Issuu on Google+

Алекс!


Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс!


Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс! Алекс!


На майката на малкият Алекс Това не е приказка, а нещо по-хубаво и от най-хубавата приказка, защото е истинската история на едно малко момченце.


Аз се казвам Алекс!

Аз съм едно малко момченце на три години.


Това е мама.


Моят татко е много силен.


Това е историята на моето раждане. Гледайте внимателно всички станици!


Това е и вашата история!


Ето я: Имало едно време един млад мъж и една млада жена. Те се обичали. Пожелали да живеят заедно и затова се ОЖЕНИЛИ. Това са моите мама и татко. Виждате ли ги ?

Те пожелали да си имат бебе.


Един ден мама разбрала, че ме носи в корема си. Бил съм много добре скрит. Това било през пролетта.


Трябва да минат три сезона, за да се роди едно бебе. Мен ме чакали през зимата. “Колко дълго ще чакам?!” - си казвала мама. А през това време, съвсем бавно, коремът й растял...


растял...


растял...


растял...


И през това време, вътре, аз съм бил ето такъв:

В последните дни на май аз съм бил по-малък от едно грахово зърно


Когато узряли дините, аз съм бил още съвсем малък. Толкова малък, че биха могли да ми ушият панталонче от листчетата на цвете.


Когато житото узряло било началото на есента.

А аз съм бил ето такъв:


В края на октомври листата на дърветата пожълтели Но аз още не съм знаел какво е листо.


При падането на първите снежинки природата щяла да заспи а аз съм щял да позная светлината на света!


“Може би това ще бъде едно малко момченце...” си мечтаела мама.

“Или едно малко русо момиченце?...” казвал татко.


А когато съм се родил ...

Аз не съм бил такъв, какъто те ме виждали в мечтите си!


Но те ме смятали, че аз съм хиляди пъти по-хубав! И не преставали да ме гледат.


На тази снимка сме си в къщи. Мама ме храни с млякото си. Всички майки, които са си родили бебе, имат мляко, с което го хранят.


- Всички ли са родени по същия начин?

Да, всички и татко, и мама...


и вуйчо Наско...


и чичо Андрей и стринка Диана...


и баба Меги, и дядо Иван...


и баба Вили...


и Адам и Ноа...


и Катя...


и Краси и чичко полицай...


и дори и Иван, Данчо, Ива, и Гери...


И ти също Ти, който гледаш тези снимки...

И ти си роден така!


Това е!


... историята на малкия Алекс! Довиждане!


Край!


Alex