a product message image
{' '} {' '}
Limited time offer
SAVE % on your upgrade

Page 1

Ч

ОВЕКЪТ ПОД ТОГАТА II

Наш втори гост в тематичната поредица интервюта с български съдии е Кети Маркова. Тя бе първият номиниран за конституционен съдия, на когото изготвихме профил по . .методологията на Инициативата за прозрачни съдебни . . назначения. Съдия Маркова разказва за съдийството, . . . . . опита и промените на българския съд във времето:

днес съм убедена, че не сбърках, а и след толкова години съдийска практика, не съм сигурна, че от мен въобще може да стане адвокат. В сегашно време ситуацията е очевидно различна и много ми се иска тези хиляди кандидати за магистрати, които виждаме на конкурсите, наистина да са подвластни само на истинското си призвание, а не на някакви други интереси… Какво Ви даде и какво Ви отне съдийската професия?

Съдия Маркова, кариерата Ви в съдебната система започва през 1987 г. Как се чувствахте тогава, усещахте ли, че сте открили своето призвание? Не само го усещах, но бях сигурна, че съм направила верния и правилен професионален избор, защото наистина съдийството е призвание и съдба. Въпреки че тогава съдийската професия съвсем не беше толкова привлекателна, колкото е сега. В онези години далеч по-предпочитана беше адвокатурата и съвсем не случайно при разпределението на випуска ни бяха отпуснати точно толкова младши адвокатски места в София, колкото бяхме пълните отличници. Днес за младите колеги понятието „разпределение” звучи екзотично, дори донякъде може би и неразбираемо, защото съвсем логично е те да не си представят по този начин началото на една професионална кариера. Тогава внесох сериозен смут в комисията по разпределение в Министерство на правосъдието като заявих, че предпочитам да стана младши съдия в Софийския градски съд, при това по чл. 68 от Кодекса на труда, по заместване. И до

Даде ми много. Освен натрупаните знания и професионален опит, дългогодишното съдийстване безусловно носи онова удовлетворение от добре свършената работа, каквото малко други професии могат да дадат. Отделно, формира характера, волята ми, направи ме достатъчно силна и устойчива, за да не се огъвам пред трудностите и проблемите, които неминуемо възникват в живота на човек, било в професионален или в личен план, създаде ми увереността и самочувствието открито да изразявам позициите и несъгласията си, да отстоявам принципите си, както и особено важното за всеки истински съдия чувство за независимост. Какво ми отне? Частица здраве, частица личен живот, частица спокойствие и почивка… Е, не е толкова много, нали! А как се промени системата през това време? Промените в съдебната система са много и съществени, защото неминуемо следват развитието на обществено-политическите процеси в държавата, а и периодът от време е значителен. Неизменна в годините остана само сакралната фраза „съдебна реформа”, която винаги е на дневен ред и винаги е особено важна и приоритетна, но и преди, и сега, все е незавършена. Когато слушам

Интервюто е част от Инициатива за прозрачни съдебни назначения www.judicialprofiles.bg.

1


някой политик да говори на тази тема, а това се случва често, винаги се питам какво конкретно съдържание влага в това понятие и дали въобще има такова, или просто упражнява политическата реторика. Съдиите и въобще магистратите, станахме в пъти повече от преди 1989г. Започна да ни кадрува ВСС вместо Държавния съвет или Народното събрание. За добро или не дотам се създадоха и много нови съдилища и прокуратури. Влязохме и в тон с модерните технологии и изоставихме старите си пишещи машини. Попитайте произволно избран съвременен младши съдия какво е това „Марица 13” или „Хеброс” и съм сигурна, че едва ли ще получите верния отговор, а именно, че това са марки български пишещи машини от онова време - основно оръдие на труда на съдията преди промените. Появиха се неправителствени организации, в различна степен занимаващи се с проблемите на системата, които започнаха да поставят поредицата сериозни, вълнуващи обществото и професионалната общност въпроси, включително неудобните. Съдът масирано влезе в медиите. Вижте по колко съдебни репортажи излъчват телевизиите всяка вечер в новините си, което съвсем не намирам за лошо. Това показва, че работата на съдебната система вълнува аудиторията или най-малкото, предизвиква интереса й. Положителното е, че това се оказва една своеобразна форма на обществен контрол върху правораздаването, каквато поначало беше непозната (а и принципно недопустима) по време на тоталитарния комунистически режим. Притеснява ме обаче доколко обществото ни е здраво, след като една голяма част от новинарските емисии на електронните медии и публикациите в печата се заема от съдебните новини и свързаните с тях проблеми…

На работата на съда несъмнено се отрази и твърде динамичното, а на моменти и противоречиво законодателство в последните повече от двадесет години. „На парче” се пишеха и променяха закони, в резултат на което понякога се стигаше до трудно преодолими колизии. Още по-лоши и трудно работещи се оказваха онези нормативни актове сътворени „на коляно”, по конкретен повод, или недай Боже, интуито персоне. Усещам как започвам да се изказвам като 100-годишен летописец, но имах участта да започна да правораздавам в интересни времена - точно в разгара на т. нар. „перестройка” в края на миналия режим, лично да преживея неговия край и всички последвали и продължаващи до ден днешен обществени и политически трансформации, именно в битността си на съдия. Предприсъединителният период и членството на страната ни в ЕС изискваха задълбочени познания по европейско право, а следователно и сериозно обучение по материята както на бъдещите, така и на действащите магистрати. Националният институт на правосъдието се утвърди като авторитетно средище на съдебното обучение и институционално пое функциите на неправителствената организация Център за обучение на магистрати, в които и аз, и много мои колеги ентусиазирано преподавахме на начинаещите магистрати, а в годините се радвахме и гордеехме с успехите на нашите курсисти. Новост в системата се оказаха конкурсното начало, атестирането в сегашния му вид и разпределянето на делата на случаен принцип. Прекрасни като идеи и принципи, безспорно достойни за адмирации, те получиха и законова регламентация, но практическата им реализация, видяна на живо, така и не успя докрай да спечели доверието ми. И понеже си говорим искрено, пак във

Интервюто е част от Инициатива за прозрачни съдебни назначения www.judicialprofiles.bg.

2


връзка с последното, не мога да премълча, че дефицитът на справедливост, обхванал цялото ни общество, за жалост не е подминал и съдебната система. Съществуващите в нея множество проблеми, свързани и с кадровото израстване на магистратите, с избора на административни ръководители, с дисциплинарната отговорност, със справедливото разпределение на работата между отделните магистрати в съответната структура, си остават актуални и не излизат от фокуса на напрежение в професионалната общност. Не забравяйте, че поначало колегите, работещи в съдебната система, са със силно изострено чувство за справедливост, а това означава, че не би и могло да се очаква, че каквато и да било евентуална проява на несправедливост може да остане незабелязана или подмината с безразличие от тях. Вие бяхте първия съдия, на когото изготвихме профил по методологията на Инициативата по повод номинация за Конституционния съд. Как всъщност възприехте нашата покана да се включите в проекта? С повече от смесени чувства. От една страна бях сигурна, че трябва да се отзова на поканата ви и да окажа цялото необходимо съдействие, защото разбирах, че това е една много добра форма на публичност, прозрачност и откритост, а освен това е и в пълен синхрон с принципните ми разбирания по въпроса. Обществото има право и трябва да знае какви са хората, номинирани за отговорни длъжности в държавата, каквато несъмнено е и тази на съдия в КС . Още повече, и самата ми номинация беше направена от президента мотивирано, публично и предварително, което също се случваше за първи път в историята на институцията по този начин. От друга страна бях любопитна какво точно и как ще се случи, защото наистина бях първия съдия, номиниран за КС, на когото се изготвяше

профил по приетата методология. От трета страна, няма да скрия, че бях и леко притеснена от тази голяма публичност, защото аз не съм съдия „от медиен тип”. Дали съзнателно или несъзнателно, но си дадох сметка, че през годините съм се старала да стоя по-близо до делата си и по-далече от медиите, въпреки че нерядко съм попадала в тяхното пространство по повод участието ми в редица процеси със значителен обществен интерес. Сигурно като първа по време съм имала и лека ръка, защото по мое мнение, инициативата беше повече от успешна и в по-късните й проявления - във връзка с избора на членовете на ВСС, на следващите попълнения на КС от всички квоти, на главния прокурор и т.н. Да се надяваме, че тази полезна практика ще продължава и в бъдеще. Немалко млади хора се насочват към правната наука. Как бихте ги окуражили, какво бихте им казали за правото и живота? Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия. Доброто познаване на закона и въобще на нормативната база, макар и безусловно необходимо, в случая съвсем не е достатъчно. От

Интервюто е част от Инициатива за прозрачни съдебни назначения www.judicialprofiles.bg.

3


особена важност, според мен, е притежаването и на редица чисто човешки качества. Не трябва да се пропуска, че за разлика от много други науки, правото се практикува не в лабораторни условия, а в живия живот, борави се с човешки съдби, с болките, а понякога и с трагедиите на хората. С всяко дело се решават различни човешки проблеми, затова неизменно присъщи на истински добрия съдия качества са състраданието, човечността и уважението към личността на другия. Друга съществена особеност, която трябва да се знае предварително е, че съдийската професия на практика се упражнява денонощно, защото съдията не е чиновник, който в края на работното време затваря папките, заключва кабинета и се изключва от всичко, свързано с работата му. Младите хора трябва да са наясно, че е ежедневие да продължаваш да мислиш по проблемите на някое дело дълго време след като си напуснал сградата на съда, че не е прецедент да конструираш мислено решението си докато вървиш по улицата например, или пък че се налага да продължиш да работиш и вкъщи, във времето си за почивка, в събота и неделя, че и през отпуската понякога.

неговото тълкуване и прилагане, които остават за цял живот. Мисля си, че причината част от студентите да не са достатъчно мотивирани да учат и да се обучават сериозно, трябва да се търси основно в обстоятелството, че най-трудният им изпит се е оказал кандидатстудентският, който за тях вече е останал в миналото. Те знаят, че ако не точно днес, утре непременно ще завършат, без особено значение как. Разчитат, че с времето, в практиката ще запълнят празнотите в знанията си, което обаче не всякога е възможно. Може би моделът е сбъркан. Аз съм фен на онези образователни системи, в които по-лесната част е да влезеш във висшето училище и значително по-трудната е да го завършиш успешно, след като си преодолял периодичните отсявания, водещи до отстраняването на тези, които не се справят достатъчно добре и нямат качествата да продължат.

Как се учи право всъщност?

В контекста на развитието на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, имаме фокус и върху института на несменяемостта. Смятате ли, че несменяемостта допринася за критичното отношение на обществото към системата или по-скоро би могла да обясни функцията на съдиите в него?

Различно. Зависи за какво ще служи правото на този, който го изучава. Дали той просто се нуждае от диплома за висше образование или иска наистина да стане добър юрист, да се утвърди в гилдията и да си създаде име и авторитет в нея. Това в голяма степен предопределя подхода, обема и интензитета на усилията, които студентът ще вложи в обучението си по право, а и резултатите. Не бива обаче да се забравя, че именно в университета се изгражда фундаментът от необходимите за всеки истински юрист правни знания, формира се юридическият речник, юридическият език, създават се въобще стереотипите за прочит на закона, методите на

Поздравления за идеята ви да се занимаете и с несменяемостта на магистратите. Вярвам, че като неправителствена организация ще направите необходимото, за да разясните на гражданите, че несменяемостта на магистратите е едно важно достижение на демократичното общество и сериозна гаранция за тяхната независимост. Мисля, че за съжаление част от обществото не прави разлика между несменяемост и безнаказаност, разсъждавайки с различна доза убеденост, че тези понятия са тъждествени. Хората си мислят, че ако един съдия е несменяем, той не подлежи на уволнение, каквито и безобразия да извърши в

Интервюто е част от Инициатива за прозрачни съдебни назначения www.judicialprofiles.bg.

4


работата си, а това съвсем не е вярно. Ако на достъпен език се обясни, че и един несменяем магистрат може и няма пречки да бъде уволнен при извършено тежко дисциплинарно нарушение или престъпление, може би тази негативна обществена нагласа срещу несменяемостта на магистратите, която за жалост е безспорен факт, постепенно ще бъде преодоляна. Ако съдиите не бяха несменяеми (след изпълнението на редица условия, поставени в закона), възможността за кадрова саморазправа с неудобните, и то само защото не са се подчинили на актуални политически, икономически, корпоративни или лични интереси на началниците си, би била открита. Едва ли горната ситуация, дори и да е само хипотетична, би удовлетворила обществото. Допускате ли, че хората ще пожелаят уплашени, подчинени или зависими съдии да решават делата им, дори и да са от найвърлите критици на съда? Едва ли.

Четете Човекът под тогата Част I тук

Ако малко дете Ви попита какво означава един съдия да бъде несменяем, какво бихте му отговорили? Съобразявайки се с лексиката на детската градина ще кажа, че несменяемостта на съдията означава, ако той си върши добре работата, да не може да бъде уволнен за непослушание. Ще се опитам достъпно да обясня още, че в света на възрастните, и поконкретно в този на съдиите, послушанието съвсем не е онази универсална добродетел, която учителките в детската градина патетично възхваляват. Ще отговоря, че несменяемият съдия всъщност е онзи независим съдия, който слуша единствено закона и собствената си съвест и морал. И със сигурност поне с втората част на отговора си на този въпрос няма опасност да изпадна в непреодолими противоречия с възпитателния процес в детската градина...

Интервюто е част от Инициатива за прозрачни съдебни назначения www.judicialprofiles.bg.

5

Profile for Bulgarian Institute for Legal Initiatives

Човекът под тогата II  

Интервю с конституционния съдия Кети Маркова от поредицата "Човекът под тогата" в рамките на Инициатива за прозрачни съдебни назначения на Б...

Човекът под тогата II  

Интервю с конституционния съдия Кети Маркова от поредицата "Човекът под тогата" в рамките на Инициатива за прозрачни съдебни назначения на Б...

Advertisement