Issuu on Google+

Öâåòîìèðà Êóí÷åâà

Поискай ме


Öâåòîìèðà Êóí÷åâà

Поискай ме


Ðåäàêòîð: Æåíÿ Äèìèòðîâà Êîðåêòîð: Íèêîëàé Êîëåâ Ïðåäïå÷àò: Èâàéëî Èëèåâ Ïå÷àò: Äàéêî 2010


Òÿ å ðîäåíà â Ëîâå÷ ïðåäè 26 ãîäèíè, ò.å. å îò òîâà ïîêîëåíèå, êîåòî áåøå ïðèíóäåíî äà çàïëóâà â äúëáîêà è ìúòíà âîäà, áåç íÿêîé âúîáùå äà ãî å ó÷èë íà òîâà. Ðàçíîñòðàííà ëè÷íîñò, çàíèìàâàëà ñå å ñ ðàçëè÷íè äåéíîñòè, ñàìè ïî ñåáå ñè. Íî õîáèòî è ñòðàñòòà ñà è íàðîäèòå òàíöè. Ñ âúëíåíèå ñïîäåëÿ: „Îùå îò ïúðâè êëàñ ñå çàíèìàâàì ñ íàðîäíè òàíöè. Ïúðâèÿò ìè õîðåîãðàô áåøå Þëèÿí Éîðäàíîâ. Èìàõ ÷åñòòà äà ñå ó÷à ïðè íåãî äî 8 êëàñ. Íåâåðîÿòåí ÷îâåê è ïåäàãîã. Îò íåãî íàó÷èõ ìíîãî è çà ïðàêòèêàòà, è çà òåîðèÿòà íà òàíöóâàíåòî è ïååíåòî.” Ó÷è â ÏÃÊÎÕÒ – ãð. Ëîâå÷ è ïî òîâà âðåìå òàíöóâà âúâ ôîðìàöèÿ „Åëèò”. „È îò òàì èìàì ìíîãî ùàñòëèâè ñïîìåíè è ïðèÿòåëñòâà. Òå ñà ìè ñëàáîñò.” – ñïîäåëÿ òÿ, ñïîìíÿéêè ñè îíîâà âðåìå. Åäèí äåí, â íå òîëêîâà äàëå÷íàòà 2003 ã. ... , íàïúëíî ñàìà, ðåøàâà è çàìèíàâà çà Âàðíà – äà ó÷è, äà ðàáîòè, äà ñå ðåàëèçèðà... Ðåçóëòàòúò: - Áàêàëàâúð ïî òóðèçúì; - Ìàãèñòúð ïî ïñèõîëîãèÿ;  ìîìåíòà òàíöóâà âúâ ôîëêëîðåí êëóá „Ôåíîìåíè”. Åäíè àìáèöèîçíè ìëàäè õîðà, ñ êîèòî ïðîäúëæàâàò äà çàïàçâàò èçêóñòâîòî, íàðå÷åíî „Áúëãàðñêè ôîëêëîð”

5


Îìúæåíà. Èìà ñèí íà 2 ãîäèíè: „Òîé å ìîÿòà ìóçà è ãîðäîñò. Ìèñëÿ, ÷å Áîã ìå å âúçíàãðàäèë ñ òîâà ïðåêðàñíî ñúçäàíèå. Àç ñúì åäíà ùàñòëèâà æåíà è ìàéêà.” – ñïîäåëÿ àâòîðêàòà ñ ðàäîñò. È îùå íåùî – ïúðâàòà è ñòèõîñáèðêà! Äà, òîâà å ñàìî íà÷àëîòî, íî êàêâî íà÷àëî!

Óñïåøåí ïîëåò, Öâåòè! Íèêîëàé Êîëåâ

6


Лирика


Не искай от мен Поиска от мен любовта ни да забравя, родена от нашите бурни мечти. Нима не се досещаш какво ми остава спомени, подхранени от виновни сълзи! Твърде силно бе, за да забравя обладанието на твоите влюбени очи. А ръцете ти с докосване мълвяха. Не ме карай да забравя техните следи! А когато гласът ти блуждаеше в мен усещах природата властна в ума си, и неспирен зовът ме владееше в плен, откривах две капки любов в сърцето, сами! Не искай от мен до гроб да се вричам незнайно къде ще ни срещне съдбата... И отново отначало - тебе ще обичам, пак ще я има тази сладка болка - любовта!

9


Богиня Излизам да се слея с вятъра, да се разгоря във огън и във плам! Тихичко се скривам във нощта, да се стопля сред звездите там! Ще се преродя сред унисон, под крилете на кръжаща птица, в едно море от бури, ураган... От дъното излизам - морска жрица! А когато сутрин слънцето изгрява, ще бъда един затоплящ лъч... И вечер луната когато се подава, ще съм потайният любовен здрач!

10


Жадувам те Жадувам те сега, когато се стъмни, в очите ти желая дълбоко да заспя! Приеми ме такава в твоята душа, а сърцето - остави на мене да омая! Жадувах те и вчера, когато се събудих, леглото празно беше - търсеше следа... А парфюмът ти ухаеше, а аз сънувах ароматът, страстта и силната наслада! Жадувам те любими! Приличам на нощта. Жадна за любов съм днес и утре! Мисълта ми е открита - за тебе се досеща, а любовта ми - нахлува в теб все по-навътре! Ще те жадувам! Макар и неразбрана! В ръцете ти да бъда отново пожелана! Нима от думи не разбираш...? „Обичам те“ - така да знаеш!

11


В мъгливата нощ Във изгрева на дните ми дълги, мисълта ми със теб се събужда, а нощта със свойта прокоба върви и мъглата отново със нея се ражда! Не виждам сега от мъглата - звездите. Притъмнено е и днес ... Сивота! А любовта във вените се тласка, ридае във кубче лед, събрала е гнева! Мъглива нощ е! Мокростта премръзва! Тласка ме все към теб една магия... Душите ни среднощни ще завържа, виковете ни не ще успея да укротя! Едва сутринта е! А вече съм на вън, отново вали, а мъглата заспала... Изпращам споменa от моя сън да събуди любовта ти занемяла!

12


Буден сън Глава повдигам, утринта да зърна, макар да знам,че отново съм сама... Денят отново в мой приятел се превърна, сред скучната ми мнима тишина! Сега е нощ... отново се оглеждам... Леглото празно е - не се обажда! Вик едничък в себе си прозирам, ще се изгубя и тази нощ сама... И правя се сега, че в нощта заспивам, а всъщност съм една самотна скитница. Изпитвам страх... в полето се изгубвам, сред ранимата увяхнала трева! И будя се отново сред слънчеви лъчи, а всъщност никога не съм и спала... Душата ми - стегнала се е, рано призори, до падналия мрак - друга сродна не видяла! И потъвам отново в лунните си спомени, сънувам будно, чувам се как шепна... До мен стои дъгата, снежно - бледа, а дъждът ме гали с просребрените коси!

13


Любовен грях Устните ми са сами, облечени във грехота, да бъдат твои - пожелай ги тази нощ, безлунна! Дяволски, неистово, мисълта за теб, сега боли, пробожда ме частица лъч, от паметта невинна. А мисълта! Край теб кръжи, не си отива... Изгони ме! Такава не бях до тогава, преди... А сега - от любов пропита съм и не минава тази тревога да видя две ангелски очи... Пропъди ме и от съня ти - опитвам и него да владея! Знам! Осъждана съм много пъти, за дето те желая... Криво ми е и днес, когато не мога да те видя... Луната отново не иска да запълни своята омая. Заспивам и тръгвам отначало през звездите Питам ги - дали не искат да ги посетиш и тях, когато там ще съм и аз, очакваща и брояща дните, докато видя теб единствен - мой любовен грях!

14


Силата на любовта Любовта не крия - тя е моята стихия, стрелите помня, мощно във сърцето! Сладка болка, изпепелява - Една магия, плътта ми със устните си понякога пробива! И раните си ближа и се повтарят след година, кръвта изсмуквам, а болката не мисля... Готова съм да се боря отново да я имам звездите от небето искам да събирам! Напивам се сега със чужди грешки, научили ме да се опознавам до сега! Дори това не ме възспира да не вярвам Ще потърся отново тази Божествена искра! Напира в мен зачестено и дълбоко невинната ми и смирена суета... Готова съм отново силно да обичам! Силна съм - щом спътница е любовта!

15


Танцуват телата Страст и чувствен танц за двама, любов, емоция, искри, копнеж... Тела игриви в ритъм се покланят, сплитат пръсти, спускат се в стремеж! Допир, докосване - сластно пожелани, чувства, подбудени от пепелта... Жар и вино, пред камината простряни, две тела опитват от любовта! Огън, трепет - порив преминава... извивки страстни се гонят пред срама. Ароматни свещи горят и пожелават, красота, облечена в магнетичен валс! Отмарят ръцете, мисълта прогонват подбудени желанията си събират... Облечени със любовта, телата стенат, въздишки спират им дъха!

16


С теб съм споделила С теб споделила съм и тишината, и мрака, и деня дори неуловим. Родих се в песен аз със светлината, докато докосвах те във този миг! През пръстите си смачках я тъгата, разпилях я като прах и дим... И срещам те сега във тази строфа, докато пиша, извайвам те във стих! От часовника откраднах си минутка, с тебе да я извървя до вечерта. Ти, моя си - бленувана надежда, от молитвите ми - сбъдната мечта! Глава приведох - да не видиш сълзите, от радост появиха се те във очите. Докосваха с нежни капки сърцето, в усмивка родиха се отново на лицето! И в следващите дни ще те поискам, ръката ти небрежно да държа. Тъга и радост с теб съм споделила, пътя продължавам да вървя!

17


Надбягване с времето Отново срещам битието забързано. Ето го - сви зад ъгъла и потайно се скри... Отново минава през съдбите ни, прощава, макар понякога навъсено да е! Изчезва, докато се надбягваме с времето, изплъзва се от ръцете ни, докато вървим! Поглеждам по другата улица да не би да е Ех, и от там скоро е минало и е заминало... Вървя! Изпуснах те и днес - и във този ден, и вчера те търсех така, докато се надявах! Знам! И утре ще се опитвам, ще те гоня със замах, но дали ще те срещна там, зад ъгъла, самотен? Вече е нощ и отново бродя из тъмнината, клоните люлеят се бясно, от шума се бунтуват. Ще те достигна ли, моя природа, във тишината? Ще догоня ли времето със силния вятър?

18


Целувка за сбогом Целувам те за „Сбогом“, последен допир, целувам лъжата във очите ти бездушни. Едва ли някога ще кажат и обичат с поглед, едва ли друга някъде ще ги стопи! Запомни ме днес такава - обичаща без замяна, запомни очите ми - как те гледаха, понякога в сълзи, и луната даже да изгрява вечер без промяна, сърцето ти студено ще е, самотата ще те изгори! Загасват свещите, камината гори, аз и ти... далече сме, заминахме в различни светове. Миналото... времето ще заличи със слепи следи, целувам те за последно. „Сбогом“ ми кажи! И небето ясно е. Не тъжи за теб, не ще те забележи! И звездите ярки са. Бдят и тази нощ над мен. Пусни ме! Искам там да съм, без теб да се смрачи, нощта да стегне пътя ти самотен и засрамен! Целувам те за „Сбогом“, отивам си зад теб, любовта във сенките ни скри се и се загуби. Някак чужда е съдбата, когато съм със теб, от този ден забравям те, така се чувствам по-добре!

19


Без теб Изгубена във смисълa на времето, аз искам отново обич да ти подаря, и пренебрегната дори да съм и слаба, със тебе в песен искам пак да полетя! Във стихове любовни, копнежни романи, във световете бурни с тебе да сме двама. Без теб пътеката е пуста и дирите във тръни, без тебе празна съм, във вечна самота! И денят ми днес заменим и опустял е, когато самотата влезе през вратата, ключа откраднала е и резервен няма, към сърцето ми върви - бясна, полудяла ! В молитвите си крещя и викам те отново, без теб животът ми е дълбока рана. Сърцето ми изгуби се и звук не чува... Навярно очаква те... любов голяма !

20


Нежно събуждане Събудих се във твоята ръка затрептяла, извита с въздишка нежна, омайна. Разпиляна в допир, копнежa насъбрала, усещам - утайка любовна остава! Тече ускорена потта на мислите любовни, смехът и тайнствен е - изпълнен със страст, Познах звукa баладен - засвири ми китара, със струни тънки и любовен звук! Погледи на забравеното минало се срещаха, кръжаха, търсеха се един със друг... тръпчивостта по устните засрамени познаха, сляха се и дишат един от друг! Дъхът им не достига - отдръпва се дори, да поеме тялото опитва се със шепи. Горещо е! Прободено от любовните стрели, кръвта му изпита е от жадните въздишки. Залязва деня, чувствам се още сънлива, сутринта отново превърнала се е във нощ... Сега в ръцете ти забравена заспивам, да се събудя отново, от допира на твойта мощ!

21


На морския бряг Сутрин е! Заспала сливам се с деня. Очите ми - в океан безмерен плуват. Знам! Време е да се събудя... Не искам - в приказка сега се нося! Заваля разсънен морски дъжд. Къде съм? Отново не искам да разбирам! Събудих се от плиснала вълна изведнъж, с морския бряг сега се сливам! Дойдох от утринния валеж на дъжда, докоснах живата вода след мрака. Звездите алени са, красиви на брега. Не залязват! Сами не заспиват! Погледнах - и слънцето рано е изгряло, не ме е дочакало да дойда със дъжда, Ниско е! Плувам към него полудяла. В илюзия! Ще го достигна там, след мрака... Но скри се отново, луната смени го. Лутах се още, самотна под небето плувам... Отново е нощ! Морето е тъмно! На брега се върнах, със звездите пак оставам!

22


Топлина в душата В одеяло снежнобяло потопих се в мъничка, но топличка одежда, прегърнах я, превих снага и скрих се, в юмруче взех си свойто сърчице! Макар самотна аз да се завивам, душата ми не ще умре от тишина. Звукът сърдечен в юмручето ще стискам, ще дочакам да огрее дневната зора! Зима е! Снегът топи се под нозете, чисто бяла, слях се днес със светлината... Незабележима, но скрита, възвисена, душата ми не знае що е то „студена“! И въпреки леда да виждам аз отвън, не бих заспала и за миг във сън! Със стиха си ще поискам да възкръсна, да целуна отново тази светлина!

23


Любовни чувства Тук те виждам, моя свършена любов! Знам! Не трябва в миналото все да бродя. Но отиде си, до мен сега те няма. Не мисля напред, какъв ще е моя живот...? Отнесох сърцето ти в тайна магия, Не ми се сърди, не мога без него! Колко пъти бягах, от тебе да се скрия, затварях се, сълзите си изтривах...! Разумът ми изчезна! Къде да го намеря...? Само сърцето ми сега мълви със чувства.. Нищо не разбирам - защо е тъй разярено, ясно ми е вече - от любов е пропито! Но, пламнали чувства как се гасят...? Утеха не искат, а пак да вилнеят..., Макар да са осъдени вечно да горят, в затвор от пламък и неспирен зов. Не се примирявам! Обратно ще се върна, ако без чувства се наложи на живея! Любовта търпи ме жива, да не загина, без нея не тръгвам, дори и във рая!

24


Липсваш ми Липсваш ми, мой призрачен блян! Липсваш ми! Във тебе себе си откривам... Липсва ми в лицето ти събуденият свян, нежен стон във устните ти аз намирам. Сякаш себе си дълбоко в теб изгубих, в душата ти се зарових беззащитна. Като удавена жертва във нея потъвах, поседнах кротко на дъното и да почина. Липсва ми сега уханието на твоя изгледсрещам го навсякъде на вън...! Липсва ми стенанието на твоята любов, чувствам я, живее като незаспиващ сън! Липсва ми кротката почивка във душата ти! Подари ми я отново - мой възкръснал ангел! Липсваш ми! Сърцето ми те иска... Не искам да умира! Не го превръщай в демон!

25


Моят страх Ридае сърцето ми мълчаливо, унесено във буден сън, унило е! В болката си скрила съм сълзите, ненаказана за свойте страхове! Онази нощ обзе ме твоят ехтеж. Побягнах, знаейки какво изпускам.. Страхът облада ме със своя туптеж, прогони искрицата зародил се копнеж. Сега ненавиждам страха си студен властва навсякъде, изяжда чувства, Промива ме със своя забързан вървеж, не желае да остане на никой длъжен! Чувам че диша. Отново е тук! Затварям вратите, заключвам със ключ. „Не влизай, обръщай се, изгуби се, при мене не идвай! Опомни се!“ Не желая да бъда твоя пленница, издъхваща в ръцете ти прокобни! Не искам да съм жалка клетница, съжалявайки ме живота ти да давам!

26


Говори сърцето ми Въздигам се и започвам отначало болката да сбирам от парченца пепел. Пръсна се наяве! Даже и зад мен ли? Чувствам я, усещам я... Боли! Сърцето си не съм намерила на пътя подаяние не е, нито пък е без душа! Не го продавам! Дори да се превърне в сиромах, същността му не изменям аз! Не се старай! Не можеш да го разгадаеш. Често плаче и понякога мълви... Сълзите му във пепел се превръщат ситна е, лази около сянката ми! Знам, че брат на ангел те изпрати, будните нощи без болка да приспиваш. Но много пъти душата ти във ада горя. Недей, не се опитвай да я обвиняваш! Заключих си сърцето в светъл хоризонт, страха и болката си вечер да не вижда! Усещам го! Говори нещо, чувам стон. Нарежда ми сълзите да пропъждам.

27


Нарисувай ме Рисувай ме, ти, моя сбъдната мечта, рисувай ме със устни и треперещ досег. Опитай ме във тонове - брилянтни цветове, с четка, докосваща белите листове... Извайвай ме със твоята желаеща ръка, изрисувай ме от пръстите си - подарена. Почувствай ме във шепите си, разноцветна като муза, желаеща да е любовна. Потта се стича по челото ти неусетно, докато рисуваш ме... Жадно е лицето! Нарисувай ме, ти, моя сбъдната надежда, постави ме пред себе си в рисунка нежна!

28


Пред вълните на морето Пред вълните на морето заставам, боса на пясъка под изгрева... За теб мечтая и страха си забравям, не смея да изчезна. Накъде? Чайка нахално говори ми нещо. Май е ядосана, незнайно защо! „Самотна е!“ - мисля си явно. Сълза проронва, спуска се една. Удрят се вълните, слънцето изгрява, с него очаквах те, моя тишина! Забрави ли да дойдеш на брега? Стоя за теб! Отронвам и аз сълза! Въздишам и събирам се отново, полъхната от топлия ветрец. Нозете си боси, зарових ги в пясък, топлината усещат на твоя вървеж! Там те чакам пред вълните жива, с топящо се от топлина сърце. Там съм, като малка самодива, очакваща да съзра твоето лице!

29


Спътница Откраднат миг е мисълта към теб, свикнала е да те споменава. Нехае навярно по изгубените дни, но не знае тя да те предава! Ще те търся в хоризонтите, безстрашна, лутаща се в посоки многозначни. Чувам стъпки. Обръщам се! Уви! Това е шума на улицата прашна! Не се предавам! Знам, че ще боли! Разбирам. Не съм изпуснала следите. Движа се по тях, макар изгубена, но сигурна къде ще ме отведат в зори! Не се отчайвам! Знам, ще те намеря! Дори изстинала от студ да е кръвта! Сърцето ми във зов ще се превърне, за да потърси спътница на любовта!

30


Любов единствена За теб създадена съм. Любов, незнаеща друга! За теб съм! Бог ме донесе... От милостинята му пренесена съм в твоя свят. При тебе да остана, трудния път опитвах и търпях. Поискваха ме невзрачници по пътя, предлагаха ми, подли бяха...: Твоя да не съм...! Плачех вътре в душата си, мъката таях. Дорде не срещнах теб, сърцето ми студено бе - във лед! Избледняло бе лицето ми. Без цвят, без красота! Очите ми...! Горките - оставени без брод, без поглед! Дорде не срещнах теб, сълзите ми не спираха ридаеха и молеха! Бог дойде при мен, докато търсих те - любов единствена! Понечи да ме отнесе! Треперих аз да не загина... Не пожелах да понеса, че може никога да не те видя. Блъсках го с двете си ръце... Дано някога ми прости... „Моля те, разбери...“ - промълвих. Хвърли ме! Разбрал, какво е щял да ми причини: да убие плачещото ми сърце... Но ето! Сега при тебе съм, любов единствена. Благодаря на Бог, че тогаз не ме уби... да не видя този ден! Сега - благословена съм!

31


Привидение Появих се от твоето напирало видение, от твоя зов, пренесен със прахта. Тъй дълго канена била съм несмутено, чрез звуците на побягналата суета! Едва дочувах те в онази вечер посивяла. Едва долавях стоновете ти в стрели! Толкоз крачки кални, похабили тез нозе, да открият вида на изгубените ми следи! Видях лика ти със звуци, светлина. Усетих порива ти в лунното сияние, вопъла ти тежък, изговорен в тъмнина, за да дочуя гласа на твоята разпалена душа! Знам какво желае да превземе тази нощ. Дъждовна е, прозрачно спи... Мислите ми далече са, отнесла ги е там. Изпратила е тези мигове в далечини.. При тебе съм, с душата си ме грабна твоето изминало голямо време. Дори когато ангелите спят, ще се пазя. Ще бъда част от предстоящо ти бреме!

32


Бяла орисия Облякох се във бяла орисия, тъй чисто истинска. Заслужих я! Мен избрала е да съм завещана, да забуля нейната премяна. Откога те търсих, умолявах, да орисаш остарялото мълчание! Откога... Не виждаш ли сълзите ми? В потоп превърнах се от обвинение. Аз зная, че не съм и изкупление, за грешките, допуснати преди. За себе си - научих се на воля, така прозирах я - като видение. Вижте! Бялото, отива ми, нали? С любима краска оцветих се... Макар, че зимата е в месеци далече, облечено е в бяло тялото ми вече! С шепот повтарям тази орисия, мислено издигам я във култ. Тъй дълго озъртах се да я видя. Очакването провокираше и смут. Но на края, макар и повехтяла, с гордост грабнах двете ти ръце. Посипах се със твоята премяна, откраднах част от твоето сърце.

33


Душата ми Добре дошъл - ти, страннико без име. Добре дошъл при моята душа. Една отъпкана, но очистена алея, водеща към извираща река. Навярно любовта ми ще поискаш, със думи, със заклинащи послания. Навярно слуха ми ще омаеш, с множество красиви обещания... Не ме моли, прости ми! Не посмях! Не искам аз това от тебе... Недей затваря душата ми! Не искам! Не изливай тази кал върху ми! Покажи лика си истински в дела, докажи ми, безкористно същността! Не омърсявай таз пречистена река, подари ми своенравна истина една! Туй е то - невинното ми потекло, макар по себе си и претенциозно! Без тайници, без заключени врати, без скрити и хлъзгави пътеки!

34


Спомен Спомен остави у мен да съществува, онази вечер, на залез слънце.. Отчаян зов да изричам ме принуди, да огласям прашните площади! Преповтарям те, не уморена в мислите ми! В съня ми идваш всяка нощ..! „Дали те обичам“, говори съществото ми.? Или просто ме грабна онази нощ...! Не сетва обаче тази вилняла стихия, която разпали в онзи миг, оцелял... И сега се опитва и ме лази магия, потръпва пак сърцето онемяло...! Безпощадно отпивам от утайката отново, да усетя вкусa ти, разлял се по дъното. Разбирам колко тръпчив е и малко отровен, заразил си ме явно, без да си виновен...! И въпреки тази развълнувана истина, не се опитвам да се изцеля... Не моля дори и за помощ умишлено! Не искам даже да се пощадя...

35


Същността ни Какво е животът без песен баладично звучаща драма. Какво е животът без любовта, красиво сътворена от двама. Целувката близост снове, с други устни да се заплете. Дъхът ми - вродих го във теб, ще дишаш завинаги от мен! Докосване в напреднала фаза, завинаги споменът остава. Желание за несвършено време, повтарящо се в порив бреме. Вик! Немислимо изпуснат, първичността издава без да иска. Движи се нанякъде, връща се, със друг да се слее заслушва се! Залюлява се вятърна мелница, желанията съзнателно завърта. Какво ли сме без тях, без чувства? Една голяма празна лутаница!

36


Тайнствен Не знам дали си истински пейзаж, прострял се върху мокрия паваж? През улиците случайно те съзрях, но да те докосна, така и не посмях! Стоях ограбена и по-малко изхабена, влачех се по прашната трева. Едва събирах в шепите си наслоена, от дъжда омесената утринна роса. Не посмях да прекося и светофара, не рискувах с гръб да те задмина. Във тревата газех, уж, че съм поспряла. Немислимо - къде ли ще отида! Прииска ми се да те опитам явно, любопитно гледам реалния пейзаж. Мисля, че започвам да се лутам. Срамежливо мигам. Липсва ми кураж! Със себе си се борих до насита, да посмея да пристъпя пред срама. От нищото събрала съм го скрито, ще опитвам смело да го угася!

37


Обичай ме Обичай ме, до края на света, когато дните ще са минало! Обичай ме дори във тишина, когато думите ще са заплаха! Обгърни ме - нека бъда твоя, повяхнала от топлина, ранена! Целуни ме, докосни ме в рая, там изпрати ме, с тебе двама! Обичай ме, дори да те боли, кръвта със устни ще изпия! Обичай ме накрай света! Не ще забравя, аз ще те опомня! Недей ме пуска в писък оглушен, да бродя аз през тъмните вечери! От страх ще побягна в тъмнина, без брод, без никаква пътека! Подари ми мъничко надежда, озари ми дните в слънчева заря! Бъди до мен, дори с присъда, макар да знаеш, че това е краят!

38


Полет - действителна Минавам през опушените градове, пътища, разнозначни съдби... Полет на птици кръжащи, криле, някъде там съм и аз във мечтите си... Поглеждам надолу из прашните дни, твърде къси са, не достигат дори! Часовникът лети ли, лети, не спира, ето мигът се изгуби, излетя във тъми! Продължавам напред сред облаци дим, събрал се от битието ни, изнесен отгоре ни! Кръговратът живее, завърта съдби, и отново затваря очертанията си! Импресия цветна, житейски съдби, представляват героите ни в тези дни! Но ролята, въплътена във нас подбираме, да изживеем и изпитаме, ние избираме!

39


Любовно пълнолуние Здрач се спусна от тайното небе, лунната вестителка се показа, премени! Тази нощ не беше същата, а новолуние превърнала се е в любовно пълнолуние. Прах любовен, ароматен дим, разнасяха се из дишащият лабиринт. Молещи уста милваха гордостта на „егото“, строгостта изчезна внезапно в безвремието. Любовно пълнолуние, първичността ни събра, аз и ти, в битието на желанието и на страстта. Не видях дори кога е съмнало, утрото настъпило, пълнолунието още не ме е напуснало!

40


Тишината Тишината ме изгони в мрака вечерта. Показа ми - не бива да съм с нея. Пожела ми да не превръщам думите в слова, в прозираща ирония, нагнетена! Не ме смути изражението и, а ме нави... Да не повтарям следите във време, назад. Да не отъпквам мълчаливата пътека, разкалялата се от дъжда утеха! Тишината проговори, просълзи се, почувства се застрашена, в самота... Липсваха й моите неумиращи надежди, с тях си купуваше мигове „одежди“! Самотна ще критикува тя съдбата, ще си търси своя събеседница в замяна. Да умее да пресипва мигове в надежда, за да проговори някога тишината тежка! Далече отплавах в бурно море..., където не срещнах подобници нейни. Дали остана в миналото нейното сърце, или нахлу във нечии други светове...?

41


Поискай ме Поискай ме във твойте светове, поискай ме да съм любима! Да съм облаче от твоето небе, сутрин лъч на слънцето сънливо! Поискай ме да съм сутрешно кафе, с отпиване да ме поглъщаш! Парещата ми душа ще се утаи, в съдържанието на твоите очи... Поискай ме вечер, когато заспиваш, да съм пълнолуние в мислите ти! Да бъда героиня на сънищата ти, да завивам съзнанието ти! Поискай ме във сложен лабиринт, загадъчно да галя любопитството! Ще се питаш, какво съм аз - случайност, или просто заплетен филм... Ще ме поискаш във празна самота, когато скучна е дори светлината! Желанието ти ще потърси пряка пътека, да достигне до странницата в мрака...!

42


Не видя ли Дали видя, когато ти помахах, когато образът ми беше в огледалото? Не видя ли? Тогава ти загатнах, обърнах се със поглед към желанието! Ти взираше се редом със тълпата. Не подозираше какво те чака във тила! Не се огледа даже за съдбата...! До тебе беше. Очакваше те зад гърба! Не искаше ли да ме видиш, да се срещнеш с огледалото...? Знаеш, че направено е да те повика, да видиш образа си там... Очаквах те - във дъното на мислите, да се огледаш във очите ми... Да съзреш образа си във зениците, отворени, за да те привикат...? Не видя! Тогава ти отмина. Прекоси ме, неподозиращ замина! Спусна зад себе си преграда. Не се усъмни даже за дръзката промяна..! По картина на Ненчо Д. Бакалски-Нено

43


Прегърни ме Прегърни ме, когато те търси желанието ми, когато дълбокото море бушува в очите ми! Прегърни ме, насред пясъчен пустинник, да бъдем само двама, в докосващ писък! Вземи във шепите си пърхащия вървеж на зеленината. С него прегърни ме, превърни ме в красива детелина! За теб ще бъда твойта неоткъсната самодива, насред самотната безкрайна пустиня! Дори и вятърът със силата си не ще ме прегъне! Дори и слънцето жарко с лъчите си не ще ме изсуши! Листата си четири по едно ще запазя, в прахта пустинна да оцелеят ще ги оставя! Прегърни ме, когато разсърден дъждът завали, покрий ме с дланите си, да не ме притъпи! Ще поискам тогаз в шепите си да ме вземеш, близо до сърцето си да ме посадиш! Ще покълна аз като твоя четирилистна детелина, ще съм твойта единствена самодива! Да ме прегръщаш сред пясъчник безграничен, да ми позволиш да мога да те обичам!

44


Карма Раждаме се от природата една да бъдем част от даровете на света? Да вървим по своя път съдбовен, отреден да бъде той животен! Не виня съдбата, оставих да реши, що туй е пътя, по който ще вървя. Не знам дали правилно ме прецени... Помолих я да се постарае да ме оцени. Същността ми не желае да е в плен. Да диша свободно, да копнее иска и се! Душата ми голяма може би е свян. Да се припознае някъде, иска й се! Разкаях се отдавна, оцених се! Не ми е чудно вече какво причиних си! Озовах се в ръцете на съдбата, подхвърля ме тя, играе си с „горката“! Научих се да браня невинността, същността е тя на моята душа! Познах се! Не съм направена от видения, едно голямо сърце съм, без съмнения!

45


Не ще те помня Не ще те помня, дори след утре, когато душата ми не ще те припознае! Не ще отворя миналите спомени, да ме отведат отново да терзая! Ще избягам далече по сушата, ще се движа със силата на вятъра. Макар боса и мръсна да съм тогава, отново ще крача, дори и да се влача! Не ме търси, дори зад ъгъла! Oтдавна минах, отдалечих се от там. Не искам да се връщам във пъкъла, избягах далече от дълбокия срам. Не ще се обърна никога отново, дори изморена от тягата на бремето! По пътя си боса ще ходя на ново, назад не ще запомня, обратно да се върна! Не ще те помня, дори и след години, когато времето ще те забрави. Тогава самотата ще е далече от мене, при тебе дошла ще е вече.

46


Жена Една, единствена съм, непоколебима, създадена от чувства и с душа ранима. Изпитвам себе си във време непокорно, отстоявам на изпитания - природно! Сърцето ми! Създадено е да обича. В любов необяснима, с чувства да се врича. Умее да дарява любовта си безусловно, тъжи и смее се, ридае, обича безрезервно! Душата ми! Едно голямо бедствие. Умее да бушува и да се възспира. Дълбоко в себе си спотайва и събира, научила се е чувства да подбира. Превръщам във вяра тъжните си чувства. Сълзите си превръщам аз във суша. Усмивката, дарява ме със радост, когато наранена е душата ми от подлост! Не подда��ам на лошите, изречени слова, замислени, за да наранят сърцето. Подминавам ги с високо вдигната глава и не раздавам свойта милост! Честността! Тя, приветствала ме е, приела ме е във дома и да остана, да не съм и гостенка, за малко придошла, а да съм нейна приятелка добра! Една, единствена - невинна, освободена, нескрита, от природата покълнала и присадена. Показвам свойта чиста душа, това съм аз - ИСТИНСКА ЖЕНА!

47


Очакване Мисля си за тишината няма, за мрака, тъмнината на нощта. Връщат ме при тебе с тяга, но сега до мене теб те няма. Искам да си тук единствен, мой предвестник на любовта! Докосвай пръстите ми с допир, да усещам твоята ръка...! Очаквам те! Отново съм самотна. Бий сърцето ми с камбанен звън мощно, учестено и ритмично, чува стъпките ти - лутат се навън! Очаквам те! Мой любовен сън. Миналото аз не зная и не помня мислите ми са тук и сега - вещаят да сме само ние двамата, Мракът те завръща при мен, когато изгрее вечерната луна. Поисквам пак да ме прегърнеш, и отнемеш собствената ми тъга. Лунната следа опитва да ме мами, че отново върнала се е съдбата. Оглеждам се за нея във тъми. „Илюзия е“! - казват ми звездите. Шанс! Дали ще бъде реалност да те видя отново моя гордост...? В очакване живея да те зърна, да опитам света си да преобърна... Стига ми и само поглед един, за да видя щастието в очите ти... То тогава назад ще се обърна и никога не ще посегна да те върна!

48


Музика „Любов“ Звън камбанен, музика, със заглавие „любов“, обладават пространството, наречено „живот“. Въздухът, унесен, залюлян във трепетен зов, бездъхно, постепенно отстъпва, издишва. Заслушах се в загадъчна, мистична, мелодия, отпуши се съзнанието ми да мечтае - прелюдия. Освободи се ритмично, сърцето ми в омая, отпусна се с лекота душата ми във рая. Под звуците на ухаещо женствено танго, сътворявам нотите, изписвам ги във унес. Каня любовта в дуетен зов да се понесем, в ритъма на романтичен стрес да се пренесем. Изпитвам новата мелодия - загадъчно ефирна, сякаш никога до сега не съм танцувала преди. Повтарям стъпките, вълшебни, мигновени, повтарям ги, съзнателно, безумно заплетени... Изпипвам движенията, пропити в любовен манеж, на сред урагани от въздишки и любовен копнеж. Чувствам божествения ритъм на любовното танго, изрисувано със ноти и илюстрирано в цветно пано.

49


Пречистване Пречистих се на извора огнено лазурен, освободил ме завинаги. Събирала съм гнета. Приготвил бе той премяна нова да изпрати, на душите чисти, облечени във вехта дрипа. Коленичих аз за прошка дълго остаряла, тъй често таена дълбоко в несвяст. Спотайвайки се, черния път бе извървяла, осъждах те бавно на гибел, онемяла. Изхвърлих тази мръсна орис, почерняла, спътница била ми, клетница укорно немяла. Без думи орисала ме, осъдила ме безусловно. В плен държала ме и наказвала немилостно. „Защо, ориснице безкористна? Знам, че си невежа! Тъй жестоко бе наказала душата ми бездъхна. Дълго време да се опитвам да те гоня, да избягаш, да ме напуснеш да се моля...“ Възкръсна същността ми жива, като нова, преродена, освободена от клетницата строга. Развързана от страха с орисницата да не срастне, да не загине като невинна извършителка.

50


Страст Като прелюбодеец във нощна изневяра, похотта нечестна ще опиташ да докоснеш, със мен забранената страст ще опиташ, без милост греха ти ще целунеш. Изстискваш мислите, течащи в плът, спуснали се като капки страстна мъст. Обхождаш бавно полазилите тръпки, изпиваш дъха ми на жадни глътки. Устните ти - примамлива сладост. Целуват нежно, не дават милост. Ръцете ти - страстно изваяни в нежност. С тях докосването не сеща подлост. Отпусна ме в собствената си плът, полегнала пристанах на твойта гръд. Тъй силна и сладостна примамка, понесе ме във огнена наслада. Страст! Изгаря ни във огнен танц в нощта, бурно разгорял се от искрите на парещи тела, несмутено запалили страсти разярени, хвърлени във огъня, разгорещени. Не дават знак пламъците дълги, че скоро ще настъпи затишието дръзко. Не искаше за отплата огънят да гасне, подклаждан, искаше остатъчно да лумне. Споходи ни страстта и ни превзе, бяхме в плен на нейните ръце. Тъй дълго и несмутено незабелязани, продължихме похотта нечестна да обладаваме. Остатъчни докосвания лавираха нахално, дори когато похотта престана спонтанно. Връщаха ме със спомени във реалността, как бушуваха запалени, страстните тела. 51


Наранено сърце Отиде си, дори не каза „Сбогом“, откъсна сърцето си със строгост! Тъй близо залепнало за моето, толкова пъти туптейки във едно. Сломи ме като миг от вечността, подари безплатно на очите ми тъга! Сълзите да се молят да те върнат, безрезервно да те викат. Не утихват! Уви, молбите чрез сълзите ти не чу, дъхът ти не показа даже, че се учестява. Безмълвно отговори на молбите мои и продължи, вървейки към мечтите твои. Тъжи сега, сърцето ми унило и метежно, самотно се опитва да върви грамотно, но принудено е да се научи да издържа, към промяната нова да се придържа. Как успява да се съхрани едничко и живо, изправило се пред страха си да бъде само... Длъжно е да каже „Сбогом“ на самотата, отворила му врати към новата промяна...!

52


Падаща звезда Хладна юлска вечер тихичко настъпи, валят звезди, ситен дъжд сълзи. Седя самотна на прозореца отворен, погледът ми е ням и притворен. Взирам се във небето тъй ясно, необятно, синеещо, прекрасно, където звездите приседнали на почивка, раздават свойта бляскава усмивка. Мечтая за дуетна врява до тишината и топли спомени сгряват ми душата. Клепачите ми не сетват движение, зениците ми таят романтично сътворение. Една звезда затуптя учестено в този миг, откъсна се и падна, преминавайки пред моя лик. Потъна някъде, незнайно, из тълпата, сля се заедно със небитието и тишината. Поверието твърди гласно и ясно „Желание в мигом си пожелай наяве, почувствай твоята звезда действителна, взела със себе си мечтата ти единствена“. Пожелах си съзнанието ми да обладава, спътникът мой във живота да ме завладява, да завървим заедно по необятния триптих и никога да не свършва приказката в стих. Мечтата пазя я със спомени неспирни, очакването поддържа състоянието ми будно. В стимул се превърна мечтата ми единствена, да поддържа непрестанно сърцето ми чувствено.

53


Само миг Прииждаш от молитвите неспирни, от сълзите ми, потънали във плач. В душата си загнила се скатавах, ликувах и зад маската се скривах. Чуват ли се воплите ми скрити? Ехото занесе ги при теб... Чувате ли плачът на душата ми? Дъждът и днес не го отми... Думите ми - някак не мога да изкажа, самотници са, скрити във тъгата. В косите ми заплела се е самотата вятърът дано прекърши и крилата! Само миг ела при мен, безмълвно дори, завий изстиналото ми сърце. Боли ме! Без думи, нежна ласка ми подари стига ми това и повече не ща...! Само миг, приюти ме, изстинала... макар като вехта скитница... Поръси ме с шепа пареща вода, да се разтопи сърцето ми от леда. Само миг остани при мен, непринуден. Самотата убий я! Леговище си е направила тук. В черен призрак се превръща, крещи! Сълзи, като непрестанен ситен дъжд. Върни се в самотните ми дни и нощи, пълни с празнота, чувства ограбени и пошли! Подари ми една единствена утеха оцеляла в бездната на страха.

54


Изгубих се Изгубих се в небитието си далеч, в безспирното бягство, без копнеж ... Пътят не познавам, не намирам, за силует случаен аз се взирам. Отне ми погледа, избяга - тя, кражбата голяма нахлула във дома ми като крепост няма. Дадох и насила същността си цяла, измених си, без лицето си останах! Минаваха дни, месеци, години... не можах да се позная, да те намеря... Душата ми ридаеше безспирно, нозете ми не сещаха път... накъде? Ще чакам безгласна, упорита, боса стъпала върху жарта, търсеща своята пътека малка, водеща към прага на нечия душа...

55


Сън Бавно нахлуваш в съня ми будуващ, нахално полагаш се до мен бленуващ. Искаш да ме стоплиш от студенината, нахълтваш без забрана в тъмнината. Като нежен вятър ме погали насън, отвори леденото ми сърце наяве, сковало се от идващата зима навън, сменило цвета си в бледа багра отвън. В сън прекрасен превърна нощта, отвърна напук на тишината и студа. Смени сезоните, отговарящи на времето, в цветни карикатури, почувствани от бремето. Носиш със себе си гореща искрица живот, запалила дори и ледено сърце, поискало развод. С взлом навлизаш и тихичко завземаш, нечии сънища отнесени превземаш. Не исках да се будя, дано нощта да продължи, дано уханието на новия сезон да се задържи. Не исках да се будя и да виждам зимата отново, наяве влязла и завинаги останала при мене наготово. Тъй хубаво ми е да те сънувам и бленувам, да ме караш никога да не будувам и тъгувам. Да усещам ръцете ти горещи в нежен допир, да ми шепнеш тихо с топъл дъх и вопъл. Усмири крещящото ми същество човешко, освободи душата ми от плен и още нещо. Почувствай се като герой от пламен филм, със сюжет, изказващ съдържанието на твоя стил. Върни се някога и влез в съня ми наново, когато сменят се сезоните отново и отново. Запали онази искрица димяща живот, която носиш винаги със себе си във своя джоб. 56


Греховна нощ Хотелска стая, тъмна нощ аз и ти мечтаем за греховна нощ. Звезди блестят, луната се усмихва, в стаята глъчката утихва. Ангели небесни над нас витаят и своя лунен танц играят. Опиянени двама ний стоим и предсказваме какво ще сътворим... Морен, тръпнещ за любов мечтател, стоиш до мен, искриш и разглеждаш ме като изследовател. Погледът ти спира се по мен, тишината секва от мелодията на стар рефрен. Две жадни чаши в наздравица играят, поклащат се, звънят и си мечтаят. Бутилка недоизпито вино приканва отново и отново... Каниш ме на вечерен блус за двама, поведе ме със себе си и нежно ме хвана. Притисна ме до силното си тяло, залюля ме в ритъма на песента и сляхме се като едно цяло. Понесе ме в страхотен блус за двама изведнъж прерасна в страстен танц тогава. Усещах ръцете ти по тялото трептящо, учестен ритъм усещаше сърцето ми туптящо. Нежни устни докосваха изваяното тяло. Целувки страстни изгаряха ме изцяло. Сляхме две тела горещи и безсрамни един на друг се отдададохме и в мигом разбрахме, че на греха се поддадохме.

57


Нощта не свършваше за нас, играехме греховен танц в захлас. Чашите изпразнени стояха, звънът им - заглушен от звуците на телата..

58


Бленувах те Светлината от лампата беше ми другар, а прозорецът - света! Поглеждах към мечтите. Олюлявах се, разклащах тихо спомените, сливах ги, разсейвах отначало! Стъпвах шумно, гонех празната стая... разбирах - самотна съм, далече от рая. Заслушвах се, не чувах дихания други. Още ли съм сама? Нощта минава! Вратата прескърца, задвижи се отвътре, силует забелязах да влиза навътре. Лицето си повдигна той във сетен час, омая ме, завладя ме неговото „аз“. Погледът му - нежен стон, говори! Устните му - сладък аромат разнасят. Ръцете му - силни, докосват топлина. Истински е! Една мечта! Спонтанността ми взе, че проговори: „Вземи ме, макар и в твоята илюзия, мечтите никой не ще смущава... Двама да сме в изоставената стая. Изпълни света ми с твоето пространство, Бленувах те! Ти си в моя свят! Сънят ми - желае те, почувствай го! Нощта желае да бъдеш отново там!“

59


Морска сирена „За мен ти си морска сирена! Морякът удавник съм аз!“ За мен ти си сияние в небето! Моето опиянение си ти... Когато вечер изгрява луната и мракът пробие нощта, твоят образ изпъква пред мен. Съзнанието ми ти завладяваш и мислите ми все към теб отправяш. Птица ли си ти или бяла лястовица, а може би чудна блудница? Какво си ти - малка, прелестна? Не знам. Но едно е сигурно ти си сладко изкушение и моето голямо вдъхновение. Сега ти си в моите мисли дори когато изгрява денят! Обсебваш ти моето съзнание, дори когато започва нощта! Потъвам в моите собствени представи: Как галиш ме с нежни ръце! Как трептят косите ти, залюляни от морския вятър! Как блясъкът в очите ти отваря дори и мъртва тишина! Моя малка звезда, къде си ти сега? Дали отново моето сърце ще стоплиш и огъня в мене ще запалиш? Знай, че за теб живея и дишам и тайничко след тебе тичам!

60


Искреност Сълзите ми бавно скитаха самотни, бликаха от цветовете на моите очи. Какво събирали са с дългите години казваха сега, когато са сами! Чистотата им капеше, видимо ридаеше. Къде да ги събирам? Чудя се... Напират! Не пожелах да ги изгубя с тишината. Взех в шепите си да ги сбирам. Погледнах ги и се стъписах - що да видя! Непознати знаци с чувства се надбягваха. Изпреварваха се, бясно се надвиваха. Мен подминаха и не признаха. Надеждата по пътя стоеше като „стоп“. Дали ще се престрашат да се поспрат? Скоростта напира ги да го заобиколят, дано не поддадат на първичния си знак! Пресъхваха сълзите ми на отсрещния тротоар. Разбирам сега, защо се промениха. С надеждата слели са се във едно, с чувствата успели са да се достигнат...

61


Гласът на душата Влизам тихо в твоята природа, неописуемо опитвам да изричам. Потропвам по залостената врата oтговаря скрилата се тъмнина! Истина ли е? Отронва се минутка. Дали не спя? Опитвам да узная... Докосвам тялото си по принуда. Не! Не спя, долавям реалността. Описвам тази истина със думи. Опитвам да чуя даже и гласа и. Той странен ми се струва. Не звучи! Нима е ням? Без изрази дори! Порив някакъв напира да излезе, въздухът не стига явно там отвътре. Налага се да спра за малко на колене, с поглед, вперила във него. Нищо не успях да видя, звук не чувам! Но, момент! Усещам нещо, тук. Излиза! Бута ме, не мога да се овладея. Проговаря: Аз съм „Гласът на твоята душа“!

62


Желание Преплетена от чувства се завивам, с твойте полудели от любов очи. И до тях притаена искам да заспивам да изпитвам и желая техните мечти! И когато с устни слеят се мечтите, двама ще преобърнем всички светове. Ще заплитам любовта ни във косите, сраснала във омагьосаните ни души! Във пламък ще гори и тази страст, неудържимо минала ни през плътта, а как ще утешим онази силна власт, непорочно мамеща ни като стръв? И ръцете ни във нежност ще се вричат, познават чувството на любовта... С дъх и шепот чувствата изричат, вървейки натам - по пътя на греха... Онази силна страст, изпитвам по ръба, до теб стоя, изплашена до смърт... И зове ме мисълта, сега да те прегръщам „О моя сладка мъка, спри, не се обръщай!“

63


Дълга нощ Тиха е сега нощта...Мълви! Нежно милва мойте длани. Кротка е сега луната...Спи! Чувам! Танцуват стъпките и. А аз се виждам там далече докосвам я с очи - безмълвна! Дъждът ридае вместо мене, жадна съм за едно Ново време! Почаках времето да съмне. Дълга нощ! Не свършваше.Уви! Нахално сновеше мрак над мене, а аз очаквах утрото да ме промени! И така неусетно тръгвам аз, с надежда и нескрити вопли, в тъмнината, премръзнала и зла луната утре да ме стопли!

64


СЪДЪРЖАНИЕ Не искай от мен .......................................................................................................................... 7 Богиня ................................................................................................................................................8 Жадувам те.................................................................................................................................... 9 В мъгливата нощ ......................................................................................................................10 Буден сън .........................................................................................................................................11 Любовен грях ................................................................................................................................ 12 Силата на любовта ..................................................................................................................13 Танцуват телата................................................................................................................... 14 С теб съм споделила ..................................................................................................................15 Надбягване с времето ............................................................................................................ 16 Целувка за сбогом .......................................................................................................................17 Без теб............................................................................................................................................18 Нежно събуждане ....................................................................................................................... 19 На морския бряг ........................................................................................................................ 20 Топлина в душата................................................................................................................... 21 Любовни чувства ......................................................................................................................22 Липсваш ми ...................................................................................................................................23 Моят страх .................................................................................................................................24 Говори сърцето ми ...................................................................................................................25 Нарисувай ме ...............................................................................................................................26 Пред вълните на морето .....................................................................................................27 Спътница ..................................................................................................................................... 28 Любов единствена ....................................................................................................................29 Привидение ...................................................................................................................................30 Бяла орисия ....................................................................................................................................31 Душата ми ...................................................................................................................................32 Спомен .............................................................................................................................................33 Същността ни............................................................................................................................34 Тайнствен ....................................................................................................................................35 Обичай ме ......................................................................................................................................36 Полет - действителна .......................................................................................................... 37 Любовно пълнолуние ................................................................................................................38 65


Тишината ....................................................................................................................................39 Поискай ме ................................................................................................................................... 40 Не видя ли ..................................................................................................................................... 41 Прегърни ме..................................................................................................................................42 Карма ...............................................................................................................................................43 Не ще те помня .........................................................................................................................44 Жена .................................................................................................................................................45 Очакване .........................................................................................................................................46 Музика „Любов“ .........................................................................................................................47 Пречистване ............................................................................................................................... 48 Страст ...........................................................................................................................................49 Наранено сърце .......................................................................................................................... 50 Падаща звезда ..............................................................................................................................51 Само миг .........................................................................................................................................52 Изгубих се ......................................................................................................................................53 Сън .....................................................................................................................................................54 Греховна нощ ...............................................................................................................................55 Бленувах те .................................................................................................................................. 57 Морска сирена .............................................................................................................................58 Искреност......................................................................................................................................59 Гласът на душата ................................................................................................................... 60 Желание .......................................................................................................................................... 61 Дълга нощ.......................................................................................................................................62

66


67


Ðîìàíòè÷íàòà ëþëÿêîâà ôåÿ îò Ïðåäáàëêàíà ñå ïðåâúïëúùàâà â ìîðñêà íèìôà ïî ïúëíîëóíèå, ôàòàëíà ñèðåíà â ãðåõîâíà íîù... è îòíîâî â ñâåíëèâî îáëà÷å îò ñúíèùàòà, êîåòî îáà÷å èìà è ñèëàòà, è óñòðåìà äà çàÿâè: „Ïîèñêàé ìå”, „Ðèñóâàé ìå”...


Поискай ме