2. Изследване на светоразбирането на потребителите и създателите на проекта. Хората, които участват в създаването на проекта трябва да бъдат осведомени за светоразбирането на потребителите за да предложат план, който би се съгласувал с желанията, нуждите и очакванията. Препоръчва се съгласуването да става преди започването на същинския процес на проектиране и да се координира и коригира на всяка стъпка. По отношение на светоразбирането на хората, участващи в създаването на проекта, то това е итерактивен процес и трудно може да се отнесе към конкретна стъпка. В този смисъл функционалната подреденост на проектирането е съвсем условна. 3. Определяне на целите. Формулирането на целите и определянето на стремежите се извършва както се отчитат: 3.1. Потребностите и желанията. 3.2. Очакванията и стремежите. 3.3. Взаимозамените, компромисите приоритетите. 3.4. Етичните аспекти. 4. Търсене и разработване на варианти. То зависи от дефинираните ограничения за време, цена и ресурси. Също така влияние оказват знанията и уменията на проектантите, а и това че при избора на оптимално решение могат да се сравнят малко на брой варианти. Сравнението винаги следва да се основава на системния подход, тоест трябва да бъдат разгледани всички участници, които влияят на проектираната система или подсистеми или изпитват върху себе си влияние от проекта. 5. Определяне на резултатите, свойствата, критериите, скалата на измерване и моделите на измерване. 6. Оценка на вариантите. Тъй като не е възможно предварително точно да се определи как различните предложени решения на проблема следва да се сравнят и оценят, се оказва полезно да се използват модели които стимулират формализирането на задачата. 7. Процес на избор. Реализацията на избора води след себе си някакво действие и трябва да се разглежда в следващата фаза на системната парадигма. Тук се фиксира тази стъпка само за да се отбележи че различните варианти и резултати в края на краищата водят към един проект. Резултатът се постига по пътя на обединяване на технически, икономически, социални и политически аспекти на един проект за да бъде той практичен, осъществим и приемлив за потребителите. 8. Реализация на избраните варианти. Това е най–трудната част от проектирането. Процесът се счита за завършен едва след реализацията на проекта. 9. Управление на системите. Това предполага сравняване на изходните сигнали и резултатите със съответните стандарти. Трябва да е налице възможност за регулиране и постройка на системите, тоест привеждането им към проектирания режим, така че да се осигури стабилност и движение на системата към поставената цел. 10. Проверка и преоценка. Проверката на резултатите води до преоценка на проекта. Процесът на проектиране на системата включва фази на формиране на стратегия на решаване, на оценката и реализация, който има обратна връзка към фазата на формиране на стратегиите, които оказват въздействие след оценяване на резултатите. [3]
117