Hvp 12 2016

www.fpim-bg.org

ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ

/2016

ЧНГ

УЗБЕКИСТАН – Незабравимо пътешествие в Централна Азия и посещение на изложението за храни и напитки Маршрут: СОФИЯ – ИСТАНБУЛ ТАШКЕНТ – УРГЕНЧ – ХИВА – БУХАРА – САМАРКАНД – ТАШКЕНТ – ИСТАНБУЛ - СОФИЯ Кога: от 28 март до 06 април 2017 г.

10 дни / 8 нощувки / 9 закуски /6 вечери

Открийте нови бизнеспартньори в един позабравен пазар, помнещ българските храни и напитки. Не пропускайте възможността да се срещнете с бисерите на Азия – Самарканд, Хива, Бухара…

Повече информация и програма на пътуванията на www.fpim-bg.org Посещение на най-голямото изложение за храни и напитки

GULFOOD ДУБАЙ 22.02.2017 - 01.03.2017

Наред с най-голямото изложение, ще ви предложим и богата туристическа програма. А в Дубай има какво да се види!

Съдържание Хранителната индустрия през 2016: Зеленото е модерно

Година LXV Брой 12/2016

5

Маслодобивната индустрия в условията на динамични международни пазари и ограничен вътрешен пазар в периода 2014-2015 г.

10 Можем ли да продаваме на френския пазар?

14

Универсалната опаковка

16

Несравнимият вкус на храните се ражда на полето

19

Европейският План Б: „Общата хранителна политика“

21

Мрежово свързан смарт обект за регистриране на параметри на околната среда 22 Фирми, представени в броя:

Съдържание на глутен в български и вносни пива – I част

26

Индустрия 4 - роботи вместо хора?

33

Сладкиш „кростата” с два крема

37

Бизнессправочник

38

5

10

18

АРСТ Вени и Ко Дюсена ИТЕ Узбекистан ИФО Дизайн Кока Кола ХБК Международен панаир Пловдив ПС Сервиз ФНТС

16

„ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ” ISSN 1311-0179 Национално научно-приложно списание Издава © КООП „ХВП” Със съдействието на Университет по хранителни технологии - Пловдив и Селскостопанска академия към МЗХ Редколегия: проф. д-р Веселка Дулева дм, доц. Георги Джатов, проф. Йордан Гогов, д-р инж. Магдалина Гаджева, инж. Милчо Бошев, д-р Светлана Минкова, чл. кор. проф. д.т.н. инж. Стефан Драгоев проф. д.т.н. инж. Чавдар Дамянов Директор: доц. Георги Джатов, тел.: 02/ 988 05 89 Гл. редактор: Петко Делибеев, тел.: 02/ 988 05 89; e-mail: info@fpim-bg.org Маркетинг и реклама: Виолета Георгиева тел.: 02/ 988 05 89; e-mail: fpim_adv@abv.bg Ангел Драганов, тел.: 02/ 987 64 82; Дизайн: Зора Янчева, тел.: 02/ 987 64 82; е-mail: dizart@abv.bg Адрес на редакцията: София 1000, ул. „Раковски” 108, ет. 6, офис 605; GSM: 088 4646 919; 087 9406 562; Експонация и печат „ИФО Дизайн“ ООД София 1614, кв. Горна Баня, бул. „Николай Хрелков” 2 А тел.: 02/ 957 88 05, 957 86 76 Препечатването е разрешено с позоваване на източника. Редакцията не носи отговорност за съдържанието на рекламните и PR материали. Мнението на редакцията не винаги съвпада с мнението на авторите на статиите. Абонамент чрез Български пощи, “Доби прес”, РП.

АБОНИРАНЕ В РЕДАКЦИЯТА ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА !

®

FOOD PROCESSING INDUSTRY MAGAZINE ISSN 1311-0179 National issue for science and practice © Publishing house „Hranitelno-vkucova promishlenost” With the assistance of University of Food Technologi Plovdiv, Agricultural Academy at the Ministry of Agriculture and Food Editorial board: Prof. Chavdar Damianov DSc., Assoc. Prof. George Djatov, Prof. Jordan Gogov, Dipl. eng. Magdalina Gadjeva, Ph.D., Dipl.eng. Milcho Boshev, Prof. Stefan Dragoev DSc, Corresponding Member of the BAS, Ph.D. Svetlana Minkova, Prof. Veselka Duleva DSc. Director: Assoc. Prof. George Djatov, Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 Editor-in-Chief: Petko Delibeev, Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 e-mail: info@fpim-bg.org Advertisement: Violeta Georgieva Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 e-mail: fpim_adv@abv.bg Design: Zora Yancheva, Tel.: + 359 (0) 2 987 64 82 е-mail: dizart@abv.bg Address: BULGARIA, 1000 Sofia, 108 Rakovsky Str., fl. 6, office 605, Tel./Fax: +359(0)2 988 05 89; GSM: +359 88 4646 919; +359 87 9406 562 e-mail: info@fpim-bg.org Exposure and printing IFO Design Ltd. tel.: + 359 (0) 2 957 88 05, 957 86 76 e-mail: office@ifodesign.net

Здравейте и Честита Нова година! Прието е да си честитим Новата година и да си пожелаваме през нея да има най-различни хубави неща… Ако отделите време и се зачетете в празничните картички сигурно ще останете впечатлени от изобилието от оригинални и нестандартни пожелания. Аз също няма да си спестя пожеланията, но с обратен знак: Най-искрено Ви пожелавам да няма войни по света през Новата година! Нека няма гладуващи и бедстващи имигранти по границата ни! През Новата година да забравим траурните дни – било заради терористи, било заради природни бедствия или човешка немарливост! Нека да няма за кого да работи Хранителната банка, въпреки премахването на ДДС за дарените храни (или поне да са по-малко тези, които имат нужда от нея)! Желая Ви да нямате неприятни сблъсъци с контролните органи и държавната бюрокрация! Искрено Ви пожелавам да не ви се налага да подхранвате корупцията! Нека не се налага да водите война с търговците, за да защитите продукцията и бъдещето на предприятието си! През Новата година да няма граници за качествените български храни и напитки! Нека няма политически кризи и парламентаристи, които да размотават още дълго приемането на новия Закон за храните! Дано през Новата година по-малко забравяме надписа на Народното събрание „Съединението прави силата“! И все пак – Бъдете честити, здрави и успешни през Новата 2017 година! За екипа на ХВП Петко Делибеев главен редактор

Сontent

Year LXV Issue 12/2016

The food industry in 2016: Green is fashionable

5

The sunflower industry in a dynamic international markets and limited domestic market in the period 2014-2015

10

Can we sell in the French market

14

Universal package

16

The incomparable taste of the food was born right

19

Europe’s Plan B: The ‘Common Food Policy’

21

Internet connected smart device for ambient environment measurements

22 Companies represented in the issue:

Gluten content in Bulgarian and imported beers - I part

26

Industry 4 - robots instead of people?

33

Cake “krostata” with two cream

37

Businessguide

38

33

ARST Coca Cola HBC Diusena FSEU IFO Design International Plovdiv Fair ITE Uzbekistan PC Service Veni&Ko

37

обзор

Хранителната индустрия през 2016: Зеленото е модерно През последните две години България бележи ръст във всички производства на земеделски суровини и храни. Според данните на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за първите осем месеца на 2016 г. има увеличение с 1,2% при производството на всички месни продукти, с 1% при млечните, а преработката на сурово мляко се е увеличила с 6,5%. Със 7,6% расте производството на вино спрямо същия период на миналата година. Българското производство задоволява по-голямата част от местното потребление. С най-висок процент е хлябът – над 97%, при млечните продукти – над 90%, при вината производството, което задоволява местното търсене, е над 95%. При месата с най-висок процент е производство на агнешко месо – около 91%, при телешкото месо – 66%, отчитат от МЗХ. И макар че все още липсва окончателна статистика за 2016, възходящата тенденция при производството е факт за много от компаниите в сектора.

С голям пазарен потенциал са още млечните продукти, биопроизводството и производството на пчелен мед, докато плодовете, зеленчуците и месодайното животновъдство са изправени пред предизвикателството да предложат по-качествени продукти и то в достатъчно големи обеми.

Здравословни тенденции Търсенето на био, локално, прясно, готвенето вкъщи са сред основните динамики на



Сектори с възможности Експерти прогнозират, че до 2050 г. световното търсене на храни ще расте, но пазарите на селскостопанска продукция ще продължават да изпитват кризи заради промяната на цените. През такава криза в последните години преминава млечният сектор, тъй като изкупните цени на суровината падат стремглаво, подобна е ситуацията и при зърнения бранш, където също има низходяща ценова тенденция. Въпреки това именно зърнопроизводството в България успява най-добре да се възползва от повишаващото се световно търсене.

5 12/16

обзор 

световния пазар на храни. Добрата новина е, че повечето основни тенденции се развиват доста успешно и в България. От 2006 до 2015 г. потреблението на биохрани в САЩ се е удвоило, като достига от два до четири процента от общото търсене на храни. Същевременно делът на площите в страната, заети с биопродукти, не се увеличава пропорционално на търсенето. Това означава, че е налице огромен потенциал за производители, които могат да предоставят такъв тип продукти, коментират експерти. В България биоземеделието бележи устойчив възходящ ръст. През 2015 г. сертифицираните оператори на биопродукти у нас са достигнали 6173, а през 2010 г. са били едва 820. За периода 2006 - 2015 г. броят им се е увеличил около 28 пъти. Площите, сертифицирани за биологично производство, са 118,6 хил. ха през 2015 г., което представлява 2,4% от използвана земеделска площ в страната (срещу 1,5% през 2014 г.). В сравнение с 2006 г. увеличението е повече от 20 пъти.

Опазването на автентични продукти – мисия възможна

Фермерските пазари също печелят все по-голяма популярност в отговор на потребителския стремеж за къси вериги на доставки. Все още

6 12/16

няма определение за това кои видове продукти могат да се приемат за фермерски. Има различни мнения по въпроса дали това трябва да са само биологично произведени, или е достатъчно да са домашни, но е факт засилващият се интерес на хората към покупката им. До края на януари в Министерството на земеделието и храните ще постъпят заявления за пет хранителни продукта, които ще преминат националната процедура и ще кандидатстват в Брюксел за вписване в регистъра на защитените наименования за произход. Най-напреднала е подготовката на документацията за “Прясно месо от източнобалканска свиня” и “Куртовски розов домат”. Информация и документи събират и производителите на “Странджански чай”, “Реселешки лук”, “Баничански лук”, “Смилянски фасул”. В рамките на двегодишна кампания “Да защитим българския вкус”, инициирана от евродепутата Момчил Неков и подкрепена от българския клон на международната организация Slow Food, са избрани около 30 автентични продукта, които имат най-голям шанс да бъдат защитени чрез вписване в европейските регистри на защитените наименования за произход, географските указания и храните с традиционно специфичен характер. “Изчезват породи, сортове и семена, защото липсва смислена държавна политика за съхраняване на местните културни традиции. В селските райони липсва предприемачески дух или той е толкова плах, че оцелява трудно”, обобщава досегашния опит доц. Десислава Димитрова, член на международния борд на Slow Food и координатор за България. “Множество срещи с български земеделски производители показаха безпокойството на хората, че българският вкус се губи не само заради свиване на производството, но и заради изчезването на редица сортове и семена. Европейските схеми за качество могат да спрат този процес, тъй като гарантират и популяризират доброто име на защитените продукти и помагат за намиране на пазари за тях”, коментира Момчил Неков. По думите му вписването в регистрите ще даде надежда на производителите, че могат да разширят производството и да се издържат от него и може да бъде спирачка пред обезлюдяването на някои региони. Плюс за автентичните храни е и възможността да бъдат включени в програми за популяризирането им. Неков припомни, че ЕС отделя пари за промоционални програми, като част от средствата са специално за продукти, вписани в европейските регистри. През 2017 г. за промоционални кампании на общия пазар и на пазарите в трети страни са планирани 133 млн. евро, от които 12 млн. евро са за защитени продукти, а целта е до 2020 г. общата сума да достигне 200 млн. евро, уточни Момчил Неков.

обзор

Регулациите – в полза на потребителя И през 2016 г. не бе прието ново законодателство за храните, макар че пакетът от документи бе изготвен грижливо от земеделското министерство в сътрудничество с браншовите организации в сектора на храните и напитките. Затова пък влязоха в сила нови европейски регулации. От 13 декември 2016 върху

етикетите на продуктите е задължително да се изписва и тяхната хранителна стойност. Това гласи Европейският регламент 1169 от 2011 г., целящ да улесни информирания избор на потребителите, като задължи производителите да предоставят точно определена информация за продуктите си. Преди две години влезе в сила първата и основна порция задължителни данни, които трябва да съдържат етикетите на хранителните продукти. Сред тях са размерът на шрифта (не по-малко от 1,2 мм или 0,9 мм за опаковки, по-малки от 80 кв. см), открояващо се вписване на съдържащите се алергени в съставките. Или - да бъде посочено, ако към месния продукт е добавен протеин от друго месо, ако водата в него е повече от 5%, на коя дата е замразен и др. От 13 декември 2016 върху етикетите трябва да се декларира задължително и хранителна информация за: енергийна стойност (формат kJ/ kcal), мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтъчини, сол. За сравнение – досега действащото законодателство изискваше задължителното оповестяване на тези факти само за продукти с хранителни и здравословни претенции (чe дадена храна има специални хранителни свойства, или че



7 12/16

обзор



съществува връзка между храната и здравето) или с претенции за съдържание на значително количество витамини и минерали. През октомври Българският парламент премахна ДДС върху дарени храни и хранителни стоки. Това стана с приети промени в Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила от 1 януари 2017 година. Хранителният бранш от години настояваше за тази промяна, тъй като, оказа се, за компаниите бе по-изгодно икономически да унищожат или изхвърлят хранителни продукти вместо да ги дарят. По данни на Българската хранителна банка (БХБ) близо 670 000 тона годна за консумация храна се унищожават в страната всяка година. Същевременно гладът е ежедневие за всяко 4-то българско дете и за всеки 2-ри възрастен човек, а всяко 5-то семейство живее в лишения, без достъп до пълноценно и балансирано хранене всеки ден. Според данни за бедността в страната над 1,58 милиона българи живеят под прага на бедността с по-малко от 330 лв. на месец. За петте си години работа банката е спасила над 1 200 тона храна, която е достигнала до над 60 000 човека в повече от 80 населени места в страната. През 2016 г. е успяла да достигне до двойно повече места в сравнение с 2015 г. и да подпомогне с 35% повече нуждаещи се. С отпадането на ДДС за дарените храни от януари 2017 г. организацията очаква поне двоен ръст на обемите. Към момента през складовете на организацията ежедневно минава около 1 тон напълно годна за консумация храна. Сред дарените храни най-голям процент имат млякото и млечните десерти – 37%, следвани от пресните плодове и зеленчуци – 34% от всички дарения. От БХБ отчитат също трайно нарастване на дела на дарените хляб, масла и консерви.

В очакване на промени През 2016 г. страни от Централна Европа поискаха големите компании в хранителната индустрия и супермаркетите да прекратят да

8 12/16

продават версии с по-лошо качество на известни марки в бившите социалистически страни. Продукти, предлагани под едно и също название и еднакви етикети, имат понякога по-лошо качество в източноевропейските страни в сравнение с останалата част от ЕС, а този двоен стандарт е неприемлив. Това е мнението на румънската евродепутатка Дачиана Сърбу, която заедно с чешкия евродепутат Павел Пок отправи питане към Европейския съвет и двамата са поискали предприемане на действия за проверка и коригиране на тази ситуация, съобщи БТА, като цитира румънския вестник “Либертатя”. Според сравнително проучване на практика съществуват двойни стандарти в качеството на хранителните продукти в ЕС, които изглежда съответстват на едно разделение Изток-Запад, подчертават двамата европарламентаристи, които са заместникпредседатели на комисията по здравеопазване в Европейския парламент. Те искат Европейският съвет да излезе с официална позиция по този въпрос и да предприеме действия за решаване на проблема, така че качеството на хранителните продукти, търгувани под една и съща марка, да не се различава в отделните държави от Съюза. “Не е нормално един продукт, закупен в Румъния или в Чехия, да има по-лошо качество, отколкото продукт със същия етикет на дадена многонационална компания в държава от Западна Европа. Потребителят се ориентира по реномето на продукта, но получава по-малко, отколкото заслужава. В някои източноевропейски страни има организации на потребителите, които дори са правили

обзор тестове в лаборатории и са установили тези вариации. (...) Смятам, че този сигнал трябва да бъде приет сериозно от европейските институции. Ние сме граждани с равни права и качес-твото на хранителните продукти трябва да бъде еднакво навсякъде в ЕС”, заяви Дачиана Сърбу.

Тези вариации в състава на продуктите могат да имат отражение и върху здравето. В Източна и Югоизточна Европа в търговската мрежа има продукти, които съдържат по-голямо количество трансмазнини – съставка, чиято завишена консумация вреди на сърцето, посочват Дачиана Сърбу и Павел Пок. ЕС следва да постави задължителни ограничения за промишлено произведените транс-мастни киселини (ТМК), които могат да увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания, безплодие, Алцхаймер, диабет и затлъстяване на потребителите, се казва в резолюция на Eвропарламента, гласуванa през октомври 2016. Евродепутатите смятат, че фактът, изложен от ЕК, че само един от трима потребители в ЕС знае какво са трансмастни киселини, показва, че само мерките за етикетиране не са достатъчни. По тази причина те отбелязват, че Европейската комисия трябва да предложи законово ограничение в ЕС за промишленото съдържание на трансмастни киселини в храните възможно най-скоро, по възможност в рамките на две години. Дания е първата държава членка на ЕС, която през 2003 ограничи със закон съдържанието на трансмазнини в масла и мазнини. Оттогава подобни национални правни ограничения са въведени в Австрия (2009), Унгария (2013) и Латвия (2015). Доброволни мерки за намаляване съдържанието на ТМК са въведени в Белгия, Германия, Холандия, Полша, Англия и Гърция. Национални препоръки за консумацията на ТМК са издадени в България, Малта, Словакия, Обединеното кралство и Финландия. Като имаме предвид световната тенденция за увеличаване на търсенето на храни, явно е, нашият бизнес трябва, въпреки не особено положителното отношение на бъл-

гарските политици към него, да продължава успешното си развитие, каквито и проблеми да трябва да преодолява. И дано през Новата година нашите политици все пак се сетят, че това, което им е на масата, също се произвежда и също има нужда от известни грижи, та да вземат да намерят време за приемане на Закона за храните, да се вслушат в исканията на отрасъла, за да има правила в играта, да има още по-добри условия за развитие на българската хранителна и питейна индустрия. Ваня Иванова

обзор

Маслодобивната индустрия в условията на динамични международни пазари и ограничен вътрешен пазар в периода 2014-2015 г.

1. Анализ на икономическата дейност на маслодобивната индустрия Нетните приходи на бранша от продажба на продукция за 2014 г. са в размер на 745млн.лв, а за 2015 год. 864 млн.лв, като е регистриран ръст в размер на 16%. Почти 65% от приходите са от износ. Браншът заема достойно място в ТОП 30 на производителите на храни и напитки за 2014 и 2015 г. виж.табл 1.

АД (7,19млн.лв); КРИС ОЙЛ 97 ЕООД (4,86 млн. лв); ХЕЛИОС ОЙЛ ООД (4,06 млн.лв); ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД (3,28млн.лв) и ГАЙТЕК ОЛИВА ООД (1,58 млн.лв).

В анализирания период приносът на маслодобивните предприятия за развитието на българската икономика е оценен подобаващо, като са присъдени следните награди: 1. Грамота за експортер на годината Таблица 1 Класация ТОП 30 (извадка) (2015г.) за най-големи приходи от ексИзменение,% порт в сектор производство на храни и Позиция Компания Приходи, хил. лв напит за 2014 2015 2013 2014 2015 ки е връчена на БИСЕР ОЛИВА АД 2015/2014г.

2. Сдружение „Произведено в Бъл1 1 ОЛИВА 325 753 342 119 383 059 11,97 гария“ връчи на ПАПАС ОЛИО АД приз 5 5 ПАПАС ОЛИО 378 922 239 849 254 741 6,21 „Златна мартеница“ за налагане на български продукти на вътрешния и между17 20 БИСЕР ОЛИВА 86 354 73 925 89 171 20,62 народни пазари през 2015 г.

3. ICAP България връчи наградата 21 23 КЛАС ОЛИО 76 120 68 609 76 240 11,12 „TRUE LEADER“ на БИСЕР ОЛИВА АД за виИзточник: Капитал 2016г. сока доходност, кредитна стабилност и За втора поредна година производител на увеличение на персонала за 2015 . растителни масла – ОЛИВА АД оглавява класаГорепосочените резултати са в пряка зависицията, като изпреварва международни компании мост от суровинното обезпечаване и реализацикато Кока Кола Хеленик Ботълинг и Нестле Бълонната и инвестиционна дейност на бранша. гария. Освен отразените компании от бранша, в таблицата положителни резултати отчитат и МА2. Суровинно обезпечаване с маслодайни РИЦА ОЛИО АД с ръст в продажбите на сурови култури масла за 2014 г. от 214% . Изцяло зад граница реСтраната ни е традиционен производител на ализира продукцията си ЗВЕЗДА АД. Приходите маслодайни култури. Реколтираните площи; доот продажби на ОЛИМЕКС ООД се увеличават с биви и произведените количества маслодайни 14,85% , като 82% от произведеното олио се рекултури за периода са отразени в табл. 2 ализира за износ. АСТРА БИТаблица 2 ОПЛАНТ ЕООД Наименование Слънчоглед Рапица Соя регистрира ръст в приходиреколтни години 2014 2015 2014 2015 2014 2015 те от продажби на растителни 1. Реколтирани площи (дка) 8 436 440 8 108 410 1 901 940 1 704 210 3 050 344 680 масла над 10 2. Среден добив (кг/дка) 238 209 278 248 241 117 млн.лв. Значителни приходи 3. Производство (т) 2 010 668 1 701 094 527 912 422 092 736 40 281 от продажби за 598 698 602 670 1 207 947 2014 год. реали- 4. Цена (лв/тон) Източник: Добиви от земеделски култури реколта 2014г. и 2015г. – Агростатистика зират и : РОСА

10 12/16

обзор Наблюдава се спад в производството на слънчоглед и рапица поради по-малко засяти площи и среден добив. Увеличават се засетите площи със соя през 2015 год. респективно производство на соя. В разглеждания период са произведени годишно 2 163 467 т/2015 г. - 2 539 316 т./2014 г. маслодайни култури, което нарежда страната ни сред основните производители на маслодайни култури в Черноморския регион. Изкупните цени на слънчогледа и рапицата в страната бележат значителен ръст на фона на международните цени на крайните продукти от преработката им.

3. Експорт и преработка на маслодайни култури Износа на маслодайни култури е отразен в табл.3

4. Преработка на маслодайни култури, производството и реализацията на крайни продукти Актуалният преработвателен капацитет на маслодайни култури в страната е над 2 400 000 тона/годишно, т.е браншът може да преработи цялото произвеждано количество маслодайни култури. В анализирания период (2014-2015 г.) наличните производствени мощности не се натоварват оптимално (около 30%), като са произведени 360 031 т./ 2014 г. и 317 776 т./ 2015 г. сурово слънчогледово масло, т. е. наблюдава се спад в производството. Увеличава се производството на сурово рапично масло – от 29 371т./2014 до 48 875 т/2015 г. Рафинираното слънчогледово масло бележи ръст – от 123 485т/2014 до 132 249 т/2015 г. Производството на кюспета и шротове

Таблица 3 Години

Слънчоглед

Рапица

количество (кг) стойност (лв) цена (лв/т) количество (кг) стойност (лв) цена (лв/т) 2014

875 172 024

730 948 830

835

461 523 877

299 417 711

649

2015

713 770 333

708 168 480

992

247 699 287

184 677 254

746

Източник: НСИ - комбинирана номенклатура

От 2007 г. започва масовият износ на маслодайни култури за ЕС. През 2009, 2011 и 2013 г. страната ни заема първо място в света по износ на слънчоглед, като варира от 1 000 415 до 1 224 346 тона. В периода 2014-2015 г. намалява значително износът на слънчоглед за сметка на вътрешната преработка и производството на крайни продукти. Аналогична е ситуацията и с рапицата, като в периода 2011-2014 г. износът е 85% от произведеното количество. Едва през 2014 – 2015 г. износът намалява за сметка на преработката на рапица в страната. В заключение понижителният тренд в износа е резултат от увеличената преработка на маслодайните суровини и производството на крайни продукти с по-висока добавена стойност.

бележи спад, като през 2014 г. са произведени 659 761т, а през 2015 г. 576 640 тона. Реализацията на крайните продукти е на вътрешния пазар и за експорт, като реализацията на вътрешния пазар е ограничена. Продажбите на бутилирани растителни масла намаляват поради ограничаване на консумацията от населението; системно подържания понижителен тренд в цените на основните хранителни продукти и нарастването на сивата икономика. Аналогична е ситуацията и на пазара на кюспета и шротове в страната поради намаляване темпа на растеж на животновъдството. Основните крайни продукти които се изнасят са: белен слънчоглед; сурови и рафинирани растителни масла и кюспета и шротове. Данните са отразени в табл.4



11 12/16

обзор Таблица 4

икономика“ (максимално оползотворяване на суроСурово Рафинирано вините; оптимизиране на Белен Кюспета и Година слънчоглед (кг) слънчогледово слънчогледово шротове (кг) производствените процемасло (кг) масло (кг) си и производство на нови 2014 229 317 235 260 408 138 41 341 739 247 503 723 продукти от отпадъци). Прилаганите в страната 2015 301 456 140 219 003 559 41 582 212 254 400 968 съвременни технологии за Източник: НСИ – комбинирана номенклатура (2014г. и 2015г.) преработка на маслодайни култури осигуряват дъл Износът на белен слънчоглед бележи бочинна преработка на основната суровина и ръст от 76% за периода 2011-2015 г.,като за 2015г. ефективно използване на енергийните ресурси. са изнесени рекордните 301 456 140 кг. Основно Елементи на кръговата икономика в бранша са: се изнася за Холандия, Полша, Великобритания и  оползотворяване на органичните придр. меси и люспата на слънчогледа за производство  Износът на сурови растителни масла на пара и производство на биогориво (пелети от бележи спад от 14,5% , като основните страни слънчогледова люспа); вносителки са Македония, Гърция, Румъния, Ис оползотворяване на протеиновата част пания, Германия, Мароко и др. от маслодайните семена (кюспета и шротове)  Износът на рафинирани масла запазва като съставна част на фуражи; нивото си, като основно се изнася бутилирано  оползотворяване на хидратните утайки слънчогледово масло за Гърция, Албания, Румъчрез производство на фосфатидни концентрати ния, Кипър, Южна Африка и др. и лецитини;  Износът на кюспета и шротове бележи  оползотворяване на соабщока чрез проръст от 4% и се реализира в Турция, Гърция, Руизводство на мастни киселини; мъния, Германия, Испания и др.  оползотворяване на биологично активОграниченият вътрешен пазар и динамичнините токофероли, които се отделят от маслата те международни пазари наложиха диверсифипри дезодорация. кацията в преработката на маслодайни култури 3. Разработване на нови продуктови линии. и производство на широка гама продукти: белен В съответствие със съвременните изисквания за слънчоглед; брашна от маслодайни култури; супроизводство на здравословни и функционални рови, рафинирани и бутилирани растителни масмасла в бранша са разработени: ла; гранулирани шротове; пелети и брикети от  студено пресовани слънчогледови масслънчогледова люспа; фосфатидни концентрати ла съдържащи: Омега-6 ; Омега -9 и вит. Е с прои мастни киселини. изводител Роса АД, град Попово;  високоолеиново слънчогледово масло, Положителни тенденции в развитието на съдържащо Омега-9 и вит.Е – производител Памаслодобивната индустрия пас олио АД. Ямбол; Независимо от динамичната и усложнена биз БИСЕР VITAL – слънчогледово масло, нес среда продължава инвестиционната дейност обогатено с Омега-3 и витамини А и Д с произвов бранша тъй като само съответствието с изисдител Бисер Олива АД, Ст.Загора. кванията на международните стандарти за безо4. Разработване и внедряване браншови пасност и качество гарантират достъп до междустандарт за бутилирано рафинирано слънчогленародните пазари. дово масло БС 01/2016, с който се гарантира на 1. Изградиха се и се въведоха в експлоатация потребителя високо качество в затворен произ2 нови завода: завод за производство на сурови водствен цикъл (от слънчоглед до бутилка), осърастителни масла на ОЛИВА АД в гр. Полски Тръмществен от един оператор. Горе посоченият станбеш и завод за производство на растителни масла дарт е включен в разпоредбите на Наредба №9 за на МАРИЦА ОЛИО АД в с. Ясен, обл.Плевен специфичните изисквания към безопасността и Извършиха се следните реконструкции и мокачеството на храните, предлагани в детски ясли, дернизации и пускане на нови производствени училища и обекти за търговия на територията на мощности в: Клас олио АД, с.Карапелит (нов масучилища и детски градини, и е отговорен ангажилодобивен цех); Хелиос ойл – град Първомай (цех мент на бранша за здравословното хранене на за пелетиране на люспа); Звезда АД, град Долна подрастващото поколение. Митрополия (нов лющачно-пресов цех и екстракция); Геострой инженеринг ЕООД, Ямбол (нова Основни проблеми, които възпрепятстват екстракция и производство на пластмасови буразвитието на маслодобивната индустрия и тилки); Плиска ойл ЕООД (нов маслодобивен цех); изискват активна позиция и действия на дърРоса АД (нова складова база); Астра Биоплант жавните институции ЕООД, град Сливо поле (производство на пара от Основните проблеми които пряко влияят върбиомаса и подобряване на електро и енергийнаху развитието на бранша са: та ефективност); КРИС ОЙЛ 97 ЕООД (нова рафине1. През 2014 г. ЕС подписа споразумение за рия и цех за бутилиране); БИСЕР ОЛИВА АД (нова асоцииране с Украйна, с което са отменени миталиния за пълнене на големи опаковки). та при внос на украински стоки в ЕС, а за отделни 2. Прилагане на така наречената „кръгова стоки, в частност слънчогледа, се допуска прила-

12 12/16

обзор гане на експортно мито и защитен механизъм със срок на действие 15 години. Така в Украйна е защитена маслопреработвателната индустрия чрез договаряне на 10% експортно мито на слънчогледа и защитен механизъм за посочения период и се осигурява безмитен внос за ЕС на растителни масла, кюспета и шротове. Същите продукти се изнасят на сравнително по-ниски цени и за трети страни. Споразумението е подписано от България без да се извърши оценка на въздействието върху икономиката на страната ни, в частност и върху маслодобивната ни индустрия. Негативният ефект от прилагането на това споразумение е виден още в първата година на прилагането му – износът на сурово слънчогледово масло за ЕС през 2015 г. е намалял с 41 405 тона. Тази тенденция ще продължи, тъй като през сезон 2015/16 г. Украйна е увеличила 2,7 пъти износа на слънчогледово масло за ЕС. Необходима е спешна оценка на последиците от прилагането на горепосоченото споразумение върху българската икономика и предлагане в Комитета по търговия намаляване срока на действие на прилагане на експортното мито и защитния механизъм за експорт на слънчоглед от Украйна, за да се защити интересът на експортно ориентираните браншове от ХВП и в частност на маслодобивната индустрия.

2. Основната философия на европейското законодателство за храните е осигуряване на контрол по цялата агрохранителна верига, т.е. от суровините до крайния продукт в търговската мрежа. В страната ни официалният контрол е концентриран върху операторите и търговците на храни, а операторите на първично производство (производителите на суровини) се контролират с годишни програми на БАБХ, които не обхващат цялото производство на суровини. С отмяна на Закона за търговия и съхранение на зърно отпадна и задължението на операторите на първично производство да предоставят декларация за произход и съответствие (на база извършен контрол) в която гарантират, че продаваната суровина не съдържа вредни за здравето на човека вещества (пестициди,тежки метали и др). В момента, независимо от задължителният за прилагане Регламент (ЕО) № 852/2004 (за хигиена на храните), операторите на първично производство не предоставят сертификати или декларации, с които да гарантират качеството и безопасността на продукцията си при реализация. Така прехвърлят своите отговорности върху преработвателите. Те са принудени да извършват входящ контрол на суровините за своя сметка и отговорност, за да гарантират безопасността и проследяемостта на крайния продукт. Тази лоша производствена практика продължава поради пропуски в българското законодателство. Спешно е необходимо МЗХ да регламентира отговорностите на операторите на първично производство в агрохранителната верига и да определи административно-наказателна отговорност за неизпълнение на горепосочения регламент в българското законодателство 3. Новосформираната дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите“ в МЗХ има като основни цели своевременно и вярно да

информира заинтересованите лица за движението на зърното, за наличности и баланси на производство и потребление. Публикуваната информация на официалния сайт на МЗХ не е достоверна и затруднява дейността на операторите. Неверни са данните на т.н. начални запаси, които се публикуват в началото на всяка преработвателна кампания. Няма съответствие също между запасите и декларираните наличности по области в ежемесечните оперативни баланси. Вярната и точна информация за движението на земеделската продукция е елемент на продоволствената сигурност на страната и налага спешна промяна в дейността на горепосочената дирекция за събиране на вярна и точна информация. В заключение: Браншът се развива успешно в условията на силно конкурентна международна икономика и търговия. На вътрешния пазар доминират осъзнат избор на ниска цена поради ниската покупателна способност и сива икономика. Липсата на национални приоритети за развитие на българската икономика и национална програма за подкрепа на експортно ориентираните сектори (в т.ч. маслодобивната индустрия) възпрепятства оптималното използване на суровинния, техническия, технологичния и интелектуален капацитет на бранша. Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Марияна Чолакова, изпълнителен директор

АРСТ ООД

Търговия и производство на оборудване от неръждаема стомана. Фирмата разполага с машина за плазмено рязане Microstep CNC PLS 6001.20P както и друга техника за огъване и заваряване на стомани. „Арст” ООД 6000 Стара Загора, кв. „Индустриален” ул. Промишлена тел.: +359 42 601 477 търговски отдел тел.: +359 42 601477 факс: +359 601471 office@arstood.com http://arstood.com

13 12/16

пазари

Можем ли да продаваме на френския пазар? Защо българските стоки почти не присъстват на френския пазар? Дали французите не харесват това, което произвеждаме или просто не знаем как и къде да продаваме?

повече време онлайн – никоя друга дейност не е прогресирала така много за толкова кратко време. При мъжете цифрата скача на 74%. През седмицата, след работа и като се събудим сърфирането в Интернет се налага като основна дейност. Гражданите му посвещават средно 2,40 часа от времето си.

 Ежедневните покупки: удоволствие, което тежи

Д

а се опитаме да анализираме този огромен пазар с помощта на социологическото проучване, поръчано от веригата супер-хипермаркети Ошан (Auchan), представено на 18.11 в Париж. Ошан е една от най-големите световни търговски вериги с 337 800 служители в 16 държави, 54,7 милиарда евро оборот и 3 836 хипермаркета. В жестока конкуренция с другите търговски вериги и притисната от силните френски синдикати, които защитават всеки сантим на фермера и производителя на краен продукт, Ошан се бори за всеки клиент и иновира на базата на социологически проучвания, поръчани на престижния френски институт Opinion Way. Да консумираме по-качественото, когато ние пожелаем, като плащаме справедлива цена е новата мантра на градският консуматор във Франция. Как това изискване за качество, цена и време се е развило сред градското население? Житейски навици и консумация, тясната им връзка, анализирана през еволюцията на начина на живот на французите в последните 10 години отговарят на тези въпроси и ни дават идея какво можем да продадем.

 Интернет-сеизмът, който обърна ежедневието на гражданите Времето, посветено на Интернет за информация, игра или развлечение експлодира в последното десетилетие. 72% от гражданите прекарват

14 12/16

През последните 10 години времето за покупка на храни е скочило с 38%. Днес французинът посвещава 1,07 часа ежедневно на тази задача, което се равнява на времето за развлечения, за семейството, за спорт. Нормално е 53% от гражданите да го чувстват като тежест. На тази тенденция Ошан отговаря с Ошан Директ – он-лайн магазинът с доставка до 2 часа. Същевременно 46% от клиентите на супермаркетите, от които 48% жени, а от тях 54% са 18-24 годишни, приемат пазаруването като момент на удоволствие, даващ възможност за варианти във продуктите, да се тестват нови продукти.

Френският консуматор е чувствителен към цената, качеството и етиката С рязко увеличение, респективно от 50% и 43% е консумацията на промоционалните продукти и на БИО-продуктите. Доказателство, че консуматорът е по-внимателен към здравето си, околната среда и етиката. В същото време 59% от клиентите обръщат внимание на цената. Качеството на продукта е новият „компас“ на френския консуматор. Накратко, българският износител, ориентиран към френския пазар, лесно може да продаде БИО-продукти на големите търговски вериги и на специализираните търговци на едро и био-вериги, консумацията им във Франция има 30% ръст; етнически продукти – предвид традиционното любопитство на французите към нови вкусове и продукти, а също и продукти за масова консумация с добро съотношение цена/ качество на търговските вериги под тяхна марка. Ръстът на консумация на бяло сирене през

пазари последната година е 4,5%, търсенето на замразени плодове, зеленчуци и подправки също е със стабилен ръст.

консерви, замразени храни, билки и подправки, чайове. Тук спонтанно си задаваме въпроса: А защо нямаше български павилион на най-голямото изложение за храни в света SIAL през октомври в Париж? Българските производители бяха разпръснати из павилионите и се справяха „на мускули“, липсата на България в каталога обаче ни елиминира от листата на производителите на храни и ако някой търговец се е интересувал принципно от български стоки, то си е останал само с несподелен интерес. По същата логика (или без логика) няма да има български павилион и на изложението M.A.D.E.-expo през март 2017 на което се договарят стоки за търговските вериги. В същото време в Германия се излага застрашената порода Дългокосместа коза. Да, ЕС дава пари за запазването на тази застрашена порода, Министерството дава пари да покажем как сме я опазили, а земеделската ни продукция – да си се продава сама… В наше време, обаче, първо се продава, после се произвежда – т.е. Пазарите на първо място!

Нови критерии се налагат при избора на храни – качеството на продукта е актуалният „компас“ на градския консуматор „За няколко години профилът на градския консуматор се промени тотално. Еволюцията на ритъма на работа предизвика диверсификация на начина на живот на гражданите; масовизацията на Интернет генерира търсене на моменталната услуга и то систематично, а осъзнаването на проблемите на околната среда и на здравето вдигат изискванията за качество от страна на консуматора“, анализира Александр Мюлие, шеф на маркетинга в Ошан Директ. Ежедневната медийна информация и осъзнаването на проблемите на околната среда и здравето, свързани с консумацията се отразяват пряко върху избора на храни. 50% от клиентите на търговските вериги четат внимателно състава на храните, като това е определящият аргумент за покупка, срещу 49%, които предпочитат цената. И двете търговски ниши са отворени за българския производител – от една страна продуктите ни с високо качество, био-продукти, луксозни храни, от друга – мас-маркет продуктите – зърнени храни, колбаси, млечни продукти,

За контакт с автора: Мила Александрова тел.: 00 33 1 41 10 81 86 е-mail: mila.mila@wanadoo.fr

ЗАПОВЯДАЙТЕ ПРИ НАС! Освен със специалисти-консултанти за разработване на проекти, свързани с технологични иновации, финансова политика, патентна защита и др., Федерацията на научно-техническите съюзи ще ви осигури конферентни и изложбени зали, симултанна техника, отлични възможности за провеждане на вашите събития, промоции, коктейли. Спестете време, средства и енергия като се възползвате се от комплексните услуги на Федерацията и удобните зали от 18 до 300 места, в центъра на София.

Зала №4 Зала,

Делнични дни брой места

Зала №1 /62 места/ Зала №2 /40 места/ Зала №3 /90 места/ Зала №4 /300 места/ Зала №105А /54 места/ Зала №312 /25 места/ Зала №108

до 2 часа 85 лв.

99 лв.

180 лв.

до 4 часа 145 лв.

195 лв.

275 лв.

375 лв.

99 лв. 195 лв.

65 лв. 89 лв.

69 лв.

над 4 часа 190 лв.

290 лв.

350 лв.

475 лв.

290 лв.

120 лв.

89 лв.

Почивни и празнични дни до над 4 часа 4 часа 185 лв. 230 лв.

245 лв. 340 лв.

350 лв. 425 лв.

475 лв. 575 лв.

245 лв. 340 лв.

120 лв. 165 лв.

105 лв. 135 лв.

Цените са без ДДС !

Зала №3

София, 1000 , ул. „Г. С. Раковски” №108 Национален дом на науката и техниката тел: 02/ 987 72 30; 02/ 987 72 30 БЕЗПЛАТНО, факс: 02/ 987 93 60

15 12/16

опаковката

Универсалната опаковка

д-р Иванка Добрева-Драгостинова

Д

нес опаковката е един от най-интензивно развиващите се раздели на продуктовия дизайн. Опаковката съхранява, предпазва, продава. Именно тя осъществява пряката връзка на клиента с продукта в търговската мрежа, осигурява качеството на пакетирания продукт, дава информация, необходима на търговеца и потребителя, за да се ориентират в предназначението, съдържанието, достойнствата, начина и сроковете на съхранение и употреба и редица други. В същото време опаковката е и реклама. Тя има за цел да привлече вниманието с всички аспекти на своята същност – материал, конструкция, форма, цвят, графика, информативност и т.н. Сега по-голямата част от стоките, особено в хранително-вкусовата промишленост, се предлагат в търговската мрежа в разфасован и опакован вид, а различните марки се състезават в надпреварата за най-практична и привлекателна опаковка. Нещо повече – рекламната стратегия дори по-често включва промяна на вида на амбалажа, отколкото развиване на асортимента. Една от най-перспективните тенденции в дизайна на опаковки е насочването им към екологичното съзнание на хората и към стремежа на потребителите да използват максимално природо-съобразни и естествени продукти. В тази ситуация отново опаковката първа откликва на търсенето и често придобива еко-вид, примамващ интереса и вниманието на купувачите. Зеленото послание обаче често не е обвързано със съдържанието. А нерядко могат да се видят и псевдо-екологични пластмасови опаковки на

16 12/16

хранителни продукти – имитиращи глинени съдове или дървен материал, или такива от гланциран избелен картон с печат на текстура на рециклирана хартия и др. Освен положителните страни на богатия избор, пренасищането на пазара със стоково разнообразие води със себе си и някои проблеми, които имат негативни последствия. Такива са например: застояване на стоки, което от своя страна налага полагането на допълнителни усилия за удължаване на сроковете на годност; генериране на огромни количества отпадни материали; влагане на още по-големи количества ресурси и енергия, тъй като производството на опаковките изразходва много повече суровини, отколкото е видимо в крайния резултат; опаковките са предназначени за еднократна употреба; съществуват примери на масови опаковки, които надвишават многократно себестойността на продукта, съдържащ се в тях. Всичко това навежда на мисълта, че макар и важна и необходима, във вида, в който опаковката е широко разпространена, подлага на съмнение практиката за масово пакетиране на стоките в разфасовки.

Ако се върнем назад няколко десетилетия ще си спомним за амбалажната хартия и умението, с което продавачите можеха да огънат с нея всяка една стока. Тази универсална опаковка поради разбиранията на тогавашния обществено-политически строй не е натоварвана с естетическа

опаковката тенденции и рекламна функция и поради тази причина не изглежда особено привлекателно. Но ако я разгледаме от гледна точка на екологията и потреблението ще открием редица предимства: • опаковката е еднаква за всички продукти (разкроена на два-три размера), което снижава производствените разходи; • тя е в правоъгълна форма и формат, съобразен с производствените условия, т.е. няма фира;

• опаковката може да се разгъва и загъва многократно; • продуктът се опакова в присъствието на купувача и той може да види съдържанието и качеството му, а в някои случаи и да дегустира; • наличието на водоустойчива и обикновена хартия дава възможност продуктите след закупуване да бъдат съхранявани от потребителите по най-подходящия за тях начин; • подобен тип опаковане развива сръчности и конструктивно мислене не само у продавачите, но и у потребителите; • практикуваните тогава начини за опаковане не изискват поставянето на лепенки, телбод и други затварящи и фиксиращи елементи; • опаковката е произведена от един единствен материал, което увеличава възможностите за пълноценното L рециклиране. Поглеждайки още по-назад във времето, в традициите на хората по света, няма как да не обърнем внимание на японското изкуство за опаковане в плат – Фурошики. Макар и много практично, то е останало по-слабо популярно от изкуството за сгъването на хартия – Оригами. Подобен принцип, макар и не развит във вид на изкуство, е използван и в почти всички райони на света при средствата за пренасяне на храна и багаж. Българският еквивалент например са бохчата и цедилката, която се използва за носене на малки деца и за пренос на разнороден обемист или тежък товар. В сегашно време универсалните опаковки, които намират масово приложение като сред-

ство за пакетиране са най-често във вид на торбички – найлонови пликчета или хартиени кесии; стреч фолио; универсални пластмасови и картонени кутии за насипни продукти; хартия. В повечето случаи тези средства за опаковане изискват фиксиране при затваряне със стикери, връзване, телбод и др., което при отваряне нарушава целостта им и те не могат да се използват за качествено съхранение на продукта. Широко използваното стреч фолио, удобно за опаковчиците, е доста непрактично за потребителите, тъй като често се налага прехвърлянето на съдържанието в друга опаковка. Също така, обикновено тези средства не са достатъчно надеждна защита на продуктите при транспортиране, целостта и вида на хранителните продукти са застрашени от нарушаване. С цел предпазване на други покупки, дрехите и вещите на клиента, се налага поставянето на опаковката в допълнителна найлонова торбичка и чак тогава в обща чанта с други покупки. Макар и все още с ограничено разпространение могат да се открият многофункционални и универсални решения за опаковане, които отговарят на множеството изисквания. Находчиво е например решението за пакетиране на сандвичи, при което, освен че храната е защитена при пренасяне, е предоставен избор за начина на консумация. Кутията дава възможност за отваряне по два начина, в зависимост от това дали храненето ще се извършва в движение или на маса. Освен за сандвичи тази опаковка би могла да е практична и да се използва и за друг вид храни и продукти.

Друго решение е UPACKS – Универсална пакетираща система, проектирана от Патрик Сунг



17 12/16

опаковката 

(Patrick Sung). То представлява правоъгълен лист микровелпапе, който е бигован в правилна мрежа от правоъгълни триъгълници. Това решение позволява лесно прегъване на листа в желана форма и прилягането му върху произволни обекти на опаковане. Получената обвивка има универсален характер, голяма здравина, предпазва изключително добре, би могла да се използва няколкократно, рециклируема е и не на последно място позволява дори на неопитни хора да опаковат надеждно и компактно всякакви изделия. Опаковките за многократна употреба също имат своето място в процеса на ориентиране на дизайна към екологичните тенденции и устойчивите модели. Решения, които са били широко използвани в миналото, макар и с по-ограничено приложение, що се отнася до сферата на хранително-вкусовата промишленост, се завръщат, като провокират дизайнерите да усъвършенстват моделите и да им придават съвременно звучене. Едни от най-често срещаните, включени в много рекламни кампании на различни марки са платнените торби за многократна употреба, шишета за вода, кутии за храни и т.н. Част от тези изделия имат многофункционално приложение и е предвидено да се използват многократно, но не за повторно слагане на хранителни продукти. Фурошики е показателен пример за търсения в областта на многофункционалните

решения. В основата на различни варианти за опаковане на разнообразни като характер, форма и размер предмети, е квадратно парче плат, което може да се използва според нуждата по много различни начини. Освен като опаковка то има редица функционални и декоративни при-

18 12/16

ложения в домакинството, бита, облеклото. Въпреки че възможностите за развитие в посока на модели за пакетиране не са неизчерпаеми и не са толкова богати като при Оригами и вече има множество наложили се схеми, съвременният дизайн на Фурошики не се изчерпва единствено в разработката на десени за текстила. Много дизайнери и то не само с японски произход, инспирират идеи от тези принципи и ги влагат в свои проекти. Тъй като умението за пакетиране изисква известни познания и сръчност, голяма част от разработките са ориентирани към възможността да направят Фурошики приложимо и достъпно за необиграния в това изкуство потребител. Обикновено те не са толкова универсални като простото памучно или копринено парче плат, но за сметка на това са лесни и надеждни за употреба от всеки. Най-често срещани са изделия с отвори, халки или вградени средства за закопчаване. Комитетът за опазване на околната среда в Япония разпространява схеми с примери за използването на парче плат вместо полиетиле-

нови торбички. Традиционните японски сладки също се опаковат поединично с Фурошики. Напитките, всички елементи на японския фаст фууд, както и съдовете и клечките за хранене се завиват в традиционни материали – японска хартия, бамбукови рогозки или коприна. Неотдавна в магазините за компютри в Япония се появили и лаптопи, опаковани в традиционния японски стил Фурошики. На принципа на Фурошики вече са проектирани дори обувки, прилягащи на различни по размер и форма стъпала. Проектирането на универсални, функционални, концептуално и естетически издържани опаковки е една сфера на дизайна, която тепърва ще добива популярност и ще се развива. Защото чрез използването на универсални опаковки могат да се намерят решения на редица проблеми, които се проявяват при широко разпространените днес методи на опаковане и са свързани с необходимостта от по-ефективно опазване на природните ресурси, както и с генерирането на непригодни или трудни за рециклиране отпадъци, с прекомерно използване на суровини, вода, енергия. Авторката д-р Иванка Добрева-Драгостинова е главен асистент в Нов български университет

евровести

Несравнимият вкус на храните се ражда на полето Даниел Обайтек, президент на Агенцията за реструктуриране и модернизация на селското стопанство в Полша (ARiMR – Agencja Restructuryzacji i Modernizacji Rolnictwa), разказва за ефекта от работата на Агенцията върху настъпващите промени за подобряване качеството на суровините и върху производството на храни.

Краят на осемдесетте и началото на деветдесетте години беше много трудно време за полските производители. Консуматорите не искаха да погледнат родните продукти и избираха чуждестранни. Вторите не винаги бяха по-добри или по-здравословни от полските храни, но със

сигурност бяха по-евтини и по-добре рекламирани. За да се предотврати това, под покровителството на Министерството, отговорно за развитието на селското стопанство, бяха създадени агенции, чиято задача бе да регулират хранителния пазар и да модернизират полската селско-



Уважаеми Колеги, Списание ХВП ви предлага сериозен бонус, чрез който ежемесечно ще напомняте на повече от 7500 потенциални читатели от отрасъла за себе си и винаги ще сте пред очите им. Срещу 450 лв. без ДДС вие получавате целогодишно включване в Бизнессправочника на списанието и годишен абонамент! Печелите едно безплатно включване (50 лв.) и стойността на абонамента (88,50лв)!

19 12/16

евровести 

стопанска и преработвателна индустрия. Тази задача беше възложена на полската Агенция за реструктуриране и модернизация на селското стопанство (АРМСС). С право беше отчетено, че конкуренцията на пазара на Европейския Съюз и увеличаването на очакванията от страна на консуматора, включително и в Полша, ще засилят обръщането на поголямо внимание върху качеството на продукта. Водеща вече не е само цената. Консуматорите са все по-осведомени за влиянието на храната върху здравето, стандарта на живот и околната среда. Те все по-внимателно избират продуктите в магазините, особено когато се касае до храни. Обръщат особено внимание и на мястото на техния произход. За повишаване качеството и конкурентоспособността на полските селскостопански и хранителни продукти спомагат съответните инструменти за финансова подкрепа. Те включват фондовете на Европейския съюз, получени от страната за осъществяване на Общата селскостопанска политика. Тези задачи се осъществяват от АРМСС, която е своеобразна разплащателна агенция за средствата от Европейския съюз, акредитирана в Полша. Тя е и най-важната институция, над която се упражнява надзор от Министерството на селското стопанство и развитието на селските райони. Агенцията предлага финансова подкрепа на отделни земеделци, групи и организации от селскостопански и хранителни производители. Високото качество, безопасността и несрав-

“Компютърни услуги” ООД По-добрата грижа за вашите компютри! Абонаментно обслужване на фирми Продажба и сервиз на компютърна техника и периферия Изграждане на структурни кабелни системи Системи за видеонаблюдение и контрол на достъпа За контакт: 02 / 944 60 04; 0887 764 800; 0889 096 666; 0899 884 277; 0878 267 188 office@pcservbg.com www.pcservbg.com София, 1303, ул. Позитано 15, офис 2

20 12/16

нимият вкус на полските храни се залагат още от полето. Затова е важно местните производители да използват висококачествени препарати и селскостопанско оборудване от най-висока класа. АРМСС преведе на полските земеделци директни субсидии на обща сума от над 133 милиарда полски злоти. Благодарение на помощта, отпусната от Агенцията, заедно с подпомагането по програми на Европейския съюз за периода 2004-2013, земеделците закупиха модерни трактори, селскостопански машини и приспособления за 480 000 полски злоти. Това повлия върху качеството на продуктите, които произвеждат, както и върху квалификацията на персонала. Благодарение на модерното оборудване селскостопанската продукция значително поевтиня. А не по-малко важно е, че така тя вече се произвежда в екологично по-чиста околна среда. Все повече и повече полски земеделци произвеждат своите продукти според европейските и националните системи за качество. АРМСС им предлага помощ, която покрива разходите им, свързани с получаването на сертификати. Последните потвърждават, че земеделците произвеждат продукти според дадената система за качество, такава за закупуване на специализирани издания или за изплащане на хонорари за членство в групите от производители, към които те принадлежат. Финансовата подкрепа беше използвана от 21 400 земеделци – производители на много местни и традиционни продукти. Тяхното качество е потвърдено от сертификати, официално издадени от независими инспектиращи ведомства. Качеството на полските продукти се повлиява и от факта, че все по-често и по-често земеделци се сдружават в селскостопански производствени групи. Тези, които принадлежат към тях, произвеждат по стандарт, който гарантира високо качество и безопасност. В Полша бяха създадени около 1 400 такива селскостопански групи от производители. Трябва да се обърне внимание и на полските преработватели. Благодарение на помощта, отпусната от АРМСС, бяха създадени много нови предприятия, а по-старите бяха изцяло модернизирани. Компаниите за преработване на храни инвестираха в модерни технологични линии, в подобряване на безопасността на продукта и в повишаване хигиената на производствения процес. Тези дейности направиха полските продукти вкусни, здравословни и безопасни. Благодарение на модерните производствени методи те са и на конкурентни цени. Струва си да подчертаем, че само благодарение на помощта, отпусната от АРМСС по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013, бяха модернизирани или създадени от нулата 1140 преработвателни предприятия. Благодарение на финансовата подкрепа от Агенцията полските земеделци и производители на храни подобряват качеството на своите продукти. Те печелят все по-голяма и по-голяма популярност със запазената си търговска марка не само в страната, а и в чужбина. Мая Гелева По сп. “Polish Food”/есен 2016 г.

евровести

Европейският План Б: „Общата хранителна политика“ Европейският съюз трябва да приеме Обща хранителна политика, която да замени сега действащите политики с цел създаването на устойчива, здравословна и печеливша хранителна система, т.е. „План Б“ на фона на провалите на актуалната рамка, твърдят от IPESFood. Международният панел на експертите по устойчивите хранителни системи (International Panel of Experts on Sustainable Food Systems или IPESFood) е съставен от учени, политически експерти, хранителни специалисти, преподаватели и юристи, и работи за събирането на всички свързани с храните политики на ЕС под един чадър, наречен „Обща хранителна политика“ на Европа. Обект на дебат в този формат са редица проблеми: рекламирането на храни, образованието, размерите на порциите и търговските отстъпки, всички дискутирани в рамките на серия от „лаборатории за политики“, започнали през юни 2016 г. През новата година ще се проведат още две лаборатории за политики, а през 2018 г. предстои изготвянето и представянето на вниманието на европейските създатели на политики на Заключителен доклад, който да изложи в детайли заключенията и предложенията за широкообхватен нов подход в периода след 2020 г. Организаторите на комитета са на мнение, че макар политиките на ЕС в сферите на селското стопанство, здравеопазването и храненето да са претърпели някои минимални реформи, по своята същност те си остават непроменени. „Тези политики не си пасват и не работят нито индивидуално, нито колективно.”

Ниски цени, високо качество

Оливие де Шутер (Olivier De Schutter), съпредседател на IPESFood, коментира, че най-сериозният проблем, пред който е изправена европейската ХВП, е търсенето на продукти, които се предлагат на ниски цени за крайния потребител и в същото време имат доказано високо качество. По неговите думи търговците са „задали правилата“, като налагат ниски цени, често довеждайки фермерите (които нямат почти никакви възможности за пазарене) до точка-

та на фалита. Тази практика пречи на фермерите да получат нужните приходи или време, които да им позволят да стартират преход към устойчиви практики, респективно към производството на качествени храни; често пъти политиката на търговците да изкупуват продукция евтино не намира отражение в ниски цени за крайните потребители – получената разлика „потъва в нечий джоб“, твърди Де Шутер. В резултат на това, продължава експертът, отговорите на кризите в областта на общественото здраве се явяват реакционни и не водят до дългосрочна промяна на системата. „Ние от IPES-Food се стремим да съберем заедно заинтересованите страни от отрасъла, организациите на фермерите и широк кръг други играчи, за да бъде намерен начин да излезем от тази въртележка”, споделя Де Шутер.

Пряка демокрация за храните

Де Шутер допълва, че в контекста на нуждата от значителна промяна политиките на ниво ЕС са неефективни, понеже са формирани от „онези, които могат да ги постигнат и разполагат с ресурсите за инвестиции“. Според него включването на националните и локални играчи във веригата на доставките е единствения път към ефективното изменение на хранителните системи в Европа. Много местни, национални и наднационални политики сега си противоречат взаимно и така водят до стагнация на прогреса. „Ние предлагаме реализирането на един процес на съ-изграждане на политиките на ниво ЕС, който да въвлече пряко неправителствените организации и социалните движения, а също и обикновените граждани, и по този начин „хранителната демокрация“ да се превърне в реалност. Една обща хранителна политика би позволила всички подобни инициативи, марки и политики да бъдат събрани под един по-

крив и накарани да работят заедно в името на едни и същи цели.“

ЕС в криза

Гласуваният през лятото Брекзит разтвори широко вратите пред политическата несигурност и икономическата нестабилност, които нахлуха в ЕС. Предстоящите избори в Германия, Нидерландия и Франция допълнително изострят дебата за легитимността на ЕС като цяло. Де Шутер признава, че сега не е времето да се правят опити за смели промени в политиките на Европа, но подчертава, че кризата представлява също така и възможност за завръщането на организациите от най-ниските нива в политическия процес и повторното изграждане на легитимността на ЕС. „Следователно говорим за един амбициозен процес, който обаче е базиран на надграждането върху онова, което вече работи, и на откриването на още по-ефективни синергии между политическите инструменти, с които разполагаме.“ Следваща лаборатория за политики ще се проведе през януари 2017 г. Окончателният доклад ще бъде публикуван през 2018 г. По http://www.ipes-food.org/

21 12/16

храни и наука

Мрежово свързан смарт обект за регистриране на параметри на околната среда ас.маг.инж. Янислав Картелов, доц. д-р Атанаска Босакова-Арденска

Резюме

Разпространението на мрежово свързани смарт устройства е широкообхватно и належащо. Техният брой от над милиард свързани и активирани, повишава важността на тяхното проектиране и развитие. Производителите на микроелектронни елементи предлагат интегрални схеми и модули, които са шумоустойчиви и стабилни, заедно с ултра-ниски стойности на захранващия ток. Новите устройства са поставени в състезателна среда, което налага изискването да бъдат ефективни, както по отношение на подбрания хардуерен състав, така и софтуерната им разработка да бъде улеснена. Разглеждат се ключовите идеи и методи които спомагат за бързото разпространение. NodeMCU е отворена платформа, която е базирана на модула ESP8266. Заедно за тях се предоставя развита среда за помощ от специалисти в работни групи, както и развойна среда и език за програмиране, например LUA. Разглежда се пътят за създаване на мрежово свързано смарт устройство. Целѝ измерване на параметри от близката околна среда, което е подходящ пример за наблюдение на данни, които се отнасят до жизнената среда на хората. Ключови думи: интернет на нещата ИН; интелигентни устройства; ниска мощност; ултра-ниска мощност; измерване на околната среда; esp8266; DHT 11; LUA; ниска мощност MCU.

Internet connected smart device for ambient environment measurements Ianislav Kartelov, Atanaska Bosakova-Ardenska University of food technologies, Plovdiv e-mail:kartelov@gmail.com

Abstract

Present years are showing us vast and demanding spread of Internet connected smart devices. Their more than billion count of activated and running, opens new important area for work and development. Current microelectronics producers offer much smaller in size integrated circuits, modules are noise insensitive and stable, together with low and ultra-low power demands. New devices should be competitive and efficient which involves proper hardware selection together with stable and well-functioning software, whose creation should be easy. The above is a key to achieve dynamic and rapid expansion. NodeMCU is ESP8266 based open source board, that offers good support and easy development environment, which together with a LUA programing language perfectly meets development requirements. Current work goes through all pathway for creating of working IoT solution, and targeting environmental measurements as proper example of processing data that are relevant to human life.

Keywords: internet of things IoT; smart devices; low power; ultra-low power; environmental measurement; nodemcu; esp8266; dht 11; LUA; low power MCU.

Въведение

В последните години наблюдаваме съществен напредък в произвежданите електронни компоненти и модули. Те са с малки размери и ниска консумация на енергия, работят по-стабилно и ефективно. Същевременно имаме висока степен на сложност, което позволява дори в ресурсо-чувствителните системи да бъде постигана пълна мрежова съвместимост по модела RESTfull, т.е. те да бъдат мрежово свързани. От друга страна със същата и дори по-висока динамика се увеличава и броят на тези устройства, които са „активи-

22 Хранително-вкусова промишленост 12/16

храни и наука рани“ и в постоянна употреба. Доказателство за това е надхвърлената граница от милиард смарт сензорни устройства, които непрекъснато регистрират и предават данни към Интернет. Те формират част от ядрото на мрежово свързани смарт обекти. Бурното развитие в тази насока предполага и растящ интерес, което предизвиква необходимост от непрекъснати подобрения в методите на разработване. Големият брой на вече работещи смарт устройства и множеството различни възможности за създаване на нови налага силно конкурентна и състезателна среда. За да бъде една разработка успешна е необходимо да се оценят и съгласуват фактори при дизайна, такива като предназначението, нискоенергийните режими на работа на хардуера, микроконтролера, радио трансиверите, ефективността на протоколите, софтуера. Както в активен режим на измерване или предаване, така и при изчакване. Настоящата работа предлага разглеждане на процеса на създаване на мрежово свързано смарт устройство. Обхващат се аспекти от дизайна, които са типични за най-често реализираните решения. Обърнато е внимание на наличната към момента елементна база от водещите производители и по-специално отворените системи, които са добре документирани и се поддържат активно от общността специалисти. За обект на приложение на настоящото мрежово свързано смарт устройство е избрано да се регистрират параметри на близката околна среда, като температура и влажност на атмосферния въздух, като удачен пример за обработка на данни, които са от значение за човека.

Изложение

За мрежово свързано смарт устройство, видно и от наименованието му, е задължително да е с налична възможност за осъществяване на мрежова свързаност. Досегашният модел на дизайн предполагаше при необходимост, само за приложенията, които изискват такъв тип свързаност, тя да се добавя като допълнителен модул в т.ч. и отделен хардуер (посветен) който специално се създава и програмира за обслужване на мрежовата работа. Като недостатък на този подход е получаващото се увеличаване на общата сложност на цялостната система, така и необходимата работа по нейното създаване. Устройствата, които ще поддържат пълна мрежова съвместимост, т.е. изпълняват модела RESTfull, (смарт устройства) поддържат целият протоколен стек, което е свързано с необходимостта да бъде достигнат праг на изчислителната мощност, т.е. имаме висока минимална сложност, която те трябва да имат. Този праг, от друга страна, все по-лесно се достига благодарение на бурното развитие на микроелектрониката. Устройства, които трябва да бъдат с ограничени ресурси (поради изисквания като цена, ефективност, консумация и др.), но реализират мрежова свързаност, гарантирано поддържат по-висок праг на изчислителна мощност. Възможно е основното приложение на устройството, напр. прочитане на цифров сензор, да изисква кратно по-малко изчислителна работа, спрямо спомагателната функционалност по обслужване на мрежовата комуникация. Посоченото е много характерно за WSN системите (системи с безжични сензори), както и много други приложения, които пък са в основата за създаването на

смарт обекти. Логично е архитектурата на такава система да бъде центрирана към мрежовата част и с оставащия свободен изчислителен ресурс да се реализира и друга „основна“ функционалност. Водещите производители на микроконтролери развиват продуктовата си гама с предложения с вградени мрежови възможности. В този клас актуални в момента са MT7687 на MediaTek, CC3200 на Texas Instruments, RTL8710 на Realtek, NL6621 на Nufront, ESP8266 на Espressif. Настоящата работа разглежда най-характерните реализации, като се търси масов, добре документиран и експериментиран микроконтролер в невисок клас. Изборът е направен в полза на ESP8266, като е сравнен с останалите посочени алтернативи, които също биха били удачни в подобни или други разработки.

Фиг. 1. Изглед на модул ESP-14 s отстранен метален екрн Espressif чрез AI-Thinkers предлагат фамилия от модули ESP-XX. Те представляват цялостно конструктивно решение на микроконтролера, като някои са заедно с печатна антена, екран, необходими външни елементи и памет. В настоящата работа се използва последната версия на модула: ESP-14 (фиг.1). Модулите се разработват като „отворен хардуер“, като електрическата и конструктивната схема и контактите са документирани и свободно достъпни. Използването на модул съкращава работата по дизайн на хардуера. Табл.1 показва сравнение на основни характеристики на два микроконтролера с мрежови възможности. Табл. 1. Сравнителна таблица с параметри на микроконтролери с мрежови възможности MCU Корпус

Realtek RTL8710 QFN-48

Espressif ESP8266 QFN-32

Ядро CPU

ARMCortex M3 166MHz

Tensilica LX106 80/160 MHz

RAM Flash WiFi GPIO I2C PWM UART

48KB достъпни 1MB 802.11 b/g/n 21 3 4 2+1

36KB достъпни външна 1-16MB 802.11 b/g/n 17 1 4 2

Хранително-вкусова промишленост 12/16

 23

храни и наука



Създаването на устройства на база отворен хардуер бележи съществен напредък в последните години. Известни са платформи като Arduino, Raspberry Pi. Предимствата са наличие на големи общности от специалисти, които подпомагат проекта, развойни среди (IDE) и инструменти, както и множество реализирани и документирани проекти, всички разпространявани свободно. За ESP8266 съществува такава платформа и това е NodeMCU (фиг.2), представлява ESP8266 базиран модул с добавени компоненти за захранване, TTL-USB bridge за програмиране и свързване към компютър, малка периферия като бутони и светодиоди и документиран интерфейс за свързване към допълнителен хардуер по подобие на Arduino. В софтуерно отношение платформата е силно развита. Освен основният фърмуер (системен софтуер) на Espresiff, който е AT базиран (сериен с AT команди) са налични и други. Три от които утилизират програмните езици LUA, Python, JavaScript съответно NodeMCU, MicroPython и Espruino. Съществуват и други възможности, повечето са с отворен код, включително и с използване на средата на Arduino. Налични са софтуерни инструменти за зареждане на всеки от различните фърмуери. Процесорът се програмира на език от високо ниво, достъпен на потребителя. Специфичната за микроконтролера функционалност, като управление на мрежовата част, се поддържа в езика. Удобството на програмиране на език от високо ниво значително съкращава усилията в разработката на софтуер за устройството. Разбира се, тези предимства са за сметка на определени затруднения, които се въвеждат от интерпретатора на езика, като невъзможността фино да се настройва хардуерът. Високата сложност и комплексност с участие на много софтуерни модули, от различни автори, всеки от които може да внася грешка в цялостната работа, води до трудност за програмиста да предвиди или отстрани потенциални проблеми. Подходът не е удачен за критични устройства или те трябва да се тестват по-продължително преди въвеждане в употреба и със съответни защитни механизми.

Фиг. 2. NodeMCU с означения

24 Хранително-вкусова промишленост 12/16

За фърмуер на настоящото устройство се използва този на платформата NodeMCU, с последна стабилна версия 1.4.0. Утилизира се програмният език LUA. Фърмуерът се зарежда с инструмента ESPFlasher v0.9. Тази версия на фърмуера се разпространява като изходен код. С развитие във версиите са създадени множество модули с различно предназначение и поддържащи различни протоколи, като общият им брой надхвърля ресурсите на микроконтролера. За получаване на компилирана версия, която да бъде заредена на микроконтролера, се изисква да се създаде специфична такава, с включване на избрани модули – само тези, които ще бъдат необходими. В настоящата разработка се използва прекомпилиран фърмуер със съкратен набор от по-често употребявани модули. За фърмуера предварително е проверено и известно, че работи с цифрови сензори с еднопроводна шина за данни и по-конкретно с използвания. Използва се развойната среда ESPlorer фиг.3. Тя е графична, удобна, с налични инструменти за подпомагане на разработката, като терминал, визуализиращ комуникацията с микроконтролера в работен и в режим на програмиране, редактор и др.

Фиг. 3. Интегрирана развойна среда ESPlorer IDE с отворен код Комбиниран сензор за температура и влажност на околната среда с цифров изход и подходящ за приложението е DHT11 на D-Robotics UK. Предлага се в пластмасов корпус с отвори, 4 пинов, както и модулен (на платка), което го прави удобен за приложения с отворен хардуер. Характеристиките му по документация са: 20-90%RH; 0-50оС с точност: ±5%RH; ±2оС и резолюция 1 единица. Поради тези характеристики употребата на устройството се ограничава до използване в контролирана среда (на закрито), за неотговорни и илюстративни измервания, което удовлетворява целите на настоящата разработка. Този сензор също отговаря на условията да е достъпен, масово използван, документиран и изпробван в приложения с отворен хардуер. Съобразява се отдалечено монтиране на датчика спрямо модула, за да не бъде отчитана паразитна топлина от електрониката. Цифровият интерфейс към

храни и наука контролера е еднопроводен заедно със захранване. Поради масовото използване и документираност както на сензора, така и на модула, в общността от разработчици може да се намери за свободно използване библиотека „драйвер“ за прочитане на сензора чрез програмната среда в LUA. Такава е файлът dht11. lua, достъпен в Github, с различни версии и автори. При разработка избраният библиотечен файл трябва да бъде изпробван за работоспособност с конкретно свързаният сензор. Необходимо е да се създаде файл init.lua, който служи за автоматично зареждане и всъщност програмирането на устройството се състои в утилизиране на този файл. Прочитането на сензора се извършва чрез извикване на библиотечна функция. Програмната логика, като честота и порядък за прочитане, както и форматирането на извежданите данните се определят от програмиста, за да се изпълнят изискванията на приложението. В конкретната реализация е избрано да се прочитат данни всяка 1 сек. Честота с т.н. „сърдечен пулс“, е възприета в повечето устройства, които следят бавно изменящи се процеси и такива с отношение към човешката жизнена среда. Енергийната консумация на устройството зависи в голяма степен от този параметър. Консумацията е найвисока в работен режим и по време на предаване на данни като варира между 80 mA и 200 mA. Тези стойности съответстват и на обявените от производителя характеристики. Трябва да се отбележи, че NodeMCU отговаря на завишените изисквания към мрежово свързаните смарт устройства, за ниска консумация на енергия. Въпреки това, устройството е с близо 4 пъти по-висока консумация от най-ефективните алтернативи. Този порядък се приема като допустим, каквато е целта и на настоящата работа. Режимите, които се предлагат в средата, са: безжичен AP (точка за достъп) с парола, AP без парола и клиент. Конкретното приложение е програмирано без парола. По този начин устройството очаква към него да бъде заявявана и осъществявана мрежова връзка. Подобно на класическите системи тук се подържат минимални версии на основни протоколи, а при необходимост могат да бъдат добавени и други. В средата стандартно се предлага възможност за стартиране на уеб клиент и уеб сървър. Избрано е да се ползва уеб-сървър, като по-независимо решение. За целта е достатъчно тази услуга да се инициализира и стартира. Съдържанието на уеб страницата се състои от кратък текст, съобщаващ предназначението на приложението заедно с динамично прочитаните данни.

Данните се визуализират на компютър или мобилно устройство с безжична връзка (фиг.4). Необходимо да се установи връзка към AP без парола и се използва браузър за извеждане на страницата от уеб сървъра.

Заключение

Технологичното развитие създава предпоставки за увеличаване на броя на посочените устройства, а от това следва бурно нарастване на интереса и необходимостта от тях. Разгледани са предизвикателствата, пред които е поставена разработката. Средата е изключително динамична, състезателна и конкурентна. За да бъде успешно устройството, то трябва да отговаря на множество условия, като ефективност, стабилна и безотказна работа, така също бърза и лесна разработка. В отговор на тези завишени изисквания съвременният „стил“ на разработка организира разработчиците в „отворени“ общности от специалисти. Създаването на предложеното мрежово свързано смарт устройство разглежда и участва в този процес. За контакти с авторите: ас.маг.инж. Янислав Картелов, доц. д-р Атанаска Босакова-Арденска, УХТ Пловдив, e-mail:kartelov@gmail.com

Литература [1] http://nodemcu.com/index_en.html NodeMCU Connect Things EASY [2] http://www.micropik.com/PDF/dht11.pdf DHT11 Humidity & Temperature Sensor [3] https://www.lua.org/ The Programming Language Lua [4] http://www.esp8266.com ESP8266 Community Forum [5] https://espressif.com/ Espressif Systems - Wi-Fi and Bluetooth chipsets and solutions [6] https://github.com/ok1cdj/ESP8266-LUA/tree/ master/Thermometer-DHT11-Thingspeak ESP8266-LUA Thermometer-DHT11-Thingspeak [7] https://thingspeak.com/ ThingSpeak: Internet Of Things [8] http://www.realtek.com/ [9] http://www.mediatek.com/ [10] http://armdevices.net/category/chip-provider/ nufront/ [11] http://en.ai-thinker.com/ [12] http://esp8266.ru/esplorer/

Фиг. 4. Визуализиране на данни, получени от мрежово свързаното смарт устройство Хранително-вкусова промишленост 12/16

25

храни и наука

Съдържание на глутен в български и вносни пива – I част проф. д-р Габриела Маринова, проф. дтн Валентин Бъчваров, доц. д-р Силвия Милева

Резюме

Какво представлява глутенът в ечемика и малца? Какво е глутенова ентеропатия? Кои методи се прилагат за определянето му? През последните десетилетия на глутена се обръща голямо внимание, което се дължи на повишения брой диагностицирани пациенти с непоносимост към тази фракция протеини. При генетично предразположени хора от всяка възраст приемането дори на малки количества храни, съдържащи глутен, отключва имунна реакция в тънките черва и причинява хронично възпаление. Глутенът е колективен термин за няколко стотици хомолози, разтворими в алкохол, резервни протеини на зърното на пшеницата (глиадини и глутенини), на овеса (авенини), на ечемика (хордеини) и на ръжта (секалини). Зърнените храни могат да бъдат разделени на три групи: глутен съдържащи, глутен несъдържащи и глутен несъдържащи псевдозърнени храни. Пивото се произвежда най-вече от ечемичен малц и по тази причина съдържа глутен, наречен хордеин. По време на технологичния процес, особено при майшуването, варенето, ферментацията и отлежаването по-голяма част от протеините се отстраняват, което се дължи на действието на протеолитичните ензими и утаяването. Сертифицирани са два метода за определяне на съдържанието на глутен: 1) Ridascreen Gliadin R7001 (sandwich ELISA), подходящ за сурови продукти като брашно (елда, ориз, царевица, овес, теф) и подправки, обработени храни като спагети, готови за сервиране храни, хлебни изделия, колбаси, напитки и сладоледи. 2) Ridascreen Gliadin competitive R7021 (competitive ELISA) - конкурентен метод, подходящ за анализ на ферментирали и хидролизирани храни (пиво, малцов екстракт, соев сос, нишесте и др.). Ключови думи: протеини, глутен, ечемик, малц, пиво, методи за определяне на глутен

Gluten content in Bulgarian and imported beers - I part Prof. Ph.D. Gabriela Marinova, Prof. D.Sc. Valentin Batchvarov, Assoc. Prof. Ph.D. Sylvia Mileva

Abstract

What is gluten in barley and malt? What is gluten enteropathy? Which methods are applied for measuring the gluten?

In recent decades gluten paying attention, due to the increased number of diagnosed patients with intolerance to this protein fraction. In genetically predisposed people of all ages adoption of even small amounts of foods containing gluten triggers an immune reaction in the small intestine and causes chronic inflammation. Gluten is a collective term for several hundred homologs, soluble in alcohol, spares protein grain wheat (gliadins and glutenins) of oats (avenini), barley (hordein) and rye (sekalini).

Cereals can be divided into three groups: gluten, gluten-free and gluten-free pseudo cereals.

The beer is produced mainly from barley malt, and therefore contains gluten, hordein called. During the process, especially in the mashing, boiling, fermentation and aging the greater part of the proteins are removed due to the action of proteolytic enzymes and precipitation.

There are two certified methods for determining the gluten content: 1) Ridascreen Gliadin R7001 (sandwich ELISA), suitable for raw materials such as flour (buckwheat, rice, corn, oats, teff) and spices, processed foods such as pasta, ready for serving food , bakery products, sausages, beverages and ice creams. 2) Ridascreen Gliadin competitive R7021 (competitive ELISA) - a competitive method suitable for analysis of fermented and hydrolyzed food (beer, malt extract, soy sauce, starch, etc.).

Key words: protein, gluten, barley, malt, beer, methods for determining gluten Пшеницата, ечемикът и ръжта се отнасят към семенните растения, умерено култивирани, сем. Житни (Gramineae). Тези зърнени култури са главни доставчици на калории за човешкото хранене, като основният компонент на зърното е нишесте. Те съдържат и около

26 Хранително-вкусова промишленост 12/16

храни и наука 8-15% протеини, които съответстват на фракцията, наречена глутен. Тя е важна от гледна точка на влиянието й върху качеството на зърното при преработката на пшеницата за получаването на хляб, макарони и юфка и за малцуването, пивоваренето и дестилирането при преработката на ечемика (Rosell, 2014). В научните публикации глутенът е охарактеризиран по различен начин, напр. че глутеновите протеини са смес от две групи, наречени проламини и глутелини или че глутенът е колективен термин за няколко стотици хомолози, разтворими в алкохол, резервни протеини на зърното на пшеницата (глиадини и глутенини), на овеса (авенини), на ечемика (хордеини) и на ръжта (секалини). Той има много ниска хранителна стойност. В действителност основната функция на този протеин е да служи като свързващ агент, който кара брашното да се свързва и прави възможно печенето на хляба. Глутеновите протеини имат уникален състав с приблизително 15% пролинови и 35% глутаминови остатъци, които ограничават протеолизата от стомашно-чревни ензими, като по този начин генерират токсични пептиди. Когато проламини от съдържащи глутен зърнени суровини са погълнати от физическо лице с болестта цьолиакия, тези протеини повреждат лигавицата на тънкото черво, което води до малабсорбция на хранителни вещества (Thompson, 1997; Dessi, 2013). Най-общо зърнените храни могат да бъдат разделени на три групи (Zarnkow, 2014): Глутен съдържащи зърнени храни: Ечемик barley (Hordeum vulgare); Пшеница wheat (Triticum astivum); Овес oat (Avena sativa) Ръж rye (Secale cereale) Лимец emmer (Triticum dicoccum) Лимец einkorn (Triticum monococcum) Камут kamut (Triticum polonicum?) Спелта spelt (Triticum aestivum ssp. spelta) Тритикале triticale (xTriticosecale) Тritordeum (hexaploid) Глутен несъдържащи зърнени храни Просо millet (e. g. Panicum miliaceum) Сорго sorghum (Sorghum bicolor) Ориз rice (Oryzae sativa) Царевица maize (Zea maize) Глутен несъдържащи псевдо зърнени храни Амарант amaranth (Amaranthus hypochondriacus) Елда buckwheat (Fagopyrum esculentum) Киноа quinoa През последните десетилетия на глутена се обръща голямо внимание, което се дължи на повишения брой диагностицирани пациенти с непоносимост към тази фракция протеини. Глутеновата ентеропатия (ГЕ), известна още като цьолиакия, целиачна болест, глутен сензитивна ентеропатия, глутенова непоносимост или нетропично спру, представлява хронична болест, засягаща деца и възрастни във всяка една възраст, малко по-често при жени, отколкото при мъже, с прицелен орган тънкото черво и води до поява на малдигестия и малабсорбция. ГЕ се характеризира с имуно-медиирано увреждане на йеюналната лигавица, което се

развива при генетично възприемчиви лица от прием на глутен (http://www.medinfo.bg/spisanie/2012/11/statii/ glutenova-enteropatija-1393). Болните с ГЕ не понасят глиадин-алкохол-разтворимата фракция на глутена. Много от глутеновите протеини са устойчиви на храносмилателните ензими и следователно след приемане на съдържащи глутен храни, може да има имунологични потенциално токсични пептиди в лигавицата на тънките черва за предразположени към цьолиакия индивиди (Mena and Sousa, 2015). Непрекъснато се подобрява чувствителността на методите за откриване на глутена и се повишава информираността за съществуването на заболяването. При генетично предразположени хора от всяка възраст приемането дори на малки количества храни, съдържащи глутен, отключва имунна реакция в тънките черва и причинява хронично възпаление. То на свой ред може да доведе до изчезването на чревните влакънца. Този процес се придружава от поредица симптоми, които са различни при различните хора. При здрав индивид чревната стена е покрита с вили и микровили, чиято функция е да увеличат чревната повърхност, за да се подпомогне абсорбцията на хранителните вещества. При болни от цьолиакия тези вили са силно намалени и е увреден лигавичният слой на червото. Поради намалената повърхност абсорбцията на хранителни вещества като протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали е потисната, което води до недохранване и разстройване на функциите на организма (Klener et al., 2011). Спектърът на глутеновите разстройства беше неотдавна ревизиран. Три патологии са свързани с приема на глутен: 1) алергия, която засяга 0,2-0,5% от населението (Zuidmeer, 2008); 2) цьолиакия, която е автоимунно заболяване, причинено от приемането на глутен не само от пшеницата, но и от ръж, ечемик и някои сортове овес и поразява деца и възрастни по целия свят с различна честота (Comino, 2011), по-специално около 1% от Западния свят (Abadie, 2011). 3) глутенова непоносимост - обект на интензивни научни изследвания през последните години и може да засегне до 3-4% от населението на земята, с широко разпространение при около 6% от населението на САЩ (Sapone, 2011). Единственият ефективен начин да се избегнат тези симптоми е да се прилага диета, в която не присъстват протеините на пшеница, ръж, ечемик и няколко други зърнени култури, които могат да увредят чревната лигавица (Fasano and Catassi, 2001). При лечение на цьолиакията всички храни, съдържащи житни производни, включително и от по-малко известните разновидности, трябва да бъдат изключени от хранителния режим. Това важи и за пивото, като продукт, произведен от малцуван ечемик. Значителен напредък е постигнат при определянето на специфични епитопи (фрагменти - специфичната част на антигена, към която се свързва антитяло) от протеини или фрагменти от глутен, които задействат имунната реакция при цьолиакията и лекарите са започнали да обмислят възможности за облекчаване на заболяването с други начини, освен чрез строг и продължителен хранителен контрол. Един потенциален метод е да се премахнат дразнещите фрагменти на протеините по време на производството на храни. Това е ясно и подходящо за пивото и пивоваренето, защото ечемичените протеини са модифицирани, Хранително-вкусова промишленост 12/16

 27

храни и наука или и двете по време на малцуването  иотстранени, получаването на пивната мъст и промените в зърнените протеини са добре разгадани от пивоварите като важна част от нормалния технологичен процес. Употребата на безглутенови храни е необходима за страдащите от глутенова непоносимост и става популярна сред привържениците им и тези, които следват „модата“. Пивоварната индустрия предлага успешно нисковъглехидратен диетичен избор чрез някои марки пива. Освен адресирани към нуждите на нарастващата група на болните от цьолиакия, нискоглутеновите и безглутеновите пива биха могли да постигнат успех и сред почитателите на всеобщото движение “ядене без глутен”. (Lewis, 2005). Съществуват много храни, които не съдържат глутен и могат да бъдат консумирани без ограничение. Те включват ориз, царевица, различни видове растения, съдържащи скорбяла като картофи, бобови растения, елда, маниока, тапиока и кестени; мляко и млечни продукти; месо, риба; яйца; растителни мазнини; зеленчуци и плодове. В допълнение съществува широк набор от обработени храни (включително хляб, макаронени изделия, бисквити и тестени храни), които се доставят специално за хранителните нужди на болните от цьолиакия. Тези храни могат да се открият по зачеркнатия с кръст житен стрък на опаковката, символ, който гарантира отсъствието на глутен (http://www.dietbg.com/shop/_celiakia/index. php?header=2_1&body=2_2). Пивото се произвежда най-вече от ечемичен малц и по тази причина съдържа глутен, наречен хордеин, което го прави неподходящо за хората с непоносимост към глутена. По време на технологичния процес, особено при майшуването, варенето, ферментацията и отлежаването по-голяма част от протеините се отстраняват, което се дължи на действието на протеолитичните ензими и утаяването. Допълнителното добавяне на филтриращи и стабилизиращи средства може да доведе до редуциране на глутена до неоткриваеми нива при измерване с имунологичен тест (Guerdrum, 2012; Van Zandycke, 2013). В ечемика се съдържат четири групи хордеини: В-, C-, D-и γ-. Хордеините В- и С- съответно представляват 70% и 20% от общите хордеини, докато останалите D- и γ-хордеини представляват съответно 1% и 5%. (Shewry et al., 1999). По време на малцуването хордеинът се превръща в разтворими пептиди и амино-киселини от действието на различни протеолитични ензими, включително ендопептидази (наричани също протеинази или протеази) и екзопептидази. Те, следователно, са от решаващо значение за първоначалното разграждане на хордеина с високо молекулно тегло. (Baxter, 1977; Sunblom and Mikola, 1972). Добре модифицираният малц съдържа по-малко от половината количество хордеин, наличен в изходния ечемик, но това съотношение може да е по-голямо в случаите, когато ечемикът е относително богат на хордеин или малцът е модифициран в по-голяма степен. По време на майшуването ендопептидазите бързо се инактивират при 65оС, въпреки че карбоксипептидазите са по-стабилни. По този начин, въпреки че протеините могат да се модифицират допълнително, ако майшът се държи на пауза при ниска температура, чрез нормален процес на инфузия ще има по-малко допълнително разграждане на високомолекулните протеини

28 Хранително-вкусова промишленост 12/16

(Stevens, 1966). Общото съдържание на хордеин в триците е подобно, но по-ниско от това в изходния малц (Baxter and Wainwright, 1979). С помощта на PAGEелектрофореза (полиакриламидна-гелелектрофореза) е установено, че изолираният хордеин от триците съдържа средно и високомолекулярни полипептиди, подобни на изходния малц, докато нискомолекулярните полипептиди отсъстват, което показва, че те се разтварят и преминават в пивната мъст. Съществува тясна връзка между нишесте и хордеин, в която са замесени и дисулфидните връзки (Slack et al., 1979) – вероятно увеличаването на дисулфидните връзки води до агрегиране на неразградените нишестени гранули, клетъчни стени и протеини, а това понижава скоростта на избистряне на пивната мъст (Baxter and Wainwright, 1979). Филтруемостта на майша в майш-филтрите с високо налягане е свързана с броя на дисулфидни мостове между полипептидите (Waldschmidt-Leitz and Brutschek, 1955). Избистрянето на пивната мъст се влияе от много фактори, едни от които са много финото смилане и раздробяване на люспата или съдържанието на бета-глюкани. Малц, произведен от високобелтъчен ечемик или от такъв с богати на цистеин полипептиди от фракция В може, ако те не са модифицирани достатъчно, да съдържа ненапълно разграден хордеин, който е частично разтворим, но в достатъчно количество, че да предизвика проблеми, когато е омрежен с дисулфидни връзки. Обратно, прекомерното разграждане на полипептидите и пълното отстраняване на дисулфидните връзки води до проблеми с пянообразуването – намаляване на ефекивното молекулно тегло на протеините. Много от високомолекулните разтворими протеини и част от по-големите пептиди, получени от хордеина се отстраняват от пивната мъст с горещите и студени утайки, което също зависи от степента на модифициране на малца. Waldschmidt-Leitz (1957), който е идентифицирал 5 фракции хордеин в ечемика (α, β, γ, δ и ε), намира същите компоненти в студените утайки, но δ и ε не се откриват при добре модифицирания малц. На база на амино-киселинния състав, тези δ и ε хордеини са най-вероятно еквивалентни на фракцията В (средномолекулярни) хордеини, разделени чрез полиакриламидна-гелелектрофореза (PAGE). Непълното утаяване води до оставащи в пивната мъст протеини и пептиди и те могат да доведат до вкусови проблеми и такива в стабилността, особено ако съдържат сяра (Narziss and Meyer, 1978). Главният компонент на студения мътнеж са протеини и амино-киселинния им състав предполага, че са получени от хордеина. Сулфхидрилните групи също участват в образуването на студен мътнеж (Ljungdahl and Sandegren, 1955). Съставът на хордеина в ечемика и на получения от него малц, както и тяхното общо белтъчно съдържание може да повлияе на много аспекти от пивоваренето – първоначално от малцуването, през майшуването и избистрянето на пивната мъст, до качеството на пяната и мътнежообразуването. Вероятно в бъдеще изборът на сортове ечемик за малцуване ще бъде все повече повлиян от подробната химична природа на хордеина в ечемика, също на бета-глюканите и нишестето по-скоро, отколкото на общото количество хордеин. Подробни изследвания свидетелстват, че могат да се получат различни напитки от несъдържащи глутен

храни и наука зърнени храни без проблеми. Много различни напитки са произведени на базата на сорго и просо и ферментиращи микроорганизими. При много случаи източник на амилoлитични ензими за разграждане на нишестето се явява малца. Наличието на глутен в някои храни и напитки представлява проблем. Прецизното измерване на глутена е от особена важност за производството на безопасни продукти за лицата с глутенова непоносимост (Van Zandycke, 2013) В Регламент (ЕО) № 41/2009 на Европейската комисия от 20.1.2009 г. (прилага се от 1.1.2012 г.) относно състава и етикетирането на храни, са включени определенията за „храни, предназначени за хора, които имат непоносимост към глутен“, какво означава „глутен“ и какво означава „пшеница“. Международните регулации се основават на Codex Alimentarius (CODEX STAN 118 – 1979), съгласно който храните се разделят на безглутенови – със съдържание на глутен под 20 ррm; и с ниско съдържание на глутен, между 20 и 100 ррm. Методи за фракциониране на белтъчини са разработени много отдавна. Публикувани са няколко метода за фракциониране на хордеина в ечемика, основаващи се на електрофореза (Ivanov et al., 1968; Pollock et al., 1959), гел-филтрация (Narziss, 1969) или ултра-центрофугиране (Pollock et al., 1959; Quensel and Svedberg, 1938). Трудно е да се сравняват фракциите, получени чрез тези техники, а също така повече от съвременните методи фаворизират електрофорезата и/или изо-електричното фокусиране върху полиакриламиден (PAGE) или нишестен (SGE) гел (Baxter, 1976; McCausland and Wrigley, 1977; Scriban and Strobbel, 1979; Shewry et al., 1977). Подобни методи се използват при фракциониране на други проламини, включващи глиадин (от пшеница) (Wrigley and Shepherd, 1974), зеин (от царевица) (Stevens, (1966) и кафирин (от сорго) (Sastry and Virupaksha, 1967). Нов модерен и надежден метод е мас-спектрометрията. Най-често използваните методи за измерване на съдържанието на глутен са: Ridascreen Gliadin R7001 (sandwich ELISA) (Zarnkow, 2014) – сандвич метод, ензимносвързан имуноанализ, основан на антитяло R5 за количествено определяне на проламини от пшеница, ръж и ечемик в сурови продукти като брашно (елда, ориз, царевица, овес, теф) и подправки, както и обработени храни като спагети, готови за сервиране храни, хлебни изделия, колбаси, напитки и сладоледи. Сертифициран от AOAC (Association of Ofiicial Analytical Chemists) и приет като метод на Codex Alimentarius.

Ridascreen Gliadin competitive R7021 (competitive ELISA) - конкурентен метод, ензимносвързан имуноанализ, основан на антитяло R5 за количествено определяне на пептидни фрагменти от проламини от пшеница, ръж и ечемик, налични в храни, обозначени като безглутенови. Подходящ за анализ на ферментирали и хидролизирани храни (пиво, малцов екстракт, соев сос, нишесте и др.). Това е втора генерация метод – създаден е нов калибрационен стандарт от частично разградени проламини. Валидиран като официален метод на AACCI (American Association of Cereal Chemists International).

Първият, сандвич-метод, не е подходящ за всички храни, особено тези, съдържащи хидролизиран глутен като пиво, малцов екстракт, квас и нишесте, тъй като тестът изисква два епитопа за свързване на антитялото (антитяло-антиген-антитяло, т.е. сандвич). Моноклоналното R5 антитяло разпознава потенциално токсичните за цьолиакията епитопи, които се срещат нееднократно в проламините, главно QQPFP (глутамин-глутамин-пролин-фенилаланин-пролин), QQQFP, PQPFР и др., а те се съдържат в токсичните за цьолиакията пептиди, каквито са Глиадин 33-мер, Глиадин 26-мер и Глиадин 25-мер пептидите (Kaltenberg et al., 2006). Вторият, конкурентен метод, е втора генерация метод за количествено определяне на проламини, основан също на антитяло R5. За да се определи ефективността и целесъобразността за детекция на частично хидролизирани проламини в храните и за да може да се превърнат сигналите им за интензитет в концентрация на глутена, както се изисква от стандартите на Соdex Alimentarius, е създаден нов калибрационен стандарт, който се състои от разградени от ензимите пепсин и трипсин проламини на пшеница, ръж и ечемик. Тестът ELISA е доразвит през последните няколко години за точно измерване на глутен в пиво, когато е частично хидролизиран и малки фрагменти от хордеини трябва да бъдат открити, ако те съдържат алергенни епитопи. След като са претърпели термични процеси и разграждане от ензимите по време на пивоваренето, фрагментите на глутена може да се различават значително по молекулно тегло и брой на епитопите. Методът може да разпознае дори 1 епитоп. (Haas-Lauterbach et al., 2012; Van Zandycke, 2013). До 2011 година стандартът за конкурентния кит е бил калибриран спрямо пептид с последователност QQPFP (глутамин-глутамин-пролин-фенилаланинпролин), който най-често се повтаря в глиадина и алергенните епитопи (van Landschoot, 2011). От 2012 година е създаден нов стандарт, съдържащ частично хидролизирани проламини, който позволява надеждно количествено определяне на проламини в храни на зърнена основа, особено в храни, съдържащи частично хидролизиран глутен. Методът е бърз и точен, не се нуждае от многобройни или повтарящи се епитопи и може много по-добре да определи разградения до малки пептиди глутен в продукти като пивна мъст и пиво. Тъй като специфичността та R5 антитялото е висока, то е способно да разпознае малки епитопи на проламините (последователност от 5 до 10 амино-киселини). Специално за пивото резултатите от ELISA не корелират с относителното съдържание на хордеин, определено чрез мас-спектрометрия. Този метод е по-надежден, защото ELISA изброява само концентрацията на конкретни фрагменти (епитопи) – пептиди с определен брой амино-киселини; докато с мас-спектрометрията могат да се определят количествено индивидуалните изоформи хордеин. Това очертава проблемът с ELISA при определяне на глутен в напитки, като пиво и подчертава необходимостта от разработване на нов чувствителен и селективен количествен анализ, като например мас-спектрометрията. Методът ELISA трябва да се калибрира със стандарт, в който хордеинът е идентичен по състав с този в храните (Tanner et al., 2013). Намирането на подходящ стандарт хордеин е трудно, както и използването на Хранително-вкусова промишленост 12/16

 29

храни и наука



единичен стандарт хордеин, пречистен от проба брашно – той в много ниска степен се доближава по състав до този в пивото. Резултатите от ELISA в най-добрия смисъл са относителна индикация за нивата на хордеин в пивото, но има необходимост от сравнителен метод с мас-спектрометрия (Colgrave et al., 2012). С помощта на ELISA-китовете в Института по криобиология и хранителни технологии - София са изследвани зърнени суровини и български и вносни пива за съдържание на глутен. За контакти с авторите: Проф. д-р Габриела Маринова Институт по криобиология и хранителни технологии София 1407, бул. „Черни връх” 53 Тел.: 02 955 6471, E-mail: ibhi@speedbg.net

Литература:

1.

Abadie, V., L.M. Sollid, L.B. Barreiro, B. Jabri, (2011), Integration of genetic and immunological insightsinto a model of celiac disease pathogenesis, Annu. Review Immunological, 29, 493-525.

2.

Baxter, D., (1976), Journal of the Institute of Brewing, 82, 203.

3.

Baxter, D., T. Wainwright, (1979), Proceedings of the European Brewery Convention Congress, Berlin (West), 131.

4.

Baxter, D.,(1977), Biochemical Society Transactions, 5, 1107.

5.

Codex Alimentarius (CODEX STAN 118 – 1979) Commission, 2008.

6.

Colgrave, M, H. Goswami, C. Howitt, G. Tanner, (2012), What is in a Beer? Proteomic Characterization and Relative Quantification of Hordein (Gluten) in Beer, Journal Proteome Research, 11: 386–396, DOI: 10.1021/pr2008434.

7.

Comino, I., A. Real, L. De Lorenzo, H. Cornell et al., (2011), Diversityvin oat potential immunogenicity: basis for the selection of oat varieties with no toxicity in coeliac disesiase, Gut, 60, 915-922.

8.

Dessi, M., A. Noce, S. Vergovich, G. Noce, N. Di Daniele, (2013), Safety Food in Celiac Disease patients: A Systematic Review, Food and Nutrition Science, 4, 55-74.

9.

Fasano, A., C. Catassi, (2001), Current approaches to diagnosis and treatment of CD: an evolving spectrum, Gastroenterology, 120, 636-651.

10. Guerdum, L.J. and C. Bamforth, (2012), Prolamin levels through brewing and the impact of prolyl endopeptidase, ASBC, 70, 35-38.

11. Haas-Lauterbach, S., U. Immer, M. Richter, P. Koehler, (2012), Gluten fragment detection with a Competitive ELISA, Journal of AOAC International, 95, 2, 377-381.

12. http://www.dietbg.com/shop/_celiakia/index. php?header=2_1&body=2_2) 13. http://www.medinfo.bg/spisanie/2012/11/statii/ glutenova-enteropatija-1393 14. Ivanov, Ch., B. Mesrob, Z. Prusik, (1968), Canadian Journal of Bioshemistry, 46, 1301.

15. Kaltenberg, F., D. Sanchez, I. Lachmann, L. Tuckova, H. Tlaskalova, E. Méndez et al., (2006), Monoclonal antibody R5 for detection of putatively coeliac-toxic gliadin peptides, European Food Research Technology, 222, 1-2, 78-82.

16. Klener, P. et al., (2011), Vnitřní lekařství, Galen, Praha, ISSBN 978807267059.

17. Lewis, M.J., (2005), Celiac Disease, Beer, and Brewing, MBAA TQ, 42, No 1, 45-48.

18. Ljungdahl, L., E. Sandegren, (1955), Proceedings of the European Brewery Convention Congress, Baden-Baden, 98.

19. McCausland, J., C. Wrigley, (1977), Australian

30 Хранително-вкусова промишленост 12/16

Journal of Experimental Agriculture and Animal Husbandry, 17, 1020.

20. Mena, MC., C. Sousa, (2015), Analytical tools for Gluten Detection. Policies and Regulation, Chapter 16Advances in the Understanding of Gluten Related Pathology and the Evolution of Gluten-Free Foods, Barcelona, Spain, OmniaScience, 527-564.

21. Narziss, L., (1969), Proceedings of the European Brewery Convention Congress, Interlaken, 77.

22. Narziss, L.,L. Meyer, (1978), Brauwelt, 118, 1191.

23. Pollock, J., B. Kirsop, A. Pool, Lontie, R., T. Voets, (1959), Proceedings of the European Brewery Convention Congress, Rome, 89.

24. Quensel, O., T. Svedberg, (1938), Compte rendue du travail de L`Laboratoire Carlsberg, Serie Chimie, 22, 441.

25. Rosell, C., F. Barro, C. Sousa, M. Carmen Mena, (2014), Cereals for developing gluten-free products and analytical tools for gluten detection, Journal for Cereal Science, 59, No 3, 354-364.

26. Sapone, A., K.M. Lammers, V. Casolaro, M. Cammarota et al., (2011), Divergence of gut permeability and mucosal immune gene expression in two gluten-associated conditions celiac disesiase and gluten sensitivity, BMC Med., 9, 23.

27. Sastry, L., T. Virupaksha, (1967), Analytical Biochemistry, 19, 505.

28. Scriban, N., B. Strobbel, (1979), MBAA Technical Quarterly, 16, 1, 28.

29. Shewry, P., A. Tatham, N. Halford, (1999) The prolamins of the Triticeae. In: Shewry. P., R. Casey, Eds. Seed Proteins, London: Klewer., 35–78.

30. Shewry, P., H. Pratt, B. Miflin, Techniques for the Separation of Barley and Maize Seed Protein, Eds., B. Miflin, P. Shewry, (1977), Luxembourg, Commission of the European Communities, 37.

31. Slack, P., D. Baxter, T. Wainwright, (1979), Journal of the Institute of Brewing, 85, 112.

32. Stevens, D., (1966), Journal of the Science of Food and Agriculture, 17, 202.

33. Sunblom, N., J. Mikola, (1972), Physiologia Plantarum, 27, 281.

34. Tanner, J.G., M.L.Colgrave., C.A.Howitt, (2014), Gluten, Celiac Disease, and Gluten Intolerance and the Impact of Gluten Menimization Treatments with Prolynendopeptidase on the Measurement of Gluten in Beer, Journal of American Society of Breing Chemists, 72, No 1, 36-50.

35. Thompson, T., (1997), Do Oats Belong in a GlutenFree Diet?, Journal of the American Dietetic Association, 97, No. 12, 1413-1416.

36. Van Landschoot, A., (2011), Gluten-free Barley malt beers, Cerevisia, 36, 3, 93-97.

37. Van Zandycke, S., (2013), Gluten-reduced beers made with barley, The new Brewer, November/December, 79-84.

38. Waldschmidt-Leitz, E., (1957), Proceedings of the European Brewery Convention Congress, Salzburg, 141.

39. Waldschmidt-Leitz, E., H. Brutschek, (1955), Brauwissenschaft, 8, 278.

40. Waldschmidt-Leitz, E., R., Mindemann, (1957), Hoppe-Seyler`s Zeitschrift fur physiologische chemie, 308, 257.

41. Wrigley, C., K. Shepherd, (1974), Australian Journal of Experimental Agriculture and Animal Husbandry, 14, 796.

42. Zarnkow, M., (2014). Gluten-free beers – New aspects for reflection. 7th Beer and Health Symposium, 30.09.2014, Brussels.

43. Zuidmeer, L., Goldhahn, K., Rona, R.J. et al., (2008), The prevalence of plant food allergies: a systematic review, J. Allergy Clin. Immunology, 121, 1210-1218.

храни и наука

Съдържание на рубриката „Храни и наука“ за 2016 г. Брой 10

Брой 3 Микроводорасли в български бутилирани води Весела Георгиева, Национален център за обществено здраве и анализи бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“ №15, 1341 София тел.: 02/ 8056-301; e-mail: v.georgieva@ncpha.government.bg Брой 4 Технологични показатели за получаване на безглутенов хляб предназначен за специфични здравословни нужди ас.инж. Илиана Лазова-Борисова, Институт по криобиология и хранителни технологии, София, бул.“Черни връх“ 53; e-mail: iliana_lazova@abv.bg Брой 5 Влиянието на транс-резвератрола върху окислението на розови вина от мавруд Диян Точев, ХТМУ-София Брой 6-7 Веротоксигенните Е.коли (VTEC) предизвикателство за безопасността на храните Гл.ас. д-р Ралица Попова-Илинкина, проф. д-р Христо Даскалов Национален център по безопасност на храни, НДНИВМИ, БАБХ Автор за контакт – ел.поща: r.ilinkina@gmail.com Брой 8

Изследване върху някои важни от енологична гледна точка свойства на бентонити, предлагани на българския пазар гл. ас. д-р инж. Иван Бакърджийски: ivanbak81@yahoo.com, 088 809 8861, доц. д-р инж. Диана Чобанова, dvch11@abv.bg, доц. д-р инж. Красимир Бамбалов, bambalovkg@mail.bg Университет по хранителни технологии, Пловдив, Катедра „Технология на виното и пивото“ Брой 11 Влияние на дозата от различни бентонити върху основни физикохимични и органолептични показатели на бяло вино доц. д-р инж. Красимир Бамбалов, е-mail: bambalovkg@mail.bg доц. д-р инж. Диана Чобанова, е-mail: dvch11@abv.bg гл. ас. д-р инж. Иван Бакърджийски, е-mail: ivanbak81@yahoo.com, +359 888 098861 Университет по хранителни технологии, Пловдив, Катедра „Технология на виното и пивото“ Брой 12 Съдържание на глутен в български и вносни пива – I част проф. д-р Габриела Маринова, проф. дтн Валентин Бъчваров, доц. д-р Силвия Милева Институт по криобиология и хранителни технологии София 1407, бул. „Черни връх” 53; тел.: 02 955 6471, е-mail: ibhi@speedbg.net

Безопасността на храните – интегрална част от продоволствената сигурност Доц. д-р Тери Врабчева, дм, Национален център за обществено здраве и анализи бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“ №15, 1341 София Брой 9 Биологично активни храни – съвременна формула за ново качество на живот д-р Александър Вълчков – секция „Криобиология и лиофилизация“, Институт по криобиология и хранителни технологии, София 1407, бул. Черни връх 53, aleksandar.valchkov@abv.bg доц. д-р Илиана Начева – секция „Криобиология и лиофилизация“, ИКХТ, iliana_nacheva@abv.bg Камелия Логиновска – секция „Криобиология и лиофилизация“, ИКХТ, kamelialog@yahoo.com Карнитинът и неговите приложения Д-р Горан Попов, СКК-ЦСКА, София

Хранително-вкусова промишленост 12/16

31

храни и наука

Content of Rubric Food and Science 2016 Issue 3 Microalgae in bulgarian bottled water Vesela Georgieva, National Center of Public Health and Analyses (NCPHA) tel.: #359 2 80 56 301; e-mail: v.georgieva@ncpha.government.bg Issue 4 Technological parameters to obtain gluten-free bread intended for specific health needs as.ing. Iliana Lazova-Borisova Institute of Cryobiology and Food Technologies, 1407 Sofia, 53 Cherni Vrah Blvd, e-mail: iliana_lazova@abv.bg Issue 5

The influence of trans resveratrol for oxidation of rose wines from Mavrud Diyan Tochev, UCTM-Sofia, e-mail: diantochev@abv.bg Issue 6-7 Verocytotoxin-producing E.coli (VTEC) – a food safety challenge Dr. Ralitsa Popova-Ilinkina*, Prof.Dr. Hristo Daskalov National Center of Food Safety, NDRVI, BFSA *Contact author – e-mail: r.ilinkina@gmail.com Issue 8 Food Safety – an integral part of Food Security Assoc. Prof. Dr. Terry Vrabcheva, PhD National Center for Public Health and Analyses 15, Akad. Ivan Geshov Blvd., 1431 Sofia Tel. 02/8056391, E-mail: t.vrabcheva@ncpha.government.bg Issue 9 Biologically active food - modern formula for a new quality of life Alexander Valchkov PhD, Section “Cryobiology and lyophilization” Institute of Cryobiology and Food Technologies, 1407 Sofia, 53 Cherni Vrah Blvd, aleksandar.valchkov@abv.bg Iliana Natcheva Associate Professor, PhD, Section “Cryobiology and lyophilization” Institute of Cryobiology and Food Technologies, 1407 Sofia, 53 Cherni Vrah Blvd, iliana_nacheva@abv.bg Camellia Loginovska Section “Cryobiology and lyophilization” Institute of Cryobiology and Food Technologies, 1407 Sofia, 53 Cherni Vrah Blvd, kamelialog@yahoo.com Carnitine and its applications D-r Goran Popov, SKK, CSKA, Sofia

32 Хранително-вкусова промишленост 12/16

Issue 10

Research on some important from an enological point of view of bentonite properties offered on Bulgarian market Ivan Bakardzhiyski1, 1

Corresponding Autor, University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, Technology of Wine and Beer Dept., Chief Assistant Professor, eng, PhD, е-mail: ivanbak81@yahoo.com, +359 888 098861 Diana Chobanova, University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, Technology of Wine and Beer Dept., Associate Professor, eng, PhD, е-mail: dvch11@abv.bg Krassimir Bambalov University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, Technology of Wine and Beer Dept., Associate Professor, eng, PhD, е-mail: bambalovkg@mail.bg Issue 11

Influence of bentonite type and dose on the hysicochemical and organoleptic properties of white wine Krassimir Bambalov1, 1 Corresponding Autor, University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, Technology of Wine and Beer Dept., Associate Professor, eng, PhD, е-mail: bambalovkg@mail.bg Diana Chobanova, University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, Technology of Wine and Beer Dept., Associate Professor, eng, PhD, е-mail: dvch11@abv.bg Ivan Bakardzhiyski University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, Technology of Wine and Beer Dept., Chief Assistant Professor, eng, PhD, е-mail: ivanbak81@yahoo.com, +359 888 098861 Issue 12 Gluten content in Bulgarian and imported beers - I part Prof. Ph.D. Gabriela Marinova, Prof. D.Sc. Valentin Batchvarov, Assoc. Prof. Ph.D. Sylvia Mileva Institute of Cryobiology and Food Technologies, 1407 Sofia, 53 Cherni Vrah Blvd, E-mail: ibhi@speedbg.net

тенденции

Индустрия 4 – роботи вместо хора? От самото появяване на масовата автоматизация човечеството е започнало да се противопоставя на нахлуването на машините в ежедневието му – нерядко това е провокирало истински войни. Хората са се опитвали насилствено да забавят прогреса, но светът се е развивал и е налагал своето изменение. Обществото все пак осъзнало прелестите на машините, които били готови да изпълняват изморителната монотонна работа, при това бързо и без пропуски в качеството. Постепенно човекът започнал да внедрява машинния труд във всевъзможни сфери от своята дейност, облекчавайки живота си. След време е постигнат някакъв компромис и взаимно разбирателство в отношенията човек-робот. И ако си говорим откровено, хората вече се отучиха да живеят без машините, които изпълняват всекидневно разнообразни дейности – строителната техника, разнообразните битови уреди, медицинската техника, ескалаторите и много други.

Производство без хора Ако преди роботите автоматизираха само част от работния процес, т.е. взаимодействието с човека все пак бе необходимо, то днес човешката ръка съвсем няма място в производството. В Австралия например, миннодобивния гигант Rio Tinto използва самоуправлаеми камиони и сонди, не изискващи присъствие на човек-оператор на терена за добив на желязна руда. Планира се скоро да бъдат пуснати автоматични влакове, които ще доставят рудата до пристанището, което е на около 480 км. А в пристанището на Лос Анжелис се внедрява оборудване, което ще позволи два пъти да се съкрати броя на докерите. През 90-те години на миналия век Адидас се сблъска с проблема висока работна заплата в германските си предприятия. Така преди 20 години тя пренесе производството си в Азия, където работната ръка беше два пъти по-евтина. Но днес се оказва, че и тази работна заплата може да се спести. Адидас започна да строи фабрика отново в Герма-

ния, в която всички операции ще се изпълняват от роботи. Името на фабриката говори само за себе си „Бързата фабрика“, която трябва да заработи с пълен капацитет през 2017г. Планира се изграждането на подобни предприятия в САЩ, Англия и Франция. Представителите на компанията уверяват, че цената на обувките, произведени от роботи няма да е по-висока от сегашната. Впрочем по пътя на Адидас върви и нейният конкурент – Найк. А тайванската компания Foxconn е заменила голяма част от работниците си с роботи, които ще произвеждат ноутбуци, мобилни телефони и друга електроника за фирми като Apple, Hewlett-Packard, Dell и Sony. Наскоро стана известно, че същата компания е уволнила още 60 хиляди работника, уверявайки, че не става въпрос за намаляване на производството, а просто за оптимизация на работата. С подобен род оптимизация се занимават все повече съвременни корпорации с цел нарастване на обема на производство при минимални загуби.

Виртуални роботи Като отчитат колко рязко промени живота ни интернет, днешните експерти наричат роботите «новия интернет». Вие държите в ръката си вестник, но знаете ли, че много



33 12/16

тенденции 

известни средства за масова информация използват роботи при създаването на сводките от финансов характер, резултатите от спортни състезания, информация за времето и др. Сред тези медии личат имената на Los Angeles Times, Associated Press, Forbes и много други. Вярно, че засега на роботите се поверява само информацията за климата, спорта и тапите по пътищата, но с времето сферата на тяхното използване ще се разраства. Та нали доскоро всичко това се правеше от хора, но ето че днес с преводи на разговори, борсови справки, новини вече могат да се занимават и роботи. Те вече генерират интернет реклами за автодилърите. Появи се и направление „робототехническси интернет на нещата“. Само по себе си това означава определена концепция за IT мрежа от физически обекти, които са снабдени с вградени технологии за взаимодействие един с друг – сензори, штрих-кодове, QR кодове. Или всичко, което обкръжава човека (ютията например) може да се превърне в роботи, които ще бъдат в състояние да общуват един с друг, предавайки и приемайки определена информация. Развива се М2М направление – междумашинна комуникация – извършва се своеобразна автоматизация на нещата. Например „умни“ щори, които регулират прозрачността в зависимост от външната светлина и необходимото осветление в стаята. Специалистите виждат огромниперспективи пред създаването на умен дом – системи от домашни устройства, способин да решават необходими за ползвателя задачми без участието на човека: включване/изклучване на осветлението, регулиране на топлоподаването в дома, работата на климатика, контрол върху работата на други домашни уреди.

На мястото на шофьора скоро ще навлязат автомобилите с автопилот. Да, тях вече ги има, но все още не са широко разпрос-

34 12/16

транени и не може да се каже, че са доведени до съвършенство. Когато преди 6 години Гугъл монтирал на една тойота оборудване, което й позволило да се придвижва без водач имало много скептици. Но след като машината пропътувала 1600 км по пътищата на САЩ на автопилот те бързо променили мението си.

Google Гугъл и Tesla Тесла вече активно се занимават с подобни разработки. Известно е, че във функциите на автопилота се включва оценката на пътната обстановка, предвиждане на своите действия и действията на другите участници на пътя. Но големият проблем е в това, че човек е непредсксазуем по своята природа и заедно с него на пътя автопилотът ще се затрудни много – затова и разработките вървят сравнително бавно. Но представете пътно движение, участници в което са само автопилоти – придвижването ще стане максимално безопасно, защото системата за комуникация между роботизираните транспортни средства ще бъде синхронизирана. Експертите дават 10-20 години за довеждането на този механизъм до съвършенство.

Персоналът в сферата на услугите

Все по-голямо разпространение получават 3D-принтерите, с чиято помощ човек се научи да произвежда огромно множество предмети. В недалечно бъдеще тези принтери ще могат да произвеждат масово много вещи, та дори и храна за човека. Подобна разработка вече се експериментира от компанията Natural Machines – в 3D-принтер наречен Foodini се поставят до пет ингредиента, избира се необходимата програма и за кратко време получавате своето «напечатано» блюдо. Е, от компанията признават, че все още тази храна е по-близо до фастфуд и е далеч от качеството в ресторанта. Така че Шеф готвачите могат спокойно да си отдъхнат, поне на първо време. Но с обслужващия персонал в ресторан-

тенденции та – сервитьори, касиери, офис помощници роботите вече успяват да се „справят“. В един китайски ресторант например целият персонал е от роботи. Е, наистина те започнаха все повече поне външно да напомнят човек. В един от хотелите в Калифорния роботи изпълняват службата на портиери. Освен това те могат да носят на гостите разни предмети от рецепцията. Те нямат нужда от бакшиш, не чукат на вратата на стаята, вместо това звънят по телефона и спокойно чакат отговор. На монтирания върху робота екран гостите на хотела поставят своята оценка зда обслужването. Предвижда се тези роботи да станат и говорещи, но за това е нужно повечко време. Както твърдят експертите, в скоро време ще видим и дистанционно контролируеми роботи във фабриките и по цеховете. Подобни машини вече се използват в полицейски и военни операции, в ситуации, когато човешкият живот е в опасност. И на пощальоните вече им се вижда края. Техните функции ще могат да изпълняват различни видове дронове. А ако става въпрос за доставка на тази или онази стока, то машините вече практически са включени в процеса на намиране стоката в склада, нейното опаковане и изпращане. Трябва да се отбележи, че фирмите търсят начини как по-скоро да заменят хората с роботи и в областта на доставките на товарите. Да допълним и, че са създадени дронове, които решават проблемите с доставката на стоки в труднодостъпни райони и в зони на бедствие. Създадени са и безпилотни машини, които извършват мониторинг за екологичното състояние на една или друга територия. И ако засега не можем да заменим космонавтите, то робототехниката вече е в състояние да изпълнява „черната“ работа и на космическата станция. Което само по себе си ще освободи много време за изпълнение от човека на действително важните задачи. Така например роботът на NASA и General Motors наречен Robonaut2 (R2) се разхожда из просторите на земната си орбита. Той може да работи и вътре в МКС и в открития

космос, а в близко бъдеще се планира R2да бъде спуснат на Луната – не толкова скъпо и много по-безопасно начинание.

Кога ще ни заменят роботите? Няма единно мнение за това добра ли е автоматизацията на труда за обществото. Може да се каже, че светът е разделен на два лагера: единият в паника очаква работите да завладеят човечеството, да ни оставят без работа; другите са уверени, че при цялото развитие на роботизацията хората ще останат главните в отношението човекробот. А икономистите внимателно следят набиращата сили автоматизация и предупреждават, че тя ще доведе към сериозен ръст на безработицата.

Аналитици от консултантската компания Deloitte и учени от Оксфордския университет са стигнали до извода, че в следващите 20 години роботите могат да съкратят броя на работните места с 35%. Или без работа ще остане всеки трети работник! Американският футуролог Дик Пелтие твърди, че към 2030 човечеството ще загуби 50 млн работни места, а към 2040 ще бъдат загубени повече от половината от всички работни места в света. Според икономистите от Оксфордския университет в течение на 20 години половината от днешните работни



35 12/16

тенденции 

36 12/16

места ще бъдат заменени от машинни технологии. Действително, както показва практиката, роботите могат да заменят практически всеки човек с всякаква професия, започвайки от шофьора и сервитьора и свършвайки с висококвалифицирания работник. А това е извънредно изгодно за работодателя – По признание на бившия изпълнителен директор на McDonald’s, Ед Ренси „За компанията е поевтино да купи робот за 35 хил. долара, отколкото да наеме работник, който ще опакова в хартия картофки и ще получава за това минимум 15 долара на час.“ Заедно с „умните“ производства на смяна на промишления работник ще дойде не само безработицата, но и неравенството – доходите на труда ще се съкращават. Според прогнозите към 2025 година в Южна Корея заплащането на труда ще намалее с 33%, в Япония – 25%, а в Канада – 24%. Както се казва в доклада “The Future of Jobs” (Бъдещето на работата) на Световния икономически форум, роботизацията ще доведе до съкращаване на 7 млн работни места, но същевременно ще създаде около 2 милиона висококвалифицирани работни места. За наше успокоение тези прогнози все още са далече от нас, защото на всеки 10 000 работещи в Китай се падат 30 робота, Южна Корея – 437, Япония – 323, Германия – 282, США – 152, а колко са у нас? Според основателя на Форума и негов постоянен председател Клаус Шваб „Обществото още не е готово за Четвъртата промишлена революция – Индустрия 4, която ще промени целите на системата. Но тя, иска или не иска човечеството, се надига като цунами. Главното е умението то да се приспособи към повея на новото време и прогреса, който вече не може да бъде спрян. И ако не му се удаде да направи това, изходът може да бъде печален.“ Според изследване на икономиста от Масачузетския технологичен институт Дейвид Отора, в най-голяма степен автоматизацията ще засегне представителите на средната класа. Но професорът смята също, че благодарение на лесната замяна на много видове труд с машините, благосъстоянието на хората може да нарасне много, при помалко труд. Някои експерти сравняват новите роботи

с изобретяването на автомобила, заменил животинската тяга, което оставило без работа ковачите, но в замяна се появили работни места в производството, продажбата и обслужването на автомобилите. Наистина, технологичният прогрес е така устроен, че изчезват едни професии и се появяват други, така че едва ли всички ще се окажат без работа.

Разбира се, може да се случи и така, че въпреки желанието на хората да работят, да не им се представя такава възможност – нали машините постоянно се усъвършенстват, доработват се, изобретяват се все нови и нови, придобивайки все повече човешки навици. Но в същото време е трудно да си представим робот – психолог или музикант, художник или певец. Тези професии по признание на специалистите дълго време ще си останат за хората. Наред с всички тези прогнози, роботите могат да дадат на хората много възможности – от частично освобождаване на човека от рутинни ежедневни действия до помощ в най-тежките производствени процеси. Както и да го смятаме, искаме или не искаме, реалността ще се измени. И само след 10 години във всички обществени учреждения ще ни обслужват само роботи – в банката, в магазина, в кафето, на летището и т.н. А след 20 години хората ще останат въобще без работа в привичния й вид – цялата тежка физическа и монотонната техническа работа ще се изпълнява само от неживите автомати, както и да ги наричаме. Но да замени в близко бъдеще машината изцяло човека засега е немислимо. Чувства, емоции, преживявания, творчество – всичко това не можеш да вложиш в изкуствения интелект. А и няма еднозначен отговор дали трябва… По интернет

да ви е сладко

Сладкиш „кростата” с два крема Време за подготовка: 30 минути Време за охлаждане: 30 минути Време за готвене: 2½ часа Трудност: лесна Продукти за 8 парчета: 300 г брашно, 3 яйца и 2 жълтъка, 150 г масло, 1 щипка сол, 65 г захар, 60 г царевично нишесте, ½ литър прясно мляко, 150 г разтопен шоколад, 1 пакетче ванилия, 7 г желатин, 2 лъжици ром, 2 дл сметана, 2 лъжици захар За печенето: форма за сладкиш „кростата” с диаметър 26 см и ръб с височина около 3 см.

1. Омесете брашното с двата жълтъка, студеното, нарязано на парченца масло, солта и много малко хладка вода. Оформете тестото на топка. Увийте го в найлон. Оставете го да престои в хладилника половин час. Разточете го на кора и покрийте с него тавата за сладкиша „кростата”.

2. Надупчете тестото на дъното с вилица. Покрийте получената кора с фолио. Напълнете я със зърна от зрял боб. Печете 20 минути във фурна на 180оС. След това махнете боба и фолиото. Оставете вече изпечената кора във фурната още 5 минути, за да се изсуши.

3. Сложете 50 г шоколад да се разтопи. Излейте го върху хартия за готвене. Със сладкарска шпакла го размажете до дебелина от 5 мм. Когато шоколадът започне да се втвърдява, с остър нож настържете от повърхността му много стърготини.

4. Разбийте жълтъците на трите яйца със захарта. Прибавете царевичното нишесте и ванилията. Разтворете всичко с хладкото прясно мляко. Варете крема, докато не се сгъсти. В половината от него сложете останалата част от разтопения на парна баня шоколад. След това с така получения крем намажете охладената кора. Покрийте с фолио и сложете в хладилника. В хладка вода размекнете желатина. Сложете го на парна баня да се разтвори. Прецедете и го прибавете заедно с рома към останалата втора половина от крема.

5. Преди той да се втвърди, прибавете предварително разбитите на сняг три белтъка. Намажете го върху крема с шоколад. Поставете сладкиша отново в хладилника. Най-накрая покрийте с разбитата сметана и с шоколадовите стърготини. Хранителните стойности на една порция Калории 493 Глуциди 49,5 г Белтъчини 20,2 г Хранителни фибри 5.7 г Липиди 29,3 г Холестерол 116 мг Мая Гелева По сп. “Buona cucina”

бизнессправочник

Производство и търговия на суровини и материали за сладкарството и хлебопроизводството Хасково 6300, ул. Васил Друмев 2 Б, п.к.5 тел.:0888 456 667; 0888 379 279; 0885 244 368 тел./факс: 038/62 26 00; 62 29 27 e-mail: alexandra_madlen@abv.bg www.alexandramadlen.com

® èíæåíåðèíã

Машини и технологични линии за консервната промишленост. Топлообменници и изпарителни инсталации за всички отрасли.

6000 Стара Загора, ул. Христо Ботев 117 А, Тел: 042 622 201; 627379; 601870, Факс: 042 601374 e-mail: thi@mbox.contact.bg; sales@thermohran.com; www.thermohran.com

КемОксайд ООД Почистващи препарати и дезинфектанти за ХВП. Дезинфектант за питейна вода Eoxide LQ (0,75% разтвор на хлорен диоксид).

100% микробиологичен контрол, без никакви вредни остатъчни продукти от дезинфекцията. София 1616, кв. Бояна, ул. Кумата 77, секция 6, ап. 8 тел. / факс: 02 441 3080; моб. 0885 011 106 www.chemoxide.bg; info@chemoxide.bg

ЕС ТИ ИМПЕКС ЕООД НЕРЪЖДАЕМА АРМАТУРА И ФИТИНГИ ОБРАБОТКА НА ВОДИ

Пловдив, ул. Кукленско шосе 21 Тел. 032 210 692 Моб. 0879 133 144, 0899 400 784 е-mail: st.impex2012@gmail.com www.st-impex.com www.st-impex.co m https://www.facebook.com/ES.TI.IMPEX.EOOD https://www.facebook.com /ES.TI.IMPEX.EOOD

38 121/16

Омекотяване Филтруване Дехлориране  Декарбонизация  Обратна осмоза Премахване на нитрати и сулфати  UVдезинфекция  Озонатори  Деаератори Охладителни кули  Химикали за обработка на вода в котелни и охладителни системи  Почистване на котлен камък. Хидро-Хикс-България ООД тел. 032/ 677 394; тел./факс: 032/ 677 395 4004 гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе” 168 Г e-mail: office@hydro-x-bg.com www.hydro-x-bg.com

бизнессправочник “ДИ МИ Т ЪР МА Д Ж А РОВ-2” ЕООД

Хлебопроизводство и сладкарство ЕООД Троян

Висококачествени месни и млечни продукти с автентичен вкус

Производство на хляб и хлебни изделия, козунаци, погачи, дюнерпитки

Производство и пакетаж на богата гама от подправки, десертни кремове, кисели, сухи супи и др.

4027, гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” №180 телефон: 032 907 000 факс: 032 941 435 имейл: office@madjarov.bg

гр. Троян, п.к.5600 ул. Ген. Карцов №387 факс: 0670 62518 e-mail: troyahleb@abv.bg тел. за заявки: 0670 62762 моб. тел.: 0884 851 478

4147 Калековец, ул. Независимост 21 Тел. 032/ 624 435 Тел./ факс 032/ 620 068 e-mail: office@radikom-bg.com www. radikom-bg.com

“РАДУЛОВ” ЕООД

ГЕРГИНА ООД

Производство на безалкохолни напитки и минерална вода

Производство на месни кулинарни заготовки – порционирани, замразени, готови за директно влагане, с насоченост конвектомати, скари и фритюри в търговски вериги.

ISO 9001:2008.

с. Ръжево Конаре тел.: 032 680394

Варна, ул. “Лиляна Ставрева” 8, Произв. база: бул. “Хр. Смирненски” № 33, тел.: 052/511 479; 511 480; тел/факс:052/511 437

“Градус-1” ООД Производство на пилешко месо и пилешки продукти, разплодни яйца, еднодневни пилета. Богата гама охладени и замразени птичи продукти, полуфабрикати, деликатеси и колбаси.

6000 Стара Загора, кв. Индустриален, П.К. 285; Тел.: 042 617101; e-mail: gradus@gradusbg.com ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ ЕАД

Производство и търговия с млечни продукти 1000 София, ул. “Съборна” 9 тел.: 02/ 987 29 01 факс: 02/ 987 59 00 e-mail: office@lbbulgaricum.bg www.lbbulgaricum.bg

РАДИКОМ

Газирани, негазирани напитки 6010 Стара Загора Индустриален квартал тел.: 042/ 60 47 46, факс: 042/ 63 84 23 e-mail: radulov@mail.orbitel.bg www.radulov-bg.com

САЛОН ЕООД Производство на хлебни и сладкарски изделия, локуми, халва, филиран бадем, филиран фъстък, фондан.

1000 София Магазин: ул. Гургулят 27, Цех: ул. Орчо Войвода 8 Б Тел.: 02/ 952 26 25, 955 62 20 Факс: 02/955 63 05 е-mail: salon@mb.bia-bg.com web: bg-salon.com

УХТ, Пловдив Катедра „Биотехнология” разполага със съвременна апаратура за извършване на: Микробиологични анализи на суровини, храни, напитки, фуражи и др. Биохимични и химични анализи на суровини, храни, напитки, фуражи и др. (микотоксини и други замърсители в храните); Качествено и количествено определяне на ГМО в растителни и животински суровини и хранителни продукти. За контакти: ректор: тел.: +359 32 643 005 факс: +359 32 644 102 rector_uft@uft-plovdiv.bg http://www.uft-plovdiv.bg

Производство, преработка и търговия на яйца, пилета и птичи продукти 9354 Дончево, обл. Добрич, тел.: 058 625534, 626612, факс: 058 622766 e-mail: zora@netplusdb.bg www.zora-donchevobg.com

НАДЕЖДА-М ООД Месопреработвателно предприятие за разфасовки, заготовки и специалитети, млени меса и варено-пушени продукти 7100 Бяла, ул. “Кольо Фичето” 25 тел.: 0817 73 569 тел./факс: 0817 72 646 e-mail: nadejdam_ood@abv.bg www.nadejda-m.com

39 12/16

Уважаеми приятели на списание ХВП, По традиция тази страница посвещаваме на нашите рекламодатели – хората, които ни се довериха през годината и използваха списанието за да достигнат по-бързо и сигурно до Вас – нашите читатели. Защото според нас, една от основните ни задачи е списанието да бъде връзка между вас и онези, които ви снабдяват с необходимите ви суровини, опаковки, машини и оборудване, без които вашата дейност би била немислима. Радостно е, че през тази година, въпреки всички проблеми, на нашите страници се появиха, макар и малко, и български производители на храни и напитки, за което сърдечно им благодарим. Със своето участие на страниците ни Вие, рекламодателите, допринасяте отрасълът да има своето специализирано списание, а също така подпомагате и издаването на наръчници и помагала, така необходими за производителите. За което Ви благодарим! Убедени сме, че връзката рекламодател - медия - читател е не само икономическа, но и прагматична дейност, осигуряваща полезна приложна информация. Вярваме също, че нашите рекламодатели са доволни от своето представяне на страниците на сп. ХВП, че взаимноизгодното ни партньорство ще продължи и занапред въпреки трудностите.

Затова с най-добри чувства пожелаваме на всички, които използват списание ХВП и неговия електронен вариант, за да достигнат до над 7000 потенциални читатели, лично здраве и успешен бизнес през Новата година! БЛАГОДАРИМ НА: АБЛ Адара инженеринг Акварор Акум пласт Александрис инженеринг Александра и Мадлен Алмер Анира трейдинг Аркон АРСТ Артемис Атепласт БГ Партнерс Б.Е.Б. - Био ензима България Бета фест Биоком Трендафилов Бомар Бурденис 93 Булмаш ВКВ Вени и Ко Генезис Дерек Дилком България Д-р Грозева – Аромса Дружба стъкларски заводи Елит мес ЕПАЛ Ес Ти Импекс Изофлор Интер Експо Център Интерхема Иниция Интрама Исав 1 Италинокс КемОксайд Клио

Кока-Кола ХБК България КООП Бенковски КУК България Кьолнски панаир Кю сертификейшън Лесафр Международен панаир Пловдив Мерк България Милки груп Мултивак ОМЕГА Ж Орион Матеев ОксиКемикъл Ригана Пи Ай 1 Порше БГ Промилк Радиком Ригана Рудиком Сартен СВЕ-ФЛЕКС Стабил инженеринг СЖС България СК Пашов ТЕА трейдинг Технофрига

Техноконсулт Технокон Термохран инженеринг Тони стар Унистър Фесто Хвасет груп България Хидрохикс Химпласт Орбел ЦСБ Систем България Юрорент