Issuu on Google+

от дърво до книга

2013 март

№4 на гости в къщата на дарвин

ДА ЗНАЕМ

аз съм българче!

честита баба марта!

ПОВЕЧЕ

слънце наше: многолико, пъстро и разноцветно

ЗА НАУЧНО-НЕНАСИТНИТЕ

НАУЧНОпопулярно списание

любовното житие на един бог

аромат на знание

облечени да убиват

джобен фаянс

изкуството на татуировките

НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ ИЗОБРЕТЕНИЯ & ОТКРИТИЯ the exorcist: 40 години от премиерата КАК работят левкоцитите?


ези японц т , х

Бъл г

Об Аз

Стат :

и изобр к с е ар

ия . . . тен

зъм? оти

кво е патри а К

чени да уб е л

ат! ив

.. е!

м българч ъ с

и!

А

т левкоц я т и о е? тит

Как р аб

ПЪТЕВО


ти на Да с о р г

н... ви

На

ОДИТЕЛ ! ST

The EXORCI

е... ш

нц Слъ е на

ие . . . ан

омат на зн р А

един Бог! на

Лю б

ото житие н ов

П .. н

Н Н О ВА Я О

Б

М ИР

КО

БРО

ВА

УСЕВ О Р

В

С И ЛЕ В

ДО

о б е н Ф ая

ИВ

с.

Дж

МА

И. . . ОР

мето е л


Пролет пукна! Сладко вече греят пролетни зари, миризми се леят и зефири веят в младите гори. Пъстри пеперуди лутат се навред; мравката се труди, пчелите кат луди тичат зарад мед! Но Балкана още се белей в зимна си премяна: там бучи бурана, тамо мраз владей! Но и в тез премежди там, из буйний сняг, цветя ще съзреш ти кат наште надежди, изникнали пак! 8 априлий 1877 Иван Вазов

Светът в снимки


Натюрморт от лалета Северна Холандия Превърнало се в символ на Холандия, лалето е неизменна част от бита, културата на тази страна и хората, живеещи в нея. С идването на пролетта, пясъчните полета в областите около Амстердам се преобразяват в меки килими от цветя и багри. Изпъстрените пространства са прецизно подредени, а луковиците - засадени в спретнати лехи и оградени от канали с вода. Когато разцъфтят, цветовете се смесват и преливат в пленителна за ума картина.


месец МАРТ в историята 1

март 1872 г

Открит е първият национален парк в света – Йелоустоун. Освен с мечето Йоги, защитената територия е известна и с гейзера “Олд Фейтфул”,

март 1998 г

март 1876 г

Шотландският изобретател Александър Бел патентова телефона. Първите предадени думи били до съседната стая, където се намирал помощникът му.

13

Официално е открита Националната астрономическа обсерватория в село Рожен, най-голямото подобно съоръжение в Източна Европа.

20

март 1916 г

Алберт Айнщайн предлага Общата теория на относителността, според която масата създава гравитационно поле, което изкривява пространството.

26

март 1913 г

Българската армия превзема Одрин. Обсадата е известна с това, че българската авиация за първи път в света използва самолет като средство за нанасяне на удар.

8/9 Март 2013

март 1878 г

Данните, изпратени от космическата сонда Галилео, показаха че на луната Европа, спътник на Юпитер, има течен океан, замръзнал под дебел слой лед.

7

март 1981 г

3

2

14

март 2000 г

Стивън Кинг става първият писател, публикувал в Интернет. Според него електронните книги ще представляват 50% от пазара до 2013 г.

Подписване на Санстефанския мирен договор, който урежда обособяването на Третата българска държава след близо пет века османско робство.

8

март 1988 г

Учреден е Общественият комитет за екологична защита на град Русе - първата дисидентска организация по време на социализма.

15

март 1952 г

Измерен е световен рекорд за паднал валеж — 1870 мм за едно денонощие. Това се случва на френския остров Реюнион, в близост до Африка.

21

9

март 1497 г

Николай Коперник извършва първите си астрономически наблюдения. Той предлага хелиоцентричната система, която измества Земята от центъра на Вселената.

16

март 1998 г

Папа Йоан Павел II поднася извинение за мълчанието на Римокатолическата църква по времето на Холокоста през Втората световна война.

22

март 1804 г

март 1841 г

Обнародван е Наполеоновият кодекс, първата съвременна кодификация на гражданското право, изготвен на основата на образци от римското частно право.

Прожектиран е първият филм на Братя Люмиер — “Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време”, който трае едва 46 секунди.

27

март 1867 г

Карл Маркс завършва първия том на “Капиталът”, в който прави критически анализ на капиталистическия начин на производство и последиците от него.

28

март 1973 г

Марлон Брандо изпраща Сачийн “Малкото перо” да приеме неговата награда „Оскар“ и да протестира срещу дискриминацията на коренното население на Америка.


4

5

март 1946 г

март 1948 г

Издаден е първият албум на един от найизвестните, обожавани и влиятелни световни изпълнители на всички времена - “The Voice of Frank Sinatra”.

Шестото Велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.

10

март 1959 г

Антикитайско въстание в столицата на Тибет - Лхаса. 300 000 тибетци обграждат двореца на Далай Лама в опит да го защитят.

17

Съветският космонавт Алексей Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития Космос със скафандър.

23

март 1987 г

В САЩ започва американският сериал “Дързост и красота”. Понастоящем са режисирани 6,492 епизода в 25 сезона, за период от 24 години.

29

Възприета е нова политическа линия по Македонския въпрос. Живков категорично заявява, че никаква македонска народност и нация не съществуват.

март 1965 г

Английския изобретател Стивън Пери патентова гумения ластик, който намира всевъзможни приложения във всекидневието.

Космическият апарат “Маринър 10” изпраща първите снимки на планетата Меркурий. По повърхността се разкрива гледка от множество кратери и гладки равнинни области.

март 1963 г

18

март 1845 г

март 1974 г

11

6

март 1869 г

Менделеев представя пред “Руското химично общество” Периодична система на елементите, включваща 63 вещества, подредени според техните свойства.

12

март 1933 г

В Германия е свалено знамето на републиката и е издигнато знамето със свастиката на Националсоциалистическата партия на Хитлер.

19

март 1958 г

За първи път е заснета планетатаджудже Плутон. Обектът ще бъде посетен от космическия апарат “Нови хоризонти” найрано през 2015 г.

март 1999 г

24

25

март 1867 г

30

31

НАТО бомбардира Югославия. Официалната причина за въздушните удари е сръбската операция „Подкова“, която цели етническо прочистване на Косово.

Аляска е продадена от Русия за 8 милиарда и 355 милиона долара по днешен курс. Впоследствие находищата на намерените в региона нефт и газ се оценяват на 100-180 млрд. долара.

март 1909 г

В Русия Мадам Попова е арестувана за над 300 убийства. Срещу съответното заплащане тя предлагала на жените да ги избави от жестоките им мъже.

март 1998 г

Излиза една от най-добрите игри и същевременно найпродаваната реалновремева стратегия на всички времена — StarCraft на компанията Blizzard.


НАУКАТА НАКРАТКО НАНОЧАСТИЦИ, ВИРУСОУБИЙЦИ

ДАЛА ЛИ НИ Е ЕВОЛЮЦИЯТА НОВИ МОЗЪЧНИ СТРУКТУРИ?

СОЛ+МАЗНО: НАУКАТА ЗАД БОКЛУЧАВАТА ХРАНА

ЖИВОТИНСКОТО ЦАРСТВО: В ТЪРСЕНЕ НА НОВИ УСТОЙЧИВИ МАТЕРИАЛИ

10/11 Март 2013

МИЛИАРДЕР ЩЕ ПРАЩА ХОРА НА МАРС


УЧЕНИ: ЧОВЕШКИТЕ ГЕНИ ВЛИЯЯТ ВЪРХУ ЧРЕВНАТА МИКРОФЛОРА

СМОКИНГЪТ НА ДЖЕКИ ЧАН СКОРО ЩЕ СТАНЕ РЕАЛНОСТ

ЦВЕТЯТА ПРИВЛИЧАТ ПЧЕЛИТЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СИГНАЛИ

ДНК АНАЛИЗ: ЙЕТИ ВСЕ ПАК СЪЩЕСТВУВА

ПО-ЛЕК ОТ ГЛУХАРЧЕ: НОВ КОМПОЗИТЕН МАТЕРИАЛ


Слънце наше: многолико, пъстро и разноцветно


В

сички звезди имат цвят. Цвят, който се определя от тяхната температура. Най-горещите имат синкава или синкавобяла шарка, а най-хладните - червеникавооранжева или просто червена. Слънцето, също като останалите, пък е бяло. Да, бяло! Факт е, че Слънцето е жълто само, когато е ниско над хоризонта сутрин или вечер, и то защото лъчите преминават през земната атмосфера. Но на практика най-близката до нас звезда излъчва енергия във всички цветове. Тя съдържа множество различни атоми (хелий, водород, желязо) и множество техни разновидности (йони) с различни електрически заряди, всеки от които излъчва на определена дължина на вълната при определена температура. За щастие, специализирани инструменти, част от наземни и космически телескопи, наричани още спектрометри, позволяват да се разгледа тази безгранична енергия в цялата нейна пъстра красота. И по-конкретно те позволяват създаването на температурни карти, чрез които може да се анализират различните компоненти от повърхността на Слънцето и неговата атмосфера. Точно като тези соларни изображения, направени от космическия апарат “Solar Dynamics Observatory” (SDO) в 13 различни дължини на вълните. 1700 Å (ангстрьома), например, показва хромосферата, 4500 Å е повърхността на Слънцето или т.н фотосфера. 1600 Å демонстрира активността на горната фотосфера и преходната област между хромосферата и короната, където температурата расте най-бързо; 171 Å пък е короната по време на затишие, като на тази вълна се виждат също короналните примки. Използвани са два вида инструменти: Atmospheric Imaging Assembly (AIA) и Helioseismic & Magnetic Imager (HMI). Всичките гледки на Слънцето са в детайли, които досега не е било възможно да се видят, камо ли с въоръжено око.


ПЛЕМЕТО МАОРИ & ТЕХНИТЕ ТАТУИРОВКИ Спор няма, че Нова Зеландия е страна с неповторимо красива природа. Същински рай с безкрайни планини и гейзери, златисти пясъчни ивици, ледени фиорди и хълмисти зелени поля, пресечени от заплетени мрежи от кристални реки и езера. Но същевременно е една неголяма територия, географски изолирана на другия край на света. Неблагоприятно условие, представляващо голяма, та даже направо гигантска спънка за нормалното развитие на икономиката, на която и да е държава. Но от друга страна всеки принципен постулат, понякога търпи изключения...включително и тук. Удоволствието да се докоснеш до местата, където са заснети популярни филми като “Властелинът на пръстените“, “Хобитът”, “Аватар” и “Хрониките на Нарния”, е мощен стимул за прииждащите туристи и добра основа за съкровено вникване в останалите красоти и потайности на острова. А Нова Зеландия действително има с какво да ни изненада....


Н

о нито ще срещнете елфи, нито пък джуджета. Ала със сигурност ще преживеете сблъсък с местните туземци, които за ваша радост не са въоръжени, но са далеч по-стряскащи, отколкото бихте очаквали. Нова Зеландия е техен дом вече 700 години, а те са известни с уникалните си лицеви татуировки, наричани на техния език “Та-моко”. Племето Маори считат “Та-моко” за най-красивия “аксесоар”, който

16/17 Март 2013

може да поставиш върху тялото си. Всяка една рисунка е единствена по рода си и няма реплика, а дизайните върху лицето оформят съвсем различно, по-свирепо изражение, което служело за камуфлаж, а днес така лесно плаши боязливите западни туристи. Освен като бойна украса, маскообразните татуировки са източник на конкретна информация за социалния статус, история на рода и семейно положение на индивида, като детайлите са изключително изпипани, демон-


били изработвани от зъби на акула, кости на албатрос или обработени метали. Приспособленията - назъбени или гладки, били редувани според желания краен резултат.

стрирайки художественото майсторство на писменост, оцеляла столетия след колонизирането на Полинезия от британците. ТАТУИРАНЕ С ПРИРОДНИ СРЕДСТВА Ако се чудите как са успявали другояче, без електрически ток и механизирани игли, е добре да знаете, че не по-малко ефективни за тази работа са маорските ножове и тънки длета, наричани Uhi, които

Употребяваната боя също била съставена от натурални продукти. Изгорялата дървесина създава черни пигменти по кожата, докато по-светлите оттенъци били получавани от гъсеници, заразени с определен вид гъбичка, или от смола на дървото Каури, примесена с животинска мазнина. Багрилните вещества се съхранявали в богато украсени контейнери, наричани “оkо”. След изпразването им често се заравяли в семейния гроб. Преди започването на ритуалния процес, майсторът-художник (най-често бил мъж), назоваван с титлата “tohunga-ta-oko”, разучавал внимателно лицевата структура и черти, за да подбере най-подходящия шаблон. Черните пигменти били използвани от него за по-важните татуировки, а тези от гъсеници – за леки очертания и рисунки върху други части от тялото.


18/19 Март 2013


“ТА-МОКО” Е МЪЧИТЕЛНО ИЗПИТАНИЕ Изтезанието започва с издълбаване на контури в кожата. Непосредствено, вдлъбнатините се запълвали чрез нанасянето на боята. При друг метод - “puhoro” първо се обагряло цялото лице в черно и чак след като изсъхне се правили линиите, които оставали неоцветени. В употреба влизал и дървен чук!!! Болката била неописуема, при това на татуирания не му било разрешавано да плаче! Награда за геройството, за способността да издържи на това страдание, била уважение сред племето и привлекателен външен вид. Ако не успее, точно обратното – провалът се превръща в предлог за подигравки и изгонване от селището. Маорите, стиснали зъби от болка, поне били приятно разсейвани от прелестни девойки, танцуващи и тананикащи около тях. След операцията татуираният преминавал в състояние на tapu (табу). До заздравяване на раните, потърпевшият не можел да се гледа в огледалото, да мие засегнатата кожа и да прави секс. Иначе

неговото “моку” щяло да изчезне. Не му било позволявано да пипа храната си. Смятало се, че мазните месища носели болести, затова ястията (предимно зеленчукови) били втечнявани и давани през дървена тръбичка. И тъй като работата била много пипкава, процесът при мъжете се протаквал в продължение на десетки години, като можело да се извършва само през студените зимни месеци. Женското “та-моко”, от друга страна, не покривало цялото лице, а само брадичката и устните и отнемало не повече от два дена за изработка. Миниатюрни татуировки били прибавяни в следващи ритуални фази от жизнения път и по време на ежегодни езически празници. БЕЛЕГ ЗА ВИСОК СОЦИАЛЕН СТАТУС И ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ Изключително и само хора с някакъв ранг в обществото можели да получат “та-моко”. Ако благородната кръв идва от страната на майката – това се отразявало на дясната страна на лицето, а ако


тече от бащинската – от лявата страна. При липса на какъвто и да е аристократичен произход , “tohunga-ta-oko” пропуска да татуира средата на челото.

До независимостта на Нова Зеландия през 1901 г, практиката е вече почти излязла от употреба, а маорите наброяват едва 42 000 души. Понастоящем наследниците на тази древна култура са 18 пъти Маорите можели да прочетат повече като за голяма част от буквално всичко по лицата си. тях татуировките са не просто Мъжката татуировка, например, модно увлечение и начин да се била разделена на 8 области, откроят и да бъдат интересни. Те всяка от които излага различни възприемат “та-моко” като знак за подробности за притежателя принадлежност към етническата си. Uirere (нос и очи) загатва за си група, като олицетворение племенния ранг (“iwi”), Ngunна културното си наследство, ga (веждите) - за позицията в защото татуировката е един от обществото (“hapu”). Зоните около най-самоотвержените начини да слепоочията пък предоставят засвидетелстваш любовта си към информация за броя женитби и деца. нещо – боли те, проливаш кръв, Любопитно е, че Raurau (областта ревеш, а отпечатъкът остава за под носа) съдържа личния подпис цял живот. Жалко е, че световни на индивида, като начин за проверка звезди като Роби Уилямс, Риана, на автентичността му. Бузите Дейвид Бекъм, Майк Тайсън и пр. (Taiohou) подсказват естеството на си нямат ни най-малка представа професията, с която се занимава, за посланията, които носят а брадичката (Wairua) изкарва татуировките им, вдъхновени наяве човешката манна и престиж. от маорски шаблони. А това е Челюстта (Taitoto) съхранява тъмната страна на глобализацията ценни сведения от раждането на – ценностите се комерсиализират татуирания. и стават уродливи и неуважителни към историята на малките народи, един от които са маорите.

20/21 Март 2013


THE EXORCIST

Четиридесет години от премиерата на първия хорър, номиниран за “Оскар”


Ф

илмът на ужасите, или както вече твърдо се е наложила чуждицата – „хорър”, е със сигурност един от поособените жанрове в киното. Той не се радва на такава широка аудитория, каквато имат например комедиите, семейните драми или екшъните, а се гледа от хора, готови да се сблъскат със свръхдоза съспенс и да подложат нервите и психиката си на едно (не) малко изпитание. Въпреки това, не може да се каже, че към такъв тип кино липсва зрителски интерес – напротив, някои заглавия са на челно място в класациите по приходи. Друго обаче е безспорно – независимо от успеха сред публиката, хорърите изключително рядко се приемат радушно от критиците, а престижните награди изглеждат утопия. Когато обаче прегледаме списъците с отличия „Оскар” за най-добър филм през годините, се натъкваме на един на пръв поглед озадачаващ факт – през 1973 година, една от номинациите е именно хорър, който не успява да спечели приза, но за сметка на това се превръща в еталон в жанра, като влиянието му днес,

24/25 Март 2013

40 години по-късно, е все така осезаемо. Става въпрос за The Exorcist (превеждан на български като „Заклинателят”) на режисьора Уилям Фридкин – вълнуващият, но и ужасяващ разказ за момиче, обладано от демон и борбата на опитен екзорзист и млад свещеник да спасят душата й. Какво кара взискателните критици преди 4 десетилетия да оценят филма толкова високо, и дори да го номинират за най-високата категория „Оскар”? Съдбата поднася тежко изпитание на Крис – известна актриса и самотна майка, която отглежда и възпитава с любов дъщеря си Рейгън. Животът им се променя коренно, когато в поведението на Рейгън започват странни промени – доскоро кроткото момиче става изключително агресивно, употребява вулгарни думи, и получава необясними пристъпи. Лекарите се опитват да разгадаят по рационален път причините за състоянието й, отдавайки го на проблем с нервната система. Положението обаче излиза извън


контрол, след като Рейгън започва да проявява физическа сила, нетипична за човек на нейната възраст – дори и най-големите противници на теориите за свръхестественото се затрудняват да дадат логичен отговор за състоянието на малкото момиче, а майка й е в шок. В помощ на семейството идва младият свещеник Дамиан Карас, в чиято душа бушуват гняв и отчаяние, тъй като не е успял да осигури на болната си майка добра болница и тя е починала в благотворително учреждение. Въпреки първоначалната си скептичност, Карас разбира, че Рейгън е обладана от демон, и ситуацията налага да се извърши един рядко практикуван ритуал, който църквата разрешава в изключителни обстоятелства – екзорсизъм – прогонване на демон от тялото на човек. За целта е призован преподобният Отец Мерин - изигран от известния шведски актьор Макс фон Сюдоф - който има опит в подобни случаи. Последвалата битка, която Мерин и младият Карас водят, за да спасят живота и душата на момичето, ще бъде тежка и не всички ще дочакат финала й.... Едва ли е изненада за някого, че когато излиза на екран, филмът е считан за доста противоречив - такъв си остава и до днес. Това се подхранва и от редица истории за необясними инциденти на снимачната площадка – дали те са плод на рекламна кампания от страна на екипа, или в твърденията има доза истина, едва ли ще разберем. Някои твърде натуралистични сцени стряскат публиката, която през вече далечната 1973 година е далеч по-неподготвена за подобно зрелище в сравнение с днешните зрители. Затова и част от хората, гледали филма, ще го запомнят именно като един мрачен и на моменти смразяващ разказ. Ако си зададем въпроса защо изпълнен със стряскащи и на места доста нецензурни сцени хорър получава номинация за една от найпрестижните награди в световното кино, част от отговора със сигурност се крие в силния, нестандартен сценарий, който отправя скрити послания и поражда много спорове –

според едни индиректно „пропагандира” християнството, представяйки го като средство за спасение на душата, а според други мнения е богохулствен. The Exorcist всъщност спокойно би могъл да бъде поредният хорър, който без особена дълбочина залага на изпитания модел за битката между доброто и злото. Филмът обаче избира друг път и това го отличава от знайните и незнайни филми на ужаса, правени преди и след това. Лентата изправя зрителя на нокти, но в същото време повдига редица въпроси за вярата на човека в самия себе си и в Бог, за изкуплението и за саможертвата. Това найсилно проличава чрез образа на младия свещеник Карас – безсилен да помогне на възрастната си и болна майка, той е изпълнен с угризения и самообвинения, а вярата му във всичко, на което се е крепял животът му дотогава, е сериозно разклатена. Срещайки Рейгън и сблъсквайки се с нечистата сила, обладала душата й, той сякаш се изправя и срещу собствените си демони – битката със злото за него се оказва и битка със самия себе си, в която трябва отново да преживее ужаса и болката, но и която му предоставя шанс да постигне помирение и да намери покой за душата си. Затова, освен като разказ за спасението на едно младо момиче от силите на злото, филмът е и история за пътя, който извървява Карас, раздиран от съмнения, и люшкащ се между отчаянието, безверието и надеждата. За публиката, останала в киносалона до края, разтърсващият финал на неговата мисия този път предизвиква не ужас, а сълзи. Една от най-големите заслуги на лентата е, че доказва, че трилърът и хорърът разполагат с не по-малко възможности да отправят силни послания към зрителя, отколкото стандартната драма, макар и да не го правят често, защото повечето филми са с чисто комерсиален характер. От друга страна, много филми не биха могли са се причислят само към един жанр – затова и спокойно можем да твърдим, че The Exorcist е хорър драма, в


която са засегнати много повече теми, отколкото изглежда първоначално. В годината, в която излиза на екран, историята на обладаното от демон момиче и нейните спасители е обявена от критици за найстрашният филм, правен някога – титла, с която и до днес е известен, макар и да е поскоро почетна. И все пак, за да може зрителят да го оцени истински, трябва да е готов да погледне на него като на нещо повече от хорър история. С уговорката, разбира се, че голяма част от киноманите не биха могли да дадат своята оценка, тъй като определения като горното биха ги отказали изобщо да посегнат към DVD-то. Въпреки че не спечелва „Оскар” в категория най-добър филм, The Exorcist в действителност оказва много поголямо влияние на развитието на киноиндустрията, отколкото реалният победител на церемонията през 1973 год. – комедията „Ужилването” (The Sting) с Робърд Редфорд и Пол Нюман. Лентата отдавна е придобила култов статус – определени сцени и реплики и тяхното скрито значение продължават да се обсъждат разпалено – 40 години след

26/27 Март 2013

премиерата филмът си остава все така спорен и будещ дискусии. С „Оскар”-а се разминават и актьорите Джейсън Милър (отец Карас), Елън Бърстин (Крис) и Линда Блеър (Рейгън), номинирани за силните си изпълнения – от 11 номинации, филмът печели едва 2 статуетки – за най-добър адаптиран сценарий и звук... Въпреки това дори самата номинация за най-добър филм е пробив в една система, където на продукции от такъв тип се гледа с пренебрежение и недоверие. Следват няколко продължения, дори пародии – оригиналът обаче си остава ненадминат, макар и както и при други знакови заглавия, винаги да се намират зрители, които да го считат за надценен. Няма как подобен тип филм да се приеме еднозначно или равнодушно и макар и днешният зрител да е много по-„претръпнал” на силни емоции и психологическо напрежение, The Exorcist ще ангажира съзнанието и сетивата му, а вероятно и ще го лиши от съня му...

АВТОР: Добромир Василев


Аромат на

Знание Какъв прекрасен момент е да поседнем в любимото ни тихо кътче на къщата, да пуснем съвсем лека музичка, да сгреем малко чай и да се насладим на някоя препоръчана книга. Ах, че чудно усещане, внасящо спокойствие в иначе стресиращото и шумно всекидневие. Зачитайки се в книгата, сякаш нейната магия облива съзнанието и ни запраща в свят, време и пространство, в което сенки с имена стават все по-близки до нас, макар и действителностите ни да са напълно несъвместими. Но какво предразполага към този времеви-пространствен трансфер? Аз, както и много други като мен, отговаряме по един и същи начин - АРОМАТЪТ. И знам, че може би много от Вас ще приемат, че споделянето на интимността ми с книгите е прекалено. Но признайте, дълбоко в себе си знаете, че когато никой не гледа, било то в библиотеката или в комфорта на дома си, ще разлистите хартиения свят и ще погалите страницата с нос, търсейки онзи омаен аромат, който връща спомени за разбити сърца и големи завоевания.


Н

о тъй като заглавието не е “Епопея на миризливата книга”, нека видим каква е причината за този феномен, обичан от някои и непоносим за други. Все пак миризмата е прост био-химичен процес на засичане на малки частици във въздуха. Какви пък толкова вещества има в книгите, че да възбуждат в нас такива емоции? Книгите, както на всички ни е известно, са химично обработен дървесен материал (но като знаем колко сте любопитни, понататък в списанието включихме

и шарена инфографика). Като биологична материя, хартията подлежи на разлагане от времето, влагата, светлината, прекалената употреба, всякакви други химични промени и разбира се гадове като микроорганизми и гъби. Изрично да подчертая, че това не е причина да си изхвърляте книгите! Бумагите са много издръжливи, при все че най-старата книга в света е на 1757 години! Но колкото и да е издръжлива, хартията малко по малко старее, тъй като външни сили разбиват комплексните химични съединения, които формират основата на дървесните влакна. Част от


продуктите на реакцията остават част от хартията, но други се освобождават под формата на течности и газ. Ако трябва да сме поконкретни, говорим за колофони, лигнини, протеини, вещества с карбонилни групи, както и за степента на полимеризация и окисляване на хартията. Включвайки миризмата на лепилото и мастилото, горепосочените вещества карат хартиените ни приятели да имат леко киселеещ влажен аромат на трева, с лека щипка ванилия. Веществата, споменати по-горе биват разградени и при този процес се освобождават различно миришещи химикали. А като ги комбинираме в едно се получава библиотечна атмосфера, изпълнена с онзи задушлив дъх на знание. Този въпрос възбудил любопитството на цяла дружина от учени от University College London, които изследвали богата колекция от книги от различни периоди, описвайки всичко в журнал по деградомика (наука за деградацията). По този начин създали нов метод за установяване на възрастта на биологичната материя и то по много неинвазивен начин. Както всеки въпрос обаче, и този тук няма прост отговор. Има и друга теория, която ме остави без ум и дума. Както казах по-горе, освен природните стихии, влиящи върху нашите книжки, там живеят и малки гадове, които си облизват пръстите като чуят за целулоза.

Тези терминатори на науката, карат книгите да побеляват или покафеняват. По-интересното тук е, че спорите, които някои гадинки изпускат, съдържат ароматни вещества. Рядко, тези вещества са и сравнително наркотични, което значи, че някои книги наистина могат да доведат до пристрастяване, не само заради доброто им написане. Ето един въпрос, който е бил на върха на носа ти, драги читателю, и сега може би ти е станал малко по-ясен. И следващият път, когато звездите са си на мястото и ритуалът е изпълнен, сядайки с книжка на любимото си място, замисли се за микроскопичния свят, до който се докосваш, разгръщайки тези страници.


ИСТОРИЯ

ОБЛЕЧЕНИ ДА УБИВАТ Изкуството на военноплеменното снаряжение

Б

одлите на рибата таралеж съдържат вещество, което е 1200 пъти по-смъртоносно от цианида и същевременно напълно достатъчно, за да убие човек само за няколко секунди. Това е и ��ричината рибата да е толкова известна по цял свят. При самозащита тя издува кълбовидното си тяло и изкарва приблизително 200-300 отровни игли, за чиято отрова все още не съществува познат антидот. Известен смисъл в носенето като шлем на покритата с шипове риба са намирали войните на островната държава Карибати през 17-ти век. При подготовката си за битки, бойците сръчно изработвали своето снаряжение от

30/31 Март 2013

ограничените ресурси, които заобикалящите атоли и океан са предлагали. Доспехите им били основно правени от сплетени кокосови фибри, оформени като панталони и блуза, и пристегнати с колан от кожа на скат. Допреди колонизацията на островната държава от Великобритания, сблъсъците между клановете, владеещи различните микронезийски атоли, били чести събития. Грандиозните битки се случвали за какво ли не – ресурси, чест и дори заради нанесена обида. Тежката екипировка се допълвала от триметрово копие с острие от зъби на акула, кинжали и тояга. Често били толкова трудно подвижни, че

имали нужда и от асистент. И за да е цялостно завършен и достатъчно страховит и вдъхващ непобедимост, на главата на война бил поставян шлем от кожата на рибата таралеж. За тази цел рибата трябвало да бъде хваната, а след това заровена в пясъка за седмица, да изпусне поетата вода и накрая от нея да остане само издутата й външна обвивка. Покритата с шипове кожа била опъвана с кокосова черупка, за да придобие желаната форма, а гръдните перки да изпъкнат от двете страни. Днес оригиналната традиция е безвъзвратно загубена, както и много видове оръжия и обичаи.


НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ ИЗОБРЕТЕНИЯ & ОТКРИТИЯ, С КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ГОРДЕЕМ ...за да не лежим на стари лаври


№ 1/2

П

овече от 100 г. след откриването на рентгеновите лъчи Теньо Попминчев, възпитаник на Колорадския университет в Болдър, направи еволюционно изобретение - настолен рентгенов лазер. Именно то беше причината преди месеци името му да се появи в престижни научни списания и телевизии по цял свят. Подобни устройства преди са били с площ колкото футболно игрище, но благодарение на работната му установка, днес технологията се събира на една маса. Създаденият от младия учен апарат преобразува инфрачервеното излъчване в рентгенови

32/33 Март 2013

ПРЕНОСИМ РЕНТГЕНОВ ЛАЗЕР лазерни импулси, правейки възможно наблюдението на движенията на електроните в атома, клетъчните процеси, изучаване динамиката и структурата на молекулите и вероятно в бъдеще ще послужи за създаването на компютри, многократно по-бързи от сегашните. Несъмнено изобретеният настолен рентгенов лазер ще е не по-малко полезен и за медицината!


ЗВЕЗДА, БЪЛВАЩА ОГНЕНИ ТОПКИ съзвездието Водолей, на около 330 светлинни години от Земята. Този странен обект всъщност се състои от червено и бяло джудже. По-голямото от двете буквално бълва огнени топки под въздействието на магнитното поле на по-малкото, като обемът дори само на една от тях може да бъде 500 пъти по-голям от Земята.

Б

езумията в милата ни страна наистина са безконечни. И все повече се убеждаваме в това след поредното орязване на нужния, а и без друго мизерен бюджет на обсерваторията в Рожен тази година. Не всичко, което е открито от астрономията може да се изяде материално още на следващия ден или въобще да донесе пряко някакви икономически и социални ползи за Бай Ганьо. Неприложимите в действителност резултати не правят по-малко уникални наблюдаваните от астрономите величини. Така съвсем наскоро екип от български астрономи удиви научната общност като откри звезда, бълваща огнени топки в околното космическо пространство. Необичайната звезда се казва АЕ Aquarii и се намира в


№ 3 / Сливокайсия

Х

ибрид между синя слива и кайсия успяха да сътворят от Института по овощарство в Пловдив. Нестандартната кръстоска е наречена “Стендесто” и съчетава вкуса и хранителните качества едновременно на двата плода. Новият вид се ражда след 25-годишна селекция на екип учени и е получен по класическия метод на полова хибридизация, т.е. нанесен е прашец от кайсията върху близалцата на цветовете на сливата. На външен вид плодът е тъмновиолетов и е с издължена форма като сливата. Узрява в края на месец юли, целият покрит с нежен мъх и ароматен като кайсия. Освен, че е устойчив на болести, хибридът не е генномодифициран и със своето захарно съдържание е идеален за ракия.

34/35 Март 2013


№ 4 / ОЧИЛА ЗА сладки сънища

Ш

умният будилник звъни винаги, когато най-много ти се спи. Трудно се ориентираш, измъкваш се с мъка от леглото, уморен си и недоспал се наливаш отново с ударна доза кафе. Причината за това: не си се събудил в онази фаза от съня, в която нито имаш съновидения, нито си в дълбока релаксация, а в която си почти буден (в края на REM цикъла). С помощта на очилата за сънища, изобретени от младия изобретател в БАН Емилиян Лалев, ще можем да подбираме точния момент за ставане, за да започнем деня бодри и без стрес. Устройството, което той успява да сглоби в два екземпляра, е с формата на очила, но прилича поскоро на тъмна превръзка. Очилата за сънища са свързани с компютър, който обработва данните от сензора, отчитащ движението на клепачите.

В рамката им е монтиран говорител, който се включва в най-подходящата фаза на съня при зададен часови параметър, например между 6 и 7 часа сутринта. Дори да се събудим малко по-рано от желания от нас час, така ще се чувстваме по-отпочинали, отколкото ако се измъкнем от кревата малко покъсно, но не сме уцелили съответния стадий от съня. Освен това, ние имаме няколко различни съновидения през нощта, но обикновено на сутринта си спомняме само последния сън, който сме визуализирали в съзнанието си. Но ако се събудим през нощта по време на фаза със сън, ние ще можем да си запишем какво сме сънували и да продължим да спим. По този начин човек може да придобие поголямо познание за себе си и своите проблеми. Изобретението подлежи на още изследвания, преди да се патентова и появи на пазара.


№5

М

ЗЕЛЕН ОАЗИС

акар и далеч от техническото определение за понятието “изобретение”, 3D визуализацията на русенеца Цветан Тошков е артистична импресия, материализираща по гениален начин едно илюзорно убежище от стресирания и забързан живот в големия град. Вдъхновението за проекта идва изцяло от източната култура и по-конкретно формата на индийския лотос. Растението вирее при изключително трудни условия и все пак винаги разцъфва.

36/37 Март 2013


НАД БЕТОННИЯ ГРАД Значението му философски може да се тълкува като способността да се издигнем над проблемите и притесненията на ежедневието, дори и в най-трудни моменти, човешкия стремеж към пречистване и светлина, както и духовното възраждане и възобновяване на жизнените сили. Гори и зелени площи високо в небето, където няма шум и вредни емисии, а въздухът е кристално чист. Да, токущо ви описахме рая. Но онзи рай, който никога няма да бъде създаден, тъй като идеята поначало не е предназначена да бъде някога реализирана.


№ 6/7

KADEMLIA

В

същност протоколът е “само” наполовина български. Разработен е от Петър Маймунков (Масачузетски Технологичен Институт) и David Mazières (Станфордски Университет), чиито замисъл бил да създадат концепция за мрежа, в която няма нужда от централни сървъри, а всеки клиент работи като такъв. Системата е образувана от множество, взаимодействащи помежду си през UDP, точки на свързване, като заявките за търсене на файлове биват препредавани от възел на възел, а резултатите се връщат обратно по веригата. Ако част от тези “възли” бъдат изведени от строя мрежата продължава да работи – достатъчен е адресът само на един възел, за да бъдат намерени много други. Комуникационният протокол се използва за споделяне на файлове в Gnutella, eMule Kad и торент мрежи.

38/39 Март 2013


2010 Г: РЕШЕНИЕ НА НАЙ-ВЕЛИКИЯ ГЕОМЕТРИЧЕН ПРОБЛЕМ

18

годишният тогава ученик от Националната природо-математическа гимназия в София, Радко Котев смайва цял свят с решение на една от най-трудните задачи в геометрията Аполониевата. Древногръцкият математик от Перга поставил проблема 200 години преди новата ера, а оригиналното решение на задачата впоследствие изгаря при пожара в Александрийската библиотека. Стотици учени са си блъскали главите, но само четирима са успели да разплетат загадката – Жергон, Франсоа Виет, Понселе и Петерсън. Всъщност решението на Радко е петото такова, нареждайки го високо до имената на тези велики математици. Откритието му печели и специалната награда от европейската междуправителствена организация EIROforum. Днес всички GPS системи се основават на принципите на Аполониевата задача за определяне на местоположението на Земята.


№8

МОБИЛЕН СИГНАЛ В ЗОНИ БЕЗ ПОКРИТИЕ

Т

очно преди 4 години, докторантът в Университета Корнел - Милен Николов стана един от десетимата победители (измежду 1,5 милиона конкуренти) на международен конкурс за изследователски есета, организиран от “Symbian” - британската компания, известна с едноименната операционна система за мобилни телефони. Идеята, както много други гениални хрумки, идва съвсем случайно – в метрото на Ню Йорк, където обхватът на смартфона му изчезвал постоянно. Трафикът от неговото устройство и тези на още 5 милиона потребители се губи всекидневно в недостъпните за мобилните клетки пространства на мегаполиса. Решението на проблема, спечелило му международна слава, е озаглавено “Оползотворяване на социалната и мобилна ad-hoc мрежа за постигане на всеобща свързаност” и представлява концепция, подобна на технологията на P2P мрежите, при които всички компютри си прехвърлят данни без помощта на сървър. Милен предлага да се използват апарати, които са в непосредствена близост до предавателните станции и чрез локални препращания сигналът да стига до останалите мобилни телефони, които са далеч от покритието на клетъчните кули. По този начин индивидуалното мобилно устройство може да действа не само като приемник, но и като предавател на сигнала.

40/41 Март 2013


Триумфалната арка на бъдещето, Париж Голямата арка Дефанс представлява 3D хиперкуб с размери 108/110/112 м. Нейното строителството стартира през 1982 г. и е завършено по време на управлението на президента Франсоа Митеран. За разлика от другите две арки, тази е посветена не толкова на военни победи, а на човечеството и идеите на хуманизма. Стените на монумента са покрити със стъкло с дебелина от 5 см.


ОТ ДЪРВО ДО КНИГА КАКТО И ОБЕЩАХМЕ, ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, СМЕ ТИ ПОДГОТВИЛИ ЧУДЕСЕН НАЧИН ДА СИ ПРИПОМНИШ КАК СЕ ПРАВИ ХАРТИЯТА

МЕХАНИЧНА ОБРАБОТКА

Дървесината се смила, за да се отделят фибрите, които ще станат част от висококачествена хартия, използвана в списания, вестници, фотография и т.н.

ХИМИЧНА ОБРАБОТКА

Дървесината се пече, за да се премахне съдържащият се лигнин (нискокачествен продукт). Процесът на горене е за предпочитане, защото за поддържането му се използват вече налични и нежелани продукти.

ОБРАБОТКА И СМИЛАНЕ ПОЧИСТВАНЕ Кората на дърветата е ненужна и за това се използва в процеса на горене. Останалото стебло се смила.

ВАЛЯК

Тук разредените фибри се изстискват от хоризонтална дюза върху безкрайно дълга платформа, дъното на която прилича на плетеница с различно големи дупки.

Фибрите се измиват, пресяват и изсушават. В зависимост от нуждите, хартията може да бъде избелена, за да се използва за печат.

МЕХАНИКАТА ДЪРВЕСИНА

Природата си знае работата, дарявайки ни с възобновим материал за топлене, градене и най-вече изливане на най-различни знания и истории...

Ситно смляната и обработена дървесина се разрежда 1:100. След това течността и фибрите преминават през машината.


ОБРАБОТКА

Хартията се раздробява и от нея се извлича дървесната пулпа наново.

РЕЦИКЛИРАЙ ЧИТАТЕЛЮ!

ЧЕТИ ЕЛЕКТРОННИ СПИСАНИЯ ! И РЕЦИКЛИРАЙ, ЗАЩОТО ВСЕКИ ЛИСТ ХАРТИЯ Е ВАЖЕН! ДАЙ МУ НОВ ЖИВОТ, ЗА ДА ОБОГАТИ ТОЙ НЯКОЙ ДРУГ С НОВИ ЗНАНИЯ!

Де-МАСТИЛИЗАЦИЯ

Мастила и химикали, използвани преди това, биват премахвани посредством процес на флотация.

РЕЦИКЛИРАНЕ

ПОКРИТИЕ

Хартията се облива с различни покрития, за да се подпомогне последващото принтиране, допринасяйки за издръжливостта и трайността на пигментите. Висококачествената хартия преминава през поне 3 процеса на такава обработка.

Хартията е прекрасна магия, защото може да се използва пак като хартия, тетрадка, вестник, книга и т.н.

ИЗЦЕЖДАНЕ

ПОДРЕЖДАНЕ

Преминавайки през плетеницата, фибрите биват изцеждани. Тук те започват да оформят един безкрайно дълъг и дебел лист.

След всички стъпки, вече готовата хартия се навива на ролки или се нарязва на палети за по-лесно пренасяне.

ИЗГЛАЖДАНЕ

Това е процес на пресоване на хартията с различна сила, което придава гладкия и мек допир на хартията.

! ТИЯ Р А Х . НА.. ЕТО

ПРЕСОВАНЕ

Тук бъдещата основа за четива губи 50% от водното си съдържание посредством механичен натиск.

СУШЕНЕ

А тук цилиндрите са загрети до 100оС и досущ като с маша за коса, хартията се изпича и изсушава.


Харесайте ни във facebook


РЧЕ

БЪЛГА

АЗ СЪМ

Кой съм аз? Това е един от въпросите, които ме карат да се будя в студена пот посред нощ. Никой не може да ми даде отговор, а любезностите не помагат никому при такъв екзистенциален въпрос. Но открих няколко човека, които ми помогнаха, и реших да ги споделя с теб, верни читателю. Те са моите приятели, макар и никога да не сме се запознавали. Те са мои учители, макар и един урок да не са ми предали. Те са мои “мотиватори”, макар и да не го осъзнават. Запознай се с тях читателю, за да помогнат и на теб. Автор: Боян Новаков


АЛЕКСАНДЪР КОСТАДИНОВ

РОСЕН МИХАЙЛОВ

Сигурно сте чували вече за тях. Александър и Росен са нашенци с привидно налудничева идея, която сякаш е мотивирана от прекалената злоупотреба с отлежала ракийка и киселка туршийка. Без да обиждаме нашите вдъхновители, но това не е от тези спонтанни изблици на пиянство. Александър и Росен създават инициативата “Шест А” (Six-A), с плочкокъртещата мисия да обиколят шест континента и то с кола. Волята за приключения е налице, провизиите са закупени, верният Land Rover Defender e оборудван, натоварен на кораб и разтоварен в Египет. Двамата герои се качват на самолет и започват 20 000 километровото, 50-дневно пътешествие през цяла Африка. От Египет те преминават през Судан, Етиопия, Кения, Танзания, Замбия, Намибия и Южна Африка, успешно достигайки крайната си дестинация: Кейп Таун, а след това - обратно със самолет към родна България.

Чудна разходка са си направили, но това надали беше тяхната единствена цел. Експедицията успя да създаде подобра информираност в България относно предизвикателствата в Африка – достъп до годна за пиене вода, образованието на децата и борбата с глада. От друга страна, такава една авантюра е като предписана от лекар ваканция в санаториум, защото тя лекува. Изцелява болестите, които са причинени от монотонно всекидневие и сковаващо еднообразие на духа. Сблъсъкът с новото и непознатото не само отваря очите за невиждани чудеса, но и провокира излизането от т.нар. “зона на комфорт”, която така примамливо ни приковава и превръща в лениви кушеткови картофи. Александър и Росен не го направиха само за себе си. Тяхната идея вероятно беше да обогатят и нас. Нас, кушетковите картофи, с погрешна или бегла представа за едно място, пълно с фантастично разнообразие на хора, култури и светоглед. “Искахме да провокираме хората да започнат и те да откривателстват” споделя Александър, допълвайки с цитат достоен да бъде замазан на тениска: “ Ние много се оплакваме, много негативеем, но нищо не правим, за да се промени положението... не ценим достатъчно това, което имаме, а ако по някаква причина не ни е достатъчно, основно се оплакваме и се чувстваме зле [...] В крайна сметка ти определяш как да се чувстваш, ти управляваш донякъде как ще ти влияе външната среда. “ Следващата дестинация е Азия, но всичко с времето си. От нас остава само да се вдъхновим достатъчно, че да се впуснем в нещо толкова налудничаво, че да заразим още няколко човека и да направим света малко по-познат и много по-интересен.


БОЯН РАШЕВ

Този мой съименник има така интересна история, че в следващия момент, когато съм във Варна в никакъв случай няма да губя време на плажа при възможността да се запозная с него и съпругата му. Ето защо, възможно най-накратко: Боян е от онези хора, които вместо да се борят с течението, го завладяват. След гимназиалното си образование в Ямбол, той взема логичното решение да стане висшист с мечта един ден да има научна титла. Избира геология, но след година и половина решава, че славният нашенски Софийски школарник не е достатъчно предизвикателство и вдига мерника си на Западните бастилии на знанието. Пътят е тежък, но сблъсъците с реалността сякаш не са достатъчно демотивиращи и с лек учителски тласък Боян следва “Управление на околната среда и природните ресурси” в Котбус, Германия. Макар и мениджмънта да не е било неговото първо, второ, трето или пето желание, Боян използва всяка възможност да разнообрази образованието си, участвайки в програми за обмен в още 4 университета. Но сега Боян не живее в Германия... не. С първия полет след дипломирането си, Боян се прибира на родна земя и започва работа в неправителствения сектор. Той споделя, че “Ако си млад и не работиш в неправителствения сектор, нещо не е наред с теб... Но не можеш да се задържиш в него прекалено дълго...” Съгласихме се, но оттам накъде?

Боян решава да вземе нещата в свои ръце и заедно със съпругата си Климентина, и с моралната подкрепа на малката си дъщеричка решават да създадат консултантска фирма с идеалната цел да направят българския бизнес малко помъдър. Така за кратко се ражда Green Step Forward, което явно е направило немалко впечатление на някой случаен австриец, защото малко след това стават част от Denkstatt, НПО в сферата на устойчивото развитие и околната среда. Представителите на организацията им правят предложение, на което отговор “Не” е достоен за наказание. Боян и Климентина, стават управляващи партньори на официалното представителство на австрийското НПО. Семейството продължава борбата напред и нагоре, тласкайки българската индустрия към по-разумни решения. Поредният пример за семеен успех е разработването на работни стандарти за устойчиво развитие на нашенската добивна индустрия. Желаем им само успехи!

Поуката:

Житейският път на Боян и Климентина е изключително мотивиращ, тъй като са много малко хората, които наист��на знаят какво искат да постигнат от самото начало. Като млад човек ми е присъщо да съм несигурен в бъдещето си, но виждам лъч надежда в хора като тях двамата. Течението е силно, а силите свършват, но ето, че идеите, силната воля, стремежът и пребореният страх от новото и непознатото, съществуват в много от нас. Важното е да сме смели и никога да не се предаваме!


ЕМИЛ

МЕТОДИЕВ

Той е на 31 години. Не е голям шеф на компания. Не е Директор, милионер или най-новата звезда на хитово реалити шоу. Той е едно от лицата, които мнозина от нас подминават намръщено всеки ден. Но това не е причината, поради която в тази история думата “циганин” ще бъде използвана за пръв и последен път. Той е българин от ромски произход, един такъв мой, наш сънародник, с когото мисля, че може да се гордеем. Роден е в средностатистическо семейство от Дупница, прекрасен резултат от смесен брак в квартал от смесен тип и обграден с познанства от подобен разнороден характер. Емил няма IQ в хиляди и не е направил термоядрен реактор в гаража си. В училище е ученик като всички други. Не се отказва след 8-ми клас, както родителите, събратята и сестрите си и продължава обучението си в Техникум по механотехника, за да бъде с приятелите си. Там, въпреки очакваните неприятни сблъсъци с тесногръдие и ограничени националистически идеи, витаещи сред съучениците му, той оцелява и завършва с успех Добър (3,60). Продължава към Благоевградския Югозападен Университет, като сега си признава - “Тогава бях едно хлапе от махалата. Основната ни цел и тема на разговор там беше в кое заведение да отидем вечерта.” Дотук добре, но в този момент, колкото вие, толкова и Емил си има на идея какво му предстои.

50/51 Март 2013

Благодарение на приятелка, работеща в неправителствена организация получава достъп до един формуляр, който попълва само защото на гърба му пише, че като част от курса за обучение ще бъде изпратен за няколко месеца в Испания. Преборва 120 кандидати с искреност и любопитство и с още четири човека отпътуват към заветния Запад. Отива в Дания и учи английски език, но до мечтаната испанска цел така и не стига. Но този чужд залък от идеи и нова култура, на основно ястие без хляб например, му отварят очите. Квалификацията му открива нови хоризонти и Емил започва работа в “С.Е.Г.А. - Старт за ефективни граждански алтернативи”, където е и днес, развивайки над 120 проекта за обучение. “Започнах тази работа, защото исках да помогна в това всички тези младежи, които ще израснат в моя квартал, да имат повече възможности да се развият,”. С.Е.Г.А. му дава възможност да пътува из цяла Европа, откривайки безброй интересни култури и обичаи. Докосва се до магията на салсата в клуб “Хавана” в Братислава, а като се връща започва уроци по танци, а после дори прави собствен сайт, защото както сам си признава - “Ако не работя, значи танцувам.” Дори и интеграцията да се превръща в мръсен политически термин в нашето общество, това е процес, който отнема време и търпение според Емил, но проблемът е в генерализирането.

Поуката:

Какво пък му е толкова интересното на Емил, предполагам се чудите, драги читателю. Емил и неговата история ме научи на два много важни според мен урока. Първо, светът се върти прекалено бавно, за да се опитваме да изпреварим живота си, затова и усещането, че нещата трябва да станат веднага и на момента може да откаже мнозина, но аз и ти не трябва да сме от тях. Търпение му е майката, чувам да мълвиш, читателю, пред екрана и съм съгласен с израза. Второ, всяка възможност и всеки опит е безценен. Никога не губи възможността да направиш нещо ново, колкото и безсмислено да изглеждато, защото както нашенци обичат да казват- “Никога не знаеш от коя дупка ще изскочи заека!”


ТЕОДОР ПАНАЙОТОВ 25-годишен с 10 години опит. Как звучи? Не, не говорим за досие в МВР, говорим за професионален опит в българската и световна IT индустрия. Е, ако това ви впечатли поне наполовина, колкото впечатли и мен, нека ви запозная тутакси с историята на Теодор. Започва кариерата си още на 16, инициатива, която замалко не го лишава от диплома за средно образование от Технологическото училище “Електронни системи” в София заради скромните, хммм...480 неизвинени отсъствия. Но това не го спира по трудния път към успеха. На 19 става старши тийм лидер в Siemens, a година по-късно решава да промени обстановката, присъединявайки се към ITCE, българска компания за IT решения. След още две години заема позиция в друга млада компания за виртуализация, инфраструктура и информационни системи. На 22, Теодор е ощасливен с първата си дъщеричка и привидно стабилна консултантска позиция. Но оттам животът му поема изненадващ ироничен обрат и Теодор е вече с дете, ограничени финанси и никаква работа. Това не го спира и той продължава да развива собствените си бизнес идеи, намирайки подкрепа посредством социалните медии. Започва работа в британска компания за обучение на кадри, работеща с големци в комуникационната индустрия като British Telecom. По същото време се среща с шефа на компанията за IT обучение Fast Lane, печели търгове за обучение в България и става Мениджър бизнес развитие за Централна и Източна Европа. Работи и по собствени проекти, ставайки ко-създател на DIT-BG. След тежка работа реализира договори с компании в България и по света, като Apple, Cisco, Royal Bank of Scotland и други. Позицията му във Fast Lane му дава възможност да пътува в страни като Ливан, Кувейт, Саудитска Арабия, Йордания, Ирак и Индия, а личната му мотивация да достигне върха чрез собствени инициативи довежда до създаването на IT-Instructor, мрежа от сертифицирани IT инструктори, работещи с компании от калибъра на Google.

И нека обърна внимание на факта - това е едва началото за Теодор, защото за такива хора, ненакърнени от страха за провал и тласкани от безмилостно желание за успех, има само едно определение- Луд умора няма! Та нека пожелая на Теодор умората никога да не го спира, защото България се нуждае от много луди като него.

Поуката:

Фактът, че Теодор запретва ръкави едва на 16 ме кара благородно да му завиждам, но не за неща, които често наричаме късмет или шанс. Не, те са извинения и “маска” за неможещите. За разлика от тях, колкото и проблеми да се изпречат пред този млад човек, той има идеи. И докато се запознавах с историята му, една мисъл на Алън Муур не спираше да бумти в главата ми: “Зад тази маска има повече от плът. Зад тази маска има идея... а идеите са непробиваеми.”


Във всички тези хора намирам част от себе си, нещо малко, което разбирам, но все още не знам как да използвам. Но като чирак, взиращ се в напуканите ръце на майсторите, малко по малко се уча и усвоявам ашколсунщината, скрита дълбоко в мен, и майсторлъка, които може да ми помогнат напред. Направи и ти така, читателю, ако не от тези четирима, но от други и когато дойде твоят ред просто бъди Безстрашен, Неуморим, Целеустремен, Непобедим!

Тук идваш и ти, верни читателю. И ти ни учиш, но кой учи теб? Разкажи ни за хора, които са те накарали да се замислиш над бъдещето си, хора, които са те мотивирали, хора, които са ти помогнали да си намериш причина в живота. Коментирай!

Разкажи!

Впечатли!

Помогни!


Джобен Фаянс

ро о-ско п е ж и и. Да след уч , б о х ен ах тя к им Всеки д е по пъ ъ л а т . м те Като астяване магазини окарани тр в що д араше да у прис влизах к о , м т ки ме к лище разгледа и ритуал в все с ъ в з ш ъ за да одели. То ние, сяка а бака с е м е н вълн но студе о не беш нови т о е ет то на треп каше лед волстви лност ка о а а д ни ме ч ед. Но у ва триви зкусител л а е и о слад но с так толкова моето ж а в у з свър та дори и ктите на екла, не , л е е от б яден ства. Об крящи о палитри с че ко коли имаха и езкрайни чета и ле , б п е ст рми, яващи ко зи преле лани о ф а на ст ми ата т стои е, прелъ ъкле т л т я с ц о .И ад ов цвет в гласец авена з иметра е л ст ли писк ично по олко ми то носеш к е ч я ст сади а, на н щане, ко продава н е и с и , ки витр ичното у сване. Ех те усмив т и о ор екста та на док е, но техн на фур н а ш ил моме ги бива източник се досет л и си д ките еха пре . Ако не с а за моби о м не блед то детств , става ду . е ю реме в о от мо , читател н от ед га досе лефони те ните


Нека се върнем в малко поблизкото минало. Преди няколко дни реших да си припомня стария ритуал и в процеса потвърдих едни дълбоко таени опасения:

СВЕТЪТ НА МОБИЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

ИЗГУБИ СВОЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

!

Осъзнавам, че може би изричам силни думи, но заставайки пред магазин за мобилна техника и друг такъв за фаянс и теракот, играта на “открий разликите” се превръща в голямо предизвикателство. “Да, бе, да”, ще си кажеш ти в смел опит да защитиш малкото си комуникаторче в джоба, но поне опитай да преглътнеш метафоричния залък. И двата магазина са пълни с тънки, лъскави или матирани плочки, леко вариращи в заобленост и дебелина, но с голяма вариация в цените (привидно необоснована за незаинтересованото мнозинство). Като става дума за дизайн, нека също обърна внимание на факта, че и при двата продукта едната страна е винаги еднаква и има надпис на фирмата производител.

54/13

НО КОЙ Е ВИНОВЕН?4 А като зададем въпрос на услужливия персонал, те веднага ни предлагат продукт, който изглежда много подобен на всички останали, но убеждението в неговите предимства идва след изливане на количество чуждици, достатъчно да запълни цял тълковен речник. Повечето се произвеждат в онези азиатски дестинации, за които само мечтаем, но никога няма да видим, описани в непознат и стряскащ език и с множество разнообразни специални покрития или хайде да е калъф, за да се драскат по-трудно. Чест тест за тяхната издръжливост е изливане на вода върху тях, за да се проверят фугите, хвърляне от височина, настъпване и дори прегазване от автомобил.


С навлизането на смартфоните на пазара и в нашите джобове, надпреварата се премести в сферата на процесорите, камерите, операционните системи и функционалността. Фактът, че с новия iPhone можеш дори и картофки да опържиш, защото има такъв App, за мен не е извинение обаче. Защото по този начин забравихме колко красив, елегантен и екстравагантен може да бъде този уред. Сигурно си спомняш, читателю, за онова време, когато телефонът хващаше погледа и сърцата на непознати минувачи заради красота и стил, а не заради големината на екрана и факта, че може да го отключиш с шамар.

Спокойно читателю!

Всичко е тръгнало да става еднакво и ако сте чули нещо в новините за някакви си ябълки, които съдят някакви си корейци (Apple vs. Samsung), то това е неоспоримото доказателство за това мое опасение. Къде са онези екстравагантни и шармантни дизайн решения, вложени в серията Xelibri на Siemens или лускозните серии на Nokia, които бяха направени с единствената цел да заслепят всеки в радиус от няколко километра? Нима копчетата, които изгонихме с такава бързина и щастие взеха със себе си стила на слушалката и уникалността на устройството?

Спри да бъркаш стреснато в чекмеджето за твоите стари познайници. Стилът и екстравагантността не са изчезнали. Може би хората просто имаха нужда от почивка. Сега обаче всичко започва наново. Финландците не се сдържаха и изпуснаха няколко баки боя и задните им панели станаха пак фантасмагорични. HTC и Samsung последваха примера и решиха и те да експериментират. И като доказателство, че това е едва началото, преди няколко месеца беше извадена на бял свят технология за гъвкави екрани и прозрачни телефони, чиято шарка вече не се определя от дизайнер, а от теб и мен. Това е революция, провокирана от една малка еволюция, която ще ни върна стила, за който така жалим, та даже пишем статия. Дано!


АХ, ТЕЗИ ЯПОНЦИ

А

сансьор, който стига до звездите – звучи все едно е направо взето от научнофантастичен роман. И наистина е! Футуристичната идея първо хрумва на руския псевдоучен Константин Циолковски, който през далечната 1895 година ни наймалко е вярвал, че само век по-късно науката и технологиите ще са развити до такава степен, че такъв един проект да е на път да се осъществи. Благодарение на него, днес с подемното съоръжение се занимават съвсем истински учени от японската корпорация Obayashi, а напълно независимо от тях концепцията се разработва и от Google. Ако те успеят, това ще е едно от най-големите постижения на инженерните науки изобщо в историята на човечеството. А просто трябва да построят конструкция, дълга 35.790 км.... Колко е лесно да го визуализираме в мечтите си, но дали е технически толкова реално? Металите титан, стомана, алуминий и познатите ни синтетични фибри като кевлар и фибростъклото са или прекалено тежки, или прекалено чупливи, а някои – даже и двете. Надежда за материализиране на фантазиите ни, за радост, ни дава разработеният през 1991 година нов материал от въглеродни нанотръби, който има свойството да е 180 пъти по-здрав от стомана, а същевременно е в пъти по-лек. Само си представете съвсем скоро да обитавате практически неразрушима къща, да се возите в удароустойчива кола, а някой ден просто да ви скимне да се повозите по магистралата към съседна планета. Сложни за решаване, уви, остават трудностите с високата стойност на нановлакната и явления като радиация, светкавици, ветрове, метеори и междупланетен боклук. Същевременно обаче, научните среди са повече от категорични: космическият асансьор не е въпрос на Дали?, а на Кога? А отговорът е един: живи и здрави, през 2050та година.

58/59 Март 2013


Светът в снимки

Шарена еволюция Фосилизираните черупки на амонитите, главоноги, изобилствали в тропическите морета до изчезването си в края на Мезозоя, образуват редкия и ценен, подобен на опал, скъпоценен камък - амолит. Диаметърът му обикновено е няколко сантиметра, но в редки случаи може да достигне и цели 2 метра. Раковините са със спираловидна форма, наподобяваща рога на овен. Египетският бог Амон бил представян като човек с глава на овен със спираловидни рога, затова и намерените първо от египтяни вкаменелости били кръстени на него.


НА Г СТИ В КЪЩАТА НА ЧАРЛЗ ДАРВИН Г

розна къща с неприветлива градина. Така Дарвин описва имението, в което се премества и в което провежда научни експерименти над 40 години - от 1842 г до смъртта си през 1882 г. Намираме се в село Дауни, графство Кент, само на 20 км южно от Лондон. Като всяко сплотено английско семейство, Чарлз, Ема и децата им превръщат някогашната съборетина в грижливо поддържан дом, разширявайки сградата и прилежащите им градини непрекъснато през годините. С други думи, точно както в “Произход на видовете”, домът им постоянно еволюира, за да се приспособи към научните опити и психическото състояние на своя собственик. Всеки детайл от постройката, всеки един предмет, имат символно значение и могат да ни разкажат повече за личността на човека, създал найзначимото теоретично произведение въобще в цялата история на биологията. Нямаме предвид клюкарско ровене в мръсните му ризи, а кратък допир до личното му пространство като опит да погледнем през неговия светоглед в търсене на източника на еволюционното му мислене.

62/63 Март 2013


Та, добре дошли в Даун Хаус - къщата-музей на Чарлз Дарвин. Влизайки в нея, прекрачваме огромен коридор с шкафове от двете страни, предназначени за обувки, но иначе натъпкани със стари ръкописи. На първия етаж, както във всеки дом, имаме всекидневна, гостна, работен кабинет, но и доста странна стая за билярд. На втория – ученическа стая и спални, а на третия – помещения за прислугата. Широките панорамни прозорци създават усещане за простор, светлина и отварят къщата към зелената природа наоколо. Животът на Дарвин тук минава като добре смазан часовник. Всяка една минута от деня е разграфена и за всяка дейност се знаело, кога трябва да стане и кой трябва да я свърши. 4 десетилетия той правил буквално едно и също: сутрешна разходка преди закуска, научни експерименти от 8 часа до обяд, с кратка пауза за четене на новодошлите писма от роднини пред децата. 64/65 Март 2013

Галапагоските чинки, известни още като “Чинките на Дарвин”, са класически пример от еволюционната му теория.

За да му дойде апетитът преди семейния обед в 13 часа, той се разхождал с кучето из просторното имение, разположено върху парцел от 80 декара. След обилното гощаване, Дарвин изчитал всички нови журнали и вестници и пишел писма до 15 часа. Почивката от “изморителния” му ден била от 16.30 до 17.30. Съвсем лека вечеря била сервирана в 19.30, след което играел шах,


табла или билярд с децата. А понякога просто слушал как Ема свири на пианото. Тази рутинност всъщност не идвала от него, а от жена му. И въпреки наличието на прислуга, в къщата винаги било адски мръсно. Не може другояче при фамилия от 10 деца, няколко домашни любимци и в условията на безкрайно провеждане на биологични опити. Дарвин също така възприемал дома си като “убежище”. Макар че понякога бил общителен, страдал от болест, влошаваща при събирания с непознати хора. Учените още спорят дали става дума за симптома на раздразненото черво или някакъв вид тропическа болест, която е пипнал при пътешествието си с кораба Бийгъл. До края на живота си той редовно имал периоди на отпадналост, придружени от стомашни болки, повръщане, сърцебиене и треперене, особено по време на силен стрес. Свиренето на Ема (учила е пиано при Шопен в Париж) повлияло на Дарвин с идеи за редица ключови теории.

Въпреки болестта се налагало да посещава събития, да дискутира теории с други учени или да пътува за ново оборудване. Но винаги бързал да се върне обратно, там където се чувствал найдобре – в работния си кабинет. Стаичката постоянно била тъмна, със спуснати завеси, като една пещера, в която се затварял да мисли, чете, пише и понякога да извършва дисекции на умрели животни. И до днес в нея се съхраняват писалището и стола му, както и много семейни вещи, и то в същия приятен безпорядък, в който ги е оставил при смъртта си! На бюрото няма място от книги и записки, а над камината се намира и голямо огледало, през което той е можел да съзре всеки неканен гост, идващ към къщата. Така разполагал с тактическо време да се измъкне, ако се налага. Подвижната табуретка пък му позволявала да се прехвърля бързо от бюрото за дисекция до масата за записки пред прозореца.


Експерименталната книга на Дарвин съдържа записки и рисунки на опитите, които той извършвал в градината на Даун Хаус. В проучванията си много точно успявал да отгатне коя птица или насекомо ще опраши определено цвете.

66/67 Март 2013


Вероятно и на вас ще ви се прииска да преровите чекмеджетата, да погледнете през микроскопа или да помиришете съдържанието на всичките бутилчици. Жалко, но дори на децата си той не позволявал това, камо ли на вас! Освен ако тайничко не му донесете малко енфие (тютюн за смъркане), което иначе Ема му забранявала да употребява. И все пак, Чарлс Дарвин бил всеотдаен баща. Тревожел се твърде много за здравословното им състояние, опасявайки се от евентуалния ефект на инбридинг, тъй като със съпругата му Ема са първи братовчеди. Може би и това е причината от тези десет деца, три да починат и три да останат бездетни....въпреки молитвите към Бог! Страховете му се оправдали, затова и спира да ходи на църква и се отказва от религиозните си възгледи. С ограничеността си и своята консервативност, християнството била като примка около шията за вечно задаващия въпроси Дарвин. Логично, в дома му няма да намерите нито една икона или кръст, а дори в някои записки се осмелява да критикува Библията и наричал себе си „Капелана на Дявола“. Хипотеза е, че най-известната му творба “Произход на видовете”, която радикално променила тогавашните схващания за устройството и произхода на живота, нямало как да се случи без превратностите, през коите преминава в личен план. Освен данните, събрани по време на научната експедиция с кораба “Бийгъл” през 30те години на 19 век, той допълва теорията си с опити, в които участвали и децата му. Често ги карал да наблюдават растежа на семена, цъфването на растения, а понякога свирели музика на земните червеи или зорко следели маршрута на пчелите през градината на Даун Хаус. Те са били и пряк обект на неговите изследвания – с игрите и искрените си въпроси, Дарвин правил изводи за развитието на човешкия организъм и неговата еволюция.

Много журнали и вестници публикуват карикатури, осмиващи Дарвин и неговата теория.

Разхождайки се обратно в къщата, улавяме далечните и същевременно заплетени отношения между хората и животинското царство. Дарвин бил първият, който осъзнал колко жизненоважни за плодородието на почвата и живота на човека са червеите, макар незаслужено смятани от мнозина за найнисшия животински вид. Той наблюдавал техните реакции към различни дразнения като изкуствената светлина, звука и вибрациите, някои химични вещества, билки и дори към сурово месо. Цели 44 години прави сходни опити, защото смята, че “надали има други животни, които да са имали


68/13 Март 2013


толкова важна роля в историята на света“ . Това написва в шедьовъра си “Формирането на хумуса чрез действието на червеите”, който тогава става дори по-популярен, от “Произход на видовете”. Дарвин пише и множество други трудове. Всичките до някаква степен отражения на любовта му към природата и желанието му да разкрие тайните й, сякаш са математическо уравнение, за което трява да се намери някакво решение. Взирайки се наоколо, разбираме откъде идва това негово увлечение и любопитство. Пълно е с книги! Намираме Джейн Остин, Елизабет Гаскел, поеми на Джордж Байрон и някои романи на Сър Уолтър Скот. Но една творба, измежду всичките, е поспециална. Една книга от ранното му детство определя какъв ще бъде и към какво ще се стреми по-нататък в живота си. “Чудесата на света” става източник на вдъхновението му да съзре с очите си природни феномени, да посети първобитни племена, да търси вкаменелости и да наблюдава непрекъснато растения и животни. От видяното той извлича много от основните си идеи, а събраните екземпляри са цяло богатство от данни, които му дават възможност да наложи теориите си по-късно. Разбира се, Чарлз Дарвин бил не само отличен теоретик, но и добър практик. Ботаническата му градина тогава била неизчерпаем зелен океан от идеи, но също служела и за тяхното прилагане, доказване и валидиране. По негова нареждане се поддържали множество овощни градини и цветни лехи, като любимите му цветя били ружата, нарциса и игликата. Отглеждани са 70/71 Март 2013

В БЛИЗЪК ПЛАН: ГЛАВА ОТ “ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ”

ИЗРЕЧЕНИЯ

ПАРАГРАФ

ЗАГЛАВИЕ

ГЛАВА

били и над 50 вида от полезното за неговото здраве цариградско грозде. Интересни са неговите експерименти на кръстосано опрашване на растения с техните анатомични противоположности. Резултатите били шокиращи. Оказало се, че цветовете образуват повече семена, а качеството им е доста по-добро. Друга любопитна загадка разрешил с помощта на кръгъл камък, поставен в пръстта. Чрез него той измерил потъването, което се получава в резултат от дейността на червеите. А то е само 2 см за 12 години! В късните си години Дарвин прекарва много време в своята оранжерия, наблюдавайки с часове растения, донесени от цял свят. Неподвижният му поглед често бил повод за притеснения от страна на наглеждащите го слуги. Но зад внезапния му интерес към растенията се крие определена причина. Любопитен бил да разбере как растения от един и същи вид се срещат на големи групи в множество различни области по света, въпреки факта, че самите растения са неподвижни. Впоследствие го и доказва


Първо издание: 1859 г

Второ издание: 1860 г

Трето издание: 1861 г

Четвърто издание: 1866 г

Пето издание: 1869 г

Шесто издание: 1872 г

Текстът е бил вмъкнат преди...

1

2

3

4

5

...издание(я) и остава в следващото.

6

Текстът е оцелял...

1

2

3

4

5

...издание(я) и бива изтрит по-нататък.

Цветовете в първото издание са най-светли, тъй като текстът е изцяло нов. В последното не присъстват оранжеви цветове.

в “Опрашване при орхидеите”, а две години преди смъртта си - през 1880 г, завършва компилация от трудовете си по ботаника, озаглавена “Силата на движение при растенията”. Напускайки Даун Хаус ни е трудно е да си представим, че всичките тези безобидни експерименти, научни бележки и илюстрации на красиви цветя, са предизвикали такава ожесточена баталия между вярващи и невярващи. Трудовете на Дарвин в действителност дръзват да отделят

Първото издание на “Произход на видовете” съдържало 14 глави. Дарвин често бил критикуван заради своите идеи, ето и защо още преживе прави множество поправки и допълнения. Проследете ги чрез визуализацията по-горе.

науката от религията и противопоставят еволюцията срещу креационизма. Но със своята теория той е искал преди всичко да обясни закономерностите в природното царство, в което няма и капка преднамерена атеистична мисъл. С Бог или без него, семената на революцията, които посява в една обикновена английска градина, са отдавна поникнали в крепко стебло, което не спира да се ниже стремглаво нагоре. А науката, благодарение на него, се катери с още по-гигантски скокове напред.


Знаете ли, че..?

Д-р Карл Ландщайнер пръв идентифицира основните човешки кръвни групи – А, В, АВ и О – през 1930 г.

Ако всички кръвоносни съдове в човешкото тяло бъдат разпънати по дължина, ще могат да обиколят Земята повече от два пъти!

Как действат левкоцитите?

И малко повече за защитния механизъм на имунната ни система

3,2,1

....Батальонът се строява. Атакааа. Ей сега ще стане меле! 11 000 срещу 1. Звучи като предизвестена победа... но само ако знаеха всъщност срещу кого се изправят! Дали бронхит, пневмония, шарка, птичи грип или друг мръснишки вирус, битката срещу този един неприятел винаги е била мъчително трудна. А нашата вярна стража невинаги е в кондиция. Броят и жизнеспособността й се променя според възрастта ни, храненето, психичното и хормоналното ни състояние и често варира от 4000 бели кръвни клетки на микролитър кръв до 11 000. Тези наши храбри бели войници, левкоцитите, са част от имунната ни система и помагат на тялото да се пребори с опасните микроорганизми и патогени. Те циркулират в кръвната плазма, така че да могат бързо да достигнат зоната на сражение, в която се е развила инфекцията. И както при редовите армии, разделени на формирования и чинове, и те си имат корпуси за реагиране със съответните им редници, лейтенанти и офицери. Според размера, формата и функцията им, въоръжените сили на човешкия организъм тактически биват гранулоцити (неутрофилни, базофилни и еозинофилни) и агранулоцити (лимфоцити и моноцити).

72/73 Март 2013

Моноцити Те имат функцията да ни подготвят за бъдещи инфекции, като доставят частици от патогени на Т-клетките, които от своя страна ги разпознават и така синтезират антитела. Друга задача на моноцитите е фагоцитната (да поглъщат и смилат ненужни клетки и субстанции на организма).

Лимфоцити Лимфоцитите отделят антитела и атакуват туморни и вирусни клетки. Биват два вида Т и В клетки.

Бели кръвни клетки

Еозинофили Бели кръвни клетки, чиито основни мишени са паразитите в човешкото тяло. Имат и роля в модулирането на алергичните реакции.


Някои реклами в началото на 19ти век твърдяли, че детските въртележки са лек против лоша циркулация на кръвта.

Аферезата е специален вид кръводаряване, което позволява на донор да даде специфичен кръвен компонент, каквито са например тромбоцитите.

Как протича работният ден на един левкоцит?

Пробив на кожата Чуждо тяло нарушава целостта на кожата, така внасяйки патогенни бактерии в кръвта.

Мастоцити Те отделят цитокини малки клетъчни сигнални протеинови молекули, които извикват на помощ белите кръвни клетки.

Левкоцитите пристигат

Макрофагите, клетки получени при диференциацията на моноцитите в тъканите, започват отбраната срещу нахлуващите бацили.

Макрофагите поглъщат бактериите Основната им функция е да разрушат, а след това и да фагоцитозират патогенните клетъчни отломки.

Л Базофили Най-редкият вид от всички бели кръвни клетки, базофилите участват в алергичната реакция чрез освобождаването на хистамин и хепарин в кръвта.

Неутрофили Най-често срещаният левкоцит в периферната кръв - 55-70 % от всички бели кръвни клетки. Имат кратък живот, затова трябва постоянно да бъдат произвеждани от костния мозък.

Изцелението Веднага след отстраняването на заразата, тялото ще стартира процесът на заздравяване на раната.

ошо става, обаче, когато стреляш по свои хора. Антителата, които се образуват след проникване на антиген (чуждо тяло) в организма обикновено се свързват с него, така маркирайки го за тотално унищожение от страна на белите кръвни клетки. “По погрешка” имунната система решава да атакува тъканите и органите на собственото ни тяло, вместо да ги защитава. Приятелски огън, известен в медицинските среди като “автоимунитет”. Различни форми на това състояние са болестите Хашимото, лупус, множествена склероза, ревматоиден артрит, целиакия, Крон и др. Парадоксално е използването на имуносупресанти, които правят имунната система послаба и лесно податлива на иначе баналните вирусни инфекции. Така предизвестеният триумф не се ли превръща всъщност в пирова победа...


Ζεύς

любовното житие на един Бог

Д

а си го кажем честно, Зевс е бил страшен коцкар! Хвърлел ли око на някоя жена - дали прекрасна, мъдра и могъща богиня или простосмъртна девица, нямало отърване, докато сексуалните му мераци не бъдат задоволени. Нищо, че бил женен за Хера от цяла вечност. Няма безконечна любов…след няколко века брак, съгласете се, че и с вашата жена няма да може да се траете! С тази пъстра визуализация, дизайнерите са успели да съберат хрониките на множество антични автори (в 4 цвята и по период) за любовните му авантюри (изобразени по дължината на тъмночерните кръгови линии) и митологичните деца, произлезли от тях (цветните линии от външната страна на кръговете). Вътрешният кръг пък обрисува предшествениците на Зевс. Флаш версия на визуализацията ви чака ЕТО ТУК.


МАРТЕНСКА СТАТИСТИКА: КАКВО Е ПАТРИОТИЗЪМ?

З

начението на думата “патриот” варира в широки граници. Някои хора асоциират смисъла й с простото спазване на обществения дълг, правила и закони. Други пък изпълват съдържанието й с жарта в очите си и безкористната борба за националните идеали. Но независимо от вложените чувства, технологиите днес позволяват статистически да изминем хиляди километри и въз основа на извадка да резюмираме общите настроения измежду различни социални групи и територии. А в случая, те са много. Например диспаритет по отношение на въпроса ни за националния флаг почти няма – във всички страни неоспоримо се възприема като основен национален символ, но въпреки това малка част от хората го поставят пред своя дом целегодишно. Причината е, че смятат това за необходимо само по време на национални празници. Тоталната американизация на местните култури по цял свят отъждествяваме и като основна причина да липсват различия по въпроса “В коя чужда страна хората са най-патриотично настроени? “. Едва ли има човек, който да не знае как изглеждат американското знаме и Статуята на свободата или да не е чувал националния химн и Денят на благодарността. Реално съвсем малко по на север от страната на вкусните пуйки, пребивават онези от нашите респонденти, които се самооценяват като найпатриотични от всички нации – отговорите на 55 % от канадците се разполагат в най-високите скали на изследването – четири и пет. 2/3 от анкетираните по друг наш въпрос вярват, че родолюбието е добро за запазване на държавността. Същото количество хора пък смятат, че патриотизмът и предприемането на военни действия са директно свързани. Съществен извод е, че патриотизмът е ценност, която се споделя от огромното болшинство хора, независимо под каква форма, от коя класа, социална група или в коя страна. Какво говориш и правиш, как усещаш себе си и света, дали се идентифицираш с нещо по-голямо и принадлежиш към него – оказва се, че сме толкова различни и донякъде толкова еднакви.

76/77 Март 2013

Техническа информация за статистическата извадка: Извадката се състои от 6000 собственика на мобилни устройства, които са отговорили на допитването между 17ти и 18ти февруари 2013:

) 65% от тях са от Европа, 28% от Северна Америка и 7% от останалите краища на света; ) 73% са мъже, а 27% - жени; ) 36% са на възраст под 25 години, 50% между 25 и 39 г, 14% са над 40 годишна възраст; ) 59% имат годишен доход помалък от 25 000 долара. ) 23% са ученици или студенти, 13% работят в ИТ сектора.


Окачвате ли знаме на прозореца или терасата си?

ДА

НЕ

Флагът

Кой е любимият Ви патриотичен символ?

Постиженията в историята

Националният химн Флагът е най-обичаният патриотичен символ и от двете фокусни групи.

Спортните успехи

Националното животно

Друго

Анкетирани, отговорили с ДА на първи въпрос. Анкетирани, отговорили с НЕ на първи въпрос.


Като патриот ли се определяте?

55 % от канадците се причисляват към скали четири и пет.

(скала от 1 - не особено до 5 изключително)

САЩ КАНАДА АНГЛИЯ ИТАЛИЯ ФРАНЦИЯ ГЕРМАНИЯ

В коя страна хората са най-патриотично настроени?

Консенсус на мненията е, че американците са най-патриотични.

САЩ В моята Друга

КАНАДА

78/79 Март 2013

АНГЛИЯ

ИТАЛИЯ

ФРАНЦИЯ

ГЕРМАНИЯ


Смятате ли, че излишният патриотизъм е основната причина за предприемането на военни действия?

Анкетирани с крайно леви политически възгледи

Анкетирани с леви политически възгледи

Анкетирани с крайно десни политически възгледи ДА НЕ Анкетирани с десни политически възгледи

Без политически възгледи

Оценете колко горд сте от ... на вашата страна?

САЩ

(скала от 1 - не особено до 5 изключително) КАНАДА

ГЕРМАНИЯ

ФРАНЦИЯ

АНГЛИЯ

ИТАЛИЯ

...историята ...политиката ...икономиката


ПРЕДИШНИ БРОЕВЕ, къде? ПРОСТО ЦЪКНИ ТУК :)


Списание “Да Знаем Повече” - Март 2013