Най-парадоксалното е, че кметовете постоянно се опитват да се отскубнат от хватката на държавата, но в същото време не спират да тропат на вратата на финансовия министър за още парична подкрепа, с която да вържат бюджета. Очевидно е, че общините в общия случай имат силно ограничен собствен ресурс и разчитат почти изцяло на субсидиите от държавата. Ситуацията е различна само в големите градове и курортни общини, където приходите от имуществените данъци са значително по-високи. За повечето общини обаче собствените данъчни приходи са около 5-10% от бюджета им. От НСОРБ посочват, че целта на общините на местно ниво, а и целта на държавата на национално, е да се търси баланса и справедливостта при облагане, съобразено с пазарните условия, да се осигурява едновременно и социална поносимост и в същото време финансиране на всички т.нар. публични блага или услуги. Липсата на собствен ресурс обаче означава че на практика не могат да се провеждат смислени политики на местно ниво и второ, че дори и най-малкият шок - например неразплатен европейски проект, практически потопява общината „под вода” и тя няма инструменти за реакция. Трябва да направим и още едно уточнение, общините с държавен заем се обвързват с оздравителен план, както и с много по-силен надзор от централната власт, като целта е да бъде намален дефицитът по бюджета, необезпечените и просрочените задължения и да бъде подобрен мениджмънта. Има една приказка, че ако ви говорят, че работата не е в пари, а в принципи – значи работата е в пари. И с общините е така, защото идеята да взимаш повече (повишавайки налозите), за да разпределяш повече е обречена на провал, ако нещо кардинално не се промени в борбата с корупцията и управлението на отделните населени места. Списание „Финанси“, брой 2, Април - Юни 2018
23