че общината е вложила над 17,3 млн. лв. за туризъм, благоустройство и околна среда (създаване на кътове за отдих, туристически центрове, благоустрояване, почистване и подобни) и 384 хил. лв. за социални услуги и дейности (центрове за обществена подкрепа, лични асистенти и „топъл обяд“), т.е. вложенията за естетизация, околна среда и икономическо развитие чрез туризъм надвишават 45 пъти тези за социална интеграция. За 2008 г. съотношението във Вършец е 25 към 1. В подбалканското село Чавдар, станало известно като село „за чудо и приказ“, [40] съотношението между туристическите и тези за околна среда проектни финансирания, от една страна, и финансирането за социални дейности, от друга, е 13 към 1, а между тези за инфраструктура и тези за социални дейности – 24 към 1.* [41] Цялостно могат да се оспорят повсеместните вложения в пътната и туристическа инфраструктура, която със сигурност улеснява бизнеса и движението на тези с автомобили изобщо, но има само косвен и не докрай ясен ефект върху качеството на живот и социалната интеграция. Подобен е въпросът с инвестиците с европейски средства в култура и спорт, които понякога достигат до гротескен вид – например супер модерен стадион с почти 660 места до село с 530 жители-пенсионери, [42] фитнес на открито за село, в което най-младият жител е на 60 години, [43] затворено селско училище, превърнато в балетна зала [44] и пр., и пр. Тези развития са в унисон и с официалния слоган на ГЕРБ за местните избори през 2015 г. – „Видими резултати“, които в изложения дотук контекст показват презумпцията, че е по-добре да се прави нещо, дори и некачествено и неефективно, отколкото нищо, за да се чувства плавното, но стабилно развитие. В този смисъл като населени места „за чудо и приказ“ се прочуха не само села, но също и областни центрове като Бургас, а дори и столицата, където мандатът на кметицата Фандъкова сякаш почива изцяло на инфраструктура и благоустройство (от което протестите срещу множеството некачествени ремонти и строежи са неизменна част [45]). * Трябва да се каже, че тук не става въпрос за това дали Европейският съюз отпуска средства за социална интеграция, а за това, че, първо българската държава нито се стреми, нито успява да усвоява такива средства (например поради липса на административен капацитет), нито пък разпределя цялостно наличните средства по начин, който да подпомага социалната интеграция.
37