- Графична – във вида на изображения, обекти, графики; - Звукова – устно или във вид на запис предаване на на езиковите лексеми.
3.2. ИНФОРМАЦИОННА АРХИТЕКТУРА „Информационната архитектура е практиката да решаваш как да подредиш частите от нещо, за да бъде то разбираемо.” (Институт по информационна архитектура) Информационна архитектура, ИА (Information architecture, IA) се тълкува в аспекта информационни системи (ИС, Information systems, IS) като самите системи и в аспекта информационни технологии (ИТ, Information Technology, IT) като технологиите, които обработват информацията. Общото в определенията за информационна архитектура е, че това е наука и практика за идентифициране и организиране на различни видове софтуерни приложения (уеб сайтове, интранет, онлайн общности и софтуерни продукти за поддръжка на ползваемост и т.н.). Както нововъзникналата дисциплина, така и общността, която я практикува се фокусират върху формулирането на принципи за проектиране и конструиране в дигиталната среда. Най-общо това включва информационни модели или концепции, които се ползват и прилагат при комплексни информационни системи, като дейностите включват разработване на бази данни, библиотечни системи, семантични мрежи, онтологии, таксономии и т.н. Исторически терминът „информационна архитектура” е въведен от Р. С. Върман (R. S. Wurman), архитект и графичен дизайнер, признат за пионер в практиката за създаването на разбираемо информационно съдържание. През 1976г. Р. Върман използва метафората „информационна архитектура” в търсене на решения на проблема с големия обем генерирана информация, която се
68