Issuu on Google+

Брой 2

4 4

СВАТБИ  ОТ ФЛОРИСТИ

11.2013


Тагетес - Едно неочаквано пътешествие - За магия или за лек - Хибриди

4

4 сватби от 4 флористи - Близо до Природата - Левеке Дизайн - Испанската Сватба - RaddyFlowers - Акценти в Сиво - Floris - Морско Дъно - Флореста

17

Кметът на село Бимбаргово Интервю с Емил Кожухаров

Desitasus Момичето с рисуваните саксии

35 42


Семпервивум

45 51

Забравени съвети за пъстра и плодородна градина

7ми Рожден Ден на FlowersNet.info

55

2


Здравейте приятели!

Ето, че отново се срещаме! Желанието ни да направим втори брой на списанието беше огромно. По-голямо от него е само нетърпението ни, отново да чуем вашите впечатления за нашата работа. Щом сме попаднали пред погледа ви, то значи растенията заемат не малка част от живота и интересите ви и със сигурност познавате удоволствието да правиш нещата, които харесваш. За нас създаването на това списание е точно такава дейност и поради това темите, които искаме да ви представим са много и разнообразни. Затрудненията ни възникват не в избора им, а в овладяването им в някакви рамки.

Гл. Редактор Ренета Костадинова

Изборът ни на теми за втория брой на Flowersnet сисанието се ръководеше от няколко фактора, но най - вече от лятото. Ах, лятото! Време за отпуски, море и планина, но също и време за сватби. Нямаше как да не изберем за основна тема на броя именно едно от най-значимите събития в живота, най-красивия и пищен празник, с които хората отбелязват желанието си да са заедно. Няма по вдъхновяваща тема и момент от живота ни, който така да зависи от обстановката и най-вече от цветята около нас. Към избора на тази тема ни подтикна и едно събитие, с което Варна се гордее – Гранд Флора. Темата му беше: „Цветята в нашия празник”.

В главната ни тема ще ви покажем как четирима флористи създават неповторимата атмосфера в четири сватби на различни теми. Освен сватбената цветна магия за втория брой на Flowersnet списанието избрахме да ви представим тагетеса. Да, същото онова малко жълто цвете, което бабите ни наричат „камшици” и което се оказа колкото популярно по света, толкова и с много и необичайни приложения. Компания му правят едни малки чаровници семпервивумите. И този път четохме книги със съвети за създаване и поддържане на красива градина, направихме поредното си интервю, запознахме се с една софиянка, която обича да рисува по саксиите с цветя и дори празнувахме рожден ден. Вземете си напитка, настанете се на терасата или в градината и ...

Приятно четене!


от Диан Георгиев

Турта, Тагетес, Камшица, Фунда, Ниска Кадънка, Търкалак ... Сигурно има още безброй имена, с които е наречено едно от най-популярните цветя по света. Съмнявам се да има човек, който не го е виждал поне веднъж в парковете, по цветните алеи, в градинките пред блока или в селските дворове. Жълто-червените му цветове, перестите листа, обилният цъфтеж от юли та чак до първия сняг, специфичният му аромат, не могат да се сбъркат с друго растение. Всеки любител цветар го поглежда с усмивка и си казва „О! Много добре го познавам това цвете.” Сякаш няма с какво да ни изненада и какво ново да научим за него. Но замислял ли се е някой, на какво дължи популярността си, от

4


снимка: Kiev Murillo

T. minuta къде идва и как е стигнало до нас. Ще направим едно пътуване във времето, за да проследим пътешествията на това толкова познато ни цвете -Тагетеса. Родината на камшицата е Америка. От там ще тръгне и нашето пътeшествие. Обширните територии на голяма част от Южна Америка, както и южната част на Северна Америка са първият дом на тагетеса. Древните Инки са познавали цветето и са го ползвали като билка и подправка. От тях в наследство остава и наименованието му в Перу – „Huacatay” T. minuta. Това е и основната подправка на традиционно ястие, наречено „ocopa”. Съвсем отделно от цивилизацията на Инките, Ацтеките откриват ценните качества на камшицата и го използват за лечение и в правене на магии. За първи път срещаме официалното му

споменаване в книгата на Мартин де ла Круз „Малка книга за лечебните билки на индианците” през 1552, като билка, която се използвала против хълцане, ако си бил ударен от гръм или за хора, които ще прекосяват река. Последното най-вероятно е свързано с правене на магии или амулети. Камшицата е била най-използвана в церемониите за “Деня на мъртвите”. „Dia De los Muertos” се празнува и днес в някой места на Мексико. Древната традиция се е свързала с католическите празници „Вси Светии” и от комбинацията им се родил съвременния „Ден на мъртвите” в Латинска Америка. Голяма част от растенията, които се ползват на празника, се отглеждат в „плаващите градини” Xochimilco (Хочимилко). Още едно наследство от Ацтеките са тези уникални градини. Вместо да изведат водни канали към сушата за да поливат растенията, древните инженери са проектирали и конструирали


снимка: Kiev Murillo

градините направо в езерото. Самите „острови” се състоят от натрупани пластове почва като пластовете на торта и са оградени с колове и дървета, корените на които „държат” острова като в кошница. С наближаване на „деня на Мъртвите”, много от градините са заети с отглеждането на Тагетес (Tagetes erecta). Стотици снопове рязан цвят отплават от градините всеки ден, за да стигнат до мегаполиса Мексико за един от най-важните празници. „ Днес Каталина е станала рано за да приготви закуска за семейството си. В Мексико началото на ноември е

топло. Каталина готви навън. Тя бърза, защото днес е важен ден и трябва да приготви всичко за празника. Днес е „Деня на мъртвите” и празненството ще продължи три дни. Дни в които според вярванията, мъртвите се връщат по домовете си и прекарват време с живите си роднини и семейството. Каталина вече е готова със закуската и се е заела да подрежда една от стаите в къщата с картини и статуетки на Дева Мария и на светците. До тях са подредени снимки на семейството, а най-отпред на специален олтар са сложени снимки на починалите членове на семейството. Бащата на

6


Каталина, Хорхе е донесъл от пазара цял наръч от оранжевите цветя. Вече всичко е украсено с Тагетес-„Цветето на смъртта”. Улисани в подготовката, вечерта заварва семейството на Каталина в приготовления на костюмите за карнавала. Тази вечер всички се обличат като скелети и мъртви хора, за да приветстват с танци и музика мъртвите си роднини. Нощта е дълга и изпълнена с емоции и

веселия. На сутринта към статуетките на светците са прибавени и такива на дечица. Защото първи идват душите на починалите деца. Семействата, които нямат изгубени деца, приютяват душите на децата без семейства или живи роднини, които да ги очакват. Олтара е натрупан с лакомства и храна, а силният аромат на камшицата доминира над всичко. Хората вярват, че


снимка: Kiev Murillo

точно този аромат събужда мъртвите и ги води към домовете им. Минава пет следобед и Хорхе е натоварил ръчна количка с тагетеси, хризантеми и гладиоли. Цялото семейство отива на гробищата, за да украси гробовете на починалите. Днес те ще прекарат нощта там, за да покажат, че всички са желани и

добре дошли обратно в семейството. Наоколо всички други гробове са украсени с цветя и свещи. Вечерта идва,а с нея и песните и музиката на местните мариачи. Свещеници от църквата са дошли за вечерна проповед. Настроението е радостно и приповдигнато, а за това е спомогнал и изпитият Мезкол (Алкхолна напитка

8


която се прави от Agave americana). Хората вярват, че не животът, а смъртта е истинската същина на съществуването им. Животът е сън, процес, през който да преминат, за да стигнат смъртта. На третият ден, всички членове на семейството сядат в стаята с олтара за дългоочакваната среща с починалите близки. Разговарят помежду си,

снимка: Kiev Murillo

разказват си случки и истории, свързани с починалите и с усмивка се сещат за всеки един от тях. Третият ден завършва с тържествен обяд, на който се вдигат наздравици за мъртвите. Дненят на мъртвите е традиция, която дава възможност на хората да приемат и разберат смъртта като част от човешкия живот. Чрез спомена за мъртвите, този празник играе и важна роля за сплотяване на живите и техните


семейства. Нашето пътешествие ще продължи на изток заедно с конкистадор, които отплавайки от земите на Ацтеките, натоварили корабите си със злато и скъпоценности от новият свят, те взимат със себе си и семената на Тагетеса. В краят на шестнадесети век, камшицата пристига в Европа. Тя не става най-любимото цвете на градинарите, но се приема с охота в градините на много манастири. Пътят и я отвежда до Франция, където получава своето признание. По- късно видът Tagetes patula е наречен “Френски тагетес”. Друг вид на тагетеса Tagetes erecta попада по земите на северното крайбрежие на Африка. Подходящите условия за развитие на иначе непретенциозното растение, спомагат за бързото му натурализиране и разпоространяване като диворастящо цвете. Много по-късно, изследователи на Африка, предположили, че тагетеса е местно растение и го нарекли „Цвета на Африка”. Така и до днес в много страни Tagetes erecta е познат като Африкански тагетес. В Европа камшицата вече била позната почти навсякъде. В Англия била наречена”Merigold” - Златото на Мери, заради връзката му с църквата. В Италия, „Fiore d’ogni mese” (цвете на всеки месец), за��ади продължителният си цъфтеж. Името „Цвете на смъртта” отдавна било заличено и тагетесът придобил нов имидж сред градинарите в Европа. Но пътешествието ни не свършва до тук. Мореплавателите, които вече търгуват с коприна и подправки, в знак на добри отношения, занесли тагетеса на местни Индийски и Тайландски търговци, които се влюбили в растението, заради богатите

T. patula

T. erecta

и наситени цветове, които били същите като цветовете, които ползвали в религиозните си ритуали. Много скоро след това тагетеса придобил такава популярност, че пазара на камшица станал един от най-големите и важни пазари в Индия.

10


Денят е 13-ти Октомври. Ден преди Фестивала Дашахара, един от най-големите и важни фестивали на Хиндуистите. Арун Верма е станал още преди изгрев и заедно с братята си е натоварил кошовете и вързопите с цветове на тагетес. Тръгват рано, преди зазоряване, за да стигнат първи на пазара на цветя в Делхи. Изгревът ги заварва на пазара. Докато мъжете се договарят за цената с другите търговци, жените нижат цветове на камшица на дълги гирлянди. Търсенето е голямо и търговията върви добре. На пазара има също и търговци на хризантеми, астри, тубероза (Polianthes tuberosa) и рози. Цветята са важна част от живота на хиндуистите и те винаги имат цветна украса в домовете си. Поднасят ги, като дарове на боговете и когато се женят,

младоженците са окичени от глава до пети с пищни гирлянди от тагетес и хризантема. Аромата на цветя се носи по цялото продължение на пазара. Суетнята е голяма. Тълпи от хора минават през пазара, за да отнесат цветя в домовете си, да ги украсят и да предложат като дарове на боговете. До края на деня всички цветя са продадени. Арун е доволен. Разбира се, част от цветовете е запазил за себе си и семейството си за утрешният фестивал. Много хора не знаят, но тагетеса е един от най-използваните аромати в парфюмерията, заради специфичният си аромат. Индия в последните години е станала водеща в производството на масло от тагетес.

снимка: Shuva Brata Deb


снимка: Shuva Brata Deb

Малко след Фестивала Дашахара, в съседство с Индия се провежда фестивала Дипауали в Непал. Тагетеса е на особена почит там . Почти във всяко семейство, във всеки дом, във всяка градина задължително присъства камшицата. Също както и в Индия и тук излизат много търговци на цветя и предлагат гирлянди и нанизи от тагетес. Дипауали или наричан още Тихар, е фестивал на светлината. Тези пет дни хората ще красят и осветяват къщите си, така че тъмнината да не влиза там. Ще поднасят дарове на кравите, на кучетата и гарваните. Това са животни, свързани с боговете и чрез тях хората ще поднесат своите дарове. Наричат тагетеса ‘शयपत्री’, което означава Столистно цвете. От него се правят гирляндите, с които се окичват кучетата и кравите, както и статуите на богове в храмовете. Листенцата от цветовета на тагетеса са и в основата на някои ритуали, които се извършват в семейството.

Тагетеса се използва като подправка и за чай не само в Непал. Малко известно е, че заради високото съдържание на кератин и лутеин на Tagetes erecta, екстракт от цветовете му се ползва за оцветяване на някои видове храни в Европа, като маргарин, майонеза, тестени продукти, паста, кисело мляко, сокове и много други. Ще го намерите на опаковката под името (E161b). Благодарение на това прекрасно растение, направихме едно необикновено пътуване, започнало от Празника на смъртта до Празника на светлината, което само ни показва каква важна част и значение заема Тагетеса в културите и традициите на толкова много нации по света. Неизменно то ще остане и в нашите сърца и в китните ни градини, независимо дали са те няколко декара или десетина саксии на терасата.

12


от Диан Георгиев


Още от времената на Ацтеките, тагетеса е известен като магическо растение и се е използва в комбинация с други растения и съставки, както и за направата на различни амулети. Завладяващият и неповторим аромат на камшицата вълнува хората и до днес, но не заради магичните си способности, а заради лековитата си сила. Народните билкари, използват Tagetes erecta като обират само цветовете на кичестата оранжева камшица. Въпреки това, лековита сила има цялото растение, както цветчетата, така и стеблото, и листата. В растението се намират големи количества каротин, флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества, антисептични вещества и пигменти, и лечителите я използват най-вече за лечение на кръвоизливи, миоми на матката, маточни възпаления, мастопатия, кисти и при стерилитет у жените. Туртата, обаче има много пошироко приложение от това. Тя може да се използва също и при простудни заболявания и кашлица, при гъбични инфекции, при измръзвания, против отоци, средство за премахване на мазоли, при кожни заболявания – екзема, обриви, пъпки, акне, а също и като подправка. В Мексико тагетесът се пие на чай заради тонизиращият му ефект, а в Турция дори се добавя в тютюневите изделия.

Отварата от камшица се приготвя по следният начин: 2 с.л. билка се запарват в 500 мл вряла вода за 20 мин. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно преди хранене. Пие се 3 месеца с 6 дни почивка между тях. Ето и рецепта за извлек: 3 с.л. тъмно оранжеви съцветия турта се заливат с 500 мл студена вода, оставят се да престоят 6-8 ч, след което се варят 15 мин в добре затво­рен съд. Прецежда се и се приема затоплен преди храна сутрин и вечер. Дали заради лековитите си свойства или магичният си аромат, тагетеса остава едно от най-популярните и използвани растения в билкарството и заема достойно място в народната медицина на много нации по целият свят.

14


T. erecta ‘French Vanilla’ снимка: Etelä Suomi

T. erecta ‘Sweet Cream’ снимка: Etelä Suomi

T. erecta ‘Inca-II-Orange’ снимка: Etelä Suomi


T. petula ‘Harlequin’ снимка: Marcy Lautanen-Raleigh

T. petula ‘Bonanza Bolero’ снимка: Marcy Lautanen-Raleigh

T. tenuifolia ‘Lemon-Gem’ снимка: Marcy Lautanen-Raleigh

T. lucida ‘Spanish Tarragon’

T. lemmonii ‘Mountain Marigold’ снимка: Marcy Lautanen-Raleigh

снимка: Marcy Lautanen-Raleigh

16


4 4

СВАТБИ  ОТ ФЛОРИСТИ


Стелиана Левеке

18 21


Идеята за визията на сватбената украса се роди изведнъж във фантазиите ми, веднага след като чух изискванията на младоженците „естествени цветя, еко материали и малък етно елемент. Винаги съм си мечтала да направя точно такава еко сватба с дантели и плетени на една кука карета. Много исках да включим и брезови кори, защото за мен те, освен че са много красиви, идеално се вписват в мястото, където щеше да бъде сватбата – Арбанаси. Реших, че украса трябва да е натурална, земна, много нежна и романтична. И така се роди темата на сватбата „Близо до природата“. Отначало Вени (Невена Жекова сватбената агентка), а после и Ели булката, ми изпратиха няколко идеи и снимки, от които се досетих, че в цветово отношение ще се придържаме към бялото. Булката сподели с мен какви цветя харесва (бяла едра


гипсофила, маргаритки и бялата хризантема от двора на баба), а аз старателно си записвах и се опитвах да помня всяка подробност. И така идеята ми за украса постепенно започна да придобива цвят и визия. Щастлива съм, че младоженците одобриха закачката тук и там да вмъкна по едно седефено копче, с което да сложа своя подпис на украсата. Както всички мои приятели и колеги и те бързо разбраха за моята любов към копчетата. Въпреки всички идеи и визия, които имах вече готови в главата си, ми липсваше онзи нежен завършек, детайл от украсата, който да й придаде естествена нежност и дух. Къде да го открия? Случи се по найестествения начин - намерих го в природата. Със съпруга ми, който е моята дясна ръка (изключително много

ме подкрепя, помага ми и е виновен за прекрасните снимки, които винаги имам от украсата и всеки един малък детайл) пристигнахме един ден порано, за да разгледам още веднъж ресторанта, мястото за ритуала и за да имам достатъчно време за работа. Направихме малка разходка с целия екип на Черга - сватбената агенция, с която вярно работя от три години насам и младоженците. По пътеката в гората забелязах едни високи треви, които бяха точно този завършек, който търсех. А булката се радваше на всяко дръвче, шишарка и на едни храсти с дребни сини плодчета. Запомнихме къде са, набрахме от тях и така в украсата присъстваше и частица от горичката в Арбанаси. Малък детайл, който силно впечатли булката и на който тя особено се зарадва на следващия ден.

20


Това са част от думите ми, които Ели, моята булка, сподели на страницата си във Facebook и които най-точно описват как се чувствах, създавайки украсата за празничния й ден: „Мечтала съм за точно такава сватба и такава булка и ето, че мечтата стана реалност! Ели, благодаря ти, че ми даде пълна творческа и артистична свобода! Благодаря за доверието! Толкова спокойна и положително заредена не съм се чувствала отдавна. С ръка на сърцето мога да кажа, че тази емоция ме държи още и всеки път, когато гледам снимките усмивката и сърцето ми сияят.“ Ето какво казва Елена Шмид: “В работата на Стели най-много ми допадна силното присъствие на семпли, изчистени линии, съчетани с романтичния дух на дантела, зебло и много нежни, пастелни тонове. Освен цялостната украса, тя дори стана автор на моето бижу за коса - гребенче, в което тя съчета елементи от булчинското венче на майка ми, синьо мънисто - моето “нещо синьо” по американски и естествени цветя. Б��х напълно уверена, че Стелиана ще изработи всичко с внимание и любов и това ще проличи от всеки един елемент. Така и стана!”


Ради Вълканова

22


Всичко започна с моите прекрасни младоженци Алекс и Иво. Доверието, което ми гласуваха, тяхната позитивна нагласа през цялото време и най-вече огромното им желание да превърнат този важен за тях ден в незабравимо преживяване и емоция. Датата беше определена – края на септември, за да избегнем големите летни жеги, които винаги са сериозно изпитание за цветята и безсънни нощи за мен. Мястото, BlackSeaRama, близо до Балчик, което бяха избрали моите младоженци, предоставяше прекрасни възможности. Мислейки за сватбена украса, никога не възприемам цветята сами за себе си. Те винаги са част от мястото, където ще бъдат разположени и трябва да са в хармония с него. Мястото е даденост, с която трябва да се съобразим. Младоженците невинаги обръщат внимание на тази много важна подробност. В нашия случай имахме огромна бяла шатра с бели стени,

кръгли маси и много пространство, което беше предимство и ми даваше повече свобода при избора от цветове и цветя. Обичам тематични сватби! Темата разбира се, невинаги е задължителна, но тя помага по-лесно да се изгради концепцията и визията на цялото събитие. Тя е идеята, която обединява всички елементи в синхрон. Темата на Алекс и Иво беше „Полъх от Испания”, а поводът за нея е най-романтичното предложение за брак под горещото слънце на Севиля, което те едва ли ще забравят някога. Така беше поставено началото на една дълга подготовка по оформяне на визията в моята глава, за да може после всичко да се превърне в реалност. Може би съвсем разбираемо, мислейки за вариантите какво да направя, все си представях красива танцьорка на фламенко, с богата на волани и цветове пола, с цвете в косите.


Представях си грацията в извивката на ръцете й, в ритъма на танца, под звуците на класическа китара. Друг образ, с който свързвах Испания, беше Кармен. Тя е символ на страст, на свобода и самоувереност. Спомням си, че по това време доста често си слушах един албум на Nicolas de Angelis. Исках цветята в крайна сметка да звучат като тази музика, да танцуват като моята фламенко танцьорка и да изглеждат като Кармен. Това исках от цветята и от себе си, като флорист. Не зная дали го постигнах, но в деня на сватбата, в очите на Алекс имаше блясък. Първосигнално свързах Испания с червени цветя, но уви, булката не обичаше червения цвят. В никакъв случай червено! В началото не исках да повярвам –„Как така без червено!”, но после си помислих - „Защо пък не?”. Това ще е една друга Кармен в цикламено и оранжево, също толкова смела и самоуверена, с ярко и забележимо присъствие. Различна! След това изборът от цветя изобщо не беше труден.

24


Глориозата, с нейните нежни извивки на стеблата, като ръцете на моята танцьорка. Карамфилът, прекрасните дипли на неговите венчелистчета, повтаряха идеята на сватбената рокля. Хортензия, заради богатството от цвят и различна текстура. Розата, разбира се, къде без царицата на цветята. Пасифлора, това прекрасно растение ни дари с няколко разцъфтели цветчета, което си беше награда, като се има предвид, че цветът се задържа само няколко часа. Толкова мимолетна красота, но с ярък отпечатък, като всеки хубав миг. За букета на булката избрах ванда, една от любимите ми орхидеи. Всички останали елементи от сватбената украса следваха визията на още един много добре познат символ на Испания - ветрилото. Масите за гости, салфетките и сватбеният букет под формата на ветрило, се превърна в

страхотно допълнение към роклята, а Алекс с него в ръце беше Кармен, която си представях. Да разкажеш за любовта с помощта на цветята е вълнуващо преживяване, но без подкрепата на хората зад кадър, без един добър екип, това не би било възможно. Създаването на всяка сватбена украса е плод на много усилия и много безсънни нощи, които често пъти остават незабелязани. Затова благодаря на: Луиза Георгиева (www.mimozabg.com ) - тя подреди хаотичните ми мисли и добави още четири ръце и времето вече не ми беше враг; На екипа на Сватбено кафе ( www.svatbenocafe.com), които ми дадоха възможност да се вихря и все още продължават да го правят; на хората от моя екип и тяхната техническа подкрепа; и на фотографите за прекрасните снимки, за това, че уловиха неуловимото – красотата.


Ивайло Иванов

26


Булката често посещаваше магазина и винаги се е изказвала много ласкаво за работите, които показваме. Кумата обаче беше поръчителя на сватбената аранжировка и букети. Освен съдовете, кумата пожела аранжировките да са в сиво и жълто, но жълтото трябваше да е лимонено жълто. Мястото на събитието, Seasied също има своят стил и особености, затова всички тези изисквания се оказаха фактори в цялостната изработка, с които трябваше да се съобразя. Сивото е сложен цвят за работа. Помислете си за нещо сиво и после се опитайте да се сетите за такова сиво цвете. Трудно. Това е така, защото сивото при растенията е различно сиво от това, което срещаме в ежедневието си. То винаги носи нюансите на други цветове, с които трябва да се съобразиш, когато подготвяш растенията за комбинирането му. Сивите семенни кутийки на мака бяха основното цвете, около което цялата композиция се разви. Те придават този модерен и нестандартен характер, който кумата пожела да види в работата ми.


Трябва да разграничим два вида модерни аранжировки. Такива, които се продават в магазина и тържествени. Това което търсим тук е тържественият вид. Той, освен визията на нещо ново и нестандартно, трябва да придава усещане за веселие, празничност, трябва да носи онова сватбеното бяло. И тук е мястото да кажа, че с нашата професия, елементите се съчетават творчески, а не практически. Мястото на сватбеното тържество е градина. За да могат аранжировките да придадат празничност на тази градина, те трябва да се слеят и да я допълнят с цветовете на празничното настроение. За да се покаже сивото на маковите кутийки, те трябва да бъдат подредени по подходящ начин. Добавих и мента, която заради особеният си цвят на листата подчерта сивото на маковете. Лимоненото жълто е студен цвят. То също беше зададен от кумата като основен цвят. За него използвах


гербери. Палитрата от цветове на гербера е огромна, но не бива да се забравя, че не винаги получаваме от доставчика това, което сме поръчали. Затова когато аз поръчвам цветя за сватби, се застраховам, като поръчвам повече видове цветя в същите цветове, за да мога бързо и своевременно да реагирам, когато има несъответствие с очакваната поръчка. Много от колегите ми правят точно обратното. Поръчват по-малко от колкото им трябват и винаги рискуват композицията им да пропадне или да се измени, така че да не отговаря на първоначалната идея. Когато правя букетите, не мисля как, какво и колко. Мисълта ми е насочена към композицията и комбинацията на цветята. Колко да е кръгло кръглото, колко да е правоъгълно правоъгълното…. Това са неща за които опита ми позволява да не мисля, за да мога да творя.


Павлина Василева

30


За тази сватба трябваше да изработя булчински букет, украса за масата на младоженците, браслети за шаферките и кумата и бутониери за младоженеца и кума. Булчинският букет беше в пастелни цветове бели божури, лилави и пастелно – оранжеви рози, разнообразени с фрезия и карамфил Антигуа. Младоженката искаше букет, който да е по скоро продължение на роклята и булото й, отколкото цветен акцент във визията. Сватбената вечеря щеше да се състои в ресторант Корона в двореца в Балчик – не голяма зала, за не много гости. Домакините бяха решили сами да направят тематичната украса за масите на гостите, за мен оставаше украсата за масата на младоженците. Тя трябваше да е достатъчно ярка и забележителна, за да създаде нужния ефект, да покаже темата на събитието, която моите младоженци бяха избрали и да даде празничен и завършен вид на цялото помещение. Едновременно с това, не трябваше по никакъв начин да пречи на младоженците да се насладят на вечерята си или да ги закрива от погледа на гостите им, по какъвто и да е начин. Младоженците имаха само едно изискване - темата да е ясно изразено морска. Украсата трябваше да събужда усещане за рибарски лодки, пясъчен бряг, морско дъно. Бащата на булката е моряк и цялото семейство е силно свързано с морето. Пламена - булката беше подготвила малко декоративно сандъче – потъналото морско


съкровище, в което гостите щяха да оставят пожеланията си и искаше то да присъства на масата за младоженците. Точно това сандъче ме доведе до идеята за морско дъно и всичко, което присъстваше в украсата след този момент, беше подчинено на тази тема. Пъстротата на букета заимствах от пъстротата на морското дъно. Спрях се на глориоза, заради приликата и с морските звезди, добавих син делфиниум. Карамфил Антигуа със специфичния му състарен зелено – розов цвят, за да напомня за водораслите и червена бегония като коралов риф. Бели божури даваха пълнота и пастелен фон в композицията и я свързваха с булчинския букет. Създадох пищен, хоризонтално издължен, асиметричен аранжимент, който да бъде обемен и цветен акцент

32


на масата на младоженцит�� и в цялата зала. За да направя украсата достатъчно забележителна и едновременно с това балансирана, разделих двата визуални акцента – букета и сандъчето за поздравления в двата края на официалната маса. Идеята за изгледа на масата и за материала, който ще използвам, дойде съвсем естествено, след като имах сандъчето и темата. За свързващ елемент използвах клони корилус. Със светлата си гладка кора те напомнят изхвърлени на морския бряг отломки, а извивките им са като гонещите се морски вълни. Клоните създадоха плавен преход от пищния асиметричен букет към симетричните пропорции на сандъчето. Няколко морски звезди, големи мидени черупки и шепи стъклени топчета, като пръски морска вода допълваха цялостната идея. Последен щрих в аранжирането на масата на младоженците бяха няколко рибарски мрежи и въжета, спуснати по предната й част. Една от мрежите отново ми беше предоставена от младоженката – истинска рибарска мрежа, неизползвана все още в морето,

много ситна и в разкошно червено – лилаво. Смекчих ефекта, като върху нея добавих едра рибарска мрежа в бежово с корк по краищата. Драпирах мрежите над сатенената покривка на масата и получих усещане за пищност, но създадено от един прост по същността си елемент. Този аранжимент, макар и без съпътстваща украса на масите за гостите и залата стана един от любимите ми за сезона. Заради морската тема, нестандартните материали и именно заради факта, че трябваше да създам цялостна атмосфера и въздействие с по-малко елементи. Искам да благодаря на Пламена и Мартин, че ми възложиха работата по украсата на тържеството им и на всички, които винаги са до мен, за да ми помагат в осъществяването на задачите ми. Най-голямата ми награда, разбира се, е одобрението на клиентите. Да ги видя доволни, всеки път ми показва, че съм била на верния път и успешно съм пресъздала желанията и представите им за това, как трябва да изглежда техния празник.


БЛИЗО ДО ПРИРОДАТА

ИСПАНСКА СВАТБА

С НЮАНС НА СИВО

МОРСКО ДЪНО

Флорист - Стелиана Левеке Сватбена агенция -Черга ЕООД Агент - Невена Жекова Фотограф - Емануел Левеке  

Флорист - Ивайло Иванов Сватбена агенция - Pertito Домакини - SEASIDE Фотограф - Floris

Флорист - Ради Вълканова Сватбена агенция -Сватбено кафе Домакини - BlackSeaRama Фотографи - Тодор Цветков и Haldigital97

Флорист - Павлина Василева Домакини - ресторант БM Корона Фотограф - Флореста  


интервю на Ренета Костадинова


“И се появява на бял свят един съвсем нов форум. “ из анонимен текст в интернет Преди време из Интернет пространството се завъртя интересен анонимен текст със заглавие ”Тайният живот на форумите”. В него с лека ирония и доза любов се разказваше за възникването, развитието и логичния, може би колапс на този вид онлайн общуване. Много от нас, вероятно с доза носталгия си спомнят за собствените си първи крачки и участие в един или много Интернет форуми. Както във всяко начало, така и в онлайн общуването има някаква чистота и красива наивност, когато нещата се зараждат и започват своя път и както беше описано в същия текст, някои форуми приключват съществуването си, а други, макар и с периодични сътресения и преливания остават, за да ни дават информация и най-вече общуване с хора с интереси близки на нашите.

ме нави да направя нов форум, където да продължим. Така на 31 май 2006 г. се родихме ние. Как се създава един форум чисто практически? Черпеше ли идеи от някъде за реда и правилата или ти бяха ясни от самото начало? Нямах никаква идея какво правя. Никога преди това не бях се занимавал с подобна платформа. Даже първият опит беше неуспешен и сринах форума половин час след като го пуснах. За това обаче си знам само аз, а от този момент знаят и всички останали. Да си призная доста ме беше страх. Давах си сметка, че това, което правя не трябва да свършва като FPlanet или поне да издържи докато FPlanet се оправи. Правилата и реда си ги направихме с времето – от другите сайтове, от това, което ни се случваше с времето.

В този брой разговаряхме с главния администратор на най-големия форум за цветя в България. Много хора от FlowersNet знаят как е поставено началото, но би ли разказал отново! Преди 7 години имаше един страхотен форум – Fplanet.org. В него се регистрирах в края на месец март 2006 г. За съжаление администраторите бяха загубили интерес към поддръжката му и съвсем естествено този форум се срина в края на май 2006 г. Имах бегли познания за уебдизайна, тъй като месеци по-рано направих сайт на големия ми син. След разпада на тази общност, един от потребителите (маргаритка), много настойчиво на ICQ

36


Кога разбра, че поддържането на форума няма да е временно занимание, а ще стане част от живота ти? Първото име на форума беше Temporary FPlanet, тъй като всички се надявахме стария форум да се оправи. Но както вече споменах, администраторите нямаха никакъв интерес и всички опити за контакт с тях бяха неуспешни. FPlanet.org така и не се оправи. Новият ни форум беше разположен на собствения ми хостинг план, който беше твърде скромен

като параметри. Все пак идеята беше там да качвам снимки на децата си. Конкретно на въпроса кога разбрах, че заниманието не е временно. Това го разбрах месец по-късно, когато от СуперХостинг.БГ любезно ми обясниха, че на този хостинг план вече не става. Преминахме към хостинг план с найдобри параметри към момента. Тук да благодаря на брат ми, който на практика финансира начинанието, защото всичко стана много бързо и аз нямах нужните пари.


Кои са новите неща, които ти се наложи да научиш, за да продължава форума да функционира добре? Като изключим базовите ми познания в областта на уебдизайна, на практика всичко се наложи да уча – SEO (Search Engine Optimization), php, MySQL, HTML, JavaScript, а година по-късно и Linux и Apache. Последните две се наложиха твърде спешно, тъй като в края на 2007 година и максималният като параметри хостинг план на СуперХостинг.БГ ни отесня и се наложи да минем на нает сървър. Това беше огромен стрес за мен, тъй като само за 20 дни трябваше да мога да управлявам сам сървъра. Тогава имах и авария в банята и беше голяма лудница. Всъщност точно в края на 2007 г. беше едно от най-големите изпитания за нашата общност. Защото всички трябваше да решим накъде да вървим – дали да се ограничим до това, което бяхме или да продължим да се развиваме. Наетият сървър не ми беше по силите като финансови средства. Парите за сървъра събрахме всички, като един от потребителите, при това нов, даде невероятен импулс на акцията. В момента, когато отговарям на тези въпроси, едновременно обсъждам със СуперХостинг.БГ преминаването на нает сървър с нови по-добри параметри. И този ни отесня.

платформа предлагаше твърде малко. Затова се захванах здраво с четене и на 1 март 2009 г. успях да пусна сайт, на който всеки ред код бях написал сам. Получи се аматьорско, но прилично добре. И беше такова, каквото си го представях – като визия, функционалности и възможности. Виждаш ли и искаш ли някакво поразлично развитие за форума и за сайта? Ако въпросът е свързан с комерсиализация – на този етап не. Информацията и възможността потребителите да споделят винаги ще си остане безплатна. За момента форумите са това, което трябва да бъдат – място за споделяне на идеи, опит и снимки. По отношение на сайта обаче, нещата са по-различни. Идеята е FlowersNet.info да се превърне в истински портал за цветя и градини. С пускането на новата версия на сайта през март тази година, началото на това е поставено. Вече имаме собствена галерия, където само за няколко месеца са качени над 9000 снимки от над 350 потребители. Също така направих и фирмен каталог, където може да се намери информация за над 200 фирми, свързани с градините и озеленяването. До края на годината ще има още много нови неща, но те ще си останат тайна засега.

Кое беше първото: форума или сайта? Как едното доведе до другото?

Кои моменти, свързани с форума обичаш най-много?

Първото беше форумът. Сайт изобщо нямаше. Името FlowersNet.info избрахме в края на 2006 г. след демократично гласуване. В средата на 2007 г. осъзнах, че е добре информацията във форумите да се обобщава във вид на статии. И направих сайт. Използвах Joomla като платформа, но изобщо не ми допадаше. Имах много идеи в главата си, а тази

Всичко, свързано със сайта и форумите обичам и ме радва. Не мога да кажа кое най-обичам. През първите 2 години гледах на форумите основно от техническа гледна точка. Вложих много усилия в SEO оптимизацията и 6 месеца след старта бяхме в първите резултати в Google почти за всичко, свързано с цветя и градини. Всъщност рано сутрин

38


това е едно от нещата, които правя – анализ на посещения, позициониране в Google, статистики на трафик, грешки и други подобни. Всяко изкачване в Google дори и с една позиция е свързано с адски много работа и подобно изкачване определено ми носи удовлетворение. Колкото и странно да звучи, наймного ме радва факта, че много от потребителите не забелязват и не осъзнават работата, която се върши по сайта и форумите. Защото в администрирането на уебсайт ако всички забелязват работата ти, значи не си я вършиш добре. Колко време отделяш за форума ежедневно и колко става то, когато има някакви промени? На практика всяко свободно време отделям за сайта и форумите. Поточно за с��йта, където има още много работа, както и идеи, по които работя и в момента. В уеб няма положение

без промени, защото уеб е много динамично място и понякога колкото и бързо да тичаш, все си стоиш на едно място. Ако не тичаш напред, времето те издухва от пространството. Така стоят нещата. Как се отнасят близките ти към това? Смятат ли, че крадеш от времето за тях, за да го прекарваш в предоставяне на възможност на тълпа непознати хора да си общуват? Това е една от причините да ставам в 04:00. То вече ми стана навик и е нещо нормално за мен. Старая се да не крада от времето на семейството и основната работа по сайта и форумите я върша, преди да са станали домашните. Е, при аварийни ситуации няма как – потъвам в компютъра. Можеш ли да си представиш живота си, без Flowersnet? Как ще изглежда, кое ще ти липсва и кое не? Не мога да си го представя. Даже и не си

близнаците Стефан и Емил Кожухарови


го помислям. За разцепленията. Мислиш ли, че може и без тях? Мислиш ли, че са донякъде здравословни, за да не “ прелива” форума и да може да бъде обслужван по-лесно? Разцепленията са нещо неизбежно, особено в България. Като цяло са неприятни моменти, но пък се получава здравословно. Няма как десетки хиляди хора да мислят по един и същи начин, всички да се харесват и да се обичат. Още повече, когато 95% от аудиторията са жени. Обикновено се започва с междуличностни конфликти, след това се оформят групи, следва скандал и едната група се изнася. В общи линии това е сценарият. Ние до тук го преживяхме два пъти. Сигурно ще има още. Понякога недоволната група успява да направи ново място, а основната общност се разпада, в други случаи и двете общности продължават напред, всеки по своя път. Мислиш ли, че за потребителите е полезно да има повече форуми?

Управление с по-твърда ръка ли предпочиташ или тотална демокрация? Какво не би допуснал да се случва във форумите? В началото вярвах в тоталната демокрация, която в един момент се превърна в тотална слободия. Твърдата ръка също не е добър вариант и това не съм го опитвал до сега, въпреки че любителите на слободията сигурно биха спорили с мен дали не съм диктатор. Имаме си добре написани правила и единственото условия за присъствие в нашата общност е те да се спазват. Какво е да присъстваш, макар и виртуално в компанията предимно на много жени? Опозна ли ги подобре? Единствената разлика между форумните общности с предимно мъже и жени е, че където има много жени скандалите са доста по-колоритни. За опознаването – има ли мъж, който да е опознал жените? За мен те продължават да са пълна загадка, което често ме държи нащрек и ми докарва безсъние ;)

Твърдо да. Това не е като партиите и изборите, където малките губят. Всъщност уеб е необятно място и всеки си има своето място под слънцето. Като администратор на най-големия, гледаш ли на другите, като на конкуренция? За най-големият мога да поспоря. Поне аз не го приемам така. Всеки може да е конкуренция, защото и ние бяхме малки. Няма да забравя една администраторка на един форум преди 6 години как ми заяви надменно, че съм и дишал праха. Те бяха направили 10 000 мнения. Е, този форум от 5 години не съществува. Не е добре да гледаш на останалите от високо, защото падането от високо доста боли.

40


Последните два въпроса са банални, но не мога да не ги задам. Какво ти взима форума? Взема ми съня и безметежното блажено съществуване. А какво ти дава? Прави ме жив.

Голяма част от хората, които ще прочетат това списание, познават Емил Кожухаров лично или виртуално и знаят много от отговорите на въпросите, които му зададохме. Въпреки това, искахме интервюто с него, за да напомним и подчертаем

факта, че докато си гледаме успешно цветята по тераси и градинки, използвайки информацията в сайта и форумите, има хора, които се грижат това да се случва. А ние, загледани в нацъфтелите си китки, често забравяме за това.


от Ренета Костадинова

Забелязахме изрисуваните й саксии във Фейсбук и в албума и във форумите на Flowersnet.info. Потърсихме я, за да ни разкаже малко повече и разбира се се сдобихме с рецепта, как сами да изрисуваме саксиите дома.

42


Деси Грудева е завършила Гимназия с усилено изучаване на изобразително изкуство в Хасково и е учила история на изкуството в Германия, така че рисуваните саксии и всякакви съдове не са изненада. Индия и Египет са нейните вдъхновения. Рисува наред, защото мрази еднообразието и иска да й е цветно пред очите, както и е цветно и в душата. Ако искате и вие да имате свои, уникални, ръчно изрисувани саксии, ето нейните насоки: Необходими материали: бои за керамични покрития, четка за водни бои, първи и втори номер, бурканчета за смесване /може да се ползват стари формички за лед/, чашка с вода или разтворител, памучна кърпа за почистване на четката, перманентен маркер.


Боите, които се използват върху керамика, са алкидни или акрилни. Първите са на основа, подобна на маслените бои. Разреждат се с разредител за блажна или маслена боя - МРТ и терпентин. Недостатъци - съхнат бавно и миришат неприятно, захабяват бързо четката. Предимства - много издръжливи на външни условия. Другият вид бои - акрилните универсални бои, са на водна основа. При тях се рисува както с темперни бои. Хубавото е, че са водоустойчиви и след като изсъхнат, няма нужда да бъдат фиксирани с лаково покритие, както темперните. Не са токсични, нямат мирис и може да се ползват и от малки деца. Недостатък - след смесване боята съхне бързо, така че размесвайте непосредствено преди нанасяне.

44


от Диан Георгиев


Имената за семпервивума са почти толкова интересни, колкото и самото растение. Поради голямата си популярност, това растение се е сдобило с безброй причудливи наречия. Самата дума “Sempervivum” от латински се превежда “живее вечно” или “ винаги жив” от “Semper” (винаги) “vivus” (живея). В Западна Европа е било много разпространено Семпервивумът да се отглежда на покривите на къщите, между каменните плочи, керемидите, че дори и между гредите. От там е произлязло и по-популярното му име там Къщен Праз. В Америка това растение е познато под името Квачка и пиленца, заради малките растения, които са закрепени за растението майка, посредством леторасли. Това име е събирателно за няколко подобни растения от семейството на Дебелецови (Crassulaceae), Ешеверия, Йовибарба (Jovibarba), Розулария (Rosularia), но всяко едно от тях има свои собствени особености и носи характерни за него белези. В България е познат под наименованието Дебелец, Дебела Мара, Планинска роза, Бабино ухо и това се дължи на голямата популярност, която си е извоювал като много издръжлива и прекрасна добавка във всяка градина. Семпервивумът е от семейство Дебелецови и обичайните места, където може да се намери са планинските райони над 1000 до 2500 метра надморска височина. Найразпространен е в Средна и Южна Европа, но може да се намери почти навсякъде по света. Въпреки, че не е препоръчително да се използва в медицината, той заема мястото си в народната медицина, като основно се използва сока от листата му при болки в ушите. Познати са повече от 40 вида Дебелец, а хибридните им сортове надхвърлят 6000 и селекционерите

не спират да предлагат нови и нови сортове, притиснати от голямата конкуренция на пазара. Видовете им предлагат огромно разнообразие от форма, цвят и текстура на листата. Багрите варират в почти всички вариации на зеленото, сребристо, червено, кестеняво или комбинация между тях. Някой от тях са покрити с меки мъхчета, други са гладки, а има и такива, които са покрити като с паяжина. На повечето видове листата растат, така че растението придобива звездовидна форма, но има и такива, които приличат по-скоро на гъсеница. Семпервивумите са много издръжливи и спокойно можете да ги оставите да зимуват навън. Нуждаят се от много малко грижи и дори експертите се шегуват, че колкото по-малко се грижите за тях, толкова по-добре ще растат те. В гените на това растение е да предпочита бедни на хумус почви, по-скоро каменисти и песъчливи. Силно слънце и не постоянни поливания. Най-добрия съвет за отглеждането на всяко растение е да пресъздадете условия, възможно най-близки до тези в естествената му среда.


Ако решите да оставите Дебелеца на открито през зимата, спрете поливането или поне го ограничете до веднъж месечно и то ако не се очаква температурите да паднат под нулата, защото е по-вероятно да ги убие водата, отколкото студа. Найважното, което трябва да запомните за да е щастлив вашият Семпервивум е да му осигурите много слънце, почва с добър дренаж и редки поливания. Много от вас ще се учудят когато разберат, че семпервивума цъфти. Това всъщност е и последното нещо, което правят, защото след това растението умира. За щастие след себе си оставя много “бебета”, които да заемат неговото място. Дебелеца цъфти с широко отворени розови цветчета. Венчелистчетата на всеки цвят са дванадесет, а понякога и повече. Цъфти от пролетта до края на лятото. Семпервивумът може да се размножава чрез семена, но най-често се използва метода на разделяне. Всяко растение пуска ластуни, в края на които се развива ново растение. Веднъш докоснало земята, младото растение започва да развива коренова система и заживява като отделно растение. Можете спокойно да разделите младото растение от майчиното и да го засадите на ново място. Отрежете ластуната през средата и поставете новото растение на повърхността на почвата като леко го заровите и покриете частта от ластуна която е останала прикрепена за него.


Ако имате опит с отглеждането на растения от семена, можете да се пробвате и по този начин. Семената се събират от семенната кутийка след като тя изсъхне. Нужна е предварителна стратификация за покълването на семената. Ако при опрашването е имало и други видове семпервивуми, напълно възможно е поколенията от семената да не са същите като това от което сте събрали семената. Разбира се, това растението да цъфне зависи от възрастта му, от почвата и най-вече от достатъчното количество светлина, която получава то. Голяма част от видовете на Дебелеца цъфтят след третата си година.

Йовибарба се размножава чрез семена и детки, но за разлика от близкия си родственик, бебетата на йовибарба, не са свързани с ластуни към майчиното растение, а растат направо върху него. Когато достигнат възраст и големина достатъчна, че да заживеят сами, те се откачат и просто се търкулват настрани. Веднъж отделени от майчиното растение и “стъпили” на земя, бебетата заживяват като самостоятелни нови растения.

Близки до Семпервивума са Йовибарба и Розуларията и често се бъркат с него. Йовибарба е малък род от семейството на Дебелецови и вирее в Югоизточна Европа. Името му е превод от латински означава “ Брадата на Юпитер”. Също както Семпервивума,

48


Йовибарба цъфти подобно на Дебелеца и също като него умира след като прецъфти, но основната разлика между тех е в самият цвят. Йовибарба цъфти в жълто и венчелистчетата му са много по-малко - около 6 на брой, като чашката на цвета не е толкова голяма и пищна както тази на Семпервивума. Розуларията също както Йовибарба е близък родственик до Дебелеца и лесно може да се сбърка с него. Можете да разпознаете Розуларията по нейния цвят. За разлика от Семпервивума, цвета й е с по-малко венчелистчета и прилича на камбанка, а не на звезда, както е при Семпервивума. Цветовете могат да са обагрени в бяло, розово или червено. Цъфти в разгара на лятото. Розуларията има същите изисквания както Дебелеца за вода, почва и слънце, така че могат да се гледат в комбинация с него.

снимка: BRETON

снимка: BRETON www.succulentcollector.blogspot.com

снимка: BRETON

снимка: BRETON

снимка: BRETON

В България няма голямо разнообразие на видове и найразпространен е Sempervivum tectorum, но градинските центрове все повече започват да обръщат внимание и на този малък и издръжлив красавец и ако си мислите, че Дебелеца няма с какво да ви впечатли, разгледайте изобилието от видове които има от него.


Интересни хибриди на Сепрервивумите

1

2

3

4

1. S. Corsair 2. S. Snowberger 3. S. Dark Beauty 4. S. Mrs Giuseppe 5. S. Crimson Velvet 6. S. Kramers Spinrad

5

6

50


от Ренета Костадинова

Във втория ни брой отново ще ви представим литература, свързана с отглеждането на растения, която може да се намери на книжния пазар в България. Спряхме се на „Забравени съвети за пъстра и плодородна градина” на Рийдърс Дайджест. Книгата привлече вниманието ни с няколко неща – луксозно издание в голям формат с твърди корици. С чудесните снимки, които могат да зарадват окото и на не запалените цветари и да ги накарат да станат такива и най-вече с идеята си за създаване и поддържане на градина с комбинация от близки до природата средства без масовото използване на химикали и груби методи. Авторите са открили забравени техники, използвани от градинарите през годините, с които да се осигури здрав и дълъг живот на растенията, като едновременно с това те да цъфтят и да дават обилен плод. „Обединили сме най-доброто от миналото и настоящето и всяка страница предоставя ценни съвети. Част от информацията се опира на научни факти, друга – на здравия разум, някои неща могат да ви учудят – но всичко е изпробвано и работи.„ „Забравени съвети” е разделена на няколко основни теми. Планиране на традиционна градина Цветни лехи и бордюри Декоративни храсти и дървета Зеленчукова градина Плодове от градината Основи на градинарството Календар на градинаря

52


Книгата не е насочена към съвсем начинаещите и неопитни градинари, които за първи път се заемат с отглеждане на цветя, храсти и дървета. Тя е предназначена за тези, които вече имат опит в градинарството и искат да постигнат добър и балансиран вид на пространствата, много и ярки цветове и здрави храсти и дървета, които да дават обилен плод. В първата част, Планиране на традиционна градина, за пореден път се подчертава, че за добър и радващ окото краен резултат не трябва да се пренебрегва внимателния и издържан първоначален план на градината. Дали, чрез наемане на специалисти или чрез образоването с подобна литература на собствениците, пространството трябва

да бъде огледано, преценено и точно планирано, според естественото му състояние, изложението и желания краен резултат. Ясно са описани стъпките, които всеки решил да създаде градина трябва да следва. Обърнато е внимание на начините за изграждане на пътеки, на алпинеуми и водни пространства, както и на подбора на растения, така че през цялата година градината да има цвят и разнообразие от багри. Отделено е място за така любимите ни английски градини, а също и на отглеждането на растения в зимни градини и в саксии за веранди и тераси. В първия раздел на Забравени съвети можете да прочетете как да поддържате тревните площи и да оформите подходящ зид или жив плет, за да очертаете границите на своята градина. Вторият раздел авторите са посветили на подбора на растенията за градината. В него са обяснени правилата за отглеждане и различните методи за размножаване на пролетни и летни луковици. Описани са начини и последователност на засяване на множество цъфтящи през лятото и есента растения, за постигане на последователен цъфтеж чак до първите слани. Във втория раздел е обърнато внимание на правилната композиция на растенията, така че те да ни представят най-доброто от себе си и е обяснено как могат да се постигнат по-пищни и трайни цветове, а също и начините за получаване на семена за размножаване на растенията за следващите години. Със съвети за правилно отглеждане и добър външен вид не са пренебрегнати и листно декоративните растения и тревите. Разделът, Декоративни храсти и дървета е посветен на растенията, с които можете да оформите жив плет,


зелени стени, арки и дори скулптури. Добрата грижа за храстите е описана в няколко статии, които включват всички етапи от живота на растенията и грижите, от които те се нуждаят в съответния период. В раздела са дадени примери за растения подходящи за различните градински конструкции, както и такива, които ще внесат цвят в пространството, през зимата или ще осигурят обем на нужните места. В отделна статия в раздела са описани съветите за засаждане и грижа за дърветата, за подрязването им и борбата с вредителите. Подобаващо за царицата на цветята, отглеждането, подбора и грижата за розите също са описани в самостоятелна статия. Четвъртият и петият раздел на книгата са тези, заради които наймного я харесахме. Рядко книгите за отглеждане на растения смесват декоративните с плододаващите и подходящите за храна. На отглеждането на цветя и храсти и плодове и зеленчуци обикновено се посвещават различни книги. Тези два раздела на Забравени съвети са посветени на зеленчуците, подправките, ядките и плодните дръвчета и храсти. В статиите посветени на плодовете и зеленчуците, авторите са се сетили за всички популярни и найразпространени, както и за някои, които градинарите-ентусиасти по нашите ширини с радост и интерес биха отглеждали. Както и при декоративните растения, съветите в статиите не включват само периодите от растежа им. За всеки плод, зеленчук или подправка е обърнато внимание на начините за осигуряване на обилна и здрава реколта, както и тези за беритбата, съхранението и размножаването им.

Последната част на “Забравени съвети” е Основи на градинарството. Статиите в нея са посветени на етапите от развитието на растенията и методите за обработка и подхранване на почвата. В раздела ще намерите информация за поливането на градината, за инструментите, които ще са ви от полза, както и за начините да си подготвите компост и да осигурите присъствието на полезните за растенията в градината ви птици и насекоми. В Основи на градинарството ще откриете как да направите къщи за птици и да осигурите най-любимите на пчелите цветя и храсти. В раздела има съвети как да подберете най–добрите за сеитба семена, как да ги засеете и в последствие разсадите вече на предназначените за тях места. В края на всеки от разделите в книгата, авторите са описали найразпространените вредители за съответните растения и методите за борба с тях. Из цялата книга има малки карета с интересни факти или хитри трикове, които ще направят грижата за растенията в градината ви още поприятна. Дори само преглеждането на „Забравени съвети” носи радост и удоволствие. Книгата може да е полезна и вдъхновяваща част от библиотеката на всеки градинар.

54


.FLOWERSNET.INFO

WWW

e- поща: flowersnet.magazine@gmail.com

Гл. Редактор: Ренета Костадинова Дизайн: Диан Георгиев


Flowersnet magazine 2