ДНЕВЕН ТРУД

Page 11

СРЯДА, 1 МАРТ 2006 г.

ПОРТФЕЙЛ

trud страница 11

Днес “Труд” има нови репортери

Уроците на Трише Иван ИСКРОВ, управител на БНБ

Лекцията на президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише бе кулминацията на неговата визита в България. От словото на Трише репортерите извадиха новини, а специалистите научиха уроци: Разбрахме, че в Европа високо ценят несъмнените икономически успехи на страната. И че не е излишно повече самочувствие и увереност в това, което правим. Най-важните успехи са финансовата стабилизация и фискалната политика, която е не само разумна, но и устойчива и последователна през последните 8 години. Чухме още веднъж това, което понякога се забравя - че валутният борд е гръбнакът на финансово-икономическата стабилност. Също че неговият успех изисква стриктна фискална политика и структурни реформи. Въпреки че в речта

. .

на президента на ЕЦБ беше отделено най-широко място за успехите на страната, той ни напомни, че те не трябва да ни успокояват. Защото развитието на световната икономика и формиращите се дисбаланси предлагат предизвикателства, с които само един добре подготвен екип може да се справи. Без да търси проблем, а по-скоро предизвикателство в значителния дефицит по текущата сметка, г-н Трише подчерта необходимостта развитието на външния баланс на страната да се следи с особено внимание и оцени мерките на БНБ за намаляване на кредитния растеж като навременни и адекватни. Г-н Трише категорично заяви, че правилата за влизане в еврозоната ще са равни за всички. За да си част обаче от “отбора”, трябва да спазваш правилата, колкото и да не ти харесват, защото без правила сме извън играта. Страната ни успява да се придържа към маа-

. .

стрихтстките критерии с изключение на инфлационния. Трябва да се направят усилия, за да се постигне и този критерий: средното ниво на трите страни с най-ниска инфлация плюс 1,5%. Намаляването на инфлацията под тези нива изисква не еднократни мерки, а последователни усилия за насърчаване на конкурентоспособността и гъвкавостта на икономиката. Както в спорта, където за да постигнеш успех, се изисква да играеш до последния съдийски сигнал, така и при публичните лекции за да разбереш посланието, се изисква да слушаш внимателно до самия край на дискусията. За тези, които не разбраха, г-н Трише повтори, че България не е сред страните, които избързват с приемането на еврото. Постигнатата макроикономическа стабилност и твърдият ангажимент на институциите да направят всичко необходимо, за да подготвят страната към единната валута, дават увереност, че сме на правилния път и с правилната скорост.@

.

Б

юджетните излишъци са инструмент на макроикономическата политика, подобно на редица други - данъци, публични разходи, бюджетни дефицити. И както винаги се случва у нас, когато една тема стане актуална, мнение по нея вземат нарастващ брой специалисти предимно неикономисти. Това е така, защото публичните финанси се представят за проста материя, при която е важно данъците да намаляват, като в същото време разходите растат и най-важното, не се допускат никакви излишъци, защото те всъщност са си пропуснати ползи. Разбира се, горната формулировка обръща наопаки съдържанието на закономерностите. По начин, достоен за тезите на критиците на бюджетните излишъци. Същите твърдят, че бюджетните излишъци са голямо зло за икономиката ни, защото изземват ресурси от частния сектор и ги “замразяват” за неопределен период от време в т.нар. фискален резерв. Вместо да се увеличат разходите и/или да се намалят данъците, което евентуално би довело до по-висок темп на икономическия ръст. Ситуацията изглежда точно така при наличие на две предпоставки. Първо, ако публичният сектор се разгледа в пълна изолация от цялостната икономическа система, в частност, без никаква връзка с частния сектор. Второ, ако валутният курс плава свободно и по този начин поема трусовете на наслояваните макроикономически дисбаланси. В действителност частният сектор е този, който в последните 7-8 години пра-

ви сериозни и разрастващи се дефицити - негативно външнотърговско салдо и оттук дефицити по текущата сметка на платежния баланс. В подобна ситуация за публичния сектор не остава друга възможност, освен да полага усилия да компенсира, макар и частично, тези дефицити. За

Бюджетен излишък=ръст в икономиката Пламен ОРЕШАРСКИ, министър на финансите

целта той трябва да ограничава своите разходи поне до равнището на приходите. Тази мярка се налага, за да се избегне бързото дебалансиране на макроикономическото равновесие. А ако целта ни е по-дългосрочна стабилност, то бюджетът трябва да бъде по-рестриктивен и да реализира излишъци, с които да стерилизира част от формираната висока ликвидност в икономиката (проявяваща се като високо ниво на вътрешното търсене). Колкото и непопулярно

По жицата

Танасис КАЦИРУБАС, изпълнителен директор на “ГлоБул” До няколко месеца абонатите на “ГлоБул” първи в България ще се възползват от уникалните възможностите на услугата i-mode. Сред тях са имейл, пазаруване онлайн чрез мобилен телефон, резервации за пътувания и спектакли, игри и видеоклипове. В момента i-mode се ползва от близо 50 млн. души по целия свят и е най-популярната мобилна Интернет услуга. Потребителите на i-mode имат достъп до богат избор от информационни и забавни услуги с докосването на един бутон, както и до хиляди i-mode съвместими страници в Интернет, чрез които да пазаруват, да резервират билети за самолет или театрално представление, да запазят маса в ресторант или стая в хотел или да проверят прогнозата за времето, борсовите новини или последните спортни резултати в реално време.

Цената на услугата ще зависи от количеството реално използвана информация и ще бъде напълно достъпна за всеки от абонатите на “ГлоБул”. Денис УОЛАХ, изпълнителен директор на БТК Голяма част от служителите на БТК четат ежедневно вестник “Труд”. Това показва вътрешно експресно изследване, проведено в компанията по случай 70ата годишнина на вестника. На въпроса “Коя статия ви е направила най-силно впечатление” над 50 процента от интервюираните посочват статията със заглавие “Страх тресе “Мтел” и “ГлоБул”, свързана с очаквания старт на “Вивател”. Други 34 процента от служителите свързват вестника с водещото му заглавие от 23 януари 2005 г. - “Рекорд на българската борса - 502 лв. за акция на БТК”. 13 процента си спомнят за редакционния коментар на Весела Ванева, озаглавен “Монополът умря, да живее БТК”.t

да звучат тези изводи, те са адекватни на настоящия етап от развитието на икономиката ни в степента, в която сме решени да поддържаме фиксиран валутен курс, основан на валутен борд. Допълнително смекчаващо условие би могло да бъде неограничената ни вяра

Банкови Милиони българи, които получават заплатите си по банков път (чрез дебитна карта), ще имат нови сметки от 5 юни тази година. Това съобщиха вчера от БНБ. Промяната се налага заради въвеждането на международния номер на банкова сметка - ИБАН. Клиентите няма да имат задължение да ходят в обслужващата ги банка, тъй като повечето трезори ще информират служебно работодателите за новите номера. Това заяви Левон Хампарцумян, шеф на Асоциацията на търговските банки. И все пак той посъветва до 5 юни всеки клиент да провери дали вече има нов номер.@

в непрекъсващия и нарастващ поток от входящи инвестиционни потоци - теза, която не е препоръчителна при положение, че не искаме да залагаме на прекомерно рискови фактори на растежа и да направим икономиката си напълно уязвима за външни шокове. Ако вместо обобщение стигнете до извода, че тези коментари на автора са доста абстрактни и нямат отношение към процеса на “пълнене на хладилниците” на хората, не забравяйте, че при нерационални макроикономически политики хладилниците винаги могат и да се изпразнят.@