Page 1

Структуриране на информацията за дърветата в българския фолклор Вид дърво

Общо описание

Дъб Дъбът в своите родове цер или церовина, горун (горуняк), благун или сладун, граница, церак, лютак в народното вярване се наслаждава на голямо религиозно почитане. На Бъдни вечер бъдникът не може да бъде друго дърво освен дъбово.

Дървото в календарната обредност на българина Дървото в семейната обредност на българина

Зимен цикъл, Игнажден, 20 декември. На Игнажден полязникът влиза в къщата с пръчка в ръка или с шумка – дъбова. Във време на бездъждие излизали да се молят при дъбови дървета. Стари дъбове от 150-200г. и днес се почитат като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици – жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено са черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тези дървета са почитани и уважавани от старите българи като свещени и са служели и за религиозно лекуване, т.е. тия лекувания, които се извършват чрез вярата. В с. Локорско са посочени три стари дъба, на които селяните гледат със страхопочитание – някога са служили св. литургии и колели курбани. На св. Троица има обичай, да излизат с икони и обикалят за берекет. Като са идвали при тези дъбове , спирали са и са ги миросвали: провъртали са със свредел дупка, сипвали са зехтин от църковните кандила, слагали тамян и запушвали дупката с восък. Някога на тези дъбове са мътели орли и са пазели синорите от град и други вихри и хали.

Дървото в бита на българина Дървото в преданията на българина Дърво и именуване

Дървото и неговото представяне в българския фолклор

Бухалката, с която селянката пере и с която момите се кумичат, сущо трябва да бъде дъбова. Кобилицата, която играе важна роля в обичаите и обредите, някога не е можело да бъде друго дърво освен дъбово. Има и предание за един дъб в Устово, Търновско, че е видял българското царство, неговото падане и преживял петвековното робство. Има и много места и села, чиито имена са произлезли от дъб: Дъбова махала – Ломско Дъбниците – Горни и Долни Дъбник, Плевенско Дъбница и Дъблен – Неврокопско Дабеница Церово – Искрецко Церовене – Ломско и Берковско Словесен фолклор: Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...


Вид дърво

Общо описание

Явор Яворът е също почитано и уважавано от народната вяра дърво. Под яворово дърво, както и под дъбово, може да стане оброк. Под сянката на явор човек може да седи или да спи без никакъв страх от лоши духове или от ограма. Св. Никола, когато полегне на сушата да си почине от много труд по моретата, той ляга под зелен явор.

Дървото в календарната обредност на българина

Н/И

(зимен, летен цикъл)

Дървото в семейната календарна обредност на българина

Чашата сватбарска, с която се запояват двамата млади за да имат любов и сговор помежду си и с която кумът (кръстникът), преди да отидат в църквата, напива и благославя, трябва да бъде от яворово дърво.

(раждане, сватба, смърт)

Ведрото, което е неотменна част от домашната прикя на булката, когато влезне в нова къща, и с което за първи път ще донесе Студна вода свекъра и свекървата, някога е трябвало да бъде ново, ковано ведро и то не от друго, а от яворово дърво.

Дървото в бита на българина

Овчарските кавали, с които овчарите по планинските рамни рудини, край неначнати самовилски езера са омайвали самовилите и вилите, трябвало е да бъдат направени от яворово дърво –свирка яворова. Ведрото, като неотменна част от домашната покъщнина

Дървото в преданията на българина

Само яворовото ведро можело да запази булката и момата от змейове и самовили. Оброците също могат да се правят, дето има яворови дървета.

Дърво и именуване

Има и много места и села, чиито имена са произлезли от явор: Има села – Яворово и Яворица.

Дървото и неговото представяне в българския фолклор

Словесен фолклор: Кумът (кръстникът) напива и благославя: Провикна се чаша, Чаша яворова, От гора зелена, Пълна ми рамна Със руйно вино. Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...


Вид дърво

Общо описание

Габер Габърът е също дърво, уважавано от народната вяра. То е близко до дъба и се счита някъде за един род с него. То е едничкото дърво, по което е слизал млада бога на земята.

Дървото в календарната обредност на българина

Н/И

(зимен, летен цикъл)

Дървото в семейната календарна обредност на българина

Н/И

(раждане, сватба, смърт)

Дървото в бита на българина

Свирките овчарски са правени някога само от габер – габровска цафарка.

Дървото в преданията на българина

Св. Богродица, като родила млада бога, потърсила из гората дърво, на което да върже люлка за него; из цялата гора тя не намерила чисто място освен онова, дето израснало дърво златен габер:

Дърво и именуване

Има и много места и села, чиито имена са произлезли от габер

Има и места и села Габрово и Габровица Дървото и неговото представяне в българския фолклор

Че отиде сред горица; Там намери чисто място, Чисто място, злати габер, Че си върза златна люлка. Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Музикален фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

Танцов фолклор:

Към мултимедийната библиотека...

The Tree in Folklore - Basic Structure  

Дъбът в своите родове цер или церовина, горун (горуняк), благун или сладун, граница, церак, лютак в народното вярване се наслаждава на голям...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you