О
т няколко години Европейският съюз е изправен пред сериоз но предизвикателство, свързано с масовата бежанска вълна, която „залива“ Стария континент. Според статистика на Евростат най-много бежанци идват към Европа от Сирия. [1] През 2011 г. там избухва гражданска война и още тогава много сирийски граждани напускат родината си, за да търсят подслон и сигурност в съседните държави с надеждата, че конфликтът ще продължи само няколко седмици, в най-лошия случай няколко месеца. Войната обаче продължава и до днес, а голяма част от избягалите от Сирия вече са изгубили надежда, че ще видят отново отечеството си. Много от тях продължават да живеят в бежански лагери. [2] Други решават да тръгнат по пътя към неизвестното в търсене на един по-сигурен свят, където да изживеят остатъка от своя живот. Мнозина, пътувайки към въображаемия „рай“, намират смъртта си. Една част от тях биват застигнати от куршумите на граничните власти на държавите, където иначе искат да се спасят. [3] Преминаването на океаните и моретата е познат феномен отдавна, в повечето случаи по търговски причини и/или в търсене на нови възможности, на „нов свят“. Според древната легенда синът на троянеца Анхиз и на богинята Афродита Еней, заедно с част от оцелялото население на разрушената Троя, били принудени да напуснат родното си място, за да достигнат след дълги скитания до Италия. [4] През ХХІ в. „Арабската пролет“, войната в Сирия, събитията в Либия и в Йемен доведоха до бум на незаконното придвижване на бежанците по море. По пътя си към Европа мнозина намират смъртта си в студените води на Средиземно море. Периодично през последните години публичното Лодка с бежанци в Средиземно море, Източник: twitter
118