Issuu on Google+

ЧОВЕКЪТ ПОД ТОГАТА V За да сме честни към системата, която се стремим да реформираме, сме длъжни да посочим и добрите й страни.

С

ъдебната власт има нужда от позитивно отношение. Показване на добрите примери, които са реални, но остават скрити зад системната критика и очевидно недобре свършената работа. Съдиите имат нужда от признание на усилията, които полагат. Работя в сферата на съдебната реформа повече от 15 години, през които съм се занимавала с различни правни и законодателни инициативи. През годините съм имала честта да срещам изключително отдадени на работата си магистрати. Хора, които ме мотивират да продължавам да правя това, което правя. Хора, които могат да бъдат модел за подражание. За да сме честни към системата, която се стремим да реформираме, сме длъжни да посочим и добрите й страни. Много е важно да се преодолее автоматичната и неинформирана неприязън и негативно отношение на обществото към съдебната власт. Надявам се, че тези интервюта ще представят и другото лице на системата и ще помогнат тя да бъде осъзната по нов начин.

Биляна Гяурова-Вегертседер Директор Фондация БИПИ

В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидатстуденти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло. Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех. Дани, опиши ни накратко процеса на юридическо обучение в САЩ. Най-напред как се кандидатства, колко време ти бе необходимо за подготовка? Голямата разлика между юридическото образование в България и тук е, че тук трябва да завършиш бакалавър преди да можеш да кандидатстваш да учиш право. Това отнема поне 4 години след

 1 НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ НА WWW.JUDICIALPROFILES.BG


ЧОВЕКЪТ ПОД ТОГАТА V гимназиалното завършване. Някои студенти го виждат като губене на време, но аз специално го възприемам като една голяма възможност да развивам и усъвършенствам аналитичните си умения и стил на писане. След завършване на бакалавър, повечето юридически училища изискват от кандидатите да се явят на изпит LSAT (Law School Admission Test). Колкото по-добър е университета, толкова поголеми са изискванията за отличен резултат на LSAT. Подготовката за изпита отнема между 3 и 6 месеца. Последната стъпка е да кандидатстваш. Кандидатите трябва да напишат мотивационно писмо защо искат да учат право и защо избират точно това учебно заведение. Повечето юридически факултети изискват също препоръки от поне двама професори.

устни такива. Финалните изпити са разпределени в 3 отделни периоди – понеделник, сряда и петък, в 3-часови сесии, през които се тестват 3 различни предмета. По-голямата част от изпитите са базирани на казуси от реалния живот. Студентите трябва да покажат не само знание на законите, но и да разсъждават върху правата на „фиктивните герои” от изпита.

Какъв е принципът на обучение и оценка? Различават ли се в отделните дисциплини?

Какви са взаимоотношенията между преподаватели и студенти?

Има задължителни и избираеми дисциплини. Повечето изпити завършват с поставянето на оценка (А, B, C, D, E, F), като А е найвисоката, а F най-ниската възможна. Някои летни класове приключват с оценка „издържал” или „не издържал”. Всеки професор има различен стил на преподаване, но като цяло се набляга на Сократовия метод – студентите винаги трябва да са готови да дискутират материала и да отговарят на зададените от професора въпроси. Свързването на теорията и практиката също е ключов момент в обучението. Повечето дисциплини завършват с поставянето на оценка. Тя се формира от междинен изпит по време на семестъра (нещо като контролна работа), който е около 15-20% от оценката и голям изпит в края на семестъра, който е 80-85% от оценката. В някои дисциплини този изпит е 100% от оценката. Изпитите са само писмени. Нямаме

Малко са изпитите, които се оценяват с „издържал” или „не издържал”. Сред тях са бизнес преговори, интервюиране на клиенти, психология за адвокати. Тези дисциплини могат да завършат с представянето на проект в клас или курсова работа, те не са толкова стриктни по своя характер.

Моите лични наблюдения на взаимоотношенията между преподаватели и студенти, базирани единствено на учебното заведение което аз посещавам, са че преподавателите биват изключително отдадени на това да помагат на студентите да успеят. Те са винаги готови да отговорят на въпроси в клас или извън клас, гледат на нас като на професионалисти, които ще бъдат практикуващи адвокати след няколко години. Взаимно уважение, стремеж към една цел – успехът и професионализъм, така най-добре бих могла да опиша взаимоотношенията между преподаватели и студенти. Изследвате ли в обучението си въпроси, свързани с върховенството на закона и независимостта на съдебната власт? Нямаме отделна дисциплина, която изследва независимостта на съдебната власт, поне такава не се предлага в юридическия факултет, който аз посещавам, но темата е част от други дисциплини –

 2 НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ НА WWW.JUDICIALPROFILES.BG


ЧОВЕКЪТ ПОД ТОГАТА V конституционно право, федерализъм, граждански процес. Конституционното право изключително набляга на факта, че Конституцията обособява разделението на трите самостоятелни и равнопоставени законодателна, изпълнителна и съдебна власти, и че никоя от тях не може да узурпира другата. Тук искам да уточня, че темата за независимостта на съдебната система и принципа на разделение на властите се изучава от ранна възраст и е част от учебната програма в училищата. Имат ли колегите ти предварителна професионална ориентация в коя точно сфера на правото желаят да се развиват? Много малко от колегите ми имат предварителна професионална ориентация. Тези, които я имат, обикновено са хората, на които образованието им е платено от работодателя срещу обещанието, че ще работят за него за определен период след завършването си - в сферата, в която самият работодател практикува. Други имат член на семейството, който е практикуващ адвокат и ще работят за него/нея. Много от нас започват да учат право с идеята, че ще практикуват в една сфера, но записват предмет, който толкова им харесва, че осъзнават, че това е тяхното призвание и впоследствие променят плана си. Мнозинството от нас ще са щастливи да си намерят работа като адвокати след завършването си. С натрупания опит ще имаме повече свобода да практикуваме в сферата, в която наистина искаме да се развиваме. Знаем, че в САЩ се правят рейтинги на юридическите факултети. Как се отразява това на качеството на образованието? Какво е личното ти мнение за правенето на рейтинги? Качеството на образованието се повишава в резултат на

имплементирането на рейтинг системата. Рейтинг системата е огромна мотивация за юридическите факултети да предлагат не само по-добро и качествено образование, но също и да получават повече финансова помощ, чрез която могат да предлагат стипендии и финансова подкрепа на студентите си. Не е изненада, че юридическите факултети, които имат много висок рейтинг, също така имат професори, които са световно известни в областта си на преподаване. Студентите им често изучават материала от учебниците, написани от техните преподаватели. Колкото е повисок рейтингът, толкова по-високи са изискванията за кандидатстудентите. Качеството на студентите също е много по-високо от това на юридически факултети с по-нисък рейтинг. Топ училища като Харвард и Йейл приемат само 5% от всички кандидат-студенти. Цената на обучението е също много по-висока в тези заведения. Моето лично мнение за правенето на рейтинги е, че дава стимул на юридическите заведения да се стремят да дават най-доброто от себе си, и че дават идея на кандидат-студентитие да знаят за какво плащат и какво качество на образование могат да получат. Има ли в твоя ЮФ правна клиника? Ако да, ти участваш ли?Какво е мнението ти за този метод на преподаване? Моят ЮФ, а и повечето други факултети, с които съм запозната, не предлагат правна клиника. Всеки град има правни клиники (Legal Aid), които не са обвързани с юридическите заведения. Тези правни клиники предлагат безплатни консултации за хора по гражданскоправни казуси, които не могат да си позволят да платят на адвокат. Безплатни адвокатски услуги, включително представителство в съда, се предлагат на всички задържани криминално проявени лица от обществен защитник (Public Defender’s

 3 НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ НА WWW.JUDICIALPROFILES.BG


ЧОВЕКЪТ ПОД ТОГАТА V Office), той действа в областта на наказателния процес. Моят факултет задължава всички студенти да работят безплатно поне 65 часа с една от тези организации. Ние работим директно с адвокат, който ни дава напътствия в правилната посока. Аз лично практикувах при обществен защитник и работих по случай за опит за убийство. Направих проучвания по фактическата обстановка, срещнах се с клиента в затвора да го интервюирам, направих научни изследвания по случая и т.н. Това е нашият начин да дадем безплатни услуги на тези в нужда. Адвокатската асоциация насърчава хората в юридическата професия да помагат на клиенти, които не могат да си позволят адвокатски услуги, въпреки че са в частна практика. Аз лично познавам много адвокати, които вземат по няколко клиенти про боно на година. Какво би пренесла от наученото там в България? Какво би споделила с българските си колеги?

студентите да се насочат към област на практика (ако все още са неориентирани) и те учи как да действаш стратегически като юрист. Третото нещо, което бих пренесла в България е начина на проверка на знанията. Изпитите ни тук са случаи, с които ще се сблъскаме в реалния живот. Например, типичен изпит за непозволеното увреждане е: „А си върви по улицата, минава под една сграда, която е в строеж. Работникът на строежа, вместо да си гледа работата, изпраща sms на жена си. Заради неговото невнимание, една греда пада и удря А по главата. В същото време В кара колата си, но се заглежда към инцидента, в който А е ранен. В удря с колата си едно дете С, което пресича пешеходна пътека. В същото време D, крадец, използва момента и дръпва чантата на Е, пенсионерка, която се връща от пазар. Е, с бастуна си, удря D по главата. Какви са правата на A, B, C, D и Е?” Такъв вид изпит тества не само теорията, но и приложението на теорията.

Това, което съм чувала за юридическото образование в България, е че не е забавно, защото материалът е много сух. Начинът на образование тук балансира теорията и практиката по такъв начин, че студентите визуализират задачата като проблем, с който ще се сблъскат в реалния живот. Тук често казват, че теорията може всеки да я научи, но не всеки може да я прилага. Приложението на теорията, а не самата теория, те учи да мислиш като юрист и е най-ценното умение, което се научава в ЮФ. Този начин на образование е първото нещо, което бих пренесла от наученото тук в България. Другото, което бих пренесла в България, е практиката по време на самото обучение, а не след завършването. Практиката по време на обучение подпомага процеса на усвояване на знанията, помага на

 4 НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ НА WWW.JUDICIALPROFILES.BG


Човекът под тогата част V