Issuu on Google+

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

Етнокинетична онтология на фолклорния танц   по българското землище  Мария Дражева,   Асоциация за български   музикално‐танцов фолклор, Варна 

Въведение През последните няколко години сме свидетели и участници на феномена „Социализация на Интернет” (Web 2.0) – милиони хора по света са не само потребители на информация, но и активни създатели на такава, образуват виртуални групи, работят в тях, създават един нов модел за сътрудничество в дигиталното пространство. От позицията на подобна парадигма се извършват и съвременните научни изследвания в областта на традиционните умения и фолклор, в нашия случай – изследванията, свързани с изучаването, съхраняването, разпространението и сценичното претворяване на фолклорния танц по българското землище. Съвременните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) позволяват подобни изследвания да бъдат дело не само на отделни изследователи и институции, колкото и значими и основополагащи да са те, а да са резултат на колективна интелигентност, базирана на Интернет. Новият модел на съвместни научни изследвания и сценично пресъздаване на танца дава възможност за: • Обзор на изследванията, извършени от нашите предшественици; • Анализ на генезиса и историческото развитие на танцообразуването и танцовите форми; • Синтез на танцови форми и бинарни семиосфери (био-социални отношения, хронотоп, календарна и семейна обредност - Георг Краев 1 ); • Достъп до дигитални архиви и търсене на мултимедийна информация; • Създаване и развитие на етнокинетична онтология на танцовия фолклор; • Възможност за използане на онтологията за постановъчна работа и образователни цели. На тази основа е дефинирана целта на настоящото изследване – изграждане на прототип на дигитална онтология на фоклорния танц по българското землище. За целите на изследването въвеждаме работно пределение на понятието онтология: под отнология ще разбираме формално представяне на множество от идеи и понятия от дадена предметна област и релациите (връзките) между тях. За постигане на целта на изследването се решават следните три задачи: 1. Обзор на изследванията на нашите предшественици в областта на етнокинетиката на фолклорния танц; 2. Модел на етнокинетична „експлозия/имплозия” – анализ и синтез на съставните части на фолклорния танц; 3. Приложение на съвременните ИКТ за реализация на етнокинетичната онтология на фолклорния танц.

                                                             1  Георг Краев. Маска и було. стр. 31‐37. „Изток-Запад”, София, 2003г.  1  


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

В даденото изследване няма да разглеждаме стандартизираните процедури и форми на конкретното въвеждане на мултимедийната информация, както и проблемите свързани с авторските права. 1. Обзор на изследванията на етнокинетиката на фолклорния танц Изходно начало на обзора са публикациите на нашите предшественици, оставили дълбока следа в областта на фолклорния танц. На фиг.1 са систематизирани хронологично оснoвните автори, работили на това поприще. Всеки от тях е отдал значимото на нововъденията в записването на българския танц, но ние бихме желали да цитираме един от основателите на съвременното направление в танцовите изследвания – Стоян Джуджев 2 , който отбелязва, че за „... цялата работа по издирване, събиране, записване, проучване, възпроизвеждане и преподаване на народните танци... да се уредят хореографски филмотеки. Събраният материал трябва да се систематизира и да се подложи на научна обработка, за да се открият законите, по които се строят танцовите мотиви, фрази и периоди, да се посочат ритмичните, метрични и стилни особености на българските хора, да се установи тясната връзка и зависимост между жестта, напева и словото.” Колко актуални са и днес думите на проф. Джуджев! Ако заменим „хореографски филмотеки” със съвременните „хореографски дигитални онтологии”, то ние ще направим опит да продължим пионерското му дело. В историята на танцописа са оставили диря и предшественика на проф. Джуджев – Ангел Друмев 3 , автор на първата печатна сбирка и на метод за описание на български народни хора, както и деятели, работили в същия период като Борис Цонев 4 . Трудовете на Цонев са много ценни за хореографската наука. В тях са събрани и описани по своеобразен начин много хорả, леси и ръченици. През същият период твори и Райна Кацарова-Кукудова 5 , оставила за поколенията своите трудове като „Български танцов фолклор”, издаден през 1955. Нейната хорописна система е послужила за основа за развитие на съвременен вариант. Едни от последователите на проф. Джуджев през 60-те години са хореографите Кирил Дженев и Кирил Харалампиев. На тях дължим както обзорния труд „Теория за строежа на движенията в българската народна хореография” 6 (в съавторство), така и „Кинетография” 7 . Във вторият труд на професор К. Дженев е направен опит за принос в българската фолклорна кинетография. За съжаление, поради значителна трудност на танцописа, кинетографията е предмет на изучаване в академичните среди, но се избягва в реалната практика и в постановъчната работа. Вместо нея се използва описателната система. В съвременното изучаване на фолкорния танц се откроява името на професор Анна Илиева. Проф. Илиева е единственият български представител в Международната група за изследвания на народните танци към ЮНЕСКО по време, когато в Европа се полагат основите на нова методика и методология на изследвания, свързни с                                                             

2

 Джуджев, Стоян. Българска народна хореография, МНПросвещение, София, 1945г.   Друмев, Ангел. Български народни хора, София, 1929 4  Цонев, Борис. Български народни хора и ръченици, „Наука и изкуство”, София, 1950  5  Кацарова-Кукудова, Райна. Български танцов фолклор  6  Дженев, Кирил, Кирил Харалампиев. Теория за строежа на движенията в българската народна хореография, "Наука и изкуство", София, 1965г. 7  Дженев, Кирил. Кинетография, "Наука и изкуство", София, 1979г. 3

2  


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

традиционния танц. Работата й в тази група и поредицата й от изследвания въхру фолклорния танц са обобщени в труда „Теория и анализ на фолклорния танц” 8 . Характерно за всички наши предшественици е, че те, подобно на абстрактното и стилизирано музикално записване, създават (доразвиват) и прилагат на практика свои системи от хорописни знаци. Така напр., професор Анна Илиева допълва и доразвива системата на Райна Кацарова-Кукудова за да включи като приложения описанията на фолклорните танци в своя труд „Теория и анализ...”(вж цит.с). При паралелното разглеждане на системите за нотиране на музиката и системите за описание на танците, можем да достигнем до следните закономерности: •

При музикалната семантика - на всеки символ 9 (нота) съответства определена продължителност и честота на трептене на звука, в рамките на определена тоналност; дефинираното съответствие осигурява стандартизирано, общоприето интерпретиране на дадена музикална партитура; При хорописната семантика - на всеки символ или стилизиран знак съответства определено движение (формообразуване) в тримерното пространство, извършено за дискретен интервал от време.

Обзорът на предлаганите от нашите предшественици частични или завършени системи на хорописни знаци и формообразуващи средства на традиционния танц ни позволява да дефинираме следните изводи: Позитивни. Използват се като база за изледвания и сценична обработка на традиционния танц: • Джуджев-Дженев-Харалампиев-Илиева са дефинирали основната теория за строежа на фолклорния танц; • С малки разлики, авторите са единни в терминологията и йерархията (групирането) на съставните части на фолклорния танц; • Всички автори използват хореографски знаци по аналогия на музикалната нотация. Някои добавят и пиктограми за по-голяма нагледност (напр., проф Илиева – пиктограма за положението на тялото). Извършеното от нашите предшественици е основа за еволюционно преминаване към нова хорописна система. Проблемни или нерешени въпроси: • Всички опити за разработване и въвеждане на частични или завършени системи на хорописни знаци и формообразуващи средства имат един основен недостатък, а именно –липсата на стандартизирана форма за описание – различни автори интерпретират по различни начини даден символ; • Символното описание на движенията (за разлика от музикалната нотация) не позволява тяхното нагледно представяне в тримерното пространство и ги лишава от техните основни качествени характеристики (или както проф. Дженев и К. Хараламиев систематизиране на елементите на движение чрез въвеждане на триадата ОбразностТрайност-Сила 10 );                                                              8

 Илиева, Анна. Теория и анализ на фолклорния танц, АИ "Проф. Марин Дринов", София, 2007г.   Musical Symbols. Proposal for Encoding Western Music Symbols in ISO/IEC 10646. Revised February 19, 1998, http://www.lib.virginia.edu/artsandmedia/dmmc/Music/UnicodeMusic/  10  Страница 47 на цит. съ��инение  9

3  


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

Поради трудностите, свързани със символното описание на танците, изследователи и хореографи използват като правило описателната система, което не позволява точно предаване във времето на културното ни наследство, факт, отбелязан още от проф. Джуджев 11 . Липсата на адекватни мултимедийни технологии ограничава авторите да разработят лесна за ползване система както за изучаване на образците на традиционния танц, така и за сценичното му пресъздаване.

От позициите на съвременното развитие на мултимедийните технологии, днес става възможно да се разработи нова система от стандартизирани хорописни знаци и формообразуващи средства. Нещо повече – тази система включва синтез на танц, музика, костюми и процесуално формообразуване. 2. Модел на етнокинетична „експлозия/имплозия” – анализ и синтез на съставните части на фолклорния танц При изграждане на онтологията на фолклорния танц прилагаме методите за структурно формообразуване, дефинирани от Анна Илиева и процесуалното формообразуване, дефинирано от професор Георг Краев (фиг. 2). С цел да се осигури приемственост и леснота при прехода от традиционната описателна към дигитална система, ние прилагаме терминологията на Дженев-Харалампиев за строежа на движенията. За адекватно предаване на спецификата на даден танц, системата за дигитално съхраняване и търсене на информацията се разглежда като съставена от следните слоеве (подсистеми): A. Базисен слой – база от данни на съхраняваните фолклорни танци; B. Слой за представяне в тримерното пространство на танцовите положения и движения, за формообразуване на хорả, леси и ръченици и тяхното мултимедийно представяне; C. Слой за дигитално записване на елементите, движенията и формите на хорả, леси и ръченици. В базисния слой информацията за всеки танц в дигиталната фолклорна онтология се въвежда, съхранява и актуализира чрез стандартизирани Web-базирани процедури в следните категории (фиг. 3): • • • • • • •

Наименование на танца, категория (автентичен; сценично обработен), година на създаване; година на регистриране; кратка анотация на танца; брой на изпълнителите на танца; Етнографска локация на танца - регион, населено място; Език и диалект на песните (ако има такива), включени в танца; Процесуално формообразуване на танца, календарно-семейна обредност; Автори на танца – хореографи; хореографическо описание; система на описание на танца; официални публикации на танцоописанието; Костюми – автори на костюмите и аксесоарите; компоненти на костюмите; допълнителни обредни аксесоари; Музика на танца – прозиход на основната мелодия; композитор; партитури; видове народни инструменти; певческа група; аудио-записи;

                                                            

11

 Стр. 17‐20, Цит. Съчинение. 

4  


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

Видео материали – автори и организации, извършили заснемането и/или дигиталната обработка; описание на носителите; стандарт за запис и възпроизвеждане; продължителност в минути; авторски права на заснетия материал.

Слой за 3D (тримерно) представяне на фолклорния танц При реализацията на системата е направен опит за унификация и интеграция на методите и средствата за анализ и синтез (семантични процедури за експлозия и имплозия) на фолклорните танци (фиг. 4, 5, и 6). По методиката на ДженевХаралампиев е разработена библиотека от дигитални изображения на основните танцови елементи и движения. Всяко изображение е записано в Web-базирана база от данни, а не на локалния компютър на разработчиците. Класификацията и описанието на танците се извършва по фолклорни области, по автори-изследователи на танца, по хореографи-постановчици, с възможност за достъп до видео-архив на танци, представени от така нар. живи национални съкровища. За целите на нашето изследване, ние анализирахме видео материал на автентичното хоро „Ръката” от село Златна нива, Шуменско, представено от Емил Кръстев. Материалът се използва за създаване на сценично-обработен танц. Слой за дигитално записване на танците Основно предимство на предлаганата мултимедийна система е възможността за описание на танца в многослойна танцова партитура (фигури 6 и 7). След като се регистрира в системата (ако няма първоначално създадена регистрация, то тогава се извършва такава), хореографът въвежда информация в танцовата партитура:

• Текстово описание на танцовите движения; например, на  „раз”  ‐  нисък  • • • •

подскок с левия крак, десния се отделя в ниска свивка; Вж фиг.6;  Текстово описание на танцовите елементи; вж фиг.7; Включване на илюстрации-образци на танцовите движения, извличани чрез семантична система за търсене на двумерни и тримерни танцови движения и елементи; Влкючване на музикалната партитура и на нейната обработка такт след такт и синхронизирането й във времето с основните танцови движения; Възпризвеждане на партитурата такт по такт и визуализиране на танцовото изпълнение.

Предлаганата платформа има за аналог системите за дигитално композиране на музика, като е отчетена спецификата на тримерното описание на танца. 3. Приложение на съвременните ИКТ за реализация на етнокинетичната онтология на фолклорния танц Съвременният период на развитие на формите и методите за съхраняване на традиционните умения и фолкор се харектиризира с английската термин heritagization (херитигизация). Нека термина да не ни учудва и веднага да си припомним за произхода на думата фолклор, с която всички ние отдавна сме свикнали. Под херитигизация ще разбираме „дигитализация на традиционните умения и фолкор”, на националното ни културно-историческо наследство. За целта на даденото изследване ще въведем работен термин „дигитализация на танцоописанието” (до намиране на приемлив за нашите среди български еквивалент). 5  


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

Кои и как създават дигитално съдържание за съхранение на традиционните ни танци, за кого и с каква цел? Отговор на тези въпроси ни дава както социологията, така и съвременната Интернет практика, свързана с Web-базирани социални мрежи. Членовете на фолклорната общност у нас като членовете на дадена специфична общност вече са изградили социални връзки и от тук - те могат много по-лесно да установят технологични контакти. Предимствата от подобна мрежа се свеждат до: - Възможности за лична изява/идентичност (подсистема „Кой кой е във фолклорния танц”); - Възможности за изграждане на форуми, дискуции и други форми на електронни контакти/отношения; - Място за създаване на сайтове с генерирано и управлявано от потребителите съдържание (User-driven and generated sites and content) – в тази насока са и нашите изследвания; не само дефиниранен на принципите за изграждане на дигитална онтология, но и преобразуването й в социален сайт за колективна интелигентност.

- Ако потребител с подобни права е регистриран в системата, то тогава се преминава към стъпка 3.

- Aко все още не е регистриран, то се създава регистрация и се дефинират електронните канали за обмен на данни с дадения потребител

Стъпка 1. Регистрация на съществуващ потребител на системата

Стъпка 2. Регистрация на нов потребител на системата

Кратко описание на основните сценарии за работа със системата folkfUSER

Практическата реализация на една достатъчно представителна онтология на фолклорния танц може да се реализира само чрез привличането на носителите на автентичния фолклор и на представителите на академичните и изследователски общности. Или както проф. Джуджев 12 изтъква, „ ... работата по [създаването на дигитална онтология на традиционния танц – добавката моя] трябва да тръгне отдолу нагоре. Хорảта трябва да се издирят и запишат в техния автентичен вид, а не да се                                                              12

 Стр. 21, Цит. Съчинение. 

6  


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

преподават често пъти зле научени стъпки и фигури върху още по-зле записани мелодии ...”. За тази цел авторката предлага следните три социални сайта: • Портален сайт за изграждане на онтологията (http://folkfuser.ning.com – самото наименование на сайта folkfUSER е една игра на думи; образувано е от термините folk, fuser, user - смес на създаваната от потребителите информация за фолклора); • Портален сайт за електронни издания на изследвания, свързани с изучаване на традиционния фолклор (http://folkxlittera.ning.com); • Портален сайт от типа Интернет телевизия за представяне и изучаване на фолклорния танц (http://folkxplorer.ning.com). И трите посочени сайта позволяват всеки един потребител да има възможност да изгражда свои сайтове, интегрирани в дадения портал. Това е едно значително предимство на предлаганата Интернет-платформа, довело до запазване на идентичността на всеки потребител и на информацията, която той генерира и оценява в порталния сайт.  

Разработвани подсистеми Четири основни подсистеми: • Мултимедийна танцова библиотека; • Музикален архив; • Учебна телевизия и видео-стрийминг, • Анализи и синтез на дв��женията на фолклорния танц Мултимедийна танцова библиотека Анализ и синтез на фолклорния танц в контекстта на процесуалното формообразуване Информационно-търсеща система „Изследователи на фолклорния танц по българското землище” Образци на фолклония танц по българското землище Изучаване на основните движения на танцьорката и танцора Музикална библиотека - Аудио библиотека; - Партитури Информационна система „Кой кой е в музикалнотанцовия фолклор” Стъпка 3. Работа с основния панел на системата    7  


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”   

Заключение В заключение бихме желали да направим извода, че съвременните компютърни и комуникационни технологии осигуряват възможността да се реализира една нова система за хореографско описание на традиционния танц по българското землище. Авторката се надява, че чрез общите усилия на специалистите, работещи в областта на танца и информационните технологии, подобна система ще се въведе в практиката. Предстои създаването на стандартизирана библиотека от тримерни изображения на основните танцови движения, което би довело до оптимизиране на хореографическото описание. Един от незасегнатите въпроси в даденото изследване, е свързан с защита на авторските права. Междунароният опит в тази област показва, че това е един основен проблем при създаване и споделяне на информация в дигиталното пространство. Решаването му в близко бъдеще би разширило кръга на потенциалните създатели на уникална информация в Интернет. И накрая, но не и по значение, основният проблем за ефективното приложение на дадена високо технологична платформа, каквато е дигиталната мултимедийна онтология, е компютърните умения на нейните потребители. В това направление ние предвиждаме създаване на програма за обучение на потребителите – хореографи, педагози и танцьори, на ученици и студенти от специализираните учебни заведения. Литература 1. Друмев, Ангел. Български народни хора, София, 1929 2.

3. 4. 5. 6.

7. 8.

9.

Джуджев, Стоян. Българска народна хореография, МНПросвещение, София, 1945г. Кацарова-Кукудова, Райна. Български танцов фолклор Илиева, Анна. Теория и анализ на фолклорния танц, АИ "Проф. Марин Дринов", София, 2007г. Цонев, Борис. Български народни хора и ръченици, том 1, "Наука и изкуство", София, 1950г. Дженев, Кирил, Т. Кючуков, К.Харалампиев, П.Захариев. Терминология на българската хореография, "Наука и изкуство", Софич, 1965г. Дженев, Кирил, К.Харалампиев. Теория за строежа на движенията в българската народна хореография, "Наука и изкуство", София, 1965г. Дженев, Кирил. Кинетография, "Наука и изкуство", София, 1979г. Краев, Георг. Маска и було, „Изток-Запад”, София, 2003г.

Докладът е прдставен и обсъден на 16 Май 2009 г., Втора конфренция по проблемите на фолклора, НБУ

8  


НОВ БЪ ЪЛГАРСКИ И УНИВЕР РСИТЕТ ‐ С СОФИЯ  Депар ртамент „М Музика”   

Фигура 1. Хроноло огия на изсл ледователитте на  българсккия фолкореен танц 

Фигуура 3. Основвни категори ии за  описание на фо олклорния ттанц   

Фигура 2 2. Бинарнитее семиосфер ри в  онтологгията на фол лклорния таанц 

Фигура 4. Йерархи ия на съставвните части и на фолкклорния тан нц 

  9

 


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ‐ СОФИЯ  Департамент „Музика”     

  Фигура 5. Онтология на фолклорния танц. Танцови положения             

  Фигура 6. Онтология на фолклорния танц. Танцови движения        10  


НОВ БЪ ЪЛГАРСКИ И УНИВЕР РСИТЕТ ‐ С СОФИЯ  Депар ртамент „М Музика”     

  Фигуура 6. Онтол логия на фол лклорния таанц. Мултим медийна сисстема   з за изучване  на автентиччен фолклор р    

  Фиггура 7. Онто ология на фо олклорния танц.   Мултимедийно р работно мессто на хорео ографа     11  


НОВ БЪ ЪЛГАРСКИ И УНИВЕР РСИТЕТ ‐ С СОФИЯ  Депар ртамент „М Музика”      Сайт fo olkfUSER.nin ng.com 

 

  Сайт fo olkXlittera.niing.com 

 

  Сайт fo olkXplorer.niing.com 

    Фи игура 8. Сайттове, свързаани с онтоло огията на фо олклорния таанц 

 

  12  


Етнокинетична онтология на фолклорния танц по българското землище