пътуват като туристи до по-бедните и харчат пари там. Туризмът се улеснява от съществуването на ЕС, и затова мисля, че това е добре за икономиките на тези бедни страни. 3. Да, мисля, че е възможно, но не би било така лесно... Смятам, че трябва да се учим да живеем така. Специално религията е най-големият проблем за хората, защото всеки защитава своята религия, и ако смесите мюсюлмани, християни, ЕМАНУЕЛ, 24 будисти... Не знам, но не изглежда лесно. 4. Не харесвам ксенофобията. Тя значи, че хората не харесват чужденци. Смятам, че някои българи са толерантни, но други не са толкова толерантни. Например, много хора от Сирия и други арабски страни идват тук като бежанци, и повечето българи не одобряват тяхното решение да се преместят тук и не ги желаят тук (повечето българи). В крайна сметка, мисля, че в България има много добри хора, но те се страхуват от факта, че може би бежанците са вандали. Личното ми мнение е, че трябва да приемем чужденци, защото милиони българи работят в чужбина, аз също работих и знам какво е да си чужденец. Така че аз напълно приемам чужденците, но това е само моя позиция. 5. Най-вече харесват цените, но мисля също така, че харесват природата- тук имаме хубави планини. Освен това харесват морето, храната, милите хора... Защото, в крайна сметка, смятам, че българите са много мили с чужденци.

Бюлетин Доброволците - 19 бр. (2) ноември 2013  

Dobrovolcite br19 (2) noemvri 2013

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you