Issuu on Google+

CMYK Агробизнесът стр. 1 ЮЛИ/АВГУСТ z БРОЙ 7/8 z ГОДИНА V z ЦЕНА 3 ЛВ. СПИСАНИЕ ЗA ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА В СЕКТОРА

WWW.AGROBUSINESS.BG

По 3 крави за месо на 100 жители в Стара Европа по половин крава в Нова Европа

ЕВРОФЕРМЕР 2007 Михаил Димов, управител на фабрика „Екоконс“

Владимир Николов, управител на „Екопиле”

стр. 26

стр. 42

Реколтата

Думата на

Световни тенденции на зърнения пазар през 2007 г.

доц. Жеко Байчев, генерален директор на НВМС

стр. 8

стр. 22


CMYK Агробизнесът стр. 2

CMYK Агробизнесът стр. 3

6-8 ..... РЕКОЛТАТА Състояние на основните култури в Европейския съюз до 2007 г. • Тенденции и прогнози за световните зърнени пазари през 2007 г. 10 ...... БРЮКСЕЛ КАЗА Зърнени култури: Предложение при есенната и пролетната

СЪДЪРЖАНИЕ

сеитба 2007/2008 г. да се определи нулев процент за оставените под угар площи

12-15 ЕВРОФОНДОВЕ Евроинвестиции в селските райони • Мерки по ос 1 Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания

БРОЙ 7/8 ЮЛИ-АВГУСТ 2007 Г.

16 ...... ЕВРОСУБСИДИИТЕ Рибарите по цялото Черноморие се сдружават 18 ...... БРЮКСЕЛ КАЗА Реформата в лозаро-винарския сектор ще помогне на Европа да си възвърне загубените пазарни дялове

20 ..... ??????????????? ???? ??????

22 ...... ДУМАТА НА доц. Жеко Байчев, генерален директор на НВМС До края на 2007 г. предприятията, работещи само за националния пазар, също трябва да изпълнят изискванията за търговия в ЕС

24 ...... ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ Преходен период за мандри и месопреработватели 26 ...... ЕВРОФЕРМЕР консервна фабрика на „Екоконс“, Михаил Димов: Изкупната кампания страда от липсата на плановост в земеделието

28 ...... ЕВРОФОНДОВЕ Няма организация на производителите – няма субсидии 30-34 ЖИВОТНОВЪДСТВО Говедовъдството в Европейския съюз • Носталгия или икономика е отглеждането на местни редки породи животни

35 ...... OПАСНО Микотоксините – опасни замърсители и токсиканти 37-41 ФОРУМ Модерни технологии за почвообработка и сеитба - машините HORSCH – Германия • Зимна рапица MAXIMUS™ • Иван Стефанов, мениджър агропроизводство на „Кристера“ Всичко за рапицата

42 ...... ЕВРОФЕРМЕР Владимир Николов, управител на „Екопиле” ЕООД Ще имаме най-модерното оборудване на Балканите

44 ...... ЕВРОФОНДОВЕ Мерки по ос 1 Създаване на стопанства на млади фермери 46-49 АЛТЕРНАТИВА Таисия Рафаилова, Шумен За екзотичните стевия, лимоновата трева, пепиното и ентусиазма на един учен в България • Култивиране на маточина

Градусът на изкушението


CMYK Агробизнесът стр. 4

CMYK Агробизнесът стр. 5

ДА ПОСЕТИМ ЗАЕДНО! изложението

РЕДАКТОРЪТ

„Агротехника“ в Хановер 13-17 Ноември 2007 г. Списание “Агробизнесът” ви кани на едно от най-големите в света изложения за земеделска техника – “Агротехника” в Хановер от 13 до 17 ноември 2007 г. Нека разгледаме заедно най-новите модели: : : ТРАКТОРИ : : ПЛУГОВЕ : : КОМБАЙНИ : : СЕЯЛКИ : : ПРЪСКАЧКИ : : КУЛТИВАТОРИ : : РАЗПРЪСКВАЧКИ : : БРАНИ :: РЕМАРКЕТА :: ФРЕЗИ :: ВАЛЯЦИ :: КОСАЧКИ :: Специализирана техника за: зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, картофопроизводство, дървообработване, почистване, говедовъдство, свиневъдство, птицевъдство, пчеларство, напояване и други. Техника за ВЕИ (възобновяеми енергийни източници): биогорива, вятърни генератори, ВЕЦ, слънчеви колектори, топлоцентрали Сервиз Земеделско оборудване, екипировка, електроника Специални шоупрограми НАЙ-НОВОТО на изложението е специален информационен център за “Агротехника – втора употреба” За повече информация: тел./факс (02) 988 39 28, 0889 97 97 89, 0888 77 5959 E-mail: agrobusiness@agrobusiness.bg

Очаквайте! Списание

„ Агробизнесът Агробизнесът““ организира

бизнес среща на земеделски производители с банкери и администрацията на Фонд “Земеделие”, Министерство на земеделието и продоволствието за

“УСВОЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЕВРОФОНДОВЕ” 19 септември 2007 г., хотел “Сити”, София За повече информация и спонсорство: тел./факс (02) 988 39 28, 0889 97 97 89, 0888 77 5959 E-mail: agrobusiness@agrobusiness.bg

Овърдрафт за земеделие. Увърт какво?

Пенка Каменова

Доживяха и българските фермери да ги ухажват банкери с кредити за земеделие. Някои банки вече предлагат и предварително одобрен овърдрафт в размер до 50% от размера на субсидията, която земеделският производител следва да получи от еврофондовете. И пуркоа па /защо не/, при положение че реципиентът на кредита е гарантиран отвсякъде. Както биха казали някои парите от Европейския съюз за земеделието са „Гаранция – Франция”. Двадесет и една банки подписаха мемурандум за разбирателство със земеделския министър Нихат Кабил. Според документа земеделските производители, имащи право на подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, ще получат възможност за банкови кредити, преди да са им преведени помощите. Регистрираните земеделски стопани в страната са 79 000 с общо 3.4 млн. ха обработваема земя. Предвидените пари от еврофондовете по програмата за развитието на селските райони и по програмата за развитие на рибарството за периода 2007-2013 г. с съответно 3.2 млрд.евро и 107 млн. евро. Истинска надпревара се вихри от 6 юли насам между банките за усвояването на милионите евро фермерски субсидии, които Европейският съюз ще даде безвъзмездно на земеделските производители. Конкуренцията е за управление на 680 млн. евро само за 2007 година. Някои вече пресметнаха ползата за банките ако всички фермери теглят авансово субсидията. Банките обаче нямало да отпуснат нито евро нито лев кредит докато не видят черно на бяло държавната гаранция, че ще си го върнат с лихвата. Министър Кабил ги уверил, че най-рано през август ще започнат да се издават удостоверенията, които ще служат като държавна гаранция на фермерите пред банките. Само Овърдрафта да не се окаже Увъртдрафт...

Агробизнесът

месечно списание за евроинтеграцията в сектора

Издава: „АГРО ИНС“ ЕТ, регистрирано в СГС под ф.д. 8422/2004 г. София 1113 бул „Цариградско шосе“ 103 Тел. 02/971 35 25 факс 02/971 35 04 Адрес на редакцията: София 1000, ул. „Славянска“ 19, тел./факс 02/ 988 39 28 e-mail: editor@agrobusiness.bg Предпечат и xуд. оформление: „К-реклама“ ООД Печат: „К1 Партнерс“

Главен редактор: Пенка Каменова e-mail: penka.kamenova@agrobusiness.bg тел./факс 02/988 39 28; 0889 979 789 Маркетинг и реклама: тел. 088 99 79 789, тел/факс 02 988 39 28 e-mail:agrobusiness@agrobusiness.bg Разпространение и абонамент: Иво Йорданов, тел./факс 02 988 39 28 и 0896 67 09 46 e-mail: agrobusiness@agrobusiness.bg

Агробизнесът® е търговска марка, регистрирана в патентното ведомство под №47285

На корицата:

АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Редакцията не носи отговорност за текстовете на рекламите.

5


CMYK Агробизнесът стр. 6

CMYK Агробизнесът стр. 7

РЕКОЛТАТА

РЕКОЛТАТА

Състояние на основните култури в Европейския съюз В публикация от 05.07.2007 г. от поредицата на Евростат „Във фокус статистиката” са дадени най-новите оценки за състоянието на основните култури за ЕС. Тъй като за нас представлява голям интерес в каква обстановка ще преживеем тазгодишната наша по-слаба реколта от зимните житни култури, настоящата информация вероятно ще помогне на производителите и търговците. Най-общата оценка на състоянието е формулирана така: През 2007 г. са повишени с 13.6% площите и с 11.3% производството на рапица, повишени са с 1.5% площите и с 5.2% производството от зърнените общо (без ориза). Да, производството на енергийни култури нараства, но и цените не спират да растат. Причината вероятно се крие в появилия се нов „консуматор на зърно“, автомобилите. До скоро зърнените култури снабдяваха с енергия хората и животните, а отскоро се включиха и автомобилите като ползватели на етанола и биодизела. Докъде ще доведе тази конкуренция, засега няма научни прогнози. А си струва да помислим. По - нататък следват три подробни таблици, които препечатваме с малката промяна при средните добиви. В оригинала данните са в центнери на хектар, но тъй като у нас не се употребява тази мерна единица, резултатите са дадени в кг/хектар. 6

Както се вижда от таблиците, площите на рапицата като основна енергийна култура в ЕС нарастват през 2007 г. с 13.6%, спрямо 2006 г. а спрямо периода 2002 - 2006 - с 31.5%. Така тя става четвъртата от най-важните култури в ЕС след пшеницата, царевицата и ечемика. Най-големи производите-

Бедствено положение

заради сушата в България

Таблица 1. Площи в хиляди хектара за основни култури в ЕС

Зърнени, общо без ориз в т.ч. Обикновена пшеница Твърда пшеница Ръж и смес с ръж Ечемик Овес и смеси Царевица за зърно Тритикале Ориз Захарно цвекло Рапица

Средно Очаквано % 2002-2006 2006 2007 2007/2006 59368 57010 57870 1.5 22302 21953 22102 0.7 3739 3021 3033 0.4 2720 2422 2572 6.2 13908 13780 13691 -0.6 4616 4606 4524 -1.8 9368 8542 8812 3.2 2424 2442 2352 -3.7 420 412 408 -0.9 2254 2030 1970 -2.9 4605 5333 6057 13.6

Таблица 2. Средни добиви от основни култури в кг/хектар за ЕС

Средно Очаквано 2002-2006 2006 2007 4930 4680 4860 5430 5350 5550 2650 2990 2960 3170 2800 2970 4240 4070 4360 2790 2510 2690 7050 6540 6850 4050 3610 3840 6670 6760 6840 56990 51180 60150 3190 2970 2910

% 2007/2006 3.7 3.7 -1 6.2 7 7.2 4.8 6.5 1.1 17.5 -2.1

нижение през 2007 г. се очаква само в производството Зърнени, общо без ориз на твърда пшеница с 0.5%, а в т.ч. Обикновена пшеница най-високо ще е нарастванеТвърда пшеница Ръж и смес с ръж то при производството на Ечемик ръж с 12.7%, следвано от цаОвес и смеси ревицата - 8.0%, и ечемика Царевица за зърно 6,3%. Оризът запазва произТритикале водството при намаление Ориз Захарно цвекло на площите с 2.8% спрямо Рапица периода 2002 - 2006. Площите със захарно цвекло намаляват през 2007 с Таблица 3. Продукция от основни култури в хиляди тона за ЕС 2.9%, а спрямо периода 2002 Средно Очаквано % 2006 г. с 12.6%. Това се очер2002-2006 2006 2007 2007/2006 тава като трайна тенденЗърнени, общо без ориз 281640 266843 280796 5.2 ция. Общото производство в т.ч. Обикновена пшеница 121207 117440 122468 4.3 на захарно цвекло през 2007 Твърда пшеница 9853 9025 8976 -0.5 Ръж и смес с ръж 8350 6780 7642 12.7 г. ще бъде по-високо спрямо Ечемик 57939 56114 59652 6.3 2006 г., но по-ниско със 7.3% Овес и смеси 12988 11575 12165 5.1 спрямо 2002 - 2006 г. Такива Царевица за зърно 60507 55854 60328 8 са преценките, направени от Тритикале 9551 8807 9034 2.6 европейските специалисти Ориз 2756 2784 2790 0.2 Захарно цвекло 127170 103877 117848 13.4 на основа на оценките, напРапица 13861 15849 17640 11.3 равени на национално ниво в 27-те членки на ЕС. Може да ли на рапица са Франция, Гер- култури са повишени и дос- се надяваме, че производстмания и Полша. Румъния е тигат 57.9 милиона хектара, вото на зърнени в ЕС ще отувеличила площите на рапи- а общият добив на зърно ще кликва по адекватен начин на ца три пъти (до 349 000 ha) се повиши до нивото 281 ми- повишеното търсене на зъри достига пето място по лиона тона, но средно спря- но и на повишените цени. площи в ЕС. мо периода 2002 - 2006 произПроф. д-р Трифон Дарджонов Площите със зърнените водството спада с 0.3%. По-

Със заповед на кмета на Силистра Иво Андонов община Силистра е обявено бедствено положение заради сушата и последиците от нея върху земеделската реколта, съобщиха от пресцентъра на общината. Основните мотиви са рекордно ниските добиви от пшеницата, очакваната много слаба реколта от слънчоглед и напълно унищожената царевица. Това според агроспециалистите ще доведе до затруднения при изхранването на населението и възпроизводството на животновъдната и растениевъдна продукция в общината. Съществуват и опасности от възникване на пожари, които ще допринесат за допълнителни загуби. Заповедта е изпратена до всички компетентни институции в държавата, заедно с пакет от предложения за преодоляване на кризата. В тях се настоява до края на септември от държавния бюджет да бъдат осигурени субсидии за земеделските производители, които да компенсират минимум 50 на сто от загубите при царевицата, всички земеделски производители да получат компенсации за загубите при пшеницата, съпоставени с добивите от реколта 2006, фонд “Земеделие” да осигури субсидии и нисколихвени кредити за закупуване на семена и торове за есенната сеитба, а предишните кредити към фонда да бъдат разсрочени. Другите предложения са до края на август на земеделските производители да бъдат възстановени акцизите върху използваните до момента горива, чрез фонд “Земеделие” държавата да осигури субсидия за закупуване на фуражи за регистрираните животновъди и средства за закупуване на захар и зазимяване на кошерите за регистрираните пчелари в общината.

АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Заради сушата добивът на пшеница в България тази година ще бъде по-нисък с 30%, а на царевица и слънчоглед – с 50 на сто. Прогнозата е средните добиви от царевица да достигнат 1.5 тона от хектар при нормалните 4.5 тона. Браншовиците очакват, че държавата ще ги компенсира, за да покрият поне част от загубите при пшеницата и ечемика. По техни изчисления общите загуби ще надхвърлят 500 млн. лв. Единственият сигурен източник за компенсиране на зърнопроизводителите засега е Държавен фонд “Тютюн”, съобщиха от министерството на земеделието. От фонда ще бъдат заделени 5 млн. лв. Земеделският министър Нихат Кабил ще докладва пред Европейската комисия за проблемите на българските фермери, след като стане готов докладът на института по хидрология и метеорология за пораженията от сушата. Няма да допуснем фалити, обеща министърът. Според зам.-министър Светла Бъчварова през първата година от членството си в ЕС България среща сериозни проблеми да използва възможностите за подпомагане на производителите. Два регламента допускат помощи, но от министерството още чакат от Брюксел детайли по тях. Слабата реколта вече повиши цените и пшеницата се търгува средно по 400 лв. за тон, а ечемикът стигна 340 лв. С почти 50% скочиха и цените на хляба от началото на годината. Изследванията на пшеницата показват удовлетворително качество, заяви пред Консултативния съвет по зърното Злати Златев, изпълнителен директор на службата по зърното и фуражите. По данни на службата зърно от тазгодишната реколта не е изнасяно.

7


CMYK Агробизнесът стр. 8

CMYK Агробизнесът стр. 9

РЕКОЛТАТА

РЕКОЛТАТА

Прогноза за световния пазар на зърно Първото полугодие на годината премина под знака на голямото непостоянство на пазарите на зърнените и маслодайните култури. Значителното повишение на световните цени на зърнените житни култури от август миналата година (с 25 до 50 долара на тон) на фона на екстремните условия в редица райони увеличаващата се консумация за храна и фураж (напоследък и биогорива), както и намаляващите световни запаси на зърно, засилват загрижеността за бъдещото глобално снабдяване с хлебно и фуражно зърно. Значителното повишение на световните цени на зърнените житни на фона на екстремните условия през зимата и пролетта на настоящата година в някои райони на света и намаляващите запаси засилват тревогата за бъдещото глобално снабдяване със зърно. На 28 юни Международният съвет по зърното (International Grain Council) направи последната си доклад с прогнози за зърнени пазари през сезона 2007/2008 г. заедно с консолидирани данни за предшестващите четири години. Тъй като периодът е твърде ранен и условията на времето в различните райони и страни са силно динамични и променливи, прогнозите за настоящия сезон имат условен характер. Съпоставени обаче с резултатите за последните четири години, те дават основание за определени изводи и прогнози. Сушата и високите температури редуцираха добивите в някои райони (Украйна, Южна Русия, Южна Европа и Балканския полуостров). Проливните дъждове и бури създадоха проблеми за прибирането и качеството на пшеницата в южните равнини на САЩ и някои райони на Северна Европа. Добивите от канадската пролетна пшеница ще бъдат вероятно найниските от последните десетилетия. Ограниченото предлагане вероятно ще намали фуражното използване, но с увеличаващото се производство на биоетанол се очаква рекордна консумация, която ще намали световните запаси на зърно до най-ниските нива през последните 30 години.

Пшеница Средното производство на пшеничено зърно в света през последните пет години е 602 Mt, с минимум през 2003/2004 г. и максимум през 2004/2005 г. Прогнозираната глобална продукция през 2007 г. от 614 Mt е по-ниска от ранните прогнози, но по-висока от миналата година. Добрите условия за есенна сеитба и меката зима бяха основание за очаквания на рекордно производство. Обаче сушата и високите температури през пролетта в Украйна, Южна Русия и Югоизточна Европа понижиха силно добивите в тези райони. Същевременно силни8

Таблица 1. Производство, търговия, консумация и запаси на пшеница в света - милиони тона (Mt)

Таблица 3. Производство, търговия и консумация на хлебно и фуражно зърно в света - милиони тона (Mt)

2003/04 Производство 556 Търговия 102 Консумация 595 Запаси 122 год./год. промяна -36 5 главни износители 43

2003/04 Производство 1476 Търговия 208 Консумация 1539 Запаси 281 год./год. промяна -60 5 главни износители 98

2004/05 2005/06 629 620 110 109 617 624 140 136 12 -4 38 57

2006/07 593 108 613 116 -20 35

2007/08 614 107 619 113 -5 31

2004/05 2005/06 1649 1602 212 213 1600 1614 329 317 48 -12 156 150

2006/07 1569 218 1631 255 -62 91

2007/08 1656 216 1676 236 -19 84

Таблица 2. Производство, търговия, консумация и запаси на царевица в света - милиони тона (Mt)

Производство Търговия Консумация Запаси год./год. промяна

2003/04 625 80 644 104 -19

2004/05 2005/06 713 696 76 79 686 700 132 127 28 -5

2006/07 696 86 725 98 29

2007/08 750 86 762 80 -12

Данните в таблиците са от доклад на International Grain Council на 28.06.07

те валежи в някои по-северни райони ще влияят отрицателно върху качеството. Като цяло обаче за ЕС се прогнозира увеличено производство (таблица 1). Продукцията на пролетна пшеница в Канада се очертава като много по-ниска. В някои райони на САЩ качеството на качествената твърда червена пшеница е по-ниско от нормалното. Това ще се отрази върху предлагането на пшеници с отлични хлебопекарни качества. Прогнозираната световна консумация на пшениченото зърно от 619 Mt е по-малка от ранните прогнози главно поради очакваното намаление в използване за фураж в ЕС и страните от бившия Съветски съюз. Но консумацията е с 5 Mt повече от прогнозираната продукция. С изключение на 2004/2005 г. във всички останали години глобалната консумация надминава производството. Очаква се световната търговия бъде по-малка от миналогодишната с около 1 Mt, но тя се задържа на близки нива след 2004 г. Вероятно ще бъде намален износът за някои африкански страни поради високите цени. По-малкият износ от страните на черноморския район ще бъде компенсиран чрез експорт от другите основни страни износителки. Запасите са основен показател за баланса на пшеничено зърно в света. Те ще продължават да намаляват - с 5 Mt в сравнение с миналата година и с 29 Mt с благоприятната 2004/2005 г. Много показателно е намалението на запасите на петте главни износители на пшеничено зърно – от 58 Mt през 2004/2005 г. до прогнозата за 31 Mt през 2007/2008 г. (-46.6%) през настоящия сезон. Това ще бъде основен фактор за натиск за възходящи цени на световните пазари

ните валежи в източния царевичен поя��. Неблагоприятните условия обаче ще редуцират добива в Китай. Предвижда се увеличение на площите и продукцията в южното полукълбо (главно Аржентина). Прогнозираното производство на царевица за настоящия сезон е условно и проблематично, като се имат предвид ранната фаза на вегетация на културата и вероятното силно намаление на добивите в някои зърнени райони (южните страни на ЕС, които са основните производители на царевица за съюза, и Австралия) (таблица 2). Консумацията на царевично зърно бележи непрекъснат силен ръст през целия период, включително и прогнозата за 2007/2008 г., която се очаква да бъде рекордна - с 27 Mt повече от миналата година, с 12 Mt над очакваното производство и със 7 Mt над средното за периода. Прогнозираната консумация от 762 Mt e безпрецедентна, което се обяснява със силното фуражно търсене и ограничената достъпност на фуражна пшеница. Друг фактор за растящата консумация на царевица е повишеното използване за производство на биоетанол и за други индустриални цели, най-много в САЩ и Китай. Търговията с царевично зърно в света средно за периода е 81 Mt с ясно изразена тенденция за увеличение през периода 2004 – 2006 г. Прогнозираният експорт за 2007/2008 г. е с 1 Mt по-малък от миналия сезон. Запасите на царевица средно за периода са 109 Mt, със силно изразена тенденция за тяхното за намаление – от 132 Мt през 2004/2005 на 86 Mt, прогноза за 2007/2008 г. (-35%), които са най-ниските през последните 20 години. През регистрирания период е имало увеличение за запасите само през 2004/2005 г.

Царевица Производството на царевица в света е по-голямо от това на пшеницата – средно за петте години е 696 Mt. За настоящата година се прогнозира най-високият добив от 750 Mt, основно благодарение на очаквания бум, в производството в основния световен производител - САЩ, от 315 Mt, с 38 Mt повече от миналата година. Това е резултат от благоприят-

Общо зърно - пшеница и фуражни култури В таблица 3 освен двете основни зърнени култури - пшеницата и царевицата - са включени останалите зърнено-житни фуражни култури (основно ечемик, ръж и овес, без ориз).. Средното производство на житните зърнени култури за периода представлява 1590 Mt. Тъй като общото средно производство на пшеница и царевица е 1298 Mt, останаАГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

лите зърнени фуражни култури обясняват 292 Mt, или само 18.4%. Данните за производство, търговия, консумация и запаси са производни и следват тенденциите за двете основни култури. Основните тенденции включват: колебливост в глобалното производство в зависимост от условията на годината; слабо изразена тенденция за увеличаване на търговията; силно увеличение на консумацията през целия период, съпроводено с намаление на глобалните запаси (-28% в сравнение с 2004/2005 г.). Още по-изразено е намалението на запасите от петте главни износители на зърно - от 156 Mt тона през 2004/2005 г. до прогнозираните 84 Mt за 2007/2008 г. (-46%). Увеличената обща консумация, включително за производство на биоетанол, и намаляващите глобални запаси са фактор за повишаване на цените на зърното.

Производство на биогорива от зърно Прогнозирано е увеличение на индустриалното използване на зърно през 2007/2008 с 23% до 229 Mt. В миналото основният промишлен продукт е била скорбялата, но през настоящата година близо половината (107 Mt) ще бъде използвано за производството на биоетанол, което е с 50% повече от миналата година. С това САЩ се изравняват по производство на биоетанол с Бразилия, където основната суровина е захарната тръстика. Капацитетът на заводите за биоетанол в САЩ почти се удвои до 5 милиарда литра с използване на около 86 Mt царевица. Очаква се Китай да използва за тази цел около 9 Mt царевица. Европейският съюз, който е голям нетен вносител на царевица, и повечето от автомобилите са с дизелови двигатели, се е ориентирал към производството основно на биодизел, главно от рапица и по-малко от слънчоглед. Затягането баланса в зърненото производство, свързано с нарастващата консумация за храна и фураж, както и повишаващите се е цени на зърното, вероятно ще ограничат тенденцията за по-нататъшно увеличение в използване на зърно за производство на биогорива. Все повече ще възниква проблемът храна или биогорива. Бъдещото мащабно развитие на това производство е не от зърно, а от други алтернативни суровини, основаващи се на целулозни материали (растителни остатъци, специални енергетични култури). Технически приложими технологии за тази цел обаче ще бъдат достъпни едва след 5-10 години. Проф. дсн Петко Иванов 9


CMYK Агробизнесът стр. 10

CMYK Агробизнесът стр. 11

БРЮКСЕЛ КАЗА

БРЮКСЕЛ КАЗА

ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ:

Предложение при есенната и пролетната сеитба 2007/2008 г. да се определи нулев процент за оставените под угар площи Kомисарят по земеделието и развитието на селските райони Мариан Фишер Боел съобщи , че възнамерява да внесе в комисията предложение за определяне на нулев процент за задължително оставените под угар земи за есенната и пролетната сеитба 2007/2008 г. в отговор на все по-затрудненото положение на зърнения пазар. В ЕС на 27-те по-слабата от очакваното реколта от 2006 г. (265,5 млн. тона) доведе до напрежение в снабдяването в края на пазарната 2006/2007 г. и до рекордно високи цени понастоящем. Интервенционните запаси са намалели значително и от 14 млн. т в началото на 2006/2007 г. в момента са стигнали до 2,5 млн. т, основно под формата на царевица, съхранявана в Унгария. Тазгодишните първоначални добиви от ечемик и пшеница са средно високи навсякъде с изключение на Испания, а дъждовното време продължава да прекъсва и забавя жътвата в западните държави членки. В коментар по своето предложение Мариан Фишер Бьол заяви: „Това предложение следва да се разглежда като отговор на сегашната затруднена пазарна ситуация с оглед на есенната 10

и пролетната сеитба през 2007/2008 г. Въпреки това земеделските производители ще могат да продължат по свое желание да оставят под угар част от обработваемата си земя. На инициативата не бива да се гледа като на опит за изпреварване на прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика, планиран за 2008 г. Като част от него ще се проведе и преглед на политиката по отношение на зърнените култури, който ще разгледа и въпроса за оставяне-

Бурното развитие на производството на биоетанол в САЩ предизвиква лавинообразен ефект при цените на останалите зърнени култури. то на земи под угар.“ В световен мащаб се очаква крайните запаси за 20007/ 2008 г. да спаднат до най-ниското си ниво за последните 28 години и да достигнат 111

Според оценки на комисията нулев процент за оставените под угар земи може да насърчи земеделските производители от Европейския съюз да произведат допълнително около 10 до 17 млн. тона през 2008 г., с които да спомогнат за намаляване на пазарното напрежение. Предложението се отнася само до есенната сеитба през 2007 г. и пролетната през 2008 г. За вземане на постоянно решение по въпроса ще бъде необходим общ преглед на политиката в областта на зърнените култури и анализ какви са начините за запазване на положителните в екологичен план странични ефекти от оставянето на земи под угар. Подобен преглед и анализ са предвиде-

ни в рамките на прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика.

ите декларирани площи, за да имат право на директни плащания. След реформа-

Според оценки на kомисията нулев процент за оставените под угар земи може да насърчи земеделските производители от Европейския съюз да произведат допълнително около 10 до 17 млн. тона през 2008 г. Контекст Оставянето на земи под угар се въвежда с цел ограничаване на зърнопроизводството в ЕС и се прилага доброволно от 1988/1989 г. То става задължително след реформата от 1992 г. - земеделските производители, включени в общата схема, са длъжни да оставят под угар определен процент от сво-

та от 2003 г. земеделските производители получават права за площите, оставени под угар, ако те отговарят на един хектар площ, изпълняваща условията за получаване на плащания. Първоначално ставката на задължително оставяните под угар площи се определя ежегодно, но от 1999/2000 г. с цел опростяване на правилата е фиксирана трайно на

10%. В новите държави членки, избрали схемата за единно плащане на площ (СЕПП), земеделските производители са освободени от задължението да оставят земи под угар (Полша, Чешката република, Словашката република, Унгария, Литва, Латвия, Естония и Кипър). Понастоящем площите в ЕС под задължителна угар възлизат на 3,8 млн. хектара. Определянето на нулева ставка за площите, оставени под угар, не задължава земеделците да започнат да ги обработват. Те могат по свое желание да продължат да ги оставят под угар и да изпълняват екологични проекти. Кръстосаното спазване се отнася до всички обработваеми земи. 

млн. тона, като само 31 млн. тона от тях се намират в петте основни износители. Изключително високите цени вероятно ще се запазят поради съчетанието на лоши реколти във важни зърнопроизводителни държави и нарастващо търсене на зърнени култури и най-вече царевица за производството на биоетанол. По-специално бурното развитие на производството на биоетанол в САЩ предизвиква лавинообразен ефект при цените на останалите зърнени култури. АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

11


CMYK Агробизнесът стр. 12

CMYK Агробизнесът стр. 13

ЕВРОФОНДОВЕ

ЕВРОФОНДОВЕ ПИТАЙ, ЗА ДА ТИ КАЖАТ КАК ДА ГИ ПОЛУЧИШ НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИТЕ ВЪПРОСИ И ТОЧНИТЕ ОТГОВОРИ - ОТ МЗГ

Инвестиции в селските райони Определенията за селски район

Програмата за развитие на селските райони ще действа от 2007 до 2013 г. и ще се прилага на цялата територия на страната. По тази програма България ще получи 3.2 милиарда евро субсидии. Очаква се програмата да получи одобрение от Брюксел в началото на септември. “Агробизнесът” съвместно с МЗГ стартира поредица, в която ще представи основните мерки в програмата, по които ще се получават субсидии.

България е разделена на 6 района за планиране, 28 административни области и 264 общини. Според дефиницията на Организациятa за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за селски район в България има 20 преобладаващо селски области, седем междинно селски области и само една преобладаващо градска област – столицата София. По този начин преобладаващо селските и междинните райони покриват 98,8% от територията на страната и 84,3% от нейното население. Националната дефиниция определя като селски райони общините, в които няма населено място с население над 30 хил. души. Съгласно тази дефиниция 231 общини в България са класифицирани като селски. Тези селски райони съставляват 81% от територията и 42% от населението. Характеристики

В селските райони през 2004 г. делът на населението под трудоспособна възраст е около 45% от общото население под трудоспособна възраст. Въпреки това там има проблем със задържането на младото население. Делът на хората в трудоспособна възраст е със 7% по-малък в сравнение с дела на населението под трудоспособна възраст в същите райони и е 38% от общото население в трудоспособна възраст. През 2004 г. делът на жените в селското население е 51%. В групата на населението в трудоспособна възраст за 2004 г. делът на жените е 46%, а в групата на населението в над трудоспособна възраст този дял е 63% (поради повисоката продължителност на живота при жените). Образователното равнище на селското население е значително по-ниско от това на градското население. Неграмотността в селските общини е два пъти по-висока (1,7% от населението между 25- и 64-годишна възраст е неграмотно). Почти половината от населението в селските райони няма гимназиално образование в сравнение с 20% в градските райони. Има значителни различия в дела на населението с висше образование – 5,5% в селските райони срещу 20,6% в градските райони. Пазар на труда

Преобладаващо селските и междинно селските райони се характеризират с много нис12

ко ниво на икономическа активност на работната сила. През 2004 г. по-малко от половината от хората на възраст над 15 години в преобладаващо селските райони са заети или активно търсят работа. Ниското ниво на икономическа активност на работната сила се обяснява със слабите възможности за намиране на работа. Според наблюдението на работната сила през 2004 г. общият брой на заетите в преобладаващо селските и междинно - селските райони е 2388 хил. души. Нивото на заетост е много ниско – едва 42% от работната сила. Регистрираната безработица в селските общини намалява през последните години, но все още е твърде висока – 19,2% за 2004 г. В 34 селски общини безработицата надвишава 30%. Налице са значителни и устойчиви различия в нивото на безработицата в градските и в селските райони. Основен проблем в селските райони е високото ниво на дълготрайната безработица. През 2004 г. дълготрайната безработица в селските райони е 11,3% в сравнение с 3,6% в градските райони. Високата дълготрайна безработица се обяснява с липсата на възможности за работа в селските райони и с влошаващото се качество на работната сила. Проучванията на селските райони показват, че въпреки високата безработица предприемачите срещат трудности при намирането на квалифицирана работна ръка. Високата безработица сред младите хора е допълнителен проблем, който води до миграцията на млади хора от селските райони. Делът на живеещите в бедност млади хора е значително по-висок в селските райони. Това е свързано с по-ниското ниво на заплатите, по-високата безработица и частична заетост, с високия дял на хората, издържащи се от пенсии и социални помощи, както и с високата цена на социалните услуги. Използване на земята и структура на собствеността

Територията на България е 11,1 млн. ха, от които 5,3 млн. ха (48%) е използваната земеделска площ (ИЗП) и 3,7 млн. ха са гори и други залесени площ. През 2004 г. обработваемата земя е 3,3 млн. ха (61,8% от ИЗП) и около 70% от нея са концентрирани в три района - Североизточен, Северен централен и Южен централен. Угарите възлизат на 0,4 млн. ха, или 13,4% от обработваемата земя.

4. Инвестиции в участието на местните общности в развитието на селските райони. Цели и мерки по oс 1

Мерките по ос 1 са насочени към повишаване на конкурентоспособността на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство. Мерките отразяват основните нужди на тези сектори: Модернизация на материалните активи и производствените фактори Инвестиции за постигане на съответствие със стандартите на общността Адаптиране на структурата на стопанствата Подобряване на човешкия потенциал. Подцели

Постоянните пасища и ливади заемат 1,8 млн. ха (33,8% от ИЗП), а трайните насаждения - 0,2 млн. ха (4% от ИЗП). Преструктурирането на българското земеделие и липсата на държавни помощи доведоха до изоставяне на земите. Най-силно засегнати от този процес са планинските райони, в които се чувстват последствията от западането на животновъдството, както и регионите с нискокачествени почви. През 2004 г. 73% от земеделска земя са частна собственост, 22% са общинска и 5% - държавна. През 2003 г. преобладаващата част от стопанствата са управлявани от физически лица (658,6 хил.). Това са предимно малки стопанства, 99% от тях стопанисват по-малко от 5 ха ИЗП. През 2003 г. стопанствата, управлявани от юридически лица, са около 7 хил. (включително едноличните търговци и кооперациите). Тези стопанства обхващат 70% от ИЗП на стопанствата, включени в преброяването през 2003 г., и са със среден размер на ИЗП 290 ха. Земеделските кооперации имаха основен принос към добавената стойност в земеделието в периода на преход към пазарно стопанство, но значението им отбелязва спад. През 2003 г. има около 2 хил. кооперации, които обработват 40% от ИЗП. АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Целите

След анализ на характеристиките и ситуацията в Националния стратегически план за развитие на селските райони са заложени няколко общи цели: Развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони. Подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони. Към постигането на тези цели са насочени специфични мерки по четирите оси на програмата за развитие на селските райони. 1. Инвестиции в селско и горско стопанство с цел преструктуриране, подобряване на човешкия капитал, насърчаване на производството на биологични продукти и на иновациите при преработката и добавянето на стойност. 2. Опазване на околната среда и устойчиво управление на земята. 3. Създаване на заетост и подобряване на инфраструктурата и услугите в селските райони.

1. Преструктуриране и модернизиране на технологичната база и насърчаване на иновациите Инвестирането в модернизацията на материалните активи е от ключово значение за намаляването на разходите, за производството на по-качествени продукти с по-висока добавена стойност и за подобряване опазването на околната среда. Основен приоритет по тази ос за горското стопанство ще бъде преобразуването на неустойчивите нискокачествени гори в устойчиви, високостеблени гори. Освен това с оглед повишаването на конкурентоспособността на отрасъла ключов въпрос е подобряването на пътната инфраструктура в горите. Частните собственици на гори ще имат по-ограничена роля по ос 1 и ще получат подкрепа за инвестиции в подобряване на икономическата стойност на горите, в горската инфраструктура и в машини за дърводобив. Достъп до мерките за модернизиране ще имат всички земеделски стопанства, както и малките и средните предприятия от ХВП. Приоритет ще бъде даден на стопанства, управлявани от млади фермери, и на модернизирането на отрасли, в които българските производители имат откона стр. 14 ` 13


CMYK Агробизнесът стр. 14

CMYK Агробизнесът стр. 15

ЕВРОФОНДОВЕ от стр. 13 ` лешни традиции и експортен потенциал: производство на вино, производство и преработка на плодове и зеленчуци, производство и преработка на мляко и месо, мед, маслодайни култури, фуражи, тютюн, мелничарство, както и биологично земеделие. Мерки: Осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания. “Модернизиране на земеделските стопанства” Подобряване на икономическата стойност на горите” “Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” “Сътрудничество за разработване на нови продукти, процеси и технологии в земеделието, хранително-преработвателния и горския сектор” “Инфраструктура, свързан�� с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство” “Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни дейности” 2. Подкрепа за адаптиране на структурата на стопанствата и за кооперирането Втората подцел се отнася до приоритетната нужда да бъде рационализирана структурата на стопанствата в България. Успешното адаптиране на тази структура е ключов фактор за повишаване на производителността и доходите на земеделските производители. За постигането на тази цел основен подход ще бъде създаването на улеснения за младите фермери при навлизането им в бизнеса, както и подкрепа за трансформирането на част от полупазарните стопанства, които могат да постигнат дългосрочна устойчивост. За улесняването на достъпа до пазара на малките и средните земеделски и горски стопанства стратегията ще подпомогне създаването на групи производители. Мерки: “Създаване на стопанства на млади фермери” “Инфраструктура свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство” “Полупазарни стопанства” “Създаване на организации на производители” Повишаване на знанията и подобряване на човешкия потенциал Мерки: “Професионално обучение, информационни дейности и разпространяване на научните знания” “Използване на земеделски консултантски услуги (за 2010 - 2013 г.)” “Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния” Приблизително 90% от бюджета по oс 1 ще бъдат заделени за модернизация и преструктуриране, а останалите 10% ще бъдат насочени към трансфера на знания и иновации. Венцислав Стоянов 14

ЕВРОФОНДОВЕ МЕРКИ ПО ОС 1

Б

ългария има добре развита система на професионално средно и висше образование, което осъществява професионална подготовка на младите хора, желаещи да се занимават със земеделие. В същото време липсва традиция в усъвършенстване на квалификацията и обучението на фермерите и особено на младите фермери. Нуждата от професионално обучение се обуславя от факта, че едва 3% от фермерите имат професионална квалификация в областта на земеделието. Присъединяването към ЕС изисква заетите в земеделието да имат добри познания в редица области, които да им помогнат да управляват ефективно и да бъдат конкурентоспособни не само в областта на земеделието, но и в другите мултифункционални дейности (услуги, занаяти, хотелиерство, преработка на аграрни суровини). В условията на увеличаваща се специализация на земеделието и горското стопанство е необходимо фермерите и горските стопани да имат добра икономическа и техническа квалификация в областта на новите технологии, възобновяемите източници на енергия, биоенергията, биологичното земеделие. Професионалното обучение се очаква да разшири възможностите за получаване на допълнителни доходи и за придобиване на нови знания не само от страна на фермерите, но и на тези, които ще престанат да се занимават със земеделие и ще намерят реализация в други сектори на селската икономика.

Цели на мярката Целта на мярката е да се подобри човешкият потенциал в земеделския и горския сектор чрез трансфер на знания и усъвършенстване на уменията. Оперативната цел е осигуряване на адекватно равнище на техническите и икономическите знания и умения в областта на управлението и бизнеса, новите технологии, качеството

и безопасността на продуктите, устойчивото управление на природните ресурси, включително изискванията за кръстосаното съответствие, възобновяемите източници на енергия и биологичното производство. Обхват и дейности - мярката предоставя помощ за обучение и информационни дейности на регистрирани земеделски производители, собственици на гори, и на заетите в техните стопанства. Кой може да получи средства Бенефициенти по мярката (получатели на средствата) са организациите, които ще провеждат курсовете и информационните дейности. Участието в обучението на всички пълнолетни лица, заети в селското и горското стопанство, е безплатно. Допустими дейности Допустимите дейности за обучение са курсове и информационни дейности. 1. Курсовете могат да бъдат: дългосрочни, 150 часа главно по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ други, добре обосновани с подходяща програма и различна продължителност. 2. Информационни дейности: Семинари, информационни сесии или работни срещи Демонстрационни проекти Информационните дейности могат да се допълват с изготвяне и разпространение на брошури За всеки курс или информационна дейност се формулира и обосновава тема в областта на земеделието и горите по една или няколко от следните водещи теми: Технически (нови технологии, въвеждане на иновационни практики и др.) Икономически (законодателство, счетоводство, управление, маркетинг и др.)

Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания В условията на увеличаваща се специализация на земеделието и горското стопанство е необходимо фермерите и горските стопани да имат добра икономическа и техническа квалификация в областта на новите технологии, възобновяемите източници на енергия, биоенергията, биологичното земеделие. Резултати от изследвания и нови информационни технологии (работа с компютър, средства за комуникации и информация и др.) Устойчиво управление на природните ресурси в съответствие с европейското законодателство (включително кръстосано съответствие и прилагането на производствените практики, съвместими с поддържането и подобряването на ландшафта и др.) Разнообразяване на дейностите за заетите в селскостопанския и горския сектор (селски туризъм, занаятчийство и др.).

Какви разходи ще покрива субсидията 1. За организациите, отговорни за дейностите по обучение: За подготовка и провеждане на курсовете и информационните дейности (включително възнаграждения, пътАГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

ни и командировъчни за лицата, които осигуряват провеждането на курсовете и информационните дейности) За разработване на учебни програми и за възнаграждения на преподавателите За осигуряване на учебни помещения и учебни материали (включително дидактически материали и оборудване, свързано с обучението) 2. За обучаваните: Пътни, дневни и нощувки.

Изисквания към организациите Организациите, които ще провеждат курсовете и информационните дейности, могат да бъдат публични или частни. Те ще бъдат избирани за финансиране въз основа на подадени проекти за организиране на курсове/информационни дейности. За обучение чрез курсове и информационни дейности ще се финансират институции в системата

на професионално образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение и висши училища по Закона за висшето образование. За обучение, само чрез информационни дейности, ще се финансират браншови съюзи, неправителствени организации, консултантски фирми и научни институти с предмет на дейност в областта на селското и горското стопанство. Размер на помощта - до 100% от одобрените разходи Разграничение с другите финансови инструменти на ЕС - работещите в предприятията от хранително-вкусовата промишленост ще се обучават със средства по Европейския социален фонд, а обученията по настоящата мярка са предназначени само за регистрирани земеделски производители, собственици на гори и заетите в техните стопанства. Венцислав Тодоров 15


CMYK Агробизнесът стр. 16

CMYK Агробизнесът стр. 17

БРАНШОВИ СЪЮЗ ационална Асоциация на Н рибарите по Черноморието се създава със седалище в Бургас. Това съобщи председателят на управителния съвет на Сдружение „Морски сговор” Стоян Боев. В асоциацията ще бъдат обхванати 20 риболовни сдружения от Дуранкулак до Резово. В тях членуват около 20 хиляди членове с близо 10 хиляди лодки, каза Боев. По думите му целта на сдружаването е да има централно браншово управление, чрез което да се усвояват средства от фондовете на ЕС по разделите за рибовъдство и аквакултури. Управлението на новата асоциация ще се стреми чрез реализирането на проекти да се подобряват условията и начините за риболов и изграждането на нови съоръжения, в това число и на рибни борси, във всички по-големи населени места, обясни Боев.

и кадастър. От 20 години рибарите настояват за узаконяване на селището и придобиване на специален статут. Заради неизяснената собственост периодично ВиК и Енергоснабдяване прекъсваха захранването. Междувременно до уреждането на плановете и статута около рибарското селище изникна цял незаконен град, което променя функциите и предназначението на селището. На този етап проблемите на рибарите се свеждат до липсата на риба в морето. Според несебърските рибари аномалиите в природата се отразяват и на риболова. Въпреки небивалата жега морето на дълбочина под 7 метра е много студено и рибата е изплувала нагоре, а големите кораби нямат оборудване да я ловят. Това е резултат от специфичните в този район на морето подводни течения. Докато преди кораби-

БРАНШОВИ СЪЮЗ те са се връщали с по 1-2 тона цаца, сега излизат от морето с по 300 – 500 килограма. Созополските рибари пък се жалваха, че собствениците на големи кораби и на мидени плантации не ги допускат в залива и те трябва да отиват на час и половина навътре в морето, където е още попусто. Това, освен че е свързано с голям разход на гориво, ги връща с празни мрежи. Бургаските рибари обясняват липсата на риба с това, че морето в Бургаския залив се лекува от замърсяването с нефт и фекалии, от многобройното ново строителство и чистенето на корабите и пристанищата. Те са на мнение, че евентуалното изграждане на петролопровод чрез прехвърляне на горивото на така наречените платформи ще бъде причина за постоянни разливи и ще доведе до затриване на рибарския поминък.

По-големите фирми като „Атлантик” зарибяват изкуствени зони на брега с лаврак, турук и други риби, но само за износ и това не касае местните рибари. Не само паламуд и сафрид, дори цаца няма в достатъчни количества, а тя е найважният ресурс на морето, защото е храна на по-големите риби, жалват се и рибари-

те от най-южните пристанища. Според Георги Пейчев от Царево още една причина има за изчезването на цацата - унищожаването й от делфините. Всеки делфин изяжда между 10 и 15 кг риба на ден, а това най-често е цаца, тъй като тя представлява 90% от рибата в Черно море. Ако има достатъчно риба в морето, ще има и за делулов на цаца

Рибарите по цялото Черноморие се сдружават Вече са проведени четири организационни събирания и до месец асоциацията ще бъде факт. Ръководеното от Боев Сдружение „Морски сговор” е най-многобройно, с около 1200 лодки. Една от основните му задачи до този момент беше узаконяване на рибарското селище край Бургас. Вече има готов проект за развитие на рибарско селище „Ченгене скеле“, каза още Боев. След възлагане от Община Бургас са изработени Подробен устройствен план, Териториално-устройствен план 16

фините, и за нас, апострофираха го други. Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас следи дали се спазва природозащитният режим. Целта е да бъде предотвратена опасността от заплитане на делфини в рибарски мрежи. Трите вида черноморски делфини - обикновен, муткур и афала, са под закрилата на международното споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море. изкуствени басейни за производство на лаврак в „Атлантик”

Румяна Емануилиду АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Асоциацията на производителите на рибни продукти ще реализира нови проекти В следващите пет години ще бъдем свидетели на реализирането на много интересни проекти в областта на аквакултурите, обяви Ивайло Русинов – член на борда на националната „Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ“ и изпълнителен директор на “Атлантик” АД - Бургас. Той обясни, че в световен мащаб намаляват квотите за улов на риба във водните басейни и дори се финансира съкращаването на риболовния флот. За сметка на това се отделят средства и се стимулира реализирането на най-различни проекти в областта на аквакултурите. В България също има опити в различни градове за разработване на такива програми. Една от тях е производство на риба на сушата в бургаското Рибно пристанище. Става въпрос за най-модерната технология в света за отглеждане и производство на тихоокеански лаврак. Пилотният проект е по австралийски лиценз и ще стартира през март тази година. Той ще затвори цикъла производство, преработка и износ на тази деликатесна риба. По друг проект със средства от САПАРД ще бъде изградена мидена плантация край Приморско. Това ще бъде третата в страната ферма с промишлено значение след Созопол и Дълбока (община Каварна). “За съжаление обаче в момента България не може да предлага черупчести на европейския пазар, тъй като „Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури” (ИАРА) не е направила необходимите постъпки за класифициране на водите”, коментира Русинов. Към черупчестите спадат и раците, които са доста търсена стока в страните от общността. В същата категория попадат и рапаните, които на този етап България изнася предимно за Далечния изток - Корея, Япония, Китай. Все още голяма част от производството на риба и рибни продукти у нас е насочено за износ, тъй като българинът е на едно от последните места в Европа по консумация на тези продукти. Според справката, предоставена от Асоциацията на производителите на рибни продукти, в страната ни се консумира най-много скумрия. Това е сравнително евтина риба, но тя е полезна, тъй като е богата на елемента омега-3. Той предпазва от сърдечни заболявания. Статистиката сочи още, че един българин консумира не повече от 3,5 килограма риба годишно. За сравнение, в Испания това количество е 40 килограма годишно, а в световен мащаб първенството държи Япония -90 килограма годишно консумация на риба на човек. „България е традиционен консуматор предимно на месо. Смятам обаче, че с повишаване на доходите все повече хора ще започнат да се стремят към здравословно хранене”, каза още Русинов. Той обърна внимание на това, че рибата е сред храните, за които има доказано благотворно влияние върху организма. У нас се консумира хек под всякаква форма, докато в останалите европейски страни първенството е на треската, която е два пъти по скъпа от хека. Допреди няколко години уловът на треска във водните басейни напълно е задоволявал търсенето на пазара. Сега има голямо ограничение на квотите за тази риба. Разрешеното количество за улов едва покрива една трета от консумацията. Треската обаче вече се отглежда в изкуствени условия предимно в Норвегия и Великобритания. Тези проекти в областта на аквакултурите трябва да задоволят нуждите на пазара. Сред масово употребяваните риби в Европа са още тон, писия, калкан, тигрови скариди и раци, за които също предстои да се реализират различни проекти. Един от най-сериозните проблеми за родните рибопреработватели е текучеството на работници поради неквалифицирания труд и ниското заплащане. Специалистите от асоциацията са на мнение, че тази ситуация ще се промени в следващите няколко години с навлизането на нови технологии за отглеждане на риба и рибни продукти и с реализирането на нови проекти в областта на аквакултурите. Членовете на „Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ“ са фирми, които покриват над 85% от вътрешния пазар и 95% от износа на риба и рибни продукти от страната. 17


CMYK Агробизнесът стр. 18

CMYK Агробизнесът стр. 19

БРЮКСЕЛ КАЗА

БРЮКСЕЛ КАЗА

Реформата в лозаро-винарския сектор ще помогне на Европа да си възвърне загубените пазарни дялове Европейската комисия прие набор от предложения за широкообхватна реформа на общата организация на пазара на вино. Това се случи след продължила повече от година дискусия с всички заинтересовани страни относно идеите, лансирани в съобщението от юни 2006 г. Предложенията целят засилване конкурентоспособността на европейските производители, възвръщане на пазари, балансиране на търсенето и предлагането, опростяване на правилата, съхраняване на най-добрите традиции на ЕС в областта на винопроизводството, укрепване на социалната структура на селските райони и опазване на околната среда. От ключово значение за реформата ще бъде по-доброто използване на бюджета, чийто размер ще остане непроменен (1.3 милиарда EUR). Съгласно предложенията всички неефективни мерки за подпомагане на пазара (различни видове помощи за дестилация, помощи за частно складиране, възстановявания при износ) ще бъдат премахнати от първия ден на влизане в сила на новите правила. Прибавянето на захар за обогатяване на виното (шаптализация) ще бъде забранено, както ще бъ18

дат премахнати и помощите за добавяне на мъст, отпускани за компенсиране на по-високата му цена в сравнение с тази на шаптализацията. Кризисната дестилация предстои да бъде заменена с две отделни мерки за управление на кризисни ситуации, разходите за които ще бъдат покривани от националните финансови пакети. Много повече средства ще бъдат заделени за популяризиране на виното, произведено в ЕС, по-специално на пазарите на трети страни.

Ограниченията за засаждане ще бъдат запазени за един преходен период от пет години и неконкурентоспособните производители ще имат възможността да се оттеглят от сектора в замяна на атрактивна финансова помощ. След 2013 г. ограниченията по отношение на засаждането ще бъдат отменени, за да могат конкурентоспособните производители при желание да раз-

ширят производството си. Правилата за етикетиране ще бъдат опростени, някои винопроизводствени практики, приети от всички държави производителки от Международната организация по лозарство и винарство, ще бъдат възприети от ЕС и политиката за подобряване на качеството ще се основава на подхода на географските означения. Държавите членки ще получат национални финансови пакети и набор от примерни мерки, от които да изберат най-подходящите в зависимост от местните условия. Ще бъдат насочени повече средства към развитието на селските райони с цел финансиране на различни мерки, включително подкрепа за млади винопроизводители и защита на околната среда. „В продължение на година водихме интензивен диалог за това как да върнем винопроизводството в ЕС отново на върха. Посетих много винарски региони, за да изслушам тревогите на местните производители и да споделя моите възгледи. Нашето предложение е в отговор на изразените от тях тревоги, най-вече чрез намерението за засилване на популяризирането на нашите

вина на външните пазари и за ограничаване изкореняването на лозя в екологично застрашените райони“, каза Мариан Фишер Боел, комисар по земеделието и развитието на селските райони. „Понастоящем изразходваме твърде много средства – над 1/3 от бюджета на ЕС, за да се освободим от излишъците от вино, вместо да се постараем да увеличим конкурентоспособността си и да популяризираме вината си. Убедена съм, че предложението ми ще съживи винарския сектор в ЕС и ще ни позволи да заемем заслуженото място на найголеми и най-добри в света. Така че нека изоставим празната риторика и да направим най-доброто за нашите винопроизводители и потребители.“ Данни за решението: Единно плащане на стопанство: за всички площи, засадени с лозя, ще могат да бъдат получени помощи по Схемата за единно плащане за стопанство, а тези, които са били изкоренени, ще бъдат автоматично допускани до такива помощи, като така ще се гарантира поддържането им в добро селскостопанско и екологично състояние. Срокът за премахване на ограниченията за засаждане: прилагането на системата на правата за засаждане ще бъде удължено до края на пре-

ходния период през 2013 г. и след това отменено от 1 януари 2014 г., за да се позволи на конкурентоспособните винопроизводители да разширят производството си. Решението относно увеличаването на производството ще зависи от способността на производителите да продават продукцията си. Национални финансови пакети: Те ще позволят на държавите членки да приспособят мерките към конкретните нужди. Общата сума на бюджета ще варира между 634 млн. EUR през 2009 г. и 850 млн. EUR от 2015 г. нататък. Наличните за всяка страна средства ще бъдат калкулирани съгласно лозарската област, производството и направените през минали периоди разходи. Тези мерки включват: Популяризиране в трети държави, реструктуриране/преобразуване на лозарски площи, финансова подкрепа за екологично земеделие, нови мерки за управление на кризите, като например застраховане срещу природни бедствия и поемане на административните разходи за създаване на специфичен за сектора взаимоспомагателен фонд. Мерки за развитие на селските райони: много от мерките, предвидени в регламента относно подпомагане на развитието на селските райони, могат да бъ-

дат от полза за винарския сектор, като например подкрепата за установяване на стопанства от млади земеделски производители, подобренията в търговията, професионалното обучение, подкрепата за производителските организации, за понасянето на допълнителните разходи и пропуснатите ползи в усилието за съхранение на традиционни ландшафти, ранното пенсиониране на фермерите. За да бъде възможно това, ще бъдат пренасочени средства към бюджета за развитие на селските райони, възлизащ на между 100 млн. EUR през 2009 г. и 400 млн. EUR от 2014 г. нататък. Тези пари ще бъдат специално заделени за винарските райони. Eнологични практики: Отговорността за одобрението на нови или изменението на съществуващите енологични практики ще бъде прехвърлена към kомисията, която ще разгледа енологичните практики, възприети от Международната организация по лозарство и винарство, и ще ги включи в списъка на практиките, приети от ЕС. ЕС ще разреши използването на различни практики, възприети на международно равнище, във връзка с износа на вино към съответните страни. Забраните за внос на мъст за винификация и относно смесването на вина от ЕС с вносни вина ще бъдат запазени. По-добри правила за етикетиране: Понятието за висококачествени вина от ЕС ще бъде базирано на подхода на географските означения (висококачествени вина, произведени в конкретен регион). Вината с географски означения ще бъдат разделени на „вина със защитени географски означения“ и такива със „защитени наименования за произход“. Етикетирането ще съответства на потребителските нужди, като ще бъде опростено и за първи път при вината от ЕС без географски означения ще стане възможно посочването на сорта грозде и годината на реколтата на етикета с цел да се отговори на търсенето от страна на потребителите на вина, произведени от един и същ сорт грозде. на стр. 45 `

АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

19


CMYK Агробизнесът стр. 20

CMYK Агробизнесът стр. 21

КОИ СМЕ НИЕ

ВИНПРОМ КАРНОБАТ инвестира в качество В Карнобатския край традицията за производство на вино и ракия датира от векове. Историята на виното по тези земи е запечатана в първите сведения на хроникьорите от V-ІV век пр. Хр., в които се разказва за оживената търговия на местните хора с елинските черноморски колонии. Доказателство за вековните традиции в лозарството и винарството са разкритите на територията на древната крепост “Маркели” съдове за винопроизводство, датирани от археолозите на повече от 500 години. “Винпром Карнобат” е наследник на традициите на старите майстори, овладели до съвършенство тайната на виното. Признание, белязано с награди от престижни български и международни изложения. Амбицирани да възродят духа на предците си, днешните майстори винари изпълняват амбициозна програма за създаване на нови лозови насаждения. “Винпром Карнобат” е лидер сред българските винопроизводители със собствени лозя. Над 15 хил. дка са засадени с първокласно сертифициран лозов материал, доставен от световно известни пепиниерии като “Мерсие”, “Гийом”, “Лимех”, “Арриве”, “АМВ”. Прецизният подбор на сортовете грозде е съобразен с климатичните и почвени особености на Карнобатския край. Опитни френски специалисти съвместно с български учени, агрономи и енолози са изследвали внимателно всеки терен, върху който са засадени младите лозички. Така е направена първата успешна крачка към създаването на лозови масиви, от които карнобатските винари прибират грозде с първокласни качества. Сортовото разнообразие в лозята на “Винпром Карнобат” е гаранция за богатата палитра от вкусове, заложена в произвежданите от компанията еликсири с марките ROMANZA и CHATEAU KARNOBAT. Сред масивите с характерните за Карнобатския край червен мискет и мускат отонел има елитни насаждения от традиционно винарски сортове като шардоне, мускат, каберне совиньон, мерло, както и модерни сортове като каберне фран, совиньон блан, гевюрцтраминер, шираз, пино ноар и др. Висококвалифицирани специалисти полагат ежедневни грижи за лозовите масиви. В оборудвания по световните стандарти винзавод са вложени повече от 10 млн. евро, част от които по европейската програма САПАРД. Модернизацията обхваща целия производствен процес – от приемането на суровината до крайната винефикация на продукта. Заводът разполага с едни от най-добрите в света преси за грозде, гроздомелачки и др. съоръжения за винопроизводство на италианските фирми Vello и Diemme. Хладилната инсталация, доставена от шведската компания Аlpha Laval, осигурява близо 1 млн. килокалории студ, които запазват естествените плодови аромати на гроздето и неговата свежест. За

20

КОИ СМЕ НИЕ процеса на ферментация винпромът се довери на винификаторите на българската фирма “Родина”-Хасково. Нейното оборудване са предпочели винарски изби в Италия и Франция. От Аlpha Laval е доставен мощен сепаратор за избистряне на вино, а за бутилирането на готовите напитки се използва уникална система с азот. “Винпром Карнобат” е с капацитет за преработка на над 15 млн. кг грозде и производство на повече от 11 млн. л висококачествени вина и ракии. Гордостта на карнобатските майстори са повече от 2 500-те бъчви от Странджански, старопланински, френски и американски дъб. В специални 500-литрови бъчви, произведени от най-добрите български бъчвари, отлежава Карнобатска ракия. Странджанският дъб придава на кехлибарената течност характерен цвят и благороден аромат на ванилия, а старопланинският дъб добавя към нейния гроздов вкус приятна мекота. В 230-литрови бъчви отлежават червените вина от мерло, каберне совиньон, мавруд, както и розетата. Карнобатските винари са открили и тайната на доброто шардоне, което също съзрява в нови дъбови бъчви с вместимост 200 литра, произведени от американски дъб. Част от рубинените еликсири се съхраняват в специални 228-литрови бъчви, направени от фин ситнопорест дъб. Те са поръчани от района на Бордо и са предназначени предимно за производството на лимитирани серии вина. “Винпром Карнобат” разполага с модерни дегустационни и лаборатория за контрол на качеството. Проби от всяка партида се тестват и съхраняват в продължение на една година в специална енотека. Методиката, по която се анализират напитките, отговаря напълно на международните стандарти на OIV - International Organisation of Vine and Wine /Международна организация на лозата и виното/. За гарантираното и постоянно качество на произведените от “Винпром Карнобат” вина и ракии се грижи екип от висококвалифицирани енолози, специализирали в едни от най-престижните винарски изби в Австралия, САЩ и Европа. Продуктите на “Винпром Карнобат” са не само добре познати, но и любими, на българските потребители. През последните години към качествените вина и ракии, произведени във “Винпром Карнобат”, проявяват интерес търговски партньори от три континента – Европа, Азия и Северна Америка. Десетки са престижните награди от български и световни изложения, които украсяват колекцията на винзавода. Сред тях се открояват сребърният медал от Международния фестивал на мускатовите вина във Франция Muscats du Monde 2004 за бялото вино CHATEAU KARNOBAT Musсat 2002. На тазгодишното изложение „Винария“ в Пловдив със златни медали бяха отличени младото розе на CHATEAU KARNOBAT и любимата ракия на милиони българи “Карнобатска гроздова” , а сребърният медал бе присъден за невероятното ROMANZA Chardonnay Limited Selection 2006, произведена в серия от 3 хил. бутилки. Бронзово отличие получи и гроздовата ракия “Кехлибар” от проведения през 2005 г. Международен конкурс Monterey Wine Competition в Кинг Сити, Калифорния. ROMANZA Chardonnay Limited Selection 2003 – бяло вино, произведено в лимитирана селекция от 11 000 бутилки, бе удостоено през 2005 г. с две отличия - „Най-добро вино“ и „Почетен диплом“, на специализираното международно изложение “Винария” в Пловдив. Тези награди са поредното доказателство за постоянното високо качество на напитките, произведени във “Винпром Карнобат”. Качество, което повече от половин век е благословено от традицията.

АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

21


CMYK Агробизнесът стр. 22

CMYK Агробизнесът стр. 23

ДУМАТА НА

ДУМАТА НА

ДОЦ. ЖЕКО БАЙЧЕВ, ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА НВМС

Всички предприятия трябва да отговарят на изискванията за търговия в ЕС

ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА

- Приключи ли преструктурирането на българските млеко- и месопреработвателни предприятия? През изминалата година в България приключи Стратегията за преструктуриране на предприятията за преработка на суровини и храни от животински произход, която включваше изпълнение на изискванията на ЕС за структура и оборудване. След проведената мисия на Службата по храните и ветеринарния контрол на ЕС (FVO) през ноември 2006 г. министърът на земеделието и горите одобри План за действие, който включва четиристепенна процедура за проверки на предприятията с цел допускането им да извършват търговия на месни и млечни продукти с останалите страни членки: предприятието трябва да заяви на контролиращия го официален ветеринарен лекар, че има готовност за извършване на проверка от експерти на ЕС официалният ветеринарен лекар извършва проверка на предприятието за съответствието му с изискванията и изготвя протокол, в заключението на който, ако предприятието е покрило всички критерии, дава гаранции и го предлага за проверка от регионалната комисия регионалната комисия извършва проверка на предприятието за съответствието му с изискванията и изготвя протокол, в заключението на който, ако предприятието е покрило всички критерии, дава гаранции и го предлага за проверка от комисиите от експерти от НВМС, назначени със заповед на генералния директор комисиите от експерти, назначени със заповед на генералния директор, извършват проверка на предприятието за съответствието му с изискванията и изготвят протокол, в заключението на който, ако предприятието е покрило всички критерии, дават гаранции, че предприятието може да бъде проверено от експерти от ЕС в края на всеки месец предприятията, за които комисиите от експерти, назначени със заповед на генералния директор, са дали гаранции, се предлагат за проверка от експерти на ЕС. През януари бе публикувано Решение 2007/31/ЕС, което дава преходен период на предприятията за постигане изисква22

нията на законодателството по безопасност на храните до края на 2007 г. и включва списъка на одобрените предприятия от сектори «месо» и «мляко» за търговия с останалите страни членки. През януари, март и април се проведоха мисия 3 на FVO. След тези мисии 44 предприятия се одобриха от Постоянния ветеринарен комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните на ЕС за търговия със страните членки. Какво от препоръките на европейските ветеринари вече е минало, какво още трябва да направят фирмите от двата сектора? - До края на март се извърши преоценка на съответствие-

то с изискванията на законодателството на ЕС на 560 предприятия от сектор “мляко” и “месо”, които не са одобрени за търговия с другите държави членки и са в преходен период до края на 2007 г. По време на преходния период българските месни и млечни предприятия работят само за националния пазар и трябва да отговорят на всички изисквания на регламентите от хигиенния пакет. На предприятията са връчени предписания с конкретни срокове за привеждането им в съответствие с изискванията на законодателството на ЕС. Всяко предприятие е заявило през кой месец до края на годината ще кандидатства за одобряване за търговия със страните членки. По-голяма част от предприятията са заявили желание да кандидатстват през последните четири месеца на годината. До септември ще се извършат проверки на всички предприятия в изпълнение на първите две нива на проверки от одобрения План за действие. Предприятията, които отговарят на изискванията, ще бъдат предложени за проверка от централни комисии на НВМС. Какво според вас ще обобщи последната мисия на ГД “САНКО” на ЕК, която проверяваше надзора на класическата чума по свинете в страната? Какви ще бъдат изводите, които очаквате? - В областта на ДВСК последната мисия за контрол на КЧС провери едно месодобивно и месопреработвателно предприятие. Съгласно Решение 2007/805/ЕС това предприятие е от група А и е спазило всички изисквания за тази група – да не коли свине с произход Република България и да не преработва българско свинско месо. До 20 дни след мисията ще получим проект на доклад, които ще отразява констатациите на проверяващите от FVO. Какво показват наблюденията на българските ветеринарни власти от първата половина на 2007 г., когато страната ни е вече член на ЕС, какво е поведението на предприятията, произвеждащи храни от животински произход? - Нашият анализ показва, че предприятията не желаят да кандидатстват за одобряване за търговия със страните членки. Те не разбират в пълния смисъл ситуацията, че това одобрение не е свързано в частност дали ще продават на пазара на другите страни - членки на ЕС, а е свързано с това да се удостовери, че отговарят на всички изисквания на законодателството, тъй като ние сме страна членка и предприятията, които работят само за националния пазар, също трябва да изпълнят изискванията до края на 2007 г. Актуално ли е да се говори все още за сив сектор в областта на производителите на храни от животински произход? - Считаме, че не е актуално да се говори за такъв сектор. Правилата в тази сфера са отдавна нормативно разписани. АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Контролът, извършван от ДВСК, в цялата страна е много стриктен. Ние извършваме контрол дори и на затворените предприятия дали спазват разпореждането за затваряне. На българското общество трябва да е ясно, че съгласно изискванията на законодателството на ЕС основна отговорност за безопасността на храните носят производителите и търговците на храни, а не контролните органи. Много е важна и ролята на браншовите асоциации, които трябва да създават и съблюдават правила за спазване на законодателството от всички фирми в съответния бранш, както и ролята на потребителите, които трябва да сигнализират на органите на ДВСК в случай на констатирани несъответствия. Всички по веригата трябва да спазват своите задължения. Има ли според вас натиск върху пазара в резултат на преструктурирането на фирмите, произвеждащи храни от животински произход? - Не считаме, че съществува какъвто и да било натиск. Законите са за всички и те трябва да се спазват. Това е и един от основните принципи в ЕС – един общ пазар и гарантирана безопасност на храните, търгуващи се между всички страни-членки. В 10-те присъединили се страни и в Румъния също имат преходни периоди за определени сектори предприятия, но стремежът на българските производители трябва да е поскоро преди изтичане на преходния период да изпълнят изискванията, за да има достатъчно време това да се установи чрез извършване на проверки от ДВСК. Какви са промените във взаимоотношенията между фирмите, произвеждащи храни от животински произход, и ДВСК, след като страната вече е член на ЕС. - Взаимоотношенията са същите, както и преди присъединяването на страната ни, тъй като европейското законодателство беше хармонизирано в български нормативни актове и преди членството. Това са взаимоотношения между оператори от хранителната верига и контролен орган. Операторите гарантират пълната безопасност на произведените и търгувани от тях храни, а ДВСК верифицира чрез извършване на проверки, инспекции, одити, надзор, вземане на проби и др. спазването на изискванията от операторите. В случай на констатирани нарушения издава предписания, затваря предприятия, насочва за унищожаване на храни и т.н. Какви са перспективите на българските производители на храни от животински произход? - Считаме, че перспективите на българските производители са отлични. В България има чудесни предприятия, които отговарят на всички изисквания. Българските продукти са много вкусни и могат да бъдат харесвани и предпочитани от европейския консуматор. В България от много години не са възниквали хранителни кризи за разлика от други страни в ЕС. Интервюто взе Нели Попова 23


CMYK Агробизнесът стр. 24

CMYK Агробизнесът стр. 25

ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ

ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ

Преходен период за мандри и месопреработватели В началото на септември Европейската комисия вероятно ще разреши преходен период до 2009 г. за българските месо- и млекопреработватели. В момента страната ни е договорила дерогация само за суровото краве мляко, което до края на 2009 г. трябва да отговаря на определени хигиенни показатели.

Проблемът Липсата на качествена млечна суровина не е от вчера. Поради недостига й преработвателите са принудени да работят и с мляко, което не отговаря на европейските норми. Този принуда обаче ги лишава от възможността да продават продукцията си на общия европейски пазар, защото Европейската комисия допуска само продукти, произведени от качествено сурово краве мляко. Нещо повече – според сегашните договорености с ЕС мандрите, които работят с неотговарящо на изискванията мляко, догодина ще бъдат лишени от правото да продават и на вът24

решния пазар. Стотици животновъдни ферми също ще бъдат принудени да затворят, защото и за тях 2007 г. засега е крайният срок, в който трябва да отговорят на европейските изисквания. За мнозина това е невъзможно поради липса на средства за финансиране (банките не са склонни да кредитират ферми) и на държавна стратегия за развитие на животновъдството, подплатена с финанси.

Решението Още през март т.г. Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ) представи в Брюксел искането

на бизнеса за отсрочка. Земеделското министерство застана зад браншовата структура. България е единствената страна, която при преговорите за присъединяване към ЕС се е отказала от възможността за преходен период. Полша и Румъния обаче са направили това - за да не се стигне до срив в индустрията, полските и румънските преработвателите на месо и мляко разчитат на преходни периоди, договорени още по време на преговорите за присъединяване. Решението за преходен период ще означава, че млекопреработвателните фирми могат да получават доставки от сурово мляко от семейни стопанства (неотговарящо на евростандартите) до края на 2009 г. През това време се очаква да работи програмата за уедряване на фермите, сдружаване на единичните стопанства и въвеждане на доилни инсталации. Всички тези мерки би трябвало да доведат до достигане на европейските санитарни норми в края на преходния период. Млекопреработвателните предприятия ще бъдат обособени в четири категории: А1 – предприятия, които преработват отговарящо мляко, продават на общия европейски пазар и изнасят за трети страни. Тези фирми отговарят на европейските изисквания за сграден фонд и оборудване и имат внедрени добри производствени практики (ДПП). А2 – предприятия, които произвеждат само сирена с дълъг период на зреене (над 60 дни). Те ще се възползват от дерогацията, която разрешава използването на неотговарящо сурово мляко за

производтството на твърди сирена с период на зреене поне 60 дни, а също така и млечни продукти, които се получават и са свързани с производството на тези видове сирена. Тези фирми отговарят на европейските изисквания за сграден фонд и оборудване и имат внедрени добри производствени практики. Техните продукти имат достъп до пазара на ЕС и на трети страни. Продуктите, съпътстващи производството на сирена с дълъг период на зреене – извара и масло, се продават на националния пазар. А3 – предприятия с две отделни линии за преработка на отговарящо и неотговарящо на изискванията на ЕС мляко. Продуктите от първата линия се продават на общия европейски пазар, а от втората – на националния пазар. А4 – предприятия, отговарящи на европейските изисквания по сграден фонд и оборудване и с добри производствени практики. Те преработват отговарящо и неотговарящо на изискванията на ЕС мляко, произвеждат широка гама млечни продукти, включително и свежи, и продават продукцията си само на националния пазар. В – предприятия, които не са завършили модернизацията и реконструкцията си по сграден фонд и оборудване, но имат ясен финансов план и ресурс за осъществяването й към 31.12.2007 г. и се изисква одобрение на ЕК за включването им в списъка на предприятията в преходен период. Те преработват отговарящо и неотговарящо на изискванията на ЕС мляко, произвеждат широка гама млечни продукти, включително и свежи, и продават продукцията си само на националния пазар. В момента 44 от общо 680 млекои месопреработвателни предприятия имат право да продават на общия европейски пазар. Всички останали са в т.нар. негативен, забранителен списък и имат право да работят до края на тази година за вътрешния пазар. Специално в млечния сектор само 26 мандри от 197 имат право да продават млечни продукти в ЕС. “Ако се получи потвърждение от Брюксел за преходен период, няма да има вече нито позитивен, нито негативен списък, заяви земеделскиАГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

АНАЛИЗ НА МЛЕЧНИЯ СЕКТОР: Силни страни

Дълги традиции Развит научен и образователен капацитет Присъствие на пазара Финансирани по САПАРД инвестиции за модернизиране на сграден фонд и оборудване в млечния сектор Обучен персонал Конкурентни продукти Слаби страни

Разпокъсано животновъдство: 340 000 крави в 100 000 стопанства, средният брой крави на стопанство - 3,4. 75% от млякото идва от малки семейни стопанства (1 – 9 крави) Нисък процент на отговарящо на стандартите на ЕС мляко (приблизително около 10%) – 100 000 микроорганизми и 400 000 соматични клетки – идващо от ограничен брой модерни стопанства Липса на програма и ресурси за преодоляване на този проблем Необходимо време за преодоляване на този проблем – не по-малко от 3 години Липса на адекватни условия за преходния период на млякото Заплахи

От 1.01.2008 г. България губи 75 – 80% млякото си за преработвателната индусят министър Нихат Кабил на общото събрание на Националната асоциация на млекопреработвателите. Предприятията, които са в негативния списък, ще се разделят на две. Първите са фирми, които и до 2090 г. няма да покрият изискванията. След обстоен анализ от Националната ветеринарно-мецинска служба (НВМС) те ще бъдат затворени до края на тази година въпреки решението за преходен период”, обясни министър Кабил. Ще останат предприятия, които са напреднали и са пред приключване на процеса на достигане на европейските критерии. Тези фирми ще бъдат в мониторингов списък и без да чакат края на преходния период, щом достигнат критериите, ще бъдат проверявани от НВМС и ще имат право да продават на

трия. Минимум 300 млн. лева годишно ще излязат от селата, което ще влоши тяхното благосъстояние. Този проблем ще повлияе негативно на 400 000 – 500 000 души в селските райони и ще предизвика социално напрежение, защото една четвърт от селското население ще бъде засегнато. От това следва обезлюдяване на селата и унищожаване на естествената среда и базата за развитие на животновъдството Млечната индустрия загубва конкурентните си способности за традиционно национални продукти със специфичен характер. Заплаха от затваряне и фалит. Невъзможно е всички преработвателни предприятия да бъдат сертифицирани до края на 2007 г. Липсата на сертификация води до затваряне и банкрути. Възможности

Изготвяне на стратегия за прехода на млекопроизводството, съпътствана от програма и ресурс за нейното реалистично осъществяване без социално-икономически сътресения. Стратегията включва два процеса: уедряване на стопанствата чрез създаване на сдружения на млекопроизводители и на нови ферми; въвеждане на модерна техника за доилни зали и съвременни усройства за съхранение и охлаждане на млякото. Реалното осъществяване на тази стратегия не може да се случи за по-малко от 4 години Удължаване на времето за сертификация на преработвателните предприятия до края на 2009 г. Източник: Националната асоциация на млекопреработвателите европейския пазар. Само тези предприятия на практика ще имат право да се възползват от преходния период, заяви Нихат Кабил. Весела Ангелова

25


CMYK Агробизнесът стр. 26

CMYK Агробизнесът стр. 27

ЕВРОФЕРМЕР

ЕВРОФЕРМЕР

Новата консервна фабрика на „Екоконс“ в пазарджишкото село Черногорово по нищо не напомня за някогашния цех за консерви, чиито фалирали собственици все още не са се издължили към производителите от региона за предадената продукция. На мястото на порутената постройка с пробит покрив сега се кипри боядисана в светли пастелни тонове сграда. Някога препълненият с отпадъци от дървени палети двор тъне в зеленина. Чистотата впечатлява. Новите собственици на имота са го преобразили. Теренът е закупен от „Екоконс“ ЕООД. Фабриката прехвърли мощностите си от пловдивското село Бяга в Черногорово.

Михаил Димов: Изкупната кампания страда от липсата на плановост в земеделието

„Още тази година ще удвоим производството си и ще достигнем 3 милиона буркана от 270 ml до 2,65 kg“, убедено заявява управителят на фабриката Михаил Димов, който ни посреща на портала, за да ни покаже какви промени е направил и как е ремонтирал старата сграда. Той не от вчера в този бранш. Няма да опипва тепърва почвата, защото знае откъде и как да започне, натрупал е опит като бивш директор на фабриката за детски пюрета „Аскон“ в Асеновград и на консервния комбинат „1-ви май“, понастоящем „Филикон“, в Пловдив. След такава професионална реализация „Екоконс“ сигурно му се струва прекалено малка фабрика, но и в нея, както разбираме по-късно от разговора ни, проблемите за решаване далеч не са малки и не са малко. В Черногорово ще се произвеждат зеленчукови и плодови консерви, пюрета и лютеница. Причината за прехвърляне на производството е недос26

татъчната площ на фабриката в Бяга, което е ограничавало капацитета на производството, обясни Михаил Димов. В края на миналата и началото на тази година само за пет месеца трите поточни линии са прехвърлени от Бяга в новата фабрика. Направен е основен ремонт на съществуващата производствена сграда на ощ от 800 кв.м. Производството е възобновено от началото на април. площ руже Дружеството планира да изгради и голям хладилник, тъй като в моменпол под наем хладилни помещения, за да обезпечи целогодишно свота ползва ето производство. Теренът от 14 дка в Черногорово е закупен от банка, където имотът е бил ипотекиран ипотек от предишния собственик, който не е успял да покрие ипотеката си. Останал е и длъжник към земеделски производители от кои са предали при него продукцията си. Затова и в началото региона, които фабриката е посрещната с резерви. „Всички обаче видяха, че плащаме на място и веднага, ведн че няма да ги излъжем и завлечем, и започнаха сами да предлагат продукцията си за изкупуване, а не ние да търсим как да осигурим суровина, за да работи предприятието.“ я За първа година „Екоконс“ ще произвежда изв компоти. Изкупната кампате и вишните. Ще ссе правят също компоти от кайния започна с черешите сия, праскова и др. плодове. лодове. Всичко зависи от търсенето им. Продукцията на „Екоконс“ коконс“ се реализира предимно нна вътрешния пазар. Неголеми количества се продават в Полша, Чехия и Австралия. Американският пазар проявява интерес рес към домашнат домашната едро смляна лютеница с печена капия. „Екоконс“ е първата вата консервна ф фабрика в страната, започкъпа е, но е ист истинска, в нея няма никакви ви нала това производство. „По-скъпа пълнители, оцветители и консерванти затова е търсена“, обясни Миерванти и затов хаил Димов. Той разказа и за притесненията си да предложи на американците българската домашна лютеница. „Най-много се опасявах за черните люспички от белената чушка, които понякога остават непочистени, тъй като тази процедура се извършва ръчно.“ Но американският представител, пристигнал да провери на място продукцията на консервното пред-

пълнители и консерванти. Пюретата им не са от нишесте с оцветител, приятие, бил категоричен, че „черничките люспички задължително тряба от истински домат, и това прави продукцията им търсена. „Колкото ва да ги има в буркана“, защото са гаранция, че чушката не е белена с химикали, а е печена и люспата й е отстранявана на ръка. и да са добри изкуствените аромати, българинът, който е свикнал с исОсвен признанието на американския пазар продукцията на „Екоконс“ тинския вкус на домата, трудно може да бъде излъган. Преди години се вече е получила висока оценка и у нас. „Екоконс“ продава консервите си на продаваха много пюрета с пълнители и консерванти и това се дължеше големите търговски вериги в страната. на кризата в икономиката, на бедността. Сега макар и хората да не са „Често правим дегустации в големите магазини и този маркетингов много богати, вече си дават по-ясно сметка, че всичко това вреди, затоподход се оказа много успешен, защото дава възможност на хората да ва ние заложихме на чистата продукция“, разказа Михаил Димов. опитат, без да им натрапва реклама на някой продукт. Така всеки сам Дружеството обезпечава производството във фабриката не само капреценява, а не слуша как някой друг оценява то изкупува земеделска продукция, но и продаден продукт.“ Според Михаил Димов бълга„Екоконс“ онс“ предлага продукци продукцията извежда – обработва 120 дка земя, 40 дка от рите постепенно се връщат към истинския тях са засети с корнишони, а останалите - със си само мо в стъклени буркани бурка вкус и доброто качество на храната. зелен фасул и шипка. Дружеството сключва и Потребителите обаче все още не обръпредварителни договори със селскостопански щат достатъчно внимание на амбалажа, в който се предлагат пюрета производители за изкупуване на продукцията им. За да си гарантира каи лютеници. И в момента на много места в зеленчуковите магазини се чеството на суровината, „Екоконс“ подпомага производителите със сепродават доматено пюре и лютеница в пластмасови съдове. Ресторанмена или финансира определени практики като пръскане и торене. Ститьори масово изискват и търсят продукция в пластмасови бидони. Това хийността в селското стопанство обаче им създава много трудности и обаче далеч не е безвредно. Затова „Екоконс“ предлага само стъклени бурправи почти невъзможно планирането. кани, независимо че по този начин губи клиенти. „У нас трудно може да се каже каква ще е за следващия ден изкупна„Не може да бъдем безотговорни към здравето на потребителите на та цена на даден продукт, а в Европа знаят на каква цена ще го проданашата стока.“ Така Михаил Димов мотивира позицията на ръководствоват догодина, защото техните сдружения на селскостопанските произто да не прави компромиси по този въпрос. водители са разпределили кой производител какво количество от даден Друго основно правило в работата им е да не ползват заместители, продукт ще изнесе на пазара. Липсата на такова планиране създава стихийност в селското стопанство, а от това страда и консервната промишленост“, обясни Михаил Димов. Като първопричина на проблема той посочи раздробеното българско селско стопанство. „Има много, но малки производители, а когато селското стопанство е раздробено, не може да се планира каква продукция и в какъв обем ще се произведе през следващата година. Сега се садят картофи, защото миналата година картофът се продаваше добре. Но никой не знае кой колко картоф ще предложи на пазара. В един момент ще се получи свръхпредлагане и цената му рязко ще падне. Ще стане както със зелето преди година, когато са идвали производители да ме молят само да им го взема, че ги е грях да го оставят на полето. Затова е нужно в селското стопанство също да има планиране – такова, каквото е в свободния пазар, където хората се самоорганизират и саморегулират на чисто пазарни способи.“ В противен случай кризите в селското стопанство ще доведат и до кризи в консервната промишленост, подчерта Михаил Димов. По думите му консервната промишленост изкупува продукцията на производителите и работи като на пожар. Договорите за предварително изкупуване на продукция дават сигурност и на двете страни – и на производителя на селскостопанската продукция, и на изкупуващия я, за да я преработи. Производителите у нас обаче все още не са склонни да посочат предварително цена и да договорят колко продукция ще предадат на тази цена. Това пак е резултат от дребното селскостопанско производство. Защото, ако те обработват не 10, а 1000 дка земя, сами ще искат да има сигурност за реализацията на стоката им. И пак несигурността в количествата на суровината възпира бизнеса с големия руски пазар. В „Екоконс“ имат запитвания и от Русия, но пазарът там изисква само от един асортимент да се осигурят минимум 300-400 хиляди буркана и отгоре. Фабриката има капацитет, има възможност на мине на двусменен режим на работа, но няма сигурност, че ще осигури суровина. А договор с голям пазар като руския неминуемо ще доведе и до нови работни места. Засега „Екоконс“ извозва част от работниците си от Бяга. Във фабриката работят постоянно 60 работници, но по време на кампания достигат до 150 души. Затова са планирали да закупят нова и модерна фризерна инсталация, където да замразяват суровината и да могат да я обработват и след края на изкупната кампания. Затова дружеството проучва възможността, която предлагат еврофондовете. Катя Бузник АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

27


CMYK Агробизнесът стр. 28

CMYK Агробизнесът стр. 29

ЕВРОФОНДОВЕ

ЕВРОФОНДОВЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ:

Няма организация на производителите – няма субсидии За първи път тази година организации на производители, които доставят домати или праскови за преработка, имаха възможност да получат европейски субсидии по специална схема за целево финансиране. Предвидената финансова помощ от ЕС е в размер от 25.88 евро/тон за доматите и 35.78 евро/тон за прасковите. Определени бяха и предвидените количества, които могат да бъдат субсидирани - 156 343 тона домати и 17 843 тона праскови, предназначени за преработка. За да получат тези суми обаче, организациите на производители трябваше да имат сключен договор за изкупуване на суровината с одобрено преработвателно предприятие. Проверката за одобрение бе направена от Министерството на земеделието и горите (МЗГ). Желание да бъдат проверени изявиха 17 преработвателни фирми. Представители на министерството провериха състоянието на машините и съоръженията, наличието на складове за съхранение на суровините и готовата продукция, наличието на капацитет за преработка на продукцията, спазването на минимални хигиенни изисквания. Главната пречка пред усвояването на субсидията обаче се оказа липсата на организации на производители, които единствени имат право на предоставените средства по тази схема. В резултат само една организация на производители на праскови например се възползва от европейските безвъзмездни средства.

Равносметката Тази европейска схема е добра и за двете страни. Преработвателите не получават директно пари, но печелят, защото суровината поевтинява. А производителите получават директна субсидия, затова продават по-евтино. Освен това регистрацията на преработвателните предприятия им дава възможност да сключват договори не само с български, но и с организации на производители в целия Европейски съюз. Тази година например регистрирани български преработвателни фирми сключиха договори с гръцки организации на производители на праскови, с които поддържат традиционни делови отношения Въпросите Реализацията на схемата за безвъзмездно финансиране пос28

заявления за признаване по образец копие от съдебното решение за вписване и удостоверение за актуално състояние на организацията устройствен акт вътрешен правилник за дейността на организацията документ за регистрация по ЕИК - единен идентификационен код (код по БУЛСТАТ) последния счетоводен отчет с всички при-

ложения към него или начален счетоводен баланс списък на членовете на организацията удостоверение от съда, че организацията не е в производство по несъстоятелност свидетелства за съдимост на членовете на управителния орган на организацията справка-декларация по образец съгласно приложение № 2 за годишната стойност на предлаганата на пазара от чле-

новете на организацията продукция към датата на подаване на заявлението за признаване декларация от членовете на организацията, че за всеки отделен вид плодове или зеленчуци членуват само в една организация на производители пълномощно с нотариално заверен подпис - когато заявлението се подава от пълномощник

ята трябва да има поне 4 членове и годишен оборот, не по-малък от левовата равностойност на 50 000 евро.

тави на дневен ред проблема с малкия брой организации на производители в страната. Само пет например са организациите на производители на домати и праскови, които са получили одобрение по стария ред. Вече е налице нова наредба, която променя изискванията за признаване, и одобрените към момента организации трябва да получат повторно признаване по новите правила. Междувременно стана известно, че признатите организации на производители на праскови и домати за преработка няма да имат възможност за втори опит догодина, защото схемата ще се реализира само до края на 2007. Причината е в започналата през януари реформа в европейската политика за плодове и зеленчуци. Очаква се през 2008 г. субсидиите за праскови и домати да се раздават по схемата за единно плащане на площ, която е обща за всички земеделски стопани и не държи сметка какъв вид култура се отглежда. Плащането при нея е на хектар. Очевидно тази година организациите на производители на домати или праскови за преработка изгубиха битката, но е важно да спечелят войната. Със сигурност значението на признатите организации ще нараства. Защото те могат да кандидатстват за финансово подпомагане, като създадат операционнен фонд и представят в Разплащателната агенция операционна програма. Това трябва да бъде направено най-късно

до 1 октомври. ЕС ще финансира 50% от разходите, включени в операционните програми, при таван на финансирането от 4.1% от стойността на предлаганата на пазара продукция от организацията.

Операционните програми Признатите организации на производители на плодове и зеленчуци могат да кандидатстват за финансово подпомагане, като създадат операционен фонд и представят в Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция, операционна програма. Максималният размер на годишната помощ се изчислява въз основа на стойността на продукцията, която организациите са реализирали на пазара през референтен период. Организациите на производители могат да предложат на Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция, избрания от тях вариант за референтен период: от 1 януари до 31 декември на предпоследната година преди годината, през която започва изпълнението на операционната програма, или от 1 юли на предпоследната година до 30 юни на последната година преди годината, през която започва изпълнението на операЗа да получат финансова помощ от ЕС, ционната програма.

организациите на производители трябваше да имат сключен договор за изкупуване на суровината с одобрено преработвателно предприятие.

Какво е нужно за признаването на организация Според одобрената нова наредба организация на производители на плодове и зеленчуци може да бъде кооперация, събирателно дружество или ООД. В нея могат да членуват също физически и юридически лица, които не са производители на плодове и зеленчуци, но тяхната дейност е свързана с основния предмет на дейност на организацията. За да бъде призната, организацията трябва да има не по-малко от 7 членове, които всяка година предлагат на пазара продукция на стойност не по-малко от левовата равностойност на 100 000 евро. Организацията трябва да има устройствен акт, който изисква минимален срок за членуване не по-кратък от три години, и да води счетоводство. Наредбата допуска и временно признаване за срок до 5 години на организация на производители, която не отговаря на някое изискване. В този случай организациАГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Дейности в операционните програми Организациите на производители могат да включват в операционните си програми дейности и разходи, свързани с:  използване на възобновяеми енергийни източници и енергоспестяващи инвестиции  закупуване, наемане и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване за производство, заготовка, опаковане и съхранение на плодове и зеленчуци, необходими за постигане целите на операционната програма  строителство и обновяване на сгради или други недвижими активи, използвани за постигане целите на операционната програма Задължително е да се включват дейности, насочени към опазване на околната среда и към насърчаване потреблението на плодове и зеленчуци от младите консуматори на национално или регионално ниво. Емилия Неделчева 29


CMYK Агробизнесът стр. 30

CMYK Агробизнесът стр. 31

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Говедовъдството в европейския съюз оведовъдството е традиционно добре развит поГдотрасъл на животновъдството в Европейския съюз. В периода след Втората световна война с оглед подобряване на икономическите показатели при производството на мляко и месо беше ускорена селекцията към висока млечност. Средната млечност на крава беше повишена от 3000 кг до 6500 кг. В отделни страни тя превишава 8000 кг. Тъй като общото производство на краве мляко в тези части на континента беше достатъчно голямо още към 60-те години на миналия век (средно на човек от населението се падаха над 300 кг мляко, което е горната граница на нормалната консумация), ръстът на средната продуктивност по необходимост доведе до понижаване на бройките на млечните крави. Тази тенденция продължава вече близо 50 години. Тя се потвърждава и през последните 11 години (таблица 1, най-долните три реда). Млечните крави са редуцирани с повече от 4 милиона за ЕС-15, т.е. с 19 процента. За по-голяма прегледност при разглеждане състоянието на говедовъдството в 30

ЕС данните са разделени в две таблици - старите 15 страни членки като ЕС-15 и приетите през 2004 г. 10 страни като ЕС-10. В края на таблица 2 са дадени обобщените данни за всички 25 страни като ЕС-25. За съставянето на двете таблици съм заимствал данни от международния преглед на ежегодника на датската говедовъдна федерация (Figures on Danish Cattle 2007), публикувани в интернет страницата www.danishdairyboard. dk през май т.г. Развитието на млекопроизводството в ЕС

от средата на 80-те години се ограничава чрез т.нар. млечни квоти, поради което през тези близо двадесет години общото производство почти се запазва. Това осигурява на ЕС-25 по 316 кг мляко на човек от населението. Системата за ограничаване на производството на мляко в ЕС има и противници, които смятат, че по този начин се пречи на свободната конкуренция да стимулира уедряването. Като пример се сочат САЩ, където уедряването през тези 20 години е отишло значително по-напред. В САЩ

към 2005 г. средно на ферма се падат по 116 крави, а в ЕС-15 през 2006 г. само 39 броя. Както показва таблица 1, и в ЕС-15 има страни като Великобритания със 106 и Дания с 93 крави средно на ферма, но и в САЩ водещите щати в млечното говедовъдство имат средно над 300 крави във ферма. Официалната политика за задържане на млечните квоти в ЕС обаче отчита много положителни страни от тяхното приложение. На първо място се изтъква предпазването от свръхпроизводство, което щеше да разори много фермери и с това да допринесе за обезлюдяването на селските райони. Общата аграрна политика (ОАП) предвижда съхранение на фермерското земеделие като гаранция за устойчивото развитие на селските райони. Засега се счита, че млечните квоти ще се запазят поне до 2014 г. Както показват данните в таблица 1, квотата въпреки презумпцията за постоянството е претърпяла увеличение за ЕС-15 от 115 милиона тона на 118 милиона тона за 11 години. Това показва, че и ние не бива да се страхуваме да продължаваме да настояваме за евентуално пови-

шение на нашата квота за мляко. За това имаме сериозни основания. Сравнението между таблица 1 и 2 показва, че говедовъдството в ЕС-15 е по-добре развито. Кравите общо за мляко и месо на 1000 жители в старата Европа са 77 броя, а в новите 10 страни са 63. В това число крави за месо са съответно 30 за старите и 5 за новите членове. Като се вземе под внимание различната млечност на кравите, 6500 кг и 4900 кг, се вижда, че старата Европа е много подобре осигурена с мляко. На един жител в ЕС-15 се падат по 330 кг, а в ЕС-10 - по 260 кг мляко. Средната цифра за ЕС-25 е 316 кг. Много по-голяма е разликата между стари и нови страни членки при производството на говеждо месо. В ЕС-15 на човек се падат по 18.9 кг, а в новите 8.3 кг. Средно за ЕС-25 се падат по 17.2 кг говеждо месо на човек. Малкото месо в ЕС-10 се дължи не толкова на малък брой на кравите, а по-скоро на слабото развитие на угояването, благодарение на което от крава се произвеждат годишно само по 130 кг в кланично тегло, докато в ЕС15 съответно по 246 кг. Тези данни показват, че в старата Европа се използва почти пълният капацитет (всички млади говеда се угояват до високо живо тегло 500 600 кг), а при новите членове младите говеда се колят преждевременно и капацитетът за производство на месо не се използва. Това показва, че в новите страни членки, ако се нормализират условията, съществуват възможности за удвояване на говеждото месо. Една от причините за тази голяма разлика в произвежданото говеж-

до месо в двете части на ЕС е различният стандарт на живота, който влияе върху цените на изкупваните говеда. По данни на ФАО в ЕС-15 средната изкупна цена за говеда в периода 2001 - 2003 г. е била 1545 долара за тон живо тегло, а в ЕС-10 за същия период цената е 866 долара, пониска с 44 процента. При тази цена на изкупваните говеда за клане в ЕС-10 едва ли може да се очаква развитие на месодайно говедовъдство. У нас изкупните цени за същия период са 745 долара за тон живо тегло. Тогава не е чудно, че и у нас производството на говеждо месо е така закъсало, че се налага да внасяме 66 процента от говеждото месо, което консумираме. Който се загледа по-внимателно в таблица 1, последната колона, ще забележи няколко аномалии, при Италия

тегло. По-възрастните специалисти вероятно си спомнят, че преди 20-30 години ние също изнасяхме за Италия значителен брой млади говеда с живо тегло около 300 - 350 кг.

нение с основната маса членове, то нашето влизане не намалява сериозно средните показатели. От икономическа гледна точка обаче това е сериозно предизвикателство за нас. При средна млеч-

Таблица 1. Брой крави, големина на фермите, произведено мляко и месо през 2006 г в ЕС-15

Страни Австрия Белгия Великобритания Германия Гърция Дания Ирландия Испания Италия Люксембург Португалия Финландия Франция Холандия Швеция ЕС-15, 2006 г. ЕС-15, 2000 г. ЕС-15, 1995 г.

Крави в хиляди, за: мляко месо 527 532 2010 4030 168 555 1087 981 1814 46 307 299 3799 1443 385 17983 20355 22279

271 525 1659 731 138 99 1129 843 419 28 411 40 4077 72 167 11609 11950 11308

Брой крави във ферма Млечна Срeдна за мляко за месо квота `6/7 млечност хил. тона 2005 г, кг 11 5 2613 5791 38 25 3205 6200 106 27 14511 6872 37 10 27909 6761 34 15 820 5133 93 11 4479 8113 47 15 5387 4644 32 22 6036 6307 39 6 10317 5893 46 29 269 6810 22 14 1923 6500 18 20 2410 7726 37 25 23966 6070 66 13 11057 7568 43 13 3317 8055 39 18 118213 6500 32 17 117069 5926 24 14 115244 5351

Таблица 2. Брой крави, големина на фермите, произведено мляко и месо през 2006 г. в ЕС-10

Страни Естония Кипър Латвия Литва Малта Полша Словакия Словения Унгария Чешка република ЕС-10, 2006 г. ЕС-25, 2006 г. *Липсват данни

Крави в хиляди, за: мляко месо 109 24 182 399 8 2637 185 113 275 417 4349 22332

6 * 10 12 * 47 34 61 52 151 373 11982

и при Франция. За Италия цифрата е 498 кг, а за Франция 192 кг, въпреки че Франция има много добре развито месодайно говедовъдство. Причината се крие във факта, че от много години съществува традиция Франция да изнася милиони млади говеда за Италия, където се доугояват до високо живо АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

ти страни. След като влязохме в ЕС, ние не ще може да внасяме безмитно това месо. Ще трябва да го обмитяваме или да го внасяме от ЕС, но вече на по-високи цени, защото, както видяхме,

Брой крави във ферма Млечна Срeдна за мляко за месо квота `6/7 млечност хил. тона 2005 г, кг 22 6 605 5886 * * 141 5875 8 10 678 4364 5 3 1521 4327 * * 49 6125 9 9 8900 4320 185 34 1005 5542 11 4 521 4600 55 5 1802 6500 139 30 2679 6440 11 8 17901 4900 25 18 136114 6185

Какво може да се очаква по-нататък в развитието на говедовъдството на ЕС? Включването на България и Румъния ще влоши показателите както за млечност, така и за месо от крава. Но тъй като двете страни са относително малко в срав-

Месо, в клан. тегло общо от крава хил. тона в кг 14 122 4 166 21 109 47 114 1 125 355 132 21 96 38 218 34 104 80 108 615 130 7886 230

ност 3700 кг и квота от 1.0 милион тона ние ще трябва да се конкурираме с огромно количество преработвано мляко - 136 милиона тона при средна млечност 6200 кг от крава. Още по-тежко е положението с говеждото месо. Ние произвеждаме едва 30 хиляди тона и внасяме 66 хиляди тона от тре-

Месо, в клан. тегло общо от крава хил. тона в кг 215 269 269 254 874 231 1193 251 61 199 129 197 572 258 671 238 1111 498 9 378 105 146 87 256 1510 192 355 234 137 248 7271 246 7417 230 7964 237

те също го изкупват със значително по-високи цени. Това ще създаде благоприятни условия за развитието на нашето говедовъдство, тъй като вероятно ще бъде поразумно месопреработвателите да дадат по-високи цени на нашите производители и да се създаде месодайно говедовъдство. За да се замени вносното говеждо месо, следва да се създадат поне 300 хиляди месодайни крави. Това е една задача, която настоятелно тропа пред нашето говедовъдство, и няма да се реши без държавни субсидии. Дано я видим и решим успешно. Показателите в таблица 1 и 2 следва да служат като предизвикателство пред всички за развитие на нашето говедовъдство. Проф. д-р Трифон Дарджонов 31


CMYK Агробизнесът стр. 32

CMYK Агробизнесът стр. 33

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Носталгия или икономика е отглеждането на местни редки породи животни В богатата палитра на българското биоразнообразие с особена светлина блестят редица редки местни породи с каквито малко народи в Европа могат да се похвалят. Това са уникални животни, адаптирани към местните условия, за създаването на които през хилядолетията народите, населяващи нашите земи, са вложили изключително много талант и любов. Не случайно експертите на FAO приемат, че автохтонните породи са част от културното и историческото наследство на народите и обогатяват биологичното разнообразие на планетата. Редица международни организации като SAVE, WWR, RBS и Швейцарската агенция за развитие финансират национални и трансгранични проекти за запазването им. Съхранението на породите не е сантиментална носталгия, а една изнесена в бъдещето стратегия за устойчиво развитие, тъй като те вероятно ще послужат на бъдещите поколения като коректори за жизненост и определени стопански качества, защото съвремените високопродуктивни породи, подложени на интензивна селекция, постепенно губят адаптивните си способности и устойчивостта си към редица заболявания. Една от причините за редуцирането на броя на животните от местните породи е тяхна-

Устойчивото развитие на планинските и полупланинските райони, запазването на естествените хабитати са немислими без използването на естествените пасища от животни, както това е ставало в продължение на хиляди години. та по-ниска продуктивност. Поради това съществува стремеж те да бъдат заместени с високопродуктивни импортни породи. Особено интензивно този процес протичаше в периода 1950 – 1989 г. Независимо от това, трябва да се отбележи, че още през 1972 г. държавата отчете необходимостта от запазването им, за което бяха отпуснати средства за закупуване на 32

типични екземпляри и създаване на генофондни стада. България беше една от първите страни в Европа, в която бяха разработени системи на ротация на разплодниците с цел избягване на инбредната депресия. Някои от тези стада днес са основа за възраждането на местните породи. В момента особено внимание се отдава на късорогото родопско говедо и на сивото говедо, които допреди десетина години бяха на границата на изчезването (фиг.1 и 2). Обект на внимание са и каракачанската, медночервената и дъбенската овца, калоферската дългокосместа коза, каракачанският кон, каракачанското куче, черната шуменска кокошка, местната пчела и т.н. Все още почти нищо не е направено за запазването на тетевенската овца. Отчитайки невъзможността на тези породи от една страна, да конкурират съвременните високопродуктивни породи и, от друга, тяхната им важност, програма САПАРД по мярка „Развитие на селскостопански дейности, целящи оипазването на околната среда“, предвижда ежегодни компенсационни плащания в размер 314 за крава и 22 за овца, ежегодно и еднократ-

но в същия размер при първоначалната им регистрация. За да се получат тези пари обаче, трябва да се разработи проект по специален образец, а животните да бъдат регистрирани в развъдна асоциация или ИАСРЖ. Експертите към асоциациите се ангажират с оказване на методична помощ при изготвянето на тези проекти. В момента са лицензирани да работят с автохтонни породи две развъдни асоциации – Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България със седалище в град Кар-

лово и Асоциацията за развъждане на цигайската порода и местни (аборигенни) породи отродия овце в България със седалище в град Троян. Първата асоциация, подпомогната финансово чрез проект от швейцарското правителство, извърши действително една задълбочена и апостолска издирвателска дейност при регистрирането на последните запазени представители на късорогото родопско, сивото говедо, шуменската и каракачанската овца. Всичките тези животни са маркирани, регистрирани и се провеждат ежегодни есенни и пролетни прегледи. Разработена е и стратегия за дългосрочно развитие на асоциацията, която включва: мисия на организацията, стратегия, цели и план за действие; време и срокове за изпълнение на плана за действие; финансова рамка и календарен план. Тази стратегия може да послужи за пример и на други развъдни асоциации.

Устойчивото развитие на планинските и полупланинските райони, запазването на естествените хабитати са немислими без използването на естествените пасища от животни, както това е ставало в продължение на хиляди години. Местните породи оползотворяват най-добре тези пасища. При тях продукцията се реализира с минимално използване на концентрирани и сочни фуражи. Изключителната резистентност на тези животни към заболявания, екто- и ендопаразити ги правят подходящ обект за биопроизводство. Това е една област в земеделието, където България би могла да заеме своето място. И сега част от местните говеда се отглеждат почти целогодишно на паша, а използваните навеси са без особени капиталовложена стр. 34 ` АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

33


CMYK Агробизнесът стр. 34

CMYK Агробизнесът стр. 35

ЖИВОТНОВЪДСТВО от стр. 32 ` ния. Животните не са загубили своите първични инстинк-ти за самосъхранение. Кравата избира скришно място за отелване и защитава новороденото от хищниици. Същите рефлекси са запазени и при каракачанските коне, като кобилите с малките кончета се движат в центъра на хергелето, където са най-защитени. При последните проучвания на Татул близо до гробницата на Орфей са намерени кости на бик, за който се смята, че е родственик на съвременното родопско късорого говедо. За тази порода се предполага, че е носител на уникални гени, неизвестни при другите съвременни европейски породи. Доскоро между експертите у нас се лансираше идеята, че запазването на стадата трябва да става, чрез т.нар. подържаща селекция. Последните две - три десетилетия показаха, че това на практика не става и породите еволюират в една или друга посока. Световната практика е обаче на мнението, че селекцията трябва да се води по същите признаци, по които е водена столетия преди това, като задължително се включат и показатели за резистентност както към съответните екстремни условия, така и за различни заболявания, което представлява и тяхната най-голяма ценност. И тук бъл-

гарската ветеринарна и животновъдна наука е голям длъжник на практиката. Повече от 35 години на дейност по съхранение на местните редки породи показаха, че дори и най-добрата от тях не дава пълна гаранция за оцеляването им (болести, пожари, отравяния и т.н.), поради това е похвална инициативата на ИАСРЖ за създаване на генна банка от гамити, за да може при необходимост те да бъдат извадени от течния азот и възстановена загубената линия. Необходимо е да се разбере от отговорните фактори в МЗГ, че генетичното разнообразие се съхранява най-вече чрез мъжките разплодници, поради

което компенсациите за тях трябва да са значително по високи от тези при женските. В сравнение дори и с някои балкански страни България значително изостана в ДНК анализа при аборигенните породи, а той може много да даде за изясняване на генетичната структура на популациите и съществуващите генетични дистанции между тях, а така също и за генетичната им резистентност към определени заболявания. В това направление НЦАН е голям длъжник към българското животновъдство. Начин за повишане на доходността при отглеждането на местни редки породи е и включването им като обект на селския и културния туризъм. Така в страни като Германия, Австрия и Швейцария могат да се видят указателни табелки, които насочват туристите към се-

ла и ферми, в които се отглеждат редки породи. Една такава ферма, която може да се ползва като модел, се намира в непосредствена близост до прочутия немски алпийски курорт Гарнишпартенкирхен. В нея се отглеждат няколко местни редки породи животни и птици. Стопанството е сертифицирано и като биологично. Сградите са построени в стар баварски стил. Има стаи, които се предлагат за селски туризъм. На гостите се предлагат всички съвременни удобства. Тук се демонстрират и стари занаяти и се преработват на място суровините. Туристите могат да отнесат със себе си овча кожа с дължина на косъма 30 – 40 см, или сирена, изготвени по стари рецепти, а яйцата са от свободно живещи слънчеви кокошки. Изградени са и лекциона зала и столова, в която се обучават фермери по органично земеделие. Проучените приходи в стопанството дори превишават тези от конвенционалното земеделие и са създадени възможности за допълнителна заетост.

ОПАСНО Продуктите, получени от суровини от местни породи, се отличават с някои специфични качества (вкус, по-висока масленост, по-високо количество сухо вещество и т.н.), поради което е целесъобразно от тях да бъдат приготовлявани специфични продукти (дори сертифицирани като такива), а в етикета им да бъде отразено названието на породата, района, селото или месността. Икономически е по-изгодно да бъдат обединени усилията на няколко стопани в кооперация за съвместна преработка и излизане на пазара. Вълната от местните овце и дългокосмести кози може да се използва за възраждане на килимарското производство, изготвяне на декоративни пана, козяци, сувенири и ямурлуци, които се приемат добре от чужденците и са украса в битовите стаи, хотели и ресторанти. Осигуряването на допълнителни средства може да става и от други проекти на ЕС, насърчаващи заетостта на населението в селските райони, като условието е най-малко 50% от приходите на стопанството да са от селскостопанска дейност. Там, където перспективите за селски туризъм не са обещаващи, пътната ифраструктура неподходяща и не се очакват потоци от хора, допълнителни приходи за стопаните могат да се получат чрез промишлено кръстосване за месо с разплодници от подходящи месодайни породи на 40% от животните в стадото за получаване на по-тежки и по-качествени трупчета, за които ще се получи и по-висока цена, без това да навреди на запазването на породата. Всички получени мъжки и женски животни са за клане. Както се вижда, отглеждането на животни от местни редки породи, отнесени в категориите, застрашени от изчезване, или намиращи се в критично състояние, може да бъде изгодно за стопаните. Това е препоръчително най-вече в райони с оскъдна фуражна база. Стопаните е необходимо да влязат в контакт с организациите, работещи по проблемите на биоразнообразието, и да се включат в разработваните от тях национални и регионални проекти. Надежда за опазването на уникалния генофонд от местни породи животни има. Гаранция за това са любовта към тях на стопаните, обединени в развъдни асоциации, и създаваната генна банка от гамети. Запазването на породите в естествените условия и местообитания ще допринесе и за запазването и на дивата природа, алпийските ливади и пасища. Създаването на печеливши ферми при умело използване на нашия и чуждия опит е допълнителна гаранция за отговорността на нашето към бъдещите поколения на страната ни. Д.с.н. Десимир Неделчев

34

Въпросът за микотоксините напоследък придоби голямa популярност с вноса на отровните фъстъци. В действителност микотоксините са едни от найразпространените и опасните замърсители и токсиканти по храните и фуражите, срещани в естествени условия и известни още при зараждането на земеделието. Те причиняват опасни заболявания по хората и животните, известни като микотоксикози. В Средновековието са известни много драматични описания за загиване на населението от отравяне на цели села. И в сегашно време са известни трагични случаи на отравяния от замърсени с микотоксини храни.

Микотоксините – опасни замърсители и токсиканти Микотоксините са вторични метаболити на микроскопични гъбички или плесени, развити върху храни и фуражи, които упражняват токсични ефекти върху хора и животни. Токсичното действие на микотоксините върху здравето е известно като микотоксикоза. Познати са над 200 вида плесенни гъбички, произвеждащи около 100 токсични съединения, които попаднали с храната в човешкия или животинския организъм, предизвикват остри или хронични заболявания. Повечето от плес��нните гъби са аеробни и са разпространени почти навсякъде. Макар че се явяват по-често в райони с топъл и влажен климат, който благоприятства тяхното развитие и размножение, те се срещат и в районите с умерен климат. При наличие на достатъчно влага и температура се размножават бързо с образуване на големи колонии, произвеждащи микотоксини. Освен чрез заразяване на културите на полето с плесени, микотоксикози по растителните продукти могат да се получат при неправилно съхранение на зърнените и ядките (повишена температура и влажност). В животински продукти (мляко и месо) микотоксикози се получават при консумиране на фуражи с високо съдържание на микотоксини. Микотоксините са широко разпространени в храните и фуражите и се хаАГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

рактеризират с висока токсичност и добре изразена канцерогенност. Проблемът с тези заболявания е много стар и се проявява още в началото на земеделието. Например в Стария завет на Библията се споменава за микотоксикозата ерготизъм, причинена от консумация на зърно, поразено от болестта мораво рогче. Тази токсикоза се е проявявала в епидемични размери в много страни през средните векове. Съществуват предположения, че мистериозната смърт на археолозите, отваряли египетските пирамиди, се дължи на вдишване на микотоксина охратоксин А, който поразява бъбреците. Загиването на много села в Сибир след Втората световна война се обяснява с масовото поразяване на населението от микотоксикозата алевкия, причинена от консумацията на пшеница, добита от посеви, нападнати от т.нар. снежна плесен под дълбок сняг. Афлатоксините се явяват в ядкови култури (фъстъци, шам фъстък, бадем) и житни зърнени (по-често ориз и царевица) при условия на високи влажност и температура, както и в продуктите от тяхната преработка. С по-нисък риск са сушените плодове (смокини, стафиди и др.) и подправките. Алфатоксините са произвеждани от гъбички от род Aspergillus, които се отличават с широкото си разпространение и силно изразена остра токсичност, кан-

церогенност, мутагенност и тератогенност (уродливост в потомството). Най-опасен е алфатоксин В1, познат като мощен канцерогенен фактор, причиняващ рак на черния дроб. Млекодайните животни, изхранвани с фураж, съдържат алфатоксин В1, отделят в млякото си неговия метаболит, наречен млечен токсин. Охратоксините са вторични метаболити на плесените от родовете Aspergillus и Penicillium, намерени на житни зърнени, кафе, хляб, както и продукти от тяхната преработка. Охратоксин А е често срещан микотоксин, който се причинява от Penicillium Verrucosum. Появата на тези плесени е пряко свързана с климатичните условия по време на прибирането на реколтата и последващото й съхранение. В това отношение особено опасни са влажните сезони, в които става замърсяването на зърното с токсиканта. Друг продуцент на този токсин е гъбичката Aspergillus alutaceus, предпочитаща суровите кафе и какао, подправки, соя, фъсна стр. 45 `

35


CMYK Агробизнесът стр. 36

CMYK Агробизнесът стр. 37

ФОРУМ

ФОРУМ

Всичко за рапицата „Единственият ми съвет към земеделските производители е да купуват семена в оригинални опаковки. У нас семена за рапица не се произвеждат и ако това става, се прави само нелегално.“ Това каза Иван Стефанов, мениджър агропроизводство на „Кристера“ АД по време на семинара „Всичко за рапицата“ във варненското с. Ягнило. Семинарът включваше теоретична част, при която компанията представи програмата си за цялостно финансиране на земеделски производители в производството на рапица и практическа демонстрация на полето. Интересът към демонстрацията надмина очакванията ни, коментира Иван Стефанов. Доказателството - от поканени между 60 и 70 земеделски производители присъстваха 93. Всички те бяха запознати с качествата и специфичните характеристики на семената. Интересът на земеделците е напълно закономерен, категоричен е агромениджърът на „Кристера“. Всяка година площите, засети с рапица, се увеличават в пъти. Ако през 2005 г. с рапица бяха засети едва 50-60 хил. дка, през тази година беше прибрана реколта от 460 хил. дка. Прогнозите са, че през 2008 г. рапица ще се отглежда върху повече от 1 млн. дка, което за нашата страна е сериозна цифра. Рапицата е изключително перспективна култура за България, категоричен е Стефанов. Причините са две. Занижените в световен мащаб наличности от слънчоглед, което предопределя използването на рапично олио както за хранителни цели, така и за производството на биодизел. В същото време, както на всеки пазар, растящото търсене води до увеличаване на производството и оттам и до повишаване на цената на рапицата. Най-важното в производствения процес е спазването на технологичната последователност и недопускането на компромиси в това отношение. Затова тази година освен финансиране ние предоставяме на земеделските производители и правилната технология за отглеждането й. От нея зависи поне 70 на сто от успеха, посочи Стефанов. Програмата на „Кристера“ включва финансиране на земеделските производители за покупка на семена, горива, торове, препарати, застараховки и дори кешови плащания. В замяна дружеството изкупува на пазарен принцип произведената от земеделците рапица. Разбира се, продукцията трябва да отговаря на определени качествени показатели. По този начин се постига двоен ефект. „Вие работите спокойно и не се притеснявате за релизацията й, а ние си осигуряваме необходимото количество маслодайна рапица, което да изкупим“, посочи Стефанов. Целта на „Кристера“ е българските земеделци да получат добив от минимум 300 кг/дка. Сега средните добиви у нас са 36

от порядъка на 150-250 кг. Това е близо два пъти по-малко от добивите в Германия и Франция, които са утвърдени производители на рапица. В момента „Кристера“ развива дейност основно в три направления – агробизнес, производство на брашно и зърнени продукти и производство и търговия с хляб и хлебни изделия, но планира да започне и производство на рапично масло. Дружеството строи завод за биодизел край Девня, в който първоначално ще се прави рапично и слънчогледово олио. Изграждането на мощностите се очаква да приключи в края на 2008 г. Капацитетът ще бъде 100 т на ден, което в годишен аспект е около 30 хил. тона готова продукция. Фирмата започна с финансирането на производството на рапица върху 5 хил. дка преди две години, а в момента засети с рапица са 60 хил. дка. Това представлява между 10 и 15 процента от всички засети с техническата култура площи в България. Най-добрият метод за убеждение е принципът на пробата и грешката. „Затова аз винаги казвам на земеделците да заложат определени минимални площи, които да засеят с рапица и след това да преценят сами. Спокойно мога да кажа, че след като през стопанската 2006/2007 г. приложихме програмата си за финансиране на производителите, нямаше недоволни“. По думите му през миналата кампания „Кристера“ е осъществила три срещи. „Те бяха със земеделски производители от Варненско, Разградска и Търговищка област. Програмата обаче беше съчетана и с консултантска помощ от най-добрия специалист в отглеждането на рапица у нас – д-р Йордан Ангелов от

Всяка година площите, засети с рапица, се увеличават в пъти. Прогнозите са, че през 2008 г. рапица ще се отглежда върху повече от 1 млн. дка, което за нашата страна е сериозна цифра.

Института по растителни генетични ресурси „К.Малков“ в Садово. „На всеки технологичен етап той ходеше по полето и поясняваше. Подписвахме протоколи и даваше препоръки за извършване на правилните агротехнически мероприятия“. „Рапицата е изключително чувствителна култура“, пояснява още Стефанов. И дава за пример стриктното спазване на времето за сеитба, от 25 август до 10 септември. Засяване преди този срок означава завишен риск от прорастване на растенията. А това може да ги направи уязвими по време на зимното застудяване. Сеитба след тези дати би означавала, че растенията не биха могли да презимуват. Два факта могат да се изтъкнат в полза на рапицата като техническа култура. Първо, тя замества напълно слънчогледа и влиза на негово място в сеитбооборота. При днешните климатични условия преимущество за рапицата са възможността за есенна сеитба и изключително развитата коренова система. Тя достига до 2 м в дълбочина, а това позволява да черпи вода и минерални соли от по-дълбоките слоеве на почвата. Освен това площите, засети с рапица, се освобождават още в края на юни, което означава, че имат време да се подготвят за последващата сеитба.

„Впечатляващо!”- това бе категоричната оценка след демонстрацията на HORSCH машините Tiger и Terrano край с. Белоградец

АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Предимство за земеделските производители, които отглеждат рапица, е и възможността за получаване на субсидия от Европейския съюз, тъй като тя е енергийна култура, категоричен е Иван Стефанов. В момента подлежащи на субсидиране са соя, рапица и слънчоглед. Надбавката за тези енергийни култури е 9/дка лв. Ако всеки земеделски производител посочи площи, засети с енергийни култури, ще получи субсидия от 14 лв. плюс 9 лв. добавка за декар. Разбира се, трябва да представи договор за реализация, декларация за очакван добив, а изку��вачът трябва да гарантира, че ще преработи декларираната продукция в биогориво. „Рапицата има основно предназначение да се преработва за биодизел, но за да се плати тази добавка, трябва да има търговец или преработвател, който да плати банкова гаранция в размер на 6 евро за декар за това. Засега само три фирми в България ангажират толкова сериозен ресурс и ние сме една от тях“, посочва още Иван Стефанов. И допълва, че перспективите за рязко увеличаване на заетите с рапица площи са изключително благоприятни. Затова от „Кристера“ АД планират да проведат още един семинар в Търговище под наслов „Всичко за рапицата“. Доротея Николова

Модерни технологии за почвообработка и сеитба В горещия юлски ден в близост до с. Белоградец се проведе презентация под мотото „Всичко за рапицата“. Демонстрацията на HORSCH – Германия, с високоефективните, влагозапазващи почвообработващи машини HORSCH Tiger 4AS и Terrano 6FX намери одобрението на над 80 утвърдени земеделски производители . „Ние знаем, че в България можете да отглеждате по 200 кг добив от декар рапица, нашата цел е да ви научим как да произвеждате по 400 кг от декар!“ – започна встъпителната си реч г-н Мартин Свиб – представител на фирма NPC Lembke. А как може да се получи този резултат? Отговорът е ясен – като се използват качествени семена за посев, нови техники и технологии за обработка, наторяване и сеитба на

земеделските площи. Точно такива модерни технологии за почвообработка и сеитба са заложени в концепцията на произвежданите машини на HORSCH – Германия.

За кратко време, с малко разходи, висока производителност! Това е принципът, който следват немските специалисти в най-модерните технологии за почвообработка и сеитба. Разработването на тази идея є представянето и на клиентите – фирми и кооперации, занимаващи се със земеделие, изложиха в своето представяне г-н Нецо Минев, управител на фирма „Златекс“ ООД – официален вносител на машините HORSCH за България, и г-н Синиша Шпо37


CMYK Агробизнесът стр. 38

CMYK Агробизнесът стр. 39

00- Зимна рапица от НПЦ - Лембке за Вашия успех в отглеждането на рапица! лиарич, търговски представител на HORSCH – Германия. Идеи, базиращи се на дългогодишен опит в технологията за запазване на почвената влага, специфични почвообработки и висока производителност са основна концепция за машините, съответстващи на всички съвременни нужди за качество, надеждност и трайност. Разбиване на уплътнения почвен хоризонт, създаден от дългогодишната работа с плугове Смесване на растителните остатъци с почва в горния слой на полето с цел бързото им разграждане Почвообработка, която оптимизира структурния размер на почвените частици Запазване на влага в почвата и създаване на условия за найдобро влагозапасяване Малък брой обработки на полето при високи скорости и производителност Логистично обосновани широкозахватни и скоростни сеялки с високообемни бункери за семена и тор. Това са част от предимствата на машините HORSCH, затвърждаващи идеята за кратко време, с малко разходи, висока производителност на добивите. Представители на фирми и земеделски производители имаха възможност сами да се уверят във възможностите на машините HORSCH Tiger 4AS и Terrano 6FX, демонстрирани на земеделските площи на „Кристера“ ООД край с. Невша. Tiger 4AS е уникална почвоообработваща машина, която изцяло замества обработката с плуг. Дълбочината на обработката може да достигне до 35 см. Почвата едновременно се повдига, обръща и смесва. Сламата, която остава в горния почвен слой, се раздробява и се обърква равномерно с горната част на полето. Terrano 6FX е компактен универсален култиватор, който посредством използването на различни системи от работни органи може да бъде използван както за плитка обработка на цялата площ, така и за интензивно разрохване и вкарване на сламата в почвата на дълбочина от 5 до 30 см. Работната дълбочина се контролира от хидравликата на трактора. Височината на рамата осигурява дълбока обработка без утъпкване,

дори и при тежки условия. Качеството на работа с Terrano се допълва от доброто заравняване и при нужда уплътняване на почвата, с което при всеки работен процес се постига оптимален резултат. Техниката е много важно условие за високи добиви и ниски разходи – коментираха земеделските производители, обиколили тракторите FENDT и машините HORSCH. Машините, работещи с високи скорости и създаващи оптимални условия за отглеждането на качествени посеви, са гаранция за успех в дейността на земеделските производители. Предвид същественото увеличение и цените на горивата през последните години всички стопани търсят алтернативи в производството на земеделски култури - с по-малък брой обработки на полето, без това да доведе до понижаване на добивите. Собственик на една от първите машини HORSCH Terrano в България и трактор FENDT е г-н Тодор Моралийски - председател на кооперация „Гурково“. Самият той е приятно изненадан от отличните възможности на машините, надхвърлили първоначалните му очаквания. Такова е мнението и на известни арендатори от страната като г-н Божидар Митов, г-н Недко Малчев, г-н Кирил Жендов, г-н Светослав Илчовски. Ефектът след обработка с Tiger 4AS е видим даже и пет дни след като е приключила жътвата, а какъв би бил той, ако се обработва директно след ожънването с комбайн, така както препоръчва технологията на HORSCH? „Впечатляващо!“- така с една дума може да се опише резултатът от обработката с култиваторите HORSCH Tiger 4AS и Terrano 6FX на полето, директно в стърнището след прибрана реколта! Освен финото раздробяване се извършва и хомогенно смесване на растителните остатъци с почвения слой, допълнено от доброто заравняване и уплътняване на повърхността, както и запазване на влагата, гаранция за оптимален резултат при всеки следващ работен процес. Доказано фирма „Златекс“ ООД, официален вносител на немската техника FENDT и HORSCH, дава възможност на българските земеделци да работят с върховите технологии за почвообработка и да постигнат отлични резултати.

КАПИТАН − високо добивен, издръжлив на суша и силен хибриден сорт! РАСМУС − издръжлив при зимни условия, устойчив и ранно зреещ линеен сорт! ТРАБАНТ − издръжлив при зимни условия, силен и ранно зреещ хибриден сорт (списък на Европейския съюз)!

Норддойче Пфланценцухт Ханс-Георг Лембке Хоенлийт 24363 Холтзее Телефон: +49 (0) 43 51-73 60 Факс: +49 (0) 43 51-73 62 99 E-Mail: info@npz.de


CMYK Агробизнесът стр. 40

CMYK Агробизнесът стр. 41

ФОРУМ

БРЮКСЕЛ КАЗА

Семинарът „Насърчаване производството на енергийни култури, организиран от сп. „Агробизнесът”, и форумът по темата в сайта www.agrobusiness.bg предизвикаха голям интерес сред нашите читатели. Много от тях имат конкретни въпроси, свързани с технологията на производство, подходящите семена и икономическа изгода от отглеждането на рапица. Тук поместваме отговора на фирма „Пионер семена България”

Зимна рапица MAXIMUS™ Селекцията при рапицата се развива освен в насока за получаване на хибриди с по-висок добив и различна устойчивост също така и за по-лесно и икономично прибиране Съвременните комбайни са конструирани за прибиране на високо добивни култури. Селекционерите в „Пионер“ работят за създаване на хибриди с по-висок жътвен индекс. При тези хибриди голяма част от растителната маса се трансформира в зърно. По този начин до определена степен по-ниското стъбло и по-високият добив са взаимно съвместими. Неслучайно много фермери досега търсиха начин да жънат на по-голяма височина, за да избягнат преминаването на повече биомаса през комбайна. “Пионер“ предлага на пазара нов тип рапица с висок потенциал за добив и значително по-ниско стъблоMAXIMUS™. Предимства на нискостъблената рапица в сравнение с останалите хибриди: Компактно залагане на шушулките

Равномерно узряване и разпукване на шушулките от ниските и високите етажи на растението При настройка на комбайна за 1% загуби се прибират с 18% по-голяма площ от парцела с нискостъблена рапица в сравнение с конвенционалните хибриди. При Maximus™ хибридите капацитетът за овършаване достига

40

25 т/час, докато при конвенционалните хибриди той е 19 т/час.

Диаметърът на стъблото в мястото на контакт с хедера на комбайна е 30% по-малък. Това позволява подобро овършаване на зърното и пониска влага при прибиране. Намалява консумацията на гориво с 28% на тон прибрано зърно Стъблото е с около 30 см по-ниско от контролната. Това намалява разпиляването на зърно при контакт на шушулките с перката на хедера. Повишава устойчивостта на растенията към полягане. Увеличен брой шушулки на едно разклонение - това запазва потенциала за висок добив. Запазва висок добив и съдържание на масло при ниско плодородни почви и стресови условия

Заключение: Намален разход на гориво за прибиране Подобрена работа на хедера ниско стъбло, компактно залагане на шушулки По-добро овършаване на зърното Намалени общи загуби при жътва минимум с 2% По-ниски разходи за сушене По-точно определяне време за прибиране - равномерно узряване. По-лесна подготовка на полето за следваща култура - по-малко растителни остатъци.

Реформата в лозаро-винарския сектор... от стр. 19 `

Информационна кампания за популяризиране: Комисията твърдо възнамерява да пр��дължи да развива отговорна информационна кампания за популяризиране. За това ще е необходим бюджет от 120 млн. EUR от националните финансови пакети за действия за популяризиране извън територията на ЕС, от които 50% - съвместно финансирани от ЕС. В рамките на ЕС ще бъдат проведени нови информационни кампании: относно вината с географски означения и относно умерената и отговорна консумация на вино, като размерът на финансовото участие за последната ще бъде увеличен на 60%. Опазване на околната среда: Избираемостта на всички лозарски площи за участие в Схемата за единно плащане означава, че екологичните стандарти по силата на разпоредбите относно кръстосаното спазване ще бъдат прилагани по-широко. Принципът на кръстосано спазване ще се прилага за всички изкоренени площи. Ще бъдат установени минимални екологични изисквания за изкореняването, реструктурирането и екологичното земеделие, както и увеличено финансиране на селскостопанско-екологичните схеми в програмите за развитие на селските райони. Схема за изкореняване на лозя: На лозарите, които пожелаят да напуснат сектора, ще бъде предложена премия за доброволно изкореняване. През първата година премията ще бъде с 30% по-висока от досегашните стойности и ще намалява в хода на петте години на прилагане на схемата с цел да се стимулира ангажирането през първата година. С оглед на избягването на социалните или екологичните проблеми на държавите членки ще бъде разрешено да ограничат изкореняването на лозя, разположени в планинските и стръмните склонове и в екологично застрашените райони, както и да прекратят изкореняването в случай на достигане на 10% от засетите с лозя площи на страАГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

ната. Цялата площ на изкоренени лозя трябва да достигне около 200 000 хектара. Бюджетът, определен за тази цел, ще намалее от 430 млн. EUR през първата година до 59 млн. EUR през петата и последна година, а средният размер на премията ще намалее от 7.174 EUR на хектар през първата година на 2.938 EUR на хектар през петата. Отмяна на мерките за управление на пазара: Следните мерки ще бъдат отменени от първия ден след влизането в сила на реформата: кризисната дестилация, финансовата подкрепа за дестилация на странични продукти, алкохолът

между север и юг. Така всички производители ще започнат да произвеждат вино само от грозде и несубсидирана мъст.

за консумация и гроздовия дестилат с двойно предназначение, частните помощи за складиране, възстановяванията за износ, помощите за мъст за обогатяване на виното. Забрана за обогатяването посредством добавяне на захар: използването на захар за обогатяване на виното ще бъде забранено от деня на влизане в сила на реформата. Този процес не е в съответствие с дефинициите на Международната организация по лозарство и винарство и на ЕС. Забраната на шаптализацията и финансовите помощи за мъст ще направят възможно поддържането на баланса

ледните десет години вносът нарастваше с 10% годишно, докато износът нараства бавно. Според настоящите тенденции, излишъкът на винопроизводство ще достигне 15% годишно до 2010/2011 г. ЕС изразходва около половин милиард евро всяка година само за да се освободи от излишъците от вино, за които не е намерен пазар. 

Винарският сектор в ЕС ЕС разполага с над 2.4 млн. стопанства, произвеждащи вино, върху обща площ от 3.6 млн. хектара, или 2% от всички земеделски площи на съюза. Производството на вино през 2006 г. представляваше 5% от стойността на селскостопанската продукция на ЕС. Консум3ацията на вино в ЕС намалява устойчиво, въпреки че продажбите на качествени вина нарастват. През пос-

ПОСЕТЕТЕ СЪЩО: http://ec.europa.eu/agriculture/capreform/wine/index_en.htm Видеоматериал по темата: http://ec.europa.eu/avservices/video/video_search_en.cfm?wit ch=video&keyword=&ref=I&videoref=051269&LOGIN2=+Search 41


CMYK Агробизнесът стр. 42

CMYK Агробизнесът стр. 43

ЕВРОФЕРМЕР

ЕВРОФЕРМЕР

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ, УПРАВИТЕЛ НА „ЕКОПИЛЕ” ЕООД

Ще имаме най-модерното оборудване на Балканите

че угоените от нас бройлери трябва някъде да се обработват. Оказа се, че в нашия регион няма качествена кланица, на която да можем да разчитаме като капацитет, графици и т.н. От друга страна, когато колиш при конкурентите, винаги съществува риск. Тогава се зароди идеята да затворим производствения цикъл, но технологично беше по - добре първо да изградим фуражния завод като стъпка по веригата, а птицекланицата в края на процеса.

Имаме амбиции да изнасяме продукция в арабския свят и Централна Азия

“Екопиле” ЕООД е част от структурата на холдинга „P&G”, който развива дейност в две направления – инфраст-руктурно и пътно строителство и производство на птиче месо и продукти. В началото на юни дружеството, което е последната брънка в агробизнес направлението, започна изграждането на завод за преработка на бели пилешки меса край варненското с. Игнатиево. След приключването на реализацията на проекта холдингът ще затвори пълния цикъл на птицепроизводството – от полето до чинията на потребителя. По този начин ще сведем разходите си почти наполовина, а това ще ни направи и поконкурентоспособни, уточнява изпълнителният директор Владимир Николов. В началото на веригата е „Стили Агро” ЕООД. Компанията стопанисва 20 хил. дка собствени и арендовани площи и на практика покрива потребностите от зърно за производство на фуражи за изхранване на птиците. Следващ в процеса е фуражният цех на фирма „Птицеком” в Девня. Той беше пуснат в експлоатация през миналата година и все още не е достигнал пълния си капацитет. В рамките на „Птицеком” работят и две ферми за угояване на пилета – в Девня и близкото с. Белоградец. В агронаправлението 42

на „P&G” обаче влизат още няколко проекта. Това са „Птицеком агро” в с.Баново, където предстои да бъде изградена ферма за отглеждане на кокошки – родителски стада, и „Агриа”, в която се люпят произведените яйца. Решихме да инвестираме в птицепроизводството, когато стартира програма САПАРД. Идеята се зароди още около 2000/2001 г., разказва търговският директор Димитър Йовев. Първият проект беше на „Птицеком” за доставка на оборудване на сградите за угояване в Девня и Белоградец - през 2003 г. Друг проект, спечелен по САПАРД, е за оборудването на фермата в Баново, също на „Птицеком агро”, и трети е за кланицата и завода в Игнатиево”, разказва Йовев. Когато всичко е наше, ще можем да затворим по-лесно цикъла на производство. Още повече че в нашия бизнес се изисква сигурност. „P&G” вече разполага със сертификата HACCP и ISO, комен-

тира Николов. И допълва, че това ще доведе до по-голяма сигурност в качеството на продукцията и сроковете на доставка. Разчетите ни показаха, че, затваряйки всяка една част от веригата, ние ще ставаме все по-конкурентоспособни и затова трябваше да затворим цикъла, дори и без САПАРД. Само че участието в програмата ни позволи да закупим найдоброто оборудване и да се качим до найдоброто технологично ниво в момента, а това е на датската „Линко” (Linco), аргументира се Николов. Разработката на проекта ни за завода в Иганиево, който е на стойност 5 млн. евро, технически започна още 2004 г. Идейно обаче стигнахме до нея по-рано, казва той. „Когато започнахме да реализираме първия си проект по САПАРД - за угояване на бройлери, установихме,

Влизаме на пазара сравнително късно, затова се налага да имаме някакви предимства пред останалите, разказва още Владимир Николов. По думите му в новия завод ще работи най-модерната технология за охлаждане, която съществува в момента. Като стойност тя е три пъти поскъпа от традиционната, която е с водно и въздушно охлаждане. Тази, която ние ще използваме, е патентована. Тя представлява отдухване отвътре в дълбочина на пилетата. Това именно гарантира не 5-дневен, а 12-дневен период на консумация. Охладеното месо винаги е с по-доброто качество от замразеното и предпочитано пред замразеното. Минус при охладеното месо е, че ако до третия ден то не е продадено, трябва да го прибереш обратно. А възможностите на новото охлаждане дават много по-голям срок, включително и при транспортиране. Ние не крием, че се интересуваАГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

ме и от износ на продукцията. Внедряването на технологията ни дава възможност да стигнем до всяка точка на Европа. Затова независимо от факта, че тази технология е три пъти по-скъпа от традиционната, преценихме, че тя си струва, уточнява изпълнителният директор на „Екопиле”. С подобна инсталация в момента не разполага нито една фирма в България или на Балканите. Производственият капацитет е разчетен за 1 млн. броя пилета на месец, но от „Екопиле” се надяват цифрата да се удвои в следващите година и половина. Единият ни естествен пазар е Румъния. Засега има интересни индикации за него и като цени, и като възможности, уточнява и Димитър Йовев за амбициите на фирмата да изнася продукция. В момента най-големият консуматор на пилешко месо и субпродукти са страните от бившия Съветски съюз и най-вече Русия. Компанията вече е провела и няколко срещи с представители на някои от страните от Средна Азия. Затова не е изключено да изградят кланицата съгласно изискванията на сертификата „Халал” (Halal – религиозен сертификат като еврейския кошер), който предписва птиците да се колят по определен начин. Наличието на сертификата обаче ще даде възможност на „Екопиле” да продават продукцията си във всички мюсюлмански държави. Другият голям потенциален пазар за „Екопиле” са арабските страни. Според инвестиционните планове на фирмата след пускане в експлоатация на кланицата и завода в Игнатиево ще бъде

изграден и цех за полуфабрикати. На първо време в него ще се произвеждат между 30 и 40 вида, а на крайна фаза всички видове овкусени полуфабрикати на стадий притопляне, обяснява Димитър Йовев. Допълва, че предприятието в Игнатиево ще бъде разгърнато общо върху 10 дка. Първият етап включва изграждането на кланицата с оборудването, хладилна и административна част. Вторият стадий включва построяване на цех за преработка на бели пилешки меса, производство на полуфабрикати и логистичен център. Иначе в бъдещите планове на „Екопиле” влиза и зареждане с продукция на куротните комплекси край Варна. Въпреки че туристическите фирми имат поспецифични изисквания, българският пазар е по-различен от международния, което с новото оборудване се надяваме да изпълним. А именно - всяка една порция да бъде еднаква с останалите, т.е. да бъдат унифицирани като размер, грамаж, за да се отнема еднакво време за приготвяне. Курортите са важен фактор, имайки предвид, че българинът все още предпочита тъмното месо, докато чужденците държат на бялото, което позволява през пролетта, когато направим кланицата, да се изготвят определени количества, които да са в наличност за сезона – шишчета, гърди и хапки, уточнява още Владимир Николов.

Димитър Йовев

Доротея Николова 43


CMYK Агробизнесът стр. 44

CMYK Агробизнесът стр. 45

ПИТАЙ, ЗА ДА ТИ КАЖАТ КАК ДА ГИ ПОЛУЧИШ

ЕВРОФОНДОВЕ

от стр. 35 35`

Мерки по Ос 1 Създаване на стопанства на млади фермери Един от основните проблеми в земеделието е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани. Според данните от преброяването на стопанствата едва 5% от управителите на стопанства са млади хора на възраст не повече от 35 години, докато 66% от управителите на стопанства са на възраст над 55 години. Подобна е и структурата на работната ръка в земеделието като цяло – едва 156 800 души са на възраст до 35 години, като техният брой е намалял с 55 хил. души в периода 2003 - 2005 г. Масовият отлив на млади хора от земеделието е сериозен проблем, който изисква специални мерки за задържане на младите хора. Друг основен проблем е ниското образователно равнище на заетите в земеделието. Проучването на работната ръка на НСИ от 2004 г. показва, че 57% от заетите в земеделието са с основно или средно образование. Броят на заетите в земеделието със средно специално или висше образование е едва 4,4% (спрямо 25% средно за общата работна сила на страната). В допълнение - мнозинството от хората, заети в земеделието, нямат специализирана квалификация (образование) в областта на земеделието и в областта на стопанското управление. Едва 2% от стопаните имат средно земеделско образование и 1% имат висше или полувисше образование в областта на земеделието. Цели на мярката

да улесни процеса на създаването на стопанства от млади фермери да подпомогне процеса на тяхното модернизиране и съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните. Мярката ще действа на територията на цялата страна Дейности

Помощта по тази мярка ще се предоставя за създаване на стопанства на млади фермери. Молбата за подпомагане трябва да бъде подадена не по-късно от 12 месеца след датата на създаване на стопанството. Индивидуалното решение за отпускане на помощта ще бъде взето не по-късно от 18 месеца след да44

ОПАСНО

НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИТЕ ВЪПРОСИ И ТОЧНИТЕ ОТГОВОРИ - ОТ МЗГ

тата на създаване. Стопанствата на млади фермери трябва да съответстват на съществуващите стандарти на общността или да станат такива не по-късно от 36 месеца от създаването им.

Изисквания към кандидатите

Допустими за подпомагане по тази мярка са физически лица и/или ЕТ, които са регистрирани като земеделски производители и: 1) са навършили 18 години към датата на подаване на молбата за подпомагане и нямат навършени 40 години към датата на вземане на решение за помощта 2) за първи път ръководят земеделско стопанство - те са станали собственици или имат договор за наем на стопанството не по-рано от 12 месеца преди подаването на документите за кандидатстване по мярката 3) имат адекватни професионални умения и познания: завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина или средно икономическо образование със земеделска насоченост и/или завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина или висше икономическо образование със земеделска насоченост и/или удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство. 4) са предложили бизнес план за развитие на дейностите в стопанството 5) не са поели управлението на стопанството от своя/своята съпруг/съпруга, в случай че той/тя е станала собственик или има договор за наем на стопанството по-рано от 12 месеца преди подаването на документите за кандидатстване по мярката. Изисквания към бизнес плана

Бизнес планът трябва да описва поне началното състояние на земеделското стопанство и специфичните резултати и цели за развитието на дейностите на новото стопанство, както и данни за инвестициите, обучението, консултациите или други дейности, необходими за преструктурирането и адаптацията на земеделското стопанство. Бизнес планът трябва да покрива период от минимум 5 години от датата на решението за отпускане на помощта. Младите фермери, чиито стопанства не съответстват на съществуващите стандарти на общността, трябва да включат в бизнес

плана съответните дейности и инвестиции за постигане на това съответствие не по-късно от 36 месеца от датата на създаването на стопанството. Дейностите, заложени в бизнес плана, ще бъдат оценени не по-рано от 3 години и не покъсно от 5 години от датата на индивидуалното решение за отпускане на помощта. Ако тази оценка покаже, че: е имало природни бедствия, заболявания на животните или други неблагоприятни обстоятелства, които не са позволили на младия фермер напълно да постигне целите, определени от бизнес плана, не се допуска възстановяване на вече получени средства младият фермер не е изпълнил заложеното в бизнес плана без вероятни неблагоприятни обстоятелства – не е реализирано повече от 40% от заложеното в бизнес плана – получената помощ трябва да бъде възстановена. Преходен период

Когато кандидатът не покрива изискванията за професионални умения и познания, може да бъде одобрен, при условие че поеме ангажимент да представи документ за завършено образование или да премине курс от 150 учебни часа по мярка “Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания”, в рамките на 3-годишен период от момента на вземане на решение за помощта. Тази възможност може да се предостави, в случай че младият фермер се нуждае от период на адаптация, през който да създаде или да преструктурира стопанството, и бизнес планът предвижда подобна нужда. Достъп на младия фермер до други мерки

При кандидатстване за всяка друга мярка младият фермер трябва да подава отделна молба за подпомагане, като може да използва бизнес план, с който е кандидатствал по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери”, ако този план отговаря на изискванията по съответната мярка. Размер на помощта

Помощта по тази мярка е в размер до 25 хил. евро Начин на изплащане на помощта

Изплащането на помощта става на два пъти, като 50% се изплащат след вземане на индивидуално решение за отпускане на помощта, а останалите 50% след изпълнение на дейностите, заложени в бизнес плана. Лили Николова

тъци, ориза и царевица в по-топлите райони на света. Aspergillus ochraceum e намерен като замърсител на различни стоки на житни и техни продукти, плодове и разнообразие от напитки и подправки. Aspergillus carbondrius е другият вид, разпространен в топли и влажни условия и е свързан главно с прясно и сушено грозде, специално в средиземноморския басейн. Причинява повреди на бъбреците и е потенциален канцерогенен агент. Патулин е микотоксин, свързан с различни видове плесени, и се намира във ферментирали, презрели и гниещи плодове, зеленчуци сокове и нектари от плодове, компоти и пюрета от ябълки, спиртни напитки с алкохолно съдържание под 15° и др. продукти. Може да бъде канцерогенен и е съобщавано да поврежда имунната и нервната система на хора и животни. Няколко вида от рода фузариум (Fusarium) произвеждат микотоксинии, които заразяват зърното на житни култури като царевица и пшеница. Те имат разнопосочни прояви на токсичност: потискане на имунната система, безсъние, гадене, понякога повръщане и често летален изход. Остротата на токсичност е свързана със степента на заразяване и продължителността на консумация на токсично зърно. Значението на този микотоксин е голямо, защото замърсява най важните житни зърнени култури на умерения пояс и у нас – пш��ница, царевица и ечемик. В някои случаи микотоксикоза се причинява от единично поглъщане на хляб с голяма токсичност. Заразата често се намира в проби на въздух от помещения, където се извършва сушене и мелене, във вентилационните системи на частни жилища и офиси и по стените на къщи с висока влажност. Симптомите за въздушна токсикоза изчезват със старателното почистване на сградите и вентилационните системи. Микотоксините са изключително устойчиви и запазват токсичните си свойства при високотемпературни обработки на храните (изпичане, варене, пастьоризация и др.), както и при консервирането. Влагането на замърсени с плесени суровини в производството на храни е абсолютно забранено, тъй като АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

те познания. Микотоксините обикновено имат гнездово разположение в храните, поради което начинът за вземане на пробите е от изключително значение за тяхната представителност. Възприемането на единни методи и критерии за анализ гарантира сравнимостта на резултати от лабораторните изследвания, извършвани в различните страни. Въвеждането с наредбата на общоевропейскимикотоксикози по растителните т е

представлява реална опасност за здравето и живота на хората. Съществуващата наредба забранява смесването на партиди с повишено съдържание на микотоксини с такива, които отговарят на изискванията. Необходимо е разграничаване на партидите храни, предназначени за директна консумация, от тези, определени за вторична механична преработка. Високата токсичност, силно изразе-

продукти могат да се получат при неправилно съхранение на зърнените и ядките на канцерогенност и широкото разпространение на микотоксините в храните и фуражите обуславят необходимостта от регламентирането на съдържанието им в храните, както и от извършването на постоянен и ефективен контрол за наличието им в тях. Хигиенното нормиране на тези замърсители има огромно значение за профилактиката на канцерогенното им действие. Ефектът на микотоксините като замърсители в храните зависи от дозата и от времето на действието им върху човешкия организъм. От юли 2002 г. в сила е Наредба №11 на Министерството на здравеопазването за нормите и максимално допустимото съдържание на микотоксини в храните. Наредбата е разработена в изпълнение на поетите от България ангажименти и е напълно хармонизирана са изискванията на ЕС относно методите за вземане на пробите, прилагани аналитични методи, методи за анализ на резултатите и допустимите граници на отделните замърсители. Установените с наредбата норми определят съдържание на микотоксините в храните на нива, които са приемливи от токсикологична гледна точка, тъй като за тези вещества няма строго определен праг, под който категорично не се очакват увреждащи здравето ефекти. По същата причина нормите могат да бъдат периодично преразглеждани и променяни в съответствие с научните постижения и технологични-

норми за съдържание на микотоксини в храните ще съдейства за премахване на съществуващите различия със страните - членки на ЕС, както и за свободното придвижване на стоки и нормалното функциониране на търговията с храни в страната и на международните пазари. През 2005 г. в Столичната РИОКОЗ са извършени 2274 анализа за съдържание на различни микотоксикологични показатели на 287 хранителни проби от фъстъци и други ядки, растителни подправки, сурово кафе, царевица, царевични продукти и пшеница. От тях са установени отклонения (положителни за микотоксини) в 14 проби (11 проби от фъстъци и др. ядки, внос от Иран, 2 бр. от сушени плодове и 1 проба от царевица). Отбелязва се тенденция за намаляване относителния брой на храните със съдържание на микотоксини – от 16.2% през 2002 г. до 5% през 2005 г. Проф.дсн Петко Иванов 45


CMYK Агробизнесът стр. 46

CMYK Агробизнесът стр. 47

АЛТЕРНАТИВА

АЛТЕРНАТИВА

ТАИСИЯ РАФАИЛОВА, ШУМЕН

За екзотичните стевия, лимоновата трева, пепиното и ентусиазма на един учен в България Може би никога нямаше да се заговори за растението стевия, ако за него не беше случайно споменато в доклад на лектор от Земеделския институт в Шумен. Оказа се, че то е спасено и се отглежда „ин витро” в бившия институт по захарно цвекло в шуменското село Царев брод от ст.н.с. II ст. Йорданка Славова, агроном с 34-годишен опит. Стевията е естествен подсладител и алтернатива на захарта и изкуствените подсладители. Екстрактът й под формата на стевиозид може да варира по сладост от 100 до 300 пъти повече от захарозата. В листата на стевията се съдържат глюкозиди, пектини, витамини, 17 различни аминокиселини, микроелементи, антиоксиданти, ефирни масла и няма нито една калория. През 80-те д-р Йорданка Славова работи по размножаването „ин витро” на стевията повече от 10 години, после разработва и технология по отглеждането й навън. За една година тя успява да получи около 18 хиляди растения. Тогава в София колектив от специалисти се опитва да извлича сладкото вещество от растението. Но след 1989 г. поради липса на пари работата по проек46

та спира. „Спря отоплението в оранжериите, няколко години буквално се гърчихме и за да не харчим пари, преустановихме полската работа, а аз продължих да поддържам растението”, разказва Славова. И добавя с

ния например 50% от подслаждащите вещества са от стевиозида, който се произвежда от стевия. Сега при външни условия се отглеждат около 1000 растения, като се получава листна маса от около 21 кг. Листата се

Растението пепино има диетични качества и ниска киселинност, подходящо е за хора, страдащи от жлъчни и стомашни заболявания, за диабетици. болка, че през последните години са тотално изостанали. Няма пари за изследвания и развитието е почти в застой. А иначе по света приложението на стевията е изключително голямо. В Япо-

купуват от хора, болни от диабет. „Миналата година разработихме проект за алтернативни култури, но той не беше одобрен”, обяснява с болка Славова. Тя съжалява, че трябва да разочарова хората, които търсят сте-

ме хората от ценната стевия, има потенциал в тази дейност”, твърди д-р Славова. Тя е била на специализация в Швеция и 3 години е работила в Германия. В Германия е основала лаборатория по цвеклото. „Разликата е, че когато германците разберат какво можеш, веднага ти предоставят необходимите условия да работиш

вия, тъй като вече почти са свършили листата, които струват 50 лв. за килограм сушена листна маса. В интернет същото количество се предлага за около 200 долара. „Някои от разработките ни отидоха на Запад, през 1984 г. имахме сътрудничество с Украйна на добра воля, след това те създадоха институт за отглеждане на стевия и в момента това е една индустрия, без дори да споменат за българското ноу-хау в проекта”, разказва Славова. Колкото и да е критично положението в момента, тя се надява на подкрепа от земеделското министерство. Другият вариант е частна инвестиция. „Престъпление е да лишава-

и да се развиваш, бях свидетел как за 45 дни построиха оранжерия с три различни климатични режима, тъй като се притесних, че няма къде да се поставят растенията”, обяснява д-р Славова. Въпреки трудностите и безпаричието от миналата година ентусиастката работи и по вегетативното раз-

множаване на древното южноамериканско растение пепино (пъпешова круша). Плодът му е с форма на круша и има приятен вкус на пъпеш. При нашите климатични условия то се отглежда като едногодишно растение. Плодът му може да се консумира в прясно състояние, може и да се консервира, замразява и суши. Растението пепино има диетични качества и ниска киселинност, подходящо е за хора, страдащи от жлъчни и стомашни заболявания, за диабетици. Зрелите плодове са източници на витамин С (около 35 мг на 100 г.) и големи количества витамин А. В състава им влизат над 90% вода и 7% въглехидрати. Друго екзотично растение, което отглеждат в института, е лимоновата трева. Д-р Славова обясни, че напролет ще изнесат навън за отглеждане по-голям брой растения, но все още броят

им не може да се уточни. Лимоновата трева в нашите условия е едногодишно растение, формира гъста туфа от стъбла с дължина 7080 см, облистени с дълги, остри, зелени листа. Интересът към нея е продиктуван от ядливата вегетативна част и маслото, което се получава от нея. Екзотичната трева се използва като подправка в сосове, маринати, супи, потиета, чайове и др. Придава лимонов аромат на ястията без типичния за лимона кисел вкус. Според изследванията тревата има антибактериално и антигъбично действие. Като билка се използва за лек на стомашни и храносмилателни смущения, тевматизъм и главоболие. Притежава успокоително действие, сваля нервното напрежение, помага за релаксация и добър сън. Маслото се употребява в парфюмерията за сапуни, кремове и шампоани. Институтът по захарно цвекло в с. Царев брод, както е известен, е създаден през 1968 г. от Тодор Кикиндонов с цел усвояване на методи, подпомагащи селекционния процес. Първата научна тема е била „Вегетативно размножаване на захарно цвекло в условия „ин витро” и получаване на хаплоидни растения”. В института е работил акад. Атанас Атанасов, а д-р Славова е негова последователка. След дългогодишна изследователска дейност от страна на еки��а, методът на вегетативното размножаване на захарното цвекло се прилага вече над 15 години. През годините в института са работили и с други култури. Създадена е плантация от 4 декара лавандула. На малка площ подготвят млади растения захарно цвекло, което продават на земеделските производители, на друга площ отглеждат бял равнец, лимонова трева, пепино и др.

АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

47


CMYK Агробизнесът стр. 48

CMYK Агробизнесът стр. 49

АЛТЕРНАТИВА

АЛТЕРНАТИВА

Култивиране на маточина Маточината (Melissa officinals) е многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни. Растенията имат силно развито и разклонено коренище и четириръбесто и разклонено стъбло, което е високо 60-70 до 120 см. Листата са яйцевидни и назъбени. При стриване между пръстите издават приятна лимонова миризма. Цветовете са в основата на листата, отначало жълти и по-късно се променят в бяло-розово. Плодът се разцепва на 4 яйцевидни орехчета с дължина 1-1.5 мм. Те се приемат и описват като семена. Теглото на 1000 семена е 0.6-0.7 г. В България е създаден и разпространен сортът мелиса, от който се получава висококачествена дрога. Разпространение

Маточината е известна още от дълбока древност като ценно етеричномаслено и лечебно растение и има широк географски ареал на разпространение – Европа, Средиземноморието, Кавказ и Азия. У нас расте из цялата страна, в градини и дворове, край пътища и огради, покрайнините на гори и ливади. Маточината се култивира в много страни на Централна и Южна Европа. Развива се много добре на плодородни почви с по-лек и среден механичен състав, с неутрална или слабо алкална реакция. Не са подходящи тежките глинести и заблатени почви с кисела реакция. Използване и действие

Като дрога се използват листа и стръкове. Листата и цветовете съдържат 0.050.3% етерично масло с прия48

(Лимонка, пчелно биле, врес)

на към почвеното плодородие. Най-подходящи са дълбоки, рохкави, богати на хумус почви. Отзивчива е на добро торене.

Създаване на насажденията Сеитбооборот

Добри предшественици на маточината са тези, които оставят нивата чиста от плевели и позволяват добра предсеитбена обработка. Обработка на почвата

Маточината се отглежда като многогодишна култура 7-8 години на едно място и изисква много добра основна обработка чрез дълбока есенна оран на 30-35 см. Рано напролет се бранува, култивира и набраздява преди разсаждането. Размножаването на семената се извършва по три начина: директна сеитба, чрез разсад и вегетативно размножаване чрез разделяне на коренища. тен лимонов аромат и стръковете. Лечебно действие имат листата и етеричното масло, което се съдържа в тях. Основни компоненти на маслото са цитронелал, цитрал, гераниол и др. Дрогата съдържа още танини, фенолни киселини, гликозиди, терпени, захари и др. Листата съдържат още дъбилни и горчиви вещества, витамини и др. Маточината намира широко приложение в официалната и народната медицина. В официалната медицина се прилага като седативно, болкоуспокояващо и спазмолитично средство. В народната медицина намира приложение при сърдечни неврози и неврастения, за възбуждане на апетит, подобряване апетита и освобождаване на стомаха от газове. Настой-

ки от листата се препоръчват при астма, зъбобол, мигрена, успокоително средство при безсъние и като слабително средство.

Екологични изисквания Маточината е топлолюбиво растение, но при наши условия успешно презимува в равнинните и полупланинските райони до 1000 м н.в. и се е превърнала в многогодишно растение. Не е много взискателна към светлина и се развива относително добре на сенчести места (в овощни градини под дърветата). Нужна й е влага в почвата и въздуха. Особено подходящи са местата в близост до реки и потоци. Засушаването потиска растежа, вследствие на което се получават по-ниски добиви. Маточината е взискател-

Директна сеитба

Семената на маточината имат ниска кълняемост (30-40%) и никнат бавно, поради което се препоръчва стратификация за ускоряване на поникването. Най-благоприятно време за сеитба е есента (октомври-ноември) и рано напролет (февруари-март). Сеитбата се извършва редово, на разстояние 60 см един от други и на дълбочина 2-3 см. Сеитбената норма е 800 - 1000 г на декар. При есенната сеитба семената поникват едва през пролетта и растежа на младите растения е много бавен. Поради това директната сеитба е сигурна на поливни площи и добре овлажнени райони. Размножаване с разсад

Това е предпочитание и широко използван метод за

размножаване на маточината. За производство на разсад семената се засяват на открито през октомври-ноември в студени лехи или в топли или полутопли парници през февруари-март. Почвата в лехите предварително е обработена на 30 см и наторена с прегорял оборски тор. Препоръчва се есенното засяване, тъй като продължителните зимни ниски температури стимулират поникването. При пролетно засяване семената се навлажняват и държат при 20-25°С за едно денонощие, след което се поставят в хладилник при 0-5°С също за едно денонощие. За един декар е необходим разсад от 12-15 м2 лехи, а на 1 м2 са необходими 4-5 г семена. Преди и след засяването почвата в лехите или парниците се уплътнява, за да се ускори поникването. След засяването се извърша редовно поливане. Разсадът е готов за изнасяне на постоянно място, когато достигне височина 1015 см. От засетите през зимата топли парници разсадът е готов за разсаждане в края на април - началото на май, а от засетите през февруари-март открити лехи – в края на август - началото на октомври. При необходимост се вземат мерки за запазване на растенията от късни студове чрез покриване на лехите. Разсаждането на постоянно място се извършва на разстояния 60 х 30 или 70 х 25 см, по две растения в гнездо. Засадените растения се поливат и поддържат влажни 1-2 седмици, за да се прихванат добре. Вегетативно размножаване с коренища

При всички начини на размножаване грижите се свеждат до поддържане на почвата рохкава и чиста от плевели чрез редовно окопаване и плевене. През вегетацията се правят 2-3 окопавания – механизирано в междуредията и ръчно в редовете. В многогодишните насаждения е желателно да се направят 2-3 подхранвания: с течен или разложен оборски тор: в началото на вегетацията, след жътвата на първия откос и и в късна есен. Вместо оборски тор може да се използва амониев нитрат в количество 10 кг на декар. Маточината е влаголюбива култура и напояването се отразява много положително на растежа и добивите. Поливка е необходима след първия откос и по възможност втора – през август-септември. Борбата с болести и неприятели се води предимно с културни мерки: правилен подбор на почва и местоположение, здрав посадъчен материал и изнасяне на болните растения извън насажденията.

Прибиране на реколтата Маточните насаждения се използват за получаване на дрога от лист и по-рядко - от стрък. Цялата надземна маса на растението се изрязва с косачка или сърп на 4-5 см височина от почвата. Когато се прибира за лист, това трябва да се прави преди цъфтежа на растенията, когато листата са напълно развити и съдържанието на етерично масло е най-високо. Стъблата се изрязват ра-

дина, ако разсаждането е направено през април-май. В следващите години прибирането е дву- или трикратно в зависимост от условията, грижите и състоянието на насажденията. При благоприятни условия след около месец се развиват нови стъбла и може да се прибере втора реколта. Не се препоръчва обаче отглеждането на маточината по.дълго от три години на едно място, тъй като посевът се сгъстява прекомерно и добивите намаляват. След втората година дрогата се прибира в края на бутонизацията и началото на цъфтежа. Второто прибиране се извършва в първата половина на септември. При задържане стръковете на полето листата бързо почерняват и изгубват търговската си стойност. Първична преработка

Събраната суровина се почиства и пренася бързо за изсушаване, без да се допусне уплътняване. Листата потъмняват много бързо, губят търговската си стойност и трябва да се сушат много бързо чрез разстилане на тънък пласт върху рамка или платна. Избягва се сушене на пряко слънце, при което листата пожълтяват и губят качество. Възможно и препоръчително е изсушаване в сушилня при температура до 35°С. При прибиране на стръкове покосяването се извършва преди образуване на цветни пъпки, при височина на стъблото до 70 см. Добиви

1 кг свежи листа се получават от 23 кг свежи стъбла или от 5-6 свежи листа. На първата година след разсаждане де получават 120 - 150 кг За маточината са най-подходящи дълбоки, рохкави, сухи стръкове на декар, на втората – 200 - 250 кг, а богати на хумус почви. Отзивчива е на добро на третата 300 - 400 кг торене. Особено подходящи са местата в близост сухи стръкове или 60 - 80 до реки и потоци. Засушаването подтиска растежа, кг сух лист.

Прилага се на ограничени площи през есента (октомври-ноември). Коренищата на 2 до 5Семепроизводство вследствие на което се получават по-ниски добиви. годишни растения се Подбират се добре разразделят на части с по вити растения, които се но сутрин, когато листата са свежи. Те 2-3 вегетативни пъпки и разсаждането оставят да прецъфтяват и образуват се прави още същия ден на същит�� раз- се изнасят веднага до преработвателия зрели семена, които са кафяво оцветепункт, където листата се обират и се стояния. Не е желателно използването ни. Стъблата се орязват и разстилат на коренища от много стари насажде- сушат в проветриво помещение на тъна тънък пласт на проветриво място, ния, които често са нападнати от бо- нък слой или в сушилня при температуслед което се очукват 2-3 пъти, докато ра 35°С. лести. Прибиране на дрога стрък може да престанат да отделят семена. СеменаГрижи през вегетацията се направи еднократно още първата го- та се съхраняват на сухо и проветриво място на тънък пласт. АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

Проф. Петко Петров 49


????????????

50

ЗА КОНТАКТИ: Тел.: +359 889 508 593 +359 888 443 169 за регион Шумен: +359 887 309 081 за регион Плевен: +359 888 880 868 факс: +359 42 602 584 e-mail: pl_penchev@abv.bg

CMYK Агробизнесът стр. 50

CMYK Агробизнесът стр. 51

?????????????

АГРОБИЗНЕСЪТ - ЮЛИ / АВГУСТ 2007

51


CMYK Агробизнесът стр. 52

????????????

Мощ и традиция

Къ

м

въ рх а са в мо зе с ме д CA ел SE и ет о Да отбележим заедно 30-годишнината на роторните зърнокомбайни CASE!

ЦЕНТРАЛЕН ОФИС: София 1113 Бул. „Цариградско шосе“ 103 телефон: +359 2/ 971 35 25; +359 2/ 971 34 72; +359 2/ 978 41 42 факс: +359 2/ 971 35 04; +359 2/ 978 82 56 e-mail: rimex-sofia@rimex.bg

52

Ще ни намерите на Добричкия панаир! Стара Загора 6000 Ул. „Парчевич“ 48 тел.: +359 42/ 600 264 факс: +359 42/ 600 264 e-mail: rimex_sz@mail.orbitel.bg

Добрич 9300 Кв. „Индустриален“ ул. „Ген. Ст. Попов“ 1 тел.: +359 58/ 604 534 факс: +359 58/ 603 539

Русе 7000 Ул. „Борисова“ 6 тел.: +359 82/ 82 37 34 факс: +359 82/ 82 37 34 e-mail: rimex_engineering@abv.bg

Плевен 5800 „Гривишко шосе“ 1 тел.: +359 64/ 80 63 47 факс: +359 64/ 80 63 48 e-mail: rimex_pl@mail.orbitel.bg

Червен бряг 5980 ул. „Любен Карвелов“ бл. „Дунав“, вх. Б, ет. 1 тел.: +359 659/ 7007 факс: +359 659/ 7117 e-mail: chbryag@mail.bg


Agrobiznes