Page 1

i 'n' the palace neverland issue брой #1 / 2011

If they are not claimed in seven days they are sent far away to the Neverland to defray expenses.

“Peter Pan� / J. M. Barrie

Short notice „To the Neverland!” - with these words started our first short sailing. We were returning to the coast only to board the directors of those films we were traveling through. The directors narrated us about their work with child actors and their own childhood. In the captain's diary we wrote down the story of the little Rita, who is blind since birth (Rita), of the 14-years-old Lada and his first love (Mamanek), of the young, but so brave Sizwe (Protect the Nation). We spent three hours in Baghdad. There we saw how adults kill children in the name of their own prejudices (3 Hours)... During our voyage we met the 5-years-old actor Orson Lepherd and his father, who shared with us his director's tricks, played on his son (The Birthday Circle). We became part of another journey - the journey of Stephane Goldsand. Now it seems he has found the answer of the question “why am I so scared to become a father? (Leap before you look). And the director Dan Susman met us with one real action hero, who is ready to go all lengths for his baby (Fish without a bicycle) … And so sailing in company together upon our voyage we met a lot of pirates. Those pirates, who have forgotten they were children too. We wrote them a prescription to watch a lot of films to wake up the Memory... the crew of I 'n' The Palace

„Към Небивалата земя!“ - с тези думи започна първото ни късометражно плаване. Връщахме се на брега само, за да качим на борда режисьорите на филмите, из които пътувахме. Те ни разказаха за работата си с деца актьори и за собственото си детство. В капитанския дневник вписахме историята на сляпото момиченце Рита (Рита), на 14-годишния Лада и неговата първа любов (Мамино синче), на малкия, а толкова смел Сизве (Защити нацията). Три часа прекарахме в Багдад. Там видяхме как ние, възрастните убиваме деца в името на собствените си предраздъци (3 Часа).. По време на плаването се запознахме с 5-годишния актьор Орсън Леферд, а баща му ни сподели хитростите, които е прилагал, режисирайки собственото си дете (Рожден ден). Станахме част и от едно друго пътуване – това на Стефан Голдсанд, който изглежда е намерил отговор на въпроса „защо се страхувам да стана татко?“ (Скачай смело). А режисьорът Дан Сусман ни запозна с един истински екшън герой, готов на всичко за детето си (Риба без колело)... По време на пътуването срещнахме много пирати. От онези пирати, които са забравили, че са били деца. На тях предписахме много филми, за да събудят Споменa... Екипажът на “Аз и Двореца”

by Slav Georgiev

i 'n' the palace

Editor Valentina Bozhichkova

редактор Валентина Божичкова

contributors Rositza Malcheva - Zlatkova Darina Tashkova - Dara

сътрудници Росица Малчева - Златкова Дарина Ташкова - Дара


Дизайн Слав Георгиев

Slav Georgiev

cover / корица Slav Georgiev Слав Георгиев I ‘n’ The Palace is a non-commercial, non-profit magazine which purpose is to present filmmakers and short films. The views expressed in this magazine are those of the respective contributors and are not necessarily shared by the In The Palace SFF. Reproduction of any part of this magazine is strictly prohibited without prior permission from the publishers. However permission is automatically granted to other media where all the credits associated to imagery, illustration and/or text are included. Reproduction permission is granted in the context of promoting the filmmakers and their films. Thanks to In The Palace SFF for the granted information and photos.

COntents / Съдържание

Mama’s Boy Jesse Baldwin p. 8

Мамино синче Джеси Болдуин стр. 8

The Birthday Circle Philip Lepherd p. 14

Рожден ден Филип Леферд стр. 14

Rita Antonio Piazza / Fabio Grassadonia p. 18

Рита Антонио Пиаца / Фабио Грасадониа стр. 18

3 Hours Regan Hall p. 24

3 часа Регън Хол стр. 24

Protect The Nation Candice Reisser p. 30

Защити нацията Кандис Райсер стр. 30

Pop Corn Paloma Suau p. 36

Пуканки Палома Суау стр. 36

Fish Without a Bicycle Dan Susman p. 38

Риба Без Колело Дан Сусман стр. 38

Leap Before You Look Stephane Goldsand p. 40

Скачай смело Стефан Голдсанд стр. 40

Interview with Linda O. Olszewski

Интервю с Линда Олшевски стр. 46

p. 46

p. 50

Първи Нигерийски младежки фестивал за късометражни филми стр. 50

Shortcut to Balchik p. 52

Напряко до Балчик стр. 52

1st Nigerian Youth Short Film Festival

by Darina Tashkova - Dara


i 'n' the palace

i 'n' the palace Jesse Baldwin

Mama’s Boy (fiction, 2010, 23 min)

What is more dangerous for 14-year-old Petr - the growing distance between him and his single mom or his new friendship with a beautiful and sympathetic barmaid?

was born in San Jose, California, and after working in Los Angeles and San Francisco as a film editor, he relocated to Prague, Czech Republic. He has a degree in Film Studies from the University of California, Santa Barbara, where his student film, Portraits, was a National Finalist in the Student Academy Awards. Jesse currently works as a director, designer, and animator in Prague.


Мамино синче

Джеси Болдуин

Какво е по-опасно за 14 годишния Петр – нарастващата дистанция между него и самотната му майка или новото приятелство с хубава барманка?

е роден в Сан Хосе, Калифорния. Завършва филмово изкуство в Калифорнийския университет, където филмът му Портрети е номиниран за студентските награди „Оскар“. Известно време работи като филмов монтажист в Лос Анджелес и Сан Франциско, след което се мести в Прага. В момента работи като режисьор, дизайнер и аниматор.

Jesse, what was your biggest concern when you were Джеси, от какво се интересуваше, когато беше 14-years-old and what was your biggest source of на 14 и кой ти оказваше най-силно влияние? influence? Иска ми се да отговоря „умно“ на въпроса, но I would like to have a clever answer for this, but когато става дума за топ-интересите ми като as far as ‘biggest concerns’ I am gonna have to тийнейджър, то това бяха момичетата и прияgo with girls and social acceptance. I suppose my телското одобрение. По онова време най-силbiggest influence at the time was Jimi Hendrix. но въздействие ми оказваше Джими Хендрикс. I was learning the rules of guitar, and here was a Учех се да свиря на китара, а в същото време guy who was clearly breaking them all and making той разбиваше установените правила, правейit work. ки нещата страхотно.


How much in common do you have with Petr? A whole lot. Sex and relationships are so overwhelming for boys. If they can easily dismiss girls as sex objects or ‘dumb’ or ‘different,’ I think it actually makes the game easier. When you are raised by women, as both Petr and I were, you cannot be so dismissive. Which makes you a better ‘man’ as an adult, I suppose, but makes it even more confusing to be a kid.

i 'n' the palace

Приличате ли си с героя от филма ти Петр? Имаме много общи неща. Сексът и отношенията са толкова объркващи за момчетата. Ако те успеят да отхвърлят момичетата като сексуални обекти, да ги възприемат като „скучни“ или „различни“, играта става по-лесна. Когато обаче си отгледан от жена, както в моя случай или случая на Петр, не можеш толкова лесно да ги пренебрегнеш. Мисля, че след време това те прави „по-добър“ мъж, но е още по-объркващо да си хлапе.

i 'n' the palace Is this character inspired by real-life story or real perПетр има ли свой реален прототип? son? Зароди се в разговори с приятели, докато Petr is inspired by conversations with my male споделяхме собствените си тийн-истории. friends about our own experience as teens. Did Някой някога, при първия си сексуален опит anyone ever ‘do it right’ with their first sexual exнаправил ли е нещата по „правилния“ начин? perience? Most people I know had these faltering, Повечето хора, които познавам, са имали от uncomfortable first times. And there is an added онези нерешителни, неудобни „първи моменpressure on young men to initiate, to know what ти“. Има и допълнително напрежение от факта, they’re doing. More often than not that makes че момчетата трябва да посвещават приятелите things messy. си в това какво и как правят. В повечето случаи това допълнително оплесква нещата.


Why do you think short films where children are the protagonists are so popular nowadays? In a short film there is almost no time for exposition, so you want to align your audience very quickly with the protagonist. Because everyone has been young, you can achieve this fairly easily with a character who is a child. Also, many of the experiences we take for granted as adults are experiences in such sharp relief by children. Their POV makes a nice way to dramatize what we as

Защо са толкова популярни късометражните филми, в които деца изпълняват главните роли? В късометражния филм няма време за експозиция на сюжетното действие и затова режисьрът иска публиката много бързо да се отъждестви с главния герой. Всички са били деца и това сравнително лесно се постига с детски персонаж. Освен това, много от преживяванията, които ние възрастните приемаме като даде-

adults might consider ‘smaller’ moments. Which of course are perfectly suited for shorts.


ност, са „извънредни“ за децата. Заснемайки гледните им точки, можеш да усилиш драматизма на неща, които възрастните възприемат като „по-незначителни“. Това е много подходящо за късометражните филми.

How the film casting process actually works on the example of Mama’s Boy? We used a casting agency... probably the only thing I did right on the film! We brought in groups of child actors and some amateurs and had them play against each other. Lada, who plays Petr, was the very last boy who read for the part, and we all breathed a big sigh of relief: it is very hard to find an actor capable of playing both ‘boy’ and ‘man’ so convincingly.

Да поговорим за избора на актьорите. Използвахме кастинг агенция - може би единственото правилно решение, което взех за филма. Разделихме децата-актьори и аматьорите на групи и ги накарахме да играят един срещу друг. Лада, който в последствие изигра Петр, беше последен. След като прочете своята част, всички въздъхнахме с облекчение – трудно е да намериш актьор, който е способен убедително да изиграе и момче, и мъж.

You were born in San Jose, California but currently you are living in Prague. What was the most important thing you learned living in Czech Republic? I think I got a sense of history. In a place like Prague you can’t make it through a day without having to engage with the history: it shapes everything from the landscape to the people’s dispositions. Americans have lost this sense, or prefer to pretend that history doesn’t exist, but I find it exhilarating.

Роден си в Сан Хосе, щата Калифорния, но живееш в Прага. Кое е най-важното, което научи, живеейки в Чехия? Мисля, че това е чувството за история, което имам. В град като Прага не може да мине и ден, без да се сблъскаш с историята: тя е оформила всичко – от пейзажа до нравите на хората. Американците са загубили това чувство или предпочитат да се преструват, че историята не съществува, но мен тя ме вълнува.

Have you ever been to Bulgaria? Not yet, but years ago a good friend of mine worked on a Bulgarian film called Goodbye, Hello and I have wanted to come ever since.

Бил ли си някога в България? Не съм, но преди години мой близък приятел работи върху българския филм Довиждане, Здравей и от тогава ми се иска да посетя страната.

What are you working on now? Върху какво работиш сега? I am working the script for another short to shoot Работя върху два сценария – единият е за късоthis fall, and a feature script I would like to shoot метражен филм, който искам да снимам есенnext year. What to do when you are a filmmaker та, а другият е за пълнометражен, който съм with no money - write! планирал за снимки през следващата година. Какво да правиш, когато си филммейкър без пари – пишеш!

i 'n' the palace

i 'n' the palace


Ladislav Ondrej as Petr

The Birthday Circle (fiction, 2010, 5:15 min)

Age roles are initially contrasted, then compared in this absurd comedy/drama.


i 'n' the palace

Рожден ден Абсурдна комедия/драма, изградена върху контраста и сравнението между различните поколения.

i 'n' the palace

Philip Lepherd is an Australian film editor living in London working on major BBC, Channel 4 and ITV television programmes. Since 1994 he has made seven short films which have been screened internationally.

Филип Леферд е филмов монтажист от Австралия, който живее в Лондон и работи за телевизионни програми на Би Би Си, Ченъл Фор и Ай Ти Ви. Филмографията му включва седем късометражни филма, прожектирани в няколко страни.


How did you come up with the idea to make The Birthday Circle? Over a drink with writer Keir Nuttall, I idly discussed the idea of making a quick comic film with my children delivering heightened, grown-up dialogue. Months later, Keir handed me a script that was far more than this initial flippant idea; it had depth, universal relevance and was buoyed along with deft, wry humour. I immediately pulled together every resource I could to make it soon, I wanted the boys to be as young as possible.

Как се роди идеята за „Рожден ден”? На среща за по питие, споменах на писателя Киър Нутал идеята си за кратка комедия, в която децата ми да водят напрегнат диалог на възрастни. Месеци по-късно Киър ми връчи сценарий, който беше много повече от първоначалната, лекомислена идея. В сценария имаше дълбочина и универсалност, подсилени от изкусен и ироничен хумор. Веднага се заех с организацията на ресурсите, с които разполагах, за да го реализирам час по-скоро. Исках момчетата да са колкото е възможно по-малки.

Is the look at our contemporary domesticity the main Върху съвременния модел на семеен живот ли се plot of the film? концентрира филмът? The main issue we wanted to look at is the cruel Основният въпрос, върху който се фокусирахirony of the ageing process. Everyone wants older ме, е жестоката ирония, която носи в себе си people to have the dignity they deserve, but процесът на стареене. Всеки иска възрастните sometimes it can involve taking away some of хора да се радват на вниманието, което заслуtheir pride. Things such as asking older people to жават, но понякога това е свързано с накърняsurrender their driving license, or suggesting they ване на гордостта им. Неща като искането те

move into a home are ultimately to help a person stay safe, but from the other side could seem quite patronising. We wanted to explore the frustration felt by both sides of this situation, but to use humour to look at it from a side angle.

да се откажат от шофьорската си книжка, или предложението да бъдат настанени в дом за стари хора, в крайна сметка, целят да допринесат за безопасността им, но от друга страна, носят доза снизходително отношение към тях. Искахме да изследваме фрустрацията, която изпитват двете страни в подобна ситуация, но с чувство за хумор, за да погледнем от по-различен ъгъл.

In the closing credits of The Birthday Circle there are Във финалните надписи на филма фигурират four people bearing the surname Lepherd. One of четирима души с фамилията Леферд. Един от them is you... and the other? тях си ти, а другите? My two sons Orson (then 4) and Rafe (then 1) Във филма играят двамата ми синове – Орсън appear in the film, and my wife Michelle (a chef ) (тогава на 4) и Рейф (тогава на 1 годинка). fed the cast and crew on the day! Участва и съпругата ми Мишел, която като главен готвач нахрани актьорския състав и екипа.


Orson has won a very prestigious prize at Festivale du Cinema de Paris – Best Actor. Is this role his first experience as an actor? Orson had just turned 4 when he made this film, and it was his first appearance in any film.

Орсън е спечелил престижната награда за найдобър актьор на Парижкия филмов фестивал. Това първата му роля ли е? Орсън току ще бе навършил 4 години и това е първата му филмова изява.

Directing child actors is much different than directing more mature actors, and certain rules need to be applied. When directing adults the general idea is not to micromanage performances, not to spell out what you want because there is a risk actors will just disengage with the character and just deliver a flat, functional performance. It’s sometimes called “results direction”, things like “be happier” or “be angrier”, “smile more”. So while it’s a poor approach with adults, I actually found it was the best approach with my son; he quite quickly learnt the script in the weeks before the shoot, and on the day it was mainly a case of telling him how I wanted his lines to sound and he just did it. The biggest challenge was to work quickly with him, as he got bored easily and was upset at having to do a few takes, he kept saying „I‘ve done these lines, I want to do something else“! The biggest trick we achieved of the day was to prepare a shooting schedule that took naptimes, lunch and lighting setups into account that actually worked.

Режисирането на деца актьори е много по-различно от работата с възрастни и си има своите правила. Когато работиш с възрастни, основната идея не е зорко да контролираш изпълненията и да обясняваш какво точно искаш, защото съществува риск актьорите просто да изгубят контакта с персонажите си и да ги изиграят плоско и функционално. Понякога наричат това „режисиране на резултата“ - неща като „покажи повече щастие“ , „повече гняв“, „усмихвай се повече“. Намирам това за неподходящ подход при работата с възрастни, но се оказа, че това е най-добрият подход при сина ми. Той доста бързо научи сценария, няколко седмици преди снимките, и в деня им аз просто му казвах как искам да звучат репликите, а той се справяше. Най-голямото предизвикателство беше да се работи бързо с него, защото лесно се отегчаваше и се разстройваше от дублите. Не спираше да повтаря: „Аз вече произнесох тези реплики, искам да правя нещо друго!“ Най-сполучливата ни хитрост беше, че изработихме снимачен

i 'n' the palace

i 'n' the palace график, който включваше време за дрямка и хапване, а и взехме мерки за осветлението. Това свърши работа. What advice would you give to Orson? I don‘t have to advise him to read, because he‘s just learnt how and he can‘t stop; but I would advise him to read a bit of everything, to listen to a bit of everything, and to watch a bit of everything, because all the joy and wonder in this world isn‘t all hidden in one place.

Какъв съвет би дал на Орсън? Не е нужно да го съветвам да чете, защото той току-що се научи и не може да се спре. Бих го посъветвал да чете от всичко по малко, да слуша от всичко по малко, и да гледа от всичко по малко, защото всичката радост и магия на този свят не са скрити на едно място.


Orson Орсън Какъв искаш да станеш като пораснеш? What do you want to be when you grow up? Бих искал да бъда пилот! I would like to be a pilot! Защо? Why? Because I like planes, all kinds of planes! Защото обичам самолетите, всички видове самолети! What is you favorite movie? А кой е любимият ти филм? My favourite movie is “Monsters Inc.” Любимият ми филм е „Чудовища ООД“.

Rita (fiction, 2008, 19 мin)

Rita is ten years old and blind since birth. She lives in a seaside neighbourhood of Palermo. Rita is stubborn, curious and feels thwarted by a dictatorial mother. The claustrophobic world of her home is breached by a mysterious presence... Rita is one of most successful Italian short films ever (presented so far in more than 60 international film festivals).


i 'n' the palace

Рита Рита е десетгодишно, незрящо по рождение момиче, което живее в квартал на Палермо край морето. Решителна и любопитна, тя се чувства подтисната от деспотичната си майка. Клаустрофобичният свят, заключен в дома на Рита, е посетен от мистериозен гост... Рита е представен на повече от 60 международни филмови фестивали и се превръща в един от най-успешните италиански късометражни филми.

i 'n' the palace Fabio and I have been working together for many years, as writers and development consultants for a couple of Italian film production companies. In 2009 we co-directed the short film Rita, our début as directors. And we're now preparing our first feature film, called "Salvo", which will be shot next summer in the same locations used for the short film in Sicily, where Fabio and I both come from.

Вече няколко години с Фабио работим като сценаристи и консултанти за италиански компании, занимаващи се с филмова продукция. През 2009 година заедно режисирахме късометражния филм „Рита“, който всъщност е режисьорският ни дебют. В момента работим върху първия си пълнометражен филм - „Салво“. Ще го снимаме следващото лято, отново в Сицилия - родното ни място с Фабио.

Antonio Piazza/ Антонио Пиаца


Fabio Grassadonia/Фабио Грасадониа I met Antonio in 1997 in Turin where we were attending a post degree master in narrative techniques. He was a bored journalist, I was a bored teacher of literature. We moved to Roma in 1998 and since then we have worked for television and cinema. After ten years of experience we felt the need to assume more responsibility for our personal and intimate ideas, suggestions and for this reason we decided to become directors.

С Антонио се запознахме през 1997 година в Торино, където следвахме магистърска програма по наративни техники. Той беше отегчен журналист, аз - отегчен учител по литература. През 1998 се преместихме в Рим и оттогава работим в сферата на киното и телевизията. След десетгодишен опит, почувствахме, че ни е необходимо да поемем повече отговорност за собствените си, по-лични планове и идеи, и затова решихме да станем режисьори.

Three words to introduce each other? F / Antonio is gifted with great intuitions, he is a serious worker and honest man. The fourth word: Arrogant! A / Fabio is extremely clever, generous, painfully perceptive.

Бихте ли представили един друг с три думи? Ф / Антонио е надарен с невероятна интуиция, отнася се сериозно към работата си и е честен човек. Четвъртата дума – арогантен e! А / Фабио е изключително умен, щедър, болезнено чувствителен.

Isn't it difficult to be directing a film in tandem? Не е ли трудно да снимаш филм в тандем? А / For me it's the opposite. Doing it on my own A / За мен е точно обратното - ако го правех would be more difficult and boring. I'm very lazy. сам, щеше да ми е по-трудно и скучно. Аз съм Without Fabio I would be just sleeping instead of много мързелив и без Фабио сигурно щях да working. спя, вместо да работя.


F / Conflict is essential in our creative process. It took time and a lot of pain to learn how to manage it, but now we can use it in the most useful way. It is the main key to explore to the extreme the potential of an idea, of a theme, of a character, of a dramatic situation… Of course sometimes it is still hurting, but let us bleed!

Ф / Конфликтът при нас е от съществено значение за творческия процес. Отнема време и много огорчения, докато се научиш да се справяш с него, но сега умеем да го използваме по най-ползотворния начин. Това е секретният ключ, необходим в търсенето на максималния потенциал на една идея, тема, персонаж, драматична ситуация. Разбира се, от време на време продължава да наранява, но нека..

Who is Rita? A / Rita is a stubborn and curious little blind girl who wants to go to the sea… and realize this dream thanks to a new mysterious friend, or maybe just thanks to her imagination and courage.

Коя е Рита? А / Рита е инатливо и любопитно, сляпо момиченце, което иска да отиде до морето и което успява да сбъдне мечтата си - благодарение на новия си, мистериозен приятел, или просто благодарение на въображението и смелостта си.

and Marta Palermo? F / She is the little actress playing Rita. Marta is an unique human being full of energy and joy of life. Marta and her family are now part of my life.

А Марта Палермо? Ф / Тя е малката актриса, която играе ролята на Рита. Марта е уникално човешко същество, изпълнено с енергия и радост от живота. Тя и семейството й се превърнаха в част от живота ми.

Fabio, what is the name of your best childhood friend? F / Davide. He tried to teach me to play football. I tried to make him study. He failed. I failed. But we are still friends. I never had an imaginary friend.

Фабио, как се казваше най-добрият ти приятел в детството? Ф / Казваше се Давиде и се опитваше да ме научи да играя футбол. Аз се опитвах да го накарам да учи. Той се провали, аз - също. Но и досега сме приятели.

i 'n' the palace

i 'n' the palace And what about you, Antonio? Did you have an Антонио, а ти имаше ли въображаем приятел? imaginary friend? А / Бях много самотно и тихо дете. А въобA / I was a very lonely and silent child. And my ражаемите ми приятели бяха много страшни. imaginary friends were very scary… ghosts living Вилата на родителите ми, в която прекарвах in my parent's country house, where I spent all my летата си, бе обитавана от призраци. Там преsummers as a child. My nights there were sleepless карах много безсънни нощи в тяхна компания. and in the company of insistent ghosts. You both are from Sicily and you decided to shot Родом сте от Сицилия и сте снимали „Рита“ в Rita in Palermo neighbourhood Arenella. Tell me квартал на Палермо – Аренела. Разкажете ми more about this place. What is your connection with повече за това място и връзката ви с него. it?


Marta Palermo as Rita

A / It's the most important place for us. Problematic and beautiful. When I think of a story, it's always in Sicily. When we decided to become directors, going back there was the most obvious and natural choice. F / Arenella is a suburban neighbourhood, a narrow strip of and by the sea on the outskirts of the city. It is like a village where you really feel and see the sea. Palermo, although it is in front of the sea, is not really a "seaside" city, not like Naples, Genoa, Marseilles. Palermo has forgotten its own

А / Това е най-важното място за нас – с проблемите и красотата му. Когато си мисля за една история, тя винаги се случва в Сицилия. След като решихме да режисираме, най-очевидният и естествен избор бе да се върнем отново там. Ф/Аренела е предградие на Палермо, разположено между града и морето. Тясна ивица земя по крайбрежието, то напомня за селце, в което наистина чувстваш и виждаш морето. Палермо, обаче, не е като другите крайбрежни градо-

sea, turned it's back on it. The sea is the horizon of endless possibilities, precluded in Palermo by this unnatural twist. The sea is a metaphor for freedom, it's risky, dangerous but necessary to stay alive. In our film, at the beginning Rita is a prisoner of a closed, claustrophobic, authoritarian world. Only the courage and the risk of her life can undergo the liberating experience of the sea. The experience that creates and defines her identity.


Rita is your début as directors. What did you do well, what went not so well? A / Life is difficult. But our experience with this short film is an happy one. As first time directors we could have not asked for more. I'm especially glad of the choice of Marta Palermo for the role of Rita. Marta is a non professional actress of 10 years old blind since birth as the character she's playing. What went not so well? We happened to shoot in the only 3 days of bad weather of an endless sunny Sicilian summer… which was a bit difficult because we had the final scene by the sea. Still, we managed to get what we wanted, almost… F / Complaining is useless. Do your best in the given condition!

ве - като Неапол, Генуа или Марсилия. Градът е забравил морето си и стои с гръб към него. Хоризонтът разкрива безкрайни възможности, които Палермо пренебрегва по един неестествен начин. Морето - метафора на свободата, носи в себе си риск и опасност, но е необходимо, за да останеш жив. В началото на филма ни Рита е пленник на един затворен, клаустрофобичен, авторитарен свят. Само куражът и способността да рискуваш, й позволяват да премине границите, да се освободи от тях край морето. Това е преживяване, което създава и определя самоличността й. Рита е дебютният ви филм. Кое според вас се получи добре, кое не толкова? А / Животът е труден, но опитът, който ни донесе този късометражен филм, е благополучен. Режисирайки за пръв път, не можехме да искаме повече. Особено съм щастлив от избора на Марта Палермо за ролята на Рита. Тя не е професионална актриса, а сляпо по рождение, десет годишно момиче – също като героинята й. Кое не се получи ли? Така се случи, че за снимки разполагахме само с три дни от безкрайно слънчевото сицилианско лято, което затрудни заснемането на финалната сцена край морето. Все пак успяхме да постигнем каквото искахме, почти.. Ф / Безполезно е да се оплакваш. Трябва да правиш най-доброто, на което си способен!

If you, Antonio, were not a filmmaker, what would you be? A / Maybe a journalist.

Ако ти, Антонио, не беше режисьор, с какво щеше да се занимаваш? А / Сигурно щях да бъда журналист.

Why? A / It's what I was doing before studying scriptwriting and filmmaking. I still thinks that there are many things to tell, I just prefer it to tell them in films now. It's far more interesting.

Защо? А / С това се занимавах преди да уча сценарно и филмово изкуство. Продължавам да мисля, че има много неща, за които трябва да се говори, просто сега предпочитам да говоря за тях във филми. Много по-интересно е.

А ти, Фабио? Ф / Сигурно щях да съм фермер. Дядо ми по And what about you Fabio? бащина линия беше фермер. Обичах много F / If I were not a filmmaker, I would probably be него и баба, и обикновено прекарвах летата a farmer. My paternal grandfather was a farmer. и времето извън училище заедно с тях, в ценI loved him and my grandmother. When I was

i 'n' the palace

i 'n' the palace a child I usually spent every summer and every period free from school with them in the inner land of Sicily. They worked hard every day. Every season with its own needs. Although I was a child they involved me in their life. I learnt a lot about many things. My most precious memories are from those years with them. As human being what is good in me come from them.

тралната част на Сицилия. Те се трудеха усилено всеки ден. Всеки сезон имаше своите задачи и потребности, и въпреки, че бях дете, бях привлечен от техния живот и научих много, за много неща. Моите най-ценни спомени от онези години за свързани с тях. Всичко добро в себе си дължа на тях.



i 'n' the palace

i 'n' the palace

3 Hours (fiction, 2010, 14 min)

When militants indiscriminately murder his young brother, Akram is out for revenge. Brotherhood, tragedy, revenge. The true story of one day in Baghdad.

Regan Hall New Zealand-born British director Regan Hall has established his name with dynamic fashion films for clients such as Dolce and Gabanna, Revlon, Dazed and Confused, and Swarovski. 3 Hours is his first dramatic short film.


3 часа При безраборно нападение, бунтовници убиват по-малкия брат на Акрам и сега той търси отмъщение. Братство, трагедия, мъст. Истинската история на един ден в Багдад.

Регън Хол Роденият в Нова Зеландия британски режисьор Регън Хол, си създава име с динамични филми за света на модата за клиенти като Долче & Габана, Ревлон, Dazed & Confused, Сваровски. 3 часа е първата му късометражна драма.

Where did the idea for 3 Hours come from? I read an article in The Times newspaper in March 2007, telling of the murder of nine children by random gunmen in Baghdad. The story really affected me, so I kept the article in my ideas pile. About six months later I had managed to save enough money to make a short film, and this idea was at the top of the pile. Shooting an all-Iraqi war drama in the Middle East was going to be difficult, but I was so passionate about the story that I knew it would be worth the effort.


Откъде идва идеята за „3 часа“? През март 2007 година прочетох една статия във вестник „Таймс“, която разказваше за убийството на девет деца от случайни, въоръжени лица в Багдад. Историята ме развълнува и реших да запазя статията в купчината си с работни идеи. Около шест месеца по-късно успях да събера достатъчно пари, за да направя късометражен филм и тази идея беше най-отгоре в купчината. Предполагах, че заснемането на военната драма на иракчани в Близкия Изток ще бъде трудно, но бях толкова запален от историята и знаех – усилията ще си струват.

Бил ли си някога в Багдад? Разкажи ми за сниHave you ever been in Baghdad? Tell me more мачните локации. about the film location. Не съм бил в Ирак досега. Снимахме „3 часа“ No, I haven't been to Iraq yet. We shot '3 Hours' в съседна Йордания. Бях на ранен стадий от next door, in Jordan. I was in the early stages of разработката на сценария, когато имах късdeveloping the script when I was lucky enough to мета да се запозная с част от екипа на филма be introduced to some of the crew from Kather„Повелителят на бурите“ на Катрин Бигълоу. ine Bigelow's 'The Hurt Locker'; Art Director DaАрт директорът Дейвид Брайън току-що се vid Bryan had just returned from Jordan and had бе върнал от Йордания и имаше страхотни great photos of the sets, and Co-Producer Donснимки с кадри от филма, а ко-продуцентът nall McCusker kindly offered to introduce us to Донал Маккъскър любезно ми предложи да the Royal Jordanian Film Commission.The RJFC ни представи на йорданската Кралска филмова were amazing, inviting us to film in their country комисия. Комисията беше страхотна. Покани and offering us a lot of help and support. Jordan ни да снимаме в тяхната страна и ни предложи has been host to many international productions; помощта и подкрепата си. Йордания е дома'Incendies' and 'Fair Game' were both shooting at кин на множество международни продукции, the same time as us. като по същото време с нас там снимаха „Изпепелени“ и „Честна игра“. How long did the pre-production and production of Колко отне предпродукцията и самото заснемаthe film take? не на филма? It took us about nine months to get the script Около девет месеца ни трябваха, за да подготready, which included getting cultural input and вим сценария, което включваше работа по кулhaving our Arabic translations made. Then we турното съдържание и подготовка на арабски had six months of planning and pre-production. преводи. След това имахме шест месеца плаI flew out to Jordan for the first time with absoниране и предпродукция. Първият път, когато lutely nothing - no cast, no crew, no locations, no летях за Йордания, нямах абсолютно нищо guns. In 10 days we had most of that sorted, and – нито актьори, нито екип, нито снимачна returned two months later to shoot. We shot the площадка, нито оръжия. За десет дни успяхме film in seven days, before returning to London for да осигурим почти всичко и два месеца по-късthe long process of post-production. но се върнах за снимки. Самия филм заснехме за седем дни, преди да се върнем в Лондон за дълъг процес на постпродукция.

i 'n' the palace

i 'n' the palace Even 3 Hours is a fiction, it functions almost as a documentary and partly it is because of the fact that is is based on true events. The conflict between Sunnis and Shiites, their spiritual and political differences are very subtle and complex themes. How difficult is it to be working on thеsе themes? Very very difficult - it is such a sensitive issue, especially for a Westerner. The reason the story grabbed me so much is that it is universal - Sunni/ Shia, Catholic/Protestant, Tutsi/Huti… com-

Макар, че „3 Часа“ е художествен филм, въздейства почти като документален, което от части се дължи на събитията по действителен случай. Конфликтът между сунити и шиити, техните духовни и политически различия са много деликатни и комплексни въпроси. Колко трудно е да работиш по тази тема? Много, много трудно – това е толкова чувствителен проблем, особено за представител на Западната цивилизация. Причината история-


munities divided down sectarian lines based on prejudice and blame. I did a lot of research and learnt a lot about the region, and when my writer Sam and I were writing the script we purposefully tried to hold on to the universality of the story. I think the fact that we won Best International Short Film at the Northern Ireland Film Festival shows that it kept that resonance.

та да ме грабне толкова е универсалността й: суни-шиити, католици-протестанти, тутсихути и т.н. общности, разделени по религиозни признаци, базирани на предразсъдъци и обвинения. Направих множество изследвания и научих много за региона, и когато със сценариста ми Сам писахме сценария целенасочено се опитвахме да се държим за тази универсалност на историята. Фактът, че спечелихме наградата за най-добър чуждестранен късоме-

тражен филм на Северноирландския филмов фестивал показва, че филмът е успял да съхрани този резонанс. How difficult is to determine the boundaries between the narrative expropriation of the story and the exploration of the story and characters? Short film is a difficult medium, especially when you are attempting to deal with a dramatic story with lots of characters. That's why the majority of short films have only a couple of characters and a simple story. We attempted to break those rules with '3 Hours', it's a kind of mini-feature, with a three act structure and lots of characters. I used a lot of shorthand, such as music montage, in order to tell the story.

Колко трудно е да установиш границите между сюжетната „експрориация“ на историята и изследването на събитията и действащите лица? Късометражният филм е сложна форма, особено когато се опитваш да се справиш с драматична история с множество персонажи. Ето защо повечето къси филми имат само няколко действащи лица и опростен сюжет. Опитахме се да разчупим тези правила с „3 часа“, който е напомня мини-пълнометражен филм, с три-актова структура и много персонажи.

How would you describe your work as an director? I am known for my fashion and beauty films, which usually concentrate on beautiful images and beautiful people. My true passion lies in serious drama though, so '3 Hours' is an important step for me towards the films I aim to make in the future.

Как би описал работата си като режисьор? Известен съм с филмите си, посветени на модата и красотата, които обикновено се фокусират върху красиви изображения и красиви хора. Въпреки това, истинската ми страст е сериозната драма и „3 часа“ е сериозна стъпка към филмите, които искам да правя в бъдеще.

30 What are you working on now?

I have just spent the last month working with fashion photographer Mario Testino on some high profile perfume commercials. Now I'm busy developing my slate of feature film projects.

Върху какво работиш в момента? През последния месец, съвместно с модния фотограф Марио Тестино работих по няколко реклами за висок клас парфюми. Сега съм ангажиран с разработката на няколко проекта за пълнометражни филми.



i 'n' the palace

i 'n' the palace

Protect The Nation (fiction, 2010, 16 min)

When faced with the unexpected kindness of a stranger, a young boy begins to question himself. Does he have the courage to do what's right?

Candice Reisser is a New York City native and honors graduate of both the drama and filmmaking programs at New York University. “Protect the Nation” is her first (short) film as writer and director.


Защити нацията

Кандис Райсер

След среща с непознат и неочакван жест на доброта, малко момче започва да си задава въпроси. Ще има ли смелостта да направи това, което е редно?

е родена в Ню Йорк и завършва с отличие Нюйоркския университет, специалности „Драма“ и „Филмово производство“. “Защити нацията“ е първият й късометражен филм като сценарист и режисьор.

Where did the idea for Protect The Nation come Как се появи идеята за „Защити нацията“? from? Продуцентската компания, за която работя, “Protect” came about because I had adapted a хареса работата ми по адаптацията на един novel for my production company, which they роман, след което ми предложи да финансира liked and then offered to give me some money to снимките на късометражен филм - така и се shoot a short film. As long as I stayed true to the роди „Защити нацията“. Що се касае пълноbasic spirit of the longer project, I could do whatметражния проект, останах вярна на основната ever I wanted with the piece. Even a short film is a му идея, но можех да направя каквото пожелая huge investment of time and money. So I wanted с отделна част от него. Дори и късият филм е to at least use this project to discuss something I огромна инвестиция на пари и време, и затоfelt deeply about. I am a native New Yorker, and ва исках да използвам проекта за тема, която when I was growing up, it was right around the чувствам много близка. Родена съм в Ню Йорк time of the Korean grocery boycotts and the Rodи времето, в което растях, съвпадна с бойкоney King riots in L.A. The xenophobic attacks of тите на корейските магазини за хранителни 2008 in South Africa were very saddening for me. стоки и масовите безредици в Лос Анджелес, It is also a hugely controversial subject there, and свързани с Родни Кинг. Ксенофобските атаки the attacks are still going on today. от 2008 година в Южна Африка бяха много печално събитие за мен. Изключително дискусионна тема, нападенията там продължават и днес.


Xenophobia – a word most people had never heard of until 2008 when South Africa experienced a violent outbreak of xenophobic behavior. In Protect The Nation we review those dramatic moments through the eyes of 8-years-old boy. What message do you want the audience to take away from the film? The fact that basic human goodness even exists is kind of a miracle. It’s an open rebellion against the cruelty, competition and mindless self-interest of the world. Of course it is naive. At any moment your might be hurt or taken advantage of. But somehow life without kindness is empty. People need connection and meaning in their lives. So we have to nurture the goodness in people whenever we see it. The measure of a flourishing society is not only in economic success. We need to create dialogue, equality, and emotional health. This is by no means easy. It takes work.

Ксенофобия е дума, която много хора не са чували до събитията от 2008 година в Южна Африка, когато в страната избухва насилие, родено от ксенофобски настроения. В „Защити нацията“ виждаме тези драматични събития през очите на осем годишно момче. Какво е посланието, което искаш да донесеш до публиката? Чудо е, че първичната човешка доброта оцелява. Това е открит бунт срещу жестокостта, конкуренцията и безсмисления личен интерес на света - един наивен бунт, разбира се. Във всеки момент може да те наранят или да се възползват от теб, но без доброта животът е празен. Хората имат нужда от контакт и смисъл в живота си. Необходимо е да подхранваме добротата у тях, когато я срещаме. Общественият прогрес не се измерва само с икономически успех. Нуждаем се от диалог, равенство и емоционално здраве. Това изобщо не е лесно, иска се работа.

Thabo Mbatha has done commendable job in the film. How did you choose him to play this role? I love Thabo Mbatha! Finding him was a miracle! I actually found him by accident while we were interviewing possible casting directors for the

Тхабо Мбатха е свършил страхотна работа във филма. Kак го избра за ролята? Обичам Тхабо Мбатха! Чудо е, че го намерих. Случи се случайно, докато интервюирахме кастинг директори за филма. Видях клип от него-

i 'n' the palace

i 'n' the palace film. I saw a clip of him auditioning for a commercial and wrote down his name immediately. He is such a special mix of toughness and vulnerability. He is so smart – he was even correcting other actors on their lines! Imagine shooting your first real acting role, and there’s pouring rain, a frantic rush all the time and hundreds of township folks watching you! It’s always a little bit scary working with child actors, but he was so brave!

во прослушване за участие в реклама и веднага записах името му. Той е много особен микс от сила и уязвимост. Тхабо е много умен - дори коригираше другите актьори в репликите им. Представете си - това е първата ти истинска актьорска роля, а през цялото време на неистово бързане вали проливен дъжд и стотици местни те зяпат. Винаги е малко страшно да работиш с деца актьори, но той беше много смел.


Thabo Mbatha as Sizwe What did you learn from making your first short film ? My first shoot was in many ways a nightmare. I had a child actor in every scene of the movie, but because of labor laws he could only work six hours a day in front of the camera. That sounds like a lot of time, but because our budget was limited, we could only afford a few days with our locations and crew. So there was enormous time pressure, and that was only the beginning of

Какво научи от първия си късометражен филм? В много отношения първият ми филм беше кошмар. Във всяка сцена имах дете актьор, но според трудовото законодателство, той можеше да работи не повече от шест часа на ден. Звучи като много време, но поради ограничения бюджет, можехме да си позволим само няколко дни, в които да ползваме снимачните площадки и екипа. Сроковете ни притискаха зверски, а това бе само началото на проблеми-

our problems! There was furiously pouring rain throughout our entire production (which mostly takes place outside). There were also all of the challenges you would expect from a guerilla shoot in a very crowded township. So the biggest thing I learned was the importance of time management, and how the most stupid of difficulties can bring your entire shoot to a halt – a drunk person who refuses to get out of your shot, shoes that go missing, etc. еtc. So my advice is – if you are shooting

те. По време на снимките, повечето от които екстериорни, яростно валеше проливен дъжд. Освен това, можете да си представите всички възможни затруднения, свързани с пресъздаването на граждански стълкновения в рамките на гъсто населен град. Най-важното, което научих, е какво значение има планирането на времето и как най-нелепите трудности могат да спрат снимките – пиян човек, който отказва да излезе от кадър, обувки, които изчезват и

on a low budget, be realistic about what you can achieve. Simpler is probably better.

т.н. Съветът ми – ако снимаш ниско бюджетен филм, гледай реалистично на възможностите си. Колкото по-просто, вероятно толкова подобре.


i 'n' the palace

i 'n' the palace You graduated from NYU. Why did you decide to go to this University and what is the most important thing you learned there? That is a question that is difficult to answer briefly! I never aspired to be a film director growing up. My family always had money problems so I never even dreamed this might be possible. I applied to NYU as a drama major. It was a very good school, and they offered me a little scholarship, which was encouraging. Actually it was a huge mistake! I hate performing and attracting attention to myself. Then around my sophomore year my boyfriend announced that he was going to apply for a double major in filmmaking, and I decided I would do it as well. For the film portion of my time at NYU I focused on writing and producing. I was very lucky because I was accepted into my two top choices for an internship. The first was at Scott Rudin’s production company. For those who may not know him, Scott Rudin is the top film producer on the planet (“No Country for Old Men,” “The Social Network,” etc.). The other internship was in the literary development department at Paramount Pictures. I also had the crazy coincidence of being offered the chance to spend just a couple of days assisting the famous producer Lynda Obst while I was at Paramount. All of these experiences were very exciting for me. They gave me a glimpse into the system and gave me some pretty powerful role models.

What are you working on now? My company will soon begin trying to get the longer feature project that I wrote financed. It is a somewhat epic story about war and hunger in Africa, so it definitely won’t be easy. In the meantime I have a rough idea for a story that I think would take place in Texas. I am going there next week. At this point I will just travel around, meet people and get a feeling for the place.

Завършила си Нюйоркския университет. Какво е най-важното, което научи там? Това е въпрос, на който е сложно да отговоря накратко. Докато растях, никога не съм се стремяла да стана филмов режисьор. Семейството ми винаги е имало финансови проблеми и дори не съм си мечтала, че това е възможно. Кандидатствах в Нюйоркския университет специалност „Драма“. Училището беше много добро, предложиха ми и малка стипендия, което бе окуражаващо. Всъщност това беше огромна грешка – мразя да играя и да привличам вниманието върху себе си. Около втората ми година в Университета приятелят ми съобщи, че планира да кандидатства за втора специалност - “Филмово производство“. Реших да направя същото. По времето на „кино“-обучението си в Нюйоркския университет се фокусирах върху сценарното писане и продуцирането. Щастлива съм, че бях приета на стаж и по двете си първи желания. Първото бе в продуцентската компания на Скот Рудин. За тези, които не знаят, той е топ-продуцента на планетата с филми като „Няма място за старите кучета“ и „Социалната мрежа“. Другият стаж беше в департамент „Литературни разработки“ към Парамаунт Пикчърз. Страхотно стечение на обстоятелствата там беше възможността за няколко дни да бъда асистент на известния продуцент Линда Обст. Този опит беше много вълнуващ. Даде ми впечатления от системата и силно въздействащи модели за подражание. Върху какво работиш сега? Компанията ми скоро ще започне работа по финансирането на по-дългата версия за пълнометражен филм, която написах. Напомня епична история за войната и глада в Африка и със сигурност няма да бъде лесно. Междувременно, имам „сурова“ идея за сюжет, чието действие най-вероятно ще се състои в Тексас. На дадения етап пътувам, срещам се с хора и събирам впечатления от различни места.


Pop Corn

(fiction, 2010, 7:10min)

Annoyed by her parents constant, repetitive fighting, a young girl decides to take matters in her own hands. On a given evening, just when the battle is about to start she yells out ‘cut’, her parents freeze perplexed. She then directs them as if they were actors in a movie. The same dialog transforms from anger into laughter. The little girl turns a fight into a game.

Пуканки Ядосана от постоянно повтарящите се спорове на родителите си, малката им дъщеря решава да поеме нещата в свои ръце. Една вечер, в зората на поредната родителска схватка, тя хвърля в недоумение съпрузите с вик „стоп камера!“ Режисирайки ги все едно са филмови актьори, момичето превръща гнева в смях, а спора - в игра.


Paloma Suau

Палома Суау

Born in San Juan, Puerto Rico, Paloma Suau got her Bachelor’s degree for Film at New York University’s Tisch School of the Arts In 1996, Paloma started her own production company, Ninguna Ciencia. Since then, she has been producing, writing, directing and editing outstanding documentaries, music videos, commercials and live concerts.

Родена в столицата на Пуерто Рико, Сан Хуан, Палома Суау получава бакалавърска степен в училището по изкуства „Тиш“ към Ню Йоркския университет, специалност „Кино“. През 1996 година основава собствена продуцентска компания – „Нингуна Сиенсия”. Занимава се с продуциране, писане на сценарии, режисиране и монтаж на документални филми, музикални клипове, реклами и концертни изпълнения.

i 'n' the palace

i 'n' the palace Where did the idea for Pop Corn come from? As I was studying conscious communication and Ayurveda with my teacher David Simon, I started to look at human relationships in a different light. So much of who we are goes back to what we learn as children. As I analized the patterns of human behavior, my memory took me back to my own childhood. The premise of the short is what would I have done differently had I known then what I know now. I think, given the right tools, many parents could stop behaving like children, and children might help save quite a few adult relationships.

Как се роди идеята за “Пуканки”? Изучавах съзнателно общуване и Аюрведа с учителят ми Дейвид Саймън, когато започнах да виждам човешките отношения в различна светлина и факта, че много от това, което сме, дължим на това, което сме научили като деца. След анализа на моделите човешко поведение, паметта ми ме отведе назад във времето, към собственото ми детство. Основната предпоставка за филма е това как бих постъпила тогава, ако знаех това, което знам сега. Мисля, че с правилните инструменти, повечето родители биха могли да спрат да се държат детински, а децата могат да спасят немалко отношения между възрастни.

How did you decide on the title of the film? The girl turns to different distractions to help her escape her parent’s constant arguing. For example: making Pop Corn. It is her ritual. The popping sound drowns out the yelling. The motion of the pot is like a moving meditation. The warm crunchy treat, instant gratification that helps her endure her painful environment. It also didn’t hurt that my name is Paloma, and the Spanish for popcorn is “palomitas de maíz”.

Защо реши да кръстиш така филма? Момичето опитва различни неща, с които да отвлече вниманието си от постоянните караници на родителите. Едно от тях е да прави пуканки – нейният ритуал. Звукът от приготвянето им заглушава родителските викове. Движението на тенджерата напомня „движеща медитация”. Топлото, хрупкаво лекарство, което носи незабавно удовлетворение, й помага да устои на болезнената среда. Освен това, както знаеш, се казвам Палома, а на испански думата за пуканки е „palomitas de maíz“.

What message do you want the audience to take away from the film? That if we pay attention we can avoid wasting energy in senseless arguing. My teacher says: in life, would you rather be happy or right? I would rather be happy. I would also like to bring awareness to how children experience this kind of situtation. Plus life is a lot more pleasurable if we learn to lighten up.

Какво е посланието, което искаш да предадеш на зрителите? Ако внимаваме повече, можем да избегнем загубата на енергия в безсмислени спорове. Учителят ми Дейвид Саймън казва: „Какво искаш повече в живота си: да бъдеш щастлив или да бъдеш прав?“ Е, аз повече искам да съм щастлива. Също така, бих искала да насоча вниманието им към това как децата изживяват подобни ситуации. Животът е много по-приятен, ако сами се научим да го правим по-лек.

What makes a great short film to you? It tells a good compelling well rounded story in a short time. I like shorts that mаke me feel some kind of emotion.

Какво според теб притежава добрият късометражен филм? Той трябва да разказва завладяваща и добре структурирана история за кратко време. Харесвам късометражни филми, които пораждат емоции у мен.


Fish Without a Bicycle* (fiction, 2010, 8:30 min)

I wanted to make an action film, and an actress friend of mine was heavily pregnant. I’ve always loved the Bourne films, and I wondered how a

Jason Bourne character would cope with “the redundancy of man” during pregnancy. I love

the idea of a mundane husband/wife interaction but with the stakes raised ridiculously high...

Риба Без Колело* Исках да направя екшън филм, а по това време моя приятелка актриса беше в напреднала бременност. Винаги съм обичал филмите за агента на ЦРУ Джейсън Борн и се чудех как ли Джей-

сън Борн би се справил с „отзоваването” на мъжа по време на бременност. Харесвам

идеята обикновените отношения между съпруг/ съпруга да бъдат поставени в контекста на абсурдно високи залози и рискове...

... The husband should chill out. And the wife should Съпругът трябва да разпуска повече, а съпругата think more about him... actually, I love them both as да му обръща повече внимание.. всъщност, аз си ги обичам такива, каквито са. they are. It very much depends on the genre, but as a general rule I think one short film should respect the audience, and guard against indulgence. It is a tricky medium I think: it often works best if you don’t try to do too much, and keep a narrow focus. A short film is not necessarily a short story - it’s more like a poem.

В много голяма степен зависи от жанра, но като правило, късометражният филм трябва да

Scorsese once said that the only way to become a film-maker is to make films, which is excellent advice. Get stuck in, give it your all, then move on and make another one. And another. Aim for perfection but remember that your current film doesn’t have to be your last. Also write or find a script that is do-able on your budget.

Скорсезе веднъж каза, че единственият начин да станеш режисьор е да правиш филми и това е отличен съвет. Хвърли се, дай всичко от себе си, след това продължи напред и направи още един филм. И още един. Стреми се към съвършенство, но не е задължително да си представяш, че този филм ти е последен. Освен това, намери или напиши сценарий, който е по силите на бюджета ти.

I am currently working on a comedy series for TV, and a number of feature projects.

В момента работя върху телевизионен комедиен сериал и по няколко пълнометражни проекта.

I’ve never been to Bulgaria and I’d love to go.

Никога не съм бил в България, но бих искал да отида.

a film by Dan Susman

един филм на Дан Сусман


се отнася с респект към зрителите и да се пази от снизхождение. Мисля, че това е форма, която има своите сложности и опасности – често е по-добре да не правиш прекалено много и да ограничиш фокуса. Късометражният филм не е непременно кратка история. Повече прилича на поема.

* I’n’The Palace / “A woman without a man is like a fish without a bicycle”, Irina Dunn. * “Аз и Двореца”/ “Жената се нуждае от мъж, колкото рибата от велосипед”, Ирина Дън.

i 'n' the palace

i 'n' the palace


Stephane Goldsand was raised in a dual French-Mexican environment in Mexico City and has been a New Yorker for over a decade. He graduated from The New School's Documentary Media Studies program and holds an MBA degree from Columbia University. Leap Before You Look is his first film.

Leap Before You Look (documentary, 2010, 21:50 min)

Faced with his wife's desire to become a mother, a filmmaker goes on a quest to find out how people decide to have kids and identify the sources of his own hesitation. What emerges is an intimate story, peppered with humor and poignancy, where memories and present moments converge in an effort to redefine a couple's future. Leap Before You Look is a first-person short documentary that combines various storytelling styles, including vérité, interviews, animations and family archival material.


Стефан Голдсанд

Скачай смело

израства във френско-мексиканско обкръжение в Мексико Сити, но повече от десет години живее в Ню Йорк. Завършва “Ню Скул Юнивърсити”, специалност „Документалистика“, магистърска програма по „Бизнес администрация“ в Колумбийския университет. „Скачай смело“ е първият му филм.

Сблъсквайки се с желанието на съпругата си Кристина да стане майка, Стефан започва да търси отговор на въпроса „Как хората решават да имат деца?“, за да установи източниците на собственото си колебание. „Скачай смело“ е документален късометражен филм от първо лице, който комбинира няколко повествователни стилове: „синема верите“, интервюта, анимация и семейни архивни материали.

i 'n' the palace

i 'n' the palace How did you come up with the idea to make Leap Before You Look? Initially, I had many other ideas that I wanted to translate into film. For weeks, I kept changing the topic over and over again. I was just being my usual self, postponing decisions, so I figured “why not make a documentary about procrastination? Maybe it could even help me!” But soon enough, I realized that the most important decision I was delaying in my life was whether or not I wanted

Как се „роди” Скачай смело? Първоначално имах множество други идеи, които исках да изразя във филм, и в продължение на седмици сменях темата. Бях себе си, за пореден път отлагайки решения, и си помислих: „а защо да не направя филм за прокрастинацията? Може дори да ми помогне!” Скоро след това осъзнах, че най-важното решение в живота ми, което все отлагам, е дали искам да стана баща. Въпрос, на който нямах отговор,


to become a father. And it was a pressing unanswered question since Cristina, my wife, was eager to move forward and have children. This was the trigger to start exploring how people decide to have kids (or not). I had a crucial dilemma to solve and the exploration became a very intimate first-person film.

но който неотложно се нуждаеше от такъв, откакто съпругата ми Кристина бе нетърпелива да продължи напред и да има деца. Това натисна спусъка и започнах проучване, с което да разбера как хората решават да имат поколение, или да нямат. Бях изправен пред дилема от ключово значение и изследването се превърна в много личен филм от първо лице.  


“Life isn't about finding yourself. Life is about creating yourself ”, said George Bernard Shaw. Do you agree with this statement? I think finding and creating yourself are interwoven processes. Introspective discovery leads to self-innovation and vice versa, in a continuous flow that ideally should spiral upwards and outwards, resulting in greater levels of personal knowledge and more multifaceted recreations of oneself. Leap Before You Look allowed me to travel both paths. Making the film gave me a clearer understanding of my current context, and

Съгласен ли си с мисълта на Джордж Бърнард Шоу, че животът ни е отреден, за да формираме личността си, не за да я търсим? Мисля, че двата процеса са преплетени. Самоизучаването поражда изменения у нас, и обратното. Това е един непрекъснат процес, който в идеалния случай, напомня движение по спирала и води до по-високи нива в познанието на собствената личност и до по-всестранното й формиране. „Скачай смело” ми позволи да се движа в двете направления. Докато правих филма успях по-ясно да разбера както

also of my much younger self. At the same time, I was able to recreate myself, artistically evidently, and as a person perhaps more ready to take the step to have kids.

обстоятелствата, в които сега се намирам, така и тези от един много по-ранен период. В същото време, имах възможността да се развивам и като артист, и като човек, който вероятно сега е по-готов за стъпката да има деца.

What was the most important thing you have learned about yourself during the film making process? I guess I realized the importance of acknowledging my fears, even the most extreme ones, and explore their roots to be able to move on. What was the most enjoyable part of making the film? And the most difficult? It was a precious experience to be able to film spontaneous interactions. And it was exciting to see the story come alive as I was cutting the shot footage, the archival material and the animations. But it was tough to figure out how to include myself in the film. The hardest part perhaps was going over all the shot footage (the ratio was over 100:1) and finally realizing that this really was not a film about other people. It was in fact a selfportrait that had to be told honestly and through different layers so that viewers would be engaged by the story.

i 'n' the palace

Кое е най-важното, което научи за себе си, работейки върху „Скачай смело”? Осъзнах колко важно е да се изправиш пред страховете си, дори пред най-големите; да анализираш причините за тях, за да можеш да продължиш напред.  Коя част от снимачния процес ти остави най-приятен спомен и кой беше най-трудният момент? Възможността да снимам непринудено взаимодействие беше ценен опит. Вълнуващо беше да виждаш как историята „оживява”, монтирайки заснетия материал, архивните кадри и анимацията. Сложно беше да реша как да вмъкна себе си във филма, но сигурно най-трудната част  бе да подбера кадрите, които ще използвам  (съотношението надхвърляше 100:1) и накрая да осъзная, че това наистина не е филм за другите хора. Всъщност е автопортрет, който трябваше да бъде поднесен честно и с помощта на различни пластове, въвличащи зрителите в историята.

i 'n' the palace Can you share with us a bit about how you met your beautiful wife? We met in Mexico City and hit it off after sharing a piece of gum at an Oasis concert! But we only got together several years after, once both of us were living in the US East Coast.

Разкажи ни как се запозна с красивата си съпруга. Запознахме се в Мексико Сити и завързахме контакт, разделяйки си дъвка на концерт на "Оейзис“. Събрахме се няколко години покъсно, когато и двамата живеехме на Източното крайбрежие на Щатите.

Have you and Cristina decided to have a baby? I have to say that making Leap Before You Look was a cathartic experience for me. So we will go

Решихте ли вече да имате дете? Трябва да призная, че правенето на „Скачай смело” бе като катарзис за мен. Така че, ние


ahead and try to have a baby. More details to come later on, I hope! What are you working on now? Two projects, one on Cuban music and another one involving animals.

продължаваме напред с опитите да имаме бебе. Надявам се по-късно да има повече подробности. А по какво работиш в момента? Работя по два проекта, единият от които е свързан с кубинската музика, а другият с животните.

“ но


ми бе тъжно,

сега си го спомням с носталгия, като сън...” Чарли Чаплин



was sad, but

nostalgia, like a

now I remember it with


Charlie Chalin


A scene from Charlie Chaplin’s 1921 movie “The Kid”. Charlie Chaplin and Jackie Coogan.

Сцена от „Хлапето“ - филм на Чарли Чаплин от 1921 година. Чарли Чаплин и Джеки Куган.


The most important thing for one short Късометражният филм иска силна история и стегнат монтаж, а не пари is a good, compelling story and tight edit, not money

Linda O. Olszewski Head Acquisition Executive for Oscar Shorts theatrical, iTunes, VOD, TV and airline releases for the Academy Award nominated short films also known as Oscars will be part of the jury at IN THE PALACE International Short Film Festival in Balchik.

i 'n' the palace

Линда Олшевски селекционер на Американската Филмовата Академия, присъждаща наградата Оскар, ще бъде част от съдийския екип на Фестивала за късометражно кино в Балчик.

i 'n' the palace Linda, what do you think about the fact that the short film genre is gaining more audience? Shorts films can be fresh, exciting, engaging and produced with a mindset that is completely outside of the box, exploring anything and everything. Since there are no studio executives breathing down the director’s neck, a short filmmaker can be free to make the film he/she wants to and that’s when the magic can happen.

Линда, на какво според теб се дължи фактът, че късометражните филми печелят все повече публика? Късометражните филми могат да бъдат оригинални, вълнуващи, забавни. Те могат да бъдат направени така, че да надскочат всякакви рамки, изследвайки всичко и нищо. При късометражното кино режисьорът е свободен да създаде това, което иска - няма ги представителите на изпълнителната власт от студията, които да му дишат във врата. В това се крие магията.

Which are the most frequently used expression forms in the short film genre? If this answer is asking what’s popular in shorts – my answer is comedy, rom com, zombie coms, CGI animation.

Какви са най-често употребяваните изразни средства в късометражното кино? Ако питате за това какво е популярно при късометражните филми, отговорът ми е комедията, романтичната комедия, зомби персонажите, компютърната графика и анимация.

What are the new channels of distribution concern- Какви са новите канали за разпространение на ing short film genre? късометражни филми и новите възможности за iTunes, Amazon unboxed, ShortsHD TV. Indie- финансирането им? a-gogo and Kickstarter are very popular in AmerНови канали са платформи като iTunes, ica where there are little if no funding schemes for Amazon unboxed и ShortsHD TV. В Щатите short films. са особено популярни и платформите Indie-agogo и Kickstarter, предлагащи интересни схеми за финанасиране на късометражни филми. What are the three most important steps if I want to shoot a short film, I have no money, but I have a good idea? In today’s market having a lot of money is unnecessary as filmmakers can shoot in HD with Canon and Nikon cameras that are affordable. The most important thing is a good, compelling story driven by engaging characters and to have a good, tight, well-paced edit.

Кои са трите най-важни стъпки, ако искам да направя късометражен филм, нямам пари, но имам хубава идея? В днешния пазарен контекст не е необходимо да разполагаш с много пари, за да снимаш филми с високо качество. Филммейкърите могат да използват камери, които са достъпни и предоставят тази възможност. Най-важното е да имаш силна и завладяваща история, задвижена от силни персонажи, а също така добре сплотен и добре обучен екип.

What are the most popular themes which festivals usually take into account selecting short films for participation? Most festivals look for fresh, well produced short films that are 6-14 minutes in length. Rom coms, quirky comedies, CGI animation, and compelling dramas and docs seem to find a place in festivals,

Има ли теми, които фестивалите за късометражно кино предпочитат и трябва ли авторите да се съобразяват с това, ако искат филмът им да бъде селектиран? Повечето фестивали търсят оригинални и добре продуцирани филми с продължителност от 6 до 14 минути. Ползват се с успех романтични


but there is no “one formula” for festival success. It really depends upon the festival - what they specialize in, how many shorts they can program, who their audience is. Tribeca has a NY program for their NY audience. Sundance tends to program super indie voice shorts, SXSW has a Texas filmmaker program, Palm Springs programs around 250+ shorts from around the globe including Gay & Lesbian because they have a community that always lines up out the door trying to get a ticket for gay shorts. Expresion en Corto has an International program as well as a Mexican and made in Guanajuato program. Had the eternal theme “love” become a cliché? No – chic flix always have an audience.


Do the authors really have to comply with this if they want to increase the chance to have their film selected for a festival? Make the short you want to make, if it’s good it will find its place in the festival and distribution world, but filmmakers have to be diligent and keep submitting. It’s a numbers game – no one hits the bulls-eye on the first try. You took part in short film selection process for the Academy Awards - Oscar. What were the latest trends in Oscar 2011 short film nominations in the different categories? In animation there were 3D short films where they gave us 3D glasses to view with! Live-action – first time I have seen so many short films where children were the protagonists. Also the UN is funding short films as there were several that had qualified that had UN funding in the credits.

или чудновати комедии, компютърни анимации, завладяващи драми или документални филми, но едно е сигурно - точна формула няма. Много зависи от спецификата на фестивала, от това колко филма има в програмата и от аудиторията му. „Трибека“ има своята „Ню Йорк“-програма за местната публика, „Сънданс“ се отличава със своето „инди“ звучене, а фестивалът SXSW в Тексас - с програмата си за тексаските филммейкъри. Фестивалът „Палм Спрингс“, с над 250 заглавия от целия свят, има и своята „Гей & Лесбиън“ програма, защото има публиката, която се реди на опашка за тези филми. Важно е да направите филма, който искате, и ако той е достатъчно добър, ще намери мястото си и на фестивалите, и сред дистрибуторите. Филммейкърите трябва да имат хъс и да не спират да представят филмите си. Напомня игра на бинго – никой не печели от първия път. Превърнаха ли се в клише любовните сюжети? Не, защото филмите, предназначени за женската публика, винаги ще имат своето място. Вие сте селекционер на Американската Филмова Академия в трите категории за късометражно кино. Какви тенденции наблюдавахте при последните „Оскар“-и? В категория „Анимация“ имаше много 3Dта и ни раздаваха специалните очила, за да ги гледаме. Що се касае игралното кино, то за първи път видях толкова много филми, където главните герои са деца. Направиха ми впечатление и няколкото филми, в чиито надписи бе посочено, че са получили финансиране от Организацията на обединените нации.

What are the criteria by which short films were selected for Oscar nominees? Нека поговорим за критериите, по които се The Academy qualifying films are all screened at прави „Оскар“-селекцията на късометражни the Academy’s Samuel Goldwyn Theater by memфилми. bers from the Academy short film and animation В продължение на няколко седмици в „Саbranch over a period of a few weeks until the мюъл Голдън Тиатър“ се показват всички филselection committee has reviewed every short that ми, отговарящи на изискванията на Академиhas met the qualifying criteria. Each Academy ята, докато членовете й, представящи бранша selection committee member gives each qualify„Късометражно кино и анимация“, не изгледат ing film a score of 1-10 based upon the quality of всеки един от тях. След това, всеки селекциоthe film.

i 'n' the palace

i 'n' the palace нер от Академичния комитет ги оценява според качеството им, с точки от едно до десет. Were there situations during the selection process for Oscars where the committee could not choose between several appropriate candidates? No. The process for selecting the shortlist and then the nominees is not a few people discussing films as is the process in a film festival jury.

Имало ли е момент от селекцията, в който не може да изберете между няколко подходящи кандидата? Не, защото при „Оскар“-ите процесът на селектиране на шортлиста и на номинираните не е „ала няколко души обсъждат филми“. Това го отличава от журирането на фестивалите.

What are the chances of small countries like Bulgaria to create quality productions? I’ve see some very good work coming out of Bulgaria. Bulgarian filmmakers are already doing good work and will continue to do so.

Какъв е шансът на малки страни като България да създават качествени продукции? Гледала съм и познавам няколко много добри български късометражни филми. Българските филммейкъри започнаха да правят качествени неща и вярвам, че ще продължат в тази посока.

You will be a jury member during the International Short Film Festival in Balchik IN THE PALACE. What do you know about it and what attracted you to accept the position? I had the privilege of meeting the festival menager Alexandra and the director of In The Palace Tsanko. They gave me a catalog from the previous year which I recognized many of the films in the International competition.

Вие ще бъдете жури на Международния фестивал за късометражно кино в Балчик IN THE PALACE. Какво знаете за фестивала и с какво Ви привлече той? Имах възможността да се запозная с мениджърите и директора на Фестивала, които ми дадоха каталог от предишното му издание. Там намерих много заглавия, които познавам, състезаващи се в международната му конкурсна програма.

What are your expectations for the participants? I am looking forward to seeing the Bulgarian and International short films in competition. As part of my workshop I spent the afternoon looking at clips and participants short films. We went through festival strategy, Oscar qualification process, distribution outlets for all of the films. It was very interesting for me.

Какви са вашите очаквания от участниците ? Очаквам с нетърпение надпреварата между българските и останалите������������������ ���������������������������� късометражни филми. Подготвяйки уъркшопа си, изгледах много клипове и филми на участниците. Освен това, о����������������������������������������� бсъдихме фестивалната стратегия, квалификационния процес при «Оскар»������������ -����������� ите, дист����� рибуционния пазар за филмите. Всичко това е много интересно за мен.



i 'n' the palace

photo/ Maria Sirotkina

i 'n' the palace 1st Nigerian Youth Short Film, Festival - June 2011 The Nigerian Youth Short Film Festival is a project of the Unites Cisco Networking Academy. It is a platform to express the creativity of secondary school students in Nigeria. The Junior Short Film Festival is designed to motivate students for further IT studies through multimedia. Among the objectives of the festival are creation an avenue for creative interaction amongst participating schools and fostering students’ interest in cinematography. NYSFF will be showcasing short films created within two weeks in different project locations in Lagos. All films were produced with the use of simple point-and-shoot cameras, with a limited timeline of 10 mins.


Първи Нигерийски младежки фестивал за късометражни филми – Юни 2011 Нигерийският младежки фестивал за късометражни филми е проект на Cisco мрежовата академия към Информационно-техническата служба на ООН. Платформа за творческа изява на учениците от нигерийските средни училища, Фестивалът е създаден, за да ги мотивира в изучаването на информационни технологии чрез мултимедия. Сред целите на Фестивала е създаването на творческо взаимодействие между участващите училища и насърчаване на ученическия интерес учениците към кинематографията. На Фестивала ще бъдат показани филми, създадени в рамките на две седмици, в различни точки на Лагос. Всички филми са снимани с обикновени любителски камери и са с продължителност до 10 минути.

short cut


i 'n' the palace

to Balchik

i 'n' the palace

1 / The official name of the Balchik Palace is the Quiet Nest Palace. 2 / It was constructed between 1926 and 1937, for the needs of Queen Marie of Romania. Marie was fascinated by the natural beauty. Moreover, Balchik was the farthest Southern point of the new Romanian territories. That is why she decided the place was suitable for building a summer royal residence, which should also serve as a symbol of the annexation of South Dobrudzha by Romania. 3 / The year was 1924. The architects had finished the project for the summer residence of the Queen and construction could commence. Marie had a strict requirement – what was build by human hand must not ruin the beauty of the land. The task of the gardener was the hardest. In order to make this romantic dream come true, the Queen invited the Swiss Jules Jeannie. Until the Russian revolution he had been the chief gardener of Emperor Nickolas II. The parks of the Tsarsko Selo palaces, near Petersburg, were under his care.

1 / Официалното име на Двореца в Балчик е „Тихото гнездо“ 2 / Дворецът е построен между 1926 и 1937 година, за нуждите на румънската Кралица Мария. Мария е запленена от природната красота. Освен това Балчик е и най-южна точка на новите румънски територии. Затова тя решава, че мястото е подходящо за изграждане на лятна кралска резиденция, която да е и емблема на присъединената към Румъния Южна Добруджа. 3 / Годината е 1924-та. Архитектите са завършили проектирането на лятната резиденция на Кралицата и строителството може да започне. Мария има строго изискване - сътвореното от човешка ръка не бива да нарушава красотата и великолепието на местността. Най-трудна е задачата на градинаря. За да осъществи тази своя романтична мечта, кралицата кани швейцареца Жул Жани. До революцията в Русия той бил главен градинар на император Николай ІІ. Под негови грижи било парковото пространство на дворците в Царско село край Петербург .



i 'n' the palace

i 'n' the palace

4 / “Balchik! The Silver Slope! The name is really quite appropriate. The rocks are the color of silver ash. Magic sites... Far away is the sea – mysterious, blue like the sky, sometimes covered with mist, sometimes sparkling but always restless and always bright...”, “To the Silver Slope”, Marie, Queen of Romania.

4 / “Балчик! Сребристия склон! Наименованието наистина е много сполучливо. Скалите са с цвят на сребриста пепел. Вълшебни картини... В далечината е морето - тайнствено, синкаво като небесата, ту забулено в мъгла, ту блестящо, но винаги неспокойно и винаги сияещо... “, „Към сребристия склон”, Мария Кралица на Румъния.

5 / Until the beginning of the 1920’s Balchik was a prospering commercial town – a natural gate for sea export of Dobrudzha grain. Every year more than 600 ships berthed there. Every year 70 000 tons of grain were exported from there and 8 000 tons of various merchandise were imported, on average.

5 / До началото на 20-те години на ХХ век Балчик е преуспяващ търговски град - естествена врата за износа на добруджанско жито по море. В пристанището му годишно спират повече от 600 кораба. Само оттук средногодишно се изнасят по 70 хил. тона жито и се внасят по 8 хиляди тона различни манифактурни стоки.

6 / The year was 1922. Тhe renowned romanian artist Cecilia Cucescu Stork succeeded in making her villa a cultural center of Balchik, where many musicians, artists and poets performed. On the loggia crowned with high pillars musical painting competitions were held for the children of Balchik. The rich guests would buy the paintings and thus help the gifted youths financially.

6 / Годината е 1922-ра. Известната румънска художничка Чичилия Куцеску Сторк превръща вилата си в културен център на Балчик, където се изявяват много музиканти, художници и поети. На увенчаната с високи колони лоджия се провеждат конкурси за концертно рисуване с балчишките деца. Богатите гости откупуват рисунките и така подпомагат парично даровитите малчугани.



i 'n' the palace

i 'n' the palace

7 / The road to the palace descends between two rows of stone walls. It stops in front of the big double-wing gate of a building that resembles a watch tower. The sentry room of the guards is there. In niches, carved in the walls of the buildings, they stood on watch round the clock. On both sides of the entrance there are spherical submarine mines. A symbolic warning for everyone who steps over the threshold. The peace of this place is protected by the sea itself.

7 / Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени. Той спира пред голямата двукрила порта на сграда, която прилича на наблюдателна кула. Тук е караулното на часовите. В ниши, издълбани в стените на сградите, те денонощно стоят на пост. От двете страни на входа са поставени сферични морски мини. Едно символично предупреждение към всеки, който прекрачва прага. Покоят на това място се пази и от самото море.

8 / “Silver Well”, or Gumus Bunar as local Turks called it, is keeping in its deep throat the coldest and purest water. Marie loved the taste of this water, which could drench any thirst but this was not the only reason why she wanted it rebuilt in Biblical style. Here, in Balchik, just like Samaria, the well is made of stone with carved crosses. A heavy lid of wrought iron covers it as if protecting a treasure. An icon, stylishly made of fine porce lain, hangs on the only masonry wall. It depicts the baby Savior and the Holy Mother kneeling in front of Him.

8 / Сребърният кладенец или Гюмюш бунар, както го наричали местните турци, пази в дълбокото си гърло най-студената и чиста вода. Мария обича вкуса й, който утолява всяка жажда, но не само заради това иска да бъде преустроен в библейски стил. И тук в Балчик, както в Самария, кладенецът е от камък с изсечени кръстове. Тежък капак от ковано желязо го похлупва, като че пази съкровище. На единствената иззидана стена стои майолика от фин порцелан. На нея е изобразен Спасителят в пелени, а пред него коленичила Пресветата Богородица.

9 / “The Divine Garden”. Queen Marie designed this section of the park to resemble Eden as described in the Holy Book. The water in the Divine Garden, in water canals and mirrors, brings together four springs. The water in the Divine Garden flows from three fountains – symbols of the three faces of God – Holy Father, Holy Spirit and Holy Son. Over the fountains the image of the Holy Mother is carved in the stone, holding a boat and the inscription: “Dei Mater, Stella Maris, ora pro nobis” (Holy Mother, Star of the Seas, pray for humanity).

9 / “Божествената градина”. Кралица Мария създава тази част от парковия ансамбъл по подобие на райската градина, описана в Свещеното Писание. Водата в Дворцовия комплекс, във водните канали и огледала, събира четири извора. През каменната стена водата се изсипва във водно огледало от триструйна чешма. Тя символизира трите лица на Бог – Бог Отец, Бог Дух и Бог Син. Над чучурите й върху камъка бил изсечен ликът на Света Богородица с кораб в ръце и надпис: “Dei Mater, Stella Mares, ora pro nobis” (Божия Майко, Звезда на моретата, Моли се за хората).

© Авторски текст: Росица Малчева - Златкова Фотография: In The Palace SFF



i 'n' the palace

i 'n' the palace


by Slav Georgiev

We found out about the festival via the website, and it looks like a very dynamic and interesting programme we're very happy to be a part of it. Regan Hall

I first heard about In The Palace SFF because there was a short film that I admired that had participated. I looked it up on the internet and it sounded great, so I entered. Candice Reisser

Научихме за Фестивала от страницата му в интернет. Програмата му ни се стори много динамична и интересна – щастливи сме да бъдем част от него. Регън Хол

За първи път чух за фестивала „В Двореца“, защото имаше късометражен филм, на който се възхишавах, и който участваше в програмата му. Проверих в интернет, звучеше страхотно и се включих. Кандис Райсер I have never been to Bulgaria but would love to go. A good friend and director from Mexico recommended In The Place short film festival. Paloma Suau

Никога не съм била в България, но ще се радвам да я посетя. Мой добър приятел и режисьор от Мексико ми препоръча фестивала “В Двореца”. Палома Суау

I 'n' the Palace  

„To the Neverland!” - with these words started our first short sailing. We were returning to the coast only to board the directors of those...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you