Issuu on Google+

Бюлетин

10

Реинтеграцията − в полза на децата и семейството

“Знаем, че децата, живеещи в домове, имат родители, които срещат редица трудности.”

В този брой поставяме акцент върху реинтеграцията.

Противоречиви са мненията на професионалистите за този процес. Третият мониторингов доклад за деинституционализацията посочва, че от заведените между 01.01.2013 и 31.05.2013 г. 903 случая на реинтеграция, 486 приключват успешно. От друга страна, професионалистите твърде често говорят за реинтеграцията с опасения за готовността на семейството да полага грижи за отделеното от него дете. Това се отнася най-вече за реинтеграцията на деца, живели в домове години наред без контакт с родителите си. Реинтеграцията е най-логичния изход за разделените от институ2007 ционалната система семейства. Знаем, че децата, живеещи в домове, имат родители, които

срещат редица трудности, които услугите в общността биха могли да разрешат. В същото време реинтеграцията изисква знания и умения, за да бъде успешна. Оценката на детето и семейството, подготовката на двете страни за реинтеграцията и наблюдението над развитието на отношения между двете страни след нея са само общи рамки, които процесът трябва да следва. По-конкретни са въпросите, свързани с това каква подкрепа трябва да получи семейството, какъв да е балансът между психологическата и материалната подкрепа, как да се работи с чувствата на двете страни, как се оценява рискът от повторно настаняване в дом. До екипа на Ноу-хау центъра достига информация за зле извършени реинтеграции, но това е обичайната практика – в системата се говори за провалите. С материалите, които сме подбрали в този 1

брой, повдигаме въпроси, свързани с темата и се надяваме те да дадат потвърждения на добри практики в деинституционализацията, да дадат решенията на въпроси, които ви вълнуват, да провокират преосмисляне на взети вече решения. Д-р Галина Маркова

в този брой: Новини Нашата работа На фокус Интервю на броя Добрите примери Поглед навън В заключение

2 14 19 21 23 24 25


Новини

Календар на деинституционализацията Ноу - хау център за алтернативни грижи за деца е консултантска и изследователска организация, която работи с правителството на Република България за преустановяването на използването на институционална грижа за деца и развитието на услуги в общността. Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца работи за това деинституционали зацията на децата в България да се извършва по начин, който цени уникалността на всяко дете, зачита мнението му и подкрепя родителите и общностите в осигуряването на сигурна семейна среда.

Адрес: ул. “Хан Крум” 38А София 1142 Тел.: 02 403 20 30 www.knowhowcentrenbu.org

Пишете ни на: info@knowhowcentre.org В следващия брой: “Подкрепа за биологичното семейство”

Разширяването на целевата група по проект „Детство за всички” и подкрепящите услуги за тези деца и младежи обсъди експертната работна група по деинституционализация 11 Април 2014 г.

Експертната работна група по деинституционализация на грижата за деца, председателствана от заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров и председателя на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева, обсъди и прие на заседанието си днес работен механизъм за оценка и насочване на децата от ДДЛРГ към услуги от резидентен тип. Съгласно решение на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, целевата група на Операция „Да не изоставяме нито едно дете“ бе разширена с  всички деца и младежи от домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), включително деца и младежи с увреждания. По отношение на разширяването на целевата група по проект

2

„Детство за всички” и механизма  за насочване на децата в новите услуги всички се обединиха около идеята, че: При насочването на децата към новите услуги се следва индивидуалния подход на работа и конкретните потребности на всяко дете. Трябва да бъдат предприети действия всички деца от целевата група на проект „Детство за всички” да могат да използват новоизградената социална инфраструктура, в случаите, когато за тях не може да се осигури подходяща семейна среда, т.е. първата група, с която ще се работи са децата от ДДУИ. След това ще се работи с разширената целева група. Затова приоритетно трябва да бъде направена оценка на децата с увреждания от ДДЛРГ с оглед установяване на състоянието им, за да се прецени как да се възползват от новите социални услуги. След диференциране на стандарта ще бъде направена промяна в нормативната уредба и поспециално в Правилника за прила-


гане на Закона за социалното подпомагане. Трябва да бъде направена оценка на съответната социална инфраструктура – каква част е запълнена след първоначалното пренасочване, каква част е допълнително запълнена и каква е готовността на големите общини, където се изграждат повече ЦНСТ и ЗЖ, да се специализират. Цялата система за закрила на детето на национално и местно ниво ще бъде мобилизирана за насочване на децата към новите услуги. Приоритет при оценките на децата ще са здравословното състояние и запазена връзка и контакт с родители. От събраната до момента информация е установено, че от общо 1387 деца и младежи в ДДЛРГ, 995 от 22 области в странaта, отговарят на заложените приоритизирани фактори. Деинституционализацията е промяна на отношението на възрастните към детето, осигуряването на грижата за дете, което е било в институция е огромно предизвикателство. Процесът изисква гъвкави правила за планиранена всеки етап, заяви председателят на ДАЗД гжа Ева Жечева. Тя съобщи, че ще се увеличат възможностите за подкрепа на екипите на новите услуги за деца с увреждания. В подготовката им ще бъдат включени допълнителни обучения с цел надграждане на знанията на специалистите, допълни г-жа Жечева.  През 2015 г. се предвижда диференциране на услугите – за деца с и без увреждания. С 4 % ще се увеличи стандартът за социални услуги в специализираните институции, а с 5 % - за социалните услуги в общността, съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров.

Министерството на образованието и науката представи мерките, които предприема за осигуряване на подкрепяща среда за обучение на момчетата и момичетата, ползващи услуги от резидентен тип, в рамките на проект „Включващо образование”. Обсъдени бяха и предложения за подобряване на координацията и комуникацията в процеса на деинституционализация на Ноухау център за алтернативни грижи за деца и „Надежда и домове за децата – Клон България”. Източник: ДАЗД

Практическо обучение на екипите, които управляват новите услуги за деца с увреждания, събра в Карнобат представители на 7 общини 02 Април 2014 г.

Председателят на Държавната агенция за закрила на детето г-жа Ева Жечева откри практическото обучение на екипи от 7 общини (Бургас, Поморие, Созопол, Ямбол, Нови пазар, Айтос и Карнобат), които имат или предстои да открият центрове за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, изведени от институциите. Срещата се организира по проект „Подкрепа”, реализиран от ДАЗД по ОП „Техническа помощ”. „Държавната агенция за закрила на детето разчита на ангажираността и партньорството на мест3

ните власти. Докато кметовете са ангажирани с процеса на деинституционализация и застават зад екипите и децата в новите услуги, ние ще успяваме да променяме средата и да гарантираме по-добра грижа за момчетата и момичетата с увреждания. Нашата цел е заедно да търсим по-високо качество на грижа и индивидуално решение за всяко дете. Деинституционализацията е промяна на отношението на възрастните към тези деца”, заяви г-жа Жечева. Основната тема на обучението, в което участваха кметовете на Карнобат Георги Димитров и на Нови пазар Румен Христов, представители на общинските администрации, екипите на новоизградените центрове и координаторите на проект „Подкрепа”, бе решаването на конкретни казуси и проблеми, възникващи в процеса на настаняване в новите услуги, споделени бяха и иновативни модели на поведение и работа с децата. „Смисълът на интеграцията на тези деца е социализацията им. Чрез новите услуги ние се стремим да осигурим такова качество на грижата, което да позволи на децата с увреждания да постигнат най-високия си потенциал”, каза председателят на ДАЗД. „Приключването на строителството на сградата, в която ще функционира ЦНСТ и защитено жилище, е началото на труден процес. Реалната реализация на услугата, а именно работата с децата, изисква изключително висок професионализъм и екип, който има отношение към тези момчета и момичета, и обича професията си. Бъдещите социални работници трябва да преминават през психологическа подготовка, да се срещнат и опознаят децата, за които изграждаме тези услуги”, каза кметът на Карнобат Георги Димитров. Преди седем месеца в общината бяха открити


първите в страната центрове за настаняване от семеен тип за деца с увреждания. „Опитът ни показа, че е необходимо да се търси професионализиране още в училище. Смятам, че разкриването на специалност „социален работник“ в средния курс е наложително”, допълни г-н ��имитров. Добрата практика на извеждане на деца от институция и адаптирането им в нов тип услуга представи Линдзи Солстгивър – председател на Фондация „Сийдър”. Тя сподели опита на своите колеги в работата по закриване на ДДУИ в с. Горна Козница и как се променя живота на 16 деца и 8 младежи, настанени в 2 център за настаняване от семеен тип и 1 защитено жилище в град Кюстендил. „Деинституционализацията означава много повече от строителство, обучение, откриване и преместване. Това е промяна в обществото, в местните власти, в персонала, в децата. Защото можеш да извадиш човека от институцията, но предизвикателството е да извадиш институцията от човека”, завърши г-жа Солстсгивър.

България е на второ място сред европейските страни след Русия по брой на осиновени деца във Франция, съобщи г-н Фресе. 49 от 1400-те деца от чужбина, осиновени от френски граждани са българчета. С адаптацията и социализацията на тези момичета и момчета се занимава Службата за международно осиновяване, която е ситуирана към МВнР на Франция, поясни г-н Тиери Фресе. Тази институция прави следосиновително наблюдение и е създала мрежа за предоставяне на допълнителни медицински консултации на осиновените от чужбина деца.

Процесът на деинституционализация и осиновяването обсъдиха председателят на ДАЗД и френското аташе Тиери Фресе

Аташето по международните осиновявания на Република Франция прояви интерес дали в България се провеждат кампании за популяризиране на националното осиновяване, работи ли се в посока разширяване на критериите, които бъдещите родители посочват при кандидатстване за осиновяване на дете. Дискутирани бяха и най-честите причини за изоставяне на деца в България. Гжа Жечева заяви, че по този проблем са правени няколко национални проверки. Данните от тях показват, че най-честата причина за изоставяне на новородените е липса на подкрепа за майките, а за децата над 3 г. са водещи социално икономическите причини, липса на подкрепящи мерки за родители на деца с увреждания.

26 Март 2014 г.

Източник: ДАЗД (със съкращения)

Източник: ДАЗД

Държавната политика в подкрепа на осиновяванията на деца в България и Франция обсъдиха на среща днес председателят на Държавната агенция за закрила на детето г-жа Ева Жечева и г-н Тиери Фресе – аташе по международните осиновявания на Република Франция. Г-жа Жечева представи процеса на деинституционализация на децата с увреждания, който е в решителната си фаза.

Регионът на Русе − първи по деинституционализация 19 Март 2014 г.

Кръгла маса, посветена на грижите за децата и предизвикателствата пред здравните и социалните услуги за деца се проведе в Областна администрация − Русе. Областният управител Венцислав Калчев откри събитието, като обърна внимание на напредъка в 4

процеса на деинституционализация на деца в област Русе. Регионът е един от пилотните в България по отношение на грижата за изоставени деца и връщането им в биологичните им семейства, както и в развитието на приемната грижа. Елена Петкова, регионален координатор на „Надежда и домове за децата” представи работата на организацията от април 2012 година до декември 2013 г. За 20 месеца екипът от Областния координационен механизъм е успял да върне в биологичните им семейства 11 деца, 8 бебета от 0 до 3 години с увреждания или хронични заболявания са настанени при приемни родители, а други 20 деца са осиновени преди да бъдат изведени от Дома за медико-социални грижи в Русе. Приносът на екипа, който работи в област Русе, е на път да превърне региона първия в България, в който няма институции за изоставени деца, каза Елена Петкова. Сред успехите, които отчитат специалистите са, че в към декември 2013 г. в ДМСДГ от общо 48 деца са останали 3, които очакват да се разкрие специализирана резидентна грижа по Компонент 2 на проекта на Министерството на здравеопазването. Сред другите постижения са закриването на ДДЛРГ „Райна Гатева”, намаляването на капацитета на ДДЛРГ „Св. Димитър Басарбовски”, ДДЛРГ „Надежда”, както и на домовете в селата Стърмен и Брестовица. Като успех мултидисциплинарният екип отчита и тоталната превенция за настаняване на бебета и малки деца както в русенски домове, така и в институции извън областта. Организатор на днешния форум е „Надежда и домове за децата”клон България, във връзка с проекта „Стратегическа деинсти-


туционализация и реформа на грижите за деца от 0 до 3 години”. Организацията е партньор на Министерство на здравеопазването по проект „ПОСОКА: семейство“ за преструктуриране на 8 пилотни Дома за медико социални грижи в цялата страна (за бебета от 0-3 години), един от които е този в Русе. Източник: Арена Радио

тика в областта на детското правосъдие и за създаване и реализация на устойчив модел за реформа в системата за правосъдието за деца. Общите усилия на всички органи по закрила ще доведат до гарантиране спазването на права и законовите интереси на децата, извършили престъпления, защото от предишната проверка на СПИ и ВУИ, проведена през 2009 г., не се забелязва развитие на системата, заяви председателят на ДАЗД г-жа Ева Жечева. Представеният анализ на резултатите от проверката на ДАЗД показва, че системата в този си вид е изчерпала възможностите си, децата вместо помощ по Закона за закрила на детето, получават санкционираща мярка по ЗБППМН и се настаняват в специални училища, с цел отглеждане и възпитание, което е в нарушение на техните права.

НСЗД подкрепи предложенията на ДАЗД за промяна на модела на работа с деца в конфликт със закона 18 Март 2014 г.

На редовното си 28-мо заседание днес Националният съвет за закрила на детето изслуша анализ на резултатите от извършените от ДАЗД проверки в социалнопедагогическите интернати и възпитателните училища – интернати и обсъди направените от ДАЗД предложения за промяна на модела на работа с деца в конфликт със закона. НСЗД прие и подкрепи изводите и предложените мерки, с които се гарантират правата на децата. Членовете на Националния съвет за закрила на детето приеха решение, с което се ангажират да съдействат в рамките на своите компетентности за реализацията на заложените дейности и мерки в Пътната карта за изпълнение на концепцията за държавната поли-

Настанените в СПИ и ВУИ 265 момичета и момчета са с преобладаващо статусни нарушения бягство от дома, от училище, скитни чество, просия, проституция. Проверката на ДАЗД установи, че почти всички деца са извършили противообществени прояви, тъй като са били лишени от родителска грижа и контрол или не са имали подходящи условия за живот. На този етап у нас липсват подходящи услуги за работа с деца с девиантно и делинквентно поведение. Липсва и специализиран съд или друга подходяща система за осъществяване на правосъдие по отношение на деца със специфични нужди, която да има по-скоро възпитателни, отколкото наказателни цели. ДАЗД идентифицира проблеми във взаимодействието на училищата с инспекторите от „Детска педагогическа стая”, МКБППМН, прокуратурата и Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/. В 5

много случаи не се търси съдействие от ОЗД, при необходимост от закрила на дете – когато е жертва на насилие, при суициден риск, при здравословен проблем, при налагане на наказание по Правилника за прилагане на закона за народната просвета, за издаване на лични документи и др. В повечето случаи не се уведомяват родителите или законните им представители. При възпитанието на учениците не се зачитат техните права, използват се методи, уронващи тяхното достойнство, и не се подкрепят за придобиване на умения и знания, необходими за успешното им реинтегриране в обществото, установиха инспекторите на ДАЗД. В интернатите не се спазват утвърдени правила и процедури – за превенция на насилието, за противодействие на училищния тормоз, за подаване и разглеждане на жалби и оплаквания, за налагане на наказания на учениците, за пропускателния режим. ДАЗД предложи нормативни промени и смяна на модела на работа с деца в конфликт със закона, между които: Провеждане на институционална реформа – отмяна на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и допълване на дефиницията на „дете в риск”. Създаване и развитие на услуги по превенция и ранна интервенция на девиантното и делинквентното поведение. Въвеждане на алтернативни форми и институции за работа с деца с девиантно и делинквентно поведение и превенция на противообществените прояви. Престоят на малолетните и непълнолетните в специални завeдения да бъде сведен до минимум (срок до 6 месеца), през


който се провежда корекционна работа и психологическа подкрепа с тях, а не учебна дейност. Интензивна работа с родителите на детето, настанено в специално заведение, за повишаване на родителския им капацитет и създаване на подходящи материално-битови условия за реинтеграция в семейството и/или проучване за осигуряване на алтернативно настаняване в семейство на близки и роднини, приемно семейство, резидентна услуга. Настаняване в институции на деца под 14 години да е възможно само със социална или защитна цел. Източник: ДАЗД (със съкращения)

Областен коо��динационен механизъм по деинституционализация бе създаден в Силистра 14 март 2014 г.

Областен координационен механизъм по деинституционализация бе създаден днес в Силистра. Това стана по идея на българския клон на фондацията "Надежда и домове за деца", чийто изпълнителен директор Георги Симеонов и областният управител на Силистра наскоро подписаха меморандум за взаимодействие. Силистренска област е осмата в страната с такава форма на сътрудничество между институциите като общини, регионални звена и социални структури, участващи в координационния механизъм. Всеки месец ще се обсъждат казуси, свързани с проблеми на деца и семейства. Програмният координатор на фондацията Боряна Климентова представи и проект "Стратегическа деинституционализация и реформиране на грижата за деца до три години". Източник: БТА

Представиха позитивни практики в процеса на деинституционализация 14 март 2014 г.

Заместник Областният управител Фатме Дерели откри днес в Областната администрация в Търговище кръгла маса на тема „Позитивни практики на територията на област Търговище в процеса на деинституционализация”. Тя се проведе по инициатива на неправителствената организация „Надежда и домове за децата – България“. В работната част на форума участие взеха представители на социалните и здравни служби, неправителствения сектор и др. Организаторите запознаха присъстващите със създадения Областен координационен съвет към Областния управител на Търговище, в който миналата година е намерено решение на два тежки случая за деца, поставени в риск. В единия е подпомагано многодетно семейство, в което е направен опит за реинтеграция на близнаци след отглеждането им в специализирано заведение. Въпреки усилията и подкрепата на специалистите от различни служби и неправителствените организации, се наложило 6 от общо 7 деца да бъдат изведени от семейството и настанени при приемни родители и институции. Другият случай, който събра Координационния съвет, е за две застрашени деца от Търговище, които изостават в развитието си заради лоши условия на отглеждане, липса на родителски капацитет и 6

др. Областната управа свика всички институции, като потърси съдействие и от медиатор от ромската общност. Благодарение на съвместните усилия децата и майката бяха настанени в Център за подкрепа. Към днешна дата, съобщиха от „Надежда и домове за децата – България”, малчуганите са наваксали изоставането си, а майката е обучена как да полага адекватни грижи за рожбите си. На кръглата маса в Областната управа в Търговище се дебатираха и въпроси за превенция на изоставянето на деца на ниво родилен дом, повишаване капацитета на родителите, работа с маргинализирани групи за създаване на подобри условия за отглеждане на децата с цел оставането им в семейна среда. Източник: “Надежда и Домове за Децата“

Семинар на тема „Деинституционализация чрез предоставяне на услуги в общността и използване на европейските структурни фондове” 10 март 2014 г.

На 27 и 28 февруари 2014 г., в гр. София, се състоя семинар на тема: „Деинституционализация чрез предоставяне на услуги в общността и използване на европейските фондове” за осигуряване на качествена грижа, организиран от Европейската експертна група и Министерство на труда и социалната политика. Основните теми, които бяха представени са свързани с практиките и предизвикателствата пред процеса на деинституционализация в страната, международния опит в тази сфера, както и подкрепата на деинституционализацията от Европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период 2014 − 2020 г. Беше разгледан и въпроса


за подобряването на национално ниво на планирането, изпълнението и наблюдението на деинституционализацията през новата финансова рамка. Успоредно с процеса на деинституционализация на деца, се представи и необходимостта от създаването на условия за деинституционализацията на възрастни хора и хора с увреждания, което е друг важен приоритет в рамките на цялостната политика в тази сфера. Ключовите изводи, представени по време на изказванията на международните експерти, бяха свързани с необходимостта от преминаване от концепция за развиване на услуги към гарантиране на права на човека и децата; подобряване на координацията и участието на всички заинтересовани страни – местни власти, граждански организации, хора с увреждания, деца и родители. Част от въпросите повдигнати по време на семинара от страна на неправителствените организации бяха тяхното участие в процеса на планиране на мерките и операциите за финансиране от европейските структурни фондове, необходимостта от намаляване на административната тежест , изясняване на философията и концептуалната рамка в процеса на деинституционализация – какво наричаме „услуга в общността“, ползваме ли сградите на домовете за деца за резидентни услуги за деца и възрастни, как управляваме мимикрията на деинституционализация, при която в закритите специализирани институции, особено в малки населени места, се разкриват по няколко резидентни услуги от нов тип в същата сграда. Източник: Национална Мрежа за Децата

Методика утвърждава базови изисквания за функциониране на Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи 5 Март 2014 г.

Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и председателят на Държавната агенция за закрила на детето утвърдиха Методическо ръководство за реда и условията за предоставяне на социалната услуга: Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи. Това е социална услуга от резидентен тип, която се разкрива въз основа на оценката на специфичните характеристики на децата и младежите в общността и потребностите от социални услуги на потенциалните ползватели. Услугата е насочена към децата и младежите, които имат нужда от грижа извън тяхното семейство. Методическото ръководство има за цел да представи базови изисквания за функциониране и качество на услугата, определя се задължителният минимум услуги и дейности, които трябва да бъдат осигурени в такъв център и се задават минималните изисквания за качество на услугата, материална база, персонал и процедури. На базата на тези минимални изисквания доставчиците на услугата могат да преценят необходимите ресурси, да създадат адекватна организация на работа, да осъществяват вътрешен контрол върху качеството и да създават система за подобряването му. Ръководството гарантира правото на ползвателите активно да участват в избора на услуги, като им дава възможност да преценят дали предлаганата услуга отговаря на техните потребности, а също и дали получават качествена услуга. То е разработено в съответствие с изискванията на действащото законодателство и визира случаи на смесено настаняване на деца от 3 7

до 18-годишна възраст и младежи от 18 до 29-годишна възраст, за които са изчерпани възможностите за връщане в семейството или възможността да водят самостоятелен начин на живот. Източник: АСП

Още два дома за деца, лишени от родителска грижа, преустановяват дейността си 27 Февруари 2014 г.

Със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и след решение на Общинския съвет − Пловдив, от март 2014 г. се закрива Домът за деца, лишени от родителска грижа „Рада Киркович" − един от трите с този профил в града. След активни действия от страна на дирекция „Социално подпомагане" − Пловдив, за децата от дома са предприети други мерки за закрила в семейна среда, вследствие на което в специализираната институция няма деца. По-рано през февруари т.г. преустанови своята дейност и домът за деца в град Попово, област Търговище. Община Попово е реализирала проект „Саниране и преустройство на сграден фонд в социалната сфера с цел предоставяне на услуги за деца, лишени от родителска грижа", реализиран по Оперативна програма „Регионално развитие". Изградени са два Центъра за настаняване от семеен тип за децата, където в близка до семейната среда условия и начин на организация за живеене децата ще се обгрижват и подготвят за самостоятелен живот. Заедно с двата центъра беше открит и Център за обществена подкрепа в общината, който ще предоставя подкрепа чрез консултативна дейност за психологическа подкрепа на децата и семействата от региона.


Предприетите действия в общините Попово и Пловдив са в съответствие с областните и общинските стратегии за развитие на социалните услуги в област Търговище и област Пловдив, както и в изпълнение на годишните планове за развитие на социалните услуги в двете общини. За юни 2014 г. е планирано да преустанови своята дейност и домът за деца в с. Дрен. Закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, е планиран процес и неговото изпълнение обединява усилията и действията на всички държавни институции и гражданския сектор. През миналата 2013 г. бяха закрити 14 специализирани институции за деца, а от началото на 2014 г. три дома за деца, лишени от родителска грижа. Източник: АСП

До края на 2014 г. ще бъде изградена новата социална инфраструктура за децата, които ще бъдат изведени от институциите 24 Февруари 2014 г.

До края на годината ще бъде изградена новата социална инфраструктура, предназначена за децата, които ще бъдат изведени от специализираните институции в цялата страна в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България“. Сътрудничеството и взаимодействието при реализирането на този процес обсъдиха

Регионалните екипи по деинституционализация /РЕД/ и неправителствени организации на семинар в град Хисаря, организиран по проект „Подкрепа”. Той се изпълнява от Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ и се финансира по ОП „Техническа помощ“. Основният елемент на процеса по деинституционализация след изграждането на новите услуги е да бъде дадена възможност на всяко дете да посрещне предизвикателствата, които имат неговите връстници и с помощта на възрастните да се справи с тях. „Трябва да направим промяната за тези деца. Ето защо е изключително важно да се осигури добро адаптиране и качествена грижа след преместването на децата и младежите от институциите в ЦНСТ или защитено жилище, както и обучение на персонала, за да се справи с нуждите им в новата услуга. Вярвам, че ще успеем, защото това е процес, в който участваме всички ние. Това е публична политика на България“, заяви по време на официалното откриване председателят на ДАЗД г-жа Ева Жечева. Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров акцентира върху работата на местно равнище на ангажираните страни в процеса на деинституционализация. „Ролята на членовете на РЕД е особено важна, защото вие сте хората, които знаете какви са потребностите на регионално ниво. Само с вашите усилия ще успеем да развием и постигнем ефективност в работата на новите социални услуги в общността“, допълни той. По време на срещата беше направен преглед на напредъка в изпълнението на проект „Детство за всички”, насочен към най-уязвимата група деца в институции – децата с увреждания. Съобразно 8

оценките на тяхното състояние и нужди те ще бъдат насочени към 149 центъра за настаняване от семеен тип, 36 защитени жилища, 1 дневен център и 8 центъра за социална рехабилитация и интеграция, които се изграждат в 81 общини в страната. Фондация „Лумос“, сдружение „Дете и пространство“, Ноу-Хау център за алтернативни грижи за деца, Фондация „За Нашите деца“, Фондация „Сийдър“ и Международната социална служба представиха своя опит и начините за сътрудничество и взаимопомощ в процеса по извеждане на децата от домовете за социални грижи, закриване на специализирани институции като дома в с. Могилино и изграждането на нови услуги. Споделените добри практики поставиха основата на дискусията между членовете на РЕД и представителите на неправителствените организации. Акцент в нея бяха основните предизвикателства в процеса на деинституционализация, които предизвикват напрежение в общността и в неправителствения сектор : разширяване на целевата група по проект „Детство за всички”, подобра координация между участниците, гарантиране на здравните и образователните потребности на децата, системни и целенасочени действия по ограничаване на входа на институциите чрез подкрепа и услуги за семействата и др. Проектът „Подкрепа” по ОП „Техническа помощ“ осигурява комуникация и координация между всички ангажирани страни в процеса на деинституционализация. В рамките му са формирани регионални екипи в 81 целеви общини, в които се разкриват услуги от семеен тип за деца и младежи. В състава им са включени представители на регионалните дирекции „Социално подпомагане“, регионалните здравни инспекции и регионалните инспекторати


по образование. Те имат за задача да поддържат връзка с останалите членове на регионални екипи за деинституционализация на терито-рията на страната и с представите-ли на общините. Екипите просле-дяват хода на изпълнение на проектите от Плана за действие на територията на техния регион, предоставят информация за евентуални трудности, проблеми или забавяне изпълнението им. Членовете на регионалните екипи подпомагат изпълнението на цялостния процес на деинститу ционализация в областта на образованието, здравеопазването и социалната сфера. Източник: ДАЗД

Дом за деца в София прекрати дейността си 14 Февруари 2014 г.

Домът за деца „Свети Иван Рилски" в София преустанови своята дейност от 1 февруари 2014 г. Това стана със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане след изпълнение на регламента на действащото законодателство и нормативните стъпки за закриване на специализирана институция за деца. Закриването на тази институция за деца от 3 до 7 години бе осъществено по план на Столична община, реализиран съвместно с държавните организации, работещи в областта на закрилата на детето, както и с подкрепата на неправителствения сектор . Планът включваше конкретни дейности и мерки, насочени основно към подготовка за извеждане на децата от институционалната грижа и осигуряване на грижа в семейна среда за всяко дете. През миналата година бяха закрити 14 институции за деца. Източник: АСП

Три ЦНСТ и едно защитено жилище за деца и младежи с увреждания бяха открити в град Ловеч 07 Февруари 2014 г.

Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов откри днес четири сгради за нови социални услуги в Ловеч. В церемонията участваха председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов и кметът на община Ловеч Минчо Казанджиев. „Сред основните ангажименти на правителството е да развива политики, насочени към гарантиране правото на всяко дете да има семейство или среда близка до семейната”, подчерта министър Адемов по време на откриването. Той допълни, че в бюджета на МТСП за 2014 г. е заложено найголямо увеличение на финансовите средства именно за политиките в подкрепа на децата и семейството. Новите социални услуги ще осигурят качествени грижи и достъпна среда за живот на 44 лица с увреждания (23 деца и 21 младежи) от специализирани институции – домове за деца и младежи с умствена изостаналост, с физически увреждания и за медико-социални грижи за деца, от целевата група на управлявания от ДАЗД проект „Детство за всички”. Те ще живеят в среда близка до семейната, ще градят ценностна система, знания и отношения, които да им помагат за пълноценно интегриране в обществото. Очертава се трайна тенденция на намаляване на децата в специализираните институции и осигуряване на условия за отглеждането им в семейна и близка до семейната среда. По данни на МТСП в края на миналата година 6 754 9

деца са настанени в семейства на близки и роднини, 1 943 деца са настанени в приемни семейства и 740 деца са осиновени при условията на пълно осиновяване. Към края на декември 2013 г. социалните услуги за деца са 369, с общ капацитет 9 393 места. В периода 2010 г. – 2013 г. са закрити общо 31 специализирани институции за деца. Източник: ДАЗД (със съкращения)

В ЦНСТ в няколко общини вече се грижат за деца с увреждания, изведени от специализирани институции 31 Януари 2014 г.

Над 1 500 са децата с увреждания, които е планирано да бъдат изведени от специализираните институции за социални грижи в цялата страна в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България“. Това стана ясно на работна среща на Регионалните екипи по деинституционализация във Велико Търново по проект „Подкрепа” към Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/. Процесът на деинституционализация у нас навлиза в решителната си фаза – започна извеждането на децата с увреждания от институциите. „Това изисква висока отговорност от страна на цялото общество, за да протече процесът възможно най-добре за найуязвимите участници в него – децата“, заяви председателят на ДАЗД г-жа Ева Жечева. Тя припомни, че през 2013 г. бе възоб-


новена работата на Междуведомствената работна група по деинституционализация на високо политическо ниво, което гарантира добрата координация между всички държавни и общински институции, ангажирани в реализацията на процеса. Г-жа Жечева направи преглед на напредъка в изпълнението на проект „Детство за всички”, чийто ръководител е. Проектът е насочен към най-уязвимата група деца – децата с увреждания. Те ще бъдат насочени към 149 центъра за настаняване от семеен тип, 36 защитени жилища, 1 дневен център за деца с увреждания и 8 центъра за социална рехабилитация и интеграция, които се изграждат по проект „Детство за всички“ в 81 общини в страната. През миналата година бяха завършени и оборудвани сградите и бяха подписани договорите за финансиране на новите услуги Център за настаняване от семеен тип - в 14 общини – Карнобат, Айтос, Ямбол, Созопол, Севлиево, Бургас, Луковит, Харманли, Търговище, Габрово, Димитровград, Горна Оряховица и Червен бряг и едно защитено жилище в община Долни Дъбник. В 9 от тях вече е назначен персонал, в останалите 5 е в ход процедура за назначаване на персонал. Обученията на персонала, планирани по проект „Детство за всички”, за тези общини приключиха. Предстоят обучения от фондация „Лумос“, които стартират на 8 февруари. От края на м. август 2013 г. в двата центъра за настаняване от семеен тип в гр. Карнобат живеят 22 деца. В средата на януари 2014 г. започна да функционира услугата в Горна Оряховица, а до дни се очаква да бъдат настанени деца в центровете в Созопол, Айтос и Червен бряг. В 19 общини са подписани договорите за финансиране на услугата, като дейностите стартират след 1 февруари. В една

от тях – Силистра, вече е назначен персонал и е планирано грижите за децата да стартират на 1 март. Други 15 общини са подали проектни предложения за финансиране на услугата, предстои сключване на договор. 33 общини предстои да подадат проектните си предложения, планирано е договорите за финансиране на услугата ЦНСТ с тях да бъдат подписани до август т.г. Източник: ДАЗД

Заместник - министърът на здравеопазването проф. д-р Чавдар Славов, д.м.н. откри работна среща „Добри практики при предоставяне на иновативни услуги за превенция на изоставянето на бебета и малки деца“ 29 януари 2014 г.

Форумът, който бе организиран от Министерство на здравеопазването, с подкрепата на УНИЦЕФБългария, се състоя на 29 януари т.г. в Министерството на труда и социалната политика /МТСП /. Присъстваха: програмният директор на УНИЦЕФ Милена Харизанова, заместник-изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Янита Манолова, съветникът на министъра на здравеопазването Лидия Чорбанова, ръководителят на Договарящия орган към Агенцията за социално подпомагане – Правда Игнатова, ръководителят на проекта „ПОСОКА: семейство“ – Анна Темелкова. Участваха още експерти от МТСП, ДАЗД, ДМСГД, РЗИ, общински представители. „Превенцията по принцип е важна, не само в медицински, но и в социален и икономически аспект” – изтъкна проф. Славов. Настаняването на деца в специализирани институции на практика нарушава техните права, гарантирани от международни конвенции, по които Република България е 10

страна и води до установяване на дискриминационни модели в образованието и достъпа до качествена грижа и услуги. Правителството на Република България е предприело стъпки към реформиране на системата за грижи и закрила на детето и прекратяване на практиката за отглеждане на децата в специализирани институции“. Участниците в срещата споделиха добрите практики в това направление. Бе подчертано, че за период от 15 години, до 2025 година, ще се извърши постепенното преминаване от система, която разчита предимно на институционални настанявания, към система от услуги за подкрепа на детето в семейството и на родителите. „Министерство на здравеопазването е разработило своя концепция за деинституционализация на децата от ДМСГД”, заяви проф. Славов. В концепцията са заложени мерки, приоритетно ориентирани към семейна среда и близка до семейната среда. Планирана е също специализирана резидентна грижа за малък брой деца с тежки увреждания, чието отглеждане у дома е невъзможно.“ В момента експерти от здравното министерство изпълняват паралелно два пилотни проекта – „Преструктуриране на домовете за медикосоциални грижи за деца до 3 г.“ и „ПОСОКА: семейство“. Програмите са стартирали в осем пилотни области – Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София и Търговище. Предвижда се през 2014 година закриване на 8-те пилотни ДМСГД и старт на нововъведения, сред които са услуги от Семейноконсултативни центрове и Центрове за майчино и детско здраве. Чрез реализирането на новите проекти се апробира модел за преструктуриране на ДМСГД, който впоследствие ще бъде приложен в национален мащаб. Източник: МЗ


Избрани са неправителствените организации, които ще участват в заседанията на Междуведомствената експертна работна група по деинституционализация 10 Януари 2014 г.

Съпредседателите на Междуведомствената експертна работна група за подпомагане координацията на изпълнението на Плана за действие към Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Р България” г-жа Ева Жечева и г-н Лазар Лазаров утвърдиха пет неправителствени организации, които ще бъдат включени в състава на групата. Те са: "

Фондация „Сийдър”;

БАЛИЗ – Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения;

Национална децата;

"

Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца – ФИЦЕ – България;

мрежа

за

Фондация Лумос. Източник: ДАЗД (със съкращения)

Министерският съвет одобри Мониторинговия доклад за процеса на деинституционализация 18 Декември 2013 г.

Министерският съвет одобри внесения от вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева Мониторингов доклад за изпълнението на Плана за действие по Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ за периода от 1 юли 2012 г. до 30 юни 2013 г. Документът отразява и коментира резултатите по всяка глава от Плана за действие и очертава основни тенденции и предизви-кателства пред рефор-

мата, която в отчетния период навлезе в съществен етап.

Основните препоръки, отправени в Мониторинговия доклад, са:

Мониторинговият доклад съдържа информация и за подкрепящи дейности от неправителствени организации в рамките на цялостния процес на деинституционализация, съвместни инициативи и наблюдения, дискусии и дебати по отношение на спорни етапи от процеса, които ще допринесат за качествено реализиране на заложените проекти и политики в Плана за действие. Акцент се поставя върху етапите на изпълнение на всеки един проект, заложен в Плана за действие, неговите изводи, насоки и тенденции. Залегнали са и основните изводи и препоръки за процеса и неговото успешно изпълнение в рамките на стартиралите проекти и реформи в законодателната сфера.

в предстоящия програмен период на оперативните програми ясно да бъдат заложени схеми, осигуряващи непрекъсваемост на процеса, като продължат и надградят вече стартиралите етапи на закриване на институциите и обезпечаване на издръжката на новите услуги, както и привличане на квалифицирани специалисти;

В доклада за периода юни 2012 г. – юли 2013 г. се констатира неглижиране на проблематиката и оставени много нерешени въпроси, част от които са: недобра координация на дейностите и формите на комуникация между екипите на проектите и местните власти, които са част от цялостния процес на деинституционализация; липса на финансов механизъм, който да гарантира пренасочване на средствата от съществуващите специализрани институции към новите услуги, развивани по проектите; липса на целеви мерки за развиване на интегрирани услуги за широка превенция на изоставянето и неглижирането на децата; липса на законодателните промени, които да отговарят на променените модели на грижа за децата.

11

изграждане на интегрирана база данни между проектите за оценените потребности, разкриването на новите услуги и тяхната ефективност; изработване на механизъм за прехвърляне на средствата в националния бюджет от институционална грижа към устойчивост на новите услуги; облекчаване на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проекти с европейско и национално финансиране, свързани с услугите за деца и семейства в риск, както и въвличане на граждански организации в новия планов период 2014-2020, особено по темата деинституционализация; периодична външна оценка на въздействието на проектите от гледна точка на реалния ефект върху потребителите, персонала и общността, удовлетворяване на съществуващите нужди, реално „затваряне на входа“ към институционална грижа и въздействие върху общностите. Договорените до момента средства за деинституционализация на грижата за децата по линия на структурните фондове на ЕС възлизат на 132,165 млн. лв. Към настоящия момент се изпълняват пет основни проекта, към които функционират съответните технически звена за управление – „Детство за всички“, „ПОСОКА –


семейство“, „И аз имам семейство“, „Укрепване на капацитета на Агенция за социално подпомагане и повишаване качеството и ефективността на социалната работа“, „Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище“. Източник: ДАЗД

Ще бъде създаден механизъм за управление и координация на процеса на деинституционализация, заяви председателят на ДАЗД 22 Ноември 2013 г.

„Днешният форум е мястото, на което може да споделяте своите добри практики, които да бъдат мултиплицирани. Тук може поставите всички въпроси за процеса на деинституционализация, които се нуждаят от решение на местно ниво и за които ви е нужно съдействие”, това заяви председателят на Държавната агенция за закрила на детето г-жа Ева Жечева при откриването на оперативната среща с Регионалните екипи по деинституционализация (РЕД) по Проект „Подкрепа”. В нея участват членовете от областите: Благоевград, Враца, Габрово, Добрич, Монтана, Перник, Русе, Силистра, Сливен, Софияобласт, Стара Загора, Шумен, Ямбол. Членовете на РЕД споделиха пред г-жа Жечева за проблемите, които срещат в работата си. В момента предстои един от найважните етапи – подготовката и преместването на децата от специализираните институции за деца с увреждания, но има затруднения �� комуникацията със здравната и образователната система, липсва и диференциран стандарт за новите услуги, заявиха участниците в оперативната среща.

Г-жа Жечева представи предложението на Министерството на труда и социалната политика в РЕД да бъдат включени представители на общинските и областните администрации. От своя страна участниците обясниха, че на срещите, които провеждат на местно ниво, винаги канят такива експерти, както и ръководителите на новите и съпътстващите услуги. За да се гарантира ангажираността на всички страни в процеса на деинституционализация ще бъде разработен механизъм за управление и координация на всички дейности на регионално и национално равнище, допълни председателят на ДАЗД.

ДАЗД през февруари т.г. в изпълнение на препоръките е назначен допълнителен медицински персонал – рехабилитатор, кинезитерапевт, социален работник, педиатър. Разработена е вътрешна процедура за периодичен здравен контрол. Сформирана е комисия, която изготвя седмично меню, като взема предвид желанието на децата. с подкрепата на Лумос за две от децата е въведен ежедневен безглутеинов режим. С всяко дете се работи по индивидуална програма. Правят се периодични оценки за здравословното състояние на тежките случаи.

Източник: ДАЗД

Мерки за подобряване на грижата за децата в ДДУИ с. Крушари бяха обсъдени на среща в ДАЗД днес 5 ноември 2013 г.

По инициатива на председателя на ДАЗД г-жа Ева Жечева и на Националния превантивен механизъм на Омбудсмана на Република България на работна среща днес бяха обсъдени постигна тите резултати за подобряване на грижите за децата, настанени в Дома за деца с умствени увреждания „Св. Николай Чудотворец” в с. Крушари, обл. Добрич, възможните решения за намаляване на престоя им в ДДУИ, както и мерките, които е необходимо да се предприемат за децата в най-тежко здравословно състояние. В срещата участваха експерти на ДАЗД, АСП, Омбудсманът на Р България и Фондация „Лумос”, която подкрепя Дома. Предприети са действия за подобряване на здравната грижа за децата, които са в тежко общо здравословно състояние, бе общото мнение на участниците в срещата. След проверка на 12

Условията, при които децата се отглеждат в специализираната институция, не могат да осигурят необходимото ниво и качество на грижа. Заради това момчетата и момичетата са включени в процеса на деинституционализация, чиято цел е да бъдат отглеждани в среда близка до семейната и да ползват новосъздадените социални услуги. Готови са оценките на всяко от тях с оглед индивидуалните им нужди, на база на които те ще бъдат насочени в центрове за настаняване от семеен тип, където ще бъдат гарантирани по-добри условия за развитието им. С особено внимание и детайли бяха обсъдени случаите на 4-ри деца, които са в тежко здравословно състояние и се нуждаят приоритетно от медико социална грижа. Обсъдени бяха възможностите за осигуряване на такава грижа – извеждане от ДДУИ или осигуряване на допълнителен медицински персонал за тях. Предстои да се вземе решение за тези деца, което да гарантира най-добрия техен интерес. В работната среща бяха обсъдени и действията и мерките спря-


мо останалите деца и младежи от ДДУИ с. Крушари. Отчетено беше, че няма обстоятелства, които да налагат бързи действия за извеждането им, това ще стане съобразно плана за деинституционализация. Източник: ДАЗД

ДАЗД започва тематична планова проверка в 39-те найголеми акушеро-гинекологични отделения 14 Октомври 2013 г.

Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ започна тематична планова проверка „Ранни раждания и превенция на изоставянето на новородени деца на ниво родилен дом“. Проверката обхвана най-големите 39 акушеро – гинекологични отделения в страната - в Софияград, София област, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Враца, както и съответните териториални дирекции „Социално подпомагане” – 21 отдела „Закрила на детето”, в чиито териториален обхват са родилните отделения. Целта на проверката е да се извърши мониторинг на системата за превенция на изоставянето

на деца от родилния дом и да бъдат набелязани мерки за нейното усъвършенстване. Проверката трябва да установи реалното състояние на ражданията на малолетни и непълнолетни момичета, броя и причините за изоставяне на новородени деца за периода 1.01. – 30.09.2013 г., и необходимостта от актуализиране на политиките по превенция на проблема. В хода на проверката се изследва ефективността в работата на родилните отделения по отношение на взаимодействието "социални работници лечебни заведения" по случаите на малолетни и непълнолетни бременни момичета и родилки. Ще бъде направена оценка на организацията на работа на лечебното заведение за уведомяването на компетентните органи – отдели за закрила на детето, полиция, прокуратура, за предприемане на необходимите мерки и дейности. Проверката е провокирана от наблюдаваното в последните няколко години увеличаване на броя на ранните раждания сред малолетните и непълнолетни момичета и необходимостта от противодействие на тенденциите

13

за намаляване на възрастта на родилките – деца, превенция и овладяване на процеса. За голяма част от децата на възраст от 0 до 3 години, отглеждани в домовете за медико-социални грижи (ДМСГД), входът към институцията е родилното отделение. Това налага значителна част от активните дейности по предотвратяване на изоставянето да започват още с раждането на дете, при което има риск да бъде изоставено и настанено в институция. Ето защо междуинституционалното сътрудничество и координация на действията с лечебното заведение и медицинските работници на ниво родилно отделение е от изключително значение за успеха на действията, които се предприемат от социалните работници по предотвратяване на настаняването в ДМСГД на новородени деца в риск. Предотвратяването на изоставянето на деца е една от найважните дейности за изпълнение на държавната политика, насочена към намаляване броя на децата в специализираните институции и гарантиране правото им да растат в семейна среда. Източник: ДАЗД


Нашата работа

Професионалисти, които работят за ДИ и млади хора, отраснали в държавни домове, имат нужда да водят разговор за ДИ. Младите консултанти представиха три свои идеи за развитие Младежката група от консултанти, които помагат в дейността на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца – НБУ, участваха в конференцията „ВъзДействие“ на сдружение ФИЦЕ. Конференцията се проведе на 21.11.2013 г. „Щастливи сме да ви споделим, че представянето на нашите три проекта, премина напълно успешно. Освен че успяхме да провокираме публиката да се включи активно в разискването на проектите, добрата новина е, че получихме предложение от представител на Националната мрежа за децата идеите ни за проекти да се разпространят до всички 115 организации, членуващи в мрежата. Надяваме се, това да спомогне за намирането на допълнителна подкрепа за тяхното реализиране.“, коментира Мила Богданова, член на групата.

Вашите въпроси На публични събития професионалисти заявиха, че мнението на млади хора, които са живели в домове, е важно при взимане на решения за ДИ. Можете да отправяте въпросите си към групата на адрес: borislava@knowhowcentre.org.

Младежката група на конференция ВъзДействие, организирана от сдръжение ФИЦЕ

В рамките на своя проект за консултиране на процесите в деинституционализацията с млади хора, преминали през различни форми на държавна грижа, беше дадена възможност на 11 младежи да споделят мнението си по ключови области на трансформацията на обществената грижа за деца. Публикуваме мнението на един от младите хора – участници в групата за консултиране.

“Казвам се Гошо Димитров, на 22 години, студент в четвърти курс по специалност „Социална педагогика“ във Великотърновски университет ,, Св. Св. Кирил и Методий''. По-голямата част от живота си прекарах в социални институции, в резултат на което преживях и научих много неща. Това че съм бил в институции не ми попречи да бъда равен с другите и да се боря за по-добро бъдеще, което не мога да получа от родителите си. Това, което ме мотивира в специалността, която изучавам, е желанието в бъдеще да работя в областите превенция на изоставянето и защита правата на децата – нещо, което не получих в институциите, а всъщност е най-важното - зачитане правата и достойнството на децата, независимо от социалното им положение и религиозни възгледи. През това лято ми се случи нещо много хубаво и важно - да участвам в проект за участие на млади хора, живели в домове, като консултанти към Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ. Проведохме дискусии на различни теми, свързани с подкрепа на биологичното семейство, приемната грижа, специализирана резидентна грижа, животът в гетото и др. За мен най-ценното е държавата да поеме отговорност към децата и техните семейства, да има специално отношение към децата в институциите, да се създадат по-добри условия за живот, близки до семейната среда. Както родителите, така и възпитателите в институциите трябва да дават шанс на децата да се образоват, да се изявяват с талантите и успехите си, да бъда�� чути и решени техните

14


проблеми, защото всички имаме и работим за една обща цел благосъстоянието на детето. В заключение бих искал да споделя, че с екипа на Центъра и участниците в групата се сработихме чудесно. Очаквах да бъда чут, да ми се даде шанс да кажа това, което винаги съм искал и да споделя знания и опит, който с времето съм натрупал. По време на последните срещи стигнахме до извода, че социалните проблеми могат да бъдат решени само с обединени усилия и работа - на държавни институции, неправителствени организации, частен сектор и граждани. Такава група бяхме ние - обсъждахме, спорехме по различни въпроси, но винаги стигахме до решения, защото сме единни и защото имаме обща цел – детето, неговите потребности и интерес да са в центъра на всички усилия. Благодаря на екипа на центъра за тези срещи и се надявам, че посланията ни ще бъдат чути.” Екипът на Ноу-хау център остава във връзка с групата, за да я включва в консултативната си работа. Младежите планират срещи с деца от домовете, посветени на живота след дома и професионалното ориентиране на децата. С препоръките от работата на младите хора относно реинтеграцията можете да се запознаете по-долу. Ако искате да прочетете целия материал кликнете тук за препратка: http://goo.gl/W1bQ42

Проблеми Реинтеграцията се прави прибързано и връщането на детето в неговото семейство, след като е живяло в институция, може да се окаже травмираща без необходимата подготовка.

След като детето е в семейството, е нужна подкрепа. Важна е подкрепата за родители на деца с увреждания. Предложения за решение 1. Препоръки за периода на подготовка - преди въвеждане на детето в семейството:

Процесът "

трябва да започне с оценка на състоянието на родителите да се грижат за детето, да се изясни какви са причините детето да бъде изоставено и какво е променило семейството така, че същото да бъде върнато при тях. Детето трябва да получи тази информация.

 Оценяващият социален работник не трябва само да дава оценка, но и да изслушва и предоставя съвети и консултации.

 Минимум

един месец преди въвеждането на детето трябва да се работи със семейството.

 Да се осигури възможност родителят да се среща с възпитателя от дома, за да говорят за нуждите и особеностите на детето. 15

„ Не сме написали лична история , тъй като нямаме опит от реинтеграция. Някои от нас са имали контакт със семействата си , били сме свидетели на това как деца от домове се връщат вкъщи, при родителите си и затова можем да говорим както за проблеми, така и да препоръчаме решения за това как да се прави реинтеграция.“ Обща препоръка №1 За успешната реинтеграция и детето, и семейството трябва да са подготвени, а тази подготовка трябва да става постепенно, защото времето има голямо значение. Ролята на социалния работник е много важна. Детето трябва да има постоянна връзка със социалния работник, който да е един и същ. Ако няма възможност, социалният работник да бъде наеман почасово на граждански договор, за да контактува с детето. Ако социалният работник няма възможност да се включи – да бъде заменен от негов колега, който е посещавал семейството и е успял да изгради връзка. Известно време преди напускането на социалния работник да се въведе друг колега в работата със семейството и детето. Родителите трябва да имат консултант/социален работник, който да им дава съвети при нужда. Социалният работник трябва да бъде стимулиран да проявява отношение и чувства към благополучието на детето. Ако няма лично отношение и чувства – няма да може да изгради връзка с детето. Връщането на детето в биологичното семейство не трябва да е на всяка цена. Гласът на детето в този процес е важен. Обща препоръка №2 Много хора изоставят детето си, защото има увреждане. По тази причина е важно родителите да получават подготовка и послание, че тяхната роля е ключова за подобряване на състоянието на детето.


Нашата работа

 Важно

оценка на процеса на реинтеграция (дали детето има нужда от подкрепа). Тази периодичност зависи от това колко сериозни са проблемите. Ако се прецени, че детето е в риск, трябва да се говори с него.

е процесът на подготовка да включва паралелни разговори с детето и семейството. По време на разговорите с детето трябва да му бъде обяснено къде и при кого отива, както и какво го очаква.

3. Когато детето е с увреждане:

 След етапа на предварителните разговори трябва

В

някои случаи се налага родител на дете с увреждане да напусне работа, за да оказва адекватна грижа. Важно е такива родители да получават финансова помощ с размер равен или по-висок от приемната грижа в зависимост от здравословното състояние на детето и в случаи когато се налага специфично лечение.

да се провеждат периодични кратки срещи за разходки и съвместни дейности на детето и семейството. На тези срещи да не присъства само родителят, а и познат на детето.

 Ако

процесът е успешен, на следващ етап родителят може сам да извежда детето за кратки разходки. Срещите трябва да се провеждат на приветливи места.

 Осигуряване

на

възможност

за

безплатно

лечение.

 Вместо

детето да се предлага на приемно семейство, да се предлага същата сума на родителите или да се дават материални помощи (храна, дрешки и учебни материали) по преценка на социалния работник.

 Родителят трябва да бъде подробно запознат с

2. Препоръки за периода след въвеждането на детето в семейството:

грижа за деца с увреждане, за да може родителят да не бъде изолиран в грижата за детето си. Възможност да ходи на работа и поддържане на социални контакти.

увреждането на детето още от самото начало, за да може да оказва адекватна помощ.

 Да се създадат повече Центрове за целодневна

Много

родители не искат детето да общува с децата от дома, защото смятат, че това е лоша среда. Важно е родителите да знаят, че трябва да подкрепят детето си да общува със свои приятели от дома (по телефон, интернет). Насилственото ограничаване на контактите може да се превърне в мотив за бягство.

Децата

с увреждане трябва да получават физическа помощ или да посещават Център за физиотерапия.

 Класните

стаи за деца с увреждания да бъдат разположени на първия етаж в сградата на училището или да има асансьор до съответния етаж.

Социални

работници трябва да провеждат периодични разговори с детето и родителите с цел

Департамент “Кино” на НБУ се включи в проекта “Спиране на маргинализацията на ромите в Кюстендил” Завърши първият етап от заснемането на филм-архив, част от проекта “Спиране на маргинализацията на ромите в Кюстендил”. Снимачният екип се ръководи от проф. Людмил Христов, Ръководител на департамент “Кино, реклама и шоубизнес” в Нов Български Университет. Любо Йончев, Симона Равалиева и Вероника Недялкова посетиха ромската общност и заснеха работата на ромския изследователски екип.

16


Комуникация и координация в процеса на ДИ Благодарим на всички участници най-сърдечно за това, че споделиха опита си и инвестираха усилия в развиването на нови идеи в рамките на семинара “Комуникация и координация в процеса на ДИ”!   Резултат от общата ни работа, с участието на представители на централната, регионалната и местна власт, гражданския сектор и професионалисти от системата за закрила на детето бе, че Вашите идеи и предложения бяха взети под внимание от управляващите процеса на ДИ институции. От получената обратна връзка си дадохме сметка, че не отразяваме достатъчно обективно добрите практики на държавата и даваме превес на постиженията на неправителствения сектор. Това ще бъде компенсирано в бъдеще с насочване на нашето усилие към привличането на повече специалисти от страна на държавните институции за участие в нашите съвместни срещи и семинари.

Целите на семинара бяха: Представяне на международни модели за координация на дейности по деинституционализация във Великобритания и Грузия. Те включват: планиране, координиране и мониториране на процеса на национално ниво; гъвкави правила за планиране на всеки етап от процеса спрямо променения контекст, адаптиране на услуги към промяната в потребностите. Представяне на добри практики в България: областен координационен механизъм по деинституционализация /ОКМД/ в 7 общини, който ангажира местната власт в процеса на ДИ, включва работата на мултидисциплинарни екипи и използва платформа за взаимодействие при спешни случаи на деца, използва методите на семейна конференция и конференция по случай. Подготовка на обществото да приеме децата от институциите: ангажиране на медиите, частния сектор, образователния и здравния сектори; промяна на обществените дискурси по отношение на хората, живели в институции. Участниците в семинара предложиха описаните по-долу действия за подобряване на координацията и комуникацията в процеса на ДИ: Проучване и описание на представените добри практики на “Надежда и домове за децата – клон България” и ОКМД с цел използването им в ДИ. Създаване на единен формуляр за оценка на случай, който да синхронизира работата на здравните, образователни и социални служби имащи отношение към конкретните случаи. Изработване на оценка на случай от мултидисциплинарен екип, който да допълни работата на ОЗД и подпомогне разпределянето на отговорностите и обмена на информацията по случая. Прераглеждане на понятията „ключов работник по случая” и водещ на случая. Водещият на случая е социален работник от ОЗД, а ключовият работник е специалист, който най-добре познава детето. Негова би била отговорността за координиране работата по случая.

Предоставяне на супервизия в процеса на оценка и ре-оценките на случая.

Анализ на капацитета и изясняване на ролята на ОЗД (функции и правомощия), в т.ч. намаляване на административната работа по документацията. Създаване на единен информационна система, която да обслужва работата на системата за закрила на децата. Продължаващо обучение за мониториращите организации - понастоящем мониторирането на процеса на ДИ се извършва изключително по административни критерии без оглед на проследяване на развитието по случая. 17


Нашата работа

Ноу-хау център за “ДИ – Случаят България” Изследване на процеса на Деинституционализация беше проведено в период от една година (октомври 2012 октомври 2013 г). По време на изследването бяха събрани и анализирани данни за ефекта на ДИ върху децата и техните родители. Бяха направени изводи за нуждата от създаване на някои ключови условия за постигане на по-добро качество на живот за децата в рамките на този процес, например:

наличие на услуги поставящи индивидуалните нужди на детето преди всичко;

въвличане деца и родители в развитието на ДИ и насърчаване на взаимопомощта между родители на деца с увреждания;

гарантиране на мрежа от съпътстващите услуги за деца с увреждания и техните семейства, функционираща на базата на между-секторно сътрудничество;

финансово и правно регламентиране на между-секторни услуги за ранна интервенция при случаи на деца с увреждане и техните семейства от 0 до 3-годишна възраст;

подкрепа за местното лидерство, с цел децентрализиране на социалната, образователната и здравната системи.

Основен въпрос и ключово предизвикателство, за което всички участници говорят и се безпокоят, е дали новите услуги ще прекъснат модела на „тотално институционализиране” на децата и ще осигурят такова качество на грижа и развитие, което да гарантира възможности за интеграция.

Във връзка със създаването на тези условия, НХЦ препоръчва стратегии за по-успешното планиране и управление на процесите, а именно:

въвеждане на съвременни, интердисциплинарни методи на работа със семействата и децата, многообразие от социални услуги и свободен достъп на децата и семействата до тях за да бъде постигната промяна на отношенията от институционални към такива, близки до семейните;

вредоставяне на възможности за всички заинтересовани страни да работят заедно и да се учат от своя опит и от опита на другите, и да търсят решения за това как да се осигури най-добрата грижа за децата в общността като алтернатива на институционализацията;

стимулиране участието на децата и семействата като ключови заинтересовани страни.

Повече информация за “ДИ – Случаят България” можете да следите в сайта на Ноу-хау център: http://goo.gl/GEA2up

18


На фокус

Двугодишно изследване на реинтеграция в Молдова Д-р Хелен Баньос Смит семейство, провеждана в рамките на деинституционализацията в Молдова. Всички деца, с изключение на едно, са прекарали между четири и седем години в институции. Изследването е проведено в три фази.

Проучване на причините за настаняване на детето в резидентна грижа, подготовка за реинтеграция и формулиране на очакванията от предстоящия процес.

" Реинтеграция и оценка на процеса в семейството месец след връщането на детето у дома. м. февруари 2014

Проследяване на живота на детето от 6 до 9 месеца и от 16 до 22 месеца след завръщането му у дома.

Изследването документира реинтеграцията на 43 деца на възраст между 12 и 14 години от резидентна грижа в биологичното

Изследването търси гледните точки на децата, на родителите, на професионалистите, на братята и сестрите , на учителите , съучениците и техните родители, за да бъде постигната цялостна картина и да бъдат сверени изводите на изследването.

професионалистите относно възможностите на семействата да се справят след реинтеграцията , мнозинството от децата, техните братя и сестри, както и техните родители споделят, че се чувстват пощастливи заедно отколкото разделени. Реинтегрираните деца усещат обичта на членовете на семейството; радват се на свободата, която не са чувствали в резидентната грижа, на новите приятели, на новия живот и социалните си умения да живеят в общност и да учат по-успешно.

Такова изследване се провежда за първи път в Молдова. Всички специалисти са включени в процес на реинтеграция за пръв път в техния професионален опит, те работят в условия на ограничени ресурси, недостатъчно обучение и голямо натоварване . Изследването събира знания за факторите, които подпомагат процеса на реинтеграция, и за необходимите промени, които да подобрят реинтеграцията в Молдова и на други места.

Най - забележителното в процеса е как духът на отчаяние постепенно отстъпва място на ентусиазма и жизнеността на децата. Животът на децата започва да изглежда по- балансиран и пълен, а те започват да изглеждат по-щастливи.

Фактори подпомагащи процеса на реинтеграция

Децата споделят , че резидентната грижа е ограничила подготовката им за независим живот. Родителите чувстват , че децата им помагат , благодарни са за това, че могат да проследят как

Способността на семействата да се справят при извънредно трудни финансови и социални условия . Въпреки противоречивите чувства на 19


На фокус децата им порастват, че могат да ги напътстват и предпазват от рискове.

Съществуват други фактори извън контрола на специалистите, въвлечени в процеса на реинтеграция, но имат голямо значение за дългосрочния ѝ успех. Те не са свързани директно с процеса на реинтеграция, но имат връзка с политиките на високо ниво, с икономиката и културния контекст . Те включват следното:

Натовареността на социалните работници с голям брой случаи ги кара да приоритизират тези, които са в най - голяма нужда . Семействата , получили интензивна подкрепа, оценяват, че без тази подкрепа реинтеграцията не би била толкова устойчива. За отбелязване е фактът, че емоционалната подкрепа има много по-голямо значение за семейството от финансовата помощ: усещането, че някой познава и мисли за техните проблеми помага на семействата да не изгубят надежда, че могат да се справят. Доброто сработване между семейства и социални работници, както и между социални работници и местна власт, води до по-гладко протичане на процеса и по-добри резултати.

Усъвършенстване на процеса за достъп до социална закрила така, че тя да достига до най-нуждаещите се. Увеличаване на социалните помощи за покриване на основни нужди - храна, дрехи и топлина.  Осигуряване на продължаващо обучение , супервизия , поносимо работно натоварване и адекватни заплати за социалните работници и другите специалисти в процеса на реинтеграция, както и достатъчен бюджет да извършват ежедневните си дейности и да имат авторитет да поставят искания пред местните и централни власти.

Проведеното с учителите обучение по приобщаващо образование спомага за плавната интеграция на децата в новото училище. То дава умения на учителите да работят с реинтегрираните деца и, което е ключово, прави възможно да бъдат променени нагласите на останалите ученици така, че да приемат новите деца с по-голямо разбиране и емпатия . Позитивната нагласа на съучениците и родителите на съучениците улеснява процеса на адаптация в училище защото страховете на реинтегрираните деца са свързани с това, че няма да могат да се справят и няма да бъдат приети в новото училище.

 Промяна на нагласата на някои родители да получават задължително помощи от държавата, с което да се намали тяхната зависимост от нея и увеличи способността им да се грижат за децата.

Справяне с базисните причини за настаняването на деца в домове. Най-често това са бедността, която е резултат от липсата на устойчив местен поминък за хората и нуждата те да пътуват за да намерят работа, социалните проблеми като разпадане на семейството, Изследването алкохолизъм между четири , недостатъчни и седем родителски умения , насилие . Въпреки че децата * иРеинтеграция родителите иим Освен позитивните резултати, изследването документира извежда години в институции. продължават да се чувстват по-щастливи заедно, къмв препоръки за това какво би могло реинтеграцията да се подобри на в 43 Изследването е оценка на процеса края на изследването започват да се забелязват процеса на реинтеграция. деца на възраст между проведено в три фази. семейството месец “пукнатини“, през които изтощението от бедността 12 и 14 години от след връщането на излиза наяве. Отсъстващите бащи често не допринасят Семействата трябва да са наяснорезидентна как и кога грижа ще се в * Проучване на детето у дома. случи реинтеграцията , да разбират какви са в отглеждането на децата, някои от тях заминават биологичното причините за отново да работят оставяйки* детето / децата на на възможностите им да получат подкрепа, кога и как ще семейство, провеждана настаняване на ,детето Проследяване роднини. Тези обстоятелства влияят неблагоприятно бъдат взимани решенията за тази подкрепа. Това в рамките на в резидентна грижа, живота на детето от 6 знание помага на семействата да усещат, че имат деца. деинституционализаци на благосъстоянието подготовка за на реинтегрираните до 9 месеца и от 16 до контрол над процеса. ята в Молдова. Всички Въпреки реинтеграция и 22 месеца след предизвикателствата , процесът на деца, с изключение на реинтеграция формулиране на завръщането му у Основен въпрос и ключово предизвикателство, за към днешна дата е доказано успешен. едно, са прекарали очакванията от че децатадома. Изследването показва, е по-вероятно да се което всички участници говорят и се безпокоят, е предстоящия процес. дали новите услуги ще прекъснат модела на „тотално развиват добре в къщи и, поне за сега, както за тях, така и за семействата им и за професионалистите, институционализиране” на децата и ще осигурят такова качество на грижа и развитие , което да бъдещето им изглежда по-светло. гарантира възможности за интеграция. Изследването е заслуга на две организации - “Семейство за Реинтегрираните деца трябва да имат подкрепа в всяко дете” и “Партньорство за всяко дете”. усвояването на знания в училище, за да могат да се “Семейство за всяко дете” е глобална мрежа от организации справят с материала и да избегнат дългосрочните на национално ниво, която работи с деца лишени от последствия от изоставането в училище. Трябва да се родителски грижи и е катализатор на промяна, предоставяйки развива и политика на нетърпимост към тормоза и платформа за споделяне на опита, натрупан от работата на маргинализирането в училище към реинтегрираните своите членове. деца. “Партньорство за всяко дете” се явява наследник на “Всяко дете - Молдова”. Работи в Молдова от 1995 г. в областта на Нужно е професионалистите да разбират причините превенция на изоставянето, сигурява защита на уязвими деца за затруднената адаптация на някои деца в къщи и в и израстването им в защитена семейна среда, придържайки се училище, и да осигуряват допълнителна подкрепа за към директивите на Международната конвенция за правата тези момчета и момичета, и техните семейства. на детето. info@familyforeverychild.org, www.familyforeverychild.org 20


От практиката

“Най-важното при реинтеграцията е желанието на родителите”– интервю с Павлина Матеева Александър Миланов Павлина Матеева е началник на отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Възраждане в гр. София. Работила е 16 години като медицинска сестра, била е социален работник в родилно отделение на голяма болница, ръководила е звено „Майка и бебе“ към Комплекса за социални услуги за деца и семейства в гр. София. От 2007 година до момента работи в Отдела за закрила на детето.

По колко случаи на реинтеграция работите? В Отдела за закрила на детето към ДСП – Възраждане в София работим по 6 случая на реинтеграция. Една приключихме наскоро. Много добра реинтеграция се получи, защото майката беше много активна. Тя представи всички документи, които ние изискваме, а ние изискваме много документи. Започна работа, подобри жилището си. Важно беше, че с нея работиха две фондации – ИСДП и фондация „За Нашите Деца“. Вижте, освен документите и внимателната преценка, която трябва да извършим, защото носим отговорност за децата, ние разчитаме основно на желанието и готовността на родителите. Аз се радвам, когато родителят крещи, иска, заплашва. Това означава, че той си иска детето. В последния ни случай ние сме викали полиция, защото майката ни заплашваше, крещеше, но в крайна сметка чу какво трябва да направи. В този случай ни помогнаха много местните лидери. Както знаете, на нашата област има много гета и ако не работим добре с лидерите там, няма как да успеем. Тази реинтеграция се случи, защото се справихме с проблемите, които майката декларира, когато остави детето си - нямаше работа, нямаше жилище, не можеше да се грижи за детето.

За колко от шестте семейства, за които казахте, че работите да върнат децата си, сте оптимист? Не мога да кажа със сигурност. Съгласно наредбата за реинтеграция, оценката ни може да продължи година и половина. Понякога ние приключваме за по-кратък период. В случая с майката, за която разказах, ни трябваха две години. Най-важният фактор, според мен, освен написаното в

Ние се справихме с риска благодарение на майката, но и на доставчиците на социални услуги, които ни бяха сериозни и активни партньори.

21


нормативната база, е това дали връзката между детето и неговите родители е запазена. Ние имаме един случай, с който се гордеем. Става дума за едно дете с увреждания, което беше настанено от родителите в дом за бебета. Прекара там три години. След втората година родителите дадоха заявка, че искат да вземат обратно детето си. Първият път им отказахме, защото не отговарят на условията, записани в наредбата, а и не представиха докумен-ти, които ние изискахме. Сигурно знаете, че ние, като държавен орган, имаме право да искаме много документи, за да сме сигурни за детето. Ценно е, разбира се, и мнението на специалистите, които работят с детето – как се отнасят родителите към детето, как то приема братята и сестрите си. Извършихме реинтеграцията за 1 година, като в работата включихме три доставчика на социални услуги. Изпратихме семейството на обучение към фондация „За Нашите Деца“, за да се научат как да се грижат за детето със специални нужди. Да ви кажа честно, виждала съм това дете много редов-но, но когато го видях преди две седмици, не можах да го позная. До такава степен беше променено –ходеше, говореше.

Как трупате знания по реинтеграция в отдела за закрила на детето? С опит. По-опитните дават своя опит на понеопитните. Новопостъпил социален работник няма как да работи по реинтеграция, трябва много да учи. Ние сме подложени на страхотна динамика и хората ни нямат избор – трябва да учат бързо. Има колега, която за половин година стана чудесен социален работник. Завърши един случай на реинтеграция. Тежките случаи на реинтеграци, за които ви разказах, бяха работени от социални работници с по две години трудов стаж. Във всяка една сфера това време е малко, но в нашата област две години са си стаж. Има и предизвикателства – водим се от законите, но те често се менят. Учим се и от доставчици, те ни разширяват хоризонта. Правим много екипни срещи, ходим и на различни обучения. Така учим.

Смятате ли, че в регионите, в които бедността е висока и няма услуги, реинтеграцията е възможна? Опитът ми показва, че нещата се случват по-лесно в малките градове. Например, наскоро поискахме проучване на близки на дете, настанено в наш социален дом, за възможността им да се грижат през събота и неделя за детето. Получихме отговор за три дни. Хората там се познават. В големия град е по-трудно. Тук ние не познаваме много често обкръжаващата среда на клиентите ни, дори самите тях не познаваме. Ние правим социално проучване по всички правила. Търсим контакт с местни лидери, съседи, но не можем да сме сигурни напълно.

Според Вас, освен желанието на родителите, освен социалната работа, важно място заемат услугите? Реинтеграция може да стане и без услуги, но всички социални услуги са нещо, което заслужават българските деца. Това, което социалните услуги могат да предоставят – време, специалисти, услуги, социалните служби не могат да предоставят. Ние имаме партьнорски отношения с неправителствените организации и търсим мнението на специалистите, когато трябва да взимаме решенията за децата.

22


Добрите примери

Случаят на Т. – „Ако някой ми беше казал всичко това в болницата, никога нямаше да изоставя детето си!“ Кремена Стоянова, Местен координатор, “Надежда и домове за децата”, Пловдив желание за нищо. Празниците са най-тежки за нас. Вместо шампанско се лееха сълзи, плакахме вместо да вдигаме наздравица.“ Роднина на семейството, която не издържа да е свидетел на страданието на близките си, се свързва с майка на дете с увреждане за помощ и съвет, която я запознава с местния координатор на „Надежда и домове за децата“ – клон България. Той се свързва с майката на Т. и след няколко дни се срещат в едно кафе, за да разговарят. Срещата продължава два часа, през които майката на Т. плаче през цялото време.

Т. e дългоочаквано бебе в семейство Х., но в деня, в който се ражда, рухват всичките им надежди и мечти. Помръква радостта им Изследването и на нейно място се загнездва мъката, отчаянието, документира страха. Т. е със Синдром на Даун! В родилно отделение реинтеграцията акушерките на 43 оплакват майката, съветват я деца да гона остави, защото възраст между ще си почерни живота, „такова“ много 12 дете и 14 изисква години от грижи и средства. Семейството е в шок и е изпрарезидентна грижа в вено пред най-трудното решение – да изоставят биологичното бебето в дом, в който „ще се грижат добре за него, семейство, провеждана защото знаят как“. Водени от в любовта к��м детето и рамките на с огромна болка, семействотодеинституционализаци взима най-трудното решение в живота си – да го оставят, защото им е ята в Молдова. Всички казано, че няма да се справят.

деца, с изключение на едно, са прекарали Социалните работници посещават майката в родилно отделение и я подкрепят в решението й. Обясняват й, че институцията е най-доброто място за Т. и детето е настанено в ДМСГД. След месец семейството е посетено от социален работник, който ги съветва да подпишат документи за пълно осиновяване на Т., защото можел да има късмет някъде в чужбина. Семейството подписва всички необходими документи, като смята, че поне това дължат на рожбата си.

Координаторът на НДД й разказва за синдрома на Даун, за организации на родители на деца с увреждания, за правата на детето, за помощта, която им се полага по закон. Предлага семейството да се консултира между четири с психолог, и седем подкрепа при издаването на години ТЕЛК,впри институции. осигуряване на*специалисти. Реинтеграция Коордии наторът на НДДе е на разположение Изследването оценка на на семейството процеса в по всяко време. проведено в три фази. семейството месец

след връщането на

Майката споделя: ми беше казал всичко * Проучване на „Ако някойдетето у дома. това в болницата, никога нямаше да изоставя детето причините за си!“ и рукват сълзи от болката. Майката с тревожност настаняване на детето * Проследяване на пита за документа, който е подписала, дали той не е в резидентна грижа, живота на детето от 6 пречка тя отново да прегърне детето си. Обяснено й подготовка за до 9 месеца и от 16 до е, че това не е пречка и те винаги могат да подадат реинтеграция и 22 месеца след молба за реинтеграция.

формулиране на очакванията от Майката и координаторът предстоящия уговорка, че тя процес. ще сподели

завръщането му у дома. на НДД се разделят с

разговора със семейството си и когато заедно вземат решение ще се обади. Не след дълго, решението е в единодушно – Т. ще се прибере у дома! На следващата среща с майката тя изглежда като жена пълна с надежди и мечти за бъдещето. Документите са подадени в отдела за закрила на детето, стартира оценка за родителски капацитет. Времето, което семейството и Т. трябва да изчакат преди да се съберат минава бавно. По съвет на НДД семейството го използва, за да да се подготви за срещата с малкия човек.

Дните и месеците минават, семейството ходи на посещение в дома, но болката не утихва. Задават се новогодишни празници, но вместо радост, украси и веселие в дома им цари траур. Майката споделя: „Нито ни се празнува, нито ни се украсява, нямаме

Шест месеца след престой в ДМСГД, Т. е отново у дома . Заедно с него се е върнала надеждата ,

23


Добрите примери се смее с глас. Майката споделя: „Щастливи сме от всеки негов напредък, когато каже думичка цялото семейство я повтаря повече от него „ Т. обожава сестра си, играят с часове обичат се с цялото си сърце“.

щастието, добрите отношения в семейството. Те нямат нужда от материална подкрепа, защото всички техни близки са приготвили подаръци, готови са да им помагат в грижите за детето. На среща в дома на Т . координаторът на НДД видя как изглежда щастието!

Координаторът на НДД често се чува с майката на Т., която споделя, че единственото от което е имала нужда са били онези два часа разговор с него в кафето. Достатъчно й е да знае, че някой е до нея, вярва в нея и има на кого да сподели страховете и радостите си.

НДД осигури на майката консултация с психолог, безплатна едногодишна рехабилитация на детето, необходимите документи за получаване на помощи, които се полагат на дете с ТЕЛК над 50%. Семейството посещава местно сдружение на родители на деца с увреждания и разговаря с тях за всичките си притеснения, не се чувства сама. Ходят на празници с малкия Т., а скоро ще тръгнат и на екскурзии и лагери.

Сълзите вече са от радост, а разговорите са само за това, какво е направил Т., коя думичка е казал, колко крачки е направил сам. Семейството е щастливо, а Т. е обграден с единственото от което има нужда едно дете – безусловна любов и индивидуална грижа.

Т. расте обграден от любов и грижа. Вече е на 1г. и 5м., опитва се да ходи, да говори. Обича да танцува и

Поглед навън

Внедряване на пилотна програма по реинтеграция в щата Мичиган, САЩ Гай Томпсън и Джули Гол, Специалисти по семейно планиране бъде намален броят на деца, които не живеят със семействата си, както и разходите за тяхното отглеждане.

Представяме програма по реинтеграция в САЩ, чиято ефективност е оценена. Програмата включва деца, настанени извън семейна среда, и техните родители, които преминават през фамилна терапия и специално обучение за целите на реинтеграцията на децата.

Програмата започва да предоставя следните услуги за семействата: • Оценка на случая • Управление на случая • Транспортни услуги • 24-часова подкрепа • Гъвкаво финансиране • Услуги в дома • Двама професионалисти, работещи в екип със семействата, (единият е с магистърска степен, вторият - с бакалавърска).

м. юни 2011 г.

През 1992 г. в Мичиган се създава и внедрява пилотна програма за реинтегриране на деца, пребиваващи в грижа извън дома. Програмата е насочена към това да

Задължителен елемент от програмата е семействата да участват в оценката, след това във фамилна 24


или в индивидуална терапия, както и в обучения по родителстване. Услугите се предоста-вят в рамките на 4 или на 8 месеца.

в контролната група, поради по-честите контакти и увеличения брой случаи на връщане обратно в услугите след реинтеграцията.

Програмата се оценява като сравнява клиентите на пилотната програма с друга група клиенти (контролна група) с която не участва в тази програма. Резултатите показват, че участвалите в пилотната програма семейства, остават заедно с децата си много по-често, отколкото семействата от контролната група. Освен това оценяваната програма се оказва много по-ефективна в дългосрочен план по отношение на инвестираните в нея средства.

Семействата оценяват най-високо следните елементи от програмата: наличие на екип от двама души, услугите, предоставяни в дома на семейството, 24часов достъп до услугите, принципни решения на даден проблем, а не работа „на парче“, обучението в индивидуални личностни умения, развиване на умения за справяне с поведения на детето, осигуряване на транспорт, ремонт в дома и др. Днес програмата за реинтеграция е разпространена в 26 области в щата Мичиган и обслужва 85% от всички деца в приемна грижа в щата. Програмата е обслужила 780 семейства през финансовия период на 2008 г. Екипът от двама специалисти е съставен от ръководител на екипа , който предоставя терапевтични интервенции на семейството и от социален работник, специалист по реинтеграция, който провежда обучение в различни умения. Услугите в програмата са базирани в дома на семейството и са интензивни, те достигат средно 8-12 часа на седмица за първите две седмици, след като децата са върнати у дома, и 4 часа на седмица за останалите 4-6 месеца. Услугите се основават на силните страни и са фокусирани върху сигурността на детето. Социалните работници по реинтеграция поддържат нисък брой на поетите случаи (6 семейства), а ръководителят на екипа предоставя семейна терапия на до 12 семейства в процес на реинтеграция.

Резултати по отношение на децата Дванадесет месеца след напускане на програмата 73% от 813 деца, участващи в нея , са се завърнали у дома и са останали със семействата си в сравнение с 69% от децата от контролната група. Не са намерени значителни разлики между ефективността на 4-месечната програма (78%) и 8-месечната програма (72%). По-значителни разлики се забелязват 24 месеца след реинтеграцията: 81% от участвалите в програмата семейства остават заедно, в сравнение със 60% от контролната група. Изследването показва също, че децата от оценява-ната програмата, които впоследствие са се върнали обратно в услуга извън дома, прекарват по-малко време в тази услуга. Финансова ефективност

Пълната статия е публикувана в информационния портал за детско благодсъстояние на Американския департамент за здравни и социални услуги: w w w. c h i l d w e l f a r e . g o v / p u b s / i s s u e _ b r i e f s / family_reunification.

Държавата изчислява спестявания, възлизащи на над $5,000 на семейство, участвало в оценената програма. Средният разход за реинтегриране на дете е бил $3,830, което включва 6 месечен период на услуги и 12 месечен период на проследяване. Разходът за същия 18 месечен период е бил около $9,113 на дете

25


Доверие в системата, доверие в семейството

Данните са предоставени с любезното съдействие на О“ЗД“ – Оборище,О“ЗД“ – Възраждане и О“ЗД“– Младост в София. За да представим добри практики по реинтеграция, се обърнахмекъм РДСП – София, с чиято помощ събрахме данни за редица успешни случаи на О”ЗД”, от които избрахме 6. В тях основните фактори, допринесли за успеха им, са идентични на описаните в предходния текст: продължителна работа със семейството, осигуряване на материална помощ, откликване в кризисни ситуация. Важно е да се отбележи , че добрата координация на усилията е посочена като фактор за успех, а това е постижение, имайки предвид хроничните предизвикателства пред екипн��та работа в българския контекст.

Четири деца, завърнали се в семейна среда след дългогодишен престой в специализирани институции

терапията си. Работата по реинтеграцията имаше ясни цели, а дейностите бяха разписани със срокове и обезпечени с ресурси. Стриктната рамка помогна на майката да почисти жилището си, да организира посещенията на детето, нашите наблюдения над техните отношения , сигнализираше при кризи и трудности, на които ние реагирахме бързо. След реинтеграцията привлякохме бащата на момчето, който започна да изплаща месечна издръжка за детето без съдебно решениеи да помага на майката с продукти. Майката бе подкрепена и с еднократни помощи.

„Четирите деца бяха на различна възраст, с различна специфика на поведение и здравословно състояние.  Реинтеграцията се осъществи в различни периоди– първо бе реинтегрирано най-голямото дете. След наблюдение и активна подкрепа на семейството, свързана с подобряване на жилищните условия и родителския капацитет бе реинтегрирано и второто дете, след около 1 година. Най-малките деца бяха реинтегрирани пет месеца след второто . Постепенната  реинтеграция осигури възможност семейството да реорганизира живота си и да се подготви по-добре за връщането на децата си. При осъществяването на реинтеграцията отдел “Закрила на детето“ работи активно с две неправителствени  организации, които управляваха ЦОП. Заедно с ЦОП бе извършена оценка на родителския капацитет, планирани конкретни мерки за повишаването му и подобряване на жилищните условия на семейството  В работата се включи трета НПО, която осигури финансови средства, домакински уреди, дрехи и обувки за децата. На семейството бяха отпускани еднократни помощи след реинтеграцията. 

Важно значение  за успеха на реинтеграцията имаше фактът, че родителите не бяха прекъсвали връзката с детето си. Особено важна при този, както и при други случаи, се оказа материалната помощ.” Новородено дете с кратък престой в ДМСГД „ Новородено момиченце бе настанено в ДМСГД поради заявено желание от страна на майката, която нямаше условия да полага грижи за бебето. Майката бе насочена към услуга в общността за повишаване на родителския капацитет и финансово подпомагане. Ежеседмично се провеждаха консултации с нея от социалния работник , водещ на случая . Майката посещаваше активно детето в СИ и след 5 месеца детето беше реинтегрирано. Днес детето се отглежда в къщи заедно с братята и сестрите си. Риск от изоставяне няма.”

Съществено значение при реинтеграцията бе активната връзка с родителите, тяхното съдействие, доверието им в системата и реалната помощ, която бе предоставена навреме .  Психологическите интервенции с родителите бяха предлагани по време на подготовката за реинтеграция, а и след нея. Подкрепата им помогна да получат увереност в собствените си сили и възможности да полагат грижа за децата в семейна среда.”

Емоционална връзка с дете с увреждане „Новородено беше настанено в ДМСГД  поради това, че е с увреждане. Детето беше вписано в регистър за пълно осиновяване на основание чл.84, ал.2 от СК. Две години по-късно родителите подадоха молба за реинтеграция на детето, но поради несъдействие от страна на родителите се беше изготвена отрицателна оценка за промяна на мярката на закрила. Беше

13-годишно дете, отглеждано в специализирани институции от 7 годишна възраст „Детето бе върнато при психично болната си майка, която беше  в трайна ремисия и провеждаше

26


подадена втора молба за реинтеграция и отново беше дадена отрицателна оценка, поради същите причини . При подаването на третата молба за реинтеграция на детето , семейството бе отново консултирано относно предоставяне на необходимите документи за извършване на социалното проучване. Този път и двамата родители подготвиха необходимите документи в срок. Бяха извършени няколко консултации за изграждане на емоционална връзка на детето с родителите и брат му и сестра му, както и за спецификата на децата с увреждане и за услугите, които детето е необходимо да ползва. Днес детето е у дома,  то посещава два дневни центъра за деца с увреждане, а майката е насочена към доставчик на социална услуга в общността за повишаване на родителския капацитет и придобиване на умения за полагане на грижи за дете с увреждане . Наблюдаваме процеса на реинтеграция.”

работник от ДСП и началник отдел на ДСП, на които бе дискутирана възможността за реинтеграция на детето в биологичното му семейство. Посетихме и родителите на детето, след което водещият социален работник по случая на детето и представител на ЦНСТ го заведоха при тях. То прекара няколко часа с биологичното си семейство и роднините си , чувстваше се спокойно, усмихваше се на всички. Като резултат от разговорите, разширеното семейство помогна на родителите да подобрят жилищните и битови условия, да осъществяват всекидневна skype връзка с настаненото извън дома дете, а непълнолетната майка сподели, че си е поставила спирала, с която да се предпази от следващи бременности.

Момиче на 14 години в семейство с един родител „Момичето беше насочено за ползване на социална услуга от резидентен тип поради липса на родител, който да полага грижи за него в семейна среда – майката беше в неизвестност, а бащата – в затвора. След изтърпяване на наказанието бащата подаде молба за реинтеграция. Оказа пълно съдействие и предостави необходимите документи. Беше насочен за ползване на социална услуга в общността с цел повишаване на родителския капацитет и посредничество при набавяне на необходимите документи. След изтичане на срока на ползване на Изследването социалната услуга   детето беше реинтегрирано в документира семейството на бащата (след 1 година ползване на реинтеграцията на 43 социална услуга от резидентен тип). Днес детето се деца на възраст между отглежда от родителя . Работата по случая 12 и 14 години от продължава в насока работа в семейна среда и резидентна грижа в наблюдение на процеса на реинтеграция.”

биологичното семейство, провеждана Дете с чести хоспитализации в рамките на деинституционализаци В О “ЗД” беше постъпил устен сигнал ята в Молдова. от социален Всички работник от УМБАЛ “С” , която беше че при на деца,заявила, с изключение тях  по спешност е постъпило дете с  са пневмония, едно, прекарали придружено от майка си, която е казала, че желае да го изостави, защото то често боледува. Тя напуснала болничното заведение, оставяйки  детето там.  Наистина, документи посочваха, че детето е било хоспитализирано често.  В ДСП  бе подадена декларация  за несъгласие по чл. 24, ал.3 от ППЗЗД от баба на детето. Родителите изразиха писмено желанието си спрямо малолетното им дете да бъде предприета мярка за закрила съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.                       Излекуваното дете беше настанено в ЦНСТ.  Родителите му подадоха декларации – писмено съгласие в ДСП  за оказване на първа помощ и подходящо лечение на детето им в ЦНСТ.

По време на социалното проучване, осъществено от ДСП , родителите изявиха писмено  своето категорично желание да отглеждат малолетното си дете в семейна среда. Бабата и дядото на детето по бащина линия също заявиха готовността си да оказват подкрепа и подписаха декларация в присъствието на социален работник в О“ЗД“ за това. От посещението в дома и проведената среща с биологичните родители и членовете на разширеното семейство стана ясно, че всички с нетърпение очакват завръщането на детето в семейството им. Те не бяха прекъсвали никога и връзката си с него. Родителите бяха трудоспособни, съпругът беше с редовна регистрация в Дирекция “Бюро по труда”. Семейството продължава да е обект на социално подпомагане . Майката споделила със социалния работник, че съпругът й извършва нерегламентирана дейност за да издържа между четири и седем семейството. От осъщественото социално проучване беше станало ясно, че години в институции. * Реинтеграция и семейството е здравно осигурено, има личен лекар. Изследването е оценка на процеса в Нямаше данни за наличието на заболявания на някой проведено в три фази. семейството месец от членовете на семейството, които биха оказали след връщането на неблагоприятно влияние при отглеждането на детето * Проучване на детето у дома. в семейна среда.

причините за

настаняване на детето оценка, * Проследяване на Във връзка с направената О“ЗД“ издаде в резидентна грижа, настаняването живота на на детето от 6в заповед  за прекратяване детето  подготовка за реинтеграция до 9семесеца и от благо16 до ЦНСТ. Успещната осъществи реинтеграция и координация 22 месеца дарение на добрата между след отделите за формулиране на завръщанетооценка му у и “Закрила на детето”, професионалната работа очакванията със семейството.” от дома. предстоящия процес.

В заключение „Считаме за особено важен периода след реинтеграцията. Фокусираме се в работата с родителите – ангажирането им с конкретни дейности , описани в ясен план. Дългото отделяне на детето от семейството води до това, че родителите организират живота си по нов начин, детето започва трайно да отсъства от плановете им. Чести са случаите на забременяване на майката с друго дете , което допълнително затруднява реинтеграцията. Липсата на подкрепяща семейна и институционална среда за родителите също силно повлиява трайната институционализация”.

За половин година бяха проведени две екипни срещи с участието на представители на ЦНСТ, социален 27


Национална годишна среща по приемна грижа „Приемната грижа: Всички гледни точки“ Националната годишна среща по приемна грижа е сбъдната мечта за всички нас, които работим за Националната асоциация за приемна грижа. За първи път срещата се организира от приемни родители за приемни родители, а не от някого, от името на приемните родители. Това коментира председателят на Управителния съвет на НАПГ по повод предстоящата Национална годишна среща по приемна грижа "Приемната грижа: Всички гледни точки". Националната годишна среща по приемна грижа ще се проведе на 16, 17 и 18 май 2014 година в парк – хотел „Москва“ – гр. София. В събитието ще участват 20 младежи (деца настанени в приемни семейства и родни деца на приемни родители), 100 приемни родители от цялата страна, както и 30 специалисти, ангажирани с приемната грижа. В рамките на срещата ще бъдат направени близо 20 презентации от приемни родители, специалисти и ангажирани в приемната грижа. Темите на презентациите са в три посоки: грижата за децата в приемните семейства, професионализацията на приемната грижа и партньорството между социалните работници и приемните родители. Представяния ще направят действащи приемни родители, специалисти от сдружение „Самаряни“, експерти и приемни родители на фондация „За Нашите Деца“, представители на Международната социална служба, преподаватели от Техническия университет - гр. Варна и Софийския университет, екипи по приемна грижа към общините и др. Резюмета на презентациите и представяне на лекторите можете да видите тук: АКЦЕНТИ ОТ ПРОГРАМАТА. Проект на програмата е публикуван тук: ПРОГРАМА Сайтът на срещата: www.sreshta2014.napg.eu

28


Бюлетин, бр 10