Issuu on Google+

Юли, 2009

Ерманд III Тилилейски

КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Някои съвети за подбор на екипировка при походи в планината. Обзор и приложение.

Тилилейския лес


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

СЪДЪРЖАНИЕ Раница .................................................................................................................................................................................................................. 3 Спален чувал .................................................................................................................................................................................................... 7 Палатка............................................................................................................................................................................................................. 15 Облекло ............................................................................................................................................................................................................ 19 Обувки............................................................................................................................................................................................................... 24 Полезни сечива ............................................................................................................................................................................................ 30 Аптечки ............................................................................................................................................................................................................ 34 Други ................................................................................................................................................................................................................. 36 Храна .................................................................................................................................................................................................................. 40

Глава: Раница

Заключение .................................................................................................................................................................................................... 42

2


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА (по материали от интернет)

РАНИЦА Раницата трябва да отговаря на редица изисквания и наистина хубавите модели са скъпи. Точният избор ще осигури подвижната „къща” за следващите десетина и повече години.

ТИП – УСЛОВНО МОЖЕ ДА СЕ РАЗГРАНИЧАТ 3 ТИПА: БЕЗ РАМКА, С ВЪТРЕШНА РАМКА И С ВЪНШНА РАМКА (Т. НАР. „САМАРИ”). РАМКАТА СПОМАГА ЗА ПО-РАВНОМЕРНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕГЛОТО ВЪРХУ ТЯЛОТО.

Какво прави една раница хубава? За качеството на раницата освен здравина и функционалност, най-важно е разпределението на теглото. Тежестта се носи найлесно и удобно, когато тялото я усеща като част от себе си, а не като външен товар. Разликата между „удобната” и „невероятната” раница е, че втората става част от вас.

без рамка – раници с обем до 40-50 литра, за излети до 7 дни или къмпинг, без дълги и тежки преходи. Неудобни са за багаж с тегло над 12-15 кг.

с вътрешна рамка – раници с обем 50+ литра. Рамките представляват плоски банели, най-често от алуминий или друг лек, здрав и средно еластичен материал. Те придават цялостна стабилност на раницата и разпределят основната част от товара върху колана, тъй като костите на таза могат да носят поголяма тежест от сравнително по слабите рамене. Тези раници са найразпространени заради по-леката им и компактна конструкция и максимално близко разположение на товара до гърба. Подходящи за по-дълги и изморителни преходи и тегло между 15-25 кг.

самар – много здрави раници с обем 55+ литра, като съвременните модели са учудващо леки и удобни. Конструкцията на рамката им е от външни тръби и/или шини. Тези раници са предназначени за много тежки товари и се използват главно за големи и продължителни походи или експедиции, където е необходим много багаж. Недостатъците им са по-голямата тежест на конструкцията, малко по-лошото разпределение на товара (той е леко отдалечен от тялото и съответно „тежи” повече) и общата им тромавост. Истински хубавите самари са доста скъпи (и почти не се намират в България).

платове – платът на раницата може да има вид на дебел и здрав, но това съвсем не е гаранция, че няма да се скъса за две седмици. Доста евтини раници, особено „жълтите”, изглеждат здрави, но всъщност не стават за ходене в планината. Дебелата CORDURA все още е класика и издържа без проблем десетина години сериозно ходене. Някои от известните производители (THE NORTH FACE , DEUTER) използват и други здрави найлонови платове, които не й отстъпват много и са достатъчно добри.

катарами – изработените от лоша пластмаса стават много крехки при ниски температури и по силата на естественото остаряване на материала и се чупят. Хубавите катарами издържат много дълго време без видими промени. Две фирми произвеждат катарамите, които се използват в 90% от световното производство на качествени раници: NIFCO и NATIONAL MOLDING (съответното име е пресовано в релеф върху катарамите). Катарамите без надписи са риск.

Глава: Раница

МАТЕРИИ – ПЛАТЪТ, ОТ КОЙТО Е ИЗРАБОТЕНА РАНИЦАТА, ОПРЕДЕЛЯ ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ЗДРАВИНАТА И КОЛКО ГОДИНИ ЩЕ ИЗДЪРЖИ. КАТАРАМИТЕ СЪЩО СА НЕЩО МНОГО ТРУДНО ЗА ПОДМЕНЯНЕ И АКО СЕ СЧУПЯТ, ЩЕ ДОВЕДАТ ДО СЕРИОЗНИ НЕПРИЯТНОСТИ.

3


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА Юли, 2009 ОБЕМ – ОБЕМЪТ НА РАНИЦАТА СЕ ИЗМЕРВА В ЛИТРИ, А В САЩ - В КУБИЧЕСКИ ИНЧОВЕ (1Л Е РАВЕН НА 61,02 КУБИЧЕСКИ ИНЧА). МАЛКА РАНИЧКА ЗА ХОДЕНЕ НА УЧИЛИЩЕ Е ОКОЛО 2030 ЛИТРА, ДОКАТО НАИСТИНА ОГРОМНА АЛПИЙСКА РАНИЦА МОЖЕ ДА ДОСТИГНЕ ДО 120. В повечето случаи, една 75 литрова раница ще събере необходимата екипировка, дори и за повече от едноседмичен поход. Изкушението за по-голям обем всъщност не е проблем, ако се внимава с количествата багаж. Много хора твърдят, че той предразполага към пълнене, поради което се носи повече от необходимото... и това понякога е вярно. Всичко опира до лична дисциплина, а по-големият обем ще донесе комфорт, когато е действително необходим. Все пак, купуването на 100 литрова раница рядко е оправдано. Наблюдава се известно несъответствие спрямо обявения и действителния обем на раниците на различните производители. Понякога модел 55+15 от една марка може да се окаже с вместимост колкото модел 75+10 от друга, затова трябва да се лежда внимателно. Обемът на раницата обикновено се означава с цифри около името на модела. Ако пише например HIKER 75+15 , това означава, че раницата е 75 литрова, а с разтегнат ръкав и напълно вдигнат капак може да побере 90 литра багаж. Раница с такъв обем става на практика за всичко.

В зависимост от стила си на ходене на планина, понякога е практично човек да има две раници –20-30 литрова за еднодневни разходки и голяма, за по-специални случаи. Голямата раница обаче винаги може да носи по-малко багаж, но за малката обратното не важи.

ГРЪБ – ОСИГУРЯВА ДВЕ НЕЩА: ПРЕДПАЗВА ОТ ЗНАЧИТЕЛНО ИЗПОТЯВАНЕ И ОСИГУРЯВА ДОБРОТО ПРИЛЯГАНЕ НА РАНИЦАТА КЪМ ТЯЛОТО, ПРАВЕЙКИ Я ПО-УДОБНА И ЛЕКА. Изпотяването е неизбежно при носене на товар, но добре изработеният гръб на раницата значително ще намали това неудобство. Някои раници имат твърди гърбове с подплънка от профилирана пресована пореста материя като полиуретан, която позволява циркулация на въздух и ги прави удобни. Други имат пласт от мека пореста материя, която изглежда като гъста мрежа и също се понася добре при изпотяване. Много важно е закрепването на горната част на презрамките към гърба да е подвижно и да позволява вертикално изместване. При статично закрепване, няма да се постигне максимално регулиране и разпределение на тежестта между презрамките и колана, в зависимост от различните пропорции на тялото. Разнообразието на системите за подвижно закрепване е такова, че трудно би могло да се изброи. Изборът трябва да е внимателен и да се разглежда добре при избора раница.

ПРЕЗРАМКИ – ПРЕКАЛЕНО ШИРОКИТЕ ПРЕЗРАМКИ (НАД 6-7 СМ.) СА УДОБНИ, НО ИЗПОТЯВАТ ПОВЕЧЕ. ПРЕКАЛЕНО ТЕСНИТЕ ИЛИ АКО ИМАТ ГЪНКИ, УБИВАТ.

Като екстра, добре е презрамките да имат повече възможности за регулиране, гръден колан, халки и уши от лента за закачане (не е толкова е съществено). Плюс е материята, предотвратяваща изпотяването. Гумените или силиконови пъпчици и покрития от вътрешната страна не стават за нищо.

Глава: Раница

За проверка удобството на презрамките, раницата е добре да се напълни с тежести и да се пробва още в магазина, за да се Ако презрамките ви убиват някъде, пробвайте друг прецени какъв би бил ефектът, ако пет часа модел. Доверете се на собствената си преценка, не се сваля от гърба. Това ще е далеч от защото конструкцията на тялото на всеки е различна реалното положение, но все пак ще даде няи само вие знаете кое наистина ви е удобно, незавикаква представа. симо от енергичните препоръки на продавача.

4


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА Юли, 2009 КОЛАН – ОСНОВНАТА ТЕЖЕСТ НА РАНИЦАТА ТРЯБВА ДА ПАДА ВЪРХУ БЕДРАТА И ТАЗОВИТЕ КОСТИ, А НЕ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ. ТАКОВА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТОВАРА ЗНАЧИТЕЛНО УЛЕСНЯВА ХОДЕНЕТО И РАНИЦАТА СЕ УСЕЩА МНОГО ПО-ЛЕКА. За правилното прехвърляне на тежестта на раницата върху бедрата е необходимо тазобедреният колан да приляга добре и да е достатъчно твърд, за да не се подгъва. Мек колан с подплънка от дунапрен може да изглежда прекрасно в магазина, но след няколко километра в планината ще започне да поддава и това ще се усети първо върху бедрата. Прекалено твърдият колан може да протрие бедрата или ханша. Най-добрите модели са сандвич от три вида пореста подплънка с различна твърдост, като външният пласт е най-мек за удобство при допир до тялото. Въпреки това, след продължително ходене, коланът обикновено прежулва кожата в най-изпъкналата част на таза При добре регулирана раница, като застапри по-слабите хора, защото нямат ��остатъчно нете с абсолютно изправен гръб и отпуснати подкожна маса, която да омекотява протриването. максимално надолу рамене, цялата тежест Коланът трябва да обхваща плътно тазовите кости, на раницата би трябвало да остане на колакоето увеличава в максимална степен площта, върна и презрамките да могат да се махнат. ху която се разпределя тежестта на раницата. Коланът погрешно се нарича „кръстен”, защото не се стяга на талията, а около костите в горната част на таза.

Подвижен капак – капакът на раницата трябва да е голям, с джобове и на всяка цена подвижен, т.е. да е прикрепен към тялото на раницата с ленти и катарами, за да може да се вдига и отделя напълно. Ако е зашит към нея, тя няма да побере нищо повече от онова, което се събира в нормалния й обем. Предимство е, ако капакът може да се превръща в отделна раничка за гръб или кръст и да има вътрешно скрито джобче за документи и ключодържател.

Ръкав – зашит плат при горния отвор, който при нужда осигурява допълнителен обем. Когато този ръкав се напълни, капакът се вдига на лентите колкото е необходимо, и раницата запазва компактния си вид.

Отделение за спален чувал – повечето раници имат такова най-отдолу, обикновено отделено от основната част с преграда, която е необходимо да може да се отваря или маха, при желание да се използва целият обем на раницата.

Цип за лесен достъп – горещо препоръчваме раница, която има отвор с цип за лесен достъп до вътрешността на основното помещение. Най-добър е U-образен цип, който отваря цялата предна стена, докато раницата е поставена върху гърба си или страничен цип по цялата дължина на раницата. За съжаление, малко модели имат такива, но те са незаменими при голяма, пълна с багаж, раница и е необходимо да се достигне нещо, което се намира по средата й.

Ленти – добре е раницата да има много ленти и приспособления за закачане на допълнителна екипировка като пикели, ледени ръце, постелки, котки и др. При условие, че са здраво зашити, те могат да се използват за много неща. Страничните ленти компресират раницата, когато тя не е съвсем пълна.

Джобове – аргументът „против” външните джобове, че създават предпоставки за прибиране на тежки неща извън основния обем на раницата, правейки я потромава и неудобна. Аргументът „за” е, че с повече джобове багажът се разпределя по-функционално. Най-добрият вариант са скритите странични джобове, които в празно състояние прилепват плътно до раницата. Тяхна алтернатива са подвижните, които се закрепват за страничните компресионни ленти, проблемът при тях е, че трудно остават в неподвижно състояние.

Глава: Раница

КОНСТРУКЦИЯ – МОДЕЛЪТ И ОСОБЕНОСТИТЕ НА РАНИЦАТА. ИМА ИЗИБИЛЕ НА РАЗНОВИДНОСТИ С РАЗЛИЧНИ ДОПЪЛНЕНИЯ. ЕТО НЯКОИ ОТ НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ.

5


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА Юли, 2009 ЕКСТРИ – ДЖОБОВЕ, ПОКРИВАЛО, КОНТЕЙНЕРИ ЗА ВОДА, АКСЕСОАРИ ЗА ПРИКРЕПЯНЕ И Т.Н. НЯКОИ ОТ ТЯХ СА СЕРИЙНИ, ДРУГИ СЕ ДОБАВЯТ ДОПЪЛНИТЕЛНО. 

Джобове – добре е раницата да разполага с повече джобове. Има модели със сгъващи се странични джобове, при което страничните ленти си стоят на мястото. Това сякаш е най-добрият вариант, защото позволява голяма гъвкавост - ако трябват джобове, те са там, ако не, все едно ги няма. Допълнителни джобове може да се закрепят на страничните компресионни ленти или на други места по раницата. Някои раници със странични джобове нямат странични компресионни ленти, което е минус, защото на лентите може да се закрепи всичко, а един джоб побира само някои дреболии. Алпийските раници обикновено имат и по един плитък джоб в основата на двете странични стени, където се закрепват ски или рейки, а компресионните ленти ги пристягат към раницата. Доста модели вече имат и джобове за телефон, фотоапарат или GPS на колана, а някои и специално отделение за лаптоп.

Покривало – раниците с по-голям обем на някои марки вено покривало за дъжд, което се прибира в специален ницата. Това е изключително удобно, защото спестява купуването му отделно и винаги може да се свали, ако

Отделение за вода – някои раници имат вграден мех за вода или отделение за поставяне на такъв, от който в движение се смуче вода през специална тръбичка. Разбира се, това е повече глезотия, отколкото сериозно предимство.

Ленти и уши за прикрепяне – повечето алпийски раници имат пластмасови плочки на капака и/или дъното, през които могат да се прекарат допълнителни ленти за прикрепяне на най-различни неща. Също така, разполагат и с уши за закрепяне на пикели и ледени ръце(айсбали), ластици за пристягане на котки и снегоходки и т.н. Всички тези неща са полезни и е по-добре да ги има, независимо дали възнамерявате да ги използвате в момента.

разполагат със собстджоб на дъното на ранеобходимостта от зане е необходимо.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БАГАЖА Няма единствен най-добър начин за подреждане на багажа в раницата, но има някои основни правила, които могат да осигурят по-голямо удобство при носенето на по-тежък товар. Колкото по близо до основната равновесна ос (гръбнака) на тялото е багажът, толкова полесен е за носене. Това означава, че е добре тежките неща да са отгоре и по-близо до гърба. А ако се закачат отвън на раницата, тя трябва да е максимално добре балансирана, иначе ходенето ще е уморително. Тежести, като палатка, не бива да се прикрепят отзад. Естествено, всичко зависи от вещите, как те прилягат едни към други и от общия обем, но най-добре е всичко да се подреди вътре. Ако товарът стои и се чувства добре на гърба за кратко време, вероятно всичко е наред.

Някои хора, особено жените, предпочитат тежестта на раницата да пада понадолу. Във втората пета на раницата, считано отдолу нагоре, ако условно се раздели на 5 равни части. Това има смисъл при движение по пресечена местност извън пътеките и при катерене – тялото ще бъде по-стабилно. Повечето раници с вътрешна рамка имат в долната част специално отделение за спален чувал – едно от най-леките неща в багажа. Самарите също разполагат с такова място отвън в основата на раницата. Чувалът винаги трябва да се поставя в херметичен найлонов водоустойчив плик или полиестерна торба.

Глава: Раница

Допълнителни съвети:

6


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА Предвиденото отделение за спален чувал не означава задължително да се използва по предназначение. Понякога е добре там да се сложи нещо, което е необходимо да се вади бързо и лесно – като палатката, ако има опасност да се наложи опъването й в дъжд. Също така, ако там се сложи нещо мокро, е по-малко вероятно да се намокрят останалите предмети.

Юли, 2009

Освен всичко това: най-отгоре трябва да са нещата, които е вероятно да потрябват през деня, например вода, храна, яке за дъжд и т.н. Като цяло, добре подредената раница погледната отстрани изглежда равномерно изпъната. Уплътнявайте дупките между предметите вътре с меки неща, например дрехи. Внимавайте да не слагате ръбести предмети около гърба си, за да не ви убиват докато вървите.

И на последно място – внимавайте какво носите със себе си. Оглеждайте всяко нещо преди да го вземете и преценявайте дали наистина ви трябва, за да избегнете ненужно тежка раница. Винаги проверявайте дали вещите са добре затворени, запечатани, завързани или опаковани, за да ги предпазите от намокряне или да не се разсипят и излеят, защото зацапана отвътре раница означава много главоболия.

СПАЛЕН ЧУВАЛ ИЗБОР – СЪБУЖДАНЕ ОТ ПРЕМРЪЗВАНЕ ИЛИ БУДУВАНЕ ОТ ГОРЕЩИНА НЕ ОЗНАЧАВАТ НЕПРЕМЕННО ЛОШ СПАЛЕН ЧУВАЛ, А ПО-СКОРО НЕПОДХОДЯЩ. Спалните чували са с по-универсално предназначение от останалата екипировка. Въпреки това, за сериозно зимно къмпиране при много ниски температури или алпинизъм, е добре да се инвестира в чувал, предвиден за -20°С или -30°С, в допълнение на един по-лек за трисезонна употреба. Някои модели имат подвижна подплата, при което се получава двоен чувал за студено време и възможност за избор от двете части при по-високи температури. Докато спящият до вас партньор може да се чувства напълно комфортно в своя летен -5°С чувал в една хладна нощ, вие може да измръзнете в същия модел.

Обикновено, трисезонните чували са предвидени за около -5°С, което е подходящо за топло време и, в известна степен, за хладни пролетни и есенни нощи. Трябва да се запомни, че няма универсални стандарти по отношение температурния толеранс на чувалите, а от значение са и индивидуалните различия. При избора на спален чувал, водещ фактор са най-студените условия, при които ще се използва, смъквайки още 5-10°С. Много по-трудно е стоплянето в недостатъчно добре изолиран чувал, отколкото проветряването в предназначен за по-ниски температури. Чувал за -20°С обикновено е подходящ, защото ще осигури защита в неочаквано студена нощ, а при нужда, може да се отвори ципа му за проветрение.

Качулка – повечето спални чували имат качулка, която се пристяга плътно около лицето в студено време. До 50% от телесВлезте в чувала и дръпнете до горе ципоната температура може да бъде изгубена чрез вете му. Можете ли все още да дишате с главата и добрата качулка значително повишава пристегната качулка? Можете ли да се качествата на спалния чувал. Тя трябва да има обръщате или търкаляте без задушаване? малко повече пълнеж от останалата част на чувала и да оставя достатъчно свободно място за шапка.

Яка. Чувалът трябва да има яка в основата на качулката, предназначена да предпазва от загуба на топлина около врата и раменете, която да може да се стяга плътно около врата. Правоъгълните летни чували може да нямат, но яките са важна част от зимните чували. Яката трябва да бъде достатъчно пухкава, но не толкова обемиста, че да се усеща плътно около врата.

Глава: Спален чувал

АНАТОМИЯ – КАЧУЛКА, ЯКА, ПОДПЛАТА

7


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Отделение за краката. Много спални чували са специално оформени в долната си част за удобство на краката. При някои алпийски модели е предвидено допълнително пространство за обувки или бутилки вода.

Ципове и шевове. Зъбците на циповете трябва да са достатъчно едри, за да не защипват плата. Той трябва да е достатъчно здрав на опън около шевовете, които трябва да са ситни и стегнати. Всички пухени чували трябва да са с така наречения „топъл” шев, т.е. горният плат да не е зашит направо за вътрешния, а да ги свързва междинна вътрешна преграда, която създава камери за пуха. Камерите трябва да се застъпват, така че да не Разтворете чувала и огледайте цялостната му може да се губи конструкция и довършителните операции топлина между върху него, за да определите качеството му. тях.

ФОРМА 

Мумия – чувалите, които са по-широки в раменете и се стесняват към краката, са най-добри (и за двата пола) по отношение на тегло и термоизолация. Тъй като такъв чувал следва формата на тялото, пространството в него се затопля при изразходване на минимум телесна температура. За склонните към клаустрофобия или имащи навика да се движат насън, тази форма може да се стори твърде ограничаваща.

Правоъгълен – чували, предоставящи по-голяма свобода на движенията, но много по-малко температурно ефективни. Поради големия отвор в горната част, вътрешната топлина се губи изключително лесно. Такива са добре познатите на българина шарени квадратни ватени одеяла с цип по края. Те стават за горещите летни морски вечери и за пикници, но да се спи на студено с такъв чувал е много сериозно изпитание.

Полу-правоъгълен – този тип чували са някакъв компромис. Те са стеснени при краката, но не колкото при „мумията”, със закръглена качулка и с допълнително пространство за тялото, с оглед на по-голямо удобство.

РАЗМЕР

ПЛАТОВЕ Няма единно мнение за най-добрия плат. Често чувалите се правят от плътно изтъкана материя с устойчиво водоотблъскващо покритие. Колкото по-плътна е тя, толкова той е пò водо- и ветроустойчива. Проверете внимателно целия чувал за пропускане на пълнеж, което е признак за недостатъчно плътно изтъкан плат.

Платовете варират от прости, гладки полиестерни/найлонови материи до такива, ламинирани с водонепроницаемата материя Gore-Tex. Повечето чували имат горна част от гъсто изтъкани полиестерни или найлонови микровлакна, която е еластична, лека и в някаква степен водо- и ветроустойчива. Найлоновият Ripstop е друга добра материя, тъй като е изключително траен. Малък процент чували се изработват с

Глава: Спален чувал

Спалният чувал е добре да е достатъчно голям, за да е удобен, но не толкова, че да добавя излишни тегло и пространство в багажа. Празните обеми в чувала трудно се поддържат топли. От друга страна, изолиращият Изберете си чувал, който е с около 5 сантипълнеж се сплесква, ако чувалът е прекалено плъметра по-дълъг към краката и към главата, тен около тялото. А веднъж сбит и сплескан, той за да можете да се протягате, но не повече. няма да топли добре.

8


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

горна част от Gore-Tex или Dry Loft. Gore-Tex не се препоръчва, тъй като не „диша” достатъчно добре, за да пропуска телесната влага навън. Dry Loft, произвеждан също от Gore, „диша” по-добре и е по-водоустойчив от повечето микровлакна. Обикновено, вътрешният плат на чувалите също е изкуствен. Съществуват модели и с памучен. В тях се спи много по-комфортно, но са по-тежки и памукът не е толкова издръжлив и траен, колкото найлона и синтетичните материи. Ако теглото и обемът не са проблем, тези чували са за препоръчване. При добри грижи ще издържат много години. В случай, че чувалът е с изкуствен плат отвътре, не всичко е загубено. Може да си ушие памучна торба от голям чаршаф, която да се използва за вътрешен чувал. Това ще гарантира повече топлина и комфорт. Тя може да се пере лесно, като по този начин чувалът ще се предпази от прекалено честото пране. Вече се намират и готови такива памучни и поларени торби.

ПЪЛНЕЖ Пух или синтетика? Изолиращите материали се поставят между горния плат и хастара по различни методи (канали, пластове, камери). Недостатъчен брой канали, камери или пластове може да причинят натрупването на пълнежa в отделни участъци (често не там, където тялото се нуждае най-много от топлина), което силно влошава термоизолационните качества на чувала. При къмпиране с кола или здравия гръб на някой шерпа, синтетичните чували са добър избор. При едни и същи топлоизолационни качества, те са по-тежки и пообемни от пухените, но не губят пухкавостта си с времето. Изискванията за поддържане и проветряване след всяко ползване, с оглед избягване на навлажняване, са същите. Синтетичните чували запазват и доста от топлоизолационните си качества при намокряне. За лек и по-малко обемен багаж, трябва да се избере пуха. Той е „мерцедесът” при пълнежите, с по-високо съотношение тегло/топлина от която и да е синтетика на пазара. Намокри ли се обаче, предстои една студена нощ. Пухът съхне по-дълго от синтетичните влакна. Синтетичният пълнеж се появява в различни разновидности и учудващо разнообразие от търговски марки. Технологиите за производство се усъвършенстват непрекъснато, като характеристиките на материалите (тегло, термоизолация, податливост на компресия) се доближават все повече до тези на пуха. Едни от най-добрите са: Lite Loft, Polarguard 3D, Thermolite Extreme, PrimaLoft Sport (предишно PrimaLoft 2).

Глава: Спален чувал

Проверете колко добре пълнежът е раз-

За постигане на по-добра изолация на единица тегло пределен в чувала: разтърсете чувала и на синтетичния пълнеж, се променят диаметъра на вижте дали пълнежът стои на мястото си. влакната, тяхната дължина (от около сантиметър до дълги непрекъснати нишки), формата на напречното сечение, размер и форма на отворите или кухините в самите влакна. Има също така разнообразие в дебелината, плътността и теглото на пълнежа. Пухените чували имат идентификационен номер на пълнежа, който показва колко пространство може да запълни една унция (малко помалко от 30 грама) от използвания пух. Колкото по-голям е този номер, толкова чувалът е по-пухкав и топъл. Над 600 е добре. Трябва да се знае, че във всеки чувал има и малко перушина. Това се прави, тъй като тя помага на пуха да не се степва съвсем. Съотношението пух/перушина в проценти също е указано на етикета на производителите. 70/30% е добро, като при някои много хубави и скъпи чували то може да достигне 80/20 или дори 90/10 без загуба на „пухкавост”.

9


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА ТЕМПЕРАТУРЕН ТОЛЕРАНС

-20 -10 +0 Комфорт

Определянето на температурния толеранс на спалните чували е доста мъглява територия. Отделни опити на производители и търговци да стандартизират процеса досега не са се увенчали с успех. По-разумно е предлаганите от производителите данни да се разглеждат по-скоро като ориентировъчни. Например, границата от 0°С, приложима към средния планинар, който използва чувала при „нормални” (т.е. не екстремни) условия. При комбиниране на личния опит с дадената от производителя (вероятно оптимистична) оценка, ще може да се направи разумен избор. След като се придобие представа как, показанията на чувалите поставени от производителите могат да се коригират според личните нужди, така че да съответстват на минималната очаквана външна температура. В крайна сметка, ако изчислената температура е смешно ниска (например -35/-40°С), което, отгоре на всичко, е и извън финансовите възможности, чувал за малко по-висока температура може да се компенсира с облекло и защита на краката по време на сън, както и с използване на бивак сак за спечелване на допълнителни около 5°С.

Максимум

??? -10 +0 Екстремен

Комфорт

+5 Максимум

Ако етикетът върху спалния чувал показва -30°С, защо зъзнете през цялата нощ, когато навън не е по-малко от -10°С? Добре дошли в езотеричния, тайнствен и направо смайващ свят на температурните толеранси при спалните чували. Няма друга тема, която да предизвиква повече циничен смях сред планинарите. Естествено, очакването е, че при означени -30°С, чувалът ще може да топли при такава температура. Въпреки това, независимо дали в гората или на върха на някой глетчер, един чувал за -30°С може да доведе до измръзване при далеч по-висока от обявената от производителя температура. Защо температурните данни по етикетите са толкова ненадеждни и какво трябва да се знае, за да се осигури спокоен сън? На първо място, трябва да се определи нужната долна температурна граница.  Вземете под внимание по-ниските нощни температури високо над морското равнище и по̀ на север.  Направете грешка в посок�� на ниските температури. Ако се колебаете между -20 и -30°С, изберете обявения за -30°С чувал.  Надхвърлете предвидения бюджет. Икономиите обикновено водят до серия несполучливи покупки. Спестете си разкаянията и неприятните нощи и си купете качествен чувал от първия път.

Определяне на толеранса Коригиращ фактор – определили сте най-ниската очаквана температура на въздуха, при която ще използвате чувала. Посочените по-долу десет критерия, от които зависи комфортната за сън температура, са за сверяване на преценката с нужния температурен толеранс. Не е необходимо изсилване и добавяне на огромен коригиращ фактор, особено при къмпиране в топло време (напр. над 0°С).  Стил на спане. Коригирайте нагоре или надолу с 2°С до 4°С в зависимост от това дали предпочитате да спите на по-топло или на по-студено.  Аклиматизация. Ако се приспособявате бавно, преминавайки от 20°С уютна стайна температура към студеното време навън, коригирайте надолу с 2-4°С (напр., вместо чувал за 0°С, изберете за -5°С).

Глава: Спален чувал

Екстремен

Юли, 2009

1 0


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Прием на храна. Храните ли се добре по време на екскурзия (няма нужда от корекция), или използвате излетите си като повод за разтоварване от храна (коригирайте надолу с 2-4°С)?

Прием на течности. Коригирайте надолу с 3°С, ако не сте любител на вода и други течности. Голямото количество вода, която тялото губи от изпотяване и от обикновеното дишане, може значително да повлияе на температурния му баланс.

Умора. При вероятност от дълги и уморителни преходи и изразходване на голямо количество енергия, ви е необходим здрав сън, затова направете щедра корекция надолу с около 3-5°С.

Пространство в затворения чувал. Може ли да спите в чувал, който обгръща плътно тялото ви, без да изпитвате клаустрофобия? Ако не, коригирайте надолу с 2-4°С. Може ли да спите със стегната качулка, от чийто малък отвор се подават само носът и устата? Ако не, коригирайте надолу с 3-5°С при очаквана много ниска външна температура.

Влага. Къмпирате ли при атмосферни условия, където, въпреки усилията ви, има вероятност чувалът да се навлажни? Ако е така, коригирайте надолу с 24°С за синтетичен и с 4-5°С за пухен.

Движения на тялото. Въртенето и обръщането в чувала действат като помпа, която изтласква топлия въздух навън. Ако спите неспокойно, коригирайте надолу с около 2-4°С.

Защита от вятър. При спане в четирисезонна палатка, коригирайте нагоре с 3°С; при трисезонна - без корекция; под звездите - надолу с около 3-4°С. Вятърът се усеща много по-малко, ако външната материя на чувала е от плътно изтъкани микровлакна или ламинат като Dry-Loft или Stormlight.

СЪХРАНЕНИЕ Спалните чували не бива да се съхраняват в техните малки калъфи повече от необходимото време, защото може да се загуби тази ценна пухКогато пълнежът се сплеска, кавост, на която дължат своите топлоизолационни свойстзапочва да ви става студено и ва. Това еднакво важи и за синтетичните, и за пухените. сте отново на път за магазина.

Някои производители предлагат за съхранение голяма памучна торба заедно с чувала, която му позволява да диша и да се изпари всякаква остатъчна влага. Това e за сметка на голямо място за съхранение и не осигурява задължително нужното за отпускане. Има един-единствен метод на съхранение, който гарантира в максимална степен запазване качествата на чувала - да се съхранява напълно разгънат.

Няколко предупреждения:  

Не прилагайте този метод в приземни влажни помещения – чувалът ви ще се навлажни. Напълно изсушете спалния чувал преди да го пъхнете под леглото.

ПОЧИСТВАНЕ Ако спалният чувал мирише лошо, вероятно са минали достатъчно нощи на открито, за да се узнае, че деликатният пух е бавно съхнещ изолатор. Важно е да бъдат запазени естествените мазнини и устойчивост на пухчетата, които могат да бъдат увредени от често пране със силни препарати или химикали, използвани при химическото чистене. Най-добрият начин за почистване е проветряване на чувала след

Глава: Спален чувал

Във всеки дом има място за съхранение под леглата и част от него вероятно не се използва. Най-добре е обаче, чувалът да се провеси на стената или да се сложи върху някой гардероб. Да не се съхранява на балкона и винаги да се пази от слънце и влага.

1 1


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

всяко спане. На открито може да се простре някъде, по възможност на сянка (слънцето разваля плата). Така той ще изкара много по-дълго. Често качулката и яката потъмняват от мазнината на косата и лицето преди останалите части да се нуждаят от пране. Почистването на петна по външната част или хастара може да стане лесно с паста, направена от сапун за миене, и четка за зъби. Зацапаната материя трябва да се придържа далеч от пълнежа, след което се разтърква с пастата, изплаква се и се простира за изсушаване. Когато настане време за пълно пране, се препоръчва ръчно изпиране. Движението на чувала в пералната машина може да разкъса камерите му. Ваната се напълва с топла вода и се прибавя мек перилен разтвор, предназначен за пране на пух (такива препарати се продават в специализираните магазини за екипировка). Чувалът се накисва в продължение на 15 минути, водата се източва, останалата в чувала вода се изцежда с внимателно притискане към дъното на ваната. След което процедурата се повтаря. Накрая, мокрият чувал може да се постави в сушилня на режим „деликатни тъкани” (без обувки и тенис топки!!!) като се проверява от време на време, за да се размачкват леко с пръсти бучките пух. Очевидно, всичко това отнема известно време и е добре наблизо да има интересна книга. При липса на сушилня, ще се наложи да чувалът да се простре на сянка. Съхненето на сянка отнема поне 4-5 дни, затова се въоръжете с търпение или просто забравете за него за известно време. Ако смятате да ходите на планина в събота, определено не е добра идея да изперете чувала си в сряда.

Като цяло, знайте че не е добре пухените чували да се перат често. Един път в годината при редовно използване сякаш е максимумът (ако си проветрявате редовно чувала, той няма да се замърси много).

ПРАВИЛА ЗА СПАНЕ НА ТОПЛО Щастливец е този, който спи на топло в своя чувал. На който се е случвало да отваря ципа за проветряване, докато някой от приятелите му зъзне в същия чувал до него, знае за какво иде реч. Различията са индивидуални и зависят от неща като метаболизъм и размер на тялото. Има и други фактори, влияещи на топлинния комфорт, например количествата приети през деня вода и храна и каква е изолацията между тялото и изсмукващата топлината земна повърхност. Зиморничавите и слаботелесните, не бива да се отчайват! Следните няколко трика за генериране и запазване на телесна топлина може да успокоят сънищата в студените нощи:

2. Пазете топлината си. Дизайнът на спалния чувал е от голямо значение за запазване на телесната температура. Ако сте сериозен планинар, ще изберете чувал тип „мумия”, по простата причина, че при него остава по-малко вътрешно пространство, което се нуждае от затопляне, а плътно прилягащата качулка задържа топлината вътре. (На вниманието на девойките: има чували, специално приспособени към формата и метаболизма на женското тяло - по-тесни в раменете, по-широки в таза, по-къси и с допълнителна изолация при краката, за по-добро задържане топлината на тялото.) Други характеристики, които увеличават топлинните качества на чувала, са термоизолираща яка, която обхваща врата и задържа вътре топлината, качулка с много пълнеж и ластици за притягане на лицевия отвор и изолиращ маншон по продължение на целия цип. За подробности, вижте Анатомия на чувала. 3. Отделете се от земята. Земната повърхност винаги е по-студена от тялото и без изолиращ пласт помежду ви, ще загубите ценна топлина. Най-добрите постелки са направените от гъбеста материя с конструкция от изолирани мехурчета и самонадуващите се.

Съвет: При къмпиране върху сняг или замръзнала земя, най-доброто решение е да използвате две постелки – една от пореста материя отдолу и върху нея друга – надуваема.

Глава: Спален чувал

1. Купете най-топлия чувал със средствата, които може да отделите. Изберете топлинен толеранс на своя чувал, съобразен с условията, при които ще го използвате. За повече подробности относно термоустойчивите качества на спалните чували, вижте Температурен толеранс.

1 2


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

4. Яжте преди сън. Мислете за тялото си като за пещ, която трябва да се зареди с храна, за да се отдели топлина. Преди лягане хаВажно: При проблеми със съня на „пълен” пнете висококалорична храна. За бързо генериране стомах, по-добре хапнете нещо наистина на топлина един шоколад ще ви затопли почти ведналеко: шоколад, мед, локум или друга бърга, но ефектът ще трае няколко часа. Тогава идва зо разграждаща се от организма храна, редът на протеините и мазнините. Няколко фъстъка или не яжте изобщо, защото неспокойниса като голямата цепеница в огнището, която може ят сън е абсолютно равнозначен на липда гори бавно и дълго до ранните часове на деня. сата на такъв, поради „зъзнене”. 5. Пийнете си добре. Кръвта е за тялото това, което е водата за бойлера в дома ви. Ако течностите в тялото ви намалеят, кръвното ви налягане започва да спада с намаляване обема на кръвта. Друг страничен ефект е увеличаване на вискозитета й, което забавя нейното движение през малките капиляри в крайниците. Като краен резултат ще ви стане студено. Привикнете да пиете Предупреждение: студената вода води течности още преди да сте почувствали жажда през до пряка загуба на енергия, затова деня, като увеличите количеството на вечеря. преди сън пийте топли течности. 6. Затворете ципа на палатката. Палатката създава буферна въздушна зона около вас, както при студено време, така и при вятър. Увеличете топлинния потенциал на палатката си като я опънете на защитено от ветрове място и далеч от вдлъбнати места, където се събира студен въздух. За да се Съвет: Намалете свободното пространспредпазите от сутрешния хлад, изберете място, изтво в чувала като поставите дрехи, които ложено на първите слънчеви лъчи. Ако къмпирате и ще облечете на сутринта свободно около през четирите сезона, трябва да изберете модел, краката си и отстрани. Така при събужпри който мрежестите отвърстия могат да се затводане ще имате готови затоплени дрехи. рят допълнително с ципове с плътна материя, така че да запазят в по-голяма степен топлината. Вътрешната температура на една добре проектирана палатка може да бъде с 5°С до 10°С по-топла от външната. За информация относно палатките вижте Палатка. 7. Облечете подходящо количество дрехи. Прекалено много дебели дрехи затруднят движението на кръвта и да намалят изолационните качества на Облечете свободно синтетично, копринено или термо бельо с дълги крачоли ви, което не се е овлажнило през деня. Важно за топлината на тялото е да е покрита с шапка от синтетична или вълнена материя.

може да чувала. и ръкаглавата

9. Раздвижете кръвта си. Спомнете си как се загрявате, въртейки ръце като перки на вятърна мелница. Така се създава центробежна сила, която изпомпва кръвта към крайниците. Същият ефект имат и бързото разтъпкване на място, и всяко движение, което учестява пулса. Колкото и просто да звучи, едно кратко упражнение преди лягане ще стопли много тялото ви, което на свой ред ще превърне смачкания и студен найлонов чувал в уютен пашкул. Обратно, веднъж влезли в чувала, сведете движенията си до минимум, защото те и преобръщането изтикват навън скъпо струващия топъл въздух през отвора при врата. 10. Поддържайте пълнежа на чувала пухкав. Съдържанието на въздух е в основата на способността на спалния чувал да задържа телесната топлина и колкото по̀ пухкав е пълнежът на чувала, толкова по-добре. Когато пристигнете в лагера, разгънете възможно най-бързо спалния чувал, хванете го от едната страна и го разтръскайте силно няколко пъти. Вкъщи избягвайте да го държите натъпкан в калъф за дълго време, защото синтетичните влакна се повреждат по-лесно от пуха. Още полошо е да оставите един синтетичен чувал, натъпкан в калъф, да се загрее много в багажника на колата. Вижте Съхранение за допълнителни съвети.

Глава: Спален чувал

8. Подсилете спалния си чувал. Напъхайте спалния си чувал в бивак сак и ще увеличите температурата в него между 5°С и 10°С. Друго топлоизолационно средство е допълнителна вътрешна торба, която може да допринесе още около 5°С и ще предпази чувала ви от замърсяване. Импровизирайте, покрийте го с каквато имате пухена или връхна дреха, или походно одеяло, за да съхраните няколко ценни градуса.

1 3


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА ОБЩИ СЪВЕТИ (ОБОБЩЕНИЕ)

Юли, 2009

Мокри чували. Мокрите чували не топлят колкото сухите. Най-простият начин да запазите чувала сух докато го пренасяте, е да го поставите в найлонов плик за отпадъци (който плик може да използвате за пренасяне на отпадъци по обратния си път) или специален непромокаем калъф. Ако чувалът ви е пухен, винаги го изсушавайте добре, преди да го натъпчете в калъфа. При възможност, прострете го сутрин върху палатката си, за да дадете възможност на вътрешната влага да се изпари. Трикът тук е да избягвате директни слънчеви лъчи, затова изберете сенчесто място или приберете чувала преди слънцето да е напекло. Повечето външни материи на чувалите са обработени с трайно водоотблъскващо покритие. Вижте указанията на производителя кога и как да прилагате допълнителни импрегнатори. Храната и течностите влияят върху съня. Нахранете се и приемете течности преди сън. Колкото по-топла е храната, толкова по-висока ще бъде началната ви температура. Ако си легнете със студено тяло, по-трудно ще стоплите чувала. Бърза разходка преди лягане или няколко протягания в палатката могат да повишат телесната ви температура. Ако обикновено ви трябват топли завивки вкъщи, вероятно същото ще е усещането и на открито, затова се снабдете се с топъл чувал. Палатка и бивак сак. Една палатка или бивак сак ще добавят поне 5°С към температурата в чувала. За особено ниски температури е добре да инвестирате в допълнителен външен чувал или подплата. Постелка. Винаги използвайте постелка. Тя ще предотврати загубата на температура към земята и ще ви предостави повече удобство. Самонадуващите се постелки са отличен вариант, защото осигуряват по-голямо разстояние между тялото и земята, а въздухът вътре е чудесна изолация. Избягвайте огромните дебели надуваеми матраци, които са тежки, обемни и в повечето случаи неудобни. Допълнителни дрехи. Носете си лека шапка, ръкавици и чифт топли чорапи или терлици дори при летни условия. Те ще се окажат от решаващо значение през първата студена нощ. Не спете с дрехите, с които сте били през деня, тъй като могат да бъдат влажни от пот. Носете си комплект топли, удобни дрехи за в чувала, но не много дебели, за да не затрудняват кръвообращението. Разполагане на палатката. Разположете внимателно палатката или спалния чувал. Падините могат да събират студен въздух. Хълмистите места, особено ако са изложени на вятър, са също така неудобни. По възможност, изберете защитено място.

Съхранение на чувала. Съхраняването на чувала в обикновения му калъф драстично намалява живота и изолационните му качества. Когато го държите в къщи, увесете го на хладно и сухо място. Когато го натиквате в калъфката преди излет, направете го внимателно и избягвайте да оставяте чувала в нагорещена кола. Инструкции за експлоатация. Не изхвърляйте небрежно предоставените инструкции за експлоатация. Винаги ги четете и спазвайте, защото производителите знаят много повече за използваните материали и за своя продукт от вас. Тъй като платовете и изолацията са от различни материи, те може да изискват различни грижи. Повечето чували трябва да се перат с препарати за деликатно пране, а пухените с предназначени за пух. Не носете чувала си на химическо чистене.

Глава: Спален чувал

Отношение към чувала. Разтърсете и потупайте чувала няколко пъти преди да се пъхнете в него. Това важи особено за пухените чували, които изискват време за да се отпуснат. Някои производители препоръчват преди пътешествие да поставите чувала (синтетичен или пухен) за известно време в сушилня, нагласена на леко топло. Това ще премахне всякаква остатъчна влага.

1 4


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

ПАЛАТКА На следващите страници е предоставена информация за палатките. Има всякакви палатки, предназначени за различни условия и изборът може да бъде труден, поради което е нужно внимателно четене. Палатката е доста сложно нещо, което ще остане дълго време, предпазвайки (ако е хубава) от дъжд и сняг. Изборът трябва да е мъдър.

ИЗБОР Изборът на палатка зависи от това къде, кога и с колко хора ще се къмпира. Запалянковците планинари са свикнали да сипят сума пари за якета от Gore-Tex, двойни пластмасови обувки TELEMARK и елегантни ски. По неизвестни причини, същите тези хора обикновено започват да правят Наистина, един прост найлонов или брезентов икономии, когато стане въпрос за инвестиране в модел може да струва по-малко от 100 лева, но палатка. Опитните планинари знаят, че палаткапри по-тежки условия, сигурно ще я проклинате. та е основна инвестиция - не нещо за сезонСилен вятър, внезапна градушка или проливен два, а вещ, която при правилно ползване и съхдъжд са изпитание за всяка палатка и тежко ви, ранение, ще служи дълги години. ако тя не е предвидена за такива условия. Къмпирането може да бъде едно от най-простичките и съвършени удоволствия в живота. При липса на излишни пари за прахосване, вероятният избор е единична палатка, която да служи за най-различни видове къмпиране. €75-€150 е една трисезонна палатка. С повече пари ще се купи допълнителна устойчивост, по-просторни преддверия и по-качествени рейки. Всички палатки имат плюсове и минуси, затова трябва внимателно да се преценяват нуждите преди покупката.

МАТЕРИАЛИ

Горно покривало. Горното покривало на двойните палатки обикновено е направено от найлонов плат с много гъста плетка, който е промазан от вътрешната страна с водонепропусклива промазка, често полиуретанова.

Основно помещение. Основното тяло на палатката може да бъде изработено от различни материи, в зависимост от модела и предназначението. Еднослойните палатки нямат горно покривало и стените на основното помещение изпълняват и неговата функция. В този случай, изпълнението на шевовете и запечатването им са от ключова важност, защото от тях зависи водонепропускливостта. При двойните палатки, основното тяло е от по-лек и тънък от горното покривало найлонов плат, в който са оставени мрежести прозорчета за вентилация. Важно е циповете и другите му елементи да са добре зашити (не накриво).

Под. Подът на палатката е много важен, тъй като земята често е влажна и не бива тази влага да се промъкне до спалния чувал. Ако скоро е валяло, ще има вода процеждаща се под палатката. Освен това, подът е частта, която се изтърква и износва най-лесно. Остри камъни, клечки и др. подобни постоянно застрашават здравината му. Подовете на евтините палатки се изработват от плоски найлонови лентички, стегнато оплетени в кръстосана плетка. Те се представят в началото, но след малко по-сериозно използване започват да се разнищват и се появяват дупки. Случи ли се това, къмпирането в дъжд се превръща в интересно и не особено приятно изпитание. При финансова възможност, закупуването на палатка с под от здрав плат е задължително. Те са

Глава: Палатка

Материите, от които са изработени отделните части на една палатка, са важни, защото те определят трайността, функционалността и теглото й. Палатките от хубави материали са по-скъпи, но в много случаи Добре е да прегледате „ушите” за опъване на поктози допълнителен разход си заслужава. При ривалото (местата в които се забиват колчетата). закупуването на палатка, трябва да се обърне Това са местата, които често се късат. Също така внимание на изработката на някои нейни елепроверете шевовете за набрани конци, криво менти, за да се провери здравината й. зашити елементи и добре изпълнено запечатване.

1 5


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

по-тежки, но много по-издръжливи (подът не подлежи на смяна). Промазката му в един момент ще изчезне (след години), но може да се поднови и всякакви разкъсвания да се поправят. Много важно е подът да се издига на 20-ина сантиметра при стените, иначе при дъжд през тях ще влиза вода. 

Рейки. Рейките на различните видове куполни и геодезични палатки могат да бъдат от алуминий, фибростъкло или плексиглас. Алуминиевите рейки са леки, здрави и напълно задоволителни. Плексигласовите са лоши и слаби. Рейките от фибростъкло са най-добри. При тях е желателно отделните сегменти да са къси и относително дебели. Обикновено производителите продават палатките си с по един резервен сегмент от рейка за смяна.

Колчета. Колчетата могат да бъдат метални, алуминиеви или пластмасови. Металните са тежки, кривят се и не стават за сняг. Някои много хубави палатки са с колчета от специална пластмаса, на практика нечуплива. Те са за предпочитане, защото са леки, лесно се борави с тях с ръкавици и стават за сняг, защото са по-широки. При слаба пластмаса, колчетата се счупят много бързо и за предпочитане са металните. Най-добър компромис тегло/здравина притежават алуминиевите. Колчета могат да се купят и допълнително.

ОСНОВНИ МОДЕЛИ – ПАЛАТКИТЕ ИМАТ ТРИ ОСНОВНИ ЧАСТИ: РЕЙКИ, ОСНОВНО ТЯЛО И ПОКРИВАЛО СРЕЩУ ДЪЖД. ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ СА ОТДЕЛНИ ПРИ ДВУПЛАСТОВИТЕ ПАЛАТКИ И КОМБИНИРАНИ ПРИ ЕДНОПЛАСТОВИТЕ. Еднопластови/двупластови палатки По традиция, палатките имат тяло от найлонов плат, което може да бъде покрито с платнище срещу дъжд, промазано с полиуретан. Съвременните технологии позволяват производството на еднопластови палатки от водонепропусклива и дишаща материя, която не изисква допълнително покривало срещу влага и дъжд. В общия случай, двупластовите палатки са по-тежки от еднопластовите, но са поевтини. Предимството им е че дишат добре (покривалото е на няколко сантиметра от основното тяло и може изцяло да се свали) и кондензацията на влага по вътрешните стени е по-слаба. Прокъсаното покривало може да се поправи или подмени, като основното тяло остава здраво. Ако загуби водоустойчивостта си, може повторно да се импрегнира със специални спрейове или чрез накисване с импрегнатор, което (а дори и цялостната подмяна) е по-евтино от нова еднопластова палатка.

Геодезични палатки – рейките при този модел се кръстосват при върха, образувайки шестоъгълни, осмоъгълни и други геометрични форми. Такива палатки са свободно стоящи, но при неподходящо застопоряване, могат да бъдат лесно отнесени от вятъра. Геометричните им форми осигуряват максимален вътрешен обем, но подовата площ не е толкова рационална за спане, както правоъгълната при традиционните модели.

Глава: Палатка

Традиционна триъгълна палатка – наклонът на стените при този модел създава известни неудобства при седене и изправяне, но за сметка на това, формата им е опростена и изчистена. Има модификации с дъгова рейка, с оглед по-ефективното използване на вътрешното пространство. Докато повечето такива палатки изискват колчета, някои модификации са свободно стоящи.

1 6


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Куполни палатки – тези палатки не са толкова устойчиви на вятър, дъжд и сняг като традиционните и геодезичните, но са много рационални от гледна точка на тегло и подова площ. Те обикновено имат две-три дъгови рейки, които осигуряват голям вход и висок покрив.

Типита – тези палатки с формата на конус имат една вертикална рейка в центъра. Често, това са леки, напълно опростени конструкции. Понякога такива палатки са без под или той лесно се маха. Има и модели, които позволяват инсталиране на специална печка за отопление и готвене, което ги прави изключително комфортни и през зимата. Типитата обаче не са популярни и основните производители на палатки изобщо не предлагат такива модели.

РАЗМЕР И ТЕГЛО Теглото на палатката и размерът й в сгънат вид са твърде важни, освен ако не се къмпира с превозно средство. Трисезонните, за 2-3 души, обикновено тежат от 2 до 4 килограма. (Теглото се отбелязва от производителя и включва основното тяло, покривалото, рейките, колчетата и калъфа.) Малките, свръх леки соло навеси, (по същество бивак сакове с рейки за осигуряване място за главата и вентилация) тежат между ½ и 1 килограм. Фамилните и експедиционни палатки могат да стигнат повече от 4 и дори до 10 килограма. Колкото е по-лека палатката, толкова подобре, но не бива да се жертват важни неща заради стотина грама. Производителите обикновено смъкват теглото за сметка на по-малко ципове (съответно по-малко отвори), по-малко и по-леки рейки, по-малки горнища срещу дъжд и преддверия. 

Капаци. Капаците, които затварят с цип мрежестите отвори на основното тяло, са на мода, но добавят към теглото и цената. Еднослойните палатки от дишаща непромокаема материя са по-леки от двуслойните, но и по-скъпи.

Рейки. Рейките добавят към теглото, но придават обща устойчивост. Тези от алуминиева сплав все още се считат за най-добри поради високото съотношение якост/тегло и неръждаемостта си. По-скъпите рейки от карбон или фибростъкло са по-леки и по-здрави от алуминиевите, но поради голямата си еластичност може да не устоят на силен вятър.

Преддверия. Преддверията (малки закрити пространства извън основното помещение) създават допълнително удобство за съхраняване на обувки и багаж, но също за сметка на теглото. Тези, с формата на външни навеси, са по-леки, но вградените в основното тяло обикновено са по-просторни и стабилни.

ГРИЖИ И СЪХРАНЕНИЕ

Преди всичко, трябва да се внимава къде се опъва. Дъното много лесно се къса от остри клонки и камъни, независимо от какъв материал е направено. Необходимо е земята да се проверява основно преди поставянето на палатката и да се махне всичко остро. Това, разбира се, ще осигури и по-комфортен сън. Слънчевата светлина поврежда изкуствените материи, в това число и найлоновите платове на палатките. Може да звучи нелепо, защото палатките са направени за използване сред природата (платовете им имат UV защита), но при възможност,

Глава: Палатка

Палатката е нещо сложно и доста деликатно. Тъй като е може би най-големият елемент от личната екипировка и изисква голямо пространство за опъване и разглеждане, тя сякаш предразполага към немарливо стопанисване. За да бъде дълги години сух и уютен подслон обаче, за нея трябва да се полагат системни грижи.

1 7


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

опъването на палатката на шарена сянка, вместо на слънце, ще удължи живота й. Ако има алтернатива, да се избягват много калните и мръсни места, тъй като почистването е сложно и не може да се използва перална машина - вижте Почистване. Трябва да се внимава горното покривало (ако е двойна) да се опъне правилно. Не е необходимо въженцата да се натягат до скъсване и да се опъват със сила „ушите” за колчетата. Това само ще изкриви формата на купола и в крайна сметка ще доведе до влизане на вода вътре в случай на дъжд (вижте Разпъване). При системно неправилно опъване, платовете на палатките се деформират и от някакъв момент нататък вече няма да могат да се опънат добре. Палатката трябва винаги да се прибира суха. В противен случай, тя трябва да се разпъне, за да изсъхне възможно най-скоро. Иначе ще мухляса и платът и промазката ще се развалят - резултатът от такова невнимание е нуждата от купуване на нов�� палатка. Мазето не е подходящото място за съхранение. Балконът найвероятно също не е. По-добре сухата палатка да се прибере в някой гардероб. Така ще може да се разчита на нея, винаги когато потрябва. Също така, трябва да се следи състоянието на промазката и шевовете. Ако палатката пропуска вода, не значи, че вече не става за На последно място, внимавайте с колчетата нищо - по скоро има нужда от импрегниране (напръ– те се губят учудващо лесно. Помнете къде скване със спрей според указанията). Шевовете състе ги забили и си ги съберете на тръгване. що подлежат на импрегнация със силиконови пасти, Когато загубите прекалено много (което които се продават в магазините за инвентар. вероятно ще се случи), купете си нови :-)

РАЗПЪВАНЕ При разпъване на палатката, трябва да се имат предвид следните неща: 

Избор на място. Палатката да се разпъва далеч от огън. Също така да не е под някой сух клон, който при вятър може да падне и да я скъса. При възможност, най-добре е палатката да е на шарена сянка, а не на слънце, за да се предпази плата й. Ако се разпъва в иглолистна гора или в близост до иглолистни растения, трябва внимателно да се отстранят игличките от земята, защото те много лесно ще пробият дъното й. Когато има вероятност да се появи силен вятър и/или се налага използването на колчета, необходимо е да се провери дали земята позволява това. Ако е много каменисто, може да се наложи да се потърси друго място. Не е подходящо палатката да се разпъва в „дупка” - т.е. в естествена вдлъбнатина. На такива места се задържа студен въздух, а в случай на дъжд - и вода. Препоръчително е да не се лагерува до брега на рекички и езерца, Никога не разпъвайте палатката си върху животъй като през лятото е пълно с комари и тински пътеки. Това ще смути онези, които имат мухи. И на последно място, ако се наложи по-голямо право над местността от вас. палатката да се разпъва по наклонена поУважавайте планината и се опитайте да се впиляна, нека главата да е разположена нагошете в нейния живот с избора си на място за ре.

Начин на разпъване. Важно е обстойно да се прегледат инструкциите за експлоатация на палатката и особено начинът й на разпъване. Ако се следват стъпките от производителя, то ще е максимално бързо и лесно. При двойните палатки правилното разпъване се свежда до следното: горното платнище да не опира никъде в плата на основното помещение, за да не пусне вода при дъжд. Не е необКогато завали дъжд и палатката протеходимо обаче силно, а равномерно разпъване. че, запомнете тези места и преди да я приберете вижте какви грешки сте допуснали при разпъването. Така следващия път ще се справите по-добре.

Окопаване. Ако има някаква вероятност да вали, палатката да не се разпъва в подножието на някой хълм, иначе цялата вода, която ще се стича по него, ще се озове при нея. В такива случаи е задължително палатката да

Глава: Палатка

лагеруване, за да прекарате много по-приятно.

1 8


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

се „окопае”, т.е. да се изкопае канавка (20см широка и около 10см дълбока) откъм по-издигнатата и двете й странични стени. Така водата ще може да се оттича и няма да мокри палатката.

ПОЧИСТВАНЕ – ПРИ ПРАВИЛНО И ВНИМАТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ, ПОЧИСТВАНЕТО ЩЕ СЕ СВЕДЕ ДО МИНИМУМ И Е ВЪЗМОЖНО ГОДИНИ НАРЕД ДА НЕ Е НЕОБХОДИМО Основно правило е, че палатка никога не се пере в пералня, защото промазката на плата съвсем ще изчезне и вече няма да е импрегнирана. За да се изчисти една палатка, трябва да се опъне и петната внимателно да се отстранят със сапун и гъбичка. При голямо замърсяване, може да се натърка със сапун и да се полее обилно с маркуч. След това се оставя да изсъхне напълно, преди да се прибере. Ако по някаква странна причина палатката все пак се нуждае от изпиране, нека това да стане в леген или най-добре във вана, със слаб сапун или прах за деликатни тъкани и хладка вода. Използването на всякакви разтворители за премахване на петна ще съсипе плата. По-добре петната да останат - така поне ще има и палатка. След края на тези процедури, може да се наложи възстановяване на промазката на определени части от платнището. Затова нека то се прегледа внимателно.

ОБЛЕКЛО В планината облеклото е нещо, на което трябва да се обърне голямо внимание. Много би могло да се напише за това, какво се произвежда в момента, но е необходимо да се разгледат някои основни принципи при избора. Рекламите на известни производители не бива да влияят твърде много, защото вече има облекла за всякакви условия. Разбира се, пухенка за -60°С е също толкова безполезна, колкото и една фланелка през зимата. Практичността е най-важното условие, на което трябва да отговаря облеклото.

Обикновено, човек се спира на една любима дреха и я носи много години. Въпреки това, никоя дреха не може да свърши всичко. Помнете, че вашето облекло ще бъде основната ви защита срещу хипотермията причинена от студа, влагата и вятъра и следователно трябва да може да посрещне високи изисквания.

Общоприето мнение е (и проверено), че системата от много слоеве дрехи работи чудесно. Най-добрата изолация в една дреха е затвореният въздух, тъй като той е много лош проводник на топлина. А най-добрият начин той да се „хване”, е между много пластове. Няколко слоя тънки дрехи са значително по-ефективни от единствен по-дебел пласт. Друго основно преимущество на тази схема е, че много добре може да се регулира температурата на тялото чрез сваляне или слагане на дрехи. Прегряването е не по малък проблем от изстиването. Избягването му е много важно, както в топло, така и в студено време, защото като спре потенето, тялото изстива много бързо (например при почивка след тежка работа). Дрехи напоени с пот са като проводник, през който топлината от тялото се изтегля във въздуха.

Може би най-важната част от облеклото е външната горна дреха. Тя трябва да не пропуска вятър, да предлага добра водоустойчивост, да е лека и удобна. Няколко джоба са преимущество. Има разлика между якето за дъжд и горната дреха, която ще бъде използвана през останалото време. Тук става въпрос за нея. 

Пролет, Лято, Есен. За лагерни огньове, живот в планината и наблюдаване на диви животни здравите естествени материи като вълна, лен и памук ще бъдат по-полезни от изкуствените алтернативи. По-приятни са за носене, не вдигат шум и като цяло с тях човек се чувства много по-удобно и комфортно сред природата. Много планинари предпочитат за горна дреха обикновения брезентов анорак. Платът е здрав, удобен, безшумен, ветроустойчив и практически непромокаем. Има качулка, което е много удобно, и цветът трудно бие на

Глава: Облекло

ВРЪХНА ДРЕХА (ВЕТРОВКА, АНОРАК)

1 9


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

очи, особено в гора. Може да се използва в топло време като риза, а при много студено и като „ветровка”. Практически не попива пот и когато се изцапа, рядко му трябва повече от едно изтупване. Недостатъкът му е, че малко трудно се сваля (за да се махнат дрехи или да си облекат нови, трябва да се изхлузва през главата), но останалите му качества компенсират това. Всяка подобна дреха би свършила работа, стига да е изработена от здрава материя със стегната плетка. В ярко жълто или червено, най-вероятно ще се чувствате малко глупаво край огънчето си - но това е въпрос на лично предпочитание. Имайте предвид, че дрехите с които ходите из планините ще бъдат подложени на какво ли не, и ако са от платове, които трудно се цапат само ще спечелите.

В планината неща като мода и красота нямат толкова голямо значение. Практичността и здравината са основните критерии за избор на всякакъв вид облекло. Покриват ги някои видове памучни платове, както и някои здрави синтетични материи. Също така, „природните” цветове помагат на човек да се чувства като у дома си в гората. 

Зимата. Зимата в планината може да постави на изпитание и най-опитните. Когато е студено и има сняг, подходящите дрехи осигуряват физическото оцеляване. Горните дрехи за зимата са: якета от водонепропусклива (и дишаща) материя, към които се прикачат поларени или пухени подплати, и пухенки. Яке. Желателно е да е от здрав плат, ламиниран с дишаща и водонепропусклива мембрана Gore-Tex, Sympatex или нещо подобно. Трябва да има достатъчно джобове като най-добре е предните да са високи, за да може да се бърка в тях без да се сваля раницата. Трябва да може лесно да се проветрява - ципът да се разкопчава отдолу и отгоре. Някои модели имат ципове за проветрение от вътрешната страна на ръкавите - това е много удобно и ръцете може да се промушат през тях, ако стане много горещо. Якето задължително трябва да има хубава качулка, която може да се стяга плътно около главата. Добре е да е малко по-дълго, за да се сяда на него при нужда и за да пази подобре. Трябва да може да се стяга на различни места и най-вече най-отдолу, за да задържа по-добре стопления от въздух. Найлоновите платове са здрави и една отлична алтернатива е Ripstop Cordura, ламинирана с Gore-Tex. Пухенки. Много може да се напише за пухените якета. Това определено са дрехите, които при студено време топлят най-добре. Те са пълни с гъши пух, изключително леки са и натъпкани в раницата заемат съвсем малко място. Добрите пухенки са скъпи и има�� два много големи недостатъка. Първият е, че като се намокри, пухът се свива и престава да топли. Произвеждат се GoreTex-ови пухенки, които не се мокрят, но цената им варира между $400-900. Вторият недостатък е, че под пухенката не могат да се носят много дрехи, защото тя топли достатъчно, и когато се съблече, отдолу човек остава почти гол. С пухенка трябва да се ходи сериозно само във високата планина при ниски температури. Във всички други случаи може да се носи в раницата и да се облича при спиране. Температурният й толеранс е много малък.

При използване на памучна горна дреха през лятото, е необходимо яке за дъжд. То може да е от здрав плат с дишаща мембрана, но много често, най-обикновено непромокаемо PVC яке върши прекрасна работа. Gore-Tex-овите престават да бъдат водонепропускливи след около година използване и спират да изпълняват тази функция. От дъжд пази и найлоново пончо като някои модели се „обличат” и върху раницата, запазвайки сух багажа. Каквото Пончото може да се постеле на земята за по-комфортен сън и да се носи срещу дъжд, трябва да стина някое прашно и мръсно място. Да покриете с него багага до коленете, да е леко и достатъчно жа при дъжд, ако самите вие сте се скрили в палатка. Да го малко в сгънат вид, за да не предразпоопънете с въженца като импровизирано покривче при дъжд лага към „забравяне” вкъщи. Отново найили силно слънце. Да го използвате за направа на воден важни са здравина и функционалност. дестилатор... май се поувлякохме :-) С една дума - става!

Глава: Облекло

ДЪЖДОБРАН, ЯКЕ ЗА ДЪЖД

2 0


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009 ВЪТРЕШНИ ДРЕХИ

Под горната дреха може да се облекат всякакви блузи и пуловери, но най-добре е най-долният пласт да е от материя, „извличаща” потта от тялото, което ще осигури повече топлина. Чудесно решение при студено време е Polar Plus – синтетична, мека и удобна материя, не задържа влага и много топли. Коприненото бельо също топли добре и е леко, но е по-скъпо. Памучните фланелки се представят зле при изпотяване. По-добре нещо от фин лен, или подобно. Над фланелката може да се носят вълнени дрехи, защото топлят прекрасно, трудно ще се изгорят на огъня и не губят топлоизолационните си свойства дори когато са мокри. За феновете на синтетиката, оригиналните полари като Polar Guard и Polar Plus са най-добри и съперничат на вълната. Отново, да се избягват памучни блузи. Дебело изтъканият памук се мокри лесно от вода и пот и после държи студено, като изсъхва бавно и трудно. Тук е предимството от гъвкава система с Стига да не ви мързи да се събличате, когамного слоеве. Няколко вътрешни дрешки позволяват то почувствате загряване и обличате веднамахането и слагането на пластове, с което темпега щом усетите хлад, ще се радвате на доста ратурата ще се регулира достатъчно прецизно. комфортно прекарване сред природата.

ПАНТАЛОНИ Панталоните поемат доста натоварване и се износват и късат, затова по-добре да не се харчи прекалено много по тях. Да се избягва прекалено леката синтетика. Може би най-добри са американските военни панталони, които са описани тук, и е за предпочитане да се търсят с подобни характеристики. Те са евтини, удобни, леки, много здрави, направени са от чист стегнато изтъкан памук и бързо съхнат. Някои модели са с Ripstop. Цветът им може да е маскировъчен, но има всякакви хубави цветове. Повечето модели са снабдени с връзки, стягащи долния край на крачолите и така стават много топли. По принцип са с леко широка кройка, тип шалвари. Платът е двоен на коленете и на седалището - местата, които най-бързо се изтъркват. Имат по шест джоба. През зимата може да се носят с вълнен или термо клин отдолу и при необходимост, върху тях ще се сложат панталони за дъжд. Непромокаеми панталони. Направени са от здрав плат, обикновено са като долнище на гащеризон и е добре да имат ципове от двете страни по цялата дължина на крачолите, за да се нахлузват лесно направо върху обикновените гащи. С такива панталони и яке за дъжд човек ще е сух във всякакво време.

БЕЛЬО За бельото единственото, което може да се каже е да бъде меко и удобно, за да не протрива и да е в достатъчни количества, защото се сменя много често. Найудобно (макар и скъпо) е термо бельото, защото освен изброеното, съхне бързо.

Хубавите обувки трябва да се носят с добри чорапи. Два чифта обикновено са поефективни против появяване на пришки. Могат да бъдат едни дебели и едни тънки или в друга комбинация – важно е да се намери най-удобната, в зависимост от различните условия. Да се избягват памучните чорапи - те се изпотяват и трудно съхнат, задържайки студ и влага при краката. Зимно време, колкото повече чифтове вълнени чорапи, толкова по-добре. Те могат да послужат за много неща: вместо ръкавици за измръзнали ръце или за увиване около ушите при липса на шапка. Най-подходящи са синтетични хавлиени, поларени, термо или вълнени чорапи. При недостатъчно непромокаеми обувки е много важно да се използват поне Gore-Texови чорапи. Не са много скъпи. Слагат се върху другите чорапи и пазят краката сухи без да ги спарват.

Ако краката ви не могат да се стоплят в обувките и има опасност от измръзване, седнете на завет, събуйте се и обуйте пет чифта сухи чорапи ще се стоплите сравнително бързо.

Глава: Облекло

ЧОРАПИ

2 1


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА ОБУВКИ, САНДАЛИ, ЧЕХЛИ 

Юли, 2009

Обувки – за по-подробна информация вижте Обувки, но за повече изчерпателност, ето още малко за тях. Добрите обувки са може би най-важното нещо, особено през зимата. Те трябва да са устойчиви на сняг и вода. Да са здрави, високи и добре да хващат глезена, защото при наличие на снежна покривка, трудно се преценява на какво се стъпва, което увеличава опасността от изкълчвания. Меките подметки имат отлично сцепление на пресечен терен, но по-твърдите поемат част от теглото. Зимните обувки традиционно са с твърди (които не се огъват) подметки, което значително улеснява ходенето върху сняг и използването на алпийски котки. Грайферите трябва да са дълбоки, от микропореста гума, която трудно се изтърква и има много добро сцепление дори и с мокра скала. Противно на всички хвалебствия, Vibram-ът се дъни именно на такъв терен (поне сплавите му на обувките, продавани в България). Общо-взето няма добри алтернативи в това направление. Зимно време във високата планина често се използват пластмасови двойни обувки. Те са твърди, с връзки (рядко с щраймери) като има възможност вътрешността им да се сменя в зависимост от температурата. Това са строго специализирани обувки за условия, които няма да се разглеждат тук. Най-подходящи са кожените обувки. Те трябва да бъдат от дебела кожа, с подметки, които са лепени и шити, но достатъчно гъвкави за да позволяват ходене по пресечен терен. Да се избягват обувки за катерене, тези с прекалено твърди подметки както и еспадрилите с меки подметки, които изобщо не са предназначени за ходене, а само за скала. Езикът трябва да е съединен високо с обувката. При свободен език влиза вода. По-удобни са моделите с мека горната част, която обхваща крака над глезена. Произвеждат се и много високи обувки, но те са по-скъпи и, въпреки че трудно се пълнят с вода, поради голямата си височина също толкова трудно изсъхват. Съществува алтернатива на кожените обувки: обувки, ушити с „чорап” от водонепропусклива мембрана. Производители на такива мембрани са фирмите Cyclone, Sympatex, Entrant и Gore. Тези обувки са леки, основната им част е от много здрав плат (напр. Cordura), и главното им предимство е, че „дишат”, т.е. съхнат много бързо и не запарват краката. Съчетани с подходящи чорапи и добри гети, са идеални за почти всякакви условия.

Понякога може да се наложи да се вземе и втори чифт ниски обувки (ако е възможно, разбира се) за преобуване или спортуване. Почти всички известни производители предлагат такива „половинки”, които са достатъчно здрави и удобни за почивка на краката и за кратки преходи. 

Сандали. От известно време се наблюдава тенденция през лятото да се ходи в планината с туристически сандали. Те са изключително здрави и с подходяща подметка. Предимствата им са, че ходилата се проветряват и съхнат изключително бързо, но главният им недостатък е, че не предоставят никаква защита от остри камъни, клечки и не предпазват глезените от навяхване. Може да се използват и като чехли. Разновидност на сандалите са каучуковите ходила с пръсти, естествено следващи формата на ходилата, но това са вече глезотии.

Глава: Облекло

И последен съвет - връзките на обувките не бива да се пренебрегват. При първи признак на протриване, трябва да се сменят. На това рядко се обръща внимание, а може да доведе до много проблеми.

2 2


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА 

Чехли. Абсолютно задължителни, през пролетно-есенния период за сене на туристическите обувки колко са качествени. Необходими

Юли, 2009 ако е предвидено посещението на хижи, или почивка на краката, защото постоянното номоже да доведе до дискомфорт, независимо при баня. Може да се заменят от сандалите.

Не е лошо да се вземат и терлици или чехлите да се обуват с по-дебели чорапи (най-добре вълнени, поларени или от друга термо материя, като се избягват със съдържание на памук, защото с тях е студено) вечер или ког��то е студено и има вероятност от изстиване.

ГЕТИ, РЪКАВИЦИ, ШАЛ, КЪРПА 

Гети. Добре избраните обувки и чорапи не вършат почти никаква работа през зимата без гети. Те се правят от здрав непромокаем плат (за предпочитане Cordura) и обхващат обувките от долната им част до крака под коляното, предпазвайки от пълнене със сняг. Гетите трябва да могат да се стягат в горната си част и да имат лента или въженце, минаващо под обувката и здрав цип, по възможност дублиран с лепящо Velcro. Могат много удачно да бъдат използвани и за ходене по поляните през лятото по време на дъжд или след като е валяло. При такива условия панталоните се мокрят много в долната си част от тревичките и храстчетата, а обувките лесно могат да се напълнят отгоре с вода. Хубавите гети покриват обувките чак до най-долната част от връзките, където се закачат с кукичка. Такива, които имат просто ластик в долната си част не вършат работа, а за вълПробвайте гетите, които се каните да купите нените изобщо не си струва да се говори и обърнете специално внимание на здравите са идеални за тренировка по балет, но не ната на плата и изработката. Ципът също и в планината. Някои зимни панталони имат трябва да е хубав и платът не трябва да продоста удобни вътрешни гети, но те не предпуска вода (колкото и да е странно, продават пазват толкова добре като външните. се доста модели от неподходящи платове).

Ръкавици. При избирането на ръкавици трябва да се имат предвид условията, в които ще се използват. През зимата е удобно да се ходи с два чифта: едни вълнени с отрязани над втората фаланга пръсти и върху тях дебели, с един пръст. Дебелите могат да бъдат както вълнени, така и синтетични (например Thinsulate), но да е сигурно, че топлят. Ръкавиците с по пет пръста топлят много по-малко от тези с един пръст, които са за предпочитане, ако пръстите не са необходими. При зимни условия е много важно ръкавиците да не пропускат вода и е много добре, ако са с мембрана от Gore-Tex или Sympatex. Задължително е да са закачени по някакъв начин за ръкавите, иначе се губят. Може да се използва шнурче за през врата и ръкавите, като при децата.

Шал. Шалът никога не е излишен, независимо от притежаването на добро яке с висока яка, защото при нужда може да се увие около главата, за да е потопло на ушите, или при спане – около краката в спалния чувал.

Триъгълна кърпа. Пази врата от слънцето, може да се нахлузи на носа, ако е прашно и да се използва за привързване на контузии и рани.

Шапка. Доказано е, че около 30% от топлината се губи през главата, а при много студено време тази стойност може да достигне 50%! През зимата с една много топла шапка количеството дрехи необходимо да пази Пробвайте една руска тялото топло ще намалее почти наполовина.

Глава: Облекло

ШАПКА, ОЧИЛА

При ходене на планина през пролетта, лятото и есента е препоръчително да се вземе мека и удобна шапчица, за когато стане хладно и свършат дрехите. Тя може много удачно да топли и през нощта, ако спалният чувал не е доста-

2 3

ушанка и ще се уверите!


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

тъчно топъл. Добре е да е вълнена (с много стегната плетка), или от някаква поларена материя (Thinsulate, например). Рехавите шапки не пазят от вятър и съответно не вършат работа точно когато е най-необходимо. За горещото лято е много практична и шапка с периферия за силното слънце. Хубавите са по-скъпи, но ще служат дълго. Има прекрасни подобни американски армейски шапки: леки, много здрави и изключително удобни. Могат да се купят сравнително евтино от магазин за натовски военни дрехи, а техни ловни алтернативи има по магазините за оръжие. Прилична алтернатива са сламените шапки – има ги почти навсякъде. При редовно посещаване на магазините за дрехи втора ръка, може да се извади късмет :-). Най-важно е периферията да е достатъчно голяма, за да пази носа и по-възможност устните. При сняг и студове шапката от полезно нещо става жизненоважна необходимост. През зимата се носи топла шапка. Ушанките (истинските) са чудесни, но са малко големи. Алтернативата е вълнена или поларена шапка „шлем”, при която се виждат само очите и устата. Тя винаги може да се навие и да се използва като обикновена. При всички случаи, памучните не вършат работа. 

Очила. Очилата са много важни, особено през зимата във високата планина. В слънчев снежен ден ултравиолетовата светлина може да е толкова силна, че да нарани много сериозно очите и да доведе до състоянието, известно като „снежна слепота”. Очилата, предпазващи от нея се Не подценявайте риска от снежна наричат „глетчерни”. Те са с висока степен на UV слепота – ако го направите може защита. Трябва да имат кожички отстрани или по да съжалявате горчиво. Състояниедруг начин да спират светлината, която се промъто е много болезнено и опасно. ква оттам. Хубавите модели са доста скъпи, но при често ходене през зимата на високо ще е необходимо да се набавят. В случай на нужда, при опасност от осветяване на очите, може да се импровизира като косата се пусне върху лицето или като просто върху очите се сложи нещо със съвсем мънички цепки или дупчици през които да се гледа.

ОБУВКИ Обувките трябва да пасват добре, за да не остане болката от наранените планината. Няма по-неприятно нещо край лагерния огън да се проклина планината и решението за разходка в нея. Това не означава „лоши”, а обувки, които не пасват добре. Най-добрите производители вече изработват сериозни модели, които прилягат още щом се извадят от кутията, с много малко или никакво необходимо време за разчупване и прогонване. За обувките не бива да се правят компромиси.

крака единствен спомен от разходката в Продължавайте да пробвате чифт след чифт, докато откриете онези, които ви пасват, сякаш са правени по поръчка. Ще бъдете възнаградени за изгубеното време с години приятно скитане из планините.

Поколения планинари са се чувствали чудесно при всякакви атмосферни условия преди да има Gore-Tex. Било е достатъчно да се снабдят с добре изработени обувки от висококачествена кожа. Не е задължително да са от водонепромокаема и дишаща материя, за да изпълняват едновременно и двете важни функции - да изолират от външната влага и да проветряват краката. Подходящият дизайн и материали, доброто поддържане и някои допълнения са достатъчни за всички нужди. Важно е: 

Минимален брой шевове. Шевовете са слабото място на всяка обувка и колкото са по-малко, толкова по-добре. Обувките от цяло парче кожа струват повече.

Синтетична подплата. Подплатата на обувките е частта, която пряко контактува с крака. Тя може да задържа влага, която трудно ще се отстрани, особено ако е от лош материал. Поради тази причина кожената подплата не е добра. Необходима е качествена синтетична материя.

Глава: Обувки

ПОДХОДЯЩАТА ОБУВКА

2 4


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Гумен борд. Това е лента, която обхваща носа или най-добре цялата периферия на обувката между подметката и горната част като ги предпазва от нараняване и проникване на влага.

Сух език. За да не прониква външна влага през езика, той трябва да е съединен за обувката по цялата си дължина с допълнителна прегъвка от кожа или синтетичен материал.

ГРИЖА ЗА ОБУВКИТЕ Най-качествената кожа и най-здравата дишаща и водонепромокаема материя могат да бъдат поразени от едно просто и невинно наплескване с неподходящ импрегнатор, което да блокира дишащите свойства на обувката. При импрегниране винаги трябва да се спазват указанията на производителя. Нужно е особено внимание да се отдели на езика, най-вече в частта, където се прикача към обувката. Връзките трябва да се свалят и внимателно да се импрегнират всички прегъвки и шевове. За поддържане на обувките от Gore-Tex и Sympatex вижте Дишане.

САМО ОБУВКИ НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ За да бъдат обувките сухи при силен дъжд, кал и сняг, са необходими гети и непромокаем панталон, който пада свободно и покрива горната част на обувката при движение. Това няма да позволи на водата да се стича от панталона в обувките, което може да се случи, ако крачолите са пристегнати (напр. с еластична ивица). Гетите предпазват отвора на обувките от проникване на дъжд, сняг и мръсотия и обикновено обхващат крака до коляното. Изработват се от непромокаема дишаща материя и имат еластична лента, чрез която плътно обхващат горната част на обувките. Може да се носят над и под панталоните. Те предпазват краката при различни условия, но има вероятност да запарват при топло време. А ако прилепват добре до обувките, дори да спират проникване на вода при газене през водни площи.

ПОДМЕТКА

Повечето планински обувки, под вътрешната, имат средна подметка, която действа като амортисьор и придава мекота при ход. При добрите обувки за планина тя е от полиуретан. Някои модели вместо нея имат външна подметка, съставена от два пласта, като вътрешният е от по-мека гума. Последната част е външната подметка. Ако по-голямата част от маршрута е пo гладки камъни, подметките трябва да са с плитки грайфери и по-лепкава гума. Ако теренът включва кал, сняг и сипеи, са необходими дълбоки грайфери и стабилни токове.

Производителите рекламират различни модели на грайферите, но според опитните планинари, това оказва малк�� влияние върху приплъзването на обувките.

Глава: Обувки

В зависимост от калъпа, върху който са изработени, подметките са два основни вида: „плоски”, които не осигуряват подпора за петата, и такива с подпора. Вътрешната част на подметката при добрите обувки за планина има гнездо за петата, което предпазва крака от нараняване, особено от остри камъни. Колкото по-тежък е товарът на гърба, толкова по-твърда трябва да е тази вътрешна част. При поевтините обувки тя е от мукава, често подсилена с тънка стоманена пластина, която достига до кокалчето. Този вид вътрешна подметка се усеща твърда при свода на стъпалото, но лесно се огъва от кокалчето към предната част на крака. Такива обувки стават за ходене по лек терен, но не осигуряват по-дълготрайната опора при огъване по цялата дължина на стъпалото на пресования полипропилен или найлон. Пресованите подметки позволяват на производителите да регулират твърдостта им спрямо номера на обувката и хората с по-малък крак усещат пропорционално същата твърдост на подметката, както по-едрите и тежки хора с по-голямо стъпало.

2 5


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Повечето подметки са залепени към горната част на обувката. Съвременните лепила са достатъчно качествени и трайни, но за подвизи с котки, може би трябва да се избере модел, при който подметките са допълнително и зашити. Шевът прави обувките по-здрави, но има доста тънкости, които няма да се разглеждат тук. Друг въпрос, от голямо значение в миналото, е материалът на външната подметка. До скоро за най-добри се считаха изработените от специалната микропореста гума Vibram. Те имат доста добро сцепление със скала и не се износват лесно, но са доста твърди и макар все още да са предпочитани за катерачните зимни обувки, за туризъм по-меката и лека подметка определено е за предпочитане. В момента има множество алтернативи на Vibram-а, а някои в много отношения дори са по-добри, особено на мокър терен. В днешно време, подметката на обувките от известните производители е една от последните грижи - тя ще е добра във всички случаи.

МАТЕРИАЛИ Въпреки технологичния напредък и новите материали в обувната промишленост, старомодната кожа все още трудно отстъпва мястото си на първокачествен материал за горната част на алпийските обувки. Най-добрата, водонепромокаема и скъпа кожа е със запазен здрав външен слой. По-евтините горнища на са изработени от изрязана от вътрешните слоеве кожа (наричана „цепена”) Внимавайте, когато започнат да ви уверяват, или от парчета устойчива на износване изкуствече горната част на обувките е непромокаема. на материя като Cordura. Такива обувки вършат В най-добрия случай те ще пропускат много добра работа за маршрути със средна трудност, трудно вода и то за сезон-два. Ако наистина но основното им слабо място са повечето шевове. искате обувки, които ще поддържат краката ви Всички шевове по горната част са потенциални сухи при продължително ходене в кал или киместа за проникване на вода и за скъсване. Колша, търсете непромокаема дишаща материя кото по-добра (и по-скъпа) е обувката, толкова като Gore-Tex или най-добре Sympatex, или си купете чифт чорапи от Gore-Tex, които да обупо-малко са шевовете, като най-добрите горнища вате върху обикновените (не памучни!). са от едно парче с единствен шев над петата.

ДИШАНЕ Краката ще са по-сухи и топли ако обувките се поддържат чисти от кал и мръсотия. Горна част или подплата от Sympatex или Gore-Tex гарантира, че краката ще бъдат сухи поне известно време. Ако обаче обувката е кожена, само чистата кожа може да диша и да позволява изпаряване на събралата се вътре влага. Трябва доста да се внимава с обувките от Gore-Tex. Те трябва да се почистват отвътре от клечки и бодливи семенца, които могат лесно да пробият горетексовата мембрана, дори на купените вчера обувки. Иначе, човек уверено ще наджапа в първата срещната вадичка и с изненада ще установи, че обувката се пълни с вода. Дори това да не се случи, Gore-Tex-ът пази не повече от година две. След това нещо му става и се разваля и от „дишащ” става „пиещ” :-). При възможност, винаги да се избира Sympatex - при обувките той се представя значително по-добре.

Ето някои правила за добро проветряване на обувките: 

Почистете калта и мръсотията от обувките преди съхранение. Това става найлесно, когато калта по тях още не е засъхнала. Ако отложите тази проста грижа, при кожените обувки например, ще ги подложите на операция, подобна на козметичната маска при дамите, имаща за цел да изтегли мазнините от кожата на лицето след като изсъхне. Едва ли искате това да се случи с импрегниращата мазнина в кожата на вашите обувки.

Глава: Обувки

Важно е да се запомни, че способността на обувката да диша се определя от наймалко дишащия пласт материя. Подплата от Gore-Tex или друг подобен материал, не означава задължително, че обувката ще диша и ще се проветрява нормално.

2 6


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Не използвайте тежки смазки, които ще запушат порите на кожата и ще намалят възможността й да диша. Смазките на силиконова основа са отлични за тази цел, но най-добре е да се посъветвате с указанията на производителя (ако има такива), с патил планинар или просто с човек, който разбира.

Добре поддържаната кожа не трябва да изглежда лъскава и твърде мазна.

ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР Не се отчайвайте, ако не можете да си купите последна мода експедиционни обувки. Но с качествени туристически обувки, ще бъдете много по-стабилни в непривични ситуации, когато зацепването на подметката към нестабилна повърхност е от значение, и по-сигурни при лошо време и при придвижване с тежка раница. Ако се грижите за тях внимателно, могат да ви служат пет, че и десет години, според това колко сте ги щадили и какъв е бил обичайният ви терен.

Горната част на кожената обувка обикновено е изработена от здрава, непромокаема телешка кожа, понякога с рехавата страна навън, за да не се драска и поврежда гладката повърхност, която задържа водата. Трябва да има възможно най-малко шевове. Цялата кожа е по-водонепропусклива.

Клинът представлява тънко парче мека кожа, което съединява езика с горната част на обувката и пази от проникване на вода и камъчета. При някои модели този клин е по-голям, което позволява по-широко отваряне на обувката при обуване и събуване. Някои обувки имат двойни езици, които се застъпват.

Ухото е ивица кожа, пришита върху задния шев на обувката. Ако се скъса или повреди, е почти невъзможно да бъде заменено. Затова е добре ивицата да бъде възможно по-тясна.

От значение е шевът, който съединява кожата с горния пласт на подметката. Т. нар. норвежки шев е двоен, здрав и придава твърдост на подметката. Други видове (напр. Good-year и McKay например) не са толкова яки, но осигуряват по-голяма гъвкавост.

Бордът представлява сравнително широка гумена ивица, предпазваща шева, който съединява кожата на обувката с подметката.

Подметката се състои от три части - меко легло, върху което непосредствено стъпва кракът, вътрешна подметка под леглото и трета част отдолу. Вътрешната подметка може да бъде мека и гъвкава за лек туризъм, или подсилена с половин или цял лист пластмаса или стомана за допълнителна здравина. Външната подметка се прави от гума (например Vibram, който е доста твърд) с профил за по-добро сцепление върху терена.

Дълбоките грайфери са много добри за стръмни груби терени, докато поплитките са по-гъвкави и са за по-леки терени.

В последно време се наблюдават забележителни новости в дизайна и в материалите на туристическите обувки. Например подметки, които продължават нагоре по тялото на обувката с пласт от специална гума и вътрешен ботуш от Sympatex или Gore-Tex, който позволява на крака да диша и да остава сух през цялото време. Вече има и много леки модели, които вършат чудеса и за градско ходене, и за планина, но първото такова чудо със сигурност ще постави джоба на изпитание.

Глава: Обувки

Познаването на анатомията характеристиките са важно нещо в процеса на избор:

2 7


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА ПРЕДПАЗВАНЕ НА БОРДА И СЪХРАНЕНИЕ

Юли, 2009

Подобно бронята на автомобила, гумената лента, наречена борд, предпазва предната част, а в редица случаи и цялата периферия на обувките между подметката и горнището, от повреда при удар и триене и от проникване на влага. До момента, когато бордът започне да се отлепва и да събира вода. При качествените обувки залепването в тази част е доста здраво, но това може да се случи особено при прегъвката на обувките. Ето някои прости правила, които е добре да се спазват: 

Не прегрявайте обувките, особено в предната им част, близо до огън и източник на силна топлина.

Не изсушавайте обувките прекалено бързо. В домашни условия ги оставете да изсъхнат сами на прохладно, тъмно място. В тежки случаи може да ги натъпчете със сухи вестници, които да подмените няколко пъти. Те абсорбират добре влагата.

Ако обработвате горнището на обувката с някакъв препарат, не прекалявайте около борда. Много импрегнатори влияят нездравословно на лепилата.

Почистването на обувките става най-лесно с насапунисана гъбичка и хладка вода. Ако се налага цялостно изпиране, след това трябва да изсъхнат бавно. Когато вече са сухи, преди да се приберат може да се натъпчат с вестници, за да не се смачка кожата. За да се радвате дълги години на обувките си, трябва да ги съхранявате правилно. Когато са в дома ви, те трябва да са чисти, сухи и да не са смачкани. Да стоят на тъмно, сухо и проветриво място.

На последно място: кожата на обувките трябва винаги да се поддържа леко смазана със съответни препарати и пасти. Калта изсмуква мазнината от кожата и тя се втвърдява и напуква, което ще означава – нови обувки. Спазването на тези прости правила ще ги запази много по-дълго. Вероятно ще си кажете: „Каква му е философията? И на това ли трябва да се уча?” Определено „да”, но сами преценете. Дори в нови, удобни, подходящи и скъпи обувки краката може да се контузят след първия преход.

УДОБСТВО И ВРЪЗВАНЕ

Ако горната част на крака ви е особено чувствителна, може да облекчите натиска върху нея като прескочите дупките при навързване на това място.

Ако ви пристягат пръстите, не прекарвайте връзките през най-долните дупки.

Ако искате да пристегнете в частта към пръстите, а да освободите към глезените или обратно, също има лесно решение. Някои от добрите модели имат куки на прегъвката при глезена, позволяващи различно притягане над и под него. Ако няма такива, те не работят, или са поставени на неподходящо за вашия крак място, прекарайте два пъти връзката през тях или през съответните дупки. Може да направите и половин възел преди да нанизвате до края.

Езиците на някои обувки имат лошия навик да се изместват встрани при ходене, създавайки неудобства. Приучете езика от самото начало да си стои на мястото чрез правилното му поставяне при прогонването на обувките. Ако продължи да бъде непослушен, едно копче в средата му ще го укроти. Добре е то да има „столче” (т.е. да не е плътно пришито) - така върши работа най-

Глава: Обувки

Извличането на максимума от туристическите обувки, предполага известен опит, който се свежда до няколко елементарни правила. Вътрешността може да се окаже доста негостоприемна за чувствителните крака. Умелото завързване позволява да се регулира натискът върху определени части на крака и да се облекчи напрежението, без да се нарушава общото прилягане на обувките:

2 8


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

добре. Пришивайте само към външната страна на езика. Нагласете копчето внимателно, за да не попадне под връзката и да се измъкне надолу. 

Хора с не много здрави ръце, деликатна или повредена кожа на пръстите понякога срещат трудности при затягане на връзките. Найлоновите влакна, от които са изработени могат даже да причинят пришки. В случая помага един прост трик. Преди да натегнете връзките, било то по средата на обувката или накрая, само ги кръстосайте като размените краищата им в ръцете си. След това задръжте единия край с едната ръка и теглете само с другата. Силата на опъна, който се получава е около два пъти по-голяма, отколкото при нормалното положение на връзките. Внимавайте обаче да не дърпате нагоре, а хоризонтално, защото иначе силата значително намалява.

ЧОРАПИ За да се запазят краката от пришките и в добра форма, да се избягват памучните чорапи. Да се използват изработени от достатъчно здрави влакна чорапи, за да са комфортни на крака и достатъчно еластични, за да прилягат удобно без да правят гънки и да протриват кожата. Памукът не притежава тези качества. Това важи почти в същата степен, ако памучните влакна са примесени с други. Като трайност и еластичност, най-добри са чорапите от подходящо обработена мериносова вълна. Чорапите трябва да абсорбират добре влагата и без съмнение памукът прави това, но памучните влакна набъбват от нея, което ги прави още по-слаби и груби за кожата. Добрата вълна също абсорбира влагата, но без да губи добрите си качества. Краката са малки фабрики за пот, снабдени с повече потни жлези на квадратен сантиметър, от която и да е друга част на тялото. Един крак може да произведе няколко чаши пот при продължителен еднодневен преход. Чорапите трябва да позволяват на влагата да се изпарява от затоплената влажна кожа, поддържайки краката сухи и предпазвайки ги от изприщване. Вълната позволява това, а памукът задържа влагата. Мокрите памучни влакна губят изолационните си качества и краката лесно ще изстинат. Вълната топли сравнително добре дори влажна и при различни температури. Добрите вълнени чорапи (поне 85% вълна) са скъпи но си струват парите. Основното предназначение на чорапите от синтетична материя е да служат за „буферна зона” между крака и един добър пласт вълнена материя, която да „изсмуче” потта от крака през синтетиката. При придвижване към изходния пункт с кола в студено време, решението за затопляне на краката на парното може да струва скъпо още след първите километри на открито. Има вероятност чорапите и обувките да се овлажнят от изпотяването на краката и това ще доведе до бързо изстудяване. Решението е обувките да не се носят на краката в колата и чорапите да се сменят с друг сух чифт преди обуването на обувките и потеглянето на път.

Нито дъждът, нито комарите, нито студът, жегата или каквото и да било не могат да стъжнят живота толкова лесно по време на една хубава екскурзия, колкото досадната малка пришка, особено ако не й се обърне внимание до момента, когато с всяка следваща стъпка мисълта ще е само за нещастния крак. На всички се е случвало. За голямо съжаление, няма универсална рецепта, но все пак… 

При покупката проверете отново и отново колко добре обувките прилягат на крака ви, защото са може би най-специфичната и капризна част от екипировката. Особено ако сте начинаещ планинар, идеалният вариант да се уверите че наистина са ви удобни, е да ги поносите ден-два в домашна обстановка

Глава: Обувки

ПРИШКИТЕ

2 9


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

преди да потеглите на дълъг път в планината. Добре е да изберете реномиран магазин и да попаднете на опитен продавач, в случай че обувките се окажат неподходящи и се наложи да ги върнете. 

Всичко се свежда до компромис между обувката и вашия крак и е важно той да бъде постигнат преди да сте далеч от дома си в планината. Ако прогонвате нови обувки, добре е да ги поносите няколко дни на възможно по-дълги разстояния преди да потеглите нагоре. Дори и със старите обувки трябва да походите предварително няколко километра след дълга почивка, за да могат краката и обувките ви да си припомнят добре старото приятелство.

Носете чорапи от полипропилен или найлон, а върху тях чифт вълнени или от вълна и найлон. Плетените чорапи позволяват на краката да дишат по-добре. Никога не носете памучни чорапи, защото памукът абсорбира влагата и практически ви гарантира появяването на пришки. Друга съществена препоръка е да носите върху гърба си възможно по-малко багаж.

Правило №1 за избягване на пришки: веднага, когато почувствате и най-малък признак на неудобство и протриване в обувката - СПИРАТЕ! Не обръщайте внимание на компанията, която мърмори да гоните време. Дори само едно камъче, семка от растение или песъчинка са достатъчни да стане белята. Ако обувката просто притиска крака на дадено място, опитайте да натъркате и разтеглите материята отвътре с дръжката на туристическия си нож.

Ако имате слабо място, задната част на стъпалото над петата например, сложете му лейкопласт с марля или памук преди да обуете обувката.

Ако пришката вече е факт, което става за секунди, намажете я с крем против изгаряне. Друг метод е, да изкарате течността от нея и да нанесете малко Йодасепт на мястото (ще щипе леко). Не забравяйте че лепенката с лейкопласт ще се закрепи добре, само ако кожата на крака е добре подсушена.

ПОЛЕЗНИ СЕЧИВА Повечето туристи в планината не взимат нищо повече от едно джобно ножче. При посещение на по-изолирани райони обаче, ще трябва нещо по-здраво. Ножовете за оцеляване са особено привлекателни и тук ще споделим някои лични наблюдения и мнения за това, какво представлява хубавият нож.

Ножът за който става дума човек не е възможно да си направи сам. Ако се счупи, не би могло дори да се поправи с подръчни материали, затова изборът ме е толкова важен. Добрият нож е безценен и определено е предметът с най-много приложения от екипировката. Той се използва за две основни неща: „рязане” и „кълцане”. Рязането се разбира от само себе си и изисква остро и тясно острие. Кълцането включва цепене на дърва, сечене и копаене, за които е необходимо дебело и широко острие, при което центърът на тежестта е по-напред от дръжката. Някои производители предлагат „ножове за оцеляване”, които представляват някакъв компромис между тези две изисквания. С много малки изключения, техните продукти не стават нито за едното, нито за другото. Много ножове са направени за да изглеждат добре, а не за да служат добре. Има много ножове с куха дръжка и назъбен гръб на острието. Те изглеждат добре в магазина, но закрепването на дръжката към острието създава потенциално слабо място. Да се предотврати това не е лесно и само най-добрите производители могат да си позволят разходите, за сметка на по-висока цена. Острие, което е част от

Глава: Полезни сечива

ПРИНЦИПИ – НОЖ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

3 0


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

дръжката е по-евтино, по-лесно за изработка и много по-здраво. Назъбеният гръб е полезен само ако наистина реже – повечето не могат. Това е опасно ако трябва да се държи острието, което понякога е необходимо, особено при фино рязане.

Когато избирате нож помнете, че той ви трябва за да върши работа, а не за да го показвате (или поне така би трябвало да бъде). Изберете си функционален и здрав нож.

КАКВО ДА НОСИМ – СЕРИОЗНИТЕ ПЛАНИНАРИ Е НУЖНО ДА ИМАТ ДВА ИЛИ ДОРИ ТРИ НОЖА. 

Най-големият нож трябва да дълъг поне 30 см. Острието му да е много дебело, тежко и поне 5 см широко. Малка стоманена брадвичка би могла да свърши подобна работа, но не става за копаене. 

Средният нож трябва да е с нормална големина (20-25см). Най-подходящи са ловджийските ножове, защото са много здрави, дръжката им е удобна и не позволява на ножа да се извърта в ръката. Острието трябва да е максимално право - закривеното острие е за дране и всъщност не е удобно за друго.

Най-добрият малък нож е оригиналното швейцарско военно ножче (Victorinox). Основният модел с две остриета и отварачки е напълно задоволителен. Ако има трионче е добре. Малко е и може да се носи навсякъде. Трябва обаче да си избере от моделите със заключващо острие в отворено положение, защото при фино дялкане може да се затвори върху пръстите.

При всички ножове, особено сгъващите се, е много важно острието да е от неръждаема стомана. Качеството се отразява най-вече на цената. Да се внимава за имитации на бойни военни ножове, защото те обикновено са с неподходяща конструкция и материал и изобщо не стават за планина. 

Брадвата не е задължителна, тъй като е тежка, а може добре само да сече и да цепи. Затова за предпочитане е един по-функционален голям нож. Вече се произвеждат изключително леки и остри брадви (например Fiskars) и някои модели може да се използват не само за цепене, но и за рязане.

Мачетето е необходимо само, ако маршрутът включва непроходими райони с ниска и средна растителност, тропически гори или джунгли.

СТОМАНА

В кратце, стоманата е желязо, обогатено с въглерод. Така наречените стоманени сплави са включени и други елементи. Съставът на стоманата определя качествата й. Ако въглеродното съдържание е по-голямо (най-много до 2%) се казва, че тя е обогатена на въглерод, или „въглеродна”. Вижте таблиците за повече информация. При ножовете на практика се използват два вида стомана - споменатата вече въглеродна и неръждаема. Неръждаемата стомана е сплав в която освен желязо и въглерод има 10,5% или повече хром и 4-8% никел. Изборът на нож е сложен, защото качествата на различните видове стомана са различни, тяхната обработка също е различна и накрая изработката на самия нож може да Вид стомана Процент въглерод е различна. Слабо въглеродна Средно въглеродна Високо въглеродна

До 0.25% 0.25% до 0.45% 0.45% до 1.50%

Неръждаема или въглеродна стомана?

Глава: Полезни сечива

Какво е стоманата?

3 1


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Разликата между ножовете от неръждаема и въглеродна стомана е нещо повече от факта, че неръждаемата не ръждясва, докато въглеродната ръждясва. Неръждаемата е по-мека от въглеродната, което означава че е по-лесна за заточване, но не задържа остротата си много дълго (вече съществуват високо въглеродни твърди стомани, които са практически неръждаеми). По-вероятно е да си купите добър нож от въглеродна, а не от неръждаема стомана - пазарът е залят с евтини неръждавейки, които изобщо не задържат остро острие. Неръждаемата стомана е по-хигиеничен материал, който не позволява корозия дори и при най-лошите условия. Най-добрият компромис е подходящ нож от висококачествена хирургическа стомана. Тези стомани, въпреки че не са евтини, задържат резец дълго време при груба употреба. При повече опит, с един поглед на острието може да се определят качествата на стоманата по нейния цвят - добрата неръждаема стомана отива към синьо-сиво, докато евтината, като тази при повечето подводничарски ножове е по̀ жълто-сива. Свойства и най-добри приложения на неръждаемите стомани* Марка (сплав) Свойства ATS-34 По-добре задържа острие и е по-здрава от 440 420 По-здрава, но не реже толкова добре 440A на 3то място сред 440-иците по задържане на острие 440B** На 2-ро място сред 440-иците по задържане на острие 440C Най-добра от 440-иците по задържане на острие CPM 440V Неръждаемата стомана, която задържа острие най-дълго G2 Подобна на 440C; може би по-здрава 6A Подобна на 440A; може би по-здрава 12C27 Подобна на 6A * При положение, че стоманата е правилно закалена ** Малко производители използват 440В в днешно време

Най-добро за: Джобни ножчета; ловджийски ножове Ножове за груба употреба; за хвърляне Ножове за обща употреба Ножове за обща употреба Почти всички видове ножове Джобни ножчета; ловджийски ножове Почти всички видове ножове Ножове за обща употреба и бойни ножове Ножове за обща употреба

ТЕМПЕРИРАНИ НЕРЪЖДАЕМИ СТОМАНИ Химичен а анализ: (%) Въглерод (C) Манган (Mn) Силиций (Si) Хром (Cr) Волфрам (W) Ванадий (V) Кобалт (Co) Никел (Ni) Молибден (Mo) Други Твърдост по Рокуел, Rc Абразоустойчивост Прибл. индекс на износване Еластичност/издръжл. на удар Пазарна цена Производствена цена Лесно ли се намира? Дебелина на острието в мм Издръжливост на корозия

410 неръждаема (Stainless)

420 домакински

Неръждаеми скалпели и бръсначи

440C неръждаема (Stainless)

Високо въглеродни скалпели

До .15 До 1.00 До 1.00 12.50

0.38 0.55 0.50 13.50

0.65 0.65 0.40 13.00

1.05 До 1.00 До 1.00 17.00

1.02

13.75

0.50 1.0 (понякога) 40-45 Много ниска <1 Много висока Ниска Ниска Лесно <.635 Много добра

49-53 Ниска 2 Много висока Средна Ниска Умерено лесно <1.574 Много добра

58 Средна 6 Средна Ниска Ниска Много лесно .254-1.574 Много добра

57-60 Висока 15 Ниска Средна Средна Умерено лесно 1.5748 - 3.175+ Много добра

0.50 .25 Cu 61 Висока 15 Ниска Средна Средна Много трудно .380-.889 Много добра

Вижте таблицата по-долу за да се ориентирате най-грубо в качествата на различните стоманени сплави.

Глава: Полезни сечива

Марка стомана

3 2


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА Увеличава

Въглерод (C) Хром (Cr) Магнезий (Mg) Молибден (Mo) Никел (Ni) Силиций (Si) Сяра Ванадий (V)

Юли, 2009

способността за запазване на остротата

твърдостта

здравината

X

X X

X

X X

X

X X

X

еластич- издръжливостта ността на удари

X X X X X X X

издръжливостта на износване и изхабяване

X X X

издръжливостта на корозия

X X X

X

ЗАКАЛЯВАНЕ Когато се изработва едно острие то се втвърдява чрез нагряване, след което твърдостта му се намалява чрез закаляване, за да се избегне прекалената чупливост. Ако острието е леко закалено, няма да се заостря добре, но ще бъде еластично. Силно закаленото острие ще се наостря много добре и ще стои наострено дълго, но е крехко и податливо на счупване. За горите е необходимо острие което е закалено така, че да има колкото е възможно повече и от двете свойства - достатъчно меко, за да не се чупи лесно и достатъчно твърдо, за да може да се заточва и да задържа острие. Промяната на твърдостта на стоманата е част от производствения процес при модерните ножове, който прецизно се контролирана като се измерва по скалите на Рокуел или Викерс. Един добър производител би трябвало да може при поискване да предостави спецификациите на остриетата си. Въпреки различните свойства на стоманите, твърдост между 55 и 58 по Рокуел е средната стойност за добър нож за гората, макар и 55 или надолу (по-мек) също да е приемливо. За съжаление много производители закаляват прекалено много остриетата си, за да получат Ако носите два ножа - един по-малък по добро запазване на резеца - такива ножове всъщи един голям - добре е малкият ви ност са опасни, защото могат внезапно да се счупят нож да е по-закален и да го използвана парчета когато са подложени на натиск. те за копаене и силова работа.

ДИЗАЙН

GORKHA ARMY KNIFE - ПРИМЕР

Хубавият нож би трябвало да позволи всякакъв вид употреба - от забиване на колчета за палатка, до фина дърворезба. Следователно, той трябва да изпълнява редица функции, давайки максимално механично предимство при рязане и дялкане и, същевременно, достатъчно здрав за клин, при цепене на дърва. В

Глава: Полезни сечива

Големият нож трябва да e с размер лесен за носене. Мачетето и 60 см ножове често се свързват с оцеляване сред природата, но много рядко виждат употреба извън областите с тропичен климат. Целта е да се носят взаимно-допълващи се сечива.

3 3


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

същото време размерът му трябва да е удобен за носене на колана или в раницата. Предпочитаният нож за такъв вид употреба е дълъг около 30 см, с широчина и форма на острието подходящи за рязане и дебело 6 мм. То трябва да е от единствено парче метал и да продължава в дръжката, като там трябва да е здраво и еднакво дебело по цялата й дължина. Самата дръжка трябва да е направена от приятен за хващане материал и да е удобна. Тя не трябва лесно да се приплъзва. Понякога е необходимо да се издялка малко или да се навие нещо около нея, за да пасне добре на ръката.

ЗАТОЧВАНЕ Всички сечива трябва да са винаги остри. Това намалява усилието, необходимо при работа с тях и е по-малко вероятно да се изплъзнат и да предизвикат нараняване. Тъпият нож е опасен. С него е необходим по-голям натиск за да реже и има навик да се плъзга по повърхността която реже, вместо да се впива в нея, като острия нож. Няма смисъл да се купува какъвто и да било нож, ако не се притежават средства да се поддържа остър. Необходими са два комплекта за острене - един за вкъщи и друг, който може да се носи в джоба за планината. За вкъщи най-доброто е един груб и един фин точиларски камък и кожен колан. Започва се с грубия, след това се минава на финия и по-твърд камък и накрая на кожата. За планината е достатъчно просто малък фин камък, керамични пръчици за заточване или някое точило с търкалца (Fiskars са супер).

АПТЕЧКИ Всеки който ходи сериозно в планината трябва да носи аптечка със себе си. Този раздел е задължителен за онези, които се съмняват в нуждата от това. Моля, прочетете внимателно.

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО? – ПРИЯТЕЛИ НА ПЛАНИНАТА, НУЖНО Е ДА НОСИТЕ АПТЕЧКА

Също така е важно да знаете точно как да си служите със съдържанието на аптечката. Безсмислено е да си купите готова, ако не знаете как да превържете една сериозна рана.

И накрая, горещa препоръка към всеки, който прекарва повече време в планината, да изкара курс за първа помощ към БЧК или някоя подобна организация, защото ще е изключително полезен.

МАЛКА АПТЕЧКА За сам човек в планината е допустимо да носи със себе си максимално малка аптечка. Въпреки това, е по-полезно тя да съдържа повече неща. Абсолютно задължителното за една аптечка е следното:

Глава: Аптечки

В планината дори и най-опитният може да се контузи и да изпадне в беда. Там прекалено много неща не зависят от нас. Това в пълна степен важи за онези, които се занимават с планински спортове като катеДори и да не се случи на вас, вашата аптечка рене, пещерно дело, колоездене, ски... Всеки, и вашите познания за оказване на първа който счита, че е безсмислено да увеличава багапомощ могат да спасят нечий друг живот. жа си с аптечка постъпва глупаво. Тя е от нещата, които се носят с надеждата никога да не се използват, но ако се наложи, аптечката трябва да е там. За да се избегне всякаква опасност от „забравяне”, е следният съвет: Нека аптечката е максимално малка. Общо взето, нещата които трябва задължително да има в нея не заемат много място. Ако се стъкми такава, която тежи 3 кг е почти сигурно, че в определен момент ще си остане вкъщи.

3 4


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА -

Юли, 2009

Различни видове лепенки за рани Антибиотик за рани (напр. Немибацин) Бинт Стерилни реванолови превръзки Ластичен бинт Лейкопласт Обезболяващи таблетки – Ацетизал (бивш Аспирин), Панадол, Аналгин Алергозан Фолио за оцеляване (за топлина и предотвратяване на шок) Наръчник за оказване на първа помощ.

Всичко това може да се побере в много малко несесерче или калъфче и практически не тежи. Добре е, ако това калъфче може да се закача на колана, за да е налично дори когато раницата е далеч.

НОРМАЛНА АПТЕЧКА

-

Стерилни превръзки 10х10см (12-24 бр.) Стерилни превръзки 20х20см (6-12 бр.) Стерилни бинтове - ширина 5 и 10 см (1-2 от всеки) Ластичен бинт (1-2 ролца) Марля - ролца от 2, 4, 8 см (по 1 от всяко) Широк лейкопласт с реванолова лента за рани (1 кутия) Малки лепенки за рани (1 кутия) Големи лепенки за рани (1 кутия) Пеперудки за порезни рани (1 кутия) Тесен и широк лейкопласт (1-2 ролца от всеки) Големи триъгълни кърпи (3-6 бр.) Турникет (1-2 бр.) Памук

-

Йодни или алкохолни антисептични тампони (5-10 бр.) Антибиотик за рани - спрей, или прах (напр. Немибацин - 1-2 бр.) Анти-бактериален сапун Студени химически пакети (1-2 бр.) Риванол или еквивалент за рани (1 бр.) Алергозан (15-30 табл. или мехлем)

-

Ацетизал (бивш Аспирин) (12-24 табл.) Панадол - силен (10-15 табл.) Аналгин (12-24 табл.) Бусколизин (15-25 табл.) Спазмалгон (15-25 табл.) Амидофен (15-25 табл.) Активен въглен - (10-25 табл.) Африн или еквивалент - капки за нос (1 шишенце) Дефламол (1 тубичка)

Ако може чрез приятел лекар или достъп до рецептурни медикаменти, добре е да се включи и следното: - Силни обезболяващи - Широкоспектърни антибиотици (напр. Аугментин) В добавка на изброеното по-горе, аптечката трябва да включва:

Глава: Аптечки

Препоръчваното съдържание на една нормална аптечка, която може да се събере в чантичка 20х15х3 см е следното:

3 5


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА -

Юли, 2009

Малки ножички (сгъваеми) Игла, конец Стерилни скалпели (2-3 бр.) Бръснарско ножче (2-3 бр.) Различни видове безопасни игли Ролце скоч или друга лепяща лента Фолио за оцеляване (1-2 бр.) Малък бележник и молив, подострен от двата края (или автоматичен) Резервни GSM карта и батерия Медицински термометър Кибрит и запалка Латексови ръкавици (за предпочитане стерилни) Пинцети Джобно ножче 10-20 м. капронова корда

Освен това, в аптечката трябва да намерят място всички лекарства, предписани от личния лекар и такива, свързани със специфични заболявания. Изброеното по-горе е един общовалиден пример. Може да се носят и други полезни неща и във всички случаи е добре при комплектуване на аптечката да се потърси съвет с познат лекар. Той ще даде безценни указания.

ДРУГИ Освен всичко онова, което ще осигури спането, храната и уюта в планината има и един друг раздел предмети, които няма да трябват винаги, но наложи ли се, човек ще се благославя, че ги е взел. Всеки може да отдели място в раницата си (може би в капака) за малко несесерче с полезни вещи. То би трябвало да включва най-малко следното: Компас, Свирка, Кибрит, Запалка, Въженце, Корда и игла, Фенерче с нови батерии, Фолио за оцеляване. Освен това трябва и съд за вода, напр. Манерка. Ето всичко това поотделно:

КОМПАС

    

Капсулата трябва да е пълна с течност, за да намали колебанията на стрелката, когато се установява към магнитния север. Рамката с градусовата скала трябва да се върти и да е разграфена на интервали не по-големи от два градуса. На основната плочка трябва да има линейна скала за измерване на разстояния по картата. Въртящата се скала трябва лесно да може да се върти със зимни ръкавици. Краят на магнитната стрелка, скалата, и двете основни стрелки (на основата и градусовата скала) трябва да фосфоресцират.

Добре е, ако компасът е снабден с огледалце или призма за по-точно снемане на данни. Също така, ако има възможност за коригиране на магнитната деклинация и клинометър за определяне на наклона. Има и много по-сложни компаси, но те са прекалено капризни и скъпи.

Глава: Други

Най-подходящият компас е картографският компас („Бусола”). Той е известен още като „Тип Силва” и може да се използва и за транспортир. Освен Sylva не лоши компаси произвеждат и фирмите Recta и Suunto. Много важно е компасът да е от добър производител. Хубавият компас трябва да отговаря на няколко изисквания:

3 6


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009 СВИРКА

Свирката е най-простият начин за привличане на внимание и е спасила живота на мнозина планинари. При изпадане в беда, свиренето със свирка не само се чува много надалеч, но спестява изтощението от непрекъснато викане. Международно признатият сигнал за помощ е шест бързи изсвирвания през едноминутен интервал. Отговорът (който означава, че сигналът е разбран) е три изсвирвания през едноминутен интервал. Най-добра е здрава метална свирка с топче. Това е нещо малко и може винаги да се носи.

КИБРИТ И ЗАПАЛКА Изключително важно е в планината да се носят кибрит и запалка. Огънят и умението да се запали могат повече от всичко друго да спасят живота на изолирано място. Защо е необходимо да се носят и двете? Просто защото ако едното се намокри ще можете да се използва другото. Кибрит се носи най-удачно в кутийка от 35мм филмче. Ако клечките са прекалено дълги могат малко да се скъсят. Драскалцето се скъсва и се пъха заедно с тях в кутийката, но така сгънато, че да няма опасност някоя клечка да се запали от него, защото кутийката ще експлодира :). Тези кутийки са херметични и побират много клечки. Може да се носят по няколко в раницата. Може да се набавят ветроустойчиви и водоустойчиви кибрити. Някои видове се палят от повечето груби повърхности, но за всеки случай може да се носи с тях парченце фина шкурка. Барутът може да се защити като върха на клечката се натопи в стопен парафин. После само трябва да се избута с нокът. Има и ветроустойчиви запалки тип „горелка”, чийто пламък е достатъчно силен за да възпламени дори влажна дървесина. За да се улесни запалването на огън, може да се вземат таблетки сух спирт, флакон с бензин или възпламенителен гел. Внимание!!! Всички тези неща са лесно запалими и с тях трябва много да се внимава, когато са в раницата. Много модерни са магнезиевите запалки, които предизвикват искри при натриване с металното им драскало. Някои вървят в комплект с кутийка фини стърготини.

Полезно е да се носи няколко метра здраво въженце. То може да послужи за стабилизиране на заслон, пристягане на превръзки, палене на огън, укрепване на багаж, подмяна на връзките на обувките, както и за един куп други неща. За целта най-добро е полиамидно въженце от магазин за алпийски инвентар (наричат се шнурове), или от някой строителен хипермаркет (напр. Mr. Bricolage или Praktiker). Тези въженца са дебели от 1 до 3-4 мм, шарени и приличат на мъничко динамично въже за катерене - със сърцевина и оплетка. Продават се на метър и, в зависимост от дебелината, издържат от 80 до 300 кг на опън и са толкова малки, че десетина метра могат да се смачкат до 3х3х3 см.

Глава: Други

ВЪЖЕНЦЕ И КОРДА

3 7


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

Освен това въженце е добре да има и капронов конец с голяма здрава игла за шиене на кожа. Той е кафяв, използва се за оплетка във външните гуми на леките автомобили и може да се купи на връзки от почти всеки пазар и повечето железарии. Той е изключително здрав (не може да се скъса с ръце), усукан и с него може да се зашие на практика всичко (може да се разсуква и да се използва с половин дебелина). Алтернатива на капроновия конец са медицинските, които са не по-малко здрави, но доста скъпи и се намират единствено в специализирани магазини. Разбира се, добрата стара рибарска корда все още върши неоценима помощ.

ФЕНЕРЧЕ Едно малко фенерче Maglite с нови батерии е незаменимо за планината. То е един от малкото предмети, които все още печелят репутацията си като едно време - със здравина и издръжливост - и по мнението на всички професионалисти са просто номер едно. Тези фенерчета са направени от дуралуминий. Има различни размери, които работят с различни батерии, като най-удачни са моделите, пригодени за две батерии размер АА. Снабдени са с малка криптонова крушка и имат резервна под пружинката в капачката от задната си страна. Водоустойчиви са в разумни граници (не са направени за работа под вода) и издържат на много грубо отношение. Ако се ходи за дълго в планината обаче, ще е много полезно освен такова фенерче да си вземе и челен фенер (челник). Пълно е с всякакви модели и трябва добре са прецени точно какъв ще е най-подходящ. Интересна алтернатива са фенерчетата с динамо, които не се нуждаят от батерии, а се захранват само от механичната сила на ръцете чрез стискане на бутон или опъване на въженце. Проблемът е, че повечето са изключително некачествени и се чупят много бързо. В краен случай, може да се вземе по-голям фенер или прожектор.

ФОЛИО Така нареченото „фолио за оцеляване” е тънко полиетиленово фолио със сребърен цвят, което доста напомня сребърния целофан за завиване на цветя по цветарските магазини. Четири квадратни метра от това нещо могат спокойно да се сгънат и поберат в малка кутийка 6х5х3 см. Такова фолио може и да е под формата на торба. Фолиото за оцеляване отразява голяма част от светлинния спектър, в това число и инфрачервения, като по този начин предпазва от голяма загуба на телесна топлина. В определени случаи може да спаси от хипотермия, а има и множество други приложения. Продава се в магазините за алпийски инвентар.

Без вода не може да се живее повече от няколко дни. Въпреки че тя тежи, трябва винаги да се носи известно количество. Манерката може да се замени с пластмасови бутилки от напитки. Когато са празни, те могат да се сгънат (сгъват се и след това се затяга капачката) и след това лесно се надуват с уста за пълнене. Пластмасата издържа на многократно сгъване и разгъване, като се пука само при много ниски температури. Най-добрият вариант може би са големите американски военни манерки. Те са меки, нещо като пластмасово мехче с калъфка. Побират малко повече от 2 литра вода и са много леки, компактни, удобни и евтини, стига

Глава: Други

МАНЕРКА

3 8


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

човек да може да си намери. Тяхна добра алтернатива са полиестерните мехове за вода с тръбичка. Металните манерки и бутилки не са за препоръчване, освен ако не са наистина хубави и със специално покритие за студено време. Ако нямат такова, при силен студ кожата от пръстите или, още по-лошо, от устните може да остане на тях. При необходимост, може да се носи термос от инокс. Тежи повече, но е изключително здрав и ще окаже неоценима помощ, когато се наложи.

КАКВО ОЩЕ? В зависимост от мястото, което ще се посещава и продължителността на престоя, са необходими и някои допълнителни неща. Разбира се, това не е всичко. Винаги може да вземете с вас каквото още пожелаете като спазвате само едно правило: Никога не взимайте повече от това, което ви е наистина необходимо, защото ще трябва и да го носите! ТОАЛЕТНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ         

четка и паста за зъби сапун, шампоан кърпи за лице и тяло (най-добре от микрофибър) бръснарски принадлежности нокторезачка крем против изгаряне тоалетна хартия сапун за пране щипки ПРИБОРИ ЗА ХРАНЕНЕ

       

газов котлон (примус) метален съд за готвене (или комплект тип „няколко в едно”) метално канче пластмасов съд, най-добре с капак (или комплект тип „няколко в едно”) лъжица и вилица чаша термос бързовар

            

мобилен телефон (най-добре два) карти на района бинокъл радиостанции GPS висотомер (калибриран) с барометър (може и електронни) химикалка и/или молив и хартия за писане вестници или друга по-плътна и здрава хартия свещ (по възможност ветроустойчива) игли и конци гъвкав трион принадлежности за риболов (кукички, корда, тежест, плувки) фотоапарат

Глава: Други

ДРУГИ

3 9


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

ХРАНА

Юли, 2009

Независимо за колко време се отива в планината, правилото е като за екипировката – по-малко тегло, по-добре. Разбира се тук има и други особености – храната трябва да се подбира според сезона, времетраенето на екскурзията и инфраструктурата на района, в който ще се пребивава.

ПРИНЦИПИ Неминуемо когато се ходи на планина трябва да се забрави за домашния лукс или в любимия ресторант. Използва се високо калорична суха храна, богата на витамини и хранителни вещества. Какво да носим? 

   

   

           

Най-добре, но и най-трудно е да се снабдите със суха храна за алпинисти, която е така обработена, че съдържа всичко необходимо, заема малко място в багажа и не тежи. Тя е в прахообразно състояние и е достатъчно само да се разтвори във вода. Вкусът е на каша, но в планината човек може да се оплаква само от себе си. Да се има предвид, че тя е чиста проба химия и едва ли е подходяща за привържениците на здравословното хранене. Овесена или друга каша, също обогатени с витамини и полезни вещества. Мюсли, овесени ядки или други подобни пресовани зърнени храни. Мед, може и с восък, който при сдъвкване стимулира слюноотделянето. Всякакви ядки. Разбира се, без черупката и по възможност сурови, защото в тях има повече хранителни вещества, но се обработват по-трудно от организма. Печените са по трайни. Сухари, защото хлябът се разваля бързо, а са и по-леки. Чай. Най-добре пакетиран, вместо насипен. Кафе и какао, най-добре пакетирани. Задължително поне един лимон. Освен, че освежава и като добавка за чая, е много полезен при липсва на вода или прилошаване. Ако е пресен е много издръжлив. Сол и захар. Кутия течен шоколад ще даде така нужните калории. Сушени плодове и фурми. Витамини. Картофено пюре на прах, брашно за качамак и други разтворими сухи храни. Сухо мляко. Булюни на кубчета. Солети или някакви други солени бисквити. Сладки блокчета тип Corny или бисквити. Локум – изключително бързо се усвоява от организма! Дъвки. Ментови бонбони – Тик-так, Ментос или лукчета.

Колкото по-населен и благоустроен е районът на посещение, толкова по-лесно ще е снабдяването с храна, което почти изцяло решава проблема. При слабо населен или неразработен район ще трябва да се разчита почти изцяло на личните провизии. От значение е, колко ще продължи екскурзията, трудността на маршрута и теглото на багажа. В зависимост от сезона и условията може да се използват сезонните диви плодове, гъби (Внимание, яжте ги само ако ги познавате!), прясно уловена риба и др. За повече подробности вижте Времетраене.

Глава: Храна

ИНФРАСТРУКТУРА

4 0


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009 ВРЕМЕТРАЕНЕ

Колкото по-кратка е екскурзията или ако ще се къмпира за по-дълго на едно място, толкова по-голям може да бъде луксът, особено ако няма всичко това да се носи на собствения гръб. Ето някои общи насоки, от които всеки ще прецени, какво и колко да вземе със себе си: 

Плодове. Много е хубаво да ги има в менюто. Най-издръжливи са пресните ябълки. Също така портокали, но тежат повече, заради кората и водното съдържание. За първите няколко дни може да се вземат круши, банани, киви, леко зелени праскови, зелени сливи. Правило: Винаги взимайте със себе си леко зелени и твърди плодове, защото издържат по-дълго. Избягвайте меките и сочните, които могат да се смачкат и да изцапат раницата и багажа ви.

Зеленчуци. Тежат много и нека не се прекалява. Най-добре е да се вземат маслини. От другите зеленчуци стават чушки, краставици, моркови, леко зелени домати, лук, чесън. Правило: Също като при плодовете.

Консерви. Най-добре никакви, защото тежат излишно много. Правило: Консумирайте ги най-много до 24 часа, защото веднъж отворени се развалят много бързо.

Други: Пресен хляб за първите 2-3 дни. Масло. Маргаринът да се избягва, защото не съдържа почти никакви хранителни вещества и само ще е в тежест. Кашкавал. По-траен от сиренето, което изисква саламура за да се запази, но може да се вземе и сирене, завито във влажна амбалажна хартия и найлонов плик. За предпочитане са вносните жълти сирена, а някои никак не са скъпи. Топено сирене. Препоръчва се вместо обикновено, но също да не се оставя дълго отворено, защото не трае много, поради съдържания белтък. Лютеница. По възможност да е �� пластмасова кутия, най-добре с винт. Кекс с малко яйца, който трябва да се изконсумира за не повече от 48 часа. Мекици. Издържат много дълго. Всякакви домашно приготвени или купешки твърди сладки с малко яйца: меденки, курабии, ореховки, кокоски и др.

Внимание! През зимния сезон, или ако е студено, всички продукти издържат подълго, но тогава пък е най-силна нуждата от по-лека раница. Преценете сами. Задължително е, когато се ходи на екскурзия, да се избягват стъклените предмети – буркани, шишета и други. Да се заместват с пластмасови шишета, кутии с винтова капачка, плътно затварящи се кутии с обикновен капак (правоъгълните се вместват по-добре в багажа).

Глава: Храна

Вафли без шоколадово покритие. Да се избягват шоколадовите шашкънии, защото много лесно се разтопяват.

4 1


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Планината е специално място. Макар да можем много лесно да пренесем там обичайните навици и настроения от всекидневния градски живот, развиването на чувствителност към нея и специфичната й среда е онова, което ще ни позволи да получим даровете й. Мнозина могат да счетат следващите редове за ненужни и глупави, нека не ги четат. Склонните да се замислят за такива неща ще открият една гледна точка за отношението към природата и планината.

ДАРОВЕТЕ... Дивата планина е наистина вълшебно място и от нас зависи дали ще го възприемем като такова или просто ще го използваме като пейзаж за обикновена разходка. Когато смятаме че всичко в планината ни е ясно и познато, превръщаме цялата магия в едно много обикновено преживяване. Намерим ли сили да си признаем, че нещата не винаги стоят така, пред нас се откриват съвсем нови и неочаквани хоризонти. Вятърът започва да шуми някак по различен начин, дивинките се превръщат в наши домакини, а ние - в техни гости. В такова състояние на духа една нощ, прекарана под звездите, е незабравимо приключение и пламъците на лагерния огън имат силата да докоснат душата ни. Колкото повече се отваряме, толкова повече неща виждаме и усещаме. Веднъж осъзнал всичко това, човек вече не ходи из гората по същия начин. За него нараняването на животинките и растенията се превръща в грях и на преден план излиза нуждата от общуване с природата и търсене на нейните дарове. Такъв човек никога няма да бъде сам в планината. Той вижда че е част от цялото нещо, че няма същинска разлика между него и буболечката, която лази в краката му. Той не се опитва да дава имена на всичко и да си обяснява всеки звук. За него красивото цветче е достатъчно само̀ по себе си. Ромоленето на поточето през листата му разказва за гората, за нейното спокойствие и за безсмислието на всички светски грижи и суета. Както е казал в една хубава книга Р. Миърс: „Дните, прекарани в дивата природа и по пътечките, са предизвикателни и вълнуващи - изпълнени с живот. Там са лагерният огън, дъждът, слънцето и вятърът; сладките успокояващи миризми на променящите се сезони; звукът от гущерчетата, които се скриват под камъните, и от мишките, които се осмеляват да прекосят пътечката ти - това са нещата, които ще запомните...”

11 ПРАВИЛА Тези правила биха могли да се изброят и другояче. Те са плод на опита на много хора и присъстват под различни форми на различни места. Тук са обобщени. 1. Не наранявайте никое живо същество. Вие не сте по-важни от което и да било друго същество на тази планета и това че сте по-силни не ви дава власт над чуждия живот. Всяко същество се стреми към щастие - от най-малкото бръмбарче, до най-големия звяр. Пипнѐте едно бръмбарче и то ще се опита да се скрие, точно както ще направите и вие, ако нещо голямо реши да ви пипне. Бъдете мъдри в преценката си и не вършете зло. В планината последствията от неправилните действия идват най-бързо.

Глава: Заключение

Все пак, винаги има риск от запленяващи приключения, в които може да се самозабравите и да пострадате, ако сте невнимателни. По тази причина ви молим да прочетете следващите единадесет правила, които ще ви помогнат да останете в безопасност и да запазите природата за пътешествениците след вас.

4 2


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

2. Не предизвиквайте Природата, предизвиквайте себе си. От време на време ще чуете хората да говорят за побеждаване на природата като покоряване на върхове и подобни смели дела. Истината е, че предизвикателството е вътрешно. Имате ли необходимото умение? Можете ли да превъзмогнете страха си? Никой не може да покори природата; всички онези, които не успяват да видят предупредителните знаци или имат глупостта да продължат въпреки тях, умират. Вместо ненужни рискове, поемете предизвикателството винаги да знаете кога да се обърнете и да тръгнете назад; учете се да бъдете по-умели и най-вече предизвиквайте себе си да разбирате по-добре начините, по които природата функционира. 3. Ако се насилвате, значи правите нещо погрешно. Не печелите точки като носите прекалено тежка раница или доброволно се подлагате на друг вид мазохизъм. Въпреки че подобни натоварвания може да са подготовка за някоя експедиция, при възможност да се чувствате по-удобно без от това да губите нещо - направете го. Особено в екстремни ситуации, дори и мъничка трудност може да се окаже фатална, ако духът ви вече се е сломил. Учете се да ви бъде удобно и ще спечелите най-много. 4. Винаги влагайте 100% усилие от първия път. Независимо дали си строите заслон, палите огън или вършите нещо друго, ако не го направите както трябва от първия път, хабите енергията си и просто ще ви се наложи да започнете отначало. 5. Стремете се да постигнете максимална ефективност с минимално усилие. За да работите, ви трябва енергия; за да имате енергия, ви трябва храна. Сред природата носенето и намирането на храна е трудно. Когато събирате дърва за огъня, носите ли наведнъж по цял наръч или хващате само по няколко клонки? 6. Никога не подминавайте благоприятна възможност. Това е много важно. Докато вървите, ако откриете хубава вода, храна или подпалки за огън, съберете ги пътьом, защото може да нямате възможност да го направите по-късно, когато ви потрябват. Това е особено важно за материалите за палене на огън, когато в края на дневния преход вече може да вали или пък да е валяло преди това, наквасвайки подходящите подпалки.

8. Приемайте всяка вода за замърсена. Ако не сте 100% сигурни за произхода на дадена вода, пречиствайте я. И найбистрата, студена и съблазнителна вода може да е замърсена; не може да се прецени само по вида й. Преварявайте и пречиствайте всяка вода - особено внимателно за признаци на химическо отравяне - такива токсични вещества могат да се концентрират още повече при преваряване. 9. Нивото на духа ви е в пряка зависимост от състоянието на огъня ви. Каквото и да е нивото на духа ви, ако можете да си запалите огън, то ще се вдигне, но ако не успеете може да се срине. Ако не сте уверени в способността си да запалите огън под дъжда, по-добре го изчакайте да спре, преди да опитате. 10. Отнесете със себе си само спомени, оставете зад себе си само стъпки ...и нека тези стъпки са възможно най-леки. Когато е възможно, опитвайте да сведете до минимум влиянието си върху природата и винаги се стремете да остави-

Глава: Заключение

7. Опитайте да свеждате очакванията си до ниво, което можете да посрещнете при дадените обстоятелства. Ако не можете да си построите голям удобен заслон, задоволете се с малък заслон. Ако разчитате на дива храна и не можете да намерите много, бъдете доволни от онова, което сте намерили. Бъдете реалисти – създайте си удобства, но не се пренапрягайте, за да постигнете тази цел - няма смисъл да строите заслондворец, само за да се сринете от изтощение в него. Също така, не подценявайте онова, което можете да постигнете.

4 3


КАК ДА СЕ ЕКИПИРАМЕ ЗА ПЛАНИНА

Юли, 2009

те мястото, на което сте лагерували, в по-добро състояние, отколкото сте го заварили. 11. Бъдете в добра форма, знайте да плувате и не се предавайте. Всяко едно умение и действие в планината се овладява по-лесно, ако сте в добра физическа форма. Природата е изпълнена с рискове и опасности от непредвидени събития. Физическата ви подготовка може да е последната ви опора при извънредни обстоятелства. При изброяването на горните неща се подразбира, че имате необходимите познания за оказване на първа помощ. Ако ги нямате, посетете курс, организиран от БЧК или някоя подобна организация. Всеки, който сериозно ходи по планините, почти неизбежно се сблъсква със ситуации, в които такива знания са необходими. Не пренебрегвайте тези неща.

Глава: Заключение

Приятни мигове в планината!

4 4


Как да се екипираме за планина