ДНЕВЕН ТРУД

Page 12

12 страница trud

ОБЩEСТВО

Премиерът се върна към репортерството К

ъм един и петнайсет на 24 февруари мъжът от охраната казва: “Шефът идва.” От прозореца на петия етаж виждам няколко костюмирани момчета с провиснали жици от ушите как заиграват странния танц на националния концерн по охрана - бавно чорбаджийско хоро: двама напред, трима назад, другите невидими в пространството. Валерия Велева чака пред входа - тя е главният режисьор на специалния брой и лично е уговорила премиера да е автор на интервюто. Не да отговаря на зададените от нас въпроси, а той да се направи на репортер. И да седне срещу главния редактор на “Труд”. - Тъкмо ще си го върна за всички ядове, дето сте ми причинили - пошегувал се бил той. ...Колите пристигат, бавното бодигардско хоро заподскачва в ритъм на копаница, момчетата с черни костюми и вратовръзки наобикалят поважния от мерцедесите, от чиято задна врата излиза Станишев. Той е с тъмен панталон, разкопчана синя риза и кожено яке. Специално се е преоблякъл, отбелязвам си аз, защото на един репортер пљ му отива да е така...

- Не знам дали ще ме харесаш за репортер - казва Станишев, когато се здрависваме пред моя кабинет, - но ако ставам, може пък да ме вземеш един ден. Когато вече няма да съм премиер? - Зависи как ще се представиш след малко - надявам се, че намирам верния тон аз. - Ще те дразня ли, ако пуша? - питам, когато вече сме седнали със запретнати ръкави на ризите. - Не - отговаря ми, въртейки очи по стените с картини. - Това Светлин Русев ли е? - Да, Светлин е... Браво. До него е Свилен Блажев, Пиронков и... много Емил Стойчев... Е, оттук нататък ти командваш парада, колега репортер... И двамата се смеем, макар че веднага след това всичко става сериозно. И естествено че на “Вие”.

СРЯДА, 1 МАРТ 2006 г.

С ТОШО ТОШЕВ, главен редактор на “Труд”,

Властта и нейните - Добре, г-н Тошев. Първо искам да ви поздравя с юбилея - 70 години са много сериозна възраст за едно печатно издание. Бих казал, че “Труд” е своеобразна стенограма на общественото мнение в България. - Благодаря. Да, така се оказва. Може да се съжалява обаче, че някои други вестници се отказаха от биографията си. Доброволно зачеркнаха своята история. Защо например издателят на “Дума” хвърли в коша годините, натрупани от “Работническо дело”? “Труд” съхрани миналото. Не само времето, когато беше собственост на комунистическите профсъюзи. Ние решихме, че е наш дълг да възстановим и зачеркнатата от някои леви историци биография на “Труд” (1 март 1936 - септември 1944 г.), когато издателите са били пак български синдикати, но определяни като десни. - Отдавна не ми се е налагало да изпадам в положението на интервюиращ. Но е приятно да бъдеш от другата страна. - Има тръпка, нали? - Има. Най-сетне ще си излея и аз болката. (Усмихва се.) Значи... съм част от четвъртата власт. Която е и реалната, защото е постоянна. Устойчива. Иначе идват мнозинства и правителства и си отиват. Искам да ви попитам - общественото мнение разбра ли какво представлява новото мнозинство и правителство, какво е наследството му? - Сериозните медии се отнасят сериозно към всяко правителство. Но аз искам да разширя разсъжденията

Честита Баба Марта!

Тиквени кратуни, облечени в бяло и червено в чест на Баба Марта, веселяха минувачите на пазара на бул. “Черни връх”. Според древните български вярвания в началото на пролетта в природата се събужда зла сила, наричана “лошотия”. Именно мартениците предпазват от “лошотията”, най-вече от болести и уроки. Снимка Петър Чолаков

си, защото нито едно правителство не съществува в лабораторни условия, неговите членове са били и си остават част от политическата класа. Твърде често, в зависимост от вятъра, който задуха - съдебно-прокурорски, имунно-осигурителен или парламентарно-педофилски, дори сериозните медии биха могли да сложат в един кюп всички, да покажат цялата политическа класа като тълпа маскари. Това са състоянията на масов гняв, нередки за нашето общество. Кой обаче дава знак за тях - журналистите или политиците? Не смея да отсъдя на никого първенство, защото мнозина от политиците, особено когато не срещат образа и действията си, описани по начин, който да им харесва, са не по-малко крайни. Един премиер например преди 5-6 години бе стигнал до твърдението, че това, нашето, не са вестници, а вестникът, който признава, бил “Ню Йорк таймс”. Друг премиер през 19951996 г. отказа да се вози в един самолет, при редките си пътувания в чужбина, с акредитираните български журналисти. Вземаше само от държавните медии... Как изглежда правителството, което вие оглавявате? Във всеки случай в моите очи то стои относително стабилно. Веднага ще изразя и едно другарско съчувствие към премиера Станишев. Той е в уникална ситуация за български премиер в последните шестнайсет години - не е сам на върха на изпълнителната власт, защото правителството, за което ме питате, всъщност се управлява от тричленен

Регентски съвет. (И двамата се смеем.) Но има и нещо хубаво този премиер, господин Станишев, не може да се превърне в Командир. Той не може да бъде изкушен да се почувства и изпъчи като най-силния, най-умния, найзначимия човек. В нашата

различните етноси в нашата страна. Защото без съмнение има много кусури в българския преход, включително висока социална цена, грабителска в много случаи приватизация, политически модел, който има своите грешки. Но гледайки това,

най-нова история вече си имаме такъв - Господ и... Той. - Поради факта, че имаше цялата власт. - Имаше си даже подвластен президент. Който между впрочем се изтъпани по средата на мандата си и извика: “Аз съм седесар.” - Предлагам ви, г-н Тошев, да поговорим по една изключително важна тема, ключова за развитието на страната. Това е темата за българския етнически модел и за отношението на

което се случи в Западните Балкани, в много страни, мисля, че успяхме да запазим толерантното отношение и съжителство. И в същото време наблюдавам как напоследък се засилва тенденцията да се обясни, че всички проблеми едва ли не идват или от ДПС, или от ромите, или от някой друг като носител на злото може би. И това мен много ме безпокои не само като премиер, а и като гражданин.

Всекидневието е Днес по достойнство отбелязваме седем десетилетия на “Труд” - всекидневникът, който е убедителен пример за възможностите на четвъртата власт. След два месеца ни предстои да честваме 130-годишнината от събранието на Оборище, дало историческия импулс за народното въстание епопея, открило пътя за национална независимост. А на 12 юли ще си припомним, че вече 15 години България има своята конституция на европейска демократична, правова и социална държава. Все дати, бележещи събития, носители на въжделенията и очакванията на българския народ да има своя независима държава с достойно място в съвременния свят. Днес тези очаквания и изиск-

Георги ПИРИНСКИ, председател на 40-ото народно събрание вания на гражданите са неразривно свързани с българското Народно събрание като носител на основните ценности на обществото, като регулатор на всекидневието ни и като стълб на държавността. Народният стремеж да има свободно събрание на свои представители от всички краища на България е сред най-съкровените каузи, мотивирали дедите ни да се изправят срещу вековния владетел. Символът на обединението на Оборище в името на освобождението стои изписан с едри букви на фасадата на парламента: Съединение-

то прави силата! Конституцията на страната прогласява, че в България като върховен принцип издигаме правата на личността, нейното достойнство и сигурност, че живеем със съзнанието за неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България. А институцията, призвана да е носител на духа и принципите на Българската конституция, не може да е друга освен Народното събрание. Но ежедневието, “всекиденът” са безмилостни към възторг, към идеали, към мигове на себеотрицание. Императивите на битието властно се налагат като определящи съзнанието. Навярно затова и в очите на съвременниците ни днешният парламент е твърде далеч от представата за храма, пазител на националната свяст и кауза. Не ще и съмнение, че тази представа се формира от самите депутати.