анализ и синтез на системи записки към лекционен курс
6
връзки. Ориентиран е към бъдещето и анализира и оценява условията, които подпомагат усъвършенстването на бъдещите процеси. Синтетичният подход се фокусира върху резултатите от дейността. Типична форма на синтетичен тип подход е оценка чрез целеполагане или управление чрез цели. Поставят се цели, които трябва да бъдат осъществени. Разглежда се не само като начин на оценка, но и като обща мотивационна програма, техника по планиране, осъществяване на организационна програма или организационно развитие. Един от най-съвременните подходи е системно-структурния. В основата му е заложена Общата теория на системите. При него се осъществява изследване на нещата от гледна точка на тяхната цялост. Многообразието от схващания за същността, за значението на системно-структурния подход и Обща теория на системите е резултат от появяването на така наречения системен парадокс. Според М. Месарович (Mesarovic 1962) той се изразява чрез разширяване на обхвата на дадено понятие. Въпреки разнообразието от използвани наименования все пак се стига до единно схващане за системния подход като съвкупност от принципи и методи за изследване на сложните обекти като системи, т.е. като целенасочена съвкупност от множество взаимно-свързани елементи. В съвременната наука системният подход се е утвърдил като обща научна методология. Всички изследователи се стремят да разглеждат обектите на своята наука като специфична система, т.е. като някакво единство, състоящо се от елементи, обединени в някакви структури, определени от специфични видове връзки, и изпълняващи в рамките на тази система специфични функции. Категориите цяло, система, структура, връзки, функции, елемент днес се разработват в рамките на ОТС. От гледна точка на диалектиката в системния подход привлича внимание преди всичко трудно уловимото понятие цялост, разкриващо се чрез противоположността на единството и множеството. Цялото (системата) е съвкупност, представляваща единство, или има някакво единство, представляващо множество. Системният подход изхожда от законите, които управляват поведението на цялото, като единство на отделните негови части. Определя начините на изследване, възприемане и осмисляне на действителността и познавателното отношение на човека към света, към явленията около него и към собствената му дейност. Подпомага ориентацията за разбирането на обекта, как да се разработят особеностите му, така че това да доведе до познание за неговото единство и цялост. Разбирането на структурата дава представа за съвкупността от връзки между елементите на обекта и уточняване на подреждането и последователността на елементите. От лингвистична гледна точка терминът „системен” подход е много обширен. Той се отнася и към привеждането в съответствие на специализиран набор от действия за научни изследвания въз основа на гледната точка и по-нататъшното им разработване в специални методи. (Дитрих 1981, Системный подход в современной науке 2004) Възникване, същност и развитие на системния анализ По своята същност, системният подход е начин за справяне с даден проблем или ситуация под формата на внимателно обмислен план или тактика. Това е съвкупност от методи и принципи за изследване и анализ на обектите и предметите като система чрез обединяването на взаимосвързани елементи в едно цяло. В системата се определят и разглеждат елементите които я съставят, връзките между тях, връзките й с околната среда които й оказват влияние и на които тя въздейства, начините на взаимодействието между системата и системната среда. В съвременната наука се счита, че с прилагането на системния подход се постига ясна подредба и добра основа за определяне, анализ и управление на сложни, взаимосвързани процеси и явления. Прилагането му позволява дефиниране и анализ както на всяка система като цяло, така и на отделните й компоненти,
гл. ас. д-р инж. Боряна Георгиева©