__MAIN_TEXT__

Page 1

ОБЩИНА Б БОСИЛЕГРАД Ведомство Център за култура „Босилеград” Босилеград

от Йордан Захариев

Изготвил:

Босилеград 7 април 2018 год.


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

1. ВЪВЕДЕНИЕ Уважаеми гости, приятели, любители на писаното слово, Събрали сме се по повод отбелязването на СТОГОДИШНИНАТА от излизането от печат на „КЮСТЕНДИЛСКОТО КРАЙЩЕ” от Йордан Захариев. Преди един век, точно на 7 април, излиза на бял свят една от най-значимите книги за Босилеградско и неговото население. Това е повод да се укаже, колко тази библиофилна рядкост е значима за науката и населението, не само за Босилеград и околността, но и за науката на национално и европейско равнище. Всички знаем, че Великите географски открития са били в периода от началото на 15 до 18 век, когато са открити най-далечните краища на света, но населението в Крайщето, в сърцето на Европа, е приветствало дори и 20-ия като terra incognita и е чакало да се роди този велик човек за да ги открие – Христофор Колумб на Крайщето. Монографията на Захариев е издадена като част от българското периодично научно издание „Сборници за народни умотворения и народопис” на Българската академия на науките. Основател на споменатото научно издание е професор Иван Шишманов през 1889 година, а до 2002 са издадени 62 тома. Замислен като етнографско издание сборникът първоначално има енциклопедичен характер разделен на три части, които са посветени на науката, книжовността и народните умотворения. Сътрудници на изданието наред с Йордан Захариев са били едни от най-известните учени – Иван Шишманов, Йордан Иванов, Васил Златарски, Димитър Маринов и други. „Кюстендилското Крайще” на Йордан Захариев представява 32. книга от поредицата на изданието. В начало, настоящето излагане ще ви се струва много разчленувано, но главната част от излагането е резултат от съществуването на първите две. 2. КЮСТЕНДИЛСКО КРАЙЩЕ Предговора на книгата „Кюстендилско Крайще” Йордан Захариев започва така: „Една от многото причини, поради които ние, българите, слабо познаваме отечеството си, е и тази, че у нас липсват монографски изучвания на отделните кътове от страната ни.” Затова днешното излагане трябва първо да започнем със кратко запознаване със Крайщето. Краището е физикогеографска и историкогеографска област в Западна България и Източна Сърбия, а съвсем малка част (найюгозападната) попада на територията на Република Македония.

2


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

Краището е разположено между Завалско-Планската планинска редица на север и планините Осогово, Влахина и Рила на юг. На изток достига до подножията на планините Витоша и Верила, а на запад до долината на река Южна Морава. Цялата област Крайще се разделя на три части – Кюстендилско, Трънско и Земенско Краище. За нас сега е найважно Кюстендилското Крайще. Терминът „Кюстендилско Краище“ е въведен в обращение от Йордан Захариев. С него той обозначава частта от обширната историко-географска област Краище, която се простира на северозапад от Кюстендил и се заключава между Радомирска околия от изток, Трънска от север, сръбскобългарската граница (до 1919 г.) от запад и Кюстендилска околия (в границите ѝ до 1901 г.) от юг. За граници на Кюстендилско Краище Йордан Захариев приема административната граница на Краишката нахия (до 1878 г., а след Освобождението – Изворска до 1. януари 1890 и до 16. май 1901. Босилеградска околия), с включените в нея 62 села. Името Крайще е старославянско, с него старите българи и сърби са именували своите гранични области и води потекло от времето на средновековната сръбско-българска граница и днес има този характер. Като най-старо племе, което е живяло тук се смята племето пеонци, които живеели между реките Струма и Вардар. През 506 г. пр. Хр. Голяма част от пеонците били завладяни от персийците. През IV век пр. Хр. Пеония била под владение на друго племе – дентелити или дантелити. Войводството на дентелитите било от Рила до Осогово, на север до тимошките притоци и софийското войводство. По-късно този край бил населен от траките, чийто главни занаяти били животновъдството и минното дело. Понеже тукашните места са богати на полезни изкопаеми, не са могли да не бъдат населени от траките. За охраняване на мините, те са построили много крепости, гъсто разпределени – днешните „градища”. В тях са намирани много монети, които са с римски надписи и по-редко с гръцки. Когато се е разделила Римската империя на източна и западна, нашите краища са попаднали в границите на Византия. По-късно по тези места се заселват славяните, но кое е първото племе, което се е заселило тук, точно не се знае. Това са най-оскъдни сведения, по които може да се предполага какви народи са живеели и минавали през Крайщето в миналото. За пръв път в тоя край са дошли българи през 809 година, когато била превзета София от хан Крум. При Цар Борис (845 – 884 г.) Македония от Струма до Охрид била българска, съответно и тези краища са влизали в тези територии. Около 200 години тези територии са били под Византийска власт. През 1084 г. Около 80 хиляди печенеги минали Дунава и навлезли във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски подпомогнати от българските успели да ги разоръжат и да ги населят около днешна София. Те скоро се пославянчили, но името шопи останало и до днес.

3


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

По време на царуването на Цар Калоян, този край бил в пределите на България, но след смъртта на Цар Иван Асен II (1247 г.) този край попаднал в ръцете на византийците. През 1282 година Милутин II, сръбски владетел завладял околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). След това тези краища биват завладяни от турците. По време на турското владичество Крайщето е било нахия. Османците запазват административното деление на бившето деспотство на Константин Драгаш, като образуват на неговото място Кюстендилския санджак, където Крайщето е обособено като отделна нахия. След Освобождението през 1878 година на територията на Крайщето е формирана Изворска околия, с административен център в село Извор до 1890 година, след което центъра е изместен в Босилеград, а от 1901 година околията е присъединена към Кюстендилската. С формирането на Изворската околия като административна единица, Крайщето губи този характер и става физикогеографска и историкогеографска област, която обхваща пространство от 1028,7 квадратни километра. До излизане на руската генерал-щабна карта през 1884 година, външният свят не е знаел почтни нищо за Крайщето. На Кипертовата карта на Балкански полуостров от 1870 година, цялото пространство между Кюстендил, Радомир, Трън и Враня е било изпълнено с бяло петно. През 1876 година, австрийският генерален щаб е издал голяма карта на полуострова и за Крайщето за отбелязани само няколко села Божица, Треклини (Трекляно). Чак 1884 година на руска карта се изобразява поподробно цялата област. Белото петно от картите го открива доктор Константин Иречек и първи дава данни, макар и откъслечни, за Крайщето. Това става една година преди раждането на Йордан Захариев, с публикуването на „История на българите” през 1876 година на немски и чешки език. Тази публикация представлява една от основите на бъдещите проучвания на Йордан Захариев. 3. ЙОРДАН ЗАХАРИЕВ Срещу името на Йордан Захариев в енциклопедичния речник е написано лаконично: учител, общественик, учен от национална величина географ, етнограф, фолклорист, диалектолог, член кореспондент на БАН от 1937 г. Йордан Захариев Харизанов е роден на 3 март 1877 година в Босилеград, тогава село в състава на Кюстендилската каза, Османска империя в семейството на Захари и Спасена. Тук е момента да споменем, че сестрата на баща му Кана Харизанова е майка на извесния поет Емануил Попдимитров.

4


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

Учи до първи прогимназиален клас в Босилеград, след което завършва Кюстендилското педагогическо училище (1895) – днес Гимназия „Неофит Рилски”. Учителства две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Учи география при проф. Анастас Иширков и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. Чрез професор Иширков, Захариев приема идеите и методологията на немските географи Фернинад Рихтхофен за единната география и на Фридрих Ратцел за антропогеографията. Завършва с отличие специалностите география и педагогика (1901). През 1904 г. се жени за Евгения Димитрова Кюркчиева. Двамата имат 3 деца: Недка, Боян и Асен. От 1901 до 1908 г. е прогимназиален учител в Босилеград. Дългогодишен директор на непълната девическа гимназия (1909 - 1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922 – 1934). Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище “Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество “Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество “Кюстендил” (1928). Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт, наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове и дъщеря му – д-р Недка Захариева Григорова, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др. През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието "почетен гражданин на гр.Кюстендил". Приносът на Йордан Захариев е огромен, както в развитието на духовната, така и за развитието на материалната култура не само на Босилеградско и Кюстендилско. Той е един от най-видните географи и етнографи на науката на България. Тук трябва да споменем, че освен „Кюстендилското Крайще”, което е първото поселищно проучване в България и първата книга на Захариев, неговата библиография брои над 16 монографски заглавия от областта на науката и езикознанието. Днес името на Йордан Захариев носи Професионалата гимназия по икономика и мениджмент в Кюстендил. През 2007 година общинския съвет в Кюстендил взема решение за издигане на паметник на Йордан Захариев по повод 140 години от рождението му, но все още това не е реализирано. За сега Йордан Захариев има барелеф в двора на Гимназията носеща името му и паметна плоча на входа на община Босилеград.

5


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

4. КНИГАТА „КЮСТЕНДИЛСКО КРАЙЩЕ” В предговора на книгата „Кюстендилско Крайще”, Захариев пише така: „С цел да допринеса нещо към въпроса за основното изучаване геоографията и етнографията на нашето отечество, написах настоящата книга.” На днешна дата можем да бъдем убедени, че Йордан Захариев е изпълнил успешно поставената цел преди повече от един век. Какво всичко се е случило, за да имаме днес ние тази ценна книга? Йордан Захариев през 1897 година записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София (днешен Софийски университет). Учи география при проф. Анастас Иширков, основоположника на географската наука в България, основателя на Българското географско дружество (тази година се отбелязва 150 години от рождението му 05.04.1868). Той много повлиява върху Захариев, насърчавайки го за понататъшни и по-подробни изследвания, след като от него през летния семестър на 1900 година чува реферата „Кюстендилско крайще”, за който Захариев върши изследвания през юли и август 1899 година. След завършване на висшето си образование, той отказва асистентско място в Софийския университет и посвещава живота си на Кюстендилския край проучвайки неговия бит, култура и традиции. И както той самият казва в предговора на сборника за народни умотворения и народопис „Каменица": „...пръв разбивах пъртината в България за географскоетнографските проучвания..." За да почне великите изследвания, Захариев е проучил подробно ръководствата за антропогеографски наблюдения и изследвания на професор Анастас Иширков „Упътване за изучаване селищата на Българските земи” и на професор Йован Цвийич „Упутства за пручавање села у Србији”. Следвайки тези упътвания, Захариев събира много материял и след обработката им забелязва, че те не са достатъчни и че така, както и сам казва „...няма да допринеса много нещо за опознаване на избраната от мене област: монографията ми щеше да бъде едностранчива.” Затова Захариев решава да разшири границите на изследванията си, за да даде по-широк и по-пълен географски очерк на Кюстендилското Крайще. Целите, които е представил пред себе си, са били: - да изследва и опише колкото може по-подробно земната повърхнина във връзка с хидросферата и атмосферата, т.е. да даде подробна картина за орографията, хидрографията и климата на Крайщето;

6


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

- да изследва растителния и животински свят и тяхното отношение с земната повърхност и хората, т.е. биогеографията на Крайщето; - да изследва човека и отделните му моменти от материалната му и духовна култура – заселване, доселяване и преселяване, число на жителите, гъстотата им по селища и общо по пространство, състав по пол, вяра и майчин език, просвещение и грамотсност, говор, стопанство и начин на живот, тип, характер, обичаи и народни творения, т.е. антропогеографията или културната география на Крайщето. Всички цели и задачи които е представил пред себе си Захариев, са били много трудно изпълняеми поради главния факт, че тогава няма литература с която той би могъл да постави основи на бъдещите си изследвания. Макар, че днес имаме достъп и до по-стари документи от книгата на Захариев, като например турските документи, той тогава се основавал само на откъслечните записи на Константин Иречек и Йордан Иванов в книгите им: - Княжество България и Пътувания по България от 1899 година - Рапорт на изпратената в Кюстендилски окръг комисия за изучаване на положението на беземлените селяни от 1880 година и - Северна Македония от 1906 година. Именно поради недостиг на литературни източници, Захариев решава да изправи тази неправда и започва изследвания на терен от 1906 до 1911 година и както той казва: „... цели шест ваканции (юли и август) непрестанно пътувах надлъж и нашир из планинското Крайще и то по няколко пъти. Наблюдавал съм и изследвал всичко, повтарял съм изследванията си и така бях успял да събера доста грамаден материал.” През 1910 година, Захариев започва обработка на огромния материал който събира през предишните години. Забелязва че има много пропуски и противоречия, особено в историите на заселяване. За да поправи това, печата „Малък въпросник за антропогеографско изучаване на Крайщето”, който раздава на мнозина учители и грамотни хора, които с малки изключения се отзовават на поканата му и по-този начин коригира бройните си съмнения. Следващия проблем пред Захариев е определянето на границите на Крайщето и то най-вече откъм Радомирско и Кюстендилско. Северните и североизточни граници откъм Трънско, границите са били ясно очертани, главно от носията – на север мъжете са носили бели вълнени беневреци дълги до коленете, бели вълнени горни дрехи без ръкави, а жените литаци, докато в Крайщето мъжете са носили потури с антерии, а жените саи. Обаче, откъм изток и юг е имало преливане на носията и говора. Затова Захариев за граница откъм тази страна приема административната граница за някогашната Крайшка нахия до 1878 и по-късно на Босилеградската околия, която обхваща 62 села.

7


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

След определянето на границите Захариев започва със подреждането на материала в два главни отдела – Общ и Специлане отдел. Общият отдел е разделен две части – Земя и Население. В първата част подробно описва географските характеристики на Крайщето – положение, граници, релеф, реки и рекички, карстови извори, растителен и животински свят. Опсивайки климатологията среща се с проблема с недостиг на данни, затова дава информация само за валежите за период от 16 години, докато за ветровете и температурите дава оценка по собствено виждане, с което губи много време заради липса на измервателни инструменти. В частта Население дава подробни информации за историческото развитие на Крайщето, от неговото заселване до началото на миналия век. Предоставя богата статистика за населението по пол, вяра, майчин език, грамотността, просвещението, описва училищните згради и т.н. При етнографските бележки Захариев е гледал да бъде по-обширен, защото първ изнася енографски известия за Крайщето. Дава информации за езика, за тогавашната и по-старата носия. Описва обичаите при женитба, гости, раждане, кръщене, повойница, плетиво, светец, погребение, забави и веселби, вяра и суеверия. Дава подробни информации за народния говор на 96 страници, които изготвя с помоща на „Програмата за изучаване на българските народни говори” от професор Цонев. В тази част помества и общото описание на селищата – тяхното положение, тип на селата, характеристиките на къщите и другите стопански сгради. След селищата посочва поминъка на населението и стопанските характеристики на Крайщето, историческо развитие на стопанството и предоставя богата стопанска статистика. Като Специален отдел Захариев отделя подробното разглеждане на селищата на Крайщето и наистина тази част от книгата е специална, защото това са първите данни за всички села от тяхното заселване до началото на 20 век. Освен географския анализ на всяко селище, тук той дава много имена на местности, ниви, ливади, гори, пасбища, което е от голямо значение за запазване на езика и говора на една област. На края на книгата Захариев прилага 146 фотографии на местности, села, махали, костюми, обичаи, училища и друго. Всички снимки са изработени от автора с изключение на снимките на 15-те училища, които ги е направил Александър Георгиев. Као допълнение към тях прилага и 4 цветни таблици и карта на Кюстендилското Крайще. Тези снимки имат голяма стойност, освен че са първите, те показват живота в Крайщето в края на 19 и началото на 20 век, а една картина казва 1000 думи. При събирането на данни Захариев е имал голям отзив от страна на населението, приеман е любезно във всяка къща.

8


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

„Пропътувал съм до насита надлъж и шир тая отстранена погранична област, като съм се задържал в някои села по цяла седмица – пише Захариев – Смея да кажа, че познавам и последното кътче на нашата покрайнина, познавам добре почти всички селяни, от които можеше да се вземат някакви сведения, да се съберат материали, успях да спечеля тяхното доверие и затова искрено и с обич разказваха душата си пред мене.” Най-голямо значение е имало и това, че Захариев е роден в центъра на Крайщето, тук е прекарал известно време от живота си и имал е възможността да изживее радостта и тъгата на крайщници. „И с настоящия труд аз мисля, че най-добре ще му се отплатя като негов син.” – казва Захариев. Книгата на Йордан Захариев е била готова за печат в първата половина а 1912 година, но поради Балканската и Междусъюзническата война това не е станало. През 1914 година по искането на рецензента на БАН, Захариев извършва някои добавки и поправки, така че книгата му започва да се печата през април 1915 г. Обаче, този процес бива прекъснат отново поради военното положение. Книгата излиза на бял свят едва на 7 април 1918 година или преди точно 100 години или един век. След „Кюстендилското Краище" Йордан Захариев издава „Каменица" (1935), "Пиянец" (1949), „Кюстендилската котловина" (1963) и над 16 други публикации. Много хора често си задават въпроса за саможертвата на учения и изследователя, етнографа, фолклориста, който предпочита за поле на творческа изява родния край, провинцията, а не уютния кабинет в Министерството на образованието или в Софийския университет. И ако трябва да обобщаваме, то научният подвиг на Йордан Захариев би бил немислим без обичта към родния край. 5. ЗНАЧЕНИЕТО НА „КЮСТЕНДИЛСКОТО КРАЙЩЕ” Значението на книгата „Кюстендилско Крайще” на Захариев е огромно, не само на локално ниво, но и за науката, както на Република България, така и за науката на Република Сърбия. За сръбската наука найвече поради факта, че за пространството на юг от зоната на изследвания на Риста Николич това е единствената книга, която предоставя данни от това време. Именно поради това огромно значение, през 2001 година в съдействие с Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров” от Кюстендил и някои видни Босилеградчани, Иван Сапунджиев ЕООД от Кюстендил напечатва фототипно издание на „Кюстендилското Крайще” и така съдържанието й става достъпно на по-голям брой.

9


М-р Горан Миланов

100 години „Кюстендилско Крайще”

През 2016 година, Държавен вестник и САНУ, под редакцията на Борисав Челикович, в поредицата „Корени”, преиздава „Кюстендилското Крайще” като част от том 27. под название „Власина и Крайще”, заедно с други произведения за Босилеградско и Крайщето. По този начин съдържанието й бива достъпно и за гражданите, учените и изследователите от Република Сърбия. За отбелязване на 140-годишнината от рождението на Захариев, Регионалния исторически музей „Академик Йордан Иванов” от Кюстендил издаде 2017 година албум с всички публикувани и непубликувани негативи и снимки на Захариев, съхранявани в музея. По този начин покрай другите и снимките на Крайщето стават отново достъпни в подобро качество от тези във фототипното издание. Всичко това ни подсказва колко много е търсена и колко много е ценна тази книга. 6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Като заключение на настоящото излагане, можем да кажем следното: Още в древни времена хората осъзнали истината за писаното слово. Казано е: Verba volant, scripta manent – Думите отлитат, писаното остава. Това в края на 19 и началото на 20 век осъзнава Йордан Захариев и с книгата му ние сега, сто години по-късно, не узнаваме само фактите от този период, но и усещаме самия дух на това време. Това е най-безценното в тази книга.

10


Горан Миланов Центар културе „Босилеград”

СТО ГОДИНА КЊИГЕ „ЋУСТЕНДИЛСКО КРАЈИШТЕ“ АУТОРА ЈОРДАНА ЗАХАРИЕВА Сажетак: Ове 2018. године 7. априла обележава се стогодишњица од издавања књиге „Ћустендилско Крајиште“ аутора Јордана Захариева. То је повод да се укаже колико је ова библиофилска реткост значајна за науку и становништво, не само Босилеграда и околине, већ и за науку националних и европских размера. Књига је издата на бугарском језику као „Кюстендилско Крайще“, јер регион Крајишта до 1920. године припада само Бугарској. Овај простор, данас на крајњем југоистоку Србије, постаје интересантан за српску науку од средине прошлог века и тада књига „Ћустендилско Крајиште“ постаје значајан и једини релевантан извор о овом крају. Ова књига с почетка XX века данас представља предмет интересовања, како географије и етнографије, тако и библиотекарства, јер ово културно добро припада групи старе и ретке библиотечке грађе. Управо због своје реткости, вредности и велике потражње, књига доживљава два фототипска издања, од којих једно у Србији у оквиру едиције Корени.

Goran Milanov Center for culture “Bosilegrad”

HUNDRED YEARS OF THE BOOK “KYUSTENDILSKO KRAISHTE” BY YORDAN ZAHARIEV

Abstract: These 7 April 2018 marks the centenary of the publication of the book "Kyustendilsko Kraishte" by Yordan Zahariev. This is a reason to point out to what extent this bibliofilic rarity is significant for science and the population, not just of Bosilegrad and its surroundings, but also for the sciences of national and European dimensions. The book was published in the Bulgarian language as "Kyustendilsko Kraishte", because Krajishte region until 1920, belongs only to Bulgaria. This space today in the southeast of Serbia becomes interesting for Serbian science from the middle of the last century, and then the book "Kyustendilsko Kraishte" becomes significant and the only relevant source of this region. This book from the beginning of the 20th century is today an object of interest, both geography and ethnography, as well as library science, because this cultural asset belongs to a group of old and rare library materials. Because of their rarity, value and high demand, the book sees two phototype editions, one of which in Serbia within the series “Koreni”.


Copyright © 2018 Center for culture “Bosilegrad” & Goran Milanov, msc

Profile for Goran Milanov

100 години Кюстендилско Краище от Йордан Захариев  

Преди един век, точно на 7 април, излиза на бял свят една от най-значимите книги за Босилеградско и неговото население. Това е повод да се у...

100 години Кюстендилско Краище от Йордан Захариев  

Преди един век, точно на 7 април, излиза на бял свят една от най-значимите книги за Босилеградско и неговото население. Това е повод да се у...

Advertisement